Issuu

Картографиране на възможностите в справедливия преход: Инвестиционни профили и добри примери от Стара Загора, Перник и Кюстендил

Автор: Глория Христова Редактор: Георги Желязков Снимки: Красимир Свраков, БТА, Телевизия Стара Загора, Envato.com Дизайн: Едуард Лилов

Съдържание ВЪВЕДЕНИЕ: Отвъд въглищата – философията на сближаването

ГЛАВА 1 Стара Загора, Перник и Кюстендил на енергиен кръстопът

Въглищата като индустриална съдба

Политиката на сближаване след 2027 г.

Три региона, една обща задача

Атанас Пеканов: Справедливият преход не означава деиндустриализация, а модернизация

Новият метод за ускоряване на плащанията по Фонда за справедлив преход

ГЛАВА 2: Инвестиционни и икономически профили

Стара Загора

Перник

Кюстендил

Илюзията на общия знаменател: Един преход, три различни икономически рецепти

Новото райониране

Ползите за въглищните райони в новия Южен регион

42 ГЛАВА 3

Преходът в действие: Проекти с реален ефект

СТАРА ЗАГОРА

Индустриалните зони като двигател на новата икономика

ЕЦИХ „Загоре“ – Дигиталният преводач на трансформацията

Образование, заетост и нова икономическа екосистема

„Арсенал“ – когато индустриалният преход минава през батерии и ВЕИ

Водород на цената на метана: Проектът ZAHYR

Военна мощ и суверенитет: R&D център за 44 млн. евро

Как европейските средства вече промениха Стара Загора

ПЕРНИК

Фестивалът „Сурва“ – от вековна традиция до икономически двигател

Екологична мобилност и зелена вълна в жилищните квартали

Инвестиция в утрешния ден: Образователната трансформация

Бъдещето на индустрията: Нова зона с ясни правила

КЮСТЕНДИЛ

ВЕИ за оцеляване и конкурентоспособност на малкия бизнес

„Умна“ медицина и грижа от разстояние: Социалните иновации в действие

Близо 4 млн. евро за бизнес и инфраструктура в селата

Компостиращата инсталация в Дупница – когато отпадъкът се превръща в ресурс

Високотехнологичен индустриален парк: „Бърза писта“ за инвеститори

Завръщане към земята: Регионален център за устойчиво земеделие

Как европейските средства вече промениха Кюстендил

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Енергията на бъдещето е в хората

Въведение ВЪВЕДЕНИЕ

Отвъд въглищата – ФИЛОСОФИЯТА НА СБЛИЖАВАНЕТО Със сигурност много от вас са пътували из Европа и са забелязали как някои региони сякаш имат повече предимства и по-висок стандарт на живот от други – с по-модерна инфраструктура, по-добри пътища или по-оживени икономически центрове. Именно тази видима разлика е причината да съществува т.нар. Политика на сближаване (Кохезионна политика). Тя често звучи в публичното пространство като сложен, бюрократичен термин от кулоарите на Брюксел, но мисията ú е простичка – да изравни шансовете. Нейното реално проявление е съвсем осезаемо и видимо в ежедневието ни. Тя е основният финансов инструмент и своеобразната „солидарна спойка“ на Европейския съюз, чиято фундаментална цел е да намали икономическите и социалните различия между отделните европейски територии. За да разберем истинския ú смисъл, е достатъчно просто да се огледаме. Тя присъства в обновената жп гара в Стара Загора – ключов транспортен възел, през който днес преминават хиляди пътници годишно. Нейният отпечатък е видим в реставрирания емблематичен Дворец на културата в Перник, който отново се превърна в притегателен културен и обществен център. Тя е и в модернизираното градско пространство около Театъра и площад „Велбъжд“ в Кюстендил – проект, който върна живота, бизнеса и енергията директно в сърцето на града. Тези знакови обекти са ярко доказателство за това как европейската подкрепа променя физическия и социалния облик на българските общини. Днес обаче Кохезионната политика у нас е изправена пред най-големия си, сложен и съдбоносен тест: зеленият преход и отказът от изкопаеми горива. Европейският контекст е категоричен – пътят към климатична неутралност е необратим. Докато за много държави този процес представлява предимно технологична надстройка, за българските въглищни региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил – това е икономическа, социална и демографска промяна. Отвъд въглищата не стои просто празно индустриално пространство, там ще бъде изградена изцяло нова, модерна икономика, която ще гарантира качествени алтернативни работни места и сигурен поминък. Именно тук Кохезионната политика влиза в своята най-критична роля чрез Механизма за справедлив преход – не като благотворителност или социална помощ, а като мащабна стратегическа инвестиция в бъдещата трансформация на тези територии.

Настоящата интерактивна книжка стъпва върху здравата основа и надгражда усилията, положени в предишните ключови инициативи на „Бранд Медия България“ (издател на Economic.bg) – проектите „Преход на възможностите“ (TOP) и проекта за кариерна трансформация TOP JOBS. В рамките на тези издания ние успяхме да картографираме успешните български и европейски практики, за да анализираме в дълбочина пазара на труда и възможностите пред заетите във въгледобива. Тези проекти ясно доказаха, че квалификацията на хората е най-ценният капитал на регионите. Настоящото издание прави следващата крачка. То не разглежда Стара Загора, Перник и Кюстендил само като „засегнати региони“, а като региони с различна история, различна икономическа структура и различен потенциал за развитие. Общото между тях е въглищното наслед-

ство. Различното е пътят, по който всеки от тях може да премине отвъд него. Стара Загора е най-големият енергиен център на страната и регионът с най-висока концентрация на работни места, свързани с въгледобива и производството на електроенергия. Перник носи тежка индустриална история, но и стратегическа близост до София, която отваря възможности за нов тип икономическа свързаност. Кюстендил е регион с по-малък мащаб на въглищната зависимост, но с по-остри демографски и инвестиционни предизвикателства. Затова и справедливият преход не може да бъде еднакъв за всички. Той е териториален, а не абстрактен; конкретен, а не лозунгов; съобразен с хората, предприятията, училищата, инфраструктурата и реалните възможности на всяко място. За да се случва тази мащабна трансформация плавно обаче, ние вярваме, че експертните анализи трябва да бъдат подплатени с огромна доза информираност и синхронизация между институциите, бизнеса и гражданите. С тази амбициозна цел, в началото на октомври 2025 г. стартира новият европейски проект „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход“ (One Cohesion Policy: Multiple Regions in Sync for a Just Transition – COREJIO). Инициативата, която се изпълнява в рамките на една година, обединява експертизата на Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) – Стара Загора като водещ партньор,

заедно с „Бранд Медия България“ и Телевизия Стара Загора. Фокусът на COREJIO е насочен директно към сърцевината на проблема в България: изграждането на доверие. Анализът на актуалната ситуация у нас показва, че дебатът за енергийния преход често е замъглен от дезинформация, политическо напрежение и чести негативни нагласи сред местните общности, които се страхуват да не бъдат подминати от важните събития. Трите въглищни региона често се разглеждат като изолирани единици или дори конкуренти за европейския ресурс, вместо като естествени партньори с обща съдба. Проектът COREJIO е създаден, за да промени тази парадигма. Неговите основни цели са категорични: борба с дезинформацията, изграждане на устойчив диалог и популяризиране на истинската трансформираща мисия на политиката на сближаване. Целим да покажем, че Стара Загора, Перник и Кюстендил споделят не само общи предизвикателства, но и общи решения. Тази интерактивна книжка се старае да начертае пътя към тази синхронизация. В следващите глави ще проследим процеса в детайли – ще анализираме макроикономическите реалности, ще разгледаме инвестиционните профили и ще разкажем човешките истории зад сухите цифри на европейските фондове. Защото Кохезионната политика има една върховна цел – да гарантира, че в прехода към по-чисто бъдеще, нито един регион и нито един човек няма да бъде оставен назад.

Глава 1

Стара Загора, Перник и Кюстендил на енергиен кръстопът

Въглищата имат особено място в българската индустриална история. Те никога не са били просто суровина, използвана за производство на електроенергия. Около тях са изграждани градове, предприятия, транспортни връзки и цели общности. В продължение на десетилетия енергетиката осигуряваше фундамента, върху който се развиваше индустриална България, давайки препитание и увереност в утрешния ден на хиляди семейства. В Стара Загора, Перник и Кюстендил това минало има различни лица, но споделя обща същност. В Перник „черното злато“ е вплетено в самата идентичност на града – от ранната индустриализация до утвърждаването му като ем-

блематичен работнически и миньорски център. В Югозападна България въгледобивът и ТЕЦ „Бобов дол“ оформят икономическия гръбнак на Кюстендилска област, давайки посока на поколения местни жители. А в Югоизточна България комплексът „Марица изток“ се превръща в най-големия енергиен хъб на страната и в абсолютна стратегическа опора на националната електроенергийна система. Тези региони не просто произвеждат енергия. Те генерират стабилност – за икономиката, за държавата, за хората. Затова разговорът за техния хоризонт не може да бъде сведен до математическия въпрос кога ще намалее ролята на твърдите горива. Истинският, екзистенциален въпрос е какво ще бъде изградено на тяхно място.

Въглищата като индустриална съдба Миньорският труд е тежък, рисков и често невидим за хората извън тези територии, но десетилетия наред е символ на достойнство и принадлежност. В тези общности работата не се измерва единствено чрез фиша за заплата. Тя се предава като родов опит, като професионална култура и като дълбокото усещане, че усилията на миньорите имат пряко значение за функционирането на цялата държава. Именно затова въглищните сърца на България трудно могат да бъдат разбрани само през сухата статистика. Индустрията е оформила не само местния бизнес, но и цялата социална тъкан – от училищата и профила на професионалното образование, през инфраструктурата, до градската памет. Когато един регион е развит около ритъма на откритите рудници и централите, всяко сътресение резонира далеч отвъд самия енергиен сектор. Днес тази промяна вече не е хипотетична. Европейският съюз е поел курс към климатична неутралност. Това означава постепенно ограничаване на въглеродните емисии и ускорено развитие на чисти технологии, възобновяема енергия и модерна индустрия. За голяма

част от Европа това е предимно технологична надстройка. За въглищните региони обаче процесът представлява дълбок социален, икономически и изцяло човешки преход. Причината е проста: трансформацията на този модел засяга пряко хиляди съдби – от работниците на

терен и свързаните доставчици, до общинските бюджети и семейните планове на младите хора. Ето защо справедливият преход изключва възможността да бъде мислен като механично затваряне на мощности. Той се проектира и осъществява като мащабна регионална трансформация, която създава нови перспективи.

Защо промяната е неизбежна Промяната не идва само от европейските климатични цели. Тя идва и от непреодолимата икономическа реалност. Въглищната енергетика в Европа е поставена под все по-силен и многопосочен натиск – от безпрецедентно високата цена на въглеродните емисии (ETS квотите), от стремителното развитие на възобновяемите източници, от новите технологични решения за съхранение на енергия и от променящите се правила на свободния енергиен пазар. Това обаче категорично не означава, че въглищните региони са изоставени на произвола на съдбата. Напротив – именно защото те са носили толкова голяма част от индустриалната и енергийната тежест на страната десетилетия наред, политиката на сближаване цели преходът към нов икономически модел да бъде прецизно планиран, мащабно финансиран и социално справедлив. Как да се намалят емисиите, как да се създадат нови работни места, преди старите да изчезнат, как да се използват и надградят техническите умения на хората, как да се превърнат минните терени, огромните индустриални зони и наличната енергийна инфраструктура в основа за изцяло нови, екологично чисти производства? За да отговори на всички тези въпроси, Европейският съюз създаде Механизма и Фонда за справедлив преход. Тяхната мисия е да подкрепят териториите, които понасят най-тежкия удар от декарбонизацията, така че промяната да не доведе до катастрофални регионални неравенства и обезлюдяване. В българския случай този целеви фокус пада върху Стара Загора (заедно с десет прилежащи общини от съседни области, свързани с Маришкия басейн), Перник и Кюстендил.

Средствата за прехода Финансовият ресурс, осигурен за България, е безпрецедентен в новата ни история. По данни на Министерството на икономиката и индустрията, Европейската комисия е одобрила близо 1.1 млрд. евро безвъзмездна подкрепа директно по Фонда за справедлив преход. Очакването е чрез тези средства да бъдат запазени и създадени над 15 000 алтернативни работни места. Финансирането трябва да действа като катализатор за развитие на индустриални зони, възстановяване на минни терени, повишаване на енергийната ефективност, мащабна преквалификация на кадрите, както и привличане на инвеститори за производство на зелени компоненти и електроенергия от ВЕИ. Ако погледнем голямата картина, в по-широката рамка на Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г., общият европейски и национален ресурс за трите въглищни региона достига близо 1.4 млрд. евро. Към тази програма са интегрирани и трите одобрени Териториални плана за справедлив преход. Тези средства не са просто бюджетна рамка, а възможности. Те са финансов лост за изграждане на нова икономическа логика, така че въглищните региони да бъдат модернизирани без да бъдат обезлюдени. Те са шанс за хората, отдали здравето и годините си в мините и централите, да бъдат припознати като носители на ценни умения, технически опит и висока професионална култура. Затова европейските средства по Фонда не се възприемат просто като „цена за затваряне на въглищата“. Те са стратегическа инвестиция в това, което ще остане и ще процъфтява след тях.

