Issuu

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

www.homeopath.bg

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

КАК ДА ПОСРЕЩНЕМ АДЕКВАТНО ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА ЕСЕНТА ВИРУСНИ В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: Терапевтично ЗАБОЛЯВАНИЯ досие Д-р Иван Несторов, специалист по детски болести,

лекар хомеопат, създател и директор на ЦОПХ – Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия, www.homeopath.bg Есента настъпи не само астрономически. Все по-често подухва севернякът, постила шумящ килим от листа. Мъглите слизат в полята, дъждецът, бавно, но неотклонно, се превръща в ежедневие. Температурите падат. Флора и фауна се подготвят за есенно-зимния сезон. Това е сезоннът и на по-честата остра заболеваемост – предимно от миксовирусни инфекции. Толкова сме свикнали с тях, че често ги наричаме „банални“ и въпреки че сме запознати добре с тази патология не следва да ги подценяваме, още повече – пренебрегваме. Нека припомним, че в етиологичен аспект те представляват близо 70-80% от амбулаторния ни прием през есенните месеци. Успехът на лечението им е в пряка зависимост от нашата квалификация и професионализъм, възможностите на фармакологията и осъзнатото участие на заболелия. Ето защо е важно пациентите ни да бъдат своевременно и правилно информирани за тези остри заболявания. В хомеопатията подхождаме индивидуално, но има някои общи и валидни за всички правила, с които е добре да запознаем пациентите при остро вирусно заболяване в семейството. • Болестта, дори и острата, е процес. Нашата задача като лекари е да обясним на пациента хода ù и да изискваме да наблюдава внимателно в динамика как протича тя. Това е споделената отговорност. Правилната реакция на организма при характерните за сезона миксовирусни инфекции обикновено е следната: наблюдава се общо неразположение, повишаване на температурата в различни граници (зависи от реактивността на организма и от вирулентността на инфекцията), различни оплаквания от страна на горните дихателни пътища, които създават известен дискомфорт. Заболяването обикновено трае до 3-5 дни, след което следва период на възстановяване. Най-често родителите ни питат кога детето може отново да тръгне на ясла/градина или да му се постави ваксина, примерно. Минимум от 3 до 4 седмици е този период на реконвалесценция, защото това е времето нужно за възстановяване на имунологичната реактивност до първоначалното ù ниво. Същата е продължителността на възстановителния период и на възрастните. Нека им обясним да си представят, че армията на имунните клетки е била на сражение, то тя трябва да си възвърне силите за да е готова за следваща битка. • Всички остри епизоди трябва да се лекуват с правилна терапия спрямо индивидуалния казус. Ако се установи наличие на бактериална

КАК ДА ПОСРЕЩНЕМ АДЕКВАТНО ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА ЕСЕНТА ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Д-р Иван Несторов, България

стр. 2

В помощ на практиката ПЕТ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПРИ СЛЕДВАКАНЦИОНЕН СИНДРОМ Д-р Хорхе Манреса, Испания

стр. 4

Хомеопатията по света ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ВИРУСА НА СПИН ЗАЩИТИ ХОМЕОПАТИЯТА ВЪВ ВАЛЕНСИЯ

стр. 6

МОЖЕМ ДА НАУЧИМ НЕЩО ЗА ХОМЕОПАТИЯТА И ОТ РОМАНА „ДОН КИХОТ“ Д-р Гуалберто Диас, Испания

