2013 10 24 rbth dml by Russia Beyond

В рамките на проекта RUSSIA BEYOND THE HEADLINES

РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ С ВЕСТНИК

“Православие”

Наши хора

Константин Косачов размишлява за имиджа на Русия в чужбина

така нарекохме новата ни редовна страница. Чакаме вашите мнения

Гостува ни писателката Теодора Димова. Обсъждаме новия й роман

СТР. 06

СТР. 05

ЧЕТВЪРТЪК, 24 ОКТОМВРИ 2013

ИРИНА РОМАК

Действащи лица

ОЛЕГ ПРОСОЛОВ / РГ

СТР. 08

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

София-Москва „Оживелите легенди” укрепват връзките между археолозите

NOTA BENE

Съкровищата на Тракия

Трябва ни вяра! Юрий Совцов

В Държавния исторически музей в руската столица Москва с огромен успех продължава изложбата „Тракийското злато от България. Оживелите легенди”.

РЕДАКТОР

акъв ми бил късметът – кръстиха ме, вече възрастен, в река Йордан. По онези места престанах да се съмнявам, че Господ съществува, нещо повече, ясно осъзнах, че той е някъде наблизо, винаги е с теб. Който е бил в Ерусалим, той ще разбере. Трудно е да разказваш за вярата, у всекиго това е по своему. По-добре да си поговорим за църквата. За нашата православна църква в момента времената са сложни, заедно с цялата страна тя премина от СССР в нова държава, чиято същност не е напълно установена. И нямаше да има нищо страшно, но в последно време свещенослужителите започнаха да прибавят проблеми, създадени от тях самите. Изведнъж се оказа, че част от клира живее в разкош, за разлика от техните енориаши. Съгласете се, млад отец, който бърза по бизнес дела с лъскав мерцедес, едва ли ще заслужи доверието на копнеещите за словото Божие… За щастие, духовни попечители на вярващите руски хора са съвсем други свещеници. На техните дела и грижи е посветен новият ни редовен раздел – „Православие“ (стр.5).

Златните венци, посудата, оръжието, керамиката и множеството разяснителни материали са наистина впечатляващи. Експозицията се провежда под егидата на Министерствата на културата на Русия и на България. Всички експонати са от Националния исторически музей в София, от регионални музеи и частни колекции в България. Тук могат да се видят паметници на археологията, датиращи от VІІІ в. преди н.е. до ІІІ в. от н.е.: Рогозенското съкровище, Панагюрското съкровище, сервизът на Аполон, съкровището от Борово, съкровището от Летница. Всеки тракийски цар погребвал със себе си и съкровище, при всяко погребение на знатна личност също се слагали и съкровища. Със златото от Панагюрското съкровище например е можело да се издържа армия от 500 наемници. И макар че по това време келтите са били на границата на Тракия, царят не претопил златото, а го закопал, защото в неговите очи сакралната стойност на съкровището била по-висока – била доказателство за неговата власт. През 1949 г. съкровището било открито от трима братя, копаещи глина за производството на

АЛЕКСАНДРА СОПОВА

АЛЕКСАНДРА СОПОВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

„Златото на Тракия“ няма да остане единственият съвместен проект. Планират се и други общи инициативи, други образователни и научни проекти.

тухли. То се състои от девет златни предмета с общо тегло от 6 кг. Много царски съкровища са били разграбени векове преди да се появят учените. Денис Журавльов, уредник на античната колекция в Държавния исторически музей, отбеляза, че изложбата дава на руския посетител пълна представа за тракийската цивилизация – основно, разбира се, за знатните тракийци, в какво са вярвали, как са воювали и пирували. Тракийците са нямали писменост и, това е важно, откритите предмети се

„потвърждават” с техните изображения върху други такива: рисунките с воините по съдовете и техните доспехи се намират в съседните витрини. Паралелите между културите на скитите и траките винаги са служели за основа на сътрудничеството между българските и руските археолози, отношенията между които по времето на СССР са били оживени, но след това угаснали и сега се възобновяват. През последните 20 години не ни беше леко, контактите с Русия вече не са същите. Но аз

се надявам, че тази изложба отново ще ги оживи – каза Иван Маразов, член на фонд „Тракия”, професор в Нов български университет. – Представените предмети би трябвало да предизвикат интереса на руските колеги. Разполагаме с огромна база за сравнение на скитите и траките, много скитски предмети са открити в Тракия, тракийците са обитавали скитските земи, разменяли са си дарове в периода V-ІV век преди н.е. ПРОДЪЛЖАВА НА СТР. 2

Триумф Руският волейбол се доказа като най-добрият в Европа

Играта, за която всички мечтахме Руският волейбол постигна абсолютен триумф. След женския национален отбор, европейското първенство бе спечелено и от мъжкия.

Като цяло, едва половината от играчите на отбора ни, представил се на олимпиадата, намери място в състава на играчите на датско-полския шампионат. При това не може да се каже, че в сравнение с Лондон от основата на отбора е отпаднала по-лошата половина – Сергей Тетюхин, Тарас Хтей, Александър Волков. А диагоналът Николай Павлов,

АЛЕКСЕЙ ДОСПЕХОВ КОМЕРСАНТ

Те дълго очакваха този момент!

който се превърна в ключова фигура за тима, дебютира за „сборная” в началото на сезона. А и треньорът Андрей Воронков, който пое отбора на мястото на издигналия тима до върховете в световната йерархия Владимир Алекно, до назначаването си на този пост нямаше абсолютно никакъв опит в състезания от такъв ранг. Все пак да не забравяме, че последният руски успех в континентален шампионат датира от онези времена, когато Русия просто не съществуваше като отделна държава – 1991 година. А в постсъветските времена участието на нашия отбор приключваше на

НОВИНИ Езикът на ангелите Сайтът cyrillitsa.ru твърди, че поколения от монарсите на франките са полагали кралската си клетва върху Евангелие, написано на кирилица. Свещеното писание е донесено в град Реймс през 1060 г. от Анна, дъщерята на Ярослав Мъдри, която, както е известно, е омъжена за краля на Франция Анри І. Тя настоявала на коронацията да изрече клетвата над своето, на кирилица, Евангелие. В течение на няколко века всички крале на Франция полагали клетва над тази книга. Те я смятали за написана на езика на ангелите. Небесният език бил „дешифриран” от Петър І. Когато му показали Евангелието, той прочел няколко страници на старославянски.

Номиниран за „Оскар” някой по-близък или по-далечен подстъп към златото. Отборът на Андрей Воронков прекъсна тази тенденция. На този шампионат, независимо от котировките на букмейкърите, макар и да не си го представяхме като идеален механизъм, той изсвири една единствена фалшива нота, като неочаквано започна турнира със загуба от немците. След това вече нямаше грешни стъпки. На полуфинала руският национален отбор се разправи с действащия европейски шампион – тима на Сърбия. А на финала му се падна да се бие със страшните италианци. „Сборная” даде на италианците само един гейм! А „златният” удар бе нанесен от дебютанта Николай Павлов.

KINOPOISK.RU

„Сталинград“ е първият руски филм, който е във формат IMAX 3D. Той ще бъде прожектиран не само в Русия, но и чужбина, включително и в Китай, където се планира излъчването му в безпрецедентен брой кина – повече от 3000. За разпространението му е предвиден бюджет от 30 милиона долара. Освен „Сталинград“, руската комисия по оскарите обсъждаше „Легенда №17“ на Николай Лебедев, „Долгая счастливая жизнь“ („Дълъг щастлив живот”) на Борис Хлебников, „Последняя сказка Риты“ („Последната приказка на Рита”) на Рената Литвинова и други.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Образование Какво хубаво има в най-доброто руско училище

ДЕТАЙЛИ

„А тук ти се иска да останеш...“

Нови метровагони

именно тези, които можеха и искаха да учат на по-високи обороти. От два експериментални класа израсна лицей с 38 класа, 7 профила на обучение, 1080 ученика, които могат да изберат който и да е от тези профили. Обикновени учители, обикновени деца. – Просто така се случи, – казва директор Воробьова, – че именно тук се събраха хора, близки по дух. – Какъв е този дух? – У нас никой не се фука например в какво е облечен и така нататък, – ученичката Варя говори като че ли по найнаболялата тема. – Тук се учат децата на някои много известни личности. Разбира се, те се фукат най-много, за тях е важно полата „да е от „Гучи”. Но всички казват за тях така: за тях това е важно, така да бъде. Разбирате ли, тук е трудно да се учи, а и като цяло е трудно, всички са такива едни даровити. Но там, където се учех преди, постоянно ме болеше главата. И винаги ми се искаше да избягам от там възможно най-бързо. Там след часовете коридорите опустяват. А тук ти се иска да оста-

ЮЛИЯ ГУТОВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

– Каква е тайната на вашето училище? – Според мен то просто така беше замислено, – отговаря директорът Татяна Воробьова. – През 1990 г. идеята за създаването на лицея се зароди едновременно в главите на Института за страните от Азия и Африка към МГУ и в педагогическия колектив на пансион №14 с ускорено изучаване на китайски език. Решихме, че трябва да се опитаме да създадем лицей, в който на децата да се предоставят множество възможности за избор. И го създадохме. Отначало с два експериментални класа, в които децата можеха да посветят повече часове на избрани от тях предмети. А през 1991 г. пансионът бе преобразуван в лицей. Започнаха да кандидатстват деца от цяла Москва. Изпитите издържаха

Младежки вариант

ЕЛЕНА ПОЧЕТОВА

Лицей №1535 е училището с най-добри резултати в Русия за учебната 2012-2013 година. Това показва рейтингът на Министерството на образованието.