Политиката на сближаване след 2027 г. Справедливият преход в Стара Загора, Перник и Кюстендил не се случва във вакуум. Той протича на фона на изключително важен дебат в Брюксел за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г. и за архитектурата на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. Това не е просто счетоводен разговор за милиарди, а за философията на Европа: дали Политиката на сближаване ще остане силен, децентрализиран и самостоятелен инструмент за подкрепа на регионите, или ще бъде слята с други мегафондове (като Общата селскостопанска политика) в единен, силно централизиран механизъм, подчинен на конкурентоспособността и отбраната. За България този дебат е от особено значение. Страната ни продължава да страда от дълбоки регионални различия – както между Севера и Юга, така и между столицата и индустриалните територии. Евентуално сливане на фондовете се разглежда като риск решенията за инвестиции да се взимат централизирано на ниво правителство, отдалечавайки парите от местните общности, които реално понасят тежестта на прехода. В същото време дебатът за бъдещето на европейските фондове навлиза в критична фаза. Традиционната Политика на сближаване е подложена на сериозен натиск от страните донори в ЕС, които настояват за рязко изместване на фокуса към мащабни инвестиции в сигурност и конкурентоспособност, с аргумента, че Европа изостава технологично от глобални лидери като САЩ и Китай. Очаква се над 400 млрд. евро да бъдат концентрирани в изцяло нов европейски фонд за конкурентоспособност. В отговор на този натиск, като част от групата „Приятели на кохезията“, България излезе с проактивна и офанзивна стратегия. Премиерът Румен Радев публично лансира необходимостта от въвеждане на изцяло новия термин „индустриална кохезия“ в дебатите за следващата Многогодишна финансова рамка. Основната теза е категорич-

на: не бива да се допуска тези 400 млрд. евро да отидат единствено в най-развитите западни държави и техните технологични гиганти. Европейската икономика не може да си позволи структурно разделение, при което по-слабо развитите икономики са обречени да бъдат просто пазар и консуматори на чужди високотехнологични продукти. Концепцията за „индустриална кохезия“ предвижда държави като България да бъдат реално интегрирани в общата европейска верига на добавена стойност. Това означава създаване на механизми, чрез които местни компании да се включат като пълноправни партньори в големите европейски индустриални проекти. За да се случи това обаче, са необходими синхронизирани усилия между централната и местната власт за повишаване на инвестиционната активност и ефективно изграждане на индустриални зони около големите транспортни коридори. Това е фундаментално за въглищните райони. Справедливият преход ще успее само ако на Стара Загора, Перник и Кюстендил се осигури достъп до тази нова индустриална перспектива. Те не се разглеждат като просто пасивни вносители на зелени решения, а като активни центрове за производство на компоненти, енергийни иновации и автоматизация с висока добавена стойност.

Три региона, една обща задача

Оттук започва големият разказ за спецификите на трите региона. Стара Загора е най-видимото лице на прехода, защото мащабът там е безпрецедентен. Комплексът „Марица изток“ е не само енергиен гигант, но и огромна икономическа екосистема. Това прави региона изключително уязвим при рязка промяна, но същевременно и най-подготвен за нова индустриална роля, стига инвестициите да бъдат насочени стратегически. Стара Загора разполага с конкурентни предимства, които не могат да бъдат пренебрегнати: дълбока индустриална култура, хиляди технически кадри, отлична транспортна свързаност, университет, специализирани професионални гимназии и огромна вече изградена енергийна мрежа. Затова нейният преход не се мисли като отказ от индустрията, а като нейното високотехнологично обновяване.

Но тук и рискът е най-сериозен. Ако европейските средства се забавят, ако инвестиционните намерения останат само на хартия, а преквалификацията не води до реални договори, регионът може да загуби завинаги най-ценния си капитал – хората. Стара Загора е лакмусът, който показва, че справедливият преход е ефективна индустриална политика, а не само временно социално успокоение. Перник носи съвсем различен профил. Той пази една от най-старите и силни индустриални памети в България. Въглищата, металургията и тежката промишленост са изковали облика на града. Днес обаче големият шанс на Перник идва от кадрите и географията. Перник не се разглежда единствено като трудова периферия на столицата. Всъщност регионът използва тази близост като потенциал, за да привлече модерни производства, логистични паркове, кръгова икономика и услуги за индустрията. За Перник справедливият пре-

Тестът на реалността

ход е историческа възможност да капитализира индустриалното си наследство, превръщайки го в нова, независима икономическа функция в сърцето на Югозападна България. Кюстендил е може би най-тихият, но и най-сложният случай. Там предизвикателството надхвърля рамките на въглищната зависимост на ТЕЦ „Бобов дол“. Регионът се сблъсква с тежък демографски натиск, обезлюдяване и ограничена обща икономическа база. Бъдещето на Кюстендил не може да се реши просто със замяната на един енергиен източник с друг. Заради това регионът преминава през мащабна стратегия за регионално съживяване. Спасението лежи в малките и средни предприятия, оползотворяването на богатите геотермални и минерални ресурси за балнеология, модерното земеделие и трансграничното сътрудничество. Трите региона стартират от напълно различна позиция, но въпросът пред тях е един и същ: как се изгражда устойчиво бъдеще след въглищата, без да се зачерква миналото, което е създало тези общности?

Одобреният европейски ресурс дава надежда, но само парите на хартия не създават работни места. Тези средства трябва да се превръщат в реални договори, открити процедури, разплатени проекти и функциониращи предприятия на терен. През юни 2026 г. вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов огласи пред парламента тревожна статистика: по Фонда за справедлив преход към момента са договорени едва 40% от средствата, а реално разплатени до бенефициентите са едва 7.5%. По думите му, този фонд, чиято основна мисия е да създава алтернативи и да защитава хората, не се движи с нужното темпо, за да предотврати задаващия се социален риск. Затова следващият разговор не е за философията на прехода, а за неговото изпълнение – защо се бавят парите, къде са административните пречки и какъв е спасителният план на държавата. По всички тези въпроси отговори дава вицепремиерът Атанас Пеканов, специално за настоящото издание.

Атанас Пеканов,

вицепремиер по европейските средства:

Справедливият преход не означава деиндустриализация, а модернизация Стара Загора, Перник и Кюстендил не трябва да заменят една икономическа зависимост с друга - Г-н Пеканов, наскоро съобщихте, че са договорени около 40% от средствата по Фонда за справедлив преход, а реално разплатените са едва около 7.5%. Какви са основните причини за този незадоволителен резултат и какви конкретни стъпки предприемате за ускоряване на процеса? - Действително, има значително забавяне в реализирането на подкрепата по Фонда за справедлив преход (ФСП). Към момента са договорени 616 млн. евро от ресурса по Фонда (почти 42%), а на бенефициентите са разплатени едва 118 млн. евро (8%). Ако трябва да поставя тези данни в контекст, средният процент на плащания по програмите в рамките на Кохезионната политика към момента е 24%, т.е. 3 пъти по-висок. Тази съпоставка ясно показва изоставането в подкрепата за прехода на въглищните региони към нисковъглеродна икономика. Причините за това изоставане са комплексни. На първо място е значителното забавяне в подготовката и отварянето за кандидатстване на процедурите за финансиране. То се дължи на липсата на ясна визия за зеления преход, липсата на приоритизация на мерките, а и на капацитет. Не трябва да подценяваме и липсата на проект14

на готовност „на терен“. В по-широк план, обаче, причините за забавянето на подкрепата по Фонда са много по-комплексни и дълбоки – те са политически, структурни, икономически и социални. Преходът на въглищните региони е един от най-сложните процеси на икономическа трансформация. Той изисква дългосрочна визия, политическа стабилност, воля за провеждане на реформи и устойчивост в политиките. Смятам, че днес вече разполагаме с по-ясна посока и необходимата политическа решимост. Затова усилията ни сега са насочени към наваксване на натрупаното изоставане до края на настоящия програмен период. Това е и непосредственото предизвикателство пред нас днес. До края на годината България трябва да заяви за възстановяване от Европейската комисия средства по ФСП в размер на над 440 млн. евро. Загубата на тези средства е риск, който правителството не може да си позволи. Затова, още от самото начало на мандата на правителството, работим изключително интензивно за ускоряване изпълнението по Фонда. В момента финализираме План за действие, включващ съвкупност от взаимно допълващи се мерки. Сред тях са създаването на нов финансов инструмент, чрез който да бъде подпомогнат преходът на въглищните региони, наддоговаряне по процедурите с най-голям интерес от страна

на кандидатите и промяна на модела на заявяване на средства към ЕК – от възстановяване на реално извършени разходи към т.нар. финансиране, несвързано с разходите – т.е. за постигнати резултати. Вече имаме зелена светлина от Европейската комисия по мерките и смятам, че чрез изпълнението му ще успеем да преодолеем риска от загуба на средства. В крайна сметка е важно да не допуснем загуба на средства по Фонда за справедлив преход, но още по-важно е тези средства да доведат до реална икономическа диверсификация и устойчиви инвестиции, да насърчат създаването на нови работни места и да подкрепят прехода на пряко и косвено засегнатите лица. - Европейската комисия поставя силен акцент върху резултатите, а не само върху разходването на средствата – т.е. Брюксел иска реална трансформация и стимулиране на регионите след края на въглищата. Кои са конкретно проектите, според Вас, които биха имали реален ефект в Стара Загора, Перник и Кюстендил, и на какъв етап на изпълнение са? - Действително, смисълът на Фонда за справедлив преход не е самоцелно усвояване на средства, а тези средства да доведат до устойчива трансформация на регионалната икономика, създаване на нови работни места, разширяване на индустриалната база и икономически

растеж. Затова през последния месец правителството се опитва да идентифицира стратегическите инвестиции, които имат най-голям потенциал да допринесат за тази трансформация. Нашето виждане е, че най-голям ефект могат да имат няколко типа инвестиции. На първо място са индустриалните и технологичните паркове. Те сами по себе си не са крайна цел, а инструмент за привличане на стратегически инвеститори. Ако раз-

полагаме с подготвени терени, необходимата техническа инфраструктура и предвидима регулаторна среда, възможностите за привличане на нови индустриални инвестиции, внедряване на иновации и развойна дейност значително нарастват. Особено важни са инвестициите в производства с висока добавена стойност –оборудване за чисти технологии, електроника, компоненти за възобновяема енергия, системи за съхранение

на енергия, нисковъглеродни производства и решения, свързани с кръговата икономика. Именно подобни инвестиции повишават производителността, разширяват индустриалната база и създават предпоставки за мобилизиране на частен капитал в дългосрочен план. Не по-малко важни са инвестициите в умения. Фондът за справедлив преход е създаден именно за да подкрепи хората от въглищните региони при прехода им към 15

нови икономически дейности. Квалификацията и преквалификацията са ключови за този процес. Друг фундаментален елемент на прехода към нисковъглеродна икономика е рекултивацията на минните терени и подобряването на местната инфраструктура, но те следва да бъдат разглеждани като част от по-широка стратегия за икономическо развитие на тези райони, а не като крайна цел. - Трите региона сега се смятат за въглищни икономики. Спрямо особеностите им, как Вие, а и правителството като цяло, си представяте тяхната трансформация – доминирани от един сектор или по-диверсифицирани? - Бъдещето на тези региони не би трябвало да бъде в замяната на една зависимост с друга. В продължение на десетилетия икономиката им беше изградена около въгледобива и въглищната енергетика. Именно тази силна концентрация ги направи толкова уязвими днес. Една от основните поуки от развитието на въглищните региони е, че зависимостта от един-единствен сектор създава значителни икономически рискове. Затова европейската политика за справедлив преход поставя акцент върху икономическата диверсификация, иновациите и развитието на нови индустрии с висока добавена стойност. Целта е икономиката на всеки от тези региони да стъпи върху няколко взаимно допълващи се сектора, които създават устойчив растеж и качествена заетост. И тук е важно да подчертаем, че справедливият преход не означава деиндустриализация, а модернизация на индустриалната база. България има силни производствени традиции и именно върху тях трябва да стъпим. Променя се профилът на индустрията – от зависимост от въглищната енер16

гетика към по-модерни, технологични и нисковъглеродни производства с висока добавена стойност. Европейското финансиране трябва да ускори именно тази промяна.

модернизацията на индустриални терени, логистични центрове, нови производствени предприятия и по-доброто интегриране с икономиката на Софийския регион.

Например регионът на Стара Загора има потенциал да остане един от основните енергийни центрове на страната още дълго време, защото енергийната сигурност остава важен национален приоритет. Затова ще бъдат приоритизирани инвестиции в нови индустриални производства, свързани с енергетиката, чистите технологии, съхранението на енергия. Но паралелно с това е важно още сега да се създадат предпоставки за структурна промяна в регионалната икономика чрез развитие и на индустриални и технологични паркове, привличане на нови инвеститори, насърчаване на нисковъглеродни производства с висока добавена стойност. Други ключови инвестиции, които ще се реализират в този регион, са насочени към подобряване на промишления капацитет за насърчаване на отбранителните способности.

За Кюстендил по-голяма роля за трансформацията на икономиката ще има подкрепата за преработващата промишленост, биоикономиката, хранително-вкусовата промишленост.

За Перник акцентът е върху

Мерките за подкрепа на всеки регион трябва да бъдат съобразени със спецификите и потенциала му. В крайна сметка успехът на прехода няма да се измерва с това дали сме заменили въглищната икономика с друга едносекторна икономика. Той ще се измерва с това дали сме изградили по-устойчива, по-диверсифицирана и по-конкурентоспособна регионална икономика, която да привлича частни инвестиции и създава качествени работни места. - Кои са силните и слабите страни на трите региона – от гледна точка на човешки потенциал, инфраструктура, местно управление, регулаторна среда и т.н.?

- Тези нагласи са напълно логични. Енергийният сектор традиционно осигурява стабилна заетост, висококвалифицирани работни места и възнаграждения над средните за страната. Естествено е хората да искат да запазят тази сигурност. В същото време е важно да имаме визия как ще изглеждат тези региони в дългосрочен план. Именно тук е ролята на Фонда за справедлив преход. Неговата цел не е да финансира съществуващи въглищни дейности, а да подпомогне структурната промяна на регионалната икономика чрез нови инвестиции, икономическа диверсификация и създаване на качествени работни места.

- И трите региона разполагат със съществени конкурентни предимства, които могат да бъдат използвани като основа за успешен преход. На първо място това е човешкият капитал. В продължение на десетилетия там са изграждани кадри с технически, инженерни и индустриални умения, които могат успешно да бъдат използвани и в нови производства. Втората силна страна е наличната индустриална и енергийна инфраструктура, която е едно от най-сериозните конкурентни предимства на трите региона. Ключовото тук е тя постепенно да бъде надградена чрез нови инвестиции, модерни производства и иновации, а не да бъде изгубена. Разбира се, съществуват и предизвикателства. В различните региони те имат различно проявление, но най-общо могат да бъдат обобщени като зависимост от ограничен брой големи работодатели, неблагоприятни демографски процеси, необходимост от по-бързи административни процедури и нужда от по-тясно партньорство между местните власти, бизнеса и об-

разователните институции. Затова ролята на държавата е преди всичко да създаде условия за развитие – качествена инфраструктура, предвидима инвестиционна и регулаторна среда, работещи индустриални и технологични паркове и ефективна политика за привличане на частни инвестиции. Подобен подход вече се прилага в редица европейски въглищни региони – например Лужица в Германия, Силезия в Полша и Моравско-силезкия регион в Чехия, където публичните инвестиции създават условия за мобилизиране на частен капитал, развитие на индустриални клъстери и разширяване на индустриалната база. - Синдикатите осъществиха картографиране на трите региона по отношение на компетенциите на хората и техните очаквания за прехода, от които стана ясно, че повечето искат да останат в енергийния сектор и да запазят сравнително високите си възнаграждения, особено в Стара Загора. Възможно ли е това според Вас при настоящия пазар на труда и икономическите перспективи?

