Issuu

Картографиране на добри практики

Приносът на Политиката на сближаване на ЕС за икономическото развитие на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил

TRANSITION OPPORTUNITIES

© „Бранд Медия България“ ЕООД 2024 Съставена от Мирела Вавова Екип автори: Александра Сотирова-Делчева, Глория Христова Дизайн: Едуард Лилов Снимки: Красимир Свраков, economic.bg; IGB; „АК Електрик“ ООД Графика „Картография“: Template Credits by Flourish

Съдържание Резюме

Въведение

a. Същност и цели b. Защо въглищните региони?

8-19

20-31

32-43

За проекта

Картография (диаграма)

СТАРА ЗАГОРА a. Инвестиция в роботи:Технологичното израстване на една българска фирма чрез европроекти

b. Как интерконекторът с Гърция промени газовата карта на Източна Европа?

c. Стара Загора иска да превърне старото си сметище във фотоволтаичен парк

d. Зелената вълна обхвана и градския транспорт на Стара Загора

e. „Влакът е бъдещето“: Как бе обновена жп гарата в Стара Загора

ПЕРНИК a. Как се случи най-голямата досега рекултивация на депо за отпадъци в България

b. Радомирската „АК Електрик“ инвестира в служителите си €190 хил. по европроекти

c. Електробуси ще обслужват една от най-натоварените линии в Перник

d. Как Перник изпълни с евросредства най-мащабния си транспортен проект

e. С евросредства Перник осигурява работа и приобщаване на хора от уязвими групи

КЮСТЕНДИЛ a. Кюстендилската „АБ-Терм“, която произвежда детайли за германските железници

b. „От кухнята“ до голямата сцена: Млади български дизайнери срещат отблизо модния бизнес

c. В битка за здравето: Медицински център „Деа Медикълс“ се развива с европейски средства

d. Технологичният скок на „ХС-Стил“ с помощта на еврофинансиране

e. С подкрепа от ЕС: Един предприемач с успешен бизнес в Кюстендил

Младите хора са във фокуса на новата Програма „Развитие на човешките ресурси“

Новата инвестиционна програма

Заключение

РЕЗЮМЕ години след присъединяването си към Европейския съюз България продължава да развива своята икономика благодарение на средствата, отпускани по кохезионната политика (или политиката на сближаване) на блока. Ежегодно страната разпределя милиарди левове по различни програми, а проектите, финансирани по тази изключително важна за Съюза инвестиционна инициатива, ни заобикалят навсякъде. И са най-различни – от обновени училища, паркове и детски градини, през нови електробуси и ремонтирани пътища, до модернизирани производства и всевъзможни обучителни програми за развитие на човешките ресурси. Economic.bg идентифицира 15 истории на успешни проекти, изпълнени през последните години в регионите около Стара Загора, Перник и Кюстендил и финансирани със средства по кохезионната политика. Като част от проекта „Преход на възможностите“, който „Бранд Медия България“ изпълнява, репортер и фотограф посетиха всяко от местата, за да разкажат нагледно как европейските средства могат да помагат и да бъдат от полза за икономиката и обществото – когато се оползотворяват съвестно и се влагат в смислени идеи. В следващите страници са побрани разнообразни истории. Някои са мащабни и лесно забележими от всички жители в околността – като транспортните проекти в Стара Загора и Перник. Ефекта от други хората може и да не усещат пряко върху себе си, но той е от огромно екологично значение – като рекултивацията на депа за отпадъци, наред с други. Има и редица проекти, които раздвижват бизнес климата, създават и развиват работни места, задавайки потенциална посока за растеж на местните икономики. В Радомир например се намира едно от най-големите предприятия в Югозападна България, „АК Електрик“, което с помощта на евросредства обучава ключови за пазара на труда машинни и електроинженери. По линия европейската политика на сближаване пък старозагорската „Кодкий Текнолоджис“ и кюстендилската „АБ-Терм“ са получили шанса да се сдобият с „мерцедеса на машините“ в собствените си сфери, както те се изразяват, а оттам и с възможността да се конкурират на международни пазари. С кохезионни евросредства са изпълнени и проекти от национално, дори европейско значение – като трансграничната газова връзка с Гърция. Благодарение на нея България започна да получава неруски газ и така постепенно да се отърсва от дългогодишната си енергийна зависимост. Балансираният подбор на проекти и в публичната, и в частната сфера илюстрира целенасочения замисъл средствата да се разпределят в полза от една страна на бизнеса и икономиката, а от друга – на гражданите и околната среда. Общото кратно между всички тези на пръв поглед много разнородни истории – освен положителния ефект и доброто изпълнение – е и това, че са реализирани в трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил. Фокусът пада върху тях в контекста на осигуряването на плавен и справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика на най-засегнатите от трансформацията места.

ВЪВЕДЕНИЕ

Същност и цели Настоящият мапинг идентифицира и представя успешни примери от трите български въглищни региона, реализирани с финансовия принос на фондовете на политиката на сближаване на ЕС. Целта е да картографира добри практики и така да даде представа какви бизнеси и публични проекти са били подкрепени досега с евросредства. Очертаването на добрите практики е първа стъпка към анализа за възможната посока, в която декарбонизацията може да поведе съответния регион. Информацията се фокусира върху приноса на Политиката на сближаване за насърчаване на работните места, растежа и инвестициите на регионално ниво и за подобряване на качеството на живот на гражданите. Идеята е да се даде повече публичност на положителните резултати, постигнати с подкрепата на ЕС и по този начин да се покаже тяхната ефективност и въздействие върху живота на местните жители. Тези успешни истории могат да бъдат използвани като насоки и вдъхновение за развитие на бъдещи проекти в контекста на въглищния преход.

Защо въглищните региони? Декарбонизацията не е възможна алтернатива, нито просто пожелателен сценарий. Трансформацията към нисковъглеродна икономика в Европа е неизбежна и вече е задвижена на най-високо ниво. На фокус днес е постиндустриалното развитие на въглищните региони, а местните общности трябва да се съобразят и адаптират към промените. У нас преходът към нисковъглеродна икономика е особено важен за Югозападна България, която е силно зависима от въгледобивната индустрия. Трите най-уязвими на трансформацията региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил – ще бъдат подкрепени с 1.2 млрд. евро от ЕК за създаване на нови работни места и икономически дейности в замяна на плавния си отказ от въглищата и намаляването на емисиите на CO2. Неизбежната трансформация поставя пред сериозно предизвикателство заетите в енергийната и въгледобивната индустрии, които ще трябва да поемат голяма част от тежестта на промяната. С помощта на европейските средства по кохезионната политика обаче местните заинтересовани страни имат възможността да случат прехода по добър и справедлив начин. Изисква се обаче да проявят бизнес нюх, предприемчивост и креативност, както и смелост да разгърнат в мащаб идеите си. И така да дадат тласък на новата икономика Накратко: затварянето на въглищни мини и топлоелектрически централи изисква задълбочено планиране и подготовка. В този ред на мисли картографирането на добри практики в регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил отваря дебата за това как да направим България по-конкурентоспособна, по-единна и по-екологична, без никой да бъде пренебрегнат.

