Geoffrey's Comics Deluxe in English and Bulgarian

Foreword

A

short story for a long trip of passion both for the writer of the article and for Geoffrey himself. This is written in such a Gonzo way, that you can smell the 5 p.m. coffee, taste the left-over pizza and feel late night buzz that keeps you going. Because what you will read is not from your ordinary guy. You see, from a country “far – far away” came a boy with a passion for cinema, good books and awesome characters. He came looking for adventure. What he found here was not only comics, but friends and a father-figure as well. Unlike in the movie “Easy Rider”, where the character “went looking for America…and couldn’t find it anywhere”, Georgi went looking for America, and found himself.

– By a big fan.

Ув о д

Е

дна кратка история за дълго пътешествие както за писателя, така и за самият Джефри. Това е напизано в такъв Гонзо стил, че можеш да помиришеш кафето от 5 следобед, да вкусиш останките от пица и да усетиш среднощният ентусиазъм, каращ те да продължаваш. Защото това, което ще прочетете не е написано от средностатистичен човек. Видите ли, от държава “далеч-далеч от тук” дойде момче със страст за киното, добрите книги и невероятните герои. Дойде да потърси приключението. Това, което намери бе не само комикси, но приятели и бащина фигура. В контраст с филма “Easy Rider”, където героят “отиде да потърси Америка... но не я намери никъде” Георги отиде да потърси Америка, но я намери в себе си.

– От голям почитател

G

eoffrey’s Comics is a store in Gardena, California – a suburb on the South Coast of Los Angeles. It’s the longest-running comic book store in the state.Opened on November 15th, 1978, the store continues to work even now.

Geoffrey’s image is as colorful and multidimensional as the time in which he lives. Born in 1941, his childhood was poor but happy. His family lived in a caravan while his father was building their future bungalow house. They called their fridge the Ice Box because essentially it was just that - in place of today’s freezer a big chunk of ice was put to cool the products. In every city back then there was an ice factory with an automated stand attached to the ice-making machine.

When the ice was over it was delivered to each home the same way a milkman delivered milk in glass bottles.

2

The fun activities for a child were limited to: listening to radio broadcasts (complex performances with many voice actors included) of cowboys, masked avengers, explorers; playing with other kids from the neighborhood, and reading 10-cent comics offering a variety of stories, heroes and adventures. Geoffrey’s favorite comic was Black Hawk. The protagonist - a man without superpowers, an aviator who fought Fascists, Nazis, spies and kamikazes with his friends. The superheroes weren’t popular back then. Batman comes out for the first time in 1939 in Detective Comics (DC) #27 – the name that now represents one of the two biggest comic companies. In that volume he’s a dark character, his main weapon a Colt 45. The year before that Superman comes out in the first volume of Action Comics. This volume still remains the most expensive comic book of all time – its price varies somewhere between 800 000 and a million dollars because of its rarity. There are a few remaining copies of the

К

омиксите на Джефри е магазин в Гардена, Калифорния, едно от предградията по южното крайбрежие на Лос Анджелис. Това е най-дълго функциониращият магазин за комикси в щата, отворил врати през 15 Ноември 1978 година, работещ дори и сега. Образът на Джефри е колоритен и многоизмерен, също като времето в което живее. Роден през 1941-ва, детството му преминава бедно и щастливо. Семейството му живее в каравана, докато баща му строи бъдещата им къща тип бунгало. На хладилника са му викали “ледена кутия”, защото е бил точно това: на мястото на днешните камери са слагали голям къс лед за да охлажда продуктите. Във всеки град е имало фабрика за лед с автоматизиран щанд прикрепен към ледообработващата машина. Когато ледът е свършвал, разносвачи са го доставяли по домовете сутринта, когато е минавал млекарят, да доставя млякото в стъклени шишета. Така че забавленията за едно дете са се изчерпвали до слушане на радио програми (които са си били цели спектакли с различни актьори и гласове) за каубои, маскирани отмъстители, изследователи; ходене на кино, игра с другите лапета от квартала и четене на 10-центови комикси, предлагащи разнообразие от истории, герои и приключения. Любимият му комикс е Black Hawk - човек без супер сили, летец, който заедно с приятелите си се сражавал с фашисти, нацисти, камикадзета, шпиони и каквото още дойде. Интересното е, че по това време супер героите не са били популярни. Батман излиза за първи път през 1939-та година в брой 27 на Detective Comics (това име после се превръща в едната от двете най-големи компании - DC) и е доста по- тъмен герой, а основното му оръжие е Колт 45-ти калибър. Предходната година се появява