Реалистичната цел е значителна част от хората да останат в своите региони, но постепенно да намерят реализация в нови предприятия, които използват тяхната квалификация и умения и предлагат конкурентни възнаграждения. Именно затова привличането на частни инвестиции, развитието на индустриални и технологични паркове и изграждането на нови производствени мощности е толкова важно. Ако успеем да създадем условия за предприятия с висока добавена стойност, има всички основания да очакваме, че ще се запази и високото качество на заетостта. Това предполага предвидима инвестиционна среда, добре подготвени индустриални терени, активно участие на местните власти и партньорство между бизнеса, образователните институции и държавата. Именно така в редица европейски региони преходът се превръща не в процес на деиндустриализация, а в модернизация на индустриалната база. Това е и смисълът на справедливия преход – да съчетае икономическата конкурентоспособност със социалната устойчивост и целите на европейската зелена трансформация. 17

Новият метод за ускоряване на плащанията по

Фонда за справедлив преход абавянето по Фонда за справедлив преход поставя държавата под натиск да промени начина, по който управлява и отчита средствата за въглищните региони. Затова Министерството на регионалното развитие съобщи през юни, че въвежда нов подход, който трябва да ускори разплащанията, да намали административната тежест и да ограничи риска част от европейския ресурс да бъде загубен. Основната промяна е преминаването към механизма „финансиране, което не е обвързано с разходи“ – Financing Not Linked to Costs, или FNLC. При класическия модел държавата първо извършва разходи, след което доказва всяко плащане с документи, фактури и проверки, преди Европейската комисия да възстанови средствата. Новият модел измества фокуса: плащането се обвързва не с всяка отделна разходна бележка, а с постигнати резултати и изпълнени етапи.

На практика това означава, че ако дадена процедура изпълни предварително договорени условия – например завършени обекти, обучени работници, напредък по индустриални зони или реализирани инвестиции – средствата могат да бъдат възстановени по-бързо. Така се съкращава времето между изпълнението на проектите и получаването на европейското финансиране.

МРРБ планира този подход да се приложи към ключови процедури за въглищните региони, свързани с: енергийно обновяване на жилищни сгради и справяне с енергийната бедност; квалификация и преквалификация на работещите в засегнатите сектори; индустриални и логистични паркове с фокус върху чиста енергия; производствени инвестиции в засегнатите региони; научноизсле-

дователска и развойна дейност, включително технологии с двойна употреба. Паралелно с това министерството търси начини да мобилизира готови проекти, които могат да бъдат изпълнени в кратки срокове. Идеята е ресурсът да се насочва към инициативи с висока степен на готовност, вместо да стои блокиран в процедури, които се движат бавно.

Глава 2

Инвестиционни и икономически профили

азговорът за справедливия преход често поставя Стара Загора, Перник и Кюстендил в една обща категория – „въглищни региони“. Това е вярно от гледна точка на европейската рамка и на Фонда за справедлив преход, но е недостатъчно, ако искаме да разберем реалната икономика на всяка територия. Трите региона имат различна структура, различен мащаб, различни демографски проблеми, различна близост до големи пазари на труда и различен инвестиционен потенциал. Тази глава разглежда трите региона именно през техните различия. Тя не претендира за изчерпателен икономически анализ, а за журналистически и анали-

тичен прочит на наличните данни. Целта е да бъдат изведени най-важните икономически, инвестиционни и социални характеристики на Стара Загора, Перник и Кюстендил така, че да стане ясно върху какво изграждат следващия си етап на развитие. За целта са използвани официални и експертни източници: Териториалните планове за справедлив преход на трите области, Националната концепция за регионално и пространствено развитие, алтернативните профили на справедливия преход, изготвени от Института за пазарна икономика, както и актуални данни на Националния статистически институт. Там, където е необходимо, тези източници са допълне-

ни с информация от общините, публични програми и документи, свързани с европейското финансиране. Данните показват три отделни икономически ситуации. Стара Загора е най-силната икономика сред тях – с висок БВП на човек, силна индустриална база, значителен брой предприятия и стратегическо място в енергийната система на страната. Но това е и регионът с най-голям риск, защото значителна част от неговата икономическа тежест е свързана с мините и енергийните предприятия в комплекса „Марица изток“. Перник е различен случай. Той носи индустриална история, но днес все по-силно се свързва със София – чрез трудова миграция, транс-

портна близост и достъп до най-големия пазар на труда в страната. Това създава риск регионът да се превърне само в периферия на столицата, но и възможност да използва тази близост като икономическо

предимство. Кюстендил е най-уязвимият от трите региона. Той има по-нисък БВП на човек, по-висока безработица, по-слаба инвестиционна активност и по-неблагоприятна демограф-

ска картина. Именно затова справедливият преход там не може да бъде мислен само като енергийна трансформация. Той трябва да бъде част от по-широка стратегия за регионално съживяване.

СТАРА ЗАГОРА ПОКАЗАТЕЛ

СТОЙНОСТ

Население към 31.12.2024 г. БВП, 2024 г. БВП на човек, 2024 г. БДС – аграрен сектор, 2024 г. БДС – индустрия, 2024 г. БДС – услуги, 2024 г. Средна годишна заплата, 2024 г. Заетост 20–64 г., 2024 г. Безработица, 2024 г. ПЧИ към 31.12.2024 г. ПЧИ на човек, 2024 г. Разходи за ДМА, 2024 г. Разходи за ДМА на човек, 2024 г. Нефинансови предприятия, 2024 г. Дял на населението над 65 г., 2024 г. Естествен прираст, 2024 г. Механичен прираст, 2024 г. Население на един общопрактикуващ лекар, 2024 г. Средна продължителност на живота, 2024 г.

288 736 души 6.473 млрд. евро 22 354 евро 97 млн. евро / 1.7% 3.850 млрд. евро / 68.2% 1.700 млрд. евро / 30.1% 12 644 евро 77.3% 4.3% 910.1 млн. евро 3152 евро 647.1 млн. евро 2242 евро 17 356 24.8% -7.5‰ 1.9‰ 1470 души 74.8 години

Източник: НСИ и ИПИ, „Регионални профили 2025“. Стойностите в евро са преизчислени по фиксирания курс на БНБ: 1 евро = 1.95583 лв.; секторните дялове в БДС са собствени изчисления на база данните на НСИ.

Икономически профил днес Стара Загора е най-силният икономически център сред трите български въглищни региона. През 2024 г. областта формира БВП от над 6.4 млрд. евро, а БВП на човек достига 22 354 евро. Това я поставя в различна позиция спрямо Перник и Кюстендил: Стара Загора не е регион без икономическа база, а силна индустриална територия, която променя основата на своя растеж. Структурата на брутната добавена стойност показва ясно индустриалния характер на областта. Индустрията формира 68.2% от БДС, докато услугите са 30.1%, а аграрният сектор – 1.7%. Това е профил, който отличава Стара Загора от голяма част от страната, където услугите доминират. Тук производството, енергетиката и свързаните индустриални дейности са гръбнакът на икономиката.

Точно тази сила обаче прави региона най-уязвим при въглищния преход. Алтернативният профил на ИПИ определя Стара Загора като най-големия въглищен район в България и посочва, че икономиката му е силно зависима от изкопаемите горива. Най-голямото дружество за добив на лигнитни

въглища – „Мини Марица-изток“ – се намира в областта, а добивът на въглища, производството на електроенергия от въглища и свързаните услуги са сред най-важните икономически отрасли. В същото време Стара Загора не е едноотраслова икономика. В реги-

она има значими производствени и строителни услуги, търговия, машиностроене, хранително-вкусова промишленост, производство на електроника, металообработка, химическа промишленост и развиващ се ИКТ сектор. Именно тази по-широка индустриална база е най-важният ресурс за трансформацията.

Човешки капитал Стара Загора има най-добрата демографска и трудова позиция сред трите региона, но това не означава липса на риск. Заетостта при населението на 20–64 г. е 77.3%, а безработицата – 4.3%. Средната годишна заплата е 12 644 евро.

сила. Енергетиката и мините са създали кадри с технически умения, производствена дисциплина и опит в големи системи. Това е ресурс, който може да бъде насочен към нови производства, така че преквалификацията да бъде успешна.

Предимството на региона индустриалната работна

Демографският риск обаче е видим. Делът на населението

над 65 години е 24.8%, естественият прираст е отрицателен, а населението намалява. Това означава, че новите инвестиции трябва да дойдат навреме. Ако регионът загуби работниците си чрез миграция или ранно излизане от пазара на труда, трансформацията ще стане по-трудна.

Местоположение и инфраструктура Стара Загора има стратегическо местоположение в централната част на Южна България. Областта е част от най-активната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас. Това ѝ дава връзка с най-големите вътрешни пазари, с пристанище Бургас и с индустриални центрове като Пловдив, Казанлък, Хасково, Сливен и Ямбол. Автомагистрала „Тракия“ е основното транспортно предимство на региона. Железопътната инфраструктура също има значение, тъй като Стара Загора е традиционен транспортен възел. Тази свързаност е важна за всяка бъдеща индустриална трансформация: тя позволява движение на работна сила, суровини, стоки и услуги. Националната концепция за регионално и пространствено развитие поставя Стара Загора сред градовете-ядра с агломерационно влияние, макар реално формираните агломерации в страната да са най-силно изразени около София, Пловдив, Варна и Бургас. Това означава, че Стара Загора има потенциал да играе балансираща роля в Южна България, ако инвестициите се насочат към производство, иновации и нови индустриални функции.

Индустриални зони и инвестиционна среда Стара Загора има най-добрата инвестиционна база сред трите региона. През 2024 г. преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор достигат 910.1 млн. евро, или 3152 евро на човек. Разходите за придобиване на ДМА са 647.1 млн. евро. Това показва, че регионът вече привлича капитал. Областта има 17 356 нефинансови предприятия. Това е много по-широка бизнес база в сравнение с Перник и Кюстендил. Важна особеност е комбинацията между големи работо-

датели и множество малки и средни предприятия. Тази структура дава възможност за две паралелни посоки: големи инвестиции, които могат да поемат значителна заетост, и развитие на МСП в доставки, услуги, ремонт, логистика, компоненти, дигитализация и нишови производства. Индустриална зона „Загоре“ и разширението около Еленино са важни за новия икономически профил на областта. Тяхната роля не е просто да осигурят терени, а да създадат видима инвестиционна рамка: готова инфраструктура, административна подкрепа и възможност за привличане на предприятия, които могат да използват техническите кадри на региона. Тази инвестиционна активност вече получава и международно признание. През 2024 г. Стара Загора е отличена в класацията на fDi Intelligence към Financial Times като една от перспективните европейски инвестиционни дестинации, включително в категории, свързани с инвестиционна стратегия и ефективност на разходите. Според публикуваната информация, Индустриална зона „Загоре“ и работата по привличане на инвестиции са сред факторите за по-доброто позициониране на града и региона. Затова инвестиционният профил на Стара Загора не започва от нулата. Регионът вече има индустриални терени, опит в работа с инвеститори, изградена производствена култура и сравнително силна бизнес среда. Според алтернативния профил на ИПИ зеленият преход ще засегне пряко или косвено 23.8% от работните места в областта, а общо 11 100 работници от Стара Загора и съседните области работят във въглищни мини или въглищни електроцентрали и пътуват ежедневно до обектите. За Стара Загора е предвиден най-големият дял от ресурса от Фонда за справедлив преход – около 936 млн. евро. Това разпределение отразява мащаба на зависимостта от комплекса „Марица изток“ и очакваното въздействие върху заетостта в енергетиката, минното дело и свързаните с тях дейности. Европейските средства имат две

функции: да смекчат социалния ефект от прехода и да създадат нови икономически възможности. По линия на Програма „Развитие на регионите“ и Фонда за справедлив преход вече се изпълняват мерки за енергийна ефективност, фотоволтаични системи за МСП, трансформация на минни терени, индустриални и логистични паркове, енергийни общности, преквалификация и подкрепа за големи предприятия. За Стара Загора са предвидени и специфични направления, свързани с водород, научноизследователска и развойна дейност и технологии с двойна употреба. Това е важен сигнал, защото регионът може да остане енергиен център, но вече не само върху въглищна основа. Сред ключовите инициативи е проектът ZAHYR за създаване на първата водородна долина в България. Той се реализира в региона на Стара Загора с участието на „Тракийския университет“ и цели развитие на модел за производство и приложение на чист водород като алтернатива на въглищната енергетика. Новият инфраструктурен въпрос, който може да промени инвестиционната карта на региона, е бъдещето на летище Стара Загора. Проектът се разглежда като планирана индустриална и логистична функция. В публичните изявления на държавата теренът се мисли като част от по-широка индустриализация – възможна алтернативна линия за доставки, износ и обслужване на бъдещи производства. Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви, че се водят преговори с международни инвеститори в автомобилния сегмент и отбранителната индустрия, като идеята е летището да бъде част от индустриална зона, а не самостоятелен транспортен актив. Към тази посока се добавят проектни намерения за фотоволтаични мощности със системи за съхранение, батерии, електроника и нисковъглеродни производства. Именно тук се очертава новата индустриална карта на региона: не отказ от енергетиката, а преминаване към друга енергийна и производствена основа.