Обикновен урок по математика в необикновеното училище – лицей №1535 неш. Да си напишеш домашното, просто да се повеселиш! Училище 1535 си сътрудничи с вузовете – седемте профила, от които ученикът може да избира, са създадени специално според потребностите на факултетите. Историкофилологическият и социалноикономическият профили под-

Съкровищата на Тракия ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР.1

готвят децата за това, което ще им е необходимо при кандидатстване в института за Азия и Африка при МГУ. Предметите в социално-хуманитарния профил са специално подбрани така, че децата да могат да учат в юридически или социологическия факултети, във факултета по политоло-

гия. Постоянно се появяват нови профили. В нормативните актове не е посочено, че трябва да се адаптираш към промените в „големия свят”. Затова училищата, които правят това, са единици. – Разбирате ли, тук всеки… има свое място, – казва ученичката Ася.

Въпреки че златните тракийски съкровища се откриват много по-често в България, отколкото в Гърция или в Турция, при изучаването на представените тук паметници е необходимо сътрудничеството не само на българските и ру-

Заедно срещу бедата

Руският национален исторически музей води преговори за съвместни проекти с български музеи

АЛЕКСАНДРА СОПОВА

Водихме разговори с колегите от Националния исторически музей в София, че е време да си сътрудничим също така плодотворно, както преди 20 години, каза Денис Журавльов, – имаме едно общо Черно море, макар че живеем на различните му брегове; нашите скитски племена са имали тесни контакти с тракийските – те имат твърде много общи неща в културата си и в изобилието от злато. Нашият Руски национален исторически музей води преговори за сключването на цял цикъл съвместни проекти и с българските музеи, с Българската академия на науките, със специалистите от фонда „Тра-

кия“ и с частния музей на Васил Божков. Ние разкриваме заедно нова магистърска програма „Цивилизацията на Евразия“. От българска страна в нея ще

вземе участие Нов български университет, където аз работя, а от руска – Руският държавен хуманитарен университет – каза проф. Иван Маразов.

ските, но и на гръцките учени. За тази изложба е издаден много хубав каталог, предназначен за руските читатели. Порано такива издания на руски за историята на древна България не е имало – каза Денис Журавльов. Изложбата ще продължи до 30 ноември.

По „Първи канал” на руската телевизия се проведе тв маратон в подкрепа на пострадалите от наводнението в Далечния изток. По предварителни данни телевизионните зрители са дарили 517 милиона рубли (около 25 млн. лв.). Тези пари ще се използват за строежа на нови жилища. Тв маратонът бе подкрепен от музикантите Владимир Спиваков, Лариса Долина, Валерия, Леонид Агутин, група „Любе”. Беше организиран голям нюзрум, от него се излъчваше директното предаване, в което гостуваха артисти и обществени дейци, за да разговарят с пострадали от наводнението хора.

НОБЕЛ ЗА ПУТИН

Малко известна на когото и да било руска академия издигна кандидатурата на президента на Русия Владимир Путин за Нобелова награда за мир за 2014 г. При това тя заявява, че неговите усилия по превръщането на плана за американска интервенция в Сирия в процес по мирно урегулиране го правят като минимум толкова достоен за наградата кандидат, колкото и Барак Обама, който получи тази награда през 2009 г.

Повече от сто артисти от Академичния ансамбъл за песни и танци на Александров, а също така звезди на руската естрада записаха „младежки вариант“ на химна на Русия. Записът беше направен в Мосфилм. Участвалите в този запис признаха, че са се отнесли към изпълнението на химна на Русия с чувство за отговорност и гордост. Сред тях са Олег Газманов, Валерия, Алсу, Дина Гарипова и Игор Николаев.

Сочи вече бие рекорди Зимните Олимпийски игри в Сочи ще бъдат в центъра на вниманието на телевизионните зрители. Американската компания NBC вече е сключила договори за 800 млн. долара, като е счупила всички рекорди за зимни олимпийски игри. Предишният беше установен в Солт Лейк Сити – за 750 млн. долара, а след това беше повторен във Ванкувър през 2010 година. В Торино през 2006 година договорите за реклама бяха за 600 млн.

По три милиона от пункт По време на масирана проверка московската полиция откри 25 незаконно работещи валутни бюра. Според предварителните сметки всяко едно от тях е носело на собствениците си от 1,5 до 3 милиона рубли чиста печалба месечно.Обиските са се провеждали с участието на спецчасти. Повече от 20 сарафи бяха арестувани, а парите им – конфискувани.

ФОТОФАКТ

ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ

САЩ

Специално за московския метрополитен немският концерн Сименс и руският холдинг „Руски машини“ разработиха вагон от ново поколение. Неговата концепция предвижда намаляване на шума и вибрациите, наличие на климатична инсталация, повишаване на вместимостта на вагоните и по-високо ниво на сигурност. Новите вагони ще позволят също така да се намали консумацията на електроенергия.

ИСПАНЦИ ИСКАТ ДА СЕ РАЗРЕШИ ОСИНОВЯВАНЕТО

РУСИЯ СЕ ЗАХВАЩА С „ГРИЙНПИЙС“

НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ИДЕАЛНИ ГЕРОИ

МОСКОВСКОТО МЕТРО: ПОГЛЕД НА ЧУЖДЕНЕЦА

ИСПАНИЯ

САЩ

ПОЛША

ЧЕХИЯ

Пет испански семейства са събрали повече от 33 хиляди подписа под обръщение за по-бързото разблокиране на осиновяването на руски деца. Обръщението съдържа призив към испанските и руските власти да подпишат колкото се може по-скоро двустранно споразумение за сътрудничество в областта на осиновяването. От 29 август процесът на осиновяване на руски деца бе преустановен заради приетия в Русия „антигейски закон”.

Владимир Чупров, ръководител на арктическата програма на „Грийнпийс-Русия”, признава, че времето за провеждането на акцията е било подбрано неудачно, защото тя е проведена точно в момента, когато атомната флота на Русия е предприела исторически поход през Северния Ледовит океан. „Тези маневри вероятно са променили отношението към нашата акция, както в очите на медиите, така и в очите на спецслужбите”, – заяви той пред „Тайм“.

Михаил Ходорковски си заслужи наградата Лех Валенса. Заслужи я в същата степен, в която и нейния патрон – бившият полски президент и лидер на „Солидарност” заслужи своето почетно място в следвоенната история на Полша. Тези фигури са обединени от много общи неща, например грешките в младостта. Историите на Ходорковски и на Валенса демонстрират, че не съществуват безгрешни герои. Но именно грешките правят интересни биографиите им.

Високи тавани, мрамор, полилеи и цветни мозайки… Московският метрополитен – това е една от най-красивите и претоварени подземни железници в света. Всеки ден московското метро превозва между 7 и 9 милиона души. Първите 11 километра с 13 станции са открити през 1935 г. На тържествената церемония е присъствал и Сталин. Ако композицията се движи към центъра на града, спирките се съобщават от мъжки глас, а в обратната посока – от женски.

ИТАР-ТАСС

20 ГОДИНИ СЛЕД КРИЗАТА Русия отбеляза 20 години от конституционната криза, която приключи с обстрел по парламента на 4-ти октомври 1993 г. И до днес в страната се чувстват последствията.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Енергетика

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

Перспектива Стопански сметки и политически мотиви

МНЕНИЕ

Дневен ред Проектът АЕЦ „Белене“

Изборът между „вчера“ и „утре“

Ще е нелепо да разпилеем общия си потенциал Продължаването на работата между Русия и България в атомната енергетика може да издигне техническото и икономическото развитие на България на ново ниво.

