Хомеопатичен компас брой 121

www.homeopath.bg

Ц Е Н Т Ъ Р З А ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС и н ф о рма ц и о н е н б юлет и н з а хоме о п а т и я и и н те г р а т и в н а мед и ц и н а Година ХII • 2024 • януари • брой 121, разпространява се безплатно

© Всички права запазени

В помощ на практиката

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ:

РОЛЯТА НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ

В помощ на практиката

И ЛЕЧЕНИЕ НА ОБИКНОВЕНА НАСТИНКА Д-р Гийермо Басаури, Испания

РОЛЯТА НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА ОБИКНОВЕНА НАСТИНКА

Обикновената настинка се счита за най-често срещаното остро заболяване в индустриализираните страни. Тя се е превърнала във водеща причина за отсъствие от работа и училище. В тази публикация ще изясним какво представлява обикновената настинка, какви са прините за нея и основните ѝ симптоми и как хомеопатията може да ни помогне да ги преодолеем по бърз, безопасен и естествен начин.

Д-р Гийермо Басаури, Испания

СТР.1 ЛЕЧЕНИЕ С ЦИНАБСИН ПРИ ПАЦИЕНТИ С ОСТЪР И ОБОСТРЕН ХРОНИЧЕН РОНОСИНУИТ проф. д-р Румен Бенчев, проф. д-р Диляна Вичева,

Какво представлява обикновената настинка Обикновената настинка е вирусна инфекция, която засяга горните дихателни пътища, тоест носа и гърлото. Обикновено не причинява усложнения и в повечето случаи има тенденция да се излекува спонтанно. В някои случаи, обаче, симптомите, които я съпътстват, могат да бъдат много интензивни. Нормално е здравият възрастен индивид да прекара от една до три вирусни инфекции годишно, а децата дори повече. Както вече казахме, това е основната причина децата и възрастните да отсъстват от детска градина, училище или работа.

България

СТР.5

Материя медика RUTA GRAVEOLENS И ПРИЛОЖЕНИEТО МУ В ХОМЕОПАТИЯТА Д-р Гийермо Басаури, Испания

СТР.7

Причини за обикновена настинка. Как става заразяването Обикновената настинка е заболяване, причинено от различни видове вируси. Изчислено е, че половината от настинките, от които страдаме, са причинени от риновирус, по-малко от 10% от коронавирус, а останалите, много рядко, от вирусите на грип А или В, параинфлуенца вирус, респираторен синцитиален вирус, аденовирус или ентеровирус.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

История на хомеопатията ХОМЕОПАТИЯТА И ХУДОЖНИЦИТЕ Д-р Брижит Фамешон-Леко, Франция

СТР.8

2

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

Вирусът на настинката навлиза в тялото през носа, устата и очите. Тези вируси се разпространяват чрез капчиците слюнка, отделени, когато болен човек кашля, киха или говори. Заразяването е възможно също чрез контакт с ръка, когато докосваме заразен човек, а също и когато споделяме общи предмети като чаши, прибори за хранене, кърпи, играчки или телефони. Ето защо най-ефективната мярка срещу това да пренасяме зараза или да бъдем заразени е да мием ръцете си редовно и да избягваме докосване на лицето си, доколкото е възможно. Не е необходимо да използваме антисептични гелове. Сапунът и водата са повече от достатъчни.

Други рискови фактори, които трябва да вземем предвид са: • Възраст. Бебетата и малките деца са тези, които настиват най-често, особено ако посещават детска градина и училище от ранна възраст.

• Наличие на слаба или недостатъчна имунна система по някаква причина. Хронични заболявания, периоди на силен стрес, някои лекарства, липса на сън, лоша диета или емоционални проблеми могат да причинят намаляване на нашите защитни сили.

• Тютюнопушене. Тютюнопушенето или излагането на тютюнев дим, или други видове изпарения и газове увеличава риска от заразяване с рецидивиращи вирусни заболявания.

