Русия и България

Page 1

В рамките на проекта RUSSIA BEYOND THE HEADLINES

РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ С ВЕСТНИК

Чиновници

Интервю на министъра по въпросите на Откритото правителство Михаил Абизов

Руските писатели в търсенето на истински герй

Заместници, помощници, управляващи... - с какво се различават от другите?

СТР. 04

KOMMERSANT

Литература © РИА “НОВОСТИ”

Въпрос-отговор

СТР. 08

СТР. 05

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

ЧЕТВЪРТЪК, 28 ФЕВРУАРИ, 2013

Поглед от Москва Източна Европа не е готова да каже „не“ на атомната енергетика NOTA BENE

Мирният атом спечели битката в Европа

AFP/EASTNEWS

И така, в България се проведе национален референдум, иницииран от Българската социалистическа партия начело с бившия министър-председател Сергей Станишев. Какви са резултатите? АНДРЕЙ РЕЗНИЧЕНКО РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

На референдума гражданите трябваше да отговорят на въпроса: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Първоначално въпросът беше формулиран: “чрез възобновяване строителството на АЕЦ „Белене“ (търгът за

нейното изграждане бе спечелен през 2006 година от „Атомстройекспорт“, който победи американската компания „Уестингхаус“). Впоследствие обаче властите промениха формулировката, като я направиха понеутрална. Освен това действащият министър-председа-

Сега за българската опозиция е важно да бъде запазена победата на проекта „Белене“

тел Бойко Борисов, който взе решението за прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“, призова своите привърженици (на партия ГЕРБ) да гласуват „против“. Активността на избирателите на референдума надхвърли минималния праг, като достигна 21,2%. За изграждането на АЕЦ гласуваха 60,6%, против – 37,9%. Сега, съгласно законодателството в България, въпросът ще бъде разгледан от парламента. Ако активността бе достигнала 60%, то проектът можеше да се счита за утвърден без да бъде разглеждан от депутатите. „От морална гледна точка аз не мога да си представя, че някой ще зачеркне мнението на почти един милион души (населението на България е малко над 7 милиона души). Освен това данните от референдума сочат, че след следващите избори в България въпросът за АЕЦ „Белене“ отново ще бъде поставен на дневен ред“, смята членът на инициативния комитет в подкрепа на референдума Таско Ерменков. Резултатите от гласуването са прецедент за Европа след Фукушима. Сега за българската опозиция е важно да бъде запазена победата на проекта „Белене“, защото цялата дискусия през последните месеци на подготовка на референдума гравитираше именно около плюсовете и минусите на този проект. „През лятото на 2013 г. предстои провеждането на парламентарни избори в България. Наблюдателите разглеждат резултатите от референдума като проекция на гласуването за БСП или ГЕРБ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2

Православие Свещеник възстановява църкви с помощта на фейсбук

Чудодейният ефект на отец Георгий По инициатива на президента на Русия фестивалът получи статут на общоруски празник на науката и знанията и се провежда на стотици платформи.

На входа на църквата в село Кутуково, Владимирска област, виси обява с големи букви, която гласи: „Всички тайнства са безплатни. Безплатни записвания“. „След ръкополагането ми през 95-а ме изпратиха тук без пукната пара в джоба. Църквата беше заключена, а наблизо имаше стара столова, която ми заръчаха да превърна в храм. Даже ми остана

СНИМКА ОТ ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ

АННА ШАТАЛОВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Отец Георгий успя да върне на селската църква предишния облик

скица с мястото на олтара и формата на купола“. За да възстанови една от залите на църквата, на отец Георги се наложило да лепи плочки и да усвоява други професии. Отец Георги поема църквата „Свети Никола“ преди 10 години и за това време успява да възвърне на овехтялата църква нейния предишен облик. Вярно, че само на едната й половина. На другата предстои ремонт. За възстановяването на храма, построен от потомствените дворяни от рода на генерал Орлов, на свещеника се наложило да се регистрира във фейсбук. - С Божията помощ и чрез фейсбук успяхме да съберем

Минус Василий Шукшин Юрий Совцов РЕДАКТОР

Д

нешните деца не обичат да четат, уви, това, както се казва, е медицински факт. На мен лично не ми се налага дълго да търся пример за това – внукът ми по цели дни прекарва в интернет и ако не е учебник, той книга разгръща крайно неохотно и веднага я затваря, ако край него няма възрастни. Защо става така? Няма нищо страшно, утешават ни медийните специалисти – съвременният човек получава информация не от книги и вестници, а от монитора на компютъра. Де да беше така! Социолозите обясняват, че е изключително малък броят на потребителите, които са в състояние да прочетат обемен текст в интернет, болшинството от тях хвърлят око само на няколко реда, на единдва абзаца, а основно разглеждат картинки... Училището би могло да промени тази ситуация, но, уви, за последните няколко години литературата в училищната програма значително се сви, от нея изчезнаха Илф и Петров, Каверин, Стругацки, Шукшин, Висоцки... В Русия се води разгорещен дебат по този въпрос. В следващия брой ще говорим за всички промени в системата на средното образование и ще узнаем дали децата ще заобичат да четат книги.

НОВИНИ Във ФИФА са доволни След президента на Международната федерация по футбол (ФИФА) Йозеф Блатер усилията на Русия за подготовката на световното първенство през 2018 г. са високо оценени и от генералния секретар на организацията Жером Валке: „Ние обсъдихме текущото положение със строителството на стадиони във вашата страна. Засега цялото строителство върви съгласно плановете“. Припомняме, че световното първенство по футбол през 2018 г. ще се проведе в 11 града на Русия. Мачове ще се играят в Москва („Лужники“ и „Спартак“), СанктПетербург, Самара, Саранск, Ростов-на-Дон, Сочи, Казан, Калининград, Волгоград, Нижний Новгород и Екатеринбург.

Изпит за компютъра

1 млн. и 300 хил. рубли – казва той. – Там попаднах на много отзивчиви хора, които по копейки събраха тази сума. Така разбрах, че храмът може да бъде възстановен без помощта на богати спонсори, а с добрата воля на обикновените хора.

За справка През 1917 г. в Русия има 78 хил. храма и 1253 манастира (по данни от световната интернет енциклопедия „Уикипедия“). През 1991 г. остават около 7,5 хил. храма и 16 манастира. Повечето църкви са превърнати в музеи, складове, архиви, културни домове. Според патриарх Кирил са необходими 100 млрд. рубли за възстановяване на руските храмове.

ИТАР-ТАСС

От началото на февруари 50 училища на Москва се включиха в експеримент по внедряване на електронни учебници. Конкурсът за създаване на нови учебници вече приключи. Имаше само едно условие – да се ръководят по утвърдените учебници. Бяха подадени 80 заявки от 24 фирми – производители на електронни книги. На основата на конкурса бяха избрани 11 учебника по различни предмети, в това число по физика, руски език, математика, химия... Новите учебници могат да провеждат контролна работа и да я изпращат на учителя, да показват тематични филми...


02

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Прогноза Плановете са до 2018 г

ДЕТАЙЛИ

Русия: каква ще бъде след 5 години?

Магнит за инвеститори

ЕЛЕНА КУКОЛ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Пенсиите в реално изражение ще се увеличат с 20-28 процента, а средният размер на трудовата пенсия за старост ще бъде не по-малко от два екзистенц минимума на пенсионера. Опашките за детските градини трябва да изчезнат. В документа се съдържат общо пет приоритетни задачи. Първата задача е да се повиши националната конкурентоспособност и производителност на труда, да се създадат условия за ефективно развитие на вътрешните и външните пазари. Втората задача е да се по-

виши качеството и достъпа до услугите в социалната сфера, като те бъдат ориентирани към ефективно удовлетворяване на нуждите и потребностите на хората. Третата задача е да се реши основно жилищния проблем, като се разгърне масово строителство на качествени и достъпни жилища, а така също да се повиши качеството и надеждността на обществените услуги за населението. Четвъртата задача е да се повиши ефективността на държавното управление и качеството на държавните услуги. Накрая петата задача е да се осигури балансирано регионално развитие и да се създадат нови центрове на икономическо развитие в южната и източната част на страната. В документа се посочва, че всичко това ще изиска формирането на нов модел на икономическо развитие на нашата

Мирният атом спечели битката в Европа ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

Очевидно е, че дискусията ще продължи, защото съдбата на проекта ще зависи фактически от това, кой ще спечели парламентарните избори и ще сформира правителство“, смята независимият експерт по атомна енергетика Александър Уваров. Днес позицията на Бойко Борисов и неговите привърженици се свежда до една теза: Електроцентралата струва 10 милиарда евро, с които бюджета не разполага. И дори хората да гласуват „за“, тези

пари няма откъде да се намерят, освен ако не бъдат отнети от пенсионерите, твърди действащия премиер. „През 2010 г. Бойко Борисов постави редица условия за старта на проекта АЕЦ „Белене“, едни от които бяха обявяването на твърда цена за електроцентралата, при това с отчитане на всички инфлационни индекси, запазване на дял от 51% в проектната компания за българския участник – НЕК, финансиране на проекта без средства и дори без гаранции от българския бюджет и привличането на европейски

Смяна на работата

KOMMERSANT

На разширено заседание на кабинета бяха обсъдени основните насоки на развитие. След 5 години доходите на гражданите трябва да се увеличат 1,3-1,4 пъти.

