Девора, Варак и Яил Съдии 4 1 И израилтяните пак вършеха зло пред очите на Господа, когато Аод умря. 2 И Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; чиито военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет езически. 3 И израилтяните извикаха към Господа, защото той имаше деветстотин железни колесници и двадесет години жестоко угнетяваше израилтяните. 4 И Девора, пророчица, жена на Лапидот, тя съди Израил по онова време. 5 И тя живееше под палмата на Девора между Рама и Ветил в планината Ефрем; и израилтяните се качваха при нея за съд. 6 И тя прати да повика Варак, Авиноамовия син, от Кедеснафтали и му каза: Не заповяда ли Господ, Израилевия Бог, казвайки: Иди и се изправи на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от Нефталимците и от Завулонците? 7 И ще доведа при тебе, до реката Кисон, Сисара, военачалника на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му; и ще го предам в ръката ти. 8 И Варак ѝ каза: Ако искаш да дойдеш с мен, ще отида; но ако не искаш да дойдеш с мен, няма да отида. 9 А тя каза: Ще дойда с тебе, но пътят, по който ще поемеш, няма да ти бъде от полза, защото Господ ще предаде Сисара в ръката на жена. И Девора стана и отиде с Варак в Кедес. 10 И Варак повика Завулон и Нефталим в Кедес; и той се качи с десет хиляди мъже в краката си; и Девора се качи с него. 11 А кенеецът Хевер, от потомците на Ховав, тъста на Моисей, се беше отделил от кенейците и разпъна шатрата си до равнината Саанаим, която е близо до Кедес. 12 И те известиха на Сисара, че Варак, синът на Авиноам, се е качил на планината Тавор. 13 И Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и целия народ, който беше с него, от Харошет езически до реката Кисон. 14 И Девора каза на Варак: Стани, защото това е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И така, Варак слезе от планината Тавор и десет хиляди мъже след него.
1
Девора, Варак и Яил
15 И Господ смути Сисара, всичките му колесници и цялата му войска с острието на меча пред Варак; така че Сисара слезе от колесницата си и побягна пеша. 16 Но Варак преследваше колесниците и войската до Харошет езически; и цялата войска на Сисара падна от острието на меча; не остана нито един човек. 17 А Сисара избяга пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер. 18 И Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Свърни се, господарю мой, свърни се при мен, не бой се. И когато той се свърна при нея в шатрата, тя го покри с мантия. 19 И той ѝ каза: Дай ми, моля те, малко вода да пия, защото съм жаден. А тя отвори мех с мляко, даде му да пие и го покри. 20 И той ѝ каза: Застани на входа на шатрата; и когато някой дойде и те попита и каже: Има ли тук някой?, ти ще кажеш: Не. 21 Тогава жената на Яил Хевер взе един пирон от шатрата, взе чук в ръката си и се приближи тихо до него, заби пирона в слепоочията му и го закова в земята; защото той спеше дълбоко и беше изтощен. Така умря. 22 И ето, докато Варак преследваше Сисара, Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела, ще ти покажа човека, когото търсиш. И когато влезе в шатрата ѝ, ето, Сисара лежеше мъртъв, и гвоздеят беше в слепоочията му. 23 И така, в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните. 24 И ръката на израилтяните преуспяваше и превъзмогваше над ханаанския цар Явин, докато не унищожиха ханаанския цар Явин.
Съдии 5 1 Тогава Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден, казвайки: 2 Хвалете Господа за отмъщението на Израиля, когато народът доброволно се принесе в жертва. 3 Чуйте, царе, внимавайте, князе; аз, аз ще пея Господу, ще пея хвала на Господа, Израилевия Бог. 4 Господи, когато Ти излезе от Сеир, когато излезе от полето Едом, земята се разтресе и небесата капеха, облаците също капеха вода. 5 Планините се топиха от лицето на ГОСПОДА, дори този Синай от лицето на ГОСПОДА, Бога Израилев. 6 В дните на Самегар, Анатовия син, в дните на Яил, пътищата бяха пусти и пътниците ходеха по странични пътища. 7 Жителите на селата престанаха, престанаха в Израиля, докато се издигнах аз, Девора, докато се издигнах майка в Израиля. 8 Те избраха нови богове; тогава имаше война в портите; видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е към управителите на Израил, които доброволно се представиха сред народа. Благословете Господа. 10 Говорете вие, които яздите на бели осли, вие, които седите в съд и ходите по пътя. 11 Онези, които са избавени от шума на стрелците по местата за водочерпене, там ще разказват праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела към жителите на Неговите села в Израил; тогава народът на ГОСПОДА ще слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, пей песен! Стани, Вараче, и залови пленниците си, сине Авиноамов. 13 Тогава Той постави останалите да владеят над благородните между народа; Господ постави мене да владея над силните.
