Хомеопатичен компас брой 115

www.homeopath.bg

Ц Е Н Т Ъ Р З А ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС и н ф о рма ц и о н е н б юлет и н з а хоме о п а т и я и и н те г р а т и в н а мед и ц и н а

© Всички права запазени

Година ХI • 2023 • юни • брой 115, разпространява се безплатно

Терапевтично досие В БРОЯ ЧЕТЕТЕ:

ЮНОШЕСТВО И ХОМЕОПАТИЯ Д-р Гийермо Басаури, Испания

Терапевтично досие ЮНОШЕСТВО И ХОМЕОПАТИЯ Д-р Гийермо Басаури, Испания

СТР.1

Немски хомеопатичен съюз NUX VOMICA

СТР.7

В помощ на практиката DROSERA ROTUNDIFOLIA. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И ЗА КАКВО СЛУЖИ Д-р Хорхе Манреса, Испания

Юношеството е етап от живота, в който от деца се превръщаме във възрастни. Почти нищо особено, нали? Без съмнение е един интензивен етап като малко други в живота, изпълнен с промени и въпроси както за самите юноши, така и за техните родители и останалите възрастни от обкръжението им. Спомням си моето юношество като горчиво-сладко време, пълно с открития и приключения, с мечти и идеали, а също и със страхове, уязвимост и несигурност, но преди всичко пълно с живот. Колко жив се чувствах! Колко наситено и абсолютно беше всичко! В юношеството си открих дълбочината на приятелството, влюбих се няколко пъти, играх футбол и баскетбол, планината завинаги завладя сърцето и душата ми, преминах от религия към духовност и преживях едни, да кажем, „не лесни“ взаимоотношения с родителите ми. Обичахме се, както можем – понякога повече, а понякога не толкова, но продължавахме заедно, както в моментите, когато мислехме еднакво, така и когато имахме разногласия.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

СТР.8 СЛЪНЦЕ, ВИТАМИН D И СЛЪНЧЕВИ ПРОТЕКТОРИ. ПАРАДОКСИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ Д-р Х. Ейсайяга, Аржентина

СТР.10

История на хомеопатията АНТОАН НЬОБЕЛ (1870-1954)

СТР.10

2

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

Каква е възрастта на юношеството? Етапи на юношеството Да се определи кога свършва детството и започва животът в зряла възраст и да се поставят дати в живота е донякъде приблизително. Световната здравна организация определя юношеството като периода между 10-та и 19-та година от живота на човека и го подразделя на три етапа: • Ранно юношество. Между 10 и 13 години.

• Средна юношеска възраст. Между 14 и 16 години.

• Късно юношество. От 17 до 19 години, въпреки че може да продължи и до 21 години. Всеки човек преминава през този етап от живота си по свой начин, кой както може. Юношата се чувства понякога дете, понякога възрастен, без да e нито едното, нито другото. Той е в постоянен преход, като не престава да ни учудва със своята зрялост и едновременно с това, отново и отново, да се държи като дете. Трябва да кажа, обаче, че наблюдаваме същото при много възрастни, с тази разлика, че подрастващите „трябва“ да живеят с тези противоречия, а възрастните да са ги преодолели. Накратко, животът представлява постоянен растеж и всички ние трябва да се справяме с нашите парадокси и ограничения всеки ден. Както често казвам, всички ние сме „действащи човешки същества“.

Как ние, възрастните, можем да помогнем на подрастващите в тяхното израстване? Юношеството е време на открития, но и на сбогувания. Време на жизненост и радост, страх и крехкост. Време на постоянни и дълбоки промени, отвътре и отвън. Юношеството започва с

Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: OFF | THE | WALL Studio

оставянето на играчките от детството и завършва с вземането на решение по кой път искате да поемете в живота. Ако искаме да помогнем на нашите юноши в периода на преход, преди всичко трябва да се поставим в тяхната ситуация и да си спомним, че всички сме били юноши. Не да идеализираме нашето юношество и да се държим прекалено смирено и мъдро, а да си спомним нашите собствени преживявания, светлините и сенките, които съдържа всеки период от живота. Да си спомним колко уязвими сме се чувствали в онзи момент, когато вече не се възприемаме като деца, но усещаме, че никой не се отнася с нас като с възрастни. Юношеството е великият момент на „сблъсъка между поколенията“. Юношите трябва да изградят своята идентичност и за това се конфронтират и спорят с нас, възрастните. Магията на зрелостта, която ние, възрастните, трябва да покажем, е да ги накараме да почувстват, че тяхното мнение има значение за нас, че ги изслушваме и искрено се съобразяваме с тях, защото ние също израстваме с техния опит, но в същото време знаем как твърдо да устояваме нашите убеждения. Отворени и твърди, обратното на затворени и авторитарени. Това е великият момент, в който започваме да ОТКРИВАМЕ СВЕТА. Точно така, с главни букви. Подрастващите трябва да почувстват, че могат да излязат, да откриват живота и когато се върнат у дома, техните родители са на разположение да споделят с тях онова, което имат нужда да споделят. Това е друг баланс, който възрастните трябва да поддържат с подрастващите - да ги оставят свободни да изследват живота с граници, които ги защитават и улесняват пътя им. Никой не казва, че да отглеждаш и подкрепяш тийнейджър е лесно, но това е предизвикателството, което поемаме, когато станем родители или учители на нашите деца. Това неудобство е присъщо на живота и освен това може да означава за нас, възрастните, път към себепознание и еволюция като малко други в този живот.

