Issuu on Google+

НЕПТУН СИ ВРЪЩА ВИДА Август 2010: Меркурий, Венера, Марс и Сатурн се събират ниско на запад по мръкване и залязват два часа след Слънцето. Юпитер се превръща в голяма атракция от късна вечер до изгрев, но и Уран и Нептун са мишени, които си заслужават вниманието на бинокулярните наблюдатели.

Четири планети идват в полезрението ни веднага след залез. Меркурий, Венера, Марс и Сатурн се събират ниско на запад по мръкване и залязват два часа след Слънцето. Великолепната Венера остава видима дълго след останалите. Други три планети изгряват, след като небето потъмнее. Юпитер се превръща в голяма атракция от късна вечер до изгрев, но и двете други, Уран и Нептун са мишени, които си заслужават вниманието на бинокулярните наблюдатели. Всичките седем планети осигуряват тръпка гледани през телескоп, въпреки че, някои са по-ефектни от други. Нека да започнем нашата обиколка на слънчевата система, където обикновенно го правим – западното небе след залез. Трябва да побързате, за да забележите Меркурий. Той лежи по-близо до хоризонта от останалите планети и изглежда като обикновена точка, сияеща в здрача. Планетата достига най-голямото си отстояние от Слънцето на 6-ти Август, когато лежи на 27° източно от звездата. Най-голямото отстояние обикновенно маркира и найдоброто време за наблюдение на вътрешна планета, но това не е истина за Меркурий през този месец. Еклиптиката – видимият път на Слънцето по небето и този, който планетата следва отблизо – правят твърде незначителен ъгъл на западния хоризонт по това време на годината. В резултат – Меркурий поддържа сравнително стабилна височина през вечерите на първата седмица от август. Може да го намерите приблизително на 6° височина, около 30 минути след залез. Той слиза под хоризонта, около половин час след това. Оказва се, че Меркурий е по-лесно видим, когато месецът започне, понеже изглежда по-ярък. На първи август, той свети с 0.1-ва звездна величина, достигайки най-голямо отстояние, обаче избледнява с около 20%, достигайки 0.3-та. Продължава да избледнява с 10% на всеки 2 дни, като след това в средата на август изчезва от поглед. Ако имате западен хоризонт, непокрит от хълмове, дървета или сгради, прекарайте няколко минути всяка ясна вечер, следвайки променящия се облик на Меркурий във вашия телескоп. На 1-ви август планетата заема 7” и е във фаза, в която изглежда леко гърбава. Меркурий изглежда малко по-голям на 5-ти, когато изглежда почти като полу-диск. До около 10-ти август най-вътрешната планета се измерва с 8” и е на 42% пълна. Въпреки че, трябва да търсите малко, за да забележите Меркурий да свети, Венера не представлява такъв проблем. Най-ярката планета доминира вечерното небе, въпреки ниската си


височина. На 1-ви август тя сияе с -4.3 звездна величина и лежи на 15° над западния хоризонт 30 минути след залез. Венера достига най-голямо отстояние от слънцето на 19-ти август, като през това време се прояснява до -4.5-та звездна величина. И ако си мислите, че Венера заслепява тогава, почакайте до края на август и тя ще грее с -4.6-та. На 31-ви планетата лежи едва на 10° височина, само половин час след залез Слънце. Тогава тя стои на 1° под звездата от 1-ва звездна величина Спика. И въпреки че Спика е най-ярката звезда в съзвездие Дева, то тя свети с по-малко от 1% от блясъка на Венера. Венера не само, че печели битката за най-ярка планета през ранната вечер, но и печели битката за най-интересен обект, за тези, които наблюдават през телескоп. На 1-ви август планетата заема 20” напречно и 58% пълна. До най-голямото си отстояние на 19-ти тя нараства с 20% до 24” напречно и представлява полу-диск. С приключването на месеца дискът на Венера се издува до 28” в диаметър и се показва във фаза на удебелен полумесец. Марс и Сатурн се присъединяват към Венера, правейки атрактивно трио през по-голямата част на месец август. На 1-ви, Сатурн лежи само на 2° горе в дясно от Марс, като двойката се пада горе в ляво на 7° от Венера. Марс грее с 1.5 звездна величина в оранжаво-червени отблясъци, докато Сатурн блести с 1.1 звездна величина имайки жълтеникав нюанс. Орбиталното движение на планетите е причината за смяната на позицията им през целия месец. На 10-ти август триото образува равнобедрен триъгълник, като Венера е на долния край, Марс горе в ляво и Сатурн горе в дясно. Всичките три лежат в кръг с диаметър само 7°.