ПЕРНИК

ПОКАЗАТЕЛ

СТОЙНОСТ

109 886 души 1.004 млрд. евро 9087 евро 31 млн. евро / 3.5% 279 млн. евро / 31.8% 565 млн. евро / 64.5% 11 065 евро 72.4% 4.2% 268.4 млн. евро 2443 евро 221.9 млн. евро 2019 евро 6658 26.5% -14.8‰ 4.4‰ 1578 души 73.5 години

Икономически профил днес Перник е различен случай в картата на справедливия преход. Той няма мащаба на Стара Загора, но има едно ключово предимство – непосредствената близост до София. Това го поставя в двойна позиция: областта е едновременно самостоятелен индустриален регион и част от икономическата периферия на столицата. През 2024 г. БВП на областта е над 1 млрд. евро, а БВП на човек – 9087 евро. В структурата на БДС

водещи са услугите с 64.5%, индустрията формира 31.8%, а аграрният сектор – 3.5%. Исторически икономиката на Перник е свързана с въгледобива, енергетиката, стоманата, тежкото машиностроене, строителните материали и текстила. Алтернативният профил на ИПИ припомня ролята на Перник като град на „черното злато“ и посочва, че минното дело и производството на електро- и топлоенергия формират значима част от икономиката на областта и ангажират важен дял от работната сила. Въпреки това Перник има и друга индустриална база: стомана, метални конструкции, промишлени вентилатори, филтри, металургично оборудване, машини за металургията, леярството, строителството и товаро-разтоварните дейности. В областта има и предприятия в химическата, дървообработващата, фармацевтичната, козметичната и мебелната промишленост. Това означава, че Перник не трябва да бъде разглеждан само като регион, който губи въглищна икономика. Той е регион с индустриално наследство, производствени умения и близост до най-големия пазар в страната.

Местоположение и инфраструктура Местоположението е най-голямото предимство на Перник. Областта е непосредствено до София и има връзка с автомагистрала „Струма“, което я включва в направлението към Югозападна България, Гърция и Северна Македония. Това е предимство, което Кюстендил има в по-слаба степен, а Стара Загора компенсира чрез

собствена индустриална маса. Националната концепция за регионално и пространствено развитие разглежда икономическите връзки не само през административни граници, а през реални зависимости, транспортни коридори и мрежи от градски центрове. В тази логика Перник е част от по-широ-

ката функционална зона около София. Близостта до София, връзката с път I-6, достъпът до жп товарна инфраструктура и възможността за развитие на индустриални паркове дават на областта предпоставки за нов тип икономическо позициониране.

Индустриални зони и Инвестиционната позиция на Перник е междинна между Стара Загора и Кюстендил. През 2024 г. ПЧИ достигат 268.4 млн. евро, или 2443 евро на човек. Разходите за ДМА са 221.9 млн. евро. Това показва, че регионът привлича капитал. Индустриалните зони са важна част от тази стратегия. Действащият „Индустриален парк Перник“ се намира в кв. „Караманица“ и разполага с обща площ около 344 823 кв. м. Оператор е „Индустриална и логистична зона Перник“, собственост на Община Пер-

ник. Паркът предлага урегулирани имоти, достъп до ВиК, електричество и интернет, а сред ключовите му предимства са близостта до път I-6 и до жп товарна инфраструктура. Според данните на Българската търговско-промишлена палата за „Индустриален парк Перник“ са направени инвестиции от около 87 хил. евро, включително за пътна инфраструктура и подробен устройствен план. Това е важна база, защото регионът има нужда не само от проектни намерения, а

от реални терени, които могат да бъдат предложени на инвеститори. Отделно в документите и концепциите за прехода се разглежда и „Индустриален парк Перник – Изток“ в кв. „Изток“, с фокус върху чисти технологии и нови производства. Териториалният план за справедлив преход предвижда развитие на индустриална и логистична зона, а сред възможните направления са металообработка, устойчиво използване на пластмаси, производство на храни и напитки, електрическо

Човешки капитал Пазарът на труда в Перник изглежда сравнително стабилен: безработицата е 4.2%, а заетостта при населението на 20–64 г. е 72.4%. Но тези показатели трябва да се четат през близостта до София. Част от трудовата стабилност идва от възможността хората да работят извън областта. ИПИ отбелязва, че Перник има един от най-високите проценти на ежедневна трудова миграция – всяко трето заето лице пътува от едно населено място към друго, като голяма част от пътуванията са към столицата. Демографията също е проблем. Делът на населението над 65 години е 26.5%, естественият прираст е -14.8‰, а средната продължителност на живота е 73.5 години. Положителният механичен прираст показва известна притегателност, вероятно свързана с близостта до София, но не отменя процесите на застаряване.

и инвестиционна среда оборудване и технологии за чиста енергия. Алтернативният профил на ИПИ подчертава, че фирмите, които обслужват лигнитната промишленост, могат да преминат към производство на машини за други отрасли – циментова промишленост, корабостроене, енергетика и металургия. За региона на Перник средствата по Фонда за справедлив преход подпомагат икономическа диверсификация, индустриални и логистични зони, енергийна ефективност, ВЕИ, преквалификация и нови работни места.

Предвиденият ресурс е около 92 млн. евро. Той е значително по-малък от този за Стара Загора, защото мащабът на пряко засегнатата заетост е по-ограничен. Това обаче не прави прехода по-маловажен. Приоритетните направления за Перник могат да бъдат групирани около производство на оборудване за възобновяема енергия – фотоволтаични панели, инвертори, компоненти и водородни електролизери, както и модернизация на съществуващи енергийни мощности, включително преминаване към по-нис-

коемисионни горива. В по-широк план регионът има потенциал да развива фармация, химическа промишленост, машиностроене, логистика и услуги, които използват близостта до София, но създават заетост на местно ниво. Алтернативният профил на ИПИ предупреждава, че са нужни по-силна декарбонизационна амбиция, подкрепа за МСП, социално предприемачество, трансфер на знания и технологии между академичните и бизнес организации в София и съседните области.

КЮСТЕНДИЛ ПОКАЗАТЕЛ

СТОЙНОСТ

106 131 души 893 млн. евро 8352 евро 49 млн. евро / 6.3% 196 млн. евро / 25.2% 534 млн. евро / 68.5% 9702 евро 74.3% 7.9% 49.1 млн. евро 462 евро 115.2 млн. евро 1086 евро 7340 28.7% -14.4‰ 0.0‰ 1464 души 73.6 години

Икономически профил днес Кюстендил е най-уязвимият от трите въглищни региона. През 2024 г. БВП на областта е 893 млн. евро, а БВП на човек – 8352 евро. Това е най-ниската стойност сред трите разглеждани региона. Икономиката е по-малка, инвестиционната база е по-слаба, а демографският натиск е по-силен. Структурата на БДС показва доминация на услугите – 68.5%, докато индустрията формира 25.2%, а аграрният сектор – 6.3%. В сравнение със Стара Загора и Перник, Кюстендил има по-голям относителен дял на земеделието и по-слаба индустриална те-

жест. Алтернативният профил на ИПИ определя областта като особено уязвима заради ограниченото икономическо развитие, зависимостта от въглищата и въглищната промишленост, нискоквалифицираната работна сила и ниското участие на пазара на труда. Около 20% от БДС идва от минното дело и енергетиката, а останалата промишленост е концентрирана основно в хранително-вкусовия сектор и текстила. ТЕЦ „Бобов дол“ е ключовият енергиен актив и основен

източник на въглеродна зависимост. ИПИ посочва, че централата, работеща на кафяви въглища, е петият най-голям източник на въглеродни емисии в страната. Това прави Кюстендил най-различният от трите региона. Той няма мащаба на енергийния комплекс в Стара Загора и не разполага със същата непосредствена връзка със София като Перник. Затова справедливият преход тук се разглежда като шанс да се преодолеят по-дълбоки проблеми – ограничена индустриална база, демографски натиск и по-слаба инвестиционна активност.

Местоположение и инфраструктура Кюстендил има важно, но недостатъчно използвано географско положение. Областта е близо до Северна Македония и Сърбия и е част от югозападната периферия на страната. В транспортен план връзката със София е важна. Тази позиция може да бъде ресурс при развитие на трансгранични икономически връзки, логистика, туризъм и връзки по направлението към Северна Македония. Особено значение има направлението към ГКПП „Гюешево“ и Европейски транспортен коридор №8. Ако тази връзка бъде развита като реална икономическа ос, тя може да даде на Кюстендил по-добра логистична позиция между България и Северна Македония. Именно затова бъдещите индустриални терени се разглеждат не само като местна инфраструктура, а като част от по-широка трансгранична икономическа възможност. Националната концепция за регионално и пространствено развитие поставя акцент върху функционалните икономически зависимости, транспортните коридори и мрежите от градски центрове. За Кюстендил това означава, че бъдещото развитие не се мисли изолирано – то е свързано със София, Благоевград, Дупница, трансграничните направления и потенциала за балнеология, туризъм, земеделие и малка индустрия.

Човешки капитал Човешкият капитал е най-голямото предизвикателство пред Кюстендил. Заетостта при населението на 20–64 г. е 74.3%, но безработицата е 7.9% – най-високата сред трите региона. Средната годишна заплата е 9702 евро. Делът на населението над 65 години е 28.7%, естественият прираст е -14.4‰, а механичният прираст е нулев. Това означава, че регионът не успява да компенсира естествената загуба на население чрез привличане на нови жители. ИПИ отбелязва, че Кюстендил е особено уязвим към обезлюдяване и миграция, а между 2010 и 2019 г. населението на областта намалява с 18%. Тази тенденция е критична, защото регионът вече има малка икономика и ограничена работна сила. Тук ролята на бъдещия индустриален парк е особено важна. Той не е просто инфраструктурен проект, тъй като ефектът му ще окаже влияние върху човешкия капитал. Местната власт желае да привлече предприятия с висока добавена стойност и да създаде реална връзка между обучения, работа и задържане на хора в областта.

Индустриални зони и инвестици Инвестиционната среда е най-слабата част от профила на Кюстендил. През 2024 г. ПЧИ в нефинансовия сектор са едва 49.1 млн. евро, или 462 евро на човек. Разходите за ДМА са 115.2 млн. евро. Слабата инвестиционна база означава, че регионът не може да разчита само на естествено привличане на частен капитал. Именно заради това усилията са насочени към подготвени терени, индустриална инфраструктура, активна общинска политика, по-високо европейско съфинансиране и конкретни предложения към инвеститорите. Най-конкретният нов про-

ект в тази посока е Високотехнологичният индустриален парк Кюстендил. Проектът е одобрен и класиран на първо място сред подадените предложения, като общата стойност на финансирането е около 10.5 млн. евро по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Паркът ще бъде разположен върху близо 190 декара в землището на с. Жиленци, само на около 2 км от град Кюстендил. Проектът предвижда изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура – пътна, електрическа, водоснабдителна и канализационна. В екологичната част са заложени фотоволтаична система, батерия за локално

съхранение на енергия и зарядна станция за електромобили. Локацията е важна заради близостта до ГКПП „Гюешево“, международния път I-6, автомагистрала „Струма“ и Европейски транспортен коридор №8. Предвижда се зоната да бъде разделена на 13 имота за високотехнологични производства с по-висока добавена стойност. Алтернативният профил на ИПИ посочва потенциал в нискоемисионни промишлени дейности: производство на слънчеви панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични централи, водородни технологии,

ионна среда геотермална енергия, ВЕИ, енергийна ефективност и управление на доставките на енергия. Кюстендил има и друг ресурс – земеделието. ИПИ посочва, че областта разполага с конкурентен селскостопански сектор, който може да бъде двигател на растеж, ако се съчетае с устойчиви бизнес практики и възобновяема енергия. Това отваря възможности за преработка на храни, хладилни бази, биогаз, оранжерии, местни марки и агробизнес с по-висока добавена стойност. За Кюстендил европейските средства са особено важни, защото местната икономика има по-малък собствен ресурс

за трансформация. Фондът за справедлив преход подкрепя нови предприятия, МСП, ВЕИ, енергийна ефективност, индустриална инфраструктура, преквалификация и социално-икономическа диверсификация. За област Кюстендил е предвиден ресурс от около 122 млн. евро. Това е по-малко от ресурса за Стара Загора, но по-голямо като относително значение за местната икономика. Причината е, че областта има по-слаба инвестиционна база и по-малък собствен капацитет да финансира мащабна икономическа промяна. Общите мерки по Фонда за справедлив преход – енергийна

ефективност, фотоволтаици за МСП, индустриални и логистични паркове, трансформация на минни терени, енергийни общности и обучения – са приложими и за Кюстендил. Потенциалните направления, които могат да се развият, включват геотермална енергия, възобновяеми енергийни източници, биоземеделие, преработка на храни, балнеология, туризъм и малки и средни производства в чисти технологии. Особено важен е геотермалният потенциал на региона, включително около Сапарева баня, който може да бъде използван за отопление, туризъм, балнеология и нови нисковъглеродни услуги.

Илюзията на общия знаменател: ЕДИН ПРЕХОД, ТРИ РАЗЛИЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЦЕПТИ От изложените данни стана ясно, че Стара Загора, Перник и Кюстендил са изключително различни икономически екосистеми. Такова е и мнението на експерти. Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) – Адриан Николов – коментира специално за настоящето издание, че поставянето на трите региона под един общ знаменател е не само трудно, но и стратегически погрешно. Според него, именно дълбоките различия между трите

региона са причината териториалните планове за преход да бъдат отделни. Успехът на трансформацията им зависи от това доколко местните специфики ще бъдат използвани като трамплин, а не като котва. Стара Загора днес е една от икономически най-развитите области в страната. Този просперитет обаче крие своите рискове, тъй като е силно зависим от въгледобивните и

енергийните мощности в Гълъбово и Раднево. Спирането им ще отнеме значителна част от икономическата мощ на региона, но според Николов областта разполага с достатъчно буфери, за да смекчи удара. „Тук наблюдаваме един своеобразен двоен феномен. От една страна, местната икономика е най-диверсифицираната от трите въглищни региона – имаме силните промишлени мощности на Казанлък, както и сериозна индустрия и растящ сектор на услугите в самата Стара Загора. От друга страна обаче, делът на енергетиката остава огромен. Това означава, че ако преходът не бъде плавен и добре обмислен, потенциалът за икономически загуби е най-голям именно тук“, обяснява Адриан Николов.

Адриан Николов

Въпреки риска, експертът вижда огромен потенциал за региона във високия сегмент на преработващата промишленост. Причината не е само в местните възможности, а в близостта до прегряващи съседни икономически центрове. По думите на Николов,

от големите индустриални хъбове изисква съвсем различен подход – привличане на инвестиции на местно ниво. Парадоксално, но именно затварянето на въглищния комплекс може да отключи този процес, отбелязва Николов.