Отговорност за статиите носят техните автори ! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

3

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

Хомеопатия и юношество Един от най-изненадващите аспекти, когато започнем да изучаваме хомеопатия, е задълбоченият анализ, който тази медицинска дисциплина прави на различните структури на характера и поведението, които хората развиват през живота си. Този аспект, заедно с физическата конституция на човека и неговите морбидни тенденции, представлява един от трите стълба, които изграждат концепцията за индивидуален терен, който е много важен за определяне на най-подходящото лечение за всеки пациент. Както още Хипократ е казал: „Много по-важно е да се знае какъв човек е болния, отколкото какво заболяване има човекът“. Юношеството не е заболяване. То просто е още един етап от живота, но уникален и особено сложен етап. В този контекст хомеопатията може да ни помогне да разберем по-добре произхода на определени поведения, а хомеопатичните медикаменти могат да помогнат за балансиране на определени емоционални състояния при някои юноши. За да разберем това по-добре, ще разгледаме ключовите характеристики на някои хомеопатични медикаменти, които най-често можем да използваме в помощ на юношите по време на техния растеж:

SEPIA

Въпреки че всеки хомеопатичен медикамент може да бъде показан както при мъже, така и при жени, има някои, които обикновено се предписват по-често при жени, а други при мъже. Колкото до Sepia това е хомеопатичен медикамент, който се предписва по-често при жени, но, както казах, не само. Тийнейджърът Sepia обикновено е строен и атлетичен, с остри черти. Той е много активен и прагматичен, но също така и много състезателен.

Sepia обича интензивните спортове и обикновено е много добре надарена за тях. За разлика от Phosphurus, те обикновено са емоционално стабилни хора, без да осъзнават в много случаи въздействието, което тяхната устойчивост оказва върху другите. Много са прагматични и със силно чувство за дълг, до степен, че поставят това, което смятат за свое задължение, пред личните си взаимоотношения и удоволствие. Притежават страхотно чувство за саможертва, което в крайна сметка може да ги претовари и тогава те ще навлязат в депресивна фаза, в която ще са склонни да се изолират като стават по-дистанцирани, безразлични, тъжни и раздразнителни. В тази ситуация ще отхвърлят всякаква утеха и помощ.

LYCOPODIUM

PHOSPHORUS

Чувствителните към Phosphorus юноши са много впечатлителни и емпатични хора, които изпитват голяма нужда от човешки контакт. Те имат безгранично въображение и за тях е лесно да „заседнат в своя свят“. Много са емоционални и могат да имат прекалено въодушевени реакции. Обичат да откриват нови неща и да учат. Те са големи естети и биват привличани силно към всичко артистично и творческо. Обикновено физически са много слаби. Те са хора, които могат ярко да блеснат, но са склонни и бързо да загубят блясъка си. Много са експанзивни и страстни, но бързо се изтощават. Освен това фактът, че са толкова емпатични и впечатлителни и че се нуждаят много от човешки контакт, прави някои млади Phosphorus податливи на рискове.

И ако Sepia е медикамент, свойствен по-скоро за жени, то Lycopodium е по-чест при мъжете. Обикновено това са тийнейджъри, които преждевременно са станали възрастни. Те са особено загрижени за мнението на другите, защото постоянно трябва да доказват своята стойност. В основата лежи несигурност и чувство за нищожност, което трябва да компенсират, поради което са склонни да бъдат много усърдни в клас и много конкурентни. Чувствителният към Lycopodium младеж често ще бъде първи в класа, но ще се задоволи да бъде и втори, защото дълбоко в себе си чувства, че не заслужава първото място. Парадоксалното е, че се опитва да компенсира това чувство за малоценност с гордо, арогантно и доминиращо поведение, особено към уязвими хора. Така те могат да бъдат авторитарни и в същото

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

4

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

време нерешителни, самохвалци пред слабите и покорни с онези, които смятат за силни. Освен това са склонни да бъдат много критични към всичко в желанието си да се чувстват „нещо повече“.

зят чувствата и мнението си в правилния контекст, те са склонни да се самовглъбяват, да преглъщат, което генерира постоянно състояние на напрежение и уязвимост.