Луната е в оскъдна фаза на няколко градуса под триото на 12-ти август, когато е и върха на Персеидите. А на 23-ти Венера преминава само на 2° южно от Марс. Двете ще бъдат два пъти подалеч на 31-ви, когато ярко-бялата Венера ще лежи точно под синьо-бялата Спика, а руменият Марс ще стои в дясно от тях. Бинокъл ще ви осигурите прекрасна гледка на техните контрастиращи си цветове. Въпреки че, Сатурн нормално изглежда красиво през телескоп, неговата ниска височина този месец замъглява гледката му. Гледката на планетата с пръстените блещука през нестабилната атмосфера на Земята, размътена от горещината на летните вечери. Сатурн се вижда 16” през средата на август, а с пръстените обхваща цели 37”. Марс върви дори по-лошо, с диск от само 5” в диаметър, който не показва никакви детайли.


След като тези вечерни планети залязат и небето потъмнее напълно, обърнете своето внимание далеч на изток. Много хора мислят, че отдалечения Плутон лежи далеч зад границите на телескопа в задния им двор. Но Вие можете да зърнете тази планета джудже през добър 8-инчов или по-голям уред, при тъмно небе. 14-тата звездна величина на Плутон го прави единствения член на отдалечения Кайпер пояс, видим през скромен телескоп. Ключът да видим Плутон е в това да знаем къде точно да гледаме. Той в момента се крие в звездното поле на Млечния път в северната част на съзвездие Стрелец, на някакви си 2.7° северно от Mu (μ) Стрелец от 4-та звездна величина.

До късна вечер Нептун стои на около 20° над североизточния хоризонт. Външната планета достига върхната си точка за 2010 г. На 20-ти август, когато лежи обратно на Слънцето в нашето небе. Тогава той изгрява след залез Слънце, появявайки се високо в южното небе около един часа локално време. Той грее ярко и при противостоенето си достига 7.8-ма звездна величина. Нептун в момента лежи на 1° от мястото, на което през 1846 година на 23-ти септември, германският астроном Йохан Готфрид Гал пръв го зърва. Близостта на планетата до позицията и на откриване не трябва да ви учудва, защото на Нептун му отнема точно 164.8 години, за да завърши орбитата си около Слнцето. Планетата лежи на източната граница на Козирог, където съзвездието се среща с Водолей. Вие може да намерите Нептун с бинокъл на въображаемата линия свързваща Mu Козирог с 38 Водолей. Тези две звезди от 5-та звездна величина образуват триъгълник със звездата от 4-та звездна величина Iota Водолей, на юг от тях. Нептун лежи на 2° от Mu Козирог, но пролуката се затваря до 1° в края на месеца. В нощ със стабилна видимост, насочете своя телескоп срещу Нептун и усилете приближението. Вие ще видите прекрасния му синьо-сив диск, измерващ се с 2.4” от край до край. Юпитер и Уран изгряват заедно, малко след 22:00 часа локално време през ранния август и два часа по-рано в края на месеца. Юпитер е славен, сияейки ярко със звездна величина от – 2.8 на бледия фон на съзвездие Риби. Само Луната и Венера светят по-ярко. Юпитер изглежда зашеметяващо, през какъвто и да е телескоп. Планетния диск се разширява до 48” в средата на Август, само 2” по-малко от върха си през септември. За най-добра гледка