2
Девора, Варак и Яил
14 От Ефрем се появи корен от тях против Амалик; след теб, Вениамине, сред твоя народ; от Махир слязоха управители и от Завулон ония, които държат перото на писателя. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар, а също и Варак; той беше изпратен пеша в долината. Защото в Рувимовите войски имаше големи мисли. 16 Защо стоиш между кошарите, за да слушаш блеенето на стадата? Защото в отрядите на Рувим имаше големи сърдечни изпитания. 17 Галаад се засели отвъд Йордан; и защо Дан остана на кораби? Асир остана на морския бряг и се засели в проломите си. 18 Завулон и Нефталим бяха хора, които излагаха живота си на опасност до смърт по високите места на полето. 19 Царете дойдоха и се сражаваха, след това се сражаваха с ханаанските царе в Таанах, при водите на Магедон; не взеха никаква печалба от пари. 20 Те воюваха от небето; звездите в своите пътища воюваха против Сисара. 21 Реката Кисон ги отнесе, онази древна река, реката Кисон. Душо моя, ти си стъпкала силата. 22 Тогава копитата на конете се счупиха от скачането, от скачането на силните им същества. 23 Прокълнете Мероз, каза ангелът Господен, прокълнете горчиво жителите му, защото не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу против силните. 24 Благословена ще бъде между жените Яил, жената на кенееца Хевер; благословена ще бъде тя между жените в шатрата. 25 Той поиска вода и тя му даде мляко; тя извади масло в богата чиния. 26 Тя протегна ръката си към пирона, а дясната си ръка към чука на работниците; и с чука удари Сисара, отсече му главата, след като прониза и разби слепоочията му. 27 В нозете ѝ се поклони, падна, легна: в нозете ѝ се поклони, падна: където се поклони, там падна мъртъв. 28 Майката на Сисара погледна през прозореца и извика през решетката: Защо колесницата му се бави? Защо се бавеха колелата на колесниците му? 29 Мъдрите ѝ дами ѝ отговориха, да, тя сама си отговори, 30 Не бързаха ли? Не разделиха ли плячката? На всеки мъж по една девойка или две. На Сисара плячка с разноцветни шарки, плячка с разноцветни бродерии, с разноцветни бродерии от двете страни, за вратовете на ония, които грабват плячката? 31 Така да погинат всички Твои врагове, Господи; а ония, които Те обичат, нека бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. И земята щеше да почива четиридесет години.
Коментар Разказът за Девора, Варак и Яил, който се намира в 4-та и 5-та глава на книгата Съдии описва едно от най-поразителните избавления на Израел от чуждо потисничество. То подчертава божествения суверенитет, смелото лидерство и как Бог използва неочаквани инструменти, за да постигне целите си.
Част 1: Разбивка стих по стих Съдии Глава 4: Разказът за избавлението Стихове 1–3: Грехът на Израел и жестокото му потисничество След смъртта на съдия Аод, израилтяните отново вършат зло пред Господа. В резултат на това Бог ги предава в ръцете на Явин, ханаанския цар (който царува в Асор), чийто военен командир е Сисара . Сисара жестоко потиска Израел в продължение на двадесет години,
3
Девора, Варак и Яил
използвайки внушителна военна сила от 900 железни колесници . Израилтяните викат към Господа за помощ. Стихове 4–9: Призивът на Девора и Варак Девора , пророчица и съпруга на Лапидот, съди Израел по това време, седнала под палмата на Девора. Тя изпраща да повикат Варак , сина на Авиноам, и му дава заповед от Бога: той да отведе 10 000 мъже от Нефталим и Завулон на планината Тавор и Бог ще доведе Сисара и колесниците му до река Кисон. Варак отговаря условно: „Ако искаш да дойдеш с мен, тогава ще отида; но ако не искаш да дойдеш с мен, тогава няма да отида“ . Девора се съгласява да отиде, но пророкува, че пътуването няма да му донесе лична чест , защото Господ ще продаде Сисара в ръцете на жена. Стихове 10–16: Битката при планината Тавор и Кисон Варак призовава Завулон и Нефталим в Кадес, събирайки 10 000 последователи, придружени от Девора. Когато Сисара чува за това, той събира своите 900 железни колесници и всичките си войски до река Кисон. Девора казва на Варак да стане, заявявайки: „Не излезе ли Господ пред теб?