Гедеон, могъщ и храбър мъж Съдии 6 1 И израилтяните вършиха зло пред очите на Господа; и Господ ги предаде в ръката на мадиамците за седем години. 2 И ръката на мадиамците надделя над Израиля; и заради мадиамците израилтяните си направиха рововете, които са в планините, пещери и крепости. 3 И когато Израил посея, мадиамците дойдоха, амаличаните и жителите на изток, дори и те се изкачиха против тях; 4 И те се разположиха на стан против тях и унищожиха произведенията на земята до Газа, и не оставиха храна за Израиля, нито овца, нито вол, нито магаре. 5 Защото те дойдоха с добитъка си и шатрите си и дойдоха като скакалци по множество; понеже и те, и камилите им бяха безброй; и влязоха в земята, за да я опустошат. 6 И Израил беше много обеднял поради мадиамците; и израилтяните извикаха към ГОСПОДА. 7 И когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА поради мадиамците, 8 Господ изпрати пророк при израилтяните, който им каза: Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството; 9 И ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви угнетяваха, и ги изгоних отпред вас, и ви дадох земята им; 10 И ви казах: Аз съм Господ, вашият Бог; не се бойте от боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но вие не послушахте гласа Ми. 11 И дойде ангел Господен и седна под един дъб, който беше в Офра, на авиезереца Иоас; а синът му Гедеон вършееше пшеница в лина, за да я скрие от мадиамците. 12 И ангел Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, силни и храбри мъже. 13 И Гедеон му каза: О, Господи мой, ако Господ е с нас, защо тогава ни сполетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, казвайки: Не ни ли изведе Господ от Египет? А сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръцете на мадиамците. 14 И Господ го погледна и каза: Иди с тази твоя сила и ще спасиш Израиля от ръката на мадиамците. Не те ли изпратих Аз?
1
Гедеон, могъщ и храбър мъж
15 И той му каза: Господи мой, с какво ще спася Израиля? Ето, родът ми е беден в Манасия, а аз съм най-малък в бащиния си дом. 16 И Господ му каза: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамците като един човек. 17 А той му каза: Ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, че Ти говориш с мен. 18 Моля те, не си тръгвай оттук, докато не дойда при теб и не донеса дара си и не го предложа пред теб. А той каза: Ще почакам, докато се върнеш. 19 И Гедеон влезе та приготви яре и безквасни питки от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а чорбата наля в тенджера и я изнесе при Него под дъба и я представи. 20 И ангел Божий му каза: Вземи месото и безквасните питки и ги сложи на тази скала, а чорбата излей. И той направи така. 21 Тогава ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се допря до месото и до безквасните пити; и огън излезе от скалата и погълна месото и безквасните пити. Тогава ангел Господен се оттегли от погледа му. 22 И когато Гедеон разбра, че това беше ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова, защото видях ангел Господен лице в лице. 23 И Господ му каза: Мир ти; не бой се, няма да умреш. 24 Тогава Гедеон построи там олтар Господу и го нарече Йехова Шалом; и до днес той е в Офра на Авиезеровците. 25 И същата нощ Господ му каза: Вземи младия юнец на баща си, втория юнец на седем години, и събори олтара на Ваал, който има баща ти, и отсечи ашерата, която е до него. 26 И съгради олтар на Господа, твоя Бог, на върха на тази скала, на определеното място, и вземи втория юнец и го принеси всеизгаряне с дървата от ашера, който ще отсечеш. 27 Тогава Гедеон взе десет мъже от слугите си и направи, както Господ му беше казал; и понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските мъже, та не можеше да го направи денем, затова го направи нощем. 28 И когато градските мъже станаха рано сутринта, ето, олтарът на Ваал беше съборен, ашерата, която беше до него, беше отсечена, и вторият юнец беше принесен в жертва върху построения олтар. 29 И те си казаха един на друг: Кой е направил това нещо? И когато те попитаха и разпитаха, казаха: Гедеон, синът на Иоас, е направил това нещо. 30 Тогава градските мъже казаха на Иоаш: Изведи сина си да умре, защото е съборил олтара на Ваал и е отсякъл ашерата, която беше до него. 31 И Йоас каза на всички, които стояха против него: Ще се застъпите ли за Ваал? Ще го спасите ли? Който се застъпи за него, нека бъде убит, докато е още сутринта; ако е бог, нека се застъпи за себе си, защото е съборил олтара му. 32 Затова в онзи ден го нарече Йерубаал, казвайки: Нека Ваал се съди с него, защото е съборил олтара му. 33 Тогава всички мадиамци, амаликити и жителите на изток се събраха, преминаха и се разположиха на стан в долината Йезреел. 