Кабинетът обсъжда предложение за създаване на особена икономическа зона в Калужска област. Особените икономически зони са нужни за привличането на инвестиции. За седем години в руските особени икономически зони са се установили 326 фирми от 21 държави. 57 от тях са с чуждестранен капитал. През 2012 г. тези зони донесоха на бюджета 7 милиарда рубли от данъци, което бележи ръст от 74 процента.

Какво ги очаква руснаците след пет години? Отговорът вълнува всеки един

страна. Предишният модел, преди кризата, който се основаваше върху постоянното нарастване на цените на нефта, вече е непригоден. Ще приведа няколко цифри. Ръстът на родните високотехнологични електронни продукти ще бъде над 2,3 пъти, делът на нашите елек-

тронни изделия на вътрешния пазар в приоритетните сегменти ще нарасне с 25%. Делът на лекарствените средства родно производство ще се увеличи с 25-50%. В резултат на повишаването на достъпа до транспортните услуги към 2018 година показателят за транспортна подвижност на населението ще се увеличи с 40%. Ще нарасне пропускателната способност на железопътната мрежа, включително на БАМ и Транссиб. Относителният дял на руската селскостопанска и продукция и храни в общия обем на техния

инвеститори за проекта. Всички тези условия бяха изпълнени“, напомня Сергей Новиков, официален представител на „Росатом“. По онова време към проекта АЕЦ „Белене“ се включи френската инженерингова компания „Алтрон“ и финландският концерн „Фортум“, които заедно с „Росатом“ поеха финансирането на изграждането на електроцентралата за фиксирана цена от 6, 297 млрд. евро, поемайки върху себе си всички инфлационни рискове. При това контролният пакет акции оставаше у НЕК. Всички тези договорености бяха скрепени с подписаните меморандуми за създаването на проектна компания. Нито един лев от бюджета на България нямаше да бъде похарчен по проекта.

Но въпреки това Бойко Борисов взе решение проекта да бъде спрян, и това се случи през пролетта на 2012 г., след визитата на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в страната. „Сега поредната конфронтация се разгръща в Чехия, в търга за изграждането на АЕЦ „Темелин“: Шкода/ Атомстройекспорт срещу „Уестингхаус“. Преди да подаде оставка, Хилъри Клинтън посети Чехия, където на срещата си с ръководителя на МвНР Шварценберг тя открито призоваваше победата да бъде присъдена на американците. Това отврати чехите. Вероятно тази силна подкрепа на Клинтън е една от причините Шварценберг да загуби президентските изборите в страната“, казва чешкият политолог Ондржей Мразек.

Доходите на руснаците след 5 години трябва да се увеличат 1,3-1,4 пъти

ресурс ще достигне: на зърното – най-малко 99,6%, захарта – 88%, растителното масло – 86%, картофите – 98%, месото и месните продукти – 86%, млякото и млечните произведения – 85 процента. Обезпечеността със спортни съоръжения през 2018 година ще се нарасне не помалко от 1,5 пъти. Обхватът на децата с допълнително образование на възраст от 5 до 18 години ще достигне до 71 процента. Обемът на жилищното строителство ще се нарасне до 80-110 млн. кв. метра годишно.

Защита от кибератаки Владимир Путин възложи на Федералната служба за сигурност да създаде държавна система за предотвратяване и ликвидиране на последствията от компютърни атаки срещу всички информационни ресурси на Русия. В съответствие с подписания указ, ФСБ ще организира дейностите по създаването на държавната система, ще следи за изпълнението на тези дейности, във взаимодействие с държавните органи ще осигурява функционирането на нейните елементи, а също така ще разработи методи за откриване на компютърни атаки.

НАЙ-СЛАБОТО МЯСТО Е ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИ

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГРУЗИНСКОТО ВИНО

ГЕРМАНИЯ

ГЕРМАНИЯ

Експертът Йозеф Ауер оцени положително макроикономическото и психологическото значение на първия участък от газопровода „Северен поток”, който заработи през ноември 2011 г. След 8 октомври, за когато е насроченото тържественото откриване на втория участък, пропускателната способност на новия руско-европейски транспортен коридор ще достигне прогнозните 55 милиарда кубически метра природен газ годишно.

Трудовите имигранти в Руската федерация не бързат да се явяват на изпит по руски език, който от 01.12.2012 г. стана задължителен. По закон сега не може да се получи разрешително за работа без удостоверение за издържан изпит. Четенето е най-слабото място при имигрантите, защото дори тези, които говорят сносно руски, не четат книги. През малкото свободно време, с което разполагат, гастарбайтерите признават, че гледат телевизия и най-вече спортни предавания.

Пчели-сибиряци Малкото иновационно предприятие „АпиМастер“, създадено на базата на Томския държавен университет (ТДУ), се е заело със селекционирането на зимоустойчиви пчели, адаптирани към суровите условия в Сибир. Благодарение на този проект района ще успее да възроди пчеларството. Според учените, Томска област е удачно място за получаване на мед, тъй като горският мед се смята за един от най-добрите.

Откраднаха град Столичната полиция задържа бившия началник на териториалното управление на Росимущество за Москва. Той е заподозрян в измама в размер на 10 милиарда рубли. Задържаният е замесен в злоупотреби, свързани с над 100 обекта от държавното имущество, т.е. цял един малък град. Също така са арестувани и няколко бизнесмени, управител на търговска банка и сътрудник на застрахователна агенция.

ФОТОФАКТ

ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ „СЕВЕРЕН ПОТОК“ Е ВЕЧЕ ИЗГОДЕН НА ЕВРОПА

Специалистите констатират, че съветската структура на трудовия пазар, която предполагаше дълга работа в една и съща фирма, вече е факт от миналото. Руснаците сменят работата си по-често от европейците. Съгласно данни на националната статистическа агенция Росстат, над 11 процента от цялото заето население работят на основната си работа под една година, а 0,7 милиона от тях – под един месец.

ГРУЗИЯ

“РОСНЕФТ“ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА САЩ

40 ГОДИНИ ОТШЕЛНИЧЕСТВО САЩ

Директорът на управлението за мониторинг на потребителите „Роспотребнадзор“ Генадий Онишченко заяви, че има готовност за преразглеждане на въпроса за допускането на грузинска продукция на руския пазар, ако бъде подадено заявление. Задължителното условие обаче е извършване на предварителна проверка на грузинските предприятия от „Роспотребнадзор“. Грузия изяви готовност да предостави всички условия на руските експерти. С една дума, вече няма пречки.

При посещението на Игор Сечин, директор на „Роснефт”, във Венецуела бе подписан пакет документи за разработването на нефтени и газови проекти в шелфа на страната, за създаването на съвместно предприятие и няколко други споразумения. Това каза самия Игор Сечин пред журналисти. Той съобщи, че новите договорки позволяват на „Роснефт” да започне оценка на проекти в офшорната зона на Венецуела, които представляват голям въглеводороден ресурс.

През 1978 г. в едно затънтено кътче в Сибир съветските геолози открили семейство от шест старообрядци, укрили се в тайгата. Зрелището представлявало средновековна картина. След смъртта на старейшината Карп семейството се разпаднало. Останала само дъщерята на Карп Агафия. „С божията помощ ще преживея“ – казала тя и останала. И до днес е жива. Четвърт век по-късно 70-годишната дъщеря продължава да живее сама на високия склон над река Абакан.