Андрей Резниченко, ЖУРНАЛИСТ

Отворете врата към бъдещето Енергетиката е промишленото сърце на всяка страна. В много отношения мощта на една държава се определя от наличието на свои, напълно независими енергийни ресурси. НИКОЛАЙ ЯКОВЛЕВ

България днес активно използва атомната енергетика и решението за нейното развитие, прието в средата на 20 век, може да се нарече ключово за новата история на страната. Русия и България са тясно свързани в исторически план, в продължение на векове дружбата между народите преживява различни етапи, един от които е изграждането на първата българска атомна електроцентрала „Козлодуй“. В построяването участват над 100 хиляди строители и монтажници от двете страни. В периода на своя разцвет АЕЦ разполагаше с шест блока с обща мощност 3760 мегавата, които осигуряваха над 45% от нужната на страната електроенергия. Днес за съжаление работят само последните два блока от по хиляда мегавата. За пореден път ще припомним, че първите четири блока бяха спрени само по политически причини, под натиск от страна на Евросъюза. Без да има проблеми с експлоатацията и още повече, че през целия период на работа не бяха констатирани проблеми с безопасността на реакторите ВВЕР-440. Освен това във Финландия пак през 70-те години бе пусната АЕЦ „Ловииза“ с два реактора ВВЕР-440. Десетилетия по-късно финландската централа със съветски реактори бе призната

за най-безопасната в света и по коефициент на използвана инсталирана мощност. Но атомната централа не е само високотехнологичен обект, това е и школа за висококвалифицираните специалисти на страната, както и фактор за развитието на приложната атомна наука. Хиляди специалисти от България се обучаваха в Съветския съюз и получиха дипломи за физици, инженери, защитиха дисертации за кандидати и доктори на науките. Тези хора сега представляват интелектуалния елит на страната. Аварията в японската АЕЦ „Фукушима-1“ с американските си реактори накара целия свят да потръпне. Страните, ползващи енергията на „мирния атом“, се договориха да подложат своите атомни централи на стрес-тестове за

ЦИФРИ

години е нормативният срок на работа на АЕЦ, построени от „Росатом“. При разумно използване той може да се удължи до 80, дори до 100 години.

250

хиляди служители работят в структурите на „Росатом“. Тук се цени новаторството, подбират се хора, които могат да станат „посредници на промените“.

устойчивост на различни катаклизми. България извърши в своята АЕЦ „Козлодуй“ наймного проверки в сравнение с останалите подобни на нея по света. Тестовете се проведоха по такива критерии, като устойчивост на земетресения, наводнения, екстремни метеорологични въздействия и работа в условия на изпускане и тежки аварии. Блоковете на централата са проектирани така, че да понесат трус с магнитуд 8 по 12-степенната скара на Медведев-Шпонхойер-Карник. Пети и шести блокове са оборудвани с три независими системи за безопасност, като работата на всяка една от тях е достатъчна, за да превключи реактора в безопасно състояние. Специалистите са монтирали и четвърта централа с дизелов генератор, която да замени всяка отказала система. В общи линии най-важният български енергиен обект е подготвен за всякакъв стрес. И колкото и гръмко да звучат исканията на Евросъюза за затваряне на последните два блока, централата работи и демонстрира сигурност и ефективност. Сътрудничеството с Русия по атомните въпроси не е прекъсвало дори за минута. И сега България продължава да получава руско атомно гориво и да извозва към Русия отработеното в АЕЦ „Козлодуй“. Народите ни могат да се гордеят с „атомната си дружба“, благодарение на която България получи енергийна сигурност. Което днес е много важно насред бурния океан на европейската криза.

Авторът ръководи Руската информационна агенция за наука и технологии

АНДРЕЙ ЯКОВЛЕВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Преди известно време бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски заяви, че изграждането на АЕЦ „Белене“ е „изключително важен въпрос за нашата енергетика“. Когато навремето Русия предложи проекта АЕЦ „Белене“, тя демонстрира, че продължава да вижда в България един от своите най-важни партньори в Европа. Но уви, приетото решение не е в полза на този уникален и перспективен проект. Нека разгледаме какво се крие зад предложението на „Росатом“. Проектът АЕЦ „Белене“ бе одобрен от Европейската комисия по енергетика, разработен съгласно съвременните руски изисквания за сигурност и всъответствие с препоръките на МААЕ и изискванията на международната консултативна група по ядрена безопасност INSAG. В проекта АЕЦ „Белене“ е използван еволюционен подход в прилагането на технологиите, възлите, системите и опита в проектирането, изграждането и експлоатацията на предишното поколение АЕЦ с ректори с вода под налягане. Проектът за изграждането на АЕЦ „Белене“ представлява уникална комбинация от активни и пасивни системи за безопасност, които осигуряват много по-високо ниво на защита на АЕЦ, като се използват и устройства за управление на топенето в активната зона на реактора (капан). Българските атомни физици засега са на едно от челните места в Европа, включително и поради факта, че притежават уникален опит в проектирането и експлоатацията на голям атомен обект. Но с отказа си от АЕЦ „Белене“ и съкращаването на работата в АЕЦ „Козлодуй“ авторитетът, а съответно и компетентността на България в атомната област бързо се изпаряват. Въпросът за бъдещето на страната се състои в това дали България ще про-

яви далновидност и изготви своя програма за дългосрочно развитие. Въпросът за бъдещето е въпросът за сигурно технологично партньорство. Руската атомна наука и технологии са водещи в днешния свят. Нека припомним, че същият този реактор ITER се строи благодарение на руската разработка – „Токамак“. „Росатом“ е доказал себе си като утвърден партньор в много световни проекти. Продължението на съвместната работа между двете страни в областта на атомната енергетика може да изведе България на ново ниво на развитие, да обърне негативните процеси в икономиката, да съживи промишлеността, наука-

Русия продължава да смята България за един от найважните си партньори в Европа та и образованието. Страната има нужда от нова атомна централа, трябва не само да опази, но да увеличи и предаде на следващите поколения интелектуалното си богатство, натрупано от българските атомни физици през годините работа в АЕЦ „Козлодуй“.

Опитоменото Слънце Нашата планета търси нови начини за генериране на енергия. В Европа със съвместни усилия се строи експериментален реактор – ITER, който е надеждата на човечеството за получаването на нов – термоядрен източник на енергия. Човечеството прави опити да опитоми слънчевата енергия, която се получава при термоядрения синтез, и ако това стане, а по план първата такава централа трябва да се появи в края на този век – то ще получим неизчерпаем източник за електроенергия. Термоядреният реактор е много по-безопасен от ядрения. Освен това енергията, която може да се отдели при авария, няма да предизвика разрушаване на реактора.

ALAMY/LEGION MEDIA

Пусто е на бившата строителна площадка на АЕЦ “Белене”

варията в АЕЦ „Фукушима-1“ потресе целия свят. И край, повече никакви нови атомни централи било то в Европа, Азия или Америка. Но след известно време, като всичко утихна и стана ясно коя е причината за японската авария, загубилите се оказаха точно страните, които заради паниката заявиха, че се отказват от атомната енергетика. Цените на електроенергията при тях скочиха, а съкращаването на атомната индустрия доведе до ръст на безработицата. Днес картината е коренно различна в сравнение с 2011 г. – други страни издигнаха знамето на ядрения ренесанс, измежду които са ключовите европейци като Великобритания. Къде е мястото на България в тази ситуация? Европа е в криза, по повечето въпроси страните от ЕС сами трябва да се справят с проблемите си. Очевидно е, че до 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще възникне сериозен енергиен дефицит. Енергията се превръща в най-ценната стока, без която цивилизацията не може да се развива.Чехия, Словакия, Румъния, Унгария активно използват атомната енергетика и не мислят да я закриват. Турция строи атомна централа. Великобритания обяви мащабните си планове за подмяна на старите АЕЦ и вече има договорено сътрудничество с „Росатом“. Ако България не вземе решение за подновяване на строителството на АЕЦ „Белене“, то след изтичане на срока на експлоатация на последните два блока на АЕЦ „Козлодуй“ страната ще изгуби последната надежда да заеме важно място в икономиката на Европа. С новия блок България не само ще укрепи своята енергийна независимост, но може да стане износител на електроенергия в съседните страни. Но ако България не построи новата атомна електроцентрала, съседните страни напълно могат да заемат мястото на европейския енергиен пазар. И тогава за България ще кажат – вижте, тази страна имаше реалната възможност да увеличи своите ядрени мощности, но в крайна сметка изгуби и това, с което разполагаше. Смятам, че за да се избегне дори самата вероятност от подобно развитие, добре е да се възобнови обсъждането на руското предложение по проекта АЕЦ „Белене“.

