Атанас шопов - Ю0ридическото образование - Необходими и възможни промени by Проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България”

Научноизследователски проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България – II част” на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”

ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕОБХОДИМИ И ВЪЗМОЖНИ ПРОМЕНИ Атанас Шопов1

Макар да се занимавам с теория на правото за мен изучаването на правото никога не е било теоретично, а изцяло практическо явление. Съответно всяко едно изследване, свързано с правото, включително юридическото образование, може да има само една цел, а именно изследване на практическите проблеми и търсене на възможните решения. Настоящият доклад е изцяло повлиян от три неща: - Собствените ми наблюдения върху националната ни образователна система, с акцент върху СУ „Св. Кл. Охридски“, в който преподавам и върху чужди системи (включително не само непосредствените ми наблюдения и опит, но и дискусиите, които съм имал с много колеги); -

Проучването по настоящия проект;

Докладите, срещите и дискусиите с участниците в проекта, включително в рамките на конференции, които се проведоха и които дадоха безценна възможност за пряка обмяна на опит идеи.

Това ми позволи да систематизирам, макар и на кратко в рамките на този доклад, основните проблеми, които според мен стоят пред юридическото образование, както и възможните решения (без да отричам усилията, които се полагат в тази насока, но които по много причини са неефективни). 1. Подобряване на материалната учебна база Както посочих още в доклада си за първата конференция, която се проведе по проекта, материалната база, както във всяко едно нещо, има съществено значение. Най-малкото човек се чувства по-добре в просторни, светли, топли и обновени помещения, разполагащи със съвременно оборудване. Този аспект от образованието вече по навик или от „умора“ от прехода се пренебрегва с аргумент, че това са ни възможностите. Поне в СУ „Св. Кл. Охридски“ материалната база на ЮФ е изключително остаряла, като се предприемат по-скоро палиативни мерки за реновирането й, които обаче в крайна сметка не водят до съществени изменения. Ясно е едно, че нито университетите, нито СУ „Св. Кл. Охридски“, нито държавата имат възможност бързо да внесат качествени промени, които да имат незабавен и съществен ефект. Парадоксалното е че решението в тези случаи е отдавна познато на водещите световни университети и то е част от тяхната „корпоративна“ традиция, а именно привличането на частно (безвъзмездно) финансиране.

Авторът е асистент по Обща теория на правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, КТИДП.

В последните няколко години този подход започна да се прилага и в ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ – бяха или са в процес на основен ремонт и осъвременяване двете най-големи аудитории. За мое съжаление обаче отново подходът не е най-удачния, тъй като се използваха средства от частна фондация, които обаче имаха еднократен характер. Недостатъците на подобен подход основно са два: 1. Финансирането не позволява обновяването на цялата база, което не е просто необходимо, а належащо; 2. Финансирането осигурява еднократното реновиране, но не и текуща поддръжка – резултатите в първата реновирана по този начин аудитория са налице – неработеща техника, захабяване и т.н. В много от водещите световни университети и в частност в техните юридически факултети се разчита на много по траен (на практика неизчерпаем) и възпроизвеждащ се източник на финансиране - те разчитат на собствения си продукт, тоест на студентите, завършили при тях2. Нещо, което в значителна степен липсва в нашето образование е създаването на „корпоративен“ дух, тоест усещането за принадлежност към дадена общност – в случая тази на възпитаниците на даден университет и в частност на даден факултет. Именно „корпоративния“ дух позволява на университетите да се обърнат към бившите си възпитаници за подкрепа и съответно те да не загърбват учебното си заведение (не рядко в разговори с бивши студенти съм чувал, че те изпитвали „облекчение“, че са се разделили с ЮФ – това само по себе си е отделен проблем, чието „решение“ обаче следва да се търси в решаването на другите посочени проблеми). Към това следва да добавим и загубената в последните 70 години традиция на ктиторство. И въпреки горното следва да се положи усилие за заимстване на чуждестранния опит и за възраждане на дарителската традиция от времето на братя Георгиеви, като се потърси съдействие именно от бивши възпитаници. Не малко от тях имат развити и утвърдени практики и не малко от тях подпомагат различни благотворителни каузи и то със значителни средства. Рядко обаче те си дават сметка за това, че и тяхната Alma mater има нужда от помощ и то чисто финансова. Този източник на финансиране при създаване и поддържане на материалната база е доказал в световен мащаб своята устойчивост и ефективност. Подобно финансиране има следните предимства: 1. Кръгът на потенциалните източници е много по-голям, което би позволили осигуряване на много по-голямо финансиране; 2. На практика това може да е постоянен способ за финансиране, което би позволило не само обновяване на материалната база и създаването на нова, но и текущото и поддържане – ще дам само елементарен пример – за която и да е от водещите кантори не би представлявало трудност да осигури не само финансиране за реновиране на една учебна аудитория, но и за бъдещото и текущо поддържане, без което усилието, както се установява, не е целесъобразно. Друг съществен частен източник на финансиране, който не намира приложение у нас е възможността за извършване на „търговски“ инвестиции от учебните заведения. На практика действащият Закон за висшето образование превръща университетите в учреждения на бюджетна издръжка с елементи на рентиерство (получаване на приходи от наем на недвижимо имущество), тоест в „чиновници“. Не чиновничеството обаче е в основата на съвременната икономика, право и общество, а инициативата и предприемачеството. С оглед на това и практика в някои от водещите университети е не простото разходване на получени средства, а тяхното активно управление, включително инвестиране с цел увеличаване на приходите. Разбира се подобен подход не е оправдан по отношение на получавана държавна или общинска субсидия или каквито и да било публични средства, но е напълно оправдан по отношение на собствени средства, тоест от приходи 2