3

original because of the start of World War II and the need for military resources like paper, metals and rubber. The Americans started a recycling propaganda – every unnecessary thing or resource was seen as a step forward towards the victory. And so on, the obedient housewives joined the recycling campaign. The comic books had to go first for they weren’t considered a serious read and were thought to be corrupting the youth. The child that read comic books was thought as strongly inclined to become a thief, rapist, junkie or murderer.

That view did not disappear until the mid-1970’s. This gave birth to the Underground Comix in San Francisco which were a small press or self-publishing comic books made by artists that were high on pot, LSD and whatever drug they had their hands on. There was neither censorship nor taboos in their work which resulted in some of the funniest underground comics at the time.

Geoffrey didn’t care at all about censorship. So much that a local shopkeeper caught him trying to steal a 10-cent Black Hawk comic. This incident can be easily compared with the scene of Francois Truffaut’s film Day for Night in which the protagonist dreams of how he stole a movie poster from a locked cinema as a kid. The next week, the comic book was stolen successfully.

Yes, the artistic value of the comic books was not big but they offered adventures, emotions and a chance to escape to their young readers.

In most cases the readers were young boys and girls with rich fantasy and awakened consciousness. The comic books were in the same category as the so called cheap thrills or pulp fiction – cheap detective novels that you could carry everywhere and throw away In front of the first store locat ion at Crenafter reading. The guilty pleasure that everyone shaw blvd., Gardena, California Пред първата локация на мага wanted to acquire but had to do so in secret so that зина, булевард Креншоу, Гардена, Калифорния he would not be condemned a failure.

4

Before we get to the store opening we have to complete the epic and larger than life image of Geoffrey. To do so we must look into what he did in his pre-store years. In the late 60’s he started working as a

Супермен, в брой първи на Action Comics. Това и до днес остава най-скъпият комикс, вариращ между 800 хиляди долара и милион и нагоре, защото са останали много малко броеве от оригинала. Причината е започването на Втората световна война и нуждата на военните от ресурси като хартия, гума и метали. Американците са започнали рециклираща пропаганда, как всяка ненужна вещ или ресурс е стъпката към победата and so on. И така, послушните домакини се включили в кампанията по рециклиране. Първи заминали комиксите на децата, защото не са ги смятали за сериозно четиво и им било натяквано че тези книги “покваряват младежта”. Детето, което чете комикси имало изключително голяма склонност да стане наркоман, крадец, изнасилвач и убиец. Това твърдение не заглъхва до средата на 70-те години. Това е и рождението Underground Comix-ите в Сан Франциско, които са създавани от писатели и илюстратори нагърмяни на трева, лсд-та и каквото е съществувало друго тогава. При тях цензура и табута е нямало, което дава като резултат едни от най-хумористичните ъндърграунд комикси правени за тези времена. За всички цензури и простотии, Джефри карал на принципа за болката на фаровете и че неговият не го болял въобще. До толкова, че кварталният магазинер го хванал да скатава 10-центов Black Hawk комикс. Това може да бъде сравнено само със сцената от филма на Франсоа Трюфо, Американска Нощ, в който главният герой, който е режисьор, сънува как като дете е крал с бастун, филмов плакат през решетка на заключеното кино. На следващата седмица, комиксът бил откраднат успешно.Вярно, художествената стойност на комиксите не е била кой знае колко голяма, но те са предлагали, приключения, емоции и ескейпизъм на своите млади читатели. В повечето случаи, това са били младежи (и младежки) с будно съзнание и богата фантазия. Комиксите са били в една категория с евтините детективски романи, наричани още cheap thrills, но найизвестното им жанрово наименование е Pulp Fiction. Книги, които можеш да носиш със себе си, навсякъде, в задния си джоб, да четеш и после да ги захвърлиш, защото има много такива. Виновното удоволствие, което всеки е искал да си позволи, но трябвало да го прави скришно, за да не го заклеймят като “пропаднал”.