Преход на възможностите, Transition Opportunities (TOP) Картографирането на добри практики в трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил е част от дейностите по европейския проект „Преход на възможностите“ (Transition Opportunities – TOP), който „Бранд Медия България“ реализира. Темата за справедливия преход и европейските пари, които трябва да го направят плавен, са на дневен ред в България, но все още се усеща неразбиране у обществото как се случва това и колко важни в действителност са политиките на Брюксел, за да живеем в един по-свързан, сплотен и чист съюз. Целта на TOP е именно такава – да даде гласност на приноса на политиката за сближаване на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване на Европа. За целта – освен историите за успешни проекти, изпълнени със средства от ЕС – в рамките на TOP „Бранд Медия България“ организира: 6 местни събития, на които да бъдат разяснявани мерките за сближаване в Кюстендил, Перник и Стара Загора; уебинар за предприемачи и иноватори; международен форум по темата за зеления преход; социологическо проучване за нивото на информираност на гражданите относно политиката на сближаване и възможностите за преход на регионално ниво; серия от подкасти; игри с награди в социалните мрежи.

Научете повече за проекта в economic.bg

КАРТОГРАФИЯ

СТАРА ЗАГОРА

Инвестиция в роботи: Технологичното израстване на една българска фирма чрез европроекти „Кодкий Tекнолоджис“ е компания, специализирана в производството и продажбата на цифрово програмно кодирани заключващи системи. Намира се в един от трите въглищни региона на България – Стара Загора – и е пример за успешно усвояване на средства по политиката на сближаване на ЕС. С тяхна помощ предприятието модернизира производството си и създава висококвалифицирани работни места, давайки по този начин своя принос към местната икономика.

ПРОЕКТ Подобряване на производствения капацитет в „Кодкий Текнолоджис“ ООД ИЗПЪЛНИТЕЛ „Кодкий Текнолоджис“ ООД ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Иновации и конкурентоспособност ОБЩ БЮДЖЕТ €847 482,30 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €432 215,97 (51%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 3 февруари 2020 – 16 юли 2021

Усъвършенстваната є технология може да генерира 15 милиона възможни комбинации, което гарантира уникалност и много голяма сигурност. Продуктите на българската фирма успешно се конкурират с тези на световни лидери като Kaba и Abloy. За да поддържа високо качество и темпо на иновации, „Кодкий Текнолоджис“ посяга към европейските програми в подкрепа на бизнеса. Компанията има зад гърба си няколко проекта за подобряване на производствения капацитет и планира отново да кандидатства за европейско финансиране.

При последния си проект „Кодкий Текнолоджис“ е бенефициент по линия на Европейския фонд за регионално развитие, част от политиката на сближаване на ЕС. Общата стойност на проекта надхвърля 847 млн. лв., като финансирането от Брюксел е 432 млн. лв. (51% от цялата инвестиция). „Брюксел ти дават инструмент, въпросът е да знаеш как да го използваш“, каза Нено Нанев, управител на „Кодкий Текнолоджис“. В рамките на последния си европроект „Кодкий Текнолоджис“ закупува няколко машини – фреза, струг и робот за заваряване, както и полирмашина и машина за лазерно рязане. Последната Нено Нанев описва като „мерцедеса на машините за лазерно рязане“. Благодарение на закупените машини предприятието получава възможност да повиши качеството и капацитета си на работа, така че да се конкурира с най-големите на световния пазар и да помогне по този начин за растежа на старозагорската икономика и доближаването є до останалата част от ЕС.

Прочетете цялата статия в economic.bg

Как интерконекторът с Гърция промени газовата карта на Източна Европа?

ПРОЕКТ Изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България ИЗПЪЛНИТЕЛ ICGB ТЕМА Мрежова енергийна инфраструктура ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Иновации и конкурентоспособност ОБЩ БЮДЖЕТ €285 239 053,95 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €33 066 239,89 (11,59%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 21 декември 2018 – 21 декември 2022

Един от най-важните дни в енергийната история на България e 1 октомври 2022 г. – началото на търговската експлоатация на интерконектора между България и Гърция (IGB). Значението му е огромно, тъй като благодарение на него страната за първи път започна да получава неруски газ. А последвалото едностранно спиране на доставките от Русия подчерта още повече стратегическата роля на IGB. IGB бе припознат като част от списъка на проекти от общ интерес (ПОИ) като ключова трансгранична инфраструктура, свързваща енергийните системи на държавите членки. Интерконекторът е ярък пример за това как работи политиката на сближаване на ЕС на международно ниво и как един такъв проект оказва влияние върху целия Блок. „Общата посока за изграждане на нови, модерни инфраструктурни проекти в сектор енергетика гарантира развитието на една по-сигурна, свързана и независима Европа“, коментира изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева.

Общата стойност на проекта е 253 млн. евро, част от които са осигурени от акционерите – Български енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката IGI Poseidon. Но реализацията на IGB до голяма степен е възможна благодарение на европейските средства. 45 млн. евро са предоставени по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), 39 млн. евро са отпуснати по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК 2014-2020), а 109.9 млн. евро са предоставени под формата на заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Проектът е реализиран с активна подкрепа от ЕК, а посочените европейски средства са ключови за реализацията на IGB. IGB е първата инфраструктура, която позволи внос на различен от руския газ – осигурявайки нов маршрут за доставки и шанс за диверсификация на източниците. Проектът позиционира България по изцяло нов начин на енергийната карта. Пускането в експлоатация на газовата връзка се случи на фона на спрените руски доставки, които поставиха пред сериозно изпитание енергийната система на фона на предстоящата тогава зима. „Този тръбопровод променя ситуацията с енергийната сигурност на Европа. Този проект означава свобода“, казва при откриването му председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Газопроводът е в стратегическа близост до терминала за втечнен природен газ в Александруполис – очаква се през 2024 г. този проект да бъде въведен в експлоатация. „Булгартраснгаз“ вече е акционер там, а благодарение на синергията между двете съоръжения IGB може да служи като инфраструктура за пренос на регазифицираните количества от терминала и към съседни на България страни.