В предишния доклад дадох за пример водещите английски адвокатски кантори, които са образували тръст, който събира и предоставя средства на юридическите факултети - с подобно финансиране през 2005 в Кеймбридж е построен център по криминология. Това е подход, който се прилага и в редица германски университети.

и дарения. Подобен подход обаче изисква не само законодателна промяна, но и промяна в мисленето, че управлението на университетите не е занимание за членове на академичната общност, а за мениджъри в съвременния и утилитарен смисъл на тази дума, хора притежаващи квалификация, знания, опит и смелост да взимат финансови и провеждат решения. Докато продължаваме като редови чиновници да разчитаме на „подаяния от субсидиен“ тип няма и не може да настъпи съществена промяна във финансовото състояние на университетите, а оттук и материалната им база, а оттук и в качеството на обучението. 2. Подобряване на административната подкрепа за студентите В конкретния случай не става въпрос за административното обслужване на студентите и преподавателите (което не е като да не се нуждае от промени, но до голяма степен тези промени са пряко зависими от финансовото състояние на образованието). Нерядко студентите в буквалния смисъл се чудят защо (каква е ползата) от изучаване на една или друга дисциплина, а дори и от обучението им през отделни курсове. Също така твърде често студентите нямат реална представа за собственото си учебно „развитие“ или бъдеща професионална ориентация. Съответно и в много водещи юридически факултети отдавна е осъзната необходимостта от персонално внимание и помощ на студента по време на обучението му. На много места е въведен „образователен директор“, който има следните функции: преди започване на обучението да предостави на студента предварителна информация, свързана с обучението му; при започване на учебната година да се срещне със студента и да му разясни начините на преподаване и обучение; да съветва студента при избора на отделни дисциплини; да проверява текущите му резултати и да ги обсъжда със студента; да указва на студента ако счита, че резултатите му са незадоволителни; да получава от студента обратна информация относно занятията и при необходимост да предприема мерки по повдигнатите от студента въпроси; да съветва студента по въпроси, свързани с обучението му, особено ако студентът среща затруднения; да обяснява на студента изпитните му резултати; да му предоставя информация и съвети относно следдипломни квалификации или продължаване на обучението в други степени; да предоставя референции за студента. Напълно наясно съм, че въвеждането на подобни длъжности и функции е свързано с допълнително финансиране, но както посочих не можем да продължаваме да „живеем“ под „лозунга“ – това са ни възможностите, защото това не води до никъде, освен може би в обратна посока. 3. Промени в системата на обучение 3.1.