34 Но Духът Господен слезе върху Гедеон и той затръби с тръба; и Авиезер се събра след него. 35 И той изпрати пратеници по целия Манасия; и той се събра след него; и изпрати пратеници до Асир, до Завулон и до Нефталим; и те дойдоха да ги посрещнат. 36 И Гедеон каза на Бога: Ако ще спасиш Израил чрез моята ръка, както си казал, 37 Ето, ще постлам руно от вълна на гумното; и ако росата падне само върху руното, а по цялата земя остана сухо, тогава ще позная, че ще спасиш Израиля чрез моята ръка, както си казал. 38 И стана така; защото той стана рано на следващия ден, сплеска руното и изстиска росата от руното, цяла купа с вода.
2
Гедеон, могъщ и храбър мъж
39 И Гедеон каза на Бога: Нека гневът Ти не пламне против мен, и аз ще говоря само този път; нека опитам, моля Те, само този път с руното; нека сега е сухо само върху руното, а по цялата земя нека има роса. 40 И Бог направи така оная нощ; защото само руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.
Съдии 7 1 Тогава Йерубаал, който е Гедеон, и всичките люде, които бяха с него, станаха рано и се разположиха на стан при кладенеца Арод; така че войската на мадиамците беше от северната им страна, при хълма Море, в долината. 2 И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръцете им, да не би Израил да се възгордее пред Мене, казвайки: Моята собствена ръка ме спаси. 3 И така, прогласи в ушите на народа и кажи: Който се страхува и е уплашен, нека се върне и да си тръгне рано от планината Галаад. И от народа се върнаха двадесет и две хиляди, а останаха десет хиляди. 4 И Господ каза на Гедеона: Людете са още твърде много; доведе ги до водата, и там ще ги изпитам за теб; и за когото ти кажа: Той да отиде с тебе, той ще отиде с тебе; а за когото ти кажа: Той да не отиде с тебе, той няма да отиде. 5 И той доведе народа до водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който лочи водата с езика си, както лочи куче, него ще поставиш отделно; така и всеки, който се навежда на колене да пие. 6 А броят на онези, които лочеха, като слагаха ръка на устата си, беше триста мъже; а всички останали от народа се поклониха на колене, за да пият вода. 7 И Господ каза на Гедеона: С тристата мъже, които плискаха, ще ви спася и ще предам мадиамците в ръката ви; а всички останали народи нека отидат, всеки на мястото си. 8 И тъй, народът взе храна в ръцете си и тръбите си; и той изпрати целия останал Израил, всеки мъж в шатрата му, а онези триста мъже задържа; а мадиамската войска беше под него в долината. 9 И през същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако се боиш да слезеш, слез ти със слугата си Фура в стана; 11 И ще чуеш какво ще кажат; и след това ръцете ти ще се укрепят, за да слезеш в стана. Тогава той слезе със слугата си Фура до външната страна на въоръжените мъже, които бяха в стана. 12 А мадиамците, амаличаните и всичките източни жители лежаха в долината като скакалци по множество; а камилите им бяха безбройни, като пясъка край морето по множество. 13 И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказа сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън и ето, ечемичена пита се търкаля в мадиамския стан и стигна до една шатра, удари я и тя падна, и я преобърна, така че шатрата остана на земята. 14 А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго освен мечът на Гедеона, сина на Иоаса, израилтянин; защото в ръката му Бог предаде мадиамците и цялото им войско. 15 И когато Гедеон чу разказа на съня и тълкуването му, поклони се, върна се в израилевия стан и каза: Станете, защото Господ предаде в ръцете ви мадиамската войска. 16 И той раздели тристата мъже на три дружини и даде на всекиго тръба в ръката му, празни стомни и лампи в стомните. 17 И той им каза: Вижте ме и правете така; и ето, когато изляза извън стана, както аз правя, така ще правите и вие. 18 Когато аз и всички, които са с мен, затръбя с тръба, тогава и вие затръбете с тръбите от всяка страна на целия стан и извикайте: Мечът на Господа и на Гедеона!
