АРТспектър, брой 64

брой 64 септември 2024 ISSN 1314-0000

Аkадемично издание

АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ ПЛОВДИВ

брой 64 септември 2024 ISSN 1314-0000 Академично издание

2

Зимен камерен фестивал

Доц. д-р Евгений Шевкенов

14

Фотоизложба на Дина Йорданова и концерт на Мандолинен квинтет „Сезони“

Проф. д-р Стела Митева-Динкова

6

18

Проф. д-р Рада Славинска

Доц. д-р София Русева

Световна гайдарска многоликост в АМТИИ

10

Открий „Дъхът на живота“ Камелия Илчева

АКХ „Гаудеамус“ във Виена

20

Неделното българско училище „Азбукарчета“ в Мадрид Ивайло Димов

34

В Долината на тракийските царе Лазар Попов

38

48

АМТИИ отбеляза Китайската нова година

Проф. д-р Зорница Петрова

Дизайнери от АМТИИ на модни събития в Рим Проф. д-р Любомир Караджов

22

42

Доц. д-р Зоя Микова

Стою Тинков

Китайски народни песни на сцената на АМТИИ

Успешни практики на студентите от катедра „Теория на изкуствата“

24

51

Концерт RECITATIVO Валерия Паскалева

Майсторски клас на доц. Шевкеновв НМУ „Любомир Пипков“

26

„Едип и пророците“ с хореограф Стефан Йорданов

Проф. д-р Любомир Караджов

Доц. д-р София Русева

28

45

Проф. д-р Рада Славинска

Биляна Динкова

Юбилеен концерт на проф. Милчо Василев

Клавирен рецитал на Георги Черкин

53

Традиционни практики и музика на етническите общности в Пловдив Доц. д-р София Русева

2/3

Зимен камерeн фестивал Доц. д-р Евгений Шевкенов

О брой 64 септември 2024

т 25 ноември до 12 декември 2023 г. организаторът на събитието АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ проведе пропуснатото през 2020 г. издание на Фестивала, с което не само навакса летоброенето от първото издание през 1964 насам, но и подари на Пловдив и неговото културно население още седем безценни вечери с изкуството на Евтерпа. Подари, защото ръководството на Фестивала и Академията в лицето на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак не само роди блестящата идея за такова оригинално фестивално презареждане, но и демонстрира воля и управленски умения, за да осигури нужното финансиране, със собствени средства, при свободен вход за всички. Проявата на подобно активно визионерство и филантропска целеустременост може да послужи за пример на всички ръководители в образованието и културата не само на университетско, но и на държавно равнище.

Концертът на откриването в Голямата базилика бе поредна гръмка заявка за амбициите на Фестивала да бъде форум за изпълнители от най-високо световно ниво. Концертмайсторът на Виенските симфоници и професор в Държавния университет за музика във Виена, Антон Сороков, впечатли публиката със зрялост, харизма, виртуозитет и феноменален звук (Гуарнери дел Джезу). В гъвкаво и деликатно партньорство с чудесния пианист Александър Колев сонатната вечер бе еталонно разгърната в елитарно камерномузикално преживяване за истински естети и познавачи на жанра. Два дни по-късно в традиционната музикална рубрика „Музикалното бъдеще на Пловдив“ възпитаниците на НУМТИ „Добрин Петков“, перкусионен ансамбъл „Престо“ с ръководител Пенчо Пенчев, буквално взривиха залата на Академията с младежката си енергия и завидно майсторство, което надхвърляше очакванията за възрастта им – не само като техническо владеене на ударните инструменти, но и като ансамблов усет и рано изградени умения за камерно музициране. Забележителен празник на съвместното музициране в по-голям мащаб – китарен ансамбъл и хор – сътвориха ансамбъл „Академика“ с ръководител Стела Динкова-Митева и празнуващият 70-годишен юбилей хор „Детска китка“ с диригент Яна Делирадева. Препълнена зала, приповдигнато настроение и пределна мотивация на участниците, очевидно отлично подготвени и вдъхновяващо концертно съпроводени от ръководителките си. На 2 декември Стефан Хубенов успя да надскочи заглавието на рубриката „Звездите на утрешния ден“, демонстрирайки звездни цигуларски качества и музикантски умения в настоящето, а не в бъдещето. Амбициозната програма с творби от Бах, Изаи, Крайслер и Христосков бе поднесена безукорно и само фактът, че той е мой студент, ме възпира от употребата на още по-сериозни суперлативи, за да не бъда упрекнат в лични пристрастия. Клавирният концерт на 4 декември представи на пловдивската публика носителката на Гран При от Баховия академичен конкурс в АМТИИ, отличната млада пианистка Елена Нефедова, която във втората част на програмата отдаде почит на юбилея на Рахманинов, изпълнявайки „6 пиеси“ оп. 11 в перфектно балансирано дуо със съпруга си Иван Дончев. На 6 декември Борислав Ясенов и Велислава Карагенова демонстрираха изтънчен вкус както при самия подбор на програмата „Шедьоври на флейтовата музика от XX век“, така и при финото и зряло музициране пред многобройната публика, която, въпреки съвпадението с празника Никулден и конкуренцията на симфоничен концерт в Културния дом, бе предпочела насладата от това чудесно академично и фестивално събитие.

4/5

брой 64 септември 2024

Заключителният концерт на 12 декември даде достоен финален акорд на висококаратовата програма на Фестивала. Георги Черкин, музикант с потекло, демонстрира как аристократичното в изкуството е въпрос не само на произход, но и на непрестанно лично самоусъвършенстване. Непринуденост на фразата, яснота на формата, естественост и безукорност на пианизма – една вдъхновяваща вечер, която, завършвайки този цикъл, ни оставя в трепетно очакване на продължението – през 2024. Международният фестивал на камерната музика и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ ще празнуват своите 60-годишнини – честит юбилей и успех за следващите 60!

Световна гайдарска многоликост в АМТИИ Проф. д-р Рада Славинска

З

а гайдата и гайдарското изкуство са публикувани стотици статии и научни изследвания, правени са конференции по всички кътчета на планетата, въпросите са разисквани от сериозни изследователи, но и до ден днешен тайнството на този инструмент не е разгадано докрай. Опит да се открехне още малко завесата на това тайнство бе направен на Седмата международна научна гайдарска конференция, организирана съвместно с международната гайдарска организация International Bagpipe Organisation (IBO) и Българска национална гайдарска асоциация. Събитието се проведе в три дни – 8–10.03.2024, с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а домакин беше АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – люлката на академичното обучение във фолклорното изпълнителско изкуство. Безспорно форумът беше СЪБИТИЕ с висока стойност и тази стойност не идваше само от

6/7

присъствието на председателя на IBO проф. Касандре Балосо-Барден, ректора и зам.-ректора на АМТИИ проф. д-р Тони-Шекерджиева Новак и доц. д-р Жан Пехливанов, председателя на Българската гайдарска асоциация Петър Янев, зам.-председателите на асоциацията Теодора Игнатова, Веселин Козарев, доц. д-р Иван Георгиев и изследователи от няколко големи музикални университета в САЩ, Канада, Аржентина, Сингапур, Турция, Белгия, Финландия, Англия, Гърция и др. Истинската стойност беше придадена от над 20-те участници от 14 страни, пътували с хиляди километри, за да бъдат част от своеобразния „събор“ на световната гайдарска многоликост. След встъпителното си слово, гледайки пълната с гайдари от цял свят зала, ентусиазма на участниците и неподправения им интерес, проф. Новак възкликна: Тази конференция придоби статут на уникално международно събитие с огромна важност за стотици фолклорни музиканти и изследователи по света. Чест е за нашата академия да сме домакини на конференцията. Основен „двигател“ за организацията, техническото обезпечаване, настроението и дипломатичното отношение към гостите беше доц. д-р Иван Георгиев. Самият той виртуозен гайдар и задълбочен изследовател на гайдарското изпълнителско изкуство, в конференцията заяви една друга страна на личността си – умението на чудесен организатор и ръководител на международния проект. С подкрепата на г-жа Игнатова и г-н Козарев успя да постигне перфектната разбираемост и илюстративност на многоезичните доклади посредством осигуряване на симултантни преводи, видеоекрани за презентиране и озвучаване, допълнителни музикални програми за гостите на конференцията, опознавателни разходки из АМТИИ и Пловдив, прецизно следване на обявената програма. За вниманието и към най-малките детайли говори фактът, че в чест на Международния ден на жената домакините поставиха началото на форума на джаз сцената на The Bee Bop Café с международен концерт на жените гайдари, където чухме вълнуващите изпълнения на първата жена гайдар на Тулум (Турция) Филиз Илкай, испанската изпълнителка на „гайта“ Надя Васкес и двете каба-гайдарки от Ансамбъл „Еподай“ Аделина Чолакова и Даниела Гайдарова.