индустрията в Пловдив вече се задъхва от изчерпания потенциал за наемане на нови кадри. Освобождаването на работна ръка от енергетиката в Стара Загора може да се превърне в мощен катализатор за експанзия на преработващия сегмент в целия южен централен регион. За тази трансформация допринася и отличната инфраструктура – регионът лежи директно на магистрала „Тракия“, която е „абсолютно най-силната икономическа артерия в България“, посочва още икономистът. За разлика от Стара Загора, Перник отдавна е променил икономическата си орбита. Трудовата миграция ясно показва, че градът на практика функционира като предградие на София. Макар да запазва част от местната си индустрия и услуги, голяма част от населението е интегрирано в мащабната икономика на столицата. Тази близост, според Николов, е най-големият коз на региона в условията на енергийна трансформация. „Ако оставим настрана няколкото оцелели индустриални предприятия и местните услуги,

немалка част от хората, които в момента живеят в Перник, работят в голямата икономика на София. Това означава, че там потенциалът за поемане на загубата на работни места е най-голям“, отбелязва Николов. Според него пазарът на труда в широката периферия на столицата, обхващаща зони като Божурище, Костинброд и Елин Пелин, е напълно в състояние да поеме огромен брой нови работници, дори ако енергийните мощности в Перник затворят днес – стига процесът да не бъде хаотичен. Транспортната свързаност през магистрала „Струма“ прави тази интеграция още по-естествена. От трите региона Кюстендил буди най-сериозни притеснения. С най-малката икономика, нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, висока безработица и голям дял на земеделието, областта е структурно най-уязвима на шокове. „Там рискът от трайни икономически щети в резултат на по-рязък преход към нисковъглеродна икономика е най-голям“, предупреждава икономистът. Тук географската отдалеченост

„В момента основният ограничителен фактор пред инвеститорите в България е липсата на хора. Никой не иска да строи завод в район, където няма кого да наеме. Преходът към нисковъглеродна икономика обаче ще освободи в Кюстендил относително голям брой работна ръка. Това превръща региона в потенциално атрактивна дестинация за нови индустриални предприятия, които търсят свободни кадри“, коментира икономистът. Неизползван остава и потенциалът за трансгранично сътрудничество със Сърбия и Северна Македония, който пада жертва на липсата на инфраструктура и политическото напрежение, допълва още Николов. Едно от най-грешните схващания за енергийния преход е, че той ще изхвърли на улицата хора без перспектива. Точно обратното – и за трите региона Николов вижда сериозен позитив в профила на заетите във въгледобива и енергетиката. Това не са нискоквалифицирани кадри, с каквито е пълно сред трайно безработните у нас. „Енергийният сектор не отпуска какви да е работници. Напротив, става дума за висококвалифицирана и качествена работна ръка – хора с добро образование, високи технически умения, включително работни и организационни навици за общуване. Този профил е точно това, което хронично липсва на българските работодатели днес. Тяхната интеграция във високия сегмент на преработващата икономика ще е доста лесна“, подчертава Адриан Николов.

Новото

райониране

т 1 януари 2027 г. статистическата карта на България ще изглежда по коренно различен начин. Но това не е просто административно упражнение, а стратегически ход, който ще прекрои икономическото бъдеще на страната. За въглищните региони в преход – и по-специално за Перник и Кюстендил – новото райониране означава само едно: край на статистическия капан и реален достъп до максимума от европейските средства. Като част от новия мегарегион „Южна България“, тези области най-после излизат от икономическата сянка на столицата, което ще им позволи да финансират своята трансформация при по-ниски изисквания за собствено участие. За Стара Загора пък промяната носи нови възможности за синергия в рамките на една окрупнена и логически свързана територия. Но как се стигна дотук и какви са реалните измерения на тази промяна за икономиката по места? Темата обсъждаме с Ангелина Бонева, бивш заместник-министър на регионалното развитие в периода 2023–2024 г. и дългогодишен експерт по европейски фондове и програми.

Защо се налага преначертаване на картата? Причината за прекрояването на регионите се корени в стриктните европейски правила и, за съжаление, в негативните демографски тенденции у нас. Европейската класификационна система изисква регионите от ниво NUTS 2 да отговарят на конкретни критерии за брой население – между 800 000 и 3 милиона жители. Обезлюдяването на определени части от страната, особено на Севера, направи досегашната структура от шест региона невалидна. След дълги обществени обсъждания и консултации с бизнеса, Националният статистически институт утвърди вариант, приет и от Европейската комисия. Той предвижда окрупняване на страната в четири мащабни единици: Северен, Източен, Южен и самостоятелен Столичен регион. Техническото пренастройване на държавните регистри вече започна и трябва да приключи до август 2026 г., за да може държавата да влезе в новия програмен период (2028 – 2034 г.) с коректна база за договаряне на бюджетите.

„Проблемът София“ и решението Досегашната конфигурация поставяше съседните на столицата области в изключително неизгодна позиция. Силният икономически стандарт на София изкуствено завишаваше БВП на целия Югозападен регион. На хартия градове като Перник и Кюстендил изглеждаха „богати“, което ги лишаваше от високи субсидии по кохезионната политика, целяща да подпомага региони с развитие под 75% от средното за ЕС. Ангелина Бонева определя изваждането на столицата в отделен регион като ключов реформаторски момент. Според нея това е станало възможно

благодарение на диалога със Столична община. „Това е изключително държавническо решение от тяхна страна да се съгласят да се обособят като отделен регион, въпреки че финансово това може би не е в техен пряк интерес. По този начин столицата получава своя висок статут, но най-вече – престава да ощетява по-бедните области в Югозапада. Досега малките и средни предприятия в Кюстендил бяха принудени да се състезават за финансиране при същите условия като софийските, което не беше никак справедливо предвид разликата в етапа им на развитие“, обяснява Бонева.

Ползите за въглищните ра С влизането в сила на новото райониране Перник, Кюстендил и Стара Загора вече ще бъдат част от общия Южен регион. Според Бонева, голямата промяна ще се усети най-вече по линия на общите европейски програми. За Перник и Кюстендил това означава категорично облекчаване на финансовата тежест при реализиране на проекти. Заради новия си статут на по-слабо развити територии (вече без тежестта на София), те ще имат достъп до много по-висок процент безвъзмездна помощ и ще се налага да осигуряват минимално съфинансиране – досега бе в рамките на 15%. Що се отнася до Фонда за справедлив преход (ФСП), експертът уточнява, че там финансирането е целево и обвързано със затварянето на въглищните мощности. Следователно ресурсите за трите области са гарантирани. Според Бонева обаче, събирането им в един регион ще улесни неимоверно процеса на планиране. „Вече сме в единен географско-икономически принцип. Това позволява много по-лесно да се следва обща логика при изграждането на индустриални зони, транспортни връзки и съчетаването на различните видове фондове на една обща територия“, допълва тя. Новите перспективи пред Перник, Кюстендил и Стара Загора? Въпреки че се оказват в един статистически регион, трите области имат коренно различен икономически и демографски профил. Ангелина Бонева е категорична, че инвестициите не трябва да се правят „на ишлеме“, а да стъпват строго върху регионалните специфики.

Според бившия заместник-министър, Стара Загора разполага с мощен потенциал и достатъчно човешки ресурси, за да продължи да развива класическа индустрия. Тя посочва, че на фона на новите европейски приоритети, регионът има сериозно предимство да привлече инвестиции в сферата на отбраната и сигурността. За Перник рецептата е пъл-

ноценно използване на свързаността. Според Бонева, местната икономика може да капитализира близостта си до столицата, като улеснява трудовата мобилност и осигурява бърз достъп до софийските университети и качествени услуги. Кюстендил обаче се нуждае от напълно различен икономически модел. Тежките демографски тенденции там

айони в новия Южен регион правят невъзможно привличането на индустрии, изискващи масова работна ръка. Според Бонева регионът трябва да превърне липсата на тежка промишленост от дефект в ефект, залагайки на чистия въздух и природата. Според нея, профилът на региона трябва да се търси в сектори с по-нисък интензитет на работната ръка – дигитализация и зелени инвестиции. Изключителен потенциал има така наречената

„сребърна икономика“ – социалната грижа за възрастни, както и туризъм, базиран на бейби бумърите от цяла Европа. „Регионът може да се превърне в център за медицински и релакс процедури, както и притегателна точка за дигитални номади. Липсата на масова индустрия може да се обърне през призмата на екологично базирания туризъм и иновациите в агросектора“, съветва експертът.

Новото райониране отваря вратата, но успехът на трансформацията през следващия програмен период няма да зависи само от европейските средства. Както отбелязва Бонева, еврофондовете не са вълшебна пръчица. Те трябва да бъдат съчетани с национални инвестиции, публично-частни партньорства и най-вече – с ясна визия, която дава на хората в тези региони най-важното: правото да останат.

Глава 3

Преходът в действие: Проекти с реален ефект

праведливият преход често се описва през големите числа – милиони евро европейско финансиране, проценти на усвояване, работни места в риск, емисии, индустриални терени и стратегически документи. Тези числа са необходими, защото показват мащаба на промяната, но сами по себе си те не могат да обяснят как един регион действително

преминава през такава трансформация. Истинският преход се случва на терен. В общините, които подготвят проекти. В индустриалните зони, където се изгражда инфраструктура за нови предприятия. В училищата и университетите, които трябва да подготвят кадри за икономика, различна от тази на въглищата. В малки-

те и средните фирми, които се опитват да разберат как дигитализацията, енергийната ефективност и чистите технологии могат да станат част от ежедневната им работа. В културните пространства, градските центрове, социалните услуги и обществените сгради, които

показват, че кохезионната политика не е абстрактен европейски механизъм, а пряка намеса в качеството на живот. Настоящата глава представя живите примери за икономическа и социална трансформация във въглищните региони. Подходът тук е различен от този в пре-

дходната глава. Там трите региона бяха разгледани през данни – икономическа структура, пазар на труда, инвестиции, демография и инфраструктура. Тук фокусът се измества към практиката: какво се прави, кой го прави, защо е важно и какъв ефект има върху хората и местната икономика.

СТАРА ЗАГОРА Стара Загора не започва прехода от икономическа празнина, а от силата на индустрия, която десетилетия е давала работа, доходи и идентичност на региона. Затова задачата тук не е просто да се запълни мястото на въглищ ата, а да се запази индустриалният характер на областта върху нова, нисковъглеродна основа. Готовите терени, разширяването на зоните „Загоре – Еленино“ и „АТЗ“, цифровите иновации, водородът и новите производства показват посока, в която Стара Загора не се отказва от ролята си на енергиен и индустриален център, а я пренаписва.

Индустриалните зони като двигател на новата икономика Как един регион, чиято икономика десетилетия наред е доминирана от въгледобива, успява да привлече модерно производство извън традиционния сектор? Отговорът се крие в изграждането на мащабна, напълно обезпечена инвестиционна инфраструктура и в административната скорост. В своите официални отговори Община Стара Загора

посочва, че първият етап на Индустриална зона „Загоре“ (създадена през 2018 г.) е отличен пример за завършен проект с перфектна свързаност. Данните на Българската агенция за инвестиции (БАИ) показват, че първоначалният терен от 135 000 кв. м е бил разделен на 11 имота, които поради огромния бизнес интерес вече са напълно

разпродадени и запълнени с производствени компании. Изчерпването на тези пространства налага естественото териториално разширение на региона на два нови фронта. Първият мащабен фокус е насочен към втория етап на парка – Индустриална зона „Загоре - Еленино“. Тя представлява огромен терен от

Автор на подкаста: Телевизия Стара Загора над 640 дка, разпределен в седем основни поземлени имота. Локацията е избрана стратегически: намира се само на 6 км от границите на областния град, на 3 км от вече действащите ин-

дустриални мощности и на 9 км от най-важната икономическа артерия в страната – магистрала „Тракия“. Вторият стълб на икономическата диверсификация е Индустриална зона „АТЗ“, разположена в западната промишлена част на града, на територията на бившия Азотноторов завод. Проектът предвижда трансформацията на първоначален терен от над 32 дка, но огромното предимство на зоната е наличието на над 600 дка свободна индустриална площ, която тепърва ще се развива. Стойността на проекта възлиза на 21 млн. евро, като договорът за безвъзмездна финансова помощ по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. е подписан с бенефициента „Атлантик Уей“ в партньорство с Община Стара Загора и „Екомедиана Рисайлинг“. За цялостното техническо обезпечаване на двете зони са одобрени над 40 млн. евро. Стратегията на местната власт е бизнесът да получи напълно подготвен продукт – нови вътрешни и довеждащи улици, водоснабдяване, канализация, дигитална свързаност и ВЕИ капацитет до самите граници на парцелите. По този начин компаниите не губят месеци и години в преотреждане на земеделски земи и прокарване

на тръби. Като допълнителен местен стимул, за стратегическите инвеститори е въведен принципът на „обслужване на едно гише“ и „зелен коридор“, съкращаващ наполовина административните срокове по ПУП и разрешителни за строеж. Този прагматичен административен подход се потвърждава и на терен. В специалния епизод на подкаста COREJIO, зам.-кметът на Стара Загора Радостин Танев обясни, че зад инвеститорския успех стоят единствено „реални цифри, реални данни и реални действия“. „Инвеститорът иска да дойде, да проектира, да си построи завода и да започне да работи. Това е разликата при нас. Работим с една-единствена цел – привличането на инвестиции“, категоричен е Танев. По думите на зам.-кмета в подкаста, европейските средства помагат за изграждането на собствена електрическа подстанция в зона „Еленино“, която да гарантира енергийната мощ за бъдещите производства. Благодарение на това, новите терени в зона „Еленино“ са запълнени и се очакват предприятия с висока добавена стойност – за фотоволтаични панели, батерии, дронове и компоненти за фармацевтичната индустрия.