Какво ни кара да настиваме Очевидно е, че при липса на контакт с вирус, не може да се развие заболяване. Необходимо е освен това да имаме предвид, че не всички хора, които се заразяват, в крайна сметка развиват симптомите и съответно болестта. Когато имунната ни система е във форма, е възможно нашите защитни сили да унищожат вируса, преди той да успее да колонизира лигавиците ни и преди да започне видимият за нас болестен процес. Много е важно да разберем, че всички симптоми, които чувстваме по време на настинка, са следствие от битката, която се води между микробите и нашата имунна система. Вярно е, че сезоните, когато честота на тези настинки е най-голяма, са най-студените и влажни месеци от годината, т.е. есента и зимата (нека имаме предвид, че думата „настинка“ е синоним на простуда, чийто корен е „студ“), но така също е вярно, че вирусите, които причиняват настинка присъстват през цялата година, така че е възможно да „настинем“ през всеки сезон. Както вече споменах в тази публикация, днес има няколко доста правдоподобни аргумента, които обясняват с повече или по-малко научни доказателства защо студът увеличава шансовете за настинка. Разбира се, първото нещо, което трябва да имаме предвид е, че ако няма контакт с вируси, няма заболяване. Имам предвид, че простудата не ни разболява. Това, което ни разболява, са вирусите. Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: OFF | THE | WALL Studio

Признаци и симптоми на обикновена настинка Симптомите обикновено се появяват от един до три дни след заразяването. Тяхното проявление, както и тяхната комбинация и интензивност са различни при различните пациенти. Разбирането на това е от съществено значение за прескрипцията на хомеопатично лечение, тъй като всеки пациент ще се нуждае от един или друг хомеопатичен медикамент в зависимост от конкретния начин, по който се проявяват симптомите на неговото заболяване. Най-честите признаци и симптоми обикновено са: • усещане за назална конгестия, • хрема, • кихане, • възпалено гърло, • кашлица, • общ дискомфорт, • болки в тялото, • треска с нисък интензитет, • конгестия и главоболие. Понякога настинката може да се усложни от бактериални инфекции или от влошаване на основното заболяване, от което страда пациентът. Отговорност за статиите носят техните автори ! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

3

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

Най-често наблюдаваните усложнения са: • отит, • синузит, • астматична криза, • пневмония, • ларингит, • бронхит.

Някои домашни средства, като назални спрейове или гаргари със солена вода, могат да помогнат за отпушване на носа и успокояване на възпалено гърло и кашлица. Мерките обаче, които ще направят този процес много по-поносим преди всичко са почивката, правилното хидратиране, много лекото хранене и поддържането на подходяща температура и влажност в околната среда.

Диагноза. Как да разберем, че става дума за обикновена настинка

Приложение на хомеопатията за лечение на обикновена настинка

Обикновената настинка се диагностицира въз основа на нейните признаци и симптоми, без да са необходими допълнителни изследвания.

Често ще чуете, че без лечение настинката минава само за седмица, а с лечение за седем дни. Е, това не е моят опит. Когато използваме хомеопатични медикаменти, винаги като вземаме предвид проявлението на симптомите при всеки отделен пациент, не само ги облекчаваме чрез стимулиране на защитните сили на организма, но можем да подобрим ефективността на тези защитни сили по време на борбата с вируса.

Като цяло лесно разбираме, че това, от което страдаме, е обикновена настинка и в повечето случаи не е необходима медицинска помощ за потвърждаване на диагнозата. При появата на някое от цитираните по-долу обстоятелства, обаче, трябва да се консултираме с лекар: • Симптомите се влошават или не преминават в течение на няколко дни.

• Температурата надвишава 38´5ºC в течение на повече от три дни.

• Температурата се покачва отново след като предишните дни пациентът е бил без температура.

• Проблеми с дишането, „свиркане“при издишане.

• Болки в ушите, синусите или силно главоболие. При деца консултацията с лекар е наложителна, особено ако детето е на възраст под три месеца или температурата продължава повече от два дни. Необходима е също така консултация, ако наблюдаваме необичайна сънливост при детето, силна загуба на апетит или необичайна раздразнителност.

По мое мнение, може би най-важният аспект, на хомеопатичното лечение на настинка е, че хомеопатичните медикаменти ни позволяват да ги използваме на две нива: за превенция и за индивидуално лечение на заболяването.