стр. 7

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 74 • октомври • 2019

КАК ДА ПОСРЕЩНЕМ АДЕКВАТНО ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА ЕСЕНТА ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Д-р Иван Несторов, специалист по детски болести, лекар хомеопат, създател и директор на ЦОПХ – Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия, www.homeopath.bg инфекция, естествено, че трябва да се предпише антибиотик и/или химиотерапевтик. Не е професионално да не издържаме на напрежението и „за всеки случай – да не стане нещо” да се дават антибиотици. Това е предпоставка впоследствие имунитетът да бъде затормозен. След няколко години, та дори и десетилетия, това се връща обратно като бумеранг! • 80% от сезонните заболявания са вследствие на вирусни инфекции. Те определено не се лекуват с антибиотици, както и в повечето случаи прилагането на температуропонижаващи медикаменти е погрешно. В тези случаи правилният подход е да се приложат съответните средства, които да подпомогнат имунологичния отговор, а не да го затруднят. • Много честа грешка е, например, да се бърза с използването на нестероидни противовъзпалителни средства при температура и общо неразположение с цел да се облекчи състоянието. Естествено, детето или възрастният ще се почувстват по-добре и ще се върнат обратно на училище или на работа, при което не само че ще продължат да разпространяват инфекцията, но и няма да позволят на организма да включи физиологичните си механизми на възстановяване. В допълнение употребата на подобни медикаменти потиска имунния отговор. Да не забравяме и т. нар. странични действия на такива лекарства, например токсичност и алергизация. • Друга грешка е прекомерното използване на деконгестанти при хрема. Да, облекчават дишането, по-леко спим и кашлицата намалява, но даваме ли си сметка какво се случва с носната лигавица? Още повече, че деконгестантът, образно казано за нашите пациенти, пречи на орДиректор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

ганизма да изпрати „своите войници на границата за да се опознае и посрещне подобаващо неприятеля“. Така се препятства правилната реактивност на имунитета в острата фаза и не помалко важното – затормозява се формирането на имунологичната памет! Носната лигавица трябва да бъде „ухажвана”, а не да се борим с физиологичните прояви на хремата с всички средства и на всяка цена. • Все още не малко родители дават антипиретици (температуропонижаващи) по наймалък повод. Може би защото: първо – полесно е, второ – за да се презастраховат и да си успокоят съвестта, че полагат грижа. Важно е да лекуваме детето така, че да използваме „тежката артилерия” на съвременната фармацевтика само тогава, когато наистина е нужна. И тук е ролята на комплементарните методи в медицината, сред които и хомеопатията, която дава изключително добри резултати. За разлика от конвеционалните медикаменти, хомеопатичните не само ще облекчат симптомите, но и ще подпомогнат имунологичния отговор на организма. Ще намалят риска от усложнения, както в острата фаза, така и във възстановителния период. Допълнително предимство е, че хомеопатичното лекарство представлява една многократно разредена субстанция, която не ни натоварва токсично и няма риск от зависимост и привикване към него. Няма опасност и от алергизиране, тъй като високото разреждане на веществото не позволява превръщането му в хаптен при свързването му с белтъчни молекули. Моите пациенти са запознати с някои хомеопатични лекарства за първа помощ като бърза и адекватна първична терапия. Най-честият симптом, който маркира заболяването и ги притеснява е тем-

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

брой 74 • октомври • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

пературата. Затова предлагам един лесно приложим практичен подход, доказал своята ефективност. Представям ви го с абревиатурите BARBF и A/G. Те са именувани от началните букви на хомеопатични медикаменти, включени в съответната група. Групата BARBF включва: Bryonia, Aconitum, Rhus toxicodendron, Belladonna и Ferrum phosphoricum, а групата A/G – Apis mellifica и Gelsemium. Тези две групи са създадени на базата на симптома – жажда или липса на такава при повишена температура. Фебрилните пациенти, които все пак изпитват жажда, макар и в различна степен, вероятно ще имат нужда от медикаментите от група BARBF, а тези които не изпитват такава – насочват към групата A/G. Естествено, че в следващите часове или на следващия ден е добре пациентът, възрастен или дете, да бъде консултиран от лекар специалист. Ето и някои от най-характерните прояви, припокривани от патогенетичното табло на цитираните по-горе медикаменти: – Bryonia D6, 30 – постепенно повишаваща се температура на плато, отпадналост, обилно изпотяване, съпроводени с типичните сухи лигавици (пресъхнала уста) и непрекъсната жажда. Много характерно е, че дори най-малкото движение на болния предизвиква обостряне на оплакванията му. Затова той се нуждае от покой и почивка на легло. – Aconitum D6, 30 – при остро настъпила треска в резултат на излагане на студ и силен вятър и/или екстремно прегряване. Наблюдавайте следните характерни симптоми при болния – крайно тревожен, със силна жажда, постоянно се движи неспокойно, не се поти. Изразена конгестия на лицето. – Rhus toxicodendron D6, 30 – постепенно и умерено повишаване на температурата, често вследствие от влага, студ. Изразена жажда, болка в мускулите и костите, облекчаващи се от бавно раздвижване и топлина. Нерядко лабиален херпес. – Belladonna D6, 30 – при рязко повишаване на температурата (над 38-39 0С) със зачервено лице и обилно изпотяване; силно пулсиращо главоболие; непоносимост към светлина и шум; изразена хиперемия на орофаринкса с усещане за сухота и драскане. Често този медикамент следва Aconitum, когато температурата започне да спада и пациентът започва да се поти. – Ferrum phosphoricum D6, 30 – при „банални“ прояви – не висока температура, слабо изразена треска, умерено или липса на изпотяване,

