Потенциалът на електронното обучение за въвеждането на модерни психологически методи в юридическото by Проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България”

Научноизследователски проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България – II част” на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”

ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА МОДЕРНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МЕТОДИ В ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Симеон Гройсман, асистент по Обща теория на правото, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”

Юридическото образование, особено в началния си етап, представлява сериозно предизвикателство пред студентите с изискването за опознаването на една заобикаляща ни, но досега непозната в правната си характеристика, реалност. Обучаващите се трябва да започнат да разпознават юридическите измерения на всяко ежедневно действие, да откриват най-различните начини, по които правото постоянно въздейства върху поведението ни. Едно подобно поширокомащабно възприятие, смятам, представлява единствената възможност за качественото усвояване на общотеоретичните понятия, което да стане основа за запознаването на бъдещите юристи с отрасловите правни науки. В настоящия доклад искам да анализирам някои решения, които използването на електронното обучение предлага за традиционни проблеми в юридическите (и не само) факултети в контекста на достиженията на съвременната сугестопедия. Предложенията си съм се опитал да развия в светлината на краткия ми опит като асистент по Обща теория на правото, поради което всички примери са относими именно към нейното преподаване. Доколкото става въпрос за една по-модерна и увлекателна методология за разгръщането на учебни казуси, считам че изложението може да представлява интерес и с оглед преподаването на редица други учебни дисциплини в юридическите факултети.

За възможностите, които електронното обучение предлага за решаването на традиционните проблеми. На първо място, електронното образование значително оптимизира начина, по който студентите получават учебните материали и по който осъществяват своята подготовка. С предоставянето на отдалечен достъп до презентации, текст и звукозапис от лекциите на преподавателите лекционните курсове биват разтоварени от отживялото времето си „предоставяне” на учебния материал и особено от напълно анахроничното му диктуванеi. Възможността за многократно повторно запознаване с тези изложения позволява вписването им в дискусиите, разкриващи се пред погледа с изучаването на научната литература. Така, надяваме се, в перспектива – следва да се постигне едно надрастване на подготовката „по лекции”, за да се акцентира на научните трудове, които именно издигат познанието до едно адекватно академично ниво. От друга страна, електронните лекции и презентации могат в качеството си на ориентир сред литературата постоянно да бъдат осъвременявани с оглед появата на нови идеи и законодателни промени. Редовните електронни тестове позволяват преодоляването на паниката, свързана с изпитването; постоянен контрол и самоконтрол с цел преодоляване на днешната пагубна „сесиоцентричност” на учебния процес. Автоматизираната работа с множество тестови въпроси улеснява разнообразяването на вариантите и преподавателите няма нужда да „крият” тестовете. Тук ще си позволя да направя и едно предложение за разработването на поспециализиран вид тестове, чиито въпроси да са съсредоточени върху нивото на разбирането на законовото съдържание. Използването на нормативната база по време на тяхното полагане, комбинирано с увеличаване на времето за отговор на всеки въпрос, е един от възможните начини

за подобряването на уменията на студентите за работа с източниците на правото. Същевременно съвременни готови софтуерни продукти значително улесняват трудоемки процеси като конспектирането, коментирането на текстовете, съставянето на библиографски списъци и мисловни карти.

За нуждата от справянето с някои недостатъци на дистанционното електронно обучение. Електронното обучение може да бъде едно прекрасно допълнение към лекционните и семинарните занятия на студентите – редовно обучение. То има още за задача и значително да подобри организацията и дълбочината на учебния процес при студентите – задочници. При всички форми на обучение недостатък на отдалеченото използване на въпросните електронни продукти е по-ниската мотивация при самообучението и дистанционния достъп, липсата на живо общуване (последната може да бъде преодоляна чрез организирането на видео-конференции), нуждата от по-висока самодисциплина у обучавания. Електронното обучение трябва не само само по себе си да бъде в достатъчна степен интересно за студентите, а и даде своя принос за засилването на интереса им към обучението по специалността въобще.