АЕЦ “Козлодуй” безпроблемно служи на хората много десетилетия

Москва и московчани

ГРАДСКИ НОВИНИ

Транспорт Леките коли в Москва се движат полупразни

Пътник и половина Специалистите от експертния център Probok.net изчислиха, че във всеки московски автомобил пътуват средно 1,5 човека. АЛЕКСАНДЪР МЕЛЕШЕНКО

ALAMY/LEGION MEDIA

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

При това в работни дни показателят е още по-нисък – 1,3. Излиза, че в задръстванията по столичните магистрали стоят много коли, но ако се преизчисли в пътници, излиза, че пътищата са „пусти”. Към изследването е подходено с размах – преброяванията са се провеждали шест пъти на ден на едни и същи магистрали, при това отделно са отчитани почивните и работните дни. Постовете на наблюдателите са се намирали както в центъра на града, така и в покрайнините – улиците Нови Арбат и Тверская, Кутузовски и Волгоградски проспект, Варшавско шосе, Садовое колцо, различни участъци на МКАД. Наблюденията са провеждани в течение на повече от две седмици. Съвкупната извадка наброява 18 хиляди автомобила. - Средното запълване на колите нараства в рамките на деня – разказва ръководителят на експертния център Probok.net Александър Шум-

Задръствания, отровни газове – това са прелестите на трафика ский. – Сутрин по-малко, вечер повече (с 30%). Това е логично, ако се вземе предвид, че вечерно време и в почивните дни хората пътуват семейно до една цел (и следователно на тях им трябва само една кола): на гости, на кино, по магазините и така нататък. А сутрин в работен ден всеки поотделно

С КОНЕ 2 евро за разходка с пони или за езда Може да пояздите пони или кон, или да се повозите с файтон в Измайловския парк, който разполага със собствена конна база. Разходките се организират всеки петък, в почивните дни и по празници от 11:00 до 12:00 ч. В парка работят два файтона – в Централната и Северната част на парка.

ходи на работа. Не е отчетена зависимост на запълняемостта на автомобила от мястото на провеждане на преброяването (център, средна част на града, МКАД). Според резултатите от наблюденията излиза, че през почивните дни запълняемостта на колите нараства до 1,7

С ВЕЛОСИПЕД 20 евро, включително наема на велосипеда Наемането на колелета в Москва не е рядкост, но истинските екскурзии по града с колело се появиха отскоро. Няколко клуба на велосипедистите предлагат от обикновени екскурзии до веловикторини със задачи и истински приключения в рамките на историческия център на Москва. Разписанието и цената на екскурзиите на чужд език може да намерите на сайта moscowbiketours.ru.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

РОБОТИ В ПАРКОВЕТЕ АПАРАТ ПРОСЛЕДЯВА ПОДОЗРИТЕЛНИ ВЕЩИ

души.Това се обяснява със същото – хората се придвижват семейно. Става ясно, че средно всеки пети автомобилист е представител на нежния пол. А в центъра на града от жени се управляват вече една четвърт от колите. Специалистите предполагат, че увеличаването на броя на момичетата зад волана се обяснява със струпването на модни магазини и търговски центрове там. „Практически броят на жените зад волана не зависи от времето на денонощието. За сметка на това през почивните дни броят на водачите-мъже малко се увеличава. Което също е логично, тъй като съпругите/момичетата се прехвърлят в колите на своите мъже/приятели”, допълва Александър Шумски. Експертите напомнят, че в някои европейски страни за автомобилите, в които пътуват четирима или повече души, е разрешено да се движат по лентата, предвидена за обществения транспорт. В Москва няма такава разпоредба, макар че Министерството на транспорта я предлагаше още в края на 2010 г. Но то не срещна подкрепа сред водачите, те не искат да возят някого, за да стигнат до целта си без задръствания.

С ТРОЛЕЙБУС 2 евро за едночасова екскурзия По булевард „Садовое колцо“, който обхваща историческия център на града, може да забележите един странен тролейбус. Докато се движи, в него свирят певци с китари, изпълняващи песни на известни автори. След концерта „Синият тролейбус“ се превръща в най-обикновен – свалят се плакатите, микрофоните и се прибира в депото. Разписанието на екскурзиите може да намерите на сайта на „Синия тролейбус“ (http://www.sin-troll.ru/, на руски език) или на телефони +7 (499) 760-21-56, +7 (926) 215-48-49.

В парковете на Москва за спазването на обществения ред започват да следят роботи. В най-скоро време ще бъдат подложени на тестване в различни зелени зони на столицата първите автоматични системи за наблюдение. Тези апарати, които могат да патрулират на разстояние с определен периметър, са разработени от компанията „СМП Роботикс“ (с резиденция в Сколково). В горната част на робота е монтирана камера за следене, която вижда на разстояние 80 метра. Тя може да се върти на

360 градуса. Ако камерата забележи пред себе си нещо, което се движи, например човек, кола или голямо куче, то нейният обектив автоматически се фокусира върху този обект и започва да го следи. Чрез Wi-Fi дежурният оператор вижда всичко онова, което вижда и роботът, и взема решение дали да изпрати охраната на мястото. Роботът е предназначен за денонощна работа през всички сезони на годината и при температура от -20 до +40 градуса. Той има четири колелета със задна предавка.

ТЪРГЪТ ЩЕ РЕШИ ПО-МАЛКО РЕКЛАМА, НО ПОВЕЧЕ ПАРИ Москва продължава да въвежда ред в рекламния бизнес. Даже с просто око се вижда колко е намалял броят на различните реклами по улиците на града. Неотдавна отделът, който отговаря за средствата за масова информация и реклама, съобщи за още едно нововъведение – за резултатите от търга, по време на който се разиграваше получаването на правото за по-нататъшното поставяне на външната реклама в Москва. Както призна началникът на този отдел, Владимир Черников, самият той не

С РЕТРО ТРАМВАЙ От 2,5 евро за 15-минутно пътуване до 120 евро на час за наем на трамвая

е очаквал тези търгове да донесат на града такава голяма печалба – 75 милиарда рубли. За предишните десет години столицата е спечелила от рекламата всичко на всичко 19 милиарда рубли. Сега ще изчезнат много видове рекламни съоръжения. В последно време бяха снети от сградите 2000 билборда и 28 000 рекламни обяви. От улиците бяха премахнати 2500 подвижни реклами.Експертите са пресметнали, че на миналия търг са били използвани едва 60% от възможните места за поставяне на реклама в града.

С РЕТРО ПАРЕН ВЛАК 17 евро за едно пътуване

Историята на „Аннушка“ започва през 1911 г., когато по столичните улици тръгва първият електрически трамвай. Тогавашният маршрут „А“ (наречен от пътниците Аннушка) минавал през историческия център на столицата. През годините „Аннушка“ се сдобива с кафене вътре в самия трамвай: сега с него може да се повозите из Москва и вкусно да похапнете.

Може да попътувате по Малкия железопътен обиколен път на Москва с истински старинен парен влак. Екскурзията започва от Рижката гара, откъдето тръгва влаковата композиция начело с истински парен локомотив, създаден в края на 19 век. Можете да видите Новодевическия манастир, „Москва-Сити“, телевизионната кула Останкино, парка ВДНХ, Ботаническата градина.

Реконструираната стара трамвайна линия се движи по няколко маршрута, като най-известният от тях включва сталинските небостъргачи в югозападната част на столицата и архитектурните паметници на Руската империя в историческия център.

Разписанието, продължителността и маршрута на екскурзиите по Москва може да уточните на сайта http://retropoezd.ru. По принцип екскурзиите се организират през почивните дни, но с предварителна резервация може да поръчате пътуване и в работни дни на телефон +7 (495) 608-01-588.