умерено изразени катарални прояви от страна на ГДП, променлива жажда, вегето-съдова „игра“ – бледост, хиперемия. – Apis mellifica D6, 30 – при рязко, но умерено повишена температура, променливо изпотяване, склонност към оточност по хиперемираните лигавици с усещане за парене и боцкане. Липса на жажда и подобрение от студени апликации. – Gelsemium D6, 30 – при грип или настинка с бавно начало, с постепенно повишаване на температурата, втрисане и тремор, изразено главоболие, отпадналост и вялост. Болният не изпитва жажда, въпреки постоянната температура и обилното изпотяване. При тези остро проявени симптоми, хомеопатичните медикаменти, независимо от потенциите им, се приемат по 1 доза (5-10 глобули) до 5- 6 пъти на ден. Естествено, при настъпване на подобрение приемите се разреждат и при отсъствието им се спират. Не бива да забравяме и така наречените специалитети /комбинирани хомеопатични медикаменти/ като Influcid и Rhinital. Те са с доказана клинична ефективност и могат да бъдат добро средство на избор от пациента до посещението му при лекар. А в кои случаи трябва да предупредим родителите, че спешно трябва да се потърси лекарска помощ? Три са спешните състояния, които без отлагане изискват намесата на специалист, без значение какви са другите симптоми (температура, кашлица и др.): Нарушено общо състояние и психо-емоционална неадекватност на пациента. Той или е крайно отпаднал, или е крайно превъзбуден. „Това не е моето дете”, казва обикновено майката за болното, настъпила е коренна промяна. Проблеми с дишането – втори сигнал за нужда от спешна помощ. Настъпва задълбочаващ се задух във фазата на експириума - гърдите свиркат. И трето – появата на необичаен обрив, петна – с хеморагичен оттенък. Как да го разпознаят пациентите ни? Могат да притиснат силно обривния елемент с прозрачна чаша или бутилка – хеморагичният обрив не избледнява. С подобен алгоритъм на действие ще бъдем адекватни към предизвикателствата на сезонна по отношение на тази остра заболеваемост и ще изпълним девиза на всеки практикуващ лекар: „Минимален риск – максимална полза!“

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 74 • октомври • 2019

ПЕТ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПРИ СЛЕДВАКАНЦИОНЕН СИНДРОМ Д-р Хорхе Манреса, Испания Наименованието, с което означаваме сбора от симптоми, които могат да се появят при връщане към трудова дейност, е известно като следваканционен синдром. Този термин, макар и още спорен, тъй като не съществува консенсус на специалистите, все пак придоби гражданственост. Различни проучвания показват, че между 25 и 30% от работещите страдат от следваканционен синдром (1, 2, 3). Синдромът се проявява почесто при жените, отколкото при мъжете. Найчесто се наблюдава при онези работници, които не изпитват удовлетворение от работата си и чувстват завръщането към нея като задължение. Промените в графиците, увеличените задължения, намалените периоди на почивка и промените в начина на живот могат да причинят симптоми като генерализирана умора, мускулни болки, нарушения на съня и апетита, липса на мотивация, тъга и раздразнителност и др. В някои случаи този процес на адаптация е по-сложен и лицето може да изпадне в състояние на генерализирана тревожност или депресия, проявявана както на физическо, така и на психическо ниво. С настъпването на месец септември, медиите започват да тиражират всякакви препоръки и съвети. Дори съм чел, че е препоръчително да минеш през медицински преглед преди да се върнеш на работа. Както често се случва в наши дни, прекаленото тиражиране на даден проблем, поражда в известна степен „загриженост“ от страна на населението, което до неотдавна не забелязваше, че това, което чувства, е „следваканционен синдром“. Пациентът вече си казва: „О, вече знам как се нарича това, което ми се случва“. Този процес на адаптация може да продължи от няколко дни до повече от три седмици. В този случай се налага консултация със здравен специалист, за да се прецени дали е необходимо да се прибегне до медикаменти. По принцип симптомите, които се проявяват,