5

soft core porn actor. One of his movies was all over the Grindhouse cinemas across the country. After the start of the Vietnam War he fled to Canada to avoid being recruited as a soldier who, in his words, has to kill or be killed. After the war ended in the mid 70’s he worked as a guardian in one of the Los Angeles ghettos around Compton until in 1978 he decided he didn’t want to continue pursuing a civil service that didn’t satisfy him. He wanted to be occupied with something he liked.

So Geoffrey’s comics opens doors on November 15, 1978. In its first years the store did not differ from the regular used textbooks shed.

The cash register was an old box of cigars. The place was full of comic books in boxes. It was nothing special at first glance but for a man whose dream was to own a place like this, it meant everything. Geoffrey even lived in the back of the store - it was tailored as a bedroom with an extra wall made of wood chips and a bunk bed stiffened by beams. This was accomplished with the help of Geoffrey’s brother-inlaw – Jeff Bergdahl who works in the store to this day. The only thing missing was the bathroom but the problem was solved easily because Geoffrey frequented the El Camino gymnasium across the street where he trained basketball and used the showers. At the time he also enrolled sociology at the same college and through the last two years of his education was transferred to Long Beach University where Steven Spielberg graduates film directing. He earned 6 dollars a day from the store – a six-pack and hotdog costed 5. He even got a one dollar profit! Most of his clients were kids and the most wanted comic volumes were the old ones. One of these kids was John Singleton – the director of Boyz N The Hood. After the film premiered Singleton went to thank Geoffrey and share his admiration and happiness that the store was still working after all these years and the major importance it had in Singleton’s personal life that could easily end in the Crenshaw ghetto.

6

Comic book conventions are popular. The San Diego Comic-Con that nowadays occupies arenas is no longer concentrated on comic books as much as the promotion of movies, especially the superhero ones.

When Geoffrey went to a comic con in the early 80’s it occupied half

За да стигнем до отварянето на магазина, епичният и “larger than life” образ на Джефри, няма да бъде пълен ако не се спомене какво е правил преди това. През края на 60-те години започва като софт-кор порно актьор и дори един от филмите в които е бил, се е прожектирал по Grindhouse кината в цялата страна. След започването на Виетнамската война, бяга в Канада за да не го вземат войник, който, по негови думи, ще е накаран да убива или ще бъде убит. След края на войната, в средата на 70-те, работи като надзирател в едно от гетата на Лос Анджелис, около Комптън, докато през 78-ма решава, че не иска да бута държавната служба, която и без това не го удовлетворява. Иска да работи за себе си с нещо, което му харесва. И така , на 15-ти Ноември през 1978 година, Комиксите на Джефри отваря врати. В първите няколко години магазинът не се е различавал по нищо от барака с учебници от книжната борса. Касовият му апарат е бил кутия от стари пури. Било е помещение с наредени по земята кутии с комикси. Нищо кой знае какво на пръв поглед, но за човек, чиято мечта е да има такова място, той е имал всичко от което се е нуждаел. Джефри дори живее в задната част на магазина, пригодена като спалня с допълнителна стена от талашит и двуетажно легло сковано от греди, с помощта на един от неговите роднини, шуреят му Джеф Бъргдал, който и до ден днешен работи в магазина. Нямало е само душ кабина, но проблемът е бил решен генерално защото Джефри е ходил във физкултурния салон на колежа Ел Камино от отсрещната страна на улицата, където тренирал баскетбол и е използвал душовете там. Записва социология във същия колеж и през последните две години от образованието си, се трансферира в университета на Лонг Бийч, където Стивън Спилбърг завършва филмова режисура. На ден изкарвал по 6 долара от продажбата на комикси, а комплект кутийки бира и хот-дог са стрували 5. Даже на печалба е излизал! Повечето му клиенти са били деца и най-много се продавали по-старите броеве. Едно от тези деца било Джон Сингълтън, режисьорът, създал филмът Boyz N The Hood. След излизането на филма Сингълтън отива да благодари на Джефри и да сподели възхищението си от това, че магазинът все още работи след толкова