• Превенция Хомеопатични медикаменти като Thymuline, Echinacea, Oscillococcinum или Silicea (назоваваме само най-често най-използваните), могат да помогнат за подобряване на функцията на нашата имунна система по общ и неспецифичен начин. Тоест можем да ги използваме върху всеки пациент, независимо от неговата възраст или състояние. Дозировката (начина на приемане на лекарството) трябва да бъде посочена от специалист по хомеопатия за всеки отделен случай.

Повечето случаи на обикновена настинка могат да се подобрят спонтанно в рамките на седмица до десет дни. Антибиотиците никога не са показани, тъй като не са ефективни срещу вирусни инфекции, освен ако няма усложнения и лекарят не ги включи в терапията.

Колкото до превенцията, хомеопатията може да помогне задоволително на всички пациенти, най- често бебета и деца, които страдат от чести настинки, особено през най-студените и влажни периоди от годината, с всички произтичащи от това проблеми, както за самия болен, така и за неговото семейство. Теренният медикамент, избран въз основа на глобалната оценка на всеки пациент, ще модулира съществуващата тенденция към постоянно боледуване.

За облекчаване на симптомите обикновено се използват някои лекарства без рецепта, но всички те имат потенциални странични ефекти. Затова употребата им трябва внимателно да бъде преценена при всеки отделен случай. Всъщност приложението им при деца не се препоръчва.

• Индивидуализирано лечение Ние лекарите обичаме да казваме, че няма болести, има само болни хора. В крайна сметка обаче, виждаме, че предписваме повечето лечения въз основа на протоколи, които не са в състояние да се справят с конкретния начин, по

Конвенционално лечение обикновената настинка

на

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

4

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

който се проявава дадено заболяване при отделния пациент, както и с индивидуалната природа и заболяване на този пациент. Хомеопатията ни позволява да лекуваме всеки пациент с медикаменти, които най-добре отговарят на признаците и симптомите, които той демонстрира. Както казахме в началото на тази публикация, те могат да бъдат в разнообразни комбинации и да имат различна интензивност. За да илюстрирам това измерение на хомеопатията и нейните медикаменти, искам да посоча някои от хомеопатичните медикаменти, които можем да използваме най-често, за да помогнем за преодоляването на тези вирусни инфекции: Aconitum и Belladonna Не е обичайно настинките да започват или протичат с висока температура, но когато случаят е такъв, това са двата хомеопатични медикамента, които най-често използваме.

Ferrum phosphoricum Чудесен медикамент, когато имаме чувството, че „нещо започва да се мъти” нещо, с усещане за общо неразположение, дискомфорт в гърлото или ухото и дори лека температура. Носът може да е сух или да отделя малко секрети. Секрецията може да бъде оцветена с кървави ивици и това ще подсили показанието за този медикамент.

Sticta pulmonaria Вирусното заболяване започва, а хрема все още няма. Човек усеща запушване на носа с болка в основата му, сякаш има скоба, която притиска областта. Пациентът напразно се опитва да издуха носа си, за да облекчи усещането, но не успява да изчисти секретите.

Nux vomica Използваме го, когато първите симптоми на настинка се състоят от изблици на кихане, придружени от усещане за сух нос или много малко секрети и общо втрисане с чувството, че нищо не може да ни стопли. Обичайно носът е сух през нощта, но през деня се появява течна и бистра секреция.

Allium cepa Този медикамент е показан, когато лицето вече има бистра и течна назална секреция, която дразни носните проходи и може да бъде придружена от кихане и сълзене на очите, което в този случай не е дразнещо. Всичко се подобрява на чист, прохладен въздух и се влошава в топла среда, на закрито.

Arsenicum album Тук носната секреция е по-оскъдна, отколкото при

пациентите, при които бихме използвали Allium cepa, но по-пареща и по-дразнеща. Освен това е много характерно, че симптомите се подобряват от топлина и на закрито. Пациентът обикновено е с по-силно нарушено общо състояние, чувства по-силна умора и дори може да се притеснява за здравословното си състояние.

Kalium iodatum Използваме този хомеопатичен медикамент, когато секрецията от носа е водниста, обилна и дразнеща. Носът е зачервен и подут, а очите са с оток и сълзят. Обикновено казвам, че това е образът, който обикновено използват в реклами и телевизионни клипове, когато искат да ни покажат човек, който страда от настинка. Този назален секрет се превръща в по-гъста слуз, която обикновено е придружена от болка във фронталните синуси.

