48 ГРА ДЪТ БРОЙ 1 | 2021
НОВИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ: МЕЖДУ ВИЗИЯТА И КОНКРЕТНИЯ ПРОЕКТ Текст ПАВЕЛ ЯНЧЕВ
Във връзка с предстоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община е направен анализ на избрани примери от световната градоустройствена практика. Инициативата е на общинското предприятие "Софияплан", което разработва заданието за изменение на плана. Подготовката на анализа е възложена на Павел Янчев - архитект и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, но със силна ангажираност в проекти за подобряване на градската среда в София. Той е завършил „Градоустройство“ в УАСГ и има степен Маѕtеr оf Нumаn Ѕеttlеmеntѕ от Каthоlіеkе Unіvеrѕіtеіt Lеuvеn в Лювeн, Бeлгия, нacoчeнa ĸъм изcлeдвaнe нa гpaдcĸaтa cpeдa в paзвивaщитe ce cтpaни. Рaбoти зa apxитeĸтypнoтo cтyдиo DDS+Аrсhіtесts c oфиcи в Бpюĸceл и Антверпен. През 2017 г. става част от екипа нa пpoeĸтa "Coфия – гpaд зa xopaтa" в пapтньopcтвo cъc Cтoличнaта oбщинa и датското архитектурно студио "Гeeл Apxитeĸтc".
В последната половин година общинската структура "Софияплан" разработи изследване на няколко урбанистични плана, изготвени в последното десетилетие в градове извън България. Изследването е част от подготовката на заданието за изменение на общия устройствен план на София, което ще се случи в следващите години. Изследването не претендира за изчерпателност – разгледаните три плана на Антверпен (2009), Прага (2018) и Тирана (2017) са само кратък отрязък от една безкрайна хронология от урбанистични практики, натрупани и документирани по света. Обобщавайки примерите, изследването наблюдава появата на това, което испанският урбанист Хоан Бускетс нарича нова градска култура на планиране с фокус, по-далеч от единственото желание да бъде подновен действащият план на града. Общинските администрации поемат пътя към реформа на функционалното планиране и зониране от XX век и всяка от тях дава различен отговор на въпроса „Как се прави план на града“. Търсят се нови форми на стратегическо планиране, които установяват връзките между урбанистичния
план на града и специфичния проект, между визия и конкретно действие, което да бъде физически осезаемо подобрение на качеството на живот и градската среда за всички. Плановете поставят ясни приоритети и визии, които имат съвсем конкретни териториални измерения – не се опитват да решат всички проблеми на града. Реалността показва, че амбициите на даден град винаги са свързани с вместване в ограничен бюджет и определен времеви хоризонт. Те налагат приоритетно стратегическо действие в дадени посоки, които биха решили основните проблеми на града, но адресирайки всички негови амбиции. Приоритетното действие не значи една част на града да бъде “изоставена” за сметка на друга, а по-скоро да бъдат поставени на масата найнаболелите проблеми. Наблюдаваме няколко основни цели, които присъстват и в трите плана. Основна тема е уплътняването на градската структура, където е възможно, и ограничаване на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се опитва да сложи ясни правила за регулация на високите сгради в града.