Да напишеш съчинение по дадено начало е интересна задача за четвъртокласниците. Началото разкрива как изглежда вълшебният кашон, къде и как се движи. Но кого среща, за какво разтоварят и какво правят, измислят самите ученици. Плод на тяхното въображение са извънземни, чудовища, феи, деца, животни. А как изглеждат, ще узнаете като прочетете детските творби. Приятни забавления със съчиненията на учениците от . клас при .ОУ „Димчо Дебелянов“, Благоевград! Ст. учител Тонка Панайотова
Вълшебният кашон Кашонът тръгна към Благоевград. Стъмни се. Кашонът не бе изминал и половината път, но не се отказваше. Видя една странна светлина от небето, чу се гръм и се появи едно извънземно. То не бе като другите. Беше главното извънземно. Казваше се Зиро. Зиро каза на кашона, че трябва да предаде онова, което е вътре в него и тогава ще му върне човешкото тяло. Зиро бе наистина странен. Имаше осем различни очи, ръце като въжета, дълги, супер силни. Кожата му бе оранжева и гореше. На главата му имаше сто рога, остри като бръснач и беше невъзможно да се счупят или махнат. Имаше десет хиляди крака. Тази гледка стреснала кашона. Извънземното Зоро казало, че срокът е до 15 ч на следващия ден и си тръгнало. Станало сутрин, почти 9 ч. Кашонът търсел човека, на когото трябвало да предаде тайнственото нещо. Стигнал до къщата, почукал. Когато човекът отворил, видял кашон. Навел се, отворил и видял бомба, която ще опустоши света. Човекът се превърнал изведнъж в извънземно, взел бомбата, обезвредил я и я заровил на тайно място. Вечерта Зоро попитал кашона дали е предал онова нещо. Отговорът не му харесал и той казал, че кашонът си остава в този вид до края на живота си. Кашонът се разсърдил, че е бил излъган, че ще възвърне човешкото си тяло, но бил доволен, че е спасил света.
Костадин Христов
Един огромен жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Търкаляше се надолу леко по стръмното. Спираше да си почине и пак продължаваше. Сякаш го буташе силна вихрушка. Но времето беше спокойно. Той се движеше по пътеката на градския парк. Изведнъж от земята изскочи деветметрово чудовище с шест ръце и във всяка ръка имаше по един огромен чук с шипове. Той беше с едно око, но целият в желязна броня. Всички го наричали Гладиус. Кашонът много се изплашил, а чудовището се опитвало да го удари с чуковете си, но кашонът само обикалял около него. Казал му: - Моля те, спри! Чудовището казало: - Ако дадеш нещо твое, което е ценно. Кашонът не знаел какво да му даде, освен неговата магия и казал: - Ще ти дам моята магия, ако ме победиш в битка. Чудовището приело предложението и те се сбили. Гладиус разтресъл земята с шестте си чука и един от тях уцелил кашона. Магията излезнала от кашона и Гладиус я взел. Така освен сила, той вече притежавал и скрита енергия да се движи.
Стефан Юручки
Един огромен вълшебен жълт кашон се движеше по горската пътека, без никой да го управлява. Заобикаляше бодливите храсти, минаваше покрай дърветата, без да се удря в тях, когато имаше завои, намаляваше скоростта. Сякаш някаква вихрушка го буташе напред и после назад. Вълшебният кашон се движеше из обширния градски парк с някаква тайнствена енергия. В този момент се блъсна с някаква фея с три очи, два крака, три ръце, една глава и ослепително руса коса, вързана на кок. -
О, съжалявам, феичке, не беше нарочно. - извини се учтиво кашонът. Няма нищо, често ми се случва, между другото аз съм Венелина. Ела, може да се поразходим. Може да те заведа в страната на необичайните феи! Да, ще бъде забавно. Но къде се намира тази страна? - попита учудено кашонът. Много е близо, в градския парк, но никой не може да ни намери, защото трябва да преминем през невидима стена. – прошепна му феичката. Добре, хайде, давай я и да тръгваме. – отговори забързано кашонът. Уау, много е красиво! – възхити се той. Тук имало много интересни работи! Леле, времето ми е свършило, трябва да се връщам на Луната! Добре, някой друг път пак ела!
