Кожните брадавици представляват доброкачествени папиломи, които се развиват като плоски или надигнати плътни туморчета с гладка или неравна повърхност. Предразполагащи фактори, водещи до развитието им, са травмите, мацерацията, повишената влажност и имунния дефицит. Инкубационният период варира от 1-2 месеца до 1-2 години. По-често боледуват деца и млади индивиди, нo се срещат във всички възрасти. В зависимост от локализацията, характерния вид и типа на вируса се различават различни клинични форми. Острите кондиломи са често срещано сексуално-трансмисивно заболяване, което протича с вегетации най-често по лигавиците на половите органи и ануса. Инкубационният период е средно 3 до 6 месеца. Заболяването започва с появяването на малки розовочервени възелчета, които нарастват на брой и големина и образуват вегетации със зърнеста повърхност, напомнящи малина, петльов гребен или цветно зеле. При мъжете кондиломите се локализират по glans penis и вътрешният лист на препуциума, уретрално отвърстие и по-рядко в уретрата с картината на хроничен уретрит. Тяхното разположение в областта на ануса се дължи най-често на хомосексуални контакти. При жените се засягат малките и големи лабии, влагалището, шийката на матката, перинеума и ануса. Предраковите и най-ранните ракови изменения на маточната шийка се описват като дисплазии и карцином in situ на цервикалния епител. В определен процент от случаите дисплазиите могат да регресират спонтанно или под влияние на лечение. Тази тенденция е толкова по-слаба, колкото по-тежка е дисплазията. Тежките дисплазии в над 80% от случаите за няколко месеца до 1-2 години преминава в Ca in situ. Предраковите изменения на маточната шийка нямат специфична субективна симптоматика, най-често не се забелязват при оглед със спекулум и затова трябва да се търсят активно. Клиничните белези на рецидивиращата респираторна папиломатоза (РРП) включват променен плач при бебета и пресипването на гласа при възрастните. Може да се наблюдават стридор и респираторен дистрес. Заболяването е с по-тежко протичане при децата, отколкото при възрастните. Растежът на лезиите и засягането на белия дроб може да увредят респираторния тракт, което може да наложи чести хирургични интервенции за профилактика от задушаване. Обикновените брадавици, кондиломите и плоскоклетъчните папиломи могат да се развият и в устната кухина, конюнктивата, пикочния мехур, белия дроб, гърдата и др. Преболедуването от папиломавирусна инфекция не осигурява имунитет срещу вируса и не предпазва от повторно заразяване. Диагностика Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина. Субклиничните форми се диагностицират с помощта на обработка с 5% оцетна киселина (заразената тъкан избледнява). Лицата с аногенитални брадавици трябва да бъдат прегледани от специалист. Ако една цитонамазка покаже отклонения от нормата и съмнения за инфекция с HPV (наличие на койлоцити), редно е тези съмнения да бъдат отхвърлени или потвърдени чрез специализирано вирусологично изследване (ДНК тест). Типизирането на вируса има отношение както към диагнозата, така и към прогнозата на заболяването. Цитологичните и хистологичните изследвания осигуряват индиректни доказателства за вероятно наличие на инфекция, причинена от HPV,
но не позволяват идентифицирането на отделните типове HPV. Ефективно определяне на типа HPV се извършва чрез методите на молекулярната вирусология. Най-разпространената за сега техника за типизиране на вируса е т. нар. полимеразна верижна реакция (polymerase chain reaction, PCR). От изследваните клетки се извлича ДНК, в която се доказва присъствието на специфични за различните HPV типове геномни фрагменти. Тестът е с изключително висока чувствителност и позволява откриването на около 10 вирусни частици в изследвания материал. Освен разграничаването на вирусните типове с висок и нисък онкогенен потенциал, изследването позволява и количествено определяне на инфекцията, т.е. измерване на вирусния товар. Терапия Напълно ефективно специфично лечение на гениталните брадавици засега липсва. В зависимост от локализацията, размера и стадия на заболяването, както и в зависимост от вирусния тип, лечението се провежда по различен начин. Използуват се медикаменти с деструктивен ефект, както и такива с имуностимулиращо действие. Дребните брадавици могат да бъдат отстранени чрез замразяване, изгаряне, или третиране с лазер. Отстраняването на големите брадавици, които не се поддават на изброените методи за лечение, се извършва хирургически. Прилага се и лечение с помощта на методите на сугестия, хипноза и хомеопатия, обаче съобщените в литературата резултати при подобно лечение не дават категорични доказателства относно тяхната ефективност. Профилактика Единственият начин за предпазване от заразяване с HPV е избягването на директната среща с вируса. Ако единият от сексуалните партньори има брадавици в областта на гениталиите, сексуалният контакт би трябвало да се избягва, докато брадавиците бъдат излекувани. За да се намали рискът от HPV, мъжете трябва да ограничат и броя на сексуалните си партньори, или да избират такива, имали в миналото малък брой сексуални партньори. Проучванията при мъже, сменящи често сексуалния си партньор показват, че употребата на презерватив в тези случаи има съществено значение - при тях рискът от HPV инфекция е с около 80% по-нисък, спрямо риска при мъжете, неизползващи презерватив.
Перспективна възможност за предпазване от заразяване с най-разпространените типове на вируса предлага специфичната ваксинация. Ваксините представляват комплекс от вирусо-подобни частици и адювантна система за усилване на имунния отговор срещу вируса. Резултатите от клиничните изпитвания при мъже, както и наблюденията при жените през годините след пускането им на пазара показват, че те са ефективни и безопасни. Ваксинирането и на мъжете би била ефикасна мярка за предпазване на техните партньорки от вируса. Литература Кълвачев З. (2006). Човешки папиломни вируси. София; Diagnosis Press. Bonnez, W. (2002). Papilomaviruses. In: Clinical Virology 2-nd Edition (Eds: Richman, D., Whitley, R, Hayden, F). pp. 557-596. ASM Press, Washington, DC 20036-2904. McCance, DJ. (Ed.). (2002). Human papilloma viruses. Elsevier Science B.V. zur Hausen, H. (2002). Papillomaviruses and cancer: from basic studies to clinical application. Nat Rev Cancer 2: 342-350.
30
03/2012