обикновено не изискват фармакологично лечение, а при употреба на конвенционални медикаменти е логично да се прецени ползата и страничните ефекти преди започване на терапията. Защо тогава да не прибегнем, като първа линия на избор, до хомеопатична такава, чийто медикаменти са нежни, безопасни и ефективни за всяка възраст. Така ще улесним този преход както за нас, така и за нашите деца. Позволих си да подбера някои препоръки, които според мен, са по-интересни и осъществими и които, заедно с някои хомеопатични медикаменти, могат да допринесат за по-лесна, безопасна и възможно най-плавна адаптация към трудовата дейност. Най-често наблюдаваните СИМПТОМИ (ако се проявят) обикновено са следните: 1. ТРЕВОЖНОСТ. По принцип се изявява с неинтензивни и много променливи симптоми: неспокойствие, раздразнителност, промени в настроението, меланхолия, усещане за необходимост от често напълване на белите дробове с въздух, тахикардия, тремор, изпотяване, замаяност или световъртеж ... Хомеопатията разполага с много широк реперториум от медикаменти, които ù позволяват да се справи с тези ситуации. Nux vomica, Ignatia amara, Aconitum napelus, Calcarea carbonica, Lycopodium clavatum, Phosphorus и др. са само няколко примера. (4) 2. ДЕПРЕСИЯ. За щастие по принцип настъпва рядко, лека е и зависи от работата, семейството и личните обстоятелства на всеки човек. Някои от формите ù на проявление са апатия, липса на желание, плач, тъга, интровертност. Ambra grisea, Acidum phosphoricum, Sepia, Natrum muriaticum, Pulsatilla, Arsenicum album са само някои от медикаментите, които могат да бъдат полезни в този случай.

брой 74 • октомври • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

3. КОНЦЕНТРАЦИЯ. Връщането към активност след период на умствена почивка често включва пренастройване, което се изразява в липса на концентрация и намаляване на интелектуалната ефективност (а понякога и физическата). (6) Kalium phosphoricum, Acidum phosphoricum или Natrum muriaticum.

• Нека бъдем реалисти, когато планираме целите си както за всеки следващ ден, така и за цялата предстояща есен, а вече и за периода след Коледа. Когато целите ни надхвърлят способността ни да ги реализираме прогресивно, пораждат единствено безсилие. Нека планираме здраво стъпили на земята.

4. НАРУШЕНИЯ НА СЪНЯ. Поради промяната в начина на живот и връщането към графици, различни от тези, които сме имали по време на празници, не е необичайна появата на нощно неспокойствие, което нарушава добрата почивка или провокира безсъние с трудно заспиване поради трудно контролируем приток от мисли (не винаги отрицателни). Медикаменти като Pasiflora, Coffea, Gelsemium, Ignatia или Argentum nitricum могат да ни бъдат много полезни за преодоляване на това нарушение в модела на почивка.

• Нека да се възползваме и да се наслаждаваме на всеки свободен момент, колкото и малък да е. Малките удоволствия могат да бъдат от голяма полза за превръщане на трудовите задълженията в нещо по-забавно. Възползването от уикенда за почивка ще ни създаде усещането, че седмицата минава по-бързо и ще ни върне, без да го осъзнаваме в „предишния ни живот.”