изчакайте, докато Юпитер се изкачи сравнително високо. В началото на август това значи след полунощ, като с напредването на месеца, планетата ще изглежда добре още късно през вечерта. Тънката атмосфера на Юпитер показва множество детайли. Типичният телескоп показва два тъмни пояса с по-светла зона между тях, лежаща по екватора. Докато с поголям инструмент можете да очаквате цяла серия от редуващи се светли и тъмни пояси. Тъмните зони показват относително топли пояси от ниски облаци, докато по-светлите зони са от по-студени пояси с по-висока облачност. Видът на Юпитер в окуляра се променя сравнително бързо, защото планетата се завърта около оста си за по-малко от 10 часа. Големите луни на Юпитер предлагат друго угощение за наблюдателя. Йо, Европа, Ганимед и Калисто обикалят планетата в периоди от 1.8 до 16.7 дни. И понеже техният орбитален път лежи близо от нашата наблюдателна перспектива, то луните минават отпред и отзад планетния диск веднъж на всяка орбитална обиколка. Повече от 60 такива преминавания и затъмнявания могат да бъдат видени през август, а наблюдателите, където и да е по Земята, могат да видят голяма част от тях. През август, когато единият, Йо или Европа, минава зад Юпитер, те първо се потапят в планетната сянка, а после се появяват като светъл лимб. Европа осигурява няколко такива, добре разчетени събития за Северна Америка. В нощта на 11-ти срещу 12-ти август, луната изчезва в сянката в 12.37 и се появява в 5.17 часа. На 18-ти срещу 19-ти, Юпитер затъмнява Европа в 3.13, но появяването и е след изгрев Слънце. Преминавания на лунни сенки върху планетния диск се получават, когато луната преминава между Юпитер и Слънцето. Понеже Йо се движи най-бързо, то той осигурява най-драматичните спектакли. Добър пример ще се състои на 14-ти срещу 15-ти август, започвайки в 12.40 часа EDT. На сянката на Йо отнема 2 часа и 14 минути да премине по планетния диск. Самото преминаване на Йо пред Юпитер, започва 54 минути след като започне транзита на сянката му, като тъмната сянка е полесна за наблюдение на фона на юпитеровата облачна покривка. Уран свети със звездна величина от 5.8, достатъчно ярко за забелязване дори с просто око при подходящи условия и далеч по-лесно за бинокулярните наблюдатели. На 1-ви август той стои на 3° западно от Юпитер, като до 31-ви пролуката се свива до 1.8°. В средата на месеца звезда, която свети малко по-бледо от Уран, лежи по средата на разстоянието между двете планети. През телескоп, Уран показва диск в диаметър 3.7” в отчетлив синьо-зелен цвят.


ПЕРСЕИДИТЕ ЗАСЛУЖАВАТ ГЕРОИЧНО ПОСРЕЩАНЕ Няма да ви е нужно извинение за почивка през петъците на август, но Персеидите са добро такова. Дъждът достига своя връх в безлунната нощ на четвъртък ноща на 12-ти срещу 13-ти август. Наблюдателите под тъмно небе трябва да видят средно поне по 60 метеора за час, а може би и дори 100. Около половината от тази бройка ще са видими в ноща преди и след пика. Метеорите изглеждат излъчвани от точка в съзвездие Персей. Районът лежи ниско на северозапад през вечерните часове, но се издига по-високо след полунощ. Тогава и ще е найдобрата гледка, докато Земята се носи през метеорния поток. Метеорите на Персеидите идват от прашинки, изхвърлени преди много години от кометата СуифтТътъл/109Р. Тези зрънца изгарят, когато се удрят в атмосферата на Земята с 56 километра в секунда, създавайки линиите от светлина, които виждаме през всеки Август. ДВЕ СЕДМИЦИ С ФИЗИОНОМИЯТА НА ПОСИДОНИЙ Отрупан с детайли, пълният с лава кратер Посидоний, излиза начело в списъка на всеки лунен любител. Бъркотия от върхове и комплексна система от кратерни бразди, светли части от свличания и стени се съревновават за вниманието ни в този 96.5 километров ударен кратер. Източния край на Посидоний се осветява от изгряващото Слънце, вечерта на 14-ти август. Гледайте за кратера по линията, отделяща осветената от неосветената част на Луната, на около една трета по пътя към полюса от север на юг. Посидоний B, относително скорошен 14.5 километра широк белег от удар, седи на североизточния ръб на кратера. Малко по-малкия Посидоний А, изплува бързо от сенките на главното дъно на кратера. Може да видите промените