Прочетете цялата статия в economic.bg

Стара Загора иска да превърне старото си сметище във фотоволтаичен парк

ПРОЕКТ Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в Стара Загора ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Стара Загора ТЕМА Опазване на околната среда ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Околна среда ОБЩ БЮДЖЕТ €3 475 740,43 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €2 954 379,36 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 13 май 2020 – 13 април 2022

Близо 40 години – толкова време функционира депото за неопасни отпадъци „Мандра баир“, което се намира на около 7 километра от Стара Загора. През 2020 г. стартира техническата му рекултивация, финансирана с евросредства. Днес вече теренът не се различава по нищо от останалия пейзаж. Успешната рекултивация на депото се вписва в усилията на ЕС да помогне за опазването на околната среда. А потенциалът на трансформирания терен е толкова голям, че местната власт проучва идеята да изгради фотоволтаичен парк. По думите на зам.-кмета на града Радостин Танев енергията може да се използва за нуждите на общината. Надграждане на проекта в такава посока би затвърдило зелената линия на Стара Загора, като част от стратегията на Съюза да постигне въглеродна неутралност.

Действията по проекта продължават малко повече от 4 години. Сега предстои биологичната рекултивация, която община Стара Загора ще финансира със собствени средства. Да рекултивираш терен с площ от почти 122 хил. кв. м не е лека задача. Най-големият проблем са били натрупаните отпадъци с височина от 40 метра, с които трябва да се борави много внимателно, за да не се образуват „дупки“ с газове, които могат да доведат до екологични проблеми. При изпълнението на проекта е положен минерален запечатващ пласт от глина с дебелина 50 см, уплътнена земна маса с дебелина 70 см, както и хумусен пласт с дебелина 30 см. А за да не създават проблеми вредните газове, са изградени 9 газови кладенеца и статични инсталации за газове. Изградена е и дренажна система за улавяне и временно съхранение на инфилтрата. „Така сме сигурни, че тази събрана вода няма да застраши биологичното разнообразие около депото“, казва зам.-кметът. За да няма опасност от пропадане или свличане, са изградени бетонови охранителни облицовани трапецовидни канавки с отвеждащ канал с обща дължина 1686 м. Възстановената земя може да се използва за пасища, каквото е било предназначението є преди години. Теренът дава възможност и за изграждането на фотоволтаичен парк за нуждите на Стара Загора. Според законите това може да се случи 3 години след биологичната рекултивация. „Идеята е да направим такъв фотоволтаичен парк, който да дава възможност отдолу да се ползва теренът и за пасища. Важно е да се внимава различните слоеве да не бъдат разместени“, обяснява зам.-кметът. Планът е част от стратегията на общината да оптимизира разходите си чрез „зелени“ решения. С енергията от един такъв фотоволтаичен парк може да се захранва уличното осветление, а дори и да осигурява отоплението на детски градини, ясли и училища. Прочетете цялата статия в economic.bg

Зелената вълна обхвана и градския транспорт на Стара Загора До 2050 г. Европа да бъде първият неутрален континент по отношение на климата. Тази цел стои в основаната на зелената трансформация, която несъмнено засяга и транспорта. Затова все повече европейски градове се стремят да изграждат системи, които са безопасни, устойчиви и без емисии. Българските също следват този тренд – логично зелената вълна обхваща и Стара Загора. Градът засега няма сериозни проблеми с мръсния въздух, но повечето хора все още разчитат на личните си автомобили. За да ги мотивира да слязат от тях и да направи градския транспорт по-привлекателен, местната власт решава да модернизира автопарка. „Това е свързано все пак с екологията, въздухът го дишаме всички“, казва управителят на транспортното дружество инж. Георги Станчев. С общи усилия общината и дружеството „Тролейбусни и автобусни превози“ закупуват с европейски средства 33 електробуса. Те са в движение от лятото на 2023 г. и са част от плана за превръщането на Стара Загора в зелен град.

ПРОЕКТ Прилагане на мерки за подобряване качеството на живот в град Стара Загора ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Стара Загора и „Тролейбусни и автобусни превози“ ЕООД ТЕМА Опазване на околната среда и ефективно използване на ресурсите ФОНД Кохезионен фонд (CF) ПРОГРАМА Околна среда ОБЩ БЮДЖЕТ €22 897 871,19 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €19 463 190,51 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 21 октомври 2019 – 21 юли 2023

„Това е един „умен“ автобус, тъй като се управлява от 23 различни софтуера – за батериите, за електрониката, за климатизацията. Изцяло изградени са по иновационна технология.“ Електробусите са само част от проекта. За да се зареждат, в депото на общинското дружество са изградени 18 двойни зарядни станции, като една може да зарежда едновременно по 2 електробуса. Изградени са и 2 трансформаторни станции и една спомагателна. Ефективността от инвестицията не закъснява. Инж. Станчев споделя, че електробусите са предпочитани и се наблюдава ръст на пътниците. Освен това вече се усеща и намаление в разходите на дружеството. „Електричеството излиза много по-евтино, тъй като колебанията в цените на горивото са много големи и постоянно вървят нагоре-надолу“, казва инж. Георги Станчев.

Прочетете цялата статия в economic.bg

„Влакът е бъдещето“: Как бе обновена жп гарата в Стара Загора ПРОЕКТ Реконструкция на гарови комплекси Стара Загора и Нова Загора ИЗПЪЛНИТЕЛ Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ТЕМА Мрежова инфраструктура ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ОБЩ БЮДЖЕТ €8 424 862,72 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €7 161 133,31 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 1 февруари 2016 – 31 януари 2024

С прехода към устойчиво и зелено развитие железницата има потенциала да възвърне предишния си блясък в България. Страната се опитва да постави фокуса върху развитието и модернизацията на този екологичен вид транспорт. И изпълнява редица проекти, финансирани с евросредства, за строителство и обновяване на железните пътища и жп гари. Последната обновена станция е тази в Стара Загора. Проектът олицетворява както идеята за свързаност между регионите, така и стремежа към налагането на по-зелен и екологосъобразен транспорт в унисон с целите за устойчиво развитие. „Беше изключително амортизирана. Много неща бяха изпочупени, архитектурата беше абсолютно остаряла. Наистина беше в лошо състояние“, разказва Ана Антова, представител на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и ръководител на проекта по модернизацията на гарата. Ремонтът събужда гарата за нов живот. Напълно обновена е цялата сграда, както и всички системи и инсталации по нея. Фоайето е вече топло и приветливо. Гаровият комплекс е напълно енергийно ефективен. Освен че всички инсталации са обновени и са енергоспестяващи, на покрива са монтирани и фотоволтаици с мощност 30 киловата.

