Учим се да съчиняваме приказка по дадено начало. Прочитаме внимателно началото, а след това фантазираме какво прави нашият невидим герой в училище, на футболното игрище, в магазина, у дома… Забавно е да съчиняваш история с шапка невидимка! Наследете се и вие на творбите на учениците от 2.б клас при 4.ОУ „Димчо Дебелянов“, Благоевград!
Ст. учител Тонка Панайотова
Едно момче отивало на училище и си мислило: „Омръзна ми това учене. Щеше да е чудесно, ако имах шапка невидимка!“ И изведнъж момчето изчезнало – станало невидимо… То отишло в училище. Влязло в класната стая, но никой не го забелязал. То се натъжило. Почнало да спъва, да рита, да цапа и щипе. Всички се чудели какво става, но нищо не виждали. Свършили часовете. Всички отишли на футболното игрище. Момчето също отишло. Видяло, че единият отбор печели, а другият губи. Присъединило се към този, който губи. Не след дълго резултатът се обърнал. Мачът свършил. Момчето отишло в магазин Метро. Там имало найразлични неща. Почнало да яде вафли, шоколади, сладки и да пие кола, фанта, сокове. Продавачите се чудели какво става. Като преяло се прибрало вкъщи. Видяло, че майка му се тревожи и звъни на близки и приятели да го търсят. То свалило шапката, извикало „Мамо“ и се гушнало. Моника Георгиева
Едно момче отивало на училище и си мислило: „Омръзна ми това учене. Щеше да е чудесно, ако имах шапка невидимка!“ И изведнъж момчето изчезнало – станало невидимо… Когато момчето влязло в класната стая с шапката невидимка, всички се учудили кой отваря вратата. То седнало на чина и си кръстосало краката върху него. Госпожата започнала да пише, а Невидимко изтрил всичко. И така той правел най-различни пакости. Дошло време за междучасие. Невидимко отишъл на футболното игрище. Той се присъединил към послабия отбор и вкарвал толкова голове, че този отбор спечелил. Така той помогнал на отбора. Отишъл Невидимко в магазина. Там почнал да събира в джоба си лакомства. Така станал крадец. Прибрало се момчето у дома и видяло майка си разплакана, че него го няма. Натъжило се и свалило шапката невидимка. Като го видяла майката започнала да го прегръща и целува, защото била много щастлива. Така момчето повече никога не сложило шапката невидимка. Красимира Китанова
Едно момче отивало на училище и си мислило: „Омръзна ми това учене. Щеше да е чудесно, ако имах шапка невидимка!“ И изведнъж момчето изчезнало – станало невидимо… Отишло в класната стая, но било закъсняло, другите вече учели. Седнало си на чина, извадило си учебниците, но никой не го забелязвал. Като свършило училище, отишли на футболното игрище. Неговите приятели играели, а то седяло на тревата. Един от тях се засилил да ритне топката, но невидимото момче го спънало и той паднал. После отишло в магазина и си взело кубети, чипс, кола, вафла, зърнена закуска. Отишло навън и започнало да яде. Яло, яло и станало време за тръгване. Като се прибрало вкъщи, видяло, че всички са на масата и гледат телевизия. Станало късно и майката започнала да се тревожи. Бащата също се разтревожил и извикали полицията да го издирва. Майка му седнала на прозореца и започнала да плаче. Детето се притеснило и си казало: „Повече не искам да съм невидим!“ Свалило шапката невидимка, отишло при майка си и се гушнали. Георги Стоянов
Едно момче отивало на училище и си мислило: „Омръзна ми това учене. Щеше да е чудесно, ако имах шапка невидимка!“ И изведнъж момчето изчезнало – станало невидимо… Тогава влязло в класната стая и си седнало на чина. Госпожата му написала отсъствие. То отишло в дирекцията, но бил звънецът. След това отишло на футболното игрище. Застанало при слабия отбор и започнало да вкарва гол след гол. После отишло в магазина и се възползвало от факта, че е невидимо и започнало да яде шоколади. Прибрало се у дома и седнало на дивана. Разбрало, че майка му и татко му се притесняват за него. Махнало шапката и майката му го прегърнала. Момчето решило да не слага шапката невидимка и я прибрало в шкафа. Стефани Памуклийска
Едно момче отивало на училище и си мислило: „Омръзна ми това учене. Щеше да е чудесно, ако имах шапка невидимка!“ И изведнъж момчето изчезнало – станало невидимо… Отишло в училище да види какво правят съучениците му. Започнало да вади учебниците от раницата, но нали било невидимо, приятелят му се уплашил. Отишло в един магазин и взело кашони с играчки, храна и дрехи за бедните и оставило на всяко нуждаещо се дете по нещо. На родителите им също дало и всички се радвали. Вкъщи помагало в домакинската работа и майката се чудела кой върши това. Момчето свалило шапката и разказало всичко на майка си. Тя много се зарадвала. Джесика Манолова