Въвеждането на двустепенно образование – бакалавър и магистър

Няма да се спирам подробно на този въпрос, защото от чутото на проведените конференции, съм убеден, че необходимостта от това е напълно осъзната и само остава да се намери политическата воля за съответните законодателни промени. Накратко само ще посоча една от основните причини за въвеждане на двустепенно образование – реалните потребности. Има редица сфери на икономиката и управлението, в които са необходими юридически познания без те да са на ниво на петгодишен учебен курс. Наистина в редица специалности като икономика, международни отношения, европеистика и т.н. се изучава право или отделни дисциплини, но практиката показва, че обучението в тази форма не създава трайни или систематични познания. Напротив въвеждането на двустепенна система би позволило право да изучават хора, които след това няма да го практикуват, но които в професионалните си занимания биха имали нужда и 3

полза от систематични правни познания – от мениджъри и политически фигури до деловодители и архивисти. 3.2.

Промяна в акцента на обучение от национално към глобално

В настоящия момент преподаването на правото е интровертно – господства разбирането, че правото е национално явление и съответно следва да се преподават националните специфики. Макар по принцип подобно твърдение да е вярно, същевременно то е и безнадеждно остаряло. Показателен за това е фактът, че в рамките на националната ни правна система действат още две системи – на МПП и на ПЕС, е достатъчно показателен. Наред с това следва да отчитаме и още един феномен на нашето съвремие - глобализацията на икономическо, културно, политическо и т.н. нива. Както посочих в предишния си доклад по проекта глобализацията води след себе си и необходимост от „глобализация“ в правото, защото до голяма степен съвременното право обслужва многобройните и сложни търговски отношения. Съответно в съвремието ни все повече се налага фигурата на „международния консултант“. Юристите все по често работят в среда не на „родното“ си право, а на чужди правни системи. Това неизбежно изисква и друг тип юристи и друг тип обучение – изисква излизане извън стереотипа, че правото е национално явление и юридическата професия е неконвертируема. В практиката ми като адвокат многократно ми се е налага да работя с такива, ако щете „мултинационални юристи“, и всеки път ме удивлява способността им бързо да се ориентират в чуждия правопорядък, да търсят еквиваленти в отделните правопорядъци и да предлагат решения. Поне за мен е реална необходимостта от промяна на обучението с разширяване на изучаваната материя чрез разширяване на елемента „сравнително право“ в основните курсове (поне според мен специализираните на този етап са малко, не са достатъчно задълбочени – поради липса на хорариум и поради липса на култура на посещаемост от страна на студентите не се ползват с особена популярност). 3.3.

Обучението

Обучението следва да се базира на следните принципи: - Намаляване на броя на студенти в група – това би позволило не само студентите да взимат участие в процеса на обучение, но и на всеки студент всъщност да бъде дадена възможност за участие и да бъде обърнато внимание, което неминуемо ще се отрази и върху средното ниво на усвояване на знанията; -

Студентите да се насърчават към самостоятелна работа – за съжаление в нашата образователна система това на практика не съществува, тъй като още от училищната скамейка се насажда идеята за наизустяването и зубренето, а не за самостоятелната подготовка и използването на учебните часове за разширяване и утвърждаване на знанията;

В процеса на подготовка на студентите да се дава възможност и съответно от тях да се очаква да могат: да се аргументират; да защитават тези; да решават казуси; да работят в екип; критично да анализират тези; да спазват срокове. Това са все практически умения, които могат да се придобият още на университетската скамейка, но само при условие че е налице необходимата материална база и квалифициран персонал, който да посвещава времето си основно на студентите, а не да е „принуден“ да посвещава времето си на други дейности, чрез които всъщност осигурява основните си приходи; 4

Студентите следва предварително да се подготвят не само за семинарните си занятия, но и за лекциите;

Подготовка да не се ограничава само до познаване на лекционния курс – както един колега написа наскоро – трябва да престанем да учим студентите на това, което мислим, че според нас е правото и да започнем да им преподаваме право. Тоест преподавателите следва да излязат извън тесногръдието на собствените си курсове и да изискват от студентите познаването на водещите автори (включително съвременни), като се представят полемични трудове и противоположни възгледи. Това е пряко свързано с възможността на студентите да се аргументират и обосновават – умение ,което е изключително важно в практиката на всеки юрист;

На студентите да се възлагат задачи, които да се оценяват и съответно резултати се обсъждат индивидуално.

Студентите да се изведат извън чисто академичната атмосфера и да им се организират курсове и лекции с практикуващи юристи.