5. УМОРА И ЗАГУБА НА АПЕТИТ са едни от найчестите симптоми при завръщането към предишната ни дейност. Ние упорито отказваме да се върнем към предванционните графици и продължаваме да бодърстваме през нощта, дори да се налага да спазваме работния график. Благоприятният климат в нашата страна ни помага да забавим връщането ни към старите навици. China rubra, Kalium phosphoricum, Chelidonium или Avena sativa, ще ни върнат енергията и апетита за кратко време. Да разгледаме и някои СЪВЕТИ ЗА НАЧИН НА ЖИВОТ, които биха били от полза. • Върнете се няколко дни по-рано там, където обичайно пребивавате. Забавянето до последния ден на завръщането у дома след ваканцията може да направи връщането към работа потрудно. • Постепенно нормализирайте графика. Когато сме на почивка, едно от най-големите удоволствия е да можем да спазваме график, който на нас ни харесва. Връщането на работа предполага друг, работен график. Ето защо е препоръчително няколко дни преди да се върнете на работа постепенно да пренастроите графика. • Колкото по-рано се върнем (винаги постепенно) към хранителните навици и евентуално към физическите упражнения, практикувани преди празниците, толкова по-скоро ще възстановим тези важни страни на предишната си рутина.

• Нека да прекарваме повече време със семейството си (както го правим по време на празниците) и да планираме дейности с него. Това ще бъде нещо добро за всички. Нека споделим нашето постепенно завръщане към трудова дейност с нашите деца, които, бъдете сигурни, също ще имат полза от това. • Нека използваме времето за почивка на обяд, вечеря или сън или след работния ден за това, за което е предназначено: почивка и прекъсване на професионалните дейности. Да оставим работата в офиса и да не я носим вкъщи (това важи за цялата година). • Нека да приемем, че периодът на адаптация след завръщането на работа съществува и ще ни засегне в по-голяма или по-малка степен в зависимост от конкретната чувствителност на всеки от нас. Колкото повече го удължаваме, толкова по-трудно ще ни бъде да се върнем към рутинните ни дейности преди ваканцията. Известна мъка и известна тъга, гняв или меланхолия са състояния, с които можем априори да се справим за няколко дни. Обикновено те изчезват бързо, преди да си дадем сметка за това. Нека бъдем позитивни и реалисти. Имаме късмета да имаме работа и ваканции. Нормално е да изпитваме известно неудобство от това, че се връщаме на работа след „безгрижието по време на ваканцията“. Това неудобство ще премине по-бързо и неусетно с малка хомеопатична помощ и с нещо, което обикновено не правим – адаптация.

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 74 • октомври • 2019

Щастливо завръщане на работа! „Всеки от нас създава реалност, от която страда“ – А. Салвини БИБЛИОГРАФИЯ 1. Síndrome postvacacional, un mal compañero de trabajo. Universidad Complutense de Madrid OFICINA DE TRANSFERENCIA DE RESULTADOS DE INVESTIGACIÓN Unidad de Información Científica y Divulgación de la Investigación – https://www.ucm.es/data/cont/docs/315-2016-09-22-32016-09-14-2016_09_not06.pdf 2. La vuelta al trabajo tras las vacaciones: 1 de cada 3 trabajadores sufre o sufrirá el síndrome postvacacional al volver al trabajo – https://adecco.es/wp-content/uploads/2017/08/ NdP-1-de-cada-3-trabajadores-sufre-o-sufrir%C3%A1-el-

s%C3%ADndrome-postvacacional-al-volver-al-trabajo.pdf 3. El síndrome postvacacional. Recomendaciones de los médicos de familia para facilitar la adaptación en los primeros días de trabajo. Sociedad Española de Medicina de Familia y Comunitaria –https://www.semfyc.es/wp-content/uploads/ 2016/07/RecsemFYCVacaciones.pdf https://www.hablandodehomeopatia.com/como-tratar-laansiedad-con-homeopatia/ https://w w w.hablandodehomeopatia.com/ homeopatia-en-el-tratamiento-de-los-problemas-de-saludmental-ansiedad-depresion/ https://www.hablandodehomeopatia.com/5-usos-lahomeopatia-la-vuelta-al-cole/ Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/cinco-usosla-homeopatia-sindrome-postvacacional/

ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ВИРУСА НА СПИН ЗАЩИТИ ХОМЕОПАТИЯТА ВЪВ ВАЛЕНСИЯ

Люк Монтание в Политехническия университет във Валенсия.