3
Гедеон, могъщ и храбър мъж
19 И така, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха до външната страна на стана в началото на средната стража; и те току-що бяха поставили стражата; и засвириха с тръбите, и счупиха стомните, които бяха в ръцете им. 20 И трите дружини засвириха с тръбите, счупиха стомните и държаха светилниците в лявата си ръка, а тръбите в дясната си ръка, за да свирят с тях; и викаха: Мечът на Господа и на Гедеона! 21 И всеки застана на мястото си около стана; и цялото войско се затича, викаше и бягаше. 22 И тристата души засвириха с тръби; и Господ обърна меча на всекиго против ближния му, дори в целия стан; и войската избяга към Бетшита в Церера и към границата на Авел-Меола, до Табат. 23 И израилтяните се събраха от Нефталим, от Асир и от целия Манасия и преследваха мадиамците. 24 И Гедеон изпрати пратеници по цялата хълмиста земя на Ефрем да кажат: Слезте срещу мадиамците и превземете пред тях водите до Ветвара и Йордан. Тогава всички ефремски мъже се събраха и превзеха водите до Ветвара и Йордан. 25 И хванаха двама мадиамски князе, Орев и Зив; и убиха Орев на скалата Орев, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха мадиамците, и донесоха главите на Орев и Зив при Гедеон от другата страна на Йордан.
Съдии 8 1 А ефремците му казаха: Защо ни постъпи така, че не ни повика, когато отиде да се биеш с мадиамците? И те го смъмриха остро. 2 И той им каза: Какво съм направил аз сега в сравнение с вас? Не е ли събирането на гроздето на Ефрем по-добро от гроздобера на Авиезер? 3 Бог предаде в ръцете ви мадиамските първенци, Орев и Зив; и какво можех аз да направя в сравнение с вас? Тогава гневът им към него се уталожи, когато той каза това. 4 И Гедеон дойде до Йордан и премина, той и тристата мъже, които бяха с него, изнемощели, но все още ги преследваха. 5 И каза на мъжете от Сокхот: Дайте, моля ви, хляб на народа, който ме следва, защото е изнемощял, а аз преследвам Зевей и Салмана, мадиамските царе. 6 И първенците на Сокхот рекоха: Ръцете на Зевей и Салман вече в твоята ръка ли са, та да даваме хляб на войската ти? 7 И Гедеон каза: Затова, когато Господ предаде Зевей и Салмана в ръката ми, тогава ще разкъсам месата ви с тръните на пустинята и с бодилите. 8 И той се изкачи оттам във Пенуел и им говори по същия начин; и мъжете от Пенуел му отговориха, както му бяха отговорили мъжете от Сокхот. 9 И той говори също и на мъжете от Пенуел, казвайки: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди мъже, всички останали от всичките войски на източните синове; защото паднаха сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с меч. 11 И Гедеон тръгна по пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогбега, и порази стана, защото стана беше в безопасност. 12 И когато Зевей и Салмана избягаха, той ги преследва и хвана двамата мадиамски царе, Зевея и Салмана, и разстрои цялата войска. 13 А Гедеон, синът на Йоас, се върна от бой преди изгрев слънце, 14 И хвана един млад мъж от мъжете от Сокхот и го разпита; и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седемнадесет мъже.