ИТАР-ТАСС

“ПАРКЕР” ДОЙДЕ НА ГОСТИ Британският актьор Джейсън Стейтсън преди московската премиера на филма „Паркер“ на Тейлър Хекфорд се срещна със зрители в киноцентъра „Формулата на киното“.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”


www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

ДРАКОНЪТ ОТЛЕТЯ ОТВЪД ОКЕАНА. ИЗГЛЕЖДА ЗАДЪЛГО

ДМИТРИЙ ДИВИН

Фьодор Лукянов, АНАЛИЗАТОР

Н

е толкова отдавна руснаците преживяха, почти без да я забележат, една знаменателна дата – 90 години от създаването на СССР – държава, която и до ден днешен е родина за повече от четири пети от жителите на Русия. Впрочем и 25 декември 1991 г. – денят на прекратяване на съществуването на Съюза – протече учудващо делнично. Един западен дипломат си спомня, че е бил поразен от отсъствието на хора на Червения площад, където той отишъл вечерта, в която Михаил Горбачов подава оставката си. Обществото, уморено от проточилата се агония на съветската държава, чийто истински край беше настъпил пет месеца преди това, през август, възприемаше фор-

малното й задраскване с облекчение и надежда за нова епоха. Но колкото повече се отдалечаваше моментът, в който СССР изчезна, толкова поожесточени ставаха споровете за него. Осъзнаването на необратимостта настъпваше бавно, защото на първо време бяха малко тези, които изглежда можеха да повярват, че самостоятелна Украйна или суверенен Киргизстан – това са сериозни нещо и за дълго, а може би и завинаги. И до ден днешен руското общество не е убедено, че нашата днешна държавност е пълноценна, защото е парченце от една друга, „истинска“ страна Ние свикнахме да изчисляваме това, което Русия е загубила с разпадането на СССР. А какво е спечелила? Печалбата – това е обратната страна на загубата. Русия се лиши от статута на свръхдържава,

какъвто не е имала до средата на ХХ век, и няма да има и занапред. Ще рискувам да кажа - никога. Геополитическият факт да бъде едната от двете най-важни страни на света и на сферата на кон-

Какво загуби Русия с разпадането на СССР? И какво спечели? трол, която се простираше върху целия свят, са в резултат от уникално стечение на обстоятелствата, каквото вече няма да се случи. Самото разбиране за свръхдържава от периода на студената война ще отиде в миналото. Русия загуби част от територии, които считаше и счита за свои. Тази рана трудно за-

раства, макар че времето лекува всичко – когато днес става дума например за Крим или за Одеса, предишната носталгична страст вече липсва. В замяна на това Русия спечели голяма свобода. Това е правото да не се участва във всички международни процеси, да се разграничиш от това, което не е от първостепенна важност, да не си свързан с велика мисия, идеологическа догма или с нуждата постоянно да доказваш своята изключителна състоятелност. Дълго време това не се считаше за предимство – на политическата върхушка и на голяма част от обществото им липсваше тази глобална роля. Едва сега става ясно, че липсата на такава роля може да бъде изгодна в свят, в който всеки, претендиращ за абсолютна власт, започва автоматично да отговаря за събития, на които не е в състояние да влияе. Това нагледно се илюстрира от бушуващата в Близкия Изток „арабска пролет“. Ако Русия имаше статута на СССР, на нея би й се наложило активно да се намесва, за да не загуби своята лидерска роля. Именно с това в момента са ангажирани САЩ и резултатът изглежда съмнителен, ако не и противоположен. Стремежът да се окаже на „правилната страна на историята“ доведе дефакто до алианс на Вашингтон с тези същите сили, с които Америка се сражаваше през последните 10 години, и които, ясно е защо, виждат в нейно лице изключително тактически, а не стратегически съюзник. И колкото по-надалеч отива, толкова по-сложно и по-опасно ще бъде да се „сърба попарата“, която е надробила в тази част на света. Русия там отстоява принципи, но в крайна сметка просто ще си отиде, като се фокусира върху понепосредствени нужди. САЩ не могат да си позволят същото. Преди двадесет и една години те „победиха дракона” и дълго време бяха опиянени от триумфа. Но не забелязаха как постепенно заеха неговото място. Авторът е известен руски журналист международник

МЕТРОТО В МОСКВА И НЮ-ЙОРК Александър Генис ПИСАТЕЛ

В

еднъж оприличиха метрото в Ню-Йорк на портрета на Дориан Грей. Наистина, ако решим да проучим разтеклото се на 240 мили петно на сабуея, ще забележим, че пороците, които градът се опитва лицемерно да скрие, са оставили незаличими следи по долните му дрехи... Нюйоркският сабуей постоянно се мъчи да излезе на повърхността. Прокарва се през

града като дълги тегели на шев, който - по смисъла на една пословица - издават мързеливата булка: скрито под повърхността на петдесетина квартала, метрото с гръмовен трясък изскача на естакадата за глътка въздух, а и да напомни за пореден път за себе си. Всъщност няма начин да го забравим: метрото минава толкова „плитко”, че винаги се чува. То е тясно свързано с градския живот и включва социалната му перисталтика – климатът тук е наситено копие на времето в Ню-Йорк. Тук липсва онзи защитен земен

Мнения

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ 28_2013

слой, който отделя подземния от надземния живот и придава особен смисъл на най-интересния метрополитен в Стария свят – московското метро. Метрото в Ню-Йорк не се афишира. Ограничава се до една скромна дупка в асфалта, която те отвежда директно във вътрешностите на града. Входът в московското метро представлява цял архитектурен ансамбъл, наподобяващ храм или гробница. Преходът от едно пространство в друго става по дълъг и бавен ескалатор, който позволява да се адаптирате към новата

Двата метрополитена не са съпоставими - принадлежат на различни цивилизации стихия, която се гордее със своя разкош, херметичност и автономност. Ако нюйоркския сабуей е копие на горния свят, а дори по-лошо от него, то в московското метро е обратно: животът в него е по-шарен, чист и

03

ИЗВОР НА ЩАСТИЕ Ева Ланска „ВЗГЛЯД“

Г

лавната тема в последно време е обсъждането на закона, който забранява американците да осиновяват руски деца. Темата е много тежка за обсъждане, защото и поддръжниците, и опонентите на закона предпочитат да изливат емоции, вместо спокойно да проучат въпроса. Още през 2004 г. вестник „Чикаго Трибюн“ съобщи, че от 1996 г. в САЩ са убити наймалко 12 деца, пристигнали

Да не забравяме най-важното – малките сирачета и инвалиди, които ни гледат с надежда от Русия. Ако руските депутати са толкова загрижени за съдбата на осиновените сирачета, какво им попречи да приемат подобен закон в онези далечни години? От друга страна са разбираеми опасенията по отношение на „зеления коридор“, създаден за чуждестранните осиновители. Децата не трябва да бъдат предавани в чужди ръце на принципа „далеч от очите, далеч от сърцето“. Приемните семейства се търсят, за да може детето да се чувства там по-добре, отколкото в интерната, а не новите родители да морят детето от глад или да му разбиват главата за някакво провинение. В САЩ има подобни печални случаи. Поради това Русия трябва да има възможността да проверява как чуждите осиновители се отнасят към нейните граждани – дали проявяват към тях любов и грижа или ги използват за органи. Без подписването на двустранно споразумение за осиновяване между Русия и САЩ подобен контрол е невъзможен, така

трезвен от горния. И това е разбираемо: московското метро е последното убежище на утопията, чието разпространение от „отделна страна“ се стесни до „отделно подземие“. Сабуеят е градският хранопровод, а метрото - градските обятия. Ако нюйоркчани се спускат в мръсния сабуей по принуда, то московчани излизат с неохота от сравнително безопасното метро. Като че ли московското метро е наследило от националната история страха от открити пространства и опасността от степно нашествие. Страната, която изначално е лишена от естествени граници, защитава фанатично изкуствените си граници.

че известни ограничения по отношение на американските осиновители са напълно уместни. Вниманието на американските власти трябва да бъде насочено и към твърде мекото законодателство по отношение на недобросъвестните родители, които са приели в семейството си малко русначе. Юридическото уреждане на отношенията е общоприетата международна норма. Нека не забравяме, че се намираме в цивилизован свят, а не на пазар за роби, където правилата се диктуват от купувача на жива стока. Но настрана от обсъждането на юридическите и моралните страни на законопроекта нека не забравяме главното - онези най-малки сирачета и инвалиди, които посрещат с надежда всеки възрастен, прекрачил прага на интерната. За да се облекчи тяхната съдба, трябва да се пишат закони и служителите да се потрудят. А младежките организации трябва да им помогнат, вместо да протестират пред американското посолство. Трябва да бъде създадена електронна база данни за децата-сираци, които се отглеждат в руските интернати. Нека тази информация бъде достъпна за всички жители на нашата страна, нека на нашите граждани бъде предоставено правото да осиновяват с предимство. Обществени организации и доброволци биха могли да съдействат при съставянето на базата данни, а държавата би могла да осигури материалните ресурси за създаването на централизирана служба. Една правителствена подкрепа на бизнеса за реализирането на благотворителни програми в помощ на детските домове би могла да помогне много повече, отколкото въображаемата загриженост в резултат на рестриктивни закони. Ева Ланска е писателка и обществен деец