Люк Монтание, носител на Нобелова награда по медицина за 2008 г., изрази мнение в Политехническия университет на Валенсия, че „в хомеопатията има научна основа“, но „се пренебрегва”, защото „проблемът на съвременната наука е, че всичко, което може да наруши икономиката, се премълчава. Здравето не е толкова важно, колкото икономиката.”, – каза той. Люк Монтание, Нобелов лауреат за медицина

през 2008 г. за съвместното откриване през 1983 г. на човешкия имунно дефицитен вирус (ХИВ), причиняващ СПИН, защити по време на прес-конференция, последвана от лекция в Политехническия университет във Валенсия „ползите“ от хомеопатията и нейната ефективност. „В хомеопатията има научна основа, но тя се игнорира. Това е проблем на науката, която заглушава всичко, което може да наруши икономиката.”, каза той на пресконференция, председателствана от ректора на университета Франсиско Мора. Професор Монтание, който е носител и на наградата на Принца на Астурия за 2000 г., но е и критуван от научната общност затова, че защитава хомеопатичните идеи, подчерта, че съществуват медицински подходи, които са „достоверни” като „хомеопатия и някои източни практики” и че са доказани „полезните въздействия на електромагнитни вълни във водни разтвори”. Той каза също, че съвременната медицина е „сравнително консервативна” и от друга страна, се застъпи за всички „иновации”, които могат да се появят в тази област, за да помогнат в справянето

брой 74 • октомври • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

с „големия брой хронични инфекциозни заболявания в света”. Това беше предварителен анонс за беседата, на тема„Новите парадигми в биологията“, която Монтание изнесе в Политехническия университет във Валенсия, фокусирана именно върху „иновациите в областта на медицината”. По време на лекцията той също така подчерта важността на превенцията, която според него трябва да бъде „приоритет на правителствата във всичките им здравни политики“. Той коментира, че има „много вируси и бактерии, които очакват латентно каквато и да е слабост на имунната система за да се активират”. Затова той насърчи студентите да се посветят на науката, но с „много отворено” съзнание и „никога да не се оставят да бъдат заслепени от предварително установени догми.” Монтание, който ръководеше екипа, който пръв изолира HIV1 и доказа, че това е причината за Синдрома на придобита имунна недостатъчност, предупреди за последствията от „известната забрава“, която съществува по отношение на това инфекциозно заболяване. Макар че то е „контролирано”, все още няма лечение. Той спомена и липсата на предпазливост сред новите по-

коления, които не са преживели „най-бруталния период от появата на СПИН“ и които не са наясно с риска от заразяване чрез незащитени сексуални практики. Затова той предупреди, че информираността е „ключова” за противодействието срещу съществуващия „глобален риск”. Освен това той е допълни, че вирусът на СПИН „отслабвайки имунната система предизвиква тумори и рак.“ Нобеловият лауреат взе участие в този форум по покана на Политехническия университет във Валенсия, в рамките на организираното мероприятие на тема „Устойчив град 2019 и XIII Международна конференция за устойчиво развитие и градска регенерация“. Професор Монтание бе удостоен с медала „Пригожин“ за 2019. Тази награда на Университета в Сиена и Института Уесекс, се връчва ежегодно на водещ учен в областта на екологията и се присъжда в чест на Иля Пригожин, Нобелов лауреат по химия за 1977 г.

Източници: https://www.lavanguardia.com/local/valencia/20191002/47775032206/el-nobel-luc-montagnierla-base-cientifica-dela-homeopatia-se-ignora-porque-se-silencia-lo-que-molesta-a-laeconomia.html https://www.levante-emv.com/comunitat-valenciana/2019/10/02/descubridor-virus-sida-defiende-valencia/1928329.html

МОЖЕМ ДА НАУЧИМ НЕЩО ЗА ХОМЕОПАТИЯТА И ОТ РОМАНА „ДОН КИХОТ“ Д-р Гуалберто Диас, Испания Ще се запитате как е възможно това, след като романът на Мигел де Сервантес „Дон Кихот де ла Манча“ е публикуван през 1605 г., т.е. много преди първата научна публикация по хомеопатия, написана от Самюел Ханеман през 1796 година. Тук не бих искал да използвам главния герой за сравнение с героичната борба, която водят хомеопатите, за да защитят своята истина, както наскоро ми обърна внимание моят колега и приятел д-р Хосе И. Торрес. Искам да изтъкна само, че има герои в Дон Кихот, както и в много други книги, чийто физическа и психическа конституция е обрисувана удивително точно. Образите са толкова представителни, че става пределно ясно, че тези „конституции” съществуват. Смешно е да го отричаме, независимо че „модерната медицина” ни казва, че няма научни доказателства, които да аргументират необходимостта от конкретен подход за всеки тип пациент според неговата конституция.