Две от касите са специално предназначени за хора с намален слух. „За всички са осигурени комфорт и удобства за абсолютно европейско използване на гаровия комплекс“, посочва Ана Антова. Като истински визионери, при изграждането на гарата през 20-ти век строителите вграждат капсула на времето в една от стените. Посланието е „Влакът е бъдещето.“ Тя е открита по време на обновяването на обекта. „Железницата е място, на което хората не просто работят, а сърцата им са там. Голяма част от тях са потомствени железничари. Началникът на гарата знаеше от свой роднина, че тук има поставена капсула на времето, дори знаеше къде е“, разказва Антова. На официалната церемония тя е поставена в специално изградена ниша, така че да се вижда от посетителите. А до нея е поставена и нова капсула на времето със завещание за идните поколения. „Действително възможностите на България за възстановяване и развиване на жп инфраструктура не са особено големи, предвид факта, че проектите са много скъпи. Железницата е скъпо удоволствие и в този смисъл европейските програми са изключително ценни и за възстановяването, и за развитието на жп мрежата, както и на гаровите комплекси“, коментира Ана Антова.

Прочетете цялата статия в economic.bg

ПЕРНИК

Как се случи най-голямата досега рекултивация на депо за отпадъци в България ПРОЕКТ Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град Перник ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Перник ТЕМА Техническа помощ ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА ОП „Околна среда“ ОБЩ БЮДЖЕТ €6 415 764,62 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €5 453 399,93 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 17 юли 2020 – 6 октомври 2023

Близо 16 години – толкова време са трупани отпадъци в старото депо в местност „Маркови егреци“ край Перник. Това продължава до 2020 г., когато местната власт започва процес по рекултивация, финансирана по ОП „Околна среда“ 2014 – 2020 г. чрез Европейски фонд за регионално развитие – основен инструмент на политиката на сближаване на Европейския съюз. „Депото не отговаряше на изискванията за защита на почвата и водите от замърсяване, както и на изискванията за изграждане на депа“, разказва зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Преди рекултивацията земята под депото е била с нарушена структура и почвено плодородие в резултат на трупания с години боклук. Рекултивацията протича на два етапа – техническа и биологична. При „Маркови егреци“ първият етап започва през август 2022 г. и завършва през февруари 2023 г. Така за почти година вече няма и помен от някогашните купчини боклук. „Във времето инфилтратът от отпадъка се е просмуквал в почвата, но освен това старото депо се възпламеняваше от газовете. Всичко това водеше до отделянето на много неприятни миризми и вредни частици във въздуха.“ Депото е най-голямото и най-мащабното от всички в България. То бе включено в наказателната процедура на ЕК срещу страната заради неизпълнение на задължения по европейската директива за депониране на отпадъци.

Зам.-кметът признава, че общината не би се справила сама с подобни проекти, тъй като финансирането, нужно за рекултивация с такива мащаби, би било близо една десета от годишния бюджет на местната власт. Допълва, че европейската подкрепа за проекта носи след себе си не само положителни ефекти за гражданите на Перник и за околната среда, но и за държавата като цяло, тъй като „ако депото не беше рекултивирано, България щеше да търпи санкции“.

Прочети цялата статия в economic.bg

„Европейското финансиране ще продължава да играе ключова роля и в този програмен период“, обобщава Стефан Кръстев.

Радомирската „АК Електрик“ инвестира в служителите си €190 хил. по европроекти „АК Електрик“ АД – едно от най-големите предприятия в Югозападна България и част от глобалната шведска компания AQ Group AB – е пример за компания, която успешно се адаптира към настъпващите промени. Прави това с помощта на проекти, финансирани по политиката на сближаване на ЕС, чрез които целенасочено инвестира в развитие и преквалификация на служителите си. Дружеството е сред лидерите в проектирането и производството на електрически табла и сложни метални компоненти за индустриални клиенти, сред които ABB, Bombardier, GE, Alstom, VOLVO, SCANIA, Tetra Pak, Sidel.

ПРОЕКТ Приспособяване на работниците и „АК ЕЛЕКТРИК“ АД към промените ИЗПЪЛНИТЕЛ „АК ЕЛЕКТРИК“ АД ТЕМА Техническа помощ ФОНД Европейски социален фонд (ESF) ПРОГРАМА ОП „Развитие на човешките ресурси“ ОБЩ БЮДЖЕТ €63 488,57 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €53 965,28 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 20 август 2020 – 10 декември 2020

В компанията работят висококвалифицирани инженери и електромонтьори, сертифицирани електрозаварчици, настройчици на CNC металообработващи машини, програмисти на заваръчни роботи, ръководители на проекти, инженери качество, инженер конструктори и др. „Нашият бизнес се нуждае най-вече от инженери – машинни и електро. В региона отдавна има дефицит на такива специалисти и затова ние ги търсим от цялата страна.“ Дружеството се фокусира върху преквалификацията на своите служители. Случва това през общо четири европейски проекта, за които получава близо 200 хил. евро по програмата „Развитие на човешките ресурси“, част от Европейския социален фонд (ESF). „Благодарение на тези обучения ние повишихме своята производителност с над 10% и мотивацията на персонала с над 5% спрямо нивата, които бяха преди това“, посочва Филип Витанов, мениджър „Човешки ресурси“ в „АК Електрик“. Компанията залага на методи на принципа „учене чрез правене“, въвежда 3D система за самообучение, както и собствена вътрешнофирмена такава. В проектите са се включили над 1100 работници и служители на дружеството. „Безусловно европейската помощ е от голямо значение за нас“, признават от „АК Електрик“. Дружеството вече кандидатства с нов проект по „Адаптирана работна среда“, за да може да реализира зелени модели на организация на труда. Приносът на компанията към регионалния пазар на труда е ключов на фона на задълбочаващия се недостиг на машинни и електроинженери – класически професии, които изостават по популярност, но които също се развиват в такт с новите технологии и са по-търсени от всякога в модерните производства.

Прочети цялата статия в economic.bg

Електробуси ще обслужват една от най-натоварените линии в Перник В такт със зеления тренд в Европа, Перник започна да обновява градския си транспорт и да го трансформира в по-екологосъобразен. За да подобри качеството на живот и околната среда, общината инвестира в подмяната на автопарка. С помощта на европейски средства тя закупи пет електрически автобуса, които ще започнат от февруари 2024 г. да се движат по една от най-натоварените линии – номер 16.