Сбогуваха се и кашонът потегли към Луната.
Цветелина Ангелова
Големият жълт кашон се движеше без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, преминаваше на косъм от дърветата без да се удари в тях, намаляваше скоростта си. Търкаляше се надолу леко и стремително. Изведнъж кашонът видя едно момиченце. То се стресна, защото никога не бе виждало кашон да се движи сам. Попита: - Ей, как се казваш? - Бъки, а ти? Момиченцето много се учуди, че кашонът говори. -
Ами аз ли? Аз се казвам Кларабел. Така ли? Много хубаво име. Искаш ли да се запознаем? Тоест да си поиграем? Да, с удоволствие! Хайде, тогава!
Те помислили на какво да играят. Накрая измислили. Кларабел попитала: -
Искаш ли да играем на гоненица? Да, хайде, започваме ли? Да! Може ли ти да гониш? Добре!
Започнали. Много дълго се гонели. Кларабел хванала жълтия кашон и казала: - Стооооп! Те били много изморени и седнали на една пейка. Кларабел казала: - Извинявай, но мама ми каза да се прибера в 16 часа. Кларабел си тръгнала и се сбогувала с жълтия кашон. И двамата били много натъжени, защото останали сами. Когато оставали сами, винаги се сещали какви моменти са преживяли и се питали кога ли пак ще се видят.
Виктория Иванова
Огромният жълт кашон се движеше без видима причина по горската пътека. Бързо заобикаляше дърветата и бодливите храстчета, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Неочаквано пред него се появи човечето Мишлем. То ги завело на друга планета в друга галактика. Мишлем бил висок бял и цялото му тяло било накъдрено на вълни. Те си поговорили на английски език. Когато разбрал, че идва с добри намерения, го поканил на пир с много ядене и пиене. Те се радвали много на своя гост. Тогава Мишлем вдигнал тост и за кашончето. Вече било много късно и той трябвало да си тръгва. Сбогували се. Кашончето като се прибрало, било удивено от проявеното разбиране.
Валентин Павлов
Огромният жълт кашон се движеше по пътеката. Внимателно заобикаляше дърветата и завоите, а после се изкачваше бавно по стръмните баири. Изведнъж се приземи в един голям двор, където на една пейка седяха едно куче и коте. Те си разменяха снимчици на животни. От кашона изскочи един голям черен котарак на име Титаник. - Кой си ти? – попита котката Моли. - Аз съм Титаник. - Защо ти викат така? – попита кучето Лейла. - Ами защото съм голям, а титан значи голям. - Не знаех. – каза Лейла. - И аз. – каза Моли. От друга планета ли си? - Не, естествено, но съм котка актьор. - В кой филм играеш? – попита Моли. - Еее, тайна. - Защо? – попита Лейла. - Филмът още не е готов. - Хайде да си играем. - Добре. – съгласи се Титаник. И те отишли на плажа. - Вярно ли е, че титан означава голям? – попита Лейла. - Не, аз се пошегувах. И влезли да се къпят. Титаник имал ципи между пръстите и му се появили атенки. - Ааааа, ти си извънземно! - Не сме ти приятели, зашото ти ни излъга! – добави Лейла. Моли и Лейла си тръгнали доволни, че са се отървали от Робо пет.
Василия Мадолева
Огромния жълт кашон се движеше по горската пътека. Стремително заобикаляше бодливите храсти, на завоите намаляваше скоростта, минаваше на косъм от дърветата, движеше го сякаш скрита сила или вихрушка. Тайнственият кашон стигна до градския парк. Срещна го едно момче със синя блузка и бял панталон, с руса къса коса. В един момент кашонът проговори: - Здравей, как се казваш? Момчето се отръпна назад и отговори: - Тинтин, а ти кой си, ще ме нараниш ли? – попита уплашено детето. - Няма да те нараня. – отговори му кашонът. Те станаха най-добри приятели, но Тинтин не можеше да го заведе у тях. Един ден кашонът разказа, че той идва от планета, наречена Луноземия. Там всички го търсели, защото е един от министрите. Тинтин се зачудил дали наистина е министър. - Защо си притеснен? – попита Тинтин. - Защото една друга раса извънземни е опустошила всичко. Те дошли и взели кашона. Тинтин се опитал да ги спре, но не успял. Дълго плакал, но бил изпълнен с омраза и се зарече: - Ще пипна тези извънземни и ще взема своя приятел.
