ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТТА МЕЖДУ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ И ВИСШЕТО ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ Доц. д-р Костадин Паев ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград Изборът на професия не е лека задача за младия човек. В много случаи младите хора правят не съвсем точен избор, главно поради непознаването на спецификата на дадена професионална област. Често представите им за конкретна професия се базират на впечатления „отстрани“ - разкази на лица, които не се занимават с нея, литературни произведения, филми и пр. Юридическата професия е една от най-популярните и търсени през последните години, особено след промените през 1989 г. и либерализирането на юридическото образование. Изучаването на дадена специалност без необходимите предварителни нагласи и познаване на нейните основни характеристики обикновено води до лошо качество на образованието и деформации в професионалната дейност. Всяко обучение, независимо дали става дума за подготовката на юристи или за други специалисти, е педагогически процес. Както е известно, този процес има задължително две страни – обучаващи и обучавани. Ако едната страна не е на необходимото ниво, то другата дори и да е „гениална“, не можем да говорим за ефективно обучение и създаването на добре подготвени кадри. В този смисъл ролята на средното училище за професионалното ориентиране на завършващите и изграждането на реалистични представи за различните професии, включително и за юридическата, не е за подценяване. В настоящата публикация е направен кратък преглед на българската практика за опознаване на правната материя в средното училище от Освобождението до наши дни и съществуващите в тази насока перспективи. 1. Традициите на българското училище за изграждането на правна култура 1878 – 1944 г. Формирането на правна култура и изучаването на правни знания в българското училище е стара традиция, датираща от годините непосредствено след Освобождението 1878 г. Десетилетия наред тази проблематика намира широко място в съдържанието на предмета „Гражданско учение“. Първите стъпки в това направление са направени в Източна Румелия. През 1881 г. Йоаким Груев – тогава директор на просвещението в областта, чрез адаптация на труда на френския автор П. 1
Лолоа издава за нуждите на просветата учебно помагало по гражданско учение.1 В него наред с останалата материя са разгледани редица въпроси, отнасящи се до общественият живот и устройството на Източна Румелия. Авторът се спира на отношенията между работодател и работник, формите на наемане на работа, търговската дейност, включително и обявяването на търговеца в несъстоятелност и произтичащото от това съдебното производство; функциите на държавния служител, необходимостта от ценз за заемането на определена длъжност, ролята на брака и семейството;2 основните граждански права на жителите, залегнали в Органическия устав на областта.3 По-нататък Й. Груев разглежда държавното устройство на Източна Румелия, представяйки отделните институции в йерархична подреденост отдолу нагоре – община, градски съвет (кмет и помощници), околия, окръг, Областно събрание, Директорат (правителство). Специален параграф е отделен за обясняване на различията между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и коя институция към коя от тях принадлежи. Подробно са представени функциите на висшата администрация – директорите, на съдиите, местната жандармерия и милиция, на образованието, данъчната система, на политическите права на гражданите и изискванията за заемане на определени длъжности.4 През 1883 г. на страниците на редактираното от него списание „Училищен дневник“ Йоаким Груев публикува уроци по „гражданствознание“, в които присъстват теми посветени на държавата, закона, политическите права и задължения на гражданите, военната служба, собствеността.5 Официално в Княжество България гражданското учение е въведено като избираем учебен предмет със Закона за обществените и частните училища от 1885 г.6 и като задължителен още за прогимназиалния курс – със Закона за народното просвещение от 1891 г.7 Появяват се и първите учебници по гражданско учение сред които се открояват тези на Никола Станев, д-р Георги Паунчев, д-р Георги Кожухаров и др.8 На практика обаче гражданското образование започва още в началното училище – ІІІ и ІV отделения, като част от предмета Отечествоведение. В най-популярните по 1