ПРОЕКТ Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез въвеждане на екологосъобразен обществен електротранспорт в Перник ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Перник ТЕМА Опазване на околната среда ФОНД Кохезионен фонд (CF) ПРОГРАМА ОП „Околна среда“ ОБЩ БЮДЖЕТ €3 059 796,00 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €2 600 826,60 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 7 май 2020 – 22 ноември 2023

Придобивката е направена с европейски средства, като по проекта са изградени и общо 7 зарядни станции. 5 от тях ще се намират в специално изградено хале в транспортното депо. Останалите 2 са бързозарядни и са разположение на първата и последната спирка на линия 16.

„Електробусите са бъдещето. Това е екологично най-чистият транспорт, който съществува в момента“, казва зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Местната власт има планове как да оползотвори покривите на съществуващите халета в депото и върху тях да изгради фотоволтаичен парк от около 1000 кв. метра площ. За целта Перник има подадена концепция за интегрирана териториална инвестиция. Придобиването на зелени превозни средства от общините е част от мерките за справяне с лошия атмосферен въздух в градовете. Перник – град, който десетилетия наред е бил „сърцето на индустриална България“ – също страда от проблеми с качеството на въздуха, задълбочени от извършвания с десетилетия въгледобив там. Че Перник е град с хронични проблеми с качеството на въздуха е разпознато дори на общоевропейско ниво – градът бе един от включените в наказателната процедура на ЕК срещу България за качеството на атмосферния въздух. „Именно заради това е важно всякакви такива мерки към подобряване да се прилагат навреме и в много голям мащаб“, казва зам.-кметът Стефан Кръстев, подчертавайки значението на отпуснатите евросредства. Електробусите са само част от стратегията за подобряване на въздуха. Общината е замислила още редица мерки. Вече има подадено проектно предложение за подмяна на отоплителните уреди на домакинствата, което е в етап на оценка. Предвиден е и пилотен проект, финансиран по Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство, който ще позволи добавянето на водородни инсталации в енергийния микс на 3 публични сгради, които в момента се отопляват на газьол. Подадена е и концепция за териториална инвестиция за мерки против вторичното разпрашаване, насаждане на зелени пояси, затревяване на кални петна. По териториалния план за справедлив преход се предвиждат и мерки по рекултивация на терени, нарушени от минна дейност. „Този комплекс от мерки значително ще подобри качеството на атмосферния въздух в бъдеще.“

Цялата статия прочетете в economic.bg

Как Перник изпълни с евросредства най-мащабния си транспортен проект След като преди години едно от дружествата фалира, а другото е приватизирано, Перник остава без собствен общински транспортен оператор. Местната власт успява да излезе от тази задънена улица благодарение на европейско финансиране. С негова помощ за закупени 13 нови автобуса на природен газ, като е създаден и нов транспортен оператор. ПРОЕКТ Интегриран градски транспорт на град Перник ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Перник ТЕМА Мрежова инфраструктура ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Региони в растеж ОБЩ БЮДЖЕТ €4 445 684,32 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €2 840 390,42 (63,89%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 15 май 2018 – 10 януари 2023

Проектът допринася за свързаността в самия град, за подобряването на качеството на живот и околната среда. „Без адекватен градски транспорт придвижването в града не би било възможно. За да се стигне пеша от най-големия квартал „Изток“ до центъра, човек трябва да върви 1 час“, коментира зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Дружеството „Градски транспорт Перник“ ЕООД е новосъздадено именно за целите на проекта. Освен това е въведена система за контрол, монтирани са 70 бр. нови електронни табла на спирки, въведена е електронна система за таксуване. В бившето тролейбусно депо е изградена газозарядна станция, която обслужва 13-те нови автобуси на природен газ. Основното им предимство е това, че са екологосъобразни. Удобни са за пътниците, тъй като разполагат със система за климатизация, USB портове за зареждане на телефони, а отскоро и с безплатен Wifi. Той е осигурен извън рамките на проекта със собствени средства на общината. В автобусите има и гласово оповестяване на български и на английски за всяка спирка – детайл, който подчертава ефекта от политиката на сближаване на ЕС дори на всекидневна база. Според зам.-кмета това е важно, тъй като градът се посещава и от чужденци, особено по време на традиционния фестивал „Сурва“. „Тогава градският ни транспорт играе основна роля.“ От края на 2022 г. новите автобуси обслужват четирите основни и най-натоварени градски линии. Пътникопотокът по тях и километрите, които навъртат тези автобуси, са огромни. Много е важно, че транспортът по тях е екологосъобразен. „Определено има увеличение на пътниците, тъй като когато се пътува с един по-модерен и чист транспорт, на всеки му харесва.“

Цялата статия прочетете в economic.bg

С евросредства Перник осигурява работа и приобщаване на хора от уязвими групи Община Перник, заедно с неправителствения сектор и бизнеса, обединяват сили в проект, наречен „Заедно за добрата промяна“, чиято цел е успешно да интегрира в обществото уязвимите групи и да повиши качеството им на живот. Този проект надгражда друг, който е изпълнен от местната власт в града – за модернизация на социални жилища и настаняването в тях на 100 семейства от маргинализирани общности. Проектът илюстрира устойчивия подход на общината в развиването на местните кадри, така че да бъдат подготвени за трансформацията на пазара на труда. След като им е осигурила покрив над главата, общината решава, че е време да включи тези хора към пазара на труда. Главният експерт в отдел „Европейски и национални оперативни програми“ (ЕНОП) при община Перник Галина Тодорова разказва, че са изпълнени редица мерки за кариерно консултиране и осигуряване на успешен преход от образование към заетост. По проекта е осъществена трудова медиация на 185 лица, които са трайно безработни. Обикновено те са роми или хора в неравностойно положение на различна възраст между 18 и 70 години, които са с нисък социален статус. Освен това е осигурена субсидирана заетост на 114 лица за период от 1 година. Те са назначени на длъжности в общината, но и в една компания, която е партньор по проекта. Основно заемат позиции, свързани с поддръжка на сгради, почистване, общи работници в строителството, както и озеленители.

ПРОЕКТ Заедно за добрата промяна – интегриран подход за социално-икономическа интеграция в Община Перник ИЗПЪЛНИТЕЛ Община Перник ТЕМА Образователно и професионално развитие ФОНД Европейски социален фонд (ESF) ПРОГРАМА НОИР и ОПРЧР ОБЩ БЮДЖЕТ €810 877,44 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €689 245,83 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 15 август 2021 – 15 юни 2023

„Ние ги активираме и насочваме, защото някои от тях нямат желание за работа или нямат доверие към институции, работодатели. Мотиватор за тях бе това, че им предоставихме добри условия на труд за тези 12 месеца“, разказва Галина Тодорова. „Част от хората са намерили своето постоянно работно място благодарение на участието си в проекта.“ По думите на експерта има насочени хора и по кметства в селата около Перник. Така хората, които живеят там, спестяват разходите за транспорт. Те са ангажирани с работа, възложена от кметовете, като тя най-често включва поддръжка.

