О, Lidl О, Лидъл О, Лидл! О, "Лидъл"! Три часа как тълпите чакат да отворят магазина. Три часа бабички и лелки пред входа му чакат. Вече три часа как тълпите чакат да отворят вратите. Панелките сиви трепетно повтарят на тълпата ревът. Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът. Три деня полицейски дружини как магазина пазят. Квартални домакини трепетно повтарят на цените редът. Пристъпи ужасни! Тринайсетий път гъсти орди бутат количките диво и тела се блъскат, и кръв се пролива. Хора кат животни!Рояк след рояк! Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат. Бури подир бури! Рояк след рояк! Псувни и проклятия! Хора кат животни! Намаления ужасни! Дванайсетий път пенсионери лазят по пътеката сива и асфалта тъпчат, и тълпа я залива. Рейс подир рейс! От спирката чак! Журналист безумний снима входа пак и вика: „Търчете! Дайте си парите!“ Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: „Търчете! Ниски са цените!“ Пенсионер безумний сочи магазина пак и вика: "Търчете! Тамо са храните!" И пенсиите тръгват с викове сърдити, и „Напред!“ гръмовно въздуха разпра. Магазина отговори с друг вик: „Ела“!
И ордите тръгват с викове сърдити, и „Банани!“ мощно въздуха разпра. Лидълът отвръща с други вик: ура! И пенсиите ръгват, стискайки парите, "Бананиии!" гръмовно въздуха разпра. А полицията отвръща с други вик: "А-ха!" И с нов порой от псувни, проклятия и попръжни пенсионерите наши, оплискани с кърви, бутат се и блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и с количка тича стръвно, та да може един банан по-вече в нея да сложи. И с нов дъжд от лакти и псувни на майка лелки, пенсионери спират да се вайкат, влизат и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди висящи на щанда да сложи и един банан повеч в торбата да положи. И с нов дъжд от думи, ругатни, закани пенсиите наши, от глада подбрани псуват и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред, чанта геройски на щанда да положи и един банан повече в нея да сложи. Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат. Колички се чупят. Тълпите ревът, талази налитат, мачкат се, пищят; Вият като вълци, бутат се кат овци, и пак се натискат; българите прости кат свине тичат, кой бос, кой обут, не сещат ни жега, ни жажда, ни студ. Идат като тигри, бягат като овци и пак се завръщат - "пенсии-орловци"! Кат лъвове тичат към страшний редут, не сещат умора, ни жажда, ни студ. Щурмът е отчаян, персонала – труп. Три часа веч продават, но помощ от нийде, Три часа веч продават, но помощ не иде, на работний ден край се не види, а тълпи пенсионери пак фърчат към тях. Нищо. Те ще бачкат и честно, без страх кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Простаците идат; всичките нащрек са! Поредният напън вече е настал. Един пенсионер, кат обезумял ревна гороломно: „Бананите свършват, мандарините също! Затуй ли се блъсках и толкоз синини?
Таквоз нещо не помня от войната дори.“ Пенсионер обезумял ревна гороломно: „Бананите свършват, мандарините също! Затуй ли това блъскане, тез синини? Таквоз нещо не помня и във войната дори.“ Последният напън вече е настал. Тогава Фандъкова, общинский генерал, ливна водата от медени менци: "Венчайте България с лаврови венци! На вашата сила общината повери бананите, Борисов и Партията дори!" При тез думи страшни, безумните орди се втурнаха люто през тесните порти гневни и шумещи! О, безумен час! Тълпите озверяха напълно тогаз, бананите липсват, краставици също стоката свършва – тълпата прелива и гневни, безумни по рафтове висят, пред цяла вселена, в тоз забравен кът, за една покупка, за малко далавера. При тез думи силни пенсионерите горди поемат геройски към полицейските орди. Бесни и шумящи! О, геройски час! Банани ще има за всички тогаз. Парите са малко, но старците траят, викът се пречупва - мераци остаят и сладката радост до крак да измрът пред магазина, на тоз страничен път, с едната смърт бедняшка или с една победа. „По новините България нази ще гледа, репортаж ще има, тя ще ни съзре, ако не си купим: да мрем по-добре!“ "България цяла сега нази гледа! Телевизия снима! Тя ще ни съзре! Ако би бегали - да мрем по-добре!" Няма вече нищо! Има хекатомба! Всяка стока цел е, купувача – бомба, всяка крачка – удар, всяка душа – плам. Прахове и мръвки изчезнаха там. Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви – бомба, всяка стока – удар. Всяка душа – срам. Свинско и сланина изчезнаха там. Няма веч колички! Има хекатомба! Всеки бастун меч е, всяка чанта - бомба, всяка дума - удар, всяка душа - срам. Чак онез с колите духват от страх там. “ Грабайте млеката!“ – някой си изкряска
и пенсии полумъртви фръкнаха завчаска кат демони черни покрай празний рафт, катурят, струпалят полуживи пак! "Грабвайте децата!" - женица изкряска и майките хукнаха напреде завчаска. Кат ангели бели, кат челен орляк, подбутват децата и напредват пак! И персонала тръпне, друг път не видели хора как се бутат, бедни, озверели и въздуха цепят със просташкий вик. Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели. А полицаите тръпнат, друг път не видели ведно да настъпват чичета и лели. Те въздуха цепят със демонский вик: "Банани да купим, пусни ни мръсник!" Жените наши - като скали твърди, магазина щурмуват с железни си гърди и хвърлят се смело във женския кеч, кат виждат - близо бананът е веч... Пазарът се обръща на бой и за миг пенсиите наши, кой от кой по-болни се фърлят да докопат храните отровни, като виждат харно, че се свършват веч . . . Но вълни не спират от орди дивашки грабят и се бутат все така – юнашки . . . Йоще миг – ще затвори тоз магазин. И вълни по-нови от орди пенсионерски гълтат орляка милиционерски... Йощ миг - аха да хванат заветний банан!... Но властта разгони пенсионерската сган... . . .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . И днес йощ нета, щом тема зафаща, спомня тоз ден бурен, пише и препраща спомня тоз ден бурен, шуми и препраща глупоста му дивна като някой ек, от форум на форум и от век на век! И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща срамът му дивен като някой ек от дупка на дупка и от век на век! И днес йощ кварталът, щом дума захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от уста на уста, от човек на човек!