Груев, Й. Първи начала от нравоучение и от гражданствена наука. Пловдив, 1881. Пак там, с. 30 сл. 3 Вж Груев, Й. Първи начала от нравоучение и от гражданствена наука. Второ издание. Пловдив, 1882, 4041. 4 Пак там, 42-48. 5 Вж. Якимов, Г. Гражданско образование. С. 2011, с. 103. 6 Вж. ДВ, бр. 13, 7 февруари 1885 г. 7 Срв. ДВ, бр. 17, 23 януари 1892 г. 8 Вж.: Станев, Н. Учебник по гражданско учение. Пловдив 1894; Паунчев, Г. Гражданско учение за средните учебни заведения и за самообразование. С. 1904; Кожухаров, Г. Гражданско учение за трети клас на прогимназиите. Пловдив 1906. 2
2
това време учебници на И. Драгнев и Ю. Керчев са разгледани изключително подробно за възрастта на учениците множество въпроси, разясняващи ролята на общината, общинските кметове и техните помощници, процедурата по избиране на кмет и общински съветници, данъците и формирането на бюджета на общината. На следващо място се дават знания за отделните административни единици – околията и окръга, за околийския и окръжния началник, за окръжният съвет и окръжната постоянна комисия. Особено важно за изграждането на началната правна култура на учениците е запознаването им с ролята на мировия съдия и делата, които са му подсъдни, тъй като много граждани прибягват именно до този институт, разглеждащ съдебни спорове с неголям материален интерес и наказателни дела за нарушения с ниска степен на обществена опасност. Държавата и централните органи на властта са представени чрез характеристика на понятията „княз“, „държавна територия“, „гражданин“ и др. Разглеждат се още функциите на Народното събрание, работата на депутатите по изработването на законите, министерският съвет и отделните министерства, основните права и задължения на гражданите.9 Учебникът на Керчев за ІV отделение надгражда получените вече знания и въвежда някои общи понятия за видовете управление – монархия и република, разделението на властите, конституционните разпоредби, процедурата по провеждането на публични избори, видовете народно представителство и пр.10 Гражданското учение се запазва като цяло с някои модификации в прогимназиалната и гимназиалната степен до средата на 40-те години на ХХ в.11 В неговото съдържание фигурират теми, отнасящи се до: създаването на Търновската конституция, държавните символи – столица, герб, държавен печат, народно знаме; разделението на властите, Великото и Обикновено народно събрание, начините на изменение на конституцията, държавният глава, престолонаследието, регентството и настойничеството, министерския съвет, министерската отговорност, местното управление и самоуправление, 9
Вж. Драгнев, И. Отечествоведение за ученици от ІІІ отделение на първоначалните училища според програмата, изработена на учителския събор в г. София през 1885 г. Пловдив, 1889, 13-18. 10 Срв. Керчев, Ю. Отечествоведение за ІV отделение (втора година от горний курс на основните училища). ІV издание. Търново, 1898, 131-137. 11 Гражданското учение фигурира в програмата на педагогическия отдел на девическите гимназии (вж. Закон за средното девическо образование, ДВ, бр. 49, 4 март 1897 г.). В закона за народното просвещение от 1909 г. гражданското учение фигурира още в първоначалното училище като част от предмета отечествознание, в прогимназиалната степен – съвместно с отечествената география, а в гимназиите – като самостоятелен предмет (срв. Закон за народното просвещение, ДВ, бр. 49, 5 март 1909 г.). Направените между двете световни войни изменения в законодателството в образователната област внасят някои промени в съдържанието и духа на гражданското образование, но то се запазва като учебен предмет, включително и изучаването на основните положения на Търновската конституция (вж. повече: Якимов, Г. Цит. съч., 120135).