Обучението чрез контекст като възможно решение. Досега скицирах два проблема, чието решение трябва да потърсим в технологиите за електронно образование: нуждата от осигуряването на по-широкомащабно възприятие на правната реалност в началната фаза на обучението по право, както и необходимостта от подобрата мотивация във всички проявления на дистанционната форма на електронно обучение и въобще засилване на интереса към обучението. Считам, че едно перспективно предложение в тази насока представлява определена комбинация между т. нар. „обучение чрез контекст” или Context-based learning и методите на сугестопедията. Обучението чрез контекст предлага въвличането на обучаваните в определен сценарий, кара ги да създават хипотези във връзка с неговото разиграване и заложените от съставителя му проблеми. Търсеният резултат е поставянето на предизвикателство – и пред студентите, и пред техния преподавател, повишаване на знанията, увеличаването на интереса към изучавания предмет и разкриването на неговите практически измерения. Активира се контекстнообусловената памет и възможността за усвояване на информация чрез свързването й с определени ярки епизоди, стъпките при запознаването с нея, най-общо казано – с определена сюжетна линия. В учебните контекстови примери е възможно сюжетът да бъде подбиран с оглед разгръщането на значими за съответната наука проблеми. Примерите - ключови носители на обучаващ контекст ни отвеждат към по-общия въпрос за примерите в обучението на студентите въобще. Първокурсниците по специалността „Право”, а мисля и не само те, се нуждаят от многобройни примери за изучаваните от тях явления; изпитват трудности, както с тяхното осмисляне, така и с проектирането им в една цялостна система от представи. Примерите от лекциите, упражненията и учебниците често се оказват недостатъчни. Необходимо е даването на макропримери, каквито, смятам, може да предостави един сложен, подробен и иновативно поднесен юридически казус. Целта е да се зададе мини-реалност, която студентите могат сами да развиват (анализирайки, търсейки аргументи, откривайки приложимите в случая правила за поведение или съставяйки хипотетични такива) и в крайна сметка да спорят по проблемите на така конструираната среда. Време е да признаем, че днешният начин на

формулирането на възлаганите на студентите казуси представлява наратив, в който ситуацията се излага от гледната точка на едно трето лице, а елементите на загадката, играта, възможността за развитие на сюжета са сведени до минимум. В много ниска степен става възможно придобиването на впечатление от свойствената за правото конфликтност в спорните отношения, диалогичността на взаимодействието между страните по правоотношенията и между всяка от тях и органите на публичната власт. Психологията на тези конфликти остава напълно недокосната.ii

Неизползваните във висшето образование възможности на сугестопедията. Интересна посока за размисъл относно средствата за създаването на нужната ни контекстна среда предлага сугестопедията. Става дума за самостоятелна психологическа методика със световно признание, въведена от българския професор Георги Лозанов. Сугестопедията се самоопределя като съчетание от педагогика и психология и представлява оригинална система за ефикасно усвояване на знания, прилагана днес основно в чуждоезиковото обучение. Тя се основава на спонтанно повишаване на възприемчивостта и стимулирането на разкриването на психичните резерви. Като средство за обучение се използва общуването и, което е по-важно с оглед нашата тема – класическото изкуство. Целта е превръщането на ученето в интересен и приятен процес отвъд морално чуждото за университетите многократно повтаряне, заучаване без разбиране и отвъд страха, че определена материя няма да бъде усвоена. Полезен ефект се търси чрез превръщането на обучението в емоционален процес и активизирането на естественото, несъзнавано и нетърсено запомняне на информацията. Сугестопедията счита страха от несправянето с материята за главен враг на ефективното обучение. Считам, че с изложените в началото предимства на електронното обучение то ще допринесе именно за психологическото разтоварване на студентите, а след това и за въвеждането на обучение чрез контекст. Професор Лозанов формулира седем закона на сугестопедичното преподаване като относим в случая е Седмият закон на сугестопедията, предписващ Приложение на Класическото Изкуство и Естетикатаiii. Тълкувайки този закон по-разширено, мога да посоча, че изкуството е от една страна, носител на голям обем от информация, а от друга то във висока степен активизира човешките възприятия. Това прави възможно използването на произведенията на изкуството и то не само класическото, а защо не и на киното, за провокирането на широки и интензивни възприятия за съответен казус. Например, могат да бъдат поставяни задачи за юридически анализ и дискусия въз основа на редица класически произведения като (що се отнася до материята на неправомерното поведение и неговото санкциониране) романите «Престъпление и наказание» и «Братя Карамазови» на Ф. М. Достоевски, «Процесът» на Франц Кафка; в контекста на философско-правната дискусия – върху множеството творби, пресъздаващи образите на Електра и Антигона, Йовковата Албена и т. н. Вариантите, които могат да бъдат разработени са на практика неограничени. Многократното обръщане към едни и същи сюжети, съпоставянето на литературен текст, легенда и драматизация до голяма степен пресъздава ситуацията, в която правораздавателният орган е изправен пред множество фактически разнопосочни твърдения и трябва да се пристъпи към установяването на вярността им чрез доказването. Като пример за предлагания метод в края на настоящото изложение съм поместил един използван от мен адаптиран (значително кондензиран и цензуриран в една негова опростяваща задачата реплика) откъс от романа „Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров. Задачата, формулирана пред студентите е проста и максимално широка: „Направете правна квалификация на описаните в текста факти и отношения с оглед познанията Ви по Обща теория на