“ Варак повежда хората си надолу по планината и Господ обърква (разпръсква) Сисара и армията му . Армията на Сисара е напълно унищожена от острието на меча, без да оставя нито един жив човек, докато Сисара изоставя колесницата си и бяга пеша. Стихове 17–22: Яил и поражението на Сисара Сисара бяга в шатрата на Яил , жената на кенееца Хевер, защото има мир между царския дом на Явин и семейството на Хевер. Яил излиза да го посрещне, кани го вътре и го покрива. Сисара моли за вода; вместо това тя му дава масло (квасено мляко) в величествена чиния . Изтощен и доверчив, Сисара заспива дълбоко. Яил тихо взема колче за палатка и чук в ръка, отива тихо към него и забива пирона през слепоочията му в земята, убивайки го на място. Когато Барак пристига да го преследва, Яил му показва мъртвия вражески командир, изпълнявайки пророчеството на Девора. Стихове 23–24: Покоряването на цар Явин В този ден Бог покорява ханаанския цар Явин пред израилтяните и ръката на Израил преуспява и надделява над него, докато той бъде унищожен. Съдии Глава 5: Песента на Девора и Варак Стихове 1–5: Хвала на Господа Девора и Варак пеят триумфална песен, хвалейки Бога за доброволните водачи и желаещия народ на Израел. Те си спомнят за величественото, земетръсно присъствие на Бог, когато Той тръгва от Сеир и Едом. Стихове 6–11: Опустошението на Израел, обърнато към справедливост Песента припомня мрачните дни на потисничество, когато пътищата са били празни и селяните са се крили, докато Девора не се издигнала „майка в Израел“ . Тя кани владетели, съдии и обикновени граждани, събрани на водопоите, да разкажат за праведните дела и делата на избавление от Господа. Стихове 12–18: Доброволни племена срещу самодоволни племена Триумфален призив се отправя към Варак да поведе пленниците. Песента описва подробно кои племена с готовност са се явили доброволно – Ефрем, Вениамин, Махир, Завулон,
4
Девора, Варак и Яил
Исахар и Нефталим – и остро порицава онези, които са останали край кошарите или крайбрежните си земи, като Рувим, Дан и Асир . Стихове 19–23: Космическата битка и проклятието на Мероз Ханаанските царе се сражавали, но „звездите по своите пътища се сражавали срещу Сисара“ (което предполага божествена намеса, вероятно проливен дъжд, превърнал река Кисон в потоп, който обездвижил железните колесници). Древната река Кисон отнела врага. Горчиво проклятие е произнесено върху град Мероз, защото не излязоха „на помощ на ГОСПОДА срещу силните“. Стихове 24–27: Почитане на смелостта на Яил Яил е прославена като „благословена над жените“ в шатрата. Песента живо описва нейното решително действие – тя посяга към чука и забива пирона в главата на Сисара, където той потъва и пада мъртъв в краката ѝ. Стихове 28–30: Иронията на майката на Сисара Драматична, иронична винетка се измества към майката на Сисара, която гледа през решетката на прозореца си и тревожно се чуди защо колесницата на сина ѝ се връща толкова бавно. Мъдрите ѝ дами я утешават с илюзията, че той просто дели плячката – пленници и богати бродерии – без да знае, че вече е мъртъв. Стих 31: Заключителна молитва Песента завършва с мощна молитва: „Така да погинат всички Твои врагове, Господи; а ония, които Те обичат, нека бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.“ След тази победа земята има покой четиридесет години .
Част 2: Ключови уроци и житейски приложения Бог използва неочакваното и обикновеното: Избавлението не дойде чрез традиционна имперска армия с елитни оръжия, а чрез обикновена жена (Яил), използваща домашен кол за палатка и чук, демонстрирайки, че Бог се наслаждава да използва скромни инструменти за необикновени цели. Опасността от духовния неутралитет и самодоволството: Песента на Девора яростно критикува племената, които са останали по домовете си (като Рувим и Дан), и проклина Мероз за отказа си да помогне. Духовният неутралитет във времена на морална криза се третира като опозиция; вярващите са призовани към активно участие, а не към удобен статут на зрител. Силата на партньорството и насърчението: Барак осъзна нуждата си от духовна основа и помоли Девора да го придружи в битка. Бог често проектира нашите духовни и практически победи около общност, взаимна отговорност и благочестиво партньорство, а не изолиран индивидуализъм. Връщане на славата на Бога: Веднага след постигането на огромен военен успех, Девора и Варак не се хвалеха със собствения си тактически блясък; вместо това, те избухнаха в песен на поклонение, приписвайки цялата слава, историческа мощ и победа обратно на Господа. В периоди на личен или професионален триумф, съзнателната хвала и смирението ни държат фокуса ни насочен към истинския източник на нашата сила.
5