Обикновено са хора по-скоро на интелектуалния, отколкото на физическия труд. Спортът по принцип не ги привлича, нито са особено надарени за него. Понасят много зле всяко противоречие или корекция, защото това засяга чувството им за малоценност, което се опитват да скрият по всякакъв начин.

Поради това те демонстрират парадоксално поведение. На фона на нежност и срамежливост, показват изблици на гняв за най-малката дреболия, с тенденция да бъдат особено груби към най-близките си хора, например семейството. Често, при фрустрация, имат самонараняващо поведение. За по-малките деца родителите често казват, че понякога им се струва, че си търсят физическото наказание и че „не спират, докато не го получат“.

NATRUM MURIATICUM

Дълбоката сърцевина на конфликта на подрастващите, чувствителни към Natrum muraticum, е, че те са силно емоционални и чувствителни хора, но им е много трудно да изразят чувствата си. Те са изключително резервирани и ще бъдат открити само с хора от вътрешния си кръг. Чувстват се комфортно в малки групи от близки приятели. Неговото мото в отношенията е: „Не наранявай, за да не бъдеш наранен“. Те са много състрадателни, уважителни и са склонни да слушат повече, отколкото да говорят, поради което в лоши моменти, другите приемат много добре тяхната подкрепа. Напротив, когато самите те се чувстват зле, ще отхвърлят всяка утеха и ще търсят уединение. По-точно, ще приемат компанията и утехата на близките си само, ако чувстват, че те наистина са искрени. Често биват сравнявани с котки - на моменти близки и нежни, на моменти навъсени и далечни. Могат да имат напълно противоположно поведение. Когато се чувстват зле, могат да бъдат неприятни, груби, критични, безчувствени и нетолерантни. Те са много верни приятели и няма да толерират нищо, което считат за предателство. Не забравят и дори могат да станат злобни, а ако се чувстват наранени, нищо вече няма да бъде същото с този човек. Заедно със Sepia, това е един от хомеопатичните медикаменти, които обикновено използваме за подпомагане на анорексия и разстройства на хранителното поведение.

STAPHYSAGRIA

Чувствителните към Staphysagria юноши са много впечатлителни към несправедливостите, фрустрациите и разочарованията, но вместо да изра-

Разочарован, загубил илюзии и фрустриран от този свят, юношата Staphysagria би искал да протестира, но се сдържа, докато не избухне в ситуации извън контекста и/или не изпита психологически дистрес под формата на соматични симптоми - сърбеж, тикове, кожни лезии, мускулни болки, главоболие, леко самонараняване... Те са склонни да бъдат уязвими и раздразнителни, както и безразлични и апатични.

SILICEA

Основата на конфликта на Silicea е чувството ѝ за малоценност, подобно на Lycopodium и чувството ѝ за уязвимост и слабост. Пациентът се съмнява в своята пригодност и се чувства неспособен да се защити. Това обикновено са хора със слаба имунна система, склонни към повтарящи се инфекциозни процеси и нагноявания. За разлика от Lycopodium, който ще се опита да компенсира чувството си за безполезност с поведение на гордост и арогантност, юношите, чувствителни към Silicea, ще бъдат склонни към срамежливост и самовглъбяване и много по-послушни по характер. Имайте предвид, че могат да бъдат много упорити, ако се почувстват притиснати. Обикновено са дребни, със слабо телосложение, живи и любопитни. Интелигентни са, но са много несигурни в способностите си. Ще реагират добре при положителна подкрепа и ще се затворят, ако бъдат притискани. Всъщност, ако се почувстват подкрепени и оценени, те ще бъдат топли и жизнени и ще развият пълния си потенциал, който е голям. За разлика от Lycopodium, те ще приемат отговорностите, но отказват почестите, които Lycopodium жадно търси. Те са скромни, отговорни, упорити и педантични. Добри ученици, за-

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

5

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

щото освен това обикновено са много интелигентни, въпреки че не го осъзнават. Могат да бъдат много упорити в екстремни ситуации, но като цяло са склонни да проявяват гъвкавост на ума и духа. Изслушват и приемат, ако аргументите им се струват разумни. Те са изключително чувствителни и срамежливи, до степен, че може да им бъде трудно да ви погледнат в очите. Могат да се ядосат, ако са принудени да направят нещо, което тяхната срамежливост им пречи да направят. Опитват се да не изпъкват и в час няма да отговарят, дори и да знаят отговора на въпрос, зададен на класа. Те са повече хора на интелектуалния, отколкото на физическия труд и по принцип нямат особена склонност към приключения или пътешествия. За тях е много важно да се чувстват сигурни и защитени. Не обичат самотата и се стремят да бъдат близо до семейството си. Техният мек характер, емпатия, смиреност, способност за компромис, вярност в приятелството, наред с други неща, ги прави високо ценени в обкръжението им.