Докато американците - един чергарски народ от преселници – страда от кошмара на клаустрофобията. Те не приемат спускането под земята дори заради безобидните подлези, които са неизбежни в градовете на Стария свят. Освен това двата метрополитена са си чужди, защото принадлежат на различни цивилизации – хоризонталната и вертикалната. Не случайно главните герои на съветската култура - миньорът и космонавтът – са максимално отдалечени от земната повърхност. Докато каубоят с верния си кон е готов за подвизи само когато твърдо стъпва на земята. Печата се със съкращения

СПЕЦИАЛНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РАЗДЕЛИ ЗА РУСИЯ, НАПИСАНИ И ПУБЛИКУВАНИ ОТ RUSSIA BEYOND THE HEADLINES, ОТДЕЛ ВЪВ В. РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА (РУСИЯ), ИЗЛИЗАТ В СЛЕДНИТЕ ВЕСТНИЦИ: ДУМА, БЪЛГАРИЯ • THE NEW YORK TIMES, THE WASHINGTON POST И THE WALL STREET JOURNAL, САЩ • THE DAILY TELEGRAPH, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ • LE FIGARO, ФРАНЦИЯ • THE ECONOMIC TIMES, ИНДИЯ • FOLHA DE S.PAULO, БРАЗИЛИЯ • LA REPUBBLICA, ИТАЛИЯ •EL PAIS, ИСПАНИЯ • LA NACION, АРЖЕНТИНА •SÜDDEUTSCHE ZEITUNG, ГЕРМАНИЯ • ПОЛИТИКА И ГЕОПОЛИТИКА, СЪРБИЯ • LE SOIR, БЕЛГИЯ • MAINICHI, ЯПОНИЯ • EL OBSERVADOR, УРУГВАЙ • SOUTH CHINA MORNING POST, КИТАЙ, САР ХОНКОНГ • CHINA BUSINESS NEWS, КИТАЙ • EUROPEAN VOICE, ЕС • TODAY, СИНГАПУР • JOONGANG ILBO, ЮЖНА КОРЕЯ • NAVBHARAT TIMES, ИНДИЯ • THE AGE И THE SYDNEY MORNING HERALD, АВСТРАЛИЯ • ELEUTHEROS TYPOS, ГЪРЦИЯ • THE GULF NEWS И AL KHALEEJ, ОАЕ • . E-MAIL INFO@RBTH. RU. ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ НА TTP://RBTH.RU/ABOUT ДУМА СЕ ИЗДАВА ОТ „ДУМА 2008“ ЕООД, СОФИЯ – 1784, БУЛ. „ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ“ 113А. TEL: +359 02 97 05 200 ПЕЧАТ: ИПК „РОДИНА“ АД – 1784 СОФИЯ, БУЛ. „ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 113А. TЕЛ: +359 02 97 52


04

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Икономика

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ВЪПРОС – ОТГОВОР

Отвореното правителство вече действа и правят всичко възможно за това. Веднъж казахте, че през последните 10 години се наблюдава спад в нивото на гражданска отговорност. Как тогава да си обясним зимните протести на Блатния площад? По-точно ще е, ако кажем, че спадът се наблюдава през последните 95 години. И нека не бъркаме гражданската отговорност с гражданска активност. Отговорността се състои в това самите гражданите да са загрижени за качественото изпълнение на задачите и функциите на местната власт в техния район, град или село. Що се отнася до гражданската активност, то тя наистина се развива, включително и протестната. Това е добре, гражданското общество се подобрява качествено. Което определено е позитивно. Опозиционерите не трябва да бъдат изключвани от процеса на усъвършенстване на системата за държавно управление. Имаме интерес да си сътрудничим с всички граждани, особено социално активните. Правилният подход е в изслушването на хората с различни възгледи и отчитането на противоположните гледни точки. Това е от значение при формирането на инструментите на Отвореното правителство. Сред критиците има професионалисти и хора, които не са безразлични. Не е лесно да се работи с тях и да се изслушва мнението им, а това е особено важно за властта в намирането и прилагането на правилни решения.

МихаилАнатолиевич,вечеповече от година работите за открито правителство, макар че бюрократичната машина е твърде инертна и по принцип не търпи промени. Според вас имат ли интерес самите чиновници да разкриват информация за дейността си? Ако бюрократичната система не се съпротивлява, тя не би била система. Системата представлява съвкупност от правила, хора, принципи и механизми. Определени правила, наложени със закони, правителствени постановления, от цялата държавна машина изобщо. Без тях би настъпил пълен хаос. И когато започнеш да ги променяш, цялата система се съпротивлява. Така е устроена, има своя кристална решетка. От тази гледна точка няма нищо лошо в бюрокрацията като такава. Бюрокрацията като система на държавно управление не може да бъде напълно съвършена, но има нужда от подобрения и това е нашата задача. Думата „бюрокрация“ придобива траен негативен смисъл, защото се е превърнала в затворена и напълно самодостатъчна система. Донякъде това е следствие от това, че държавата провежда активна патерналистка социална политика, а такова покровителство има и обратна страна на медала. Хората са свикнали президентът, премиерът или началникът да отговаря за всичко. В резултат на това нивото на гражданската отговорност е спаднало през последните 10 години. Обикновеният човек е делегирал отговорности, а понякога и права на чиновника. На този фон класата на бюрократите става самодостатъчна, чиновниците игнорират общественото мнение, защото са свикнали сами да решават всичко. В това отношение бюрократичната машина е неефективна. Това положение трябва да се промени.

ДОСИЕ

Що е то Отворено правителство Отвореното правителство е система на държавно управление, която предоставя на гражданите достъп до документите и дейността на държавата с цел ефективен обществен контрол над държавното регулиране. Тя се противопоставя на опитите за легитимиране на все по-широк обхват на секретност. Един от съществените проблеми в общуването между представителите на държавата и гражданите е в това, че обикновените хора не разбират държавната информация. Прозрачността в държавата често е свързана с регулиране на подотчетната отговорност. Често прозрачността позволява на гражданите в демократичните държави да контролират държавата и ограничават корупцията, подкупите и други престъпления, да търсят начини за повишаване качеството на този процес.

Хората са свикнали за всичко да отговаря президентът или премиерът

70% от населението. Притежава ли Отвореното правителство ефективни инструменти за лечение на този синдром? Според мен начинът да се преборим с него е само един: взаимодействие с властта и изготвяне на съвместни решения – хората трябва да видят как тези решения се прилагат на практика. Без история на съвместния успех, без съвместни постижения, съвместно приети балансирани решения хората ще изгубят напълно желанието си за взаимодействие. Нужен е общ резултат, обща история на успеха. Единствено това дава енергия за последващите съвместни действия. А Отвореното правителство има ли своя история на успеха? Според мен има. На практика правителството преминава към предварително открито обсъждане на всичките си решения още при тяхната подготовка. За министър-председателя Дмитрий Медведев е важно, че в дискусиите участват не само малки групи акредитирани експерти, но и представители на широките социални групи с различни възгледи. И колко решения са приети по този начин? Повече от половината си решения по принципни въпроси правителството взема по този начин. Като например закона за образованието, новата система за оценка на ефективността на регионалното управление. В тази връзка бе

KOMMERSANT

Какво мислят за това самите представители на бюрокрацията? Готови ли са чиновниците да работят ефективно? Далеч съм от мисълта, че държавните служители ходят на работа с идеята „ако може да не правя нищо“. Уверявам ви, всеки ден срещам колеги, професионалисти и порядъчни хора, които са искрено заинтересовани да подобрят системата на държавно управление

Неотдавна в доклада си ръководителят на Центъра за стратегически разработки Михаил Дмитриев определи патерналисткия граждански инфантилизъм като „синдром на социалната безпомощност“ и уточни, че от него страдат около

Правителството използва предварително откритото обсъждане на своите решения

KOMMERSANT

Той идва в политиката от бизнеса. Има намерението да реформира бюрокрацията. Михаил Абизов, министърът на Русия по въпросите на отвореното правителство, отговаря на въпросите на РиБ.