За да се намали процентът отпаднали, партньорите на общината в проекта, сред които и две училища, започват да работят активно с родителите на тези деца, за да им кажат защо образованието е важно и как всъщност това е стъпка към пълноценното развитие на децата им. Неправителствена организация се включва активно в дейности, свързани с предоставянето на социално-здравна услуга за възрастни хора и за хора в неравностойно положение. Дейностите включват превенция, ранна диагностика и профилактика на обществено значими заболявания в уязвимите групи. „Бяха обхванати повече от 500 лица.“

Прочетете цялата статия в economic.bg

КЮСТЕНДИЛ

Кюстендилската „АБ-Терм“, която произвежда детайли за германските железници Всички сме слушали колко бързи и добри са германските влакове, но едва ли мнозина знаят, че някои детайли в тях са произведени в България – от кюстендилската компания „АБ-Терм“. Предприятието е добър пример за дългогодишен семеен бизнес, който съумява да се развива в крак със съвременните изисквания на пазара и икономиката, като модернизира производството си и поддържа своята конкурентоспособност с финансовата подкрепа на ЕС. Зад успехите на дружеството стоят над 20-годишна история и технологичният и управленски опит на основателя му – инж. Михаил Абаджиев. Той дава старт на бизнеса заедно със синовете си Борис и Христо, които ръководят компанията и до днес. „АБ-Терм“ е фокусирана върху производство на професионално кухненско оборудване, както и продукти и детайли от неръждаема стомана. Между 75 и 80% от продукцията е преназначена за износ, като основни пазари са Франция, Германия, Нидерландия, Австрия, Швейцария. Производствената база се простира на 4000 кв. м, а в компанията работят почти 100 души. Бизнесът се развива добре и това дава основание на „АБ-Терм“ да премести в много по-голямо хале в град Кюстендил, където производствените процеси ще бъдат по-добре оптимизирани.

ПРОЕКТ Подобряване на производството и конкурентоспособността на „АБ-Терм“ ООД ИЗПЪЛНИТЕЛ „АБ-Терм“ ООД ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Иновации и конкурентоспособност ОБЩ БЮДЖЕТ €550 800,00 € ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €210 681,00 (38.25%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 10 февруари 2020 – 15 април 2021

3434

„АБ-Терм“ е активен участник в европейските програми. Преди няколко години кандидатства с проект за подобряване на производството и конкурентоспособността си. Общият му бюджет е малко над 1 млн. лв., а европейското финансиране поема 38% от него. Целта е да се разшири капацитетът на съществуващата база, което от своя страна да доведе до повишаване конкурентоспособността на предприятието и до по-успешното му присъствие на националния и външния пазар. Компанията инвестира в нова машина за лазерно рязане Fiber Laser TRUMPF TruLaser 3030, която увеличава обема на произведената продукция. Това позволява да се повиши и износът, да се оптимизира производственият процес и да се повиши качеството на предлаганите продукти. „Машината е немско производство, водеща марка в бизнеса, това е „мерцедесът на машините“ в нашия бранш“, казва гордо Александър Ташов, мениджър „Инфраструктура“ в компанията. 6 от 8-те машини на „АБ-Терм“ са закупени с помощта на европейски средства, без които дружеството признава, че трудно би успяло да посреща изискванията на клиентите си и определено не с тази скорост, с която го прави в момента.

Прочетете цялата статия в economic.bg

„От кухнята“ до голямата сцена: Млади български дизайнери срещат отблизо модния бизнес

ПРОЕКТ Създаване на Creative Hub в подкрепа на МСП и младите таланти в модата ИЗПЪЛНИТЕЛ Браншова организация за текстил и облекло ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Interreg V-А Гърция – България ОБЩ БЮДЖЕТ €550 016,50 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €467 514,03 (85%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 13 април 2021 – 12 април 2023

Кюстендилската Браншова организация за текстил и облекло (БОТО) участва в европейски проект за създаване на Creative Hub в подкрепа на младите дизайнери в България. Той е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие по кохезионната политика на ЕС. Реализира се съвместно с организации в България и Гърция. И е пример за стимулиране на както на предприемачеството сред младите, така и на бизнес сближаването между държавите членки в региона.

3636

Целта на проекта е да даде възможност на младите таланти да видят отблизо как работи бизнесът. И да се запознаят с тънкостите на занаята и индустрията директно „от кухнята“. „Хубаво на хъба е, че един млад дизайнер може да добие пряка представа за бранша и да получи информация, която иначе няма къде да намери. За тях това беше голямо предимство“, казва Йордан Беловодски, изпълнителен директор на БОТО. Модният център се намира в Солун и целта му е да подкрепя малки и средни предприятия, както и млади висшисти в областта на модата и свързаните с нея сектори (обувки, кожа, бижута). БОТО води на място 10 дизайнери. Там те са получили достъп до специален софтуер с полезна информация за бранша. А водещ лектор в модния дизайн ги е запознал с последните тенденции при създаването на модни колекции. „Оказа се страхотно преживяване, тъй като се запознахме с дългия, но професионален процес на изработка на кройки, френски бродерии и други приложни изкуства. Преподавателките бяха страхотни професионалисти, опитни в занаята си, което си личеше по прецизността и бързината при изработката на показаните ни техники“, разказва Милена Нгуен, участник в проекта. Положителната обратна връзка от страна от участниците в проекта е още един пример за успешното му изпълнение. Прочетете цялата статия на economic.bg

В битка за здравето:

Медицински център „Деа Медикълс“ се развива с европейски средства

ПРОЕКТ Подобряване на предприемачеството в специализираната извънболнична помощ ИЗПЪЛНИТЕЛ „Медицински център Деа Медикълс“ ООД ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА Иновации и конкурентоспособност ОБЩ БЮДЖЕТ €126 378,51 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €85 937,38 (68%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 9 август 2019 – 14 януари 2021

Липсата на достатъчно здравни заведения в България задълбочава още повече проблемите със здравеопазването и възпрепятства така важната превенция. Сигналната лампа светва още по-ярко на фона на черната статистика, че страната ни е на първо място в ЕС по преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания. Кардиологът д-р Адриана Динчева приема за своя мисия да помогне за справянето с този проблем. Основаният от нея медицински център „Деа Медикълс“, който бе открит в град Кюстендил през 2019 г., е част от решението – поне на регионално ниво. Затова не е изненадващо, че в картографирането на добри примери за проекти, изпълнени с финансова помощ по политиката на сближаване на ЕС, попада и такъв в сферата на здравеопазването. Предприемачеството в тази област е един от начините да се подобри качеството на живот на хората. Медицинският център предлага комплексна услуга, включваща диагностика, лечение, специализирани терапии, профилактични програми, които да създадат всички предпоставки за превенция и успешно лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Дългосрочната му цел е да помогне за създаването на традиции в ранната диагностика на тези заболявания, както и специални програми за тяхното предотвратяване в бъдеще.

