Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 18, ГОД. 4, 2012, 15 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

Попаднах снощи на предаване на Карбовски и какво да видя: дават се “уникални”, “за първи път излъчвани” умилителни кадри с “Незабравимия Тодор Живков”, а около него шета, с брадичка и косица, сегашният Премиер, тогава бодигард и шофьор на Тато; абе дават Бато, който беше слуга на Тато, а пък сега Он самият ни е нов Тато, Тато на малоумната, на вечно опозорената нация: щото не може да не е вовеки опозорена една нация, която обезумяла дотам че да си тури за властник и господар това чудо! Та значи дават тия кадри, а пък ухиленият ляв гамен Карбовски се обръща към “драгите зрители” с покъртителното “Другарки и другари!”, абе същинска лудница, човек се чуди къде да се ощипе, та да разбере дали не сънува – или с коя ръка да се кръсти, като гледа тая комунистическа гнус! Това видях и рекох да погледам, та да видя докъде ще продължи тая телевизионна перверзия. Чат-пак туй мекере Карбовски – щото не вярвам от глупост да прави тая нескопосана манипулация, разбира се, че го прави за пари; някой, естествено, е поръчал и платил щедро туй мероприятие! (На 2 с.)

Във Фейсбук, каквото и да говорим, човек все пак може да се ориентира какви процеси текат в сферата на т.н. “обществено мнение”, т.е. какви са насоките на масовите настроения. И какви промени стават сред тях. Ето две, признавам си, крайно неочаквани изказвания на моя фейсбук-приятел Добри Божилов от днес, на които отговорих съвсем кратичко; иска ми се и двете реплики да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Днес един приятел сподели, че сред обикновения народ се надига нова вълна на Костовизъм – като признак на отчаянието и на разбирането, че Костов е единственият лидер от мащаба на Бойко Борисов, който може да спаси страната от него. Като се замислих стигнах до извода, че сблъсъкът на изборите ще е Костовизъм срещу Живковизъм. А ако сме честни трябва да признаем, че наистина спрямо великан на лъжата и демагогията като Бойко единствената съизмерима сила е великан в интелектуално отношение като Костов. Аз не съм сигурен дали с ум може да се победи популизъм в среда, която (Следва на 2 стр.)


НА ИДВАЩИТЕ ИЗБОРИ БИТКАТА ТРЯБВА ДА Е: НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА, ДРУГОЯЧЕ КАЗАНО, КОСТОВ СРЕЩУ БОЙКО (От 1 стр.) … сама полива популизма. Но наистина, съгласен съм с това, че в тия 20 години няма други лидери освен Бойко и Костов. Останалите са пародия. Та не е изключено приятелят ми да е прав… … Аз принципно съм съгласен да направим масов бойкот на изборите. Но силно ме съмнява да стигнем нужните 90%. А ако идат да гласуват 30-40%, Бойко пак ще спечели – ако не се извади реална съпротива срещу него. А вземе ли втори мандат ще е уникален – първият с два мандата. Ще си повярва, че наистина е Тодор Живков – и ще съсипе всичко. По-добре Костов. Нека той да е първият с два мандата, макар и не поредни. На тия реплики на Д.Божилов се счетох за длъжен да отвърна следното: Добри наистина помъдря – и почна да прозира истината… Затова и измъкнаха Кеворкян от нафталина, та със задружни усилия медийните ченгета да предотвратят толкова злокобната за мафията ни възможност Костов да се върне на бял кон във властта… Тук ще допълня само това. Наистина, за да си спасим честта, за да не се опозорим отново, на идващите избори битката трябва да е: народът срещу мафията, другояче казано, Костов срещу Бойко. И народът трябва да вземе своя реванш за 2001 година, когато беше най-гадно прилъган да гласува за първото политическо менте – царо. После се видя принуден да гласува за още едно менте: Боко. Сега, за да не настъпи за трети път мотиката, народът трябва изобщо да престане да гласува за ментетата, които олигархията и ченгетата му пробутват. Трябва да гласува противното на онова, което олигархията и медийните ченгета му пробутват: трябва да гласува за Костов. Когато изобщо стане дума за политик, който не е менте, който наистина заслужава това име, всички се сещат за Костов. Той е политик в истинския смисъл на думата. Политически лидер, какъвто не сме имали. Та ако това стане, ако Костов катурне Боко, ще имаме историческия шанс като народ да си възвърнем честта. Иначе, ако дадем втори мандат на Боко, сиреч, на слугата на олигархичната комунистическа и живковистка мафия, ще се опозорим навеки като неспасяемо малоумен народ, който не си знае собствения интерес – и затова се оставя ченгетата да го лъжат както си искат. Това не трябва да бъде допускано. Всички, които милеем за България, за нейното достойно име, за свободата, просперитета и демокрацията, трябва да забравим всички дребни различия, да си

обединим силите около Костов, та да постигнем главното: ние, гражданите, ние, народът, да катурнем Боко, сиреч, да катурнем от власт мафията. Която, всъщност, у нас е управлявала винаги с изключение на два случая: когато премиер беше Ф.Димитров (8 месеца) и когато премиер беше Иван Костов (4 години). В цялото останало време управляваха политически мекерета и слуги на мафията като Беров, като Боко, като комунистите, като царо. Да, на идващите избори ние, гражданите, ние, народът, трябва да катурнем Боко, сиреч, да катурнем от власт мафията! Това е задачата на наближаващия исторически момент. Крайно време е да покажем на мафията че сме народ, който няма да търпи положението да бъде вечно използван като проститутка, като курва. Ако пък Боко отново победи, това ще означава, че на мнозинството от народа ни харесва да бъде в положението на курва на мафията. Което значи, че израждането е невъзвратимо. Тъй че, за да не се случи тая опозоряваща ни евентуалност, трябва да развалим политическия покер с белязани карти, който олигархията и ченгетата ни предлагат, а именно във властта да се редуват комунистите и Боко, именно добрите “леви” и добрите “десни”, и трябва да направим така, че демокрацията да вземе своя реванш. А демокрация, за тия, които са забравили, значи “власт на народа”… Забележка: ПРАВИЛНОТО Е: … толкова злокобната за мафията ни възможност Костов да се върне на бял кон във властта… (бях първоначално писал “в политиката”) щото Костов от политиката изобщо не е излизал, излезе само от властта, именно от изпълнителната, но след едни избори, в който народът може да възтържествува над мафията, като едното нищо ще се върне на власт – та да измием срама от лицето на България. Щото, драги ми дами и господа, е за срам и резил това положение, именно Боко премиер! Вярвам, повечето го осъзнахте колко позорящ е този факт… ГНУСНИ ЧЕНГЕСАРСКО-РЕКОМУНИЗАЦИОННИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ВИДИОТЯВАНЕ НА НАЦИЯТА (От 1 стр.) … – ни разясняваше как следва правилно да мислим за “любимия пръв ръководител на Партията и държавата”, а също така беше докарал някакъв мазняр, бивш съветник на Тодор Живков, а сега лидер на една от многото наши комунистически партии, да ни разказва покъртителни спомени за добродушието, добрината, човечността, духовитостта, остроумието и прочие на Правешкия простак и нахалник. Даже паралелно течеше и една покъртителна реч на бай Тодар на площада в Правец, годинка преди Незабравимия да се

пресели на другия свят, в която той изказваше “некои съображения” относно текущата политическа ситуация в родината (в онова време е управлявал злодеят Костов и явно ченгетата, търсейки начин да противодействат на гибелното за комунистическата мафия развитие на събитията са активирали бай Тодор, ала той взе, че умря, та едва тогава са се сетили, че мръсната работа по свалянето на Костов от власт може да я свърши Симеон Мадридский!). Та в тая своя реч бай Тодар кълнеше разрухата и, в качеството си на роден, на предопределен от съдбата да е овчар и говедар, но на истински говеда и овце, а не на хора-овце и на хора-говеда, не на нация от овце и говеда, най-много жалеше за овцете и говедата, които седесарската напаст била унищожила в нашите цветущи текезесета. И прочие пошлости за “прекрасното време”, в което така хубаво се живееше, не пропускаше да начеше крастата на малоумния носталгик толкова старателното в изпълнението на задачата медийно мекере Карбовски.

Както и да е. На мен най ми хареса това, че в “безценните архивни кадри” около Тошо Правешки щъкаше неуморно неговата охрана, именно Боко Банкенски, тогава обикновен пазвантин и бандит, а сега подвизающийся като премиер на Республика Болгария! Внушението на нескопосаната манипулация беше твърде прозрачно: явно тия, дето са я платили, си мислят, че цялата “симпатия” на хептен малоумното природонаселение към бай Тодаря ще се пренесе автоматично към Боко като негов “законен наследник” и “продължител на делото”, с оглед наближаващите през следующата годинка предизборни и изборни мероприятия в Республиката ни. Целта е една: Боко да бъде преизбран, та да турим основите на един дългогодишен авторитарен режим, подобен на путинския, Боко да бъде ту Премиер, ту Президент, да стане нещо като наш роден Путя, като наш роден Уго Чавес или като наш Лукашенка! Та да бъдем ощастливени и десетилетия да добруваме както едно време добрувахме повече от 30 години под грижовната бащинска ръка на бай Тодар Правешкий!


3 Тази е идеята на манипулаторите. Една доста пошла и, между нас казано, твърде тъпа идея. Щото, чини ми се, електоратът у нас едва ли е чак толкова прост. Вярно, прост е, простаци и идиоти у нас колкото щеш, ама чак толкова много да са, не ми се верва да са. Любители на Тодор Живков днешно време, чини ми се, са хептен олигофрените, а те едва ли са толкова много. Тъй че да се трошат пари за такава една кауза ми се вижда израз на пълна безизходица. Явно манипулаторите страдат от крещящата липса на влиятелна фигура, която може да бъде натрапена чрез послушните медии на малоумното природанаселение, та да смени безболезнено Боко, комуто догодина предстои неминуем крах, цялостно пропадане, независимо от парите, които ще бъдат хвърлени, та белким се промени историята; ала напразни са тия старания, като философ това поне с положителност го знам. Историята да се прави изцяло по вкуса на някои и то по този начин – не, не стават така тия работи, дето се казва, напразно се морите, безумци и мекерета! Абе, дето се вика, важното е париците да се въртят, това е важното; ето, така мисли и Карбовски, чиято лакомия по финикийските знаци мина вече всички граници, че се стигна дотам когато човек го гледа от екрана на телевизора си, лигите му да капят от екрана и да мокрят собствения ни килим. Дотам се стигне, такава лакомия аз лично не бях виждал, ето, снощи целия ми килим прогизна от тия пусти лиги, та се наложи да спра телевизора, за да не стане наводнение от карбовските лиги! Това исках да ви кажа. Гнусна работа колкото искаш. Не мога да мълча като гледам тия медийни изгъзици, та затова се обаждам. То мен кой ли ме и слуша де, но аз да си кажа как виждам нещата. Просто не мога да търпя толкова наглост – и такава простотия. Това, дето се вика, ми е проблемът. Нямам волска кожа. Това наистина е проблем в нашенски условия. Затова ми е гнусно дотам, че ми се повръща вече; затуй спирам дотук, налага се спешно да ида да повърна… АФОРИЗМИ, "ЛЕТЯЩИ МИСЛИ" ЗА УСПЕХА, ПАРИТЕ, БОГАТСТВОТО У мъдрия богатството има служеща, у глупака – господстваща роля. Парите още никого не са направили богат. Не този, който има малко, а този, който желае много, е беден. Сенека Парите са като тор: ако не ги разхвърлят, то от тях ще има малко полза. Бейкон Ф.

Парите или господстват над своя притежател, или му служат.

Златният дъжд размива всички граници. Карлайл

Хораций Да се унищожат парите – това означава да се унищожат войните.

За пари сме принудени да плащаме със свобода. Стивънсън Р.

Квинтилиан Помнете, че парите имат способността да се размножават.

Парите са нещо много важно. Особено когато ги нямаме. Ремарк Е. М.

Франклин Б. Парите са артерия на войната. Смята се, че любовта към парите е коренът на всички беди. Същото може да се каже и за тяхната липса.

Петър Първи Парите не миришат, но летят.

Батлър С. Лец С. Е. Какво да правят законите там, където властват парите?! Петроний Наистина, нашият век е златен век! Купува се днес със злато почестта и властта, със злато – и нежната страст. Парите днес имат цена: почет се постига с пари, дружбата – с пари; беднякът изобщо не е нужен на хората.

Парите развалят характера. Ремарк Е. М. Парите са нервът на войната.

Карпов Ф. И. Разточителството поражда щедростта.

Цицерон Парите трябва да ги управляваме, а не да им служим.

Цицерон Банкнотите не са единствената връзка на човека със света.

Сенека

Карлайл

Навсякъде, където властват парите, тия пари, които народът дава, за да поддържа своята свобода, винаги се превръщат в оръжие за неговото поробване; и това, което той плаща днес доброволно, се използва за това утре да го заставят да плаща по принуда.

Разточителството носи в себе си своя предел. Тя свършва с последната рубла и с последния кредит. Скъперничеството е безкрайно и винаги е при началото на своето поприще; след 10 милиона то със същата страст почва да трупа единадесетият. Херцен А. И.

Русо Ж.-Ж. Харчи един пенс по-малко отколкото заработваш. Франклин Б. ... Не се опитвай да пазиш дареното ти от небесата; осъдени сме – и това го знаем сами – да разточителстваме (да хабим, бел. на преводача, А.Г.), а на да трупаме. Ахматова А. А.

Цялото предимство да имаш пари се заключава във възможността да се ползваш от тях. Франклин Б. Имащият пари не може да бъде наказан. Цицерон Главният орган на човешкото тяло, непоклатимата основа, на която се крепи душата, е кесията.


Карлайл Преведе: А.Грънчаров ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДВЕ КНИГИ – КАКТО СЪЩЕСТВУВАТ В МАТЕРИАЛНОТО, ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО...

Общувай с добрите хора, които лесно ще намериш, ако сам станеш такъв: заедно обичайте и почитайте Бога безкористно, защото цялата ни награда е в Самия Него, и в бъдещия живот, добър и прекрасен, на който ще се наслаждаваме. Него не бива да обичаш така, както обичаш онова, което виждаш с очите си, а тъй както обичат мъдростта, истината, светостта, справедливостта и други подобни качества, които произхождат от Извор, непознаващ граници и промени. Общувай с хора, които ги обичат, та чрез Христос, Който станал Човек, за да бъде посредник между Бога и хората, да се примириш с Господа. Недей да мислиш, че щом покварени хора влизат в храмовете, ще влязат и в Царството Небесно; когато дойде времето те ще бъдат отделени, ако не станат по-добри.

4 (Взаимствано от страницата на George Purlikov във Фейсбук) РЕДУВАНЕТО НА СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ГЛАВИ

ДАЖЕ РУСНАЦИТЕ СЕ СЪБУДИХА, А НИЙ, ДРЕМЛЮВЦИТЕ, ДРЕМЕМ ЛИ ДРЕМЕМ НЕПРОБУДНО!

ЗАЛЕЗЪТ НА СЛЪНЦЕТО – КАКЪВТО ГО ВИДЯХ ДНЕС НА ШОСЕТО ЗА ДОЛНА БАНЯ...

ОБЩУВАЙ С ДОБРИТЕ ХОРА, КОИТО ЛЕСНО ЩЕ НАМЕРИШ АКО САМ СТАНЕШ ТАКЪВ... И тъй, след като повярваш в това, пази се от изкушенията (дяволът търси кого да погуби заедно със себе си): нека този враг да не те поквари нито чрез онези, които са вън от Църквата - езичници, юдеи или еретици, нито чрез членовете на Православната Църква, които живеят лошо: чревоугодници и клюкари; безсрамници, любители на зрелища, гадатели, използващи дяволски гадания; горделивци, живеещи в разкош - изобщо ще видиш хора, водещи живот, който се осъжда и наказва от Закона: недей да им подражаваш.

Подражавай на добрите хора, търпи лошите, обичай всички: ти не знаеш какъв ще стане утре онзи, който днес е лош. Обичай не тяхната неправда: обичай тях самите, за да обикнат те правдата: нали на нас ни е заповядано да обичаме не само Бога, но и ближните – в тези две заповеди се вмества целия Закон и пророците. Него може да изпълни само онзи, който приеме в дар Светия Дух, равен на Отца и Сина, защото Бог е Троичен и на Бога трябва да възлагаме цялата си надежда. На човек, какъвто и да е той, не бива да се надяваме. Едно е Онзи, чрез Който сме оправдани, и съвсем друго – онези, заедно с които сме оправдани. Дяволът изкушава не само чрез желанията, но и чрез страха от унижение, болки и смърт. Каквото и да понесе човек за Христовото име в очакване на Вечния Живот, ако той устои на изкушенията ще получи голяма награда; ако пък отстъпи на дявола, ще бъде осъден заедно с него. Но чрез делата на милосърдието, благочестивите и смирени хора ще получат милост от Бога: Той не ще позволи да бъдат изкушавани слугите Му свръх силите им. Свети Августин Ипонски

Още една снимка от този меланхоличен залез, отбелязващ раздялата ми с лятото – и с моята Долна баня:


В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА ЯКО СТРИЖАТ ОВЦЕТЕ...

