НАРЪЧНИК ЗА ПОРОДАТА
Померан: малкото куче, което се държи като голямо Повечето хора виждат померан на снимка и си мислят, че вземат плюшена играчка. После кучето влиза в дома, качва се на дивана, лае по асансьора и решава кой има право да минава по коридора. Породата е забавна и много привързана, но не е лесна за всеки. Ето какво е добре да знаете, преди да вземете такова куче. Накратко. Височина около 20 см. Тегло между 1,9 и 3,5 кг. Двойна козина, линее силно. Живот между 12 и 16 години. Нужда от движение, около 40 минути дневно. Лае. Подходящ за апартамент. Не е подходящ за дом с бебе или с много малки деца.
Откъде идва породата Померанът е шпиц. Името идва от Померания, област на Балтийско море, разделена днес между Германия и Полша. Предците му са били едри работни кучета, около десет килограма и понякога повече, най-често бели. Пазели са двор и стадо. Нищо в тях не е било декоративно. Смаляването започва, когато породата стига до Англия. Заводчиците подбират най-дребните екземпляри поколение след поколение. Голяма роля изиграва кралица Виктория. През 1888 г. тя се връща от Италия с малък померан на име Марко и породата тръгва на мода. За няколко десетилетия средното тегло пада почти наполовина. По системата на FCI померанът се води като немски шпиц, разновидност джудже шпиц, група 5. Това обяснява характера му. Отвътре кучето си остава пазач, само че затворено в тяло от два килограма и половина.
Как изглежда Височината при холката е около двайсет сантиметра, с отклонение от два сантиметра нагоре или надолу. Теглото обикновено е между 1,9 и 3,5 килограма. Тялото е късо и събрано, гръдният кош е добре развит, опашката стои вдигната и лежи върху гърба. Главата е с лисичи израз, ушите са малки, триъгълни и изправени. Очите са тъмни и живи. Козината е двойна. Отдолу има гъст мек подкосъм, отгоре стои по-твърд остев косъм, който стърчи и прави силуета кръгъл. Около врата се образува грива. Най-дълъг е косъмът на бедрата и на опашката.
Померан, наръчник за породата
1
Цветовете са много. Най-търсени са оранжевият и червеният, но има кремави, бели, черни, кафяви, сини, зонарни, черни с подпалено, двуцветни и мерле. Цветът на кученцето рядко е крайният. Оранжевите потъмняват или изсветляват до около година и половина, черните понякога избиват в бронзово по гърба. Затова е добре да видите и родителите, а не само малкото. Ако още сравнявате породи или искате да видите как изглеждат възрастните кучета в различните цветове, разгледайте профила на породата померан.
Померан или друг шпиц Хората често бъркат породата с роднините ѝ. Разликата се вижда лесно, когато знаете какво гледате. Немският малък шпиц е същият тип, но по-едър, около двайсет и пет сантиметра. Кеесхондът е сив и тежи между петнайсет и двайсет килограма. Японският шпиц е бял, с права козина и по-източена муцуна. Волпино италиано е бял или червен и е малко по-едър, около двайсет и осем сантиметра. Померанът е най-дребният от цялата група.
Характер Померанът е буден, самоуверен и много привързан към човека си. Следи какво става в жилището и коментира. Звънец, стъпки по стълбището, куче отвън, всичко получава реакция. Тези кучета са умни и учат бързо, но имат мнение. Ако решат, че нещо не им изнася, ще пробват да го избегнат. Работят добре за храна и за похвала. Работят зле за викане. Привързват се силно, често към един човек в семейството. Обичат да лежат наблизо и да ви следват от стая в стая. Затова сами по цял ден се справят трудно. Не си дават сметка за размера. Виждал съм померан да тръгне срещу немска овчарка без капка колебание. Оттам идва и рискът. Едно дръпване е достатъчно, за да пострада куче от два килограма. Каишката и вниманието на площадката не са излишна предпазливост.
Козина и грижа за нея Козината изглежда трудна за поддръжка, а всъщност иска постоянство, не умение. Четкане два или три пъти седмично стига през по-голямата част от годината. През линеенето става всеки ден. Нужни са ви метален гребен и четка с телени зъбци. Четка се на слоеве, от кожата навън, а не само отгоре по повърхността. Иначе под гривата, зад ушите и по вътрешната страна на бедрата се получават сплъстявания, които после трябва да се режат.