7

the lobby of a semi-prestigious hotel. Along with the sale of comic books, he was himself a collector of superhero comic books and other superhero merchandise. That was his passion. His house – a typical for Torrance and Redondo Beach one storey bungalow- was a homemade comic book museum. After becoming its owner, he added a few more rooms. He even joked with his third wife that when he died the place could become a comic book museum that could be entered freely by visitors during the weekends. He said that every time he proposed that, Monica’s blood pressure would raise. Quentin Tarantino and two of his friends, the twins Daniel and Manuel Villalobos, frequented the store and often invited the staff to video and movie nights. The twins are production artists in Tarantino’s films. They even base a scene in True Romance on the store – the one in which Christian Slater first meets with Patricia Arquette. Nicolas Cage often filled his Spiderman and Daredevil comic book collection from the shop. Arnold Schwarzenegger shopped through intermediaries.

Each anniversary of the store is celebrated with a huge sale and there’s always a big line of fans on the parking lot waiting to meet and get autographs from the special guests. The first special guest was Jack Kirby, one of the creators of X-Men, Fantastic Four, The Avengers and Hulk. He arrived by car from New York which his wife drove all the way because he didn’t have a license. The store hasn’t closed since 78 and works 365 days a year. To be fair to the 365 days promise, the holiday shifts are two hours long. Its location is only changed once – a block away on the same boulevard which puts the store exactly opposite El Camino College. The cause Gardena, California, Гардина, Калифорния of change is the frequent shop robberies at the time. The first store location was between a church and a liquor store.

8

I met Geoffrey in 2008, a few years before the store’s 30th anniversary. I had arrived in USA on 18th of June – a date by coincidence matching with The Dark Knight premiere. That didn’t make much

много време и важната роля която мястото е имало за неговото личностно развитие, което е можело да завърши по трагичен начин на булевард Crenshaw в гетото. Изложенията за комикси са популярни. Световното комиксово изложение в Сан Диего, заемащо арени в наши дни, вече не акцентира толкова много на комиксите, от колкото промотирането на филми и най-вече такива със супер герои. Когато Джефри отива на това изложение в началото на 80-те, то е заемало само половин лоби на някакъв не толкова престижен хотел, защото освен продажбата, колекционирането на комикси и произведения свързани със супер герои са му били страст. Къщата му представлява самоделен музей на комиксите. Тип едноетажно бунгало, като повечето стандартни къщи в Торънс и Редондо Бийч. След като става неин собственик, той добавя още няколко стаи към нея. Той дори се шегува с третата си жена, че когато умре, желанието му е къщата да стане комиксов музей през Съботите и Неделите, за да могат хората да посещават мястото безплатно: “Всеки път когато започвам темата, Моника вдига кръвно.” Куентин Тарантино и двама негови приятели, близнаците Даниел и Мануел Вилалобос, са посещавали магазина и са канели персонала на видео и филмови вечери. Близнаците са художници по продукцията на филмите на Куентин и дори базират една от сцените в Истински Романс, на самият магазин: когато Крисчън Слейтър за първи път излиза на среща с Патриша Аркет. Никълъс Кейдж, който колекционира Спайдърмен и Деърдевил, си е попълвал колекцията от магазина, а Арнолд Шварценегер е пазарувал чрез посредници. Всяка годишнина се отбелязва с голяма разпродажба и на паркинга има опашка от над 300 човека заради специалните гости- създатели, автори и художници, които тогава са напълно достъпни и с удоволствие подписват комиксите на своите фенове. Първият художник - гост през 79-та година е бил Джак Кърби, който е един от създателите на X-Men, Фантастичната Четворка, Отмъстителите и Хълк. Пристигането му било с кола от Ню Йорк и понеже той не е можел да шофира, жена му е карала колата през целия път. Магазинът не е затворил от 78-ма и работи 365 дни в