ЕЦИХ „Загоре“ – Дигиталният преводач на трансформацията Пътят на една иновация от чертежа до реалния бизнес в България често прилича на преход през гъста мъгла. В сърцето на Стара Загора обаче един екип се е заел да бъде дигитален пътеводител на икономиката. Европейският цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ не е просто административна структура, родена от европейско финансиране, а жив организъм, който превежда местния бизнес през най-голямата трансформация от десетилетия насам. Благодарение на кохезионната политика на ЕС, всички

услуги на хъба за компаниите са 100% безвъзмездни, което Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР – Стара Загора), определя като „златна възможност“, от която регионът трябва да се възползва максимално. Голямата мисия на ЕЦИХ „Загоре“ е да бъде преводач между сложните технологии и реалните нужди на малкия предприемач – от собственика на квартално магазинче до семейния автосервиз, до които информацията и финанси-

рането достигат най-трудно. Хъбът помага дори на гаражни предприятия да внедрят софтуер, през който да управляват доставките си директно от мобилния телефон, като осигурява и обучение за хората, които ще работят с него. От инженерна гледна точка процесът изглежда изключително прагматичен. Инж. Христо Христов, който ръководи дигитализацията в хъба, описва в подкаста работата си чрез метафората за лекаря и неговия пациент. „Ние сме като доктори за предприятията. Много често

бизнесът идва при нас с грешна диагноза за собствените си проблеми. Хората смятат, че имат нужда от скъпо лекарство под формата на сложен софтуер, докато всъщност проблемът им се решава с нещо много по-фундаментално. Софтуерът е създаден за

хората и трябва да им служи, а не да ги заробва с излишна сложност“, обяснява инж. Христов. Дигиталният хъб има и силно социално измерение – той се е превърнал в истински инкубатор за кадри, давайки шанс на ученици и студенти да разработват

реални софтуерни решения срещу възнаграждение. В подкаста Румяна Грозева споделя за един любопитен и парадоксален успех – явлението „позитивна кражба на таланти“. „Някои от нашите ученици и студенти вече бяха „откраднати“ от други компании. Това е най-доброто доказателство за качеството на подготовката ни. Фактът, че бизнесът веднага припознава и привлича тези млади специалисти, е ясен сигнал, че проектът изпълнява основната си мисия – да създава кадри, готови за пазара на труда.“ Крайната цел на ЕЦИХ „Загоре“, споделена от инж. Христов, е изграждането на силна дигитална общност, която да задържи младите хора в Стара Загора. Екипът вижда бъдещето на града след пет години с работещи водородни станции и енергийно независими обществени сгради – визия, която се постига не с празни обещания, а с последователна работа на терен.

Автор на подкаста: Телевизия Стара Загора

Образование, заетост и нова икономическа екосистема Сградите, индустриалните халета и високите технологии са просто празни кутии без хората, които да ги изпълнят със съдържание. Ето защо в официалните си отговори Община Стара Загора подчертава, че европейските програми целят не просто икономически ефекти, а дълбока социална трансформация, обвързваща образованието, квалификацията на работната сила и качеството на живот в региона. В своите отговори местната администрация очертава три ключови направления за постигането на тази цел, финансирани от Фонда за справедлив преход (ФСП), Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021-2027 и Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО). Модерна образователна среда: Общината инвестира сериозно в обновяване на училищни бази и студентски общежития, като ярък пример е напълно реновираното през настоящата 2026 г. общежитие на Спортното училище в града.

Успоредно с това в местните училища се изграждат високотехнологични STEM центрове за дигитални умения и инженерни науки. За да отговори на нуждите на новия бизнес, „Тракийският университет“ въвежда иновативни специалности, пряко адаптирани към екологичната трансформация – като зелен водород, автоматизация и ИТ. Квалификация и заетост: По линия на Териториалния план за справедлив преход се извършва мащабно картографиране на уменията на хората от минно-енергийния комплекс „Марица-изток“, като се финансират курсове за преквалификация, съобразени с корпоративните инвестиции в автоматизацията. Силен акцент се поставя и върху младите хора – чрез проекта „Младежки практики“ (с бюджет около 23.5 млн. евро), действащ до 2027 г., се осигурява менторство и заетост за младежи до 29 години. Качество на живот: За да се ограничи енергийната бедност, европейските средства се на-

сочват към мащабно енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в региона. Общината участва и в международния проект CLIMATE по програма Interreg Europe за изграждане на устойчивост към климатичните промени в градската среда, като паралелно се развиват и интегрирани социални услуги и лични асистенти. Всички тези мерки са насочени към спечелването на най-важната битка за Стара Загора – тази за запазването на човешкия капитал. В официалните си отговори Община Стара Загора посочва един конкретен и критичен за бъдещето измерим резултат: задържането на равнището на безработица в региона под 4% чрез успешната трансформация и преквалификация на над 15 000 работещи в минно-енергийния комплекс и свързаните с него сектори. От общината са категорични: готовата и квалифицирана работна ръка е най-силният магнит за новите стратегически инвеститори в индустриалните зони.

„Арсенал“ – когато индустриалният преход минава през батерии и ВЕИ В Стара Загора преходът не се движи само от общински проекти и индустриални зони. Той започва да се вижда и през инвестициите на големи предприятия, които търсят собствен път към модернизация, енергийна независимост и нови източници на растеж. Такъв пример е казанлъшкият завод „Арсенал“, който в началото на юли 2026 г. откри модерна система за съхранение на електрическа енергия в землището на с. Шейново. Батерийният парк е с мощност 80 MW и капацитет 350 MWh, а инвестицията е на стойност близо 60 млн. евро. Проектът е реализиран от „Арсенал – 2000“ АД с финансовата подкрепа на програмата RESTORE и е сред най-значимите инвестиции в цялостната програма за развитие на дружеството. Системите за съхранение на енергия са ключова част от нисковъглеродната икономика,

защото позволяват по-гъвкаво управление на електроенергийната система и подпомагат по-широкото интегриране на възобновяеми енергийни източници. В регион като Стара Загора, където десетилетия наред енергийната идентичност е свързана с въглища, подобен проект показва как индустриален играч може да влезе в нова енергийна логика, без да се отказва от производствения си характер. Новата система е част от последователната политика на дружеството за инвестиции в модернизация, нови технологии и устойчиво развитие. Ръководството определя проекта като ново направление с потенциал за стабилни и дългосрочни приходи, което запазва фокуса върху основната дейност на компанията, но разширява икономическата ѝ основа. Инвестицията има и продължение по линия на Фонда за спра-

ведлив преход. През май 2026 г. „Арсенал“ АД подписа договор за изграждане на нов галваничен цех, финансиран по Програма „Развитие на регионите“ 2021– 2027 г. чрез Фонда за справедлив преход. Общата стойност на проекта е 23.8 млн. евро, от които 10.2 млн. евро са безвъзмездно финансиране. Проектът предвижда също така и увеличаване на производствения капацитет, внедряване на ВЕИ мощности с планирано производство на поне 3000 MWh електроенергия годишно и създаване на нови устойчиви работни места, включително за работници от секторите на въгледобива и производството на енергия. Така „Арсенал“ се превръща в пример за още един важен пласт на прехода в Стара Загора – не само изграждане на нови индустриални терени, а модернизация на вече съществуващи големи предприятия.

Водород на цената на метана:

Проектът ZAHYR Бъдещето на водорода няма да се реши в лабораториите, а на пазара. Стара Загора официално стартира международния проект ZAHYR (с бюджет близо 16 млн. евро по програма „Хоризонт Европа“ и национално финансиране), който поставя основите на първата „Водородна долина“ в България. Проектът се координира от организацията TERTIUS и обединява Българската водородна асоциация, „Тракийския университет“, Община Стара Загора и технологични гиганти от Европа. Целта е изграждането на интегрирана екосистема, която да произвежда по 1650 кг чист водород дневно. Този обем ще играе критична роля за де-

карбонизацията на местния транспорт и индустрия. Успоредно с това, по линия на европейските програми са заделени над 134.4 млн. евро за

мащабен водороден комплекс, включващ зарядни станции и нови превозни средства, където бенефициент е самата Община.

Военна мощ и суверенитет:

R&D център за 44 млн. евро България задълбочава усилията си в изграждането на технологичен суверенитет в отбранителния сектор. Със средства по Програма „Развитие на регионите“ в Стара Загора ще бъде създаден модерен R&D център за отбранителни технологии на стойност 43.5 млн. евро. Проектът ще се реализира от дъщерно предприятие на „София Тех Парк“ в партньорство с предприятия от военно-промишления комплекс, БАН и техническите университети в страната. Центърът ще служи като многофункционален технологичен хъб и полеви център за изпитване на безпилотни летателни апарати (дронове), антидрон защита и безекипажни тактически превозни средства. Мярката включва и сериозен обучителен компонент за инженерни кадри, както и внедряване на изкуствен интелект (AI) в областта на отбраната.

Как европейските средства

Още преди Фондът за справедлив преход да влезе в центъра на регионалната политика, европейските програми вече бяха оставили видими следи в града и областта – в транспорта, екологията, железопътната инфраструктура, бизнеса и енергийната свързаност. Интерконекторът с Гърция – Стара Загора на енергийната карта на региона Газовата връзка България – Гърция промени ролята на страната в регионалната енергетика, а Стара Загора е една от ключовите точки по трасето. Проектът, на обща стойност 253 млн. евро, е реализиран със значителна европейска подкрепа и осигури достъп до диверсифицирани източници на природен газ. В

контекста на прехода това е пример как стратегическата инфраструктура може да промени не само местната, но и регионалната енергийна сигурност. Жп гарата – нов живот за един стар транспортен символ Обновяването на жп гара-

та в Стара Загора показа как европейското финансиране може да върне функция и достойнство на ключова публична инфраструктура. Проектът, съфинансиран по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014–2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие, е на стойност около 6.14 млн.

вече промениха Стара Загора

евро. След ремонта сградата е енергийно ефективна, с обновени системи, достъпна среда, фотоволтаици на покрива и по-добри условия за пътниците и служителите. Посланието, открито в стара капсула на времето при ремонта – „Влакът е бъдещето“ – звучи особено силно в контекста на зеления преход. 33 електробуса – зелената вълна в градския транспорт Стара Загора вече има завършен пример за нискоемисионна градска мобилност. С европейски средства по Кохезионния фонд чрез ОП „Околна среда“ 2014–2020 г. са закупени 33 електрически автобуса, изградени са зарядни станции и трансформаторна инфраструктура. Инвестицията е за около 27.4 млн. евро, от които близо 22.9 млн.

евро са безвъзмездно европейско финансиране. Така градският транспорт не само намалява емисиите и шума, но става по-привлекателен за пътниците. Рекултивацията на „Мандра баир“ – от старо сметище към потенциал за зелена енергия Бившето депо за неопасни отпадъци „Мандра баир“, функционирало близо 40 години, е рекултивирано с подкрепата на ОП „Околна среда“ 2014–2020 г. Проектът е на стойност около 3.6 млн. евро, от които приблизително 3.1 млн. евро са европейско съфинансиране. Техническата рекултивация превръща проблемен терен в обезопасена площ, а общината проучва възможност той да бъде използван за

фотоволтаичен парк за собствени нужди. „Кодкий Текнолоджис“ – малка фирма с високотехнологичен скок Старозагорското производство на „Кодкий Текнолоджис“ доказва как европейските средства могат да помогнат на български бизнес да се конкурира с глобални компании. Чрез проект по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ дружеството инвестира в нови машини, робот за заваряване и лазерно рязане, които увеличават капацитета и позволяват навлизане в нови продуктови ниши. Примерът е важен, защото показва, че автоматизацията не е непременно замяна на човека, а възможност за създаване на нови умения и по-висока добавена стойност.

ПЕРНИК За много български градове близостта до София е проклятие, което изсмуква човешкия им капитал. Перник обаче е напът да превърне този демографски и икономически натиск в най-силното си оръжие. Вместо да се състезава с мащ абите на столицата, миньорският град залага на качество на живот, инфраструктура и икономика без тежкия въглероден отпечатък от миналото.

Фестивалът „Сурва“ – от вековна традиция до икономически двигател Трансформацията на един въглищен регион изисква не само нови заводи, но и изграждане на нов имидж. За Перник този процес преминава през най-голямото му културно богатство – Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“.

сочва, че важен акцент в подготовката на проектите по Фонда за справедлив преход е развитието на културната и туристическата инфраструктура. Целта е създаването на нова икономическа активност в сферата на услугите.

Исторически, традицията на сурвакарите и кукерите в Пернишко е дълбоко вкоренена в бита на хората, а от 2015 г. обичаят е включен в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Но това, което преди десетилетия е било просто местен зимен празник, днес се превръща в изключително мощен икономически и туристически инструмент.

В подкаста COREJIO зам.-кметът Стефан Кръстев обяснява как културната идентичност на града получава нов импулс чрез проекта „Сурва в движение“. Фестивалът, който събира над 10 000 участници от цял свят и стотици хиляди зрители, вече не е събитие само за няколко дни през януари. Той е превърнат в целогодишна екосистема.

В официалните си отговори Община Перник изрично по-

„Това носи директни икономически ползи за малкия бизнес, занаятчиите и хотелиерите. С международното си признание

и отразяване от медии като National Geographic, „Сурва“ се превръща в глобална марка“, отбелязва Кръстев. Превръщането на традицията в целогодишен туристически продукт има пряк икономически ефект. То създава нужда от нови места за настаняване, заведения за хранене, производство на сувенири и логистични услуги. По този начин фестивалът се превръща в перфектния пример за диверсификация – как един град може да генерира приходи, заетост и международен престиж, стъпвайки върху собствената си история, без да разчита на тежката индустрия. Това е меката сила на Перник, която доказва, че справедливият преход има не само индустриално, но и културно лице.

Екологична мобилност и зелена вълна в жилищните квартали Когато говорим за справедлив преход, първите и най-осезаеми резултати не винаги се изразяват в изграждането на нови производствени халета, а в радикалното подобрение на ежедневната градска среда, която пряко засяга здравето на хората. В това отношение Перник вече е реализирал ключови стъпки, които променят облика на града. В официалните си отговори, подготвени специално за настоящото издание, Община Перник отчита реални и завършени проекти в сферата на устойчивата градска мобилност. Днес перничани вече използват 23 нови екологични автобуса, които обслужват

най-натоварените градски линии, намалявайки вредните емисии в атмосферата. Паралелно с това общината е завършила редица мерки за енергийна ефективност на публични сгради – включително образователни, културни и административни обекти, което води до свиване на въглеродния отпечатък и спестяване на бюджетни средства за отопление. Тази зелена вълна влиза директно и в домовете на хората. В специалния епизод на подкаста COREJIO зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев подчертава, че енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради е изключително важна социална политика, която

надхвърля рамките на обикновеното строителство. „По-ниските сметки за отопление и естетичната градска среда не само намаляват енергийната бедност, но и повишават стойността на имотите и задържат младите хора в кварталите“, категоричен е Кръстев. Чрез преодоляване на административните сложности на национално ниво, общината успешно помага на сдруженията на собствениците да се възползват от европейските финансови механизми, превръщайки санирането в реална котва срещу обезлюдяването на жилищните райони.