EN.TRAVEL2MOSCOW.COM/WHERE/VISIT/

различни екскурзии по Москва за тези, които са изморени от обичайните разходки пеша или с автобус

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Православие

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

ВМЕСТО ПРОПОВЕД

ОТКРОВЕНО КАЗАНО

За любовта и служението

„Атеизмът е до първото друсване в самолета”

Още се говори, че атеистите се сърдят,чечувстватанавярващите се защитават, а техните – не. Що се отнася до атеистите, то ние по принцип налагаме сериозна отговорност за оскверняване символите на мирогледа. Аз например, независимо от това, че не обичам болшевиките и силно ги критикувам, няма да ида на митинг на комунистите, където да ги провокирам с подпалване на червени знамена със сърп и чук. Защото разбирам: за тях това знаме представлява историческа ценност. Те имат свой мироглед, аз имам свой, но в този смисъл ние всички сме защитени от закона. А за вас важно ли е мнението на Руската православна църква при подготовката на законите? Разбира се. Дори в преамбюла на закона „За свободата на съвестта и религиозните обединения” е написано, че в нашата страна православното християнство играе особена роля.

На вас с вашата длъжност... може би е неудобно да говорите за своята религиозност? Не, защо, аз не крия, че аз съм човек вярващ. В ранното ми детство моята баба тайно ме

Николай Соколов, ПРОТОИРЕЙ ИГУМЕН

PHOTOXPRESS

Ярослав Евгениевич,законътза защита чувствата на вярващите вече е подписан от президента, но критиките към него не стихват. Как им отговаряте? Тези критици или не са чели закона, или се ръководят от политиката на двойните стандарти. Позовават се на опита на западните страни. Но при тях подобни закони отдавна работят. Ако погледнем как това е урегулирано в Европа, то ще видим, че спектърът от санкции за такива неща там е доста широк: това са и глоби, и реални присъди със затвор.

Друг е въпросът, че сега, разбира се, няма никакво срастване между държавата и Църквата, както е било в царска Русия. А се опитват в нещо да ни уличат и за пример отново ни сочат Запада. Ами че там всичко е по този начин! Вземете Америка: президентът встъпва в длъжност и чете молитва. Дори върху долара е написано: „Ние вярваме в Бог” Що се отнася до работните отношения в законотворчеството, то нашите отношения са много добри. Към нашия комитет има експертен съвет, в който влизат представители на традиционните религии.

Православието в Русия играе особена роля покръсти. Тя ходеше всяка неделя на черква и ме водеше с нея, когато аз оставах при нея. Винаги печеше козунаци, боядисваше яйца и аз й помагах. Разбира се, в детството беше трудно да се намерят отговори на много въпроси за вярата, още повече, че тогава се натрапваше култът на войнства-

ДОСИЕ

ITAR-TASS

На нашите въпроси отговаря председателят на комитета на Държавната Дума, депутатът от ЛДПР Ярослав Нилов.

НАЦИОНАЛНОСТ: РУСНАК ВЪЗРАСТ: 31 ПРИЗВАНИЕ: ИНЖЕНЕР

Нилов Ярослав Евгениевич – депутат от Държавната Дума. Заместник ръководител на

фракцията на Либерално-демократическата партия на Русия. Председател на комитета на Държавната Дума по въпросите на обществените обединения и религиозните организации. Роден на 20 март 1982 г. Висше образование. Завършил е във факултета по автоматика и изчислителна техника към Московския енергетически институт (технически университет). Специалност: Инженер-системен техник. Действащ Държавен съветник 3-ти клас. Член на ЛДПР от 1997 г. Включен е във Федералния резерв управленски кадри от 2007 г.. Награден с медал „За заслуги пред Отечеството” ІІ степен.

щия атеизъм. Осъзнатото отношение дойде по-късно, когато аз самият започнах да ходя на черква. За първи път се срещнах със Светейшия Патриарх Кирил, когато той още беше митрополит Смоленски и Калининградски. Той ми направи много силно впечатление. Това беше през 2000 година, тогава бях ръководител на младежка организация и ние провеждахме акцията „Братски православно-славянски коридор”, за да подкрепим нашите братя сърбите след бомбардировките над Югославия. Когато учех в института, винаги носех със себе си малка икона на Дева Мария, която ми бе подарена от сръбския патриарх Павел. И аз си имах традиция – вечерта преди изпита ходех на църква, преди лягане палех свещ. А на сутринта отивах на изпит – винаги се представях много добре. И неведнъж се е случвало в живота ми да се окажа в трудна ситуация, която изглежда безизходна. Тогава се успокоявам, помоля за помощ свише – и всичко се оправя. Беседата води Валерий Коновалов

музикалното училище се запознах с едно момиче на име Светлана. Тя свиреше на цигулка, а аз – на алт. Канех я на танци и на кино. Тя знаеше, че в неделните дни ходя на църква и че баща ми е свещеник. А нейното семейство не беше религиозно и самата тя не беше кръстена. С нея бяхме приятели. След това и двамата постъпихме в консерваторията. Когато бяхме в последния курс, тя ми каза: „ Искам да ме кръстят“. Аз се усъмних: дали това не е заради мен? Не, Света стана вярваща. И ето че седем години след като се запознахме, през 1974 година, ние се оженихме. Венча ни баща ми, който вече беше станал настоятел на Храма на Адриан и Наталия. Сега имаме четири деца и седем внука... Брат Серафим, който беше завършил духовната семинария, научи, че в Патриаршията има място за референт. Не след дълго бях приет от патриарх Пимен. Попита ме какво планирам занапред. „ Ако Бог благослови, може би ще тръгна по пътя на баща си“ – отговорих аз. „ Е, както Бог реши. Засега поработете при нас година-две...“. В действителност – станаха 12 години, от 1977 до 1988 година. В петъчните дни патриархът често служеше в любимата си църква на пророк Илия, която се намира в Обидено. Веднъж пристигнахме в църквата – валеше дъжд, в двора нямаше никой. Влязохме в къщичката на пазача, застанахме до прозореца. А край нея мина един чистач с метла. И патриархът изведнъж каза: „ Знаеш ли, всичко бих дал, ако можех сега да взема метлата и да помета двора на храма на пророк Илия“. Погледнах го: видях, че се просълзи. Патриархът беше следен. При нас работеха хора, които сътрудничеха на „органите“. Но той се изплъзваше от контрола. Понякога ме викаше и

пишеше какво да направя на хартия. Да отида някъде-си, на еди-какъв си адрес... Аз чета, а той гледа – всичко ли съм разбрал. Аз кимам и мълчешком се оттеглям. Всяко негово излизане трябваше да се съгласува с властите. Но той използваше една хитрост: молеше да му приготвят дежурната „Волга“ и внезапно излизаше с обикновено палто, бастунче, с шапка-ушанка... Шофьорът започваше да нервничи: „Къде ще ходим?“ „Карайте напред, отговаряше патриархът. – Ето тук спрете“. Аз му помагах да излезе, завеждах го до ъгъла, след което той ме молеше да чакам, и влизаше във входа. След това се връщахме и започваха да ми звънят тези, които отговаряха за него: при кого е ходил патриархът? Аз отговарях: „Не знам“. Така той си позволяваше малко свобода. По време на богослуженията помагах на патриарха като иподякон и му подавах жезъла по време на служба. През 1982 година на Благовещение патриархът ме ръкоположи за дякон. През 2004 година като настоятел на храма-музей, станах и духовник на олимпийски отбор на Русия. Ходил съм в Атина, Торино, Пекин, Ванкувър... В Китай имат особено отношение към православието. Към мен бяха прикрепили двама души. И в такава обстановка китайците ни позволиха да отслужим литургия! В католическия храм, но на православен антиминс. Властите не разрешиха на местните жители да дойдат в храма; присъстваха само сътрудниците на Олимпийския комитет и посолството. Наоколо бяха поставили отцепление: бариери, дружинници. Тогава си спомних Хрушчовите времена, когато комсомолците дежуряха пред храма по Великден, не пускаха деца... И все пак тази православна литургия в Пекин – първата за 50 години! – беше огромна радост за мен. Авторът е декан на мисионерския факултет на Московската духовна академия, професор.