PULSATILLA

Подобно на Silicea, Pulsatilla също има голяма нужда от защита, като зависимостта ѝ от другия стига до максимум. Техните взаимоотношения стигат до пълно сливане. Опитват се да се адаптират напълно към другите, за да ги обичат и приемат. Те са като водата, която приема формата на съда, който я съдържа и защитава. Тяхното мото може да бъде: „Какъв искаш да бъда, за да ме обичаш и да се грижиш за мен“. Подобно на Phosphorus, Silicea също не обича самотата. Тя е много взискателна, със чувство за собственост, но и много мила. Тя е по-скоро съблазнителка, отколкото взискателна. От детството си показват изключителна привързаност към фигурата на майката. Любопитно е колко много юноши, чувствителни към Pulsatilla, признават, че майка им е най-добрият им приятел. Сякаш никога не е рязана пъпната връв с майката. Този начин на сливане в живота и любовта ще се разпростре във всичките им връзки. Тази изключителна адаптивност към околната среда, за да се чувства свързан и защитен, може да го изложи на опасност, например на влиянието на лоша компания, подобно на Phosphorus. Може да изглеждат така, сякаш няма собствени желания, винаги се адаптира към онова, което другите искат.

Силната им привързаност към семейния дом им пречи да се еманципират. Те дори могат да проявят регресивни и детински нагласи, ако се почувстват изместени. Ревниви и специални, за тях е трудно да споделят обичта си, и са склонни да не я показват директно поради страх от отхвърляне. Винаги търсят утеха и закрила при най-малките несгоди. Плачат за какво ли не, но се успокояват бързо, ако получат утеха. Те са много впечатлителни хора с голяма променливост в настроението. Те са срамежливи и скромни и са склонни да се изчервяват лесно. Обикновено се страхуват да експериментират с нови неща, но, парадоксално, ще позволят, водени от чувството на подчинение и зависимост, което управлява взаимоотношения им, да бъдат увлечени в каквото и да е.

CALCAREA PHOSPHORICA

Обикновено са нервни и уморени юноши, с чувство на постоянно недоволство и липса на енергия. Пристигат много уморени в края на учебния час. Често им е трудно да стават от леглото сутрин. Интелектуалните усилия им причиняват чести главоболия. Обикновено се чувстват отпуснати и лениви и ако не постигнат очакваните резултати са склонни лесно да се отказват. Също така е вярно, обаче, че ако задачата им харесва, могат да бъдат много активни и мотивирани. Тъй като са много емоционални, рухват бързо пред лицето на скръбта или лошите новини. Чувствителният към Calcarea phosphorica пациент е срамежлив и емоционален. Той преживява много тежко упреците. Трудно съзрява и често последен разбира това, което трябва да знае за възрастта си. Той би искал да остане дете. Едно поведение много добре обобщава борбата на противоположностите, която преживяват тези хора и която ги държи в това състояние на перманентна неудовлетвореност: те имат голямо желание да пътуват, но в същото време се тревожат много, че ще бъдат далеч от дома. Ако анализираме солта, от която получаваме този хомеопатичен медикамент ще разберем много добре казаното по-горе. Трикалциев фосфат: калций е минерал, който клони към „хоризонталност“, заедно с фосфор, който клони, обратно - към „вертикалност“. При условие, че пациентите, чувствителни към Calcarea phosphorica, успеят да балансират и двете енергии, ще достигнат високи върхове в личната си еволюция, но постиженията им ще бъдат сравними с положените усилия.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

6

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

FLUORICUM ACIDUM

Обикновено са хора материалисти, които търсят забавления без отговорности. Освен това са склонни да бъдат много повърхностни, да не ценят нищо. Нищо няма значение за тях. Те търсят само удовлетворение, само онова, което им харесва. Не си задават екзистенциални въпроси, както го правят много юноши в този период от живота. По принцип тяхната сексуалност се пробужда много рано и за тях всичко е развлечение и веселба. Те не търсят близки отношения, дълбоки приятелства или лични ангажименти от какъвто и да е вид. При момчетата се наблюдава склонност към алкохол и всякакви видове наркотици, поради което се нуждаят от специално внимание. Склонни са към разхвърляност, безредие, хаотичност. В зависимост от това колко важно за тях е учението, могат да бъдат блестящи ученици или точно обратното. В много случаи могат да бъдат нечувствителни и агресивни, с арогантно и доминиращо поведение. Трябва да се внимава със склонността към маргиналност и престъпност при някои юноши, чувствителни към тази киселина.

ARSENICUM ALBUM

Това са много тревожни и несигурни тийнейджъри, които постоянно изпитват чувство, че живеят във враждебен и опасен свят. За да преодолеят това усещане, изграждат около себе си вселена от ред и прецизност. Те са подредени хора до степен на маниакалност, прецизни с всички детайли. Целият им живот трябва да бъде регулиран, до най-малкия аспект. Това обикновено им пречи да се адаптират към ритъма на другите и могат да бъдат изтласкани от обичайните занимания на връстниците си. Склонни са да бъдат критични към всичко и всички, като Lycopodium. Освен това са взискателни, неспокойни и много спретнати. Изглеждат нещастни, някак мрачни. Обикновено са интелигентни и способни, но това не изпъква, защото са склонни да се губят в детайлите и организацията. Те са много аналитични, но слабо синтетични. Трудно синтезират и обобщават.