моя коментар, който написах там, в блога на Инджев; иска ми се по тия въпроси да възникне нещо като блогърско цунами връз властта (аз отдавна апелирам ние, гражданите, да се опитваме да упражняваме такъв натиск върху властта, ала почти никой не ме подкрепя, щото у нас не е прието даден блогър да се енизи дотам, че да подкрепи друг блогър); е, аз пък подкрепям, и то всеки път, когато открия нещо важно, ценно и навременно; та ето какъв е моя коментар:

БОКЛУКЪТ МАЙКЪЛ МУР, ОБРАЗЦОВ ЛЯВ ЛАЙНАР (БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ)...

Здраво Кулев: Да си спомним и боклука Майкъл Мур, дето от жестоката американска трагедия стана милионер и продължава да богатее на гърба на същия този капитализъм, когото така яростно плюе, пфууу! Моят коментар по повод горното във Фейсбук: "Боклукът Мур", добре звучи, приветствам - и споделям! От същия тип боклук е и Чомски, американското плямпало "а ла Вучков"... и той направи хубави пари, плюейки капитализма и Америка! АЕЦ “БЕЛЕНЕ” ЩЕ СЕ СТРОИ, НИЩО ЧЕ БОКО Е КАЗАЛ ДРУГО, ЩЕ ВИДИТЕ, ПОМНЕТЕ МИ ДУМАТА, ТОЙ ХАТЪРА НА РУСНАЦИТЕ НЯМА ДА СТРОШИ! септември 12, 2012 Иво Инджев е написал в блога си коментар под заглавие Властта срича предизборно управленската азбука, в който разсъждава за това кои са вариантите (вариант А, вариант Б, вариант В) на властта, с които се бил похвалило онова момче, именно министър Добрев, говорейки по проблема във връзка с руския шантаж да ни искат 1 000 000 000 (един милиард) еврА неустойки за АЕЦ “Белене” на арбитража в Париж. В тая връзка и моя милост реши да се изкаже в начеващата се дискусия по този проблем, по-долу ще можете да прочетете

Аз лично имам подозрението – като изхождам от пристрастеността на Бойко Б. към театралниченето и менте-чалгадраматургиите – че цялата тази история с “отказа” да строим АЕЦ Белене е инсценировка, която той играе по спуснат му от другаде сценарий; санким, ще се опъва Боко, ще се опъва, наужким няма да ще втора руска атомна централа на българска територия, уж ще се опъва, пък в един момент ще клекне и ще рече: “Ще я строим! Решавам да я строим, щото ето, видите ли, руснаците ще ни осъдят да плащаме, тока, видите ли, поскъпна, ето, те държат крановете за газа, видите ли, Путин, който също като мене е пич на пичовете, постъпи пичовски и ни намали цената на газа, и нам си какво още, и хоп, ще се окаже, че ще я строим пустата АЕЦ “Белене”!”. Това ще каже, такова е моето подозрение. Изхождам от извратливостта на Боко и от презумпцията, че той съвсем не е самостоятелен играч, а само рипа подобно на руска мечка, опитомена от нашенски циганин, на която циганинът свири с гъдулката, а пък мечката рипа ли рипа, понеже е вързана за муцуната с железна халка. Не си падам по конспиративизмите, но тук ми се чини, че има лека игричка с наивното природонаселение у нас, с податливия на лъжи и нескопосани манипулации електоратец; ще каже Боко: “Квото можах, направих, пичове, но срещу братята-руснаци не мога да се опълча, щото у тех е и ножа, и също така и сиренето, и хляба, и сичко!”, ето това ще каже Боко. Много добре знам, че ще го каже. Не може да не каже нещо подобно, щото той по начало е менте, при него всеко заявление е предпоследно, на нито една негова дума не може да се верва, точно когато всички са сигурни, че ще направи нещо, ще се извърти на 180 градуса: я за

5 шистовия газ как хубаво се извъртя сякаш е балерина! Така ще стане и с атомната централа № 2 на Русия у нас, помнете ми думата: ще я строят, руснаците имат огромен ресурс и влияние на хода на процесите у нас и Боко ще прави това, което те поискат. Щото, ако погледнем глобално на проблема, то всъщност те, руснаците, туриха Боко на власт, тури го на власт рускобългарската ченгесаро-кагебистка мафия, не го е турил на власт филанкишията, кой друг да го тури?! И царо, и Боко, са все руски ченгесарски мероприятия, няма какво да се заблуждаваме повече, тъй че таман Боко няма да направи нищичко, което не е по вкуса на руснаците, на батка му Путин (те май са връстници, но Путин все пак е повисшестоящ, като самодържец на империята, а пък ний отколе сме си само васално руско владение); та думата ми е, че ако ще да влезем в Междузвездния, а не просто в Европейския съюз, пак тук юздите на всичко ще бъдат дърпани от руснаците. Та тия всичките случки, скандали и произшествия около АЕЦ “Белене”, дето ни ги предлагат, включително и с позвъняването от страна на самия Премиер на И.Инджев след като уж бил решил да не се строи АЕЦБелене, са все димни завеси за баламосване на наивния електоратец, а централата ще се строи, нищо че Боко е казал друго, ще видите, помнете ми думата! Точно затова, че е казал, че няма да се строи, трябва да сме сигурни, че ще се строи. Такова чувство имам и то се засилва до степен, че вече вярвам, че иначе не може да се случи. Ще си говорим после, като станат работите. Има ли некой тука, който може със 100% сигурност да заяви, че вярва, че Боко ще посмее да пречупи хатъра на руснаците?! Ще посмее, ама друг път. Боко да не е Костов, та да има тая смелост?! То и на Костов туй, че пречупи хатъра на руснаците, за малко не му коства главата, та тоя страхопъзльо Боко ли ще посмее да им пречупи хатъра?! Ако Путин, с извинение, пръдне в Кремъл, нашият тука бабаит моменталически ще се осере, и то така, че ще наводни целио Министерски съвет и ще запуши Ларгото чак до покривите горе! Туйто! Така стоят работите. Този според мен, драги ми г-н Инджев, е план В, за който размишлявате в коментара си: АЕЦ “Белене” ще се строи! Може да изглежда невероятно, но ще е това. Да видим де, ама както вървят работите, това ще е. Поне аз така виждам нещата. Нямам доказателства, изхождам от психологически основания, от познанието на Боковия характер – и на Боковата същина, която не е толкова трудна за разгадаване. Същият е тоя Боко като Живков, както оня изпълняваше всичко, каквото искат руснаците, така и тоя. Никаква разлика не забелязвам. Факт. На пушилките, дето пуща, също не трябва да обръщаме капчица внимание. И тоя лъже също така хубаво


като правешкия закоравял лъжльо и измамник… С КАКВО КЕВОРКЯН Е ТОЛКОВА УДОБЕН НЯКОМУ ТА ОТНОВО ГО АКТИВИРАХА – С КАКВА ЦЕЛ И ЗАДАЧА ГО ПРИВИКАХА ОТНОВО? септември 11, 2012

Кеворкян се върна на екрана. Той държеше връщането му да е триумфално и то непременно в държавната телевизия, където преди години се беше разпищолил като че му е бащиния, но ето, склони да се върне и в една частна телевизия. Разбира се, не може да се приеме версията, която ни пробутват: че ето, намерили се двама “смелчаци” – ония двамата, как ги наричаха, опосумите де, все им забравям имената, как се казваха, Иван или Петкан и Стоян ли бяха?! – и турили звездата отново да засияе на медийния ни небосклон. Не е така. Явно Кеворкян на някой е удобен, твърде удобен и потребен. Затова го привикват: за услуга. Други не ги привикват и няма да ги извикат. Иво Инджев примерно. Или Иво Беров, да речем. Ясно защо: не че са недъгави, а са неудобни! У нас просперират само удобните… Та тази връзка помествам и тук (първо го поместих във Фейсбук) твърдение на някой си човек, нарекъл се “Льольо”, който коментира по разни блогове и форуми, както и отзив на една гражданка по повдигнатия проблем; ето ги и двата лаконични коментари: На всички ни е известно, че хора, които задават неудобни въпроси (или дават неудобни отговори на удобните въпроси), съвсем не се канят в никоя телевизия или радио. Защото дори и на живо предаването си има сценарий, който се спазва строго. А както е известно Истината вирее в интернет – в блоговете. За съжаление средностатистическият Ганьо не знае що е интернет и дали туй нещо, интернетът, става за ядене – и затова се доверява на телевизиите. Дарина Тодорова: Нищо ново под слънцето – че то кога ли са канили неудобните?! Ще им се развали подредената сламена къщичка. А не дай си Боже някой да се е промъкнал през цедилото следват много лоши дни за водещите. Я мъмрене, я пори-

цание, я ще им клъцнат от заплатата, а найлошото е, че може да ги пратят в забвение. А що се отнася до Льольо – дал Господ, много са и хич не ми се нрави. Ако помислим не трябва да съдим Льольо за неговата доверчивост. Той гледа да има какво да яде всеки ден, да си плати тока, водата, да има дневни пари за децата и прочие куп други задължения, които нашите мили управници ни поднасят със сериозен анализ, че Брюксел иска така да бъде. Ами това е! Така че Льольо си остава безмълвен, вечер пие една шльоковица, кара се с домочадието и пак се пули умно пред телевизора и псува ли, псува… Днес 11.09 ще има т.нар. изслушване пред Комисия и неправителствени организации на кандидатите за ВСС. Дали и там ще допуснат неудобните??

6 дам“ и т.н.? Знаете ли че думата граждани не изпълнява своята функция по смисъл в обществото и вече е в историята? Думичката е заменена по смисъл и функция с „консуматори“ или казано по-ясно, корпоративните монополисти взеха функцията за "градеж". От хората нищо не зависи и те се превръщат в консуматори, поддържащи системата на монопола чрез труда си и масовата образователна система, създаваща манталитета – работник, служител, но нищо повече.

ЗАБЕЛЕЖКА: Та във връзка с горното ми се ще да поставя ето какъв един въпрос: С какво Кеворкян е толкова удобен някому та отново го активираха – с каква цел и задача го привикаха отново? ДА СЕ ПОГРИЖИМ И ЗА ПСИХИЧНОТО СИ ЗДРАВЕ

Из Съветите на психолога Ирина Недялкова: Идва времето на есените депресии. По този повод ви предлагам един съвет на Робърт Де Ниро: Всяка депресия трябва да посрещаме с усмивка! Депресията ще помисли, че сте идиот и ще избяга! ;) КАКВИТО СМЕ НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, ТАКОВА ОБЩЕСТВО ЩЕ СЪГРАДИМ – И В ТАКОВА ОБЩЕСТВО ЩЕ ЖИВЕЕМ Някакъв човек, представящ се във Фейсбук като Iv Veli, написа коментар, с който постави някои интересни за осмисляне и обсъждане проблеми; отговорих му, ето по-долу двете мения, които са предизвикателство за едно по-широко обсъждане; първо е изказването на Iv Veli, а след това е моето: Знаете ли че думата „граждани“ произлиза от корена „гра-град-градя-съграж-

Това не ви ли напомня на една добре позната система, но с ново лице? Това не е ли подменен капитализъм, капитализъм с вкус на комунизъм, да не кажа тоталитаризъм или фашизъм? Помислете върху това... Това казва Iv Veli; ето моя коментар на неговото изказване: Не се бях замислял около корена на думата "гражданин", въпреки че съм главен редактор на в-к ГРАЖДАНИНЪ :-) Щом коренът на думата е "градя", възниква въпросът: гражданинът е самото "градиво", от което се гради обществото, или пък гражданинът е онзи, които върши самия градеж, градящият е гражданинът, този смисъл ли трябва да се има предвид? И излиза, ако този вторият смисъл е верният, че каквито сме ние, гражданите, такова общество ще съградим. Аз съм склонен този смисъл да приема, щото ако гражданинът е градивото, ще се окаже, че е тухличката, от която се гради стената и сградата на обществото. Интересна тема възниква около тия етимологии, заслужава си да се обсъди. А че ние, гражданите, не си изпълняваме функцията, това е факт, поспециално у нас е така. Не бива да се обобщава за целия свят, щото реалностите са различни в различните общества. Аксиомата е: водещото е гражданинът, каквито са гражданите, такива са обществата. Американците са си създали обществото, каквото Америка е: богато, проспериращо, умеещо да оценява способните, опиращо се на човешките таланти, на човешката дързост. Нашето общество е съвсем друго, изобщо


обществата, пострадали от комунизма, са съвсем различни от западните общества. Много е важно токав какви са доминиращите, господстващите идеи, ценности, форми на съзнание, разпространени сред гражданството. Щото в него има различни слоеве, и това не трябва да се изпуска "из предвид", както се изразяват някои таваришчи. Щом ние, гражданите, не си изпълняваме функцията, ами разбира се, друга сила ще се възползва от тази наша неспособност и слабост – и ще заеме водещо място и положение. У нас такава роля изиграха, по всеобщото мнение, ченгетата от ДС-КГБ, които станаха и сценаристи, и режисьори, и драматурзи, и манипулатори на настроенията, царящи в толкова разноликото гражданско общество. Винаги сред гражданите някои хора имат по-особено положение, примерно са идеолози, водачи, лидери и пр. Нормалното е такива водачи да са политиците, така е при развитите демокрации. А пък създаващи настроенията, или изпълняващи функцията на идеолози са журналистите, политолозите, донякъде философите. Това е нормалното. Ненормално пък е задкулисното манипулиране от страна на сили, които, владеейки медиите и разполагайки с мрежи от зависимости, информация, връзки и пр. още от ерата на комунизма, именно имам предвид ченгетата, това именно се получи у нас, понеже биде разбира нормалната структура на отношения, именно партийната система на младата ни демокрация. А иначе моя милост е против конспиративистките теории за аналогични процеси в целия свят, щото тия теории пак биват създавани в лабораториите на КГБ, т.е. биват подхвърляни на немислещите с оглед понататъшното им баламосване и използване. Да спра дотук, че стана дълго. Простете! Iv Veli: Благодаря за този изчерпателен отговор, съгласен съм с гореказаното, да, има детайли, върху които трябва да се разсъждава по-нашироко! Ангел Грънчаров: Така е. Трябва да се мисли и обсъжда. Въпросите са интересни и важни. ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още нещичко, взето от друго място, което си струва да се има предвид: „Що е истина?” – питаха се европейските скептици по примера на оня римски прокуратор, подканен от Божия син да се застъпи за проповядваната от него истина. „Що е свобода?” – питаме се не помалко скептично сега ние, изправени пред парадокса че в България днес бива честван като "двоен освободител" именно похитителят на свободата.” – възкликва Стефан Попов в „Сто години свобода” (вж. Българската идея, изд. Летописи, София 1994).

СПРЕТЕ ДА СЛОВОБЛУДСТВАТЕ, О, НАГЛИ И БЕЗОЧЛИВИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАРИСЕИ И ЛИЦЕМЕРИ! септември 9, 2012

По повод на състояла се в една телевизия дискусия за най-черната дата в нашата история, именно 9-ти септември 1944 г., с участници двама комуниста (Иво Атанасов и проф. Искра Баева) и един некомунист (проф. Пламен Цветков) публикувам тук отзив на зрител, който ме впечатли и който взех от коментарите в приятелски блог с оглед да стигне и до читателите на вк ГРАЖДАНИНЪ: На непоправимите безочливци и наглеци като Иво Атанасов и комунистическата псевдоисторичка Искра Баева, чието нахалство няма граници, ще кажа: За какъв “венец на антифашистката борба”, за какъвто искате да представите най-черната дата в българската история – 9 септември 1944 г. – словоблудствате, о, фарисеи и лицемери?! Вие ли не знаете, че правителството на Иван Багрянов още през м. юни 1944 г. обяви завой в политиката на България и постепенно разкъсване на съюза с Германия (всяка една грешна стъпка можеше да ни докара германска окупация, подобно на сполетялата Унгария през м. март с.г., поставянето на власт на крайно прогерманско правителство и тогава нямаше да можем да спасим и останалите в старите предели на България евреи). Вие ли, комунистически фарисеи, не знаете, че лично Иван Багрянов предложи през лятото на 1944 г. на комунистите помирение в името на спасението на България и предложи партизанските отряди да се съсредоточат в определени райони, снабдявани с храна и непреследвани от войската и полицията, докато германцитне се изтеглят от България?! Вие ли не знаете, че първоначално комунистите приеха плана на Багрянов, но след жестоко мъмрене от Москва се отметнаха от него, тъй като това пречеше на съветските планове за окупацията на България?! За какъв венец на “антифашистката съпротива” говорите когато на 9 септември с помощта на предатели като генерал

7 Иван Маринов свалихте от власт продемократичното правителство на Константин Муравиев, което само за няколко дни възстанови политическите права и свободи на българските граждани, разпусна организациите с профашистка идеология, отмени антиеврейските закони и даде обща амнистия на политическите затворници, също така скъса дипломатическите отношения с Германия и й обяви война! Вие ли не знаете, че САЩ и Великобритания изразиха дипломатично несъгласие и резервираност от обявената от Съветския съюз война на България и последвалия преврат на 9 септември?! Но вие сте безкрайно нагли – казвате, че паметници на Съветската армия имало във Виена и Берлин – да, улиците и площадите на тези градове са били постлани с трупове на загинали в боевете съветски войници. Къде у нас съветската армия води битки, къде загинаха съветски войници (ако не броим разстреляните за пиянство и мародерство)? Но вие трябва да оправдаете черното си предателство и затова с пяна на уста ще продължавате да защитавате една лъжа – тази за “светлата” дата 9 септември 1944 г. Но за ваш ужас все повече хора, включително и младото поколение, което се опитвате да излъжете, датата 9 септември 1944 г. е най-черната дата в българската история. Знаят се имената и на предателите на българската национална независимост. Написа: Борислав МЕДИЙНИТЕ ЧЕНГЕТА СЕ РАЗМЪРДАХА, ГЕРБЕРСКАТА ВЛАСТ ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ: КАКВО ЛИ НИ ГОТВЯТ КУКЛОВОДИТЕ ТОЗИ ПЪТ?