ВЪПРОС-ОТГОВОР Защо такова тъжно събитие като смъртта на Пресвета Богородица се е превърнало в църковен празник? Нина ОТГОВАРЯ ДУХОВНИКЪТ В ХРАМА „СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ“ НА ЛАЗАРЕВСКИТЕ ГРОБИЩА СВЕЩЕНИК АЛЕКСАНДЪР МАРТИНЕНКО:

– Ако погледнем църковния календар, ще забележим, че по принцип рождените дати на светците не се отбелязват, докато дните на тяхната кончина винаги са празнични. В това се проявява православното отношение към смъртта. Какво е смъртта за човека? От една страна, това е наказание, присъда за грехопадението на прародителите. А от друга

страна, е връщане у дома, в небесната обител, откъдето сме били прогонени. Богородица „по-чтимата от херувимите и несравнено по-славната от серафимите“ — в този ден се е съединила с Бог. Когато говорим за Пресвета Богородица, ние не използваме думата „смърт“. Успение, а не смърт. Пречистата е заспала телесно, а душата се е пробудила за вечен живот. Това радостно събитие празнува църквата. Завръщането у дома, в Царството Небесно — каква по-голяма радост от това? Свършват всички несгоди и вълнения на земния живот, човек намира вечен покой и общува с Бога. Душата е спасена.

Господ Исус Христос казал на апостолите да бъдат „мъдри като змиите“. Какво значи това? Нима змията е мъдро същество? Мислех, че е обратното. Сергей ОТГОВАРЯ НАСТОЯТЕЛЯТ НА ХРАМА „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН“ В ШУБИНО ПРОТОЙЕРЕЙ АЛЕКСАНДЪР БОРИСОВ:

– В Стария Завет има една история за медната змия. Когато израилтяните излезли от Египет, били нападнати от отровни змии. Спасението било само ако гледат медната змия, която по воля Божия направил пророкът Мойсей. Тази спасителна медна змия от Стария Завет е праобразът на Христос. В Евангелие от Йоан в раз-

витието на този образ е казано, че Господ разпнал със Себе си на кръста нашите грехове и ние, взирайки се с вяра в Него, се изцеляваме от греховете си и намираме спасение за вечния живот. (3:14-15). В този случай змията олицетворява злото, което провокира у човека непослушание пред Бог. Така змията в Светото писание има двойствена символика. От една страна, образът е свързан с изцелението, спасението, а от друга — с коварството. По времето на Исус Христос змията продължава да бъде символ на мъдростта. В това си значение образът е използван от Исус Христос.

В Евангелието Бог извършва чудеса, изцелява хората от болести. Болен съм вече пета година, ходя по манастирите, поръчвам молебени и не мога да се излекувам... Инна ОТГОВАРЯ РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА ЦЕНТЪРА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ НЕТРАДИЦИОННИТЕ РЕЛИГИИ НА УЛ. ОРДИНКА ЙЕРЕЙ ЕВГЕНИЙ ТРЕМАСКИН:

– Много хора идват в Църквата поради болести и страдания – лични и на техни близки. Но случва се човек да не търси в Църквата спасение за душата си, а чудеса, не Христос, а старци „вълшебници“. Появява се прагматично отношение към вярата и църковния живот: т. е. ето аз вярвам, моля се, спазвам обредите, пристъпвам

към Тайнствата с едничката цел — по-бързо да ме сполети чудото и болестта да отмине. Това всъщност е езическо отношение. В него няма смирение, покаяние, а своеволие и гордо искане от Бог: направи каквото искам и аз няма да Те изоставя! Важното е да се обърнем към Христос с цялото си сърце. Да не се уповаваме на чудо, а на Господ. Да обичаме Бог, да Му вярваме, да приемаме смирено и с благодарност всички изпратени ни от Него изпитания. Много светци са боледували тежко и са приемали страданията си като Божия благодат, недъзите само засилвали вярата и молитвите им.

Страницата е подготвена съвместно с редакцията на вестник “Крестовский мост”

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Действащи лица

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

СЪБЕСЕДНИК КОНСТАНТИН КОСАЧОВ

Време е да играем с козове РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА РОССОТРУДНИЧЕСТВО

През последните десетилетия обликът на Русия силно се измени. Всъщност това вече е друга страна, която малко прилича на онази, която преди това се наричаше съветска. Даже може да се каже, че след кардиналните промени като че ли се появиха две Русии, които съвсем не си приличат. Едната Русия – това е богата държава, която успешно строи капиталистически строй на благоденствието. Другата – това е една бедна страна с многобройни парливи социални и икономически проблеми. Откъде се появяват тези поразителни разлики? Търсейки отговор, нашата кореспондентка се обърна към Константин Косачов – ръководител на Россoтрудничество (Федералната агенция, занимаваща се с проблемите на Общността на независимите държави, на руснаците, живеещи в чужбина, и с международното хуманитарно сътрудничество). – Първото, което бих искал да подчертая е, че тази агенция е само една от многото структури, които са призвани да работят в даденото направление. Резултатът от работата им зависи от съгласуваните усилия на всички организации, които действат в тази област. Но не в по-малка, а определено даже в по- голяма степен зависи и от това, което става в самата Русия, и от това, доколко разбираме какъв голям интерес предизвиква Русия и какъв резонанс получава в света всяко събитие, което става в нашата страна. За никого не е тайна, че сега образът на Русия в чужбина е силно принизен. Ако се замислим за причините, ще видим, че са няколко. Първата е чисто историческа. В продължение на няколко столетия за много от западните държави Русия беше геополитически съперник. Такова съперничество, разбира се,се е развивало и в други посоки: Франция – Германия, Старият свят – Новият Свят и т.н. Но с времето повечето от предишните геополитически съперници от съперничеството преминаха към съюзяване. Беше създадено НАТО, създаде се Европейският съюз. Но Русия остана вън от тези интеграционни структури, навярно по

много причини, но не на последно място и поради това, че в момента, когато те се създаваха, нашата страна беше в рамките на Съветския съюз, противопоставяйки се на западния свят и опитвайки се да създаде свой, източен съюз. Поради това нещата, които досега разказват на Запад на децата, когато ги слагат да спят, онова, което си спомнят старците по време на вечерния чай, всичко онова, което присъства в битовото съзнание на хората, често по инерция възпроизвежда вече по отношение на съвременна Русия същите фобии и страхове, които бяха възникнали по повод на онзи, предишния Съветски съюз – една непрозрачна държава и, уви, в много отношения достатъчно агресивно налагаща на народите от другите страни своя политически модел, нещо, което в края на краищата се отрази на жизнеспособността на социалистическия лагер. Ние трябва да разбираме това и да отделяме специално внимание към разяснението на това, което на нас ни се струва очевидно, но не винаги е такова за хората извън страната. Ако щете, това е доста натоварващо, непрекъснато да напомняш, че Русия не е малко копие на Съветския съюз, че Русия е съвършено друга страна, която се строи на базата други, демократични принципи, и която изповядва съвършено други, общочовешки ценности, включително и в сферата на външнополитическите ни интереси. Вторият фактор, усложняващ донякъде установяването в света на един адекватен образ на Русия – това са сегашните самостоятелни действия на Русия в областта на международната политика.За разлика от много други държави Русия последователно и абсолютно правилно избягва съблазните да се включи в общия хор, за да се избави от колебанията и още повече – от грижата изобщо за всичко, което става наоколо. Нашата страна запази способността си да не погазва принципите си (нещо, което в съвременния свят е все по-голяма рядкост, аз бих казал, един разкош), изхождайки от разбирането ни за едно справедливо устройство на света, базиращо се на

международното право, на уважението към суверенитета на държавите и, главно, към суверенните права на народите, които живеят в тези държави. За много от нашите геополитически съперници това, уви, не означава нищо, а съображенията за политическа целесъобразност често се оказват много по-важни, отколкото осъзнаването на първоосновите на световното устройство, които бяха съгласувани от държавите-победителки във Втората световна война. Но това съвременно световно устройство не е възникнало на празно място – то е резултат от победата на антихитлеровската коалиция над нацизма и фашизма. Именно тогава принципите на международното право и отказът от използване на сила в международните отношения бяха възведени като върховни принципи на външната политика.Сега тези принципи стремително се рушат. Виждаме как много страни все по-често игнорират ООН, както става сега в случая със Сирия. А Русия не прави това. Русия, според мен, работи по-задълбочено и в дългосрочна перспектива, разбирайки, че този режим на постоянни изключения от правилата, когато някои смятат, че една блага според тебе цел ти дава право да не спазваш правилата, всъщност е много порочен, тъй като неизбежно поражда непредсказуеми последствия в следващите етапи на развитие. Това се случва пред очите ни – достатъчно е да си спомним трагичните примери в страните от Северна Африка. На практика се получава, че това независимо поведение на Русия в международните работи, което се отличава от поведението на много други страни, избягващи риска да спорят със силните на деня, за антируски настроените политици е една съблазнителна възможност да представят на своята общественост един изопачен образ на Русия, който се наслагва върху съществуващите исторически фобии. Оказва се, че на Русия може много лесно да се лепят различни етикети, каквито при същите условия не биха лепнали на някоя друга страна. Така например, ако Русия заема особена позиция по отноше-