За да функционира пълноценно, медицинският център се възползва от европейско финансиране, с което закупува необходимото оборудване за дейността си. Дейностите по проекта предвиждат диагностика и индивидуална терапия по уникален метод, включващ индивидуален подход за лечение, превенция на тежки сърдечни заболявания и рецидив при кардиологично болните пациенти в град Кюстендил. Услугите, които медицинският център предоставя на своите пациенти, са комплексни, включват освен лечение и проследяване на хода на развитие на заболяването, отчитане на историята му и изследване на най-добрите световни практики за индивидуално лечение на всеки от пациентите. С реализацията му се откриват и 3 работни места – кардиолог, специалист „Физиотерапия на пациенти с кардиологични заболявания“ и медицинска сестра. Техните заплати също се финансират по европейската програма, но със срок от 12 месеца. Към момента заплащането на всички служители е поето от обичайната дейност на Центъра. „Средствата, които осигурява ЕС чрез Плана за възстановяване и Оперативните програми, са важни за бизнеса, особено за стартиращия бизнес, тъй като за осигуряването на средства от банките са необходими гаранции, с които малките фирми не разполагат. Неслучайно конкуренцията при кандидатстващите фирми е голяма – вече е доказан ефектът от финансирането с европейски средства“, споделя д-р Адриана Динчева. Центърът обслужва Кюстендил, както и близките населени места и работи в тясно сътрудничество с големите лечебни заведения в България, специализирани клиники, университетски болници и Националната здравна каса. Прочетете цялата статия в economic.bg

Технологичният скок на „ХС-Стил“ с помощта на еврофинансиране „Ако една фирма иска да се развива, трябва постоянно да разширява и подновява технологичното си оборудване – това е начинът, а с помощта на европейските средства той е все по-достъпен и бърз.“ Това казва управителят на кюстендилската фирма „ХС-Стил“ Христо Абаджиев. Компанията е добър пример за това как с европейски средства един местен бизнес може да се разраства и да подобрява конкурентоспособността си.

ПРОЕКТ Подобряване на производствения капацитет и конкурентоспособността на „ХС – Стил“ ИЗПЪЛНИТЕЛ „ХС-Стил“ ООД ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА ОП „Иновации и конкурентоспособност“ ОБЩ БЮДЖЕТ €272 340,00 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €162 042,30 (59,5%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 4 март 2020 – 10 юни 2021

„ХС-Стил“ е иновативна компания за външна реклама, специализирана в дизайн, проектиране и изработка на рекламно-информационни елементи. За да стимулира развитието си, дружество не спира да се модернизира, изпълнявайки няколко европейски проекта. Последният, който е на обща стойност 272 хил. евро, е в унисон с технологичната визия на компанията. Средствата се насочват към инвестиция в ново оборудване – Лазерна система за рязане и гравиране OptiFlex. Благодарение на нея „ХС-Стил“ успява да повиши нивото и качеството на обработка на детайлите си, респективно – да повиши конкурентоспособността си.

Модернизирането на производството е съпроводено и с разширяване на персонала. Предприятието наема трима души, които да управляват машината. Както споделя Христо Абаджиев, всяка нова инвестиция на практика бори безработицата в региона, тъй като винаги отваря нуждата от нови хора. А повишава и квалификацията. В резултат на изпълнението на проекта компанията изпълва целите си и увеличава обема на произведената продукция с 30%, оптимизира производствения процес и подобрява качеството на предлаганите продукти. „Можем да режем детайли от различни материали и това ни помага да затвърдим позициите си на европейския пазар“, казва Абаджиев и посочва, че финансовата подкрепа на ЕС за бизнеса е важна, защото влиза в реалната икономика, което спомага за развитието не само на фирмата, но и на икономиката на страната.

Прочетете цялата статия в economic.bg

С подкрепа от ЕС: Един предприемач с успешен бизнес в Кюстендил „Ние чертаем вашите мечти“. Това е слоганът на бъдещото архитектурно студио за проектиране на жилищни и промишлени сгради и обекти „Беър Диджитъл Арт“ на Здравко Велинов от Кюстендил. През 2019 г. той печели с проекта си европейско финансиране по програмата Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) – един от инструментите на кохезионната политика на Европейския съюз.

ПРОЕКТ Създаване на архитектурно студио от „Беър Диджитъл Арт“ ИЗПЪЛНИТЕЛ „Беър Диджитъл Арт“ ООД ТЕМА Конкурентоспособност на МСП ФОНД Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) ПРОГРАМА ОП „Иновации и конкурентоспособност“ ОБЩ БЮДЖЕТ €127 193,00 ФИНАНСОВА ВНОСКА ОТ ЕС: €86 491,24 (68%) ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 14 август 2019 – 29 декември 2020

Крайната дата за финализиране на проекта е лятото на 2020 г., но тогава избухва пандемията от COVID-19 и преобръща всичко, парализира пазара, променя бизнес средата, което налага преосмисляне и на предприемаческата идея. За да се адаптира към промените, Здравко Велинов се насочва към правенето на рекламни материали. Той успява да реализира всички дейности и цели по проекта, в рамките на който закупува голяма част от необходимото оборудване и техника. Вече има идеи и за разрастване на дейността. Студиото не спира да търси хора, които да назначи, но среща проблем с квалификацията – предизвикателство, което има и своята обратна страна. Предприемачите в региона явно са смели и готови да се впускат в нови начинания, а пазарът на труда е отворен за всеки, готов да се учи на нови умения и занаяти. Бизнесът на „Беър Диджитъл Арт“ вече надхвърля местния Кюстендил и има клиенти от София, Благоевград, Шумен, Стара Загора. Плановете са развитието му да продължи в онлайн среда, където възможностите вече са неограничени. Здравко Велинов разказва, че без европейската подкрепа дори нямаше да се опита да реализира идеята си, особено на фона на пандемията. Една от възможностите, които предоставя ОПИК 2014 – 2020 г., е именно за финансови инструменти в областта на предприемачеството, както и успешното реализиране на нови бизнес идеи, успешното и ускоряващо развитие на съществуващи предприемачески фирми. „Както беше ситуацията с COVID пандемията, човек не може да се справи сам – за да ги купиш тези машини, трябва да изтеглиш кредит, като изтеглиш кредит, трябва да плащаш вноските, като нямаш работа, не можеш да ги плащаш и банката ти взима машините“, обяснява Здравко Велинов. Според него европейските средства са нещо хубаво, ако се използват правилно и не се злоупотребява с тях. Освен да развива дейността си, предприемачът отделя време да споделя опита си и с местните ученици от паралелката по графичен дизайн в града – отличен пример за колаборация и скъсяване на дистанцията между бизнеса и образованието в името на това да се развиват навреме кадри за нуждите на променящия се пазар на труда.