Да, медийните помияри се размърдаха, явно трябва да спасяват положението, което и показва, че издънването на


удобната за ченгетата власт на Боко наистина предстои, шоуменът Боко отива по дяволите – и затова спешно ще му търсят заместник, който да спечели чувствата на простолюдното народно сърце... УТРИННИ ТРЕВОГИ И МИСЛИ ОКОЛО ПИСАНЕТО НА КНИГА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: МОЯТ ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО"

След като през това лято завърших и издадох последната си книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и подзаглавието Есета за освобождаващото обучение и образование - която, прочее, е трета книга от поредицата книги за образованието, които написах през последните години (наред с ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ и също ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ) - се появи един период, в който, ето вече трета седмица, си почивам, т.е. не работя по голям проект, именно, не пиша книга, а само всекидневно пописвам по нещичко в блога, в дневника си. И живея в напрежение понеже очаквам всеки ден с нетърпение излизането, отпечатването на новата, кн. 2 (9) на списание ИДЕИ. Да, обаче ето, тази сутрин чувствам, че отново ми се работи по нещо наистина стойностно, както се казва, започнали са отново "да ме сърбят пръстите" да пиша следващата си книга. Ще каже някой: стига де, почини си по-дълго, спри с тия твои книги, които, както не пропускат да отбележат "доброжелателите" ми, "никой изобщо не чете и не ще да чуе даже за тях"! Това дали се четат книгите ми, да си призная, не ме вълнува чак толкова много, както някои си представят: аз да си напиша, да си кажа каквото имам, каквото терзае духа ми, да се освободя от изстраданите си мисли, пък ако не сега, все

някога ще се намерят хора, които да се заинтересуват и да попрочетат нещичко. Нали знаете в тази област как е: тия писатели, за които много се шуми приживе, често след това биват забравяни, а пък истински добрите неща, особено в наши условия, биват оценявани много по-късно. На моите години (карам 53-тата година от живота си) човек навлиза, така да се рече, в есента на живота си, а нали знаете как е есенно време: време е да се берат плодове, време е да се прибира реколтата. Та се чувствам именно в такова време, пък и за философите, изглежда, истински "златното време" настъпва едва след 50-тата година на живота: примерно, и Кант, и Хегел, пък и други философи са написали най-добрите си книги именно през есента на живота си. Та затова, явно, имам и аз през тия години такъв един порив към работа и писане, който, прочее, съвсем не може да бъде потиснат или пренебрегнат. Както човек, който няма какво да каже, дето се казва, "да се съдере", пак не може да напише книга, така и оня, които има какво да каже, по никакъв начин не може да възпре творческия си импулс, не може да пренебрегне онова, което напира да се роди от духа му. А пък и в тази област човек, разбира се, е длъжен да прави каквото трябва, пък нека да става каквото ще. Имам един своя отдавнашен проект, наречен ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ и с подзаглавие "Моят проект за бъдещето" (досега написаното по темата съм го сложил отдавна в отделна папка, ала все не се докосвам до нея, тя си стои "да отлежава" или да ферментира), допълнен от един друг, който носи условното заглавие ЦЕННОСТИТЕ (пак е в отделна папка, до която даже не смея да се докосна, все едно пари, все едно е твърде гореща!). Двете теми са дълбоко родствени, взаимно се подкрепят, нищо чудно да стане така, че да ги обединя един ден в една обща самостоятелна книга. А не де докосвам до тях едно поради това, че все ме овладяват други проблеми (а овладее ли ме нещо, трудно мога да се спра, по-вярно: изобщо не мога да се спра!), а друго защо изпитвам едни такива трудности, свързани с формата, с начина, по който да изложа мислите си. Аз писах преди време по този проблем (и то именно с тази започната, но недовършена книга), и то неведнъж: примерно, виж ето това: Творчески неволи, копнежи и терзания, или пък това: Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално. Даже на няколко запретвах ръкави и уж започвах работа по тази книга, ала след това захвърлях всичко; виж примерно това: Има много и всякакви начини да забогатееш: работата е просто да изнамериш, да изобретиш своя собствен или пък това: Отново за успешното продаване на идеи или дори това: Моята кандидатура за "външен автор" на списание Forbes Бъл-

8 гария (прочее, не одобриха кандидатурата ми: проблемът си е техен, един ден горчиво ще съжаляват за това!). Разбира се, както се полага, тази моя многострадална книга си има и... план, ето го: Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето (книга), което явно иде да покаже, че тъкмо онова, което планираме, тъкмо то никога не става, не се реализира. Много пъти се връщах и все започвах да работя по книгата, ето едно свидетелство: Началото на моята нова книга със заглавие "Жизнени стратегии: как да си изработя свой личен проект за бъдещето". Във връзка с работата си по тая книга съм чел и конспектирал доста книги, а пък в тази вързка съм писал и съответните текстове, представящи съответната книга; примерно ето този, който носи това дълго и предълго заглавие: Няма по-жалка картинка от човека без идеи, в каквито, за жалост, са се превърнали повечето от младите, пък и не само млади, хора у нас. И;ли пък това: Забележителна книга, която обогатява личността – особено пък търсещата личност, искаща да бъде себе си по най-добрия начин. Както е потръгнало, аз по-скоро съм на път да напиша отделна книга за това как става така, как се получава това човек да не напише дадената книга, отколкото да напиша самата тази книга. Както и да е, вижда се, работите около тая моя несбъднала се все още книга се заплетоха здравата. Но тук има и едно друго, допълнително, а може би решаващо обстоятелство. Аз тая книга съм я замислил като "практическо ръководство", тъй да се рече, за "правилен живот", от което да се ползват младите хора. Разбира се, не в духа на американската практическа психология, даваща прецизно разписани съвети, които се иска просто да приложиш, та да постигнеш успеха си. Не, тия неща съвсем не са ми по вкуса. Аз се мъча да развия един друг жанр, този на практическата философия, която не дава съвети, нито пък напътства по един такъв незачитащ свободата на индивида начин, а просто го въвежда в сложността на проблема, в съответната нелека проблемна ситуация – и след това го оставя да избира сам, да решава сам. Та в тази връзка книгата ми явно не върви затова, защото, за да се напише такава една книга, тя паралелно на писането трябва да се проработва на дело, практически, именно, в съответния лекционен и практически курс, който да се провежда с живи хора. Аз в момента нямам възможност да започвам такъв курс в своя Център за развитие на личността, защото такова нещо предполага пълно отдаване, а това не мога да си го позволя поради безброй други ангажименти. Но бих могъл да свържа, да съчетая основната си работа, именно преподавателската, с работата по един такъв курс за млади хора, за ученици, който да проведа като поредица (цикъл) по темата за жизнените стратегии в техния


предмет, наречен "Свят и личност" (този предмет се учи в 12 клас). Та ако през тази година администрацията в училището, в което работя, ми даде тия часове в 12-ти клас (имаме 7 паралелки такива ученици), това ще бъде крайно благоприятно хем аз да проработя с тях, с учениците, тия свои идеи, хем те да имат полза от това с оглед бъдещето си (каквото е и предназначението на този техен предмет, носещ името "Свят и личност"), хем пък, в крайна сметка и като резултат, и писането на книгата ми да напредне. Прочее, аз отдавна, няколко години вече, не съм водил тия часове на 12-ти клас, ето, сега имам и моралното право да ги поискам; за което, изглежда, ще ми се наложи (понеже все още съм в отпуск) да напиша имейл на директорката с молба да даде на мен тия часове - като съответно ще се и мотивирам подобаващо за това свое искане. Да, решено е: ще напиша такъв един доклад до директорката след малко. Още повече че такава една идея – да се пише книга в сътрудничество със самите ученици, с обучаемите – добре се синхронизира с изложените в последната ми книга предложения за едно наистина модерно обучение и образование. Много ми е интересно каква ще бъде съдбата на една такава иновация. Дали ще бъда насърчен, или, както се казва, ще бъда "отрязан". Любопитно ми е. Ще трябва да проверя на дело какво ще стане. Непременно! Такива тревоги, грижи и мисли ме спохождат тая сутрин. И затова рекох да ги споделя с вас, читателите на този блог. Дано този текст не бъде възприет като суетно маниерничене или като "самореклама", или като Бог знае какво: у нас, в наши условия, вече всичко е възможно. Рядко е някой да разбере и да подкрепи човека, но виж, да се изгаврим с него, да го стъпкаме, да го похулим, да го обезнадеждим: ний това го можем, ох, как хубаво го умеем! У нас освен това на искреността, на откровеността съвсем не се гледа с добро око, понеже тук, в Българско, знайно е, масово се лъже, а почти всички се преструват, правят се на каквито не са - с оглед да се харесат на другите, най-вече на власт и влияние имаеющите, та да спечелят дивиденти. Ето, аз пък не ща да съм като другите. И ще си бъда само себе си. Това пък си е мой дневник и ще си пиша каквото ме вълнува. Не ме интересува харесва ли се то на някой – или пък дали дразни този или или онзи. Хора разни и затова на никой не ща да угаждам – или да се мазня...

В тази стена е вградено страданието на нашия народ. Мемориалът е издигнат в памет на нашите съотечественици, жертви на комунистическия терор: лишените от живот, безследно изчезналите, изпратените на разстрел от така наречения „Народен съд”. Той напомня за лагеристите, политическите затворници, изселените, подложените на политически репресии и техните злочести семейства и близки. Нека споменът за невинно пролятата кръв гори сърцата ни като вечен огън. Нека миналото да не се повтаря! септември 9, 2012

Успокой, Господи, душите на Твоите мъченици! Въздай им Твоята Правда! Приеми ги за наши застъпници, свети и безсмъртни – сега и во веки веков! Амин! Още по темата: УБИЕЦ ОТ СТРЯМА: Главите им рипкаха като на заклани пилета! ЗА РОЛЯТА НА ЧУДЕСАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ И ПО-СПЕЦИАЛНО ЗА ТОВА КАК ДА ГИ ПРЕДРИЧАМЕ септември 8, 2012

ДА СВЕДЕМ ГЛАВА ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ТИРАНИЯ В БЪЛГАРИЯ! Поклони се, Българино!

9 та нямало да се строи, и сега тя вече се изказала, че била премислила въпроса аджеба да се строи или да не се строи и сега вече почнала да смята, че не трябвало да се строи, но за всеки случай май трябвало все пак да се прави референдум по въпроса; но по въпроса пък за референдума за АЕЦ “Белене” сега Аецка смятала, че не трябвало да има такъв и пр. Та в тази връзка, понеже АЕЦ-ка Цачева “все познава” по разните му въпроси (И.Инджев дава примери и по други въпроси, по които тя, така да се рече, е “познала”!), ми се наложи да напиша следующия коментар:

Иво Инджев в свой коментар в блога си е нарекъл Цецка Цачева “Аецка”, понеже се била изказала пак за АЕЦ “Белене”, след като преди две години твърдо заяви, че ще се строи, че няма начин да не се строи, а пък после се оказа, че централа-

Аецка е чудесно попадение за тая наистина мъдра жена! И като се вземе, че тя играе, де факто, ролята на гербовашката Пития (Пифия), както се е казвал оракулът в древногръцкото светилище в Делфи, се получава Аецка Пития. Пития на български се сфаща пък като идещо от “питане”, та значи, за сичко требва да питаме Аецка Пития, така именно и ще вещаем истината: каквото тя каже, ще се случва тъкмо обратното на предреченото от нея. Ето че понеже живеем в модерна чалга-страна, в която врачките имат огромна роля в народния живот, то е крайно време врачките да заемат подобаващо положение и в нашия държавен и политически живот. Аецка Пития може да бъде провъзгласена за Върховна врачка на республиката ни и тогава работите, несъмнено и найпосле ще потръгнат. Нема начин да не потръгнат. Чудеса ще почнат да се случват веке. И самата Ивана можем да привлечем в гадаенето на бъднините си ако се наложи некой ден. Още повече че Цецо Ц. предрече вече, че ако изберем ГЕРБ за още един мандат, тогава наистина ще почнат да се случват същински чудеса! Примерно, ще станем толкова добре, че ще се извисим на предпоследно (а не както е сега на последно!) място в ЕС по бедност и т.н., както пък го допълни г-н Премиеро. Абе интересни времена живеем, няма що! Идат и избори. Шоуто ще става все по-шеметно! Прочее, да не забравя найважното: олиото съвсем скоро ще поскъпва, два пъти по-скъпо ще стане, да не забравите още тая вечер да идете да се запасите с 20-30 бутилки…


ГЬОНСУРАТЛЪКЪТ НА НОСТАЛГИЦИТЕ ПО КОМУНИЗМА И ПОШЛОСТТА НА МЕДИЙНИТЕ МЕРЗАВЦИ

Вчера, в деня, в който у нас, за срам и позор, комуноидите все още продължават да честват годишнината от рождението на "незабравимия ни пръв ръководител на партията и държавата Тодор Живков", медиите пак, както и през миналата година, ни занимаваха досущ със същото: със сълзливи репортажи от къщата-музей на Т.Живков, показваха ни отново подаръците, които "тоя велик човек" бил получил от разните му там комунистически, арабски и средноазитски сатрапи и диктатори (примерно, особено внимание пак беше отделено на седлото за камили, подарък от Кадафи; пита се нормалният човек само: а къде е камилата, на кого е отредена ролята на камилата?!), редяха се умилителни спомени на разни червени бабички за това "как прекрасно си живеехме по негово време" и прочие, и так далее, и ала-бала. Пита се човек и това: как пък наште подлизурковски журналя и медийни мерзавци не можаха нещо друго, по-различно, все пак да измислят? В тази връзка ми се ще да публикувам откъс от статия на Даниела Горчева, в която се анализира начина, по който у нас беше отбелязан същия ден миналата година, и се задават някои необходими въпроси; ето откъс от този текст, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а иначе е добре да се прочете целия, което може да стане на указания линк: ... На 7 септември 2011 се навършиха 33 години от покушението над Георги Марков и 100 години от раждането на убиеца му. По-точно – на поръчителя на убийството. Българските медии – с малки изключения – не показаха интерес към личността и творчеството на убития заради своето слово писател.