3
гражданските права и свободи, съдебната власт и пр.12 Някои от тези теми се разглеждат и в часовете по отечествена география и история.13 Като цяло, завършващите основно и средно образование получават солидни за средното училище конкретни познания за българската конституция, държавното устройство на страната и широка правна култура. 2. Правните знания в българското училище 1944 – 1989 г. Събитията на 9 септември 1944 г. и последвалите ги промени – премахването на монархията и приемането на първата републиканска конституция в края на 1947 г., - поставят нови цели и задачи пред гражданското образование. Те са утвърдени с приетия през август 1948 г. нов Закон за народната просвета,14 но още преди това просветното министерство с Окръжно от март 1948 г., решава новата, т. нар „Димитровска конституция“15 да се обособи като отделен предмет. Тя се изучава в последния VІІ клас (дн. ХІ клас) и се води от преподаватели по история, философска пропедевтика или друга близка специалност, но с добра идейнополитическа подготовка. Тъй като решението е взето няколко месеца преди края на учебната година е предвидено в оставащото време да се изучат 6 основни теми, като първата трябва да започне не по-късно от 5 април с. г. Темите засягат въпроси свързани с видовете управление, Търновската конституция с оглед на тогавашната епоха, създаването на новата конституция и участието на народа в този процес, върховните органи на държавната власт, другите органи на държавно и местно управление, съдебната власт, държавните символи – столица, герб, знаме, печат; изменението на конституцията, основните права и задължения на гражданите. Като помагала за учителите се използват текстовете на Търновската и Димитровската конституция, доклади и речи на Г. Димитров, речи и статии около приемането на новия закон, устава и програмата на ОФ, учебника по история за VІІ клас. През май 1948 г. МНП одобрява програма за изучаване на новата конституция за учениците от ІІІ клас (дн. VІІ клас) на прогимназиите през учебната 1948/1949 г. Програмата има следните главни цели: да се дадат познания на учениците за формирането на държавата и законите, да се запознаят с държавното устройство и управление на НРБ, да познават основните права и задължения на българските граждани и др.16 12
Вж. Якимов, Г. Цит. съч., 122-123, 126. Вж. Пак там, с. 114 и тук бел. 4. 14 Вж. Закон за народната просвета, ДВ, бр. 218, 17 септември 1948 г. 15 Вж. текста на конституцията от 1947 г. в: Български конституции и конституционни проекти. Съст. В. Методиев и Л. Стоянов. С. 1990, 37-40. 16 Вж. Якимов, Г. Цит. съч., 192-194. 13
4
През есента на 1948 г. учителите получават инструкции да поставят оценки по този предмет и да изискват сериозни и задълбочени познания от учениците.17 Появяват се материали в тази връзка в периодичния печат.18 През 1949 г. е изработена програма за изучаване на Димитровската конституция и в гимназиалната степен. Програмата съдържа четири раздела: основни понятия за държавата и правото; борбите на българския народ за народна демокрация; обществено-стопанско и политическо устройство на НРБ; държавно устройство на НРБ. Наред с традиционните теми, отнасящи се до съдържанието на новата конституция, в програмата фигурират и много политически и идеологически проблеми.19 През есента на 1949 г. МНП подготвя „Методическо указание за обучението по Конституция на НРБ в средните общообразователни професионални училища“. Учителите се задължават да проучат духа и съдържанието на програмата, да съставят индивидуалните си планове по предмета, да разработят съответните урочни единици. Към целите посочени в официалното издание се добавят и други задачи като култивиране на здрав патриотизъм, съчетан с пролетарски интернационализъм, любов към народната армия и пр. Учителите трябва да се справят с трудния проблем, произтичащ от липсата на учебни помагала, да набавят помощна литература и поради новостта на предмета да подготвят нагледни