Инвестиция в утрешния ден: О Справедливият преход и кохезионната политика имат една основна дългосрочна цел – развитието на човешкия капитал. За да останат младите семейства в един регион в трансформация, те се нуждаят от сигурност, че децата им ще получат качествено образование в съвременна и безопасна

среда. Перник вече има своя голям завършен отговор на този въпрос чрез мащабния проект за модернизация на образователната инфраструктура, реализиран със средства от Европейския фонд за регионално развитие по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР). В рамките на тази ев-

ропейска инвестиция общината извърши цялостна реконструкция, внедряване на мерки за енергийна ефективност и обновяване на дворните пространства в едни от най-големите и знакови учебни заведения в града – включително Природо-математическата гимназия „Христо Ботев“, ГПЧЕ

Образователната трансформация „Симеон Радев“ и ОУ „Иван Вазов“. Проектът включваше пълно топлинно изолиране на сградите, подмяна на дограма, ремонт на покривни конструкции и изграждане на модерни, достъпни архитектурни среди за деца със специални образователни потребности. „В областта на образова-

нието работим за модернизиране на образователната инфраструктура, въвеждане на съвременна материална база и разширяване на връзките между училищата, професионалните гимназии, висшите учебни заведения и бизнеса. Особено важна е подготовката на кадри за новите икономически сектори“, посочват от Общи-

на Перник в отговорите си. Подобни проекти дават възможност на Перник да преодолее кадровите дефицити, като предложи съвременна учебна среда, способна да задържи младото поколение в града и да го подготви за пазара на труда, пресичайки тенденцията за ежедневно пътуване към софийските училища.

Дворецът на културата – когато един град връща блясъка на своя символ В Перник справедливият преход не може да бъде разказан само през индустриални зони, транспорт и енергийна ефективност. Градът има и друга, не по-малко важна памет – културната. Тя е въплътена в една от най-разпознаваемите сгради в центъра: Двореца на културата. Построен в средата на миналия век, Дворецът не е просто архитектурен обект. Той е сцена, на която поколения перничани са гледали театрални постановки, концерти, празници и обществени събития. С времето обаче сградата започва да губи своята функционалност и представителност. Обновяването на сградата започва с ясната цел Дворецът да остане културно средище, а не просто спомен от силните години на индустриалния град. Част от дейностите са финансирани с европейски средства по Оперативна програма „Региони в растеж“, а по-голямата сума е осигурена чрез заемно финансиране от Фонд за устойчиви градове. Общината участва и със собствен ресурс. По проекта са изпълнени мерки за енергийна ефективност, подменена е старата дървена дограма от 1957 г. с

дървен стъклопакет, ремонтиран е покривът, подменени са инсталациите, обновени са санитарните възли и е осигурена достъпна среда с рампи за хора с двигателни затруднения. Тези дейности не са само строителен ремонт. Те връщат на града място, което може да събира общността. За Перник това е важно, защото културната инфраструктура е част от качеството на живот – същото качество, с което градът все по-често опитва да задържа хората си и да се конкурира със София не по мащаб, а по среда. Подобни културни пространства оживяват града чрез събития, подкрепят местния бизнес и могат да имат и туристически ефект. Дворецът на културата вече е бил арена и декор на холивудски продукции, което допълнително разширява потенциала му отвъд местната сцена. Така обновяването му се превръща в добър пример за по-широкия смисъл на кохезионната политика. Тя не финансира само пътища, автобуси или сгради, а възстановява места, около които може да се гради градска идентичност.

Бъдещето на индустрията:

НОВА ЗОНА С ЯСНИ ПРАВИЛА Истинският икономически рестарт на Перник е обвързан с изграждането на изцяло нова индустриална зона, финансирана от Фонда за справедлив преход. За разлика от стандартните бизнес практики, общината въвежда твърда политика да не продава терените си на обикновен търг, а чрез конкурси. По този начин, според официалната информация, се гарантира, че парцелите ще отидат при компании, които поемат конкретни ангажименти за брой работни места, внедряване на високи технологии и точни срокове за реализация. Към момента вече има сериозен заявен интерес и представени инвестиционни намерения от бизнеси в логистичния и технологичния сектор.

Как европейските средства вече пр Преходът в Перник не започва от нулата. Още преди Фондът за справедлив преход да се превърне в основен инструмент за въглищните региони, европейските програми вече са оставили видими следи в града – в транспорта, екологията, социалното включване, пазара на труда и индустриалните умения. Интегриран градски транспорт Един от най-мащабните проекти на Перник е изграждането на интегриран градски транспорт. С европейско съфинансиране общината създаде нов транспортен оператор, закупува 13 автобуса на природен газ, въведе система за контрол, електронно таксуване, GPS проследяване и електронни табла на спирките. Проектът промени ежедневието на хората,

защото осигурява по-чист, по-удобен и по-предвидим градски транспорт по най-натоварените линии. Общата му стойност е над 4.4 млн. евро, от които над 2.8 млн. евро са съфинансирани по ОП „Региони в растеж“ чрез Европейския фонд за регионално развитие.

триална дейност, автомобилен трафик и нерекултивирани терени. Общият бюджет е малко над 3 млн. евро, като европейското финансиране е над 2.6 млн. евро по ОП „Околна среда“ чрез Кохезионния фонд.

Електробусите – по-чист въздух за индустриален град

„Маркови егреци“ – от старо сметище към възстановен терен

Перник надгради транспортната си трансформация и с пет електрически автобуса, които обслужват една от най-натоварените линии – между кв. „Изток“ и центъра. Проектът включваше и изграждане на зарядна инфраструктура. Той бе важен не само като транспортна мярка, а като част от дългата битка на Перник с качеството на въздуха – проблем, натрупан от десетилетия индус-

Рекултивацията на старото депо за отпадъци в местността „Маркови егреци“ е един от най-ясните екологични примери за ефекта от европейските средства. Депото е функционирало близо 16 години и е било сред причините за наказателна процедура срещу България заради неизпълнение на европейските изисквания за депониране на отпадъци. С проекта са извършени техническа рекулти-

Край на транзитния кошмар: НОВИЯТ ПЪТЕН ВЪЗЕЛ „МОШИНО“ Следващият голям инфраструктурен проект, който ще промени усещането за живот и бизнес в Перник, е планираното изграждане на нов пътен възел над квартал „Мошино“. Този стратегически обект е заложен като водещ при-

оритет в дългосрочната програма на местната администрация по линия на кохезионните фондове. Реализацията му ще позволи на тежкия транзитен и индустриален трафик да се извежда директно към международния път, осво-

бождавайки окончателно градските улици от тировете, шума и фините прахови частици. Това ще повиши както привлекателността на новите индустриални зони, така и качеството на атмосферния въздух в града.

ромениха Перник вация, оформяне на тялото на депото, изграждане на изолационен екран, газов дренаж, 22 газови кладенеца, система за отпадни води и мониторинг на околната среда. Общият бюджет е над 6.4 млн. евро, от които малко над 5.4 млн. евро са европейска подкрепа по ОП „Околна среда“ чрез Европейския фонд за регионално развитие. „Заедно за добрата промяна“ – работа, образование и здраве за уязвими групи Социалният преход в Перник има и човешко измерение. Проектът „Заедно за добрата промяна“ е насочен към социално-икономическа интеграция на уязвими групи и надгражда предишна инициатива за социални жилища. По него е осъществена трудова ме-

диация на 185 трайно безработни лица, а 114 души получават субсидирана заетост за една година. Проектът включва още работа с родители и ученици, застрашени от отпадане от училище, допълнителни уроци по български език и математика, оборудване в училища и детски градини, както и социално-здравни услуги, обхванали над 500 души. Общият бюджет е над 810 хил. евро, като европейският принос е малко над 689 хил. евро по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ чрез Европейския социален фонд. „АК Електрик“ – инвестиция в хората като индустриална политика Примерът на радомирската

„АК Електрик“ показва, че европейските средства не работят само през инфраструктура, а и през уменията на хората. Компанията, част от шведската AQ Group, използва близо 200 хил. евро по Програма „Развитие на човешките ресурси“ за обучения, безопасни условия на труд и адаптиране на работниците към промените. В обученията участват над 1100 работници и служители, а дружеството отчита ръст на производителността и мотивацията. Това е особено важно за регион като Перник, където бъдещето на индустрията зависи не само от нови терени, а от наличието на инженери, електромонтьори, CNC специалисти, заварчици, програмисти на роботи и кадри, готови да работят в модерно производство.

КЮСТЕНДИЛ Дълги години Кюстендил беше „статистически пришит“ към София. Това изкривяваше реалната икономическа картина, лишавайки местния бизнес от адекватно европейско финансиране и поставяйки региона в демографски срив. Днес, с целенасоченото използване на кохезионната политика, градът написва своята нова история.

От мащ абно обновяване на образователната инфраструктура, през телемедицина за най-отдалечените села, до възраждане на земеделските традиции чрез дигитални платформи – Кюстендил доказва, че справедливият преход не е само за големите индустриални гиганти, а и за хората, които избират да останат в родния си край.

ВЕИ за оцеляване и конкурентоспособност на малкия бизнес Докато в национален ефир често се говори за зеления преход като за заплаха, в Кюстендил той се превръща в спасителен пояс за местната икономика. Общината успява да използва европейските фондове по изключително прагматичен начин, подкрепяйки директно малкия и среден бизнес. В специалния епизод на подкаста COREJIO кметът на Кюстендил Огнян Атанасов разказва за една ключова промяна, която общината е прокарала – ВЕИ мощностите за бизнеса да се финансират само

за собствено потребление. „Енергията е най-скъпият компонент в производството. Когато свалиш цената на единица продукт чрез спестена енергия, ставаш конкурентоспособен и можеш да вдигнеш заплатите на работниците си“, категоричен е Атанасов. Това е кохезия в действие – подкрепа за реалния сектор, която рефлектира директно върху джоба на служителя, а не просто субсидия за енергийни спекуланти. Резултатите от тази активна политика са из-

мерими: 105 финансирани предприятия на територията на областта и близо 25 млн. евро ресурс, влязъл в местната икономика, като над 13 млн. евро са концентрирани директно в град Кюстендил. Най-важното социално измерение на тази мярка е, че всяка от тези фирми се задължава да разкрие минимум три нови работни места. За град с мащабите на Кюстендил това е жизненоважна глътка въздух, която доказва, че зелените технологии могат да бъдат гарант за запазване на заетостта.

„Умна“ медицина и грижа от разстоя Справедливият преход е невъзможен, ако качеството на живот в региона продължава да пада, особено когато става дума за най-уязвимите групи – възрастните хора в отдалечените населени места. С територия от близо хиляда квадратни километра и десетки разпръснати малки села, Кюстендил се изправя пред сериозно демографско и логистично предизвикателство. Отговорът на местната власт е внедряването на „умни“ социални услуги чрез европейско финансиране.

Общината реализира иновативен проект за дистанционен мониторинг чрез смарт

гривни. Тези устройства следят жизнените показатели на възрастните и самотно живее-

яние: Социалните иновации в действие щи хора в реално време и реагират мигновено при падане или инцидент, изпращайки сигнал до медицински екип. В подкаста COREJIO кметът Огнян Атанасов признава, че първоначално е бил скептичен към иновации, които заместват личния контакт, но практиката е доказала ефективността им. „Технологията реално спасява животи там, където разстоянията и лошата инфраструктура са пречка за бърза реакция“, споделя той.

Към тази дигитална мрежа се добавят и 11 чисто нови амбулатории, както и два високопроходими мобилни кабинета. Тяхната задача е да осигурят качествена медицинска грижа дори в най-отдалечените кътчета на община Кюстендил и съседните по-малки населени места. Този проект е ярък пример как иновациите не са запазена марка само за индустрията, а могат директно да повишат социалната сигурност и стандарта на живот на хората.

Близо 4 млн. евро за бизнес и инфраструктура в селата Години наред малките населени места в област Кюстендил бяха отрязани от европейско финансиране поради административни пречки. След десетилетие на усилия, този проблем най-накрая е решен със създаването на нова Местна инициативна група (МИГ), която обединява шест общини – Невестино, Кюстендил, Трекляно, Бобошево, Кочериново и Рила. За територията на община Кюстендил достъп до финансиране вече имат всички села. Този успех отключва бюджет от над 4 млн. евро, който ще бъде разпределен чрез стратегията за „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР). Средствата са насочени към най-болезнените точки на местната икономика. Най-голямото перо е за инфраструктурни инвестиции и основни услуги. Предвидени са средства директно за подкрепа на земеделските стопанства, а за внедряване на иновации и кръгова икономика в малките и средни предприятия са заложени допълнителни ресурси по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Този модел на финансиране вече е доказал своята ефективност в съседни региони (като МИГ „Радомир-Земен“), където местни заводи закупуват високотехнологично оборудване, а земеделски производители обновяват машинния си парк. За Кюстендил и съседните общини новата стратегия означава, че европейската солидарност вече не спира на табелата на областния град, а достига до всеки малък предприемач, читалище и земеделец, създавайки жизнена алтернатива на въгледобива и тежката индустрия.

