БЪДЕЩЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ СЛЕД 2020

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

БЪДЕЩЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ СЛЕД 2020

ДОКЛАДЧИК: MИХАЕЛ ШНАЙДЕР (ЕНП/ГЕРМАНИЯ)

ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ: 1. Политиката на сближаване (ПС) е основната инвестиционна политика на Европейския съюз (ЕС). Тя е насочена към всички региони и градове в ЕС с цел да се подкрепи създаването на работни места, конкурентоспособността на предприятията, икономическият растеж, устойчивото развитие и да се подобри качеството на живот на гражданите. ПС е основен елемент от договора на ЕС и стълб в процеса на европейската интеграция, също като единният пазар или Икономическият и паричен съюз.

2. Политиката на сближаване гарантира, че и послабите държави членки, региони и общини могат да се възползват от предимствата на интеграцията в ЕС. По този начин ПС дава съществен принос за укрепването на ЕС като цяло.

3. Бъдещето на политиката на сближаване е неразривно свързано с бъдещето на ЕС като цяло. За да бъде ЕС силен и функциониращ, е необходима силна и ефективна политика на сближаване. Поради тази причина Комитета на Регионите (КР) заема твърда позиция в полза на това да се гарантира, че ПС и след 2020 г. ще продължи да изпълнява своята важна роля в ЕС.

4. Политиката на сближаване трябва и в бъдеще да е в състояние да предлага на регионално равнище интегрирани и диференцирани решения по места, които да обхващат различни теми и области на политика. Като всички политики на ЕС политиката на сближаване трябва да допринася за постигането на основните цели на ЕС, като използва предвидените в договорите правомощия. В замяна на това и другите политики на ЕС трябва да допринасят за постигането на залегналите в договора цели на ПС.

5. Повишената гъвкавост на политиката на сближаване през следващия програмен период, не трябва да оказва въздействие върху стратегическите насоки и сигурността на планирането на многогодишните програми за регионалните и местните власти. Трябва да се отговаря гъвкаво на кризи и непредвидени събития в краткосрочен план, без да се изоставя стратегическата насоченост на ПС.

6. Основната структура на политиката на сближаване с трите категории (най-развити региони, региони в преход и по-слабо развити региони) се е доказала във времето и поради това следва да бъде запазена. Тя е точна и същевременно достатъчно гъвкава, за да отговори на новите предизвикателства и приоритети, инструменти и показатели.

7. Регионалният брутен вътрешен продукт (БВП) е доказал своята състоятелност като основен показател за определянето на границите на териториите и следва да бъде запазен. С оглед разпределянето на средствата следва да се използват и допълнителни еднородни и последователни критерии, свързани с пазара на труда и конкретните предизвикателства (например географските, природните и демографските недостатъци); 8. Европейската добавена стойност е без съмнение един от основните критерии за успешно използване на фондовете на ЕС и следователно за успеха на политиката на сближаване. Въпреки това до днес не съществува хармонизирано определение за нея. Следователно конкретните критерии за определяне на европейската добавена стойност на ПС трябва да се обсъдят и договорят заедно с бъдещите регламентите относно фондовете.

9. Политиката на сближаване е единствената политика на ЕС с регионална насоченост въз основа на многостепенното управление. Ето защо териториалното и градското измерение на ПС, както и трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество, включително на макрорегионалните стратегии, следва да бъдат укрепени и занапред.

10. ЕСИ фондовете спомагат за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, докато централно управлявани инструменти като ЕФСИ генерират инвестиции на европейско и национално равнище. Двата инструмента — ЕСИФ и ЕФСИ, трябва да се допълват и не бива да влизат в противоречие.

11. Финансовите инструменти са подходящи и биха могли да представляват алтернатива или допълнение към безвъзмездните средства, но трябва да се използват само там, където местните и регионални органи преценят, че това е целесъобразно.

12. Политиката на сближаване е обект на свръхрегулация поради преплитането на европейската и националните правни системи и че вече е премината границата на разумния контрол и разумната административна тежест при изпълнението на оперативните програми. Съществува спешна необходимост от радикално опростяване на изискванията за системите за управление и контрол на ЕСИ фондовете.

epp.cor.europa.eu