9

of an impression back then but later when I thought about it I started laughing – I was born in 1989 when the first Batman feature film was released with Michael Keaton as the leading role, which I first watched in 92 when my father rented it after he’d picked me up from kindergarten. I was in California when the new Christian Bale film premiered and when I was flying for my last college year they were filming Dark Knight Rises in the parking lot of El Camino College.

I was chased off the set three times because I wasn’t an American citizen, nor a member of the US filmmakers’ guild and if an accident was to happen, I could’ve been able to sue them for a lot of money. I was able to get in twice after that by lying to a guard and a policeman that my professor had sent me there for an internship. After that the set was moved.

The first two weeks I was in US I was working for Bulgarians who transported cars on tankers through the ocean and possibly some other things were transported along in the cars’ doors. That wouldn’t surprise me at all. After that they threw me out because the gas stealing from the cars wasn’t enough for them to meet ends so they had to lose some of the expenses. I had a scruffy bike that I rode with tears of anger in my eyes up the Redondo Beach Boulevard, through Torrens on my way to Gardena.

I didn’t know anyone yet and I wasn’t used to my new location. I knew only the way from my flat to the college and back. I had just moved in and I didn’t want to lose the place because of unpaid rent. The need for a new job was the only thing that occupied my mind back then. I had seen a plate which read “Comic books” and had the Batman logo on a yellow background. I entered the store one day and began to look for someone The facade of his house, Torrance, California that looked like he owned the place. I finally Фасадата на къщата му, Торънс, Калифорния found the guy, we started talking and after I told him my situation I begged him to offer me any kind of job, even that of a cleaner would make me enormously happy. It was a desperate moment, I was completely sincere. The event didn’t have anything 10

годината (празничните смени са били по 2 часа за да са верни на 365дневното си обещание). Локацията му се сменя само веднъж с една пресечка нагоре по същия булевард, което го поставя точно срещу колежа Ел Камино. Причината за местенето е била зачестилите разбивания на магазини. Първото място е било буквално между магазин за алкохол и църква. С Джефри се запознах през 2008-ма, няколко години преди 30годишнината на магазина. В Америка пристигнах на 18-ти Юни, по съвпадение - деня на премиерата на The Dark Knight. Тогава не ми направи особено впечатление, но когато се замислих, започнах да се смея - роден съм през 1989 когато е излязъл първият пълнометражен Батман с Майкъл Кийтън, който за първи път гледах на видеокасета през 92-ра когато баща ми всеки ден ми взимаше буутлегнати филми след като ме прибираше следобед от детската градина. В Калифорния бях когато излезе новият Батман с Крисчън Бейл, а когато летях за последната си година, в паркинга на колежа Ел Камино снимаха Dark Knight Rises. Три пъти ме гониха от снимачната площадка, понеже не съм бил американски гражданин, не съм бил членувал в американската гилдия на филмовите творци и ако стане злополука мога да ги съдя за много пари. Още два пъти успях да вляза по същия начин, нахлух на снимачната площадка, излъгах един полицай и един охранител, че професорът ми ме е пратил за стаж, а на четвъртия път вече се стягаха да местят продукцията. Първите две седмици от американския живот работех за едни българи, шибаняци, които прекарваха коли с танкери през океана, а заедно с това най-вероятно и други работи в кухините на вратите на тези коли. Не би ме учудило. Като всички уважаващи себе си еснафи-измекяри, ме изгониха на втората седмица да пестят от разходи, защото от краденето на източен бензин от колите които пренасяха, явно не са успявали да свържат двата края. Където ракът не може да се справи, разсейките ще ги довършат - въпрос на време дето се вика. Имах едно кирливо колело, което карах със сълзи в очите от яд нагоре по един булевард на Редондо Бийч, през Торънс, на път за Гардена. Още не познавах никой, не бях свикнал

11

dramatic or epic in it although in movies these moments are often triumphant for the protagonist. I was a desperate boy trying to survive.