брой 64 септември 2024

Разпространена в цял свят, гайдата битува в различни варианти, но навсякъде звукът є еднакво вълнува. Гайдите по света са предмет на разнопосочни интерпретации по отношение форма, материал и украса – пише преди 12 години доц. д-р Иван Георгиев. Визуалното разнообразие идва от факта, че конкретните форми са коригирани и

подобрени, за да отговарят на местните музикални нужди... Гайдите се превръщат в едни от най-популярните семейни музикални инструменти... Тези думи бяха онагледени по прекрасен начин от участниците в конференцията. На сцената освен научните параметри на докладите бяха демонстрирани национални и дори тясно регионални за някои страни разновидности на инструмента – разнообразие като големини, като цвят и украси, като брой на ручилата, на гайдуниците, на формата и конструкцията на меховете... и не на последно място като звукова емисия със своите ясно доловими специфични оттенъци и височини. Защото освен изследователи, голяма част от участниците във форума бяха и действащи гайдари, които сами озвучиха някои констатации в своите доклади. По този начин освен прекрасно презентираните – с аудио- и видеоматериали – доклади, се срещнахме и с изпълнителското майсторство на десетки гайдари от близки и далечни страни. Въпреки наличието на гайдата във фолклорните инструментариуми на почти всички страни на планетата, за България гайдата и гайдарското изкуство са олицетворение на националното и традиционното. Трудно е човек да си представи многовековния български облик без този инструмент. Затова и за мен беше трудно смилаемо, че българската гайдарска традиция бе представена от един-един-

8/9

ствен доклад – този на доц. д-р Иван Георгиев. А международният интерес бе повече от видим – Дейвид Маркър от Сити Юнивърсити (Ню Йорк), Динъл Конъли от Роял Консерватори (Бирмингам), Жи Ен Лу от Националния университет на Сингапур, Луис Болон от Музикалното училище в Камбре, Гонсало Круз от Ар университета в Хелзинки, Пол Рансън, Патрик Бурбо, Фредерик Шебалие, Филип Рандонекс, Марина Фернандес Виго и др. Изключително впечатление направи старанието, с което аудиторията си водеше записки по различните доклади, и искреното желание за изясняване на въпросите чрез неформалните оживени дискусии след всяка презентация. Участниците не просто присъстваха – те демонстрираха, че живеят с тази проблематика, че се вълнуват, че са съпричастни, че това е неделима част от живота им.

брой 64 септември 2024

Думите на Антоанета Тодорова от нейната публикация „Поглед върху народопсихологията на българите“, изнесен през 2011 г., се оказват общовалидни за много народи, когато става дума за гайдарското изкуство, и това се доказа в научните презентации на 16-те докладчици от цял свят: Традициите на българите са дълбоко съхранени в националното съзнание … Обогатени и трансформирани през годините, те са се превърнали в съществена част от

народопсихологията на българина, увековечени са във фолклора, в художествената ни литература. Многобройни са примерите за български художествени произведения с фолклорен характер или фолклорна насоченост – и романи, и стихотворения, и поеми, и пиеси. А когато традициите се спазват и се предават от поколение на поколение, се завещава и част от характера, бита и нравите на предшествениците, искрица от тяхното минало. Те са начин за докосване, съприкосновение със собствените корени. На сцената на АМТИИ бяха демонстрирани всевъзможни разновидности на този толкова първичен, но и популярен инструмент – разновидности, които носеха искрици от миналото, бяха се втъкали в техните традиции, бит и нрави, бяха станали част от културата и литературата на различните народи. И е истина, че за нашата академия бе чест да сме домакини на толкова елитен международен научен форум.

Открий „Дъхът на живота“ Камелия Илчева – III курс, специалност „Изпълнителско изкуство“ (класическа китара)

10/11

Б

лагодарение на процеса дишане ние сме живи. Каква e неговата роля вътре в съзнаниeтo ни, отвъд физиологичната функция, и как то води до подобрение в музикално-изпълнителската дейност и до пълноценен начин на живот? Семинарът „Дъхът на живота“, с ръководител Джон Крофорд, разкри изцяло нов свят от възприятия, провождащ ни до пътя на себепознанието. Джон Крофорд (Великобритания) е дългогодишен преподавател в Тринити Колидж, Лондон, а също и член на Асоциация на учителите по Александър техник. Основната му дейност в последните години е свързана с преподаване на „Александър техник“ – умение за откриване, промяна и предпазване от дългогодишни навици, които предизвикват напрежение и болка в тялото. Семинарът „Дъхът на живота“ разгледа как дишането е свързано със свободата и лекотата на движенията – базис в музикалната практика на изпълнителя. Той бе организиран в групови и индивидуални занимания, като част от 7-и Международен

брой 64 септември 2024

младежки фестивал „Кръстопът“ – проект, реализиран с финансовото съдействие на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Метафората „дъхът на живота“ дава идеята за хармоничното движение в живота на всеки от нас и как то може да бъде жива утопия дори само да наблюдаваме дишането. Представата ни за процеса е чисто рефлексна – съкращение на гръдните мускули и диафрагмата, вдишване и издишване, приемане на кислород и отдаване на въглероден диоксид. Много е важно да се запитаме дали дишаме механично или съзнателно и колко активно използваме диафрагмата – мускула, който разделя гръдната и коремната кухина. Използвайки активно и осъзнато функцията на диафрагмата, т.е. коремното дишане, ние наблюдаваме издуване и свиване в областта на корема. Движението на диафрагмата при вдишване има благоприятен ефект за балансирането на сърдечния ритъм, успокоение, сигурност и стабилност.

12/13

Според Джон Крофорд не съществува понятие като грешно и правилно дишане и няма нищо задължително. Това означава, че всеки тип дишане носи своите положителни страни и може да се практикува според индивидуалните характеристики. Идеята за контрол и наблюдение на процеса е това, от което изпитваме нужда и ще ни донесе усещане за свързаност със земята. Когато изпитваме стрес, първоначалната ни представа е да вдишаме още по- дълбоко и да поемем колкото се може повече въздух, неосъзнато вдигаме рамена, главата е напред, изгърбваме се и тялото ни дава сигнал, че сме се сдобили с това чувство на скованост и дискомфорт. Имаме нужда от въглероден оксид, за да функционираме добре. Дишането е движение, но вътрешно, което създава пространство. Когато живеем с тази идея, ние си позволяваме да изпитаме свободата, която заслужваме, и да се отворим към света – и като музиканти, и като цяло в ежедневието ни. Усет за увереност – отворен съм и имам връзка с пространството – „Здравей, свят!“. Отворените гърди предразполагат за връзката с останалите и бягството от сковаността. Важно е да почувстваме и да си кажем „Сигурен съм, защото земята ме държи – отварям се!“. Когато музицираме, често реагираме остро при грешки, ядосваме се, което води до стягане. Реакциите стягат! Да приемаш отвън, не работи. Важно е да дадем поле на искрените ни желания и да работим отвътре навън. Да приемем, че всички сме тук, на Земята, за да се учим и да се подобряваме с всеки изминал ден. Грешките са неизменна част от пътя към усъвършенстването на музиканта, както и във всяка една сфера от живота ни. Свири и приеми – не реагирай. Приеми грешките. По-лесно е да настроим себе си, отколкото инструмента за свирене. Главата е в най-високата точка, а очите осъществяват връзка със света. Всяко движение служи на музиката. Усет за забава и удоволствие по време на работа е едно от най-важните неща. Създаваме нещо красиво с ръцете си. Изисква се само

брой 64 септември 2024

допир, а не натиск. Нека работим с идеята, че нищо не е фиксирано, всичко е в движение, сякаш сме кукли на конци. В моменти на изостряне на емоционалността, физическия и психическия дискомфорт нека се запитаме: „В състояние за учене ли съм?“ За да бъдем продуктивни в работата си, на първо място е необходимо спокойствие. Нека работим най-вече върху баланса между активността и спокойствието. „Дъхът на живота“ ни научи, че сърцето има свой живот и спомени. Човек е едно цяло. Ако работим с това усещане отвътре навън, ще подобрим качествата си като изпълнители музиканти и ще опознаем себе си, като се отворим за света около нас.

14/15

Фотоизложба на Дина Йорданова и концерт на Мандолинен квинтет „Сезони“ на фестивала „Кръстопът“ Проф. д-р Стела Митева-Динкова

В

заимодействието между различните видове изкуства е естествена предпоставка за естетическа наслада на сетивата и практика, която битува в съвременната интерактивна културна среда. Какво по-хубаво от това творци от областта на музиката и фотографията да бъдат събрани в едно събитие, на една сцена, да споделят едно и също вълнение. Това изразява същностната идея на проекта „Кръстопът“ – водещо събитие в културния афиш на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Акцент в програмата на седмото издание на фестивала през 2023 г. бе „Сезони“ – фотоизложба и концерт, проведени на 2 октомври във фоайето и Концертната зала на АМТИИ. Основни действащи лица бяха Дина Йорданова и Мандолинен квинтет „Сезони“.

брой 64 септември 2024

Дина Йорданова започва да снима като любител фотограф в края на 2016 г., след като записва и успешно завършва курсове по фотография. Участва в редица национални и международни конкурси. Нейни фотографии са отличени в Huawei In Focus Awards 2019 и фотоконкурс „Трудът през фотообектива“ (2020) и изложени в престижни галерии в София.

