Учим се да съчиняваме невероятни истории. Избираме защо ще съчиняваме: за да разсмеем съучениците си, за да развълнуваме приятелите си или заради нещо друго. Избираме за какво ще разказваме: за необикновени животни, за необикновени случки с обикновени предмети, за фантастична случка или нещо друго. Решаваме какъв вид текст ще създадем: описание или повествование. Планираме как ще започнем историята, какво ще разкажем в основната част и как ще завършим историята. Насладете се на невероятните истории на учениците от 3.б клас при 4. ОУ „Димчо Дебелянов“, Благоевград! Ст. учител: Тонка Панайотова
Ракетокилим Един дин две деца на име Мери и Том си играеха на улицата. Една подозрителна жена спря при тях. - Искате ли да ви дам вълшебен килим? - Да! - Добре, ето ви. Децата взеха килима и се качиха отгоре. И полетяха. Изведнъж паднаха в Подземния свят. Там те видяха завързани деца. Мери също бе хваната. Затвориха я в клетка. Том намери ключа за клетката си и освободи останалите. На следващия ден Том и Мери пак си играеха. Онази жена пак мина, но този път им даде ракета. Децата полетяха, но на Луната бяха пленени. Видяха жената, която им беше дала килима и ракетата. Досетиха се какво става. Помолиха един от стражите да ги освободи. Жената ги видя, започнаха да се бият. Децата победиха. Децата се прибраха у дома. И вече не говореха с непознати. Димана Далева
Вълшебната страна Имало едно време едно момиченце на име Мая. Един ден излязла на двора и какво да види. Красив прашец бе обсипал най-любимото ѝ цвете. Тя се приближи до него и го докосна. И изведнъж се озова във вълшебна страна. Там имаше необикновени същества, бонбонени гори, бляскави водопади и какво ли още не. Тя се учуди как попадна тук. Една фея ѝ каза, че тя е дъщеря на Краля и Кралицата на вълшебната страна. Тя не знаеше какво става, отиде в двореца и видя, че майка ѝ и баща ѝ седяха на тронове и бяха облечени в красиви дрехи. Тя разбра, че е вълшебна принцеса. Няколко години по-късно тя свикна на царския живот, но не се възгордяваше, беше най-милата принцеса, която можете да си представите. Е, така завършва историята за момичето, което открило, че е от знатен род. Десислава Стаменова
От друга планета В един слънчев ден едно момиче си играло в градината. Но изведнъж по улицата минало едно дребно момиче с много гъста яркочервена и бухнала коса и се спряло пред градината. - Здравей! – каза дребното момиче. Би ли ми отворило вратата? - Ще ти отворя, но първо кажи коя си ти! - Аз съм Азисио и съм от планетата Уаго. - Ооо, ти значи си извънземно! – възкликнало момичето. - Съвсем не! – обиди се Азисио. Аз съм си обикновен човек. След като Азисио каза това, момичето забеляза, че тя се изпари.
Катерина Бежанска
Книгата Едно момиче се разхождаше в парка. По пътя видя паднала книга. Вдигна я и я разгледа, но тя беше мръсна и скъсана. В този момент се приближиха три момичета. - Защо хвърли книгата? – попитаха и трите. - Защото беше мръсна и скъсана. - Ето, виж как се отнасят учениците с книгите. Книгите са огромна врата към знанието. - Оооо, забравихме да ти се представим, аз съм Легенда! - Аз съм Разказка! - Аз пък съм Приказка! Ние заедно носим името на нашата вселена. - Как се казва тя? - Лерапри. - Отсега ще знам книгите са дар голям! – каза момичето и си тръгна. Венцислава Грънчарова
Невероятна фея В един летен ден една фея долетяла от небето. Кацнала в двора на една къща. Била с лилава коса, розово потниче, на страните си имала разноцветни лунички, синя пола, зелени очи, наметалото ѝ било жълто. Видяла едно момиче. То се казвало Мила. Посрещнало феята и ѝ предложило нещо за ядене и пиене. Нагостило я с пилешки хапки и пържени картофи. Наяла се и си тръгнала. Ангела Ангелова
Акула и диван Веднъж една акула срещнала един диван. Казала му: -
Хайде, да поплуваме! Не, аз не мога да плувам. Хайде, тогава да гледаме телевизия!. Добре!
Кирил Чобанов Стол и акула Веднъж една акула срещнала един стол. Тя била гладна и започнала да хапе стола. -
0х, боли! – извикал той. Ти говориш! Да. Хайде да подскачаме! Добре, но аз не мога да скачам. Хайде да бъдем приятели тогава!