Очаквах поне от ефира на издържаните с парите на българските граждани Българска национална телевизия (БНТ) и Българско национално радио (БНР) да прозвучат откъси от „Задочните репортажи за България” на Георги Марков, заради които той беше убит. Вместо това в сутрешния блок на БНТ Денят започва на 7 септември е поканен началникът на протокола на Тодор Живков, който изрича втрещяваща и с глупостта си, и с наглостта си лъжа: „Ми... той, Марков си беше служител на МВР, на Държавна сигурност.” А водещият предаването български журналист, вместо да опровергае клеветата, я потвърждава с думите: „Да, това е така!”. И окото му не трепва. Очаквах – покрай „тържествата” в чест на диктатора Живков, управлявал 33 години не по волята на народа, а на Кремъл, да бъде повдигнат въпросът за неговата държавна измяна, за двукратно отправеното предложение към кремълските му господари да включат България в рамките на СССР. Вместо това от ефира на БНТ и БНР се леят бодри и празнично приповдигнати репортажи от Правец, където 200 души се били събрали да честват 100годишнината от рождението на диктатора. Очаквах да бъдат припомнени престъпленията на комунистическата върхушка и страданията на стотици хиляди българи минали през ада на комунистическите концлагери и затвори. Вместо това голяма част от българските журналисти безсрамно участват в опита за реабилитация на един убиец и държавен изменник и... в предизборната пропаганда на БСП. Очаквах дискусии и анализи за съсипаната икономика и селско стопанство, за милиардите дълг, които българските граждани продължават да изплащат, за отказа от националния суверенитет на България, за държавната контрабанда, за участието на България по времето на Живков в международния тероризъм, за убийствата и отвличанията на български емигранти, за насилието над мюсюлманите в България, започнало още през 60-те години и продължило до престъпленията цинично наречени ”възродителен процес” и „голяма екскурзия”, за нахлуването на българските войски в Чехословакия, за случая с Чернобил и престъпното прикриване на истината от населението в България и т.н. Вместо това в утрото на 7 септември 2011 в предаването Хоризонт преди всички на БНР преподавателката по найнова история от Софийския Университет Искра Баева заявява, че „по-голямата част от българите” си спомняли „за спокойствието и не много богатия, но сигурен живот по времето на социализма.” Когато някой си позволи да твърди в ефир, че „по-голямата част от българите” си спомняла еди-какво си, редно е поне от кумова срама да бъде попитан кой и кога го

10 е упълномощил да говори от името на поголямата част от обществото. Кога и как поне четири милиона български граждани са успели да упълномощят Искра Баева да говори от тяхно име, че и да анализира спомените и сънищата им? Никога не бих пожелала на госпожа Баева да изпита на свой гръб „спокойствието” и „сигурността”, които стотици хиляди семейства в България са изпитали, докато близките им са преминавали през изтезанията в милиционерските участъци и затворите или през ада на концлагерите у нас. Нито пък бих й пожелала дори частичка от спомените или от кошмарите, които още сънуват оцелелите оттам някогашни младежи, девойки и деца. (Да, имало е и деца.) Но има предел на допустимото, който дори известните с цинизма си комунистически „историци” никога не трябва да прекрачват. И има предел на допустимото, който нито един български журналист, ако държи на професионалната си чест и на човешкото си достойнство, не бива да преминава. Особено пък в обществена медия като БНР или БНТ. Политическият гьонсуратлък на преименувалите се на социалисти опортюнисти от БКП е добре известен. Но българските журналисти вместо да се прехласват от възторг пред величествените експонати в музея на Живков, начело с прочутото камилско седло, подарено на нашичкия вожд от великомъдрия, справедлив и героичен Кадафи, трябваше да си зададат въпроса как ли се чувстват сега, в този момент хилядите българи, изгубили в затворите и концлагерите на благодушния бай Тошо родителите си, децата си, съпрузите си... Как ли са се чувствали оцелелите и унизени жертви на този режим, докато са слушали шеговитата и безгрижна размяна на реплики, умилителните спомени за един доказан престъпник и убиец и звучащите от ефира на националното ни радио или националната ни телевизия ЛЪЖИ... Б.Б. СЕ НАСЛАЖДАВА НА САМИЯ СЕБЕ СИ "У ТЕЛЕВИЗОРО"!

Он най-много от всичко друго обича да гледа "у телевизоро" самия себе си, как умно говори и дава интервюта на нежно


гледащите го, на премалелите от любовни чувства репортерки, мечтаещи и живеещи на този свят с една мисъл: някога той да им разреши да опипат мускулите му! (Както пишеше навремето един наш публицист, имам предвид И.Беров) ТОДОР ЖИВКОВ ПРАВЕШКИ – МАСОВ КОМУНИСТИЧЕСКИ УБИЕЦ И ПРЪВ ОВЧАР НА ОВЧЕДУШНИЯ НАРОД

10 часа в църквата “Св.Св. Кирил и Методий” в Пловдив ще се отслужи литургия за жертвите на комунистическия терор, а след нея пред паметника на жертвите от него (пред общината) ще се проведе възпоменателен митинг. Нека достойните пловдивчани покажат, че не са забравили злото, което връхлетя страната ни! Към горното съобщение, което открих на страницата на г-н Христо Марков във Фейсбук си позволявам да допълня само ето тия думи: Горното е призив до ония пловдивчани, чиято памет не страда от историческа амнезия, сиреч, чиято памет не е атрофирала, да ония пловдивчани и българи, чието съзнание не е овладяно от коварно безразличие – и от коварен ценностен нихилизъм! На снимката: Сградата на общината в Пловдив (от 1944 г. до 1959 г. в тази сграда на днешния площад „Ст. Стамболов” №1 се е помещавало Областното управление на “Народната милиция”), в чиито подземия са били килиите за мъчения и убийства на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г.

Проклет да бъде комунистическият сатрап Тодор Живков! Вечен позор за комуноидните уроди, които още му се покланят! ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА, ДА СЕ ПОКЛОНИМ ПРЕД ПАМЕТТА НА ТИЯ СТРАДАЛЦИ! септември 8, 2012

„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се разнасяха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите, не смеехме да минаваме от там, нl0;то да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек. (Лиляна Пиперкова) „Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградската конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.” (Стефан Вълков) „Два-три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.” (Тодор Тодоров-Африката) „Ама защо бе всичко това?! Защо?! Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” (Стойчо Чучев) По темата виж и: Музей на насилието, на Злото в Пловдив?!, откъдето взех горните сведения от жертви на комунистическия терор. "ГЕНИЯТ" И НЕГОВИЯТ НАСТАВНИК

До пловдивчани, които са си запазили достойнството!

Български лудости:

На 9 септември 2012 г. (неделя) по инициатива на Съюза на репресираните от

Тиквите, които днес ще честват рождения ден на Тодор Живков, същите тия

11 тикви, няма как, горещо се покланят и на Голямата Тиква – така хубаво възпитана от тоя, на когото тя пък така хубаво разтриваше навремето ушите, а днес е първият български Мутра-Премиер!

Това ако не е народна и държавна психопатология, сполай му кажи! СВЕТА МАЙКО, МОЛИМ ТИ СЕ, ЗАКРИЛЯЙ ДЕЦАТА НИ – И РОДИТЕЛИТЕ НИ!

МАГЕСНИКЪТ, ФОКУСНИКЪТ БОКО: "ДАЙТЕ МИ ПАК ВЛАСТТА И ЩЕ ВИ НАПРАВЯ БОГАТИИИИ!!!"


Он ще ни направи богати, нема начин, само он, никой друг! "БОГЪТ" НА УРОДИТЕ! "БОГЪТ" НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ГНУС!

най-нагла демонстрация на мутренскотиквенско презрение към тази наша унизеност и бедност! Туй изказване на Мутрата показва, че безочието и самонадеяността й са минали вече всякакви граници и поради това тя сама не се усеща какво казва и какво прави. На мен обаче ми е най-интересно какви ще бъдат реакциите на това така арогантно изказване на Мутро-Тиква-Премиерот: дали и все пак колко хора у нас, представители на същия този народ, с когото Мутрата си позволи да се погаври, ще усетят гнусната подигравка и гавра?

БЛАЖЕНИ ИСКАЩИТЕ НЕВЪЗМОЖНОТО!

МУТРАТА-ПРЕМИЕР ПАК СЕ ОСРА И ПАК ФЪРЛИ ЕКСКРЕМЕНТА, ЩО ПРОИЗВЕДЕ, В МЕДИЙНИЯ ВЕНТИЛАТОР, ТА ДА ОПРЪСКА ВСИНЦА НИ! септември 7, 2012 Чухте какво била казала МутратаПремиер вчера, нали? Каква наистина безмерна наглост, представяте ли си: щели сме били догодина да не сме вече най-бедните в Европа, а дотогава, догодина, щели сме били да се възвисим дотам, че да сме, предполагам, предпоследни по бедност! Така била рекла Мутрата-Тиква – и това не само е мутренско-тиквенска гавра с унизеността на народеца ни, но също така е и

Защото такъв гаф в други, нормални страни, в които чувствителността на хората към обиди и унижения не е толкова притъпена както е у нас, подобни изцепки ще доведат до демонстрации на масов протест, да не говорим за това, че неминуемо ще бъде поискана и оставката на самозабравилия се, на толкова арогантния политик, три години държал нацията в найунизена бедност, сам допринесъл толкова много за тая бедност, а сега безочливо обещаващ, че догодина нямало било да сме били толкова бедни, а щяло да има, представете си, и някой по-беден и унизен и от нас дори! (Кой ли пък ще е тоя завалия сред европейците че да изпадне повече дори и от нас?! – ми се ще да вметна тук. Не забелязвам такъв европейски народ, който да може да изпадне чак повече от нас.) И какво ни грее нас това, че някой щял да бъде малко по-беден от нас: това нас ще ни успокои ли, ще ни помогне ли с нещо? Егати гнусната мутренска наглост! У нас обаче издръжливостта на обиди и унижения сред търпеливата природопопулация е така силно развита, че ме съмнява някой особено да се впечатли на Мутренско-Премиерската изцепка, а пък най-малоумните нищо чуд;но да почнат още повече да го обичат и благославят заради това, че Бащицата е благоволила така “изтънчено” да се погаври с народните нещастия, с народната бедност и унизеност. Твърде много ме вълнува и това как ще реагират подлизурковските медии: нищо чудно да се направят на ударени, все едно

12 че не са чули Мутренско-Премиерската гавра с народната унизеност. А пък найбезочливите сред тях, примерно оня резил Бареков, нищо чудно да почнат и да хвалят Мутрата заради това, че така мъжкарски се е погаврил над и с народа! Това обаче, че масовата чувствителност у нас е крайно притъпена, съвсем не говори добре за нас, българите – и като индивиди, и като нация. Ний все си правим някакви дребни сметчици, а в резултат все сме прецакани, все сме претаковани, минаваме се, а пък после пак почваме да смятаме нови дребнички сметчици, та пак, и то още по-хубаво да се прецакаме, да се претаковаме, да се минем. Такива, за жалост, сме. Затуй си заслужаваме разни Мутри и Тикви, дето в народната умопомраченост ги турихме за Премиери, да се гаврят така безочливо с нас. Да се гаврят, а пък ний да се правим, че не усещаме. Плюят го такъв, а пък той се прави на ударен и вика: “Я, дъждец почнало да ръми?!” и отминава, все едно че нищо не се е случило. Народ, съставен преимуществено от такива мухльовци, не може да не е най-беден и най-унизен, няма как да не бъде най-беден и унизен. Цяло чудо ще е да не е най-беден и найунизен. Нека да е най-беден и най-унизен – та да му дойде акъла някой ден! И да се разбие слонската му безчувственост, колосалната му обръгналост на обидите и гаврите! Мутрата вчера в Пловдив явно е била обфаната от не;виждано вдъхновение. Освен че се погаври с унизеността на целокупния ни народ, той дебелашки обиди и женската половина на същия този народ, пак по мутренски дълбокомислено заявявайки, че както нямало стари риби, така нямало и стари жени, а имало било само свежи риби и жени! Е, има и дърти, несвежи жени, нищо че няма дърти и несвежи риби де! И се е снимала, като казала това, любимата Мутра с няколко унизени, ала ухилени учителки, престорили се, че не сфащат гаврата. Такива ми ти работи. Нека да се гаври! Нека! Да видим дали безмерните му по дебелащината си гаври ще разчупят цимента на народната безчувственост и поносимост спрямо всякакви гаври! Това е. Нямам думи вече. Идат обаче избори. Иде Видевден. Няма начин да не дойде някой ден дългочакания Видовден! Много прост народ има из нашите предели, не само беден, а най-вече е прост, т.е. умствено беден е народът ни: щом търпи и издържа на подобни гаври. Прост дотам, че простотията му е стигнала до мазохизъм, до пълна извратеност – като го обиждаш такъв, той дори се чувства поласкан! Страшна работа! А пък такъв човек и народ, разбира се, най-много мрази ония, които му казват истината. Политик, дето има дързостта да се държи възпитано у нас, да не лъже, да казва горчивата истина, не само че е най-мразен, ами такъв направо ще го


разкостят от ненавист и злоба – ето, с Костов знаем всички как постъпиха! Костов мразят, а пък Боко Мутрата, Боко Тиквата го обичат. Та да видим докога ще обичат тая самозабравила се, безочлива, достигнала до върховете на безочието си Мутра. Която хем така хубаво, с туй дебелашко изказване, се осра (простете за думата!), но и има наглостта да фане с ръка екскремента, що произведе, и да го фърли в медийния вентилатор: та да ни опръска всинца нас! Да, точно това направи, не усещате ли? Какво? Дъждец ли приваля? Браво бе?! Фала на вас, щом така усещате тая смрад! Да видим кога обаче все пак ще премине наркозата на простотията – и на безмерната склонност към унижения. От която страда тази наша така унизена и затова съвсем основателно презирана от такива като Мутрата нация. И която е крайно време един ден да отрезвее и да отпуши сърцето си: щото това нейното вече е на смърт, е на гибел подобно. Е предзнаменование на смъртта и гибелта: засега само духовна, нравствена! Но нравствената и духовната погибел е по-страшна от материалната. Затуй трябва да разберем час поскоро, че така повече не може да се живее. Затуй ми се ще да възкликна: Аман, ей, хора, от тая страшна извратеност из българските простори! Аман от простотия бе, докога така ще я караме?! Аман от безчувственост, от безсърдечие бе! Аман от презряна страст по унизеността! Аман от склонност към самоунижения! Аман от тъпоумие! Аман от дебелооки мутри, дето са се самозабравили дотам, че се гаврят с нас, а пък ний си мислим, че ни се подмазват! И че се държели били, представете си, като пичове! Аман от тая гнусна чалга, що ни е притиснала така, че не можем вече да мърдаме! Аман от менте-политици, станали пълни господари на тая нещастна страна! Аман от комуноидни и комунистически уроди! Аман, аман, аман! КАЗАНО С БРУТАЛНА ОТКРОВЕНОСТ: ГЕРБ Е ВСИЧКО НАЙ-ИДИОТСКО, ЛЪЖЛИВО И КРАДЛИВО, КОЕТО ОСТАНА ОТ КОМУНИЗМА! септември 6, 2012 За да изясним финално какво е ГЕРБ, нека бъдем брутално откровени: ГЕРБ – това е най-радикалната тъмно червена утайка от БКП-БСП. В БСП от началото на прехода се бият крайните комунисти с умерените дето искат малко по-европейски път. В общи линии надделяха вторите, а радикалните червени каски бяха постепенно изтласкани. Тази утайка в момента е в ГЕРБ. Състои се от болни от комунизъм съзнания и милиционери, а мозъчният тръст са агенти

на ДС. ГЕРБ е БКП във възможно найкрайната й форма. Това са хора, които биха отменили Конституцията и биха стреляли по демонстранти ако имат възможност. Това са хора, които не разбират какво значи частна собственост, а за тях дребният и средният бизнес са само мошеници, заслужаващи бой.

Всичко най-идиотско, което остана от комунизма, сега е в ГЕРБ. Както като идеология, така и като човешки материал. Тази престъпна група би била в затвора ако предните управляващи бяха провели поне някакъв минимум наказателно преследване на тоталитарния режим. Но те се договаряха, договаряха, договаряха. И накрая стигнахме до това: до връщане на тъмно червената БКП във властта – начело с най-тъпите милиционери. Това е накратко ГЕРБ, ако ни кефи – имаме го… Някои хора мислят, че Бойко не бил комунист? Та на тях да им посоча какво стана днес с поредния лустрационен закон. Отхвърлиха го: от ГЕРБ! И как няма да го отхвърлят като се отнася предимно за гербери?! Всеки елементарен лустрационен закон – дори най-лекият, който е приеман в Източна Европа, моментално ще изрита и Боко и Цецо от властта. И двамата са и комунисти и са били в ДС. Бойко е финалната победа на мафията на прехода. Аз не допускам, че са очаквали такъв триумф. Но го получиха. (Това дотук е писано от Добри Божилов) Също се присъединявам към поздравленията към г-н Божилов: тоя пък съм съгласен почти изцяло с позицията му! Даже е забравил да спомене екстравагантната си хрумка, че спасението било в… негласуването, в отказа от демокрацията, което привнася и привкус на разумност в думите му… (Ангел Грънчаров) Интересен философски въпрос е кое е по-важно сега: да премахваме изцяло порочната политическа система и с нея да махнем и Бойко, или първо да махнем Бойко и след това да продължим атаката спрямо порочната система? Второто предполага някаква форма на безпринципно участие в политиката на страната на някакви от другите мошеници – само защото са малко подобър избор от Бойко. Но ако пък Бойко ще

13 разруши държавата, тогава може да е поправилно първо да премахнем тази заплаха. Вие какво мислите? Правилно ли е да мине човек примерно към Костов, въпреки че не го понася, само за да спаси държавата от Бойко? (Добри Божилов) Забелязвам все по-определено проблясъци на разумност в думите на г-на Божилова. Поздравления! Особено в предположението в края на коментара: правилно ли е да подкрепим Костов за да се спасим от Боко и от боковците? За убеден антикостовист като г-на Божилова такова кощунствено допускане е признак за несъмнен умствен прогрес. Разбира се, че и тоя път хората ще осъзнаят, че само Костов единствен може да извади страната от очертаващата се катастрофа – и затова трябва да бъде подкрепен от всички, които са загрижени за България. И ето, допускането на антикостовиста Божилов, че Костов трябва да бъде подкрепен е свидетелство, че все повече хора ще направят същото умозаключение – независимо от популярните внушения на финансираната от ченгесарската мафия пропагандна война срещу Костов, която имаше за цел да проправи пътя на ерзацменте-”политици” като Боко във властта, та да ошушка още един път държавата… (Ангел Грънчаров) ДА ЖИВЕЙ ЕДИННА, СВОБОДНА, СИЛНА И ДОСТОЙНА БЪЛГАРИЯ!