Министърът по въпросите на Отвореното правителство Михаил Абизов

приет правителствен правилник, който е задължителен за всички министерства и ведомства. В него много точно е описана процедурата по предварително обсъждане на всички нормативноправни актове, закони, постановления и наредби на правителството със заинтересованите групи и експерти. Още при подготовката на правителственото решение ние предоставяме публичен достъп до концепцията и ги каним да изготвят свои предложения и забележки. В международната практика това се нарича „публично предложение“ и се прилага във Великобритания, САЩ и другите развити страни. Тоест предварителното обсъждане със заинтересованите групи е задължителен елемент в законодателната дейност на правителството... Не само в законодателната, това е задължителен елемент и при оперативните решения. В този формат правителството обсъжда държавните програми, концепциите по основните дейности и основните документи, свързани с развитието на отделните отрасли. Например държавната програма по здравеопазване, транспорт, националния план за действие в защита интересите на децата и други. В резултат на това дейността на правителството става отворена и прозрачна за всички заинтересовани страни. Сега това се случва не само в кулоарите на властта, но и на открити форуми, включително и в интернет, в което лесно ще се уверите сами. Сега всеки, който желае, има възможност не само да прегледа нормативните документи, но и да се включи в обсъждането на проекта. Например Министерството на селското стопанство подготвя закон за ветеринарното дело – един много сложен документ. Документът е достъпен за обсъждане – можете да изпратите своите предложения и те ще бъдат разгледани. Министерството на здравеопазването дискутира по програмата за модернизация на първичното здравно звено. Министерството на образованието разглежда въпроса за уедряване на вузовете, както и програми за развитие на науката и технологиите. Всичко

това е достъпно за предварително обсъждане, където могат да се включат и интернет потребителите. Вследствие на това правителството прави не десетки, а стотици допълнения в документите, които приема. По този начин само в здравната програмата бяха внесени около 180 поправки и допълнения. Миналата седмица на обсъждане бе подложена държавната програма за развитие на самолетостроенето. Внесени бяха около 65 предложения, от които около 15 от принципно естество, които бяха добавени в програмата. Води се регистър на предложенията за обществено обсъждане, подадени в министерствата и ведомствата, който след изготвянето се публикува в интернет, а после се разглежда от правителството. А предприети ли са някакви конкретни действия? Ще дам един съвсем пресен пример на взаимодействие с бизнессредите, когато се дискутираше законът за индустриалната сигурност. Този документ бе подложен на обсъждане през последните четири години, но без резултат – бизнесът и властта не намираха общ език в решаването на въпроса. А през цялото това време държавата излишно контролираше над 300 хил. предприятия. Разбира се, че при такова ниво на контрол една държавна машина не би се справила както трябва. Нито държавата, нито бизнесът имаха нужда от този начин на работа. И министър-председателят Дмитрий Медведев бе наясно с това, като подкрепи нашата инициатива. След широко публично обсъждане Отвореното правителство съумя да изготви един принципно нов документ, който да отговаря на най-добрите международни стандарти. От тези 300 хиляди предприятия и обекти под постоянен контрол останаха само осем хиляди. Системата на публично обществено обсъждане на големите държавни разходи вече работи и не бива да спира, трябва само да се повишава качеството на този процес. Интервюто взе Константин Новиков


ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ 28 2013

Общество

05

Штрихи към портрета Началници, губернатори и кметове – с какво те се отличават от обикновените хора?

да кажем, че те съблюдават старата руска традиция на „икони за подношение“. Така навремето са наричали иконите, които са били поднасяни като дар на царя, на манастири – с една дума – на началството. Иконите са удобен подарък: ясно е, че за Александър е най-лесно да се избере икона на свети Александър Невски – получателят ще се зарадва. Макар че да вземем самия този Александър Невски е много сложно. В края на живота си той се подстригва за монах и на някои икони е изобразен като воин, а на други – като аскетичен монах. От това зависи и цената – по-приятно е да получиш воин вместо аскет. Други пък търсят според това, за какво помага даден светец. Например навремето продадох свети Никола за подарък на ръководител на едно морско параходно дружество. Свети Никола е извършил три чудесни спасения във вода и затова се смята, че той покровителства всички, които се намират на път, особено по море. Ако се избира за човек, който не е добре познат, то се гледа да се вземе нещо по-скъпо и неутрално – Исус или Богородица. Обикновено в сребърен обков, а ако средствата позволяват – с емайл, бисер или скъпоценни камъни. За дома си чиновниците рядко купуват икони, обикновено го правят по случай раждане на дете или сватба. Старинните икони (до XVII век) се вписват лошо в модерния интериор, затова те избират нещо по-близо до съвременния човек – края на XIX – началото на ХХ век. Тогава са се рисували достатъчно много икони със сребърен и златен обков за богатите търговци. Стилистиката им съответства на вкуса на търговците – пищна, богата, разбираема. С избора на икони се случват и куриози. Веднъж при мен дойде един чиновник с охраната си и ми каза, че обзавежда новата си къща и му трябва икона за трапезарията. Той отхвърли всички мои предложения, сам се разходи, огледа и накрая избра „Тайната вечеря“. Тъкмо хората там са изобразени на трапезата. Какво да му обяснявам, че там става дума за драма, предателство... Друг от едно министерство дойде за икона и дълго избира за подарък на някакъв началник. Най-накрая избра почти за два милиона икона на

ЦИТАТ

Егор Молчанов ГАЛЕРЕЯ «ЕЛИЗИУМ»:

ОЛЕГ СТЕЦЮРА, ПРЕЗИДЕНТ НА АУКЦИОННА КЪЩА „ГЕЛОС”:

„Сред чиновниците на почит е вътрешнокорпоративното общуване, затова 50% от всички клиенти чиновници купуват за подарък антикварни предмети. Често след това тези, които са получили подаръка, идват при нас да проверят цената – те искат да знаят какво е отношението на другите към тях. Други 30% са „интериорници” и търсят предмети за дома си. Обикновено това са хора, които от бизнеса са отишли на държавна служба. Те искат по някакъв начин да закрепят статута си, да се влеят в средата. Те получават средства, апартаменти, но апартаментите без интериор са празни. Колекционерите сред чиновниците са около 5-6%. Тъй като нашата организация съществува вече от четвърт век, аз познавам 30-40% от членовете на правителството. Просто те са ползвали нашите услуги, когато още не са били в правителството. От публичните личности например вицепремиерът Александър Жуков колекционира редки комплекти за шах. Бившият министър на културата Александър Авдеев колекционира холандски майстори, той е много добър познавач на живопис“. ДИРЕКТОР НА АУКЦИОННА КЪЩА (ПОМОЛИ ДА НЕ СЕ РАЗГЛАСЯВА ИМЕТО МУ):

„Делът на чиновниците сред нашите постоянни клиенти не изглежда много голям – 3-4%. Същевременно трябва да ни е ясно, че тези 3-4% осигуряват 30-40% от всички продажби на пазара. Сред тях, разбира се, има колекционери, но не мисля, че те са повече от тези в другите категории от населението. Те купуват главно интериорни антикварни предмети, защото имат достатъчно площ, която трябва да се обзаведе. Често купуват бронзови скулптури, сребърни прибори, комплекти за писане, класическа живопис. Отделен сегмент са подаръците. Тези хора имат всичко – часовници, химикалки – имат колкото душа им иска. Докато

"

Чиновниците купуват главно класическа живопис. Те избират имена, които са им известни от детството, такива, които са изложени в Третяковска галерия – Айвазовский, Шишкин, Суриков, Боголюбов. Цената на тези картини е над един милион долара. „Открити” колекционери на практика няма, тъй като чиновниците не могат да си позволят да показват такива доходи. Те често купуват за подарък картини, обикновено пейзажи, морски пейзажи или класическа гора. Обикновено ни молят да подберем подарък в рамките на 3-10 хиляди долара – в зависимост от ранга на чиновника.

антикварните вещи – това са уникални предмети. Например, неотдавна чиновниците откриха за себе си пазара на букинистиката. Цените на старинните книги все още не са толкова високи, колкото тези на среброто или на картините, а в същото време може да се избере много интересен подарък. Изборът на подаръци има своите особености. Например на генерал от ФСБ никога няма да подарят някаква голота, а по-скоро старинно оръжие или нещо за трапезата. Отделна категория подаръци са наградите: чиновник получава държавна награда и му подаряват същата, но старинна. Не толкова отдавна един високопоставен чиновник получи орден на Почетния легион. След това му подариха орден на Почетния легион от XIX век с диаманти. Разбира се, във връзка с големите корупционни скандали чиновниците се стремят да останат анонимни в покупките си. Те рядко пътуват лично за участие в аукциони на Запад, но охотно купуват именно оттам. Виждате ли, основните капитали често са в чужбина, освен това – удобно е в случай на изпадане в немилост – може бързо да напуснат страната, без да изгубят колекцията си“. ОЛЕГ, ПРОДАВАЧ НА ИКОНИ:

„Чиновниците купуват икони най-вече за подарък. Можем

Президентът Владимир Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу в свободното си време често са заедно сред природата – далече от цивилизацията. Людбимото им занимание е – риболовът

© ВАЛЕРИЙ ЛЕВИТИН/РИА «НОВОСТИ»

Търговци на антикварни предмети и костюми, дизайнери, архитектори, промоутери и други експерти разказаха за вкусовете и предпочитанията на чиновниците – техни постоянни клиенти.