на всеки час, докато Слънцето се катери високо над лунния пейзаж, разкривайки нови терени. И въпреки че, много от кратерите изчезват по пълнолуние, Посидоний гордо показва очертанията си с множеството детайли на своята вътрешност. Този зрелищен кратер взима името си от гръцкия астроном и философ Посидоний, живял от 135 до 51 година преди Христа. Не го бъркайте с гръцкия бог на морето Посейдон.

Къде да видим планетите ВЕЧЕРНО НЕБЕ

ПОЛУНОЩ

СУТРЕШНО НЕБЕ

Mеркурий (запад)

Юпитер (югоизток)

Юпитер (югозапад)

Венера (запад)

Уран (югоизток)

Уран (югозапад)

Марс (запад)

Нептун (югозапад)

Сатурн (запад)

ТЕМПЪЛ ПРЕДЛАГА ДОБРО ЗАБАВЛЕНИЕ

С добре изразената си глава и къса опашка, кометата 10Р/Темпъл дава на наблюдателите угощение, късно през ноща в средата на август. Далеч от градските светлини, всеки телескоп ще ви донесе хубава гледка на тази ледена топка от 8-ма звездна величина. Осем инчов или по-голям инструмент, ще ви позволи да проследите ядрото на кометата, дори от предградията. Изчакайте до един часа локално време за домакина на кометата – съзвездието Кит, да се изкачи разумно високо на югоизток. Вие можете да намерите 10Р/Темпъл между Eta (η) и Tau (τ) Кит, двойка звезди от 3-та звездна величина в северозападната част на съзвездието. Въпреки че, астрономите предсказват, че кометата ще достигне своя връх от 8-ма звездна величина, понякога се случва и изблик на повече светлина. И ако това се случи тази година, може да очаквате кометата да бъде по-ярка с няколко величини отгоре.


На кометата и отнема 5.4 години да обиколи Слънцето. През този период, тя описва примка, точно от орбиталния път на Марс, чак до Юпитер и се връща обратно. Тя достига свойта най-близка точка със Слънцето, наречена перихелей, на 4-ти юли. Ние няма да видим друго благоприятно за наблюдение завръщане на тази останка от миналото чак до 2026г.

ЦЕРЕРА ПРЕСИЧА БЕЗЗВЕЗДНО ПРОСТРАНСТВО За тези, които обожават да се любуват на астероидите, Млечият път е коравосърдечен противник. Връх на топлийка светлина, срещу богатия на звезди фон на галактиката, обещава да бъде трудна битка, която много от наблюдателите провеждат. Обаче този месец предоставя редкия шанс за победа на астероидните ловци. Астероид 1 Церера прекарва повечето от август, прекосявайки празна част от Млечния път в южнaта част на съзвездие Змиеносец. Някои наблюдатели на дълбокия космос преписват този облак от тъмен газ и студен прах, като дръжката на мъглявината Pipe, докато други казват, че е задния крак на Prancing Horse. Шепата звезди от близката страна на облака, доставят достатъчно количество обозначения, за да намерите найголемия астероид на Слънчевата ни система. Дори от двора на градската ви къща, не би трябвало да имате неприятности да шпионирате Церера през дори сравнително малък телескоп. Змиеносец лежи право на юг в средата на вечерта. Намерете Theta (θ) Змиеносец в южния край на съзвездието, Церера отстои на 3° от тази звезда от 3-та звездна величина през целия месец. Церера избледнява от звездна величина 8.1 до 8.6 през август. Той изглежда относително светъл, защото е доста голям - разпростирайки се на почти 966 километра. Източник: Astronomy.com Превод: Калоян Арсенов


ЗВЕЗДНА КАРТА АВГУСТ 2010


Небето август 2010