Пловдивски артист с тънък усет към детайла и нюанса на цветовете, нейният творчески фокус е насочен към пейзажната и макрофотографията. Камерата я прави истински щастлива, затова бързо се превръща в нейна страст. Всяка природна картина, попаднала в нейния обектив, се преобразява и оживява. Завладяваща бе и първата самостоятелна фотоизложба на Дина Йорданова – „Сезони“. Тя събра общо 20 фотографии, подредени в цикъл от по пет за всеки годишен сезон, както следва: ПРОЛЕТ (Японска дюля – Цидония, Утринна роса, Араповски манастир „Света Неделя“, Макросвят и Къща „Хиндлиян“); ЛЯТО (Лавандулов залез, Чайки в полет, Слънчови сияния, Житни поля, Релакс); ЕСЕН (Уют, Ситовски водопад, Горски багри, Църква „Света Троица“, Съзерцание); ЗИМА (Снежна приказка, Пътуване, Язовир „Беглика“, Сърце, Следобедна разходка). С лекота фотообективът на Дина бе уловил и одухотворил природни красоти, тънки емоционални състояния и архитектурни забележителности. „Възхитително и много вдъхновяващо за един ръководител е, когато човек от така наречената администрация показва таланта и душата си“ – подчерта проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак при откриване на събитието. Ректорът на Академията

16/17 бе един от съмишлениците и основни двигатели при подготовката и организацията на тази изложба. Организационният екип изразява своята признателност също към доц. Никола Лаутлиев – виден пловдивски фотограф и основател на специалностите „Графичен дизайн“ и „Фотография“ в АМТИИ. Куратор на изложбата бе преподавателят Георги Димитров от катедра „Дизайн“. Мандолинен квинтет СЕЗОНИ започва своята дейност през 1996 г. като мандолинен квартет. По стечение на обстоятелствата и в този концерт се наложи квинтетът да концертира в състав от 4 изпълнители: Пламен Маслев – мандолина, Евдокия Бобоцова – мандолина, Милен Джуров – китара, Росен Балкански – китара. Творческо кредо на състава е да съчетава българските мандолинни и китарни традиции и най-новите постижения на европейското плектро музициране. Съставът има завидна биография, която обхваща концертни участия в международни фестивали на класическата и съвременната музика в Япония, САЩ, Кувейт, Испания, Великобритания, Гърция, Германия, Австрия, Унгария, Франция и др., както и престижни награди от конкурси за камерна музика. Квинтет „Сезони“ има издадени три диска, блестящо оценени в страниците на списанията “The Mandolin Journal” на Класическото мандолинно общество на Америка и френското специализирано списание «Le Plectre». Концертната програма, която формацията бе подготвила за своята изява на пловдивската академична сцена, бе пъстра и интригуваща. Особено ярко се откроиха произведенията от български автори, които оформят концептуалната линия на ансамбъла. С умело майсторство и много емоционален заряд „Сезони“ изпълниха творбата на Никола Атанасов „Де има вода дълбока“ по едноименната народна песен, аранжирана от Пламен Маслев за този специфичен и рядко срещан инструментален състав. Безспорен акцент бяха и творбите на Росен Балкански: Рапсодия „Висани“, поръчана от Герхард Райхенбах във връзка с Фестивал за мандолини и китари, който се провежда в едноименното село Висани, Гърция (намиращо се близо до границата с Албания); цикълът „Музика по картини на Майстора“, който е вдъхновен от картините на Владимир Димитров в следните части – „Тихият пролетен дъжд“ (по стихове на Николай Лилиев), „Молитва“, „Арфата“, „Планини в синьо“, „Усмивката“ (по автопортрет); пиесите „Ариозо“ за две мандолини и китара и „Патетико“. брой 64 септември 2024

Запомняща и силно въздействаща е музиката на Росен Балкански, използваща до краен предел звуковите възможности на инструментите, тяхното темброво богатство и поставяща предизвикателства пред изпълнителите със своята сложна ритмична структура и многообразие. Това, което определено остава в

съзнанието на слушателя, е нейната контрастна образност, неразривно свързана с дълбоките пластове на националния дух, който е заложен в гена на всеки българин. Богатство на звука, виртуозност, стилова правдивост, художествена артистичност демонстрираха музикантите Пламен Маслев, Евдокия Бобоцова, Милен Джуров и самият Росен Балкански. Цялостно събитието изгради своеобразен мост между три поколения български творци: Владимир Димитров – Майстора, композиторът Росен Балкански и Дина Йорданова, които доказаха че имат силата да променят света, провокирайки сетивата ни и събуждайки фините струни на нашата божествена духовност.

18/19

АКХ „Гаудеамус“ на фестивала „Vokale Verwandlungen“ във Виена Доц. д-р София Русева

О

т 13 до 15 октомври 2023 г. Академичен смесен камерен хор „Гаудеамус“ взе участие в първото издание на международния хоров фестивал „Vokale Verwandlungen“ във Виена, Австрия. Съставът гастролира на австрийска сцена по покана на един от организаторите на фестивала, бивш студент на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и хорист в „Гаудеамус“ – Павел Найденов, който от няколко години живее и работи във Виена. Пилотното издание на събитието, в което участваха състави с хористи от над 20 националности, бе посветено на Даниел Ашванден и Боряна Найденова – артисти, музиканти и вдъхновители, напуснали този свят твърде рано. АКХ „Гаудеамус“ реализира три самостоятелни участия в рамките на фестивалния формат на три различни локации в австрийската столица. Откриването се състоя на отворена сцена под звездите, сред артистичната атмосфера на едно от най-колоритните културни пространства във Виена – Wild im West. Прозвучаха изпълнения на всички участници, а хор „Гаудеамус“ спечели овациите на публиката с произведения на Пол Хейли, Джей Алтуз и Стефан Мутафчиев.

брой 64 септември 2024

Вторият концерт на състава се състоя в католическия храм „Neufünfhaus“ съвместно с един от хоровете домакини с диригент Павел Найденов. АКХ „Гаудеамус“ впечатли публиката с разнообразна самостоятелна програма в различни стилове и епохи, изпълнена под вещия и изкусен жест на диригента проф. д-р Весела Гелева. Претворените с дълбоко проникновение и изтънченост творби на Павел Чесноков, Николай Кедров, Кирил Попов, Стоян Бабеков, Петър Динев, Владимир Файнер, Елена Юнек, Ола Йейло, Джон Тавънър и др. оставиха публиката безмълвна секунди след последното изпълнение. Заслужените бурни аплодисменти не закъсняха, а последвалият бис допълни по прекрасен начин създалата се химия между публика и изпълнители.

Не по-малко овации от развълнуваната публика съпроводиха хор „Гаудеамус“ по време на третия концерт, който се състоя в Сръбската православна църква във Виена. Програмата на хора бе изцяло издържана в ортодоксален стил, поднесена с присъщите за състава хомогенен ансамблов звук, прецизно фразиране и въздействащи динамични нюанси. Наситено с емоции, ползотворни срещи, великолепно музициране и хубави преживявания – това бе музикалното пътешествие на АКХ „Гаудеамус“ във Виена!

Неделното българско училище „Азбукарчета“ в Мадрид Ивайло Димов, IV курс студент в специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“

В 20/21

брой 64 септември 2024

началото на 2024 г. с моята състудентка Дария Панайотова от специалност „Сценография“ имахме възможността да участваме в програма „Еразъм+“. Заминахме за Мадрид, Испания, където ни очакваха в неделно българско училище „Азбукарчета“. Посрещнаха ни добронамерени и отзивчиви учители, с които преподавахме заедно в продължение на два месеца. Те ни помогнаха да се адаптираме бързо и да започнем работа с децата. През периода на посещението ни подготвяхме различни извънкласни дейности като изработка на кукерски маски, картички за 8 март и много други. Помагахме за организирането на концерт-спектакъл през месец март, който целеше комбинираното отпразнуване на 1, 3 и 8 март. За това събитие създадохме макет на паметника „Шипка“ с височина, по-голяма от два метра.

През свободното си време се наслаждавахме на архитектурата на Мадрид и посещавахме различни музеи, като най-силно впечатление ни направи „Прадо“. Посещавахме и околни градове като Сеговия и Толедо. През тези два месеца, прекарани в Испания, имах възможност да посетя различни културни обекти и събития, да работя с талантливи деца, да натрупам допълнителен педагогически опит в среда, различна от познатата. Признателен съм на АМТИИ – Пловдив, за всички положителни моменти и спомени, които ще запомня!

22/23

Китайски народни песни на сцената на АМТИИ Доц. д-р Зоя Микова

Н

а 1 април АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, бе домакин и съорганизатор на едно интересно и вълнуващо представяне – лекция по китайски народни песни в партньорство с Езиков център „Конфуций“ към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Гостите на събитието бяха приветствани от ректора на АМТИИ – проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак и от зам.-ректора на Пловдивския университет – проф. д-р Надя Чернева, които подчертаха дългогодишните връзки между двете висши училища. С кратки встъпителни слова концертът бе открит от преподавателя на студентите по китайски език и култура – д-р Елица Миланова, която представи и двамата водещи на събитието.

брой 64 септември 2024

Информация за многообразието от музикални стилове бе поднесена очарователно с много стил и отношение от лектора Чжоу Сянг Фъй. Той майсторски демонстрира регионалните отлики в китайската музика под акомпанимента на пианистката Цуей Дзинхуей. В концертната зала прозвучаха песни от четири различни региона и една класическа поетично-художествена песен. Всички примери бяха предхождани от кратки бележки относно характерните черти на музикалния стил; приведени бяха пояснения за отделните стилове, в които се изпълняват примерите, като се очертаха кратки географски, исторически, етно-културни и социално-икономически особености на регионите. Чрез тези словесни встъпления лекторът Чжоу Сянг Фъй майсторски потопи публиката в атмосферата на концерта и насочи вниманието на присъстващите към звуковото допълнение на лекцията. Гостите на събитието се насладиха на народни песни от Североизточен Китай, като прозвучаха

музикални образци от културата на етническата група хъджъ (нанайци). Лекторите представиха и едно от националните нематериални културни наследства на Китай, а именно народните песни на казахите от Северозападен Китай и Сяндзян на Уйгурския автономен регион. Музикалната разходка продължи с изпълнение на песни от колоритния Югозападен Китай и региона Юннан, в който живеят 26 различни етноса. На финала прозвуча и обработка на народна песен от Чунцин, провинция Хубей. В залата на АМТИИ дълго отекваха аплодисментите на завладяната от емоции публика. Картините, които ни представиха двамата артисти – Чжоу Сянг Фъй и Цуей Дзинхуей, дълбоко развълнуваха всички присъстващи и ни накараха да мечтаем, да си представим малка част от тази необятна и колоритна, все още непозната за нас страна. Със своите изпълнения нашите китайски колеги ни показаха колко високо се цени многообразието от култури, хора, традиции и наследства, богатството и разнообразието на етно-религиозни общности и групи и как то се експонира пред останалия свят. Искрено се надяваме, че партньорството и приятелството ни с колегите от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ ще продължат, както и работата ни с Езиков център „Конфуций“, а това ще е само началото на едно интересно музикално пътешествие към културното наследство на Китай.