Разбира се съществуват и други хомеопатични медикаменти, които могат да бъдат показани за този етап от живота. Тази публикация само се стреми да подчертае мащаба на хомеопатията, когато става въпрос за разбиране и подкрепа през периода на юношеството. Нека да споменем още няколко, особено подходящи при остри психоемоционални проблеми: PHOSPHORICUM ACIDUM ще бъде от голяма полза при депресирани, апатични юноши, които потъват от нищо и искат само да лежат в леглото си.

KALIUM PHOSPHORICUM е един от големите медикаменти при умствена умора, причинена от прекалени интелектуални усилия.

GELSEMIUM е един от най-често използваните хомеопатични медикаменти при страх от предстощи изпити или от някаква нова ситуация. Човекът е склонен да се парализира и може да забрави всичко преди изпита, дори и да е учил.

ARGENTUM NITRICUM ще помогне на юноши, които са склонни да се тревожат в същите ситуации като Gelsemium, но вместо да блокират, са склонни да бързат, сякаш нямат време да живеят.

IGNATIA е показан за изключително чувствителни юноши, които трудно изразяват чувствата си и които в крайна сметка изпадат в неконтролируеми истерични кризи. Много полезен медикамент в редица трудни моменти от живота на юноши, чувствителни към Natrum muriaticum.

SULPHUR е медикамент, показан при тийнейджъри, на които им се струва, че светът се върти около тях. Егоцентричен, експанзивен, „човек на насладата“ и винаги разгорещен.

Детството и юношеството са етапи от живота, в които изграждаме рамката на онова, което ще бъдем като възрастни. След това, разбира се, продължаваме да растем и да се трансформираме, но без съмнение всичко би било много по-лесно, ако правилно сме се грижили, „поливали и наторявали“ този интензивен и прекрасен момент от живота ни - юношеството. Библиография • Grandgeorge D. El remedio homeopatico. Lo que la dolencia nos dice. Kairós. 1992 • López-Vallespir S. El universo homeopatico. Ediciones Univalsan C.B. 2006 • Scholten J. Homeopatia y minerales. Ed. S. Alonnissos 1998 • Lamothe J. Homeopatia pediatrica. Ed. Indigo 1996 Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/author/guillermo/

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

7

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

Nux vomica

за всички интоксикационни състояния, претоварена нервна система и хиперсензитивност.

Nux vomica D1000 Лекарството на съвременния човек, подходящо при психоемоционални и физически проблеми от заседнал и стресов начин на живот, хронична преумора, злоупотреба с кафе, цигари, алкохол, лекарства. ПОДХОДЯЩ ПРИ: y Смущения в храносмилателната система, дискомфорт, болки, метеоризъм след преяждане y Подобрява функцията на черния дроб и червата, помага при нарушен метаболизъм y Запек с постоянни, но неефективни позиви за изхождане; хемороиди със склонност към кървене y Първа помощ при махмурлук ПОВЕДЕНЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ: y Раздразнителност, изблици на гняв, агресивност y Нетърпелив, съревноваващ се; работохолик y Спазми, хиперрефлексия, хиперестезия y Безсъние при претоварени хора - нарушена фаза на заспиване или ранно будене Препоръчителен прием на Nux vomica D1000

©

Еднократен прием

1 доза – 10 глобули

Кумулативна доза

повторение на дозата до провокиране на отговори и след това изчакване 1 - 3 - 5 поредни дни

Повторение на дозите е нужно, когато организмът/системата изчерпват бързо ефекта заради по-сериозен проблем, по-голяма лабилност, наличие на антидотиращи фактори и др.

Примерни терапевтични схеми за прием на Nux vomica D1000 Състояние

Брой приеми

Продължителност на приема

Конституционално лечение

1 - 2 пъти седмично

2-8 седмици

Остри емоционални състояния

1 - 2 приема

3-5 последователни дни

Остри физически

1 - 3 приема

2-5 дни

Синдром на хронична умора

2 пъти седмично

2 месеца

02 861 40 00 за цялото семейство! Здраве от тел. природата QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

8

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

В помощ на практиката

DROSERA ROTUNDIFOLIA. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И ЗА КАКВО СЛУЖИ Д-р Хорхе Манреса, Испания

Един от най-използваните хомеопатични медикаменти поради своето действие върху множество прицелни органи е Drosera rotundifolia.