4
Гедеон, могъщ и храбър мъж
15 И той дойде при мъжете от Сокхот и каза: Ето Зевей и Салмана, с които ме изобличихте, казвайки: Ръцете на Зевей и Салмана вече в твоята ръка ли са, за да даваме хляб на изнемощелите ти мъже? 16 И той взе старейшините на града, тръни от пустинята и бодили, и с тях поучи мъжете от Сокхот. 17 И той събори кулата на Пенуел и изби градските мъже. 18 Тогава той каза на Зевей и Салмана: Какви бяха мъжете, които убихте на Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки от тях приличаше на царски синове. 19 А той каза: Те бяха мои братя, синове на майка ми; заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия. 20 И каза на първородния си Иетер: Стани и ги убий. Но младежът не извади меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж. 21 Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти и нападни ни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана, уби Зевей и Салмана и взе украшенията, които бяха на вратовете на камилите им. 22 Тогава израилтяните казаха на Гедеона: Владей над нас ти, ти и синът ти, и синът на внука ти, защото ти ни избави от ръката на мадиамците. 23 А Гедеон им каза: Аз няма да ви владее, нито синът ми ще ви владее; Господ ще ви владее. 24 И Гедеон им каза: Искам да ви помоля нещо, да ми дадете всеки обеците от плячката си. (Защото имаха златни обеци, понеже бяха исмаилтяни.) 25 А те отговориха: Ще ги дадем с готовност. И разпростряха дреха и хвърлиха в нея всеки обеците от плячката си. 26 А теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин сикли злато, освен украшенията, огърлиците и пурпурните дрехи, които носеха мадиамските царе, и освен верижките, които бяха на вратовете на камилите им. 27 И Гедеон направи от него ефод и го постави в града си, Офра; и целият Израил ходеше там блудствувайки след него; това нещо стана примка за Гедеона и за дома му. 28 Така Мадиам беше покорен пред израилтяните, така че те не дигнаха вече главите си. И земята беше в спокойствие четиридесет години в дните на Гедеон. 29 И Йерубаал, синът на Йоас, отиде и се засели в дома си. 30 И Гедеон имаше седемдесет и десет синове, родени от чреслата му, защото имаше много жени. 31 И наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И Гедеон, синът на Иоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гробницата на баща си Иоас, в Офра на Авиезерите. 33 И щом Гедеон умря, израилтяните се върнаха и започнаха да блудстват след Ваалимите, и си направиха Ваалберит свой бог. 34 И израилтяните не си спомниха Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде; 35 Нито показаха милост към дома на Йерубаал, тоест към Гедеона, според цялата доброта, която той беше показал към Израиля.
Разбивка стих по стих Историята на Гедеон в глави 6 до 8 на книгата на Съдии е един от най-завладяващите разкази в Библията. Той описва цикъла на бунт и потисничество на един народ, неохотния и изпълнен със страх зов на един неочакван герой, чудотворната военна победа, постигната само с 300 мъже, и сложните последици от успеха.