Само една такава България ще просперира и процъфтява! КОГА ИЗМЕЖДУ БЕЗБРОЙНИТЕ РУСКИ ПАМЕТНИЦИ ПО ВСИЧКИ КРАИЩА НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ ЩЕ ИМА ЗАПАЗЕНО И ЕДНО КЬОШЕНЦЕ НАШЕ, БЪЛГАРСКО?! ... О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на найвърлите си душмани. Джанъм, ние искаме


да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. (а аз тук бих си позволил да добавя и "Цар Освободител", "Александър Невски", "Княз Дондуков", "Граф Игнатиев", "Скобелев", "Суворов", кой ли не, кой ли не още..., бел моя, А.Г.) да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме?

като той не го е направил, не виждам защо не обвини себе си за това? А по стар български обичай, обвинява всички но не и себе си!!! Сигурно причината е в това че е човек с две самоличности. Захарий не му е името. Цял живот се е криел от себе си.... Ех Джендо.... та нали на тебе, овчарския син ти дадохме власт за да установиш българското.. Че русите са виновни, виновни са, ама мълчиш за онези дето на 13 юли се подписаха под оня договор в Берлин и разкъсаха България на парчета, и то само три месеца след Сан Стефано. За тях нищо, за Дизраели и АвстроУнгарската подмолна игра.... Ангел Грънчаров каза: Егати русофилската гнус се излъчва от писанието на таз анонимна твар, дето е писала по-горе! Ще стоиш мирно когато се поменува името "Захарий Стоянов", чуваш ли ме, гнидо?! Анонимен каза: Ех Грънчаров, че какво неверно написах та обиждаш така болшевишко-философски?? Или не е истина за последствията от Берлинския конгрес от 13 юли 1878? Или не е истина че З.Стоянов е бил шеф на Народното ни събрание? Или не е истина. че е живял цял живот под псевдоним? .... Недей изпада в ярост от истината!! Тя боли, но е истина и трябва да се знае! Колкото до стоенето "мирно", само един изпекан комунист като теб може да си позволи идиотизма да заповядва на хора да стоят мирно при споменаване на нечие име или пред нечий портрет! ....... И недей забравя, че "портрета от стената вечно те следи".

14 нали си философ! И за да си уважаван писател, не трябва да ти мирише устата. Анонимен каза: Остави го Грънчарчето. Толкоз може момчето... Анонимен каза: Ауууу, ама наистина ли му мирише устата на Грънчаров?! Олелеее! Не може да бъде никакъв писател оня, на който му мирише устата! Камо ли пък солиден, уважаван. Чувал съм, че когато провъзгласяват някой писател за класик, преди това непременно изследват дъха на устата му. На класиците устата ухаят на бор или мента. Анонимен каза: Ха-ха-ха... Грънчаров, ако имаш поне капчица достойнство, ще си признаеш в коментар, че не можеш да обориш аргументите на хората, коментирали по-горе! Те, с техните аргументи, направо ти скриват шапката! А, сетих се, нали си т. нар. „философ“, те ,„философите“, само умеят да пишат книги за достойнството, но не умеят да го прилагат на практика, като свое личностно качество. НАИСТИНА, ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, КАТО СМЕ ТОЛКОВА УМНИ, СМЕ И ТОЛКОВА БЕДНИ?!

Анонимен каза: Това е, г-н Грънчаров, русофилска сволач като този с първия коментар...и срещу участника в Априлското въстание Захари Стоянов се нахвърлят за тяхната "свята" ГОЛГОТА Русия! Това определено не са БЪЛГАРИ, това са руски еничари без род и Родина! Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище! Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи… Из Най-големият ни неприятел днес е официална Русия, автор Захарий Стоянов МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ: Анонимен каза: Интересното в случая е, че това е казано от човек, който е бил шеф на Народното събрание на България, от когото е зависело много а И Е МОЖЕЛ ДА НАПРАВИ МНОГО. НО НЕ ГО Е СТОРИЛ. Защо????????????????? Не знам? Но след

Анонимен каза: Че Захари Стоянов е велик, велик е, спор няма. Но изстъпления от рода на: "Ще стоиш мирно когато се поменува името "Захарий Стоянов", чуваш ли ме, гнидо?!" са повече от дебилни. Не така, Грънчаров. Всеки има право да говори за всеки КАКТО СИ ИСКА. За свобода на словото чували ли сте? Чували сте, трънки… Добрин каза: Г-н Грънчаров, малко офтопик. В някои от другите ти постове хленчиш как твоите читатели трябва да цъкат по безбройните реклами в блога ти, за да те подкрепят финансово. Е как да стане това, при положение, че с този маниер на разговор ("гнус", "гнидо", "твар") ще изгониш и последните хора от блога си. Ако някой не е съгласен с теб - обори го, не го обиждай,

Няколко дни ми се наложи да пътувам (по работа, не за отдих или развлечение) из, както се казва, китното ни отечество. Че е китно и хубаво отечеството ни, да, китно и хубаво е, спор за това няма! И из Родопите бях за малко – за един ден само – и се върнах омаян. Сега пък съм (пак за кратко) в полите на Рила, в Долна баня. В родния ми дом. Има малко работа за вършене, да помогна с туй-онуй, с което поне мога – на старата си майка. За да почна да пиша ефективно ми трябва време – за пренастройка. Пък и да отминат впечатленията ми от промяната и пътуването. Тук, в този


край, където ми мина детството и ученичеството, ме овладяват разни спомени, и ми се "разбишква" душевния строй, а докато се съвзема, за да почна да пиша, то тогава вече ми се налага да си тръгвам. Пък и тук съм зает с омайната природа, на нея се любувам, на тишината се любувам, и време за писане изобщо не остава. Пък съм в Долна баня и по една друга причина: тия дни очаквам да излезе на бял свят новата книжка на списание ИДЕИ. Печата се в София, по-точно в Божурище. Оттук ми е по-близо да ида да взема отпечатания тираж. И да се започнат мъките с разпространението му. Не ми се мисли за тия неща. Трудно се утвърждава едно попопулярно, по-близко до хората философско списание. Трудно, а може би и невъзможно е у нас да се утвърди такова едно списание. Защото у нас царува манталитет, който добре се изразява от поговорката: "Ти на мен акъл не ми давай - пари ми дай!". Прочее, по тази тема, по която вчера публикувах нещичко, написано набързо и недовършено (виж Нов опит да смутя поне малко душевния мир на сънародника), във Фейсбук се начена един разговор с интересен сънродник, ето, да публикувам какво си казахме с него, щото тази сутрин хем не ми се пише, хем пък, от друга страна, бързам, трябва пак да пътувам. Ето какво си казахме с този човек, аз току-що му отговорих, та това ми изяде и времето да напиша нещичко по-смислено тая заран: Peter Patrikov: Ако може да не се плаща за нещо никога не бива да се плаща. Иначе скоро ще почнат да ни искат пари и за въздуха, който дишаме. Нали уж бог го е създал. Между другото за земята и за водата вече си плащаме, та чалъм за въздуха може и да се намери. Ангел Грънчаров: Пишещите хора дават акъл, а у нас нали знаете как се цени акъла? Ето как, показва го поговорката: "Акъл не ми давай, дай ми пари!". Ето защо на масовия пък и на немасовия българин му се вижда същинско кощунство да се плати нещичщо на автора в знак на благодарност за това, че ти е дал малко акъл; но за какво ни е на нас, българите, акъл?! Та ний акъл си имаме, пари, пари на нас само ни дай, пък стой па се дръж тогава!!! Peter Patrikov: Получаването на акъл не предполага благодарност. Иначе вие също би трябвало да ми платите и да ми благодарите за този пост. Ангел Грънчаров: Акълът нищо не струва, така ли? Peter Patrikov: Не е така. Акъла на един струва акъл на друг. На това му се вика обмяна на акъл. Така и двамата акълии стават по-акълии. Ей тука може да проче-

теш по-подробно по темата. Пари или кликване за пари не се иска. Ангел Грънчаров: Тази статия, тоз матрьял не засяга проблема, който обсъждаме, това е съвсем друг проблем. А относно "обмяната на акъли", която била равностойна, ще имаш много здраве от мен: някои акъли струват много повече от други, едни не могат нищо да дадат на други, а тия, дето дават, и то много, трябва да бъдат овъзмездени. Акълът, духовните неща, са най-големите богатства, те са най-ценното, направо безценно нещо на този свят; затуй струват много пари. Който черпи от тия богатства, трябва да си плаща, е, не много, а нещичко, та тия, дето толкова обогатяват човечеството, да могат да живеят. Щото ако никой нищо не им плаща, те ще измрат от глад. Сфана ли за какво става дума сега? Peter Patrikov: Сфанах, че искаш да си пробуташ нещо, което мога да имам безплатно, ама ти е дерт че не ти минава номера. А материалчето си е добре. Който има очи ще види. :) Имаше и по-добри в Подкрушието, но са се затрили заедно с автора. Ангел Грънчаров: Нищо не си сфанал и не желаеш да сфанеш щото си си въобразил, че всичко сфащаш без даже да си се изобщо замислил; тоя човешки тип е от найнесфатливите, обречените на несфащане... Peter Patrikov: Добре. Да вземем следната теза: "Един акъл, на малък акълия, казан на голям акълия, струва колкото много акъли, на голям акълия, казани на малък акълия." Обосновка: Големият акълия притежава много акъли и е нещо като колекционер на акъли. Като колекционер обаче все по-рядко намира нещо за колекцията си и все повече е склонен да даде повече за да получи нов акъл. Малкият акълия притежава 1 акъл, обаче той не е известен на големия акълия. Формално размяната би била 1 акъл за 1 акъл. Проблемът е че за малкия акълия 1 акъл от големия акълия не е толкова ценен, както 1 акъл на малкия акълия за големия акълия. За това големия акълия дава много акъли за 1 акъл на малкия акълия. Ей за този горния акъл вече ми дължиш всичко де що си публикувал. Сфана ли? :) Ако си сфанал – плащай. Ангел Грънчаров: :-) Остроумно изглежда туй твърдение, ала не е чак толкова "остро" :-) Много ти куцат предпоставките, както се казва. Големият акъллия не е "колекционер на много акъли", и то все на малки. Туй нещо, акъллосването, у нас съвсем не се разбира, и затуй се е появила и поговорката "Ти на мен акъл не ми давай, пари ми дай!". Дай да почнем да говорим с по-точни понятия.

15 Акъллията, големият акъллия, е човек, който умее да мисли. Като мисли, и то истински, пълноценно, умът му ражда идеи, нали така? Идеите могат да бъдат ценни и безценни, величината на акъла на този или онзи се мери с ценността на идеите, които този акъл е родил или сътворил. Т.н. "голем акъл" е голем доколкото е плодовит, ражда хубави, ценни идеи. А т.н. "малки акъли" нищо не раждат, а само предъвкват чужди мисли и идеи. Разбралинедоразбрали ги, по поне ги предъвкват. Както обичат да дъвчат дъвки, така обичат да предъвкват и банални мисли. А някои на тази почва, дето казваш, даже стават "колекционери на чужди мисли"; не толкова акъли, а само мисли можем да колекционираме. Но не струва много или кой знае колко акъла, който колекционира чужди мисли, ала не ражда свои, нали така? Тъй че проблемът на твоята теория за "безплатната размяна на акъли" е в това, че не си забелязал, че "големият акъл" е голем доколкото е плодовит, т.е. ражда собствени мисли и идеи, сътворява ги, изобретява ги и пр. Докато малките акъли само предъвкват чужди мисли и правят каша от тях. Аз такава каша не ще я сравня дори с една-единствена идея на големия, на продуктивния, на творчески мислещия ум, който е и най-голямото възможно богатство. Нали знаеш какво е казал Стив Джобс: "Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед със Сократ". Сфащаш ли защо го е казал така? Малките умове нищо особено не могат да родят. Един вид са импотентни. А онова, което е ценно и ни обогатява, трябва наистина да бъде ценено. Ценителят на мисли и идеи не се чувства ограбен ако даде нещичко за благодарност на оня, който е обогатил душата му. Имам предвид да даде нещичко на някой автор, писател, философ, какъвто е там – в замяна на идеите, с които той го е обогатил. Да си стиснат в това отношение показва само, че съвсем не разбираш какво голямо богатство са идеите и мислите. Което много говори колко струва собствения ти акъл. С който толкова се хвалиш дето седнеш и дето станеш... Докато у нас принципът е да грабим ако може все на аванта, и то всичко, което изобщо е възможно да се ограби на аванта. А пък у нас мислите специално или идеите комай никой не ги цени. И пари да даде за тях – изключено. У нас, не зная дали си забелязал това, е пълно с дървени "философи", а аз предпочитам да ги наричам чисто и просто тикви. (Апропо, не е за чудене защо у нас тия тикви зеха, че си избраха Голема Тиква за Премиер и Вожд! Както и да е...) Та в тази връзка, за да проверя колко се ценят мислите и идеите у нас аз си провеждам и един съвсем точен експеримент. Издавам философско списание, носещо името ИДЕИ. Не се нарича списание


ЦИЦИ, а ИДЕИ. Съответно на това, ето, вече 4 години излиза списанието ни, и се оказа, че почти изобщо не се цени или търси, да не казвам колко човека досега са се заинтересували истински и са готови да платят някакви си левчета, та да си набавят списанието. Срамна и тъжна работа! А иначе на аванта се намират хора, дето да четат. Колко разбират е отделна работа. Една "жена с минало" преди време ми каза, че у нас даже и за секс българинът гледа да стане работата по възможност без пари, та да не се охарчи. Големи мизерници сме, не зная дали го знаеш това. А нали знаеш оня виц, дето нашенец бил с проститутка, правили каквото правили, после той й дал банкнота от 100 лева и я завел на гарата да я изпрати. Като потеглил влакът той се ухилил и рекъл: "А пък тия 100 лева, които ти дадох, са фалшиви!". А пък курвата също се ухилила и му рекла: "Но за сметка на това сифилисът, който аз ти дадох, е истински!". Такива работи. Хубава тема подехме, това мога да ти кажа сега-засега, щото бързам. Може да продължим още. Знам, че не си струва да се надявам нещо да ми платиш, щото у нас хората по начало акъл си имат, и то предостатъчно, виж, пари нямат, затуй пари искат да им даваш, не те да ти дават. А като сме такива акъллии защо пари немаме? – ето това също е хубава тема за обсъждане. Какъв акъл си като не можеш да измислиш начин да изкарваш пари?! Никакъв акъл не си! Щом сме бедни, това е доказателство, че сме прости. Простотията си я показваме и с това, че пари за акъл не щем да даваме, предпочитаме значи да си останем прости, да не би да земем да се охарчим нещо. Простотии колкото щеш у Нашенско. "Не е лесно да си прост!" – бяха написали учениците на стената на една гимназия в Пловдив. Гениална мисъл, бих дал 5 лева на тоя, чиято глава я е родила! НАШ ЕМИГРАНТ: "ПРАВЯ СИ ТАКИВА СНИМКИ, А ПОСЛЕ КАТО СЕ ОЗОВА НА МАЙНАТА СИ СИ ПОДСМЪРЧАМ..."

РАДВАЙ СЕ, СВЕТА БОЖИЯ МАЙКО!

Молитвата, поместена по-долу, била намерена на гроба на Божията майка. Вярва се, че който я носи, няма да бъде застигнат от врагове, болести и проблеми, а молбите му ще бъдат чути. А този, който я прочете преди смъртта си, може да очаква появата на Богородица в момента на смъртта си, която ще го утеши:

16 писаното по същество, а за нещо важно, което той просто подхвърля във въведението, но на което аз искам да обърна поголямо внимание, понеже е важно; ето първо този момент, по който ви приканвам и вие да вземете отношение: Въпреки това смятам, че читателите на това писание биха били достатъчно, за да осигурят скромен приход от написаното, ако имаше в Мрежата някакъв сгоден чалъм за разплащане: смятам, че както аз бих платил, за да чуя „Откакто съм те заобичал” на Лед Цепелин и петият концерт за пиано на Бетовен, примерно, или пък написаното от определени хора, така и другите биха платили за написаното от мен, ако имаше такъв сгоден начин. И все някога такъв чалъм все ще се намери, защото наистина не е справедливо махленски плиткоумици по важни въпроси, отпечатани в полужълти и жълти вестници да бъдат добре платени, а премислени статии – никак.