КОНСТАНТИН ЗАВРАЖИН / РГ

РАЗСЪЖДАВА ЗА ИМИДЖА НА РУСИЯ В ЧУЖБИНА

ДОСИЕ ПРОФЕСИЯ: ДИПЛОМАТ ВЪЗРАСТ: 51 УВЛЕЧЕНИЕ: КОНЕН СПОРТ

Константин Йосифович Косачов е роден в семейството на дипломат на 17 септември 1962 година в село Мамонтовка, Пушкински район на Московска област. Завършил е с отличие Московския държавен институт по международни отношения към Министерството на външните работи на СССР. Дипломирал се е в катедрата по международни отношения, специалност скандинавски езици. Кандидат е на юридическите науки. Константин Косачов е бил зам.-директор на втория европейски департамент на Министерството на външните работи на Русия. Нееднократно е бил избиран за депутат в Държавната дума. През 2012 г. е назначен за ръководител на Руската агенция за хуманитарно сътрудничество (Россотрудничество) и специален представител на президента на Русия за връзките с държавите-участнички в ОНД.

За никого не е тайна, че сега в чужбина образът на Русия е несправедливо принизен

ние на ситуацията в Сирия, то веднага се заявява: „Това е, защото Русия има там база и огромни икономически интереси“. И съвсем не е важно това, че истинска база там вече отдавна не съществува, а реалните интереси на Русия едва ли са по-големи от тези на някои други страни... Същото ставаше и при ситуациите в Либия, в Ирак и много други случаи. Не смятам изобщо, че при реализацията на нашите национални интереси съображенията за запазването на имиджа ни трябва да доминират над същностните неща – тъкмо обратното. Но трябва да знаем, че щом вече е възникнала такава ситуация, която удобно се използва и създава допълнителни проблеми за Русия, трябва да бъдем многократно по-активни при разясняването на мотивите за нашите външнополитически действия, когато, бидейки всъщност прави, оставаме неразбрани за останалия свят. И третата причина, която, според мен, сега се отразява негативно върху образа на Русия, това са целенасочените и съзнателни действия, насочени към дискредитацията на нашата страна като геополитически (икономически, регионален и т.н.) съперник. Имиджът на която и да е страна в съвременния глобален и наситен с информация свят, дори би могло да сенарече информационно зависим свят – това е също такъв важен фактор в

конкурентната борба, като нейната икономическа и военна мощ, географското положение, транспортните възможности и т.н. Този образ може изкуствено да се идеализира или да се занижава, при това не само на самия себе си. Имиджът на Русия е очевидно занижен по един много изкуствен начин. Русия, от която се страхуват, непонятната Русия, Русия , която не обичат, се оказва един по-слабо конкурентен партньор в проектите по енергетиката, в инвестициите и по много други въпроси. Когато започват спорове за това, къде да мине поредният тръбопровод, или с кого да се встъпи в промишлено сътрудничество в дългосрочен план, образът на една или друга страна се оказва един от факторите (понякога даже решаващ), който определя едно или друго решение. В резултат на това чрез използването на политически и информационни технологии на обществеността в чужбина се налага традицията или модата негативно да се тълкува всяко едно събитие в нашата страна. Това е една своеобразна негативна информационна блокада, при преодоляването на която ние далеч не искаме да игнорираме нашите реални проблеми, но искаме да се постигне един адекватен баланс на позитивната и негативната информация. Записа Анна Федякина, Русия и България

СПЕЦИАЛНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РАЗДЕЛИ ЗА РУСИЯ, НАПИСАНИ И ПУБЛИКУВАНИ ОТ RUSSIA BEYOND THE HEADLINES, ОТДЕЛ ВЪВ В. РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА (РУСИЯ), ИЗЛИЗАТ В СЛЕДНИТЕ ВЕСТНИЦИ: ДУМА, БЪЛГАРИЯ • THE NEW YORK TIMES, THE WASHINGTON POST И THE WALL STREET JOURNAL, САЩ • THE DAILY TELEGRAPH, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ • LE FIGARO, ФРАНЦИЯ • THE ECONOMIC TIMES, ИНДИЯ • FOLHA DE S.PAULO, БРАЗИЛИЯ • LA REPUBBLICA, ИТАЛИЯ •EL PAIS, ИСПАНИЯ •LA NACION, АРЖЕНТИНА •SÜDDEUTSCHE ZEITUNG, ГЕРМАНИЯ • ПОЛИТИКА И ГЕОПОЛИТИКА, СЪРБИЯ • LE SOIR, БЕЛГИЯ • MAINICHI, ЯПОНИЯ • EL OBSERVADOR, УРУГВАЙ • SOUTH CHINA MORNING POST, КИТАЙ, САР ХОНКОНГ • CHINA BUSINESS NEWS, КИТАЙ • EUROPEAN VOICE, ЕС • TODAY, СИНГАПУР • JOONGANG ILBO, ЮЖНА КОРЕЯ • NAVBHARAT TIMES, ИНДИЯ • THE AGE И THE SYDNEY MORNING HERALD, АВСТРАЛИЯ • ELEUTHEROS TYPOS, ГЪРЦИЯ • THE GULF NEWS И AL KHALEEJ, ОАЕ • . E-MAIL INFO@RBTH.RU. ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ НА TTP://RBTH.RU/ABOUT ДУМА СЕ ИЗДАВА ОТ „ДУМА 2008“ ЕООД, СОФИЯ – 1000, УЛ. „ПОЗИТАНО“ 20А. TEL: +359 02 97 05 200; ПЕЧАТ: “НЮЗПРИНТ“ ЕООД – 1113 СОФИЯ, УЛ. „ТИНТЯВА“ 100

ЧЕТЕТЕ НА

ИГРА НА ДУМИ

Тачка, иномарка... японка Алексей Михеев, ЛИНГВИСТ

„Тачка“ означава количка с две дръжки и едно предно колело. След 1970 г. обаче, когато в Съветския съюз за-

работи филиалът на италианската автомобилна компания ия ФИАТ и хората започнаха масово да купуват коли, тази дума придоби нов смисъл. Дотогава на колата казваха просто „машина“; и фразата „Той има машина“ означаваше само едно, не перална или шевна, а именно лека кола – при това притежаването на кола даваше на собственика висок социален статус. А когато повечето се сдобиха с коли, вече не беше модерно да се гордееш с тях; дори обратното, възприе се едно пренебре-

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ОКТОМВРИ_24 2013

жително отношение към тях като към нещо второстепенно или помощно – тогава започнаха иронично да наричат колата „тачка“ (таратайка). „Поймать тачку“ (Да стопирам таратайка) се превърна в синоним на израза „да хвана такси“: имаше недостиг на официални таксита и можеше просто да застанеш на ръба на тротоара, да вдигнеш ръка и почти веднага пред теб спираше кола, чийто шофьор нямаше нищо против да припечели нещо. През 1980-те години повече-

марките“ станаха много, започнаха да ги различават – най-марковите се сдобиха със свои специфични руски названия. „Мерцедес“ получи ироничното име „Мерин“ (скопен кон), немското BMW получи ново руско име не от първите си три букви (като „Мерцедес“), а само от една: нарекоха го „Бумер“. В днешна Русия като че ли най-популярни станаха японските марки: Тойота, Хонда, Нисан и т. н.; за тях се използва умалително-ласкателното обобщаващо название „японка“. На големите

то коли започнаха да се внасят от чужбина. Марката нямаше никакво значение – важното беше да е чужда. Езикът отбеляза този факт с появата на нова дума: „иномарка“ („ино“ – съкращение от „иностранная“ (чуждестранна), а „марка“ си е „фирмената марка“). Сега вече притежаването на „иномарка“ (а не просто кола) стана признак за висок социален статус. А пренебрежително да наричаш своята „иномарка“ тачка (таратайка) стана още по-модерно. През 1990-те, когато „ино-

Сканди Проверете речниковия си запас

коли по принцип казват „джип“, докато най-скъпите марки си запазват имената: „Бентли“, „Мазерати“ , „Инфинити“. А социалното разделение според марката на колата може да се илюстрира с думите на една млада собственичка на „Ауди“, която сърдито се оплаква, че се лепят някакви си там Опели и Фолксвагени...