24/25

Концерт RECITATIVO Валерия Паскалева магистър, „PR на арторганизации“

Н

а 24.02.2024 г. Регионалният етнографски музей – Пловдив, отвори врати като домакин на концерт RECITATIVO.

Събитието се реализира от Сдружение „НЕПОЗНАТИТЕ – ПЛОВДИВ“, с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България и със съдействието и партньорството на община Гоце Делчев, община Котел и кмета г-н Коста Каранашев, община Гърмен, община Велинград и община Исперих. В сърцето на Стария град всички гости – официални и неофициални лица, студенти и заинтересовани, се потопиха в преживяването на една старинна, но все още жива традиция. Концертът RECITATIVO събра и представи изявени изпълнители на епически песни, които сами си съпровождат и са част от живата фолклорна култура като наследници на старинния тип музициране. Вдъхновение за организаторите от Сдружението е изследването на Светлана Захариева „Свирачът във фолклорната култура“ (1987) за ролята и мястото на епическия музикант в традиционната култура и изпълнението на песните като цялостен ритуал.

брой 64 септември 2024

За участие в концерта бяха поканени музиканти от различни региони на България, а в програмата гостите на събитието имаха възможност да чуят певци – изпълнители от цяла България. Концертът се откри с изпълнението на най-възрастния музикант – Мустафа Бинджев, от с. Огняново, община Гърмен – дългогодишен изпълнител и участник в регионални и национални срещи и прегледи. На старинна тамбура мелодии изпълни Реджеп Бърган от с. Брезница, Гоцеделчевско. Специално участие взеха и двамата изпълнители Муса Муса и Мустафа Муса, по-известни като братя Рохлеви от с. Рохлева, Велинградско, и Мeхмед

Планков от с. Пашови, община Велинград. Традиционното музициране от Търговищко, от с. Малко село и с. Ябланово, община Котел, бе представено с участието на Халил Сюлейманов, който изпълни традиционен репертоар на саз, част от репертоара на турската общност в България. В края на събитието организаторите поканиха за изпълнения и музиканти от по-младото поколение – на дрънка от с. Брезница, Гоцеделчевско, се представи Салих Буковян, а концертът завърши с изпълнението на Пейо Пеев – гъдулка. В залата на Етнографския музей в Пловдив още може да усетите атмосферата от емоционалната среща с тези пазители на традицията, които допринесоха за това публиката да преживее онзи специфичен момент на разказването на историите. Надяваме се, че ще имаме нови срещи с инициативите на Сдружение „НЕПОЗНАТИТЕ – ПЛОВДИВ“, които да представят пред нас забравени и изчезващи, малко известни или непознати традиции и музиканти от България.

26/27

„Едип и пророците“ с хореограф Стефан Йорданов Доц. д-р София Русева

Н

а 27 март – Международния ден на театъра – Голямата зала на Пловдивския драматичен театър за пореден път бе разтърсена от забележителната постановка „Едип и пророците“. Опирайки се на драмата на Софокъл, екипът с режисьор Диана Добрева, автор на текста Александър Секулов и хореограф Стефан Йорданов пресъздава древногръцкия мит за Едип по внушителен, спиращ дъха начин.

Бидейки трета част от трилогията за „Пътуващия човек“, спектакълът „Едип и пророците“ увековечава вечната екзистенциална енигма на човешкото съществуване, непреходността в търсенето на смисъла, истината и безкомпромисната сила на съдбата. Разказвайки легендата за пророчеството, че Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка си, „Едип и пророците“ ни пренася в светилището в Делфи, в Тива и Коринт.

брой 64 септември 2024

Хореографията на Стефан Йорданов по безкомпромисен начин олицетворява пулса на съдбата и мястото на действието в представлението – от Кентавъра, който танцува в ритъма на предопределеността, до обесването на Йокаста и ослепяващия се Едип. Едновременно фини и категорични, движенията допълват по пленителен начин брилянтната актьорска игра. Тук ярко личи и майсторското виждане на хореографа, който създава седем отделни танца, органично свързани с целостта на спектакъла. Доц. д-р Стефан Йорданов не само поставя хореография, подчинена на автентичните гръцки танци, но умело я съчетава и с пластични мизансцени и движения, които охарактеризират образите на актьорите и мястото

на действието. Силното и запомнящо се начало на спектакъла е с танца на Едип и Кентавъра. В него хореографът е заложил и на обиграването на сценичен реквизит под формата на гипсови чинии, които впоследствие се явяват като своеобразен лайтмотив в представлението. Особено впечатляващи са танците на Сфинкса пред портите на Тива, дуетният танц на Едип и майка му, Йокаста, впоследствие и тяхната любовна сцена, която отново е изградена майсторски от хореографа – с много пластични движения, фин усет и естетика! Режисьорът Диана Добрева споделя в свое интервю, че нелекият процес по създаването на постановката е подчинен на експериментален подход, в който „Всичко се раждаше намясто...“. Предизвикателството се оказва още по-голямо, когато в името на истинността на спектакъла Диана Добрева решава да се превъплъти в ролята на Йокаста, майка и съпруга на Едип, докато в ролята на Едип е синът є – Константин Еленков. Антагонистичната концептуалност, заложена в „Едип и пророците“, е обрисувана красноречиво от автора на текста, Александър Секулов, който казва: „Създаването на спектакъла беше мъчителен процес в психологически и духовен смисъл... Докато не разбрах, че проблемът е в медиатора между Бога и човека... В пророците...“ Резултатът е онази необяснима бучка в гърлото, която те прави безмълвен след края на представлението, провокира въпроси, озадачава те, дори те плаши. Усещаш как вдишваш и издишваш... Живееш и носиш участта си, която спи до теб, сънува те, докато ти се будиш нощем, танцува с теб, смее се, ридае, крещи, преследва те, застига те... Ту шепнешком ти напомня за себе си, ту се стоварва като мълния, опустошава те... Тя винаги е там – пред теб, зад теб, до теб, срещу теб, полегнала е в скута ти.

28/29

Юбилеен концерт на професор Милчо Василев Проф. д-р Рада Славинска

Н

а 29 и 30 април в залата на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ станахме съпричастни на Юбилейния концерт на акад. проф. Милчо Василев – концерт, нестандартно разпределен на две части в две поредни вечери. Представена беше значима част от голямото му наследство, свързано основно с българския музикален и танцов фолклор. На сцената прозвучаха някои от най-разпознаваемите произведения на композитора, а сред гостите на концертите бяха зам.-ректорът на АМТИИ доц. д-р Жан Пехливанов, председателят на Съвета на настоятелите на АМТИИ г-н Светлозар Драгушев, създателят на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров, видни пловдивски интелектуалци, колеги, студенти, бивши възпитаници на проф. Милчо Василев и на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

брой 64 септември 2024

В първата вечер портретът на композитора бе представен с емблематични произведения в изпълнение на Академичен народен оркестър и Академичен народен хор – оркестровите под диригентството на проф. д-р Владимир Владимиров и дипломантите в специалност „Дирижиране на народни състави“ Васил Масурски и Стоян Дамянов, а акапелните – на гл. ас. д-р Николай Гурбанов. Публиката топло приветства „Музикални размисли“, „Концертна пиеса № 5“, „Музикални диалози“, „Три ямболски песни“... А трогателните автентични солђ на второкурсника Роман Романов в цикъла „Три родопски песни“ вдигнаха публиката на крака. Изключително силно впечатление постигна интерпретацията на клавирното соло в „Концертино за пиано и народен оркестър“, претворено специално за юбилея от американеца Джон Томас. Разбира се, любимата на публиката „Мома Ангелинка“ беше поднесена като бис след възторжените аплаузи за последната пиеса.

Втората вечер включваше музикално-танцови и камерно-инструментални творби на композитора. Аудиторията се наслади на изпълнения на Академичния фолклорен ансамбъл, чийто основател и главен художествен ръководител е юбилярят. Танцовото пресъздаване на музиката на Милчо Василев намери своята пластична реализация в хореографията на доц. д-р Стефан Йорданов. Така концертът започна с музикално-танцовата картина „Родопска сватба“ и продължи с танцовата сюита „Фолклорни картини от България“, а след хореографската „фиеста“ продължи с популярната сюита „ПА-РО-ШО-ПА“ и няколко пиеси в изпълнение на Камерен оркестър с ръководител доц. д-р Васил Василев. За финал участниците в концерта обединиха енергията си в „Тракийски танц“. Изключително поласкана бях от поканата да представя пред публиката повода за концерта – 75-годишния юбилей на един от най-обичаните от студентите преподаватели и един от най-усмихнатите и позитивни колеги, а именно професор Милчо Василев. Слънчевата му природа, ведрият характер, свежите идеи, нескончаемата работоспособност, емоционалната експлозивност, характерният композиционен почерк, безпределната преданост към българския фолклор, към катедра „Музикален фолклор“, към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – това са само няколко щрихи от образа му. Образ, утвърден, познат и обичан от поколения. За да стигнем до споменатия концертен празник – вододела между първите 3/4 от неговия век и предстоящите 7/8... и разбира се – да е жив и здрав да посрещнем заедно и любимите му 15/8 в истинско творческо кресчендо, наситено с хармония. В една своя статия, публикувана преди 10 години, сумирах усещанията си за композиционната нагласа на академик Милчо Василев по следния начин: …Той продължава да търси съчетаването на автентични мелодии и съвременни хармонически последования, на „фиксираната“ свобода на безмензурните мелодии и ритмизирания алеаторен съпровод. Почеркът му се отличава с неочаквани хармонически решения, с ритмическо раздробяване в нестандартни деления, но и с абсолютно преклонение пред съвършенството на автентичната мелодия. Пътят му в жанра на обработката