Какво представлява Drosera rotundifolia Drosera (росичка/росянка) е многогодишно тревисто растение от семейство Росикови. Това е месоядно растение, което вирее в блата, мочурища и влажни зони. Среща се на различни места в Северна Европа, голяма част от Сибир, обширни региони на Северна Америка, Корея, Япония и Нова Гвинея. Като насекомоядно растение Drosera e позната също под наименованието “мухоловка“. Среща се много рядко в Испания, поради което растението е обявено за защитен вид. На Иберийския полуостров расте във високопланински райони, в тясно локализирани зони на Пиренеите, Кантабрийските планини, Северна Португалия и Монтес де Толедо. Въпреки широкото му приложение във фитотерапията, в Испания употребата му е силно ограничена, тъй като е защитен вид. Може да достигне до 15 см височина и цъфти в началото на лятото. Растението няма мирис както в прясно, така и в сухо състояние. Във фитотерапията се използва от 12 век за лечение на редица заболявания, особено туберкулоза и магарешка кашлица. За медицински цели се събира цялото растение, което съдържа нафтохинони (основният от които е плумбагон), флавоноиди, органични киселини и храносмилателни ензими. Те имат антибактериално действие върху определени микроби и намаляват секрецията и движенията в храносмилателния тракт (ваголитично действие). Нафтохиноните придават на растението забележително спазмолитично и антибактериално

действие, което го прави отлично естествено средство за отпускане на мускулите на дихателните пътища. Поради това се оказва много ефективно средство за успокояване както на упорита и конвулсивна, така и на суха и дразнеща кашлица. Тинктурата от росянка се използва външно за облекчаване на артритни болки, болки в гърба, болки в кръста, ишиас и други видове мускулен дискомфорт.

Показания на Drosera rotundifolia в хомеопатията Кашлица Drosera е отличен медикамент за лечение на определени видове кашлица, локализирана на ларингеално, трахеално или белодробно ниво. Поради това в древността се е използвала за лечение както на белодробна туберкулоза, така и на извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи ( ларинкс, кости и стави, органи на коремната кухина, лимфни възли и др.)

Тази полза вече е описана от Ханеман в патогенезата (разработване на медикамента и неговите показания) на Drosera. Д-р Кент, обаче, е този, който му придава истинска клинична стойност за лечение на туберкулоза.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

9

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

Кашлицата се дължи на постоянно гъделичкане в ларинкса с усещане за прах или перце, което кара пациента да кашля и му пречи да спи през нощта. Не е необичайно кашлицата да предизвика повръщане.

• При мезентериален аденит (възпаление на лимфните възли на храносмилателния тракт.)

• При трахеобронхиални аденопатии, особено туберкулозни.

Медикаментът е ефективен при ларингеални нарушения при пациенти, за които гласът е оръдие на труда като: проповедници, диктори, оратори, певци, актьори и др. Симптомите са усещане за сухо, дращещо гърло или ларинкс и дрезгав, дълбок, боботещ глас без тоналност.

Цефалгия

Пристъпите на пресипналост и задушаване, с усещане за констрикция, при говорене и кашляне, се подобряват при ходене и се влошават в топла стая, след полунощ, в легнало положение, при говорене, пиене, пеене, смях или плач. Класическата употреба на Drosera е за лечение на магарешка кашлица. В хомеопатията това е най-използваният медикамент за това заболяване. Магарешката кашлица е заболяване, което протича със суха, разкъсваща, дълбока, дрезгава, спазматична, мъчителна кашлица. Тя идва на силни пристъпи (от нищото), които настъпват бързо, като едва ви дават време да възобновите дишането си. Тези пристъпи са толкова интензивни, че при кашляне пациентът се държи за гърдите, поради констрикция или спазъм. Много често те завършват с повдигане и повръщане. Пациентът, чийто пристъпи на кашлица лекуваме с Drosera, обикновено е с цианотично или зачервено лице, често има кървене от носа, обилно се изпотява, а между пристъпите изпитва безпокойство и болка. Трахеобронхиалните процеси се характеризират със силни бодежи или болка при кашляне, кихане или дълбоко дишане. При движение и при натиск върху гърдите или корема се наблюдава подобрение. За Ханеман и други автори единична доза Drosera във високо разреждане е достатъчна, за да облекчи кашлицата за няколко дни. Ефективен е и при клинична картина на астматична кашлица.

От различен произход: • Натиск отвътре навън върху челото и скулите/ маларните кости на лицето.

• Налягане в слепоочията, което се влошава при навеждане и от топлина.

• Пареща болка по скалпа.

• Замаяност и тежест в главата. Световъртеж при ходене на открито.

• Фронтална пробождаща болка, която се влошава при движение на очите и навеждане и която се подобрява при подпиране на главата с ръце. Остео-ставни проблеми На Drosera можем да разчитаме за лечение и на други терапевтични мишени, като кости и стави: • Разкъсващи, пробождащи болки в ставите и дългите кости, които се влошават в покой.

• Болка в раменете и бедрата като от контузии и/или от намушкване с нож и която се влошава при палпация.