5
Гедеон, могъщ и храбър мъж
Глава 6: Потисничеството, призивът и подготовката Стихове 1–6 (Потисничеството на мадиамците): Понеже израилтяните вършеха зло пред Господа, Бог ги предаде в ръцете на мадиамците за седем години. Мадиамците, амаличаните и децата на изток опустошиха земята, унищожавайки посеви и добитък, принуждавайки израилтяните да се крият в дупки, пещери и планини. Стихове 7–10 (Пророческият укор): Когато Израел извика към Господа заради мадиамците, Бог изпрати пророк, за да им напомни за Своята благодат – как ги изведе от Египет и им заповяда да не се боят от боговете на аморейците – но те не послушаха гласа Му. Стихове 11–16 (Ангелът Господен се появява): Ангелът Господен дойде и седна под един дъб в Офра, който принадлежеше на авиезереца Йоас. Синът му, Гедеон , вършееше пшеница в лина, за да я скрие от мадиамците. Ангелът заяви: „Господ е с теб, силни и храбри човече.“ Гедеон постави това под въпрос, посочвайки бедността на Израел и собствения си нисък статус в бащиния му дом. Господ го увери, казвайки: „Аз ще бъда с теб.“ Стихове 17–24 (Знакът за приемане): Гедеон поискал знак, за да докаже, че наистина говори Бог, приготвяйки месо и безквасни питки. Когато ангелът докоснал приноса с върха на жезъла си, огън излязъл от скалата и го погълнал, а ангелът изчезнал. Осъзнавайки кой е, Гедеон се уплашил за живота си, но Господ му казал: „Мир ти; не бой се; няма да умреш.“ Гедеон построил там олтар, наречен Йехова-шалом (Господ е мир). Стихове 25–32 (Разрушаване на олтара на Ваал): Същата нощ Бог казал на Гедеон да вземе втория бик на баща си и да събори олтара на баща си за Ваал, като отсече дървената горичка (Ашера) до него. Гедеон направил това през нощта с десет слуги от страх от семейството си и градските мъже. Когато бил открит на следващата сутрин, гражданите поискали смъртта му, но Йоас го защитил, казвайки: „Ще се застъпите ли за Ваал?... нека той сам се застъпи за своята кауза.“ Поради това Гедеон бил наречен Йерубаал („Нека Ваал се застъпи срещу него“). Стихове 33–35 (Духът Божий дава сила на Гедеон): Мадиамците и амаличаните се събраха и разположиха стан в долината Йезреел. „Духът Господен дойде върху Гедеон“ (буквално го облече) и той затръби с тръба, събирайки родовете на Авиезер, Асир, Завулон и Нефталим да го последват. Стихове 36–40 (Знамението на руното): Все още търсейки успокоение, Гедеон помолил Бог за знак, използвайки вълнено руно. Първо, той поискал роса само върху руното, докато земята е суха; Бог му дал това. След това, той поискал руното да бъде сухо, докато земята е по роса; Бог направил и това.
Глава 7: Оредялата армия и победата над Мадиам Стихове 1–3 (Подреждане на армията): Йерубаал (Гедеон) и армията му разположиха лагер близо до кладенеца Арод, докато мадиамците бяха на север. Бог каза на Гедеон, че народът е твърде много , за да не би Израел да си присвои слава над Бога. Бог заповяда на Гедеон да обяви, че всеки, който се страхува, може да си тръгне. 22 000 мъже си тръгнаха , оставяйки 10 000.
6
Гедеон, могъщ и храбър мъж
Стихове 4–8 (Изпитанието на водата): Бог каза, че все още са твърде много. Той каза на Гедеон да ги доведе до водата, където ще ги раздели. Онези, които лочеха водата с езиците си като куче (300 мъже), бяха отделени. Онези, които коленичиха да пият, бяха изпратени по домовете си. Само с 300 мъже, Бог обеща да предаде Мадиам в ръцете на Гедеон. Стихове 9–15 (Сънят на мадиамците): Същата нощ Бог казал на Гедеон да слезе във вражеския лагер, защото го е предал в ръцете му. Придружен от слугата си Фура, Гедеон чул как един мадиамски войник разказвал на другаря си сън за ечемичена пита, която се търкулнала в мадиамската войска и ударила шатра, така че тя се срутила. Другият войник го разтълкувал така: „Това не е нищо друго освен мечът на Гедеон... защото в ръцете му Бог предаде мадиамците.“ Покланяйки се на Бога, Гедеон се върнал при хората си с увереност. Стихове 16–22 (Стратегията с лампите и стомните): Гедеон разделил 300-те мъже на три дружини. Дал на всеки мъж тръба, празна стомна и факла (лампа) вътре в стомната . Обграждайки лагера през нощта, те засвирили с тръбите, счупили стомните, държали факлите в лявата си ръка, а тръбите в дясната, и викали: „Мечът на Господа и на Гедеон!“ Паника обзела мадиамския лагер и Господ обърнал меча на всеки мъж срещу събрат му в цялото войско. Стихове 23–25 (Преследването): Израелтяни от Нефталим, Асир и Манасия преследвали бягащите мадиамци. Гедеон изпратил пратеници през планината Ефрем, за да превземат водите пред тях при Бет-вара и Йордан, като заловил и екзекутирал двама мадиамски князе, Орев и Зив , чиито глави донесли обратно на Гедеон.