Компостиращата инсталация в Дупница – когато отпадъкът се превръща в ресурс Справедливият преход не се измерва само с нови индустриални паркове и предприятия. Понякога най-видимата промяна започва от инфраструктура, която решава дълго отлагани общински проблеми – отпадъци, депа, чистота, работни места и качество на живот. Такъв пример за Кюстендилска област е изградената инсталация за компостиране и предварително третиране на битови отпадъци в местността „Спротива“, в землището на с. Джерман. Проектът обслужва не една, а три общини – Дупница, Бобов дол и Сапарева баня. Инсталациите са част от Регионалния център за третиране на отпадъци, включващ и регионалното депо на общините от сдружение „Рила еко“. Проектът е финансиран по ОП „Околна среда“ 2014–2020 г., а официалното му откриване бе обявено от Община Дупница в края на декември 2023 г. По данни от ИСУН проектът е приключен, с обща стойност 4.6 млн. евро, от които 4.1 млн. евро са безвъзмездна финансова помощ. Това го прави един от значимите инфраструктурни проекти в региона, защото съчетава екологичен ефект, публична услуга и нова заетост. На терен са изградени две ключови съоръжения. Първото е инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци с капацитет 14 342 тона годишно. Второто е инсталация за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци с капацитет 4173 тона годишно. Така част от отпадъка, който иначе би натоварил депата, вече може да бъде насочван към по-модерен модел на управление.

Проектът има и пряк социално-икономически ефект. При откриването му е посочено, че новата инфраструктура ще разкрие около 20 работни места – оператори, обслужващ персонал и специалисти, които да управляват машините и съоръженията. За регион като Кюстендил това е важно, защото показва, че зелената инфраструктура не е само разход за по-чиста среда, а може да създава реална местна заетост. Историята на проекта има и друг важен урок – европейските средства трябва да се управляват навреме. Инсталацията е открита в последния възможен момент от удължения срок за изпълнение на проектите по програмния период 2014–2020 г., а Община Дупница е трябвало да предприеме спешни финансови действия, за да не бъде загубено европейското финансиране. Именно това прави примера показателен: успехът не е само в построената инфраструктура, а и в способността на местната власт да доведе сложен проект до финал, въпреки административния и финансов натиск. В контекста на справедливия преход този проект показва по-широката роля на кохезионната политика. Тя не финансира само „голямата икономика“, а и системи, без които регионите не могат да бъдат конкурентни, чисти и привлекателни за живот. За Дупница, Бобов дол и Сапарева баня компостиращата инсталация е именно такъв пример – инфраструктура, която намалява натиска върху депата, въвежда по-съвременен модел за управление на отпадъците и създава работни места в сектор, който ще става все по-важен за бъдещето на местните икономики.

Високотехнологичен индустриален парк: „БЪРЗА ПИСТА“ ЗА ИНВЕСТИТОРИ Основният стратегически проект за икономическата трансформация на региона е бъдещият „Високотехнологичен индустриален парк Кюстендил“. Проектът, на стойност около 11 млн. евро, цели преодоляване на негативните социално-икономически въздействия чрез подготвени терени с изградена инженерна инфраструктура (ток, вода, газ, канализация). Стратегията на местната власт е агресивна: инвеститорите получават пълна предвидимост, а амбицията е разрешенията за строеж да се издават в рамките на едва 60 дни – безпрецедентен срок за България. Вече се водят преговори с компании, като един от имотите е обособен по конкретно запитване на инвеститор, което гарантира, че паркът няма да остане празен.

Завръщане към земята: РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ Вместо да се опитва да копира тежката индустрия на съседите си, Кюстендил залага на най-силното си конкурентно предимство – своите традиции в овощарството. Общината подготвя ключов проект за създаването на „Регионален център за устойчиво земеделие с дигитална платформа и зелена логистична инфраструктура“. Инициативата, в партньорство с Института по земеделие и Университета по хранителни технологии, ще осигури на местните малки и средни производители съвременна зона за съхранение, сортиране, пакетиране и логистика. Проектът ще интегрира науката и иновациите, намалявайки загубите по веригата на доставки и помагайки на кюстендилските плодове и зеленчуци да стигнат до големите пазари с много по-висока добавена стойност.

Как европейските средства вече промениха Кюстендил Кюстендил често е описван като регион с ограничена инвестиционна активност и тежки демографски предизвикателства. Но зад тази обща картина има конкретни примери, в които европейските средства вече са помогнали на местни фирми, здравни услуги, млади предприемачи и общини да направят крачка напред. „АБ-Терм“ – местна фирма с износ за германските железници Кюстендилската „АБ-Терм“, базирана в с. Гърляно, показва как европейските средства могат да помогнат на местно производствено предприятие да излезе на международни пазари. Компанията произвежда професионално кухненско оборудване и детайли от неръждаема стомана, като между 75 и 80% от продукцията ú е за износ. Сред клиентите ú са и партньори, свързани с германските железници. Един от проектите на дружеството по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е за малко над 510 хил. евро, като европейското финансиране покрива 38% от стойността. С него е закупена лазерна машина Fiber Laser TRUMPF TruLaser 3030, която удвоява капацитета на обработката и води до наемането на още около 10 души. „Деа Медикълс“ – достъп до кардиологична грижа извън големите градове Медицинският

център

Кюстендил, създаден от кардиолога д-р Адриана Динчева, използва финансиране по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ за закупуване на апаратура за диагностика, терапия и проследяване на пациенти със сърдечно-съдови забол явания. Проектът е на стойност около 126.8 хил. евро, от които приблизително 97.7 хил. евро са европейско финансиране. С него са създадени и три работни места. За застаряващ регион като Кюстендил това е пример как европейските средства могат да подкрепят не само бизнеса, но и достъпа до здравни услуги. „ХС-Стил“ – технологично обновяване на малка производствена фирма Кюстендилската компания, специализирана в рекламно-информационни елементи, получава 162 хил. евро европейска подкрепа при общ бюджет на проекта 272 хил. евро. Средствата са вложени в лазерна система за рязане и гравиране, която повишава качеството и скоростта на производство. След инвестицията фирмата увеличава обема на продукцията с 30% и създава нужда от нови работни места. Това показва как технологичното оборудване може да бъде пряк инструмент за растеж и заетост.

„Беър Диджитъл Арт“ – малък бизнес, който се адаптира през кризата Здравко Велинов от Кюстендил печели финансиране по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ с идея за архитектурно студио, но пандемията променя пазара и той насочва бизнеса си към дигитален печат и рекламни материали. Проектът е за около 127.3 хил. евро, от които около 86.7 хил. евро са европейска подкрепа. Днес студиото работи не само за местния пазар, но и за клиенти от други градове, като показва как европейските средства могат да дадат шанс на една предприемаческа идея да оцелее и да се развие. Creative Hub – младите дизайнери срещат бизнеса отблизо Кюстендилската Браншова организация за текстил и облекло участва в европейски проект, който свързва млади дизайнери с реалния моден бизнес. Благодарение на инициативата 20 млади български дизайнери получават достъп до обучения, конкурс, модно ревю, посещения в производствени фирми и срещи с бранша в България и Гърция. Проектът е пример за трансгранично сътрудничество, което дава на младите хора самочувствие и по-реална представа за възможностите в сектора.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Енергията на бъдещето е в хората Епохата на въглищата в България върви към своя естествен край, но енергията на Стара Загора, Перник и Кюстендил не изчезва – тя се трансформира. Ако погледнем отвъд новите заводи, индустриалните паркове, смарт технологиите и соларните панели, ще видим истинския залог на тази историческа промяна. Битката не е само за мегавати, процедури или европейски фондове. Битката е за хората. Зад проектите, процедурите и финансирането стои един по-прост въпрос: как общините ще разберат, че справедливият преход наистина е проработил? Затова попитахме местните власти в Стара Загора, Перник и Кюстендил какъв измерим резултат биха посочили като ключов до края на програмния период. Отговорите им показват, че трите региона не търсят едно и също бъдеще. Всеки от тях стъпва върху различна икономическа реалност, различни ресурси и различен мащаб на риска. За СТАРА ЗАГОРА основният залог е регионът да остане индустриално и демографско ядро на Южна България. Общината вижда бъдещето си в стратегически инвестиции с висока добавена стойност – чисти технологии, кръгова икономика, автомобилна индустрия, мехатроника, модерна логистика, високотехнологични компании и развойни центрове. Ключова роля в тази стратегия имат готовите терени в Индустриална зона „Загоре“, разширението при Еленино, бъдещата зона „АТЗ“, дигиталната и енергийна свързаност, както и партньорството с Тракийския университет. „Успехът на всички останали проекти – от изграждането на STEM центрове до сани-

рането на сгради – зависи от това дали регионът ще запази позицията си на икономическо и демографско ядро на Южна България.“ Затова и измеримият резултат, който Стара Загора поставя в центъра, е свързан не просто с броя на проектите, а с хората: задържане на безработицата под 4% чрез трансформация и преквалификация на над 15 000 работещи в минно-енергийния комплекс и свързаните с него сектори. Това е логично за региона с най-голяма концентрация на заетост, зависима от въглищния модел. Ако квалифицираните инженерно-технически кадри не намерят бърза и високоплатена реализация на място, рискът не е само икономически, а демографски. Те могат да мигрират към София, Пловдив или чужбина, а с тях регионът да загуби най-ценния си капитал – хората, които могат да изградят новата индустрия. За ПЕРНИК успехът на прехода е свързан с превръщането на индустриалното наследство и близостта до София в нова икономическа възможност. Общината търси инвестиции в производства с по-висока добавена стойност, чисти технологии, енергийна ефективност, кръгова икономика, логистика, машиностроене, услуги, иновации и дигитализация. Предимството на Перник е различно от това на Стара Загора – той няма същия индустриален мащаб, но има стратегическо местоположение, работна сила, транспортна свързаност и потенциал за развитие на индустриални терени. „Създаването на нови работни места е най-ясният показател, че преходът е успешен, защото зад всяко работно място стоят доходи, задържане

на младите хора в региона и по-високо качество на живот.“ Ключовият измерим резултат за Перник е създаването на нови устойчиви работни места извън традиционната въглищна и енергийна индустрия. Местната власт поставя акцента върху реалната промяна в ежедневието – повече възможности за работа, по-добра среда за живот и увереност, че градът има дългосрочна перспектива. Това е особено важно за Перник, защото конкуренцията със София не може да бъде спечелена само чрез заплати. Тя трябва да бъде спечелена чрез комбинация от заетост, по-чист въздух, транспорт, култура, социални услуги и усещане, че градът не е спалня на столицата, а самостоятелна икономическа зона с бъдеще. За КЮСТЕНДИЛ преходът има още по-фундаментален характер. Общината поставя акцент върху диверсификацията на местната икономика и привличането на инвестиции във високотехнологични производства, чисти технологии, възобновяема енергия, логистика, хранително-вкусова промишленост и модерно земеделие. За разлика от Стара Загора и Перник, тук индустриалната база е по-слаба, затова местната стратегия търси опора и в традиционни предимства като овощарство, преработка на земеделска продукция и възможност за съчетаване на наука, дигитализация и логистика чрез Регионален център за устойчиво земеделие. „Успехът на прехода ще се измерва не само с усвоените средства, а с това дали ще успеем да задържим младите хора в региона, да привлечем нови инвестиции и да изградим устойчива местна икономика.“ Най-важният измерим резул-

тат за Кюстендил е успешното изграждане и функциониране на Високотехнологичния индустриален парк и привличането на инвеститори в него. За общината това не е просто инфраструктурен проект, а инструмент за промяна на цялата икономическа структура – нови работни места, по-висока конкурентоспособност и постепенно компенсиране на последиците от прехода

към нисковъглеродна икономика. За регион с тежки демографски предизвикателства това е въпрос не само на растеж, а на оцеляване като активна икономическа територия. Така трите общини очертават различни мерки за успех, но посоката им е обща. И трите общини осъзнават, че европейските програми са само инстру-

ментът, а не крайната цел. Успехът на справедливия преход ще се измерва в класните стаи на реновираните училища, в лабораториите на техническите университети и в пълните с живот градски площади. Защото, колкото и да се променят технологиите и индустриите, едно правило остава валидно: истинската енергия на бъдещето винаги е била и ще бъде в хората.

ИЗТОЧНИЦИ

Европейска комисия и Евростат (критерии за БВП под 75% от средния за ЕС и изисквания за статистическо райониране).

Национален статистически институт (НСИ) и Териториално статистически бюра Перник, Кюстендил и Стара Загора (официални макроикономически и демографски данни).

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Проект на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026 – 2040 г.

Министерство на енергетиката, Териториални планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Министерство на икономиката и индустрията (данни за очакваното запазване и създаване на над 15 000 работни места).

Единен информационен портал за европейските фондове (eufunds.bg) (параметри по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г.).

Институт за пазарна икономика (ИПИ), „Регионални профили 2024/2025“ и Алтернативни регионални профили на Стара Загора, Перник и Кюстендил.

fDi Intelligence към Financial Times (международно признание за инвестиционния потенциал на Стара Загора и Индустриална зона „Загоре“).

БЛАГОДАРНОСТИ Настоящото издание е резултат от мащабни съвместни усилия, експертен анализ и открит диалог. То нямаше да бъде възможно без безценния принос на хората и институциите, които застанаха зад идеята, че преходът на въглищните ни региони трябва да бъде обмислен, справедлив и градивен. Изказваме искрена благодарност на нашите експертни събеседници: Г-н Атанас Пеканов (вицепремиер по управление на европейските средства) за откровената оценка на административните предизвикателства пред Фонда за справедлив преход. Г-жа Ангелина Бонева (бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството) за дълбочинния анализ на европейските фондове и новото статистическо райониране на България. Г-н Адриан Николов (Институт за пазарна икономика) за безкомпромисния прочит на местните икономики и пазара на труда. Благодарим на представителите на местната власт, синдикатите и бизнеса в Стара Загора, Перник и Кюстендил, които споделиха своите тревоги, но и своите визии за бъдещето. Благодарим и на партньорите в изпълнението на проекта – Агенция за регионално икономическо развитие (АРИР) – Стара Загора и Телевизия Стара Загора, за техния изключителен професионализъм. Специални благодарности изказваме на д-р Румяна Грозева за участието и положените усилия. Огромна признателност дължим на г-жа Асения Димитрова, проектен мениджър на целия европейски проект „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход“ (COREJIO), чието лидерство, визия и неуморни усилия ръководеха процеса от самото начало и превърнаха тази мащабна инициатива в реалност. И не на последно място – благодарим на вас, читателите. Защото най-важната стъпка към един успешен преход е изграждането на информирано общество, което не се страхува от промяната, а активно участва в нея.

Съдържанието на тази електронна книга е изготвено в рамките на проект „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход“ (COREJIO), който е съфинансиран от ЕС по споразумение №101232564 Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.