30/31

може спокойно да бъде наречен „класически, умерено съвременен“ – без щампи, без стереотипи, без крайности в използването на модерни похвати, с изящен, изчистен рисунък на всяка партия и перфектно познаване на изпълнителския апарат – било инструментален или вокален. Пет години по-късно, когато изследвах част от творчеството му, прибавих към композиционния му портрет още няколко ярки и разпознаваеми черти като …Задъхани ритми, бликащ виртузитет, пределни темпа и чести контрасти, щедра хармония, метроритмично изобилие… чести алеаторни елементи, наситеност с тирати, ритмическо раздробяване в нестандартни деления… преклонение пред първообраза и изключително богата инвенция към импровизационност и разгръщане на формата – това са само част от разпознаваемите черти на композиционния почерк на проф. Милчо Василев. Днес вече убедено мога да потвърдя думите си, че неговото име последователно и неотклонно се утвърждава като име на доайен на обработката и авторската музика на фолклорна основа за различни народни състави.

брой 64 септември 2024

Но ласкавите реакции към явлението „Милчо Василев“ започват преди повече от 40 години. Докато в статиите на „големите“ Николай Кауфман, Иван Вълев, Михаил Букурещлиев от 80-те години на XX век името на Милчо Василев се споменава като новатор в поколението на „младите“, някак неусетно годините отминаха, постиженията се натрупваха, почеркът стана не просто разпознаваем, а еталонен. Преди повече от двайсет години видният изследовател на фолклора ни ст.н.с. Михаил Букурещлиев определи Милчо Василев като представител на новата творческа „вълна“ след Филип Кутев, Христо Тодоров, Коста Колев, Анастас Наумов, Красимир Кюркчийски. Неговите инструментални пиеси носят нещо много специфично, характерно – коленни преходи, по-свободно боравене с темите, взети от изворния фолклор, наличие на виртуозни пасажи, динамики и темпа, отговарящи на чувстви-

телността на съвременния слушател. … Академичният народен оркестър се ръководи от композитора доц. Милчо Василев. Съставът отдавна си е извоювал общопризнат авторитет със своя проблемен репертоар и с високите си художествени постижения. На състезания той често „обърква сметките“ дори на състави като оркестрите на Българското национално радио, на ансамбъл „Тракия“ или на ансамбъл „Филип Кутев“. Оттогава са минали повече от 20 години, доцентът отдавна вече е професор, но оценката на Букурещлиев остава актуална и до днес. Действително, инструменталните пиеси на Милчо Василев носят специфичен аромат, харесвани са и от изпълнители, и от слушатели и са някак съвременни и актуални. Защото времето потвърждава думите на Маестро Иван Вълев за Василев: Той се превърна в ярко явление в жанра, изграден върху фолклорна основа... Значителна част от произведенията му се превърнаха в шедьоври. Добиха национална популярност. Бяха пример за майсторство и композиционна техника, чувство за стилистика, усет за красиви и колоритни багри... Музиката му се отличава със задълбочено познаване стилистическите особености на отделните фолклорни региони, с многопластовост, подчинена на един висок професионализъм. А през 2003 г. по повод музиката към спектакъла „Това е България“ на ансамбъл „Българе“ големият Иван Вълев не успява да сдържи емоциите си и възклицава: Скъпи Милчо, ти наясно ли си каква гениална музика си написал? Подкрепена с хореографията на Христо Димитров, вие двамата сте направили гениален спектакъл, който, съм убеден, ще остави незаличима следа в съвременното музикално-танцово сценично изкуство. На 2 март тази година проф. Милчо Василев стана на 75 години. Вече 50 випуска възпитаници на катедра „Музикален фолклор“ са се докосвали до диригентската му харизматичност, до онова трудно формулируемо излъчване, което заразява, кара те да даваш повече и повече, води те и те убеждава. Вече 50 випуска познават преподавателската му нестандартност и умението да задържи вниманието и интереса на аудиторията. Вече 50 випуска са изпълнявали негова музика и познават чрез собствения си опит композиторските му идеи и реализации. Но сякаш онова, което остава истински незабравимо за неговите студенти, са несекващата продуктивност, дълбокият професионализъм, вечният му оптимизъм, неслизащата от лицето му усмивка, готовността да се втурне ведро и ентусиазирано във всяко музикантско начинание... и обичта към студентите. В репертоара на различни фолклорни състави остават вече като „класика“ пиесите „Музикални диалози“, „На кайвали“, „Трите пъти“, Десетте пиеси за народен оркестър, създадени в периода 1986–1998 г., „Концертино“ за пиано и народен оркестър, Концертът за кларинет и народен оркестър – две произведения, останали и досега единствените в музикалната ни история за класически солов инструмент със съпровод на народен оркестър, Концертните пиеси „Музикални размисли“, „Музикалните игри“ за кавал, гайда и оркестър, сюитата „Па-ро-шо-па“, „Родопска импресия“, „Игра в ритми“, „Мома Ангелинка“ за народен хор и оркестър, Младежка сюита за мъжки хор и оркестър, „Песен“ и „Импровизация“ за народен хор и много други,

наброяващи над хиляда произведения. Между тях задължително трябва да бъде спомената и музиката към спектаклите, предизвикали възторжени отзиви – „Това е България“, „България през вековете“, „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“, както и „Вълшебната вода“, създадена за пазарджишкия ансамбъл. От доста време са факт и четирите компактдиска, както и двете DVD с авторска музика. Още в първата дългосвиреща плоча с продукция на катедра „Музикален фолклор“, тиражирана през далечната 1988 г., са включени 4 представителни интересни творби на композитора – „Музикални диалози“, „Музикална игра за кавал, гайда и оркестър“, „Пиеса за кавал и оркестър“, „Макамлийската“ за гайда и оркестър. Огромното количество качествена и високооценявана композиторска продукция говори за верния усет на Милчо Василев да улови духа на съвремието и да съумее да остане актуален, все още новаторски, съвременен, младежки.

32/33

Като личност, композитор, преподавател и общественик Милчо Василев получава през годините редица награди и отличия, между които „Медения чан“ на АМТИ, „Златно перо“ на „Classic FM“, „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, Награда „Пловдив“ за музика, Почетна статуетка на Съюза на българските композитори, Златен плакет на община Неделино „за принос и заслуги за популяризирането и утвърждаването на неделинския двуглас“, награди на Министерството на културата „Златен век“ и „Златно огърлие“, Почетни знаци на Пловдив, Добрич и Неделино и др. Той е член на Съюза на българските композитори, председател е на Дружеството на фолклорните диригенти към СБМТД, както и председател на различни комисии и журита в български и международни конкурси, между които „Песни и танци без граници“ в Свиленград, гайдарското надсвирване в Гела, фолклорното надпяване „Изворен глас“ в Смолян, Фестивала за народно творчество „Китна Тракия пее и танцува“ в Хасково, „Фестивал на дивите цветя“ в Смолян, Националния фолклорен конкурс на изпълнители на народна музика в Русе, Националния фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце“, Националния фестивал „Фолклорен изгрев“ във Варна и др. Признанието идва от всички краища на родината. За свой „учител“ в сферата на оркестровата музика и до ден днешен Василев счита големия Коста Колев, затова и до края на живота си ще си спомня неговите думи по повод на изключително успешното премиерно изпълнение на „Музикални размисли“ с Академичния народен оркестър в прегледа „Нова българска музика“ в зала България през 1984 г. След осемкратното бисиране легендарният музикант поздравява топло Василев и на неговите благодарности за вниманието казва: Няма за какво да ми благодариш. Вие сега правите нещо ново, нещо по съвършено и затова аз трябва да ти благодаря. По повод на същия този концерт видната фолклористка и изследователка проф. Димитрина Кауфман пише във вестник „Народна култура“: Със своите си произведения Милчо Василев извърши „революция“ във фолклорното инструментално изкуство. За първи път чухме невероятни ритми, теми, смесени размери и др., които авторът умело използваше във всяка една от многобройните теми и импровизации. Така Милчо Василев показа едно блестящо познание и владеене на инструменталната оркестрова палитра на народния оркестър.

брой 64 септември 2024

Когато идва да работи в Пловдив след двегодишно преподаване в Музикалното училище в Широка лъка, е едва третият член на катедра „Музикален фолклор“ – след Николай Стойков и Василка Йончева, и с право счита себе си за един от създателите на специалността. В Поздравителния адрес по случай 75-годишния юбилей колегите от катедрата написаха: Скъпи Учителю, Приятелю, Колега, благодарни сме за това, че сме Ви имали сред нас толкова десетилетия, за това, че поставихте темелите на нашите специалности, за това, че бяхте сред основателите на нашата катедра, за създадените десетки базови материали за учебния процес, за произведенията, създавани за нашите състави, за професионализма и вещото ръководство през годините, за споделения педагогически, методически и музикантски опит, за топлото човешко отношение, за подкрепата към младите колеги и към студентите, за издигането на имиджа на

катедра „Музикален фолклор“, за нестихващия ентусиазъм за опазване на българския фолклор и за още хиляди неща, натрупани в годините. През 2020 г. той публикува своята биографична книга „По стръмната пътека на живота“, където споделя своето верую и истинските стръмнини на израстването – от редови преподавател, през секретар на катедра „Музикален фолклор“, до двата му мандата като неин ръководител, после заместник-ректор и два мандата ректор на АМТИИ. Концертите на 29 и 30 април 2024 г. в Концертната зала на АМТИИ представиха панорама на композиторския път на акад. проф. Милчо Василев. В съвремието името му се нарежда сред най-големите имена в сферата на обработения фолклор. Неслучайно проф. Емил Янев го включва в своята книга „От извора“: Изповеди на 11 видни пловдивски музиканти“. Оставил зад гърба си повече от 5 десетилетия непрекъсната връзка с изворния фолклор, академик професор Василев налага упорито своето светоусещане за обработване и аранжиране на автентичните мелодии. Макар да навършва 75 години, той все още е пълен с енергия, идеи, планове... и все още с много неизписани ноти. И ще завърша с думи, „откраднати“ от биографичната му книга: Животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас!