Kalium sulfuricum В тези случаи секрецията е вискозна, обилна и не дразни или дразни много слабо. Тя е прозрачна, въпреки че понякога може да изглежда жълта или зеленикава. Усещането за назална обструкция се влошава от топлина и се подобрява на свеж въздух. Обикновено се придружава от загуба на вкус и обоняние.

Kalium muriaticum Ще използваме този медикамент, когато пациентът има вискозна, гъста, необилна и леко дразнеща секреция. Най-характерното е наличието на слуз в евстахиевата тръба, което води до намален слух с усещане за пращане, подобно на пукането в ухото.

Kalium bichromicum Пациентът има жълто-зеленикава, жилеста, плътна, лепкава назална секреция. Ерозиите на лигавиците са с правилни очертания, на дълбоки и болезнени. Затова и секретите са вискозни и трудно отделяеми, често пъти с кръвенисти примеси.

Hepar sulfur и Mercurius solubilis Тези два хомеопатични медикамента ще бъдат много полезни, когато имаме зеленикава, откровено гнойна секреция. Както виждаме, хомеопатията ни позволява да лекуваме настинки на всеки етап от тяхното развитие, като се адаптираме към конкретната ситуация на всеки пациент. В допълнение следва да посочим възможността тя да бъде използвана за превенция, което е особено интересно при пациенти с фонови респираторни заболявания или при деца, които страдат от често повтарящи се настинки. И нека не забравяме, че можем да ги използваме при всякакви хора, включително бременни или кърмещи жени, пациенти на полимедикаментозна терапия, бебета и такива с чернодробни или бъбречни проблеми. Източник: https://www.homeopatiasuma.com/homeopatia-en-la-prevencion-y-el-tratamiento-del-resfriado-comun/

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

5

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

6

7

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

Материя медика

RUTA GRAVEOLENS И ПРИЛОЖЕНИEТО МУ В ХОМЕОПАТИЯТА Д-р Гийермо Басаури, Испания

В тази публикация ще споделя моя изключителен опит с Ruta graveolens, този малък хомеопатичен медикамент, който, въпреки че няма голям брой клинични показания, има неоценима стойност със своите ползи и ефективност при много често срещаните ситуации.

Какво представлява Ruta graveolens Ruta graveolens, известен още като зловонна или миризлива Рута, е растение, което произхожда от Южна Европа и принадлежи към семейство Rutaceas (Седефчеви). Жълтите му цветя издават неприятна миризма, откъдето идва името му „зловонна или миризлива Рута”.

Тинктурата, от която се произвежда хомеопатичния медикамент, се приготвя от свежите надземни части на растението, преди цъфтежа. Тази тинктура майка има противовъзпалителни, антимикробни и противогъбични свойства, както и венотонизиращо и вазопротективно действие.

Органи, на които въздейства Ruta graveolens Това растение се използва в хомеопатията за лечение на следните органи: • Надкостница (периост). Надкостницата е фиброзна обвивка, която покрива костите и съдържа кръвоносни съдове, които подхранват костта и нервните окончания като ѝ придават чувствителност. Освен това е основна структура при регенерация на костта след фрактура или друг вид нараняване.

• Апоневрози. Апоневрозите са фиброзните мембрани, които покриват мускулите, служат за свързването помежду им и с костите, и освен това работят за оптимизиране на контрак-

циите на мускулите. Мускулните обвивките, които покриват най-големите мускули, се наричат още фасции.

• Сухожилия и връзки. Те също, като периоста и фасцията, са образувани от фиброзна тъкан, служат за закотвяне на мускулите към костта и съответно за стабилизиране на ставите и осигуряване на тяхната подвижност.

• Ставни хрущяли. Това е частта от ставата, която покрива края на костта. Нейната функция е да намалява триенето по време на движение, като позволява на костите да се плъзгат една върху друга, без да се износват.