материали за структурата на властта, административното устройство и изборната система в НРБ. Предварително трябва да посочат теми на докладите, които учениците трябва да подготвят. Ако оставим настрана силно идеологизирания характер на предмета, то в чисто методически план указанието на МНП има редица положителни страни. В края на указанието са дадени за заучаване цитати от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Г. Димитров. Препоръчани са 17 заглавия на книги и статии, които да подпомогнат работата на учителите и учениците.20 Тази тенденция в съдържанието и изучаването на Димитровската конституция се запазва в общи линии и през 50-те години на ХХ в. В началото на 60-те години изучаването на предмета продължава, но новите програми нямат вече толкова разгърнат вид. В тях са включени осем теми: характер на конституцията на 17
Пак там, с. 195. Такава е например статията на Р. Шарова - представител на централното ръководство на работниците в просветата, публикува през 1949 г. в Училищен преглед „Как да провеждаме часа по Димитровска конституция“. В нея се изтъква, че изучаването на новата конституция дава много широки възможности за възпитание на учениците на граждански добродетели и прогресивно политическо съзнание. Уроците по основния закон ще притъпяват егоизма и личните амбиции, ще възпитават чувства на колективизъм, любов към строителството на социализма, правилно отношение към обществените начинания и колективната собственост, преданост към Великия Съветски съюз и т. н. (вж. Шарова, Р. Как да провеждаме часа по Димитровска конституция. – Училищен преглед, 1949, кн. 4, 543-554. 19 Якимов, Г. Цит. съч., 196-198. 20 Пак там, 199-202. 18
5
НРБ, социалистическата държава – нов тип държава, висши органи на държавната власт, органи на държавното управление, местни органи на властта, народни съдилища и прокурорски надзор, равноправие и обществено-икономически права на гражданите, основни задължения на гражданите.21 Това редуциране на програмата в значителна степен е предизвикано от въвеждането на новия идеологически предмет „Основи на комунизма“.22 На 16 май 1971 г. след провеждането на характерният за тоталитарните държави тип референдум е приета нова конституция на НРБ, т. нар. „Живкова конституция“, в сила от 18 май с. г.23 За популяризирането ѝ за отпечатани над 1 млн. екземпляра, голяма част от които са раздадени в българските училища. В тях осмокласниците трябва да изучават основните положения на новият основен закон на страната.24 Въведени са нови понятия като „развито социалистическо общество“, „демократически централизъм“, „социалистически демократизъм“ и пр. Най-съществената подробност е включването в чл. 1 на конституцията на текст, легитимиращ ръководната роля на БКП.25 Основните теми, които трябва да се изучават са девет: обществено-политическо устройство на НРБ; обществено-икономическо устройство; основни права и задължения на гражданите; Народно събрание; държавен съвет; министерски съвет; народни съвети; съд и прокуратура; герб, знаме, печат и столица.26 През 80-те години на миналия век изучаването на конституцията вече отпада. Това става за сметка на нови идеологически дисциплини и въвеждането на предмета Етика и право. Тези дисциплини обаче дават само общи теоретични знания на учениците, лишени от конкретика и практическа насоченост. 3. Проблемът за гражданското образование и формирането на правна култура след 1989 г. Промените след 1989 г. отново поставиха въпроса за изучаването на гражданското образование като самостоятелен предмет. По темата се
21
Вж. Програма по история и конституция за общообразователните трудово-политехнически училища (VХІ клас). Одобрена от МНП – февруари 1964 г. С. 1964. 22 Якимов, Г. Цит. съч., 204-205. 23 Вж. ДВ, бр. 39, 18 май 1971. 24 Вж. Якимов, Г. Цит. съч., с. 143. 25 Срв. Български конституции и конституционни проекти. Съст. В. Методиев и Л. Стоянов. С. 1990, 57-58. 26 Якимов, Г. Цит. съч., 205-206.