“Радвай се, Ти, даваща сила на самодържците! Радвай се, слава и радост на всички свещеници! Радвай се, ключ към райските врати! Радвай се, пристанище невидимо! Радвай се, помощнице на всички, Господарке наша и Девице! Радвай се, скиптър на всички царе! Радвай се, вместилище на невместимото! Радвай се, Ти, кърмилата с мляко Христос, животодаряващия, всещедрия Бог, наш Създател!” ПОЯСНЕНИЕ: Това е Абазинската икона на Божията майка. Света Богородица се спуснала със своя покров и спасила през 1686 година защитниците на един руски град от китайското нашествие. И оставила така безсилни завоевателите, че чак издигнали храм в Китай: толкова се смутили от знаменията на Божията майка. Тя е една от многото чудотворни икони в Русия... НОВ ОПИТ ДА СМУТЯ ПОНЕ МАЛКО ДУШЕВНИЯ МИР НА СЪНАРОДНИКА Иво Беров е написал превъзходен текст със заглавие Левски, Ботев, присъствието, робството и „млъкни, сърце!", който прочетох с интерес, съветвам ви и вие да го пречетете, няма да съжалявате. За или покрай написаното във въздългата му статия – 16 страници – би могло да се пише отделно, думата обаче сега не ми е за на-

Толкова пише И.Беров по проблема, по който обаче си заслужава да се помисли повече. Напълно споделям, че трябва да се изнамери начин или чалъм, както той се изразява, особено когато пък четеш хубав и важен текст, по който авторът е работил много, да му се отблагодариш някак, т.е. като му платиш нищичко; и така авторът да бъде възнаграден за труда си, щото всяко нещо на този свят, които има стойност или ценност, трябва да си има и цена. А не както е сега, авторът е вложил в текста си и време, и години труд, и знания, и майсторлък, а пък в замяна нищичко да не получи, а текста му да се чете из интернет на принципа "Граби, народе! Влачи, народе! Сега има, утре нема!"; така не бива да стават тия работи. Нормалното е да си платиш. Както, като нямаше интернет, за да четеш вестник или книга, трябваше да си ги купиш;


сега трябва да е същото, нищо че се чете в интернет. Като се и плаща за четенето, това според мен ще има и един допълнителен ефект: тъпотиите и простотиите, дето се ширят сега из Мрежата, няма да бъдат толкова много четени, а пък повече ще почнат да бъдат четени, да се надяваме, истински стойностните текстове, за които си заслужава да си платиш, да дадеш от парите си, щото ще получиш нещо добро в замяна; е, нека някои да си хвърлят парите и за боклуци, тяхна си работа, но на мен ми си струва, че все пак, като даваш пари за четене, ще почнеш и по-внимателно да избираш какво четеш. И тогава ще бъдат отрязяни квитанциите на ония тъпоглавци, дето сега вилнеят из интернет и мърсят ефира с простотиите си; има и такива де, не може да се отрече, но пък обикновено истински, смислено пишещите хора, особено у нас, биват пренебрегвани, а така не бива. Но да се върна на проблема за чалъма, за начина, по който трябва човек да привикне да си плаща: има ли изобщо такъв начин, или всичко е на принципа на добрата воля, да подпомогнеш автора с нещичко, като му преведеш дарение, като му пратиш есемес и пр.? Доколкото ми е известно – а не крия, че този проблем мен лично много ме интересува, щото и аз съм пишещ човек – досега у нас най-популярен е принципа "Влачи куче, диря нема!", а пък ония, които имат известно съзнание, че са длъжни да се отблагодарят за труда на автора, го правят на принципа на добрата воля, примерно, могат да му помогнат малко, като натиснат някоя от рекламите, които са поместени с тая цел в съответния блог. Или, сигурно има и такива, да му пратят дарение по банковата сметка на автора, ама такива хора у нас са рядкост, оправданието е, че народът е беден, от което обаче съвсем не следва, че авторите по-специално са баснословно богати или пък че те са като растенията, хранят се с въздух, пият само вода и замезват със... слънчеви лъчи. Та масово у нас не се плаща нищо, а пък има автори, които нямат други постоянни доходи, примерно журналистът Иво Инджев, който заради волнодумството си и понеже не цепи басма на управниците, беше наказан с това, че нито една медия не го ще на работа, поради което той пише предимно в блога си - и също така пише и издава книги (от тях у нас също не се печели кой знае колко). Моя милост, за да не умре от глад, нищо че постоянно пише, се принуждава да работи като учител, за най-скромна учителска заплата, а пък целият ми труд, свързан с писането, си е почти изцяло безвъзмезден, нещо повече, аз самият съм влязъл в огромни разходи, за да си издавам книгите, или пък да издавам вестник и списание. Такива се нещата у нас, наопаки са и в тази област, както и в много други – наопаки на това както трябва да бъдат, и както са по света.

По света на авторите плащат, и то добре, за да им издадат книгите, тук у нас авторите плащат, за да си издадат книгите, а пък обикновено тия книги почти никой и не ги чете, особено ако авторът не е някоя знаменитост, какъвто е моя случай. Та такива автори мизерстват, мнозинството са натикани в интернет, там пишат, пък читателите четат, както казахме, предимно на принципа "Влачи куче...", т.е. съвсем безплатно, което е и хубаво, стига да нямаше един нравствен момент: добре де, ами той автор нали също е човек, от какво той ще живее, неговият труд е писането, да мрат ли пишещите, след като потребителите (читателите) четат съвсем даром, без пари, кой да подпомогне авторите, как те за оцелеят?! Или да мрат, като не могат да оцеляват, да се оправя всеки както може! А нали знаете как, поради тия причини, някои се оправят: ами ясно как, като се продават, като почват да пишат по поръчка, като стават слуги на властимеющите, на олигарсите, като стават медийни мекерета, ето как се оправят! Тъй че, виждате, работата с туй неплащане от страна на читателите става в един момент дебела: авторите са поставени пред алтернативата или да мрат, пък макар и достойно, или да оцеляват, но като се продават. Това обстоятелство трябва да се вземе предвид когато се обсъжда толкова мизерната нравствена, пък и културна ситуация в нашето свидно отечество. Нормалното е читателите да поддържат аторите, писателите – като си плащат за техния "продукт", именно за книгите, за статиите и пр. И това трябва да стане и в интернет, който става все повече найголемия пазар, включително и на интелектуални стойности. Читателят дава нещичко малко, примерно дори стотинки да дава, пак е нещо, щото тия стонки се натрупват, колкото повече читатели има даден автор, толкова повече ще печели, т.е. ще може, в един момент, да си осигури по-спокоен за плодотворно творчество живот. Ето, давам пример: ако се сети да натисне някой по рекламата в моя блог, на мен ще ми се отчислят някакви центове, примерно 5-10 цента. Но ако тия, дето са се сетили да натиснат в знак на някаква благодарност по тази реклама, бъдат 10, 50 или 100 човека (да не говорим за 1000 или повече!), то от тия центове аз бих могъл нещичко да спечеля, т.е. да си подобря плачевното материално положение. Разбира се, в блога ми всеки ден минават стотици и понякога и хиляди читатели, от тях редовното е, че никой, да, никой, не се сеща, като е прочел нещичко, да прояви един жест, да се отблагодари малко, като натисне някоя реклама. Както и да е, никого не мога да упреквам, но проблемът си стои: трябва нещо да се измисли, та и авторите някак да живеят, да бъдат подкрепяни от читателите си. Иначе ще измрат. Както обикновено и става у нас: всичко, що е читаво, бива заставено да

17 умре, да изчезне. Та да не ни смущава покоя. Аз затуй смятам, че у нас читателите сякаш инстинктивно гледат да подпомогнат пишещите да измрат, та да не им смущават покоя... Да свършвам дотук, понеже ще пътувам днес и трябва да тръгвам. Хубав ден на всички и помислете над това, що написах, та да ви смутя отчасти душевния мир! Затова го написах, не за друго! АКО ИМА “МЮСЮЛМАНИ”, КОИТО СА СРАМ ЗА МЮСЮЛМАНСТВОТО, ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТЕ ПЕТНЯТ САМАТА МЮСЮЛМАНСКА РЕЛИГИЯ! септември 3, 2012

Милен Радев е препубликувал статия от германския вестник “Ди велт”, на която обаче е сложил крайно грозно, недопустимо вулгарно заглавие, което не мога да си позволя да цитирам тук. Публикувам тук откъс от тази статия (не мога да гарантирам, че превода на български е коректен, особено това се отнася за “все онази същата вулгарна думичка”, явно толкова любима на някои; но понеже ми се струва, че в наши условия една такава статия може да спомогне за пораждането на враждебност между християни и мюсюлмани, ми се стори уместно да напиша във Фейсбук кратък коментар, с който представям самата статия; ето и откъса, и коментара към него: В центъра на Берлин, на улицата и посред бял ден е пребит равин. Той току що е прибрал дъщеря си от урок по пиано, когато върху него се нахвърлят 4 престъпници от „предполагаемо арабски произход“ (както е прието предпазливо да се пише у нас). Преди да го пребият до безсъзнание те крещят: „Ще ти ебем жената, ще ти ебем бога!“. Шокът и възмущението в медиите са големи. И все пак не толкова големи, та да превърнат произшествието в скандал от национален характер. А ето сега и моят коментар от Фейсбук по този повод: Все пак съм склонен да си мисля, че ако хора, афиширащи се като “мюсюлмани”, правят грозни сцени и безобразия, това не е достатъчно основание да се хвърля упрек върху самото мюсюлманство, върху


самия ислям. Или да се слага петно върху тази религия изобщо. Защото нито една религия не учи хората да правят зло на ближния. Ако някои хора все пак правят зло, това просто означава, че нямат нищо общо с духа, принципа, същината на своята религия… Ето, у нас дори е по-страшно: духовниците ни, митрополитите, си позволяват да правят неща, коренно разминаващи се с духа на самата христова религия: държат се арогантно, ченгетата сред тях не се дори покаяха, че са били бойци на атеистичния режим, станали са бизнесмени, возят се в бляскави скъпи коли, носят златни часовници и пр. Това значи ли, че християнската религия е отговорна за такова едно антихристиянско поведение?! С мюсюлманството, предполагам, ситуацията е същата. Има ходжи, които проповядват неща, несъвместими с духа на самия ислям. Има и “мюсюлмани”, които са срам за мюсюлманството. Но да се обобщава и да се хули на това основание самата мюсюлманска религия е неоснователно. Та значи такива “мюсюлмани” са просто извършители на криминални деяния – и за това си има полиция, съд, затвор; какво има да се умува за “сблъсък на религиите”, за “цивилизационни конфликти”и прочие алабализми?! Така си мисля аз, не зная дали съм прав…

Целият си живот посветили на бедни, болни и онеправдани хора. Постигнали равнопоставеност в своята отдаденост към Бога, светите чудотворци Боко и Цоко били обичани от паството си. Те служили в храм, в който ставали много чудеса – Министерски съвет. Даже в много храмове служили те. Без да искат нищо в замяна. Мамини златни те! Боко и Цецо вече били станали чудотворци, тепърва ще предизвикват чудеса: Цветан Цветанов на посещение в Смолян: “С втори мандат с тази програма, която правим за финансовия програмен период 2014-2020 в България, съм сигурен, че ще се случат чудеса!” Nikolay Delchev: Да, цяло чудо ще е ако България оцелее след 2-ри мандат на ГЕРБ! ДА ПОЗНАВАМЕ ПО-ДОБРЕ СВЕТА (ПРИРОДАТА, КОСМОСА) ИЛИ САМИТЕ СЕБЕ СИ (ЧОВЕКА): КОЕ Е ПО-ВАЖНОТО, ПОЦЕННОТО?

БОКО И ЦЕЦО ВЕЧЕ БИЛИ СТАНАЛИ ЧУДОТВОРЦИ, ОТТУК-НАТАТЪК ЩЕ ЧАКАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА! септември 3, 2012

Владимир Дойчинов: Лечителите на кризата свети свети Боко и Цоко. Заради добротата и щедростта им хората ги нарекли „безсребреници”. От малки двамата били възпитани в христянските добродетели. Когато пораснали, изучили се за милиционери, но не съвсем. Скоро се прочули като добри вождове, които не искали нищо в замяна на чудотворните си дела.

Публикация от преди няколко дни със заглавие Поразителна – или по-скоро съвсем естествена – близост и дори единомислие, която започва така "Чета на едно място изказвания на български емигранти, преуспели на Запад, сред тях срещам и такива за образованието. Установявам поразителна близост и дори единомислие между техните изказвания и тезите, които развих в своята най-нова книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!", е предизвикала интересен и показателен отзив, на който отговорих; понеже проблемът, който се обсъжда, явно, е характерен и, така да се каже, терзае много съзнания, затова го извеждам на самостоятелно място като публикувам началото, завръзката на една такава евентуална дискусия; ето: Анонимен каза: Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив,

18 съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме. (Главната от тия ценности е: свободата е безусловна детерминанта или определител на живота ни, който заслужава името човешки.) Тук съм съгласен. "За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, по-съществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци." Е, стига бе, този сега ще изкара хуманитарните предмети по-важни от чисто научните (естествените и формалните науки). Не ги подценявам, но смятам, че науките (science) са по-важни (трябва да познаваш света и Вселената, преди да познаваш обществото и държавата, в които живееш). Освен това, имай пред вид, че не всеки ученик желае да учи философията или друга хуманитарна наука в детайл; за това си има хуманитарни гимназии. Ангел Грънчаров каза: Да познаваме подобре света (природата, космоса) или самите себе си (човека), наистина, кое е поважното, по-ценното? Разбира се, нито едното не трябва да бъде подценявано за сметка на другото, а на всяко следва да се отдаде длъжното. Разбира се, за човека на този свят най-важното все пак е той самият, човекът за човека е най-важното и ценното. Светът съществува за човека, а не обратното. Какво от това, че познаваме света, ако себе си не познаваме или пренебрегваме? Колко струва твоето знание за света, ако ти самият като личност съвсем не струваш? За себе си трябва да се погрижим най-напред, човекът трябва да е в центъра на нашите търсения. Оня, който пренебрегва хуманитарното познание, скоро става като кон с капаци, понеже хоризонтът му твърде много е стеснен. Разбира се, има хора, склонни да подценяват човека, сиреч, себе си, което се обяснява просто: като личности тия, явно, нищо особено не представляват. Когато вътре в теб, така да се каже, е кухо, т.е. кънти на кухо, как тогава да схванеш и разбереш, че всичко на този свят, като се почне от звездите, та се стигне до най-нищожната твар, за човека е създадено – било за да има кой да му се любува, било за да има кой да му придаде смисъла. Човекът със своето съзнание, способно на познание и пораждане на смисъла, е опората, върху която се крепи светът – и благодарение на която светът получава своята завършеност и цялост. Какво биха представлявали тия слънца или безброй млечни пътища ако нямаше око, което да ги съзерцава – и да им се радва?!


Ония пък, които не желаят да учат философия, точно те имат най-голяма потребност от нея: понеже развитието им е приело неверна посока, та се е стигнало до такова едно нежелание – и неразбиране. Нежелаещият да се занимава с философия – давате ли си сметка с какво всъщност не желае да се занимава? Разбира се, за да се отговори основателно на този въпрос, трябва да имаме пълноценно разбиране за това какво собствено е философията. Мнозина имат съвсем превратна и неверна представа за нея – и на това основание съдят, че тя, представяте си, не им трябвала. Ако разберат някога какво е философията, ако истината, заложена в нея, им се поне отчасти открие, тогава вероятно ще преоценят позицията си. Прочее, едва ли има толкова нищожен като личност човек, който наистина и съвсем основателно да няма нужда от философия. Даже животните, предполагам, си имат някаква своя специфична, жизнено достоверна, да я наречем дори инстинктивна "философия", която е израз на инстинкта им за живот, вложен в тях по природа. Тъй че дори живото като такова, да не говорим пък за човешкото, по принцип няма как да нямат своя специфична философия: минималните проблясъци на съзнание, на съзнаване, на дух, на търсене на смисъла вече са философия, пък макар и несъзнавана. Само че за човеците е характерна тая участ: нищо не се дава наготово, всичко трябва да постигнем сами, всичко трябва да е плод на нашите усилия. Правете си сметка какво означава някой да заяви: аз не ща да уча философия! Ако тази негова убеденост е рефлексивна, ако се дължи на размисъл и осмисляне, то такъв явно вече си има своя... философия. Така че от философията, собствено, няма как да избягаме! :-) Ако пък говори, без сам да съзнава какво казва и защо го казва, на такъв думите приличат като подухването на вятъра, който клати листата... МИСЪЛТА Е НАЙ-МОЩНОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ АПАТИЯТА – И ПОБЕДИТЕЛЯ НА ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАДЕЖДНОСТ Искам да съобщя един пример за враждебната, направо разрушителната спрямо идилията на заспалата ни нация – и дори спрямо безметежно похъркващото си българско човечество! – роля на... един позастаряващ учител по философия. На моя милост. Ще предам примера си като опиша една съвсем реална история от живота, случила се вчера. Всичко е съвсем реално, истинско, действително или, както го наричат учените хора, автентично; дори и една-единствена реплика не съм си измислил или притурил в сравнение с това както си беше:

Вчера към 14.00 часа, след като бях преседял на компютъра си повече от 10 часа непрекъснато - аз ставам да пиша всяка сутрин точно в 5.00 часа, независимо дали е лято или зима, пролет или есен - в един момент съвсем ми писна, захвърлих всичко и побягнах да се разходя из квартала; жена ми подир мен само успя да изкрещи: "Пак ли ще скиташ, безделнико? Поне купи малко сирене и домати от пазара!"