правото!” Нейното решаване е съпроводено с постоянни въпроси, които изискват задълбочаване на анализа, установяването на отношенията, породили описваните събития, предполагане на правните последици, както на случващото се, така и на многобройните вариации на евентуалното бъдещо развитие. Един подобен разказ, съдържа не само множество обстоятелства, интересни за погледа на юриста, но най-вече изисква съставянето на хипотези, развива въображението на обучаваните и уменията им за анализ на конкретни факти през призмата на изучаваните абстрактни понятия. Този начин на представяне пред студентите и изследване от тях самите на правната материя ми се струва по-ефективен и под впечатлението на следващ сугестопедичен закон, формулиран като принцип: „Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото”. Изолираното разглеждане на правните понятия не позволява развиването на знанията за връзките между тях, а от тук и за функционирането на правната система като единно цяло. Представянето на определена казусна проблематика под формата на съдебен спор, дори тя да е ориентирана към усвояването на конкретен учебен дял като защитата на субективните права или валидността на правните норми, например, неминуемо поставя и редица други въпроси: за правосубектността на страните в спора, за доказването на твърденията на страните и т. н. Запознаването с развитието на казуса така значително ще разшири, както знанията по изучаваните конкретни въпроси, така и по преподаваната материя. Пълното развитие на широкия казусен сюжет е способно да покаже механизма на функционирането на правната система в цялост.

Няколко необходими уточнения. В изложението до тук се опитах да обоснова полезността на въвеждането на своеобразни„макроказуси”, които да са основани на произведения на изкуството и чието подробно разискване да предизвиква студентите да развиват техния сюжет и правните си представи, постоянно набавяйки си нова - съответно и правна, и фактическа информация. Последното представлява съществената разлика с традиционните казуси, в които се счита, че всички нужни фактически обстоятелства са предоставени и е нужно само да бъде проведен правен анализ. Използването на литературни сюжети и кинопроизведения за целта ще засили диалогичността и интересността на учебния процес. Защо обаче за това са необходими тъкмо средствата на електронното образование? Нужното на сугестопедията поглъщане от казусната материя и предоставянето на контакт с контекстосъздаващите произведения на изкуството е възможно чрез систематизираното електронно предоставяне на целия обем от информация. Той може да включва оригинални и адаптирани литературни откъси, видео- и аудиофайлове (достъпни като части от озвучени аудиокниги, например). Полезни биха били както форумните полета за обсъждането на казуса, така и тестовият контрол за познаването на фактите и приложимото право. Последното е нужно, доколкото е общоизвестно, че нечетенето на казусите, както и липсата на предварителна подготовка за решаването им са най-честите препятствие пред казусния метод във висшето юридическо образование. Настоящите предложения, разбира се, отчитат, че не е възможно цялостно приложение на сугестопедията в юридическото обучение. Въпреки това нейните психологически похвати, използвани дори само частично, могат да привлекат в полза на студентите неизползвани резерви на тяхното внимание, въображение и памет. В резултат – да ги мотивират и привлекат към правната материя, което е един решителен залог за успешния резултат на цялостния курс на обучението им.