34/35

Пленер в Долината на тракийските царе Лазар Попов, студент първи курс, ОКС Бакалавър

П

ътуващият пленер „Казанлъшка долина“ се проведе в периода 30 април – 1 май 2024 г. и обедини 27 участници, сред които студенти, преподаватели и докторанти от АМТИИ, специалност „Фотография“. Програмата на пленера започна с посещение на могила Голяма Косматка, където разгледахме гробницата на Севт III – едно от най-значимите археологически открития в България. След това продължихме към тракийския гробнично-култов комплекс „Оструша“, известен със своите уникални архитектурни и художествени елементи. Интересен момент от програмата беше и посещението на монументалния комплекс „Бузлуджа“, който ни впечатли със своята мащабност и историческо значение.

брой 64 септември 2024

Фотографската изложба ПОСОКИ открихме на 30 април 2024 г. в Музея на фотографията и визуалните изкуства в Казанлък. Изложбата включва творби на студенти от Академията за музикал-

но, театрално и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ и е посветена на 60-годишнината от създаването на Академията. Изложбата обединява студенти от всички курсове по фотография в АМТИИ, които демонстрират своите визуални търсения и умения в полето на фотографското изкуство. Тя служи като платформа за визуално изразяване и споделяне на идеи между участниците и публиката, отразявайки богатия дискурс и опит в областта на фотографията. Събитието беше открито от директора на Музея на фотографията Стефан Папукчиев и декана на факултет „Изобразителни изкуства“ проф. д-р Галина Лардева-Минкова. Изложбата премина при голям интерес и беше високо оценена както от участниците в пленера, така и от местната общественост. За нас беше изключително вълнуващо да представим своите творби, да се запознаем с изявени фотографи и да разговаряме с тях на общи теми, които ни провокираха в нашата работа. С голям интерес разгледахме голямата колекция от фотоапарати, изложена в музея, и слушахме разкази за хората, които са работили с тях.

36/37

На следващия ден с огромно вълнение и любопитство разгледахме всички отдели на Художествената галерия в Казанлък, включително къщите музеи на двама от най-значимите български художници – Ненко Балкански и Дечко Узунов. Там имахме възможността да се потопим в техния творчески свят и да се запознаем с личния им живот, което ни позволи да усетим дълбочината и богатството на тяхното творчество. Запознахме се с уникалните произведения, представени в галерия „Ахинора“ и Градската художествена галерия, където се възхитихме на разнообразните и вдъхновяващи експозиции. Имахме изключителната привилегия наш гид на това пътешествие да бъде директорът на Художест-

брой 64 септември 2024

вената галерия, д-р Пламен Петров. Той ни разказа увлекателни истории и сподели с нас своето дълбоко познание и любов към изкуството, което направи преживяването още по-запомнящо се и обогатяващо. В обобщение, пленерът „Казанлъшка долина“ изпълни своята програма успешно, предоставяйки ни ценни знания и вдъхновение, като същевременно затвърди значението на практическото обучение и културния обмен в образованието по изкуства. Проектът „Пътуващ пленер „Казанлъшка долина“ се осъществи с подкрепата на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, по програма за научна и художественотворческа дейност.

38/39

Дизайнери от АМТИИ в центъра на модата в Рим Проф. д-р Любомир Караджов

В

продължение на четири дни, между 12 и 15 юни, група студенти от специалността „Дизайн на облеклото“ в АМТИИ с ръководител доц. д-р Динка Касабова посети Рим, за да се запознае с работата на водещи италиански дизайнери и да представи свои колекции на реномирания моден форум в римското предградие Дженцано и конкурса „Инфиората“ на същото място. Българският дизайнер Иван Донев, който от години работи в Италия и е утвърден автор на високооценени колекции, посрещна групата във водещата модна академия „Коефия“, където българските студенти бяха приети от вицепрезидента на учебното заведение Антонио Льопрести. Домакинът представи дейността на академията и пътя на един модел от замисъла през компютърното моделиране, хартията и шева. Студентите имаха възможност да се докоснат до реално изработени дрехи, които впечатляваха със стил и италианска естетика.

брой 64 септември 2024

Удоволствие с висока познавателна стойност бе посещението в Музея на модата „Бонкомпани“, където на няколко етажа по удивителен начин се разказва няколковековния път на италианската мода до съвършенството є в наши дни. В музея студентите имаха възможността да се докоснат в буквалния смисъл до моделите и да усетят структурата на материите на облеклата, допринесли толкова много за репутацията на италианската мода.

Разбира се, най-вълнуващо бе участието на младите български моделиери в заключителното артсъбитие, което по традиция се провежда в римското предградие Дженцано. Там по инициатива на кметството и спонсори ежегодно се представя голямо модно ревю с участието на дизайнери от различни страни, а българите имаха специални покани за участие във високия форум. Българската група бе посрещната официално, където представител на кметство Дженцано връчи на моделиерите сертификати за участие в предстоящия форум. С подчертано уважение домакините приветстваха поредното присъствие на студентите от АМТИИ в модното събитие и още преди началото му изразиха увереност, че участието на нашите дизайнери ще бъде впечатляващо като това миналата година.

В рамките на специалната покана от организаторите от Дженцано модели на подиума представиха второкурсничката магистър Доника Паланкова и третокурсниците бакалаври Мериян Башова, Желязко Атанасов, Светослава Атанасова, Хасан Сали и Мадлен Господинова. Техните дрехи бяха изградени под надслова „Врати през времето“, вдъхновен от мисълта на Коко Шанел, че модата е архитектура и въпрос на пропорции. Цялостната концепция на младите творци бе осъществена на основата на философията, че времето пази историите на отминали светове, а сградите разказват приказки за духовити времена. Колекцията „Врати през времето“ имаше за цел да разбуди сетивата и да подкани компетентната публика да се потопи в едно впечатляващо визуално пътешествие.

40/41

Релефни брони, напомнящи за великите римски завоеватели, облечени в нежни драперии от лен и памук; арки в резонанс с ритъма на колонадите от красивите римски сгради; магнетичната Villa Adriana и ренесансова Villa d’Este в Тиволи – такова пътуване през времето представиха студентите от АМТИИ пред публиката на събитието. А тя посрещна и изпрати колекцията с аплодисменти, висока оценка и нескрити симпатии. В рамките на реномирания конкурс „Инфиората“ същата вечер модели на подиума представиха Снежана Недкова – 2 курс „Дизайн на облеклото“, и четвъртокурсничката Богомила Дановска. В края на събитието жури, състоящо се от журналисти и модни експерти, даде своята категорична висока оценка за представянето на българите, които успешно противопоставиха на дизайнери от няколко континента висок стил, умение и естетика.

брой 64 септември 2024

А за най-голяма радост българката Снежана Недкова получи Първа награда и правото догодина нейна колекция да открие „Инфиората 2025“ в Дженцано. Тоалетите на Снежи взривиха публиката не само с прецизната изработка, но и с концепцията за защитата на природата и повдигането на проблема с топенето на ледниците. Според думите на самата дизайнерка „превръщането на дрехата в композиция на „ледени късове“ разказва историята на причинените щети вследствие на глобалното затопляне и насочва вниманието на обществото към този все още нерешен проблем“.

Успехът на студентите е поредната висока оценка за модната школа в АМТИИ и уменията на моделиерите от Академията да създават концептуални форми, подчинени на знакови социални проблеми, което винаги е било акцент във висшата мода. Събитието се осъществи по проект 3/2024 г. за научна и художественотворческа дейност на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Успешни практики на студентите от катедра „Теория на изкуствата“ Докторант Стою Тинков, катедра „Теория на изкуствата“

42/43

брой 64 септември 2024

П

рактическите обучения на студентите от специалностите на катедра „Теория на изкуствата“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ са едни от най-важните събития в учебната програма. Практиките в културни организации и медии, срещите с културни мениджъри и хора на изкуството в Пловдив винаги са посрещани от студентите с голям ентусиазъм и интерес. За втора поредна година студентите от магистърските специалности „Артмениджмънт“, „PR на арторганизации“, и бакалавърската специалност „Маркетинг и комуникации в изкуствата“ успяха да посетят град Габрово и да участват в практическо обучение и интригуващи срещи в редица културни институти в столицата на хумора и сатирата.

Посещението в Габрово дава възможност за по-различен поглед и една по-различна представа за управлението на културните институции у нас. Стойо Тинков, докторант в катедра „Теория на изкуствата“ в АМТИИ и ръководител на отдел „Маркетинг и продажби“ в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, срещна студентите с ръководствата на три културни института в Габрово.

Теми на обсъждане бяха управлението, стратегиите за развитие, мисията и целите на институтите спрямо спецификите на района, на културните институти, коренно различен пазар спрямо другите градове и различна външна среда, в която се намират културните институции, което пък, от своя страна, води до търсенето и прилагането на различни подходи при управлението им.