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 74 • октомври • 2019

Избрах образите на Алонсо Кихано и Санчо Панса, защото те са много ясен пример за контрапункт, както физически, така и психически: единият е висок и слаб, също така нервен и мечтател; другият е нисък и загръглен, а също спокоен и реалист. В хомеопатията, тези различни конституции са известни съответно като „фосфорна” и „въглеродна”. Това е така, защото пациентите проявяват чувствителност (и реагират благоприятно) на активното вещество, което се получава съответно от Calcarea phosphorica или от Calcarea carbonica. Когато се вгледаме в тези пациенти, можем да забележим, че те нямат сходни физически и психически черти, при все това имат склонност да страдат от едни и същи здравословни проблеми. Тази констатация подсказва, че не трябва да се доверяваме само и винаги на морфологията и психиката. В същото време тя трябва да се интерпретира гъвкаво, тъй като не всички хора развиват всички проблеми или проявяват всички особености на дадения тип. Тук говорим поскоро за склонности. Така например правилните навици на живот и хранене могат да имат много ефективен превантивен ефект, в допълнение към този, който се получава от правилното хомеопатично лечение. Така например пациентът тип „Калкарея карбоника“ (Calcarea carbonica) има проблеми с наднорменото тегло, страда от литиаза, полипи, екзема, рецидивиращи УНГ инфекции (отит и ринофарингит) и др. В психичен план той/тя е бавен, страхлив и бързо се депресира, но също така е стабилен в рутинните си действия, подреден и упорит. Обратно, пациентът тип „Калкарея фосфорика“ (Calcarea phosphorica ) ще има повече бронхопулмонални проблеми. (Нали класическият образ на туберкулозният пациент винаги е слаб, тревожен и с бохемски наклонности?). Главоболие, храносмилателни разстройства („хлабави” черва), болки в костите (например типичните за подрастващите болки, които много трудно се лекуват по друг начин) и деминерализация (чести кариеси, остеопороза). В психически план той е тревожен и бързо преминава от ентусиазъм към депресия, дори в рамките на един ден. Той също така е творец и

мечтател (може да бъде полезен дори за проектиране на бизнес стратегия, а не само за писане на романи). Обзалагам се, че всички ние вече се сещаме за приятели и близки, които можем да „причислим“към тези категории. Хората, които не влизат в описаните стереотипи, също имат своето място в хомеопатията: Обърнете внимание, че Росинант също е на снимката! Той би бил пример за „флуорик”. Този конституционален тип отговаря на производните на Calcarea fluorica и неговата основна характеристика е асиметрията или диспропорцията (в зъбите, в размера на носа или ушите, в дължината на крайниците или пръстите, и т.н.). Пациентите от този тип се характеризират с наличие на екзостоза (калциеви образувания не на място, често при остеоартрит), лигаментна хиперлаксия и нарушения на съединителната тъкан (която дава правилната еластичност на тъканите), и с индурации и промяна на архитектониката на кожата или артериите. В психичен план са склонни да бъдат непредсказуеми, разхвърляни, понякога разрушителни (общи черти на много нарушения, които се срещат все по-често, като например хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ADHD). Те обаче могат да бъдат брилянтни, подобно на стереотипа, който наричаме „луд гений”. Пациентите, определяни като конституционален тип „Сулфур” пък се радват на по-хармоничен външен вид; те са видимо здрави, решават здравословните си проблеми като „експлозия” (бърза и силна реактивност – висока температура, елиминираща диария, кожни обриви, обилни секрети и др.) и психически са склонни да бъдат весели и оптимистични, макар че могат да бъдат твърде бурни в реакциите си, с интензивни пристъпи на гняв (любопитен е глаголът „сулфурирам се“, буквален превод от испански език на „ sulfurarse“, който се използва като синоним на „разгневявам се“). Конституциите, които описахме, са научно основани от преобладаването в развитието на някои „ембрионални слоеве” (трите основни тъкани на ембриона, от които се развиват всички останали): ендодерма – за въглеродния тип кон-

