Джеймс ГЛАВА 1 1 Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена, които са разпръснати, поздрав. 2 Братя мои, смятайте за пълна радост, когато паднете в различни изкушения; 3 Като знаете това, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение. 4 Но нека търпението има своето съвършено дело, за да бъдете съвършени и цялостни, без да се нуждаете от нищо. 5 Ако на някой от вас му липсва мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява; и ще му се даде. 6 Но нека иска с вяра, без никакво колебание. Защото онзи, който се колебае, е като морска вълна, тласкана от вятъра и блъскана. 7 Защото нека този човек не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8 Двойственият човек е непостоянен във всичките си пътища. 9 Братът с ниско ниво да се радва в това, че е възвишен: 10 А богатият в това, че се унижава, защото ще изчезне като цвета на тревата. 11 Защото слънцето едва изгрява с пареща жега, но изсъхва тревата и цветът й пада, и красотата на нейния вид изчезва; така и богатият ще изчезне в пътищата си. 12 Блажен човекът, който издържи изкушение, защото, когато бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. 13 Никой, когато е изкушен, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не може да бъде изкушен със зло, нито Той изкушава никого; 14 Но всеки човек се изкушава, когато се увлече и съблазни от собствената си страст. 15 Тогава, когато похотта зачене, тя ражда грях; а грехът, когато е завършен, ражда смърт. 16 Не грешете, мои възлюбени братя. 17 Всеки добър дар и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, при Когото няма промяна, нито сянка от промяна. 18 По собствена воля Той ни роди със словото на истината, за да бъдем един вид първи плодове на Неговите създания. 19 Затова, мои възлюбени братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори, бавен да се гневи: 20 Защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21 Затова отхвърлете всяка нечистота и излишък на пакост и приемете с кротост присаденото слово, което може да спаси душите ви. 22 Но бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамейки самите себе си. 23 Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24 Защото той се вглежда и си отива, и веднага забравя какъв човек е бил. 25 Но който се вгледа в съвършения закон на свободата и продължи в него, като не е забравлив слушател, а
изпълнител на делото, този човек ще бъде благословен в своето дело. 26 Ако някой от вас изглежда благочестив и не обуздава езика си, но мами сърцето си, религията на този човек е суетна. 27 Чиста и неосквернена религия пред Бога и Отца е тази, да посещава сирачетата и вдовиците в тяхната скръб и да се пази неопетнен от света. ГЛАВА 2 1 Братя мои, не гледайте на лице вярата в нашия Господ Исус Христос, Господа на славата. 2 Защото, ако дойде във вашето събрание човек със златен пръстен, в хубаво облекло, и влезе също беден човек в лоши дрехи; 3 И вие почитайте онзи, който носи весело облекло, и му кажете: Седни тук на добро място; и кажете на бедния: Стойте там или седнете тук под подножието ми. 4 Не сте ли тогава пристрастни към себе си и не сте ли станали съдници на зли помисли? 5 Слушайте, мои възлюбени братя, Не избра ли Бог бедните на този свят богати с вяра и наследници на царството, което Той обеща на онези, които Го обичат? 6 Но вие презряхте бедните. Богатите не ви ли потискат и не ви ли водят пред съдилищата? 7 Не хулят ли те достойното име, с което се наричате? 8 Ако изпълнявате царския закон според писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, добре правите; 9 Но ако гледате на лице, вършите грях и се изобличавате от закона като престъпници. 10 Защото, който спази целия закон, а съгреши в едно, той е виновен във всичко. 11 Защото Онзи, който каза: Не прелюбодействай, каза и: Не убивай. Сега, ако не прелюбодействаш, но ако убиеш, ставаш нарушител на закона. 12 Така говорете и така правете, както онези, които ще бъдат съдени по закона на свободата. 13 Защото ще има съд без милост, който не е показал милост; и милостта ликува против осъждение. 14 Каква полза, братя мои, ако някой каже, че има вяра, а няма дела? може ли вярата да го спаси? 15 Ако брат или сестра са голи и лишени от ежедневна храна, 16 И един от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се наситите; въпреки това вие не им давате онези неща, които са необходими на тялото; какво печели? 17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Да, човек може да каже: Ти имаш вяра, а аз имам дела; покажи ми вярата си без делата си и аз ще ти покажа вярата си чрез делата си. 19 Ти вярваш, че има един Бог; добре правиш: и дяволите вярват и треперят. 20 Но искаш ли да знаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва? 21 Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, когато принесе сина си Исаак на олтара? 22 Виждаш ли как вярата съдейства на делата му и чрез дела вярата стана съвършена?