Кристина Ковачка
Един огромен кашон се движеше по горската пътека в градския парк. Той много бързо заобикаляше бодливите храсти и дърветата, а при завоите намаляваше скоростта. Беше много слънчев ден и не се виждаха никакви въжета да дърпат кашона. Той се движеше с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планета. Кашонът продължаваше да се плъзга наоколо и изведнъж изскочи едно зайче на име Банго. -
Здравей, аз съм Банго, а ти как се казваш? Аз съм просто един кашон. Искаш ли да отидем до това дърво да си поиграем? Добре!
Отишли до дървото и започнали да си говорят. Зайчето го попитало от къде е. Кашонът му казал, че е от друга планета. След това кашонът попитал откъде е. Зайчето казало, че живее в една хралупа насред гората. И така те цял ден си играли на различни игри: криеница, гоненица, „Царю портарю“. Слънцето залязло и зайчето си отишло в хралупата, а кашонът си останал там. През нощта те си мислели колко хубаво им било заедно. На другия ден те отново си играли заедно и били най-добри приятели.
Маряна Митева
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека в парка. Заобикаляше дървета и храсти много внимателно, но после много бавно намаляваше. После се изкачваше бавно по стръмното, спираше за малко и после пак продължаваше сякаш някой го бута. Вълшебният кашон срещна едно извънземно. То беше усмихното зелено и с жълти малки точици, със зелени щръкнали уши, четири крака и четири ръце червени. Изгледаха се много интересно. Кашонът почна да говори: - Кой си ти, много си ми интересен? Извънземното се почуди, но разбра и отговори: - Аз съм от Марс. И ти си много интересен. Двамата се огледали наоколо и застанали един до друг. Кашонът попита: - Как се казваш? Аз съм вълшебният кашон. - Аз се казвам Доро и съм щастлив, че те срещнах. - И аз също. Двамата се разхождали, но се стъмнило. Доро поканил кашона в неговото средство, с което се придвижвал до Марс. Кашонът се съгласил за някой друг път, защото вече се било стъмнило. Сбогували се. Доро си тръгнал щастлив със своето средство, а кашонът не можел да забрави усмивката на Доро.
Кристина Маламова
Един жълт кашон се движеше по горската пътека. Сякаш го буташе някаква вихрушка или го дърпаше въже. Но времето беше ясно и никакви въжета не се виждаха, сякаш бе от друга планетна цивилизация. Отишъл в градския парк и срещнал едно извънземно. То приличало на лилаво желе с антенки. Кашонът попитал: -
Как се казваш? Ду – отговорило извънземното. Много си грозен! – казал кашонът. Ти ме обиди – ядосало се извънземното, - сега ще си изпатиш! Оооо, ела ми!
Те се сбили, извънземното извадило някакво оръжие, а кашонът – бластър, но никой не победил. После кашонът извадил сто ръце с по четири планети като гранати. - Хайде да станем приятели, - казал Ду, - само за една обида се скарахме. - Да, извинявай! – казал кашонът. - И двамата сме смели, но не си струва. Двамата си тръгнали и разказали приключенията на семействата си.
Венцислав Поповски
Огромният жълт кашон се движел по горската пътека без всякаква видима причина. Ловко заобикалял бодливите храсти, минавал на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намалявал скоростта. Докато подскачаше по пътеката в парка, спря в краката на едно дете. Детето харесало кашона и решило да си поиграе с него. Направило врата и прозорци и станала страхотна къщичка. Мимо поканил и своите приятели да си поиграят с него във вълшебния кашон. Станало тъмно, децата скрили своята къщурка и се прибрали. На другия ден не открили своята къщурка и не можели да проумеят къде е. Децата намерили друг кашон и го изрязали като къща.
Кристиян Димитров