Глава 8: Преследването, конфликтите и последствията Стихове 1–3 (Дипломатическо решение с Ефрем): Мъжете от Ефрем горчиво се оплакаха, че не са били повикани по-рано за бой. Гедеон отговори със смирение и такт: „Какво съм направил сега в сравнение с вас? Не е ли събирането на гроздето на Ефрем по-добро от гроздобера на Авиезер?“ Мекият му отговор отвърна гнева им. Стихове 4–9 (Отказ в Сокхот и Пенуел): Гедеон и неговите изтощени 300 мъже прекосяват река Йордан в преследване на останалите мадиамски царе, Зевей и Салмана. Те молят старейшините на Сокхот и Пенуел за хляб, за да нахранят уморените войски, но водачите се подиграват на Гедеон и отказват, казвайки, че все още не са пленили царете. Гедеон ги предупреждава, че ще се върне, за да ги накаже с тръни и бодили. Стихове 10–17 (Наказание и пленяване): Гедеон изненадал останалата мадиамска войска и заловил царете Зевей и Салмана . При завръщането си той дисциплинирал старейшините на Сокхот, използвайки пустинни тръни и бодили, съборил кулата на Пенуел и избил мъжете от града. Стихове 18–21 (Съдбата на царете): Гедеон попитал Зевей и Салмана какви мъже са убили в Тавор, като открил, че са негови братя. Той заповядал на най-големия си син, Йетер, да ги убие, но момчето се уплашило, защото било още младо. Тогава двамата царе помолили Гедеон сам да ги убие и Гедеон ги убил, като взел украшенията с полумесеци от вратовете на камилите им. Стихове 22–27 (Златният ефод и прегрешението на Израел): Израел се опита да направи Гедеон и неговия род наследствени владетели, но Гедеон твърдо отказа, заявявайки: „Господ
7
Гедеон, могъщ и храбър мъж
ще владее над вас.“ Гедеон обаче отправи молба: всеки мъж да му даде обеца от плячката си. Той събра 1755 сикли злато и направи ефод , като го постави в града си Офра. За съжаление, целият Израел се впусна в блудство след него там и той се превърна в капан за Гедеон и дома му. Стихове 28–35 (Смъртта на Гедеон и забравата на Израел): Мадиам беше покорен и земята имаше спокойствие 40 години по време на живота на Гедеон. Гедеон почина в дълбока старост и беше погребан в гробницата на баща си Йоас. Веднага след смъртта му израилтяните се върнаха към духовно прелюбодеяние, покланяйки се на Ваал-берит и не проявиха доброта към дома на Йерубаал (Гедеон) за всичкото добро, което беше сторил.
Ключови поуки от историята на Гедеон Бог използва неочакваните и слабите: Гедеон започнал да се крие от страх и смятал клана си за най-слабия в Манасия. Бог умишлено намалил армията му от 32 000 на 300, за да докаже, че победата идва от божествена сила, а не от човешка мощ. Търпение с човешкото съмнение: Бог посрещна дълбоките несигурности на Гедеон и молбите му за знамения (огънят и руното) с невероятно търпение и благодат, като нежно изграждаше вярата му стъпка по стъпка. Истинското лидерство включва смирение: Гедеон успешно управлявал крехката племенна политика (умиротворявайки ефремците) и категорично отказал царска власт, признавайки, че само Бог трябва да управлява над Израел. Опасността от компромис в успеха: Въпреки невероятните си победи, създаването на златния ефод от Гедеон се превърна в духовен капан (идолопоклонство) за неговото семейство и нация, доказвайки, че духовната бдителност е необходима дори – и особено – след голям триумф.
8