24-те студенти започнаха обиколката си в Габрово от Дома на хумора и сатирата – една от най-емблематичните сгради на града, позната на множество поколения българи. Музеят съхранява внушително количество музейни единици, част от които са придобити във времена на силно ограничение и цензура, а просторните му изложбени пространства позволяват между стените да се развива безкраен набор от изложби на всякаква тематика. Екипът на Дома на хумора работи по множество проекти за обновяване на пространствата си, както и за реализация на мащабни изложби. За дейността на музея, изпитанията, пред които е изправен ръководният екип, както и за това какво предстои – студентите се срещнаха с временно изпълняващ длъжността директор на Дома на хумора и сатирата – Нела Рачевиц, и Светлана Михайлова – експерт „Връзки с обществеността“ в музея. Те показаха на студентите новата библиотека на музея и новата постоянна изложба „Сатира и пропаганда“, включваща произведения, които са попадали под цензура в годините преди Промените у нас. Тъй като посещението бе една седмица преди емблематичния за Габрово Фестивал на хумора и сатирата, чиято кулминация е шествието с фестивалните картини, студентите имаха възможността да са единствените допуснати в ателието, където се изготвят големите карнавални макети, и да разберат какво предстои да види многобройната публика на карнавала. Практиката продължи със среща в Държавен куклен театър – Габрово, с неговия директор Алфидин Ахмедов. Театърът притежава уникална сграда, която е една от малкото у нас, построени специално за куклен театър. Студентите се запознаха с особеностите при програмирането на куклени спектакли, как производството на куклите за спектакъла предхожда репетиционния процес, както и много други особености от света на кукления театър.

Една от най-интересните срещи бе с директора на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Петко Койчев. След обиколка на театъра, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов-Палаузов“, което има належаща нужда от ремонт, директорът бе подготвил няколко казуса, които студентите трябваше да разрешат, влизайки в различни роли. По този начин бе изяснен казусът с невъзможността на културната институция да ремонтира сградата, в която театърът изнася своите представления. Той разказа още за фестивалите, които театърът организира, за репертоарния план и за начините за привличане на нова публика, за трудностите, с които театърът се сблъсква при ограничения пазар в Габрово. Студентите се запознаха с детайли по подготовката на спектакли, както и с изготвянето на детайлна концепция за визуална идентичност на театъра.

44/45

Срещата закри Велина Махлебашиева – журналист и кореспондент на БНР, програма „Хоризонт“, за област Габрово, която изрази своето мнение какъв трябва да е мениджърският подход към журналистите и как те могат да бъдат надежден партньор в развитието на културните институти, които се стремят да изпълняват мисията и целите си. Проектът „Среща с добри практики и проблеми в управлението на културни институти“ в градовете Габрово и Стара Загора за студенти от катедра „Теория на изкуствата“ се осъществява с подкрепата за научна и художественотворческа дейност на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Ръководител на проекта – доц. д-р София Русева.

брой 64 септември 2024

Клавирен рецитал на Георги Черкин Биляна Динкова 1 курс, специалност „ИИК“

Н

а 12 декември в залата на Академия за музикално и танцово изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ се състоя седмият, последен концерт от богатата и разнообразна програма на 59-ото издание на Международния фестивал на камерната музика. Гост на форума бе именитият български пианист Георги Черкин. Роден в семейство с музикални традиции, Георги Черкин завършва НМУ „Л. Пипков“, София, в класа на Антонина Бонева. Продължава обучението си в НМА „Проф. П. Владигеров“ при Атанас Куртев и Академия „Санта Чечилия“ в Рим, където специализира при Серджо Пертикароли. Същевременно учи и при Карл-Хайнц Кемерлинг в университет „Моцартеум“ в Залцбург. Носител е на редица престижни награди от международни конкурси и концертира в „Auditorio“ (Рим), „Musikhalle“ (Хамбург), „Convention Center“ (Окинава), „Kaufmann Concert Hall“ (Ню Йорк) и др. Той работи активно и като оркестратор, а неговите авторски аранжименти се изпълняват с успех в България, Русия, Унгария, Полша, Германия и др. Днес рядко се срещат музиканти като Георги Черкин – изпълнители, отдадени докрай на музиката, но не за овации и не за собствена прослава. Вдъхновяващи със своя тънък естетски усет, споделящи с многобройната аудитория красотата на музикалното изкуство и навлизащи с лекота в неговите най-дълбоки пластове. Заключителният концерт на фестивала бе поднесен брилянтно, с изтънченост и финес, оставяйки трайна следа в сърцата на публиката. Началото въведе присъстващите в епохата на Ранния романтизъм с музиката на Роберт Шуман. Роден на 8 юни 1810 г. в саксонското градче Цвикау, той е немски композитор и пианист, сред най-видните представители на Романтизма от първата половина на XIX век, както и популярен музикален критик. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на Романтизма. Интроспективен и често капризен, ранното му творчество е опит да скъса с традициите на Класицизма. Композиторът остава непризнат в своето време, а много голяма част от неговите произведения днес се отличават с дръзки и оригинални хармония, ритъм и форма.

46/47 Представените от Георги Черкин „Новелета“ № 1, оп. 21 и „Арабеска“, оп. 18 от Роберт Шуман показаха в пълнота богатия образно-емоционален свят на романтичната естетика. „Новелета“ № 1, оп. 21 е написана през 1838 г. като част от цикъл с осем пиеси, посветени на композитора Адолф фон Хенселт. „Арабеска“, оп. 18 е част от сюитата „Davidsbundlertanze“, създадена през 1839 г. и е инспирирана от крехкото емоционално състояние на композитора, който е възпрепятстван да се ожени за своята любима Клара Шуман. Двете творби бяха изпълнени от младия пианист с вещина и усет към звуковия нюанс, който отразява заложените художествени образи. Те сполучливо подготвиха мащабната циклична творба на руския композитор П. И. Чайковски. Роден на 7 май 1840 г. в уралското градче Воткинск, той проявява музикалното си дарование в ранна детска възраст, но родителите му го изпращат да учи право в Петербург. След като получава юридическо образование, Чайковски се отказва от професията си и се записва в Петербургската консерватория, където се обучава при видния руски композитор и пианист Антон Рубинщайн. Първите си творчески опити Чайковски прави в областта на клавирното творчество, песента и малките камерни форми. След завършване на консерваторията той се преселва в Москва, където е поканен за преподавател от директора на новооснованата консерватория Николай Рубинщайн. Тук композиторът се отдава на творческа работа и разширява своя потенциал, като експериментира с оркестрова, камерна и вокално-инструментална музика.

брой 64 септември 2024

Цикълът „Годишните времена“ оп. 37 от П. И. Чайковски е своеобразен музикален дневник на автора, запечатал скъпи за сърцето му житейски епизоди и срещи. Идеята за създаването му принадлежи на Николас Бернар, редактор на списание „Новелист“. Творбата включва 12 изящни пиеси, които съответстват на месеците от годишния календар: „Януари – При камината“, „Февруари – Карнавал“, „Март – Песента на чучулигата“, „Април – Кокиче“, „Май – Бели нощи“, „Юни – Баркарола“, „Юли – Песента на косача“, „Август – Жътва“, „Септември – Лов“, „Октомври – Есенна песен“, „Ноември – Тройка“ и „Декември – Коледа“. Цикълът е израз на огромното преклонение на Чайковски пред великолепната руска природа, пресъздадена живописно и убедително от композиторското му перо. Георги Черкин безспорно успя да презентира многообразните и пъстри аспекти на руската душевност, бит и култура, използвайки до краен предел целия технически пианистичен арсенал и многоцветна звукова палитра.

Аудиторията бурно аплодира талантливия български пианист. На бис той изпълни творба от аржентинския композитор Астор Пиацола. Великолепно изсвиреният „Обливион“ (в превод – забвение) разчувства и плени присъстващите, които видимо бяха ентусиазирани и доволни от заключителния концерт на 59-ото издание на Международния фестивал на камерната музика Пловдив 2023.

48/49

На празник като на празник – Китайската нова година Проф. д-р Зорница Петрова

Н

а 10 февруари за „космическия ред“ настъпи живителна промяна. Според китайския календар започна Годината на Дървения Дракон. Мистичната сила и енергийната мощ на този „зодиакален герой“ по свой начин развълнува и нашата академична среда. Четири дни по-рано, на 6 февруари, студентите и докторантите от китайската общност в АМТИИ отпразнуваха в Концертната залата настъпващата нова 2024 година според лунното летоброене. Иска ми се да нарека събитието „малко чудо на обичта“. Уверявам четящата аудитория, че това не е приповдигнат „етикет“, а искрено усещане за неподправената атмосфера, заредила залата с топло приятелство и космополитни емоции. Събитието беше организирано от ръководството на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в лицето на ректора проф. д-р Тони Шекерджиева- Новак. В празничната програма се изяви група китайски докторанти от нейния вокален клас.

брой 64 септември 2024

В първата част от концерта прозвучаха знакови арии от световната оперна класика като ария из ораторията „Месия“ на Хендел, Ария на Джилда из оп. „Риголето“ на Верди, ария на Ренато от оп. „Бал с маски“ също на Верди, две арии и дует от операта „Бохеми“ на Пучини, Хабанерата на Кармен от едноименната опера на Бизе и ария из операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Респектиращи изпълнения на млади оперни певци, отправили се към овладяването не просто на „bel canto“ като вокална технология, но и на надграждащите нива на певческото изкуство като европейска естетическа и художествена традиция! И, трябва да подчертая, избрали да преминат нелекия път на своето докторантско обучение в нашата академия във вокалния класа на проф. Новак.

