1
започнах да плача и черният ми дроб се
изля и цялото ми съдържание на червата се разхлаби.
и филантропът. Какво
Завулон, шестият син на Яков и Лия. Изобретателят
научи в резултат на заговора срещу Йосиф.
1 Копие от думите на Завулон, които той заповяда на синовете си, преди да умре в сто и четиринадесетата година от живота си, две години след смъртта на Йосиф.
2 И той им каза: Слушайте ме, вие, Завулонови синове, внимавайте в думите на баща си.
3 Аз, Завулон, се родих като добър дар за родителите си.
4 Защото, когато се родих, баща ми се размножи твърде много, както в стада, така и в стада, когато с набраздените пръти той имаше своя дял.
5 Не съзнавам, че съм съгрешил през всичките си дни, освен в мисли.
6 Нито пък си спомням, че съм извършил някакво беззаконие, освен греха от невежество, който извърших срещу Йосиф; тъй като сключих завет с братята си да не казвам на баща си какво беше сторено.
7 Но аз плаках тайно много дни заради Йосиф, защото се страхувах от братята си, защото всички те се бяха съгласили, че ако някой обяви тайната, той трябва да бъде убит.
8 Но когато искаха да го убият, аз ги заклех много със сълзи да не са виновни за този грях.
9 Защото Симеон и Гад дойдоха срещу Йосиф, за да го убият, и той им каза със сълзи: Съжалете ме, братя мои, имайте милост към червата на Яков, нашия баща: не възлагайте върху мен ръцете си, за да проливам невинна кръв, защото имам не съгреши срещу теб. 10 И ако наистина съм съгрешил, накажете ме с наказание, братя мои, но не слагайте ръката си върху мене, заради Яков, баща ни, 11 И докато той изричаше тези думи, ридаейки, докато го правеше, аз не бях в състояние да понеса оплакванията му и
12 И аз плаках с Йосиф и сърцето ми
затупна, и ставите на тялото ми трепереха и не можех да стоя.
13 И когато Йосиф ме видя да плача
с него
и онези, които идват срещу него, за да го убият, той побягна зад мен, като ги умоляваше.
14 Но междувременно Рувим стана и каза: Елате, братя мои, нека не го убием, а нека го хвърлим в една от тези сухи ями, които бащите ни изкопаха и не намериха вода.
15 Защото поради тази причина Господ забрани водата да се издига в тях, за да бъде запазен Йосиф.
16 И те направиха така, докато не го продадоха на исмаиляните.
17 Защото в неговата цена нямах дял, деца мои.
18 Но Симеон и Гад и шестима други наши братя взеха цената на Йосиф
сандали за себе си, за жените си и децата
си, като казаха:
19 Няма да ядем от него, защото това е цената на кръвта на нашия брат, но непременно ще го стъпчем, защото той каза, че ще бъде цар над нас, и така нека видим какво ще стане от мечтите му.
20 Затова е писано в Моисеевия закон, че всеки, който не въздигне потомство на брат си, сандалът му трябва да се развърже и да се заплюе в лицето му.
21 И братята на Йосиф не пожелаха брат им да живее, и Господ освободи от тях сандала, който носеха срещу брат си Йосиф.
22 Защото, когато влязоха в Египет, бяха освободени от слугите на Йосиф извън портата и така те се поклониха на Йосиф по модела на цар Фараон.
23 И те не само му се поклониха, но и бяха оплюти, като паднаха пред него незабавно, и така бяха засрамени преди това. египтяните.
24 Защото след това египтяните чуха всички злини, които бяха сторили на Йосиф.
25 И след като той беше продаден, братята
ми седнаха да ядат и да пият. 26 Но аз от съжаление към Йосиф не ядох, а наблюдавах ямата, тъй като Юда се страхуваше да не би Симеон, Дан и Гад да се втурнат и да го убият.
27 Но като видяха, че не ям, поставиха ме да го гледам, докато не бъде продаден на исмаилтяните.
28 И когато Рувим дойде и чу, че докато го нямаше
дрехите си и скърбейки каза:
29 Как ще изглеждам в лицето на баща си
Яков? И той взе парите и хукна след търговците, но тъй като не успя да ги намери, се върна наскърбен.
30 Но търговците бяха напуснали широкия
път и маршируваха през Троглодитите по
пряк път.
31 Но Рувим беше наскърбен и не яде през
този ден.
32 Тогава Дан дойде при него и каза: Не плачи, нито скърби; защото ние намерихме
това, което можем да кажем на нашия баща Яков.
1 И сега, деца, аз ви трябва да пазите заповедите на Господа и да проявявате милост към ближните си и да имате състрадание към всички, не само към хората, но и към животните.
2 Заради всичко това Господ ме благослови и когато всичките ми братя бяха болни, аз избягах без болест, защото Господ знае намеренията на всеки.
3 Затова имайте състрадание в сърцата си, деца мои, защото както постъпва човек с ближния си, така и Господ ще постъпи с него.
4 Защото синовете на братята ми
боледуваха
и умираха заради Йосиф,
защото не проявиха милост в сърцата си; но синовете ми бяха запазени без болести, както знаете.