© АЛЕКСЕЙ ДРУЖИНИН/РИА «НОВОСТИ»

Анатомия на чиновника. Вкусове

Критикът и тв водещ Михаил Швидкой не се бои да го мислят за несериозен Исус с обков. След една седмица ми звъни в паника и казва: „Какво друго може да купя за подарък? Донесох му икона на свети Спас, а той не я приема, казва: “Не ми трябва икона, защото съм евреин!“ ВАРВАРА ЗЕЛЕНЕЦКА, “ИНТЕРИОРНО АТЕЛИЕ НА ВАРВАРА ЗЕЛЕНЕЦКАЯ”:

„Общуването с тези хора винаги е безкомпромисно. Действа едно-единствено правило – клиентът винаги е прав. Разбира се, сега вече не са 1990те, много от хората са пътували в Европа, някои имат даже много добри познания по интериорните аспекти.

ЦИТАТ

Елена Первакова

"

Нашата фирма дълго време се занимава с комплекс, който чиновници строяха специално за тях самите. Участниците в проекта отначало се опитаха да намерят готов вариант, но в крайна сметка стигнаха до извода, че е по-лесно да купят земя и да построят затворен комплекс. Къщите са построени в стил ру-

ско имение. Парцелите са от порядъка на 2000-3000 кв. м., а къщите – 400-500 кв.м. Чиновниците имат слабост към малки, камерни места. Те често купуват недвижими имоти в стари вилни селища, защото навремето са наемали вила там и са свикнали с мястото. Бюджетът на един чиновник обикновено е до 3 милиона долара.

© ДМИТРИЙ АСТАХОВ/РИА «НОВОСТИ»

ДИРЕКТОР НА ФИРМА SOHO ESTATE:

Министър-председателят Дмитрий Медведев е известен като страстен любител на фотографията. Основно снима пейзажи

Все пак често купуват, без да мислят – като не пасне, ще го сложат в мазето. Понякога ни се е налагало по няколко пъти да купуваме осветителни тела или мебели за една и съща къща. Бизнесмените и чиновниците имат една принципна разлика в отношението към нас като към професионалисти: бизнесмените разбират, че са наели специалист и се вслушват в мнението ни, а за чиновниците ние сме просто изпълнители. Клиентът може с лекота да забрави за насрочената среща и това става ясно, когато ти го чакаш вече час някъде извън град пред заключената къща. Голяма тежест и влияние в процеса има жената на чиновника, която, като правило, не работи. Един вид авторитарна генералша. В моята практика съм имала даже случаи на активна намеса на бавачки в нашата работа – ние отначало не възприемахме сериозно желанията им, но след това те настойчиво ни бяха препредавани чрез стопанката. По правило тези клиенти наистина плащат добре, но трябва да си готов към подобно отношение. На мен ми е по-лесно да работя с хората от бизнеса, защото те самите се трудят и ценят труда ти. Затова сега не се съгласявам да работя с чиновници“. ПРОМОУТЪР, ЗАНИМАВАЩ СЕ С КОРПОРАТИВНИ ПРАЗНИЦИ:

„Ние работим с депутати и ръководители на московски общински учреждения. Често се оказва, че ръководителят е пенсиониран военен, което изобщо няма връзка със сферата на дейност. Тези хора са от паралелния свят, те са правили кариера на друго място и въобще им е все тая, като става дума за „креативни индустрии“ и „културна политика“. Главната задача е да не се показваш. Когато в такъв офис организират празненство, то основните участници в него са именно началства от най-различен калибър – от прекия началник до най-главния (кмета и него-

вия екип). По правило празненството се организира под надзора на личните помощници на ръководителя. Те се заемат с голям ентусиазъм за тази работа. Те са изключително амбициозни, но същевременно и страхливи хора. Ужасно се страхуват да не направят нещо, което да не се хареса на шефа им, а представата им за това, кое е допустимо и кое – не, е доста специфична. Именно тази ненормална самоцензура води до различни, крайно непристойни от гледна точка на обикновения човек неща – представления на деца в странни костюми (деца – това е хубаво, невинно), певици от кръчмарски тип в дълги рокли и кожи (романси – това е хубаво), представления на приятели на чиновниците (мъже с кореми в костюми – това е достойно и престижно). Самите чиновници не участват в организацията. Те утвърждават сценария, но не се запознават много с него. И както показва практиката, ръководителите се отличават с по-голяма смелост от подчинените си и обичат да се веселят. Междувпрочем, те така се държат пред другите, а какво казват след това на подчинените си, не ни е известно. Понякога помощникът в стремежа си да угоди на началника кани негов любим певец. Хонорарът на такъв изпълнител може да изпразни целия бюджет на празника. В резултат на това се стига до там, че когато звездата идва, няма нито декори, нито нормален звук. Участниците пък са като от архивните снимки от заседанията на ЦК. Чиновниците много обичат да си похапват и да си пийват: пълнени есетри, красиви тестени изделия и други гастрономични радости. Главният алкохол на вечерта е водката. Виното е прекалено просто. Подготено от екип на списание “Болшой город” http://www.bg.ru/ stories/11849/


06

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Действащи лица

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

СЪБЕСЕДНИК ЮРИЙ КИМ

Писател с китара ПОЧТИ ЦЯЛОТО МУ ТВОРЧЕСТВО, ИЗПЯТО ЗА

Песните на Юлий Ким познават даже онези, които не знаят името на техния автор. По-често се случва тъкмо обратното: името му им е познато, но не можеш веднага да си спомниш какво е написал притежателят му. Ким обаче е фолклорен изпълнител. «Губы окаянные, думы потаенные...» – веднъж тази песен прозвуча по радиото като «руска народна». На следващата сутрин Ким вдига телефонната слушалка с думите: «Руският народ слуша». Почти цялото, изпято от него за половин век волно, безогледно творчество, се цитира, навлиза в дълбините на човешката душа. Поет? Композитор? Артист? Драматург? Станислав Рассадин намира просто и изчерпателно определение за своя приятел – „руски писател с китара“. И същият този Рассадин, откривайки в маскарада на Ким скрита печал под смеещата се маска, разкрива неговото истинско амплоа – „Пиеро, престорил се на Арлекин“. Какво е за вас Йерусалим, където сега прекарвате повече време? Там ходя два – три пъти годишно и прекарвам по месец – два. Създадох си кръг от приятели и имам някои литературни занимания. Например рускоезичният алманах, където публикувам. Считате ли Йерусалим за свой дом? Моят дом е Москва. Но като пристигна в Йерусалим, си казвам: „Дойдох си вкъщи“. Може да се каже, че имам два дома. Основният е в Москва. Някъде бяхте казал, че найстариятвиприятелДавидСамойлов не обича вашите бунтарски песни,наричаги„палитицески”. Той казваше: „Пей ми лирицни и худозествени, палитицески не искам”. А вие тогава разграничавахте ли «политицеския» си успех сред публиката от „худозествения”? Да, безусловно. Значи разбирахте кога публиката реагира на бунтарството и кога на неподправената позия? Прекрасно си давах сметка. Нещо повече, винаги съм ценял изключително високо не гражданското разбиране на моите граждански съчинения, а филологическото разбиране на моите филологически съчинения – когато слушателите разпознаваха различните стилистични нюанси. Бих могъл умишлено да подражавам на Вертински, бих могъл да пародирам някакъв старинен романс... Напри-

мер да изпея: „Как лорд Байрон рукой подбоченясь ,/ Как Печорин кручу я ус,/ Неподвижная нижняя челюсть/ Говорит об отсутствии чувств“. Неподвижна челюст, а говори! Радостен съм, когато на това място чувам тих, разбиращ смях – той ме радва не по-малко от гръмогласния смях на някакъв мой езоповски политически текст. На концертите на Висоцки също се чуваше разбиращ смях. Но Висоцки обединяваше всички – интелигенти и лумпени, бандити и правозащитници. А каква е вашата аудитория? Моята аудитория – това, разбира се, е интелигенцията. Просветеното съсловие. И всичките ми словесни „комбинации от три пръста”, които културно се наричаха „езопов език”, намираха отзвук именно сред просветеното съсловие. Давах си сметка , че в професионално училище или военна част това не трябва да се прави. За такива като вас в съветско време казваха: „пее с чужд глас”. Но точно вие пеехте „със свой глас”, при това пеехте свои, а не чужди песни. В крайна сметка така ли стигнахте и до участие в дисидентското движение? Не бива да се преувеличава участието ми в дисидентското движение. Не се поставям наравно с известни правозащитници, пред чието гражданско мъжество се прекланям. Бях само съредактор на „Хроника на текущите събития”. Заех се с това, след като вече се бях отказал да изразявам гласно отношението си към съветския режим. Не исках още веднъж да провокирам съдбата: през 68-ма заради участието ми в дисидентското движение бях изгонен от училището, където преподавах. В какво се изразяваше това участие? Подписах редица писма с пълното си име. Отлично си спомням обръщението към дейците на науката, културата и изкуството. То бе съчинено от Иля Габай, но го подписахме трима – той, Пьотър Якир и аз. По това време вече три пъти бях работил с киното, имах прекрасна поръчка от Театъра на Малая Бронная. Трябваше да избирам между учителството и писателството. Започнах решително да се насочвам към писателството. Исках само моите деветокласници да завършат, но бях отстранен от училище. Бях извикан на разговор от самия Филип Бобков, началник на Пето управление в КГБ. Той

