“Ябълките, които бях подредила за натюрморт, започнаха да гният бавно, а сега имам времето да го забележа и да му обърна внимание. Гниенето им ги направи по-интересни за мен и открих някакво странно удоволствие в това да наблюдавам и изобразявам как цялостта им се разрушава постепенно. Но през неподвижните дни на карантината успявам да забележа, че и с мен се е случило неусетно същото като с ябълките, но отвътре. Както приемам с интерес следите от времето по плодовете, така се опитвам да приема и дори да се сприятеля с това, което откривам в себе си по време на изолацията.”
Лилияна Александрова