5 И когато бях в Ханаанската земя, край морския бряг, улових риба за баща ми Яков; и когато мнозина се задавиха в морето, аз продължих невредим.
6 Аз бях първият, който направи лодка, за да плава по морето, защото Господ ми даде разум и мъдрост в него.
33 Да заколим едно яре и да натопим в него Йосифовата дреха;
и нека го изпратим
на Яков, казвайки: Знай, това ли е дрехата на твоя син?
34 И те направиха така. Защото те съблякоха
7 И спуснах кормилото зад него и опънах платно върху друго изправено парче дърво в средата.
от Йосиф дрехата
му, когато го продаваха, и го облякоха в дрехата на роб.
35 Сега Симеон взе палтото и не искаше да го даде, защото искаше да го разкъса с меча си, тъй като беше ядосан, че Йосиф е жив и че не го е убил.
36 Тогава всички станахме и му казахме: Ако не дадеш палтото, ще кажем на баща ни, че ти сам си направил това зло в Израел.
37 И така, той им го даде и те направиха точно както беше казал Дан.
ГЛАВА 2
Той призовава към човешко съчувствие и разбиранекъмближните.
8 И аз плавах с него покрай бреговете, ловейки риба за дома на баща ми, докато стигнахме в Египет.
9 И чрез състрадание споделих улова си с всеки непознат.
10 И ако някой беше странник, или болен, или възрастен, аз сварявах рибата и я приготвях добре, и я предлагах на всички хора, според нуждите на всеки човек, скърбейки и съжалявайки ги.
11 Затова и Господ ме насити с изобилие от риба при улов на риба; защото този, който споделя с ближния си, получава много повече от Господа.
12 В продължение на пет години хващах риба и дадох от нея на всеки човек, когото видя, и стигна за целия дом на баща ми.
13 И през лятото хващах риба, а през зимата пазих овце с братята си.
14 Сега ще ви обявя какво направих.
Йосиф е бил продаден, той раздра
15 Видях човек в беда поради голота през
зимата и го смилих, и откраднах една дреха тайно от бащиния си дом и я дадох
на този, който беше в беда.
16 Затова, деца мои, от това, което Бог ви дава, проявявайте състрадание и милост
без колебание към всички хора и давайте
на всеки човек с добро сърце.
17 И ако нямате какво да дадете на онзи, който се нуждае, имайте състрадание към него в недрата на милостта.
18 Знам, че ръката ми не намери каквото да даде на този, който се нуждаеше, и аз вървях с него плачейки седем стадия, и вътрешностите ми копнееха към него в състрадание.
19 Затова и вие, деца мои, имайте състрадание към всеки човек с милост, за да може и Господ да има състрадание и
милост към вас.
20 Защото и в последните дни Бог ще изпрати Своето състрадание на земята и навсякъде, където намери недра на милост, Той обитава в него.
21 Защото в степента, в която човек проявява състрадание към ближните си, в същата степен има и Господ към него.
22 И когато слязохме в Египет, Йосиф не
прояви злоба към нас.
23 На когото внимавате, правете и вие, деца мои, одобрявайте себе си без злоба и
се обичайте един друг; и не си давайте сметка всеки от вас за зло на брата си.
24 Защото това разрушава единството и
разделя всички роднини, и смущава душата, и изтощава лицето.
25 Затова наблюдавайте водите и знайте, че когато те се стичат заедно, те помитат камъни, дървета, пръст и други неща.
26 Но ако се разделят на много потоци, земята ги поглъща и те изчезват.
27 Така ще бъдете и вие, ако се разделите.
Затова не се разделяйте на две глави, защото всичко, което Господ създаде, има
само една глава и две рамене, две ръце, два крака и всички останали членове.
28 Защото научих от писанията на бащите си, че ще се разделите в Израил и ще
последвате двама царе и ще вършите всякакви мерзости. 29 И вашите врагове ще ви отведат в плен и ще бъдете погълнати сред езичниците, с много немощи и скърби.
30 И след тези неща вие ще си спомните Господ и ще се покаете, и Той ще се смили над вас, защото Той е милостив и състрадателен.
31 И Той не определя зло срещу човешките синове, защото те са плът и са измамени чрез собствените си нечестиви дела.
32 И след тези неща ще изгрее за вас самият Господ, светлината на правдата, и вие ще се върнете в земята си.
33 И ще Го видите в Ерусалим, заради името Му.
34 И отново чрез нечестието на вашите дела ще Го разгневите, 35 И вие ще бъдете отхвърлени от Него до времето на завършването.
36 И сега, деца мои, не скърбете, че умирам, нито се отчайвайте, че идвам към своя край.
37 Защото ще възкръсна всред вас, като владетел всред синовете му; и ще се радвам всред моето племе, всички, които пазят закона Господен и заповедите на Завулон, баща им.
38 Но върху нечестивите Господ ще докара вечен огън и ще ги унищожи във всички поколения.
39 Но сега бързам към почивката си, както и бащите ми.
40 Но вие се боете от Господа нашия Бог с цялата си сила през всичките дни на живота си.
41 И като каза това, той заспа в дълбока старост.
42 И синовете му го положиха в дървен ковчег. И след това го пренесоха и го погребаха в Хеврон при бащите му.