6
публикуваха множество материали – статии и монографии. Този въпрос обаче и до днес остава незадоволително решен. Правната материя се изучава основно по предмета Етика и право и отчасти в Свят и личност.27 Съдържанието им обаче е претрупано с твърде много общи теоретични проблеми на държавата и правото. Някои от темите по Етика и право са придружени с текстове от конституцията на Република България и от отделни национални и международни правни актове, касаещи основно правата на човека, бракът, семейството, закрилата на децата,28 а други – с резюмирано представяне на конституционните разпоредби и други закони.29 Много от темите обаче свързани с отделните публично-правни институти не са подкрепени с конституционни текстове, което прави съдържанието им неубедително. За съжаление към тази група се включват и такива въпроси, най-пряко касаещи мнозинството от гражданите – имам предвид темите разглеждащи различните видове избори, местното управление и самоуправление на страната.30 Особено незадоволително е представена съдебната система. Текстът на учебника внушава, че съдът служи единствено за осъществяването на наказателната репресия, а гражданското съдопроизводство на практика отсъства като част от функциите на съда.31 Като цяло учебното съдържание по предмета Етика и право представлява една еклектична смес от знания по философия, политология, социология, теория на правото и незадоволително представяне на действащото позитивно право. Конкретните знания, които в миналото е давал предметът гражданско учение почти липсват, в това число и достатъчното познаване на българската конституция и други важни законодателни актове. Редица въпроси на гражданското образование получиха отчасти решение чрез интегрирането им в учебното съдържание по история.32 Мястото на предмета „История и цивилизация” в системата на гражданското образование, както и изучаването на проблемите на държавността и правото в средното училище е също важно. В този смисъл се очертават три основни насоки на работа: 1) изучаване на възникването, типологията и характера на държавата, нейните институции, форми и механизми на управление; 2) 27
Срв. напр. Грекова, М. и колектив. Свят и личност за 12 клас. С. 2002. Вж. Колев, Ив. и др. Етика и право за 10 клас. Задължителна подготовка. С. 2002, 137-144, 160-163, 188189 и др. 29 Вж. Пак там, 164-168, 189-190, 198-199, 203, 205-207 и др. 30 Пак там, с. 193-200. 31 Пак там, 218-225. 32 Вж. Д В, бр. 48/ 13 юни 2000 г. За връзката между историята и гражданското образование вж. повече в моята студия: Паев, К. Историята и гражданското образование. – В: Югозападни листи, Благоевград, 2004, № 1, 133-157. 28
7
изучаването на основни нормативни актове – закони, конституции, двустранни международни договори, както и някои други правни актове като дарствени грамоти, търговски договори и др.; 3) изучаването на международни организации и институции, и основни международни правни актове.33 За съжаление повечето правни и политически знания, които учениците получават по предмета История и цивилизация се отнасят за миналото. Изключения правят някои международни нормативни актове от по-ново време, които са в сила и днес – главно, отнасящи се до правата на човека. Обучението по правата на човека обаче не се изчерпва само с изучаването на основните нормативни актове в тази област, но то е свързано и с познаването на организациите, които осъществяват контрол за тяхното спазване. В този смисъл, учащите се трябва да имат най-обща представа за главните институции, техните органи и механизмите за гарантиране на правата на човека,34 което определено не е първостепенна задача на обучението по история. *
*
*
Прилаганият днес модел на гражданско образование в училище не отговаря на нуждите и изискванията на българското общество. На практика сегашното българско училище значително изостава в сравнение с миналото по отношение на възможностите му да формира конкретна правна култура. Настоящите задачи и перспективи, пред които е изправена страната ни изискват принципни промени в системата на средното образование. На първо място, това е обособяването на самостоятелен учебен предмет за гражданско образование с подчертано практическа насоченост, освободен от общи теоретични постановки и абстрактни знания.35 Това само по себе си налага промени в учебните планове на средното училище и съставянето на нови учебници, позволяващи по-широкото и задълбочено изучаване на държавата и правото с цел, както формирането на обща правна култура у младите граждани, така и подготовката им за юридическата професия.
33
Срв. Паев, К. Изучаването на държавата и правото в обучението по история. – Диалогът в историята, 2010, бр. 26, с. 21-22. 34 Виж повече за обучението по правата на човека: Хийтър, Д. Обучение по правата на човека: концепции, становища, умения. – История, общество, философия, 1991, № 6, 16-20; Тароу, Н. Обучение по правата на човека в САЩ. Алтернативни концепции. – История, общество, философия, 1991, № 6, с. 76. 35 Наименованието на такъв нов учебен предмет не е задължително да бъде гражданско образование или гражданско учение, но могат да се намерят и други подходящи алтернативни имена.
8