Прочетете цялата статия в economic.bg

Младите хора са в Програма „Развит

„Пазарът на труда се трансформира по такъв начин, че хората, които притежават ниско или основно образование, те ще пострадат наймного от прехода. Много е важно да предприемем навременни действия да подкрепим всички тези хора, които в момента имат работа и които вероятно ще пострадат.“

Това коментира Цветан Спасов, ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерството на труда и социалната политика. Той посочи, че освен миньорите и заетите в ТЕЦ-овете и в производството на стомана, сред най-засегнатите от прехода към въглеродно неутрална икономика ще са младите хора. Затова в новия програмен период са предвидени 735 млн. лева за тяхната квалификация и задържането им на българския пазар на труда. Цветан Спасов взе участие в първото публично събитие по европейския проект „Преход на възможностите“, който „Бранд Медия България“ изпълнява. Началото на серията от срещи и дискусии с местните общности бе поставено в Перник. По време на конференцията, провела се на 23 януари 2024 г., бяха представени възможностите за европейско финансиране за плавен и справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика на българските региони, които ще бъдат най-засегнати от трансформацията.

във фокуса на новата тие на човешките ресурси“

Според статистиката на МТСП към момента безработицата в област Перник е една от най-ниските в страната – 4.3%. Най-много от тези хора, намиращи се извън пазара на труда, са без квалификация (40%), следвани от специалисти (24%) и професионални работници (36%). Същевременно ТЕЦ-овете, които дълги години са задвижвали регионалната икономика, прогресивно губят своята конкурентоспособност. „Именно заради това ЕК през 2019 г. разработи т.нар. Зелена сделка, която налага изисквания към европейските страни до 2030 г. да намалят с 55% своите емисии, а през 2050 г. – европейските страни да постигнат нулеви емисии на въглероден диоксид“, напомни Цветан Симеонов. Кои ще са най-засегнатите служители, как ще се променя пазарът на труда и от какви експерти ще има нужда той на фона на неизбежната икономическа трансформация, както и какви инструменти е разработила Европейската комисия, за да помогне за разгръщането на един справедлив преход – Цветан Симеонов обяснява във видеото.

Новата инвестиционна програма Близо две десетилетия България има достъп до различни европейски инструменти на финансиране и вече е натрупала ценен опит в използването им. Досега трябваше да наваксва, за да стопи огромната пропаст с държавите членки на ЕС. Разлика все още има, а на дневен ред е общият фокус към енергийна трансформация на единната европейска икономика. Политиката на сближаване остава основен лост в този процес. Наричана още кохезионна, тази политика е заложена в Договора за функционирането на ЕС (член 174) и има за цел да ускори икономическото и социалното сближаване, като ограничи неравенствата по отношение на развитието на различните региони в ЕС. Политиката е насочена към ключови области, което ще помогне на ЕС да посрещне предизвикателствата на XXI век и да остане конкурентоспособен в световен план. Бюджетът є традиционно възлиза на над 30% от съответната многогодишна финансова рамка на ЕС, като за 2021-2027 г., средствата за политиката на сближаване са в размер на над 330 млрд. евро. ЗА ПЕРИОДА 2021-2027 Г, ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА НА СБЛИЖАВАНЕ ИМА 5 ОСНОВНИ ЦЕЛИ: • По-интелигентна Европа— чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия; • По-зелена и безвъглеродна Европа— чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата; • По-добре свързана Европа— със стратегически транспортни и цифрови мрежи; • По-социална Европа— изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване; • Европа по-близо до гражданите — подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС. КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА СЕ РЕАЛИЗИРА В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ПОСРЕДСТВОМ СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНДОВЕ НА ЕС: • Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионният фонд (КФ), Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). България навлезе в третия си програмен период на изпълнение на Кохезионната политика на ЕС, след 2007-2013 г. и 2014-2020 г. В рамките на този период страната ни ще разполага с със средства за инвестиции по линия на политиката на сближаване в размер на 9 млрд. евро. Целите и приоритетите, изведени в споразумението за партньорство, ще се реализират посредством следните програми: • Програма „Развитие на регионите“ • Програма за конкурентоспособност и иновации на предприятията • Програма „Околна среда“ • Програма „Транспортна свързаност“ • Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация • Програма за образование • Програма „Развитие на човешките ресурси“ • Програма „Храни и основно материално подпомагане“ • Програма „Техническа помощ“ • Програма за морско дело, рибарство и аквакултури

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въглищата принадлежат на миналото. В одобрените териториални планове на България е записано, че те ще могат да се използват поне до 2048 г. В Плана за възстановяване обаче този срок е значително по-кратък – до 2035 г. А действителността и темпът на развитие на икономиката всъщност подсказват, че излизането от тях може да стане много по-рано. Само в рамките на няколко години се очаква коренна промяна и тя е свързана с въглеродните квоти, които прогресивно оскъпяват производството на ток от въглища. Накратко: колкото повече работят ТЕЦ-овете, толкова повече ще губят. В условията на глобална и свързана икономика, в която конкуренцията не спи, а всеки следващ скок в развитието се случва по-бързо и е по-висок от предишния, бизнесът и хората са длъжни да следват този такт – ако искат да не изпаднат от надпреварата. 15-те истории на успешни европейски проекти в трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил показват, че местните власти не са се оставили на случайността и успяват да реализират проекти с положително въздействие върху живота на хората. Сред бизнеса пък има предприемачи с нюх и хъс за развитие, които са отворени към бъдещето и търсят възможности да напредват и така да доближават родната икономика до по-широката европейска такава. Очевидно политиката на сближаване на ЕС е един от основните инструменти за постигането на тези цели. В контекста на вече течащата енергийна трансформация еврофинансирането може да допринесе за справедливия преход. 15-те истории, които екипът на „Бранд Медия България“ разказа, показват, че бъдещето крие различни възможности и посоки на развитие. Достатъчно е само те бъдат припознати и уловени навреме.

Съдържанието на тази електронна книга е изготвено в рамките на проекта Преход на възможностите, Transition Opportunities (TOP), който е съфинансиран от ЕС по споразумение н.101122076 Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито европейската комисия.