беше дясната ръка на Андропов, отговаряше за изкуството и дисидентите. Разговаряше много спокойно, във формата „нека поговорим, разкажете какво не ви харесва”. Започнах да говоря за това, че уволняват хора от работа заради собственото им мнение, което открито изразяват. Той каза: „Направете списък, ние ще се разберем с тези, които са уволнени несправедливо”. Назовах няколко имена. Включително името на студентката Александрова от нашия институт. Тя подписала някакво обръщение и тутакси била изключена от комсомола, изгонили я от института. Бобков обеща: „Ние ще се заемем с нея”, но както се изясни по-късно, не бе направил нищо. А на мен каза: „С такива антидържавни възгледи вие, естествено, не можете да преподавате в съветско училище. Въздържайте се и от прояви с песни“. – „Извинете, а как да изкарвам насъщния си?” – „Съобщиха ми, че имате някакви договори с киното, театъра. Няма да ви пречим”. Така ли се появи псевдонимът Ю. Михайлов? Аз измислих Ю. Михайлов. Но онези, които би трябвало да знаят, все пак не се съмняваха кой се крие зад този псевдоним. Разбира се, че знаеха. Това си беше чист компромис: вие не се подписвате с истинското си име, а пък ние не ви закачаме. Представяте ли си, на Солженицин му е било разрешено да публикува само при условие, че се върне към псевдонима си А. Рязански,подкойтобепредставен ръкописътна„ИванДенисович” в „Новий мир”? Това е съвсем друго нещо. Солженицин, Войнович, Максимов можеха да съвместяват писателската си дейност с дисидентството, защото отговаряха само за себе си. А пък аз, работейки в театъра и киното, бях отговорен и за колектива. Филм, в чиито надписи присъстваше името Юлий Ким, можеше да бъде сложен на рафта, а спектакъл с моето име – да бъде забранен. Затова станах Ю. Михайлов. Това продължи от 69-та до 85-та година, когато Булат Окуджава в очерка си „Запоздалый комплимент” („Закъснял комплимент”), който посвети на мен в „Литературная газета”, отмени този псевдоним. Тоест той започна да пише за мен като за Ю. Михайлов, но някъде по средата не издържа: „За какъв Ю. Михайлов говорим, когато всички знаем, че това е Юлий Ким!“ И аз се завърнах

KOMMERSANT

ПОЛОВИН ВЕК, СЕ ЦИТИРА

ДОСИЕ ПРОФЕССИЯ: УЧИТЕЛ ПРИЗВАНИЕ: БАРД

Юлий Черсанович Ким е роден на 23 декември 1936 г. в Москва, в семейството на преводач от корейски език. През 1937 г. баща му става жертва на терора, майка му е в лагер (19381945). Ким израства при роднини. Завършва Педагогическия институт в Москва. От 1955 до 1962 година работи като учител на Камчатка, а от 1963 година – в интерната за изключително даровити деца при МГУ. През 60-те години неговите песни, редом с песните на Галич, Висоцки и Окуджава, се ползват с голяма популярност. През тези години Ким е активен участник в правозащитно движение. През 1990 година излизат книгите му „Творческий вечер“ (Творческа вечер) и „Летучий ковер“(Летящото килимче).

Демокрацията е признак на сила, а не на слабост, както някой би искал да мисли към своята, така да се каже, „моминска фамилия”. Сега пишете ли политически песни? Понякога. В това отношение съветските времена бяха пощедри. През 69-та съчиних монолог на пияния Брежнев. Така се ядосах на Леонид Илич заради съдебното преследване на дисиденти, че написах... не, даже не памфлет, а просто злободневна песен от негово име с припев: „Мои

брови жаждут крови” (Веждите ми жадуват кръв). Това беше след съдебния процес срещу Гинзбург и Галансков. Подобни песни за днешните управляващи не съм съчинил, а и песенното бунтарство вече не е любимото ми занимание. Но понякога се завръщам към миналото. Например прииска ми се да напиша стих за понятието „вертикална власт” и съчиних по музика на Курт Вайл от Брехтовата „Опера за три гроша”: „Забудешь про печаль, восславишь бытиё, когда построишь вертикаль и влезешь на нее“(Ще забравиш за тъгата и ще прославиш битието, когато създадеш вертикална власт и я оглавиш). Значи вие, както и преди, работите в стилистиката на ироничния намек? Работата е там, че понякога ироничният намек има много по-мощно въздействие, отколкото прекият изказ. И „комбинацията от три пръста”, който показвам, не е признак на страх. И не се диктува от автоцензурата. За подобни „комбинации” в ония времена веднага хвърляха в затвора. От висотата на вашия дисидентски опит как виждате днешните непримирими опоненти на властта? Солидарен ли сте с тях по някои въпроси? Може би само в разбирането, че пред нас няма друг път освен демократичния път на развитие. Демокрацията е признак на сила, а не на слабост, както някой би искал да мисли. Ако държавата притисне демокрацията, ще предизвика тотална корупция. Беседата води Валерий Вижутович

ЮЛИЙ КИМ

Кавалергарды Красотки, вот и мы – кавалергарды! Наши палаши – чудо хороши! Ужасны мы в бою, как леопарды! Грудь вперед, баки расчеши! Выступаем справа по три Весело, весело! Палаши вынимаем Наголо, наголо! Враг бежал без боя, взяли мы село. Sacre blue! Но где же здесь вино? Кавалергарды мы и кавалеры: Зря не будем врать – вам не устоять! Графини, герцогини, королевы Все одно – нам не привыкать! Выступаем справа по три Весело, весело! Палаши вынимаем Наголо, наголо. Враг бежал без боя, взяли мы село. Sacre nom! Но где же здесь вино? В бою, в любви – нигде мы не бежали, Боже сохрани! Боже сохрани! Уж если мы падем в пылу батальи,То, слава Богу, ляжем не одни... Выступаем справа по три Весело, весело! Палаши вынимаем Наголо, наголо! Враг бежал без боя, взяли мы село. Sacre blue! Но где же здесь вино?


ЧЕТЕТЕ НА

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ОТКРИТ УРОК

Откъде идва „прачка“? Марина Корольова МОСКВА

Всички или почти всички знаят думата „прачка“ („перачка“), макар че трудно бихме нарекли тази професия популярна. По-скоро

бихме могли да я назовем отмираща. От друга страна сега, разбира се, няма перачки, но съществуват обществени перални, което означава, че въпросът си остава актуален: откъде произлиза названието „прачка“? И кой е бил „прач“, ако, разбира се, е имало такъв? Кой е бил той или, може би, какво е било това? В някои руски диалекти и до сега се използва старинния руски глагол „прать“ – неговото основно значение е „пера, мия, тупам“. Т.е. перачката е

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ_ 28_2013

получила името си по нейните действия, професия или занаят. Така както и „доярка“ („доячка“, т.е. жена, която дои крави), „ткачиха“ („тъкачка“, т.е. жена, която тъче платно), „учительница“ („учителка“, т.е. жена, която учи деца). И така, „прачка“ е жена, която се занимава с пране. Именно тук при езиковедите възникват разногласия. Някои (като авторът на Етимологичния речник Макс Фасмер) смятат, че думата „прачка“ се е образувала непо-

„Прач“ представлява бухалка за пране на дрехи. Така става повече или помалко ясно: думата „прачка“ е образувана с помощта на обикновената наставка –к. Междувпрочем, самата наставката -к- (лингвистите я наричат „инструментална“) навремето също е била съвсем обичайна. Достатъчно е да си спомним думата „бич“ (от глагола „бить“ – „бия“) или древноруската „бричь“ (от „брить“ – „бръсна“), която по-късно е била измес-

средствено от глагола „прать“. Тогава обаче ще се наложи да се съгласим, че тази дума е образувана с помощта на наставката -чк- , а такава наставка няма, ни напомня езиковедът Николай Шанский! Излиза, че когато поставим тези две думи една до друга – „прачка“ и „прать“ – ние допускаме грешка, пропускаме междинно звено. Това звено не е нищо друго, освен съществителното „прач“, което пак можем да срещнем в някои съвременни диалекти.

Сканди Проверете речниковия си запас

тена от думата „бритва“ („бръснач“). Междувпрочем, не споменавам случайно „бритва“. Както тя напълно измества предишната „бричь“, така и „прачка“ идва на мястото на по-древното название „портомоя“ и „портомойка“. Едва в последствие коренът на тези думи „порт-“ рязко ограничава значението си до обозначаване на един от видовете дрехи – панталоните. Много преди това „портъ“ пък е било родово название за всички дрехи!