Избрани стихове от руски поети

По професия Руслан е фотограф. Прави сватбени снимки и снимки на различни други празници, фоторепортажи, фотосесии,снима пейзажи и портрети... А поезия пише за

душата, между другото. Тези две дейности много си приличат: хубавите снимки, както и истинската поезия, се правят със сърце, иначе не става. И това на него му се удава.

СНИМКА ОТ ЛИЧНИЯ АРХИВ

РУСЛАН СУХУШИН

Еду в метро напротив темного окна – в нем отражается чмо какое-то – голова маленькая, узкая, плечи широкие, как при перестройке. Смотрю на него – глаза закрываются, спать охота, а сам вспомнил, как давным-давно, а на самом деле недавно, лет семнадцать назад, стоял точно такой же – голова маленькая, плечи широкие – перестройка, тогда было так модно, на голове шапка-петушок, черная, с полосками посередине, красными и коричневыми, и кажется еще желтыми – как я хотел пидорку! стоял в очереди на Проспекте Мира,в обувной магазин,за ботинками саламандровскими. Мама случайно проходила мимо, увидала очередь, спросила что дают, заняла очередь, сбегала к телефону, позвонила за две копейки,

Руслан Сухушин а может уже за пятнадцать, не помню, я приехал – у меня не было тогда ботинок, и встал в очередь. Было холодно – зима тогда была морозная, я замерз, четыре часа на улице, в старых стоптаных туфлях, куртке с широкими плечами, и шапке для лыжников. Но купил. Долго потом их носил. Серые.

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА Наконец-то прочел «Войну и мир». Гениальный роман, но не более того.

– А у вас есть что-нибудь вегетарианское? – А как же! Водка из отборных сортов пшеницы, пиво из ячменя, вино и коньяк из винограда!

4 ОТГОВОРИ

– Мама! Я хочу путешествова-

Кухнята на якутите не е толкова бедна, колкото мнозина си мислят. Тя все още не е проучена и затова много неща са забравени. Според историците при якутите на първо място е млечната, след това растителната храна, а месо се е консумирало малко. Предлагам ви да опитате ястието суорат.

Ще са ни нужни: 1 литър пълномаслено прясно мляко, 100 грама сметана.

Начин на приготвяне: Млякото се вари на слаб огън, докато кипне, в тенджера с дебело дъно. Сваля се от котлона и се оставя на стайна температура. Когато изстине до 35 градуса, към него се добавя въз-

кисела сметана и се разбива енергично до образуването на гъста пяна. Плътно се затваря с капак, поставя се на топло място или добре се увива с дебел плат или хавлиена кърпа. Когато след 2–3 часа сместа се сгъсти, тя се поставя на хладно място, най-добре в хладилника. За подобряване на вкуса и за

разнообразие може да се добави прясна сметана. Понякога се добавя разтопено масло в пропорция 100 грама на 1 литър, като сместа се разбива, преди да се поднесе на масата. Суоратът обикновено се сервира в стъклени чаши или купички малко преди лягане. Готвач Юс

FOTOIMEDIA

Руска кухня Якутското ястие СУОРАТ

ть, купаться в бассейне, иметь машину и ничего не делать! – Сынок, для этого вначале надо хорошо научиться бить мимо ворот. Слишком много людей тратят деньги, которые они не заработали, на вещи, которые им не нужны, чтобы впечатлить людей, которые им не нравятся.

Наши хора

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

ЧЕТЕТЕ НА

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 24_2013

РАЗГОВОР С ТЕОДОРА ДИМОВА

А децата се гледаха сами... „ХОРАТА МИ СПОДЕЛЯХА, ЧЕ В СЪДБАТА НА ГЕРОИТЕ РАЗПОЗНАВАТ СВОЯТА СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ“

Теодора Димова запозна руските читатели с романа си “Майките”

През последните десетилетия в Русия се издават само отделни стихосбирки на български автори. Докато не настъпи пробивът. Най-накрая през 2012 г. бяха преведени на руски език и издадени наведнъж пет книги, които с излизането си се превърнаха в сензация за съвременната българска литература. Сред тях е и романът на Теодора Димова „Майките“. Заслугата за популяризирането на проекта „Новият български роман“ на руския книжен пазар принадлежи на Министерството на културата на Р. България, Българския културен институт в Москва и Руската държавна библиотека за чуждестранна литература „М. И. Рудомино“. Книжният център „Рудомино“, издал романа „Майките“, покани Теодора Димова да гостува на Московския международен панаир на книгата, за да представи лично своята книга на руския читател и заедно да дискутират по вечната тема – може ли литературата да промени заобикалящата ни действителност. Изглежда Теодора е открила своя отговор на този въпрос. В сюжета на романа ви е заложено реално събитие, разтърсило навремето цяла България. Става дума за убийството на едно момиче от две негови съученички. Зад този факт виждате ли задълбочиласетенденция,анесамопроява на агресия сред подрастващите? Най-напред исках да намеря за себе си обяснение на това, защо едно дете убива друго. Аз самата съм майка на две деца горе-долу на същата възраст. Още помня чувството – сякаш потръпнах. Намерихте ли отговор на въпроса защо едно дете убива друго дете? Причината за детската престъпност е в онзи период на

ИРИНА РОМАК

дълбоки промени, които преживя цялата страна. Родителите прекалено се вживяха в своите възрастни проблеми – емиграцията, търсенето на ново място в живота. И децата се гледаха сами. Оставиха ги беззащитни в този нов свят, който нахлуваше от всички страни. Децата поемаха агресията от възрастните и я обръщаха към света. Самотата стана много по-страшна за децата, отколкото за възрастните. Защото ние имаме вече изработени някакви защитни механизми. В романа ви се разказва за семействата на седем деца, участвали в трагичните събития. Това реални хора ли са? Не, персонажите ми нямат прототипи в реалния живот. Но след излизането на романа много хора ми споделяха, че в съдбите на героите разпознават собствената си семейна история. Романътвисепревърнавзабележително събитие в литературния живот на България – удостоен е с национални и международни награди в областта на литературата, вече е преведен на десет чужди езика. Смятате ли, че тази негова известност може да бъде нещо като гаранция за намаляване поне малко на жестокостта в заобикалящия свят? След излизането на книгата към мен се обърнаха много обществени организации с молбата да участвам в изготвянето на закон за защита на децата. Минаха години, но подобни закони така и не се приеха. Струва ми се, че литературата е безсилна да промени директно които и да било държавни закони. Затова пък може да повлияе на отделния човек. Защото всеки от нас поддържа отношения с близките хора. Понякога това се превръща в един истински капан, от който не можеш да се измъкнеш. В този смисъл романът е универсален и разбираем за всички. Конкретно във Франция той излезе по време на младежките бунтове, когато

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2013, ФДБУ “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

Вижте новини за Русия в пощенската си кутия! ruskidnevnik.com/subscribe

В следващите си романи се обръщате към темата за християнството и вярата. Според вас дали спасението на човечеството се крие във възраждането на религията? Вярата е естествено присъща на човека. Рано или късно всеки се среща с Христос. И това е най-важната среща в живота на човека. Днес съжалявам, че загубих напразно много време с увлечението си по мистиката и езотериката, четейки Блаватска и Щайнер. Макар че това може да е бил моят дълъг път към църквата. Смятате ли, че днес същите тези младежи могат да се вслушат в църквата? Днес църквата губи авторитета си сред младежите. И може би именно писателите ще могат да предадат вечните истини. Всеки християнин трябва да бъде нещо като проповедник. Защото човек има нужда от Бог. Иначе е нещастен и непълноценен за себе си. Човекът се опитва да се самозалъже, да замени празнотата в душата си с мимолетни неща, но въпреки всичко това не му носи удовлетворение. Българската литература лека-полека се завръща на руския пазар. А как е представена съвременната руска проза в България? Да, у нас се издават някои известни руски автори. По-специално това са Александра Маринина, Борис Акунин. Но кръгът на днешната читателска публика съвсем се е стеснил и това не засяга единствено руската проза. А що се отнася до културните и литературни връзки с Русия, то през последните години те бяха сериозно нарушени. Както се знае, лесно е да се руши. Докато възстановяването след това е много трудно. Интервю на Светлана Сметанина

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

Недетски въпрос: Имало ли е секс в СССР?

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин.

подрастващите от покрайнините на града палеха коли. Тогава френската преводачка ми каза така: „Този роман е написан за нас“.

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете: в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

в София Дея Йорданова

Ноември 14

pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07