Apparently I had been very excited and worried because I said yes to his every word.

I didn’t know what the words “store credit” meant. At the end of our conversation I thought he’d hired me to work for money and I agreed and he thought he’d pay me in the form of comic books. After a In the living room with his blind rescue dog Brainiac week with that kind of payХолът и спасеното от него сляпо кученце Брейниак. ment we cleared things up and they decided to keep me for money this time. Geoffrey was the second father figure I’ve had in my life. What was the chance for me to run into such a good guy in LA? There are good, conscientious and concerned people all over the world but how and when you run into them, you never know. Geoffrey took me under his wing and gave me a job, advice, experience and tons and tons of stories that happened to him during the 70’s. This store in Gardena, California was the first place in the US where I felt at home, safe and secure. I worked at the store for 4 years while I was in college. Once when Geoffrey was leaving and I was staying for the afternoon shift, he told me “I feel you. I see you alone in this foreign country, away from your family, with little money, nothing ever comes easy for you, but years after this you’d think and say to yourself - these were the best years of my life.”

Geoffrey Wood Patterson died on the 8th of June 2014 at the age of 72 from a transplanted liver failure. When that happened I was in the lobby of a family hotel in Sunny Beach, Bulgaria, working for a Google agency. I was denied a Visa multiple times, my first love Grace was already far behind my back and for two years I had hoped in vain that Geoffrey would be alive when I return to the US. When I found

12

out I started roaming the streets mindlessly, I was grieving and at the same time I felt lucky that this man had been a part of my life. I went

с новото местоположение. Знаех само как да стигна от колежа до квартирата си и обратно. Тъкмо се бях нанесъл и не исках да загубя мястото заради неплатен наем. Мислех единствено как да си намеря друга работа, за да мога да се издържам. Няколко дена преди това мярнах табелата на която пишеше “комикси” и на жълт фон имаше батманския знак. Влязох в магазина и започнах да се оглеждам за човек, който прилича на собственик на мястото. Заговорихме се, оказа се много земен човек и след като му казах каква ми е ситуацията и бих работил каквото и да е, дори и пода само да ми дават да чистя, ще съм доволен. Това беше отчаян момент, бях напълно искрен и в събитието няма нищо кинаджийско или епично изглеждащо, въпреки че по филмите точно тези моменти са изпълнени с триумф за героя. Едно отчаяно момче в безизходица, което търси начин как да оцелее. Явно съм бил много развълнуван и притеснен, защото се съгласявах с всяка негова дума, плюс това не знаех и какво означава “store credit”. На края на нашия разговор, аз си мислех че той ме наема да работя за пари и се съгласих, той си мислеше че ме наема за плащане на изработеното време под формата на комикси. След една седмица “работейки” за комикси се изяснихме и решиха да ме задържат. Както съм казвал Джефри изигра ролята на втора бащинска фигура в живота ми. Каква беше вероятността да попадна на добър човек в този Los Angeles? Но добри, съвестни и загрижени хора има, как и кога се попада на тях-никога не можеш да знаеш. Той ме взе под крилото си и ми даде работа, опит, съвети и много автентични случили му се на него хипарски истории от 70-те години на 20-ти век. В Гардена, Калифорния, магазинът за комикси беше първото място в тази страна, където се чувствах защитен, сигурен и спокоен. В магазина работих общо 4 години докато учих в колежа. Веднъж когато Джефри си тръгваше а аз оставах за следобедната смяна той ми каза: “Съчувствам ти. Виждам те, сам, в друга страна, далеч от семейство, с малко пари, нищо не идва лесно при теб, но след години като се замислиш, ще си кажеш - “това бяха едни от най-хубавите години в живота ми.” Джефри Ууд Патерсън почина на 8-ми Юни 2014-та година на 72

13

to visit my childhood friend Nikolai Kolev who owned a bar in one of the touristic complexes nearby and I got drunk on Jack Daniels and coke. For one year after that I had a photo of Geoffrey as my profile photo in his memory. He was just like a second father to me.