• Нощни болки при влажно време, които се подобряват от движение.

• Крампи и скованост на пръстите при хващане на предмет.

• Парализираща болка в тазобедрената става, бедро и глезен, предимно в дясно, като при изкълчване.

• Много добър медикамент за лечение на синовит на тазобедрената става при малки деца и някои видове възпалителен артрит от вирусен произход. Разбира се тази статия далеч не изчерпва всички показания на Drosera, които са много, но най-важното е, че този голям медикамент притежава спазмолитично действие на респираторно, мускулно и храносмилателно ниво и има силно противовъзпалително действие.

Аденопатии (лимфни възли)

И за да завърша, в опит да дам един пример за по-лесно запаметяване на медикамента, ще цитирам бабата на моите деца. Когато ставаше дума за лечение на кашлица тя казваше:„За коклюш имай вера на Дросера!“.

• При деца с лимфаденопатия поради рецидивиращи инфекции на горните пътища.

Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/drosera-rotundifolia/

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

©

10

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

СЛЪНЦЕ, ВИТАМИН D И СЛЪНЧЕВИ ПРОТЕКТОРИ. ПАРАДОКСИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ Д-р Х. Ейсайяга, Аржентина

Множество изследвания показват, че слънчевите бани допринасят за намаляване на смъртността, предизвиквана от рак на дебелото черво, рак на гърдата, лимфом, рак на простатата, пикочния мехур и панкреаса, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, болестта на Алцхаймер, метаболитен синдром, затлъстяване, множествена склероза, диабет тип 1 и 2, ревматоиден артрит, дегенерация на макулата и миопия и за увеличаване на производството на ендорфин и серотонинергичната активност. Някои от тези ефекти са или могат да бъдат медиирани от витамин D, който се образува в кожата под въздействието на слънчевата светлина. Това обаче не важи за всички. Слънцето оказва и други въздействия върху кожата. Приемането на хранителни добавки, съдържащи витамин D не е пълен заместител на слънцето, а слънцезащитните кремове премахват физиологичните ефекти на слънцето върху кожата. От друга страна, слънчевите изгаряния увеличават риска от меланом, въпреки че напротив, многократното и умерено излагане на слънце

предпазва от меланом. Честото и прекомерно излагане на слънце, обаче, увеличава риска от други видове рак на кожата. Съществуват толкова много типове кожа, географски ширини и климат, че е невъзможно да се дадат универсални препоръки. Най-добрият общ съвет би бил: - Правете слънчеви бани редовно в умерени количества, без да допускате изгаряне.

- Упражнявайте различни дейности на открито.

- Не носете слънцезащитен крем, освен ако неизбежно ще бъдете на слънце с часове.

- Не харчете пари за витамин D, освен ако не можете да се излагате на слънце. Много подробен и задълбочен преглед на научните изследвания в тази област можете да прочетете на следния линк: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/19381980.2016.1248325?fbclid =IwAR1BfPl_KEVtg-AHcZGN6ok6smptkzS0e5e1rfeQqoO2bmYEsuyl18_R800

История на хомеопатията

АНТОАН НЬОБЕЛ (1870-1954) Откъс от статия на доктор Родолфо Л. Семич, публикувана в аржентинското списание „Хомеопатия“, от октомври 1954 г.

„Ако хомеопатът анализира интелектуалните си познания, той ще си даде сметка, че понятията на Ньобел са част от тях и допринасят за неговото развитие, дори и да не приема принципа на дренажа. Именно тогава хомеопатът в сърцето си ще изостави всякакво догматично сектантство, за да отдаде почит на този необикновен човек, който току-що ни напусна и който се появи в света на съвременната медицина като възстановител на Хипократовата традиция, притежаващ големи технически познания, голяма ерудиция в Ханемановата наука и богат клиничен опит.“ ©