Померан, наръчник за породата
2
Кучетата линеят силно два пъти годишно. Женските пускат козина и след разгонване, и след раждане. Между четвъртия и осмия месец кученцето минава през период, в който изглежда оскубано и несиметрично. Заводчиците го наричат грозното патенце. Минава от само себе си, обикновено към година. Баня на три или четири седмици е достатъчна. Сушенето е по-важно от къпането, защото подкосъмът задържа влага и кожата се възпалява. Сухо трябва да е до кожата, не само отгоре. Сешоарът се държи на хладен или на топъл режим, никога на горещ. И най-важното. Померан не се бръсне до кожа. При част от кучетата козината после не расте нормално и остават плешиви участъци. Проблемът е известен като алопеция след подстригване. Ако искате по-къса форма, оставяйте няколко сантиметра дължина и не пипайте подкосъма. Ноктите се режат на две или три седмици. Ушите се проверяват за миризма и зачервяване. Зъбите се мият, но за тях ще стане дума по-надолу.
Хранене Малкото тяло изисква малки и по-чести порции. Кученце до четири месеца се храни четири пъти на ден, после три пъти, а от около осем месеца два пъти дневно. Пропуснатото хранене при съвсем малко кученце е опасно. Кръвната захар пада бързо, кучето става вяло, олюлява се, а в тежките случаи изпада в криза. Ако видите такова състояние, намажете венците с мед или с глюкозен разтвор и веднага търсете ветеринар. При възрастните проблемът е обратният. Двеста грама отгоре при куче от два и половина килограма са много. Мерете храната, не сипвайте на око. Лакомствата влизат в дневната сметка. Наднорменото тегло при тази порода тежи най-вече на трахеята и на коленете.
Движение Не е диванно куче. Трийсет до четирийсет минути навън дневно, разделени на две разходки, поддържат добра форма. Прибавете игри вкъщи и по пет минути упражнения за послушание. Скрийте лакомство из стаята и го оставете да го търси. Умората от мислене хваща по-добре от умората от тичане. Нашийникът не е добра идея за тази порода. Трахеята е тясна и натискът я уврежда. Използвайте нагръдник, дори кучето да не дърпа. През лятото излизайте рано сутрин и късно вечер. Двойната козина пази от слънце, но кучето прегрява бързо и се охлажда трудно. През зимата е обратното. Померанът понася студ по-добре от повечето дребни породи и рядко има нужда от дрешка.
Здраве
Померан, наръчник за породата
3
Породата живее дълго, обикновено между дванайсет и шестнайсет години. Има няколко проблема, които се срещат по-често и е добре да ги познавате предварително. Колабираща трахея. Хрущялните пръстени на дихателната тръба омекват и тя се сплесква. Първият признак е суха кашлица, която звучи като гъска. Влошава се при вълнение, при дърпане на каишка и при наднормено тегло. Луксация на пателата. Капачето на коляното излиза от жлеба. Кучето подскача на три крака няколко крачки, после продължава нормално. Леките степени се следят, тежките се оперират. Зъби. Тесните челюсти водят до струпване на зъбите и до бърз зъбен камък. Млечните зъби понякога не падат сами и остават до постоянните. Миенето е ежедневна работа, а не веднъж в месеца. Алопеция Х. Козината оредява по тялото и по опашката, кожата потъмнява. Причината не е напълно изяснена. Засяга по-често мъжките кучета. Открита фонтанела. Меко място на черепа, което при част от кучетата остава незатворено. Изисква повече внимание при игра и при скачане от високо. Сърце. Среща се отворен артериален канал при малките, а с възрастта и проблеми с клапите. Ветеринарят чува шума при обикновен преглед. Очи. Сълзене е често, катаракта се среща при по-възрастните кучета. Профилактиката е скучна, но върши работа. Ваксини по схема, обезпаразитяване, преглед на зъбите веднъж годишно и контрол на теглото.
Разгонване, кастрация, развъждане Женската се разгонва два пъти годишно, обикновено за около три седмици. През този
период
козината
оредява,
а
след
това
пада
на
кичури.
Изглежда
притеснително, но е нормално и се възстановява за няколко месеца. За кастрацията говорете с ветеринар, който познава кучето. При дребните породи операцията минава леко, а решението зависи от възрастта, от здравето и от това дали планирате поколение. Развъждането на померан не е занимание за начинаещи. Мътките са малки, ражданията понякога завършват със секцио, а на бебетата им трябва почти денонощно наблюдение през първите седмици. Ако мислите за това, започнете с добра женска от развъдник и с човек, който да ви води.