Geoffrey’s comics continues to work till this day. Geoffrey’s son Geoffrey Wood Patterson II or Geoffrey Junior as we all call him manages the store and a year after his father’s death he and some friends – Eddie De Angellini and Mauricio Manucia were able to buy the first and the oldest comic book store in Santa Monica – Hi De Ho Comics. Now both of the oldest comic book shops are his and he sometimes partners up with Mark Hamill a.k.a the original Luke Skywalker.

The four years I spent in the South Coast of California completed my character. The people society perceived as junkies, alcoholics and prisoners turned out to be the most sincere and humane. They taught me not to judge people, not to be pretentious but to be myself. Hippies that are more than 60 years old now, recognized themselves in me, relieved their youth and gave me authentic pieces of that era.

Thank you, Geoffrey for taking me under your wing and showing me what it really means to be a man with a free spirit. Rest in peace.

14

години от чернодробна недостатъчност на присаден преди 3 години черен дроб. Тогава аз бях във фоайето на един измислен семеен хотел в Слънчев Бряг, работейки за агенция на Гугъл. Неколкократно вече ми бяха отказали виза, първата ми голяма любов Грейс вече беше зад гърба ми и от две години се надявах напразно, че когато се върна в Америка той ще е още жив. Тръгнах като замаян по улиците, тъгувах, плаках, скърбях и се радвах, че този човек е бил част от живота ми. Отидох при приятеля ми от детинство Николай Колев, който държеше открит бар в един от туристическите комплекси и се напих с Джак Даниелс и Кола. Държах снимка на Джефри една година на профила си, в негова памет. След баща ми, той беше вторият човек, който си беше като бащинска фигура. Комиксите на Джефри продължава да си работи и до днес. Синът му Джефри Ууд Патерсън II или Джефри Джуниър както му викаме всички, менажира магазина и около година след това заедно с добри приятели и колеги, Еди Де Анджелини и Маурисио Манчуча, успяха да купят най-известния и първи по старост магазин в Санта Моника - Hi De Ho Comics. Сега и двата най-стари магазина за комикси са негова собственост и от време на време актьора Марк Хамил aka. Люк Скайлокър от оригиналните Междузвездни Войни, им е бизнес партньор. Четирите години прекарани в региона South Bay по южното крайбрежие на Калифорния сътвориха моя образ като вече завършен характер. Хората, които обществото смяташе за аутсайдери и провалени пияници, боклуци, наркомани и затворници се оказаха най-истински и човечни. Научиха ме да не съдя хората, да не съм претенциозен, а да си бъда такъв какъвто съм. Хипита, които сега вече бяха на 60 и кусур години, припознаха себе си в мен, съпреживявайки пак младостта си и давайки ми истинска частица от онези времена. Благодаря ти Джефри, че ме взе под крилото си и ми показа какво наистина означава да бъдеш човек със свободен дух. Почивай в мир.

15

Geoffrey’s Comics Author Foreword by Design and production by English Translations by

Georgi Sarafov - Copyright 2018 Marin Sarafov - Georgi’s brother Stefan Mitev - Some guy Severina Stankeva - Pure Awesome

Produced without the author’s knowledge to serve as a gift and a reminder that his friends believe in him.

EXCELSIOR!

Комиксите на Джефри Автор Георги Сарафов - Всички права запазени 2018 Увод от Марин Сарафов - Брата на Георги Дизайн и производство Стефан Митев - Няк’ъв там Преведено на английски от Северина Станкева - Мега яка Произведено без знанието на автора за подарък и за да му напомня, че приятелите му вярват в него!

EXCELSIOR!