Излизам и си тръгвам по моя обичаен маршрут за разходка. Той завършва, разбира се, на пазара за плодове и зеленчуци, а след това подемам обратно. Когато стигам там, понеже е адска жега, решавам да отдъхна в едно кафене, където има климатик. Вземам си чай, решавам (засега) да не чета: в чантата винаги си стои книгата, която чета в момента; особено обичам чета по пейки и кафенета по време на разходките си. Минават 5-10 минути и хоп, по едно време на масата ми идва млад човек, на 30тина години и пита може ли да седне. Казвам да, благодари, сяда и ми се ухилва насреща: - О, господин Грънчаров, здравейте, как сте? Ама Вие май съвсем не ме помните?! Аз бях Ваш ученик преди повече от десет години вече. Сетихте ли се?! Как е, как върви философията? Заглеждам се и установявам, че наистина е бил мой ученик, сещам се: ние, учителите, май доживотно помним учениците си, не знам защо е така, само дето те понякога се изменят с годините и все потрудно разпознаваеми стават. Казвам му: - А, сега се сещам, като се заглеждам! Ами как да е философията, нищо й няма, тя си е добре, но ние, философстващите, можем да бъдем всякак. Как е, как върви живота при Вас? - О, добре - казва младият мъж и се усмихва, показвайки пак своите "два реда красиви бели зъби", както пишат романистите – добре съм, вече съм семеен, имам две деца, живи и здрави да са! Животът ме завъртя в центрофугата си, и то безжалостно - и набра обороти. Времето си тече без миг покой. Често обаче си спомням Вашите

19 предупреждения от едно време относно свободата: адски сте прав, не Ви правя четка, ама е точно така. Ние сами си правим живота, имаме живота, който заслужаваме и пълната отговорност за него е именно наша, така е. Но има и нещо друго, което ме гложди постоянно: да, обаче другите хора много ни влияят, мама му стара, пустият социум, както го наричахте някога, ни тормози постоянно; какво да правим със социума, ето това искам да Ви запитам? Ако не възразявате де, но да поговорим, така и така сме седнали на една маса, да мълчим е глупаво. - О, за разговори, особено пък философски, знаете, винаги съм готов! Даже ми е приятно, че така добре формулирате проблема. Ами какво да правим със социума, нали знаете, философът го е казал: "Адът, това са другите!", спасение няма, от тях няма как да избягаме. Но ми се чини, че трябва да опитваме някак да омилостивяваме другите, социума, общността, а и да я променяме. Да внасяме длъжното съзнание в нея. Да работим за промяна в ценностите й, а оттук и в отношението й към нещата, в поведението й. Щото, за добро или за лошо, трябва да съ-съществуваме, взаимно зависими сме. Няма как да е иначе. Трябва съвместно да си уреждаме живота, а не да си пречим и вредим; но сам знаете, у нас тук положението е направо трагично... Докато говоря младежът срещу мен, личи си, едва се сдържа да не ме прекъсне, явно иска много да говори, аз пък, като взема думата, докато не си развия мисълта, не я отстъпвам така лесно, щото моите мисли край нямат, но като го гледам колко е нетърпелив, спирам, за да му дам възможност да си изприказва това, което напира зад гърдите, в душата му. Той с удоволствие подема ето тази реч: - Така е, господине, но ето, работите у нас не вървят изобщо. Уж потръгнаха, таман да живнем, и ето, нова криза ни сполетя. Извинявайте, че ще ви занимавам с политика, но аз затова седнах при Вас, признавам си, седнах, за да Ви попитам нещо за политиката. Много ме интересува как мислите по един въпрос. Тя, философията, е прекрасно нещо, но ето, животът е нещо друго, реалностите, дето казвате, и у нас, както казах, работите съвсем се заплетоха напоследък. Какво ще става, ето, идат избори, има ли надежда някаква? Това ме интересува. Мен да питате, няма надежда никаква, пълна отврат! Въпреки че съм обвързан, семейство, жена, деца, напоследък все по-често се замислям да бягам в чужбина, че тук не се живее изобщо. Голяма бедност ни налегна пак. Бях без работа цели 10 месеца, не знам как да Ви обяснявам как оцеляхме, сам се чудя как оцеляхме. Сега уж работя, ала за смешни пари: 400 лева пари ли са на днешния живот?! Тъжна, грозна работа! И най-лошото е, че човек чувства постоянно някакво безсилие,


сякаш е овързан с дебели въжета, и то стегнати така, че се задушаваш вече. Не знам как да Ви го опиша, Вие го чувствате сам, предполагам. Та, моля, ми кажете: какво да правим, има ли надежда, какво я чака Българията?! Ето, тая мутра управлява толкова време, оказа се въздух под налягане, а е корумпиран не по-малко от предишните. Аз, признавам си, гласувах за него, ама край, повече няма да го огрее! Обаче като се замисля: за кой друг да гласува човек? Ако не е Боко, ще са комунистите, от трън та на глог! Кажете, как мислите, ето това исках да Ви запитам. Затова и седнах при Вас. Интересно ми е да чуя какво мислите в тази ситуация Вие. Дано не Ви досаждам обаче, гледам, сте дошъл да си починете, а аз Ви се обесих на главата, извинявайте! - Не, не си ми се обесил на главата, аз предлагам да почнем на "ти", щом живеем в един квартал, пък сме вече равноправни граждани, а не ученик и учител. Та не ми досаждаш, напротив, интересно ми е, приятно ми е да поговорим. - Аз нямам нищо против да продължим на "ти", въпреки че за мен Вие ще си бъдете винаги учителят ми по философия; та малко ми е трудно да премина на "ти", ама ще опитам, няма проблем. Хора сме най-сетне... - Така е. Ох, а това, за което питаш, и мен много ме тормози, и също много мисля. Положението е тежко. Крайно неприятно! Ето, и аз имам син, и той като теб говори: тук няма никаква перспектива, ще бягам на Запад! Вярно, той разсъждава и иначе: добре де, като избягам и аз да се спасявам някак от този наш тукашен ад, като избяга един ден и всичко живо, какво ще остане тука, какво ще стане с България тогава? Той, синът ми, малко си пада и "националист", ама не от ония, идиотите, напротив, умерен е. И аз често се улавям, че не зная какво да му кажа. Да му преча не ща, но и да го тикам да бяга в чужбина също не смея, нямам това право. Ето сега и на теб какво да кажа?! Но ми се струва, че не е вярно все пак, че няма алтернатива, че сме били обречени един вид да избираме или между Боко, или между комунистите: с това съвсем не мога да се съглася. Има и други партии, защо така мислите, че само Боко и комунистите ни са изборът?! - Ами как иначе, не виждаш ли, че всичко друго няма никакъв шанс?! - отпуска се младежът и почва да говори с плам Разни ментета, Кунева, Яне, Воленчо, на такива гласа си няма да подаря никога. Аз не съм идиот, та да си плюя сам в лицето?! Наистина няма кой, не виждам кой може да е алтернатива. Няма избор, няма надежда. А помня от едно време Вие ни убеждавахте, че винаги има избор, че винаги трябва да се гласува, че това била свободата, че демокрацията била нещо хубаво. А ето, сега няма за кой да се гласува. Аз затова седнах при

Вас, при... теб де, за да те притисна с този въпрос. Какво ще кажеш? - Винаги има избор. Няма ли избор, почнеш ли да си втълпяваш, че няма избор, това означава, че си започнал да се отказваш от свободата си. А избор винаги има. Има и свестни политици у нас... - И кои, моля ти се, са тия "свестни политици"? Много ми е любопитно какво ще кажете, щото гледам, само увъртате, бива Ви в увъртането, бива те увъртането де, пфу, с това "ти" не мога да свикна, езикът не ми се преобръща! На Вие ще си говоря, простете! - Както Ви е удобно, но тогава и аз минавам на "вие", щото ми е неудобно инак. Все едно де, няма значение. Та питате за свестните политици. Е, за мен свестни политици са Костов и тия от неговата партия, ДСБ, аз за тях си гласувам и не съжалявам. И ми е чиста съвестта. Не ме подвеждат. Правят каквото трябва - и каквото могат. Аз съм си, тъй да се рече, "костовист", но като избирател само, не като партиец; в партията им не съм влизал. Младежът отсреща първо понечва да прихне да се смее, но му става неудобно и се сдържа. И веднага реагира ето как: - Добре де, господине, но Костов няма никакъв шанс да вземе властта! Партията му е съвсем малка. Защо човек да си хвърля гласа за партия, която няма шанс да управлява? Не е ли глупаво, простете, но така излиза? - Не е глупаво. И има шанс. Прочее, не и истина, че дадена партия нямала шанс да управлява. Всички партии, които се явяват на изборите, имат шанс да управляват. Да се внушава на хората, на наивниците, че дадена партия няма шанс, е пропагандна кампания спрямо тази партия, поръчана и платена, разбира се, от партии, на които това е изгодно. Това, че Вие си мислите, че само Боко и комунистите имали шанс, Ви е внушено от медиите и социолозите, на които ГЕРБ и комунистите плащат пребогато, та да лъжат наивното природонаселение, че само Боко и комунистите имали шанс да управляват. Толкова е близко това до ума, нима не го съзнавате?! Казвам това и младежът се позамисля. Замълчава малко. Аз се възползвам и продължавам ето как: - Ето, щом всички до един поръчкови платени социолози и всички до една медии така натрапчиво нвушават на наивния малоумен електорат, че можем да избираме на тия избори само между Боко и комунистите, то това е най-малкото подозрително относно истинността си. Не е вярно, че само между Боко и комунистите можем да избираме. Истината е друга: понеже ги е твърде много страх да не би народът отново да подкрепи Костов, комунистоолигарсите, милиционерите и мутрите чрез своите медийни мекерета като Бареков и "вся остальная сволоч", както думат русна-

20 ците, най-настойчиво ни внушават, че, видите ли, за друга партия изобщо не си струвало да се гласува, щото тя нямала шанс да победи, че само за Боко и за комунистите си струвало да се гласува, щото само те имали шансове, и ала-бала! А пък на Костов и партията му, ако сте забелязал, дават наймалко проценти, санким, той бил на ръба на влизането в Парламента! Глупости на търкалета! Което и показва, че много ги е страх от Костов и костовистите: там, където е текло, пак ще тече, нали такава е мъдрата ни поговорка? Ако партиите ни бяха демократични, ако политическата игра у нас беше чиста и честна, то тогава медиите щяха да се държат адекватно, т.е. никому да не дават предварително преднина, щото кой ще влезе в Парламента и дали ще влезе изобщо решаваме само ние, все такива като мен и теб, пардон, като Вас. Разбирате ли сега какво става? - Абе, господин Грънчаров, има резон в това, което казвате, сега, като се замислям, се убеждавам, че наистина не е случайно това, че медиите така усърдно ни внушават, че нямало смисъл да се гласува за Костов и за по-малките партии. Може да сте съвсем прав. А че се плаща на медиите за да лъжат, в това съм на 100% сигурен, така е. Излиза, че гласоподавателят, ако иска да не е наивна жертва на правителствената пропаганда, трябва да прави обратното на онова, което му внушават поръчковите медии. Наопаки да прави, ако не иска да е съвсем балък. Е, дадохте ми акъл какво да правя, мерси. Да, ама аз това сега го разбрах, едва сега си давам сметка за него, просто е, но другите хора как да го разберат: при демокрацията всичко решава избирателят?! Просто е, но ето, малко хора се сещат. И се хващат на въдицата. Медиите са страшни манипулатори. Та мисълта ми е: как да стигне тази или онази истина до повече хора? В този момент, както си говорим, идват трима момчета и две момичета, явно компания. Моят събеседник като ги вижда, им маха с ръка за поздрав. А пък после набързо привършва разговора с мен: това били неговите приятели, той имал среща с тях, ама дошъл по-рано, затова седнал при мен, сега, да го извиня, щял да седне при приятелите си. Благодари ми за разговора и се оттегля. Аз оставам още малко. Изваждам си книгата да почета. Минават не минават 5-10 минути и от другия край на заведението се чува шумен спор. Моят доскорошен събеседник е подел горещ разговор с приятелите си. Имам чувството, че добре зная за какво говорят. За да не ги смущавам с присъствието си, плащам си чая и си тръгвам. Ще чета на някоя пейка. Да си разговарят спокойно младите. От техните разговори зависи много. България ще я направят каквато трябва да бъде само те, младите, не ние. Ние, колкото можахме, направихме, търси


21 се продължител. Е, докато сме живи, ние, по-възрастните, ще помагаме. Но младите постепенно ще поемат цялата тежест. Бог си знае работата. Ето, обнадежден, че срещнах и си поговорих с такъв младеж, бивш мой ученик, наистина мислещ човек, си тръгнах, вдъхновен от съзнанието, че не съм съвсем непотребен. А пък това, че му пуснах, тъй да се рече, "мухата", е примерът ми за разложителната, вредната, изцяло деструктивната роля на философите върху умовете на позаспалата, всъщност на обърканата от толкова много медийна чалга младеж. Да, ние, философите, сме крайно вредни и опасни хора. Караме младите да мислят, а пък мислещият човек не може да бъде подвеждан: мисълта е най-мощното оръжие срещу апатията и победителя на чувството за безнадеждност... КОНТРАБАНДИСТЪТ-ПРЕМИЕР НА МУТРЕНСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КАК ШАМПИОНЪТ ПО БОЙ С БУХАЛКИ СТАНА ШАМПИОН ПО РЯЗАНЕ НА ЛЕНТИ

забила в съзнанието от времето, в което съм чел книгата за храбрия войник Швейк на руски език. Стават в наше време много такива човешки истории, зад числата на разорените в статистиката обаче стоят живи човеци, всеки със своите си грижи и безпокойства. Накрая Невена пише ето така:

Е, благодарение на Бойко бях спасена от всички тия грижи. Пичът, при който почнах да работя преди месец, затвори и той. Благодарим ти, Партийо любима, благодарим ти, ГРОБ, че мислиш вместо нас и ни спасяваш от всички грижи! Поука, или какво иска да каже авторът: какво да казвам, то всичко е ясно?! Догодина пак си го изберете Тиквата… Това пише тази поредна жертва на “мащабната икономическа политика” на Титана от Банкя. Тежко е на ония, които пострадаха от “кризата”, а кризата не се помръдва да си иде, напротив, задълбочава се, понеже управляващите са пълни некадърници и далавераджии, да не кажа нещо повече. Но думата ми е за друго. Вместо обаче да покаже известно съчувствие, първият коментиращ е изръмжал доста злобно, на което се наложи да реагирам мигновено; ето какво казах на тая тиква, гореща почитателка на Голямата Тиква: Анонимен каза: И все пак не видях какво е виновна ГЕРБ за това, че бизнеса ти не върви освен един факт, който не е много ясен?! Дано поне тази статия ти носи успокоение

ВЪЗВАНИЕ В СЕЗОНА НА ТИКВОБЕРА: ДРАГИ ТИКВИ, ДОГОДИНА ПАК ДАЙТЕ ВЛАСТТА НА ЛЮБИМАТА ВИ ГОЛЯМА ТИКВА ОТ БАНКЯ! септември 2, 2012 Невена Гюрова е написала коментар в блога си под заглавието Защо искам да обеся Бойко на собствените му черва. В него разказва как в годините на боковото управление – тя го нарича “управлението на ГРОБ” – е станало така, че първо е фалирала собствената й фирма, а пък след това и фирмата, в която е започнала да работи като “наемен волноопределяющийся”, ако мога да използвам тази дума, която ми се е

Ангел Грънчаров каза: По повод подхвърлянето на анонимника: Една трета от фирмите са фалирали през времето на пичовското управление на Мутрата. Правителството има за задача да създава поносими условия за растеж на бизнеса. А не за затриването му. И не за мизерстването на потребителите, чиито заплати (ако работят) и пенсии едва стигат за връзването на двата края. Сфана ли сега, тикво, за какво е виновна любимата ти Тиква в случая?! ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИМ КЪМ ТОВА НЕ ПРОСТО ДА ЗНАЕМ И ДА СМЕ УЧЕНИ, А ДА СМЕ РАЗБИРАЩИ

Моят Фейсбук-приятел Добри (Божилов) от доста време пише, стене и охка, че искал да стане учен, да получи учена титла, сам се кичи с титли като "проф.", "д-р" и не знам си какви още, страда човекът, че официозната наука не го била признавала независимо от огромния му научен и умствен потенциал. Днес пак е написал такива коментари, показващи стремежа му да получи научно или учено признание от официалната, от казионната наука. В тази връзка ми се наложи да му кажа нещичко, което може да е от значение и за други хора, поради което го публикувам и тук, та да стигне и до тях; ето какво му написах там, във Фейсбук: Добри, да си учен не е кой знае какво, значително по-важно е да си разбиращ. Ето това особено не се схваща, мнозина не могат да постигнат смисъла му. Учени колкото щеш, разбиращи – твърде малко... Стреми се да станеш разбиращ, сиреч по-мъдър, а не просто учен... с учене много не се постига, най-ценното на този свят обаче е разбирането. Разбиращата личност е значително по-напреднала и развита от просто учената... глава! Става дума за разбиране на повсеобемния смисъл на нещата, а не голото едноизмерно знание и знаене, с което толкова се хвалят учените... Да, мислещи и разбиращи трябва да се опитваме да сме, а не да си бъдем само знаещи и учени... Това, разбира се, не означава, че не трябва да учим, че не трябва да искаме да знаем, то значи, че учеността не бива да ни е предел на мечтите. Има нещо повече, което е свръх и над простата школовка на знанието, ученето и образованието - и това е разгръщането на личностния ни потенциал, на духовната ни