Заключение. Като регулатор на поведението правото представлява система от правила, оказващи широко въздействие върху социалната реалност. Единното разглеждане на процеса и резултата на това въздействие ни показват картината, която в юридическата наука сме свикнали да наричаме «правен мир». Електронното образование, от своя страна, става възможно като част от мащабния процес на въвеждането на цифровите технологии във всички сфери на живота. В науката за правото този процес намира приложение в дейността по конструирането на една виртуална правна реалност. Виртуалността всъщност ни дава условията на една идеална среда, в която полесно наблюдаваме процеса на правното регулиране, в перспектива и го осъществяваме и контролираме по-ефективноiv. Това е и средата, чрез която по-лесно обучаваме. Друга идеална среда - за експериментиране с идеи и алтернативи е литературата (включително и като сценарий - с нейните киноматографични и драматургични проявления, разбира се). Между нея и правото е налице една важна връзка - чрез общата езикова среда на тяхното битие те осъществяват една сходна функция: създават образи. Както литературата (пре)създава определено явление (било то реално или не), дава му художествен образ, така правото, разглеждано статично като нормативен текст, създава абстрактни образи на дължимото поведение, а чрез правоприлагането, отново правото, но видяно вече в динамика, сравнява тези образи с фактическите явленияv. Усвояването на това сравнение, познато ни още като субсумирането в рамките на юридическия силогизъм, поне от правно-техническа гледна точка е една от главните цели на юридическото образование. То е несравнимо по-трудно в условията на живото правоприлагане, отколкото в «стерилните» традиционни казуси. Чрез изкуството е възможно конструирането на една по-различна среда – отново виртуална и подходяща за обучение, но по житейски пълна с многозначност и затруднения. Настоящият доклад си постави за цел и, надявам се, обосновава до известна степен идеята, че електронната среда е и среда за конструиране на обучителна виртуална реалност, чийто потенциал чрез силата на литературното въздействие е значителен.

Както посочих по-горе тук помествам примерен литературен казус от описания тип: Из романа „Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петровvi Кантората за доставка на рога и копита беше отворена по много причини. — Следствието по делото Корейко — казваше Остап — може да погълне много време. Може би години, а може би и месец. Всеки случай на нас ни е необходима легалност. Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Всичко това ще ни даде кантората. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, чаени лъжички, номера за кучета или реснарски стоки. Или рога и копита. Прекрасно! Рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост. Защо не учреждение? При това в моето куфарче се намират чудни бланки за всички случаи в живота и кръгъл, така наречен маджунен печат. В този момент дръжката на вратата на кантората се затресе. Остап отвори вратата. — Името ми е Фунт, Фунт.

