Трудът краси човека, а мързелът го грози Благоевград 2015
Майка и син По средата на зимата в една малка къщичка живеели майка и син. Майката се казвала Любомира, а синът Антон. Той бил много мързелив, а майка му се трудила много. За да поддържат тази малка къщичка и за да се прехранват, майката работела на две места. Половин ден като учителка и половин ден като медицинска сестра. През това време Антон си лежи на дивана, само яде и си играе на телефона. Един ден майка му го помолила: - Антоне миличък, моля те иди да насечеш дърва, за да напалим печката и стопля вода, да сготвя. - Мамо, тъкмо почна новата серия на „Наследниците на Дисни“ и съм много гладен. Майка му се обидила, но се сетила как да го накара да подстане малко. Тъй като той не донесъл дърва, тя не можела да сготви. Така той ще остане гладен на студено и ще се принуди да насече дърва, докато тя била в болницата на топло. Както си наумила, така станало. Така Антон станал трудолюбив, намерил си жена и започнал хубава работа като адвокат.
Красимира Китанова
Мързеливият брат Мони винаги си оправяше леглото, а нейният мързелив брат Тони лежеше на дивана и гледаше мачове. Един летен ден тя му каза да си оправи леглото и подреди дрехите. Но той се престори, че не я чува. Тя вървеше след него и подреждаше, а той постоянно разхвърляше. Вечерта когато майка им се прибра, тя се оплака от мързеливия си брат. Майка му го предупреди, че ако не си оправя леглото и подрежда дрехите, ще получи наказание. Той се престори, че не чува и нея. На другия ден всичко пак се повтори. На Мони ѝ омръзна. Тя отново се оплака и майка му го наказа жестоко – цели три месеца да не се доближава до електрониките. Като чу това, той се стресна, а сестра му сияеше от радост. На другия ден той си оправи леглото и дрехите. Сестра му се учуди, но се зарадва. Тони разбра, че не е толкова трудно да си оправяш леглото и дрехите. Майка му също се зарадва, но не отмени наказанието, а само го намали до месец и половина. Това все пак беше хубаво за него, защото той не можеше да живее без компютъра, телефона, телевизора. Хубавото е, че той разбра, че трудът краси човека, а мързелът го грози.
Моника Георгиева
Мързеливият брат Иво и Саня живеели сами в една малка къщичка. Тя била много работлива, а Иво мързелувал по цял ден. Един ден на Саня ѝ омръзнало само тя да върши всичко и помолила брат си да ѝ помогне. Но той дори не си помръднал пръста. Помолила го пак, но той поискал да му подаде чипс. Тя се ядосала и решила да не му обръща внимание. С всеки изминат ден той ставал все по-работлив. Тя забелязала промяната, че той си сгъва дрехите, помага при готвенето, чисти. - Не е толкова лошо да работиш! – казала тя. - Да, не е чак пък толкова трудно! Тя му прошепнала на ухото: - Трудът краси човека, а мързелът го грози.
Стефани Памуклийска
Мързеливата дъщеря Веднъж майката казала на дъщеря си да си оправи леглото. Но тя и пръста не си помръднала. На другия ден трябвало да ходи на училище. Майката ѝ казала: - Хайде, Анита, ставай! - Не, мамо, не ми се ходи! Майката заявила, че ако не ходи на училище, няма да ѝ позволява да излиза навън с приятели. Дъщерята се съгласила. След училище тя се прибрала и почнала да разхвърля стаята. Майка ѝ като видяла, я наказала да ходи без пари на училище, докато не привикне да си оправя стаята. Анита не се съгласила и останала без джобни. Майка ѝ чистила, готвила, прала и подредила стаята на мързеливата си дъщеря. Като се прибрала от училище, Анита пак разхвърляла. Майка ѝ спряла да оправя стаята и момичето живеело в неподредена стая. Най-накрая Анита си взела поука, че трябва да си оправя стаята. Тя разбрала, че трудът краси човека, а мързелът го грози.
Гергана Цветанова
Баща и син Имало едно време един баща. Той имал мързелив син. По цял ден си играел на компютъра, телефона и таблета. Бащата на Иван непрекъснато работел. Иван само ходел на училище, но и там мързелувал. Не внимавал през часа и като го вдигали нищо не знаел. Омръзнало на бащата синът му да мързелува. Заявил, че ще го накаже без никакви игри, телефон, компютър, таблет и телевизия за два месеца. Ще трябва да работи до късно, после да става рано, да учи и слуша учителите и ако не го прави няма да яде. Синът си взел поука и започнал да работи. В училище слушал и знаел повече от всички. Имал само шестици в бележника. Учил по цели нощи. Отивал навсякъде с баща си да работи. И бащата започнал да му купува всичко. Така синът разбрал, че трудът краси човека, а мързелът го грози.
Алексей Олев
Дядо и внуче През лятото едно внуче отишло при дядо си. По цял ден си играло на компютъра и яло вредни храни. Един ден дядото влязъл в стаята да види какво прави момчето и видял, че е пълна бъркотия. Ядосал се от тази безобразна гледка и казал: - Внуче, защо е такава твойта стая? - Защото ме мързи! - Щом те мързи да подреждаш, ще изключа компютъра и няма да играеш на него, докато не си оправиш стаята. - Добре, дядо, вече няма да правя така, взех си поука да не мързелувам. - Браво, така ми харесваш! Искам всеки ден да ставаш с мен в шест часа, да оправяш стаята, да ми помагаш, да работим заедно. Внучето се съгласило, а дядото залепил бележка на вратата „Всеки ден ще си подреждаш раницата, ще си чистиш стаята, ще косим тревата и накрая ще получиш грамота „Най-добър внук!“ - Така момчето разбрало, че трудът краси човека, а мързелът го грози.
Ася Джукева