проницателност. Опирайки се на онова, което Бог ни е дал, трябва да постигнем най-доброто, истинското... Не знам дали ме разбра, ала ако си чисто и просто само учен едва ли ще можеш да ме разбереш. Да ме разберат могат само разбиращите! :-) ЗАБЕЛЕЖКА: Портретът е на Хайнрих Рикерт, който много е философствал за различието между разбиране и обяснение (знаене, учене, научаване). ПОРАЗИТЕЛНА – ИЛИ ПО-СКОРО СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНА – БЛИЗОСТ И ДОРИ ЕДИНОМИСЛИЕ

категоричен е Дими Паница, който беше посветил голяма част от обществената си дейност именно на развитието на качествено обучение. В интервюто си пред Зоя Цанкова той споделя, че много от учителите не са в крак с изискванията на времето, а "зубренето на учебници трябва да бъде изпратено в миналото". На подобно мнение е и писателят и емигрант в Германия Димитър Инкьов, според когото сериозна слабост на българското образование е това, че децата не се занимават с устройството на обществото. "За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, посъществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци", казва той в своето интервю през 1997 г. И неговият извод звучи сякаш е казан вчера. ГОРЧИВИ РАЗМИСЛИ ОКОЛО ЦЕНОРАЗПИСА НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР ЗА ИЗВЪРШВАНИТЕ "ТРЕБИ" (УСЛУГИ)

Чета на едно място изказвания на български емигранти, преуспели на Запад, сред тях срещам и такива за образованието. Установявам поразителна близост и дори единомислие между техните изказвания и тезите, които развих в своята най-нова книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив, съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме. Главната от тия ценности е: свободата е безусловна детерминанта или определител на живота ни, който заслужава името човешки. Ето този силно впечатлил ме откъс от книгата "Щастлива емигрантска песен няма", издадена наскоро от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД: ... Някои от тях дори се завръщат. И знаят какво трябва да се случи в България - за да може средата тук да се приближи към тази в страната, откъдето те се връщат. "Образованието трябва да бъде много по-модерно, по-активно, по-динамично, да се стреми към най-добрите образци",

За жалост у нас комунисточенгесарските ни църковни йерарси успяха да превърнат религията в най-доходоносен бизнес, а пък православната ни църква - в акционерно дружество или фирма, която продава за прилични цени свещените, духовните, неподвластните на търговията неща и предмети: вяра, мощи на светци, също така самата Божия милост, благодатта, смирението, молитвата и всичко останало. Кощунството е страшно, поругателството над свещените тайнства на вярата и религията е непростим грях, ала на тия наши духовници и на техните самозабравили се началници от Синода, на владиците и патриарха, изобщо не им пука, което и красноречиво демонстрира техния материалистически, антидуховен, безбожнически манталитет.

Такива мисли минаваха през грешната ми глава оня ден като седях на пейка в сенчестия двор на осквернената от мутрополит Николай черква "Света Марина" в Пловдив и гледах как през входа на съседната сграда, където висеше фирмен надпис КАНЦЕЛАРИЯ НА СВЕТАТА ПЛОВДИВСКА МИТРОПОЛИЯ, забързано влизаха охранени брадати индивиди с вид на мутри, на бандити, на "бизнесмени": явно "бизне-

22 сът" кипи, явно златните потоци в касите на мутрополита (той се държи като същински църковен княз и наистина си е такъв!) текат ли текат. А в същото време под сводовете на черквата се виеше унилата опашка от богомолци с угрижени лица, наредили се да запалят свещичка и да се поклонят пред мощите на Св. Йоахим и Св. Анна, родителите на Света Богородица, които толкова инициативният и деен митрополит Николай беше уредил да се доставят, беше организирал шумна рекламна кампания, та да се стимулира още повече бизнеса в огромната му търговска империя! Може да съм грешен, но не крия, че такива мисли минаваха през бедната ми глава; дано не са светотатствени тия мисли. Но ако моето е светотатство, то тогава как ли може да се оцени мутрополитската търговска арогантност и наглост?! Все отлагах да пиша за тия тъжни констатации, които поставят вярващия в Бога човек в тежка ситуация, поставят пред страшно изпитание вярата му - заради безчинствата и бесовщината на тия безсрамни брадати сатанисти, дето са омаломощили толкова нашата православна църква. Тази сутрин намирам в интернет текст, който съдържа подобни на моите наблюдения и мисли; публикувам началото му, смятам, че той органически допълва вече казаното; при това Бачковският манастир, за който се пише в този текст, разбира се, е под ведомството на същия този толкова практичен пловдивски мутрополит-княз-и-"бизнесмен", изживяващ се, между другото и като... морален, "духовен" наставник на нацията: Колко е страшно да си езичник или как Бачковският манастир ме накара да се замисля отново? Rozmari De Meo Много пътувах това лято. Видях невероятни места, срещнах добри хора. Ех... земята българска! Преди да завърша пътуването си минах и през Бачковския манастир, за кой ли път вече. Този път ме чакаше изненада. В двора бяха извадени едни дървени сергии, на които освен че се продаваха свещи беше изложен и ценоразписа на манастира за извършваните ТРЕБИ (услуги). И пак се затърколиха едни мисли... Попитах един от хората, които стояха там, какво означава „ОТКУП НА АГНЕ – минимална сума: 15 лв.” „Ами курбан!” – каза той – Отивате при свещеника, давате 15 лв. и той ви води при кошарата. Там винаги имаме по едно-две агнета. Той ще му почете за ваше здраве и готово! Вие сте двама, значи 30 лв.” „А курбанът къде е в тази цялата работа?” – питам го „Курбан правим, ама не се знае кога. Сигурно за следващия празник. Тогава


ще заколим агнето, ще раздадем от него и ще се почерпим” „И за колко души чете попа на това агне?” „За колкото си платят. До сега минаха май десетина човека, ама още много ще минат. То става бързо. А пък кога ще колим не знам, питайте отчето” Даааа... Отидох до кошарата. Вътре наистина имаше две агнета. Разни дечурлига много им се радваха – докато родителите им целуваха вътре Чудотворната икона на Богородица. Представих си как седя тук, пред това агне, заедно с попа и той му „чете за здраве”. Излъгах, не можах да си го представя. Беше толкова нелепо и абсурдно! Седяхме си там, аз, голямата езичница и агнето в Бачковският манастир и се гледахме... Изведнъж се замислих: след като попа вече му е чел поне 10 пъти за здраве, дали пък горкото животно не знае „светите думи” наизуст? Как не знаех някоя добра магия, да го накарам да проговори, че децата да се зарадват, ама на. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ВСЕ НОВИ И НОВИ УСПЕХИ, ТРИУМФИ, ПОСТИЖЕНИЯ, ЗАВОЕВАНИЯ: ДЕЛА, ДЕЛА, И САМО ДЕЛА! Все нови и нови успехи, триумфи, постижения, завоевания: дела, дела, и само дела! Рязане на ленти всеки ден: какво друго да възкликне човек при вида на тоя всеобщ подем освен да повтори знаменателните думи другаря Сталин: "Жить стало лучше, жить стало веселее!"?!

МУТРЕНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЩЕ НИ ДОВЕДЕ ДО НОВ КАТАКЛИЗЪМ ОТ ТИПА НА ЖАН-ВИДЕНОВИЯ септември 1, 2012 Излишен патос влагат герберските платени пропагандатори относно откритата втора метроотсечка: чак се самозабравят от лигавщини, а мнозина от медиите вече ги подиграват за изцепките им. Истината е, че 75% от средствата по метро-проекта са осигурени посредством спомоществователството на Европейската Комисия, а шефа й

Барозу идва лично да контролира и да се увери, дали прозрачно и целесъобразно са вложени средствата по проекта. Съвсем нормална европейска практика. Това е. Другото е инфилтриране на изкуствени манипулативни геберски тактики, усвоени от живковия тоталитаризъм и негов правешки любимец. Тъжно ми става само от коментарите като проследя. Не е тайна, че ГЕРБ плащат на виртуални форумци и тролове да благоговеят по мутренското управление. Това управление остава да бъде в вътрешна и външна изолация – както е отразено в последния мониторингов доклад. Виденовият катаклизъм е неизбежен… Написа: Stoyan Dermendjiev ЗАБЕЛЕЖКА: Лентата е важна част от церемонията. Фотограф: Николай Николов СПОРЕД Б.БОРИСОВ ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ СВЕЖДАЛА ДО ТОВА ДА СЕ ВОЗИШ НА МЕТРО! септември 1, 2012

Когато се хвалим, много трябва да внимаваме дали не се самоунижаваме – без да го съзнаваме. Също и когато ни хвалят, трябва да внимаваме дали не ни подиграват – без да искат, или пък дори и нарочно. Такива мисли ми идват на ума като чета дитирамбите, които се били произнесли вчера на откриването на нова линия на метрото в София: виж Голям, чудесен, велик е денят на откриването на втория лъч на метрото в София!. Прочее, някъде прочетох, че когато в Лондон са откривали метрото преди два века, Иван Вазов е бил на 13 годинки! Но това за хвалбите и самоунижаването-унижаването го пиша по повод ето на тия изказвания на Боко и на Барозо на вчерашното толкова трафаретно предизборно мероприятие на ГЕРБ (тях, прочее, много ги бива в това с чужда пита – все пак метрото не е тяхна собственост! – да правят помен именно на своя… гроб!): “Това е велик ден за България и за София!” – казал бил шефът на Еврокомисията Барозо. Боко, разбира се, го надминал, той – довършителят на делото на Тодор Живков! – благоволил да каже ето какво:

23 “Това е демокрацията” – да се возиш на метро значи било демокрацията! И още един лаф: “Децата, които не бяха виждали какво е метро, какво е магистрала, сега тези деца, които ще израснат, това няма да им прави впечатление!” Много бих могъл да кажа по повод на тия приказки, но понеже намерих текст, написан от друг човек, от г-н Вени Марковски, който на страницата си във Фейсбук изразява и моите мисли, та ето, задоволявам се просто да приведа този толкова верен текст, съдържащ толкова уместни мисли. Като гледам телешкия възторг от пускането на линия на метрото… Не, не се обиждайте от епитета “телешки” и се замислих на какво се радват хората. Някои се радват за това, че са изпратили човек за пръв път в Космоса, други – че са кацнали на Луната, трети – че са успели да кацнат 1,5 тонна лаборатория на Марс – все постижения на техническия гений! Ние имаме претенции за голяма нация (нали не се съмнявате, че ги имаме? – претенциите, де!), но се радваме на нещо, което в една нормална страна щеше да е просто пореден етап от развитието на един град. Разбира се, че е хубаво да има метро! Но още по-хубаво е, ако улиците се миеха със сапун не само тогава, когато по тях ще минава “господин Барозо”. Надявам се, че осъзнавате цялата комичност на случилото се днес в София? През същата година, в която бездомните кучета изядоха двама столичани, но никой не понесе не само наказателна, но дори и морална отговорност… през годината, в която цинично и безпардонно, ежедневно ни се подиграват и ни мислят за малоумни… В тази година, в която границата започнаха да преминават хората от третия милион емигранти, на нас ни казват, че “децата, които не бяха виждали какво е метро, какво е магистрала, сега тези деца, които ще израснат, това няма да им прави впечатление”! И при това без дори някой да смее да му посочи, че тези деца отдавна са в чужбина и всекидневно се возят на метрото или карат колите си по магистралата! Или пък бодро и усмихнато ни споделят, че “днес София ликува, а България се гордее!”! Наистина ли? Защото ето какво се случва днес в София: всички полети на излитане от София са пълни! Няма нито едно свободно място – нито в икономичната, нито в бизнес класата, независимо дали искате да летите с Луфтханза, Австрийски авиолинии или Еър Франс и т.н. Хората напускат страната и градът, които ликували! Не знам защо, но аз не ликувам, а съм поскоро разтревожен от това, че народът се маха от страната и изобщо не се трогва от това, че ще има метро или че – както твърди министър Тотю Младенов – заплатите за младите щели да са 3000 лв.


Прочетете, помислете, споделете – явно имаме нужда от просвещение, от ново Възраждане, в което да потърсим изход от духовната криза. Защото икономическата може и да я преодолеем, но духовната…

ДО 50% ОТСТЪПКА ОТ ЦЕНАТА НА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА ПОМОГНАТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА СПИСАНИЕ ИДЕИ

Забележка: Снимката е на фотографа Н.Николов и е от в-к ДНЕВНИК. ЗАЩО ВЕЧЕ НЯМАМЕ И КОНСТИТУЦИЯ?

От страницата на Владимир Дойчинов във Фейсбук: Документ, който е приет от Националното събрание на Франция през далечната 1789 г. В чл. XVI на документа се казва: “Онова общество, в което не са осигурени правата и властите не са здраво разделени, няма конституция.” СЛАБОСТТА НА АМЕРИКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБАМА ЗАПЛАШВА ДА ПРЕВЪРНЕ СВЕТА В ОЩЕ ПО-ОПАСНО МЯСТО Диктатори в Иран и Сирия заплашват регионалната сигурност. Русия и Китай пречат да се намери изход от тази опасност, а целият свят се пита: какво прави Америка? Знаете ли, когато вашите приятели, както и вашите врагове нямат отговор на този въпрос, то тогава е вероятно светът да стане по-опасно място. Из речта на бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс на конгреса на Републиканската партия в Тампа, където тя беше бурно аплодирана от хилядите делегати по време на своето изказване. ЗАБЕЛЕЖКА: Още за конгреса в Тампа: Пол Райън възпламени конгреса на републиканците; Пол Райън е кандидатът-вицепрезидентът на Мит Ромни и се очертава като един от най-перспективните техни лидери.

На страницата си във Фейсбук получих съобщение от г-жа Ева Кузманова; отговорих й, понеже, както ще видите и ще се убедите сами, в нейното обръщение се съдържа рядко срещана из нашите предели готовност да помогне за разпространението на печатните издания, издавани от моя милост. Ето съобщението на г-жа Кузманова, а по-долу можете да прочетете и моето отзив на нейните думи: Поздравления за всичко, което правите! Факт е, че в България няма образование, а индокриниране. Мисля, че найважното е не какво мисли човек, а как мисли и това трябва да бъде в основата на образованието. Как да превърнем океана от информация в знание е ключов момент в процеса на духовното изграждане и израстване. Смисълът е във вярата, не в религията. Да правим разлика между вяра в християнски доктрини и вяра в Личността на Исус Христос. С удоволствие ще следя блога. На Ваше разположение съм ако прецените, че мога да бъда полезна при разпространяване на печатните издания – или по какъвто и да е друг начин. Нямам възможност да направя дарение. Сдружение "Ракурси", на което съм председател на УС, също има материални проблеми. Успех! А ето сега моя отговор: Здравейте, благодаря за разбирането, подкрепата и насърчението! Ще съм Ви много благодарен ако Вие лично или ръководеното от Вас сдружение помогнете някак за разпространението на списание ИДЕИ. Срамота е това, че книжари и разпространители на периодика го оцениха като "непечелившо" и отказаха да го разпростра-

24 няват; и сега то излиза в 500 екземпляра, от които до читатели стигат 50-тина, останалите си стоят непипнати от ръка в борсите и складовете. Затова апелът ми не е само към Вас, а към всеки, който иска да помогне: готов съм да изпратя на всеки, които желае да помогне, книжки от списанието, та да опитаме да го разпространим някак, било по малки книжарнички, било по павилиончета за вестници, но чрез лично убеждаване на продавачите, било като се продава от ръка на оживената улица от самия човек, който иска да помогне, да допринесе за спасяването на списанието. Аз знам, че ако по някакъв начин списанието стигне до очите и ръцете хората, то ще си намери читателите, но ето, че му е отказана тази възможност. А за подкрепа и съдействие от всеки за решаването на този проблем ще бъда безкрайно благодарен; готов съм да дам и до 50% отстъпка от цената на ония, които помагат за разпространението - за да имат и известен материален стимул. Това за ученици и студенти, за безработни, за пенсионери и пр. все пак не е без значение – да си изкарат по някой лев. Извинявайте, че се разпрострях толкова върху този проблем, но сърцето ме боли като гледам купищата списания, които си стоят и не могат да стигнат до евентуалните си читатели... Разбира се, на списанието може да се помогне и другояче; примерно хора, които пишат, могат да помогнат като автори, предоставяйки за публикуване в него свои текстове. Искам списанието да се списва предимно от български, от сега живеещи автори, от съвременници, които да поставят най-горещите съвременни проблеми...

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

V-k GRAJDANIN br. 18-2012  

Angel Grancharov

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you