— И това според вас е достатъчно, за да се вмъквате в затворено за обедна почивка учреждение? Какво обичате? — попита Остап, който бе започнал да губи търпение. — Не ви ли трябва председател? — запита Фунт. — Какъв председател? — възкликна Бендер. — Официален. С една дума, ръководител на учреждението. — Аз самият съм ръководител. — Значи, вие самият се каните да лежите в затвора? Тогава веднага да бяхте казали. Защо ме въртите вече два часа? — Аз съм Фунт — повтори той с чувство. — На деветдесет години съм. Цял живот съм лежал в затворите заради други. Такава е моята професия — да страдам заради другите. — Ах, вие сте ************************ ? — Да — каза старецът, като с достойнство тръскаше глава. — Аз съм зицпредседателят Фунт. Винаги съм лежал в затвора. Лежал съм при Александър Втори „Освободителя“, при Александър Трети „Миротвореца“, при Николай Втори „Кървавия“. При Керенски също лежах. През време на военния комунизъм наистина никак не съм лежал, защото тогава беше изчезнала чистата търговия, нямаше работа. Но затова пък колко лежах при непа! Омъжих внучката си, Голконда Евсеевна, и й дадох зестра концертно фортепиано, сребърна птичка и осемдесет рубли златни, в монети по десет. Остап примъкна зицпредседателя на своето началническо бюро, нареди да се затвори кантората и се залови търпеливо да разпитва вечния затворник, отдал живота си за „други своея“. Зицпредседателят говореше с удоволствие. — Ами с „Херкулес“ имали ли сте работа? Как да не познава Фунт „Херкулес“, когато последните четири излежавания в затвора бяха свързани непосредствено с това учреждение! Покрай „Херкулес“ преживяваха няколко частни акционерни дружества. Имаше например дружество „Интензивник“. Поканиха за председател Фунт. „Интензивник“ получи от „Херкулес“ голям аванс за доставка на някакъв дървен материал — зицпредседателят не е длъжен да знае за какво именно. И веднага фалира. Някой прибрал парите, а Фунт отиде в затвора за половин година... От Фунт криеха всичко. — Аз съм длъжен само да лежа, това е моята професия. *** — Е какво, ще вземете ли председател? — попита старецът, като нахлупваше своята закърпена панама. — Виждам, че на вашата кантора е нужен председател. Аз не вземам скъпо: сто и двадесет рубли на месец на свобода и двеста и четиридесет — в затвора. Сто процента прибавка заради вредата. — Май че ще ви вземем — рече Остап. — Подайте заявление до пълномощника по копитата.

Идеята за по-различната роля на съвременния университетски преподавател и съответно на днешните лекционни занятия беше обоснована от проф. Д. Вълчев в изложението му на проведената на 30 Октомври 2013 г. конференция „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” по едноименния проект. Презентацията от изказването е достъпна в Е-списание „Юридическо образование” – вж. „Висшето образование в началото на XXI. век. Теми за размисъл.” -http://www.legaleducation.eu/?page=viewitem&item=91 . ii

По въпроса за правния спор като социален конфликт, притежаващ споменатите характеристики вж. Колев, Т. „Теория на правораздавателната дейност. Том Първи. История на правораздавателната дейност от Античността до Предмодерната епоха”, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2010 г., стр. 9 и сл.

iii

За Законите на сугестопедията вж. например този материал на Българския портал за сугестопедия към Фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева” - http://suggestopedia.org/about.html iv

Идеята за тази функция на правната реалност съм почерпил от Кискинов, В. , „Правната система. Част І. Онтология и методология”. УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, стр. 527 и сл.

Идеята за тази общност е на Kieran Dolin – вж. Dolin, K. “A Critical Introduction to Law and Literature”, Cambidge University Press, 2007, p. vii, и е проявление на една нагласа, характерна за интердисциплинарното течение Law and literature, което се развива в САЩ и изследва текстуалните измерения на правото във връзка с неговото пресъздаване в произведенията на литературата. vi

Използваният текст е по „Златният телец”, Трето издание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983. Свободното използване на текста без заплащане на авторско възнаграждение (въпрос, който непрестанно би възниквал при прилагането на описания от мен тип казуси) е правомерно на основание чл. 24, т. 9 от ЗАПСП като възпроизвеждането на вече публикувани произведения с учебна цел, доколкото не се поставят търговски цели. В случая със „Златния телец” свободното използване се нуждае от подобно обосноваване само по отношение на авторските права върху българския превод, понеже срока на закрила на правото на авторите на произведението е изтекъл с навършването на 70 години от смъртта на последния преживял съавтор. Евгений Петров умира на 2 юли 1942 г., след като самолетът му, пътуващ от Севастопол за Москва, е свален от немски изтребител.