Възпитание и лай Лаят е причина номер едно хората да се оплакват от породата. Кучето лае, защото го е грижа кой минава покрай вратата. Лае и защото точно тогава получава внимание.
Померан, наръчник за породата
4
Работи следното. Не крещете, за кучето това е участие в лаенето. Научете команда за спиране и поощрявайте тишината, не липсата на звук след пет минути шум. Отвличайте вниманието преди да е започнало, а не по средата. Приучването към чисто отнема повече време, отколкото при едрите породи. Мехурът е малък, а зимата навън е студено. Извеждайте често, след сън, след хранене и след игра, и хвалете веднага навън, не когато се приберете. Социализацията в първите месеци решава много. Водете кученцето на различни места, при различни хора и при спокойни възрастни кучета. Померан, който не е виждал нищо до шестия месец, става недоверчив и лае от страх.
Първите дни у дома Кученцето се взема на осем седмици или по-късно. Първите нощи ще плаче. Сложете легло близо до вас, а не в другия край на жилището. Ограничете достъпа до високи мебели. Скачането от диван на плочки е чест повод за счупен крак при тази порода. Постелете нещо на пода до дивана или сложете стъпала. Не пренасяйте кученцето по цял ден на ръце. Свикне ли, после отказва да ходи и започва да лае, за да го вдигнете. Оставяйте го да върви само, дори да е бавно.
За кого е подходящ Апартаментът не е проблем, стига кучето да излиза. Породата пасва на човек, който е често вкъщи и иска компания в краката си. Възрастните хора също се разбират чудесно с померан, ако имат кой да помага с козината. Дом със съвсем малки деца е друго. Кучето е крехко и едно изпускане от ръце стига за счупен крак. Отпада и вариантът с празно жилище по десет часа на ден. С други кучета и с котки се разбира, ако е свикнало отрано. Проблемът рядко е в него. Проблемът е, че закача по-едри кучета и не отстъпва.
Как да изберете кученце Търсете развъдник с документи и с родословие. Питайте за здравето на родителите, за коленете, за сърцето и за очите. Настоявайте да видите майката и мястото, където живеят кучетата. Мътките при тази порода са малки, обикновено от едно до три кученца. Чакането е нормално и не е причина да бързате към първата обява. Пазете се от обявите за джобен или чаен померан. Такава разновидност няма. Зад думата обикновено стои недоразвито куче или животно с проблеми, което после плаща собственикът при ветеринаря. Много ниската цена също е знак. Кученце от отговорен развъдник струва скъпо, защото зад него стоят прегледи, добра храна и грижа за майката. Евтиното кученце
Померан, наръчник за породата
5
почти винаги излиза скъпо.
Възрастният померан След осмата година започват промените. Козината изтънява, кучето спи повече, слухът отслабва. Това не значи, че трябва да го оставите на дивана. Разходките остават, само стават по-кратки и по-бавни. Теглото се следи по-строго, защото движението намалява, а апетитът обикновено не. Прегледите стават два пъти годишно. Ветеринарят слуша сърцето, гледа зъбите и прави кръвна картина. Много възрастни померани губят зъби, което не е драма, стига венците да са здрави и храната да е подходяща. Ако кучето започне да кашля повече, да се задъхва при кратко изкачване или да отказва да скача на дивана, не го отдавайте на възрастта. Това са симптоми, а симптомите се проверяват.
Няколко чести въпроса Линее ли много? Да, за размера си линее сериозно. Ще има козина по дрехите и по мебелите, особено два пъти годишно. Лае ли много? По природа е гласовит. С работа лаят намалява, но не изчезва напълно. Може ли да остава сам? Няколко часа, да, ако е приучен постепенно. Цял ден и всеки ден, не. Разбира ли се с деца? С деца над седем или осем години, които знаят как се държи куче, да. С малки деца рискът е за самото куче. Скъпо ли се издържа? Храната е малко, но грижата за козината, зъбите и ветеринарните прегледи не са евтини.
Накрая Померанът е малък по размер и голям по присъствие. Ако искате тихо куче, което лежи и не се обажда, тази порода не е за вас. Ако искате компаньон, който ви следва навсякъде, реагира на всичко и живее дълго, той върши чудесна работа. Отделяйте време за козината, водете го редовно при ветеринар и не му позволявайте да си мисли, че къщата е негова.
Померан, наръчник за породата
6