• Мускули и сухожилия на очедвигателния апарат. Този сбор от малки мускули и сухожилия позволява движението и точната ориентация на очите благодарение на общо дванадесетте екстраокуларни мускула (по шест за всяко око). И така, както виждаме, опорно-двигателният апарат и зрението ще бъдат основните тропизми на този хомеопатичен медикамент. Хората, които се нуждаят от Ruta, обикновено изпитват болезнени усещания, които класически се описват като болки от натъртване или скъсване на мускулно влакно. Болката се влошава от допир и натиск (например при контакт с леглото), което ги кара да се движат постоянно, за да облекчат дискомфорта.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

8

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

Друго характерно усещане за заболяванията и лезиите, които се повлияват добре от Ruta, са схванати, сякаш „скъсени“, сухожилия. Това усещане обикновено се подобрява при бавно движение и топлина и се влошава при продължителна почивка, студ и влага.

Ruta е особено ефективен медикамент при хронична и остра болка с описаните характеристики на гръбначния стълб, китките, глезените и сухожилията на мускулите флексори. Той е чудесен медикамент при проблеми на очите като болезнена умора, особено след зрителни усилия. Пациентът съобщава за усещане за болка в очите като при натиск в очните ябълки, която се подобрява от топлина и се влошава от светлина (особено изкуствена светлина). Тя може да бъде съпътствана от замъглено зрение, усещане за парене, зачервяване на очите и главоболие.

Най-чести graveolens

показания

на Ruta

С всичко казано до тук е лесно да се разберат най-честите показания на това растение.

• Контузии и претоварване на периоста. Тибиален периостит, фрактури, болки на растежа.

• Прости навяхвания и такива, при които има частично разскъсване на сухожилия и връзки.

• Капсулит, подобно на синдрома на замръзналото рамо.

• Възстановяване на изкълчванията на ставата след репонация.

• Тендинит, независимо от местоположението.

• Синовиални кисти, особено тези на китката.

• Болка в гърба и ставите с описаното усещане за натъртено, която се подобрява при движение и топлина, но се влошава при продължителна почивка, студ и влага.

• Болка в опашната кост (кокцигодиния).

• Мускулни претоварвания с описаните вече характеристики.

• Астенопия и нарушения в акомодацията. Описани са и някои по-рядко срещани показания, като например за лечение на някои плоски, гладки и болезнени брадавици по дланите, или при някои видове зъбобол. Според моя опит Ruta е хомеопатичен медикамент, който се използва често както при спортисти, така и при пациенти с ревматизъм и остеоартрит. Той е подходящ и за хора, които трябва да прекарват дълго време пред компютъра. И, разбира се, това е един от хомеопатичните медикаменти, които никога не липсват в моята планинска аптечка. Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/que-es-la-ruta-y-cuales-son-sus-usos-en-homeopatia/

История на хомеопатията

ХОМЕОПАТИЯТА И ХУДОЖНИЦИТЕ Д-р Брижит Фамешон-Леко, Франция

Много от нашите съвременни музиканти лекуват своите заболявания и се готвят за концерти с хомеопатични медикаменти, като например известния пианист Александър Таро. Знаете ли, обаче, че и художниците, между които най-известни са импресионистите, са били лекувани от хомеопатите на своето време? Познаваме Д-р Гаше, приятел и лекар на Винсен Ван Гог в последните месеци от живота му в Овер сюр Оаз. Портрет на д-р Гаше в неговото студио около 1872-1873 г. Въглен върху първоначално сива хартия със следи от жълт фиксатор. Париж, Mузей д‘Орсе

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

9

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

На този портрет, рисуван от Ван Гог през 1890г., той държи клонче лудо биле, известно в хомеопатията като Atropa Belladonna. Този медикамент е предписван заради действието му при треска, спазми, сензорна хиперестезия и дори делириум.

Д-р Гаше е неделима фигура в последния период от живота на Ван Гог в Овер сюр Оаз, където се самоубива през юли 1890 година. Пол Фердинанд Гаше е роден в Лил през 1828г. Започва да учи медицина в Париж, вероятно от 1848 г. (Ханеман умира в Париж през 1843 г., но Мелани д‘Ервили, последната му съпруга, продължава работата му. Това кара мнозина да му подражават въпреки че има и много противници.) През 1858 г. той заминава за Монпелие, за да работи по дисертацията си върху меланхолията. Не знаем как и при кого е изучавал хомеопатия, но по-късно открива медицински кабинет по обща медицина в Париж и става известен като лекар хомеопат и психиатър. В свободното си време той е не само колекционер, но и художник и гравьор. Той също така излага под името Ван Рисел. През 1872 год. купува къща в Овер.