Беше хубав ден! Кирил Чобанов
Необикновен кактус Имало едно време един кактус. Той бил розов. Веднъж отишъл на разходка. Видя едни деца да играят баскетбол. Топката прескочи оградата и кактусът я хвана, но тя се спука от бодлите му. Тогава той подхвърли един свой розов цвят и децата заиграха с него, само че на футбол. Владислав Веселински
Камила и таблет Веднъж една камила видя един таблет. Тя го докосна и той и показал снимка на друга камила. Тя не знаела какво е това. Изведнъж нещо зашумоляло в един храст. Изскочила една малка маймунка. Тя попитала камилата къде живее, има ли приятели, къде са майка ѝ и баща ѝ, има ли братя и сестри. Камилата отговорила, че има приятели и две сестри, а родителите ѝ са вкъщи. Камилата попитала маймунката какво държи. Маймуната отговорила, че е таблет и ѝ обяснила какво се прави с него. Накрая се снимали, маймуната си тръгнала, а камилата се прибрала вкъщи.
Ангела Ангелова
Благоландия Имало едно време една вселена, която била вълшебна. Имало красиви феи пазителки, кални гномове, вълшебни езера, гори от сладкиши и какво ли още не. Там живеят много от приказните герои, които ти познаваш. Така, сега ще ти разкажа историята. Ами имаше едно малко красиво момиченце, което беше фея. Тя имаше зелена бухнала коса, красива жълта рокля и бляскави жълти криле. Тя се казваше Благодушка. Тя беше толкова мила! Един ден цялата Благоландия бе сполетяна от голямо нещастие. Едно огромно дървено плашило бе попаднало там. Всички се разбягаха уплашено, но Благодушка прояви храброст и с магия започнала да цели плашилото. Всички ѝ помогнали и заедно отблъснаха чудовището. Направиха тържество и всички празнуваха заедно. Десислава Стаменова
Портал и октопод Веднъж един октопод си плувал в океана. Докато си плувал, забелязал нещо. Приближил се и тогава попаднал в пустинята. Разбрал, че това е портал. Скочил отново и видял, че едни деца играят на космонавти, но изглеждали някак тъжни. Октоподът се приближил и попитал: - Защо сте тъжни? - Защото не можем да отидем в Космоса. - Аз ще ви заведа. Октоподът дръпнал децата в портала и те се озовали в Космоса. Обиколили всички планети. Един космонавт ги видял. - Защо има октопод тук? - Защото разглеждаме. Те се върнали на Земята. Сбогували се. Октоподът се върнал в океана.
Димана Далева
Октопод и телевизор Веднъж един октопод си плувал и видял един телевизор. Попитал го: - Какво правиш тук? Ала той не отговорил. Октоподът намерил едно дистанционно и натиснал копчето. Телевизорът се включил и октоподът се уплашил. - Какво правя тук? - Махни се от мен! Но телевизорът не го послушал. Октоподът попитал: - Искаш ли да бъдем приятели? - Не! Ти си много лош, не те искам за приятел! Телевизорът си тръгнал, не му казал довиждане дори. Не му станал приятел и никога не се върнал. Виктория Стоилкова
Килимче Веднъж една баба си купила нов килим. Сложила го в коридора и всеки ден тя играла настолни игри със свойте внуци. Както играли на играта, едно внуче казало: - Килимче, тръгни! И килимчето излетяло в небесата заедно с бабата и внучетата. Бабата се почудила и малко изплашила, но после ѝ харесало да се вози. И на внучетата им харесало. Там видели облаци, които приличали на животни. Но минало време и на всички им доскучало. На другото внуче му хрумнала идея и казало: - Килимче, прибери ни у дома! Килимът ги отвел у дома и уморени двете внучета заспали. Катерина Бежанска
Космата торта Веднъж с мойте приятелки влязохме в друг свят, където ходим много редовно. Там днес Сиси, малката фея, която е слуга на краля, има рожден ден. Ние с приятелките ми разсейвахме Сиси, защото кралят и слугите подготвяха голямата зала за празника. Всички пристигнаха или с космическа чиния, или с кит. Гостите бяха много странни, от елф до огромен октопод. Направи ми впечатление, че един човек, който беше облечен като сладкар, носеше огромна торта. Тръгнахме със Сиси към голямата зала. Ядохме, пихме и дойде време за тортата. Сиси я разряза, но вътре вместо крем и ягоди, имаше косми. Сиси беше много тъжна. Кралят заповяда да направят нова торта. Тортата беше направена и партито продължи. Венцислава Грънчарова