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT

11

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС • брой 115 • юни • 2023

Доктор Антоан Ньобел безспорно е една от най-ярките личности в света на хомеопатията. Неговата научна дейност, владеенето на шест чужди езика, високото качество на неговата клинична дейност, точността на диагнозата и високата му култура са причина за огромния му авторитет сред лекарите хомеопати. Йохан Антон, по-известен във Франция, под името Антоан Ньобел е роден в Базел на 7 юни 1870 г. Жизненият му път приключва в Лозана на 17 юли 1954 г. Учи медицина във Фрайбург им Брайсгау и живо се интересува от приложението на различни растителни видове за терапевтични цели. С основите на хомеопатията го запознава д-р Грюбенман, известен лекар хомеопат от Сен Грал. По-късно задълбочава знанията си по хомеопатия благодарение д-р Алфонс Бек (1822-1902), известен лекар хомеопат от гр. Монтей, кантон Вале, Швейцария. На доктор Ньобел хомеопатията дължи много. Заслужава да се отбележи неговото задълбочено изследване на Mercurius cyanatus при лечение на дифтерия. Д-р Ньобел започва практиката си в Монтрьо, по-късно работи в Давос, където е директор на санаториум и накрая се установява в Лозана. Неговата самоотвержена работа му печели огромен брой пациенти, което провокира враждебността на някои лекари алопати. В годините, прекарани в Давос, д-р Ньобел натрупва голям опит в лечението на туберкулозата и грижата за туберкулозно болните, което в следващите години ще изиграе капитална роля. Неговите познания в областта на хомеопатичната Материя медика и разсъжденията му върху хомеопатичния метод привличат много слушатели. Ньобел пише много малко. Той предпочита да излага своите знания устно, но въпреки това неговото учение привлича много последователи. С някои от тях, Бернар Арнулфи, Ж. Галаварден, Х. Дюпра, А. Руи, Л. Вание участва през 1910 г. в създаването на „Обществото на лекарите хомеопати от Югоизточна Франция“. През 1937 то е преобразувано в „Роданско* дружество по хомеопатия“.Ньобел е избран за редактор на списанието „Да направим хомеопатията популярна“. Според сина му, също Антоан (1900-1993) и също лекар хомеопат, той не обича да пише на „федерален френски“. Публикува само една книга „Циклите на еволюцията на раковите паразити при човека“ (1932). Въпреки това, през 1952 г. Роданското дружество по хомеопатия год. го удостоява със златен медал и той е „честван като един от достойните наследници на Самуел Ханеман за обновяването, което внася в хомеопатията…“ Ньобел е известен с концепциите си за минералните конституции, дренажа, диатезата на туберкулинизма, генеалогичното дърво на теренните медикаменти, обективните симптоми, конструрирането на рецепта с трезва подредба на медикаментите... Всички тези, създадени от него понятия, ще бъдат интегрирани, развити и преподавани на поколения лекари хомеопати.

Антоан НЬОБЕЛ е изтъкнат лекар хомеопат. Подобно на други лекари, които практикуват хомеопатия, той забелязва, че „чувствителният тип“ на някои медикаменти с минерален произход, по същество трите калциеви соли = карбонат, фосфат и флуорид, съответстват на три морфологични типа. Чувствителният тип CALCAREA CARBONICA съответства на нисък, набит, лимфатичен и бавен във всичките си действия субект. Чувствителният тип CALCAREA PHOSPHORICA съответства на слаб, издължен, склонен към анемия, бързо уморяващ се субект. И накрая, чувствителният тип CALCAREA FLUORICA съответства на субект с дистрофична морфология, склонен към хиперлаксация на лигаментите, често емоционално нестабилен и с непредвидими реакции. Защо Ньобел избира именно тези три калциеви соли? Вероятно защото по негово време се смята, че те играят важна роля в остеоморфогенезата. Това е вярно за първите две, малко по-малко за последната - калциевия флуорид. Въз основа на това Ньобел предлага концепция за човешката конституция. Тя се базира на съответствието между чувствителните типове на трите медикамента CALCAREA, широко използвани в хомеопатията и съответната им роля в растежа на костите. Ньобел също така предлага нова интерпретация на хроничните заболявания на Ханеман, като остарелите „миазми“ се заменят с токсини. Освен това той добавя и други хипотези. Тази за туберкулиновия токсин, който той смята, че е в основата на неговата фосфорна конституция, обяснява туберкулиновата диатеза, която е толкова честа при тези слаби, издължени индивиди. Забавянето на метаболизма, наблюдавано при ниските, набити индивиди, съответства на сикотична диатеза. И накрая, сифилитичният токсин, в допълнение към дефектния растеж, би обяснил луетичната диатеза. Псоричната диатеза сякаш липсва, но Ньобел я смесва с туберкулинизма. Тази нова представа за минерална конституция и диатеза има значително влияние върху хомеопатичната мисъл, защото няколко поколения практикуващи хомеопати са пропити с нея. Във Франция, Леон Вание (1880-1963) допринася за невероятното ѝ развитие. Този автор е склонен към опростяване на нещата. Той добавя към трите основни конституции, за които се смята, че имат характер на неподвижност през поколенията, четири етапа на декомпенсация, наречени темпераменти, а именно и по ред: лимфен при деца, сангвиничен при млади индивиди, жлъчен при хора на средна възраст и при възрастни. В крайна сметка откриването на микробите и особено на техните токсини преобръща концепцията за хроничните заболявания. Оттук и предложението на Ньобел за дренажни техники за избавяне на тялото от наследствена и/или придобита интоксикация. Можем да кажем, че в началото на нашия 21-ви век много практикуващи хомеопати все още са, повече или по-малко, повлияни от концепциите на д-р Антоан Ньобел. Всички по-модерни схващания се опират на възгледите на този автор. ©

*От името на р. Рона, лат. Rhodanus, бел.ред.

QUI BENE INTERROGAT, BENE DIGNOSCIT