брой 74 • октомври • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

ституция; ектодерма – за фосфорния тип; мезодерма – за типа сулфур и дисбаланси – за флуорния тип конституция. Елементите, които ги представляват (въглерод, фосфор, флуор и сяра) също са много представителни, защото въглеродът е много стабилен, а фосфорът е силно нестабилен. В класическата медицина те също са описани и съответстват на биотиповете: “пикничен“(с къси крайници), „лептозомен“(с издължени крайници), „атлетичен“и “диспластичен“(със слаби и неразвити мускули). Това не са единствените критерии, по които се групират индивидите в хомеопатичната доктрина. Съществуват и „хронични модуси на реакция” (псоричен, психотичен, туберкулинов или луетичен), които съответстват на най-често срещаните заболявания по онова време и които днес все още са полезни, въпреки че е необходимо да бъдат тълкувани! Съществува и класификация по биотипове, определяща ги като биохимични конституции (въглеродно-нитрогенна, оксигеноидна и хидрогеноидна). Всички тези класификации на са по-правилни едни от други, те просто представляват различен поглед и групират индивидите с цел разпознаване на техните склонности да се разболеят. Някои ще бъдат по-полезни от други, в зависимост от това за какво искаме да ги използваме. Подобни класификации са като всяка друга класификация, например на автомобили според техния тип двигател, мощност или брой места – т.е с цел практично улеснение. Други традиционни медицини, като Аюрведа, боравят с подобни концепции и се оказва, че съществуват изследвания, които потвърждават връзката между биотипове и генетика. Такъв е случаят със статия1, публикувана в престижното списание „Нейчър”, която разглежда връзката между типовете или конституциите в Аюрведа и генетиката и дава много добри насоки, които позволяват индивидите да бъдат класифицирани по подобен начин чрез използване на традиционни критерии или чрез използване на генетични анализи. В предишни статии говорихме за връзката между хомеопатия и генетика и правихме паралели между фармакогенетиката и хомеопатията. Вероятно профилите на пациенти, които според

нашата методология биха били по-чувствителни (разбирайте – по-добре реагиращи) към един или друг хомеопатичен медикамент, отговарят на генетични профили, които биха послужили за постигане на добри отговори от някои конвенционални лекарства. Профил на добър респондент (както по отношение на неговите симптоми, така и на неговите слабости или настоящи и минали заболявания, а също на неговите физически и психически тенденции) може да бъде адаптиран по такъв начин към възможностите на даден медикамент, че този медикамент да помогне в глобален план и да модифицира дълбоко и трайно моделите на реакция на пациента, което да допринесе за лечението на сериозни и хронични заболявания. Надяваме се „доказателствата” в смисъл на „очевидното” за съществуването на модели и профили, заедно с научните доказателства от изследвания (например: за връзката между гените и аюрведичните биотипове; за хипермобилността на ставите и тревожноста2 ; и съвсем новите, свързани с кожните проблеми3), ще помогнат за разширяване на кръгозора на цялата научна общност за доброто на пациентите. Въпреки че тези биотипове или конституции са продиктувани от наблюдение и опит, те могат да бъдат обяснени от различни ъгли, включително и от съвременната наука. Положителната последица от тяхното включване е още една възможност пациентът, като личност, да бъдe разглеждан и тълкуван както индивидуално, така и глобално и комплексно. Библиография 1. Govindaraj, P. et al. Genome-wide analysis correlates Ayurveda Prakriti. Sci. Rep. 5, 15786; doi: 10.1038/srep15786 (2015). 2. http://www.jano.es/noticia-confirman-que-hiperlaxitudarticular-es-14443 (Antoni BulbenaM.D., Ph.D., Jordi Gago M.D., Ph.D., Guillem Pailhez M.D., Ph.D., Lili Sperry M.D., Ph.D., Miquel A.Fullana Ph.D., Oscar Vilarroya M.D., Ph.D. Joint hypermobility syndrome is a risk factor trait for anxiety disorders: a 15-year follow-up cohort study, Psychiatric-Medical Comorbidity) 3. https://www.imim.cat/programesrecerca/neurociencies/es_gratae.html Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/del-quijote-tambienpodemos-aprender-homeopatia/