Портрет на д-р Гаше 1980г.

Д-р Гаше култивира лечебни растения в градината си в Овер и вероятно сам приготвя хомеопатичните разреждания на медикаментите в Овер сюр Оаз. Неговата хомеопатична аптечка може да се види в Музея по медицина в Париж.

Хомеопатични комплекти. На лицевата страна на кутията е гравирано името на д-р Пол Гоше

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

Къщата на Д-р Гаше, рисувана от Сезан

©

10

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 121 • януари • 2024

През същата година се запознава с Камий Писаро, който живее в Понтоаз. Грижи се за майка му в Париж и става техен семеен лекар. Писаро го представя на приятеля си Сезан, а така също го моли да се погрижи за Винсен и да успокои тревогите му. Така той влиза в привилегирования кръг на импресионистите от ХIX – Моне, Реноар, Берт Морисо, а така също Коро, Добини, Гийомен. Умира през 1909 г. и е погребан в гробището Пер Лашез в Париж (52-ри парцел), а децата му Пол и Маргьорит даряват много картини на импресионисти, които днес са изложени в музея д‘Орсе в Париж. Къщата му с градината в Овер са обявени за исторически паметници и могат да бъдат посетени безплатно от април до октомври. Доктор Жорж дьо Белио е по-малко известен. Той е румънски лекар, приятел на много художници като Дега, Реноар, Сисле… Бил е меценат на Писаро и Моне, които благодарение на финансовата му подкрепа успяват да продължат да рисуват. Кореспонденцията му с Клод Моне свидетелства за привилегированите отношения между двамата мъже. Роден е в Букурещ през 1828 г. в богато и културно благородническо семейство. Румъния по това време е франкофонска страна, затова, през 1851 г., той решава да отиде в Париж. Установява се с брат си в 9-ти район, който е артистичен център и място за срещи на артисти, писатели, художници и собственици на галерии. В този квартал, наричан още „новата Атина“, на ул. Парма № 4, е живял и практикувал Самуел Ханеман. Това е същото място, където Ханеман, извикан от Виктор Шьолхер да лекува умиращата дъщеря на негов приятел, извършва „чудото“, което го прави известен в цял Париж. Учи медицина, без обаче да защити дипломна работа и се обръща към хомеопатията. Грижи се за лечението на много артисти и техните семейства. Консултациите му са безплатни, защото личното му състояние му позволява да работи малко. Въпреки това той консултира в болницата Ханеман (на мястото на днешния център „Ханеман,“ ул. Шеси № 85, Ньой сюр Сен) и е член на Хомеопатичното медицинско дружество на Франция.

Портрет на Камий Писаро

На 11 декември 1889 г. Френското хомеопатично дружество се слива с Ханемановото федеративно дружество и получава името „Френско дружество по хомеопатия“. Много бързо той започва да купува картини, особено на новите художници, които ще бъдат наречени „импресионисти“, включително известното платно на Клод Моне: „Импресия, изгряващо слънце“ от 1873 г., което ще даде името си на това движение в изкуството. От 1886 до 1894 г. неговата „щаб квартира“ се намира в Кафе Риш. За това време Реноар пише: „Винаги, когато някой от нас имаше спешна нужда от двеста франка, той тичаше до Кафе Риш, където със сигурност щеше да намери по обедно време г-н дьо Белио, който купуваше без дори да погледне картината, която му е донесена”. Внезапната му смърт през 1894 г. му попречва да осъществи мечтата си да построи галерия. Погребан е в Пер Лашез. Към онази дата колекцията му се състои от 10 пастела, 133 акварела, 170 плаката на Шере и Лотрек и 143 картини на различни художници импресионисти. По-голямата част от тези произведения на изкуството, сред които доста на Моне, са дарени от неговата единствена дъщеря Викторин и съпруга ѝ Йожен дьо Монши на музея Мармотан в Париж. Източник: Société Française d‘Homéopathie - L‘Homéopathie et les Peintres (homeopathie-francaise.com)

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©