Втората част от празничната програма беше посветена на китайската художествена солова песен. Прозвучаха непознати за българската аудитория лирични миниатюри, вплели в себе си белезите на европейската композиционна техника с изящната вокализация, закодирана в китайската звукова среда. Нещо повече – закодирана в културните, етичните и естетическите норми на една прастара епична цивилизация. С ярък емоционален заряд, но и със спотаен носталгичен привкус, докторантите представиха прекрасни китайски образци като „Трите желания на розата“ и „Пролетно мечтание“ на Хуан Зи, „Роден път“ на Лу Хуабао, „Високата планина“ на Уанг Лонг и др. В нежния, някак изчистено-прозрачен лабиринт на поетичните текстове ни потапяше проникновената рецитация на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Това дискретно художествено „присъствие“ не само импулсира и насочи емоционалния заряд на младите вокалисти, но се превърна в съкровен „превод“ на чистата музикално-поетична интуи-

50/51

ция, който внуши съпричастие в цялата аудитория. Тук е моментът да отдам дължимите адмирации за нивото на изпълнение, за старанието, за отговорността и професионалната ангажираност на певците Ли Нуанру, Ки Иксуан, Джан Юе, Ху Те, Ли Линке, Сяо Леи, Чжоу Сянгфей и Дзо Юнджен. Неотлъчно до тях на сцената беше ст. преп. Елвира Матева, пианистакомпанятор, който за пореден път заяви високите си ансамблови умения и възможности да моделира толкова разнообразен в жанрово и стилово отношение репертоар. На празник – като на празник! Концертната програма по случай Китайската нова година завърши в неформална, приповдигната обстановка. По покана на ръководството на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, студенти и преподаватели празнуваха в очакване на доброто, което предстои, в очакване на отчетливите знаци за просперитет и мощна енергия, които митичната сила на Зеления дървен дракон вещае.

брой 64 септември 2024

Майсторски клас на доц. д-р Евгений Шевкенов в НМУ „Любомир Пипков“ Проф. д-р Любомир Караджов

Н

а 4 и 5 ноември 2023 г. в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, София, се проведе вдъхновяваща творческа среща на ученици от класовете по цигулка нa Благородна Танева, Радмила Кръстева, Зорница Иларионова и Евгени Ноев с Евгений Шевкенов – професор на Република Австрия, доцент д-р в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив. Професорът бе подходил оригинално в подбора на формата на събитието, свързвайки майсторския клас с темата на докторската си дисертация, презентирана в книга, в която той е систематизирал личния си изпълнителски и преподавателски опит, придобит в процеса на професионално общуване с плеяда световноизвестни музиканти. Обемният „Контекстуален анализ на Моцартовите цигулкови концерти“ е наистина забележителен труд, който може да препоръчаме като христоматия с енциклопедично значение за цигулковото творчество на Моцарт. Участниците в майсторския клас демонстрираха забележителна обща инструментална и музикална подготовка, която свидетелства за високото ниво на цигулковата школа в НМУ „Любомир Пипков“. Те представиха части от всички Моцартови концерти, както и Рондата в до-мажор, си-бемол мажор и сол-мажор, показвайки отлични умения да реагират спонтанно на високите изискванията на професора, който очевидно намираше подходящ индивидуален подход към всеки един от тях. Евгений Шевкенов ярко демонстрира защо е уважаван и световнопризнат като виден Моцартов интерпретатор, не само като изпълнител, а и като педагог и учен – с артистизъм, ясна визия за музикалните форми, диригентски подход към изграждането им и разбира се, завидни цигуларски умения

52/53

брой 64 септември 2024

и задълбочен подход за преодоляване на инструменталните трудности. Вниманието беше насочено към оперната драматургия на Моцарт, която намира майсторско превъплъщение в инструменталното му творчество. Участниците получиха ценни напътствия за търсене на автентичност в изпълнението на лъковите щрихи и откриване на значението на артикулационните авторски обозначения. Не бяха пренебрегнати композиционните специфики на Моцартовите цигулкови концерти, както и изразителността на контрастната динамика. При обосноваването на исканите промени в изпълнение на украшенията маестрото нееднократно цитира Леополд Моцарт, определящ прилагането на правилата като „...проява на добър вкус“, който се възпитава посредством обширни познания за творчеството на композиторите предшественици. В заключение на така направения обзор, смятам за подходящо да цитирам една сентенция на Евгений Шевкенов, която ми направи силно впечатление: „Творбите на Й. С. Бах, В. А.Моцарт и Н. Паганини са своеобразен пробен камък в изпълнителското израстване на всеки един цигулар по пътя към майсторството“.

„Традиционни практики и музика на етническите общности в Пловдив“ Доц. д-р София Русева

К

нигата „Традиционни практики и музика на етническите общности в град Пловдив“ е плод на задълбочената изследователска работа на Зоя Микова върху дисертационния є труд. Дългогодишният интерес и проучвания на авторката по отношение на традиционната култура на различните етнически общности на територията на Пловдив са вещо реализирани в настоящото издание с интердисциплинарен характер, базирано и изградено на богата емпирична основа. Книгата „Традиционни практики и музика на етническите общности в град Пловдив“ представя реализираните многопластови наблюдения на Микова върху традиционната култура на българи, арменци, евреи, турци и роми в Пловдив и се състои от увод, обзор на публикациите по темата, три глави, заключение, епилог, използвана литература и 11 подробни приложения. Задълбоченият подход на Микова проличава още в раздела „Обзор на литературата“, където авторката демонстрира аналитичен поглед, първоначално диференцирайки публикациите според тяхната насоченост към определена етническа общност, а впоследствие насочвайки внимание към общите издания по темата. След обширния, аналитично поднесен литературен обзор Микова обосновано констатира необходимостта от

настоящото изследване, което да „осветли“ и допълни знанието за традиционните практики и музиката на етническите общности на територията на град Пловдив.

54

В началото на Първа глава Микова разглежда географските и исторически сведения за град Пловдив и етническото многообразие на територията на града през призмата на майчиния език, религията, образованието, организациите и институциите, неминуемо оказали влияние върху запазването и трансформацията на традициите при етническите общности. Особено ценен в развитието на изложението е задълбоченият анализ на теренната ситуация от градски тип, чиито специфики, многоплановост и динамика изискват нов прочит на познатите изследователски подходи. С оглед на това авторката залага на емпирични методи, които интерпретира според теренната ситуация и фокус групите, тъй щото да се постигне цялостен и всеобхватен облик на традиционните практики и музиката на етническите общности на територията на град Пловдив. Втора глава на изследването е фокусирана изцяло върху битуването на традиционните календарни и семейни практики сред българи, арменци, евреи, турци и цигани в Пловдив. Зоя Микова поднася интересен паралел между изследваните етнически общности, като обединява традиционните практики в четири категории според тяхната същност и време на провеждане – „начало, движение, край и преход“ [Микова, 2023, с. 84]. По този начин авторката умело проследява смисловите и семантични сходства в празничната ритуалност на общностите. В края на втора част специално внимание е отредено на трансформацията на традицията и процесите на „комерсиализация, озападняване и театрализация“ и тяхното културно влияние върху изследваните групи [Микова, 2023, с. 149–151]. Третата глава от проучването е посветена на музикалната култура на етническите общности на територията на град Пловдив. В нея Зоя Микова представя и класифицира по етнически и функционален критерий 52 песенни примера от арменската, турската и еврейската общности. Базирайки се на направените анализи, авторката обобщава някои специфични черти на напевите и констатира предимно съпровождащата роля на музиката в традиционните практики на изследваните групи, с изключение на еврейската общност, при която традиционният инструмент шофар има строго определена смислова роля. Откритото интонационно сходство между някои от мелодиите на песните дава основание на Микова да изкаже предположение „за съществуване на общи балкански музикални модели, които подобно на песента „Черни очи имаш, либе“ („Цуре“, „Uskudara giden iken“, „Ясен месец веч изгрява“) за определен период са активни по цялата територия на полуострова“ [Микова, 2023, с. 198].

брой 64 септември 2024

В заключение Зоя Микова изтъква правдивата необходимост от такъв тип изследвания, които не само да допълват знанието за етническите общности, а и да провокират обществото ни към приемане и преодоляване на различията. Интердисциплинарният поглед на авторката към културното многообразие намира ясна обосновка в продължаващия научноприложен форум „Културен семинар НЕПОЗНАТИТЕ“, който много точно отразява постигнатите резултати и изводите в книгата. За своите четири издания (от 2016 г. досега) събитието се превърна в една от най-значимите културни прояви, провеждани извън столицата, която среща по иновативен начин науката с изкуството и носителите на културата с широката общественост.

Аkадемия за музиkално, танцово и изобразително изkуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив Пловдив 4000 ул. Тодор Самодумов 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com

Съставител и редактор:

проф. д-р Любомир Караджов lyubomir.karadzhov@artacademyplovdiv.com

Редаkционен съвет:

доц. д-р Жан Пехливанов jean.pehlivanov@artacademyplovdiv.com доц. д-р Димитър Воденичаров dimitar.vodenicharov@artacademyplovdiv.com проф. д-р Людмил Петков lyudmil.petkov@artacademyplovdiv.com

проф. д-р Владимир Владимиров vladimir.vladimirov@artacademyplovdiv.com

Графичен дизайн:

доц. д-р Алеkсандър Гьошев aleksandar.gyoshev@artacademyplovdiv.com

Коректор:

Жанет Желязкова janet.jeliazkova@gmail.com

Печат:

Мениджмънт Бизнес Машин ООД (M&BM)

Аkадемично издание Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com