Issuu on Google+

Той ми каза да не му продавам от писмата си А забрави вчера как ми писа да отида на перона нощен Между релсите почиващи Отидох аз и бяхме само двама, За първи път от толкова години Сами в леглата и в морала И заедно не повече от друг път Кажи ми, че сме прави да роптаем Срещу гузната си съвест Кажи ми, че ще идем в рая И в края си ще бъдем други Завържи ме с вятър цианиден На погребана възбуда Разкажи ми как не е напразна Бездната на празните копнежи


ddddd