Bulgarian
Някъде свещ Jordanka Beleva This story gives a very personal meaning to the Eastern Orthodox tradition of lighting candles and offering prayers upon entering a church. Where do we find solace and how do we preserve the traditions we grew up with in an ever-changing world?
В памет на татко Баба ми Зоица беше клисар в селската църква. Много обичаше да повтаря, че слугува на Бога. Понякога свещеникът й заплащаше труда, но тя си знаеше нейното – аз съм на заплата при Господ, затова вземаше тези пари и ги пазеше за нещо изключително. Веднъж дори ми даде да си купя джинси, думата беше нова за нея и навярно си представяше джинсите като нещо свято. През годините покрай толкова палене на свещи и почистване на свещници, баба си беше изградила собствена теория за светлината. Често ми говореше, че изтънява светлината с всяко наше влизане в храма. От всичките свещи, коиго палим, от изречените молитви. От сдобряването със себе си, но най много от прошката. От достигнатата милост към другите. Така тъмното се разрежда и постепенно се превръща в светлина. Един дeн й възразих, че именно те, клисарите работят за тъмнината. Аз съм от онези възмутените по големите празници, когато току-що запалена свещ бива изгасена и изхвърлена, за да има място за следващата. Тогава тя ми разкри теорията си за светлината. За поделената светлина. Изговорена с нейни думи, теорията звучи така – чиляк у восъка.
64