Избрани стихове от руски поети

2

1

07

Имената на Жданов, Паршчиков и Ерьоменко стоят едно до друго. Те са били поетична група. За себе си Жданов казва: „Аз просто не чувам ненужното“. Хубаво би било, ако

това е така – значи човекът притежава щастливо качество. Но той май хитрува и „хиляди тонове словесна руда трябва да бъдат претопени”, както учеше Маяковски...

* * * Пустая телега уже позади, и сброшена сбруя с тебя, и в груди остывшие угли надежды. Ты вынут из бега, как тень, посреди пустой лошадиной одежды. Таким ты явился сюда, на простор степей распростертых, и, словно в костер, был брошен в веление бега. Таким ты уходишь отсюда с тех пор, как в ночь укатила телега. А там, за телегой, к себе самому буланое детство уходит во тьму, где бродит табун вверх ногами и плачет кобыла в метельном дыму, к тебе прикасаясь губами. Небесный табун шелестит, как вода, с рассветом приблизятся горы, когда трава в небесах заклубится и тихо над миром повиснет звезда со лба молодой кобылицы.

СНИМКА ОТ ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ

ИВАН ЖДАНОВ

Иван Жданов ПОЕЗД (отрывок) И снова на бегу меня пейзаж встречает, вдоль поезда летит, воронками крутясь, и валится в окно, и потолок качает, и веером скользит в пороховую грязь. И крутятся, как снег, ночные перелески, от вальса и стогов кружится голова. И танец колдовства, и ветра переплески рисует на лугах безмолвная трава.

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА

3

– Машенька, а ты с Михаилом уже рассталась, что ли? – Конечно, мама! Он мне сначала понравился, смуглый такой. Я ведь подумала, что он по курортам ездит, а оказалось, что в мартеновском цехе горновым работает!

4 ОТГОВОРИ

По хоризонтала: Бакен | Уинслет | Асана | Бёрнс | Пекло | Клевета | Бандана | Спата | Раклет | Ревва | Вен | Стека | Гада | Опер | Халат | Вокал | Сила | Кантата | Радон | Топливо | Снигирь. По вертикала: Боярство | Бунтовщик | Авиаполк | Улан | Альтис | Скарб | Бонда | Ворот | Аналог | Аквалангист | Иаков | Нитка | Ось | Пас | Сахар | Питт | Трюк | Ода | Алтын.

– Папа! А мороженое полезнее, чем колбаса?

На руската трапеза винаги са били популярни ястията от големи парчета месо, твърди сайтът SuperCook.ru За приготвянето им се използват различни начини на топлинна обработка — пържене, задушаване, печене. Предлагам ви да пробвате говеждо с подправки.

Ще са ни нужни: 2 кг младо говеждо месо без

кости, 1 суп.лъжица смлени подправки (хвойна, черен пипер и бахар, майоран, дафинов лист, карамфил), 200 г сланина, 2 суп.лъжици гъсто сладко от сливи, 1/2 чаша оцет, сол.

Начин на приготвяне: Отрежете дебело и късо парче месо. Подправките смелете в кафемелачка или счукайте. Кипнете оцета, напръскайте месото по цялата му повърхност с ня-

колко супени лъжици оцет, натрийте подправките, посолете и загърнете в чиста ленена салфетка, навлажнена с останалия оцет. Наредете подправеното месо плътно в съд и го поставете за 1-2 денонощия на студено място, като старателно го завиете с фолио. Преди печенето измийте леко месото, посолете, намажете с мармалада и покрийте с парченца сланина, завържете с

тънки върви или конец, сложете в тавичка за печене, добавете малко вода и поставете във фурната. Пече се около 2 часа при температура 250°С, като периодично се полива с бульона. 10 мин, преди да бъде готово, полейте с червено сухо вино. Нарежете месото на тънки парчета. Готвач Юс

PHOTOXPRESS

Руска кухня Печено говеждо с подправки

– Сынок, сейчас даже покурить полезней, чем колбаса. Чем дольше живешь, тем больше названий лекарств знаешь. Лежу в реанимации, приходит эсэмэска от друга: «Если моя позвонит, прикрой, скажи, что я у тебя».


08

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Книжна лавица

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Читателски кръг Кратък пътеводител на основните теми в съвременната руска литература

В търсене на истинския герой

ALAMY/LEGION MEDIA

Вече 20 години руската литература се опитва да открие своето място в новата реалност. От писателя се очаква, че той: 1). ще продължи великите традиции и 2). ще осмисли реалността. КОНСТАНТИН МИЛЧИН “РУССКИЙ РЕПОРТЕР”

Човекът в екстремна ситуация Най-популярните екстремни ситуации са две: затворът и войната. Първата, съгласно руската поговорка „от сумы и от тюрьмы не зарекайся” (“никога не бъди сигурен, че няма да станеш длъжник или затворник”), може да се случи с всеки. Но всеки, който пише за затвора, е принуден да се конкурира с „Един ден на Иван Денисович“ от Александър Солженицин и с „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов. Един от малкото сполучливи опити са затворническите автобиографични романи на Андрей Рубанов за това, какво представлява съвременния руски мъж („Да раснеш на топло“, „Великата мечта“). Сега в Русия се появява типът политически затворници, които дори са готови да пишат мемоари. Известният писател Захар Прилепин издаде книгата „Лимонка в затвора“ - сборник с истории на осъдени активисти на забранената радикална Национал-болшевишка партия на Едуард Лимонов. Военната проза несъмнено е под влиянието на традиции-

те на съветската фронтова литература. Участниците в бойните действия пишат и публикуват своите текстове в интернет. Само в редки случаи те стават достояние на широката общественост (Прилепин се прослави с автобиографичната си повест за чеченската война). Също така има писатели, които нямат отношение към военните събития. Например Владимир Маканин, който написа романа „Асан“за Чечня. Романът не се понрави на авторите-ветерани, независимо че той получи престижната литературна награда „Болшая книга“.

Гибелта на империята 90-те години нанесоха сериозна психологична травма на обществото: съветският свят, с който всички бяха свикнали, рухна. След десет години темата за гибелта на империята стана основна за руската литература. Идеята за възраждането на СССР под една или друга форма остава популярна. Носталгията по миналото може да се срещне у Александър Проханов („Господин Хексоген“), Захар Прилепин („Обув-

ки, пълни с гореща водка“), Михаил Елизаров („Библиотекар“), Леонид Юзефович („Жерави и джуджета“).

Новият руски човек В средата на първото десетилетие на новия век бе създаден образът на съвременния гражданин, който работи в офис или се занимава с бизнес, а парите си прахосва за различни развлечения. Този герой, дошъл при нас от англосаксонската „офисна проза”, отразяваше формиращата се средна класа. В романа си „Лека глава“ Олга Славникова се опитва да разбере, какво ще е поведението на съвременния гражданин, ако му се наложи да пожертва живота си в името на общественото благо. В романа си „Готовься к войне” („Стягай се за война“) Андрей Рубанов създава образа на енергичен банкер, който е принуден да съществува с „бавните хора“ - които на никого не са интересни и от никого не се интересуват.

В търсене на златния век За Русия е характерна рязката смяна на целия декор. Може да се разграничи времето на „преди“ и „след“. Колкото и да е странно, оказва се, че „преди“ е идеално и отново желано.

„В памет на ХIХ век, когато литературата е била велика, вярата в прогреса безгранична, а престъпленията са били извършвани и разкривани с изящество и вкус“ - такова посвещение имат популярните криминални романи на Борис Акунин. Оказва се, че за Дмитрий Биков златният век са 20-те и 30-те години, с техния странен, но бурен интелектуален живот. От средата на първото десетилетие на XXI век в руската литература започва биографичен бум. Писатели издават биографии на Пастернак, Горки, Солженицин и други видни личности на ХХ век.

Апокалипсис сега С голяма популярност в масовата литература се ползва антиутопията в жанра на постапокалипсиса. В поредици от книги е описан унищоженият от различни катастрофи свят - „S.T.A.L.K.E.R”, “Обитаемият остров”, „Метро 2033“. В „Живеещият“ на Анна Старобинец това е свят на всеобщ контрол, родил се от днешния свят на социалните мрежи. В дилогията си „Денят на опричника“ и „Захарният Кремъл“ Владимир Сорокин издевателства над митовете за златния век, премествайки дейст-

вието от книгите в близкото бъдеще, където властта притежава чертите и на Сталин, и на Иван Грозни. Последният роман на Пелевин „S.N.U.F.F.“ издевателства както над привържениците на политическата коректност, така и над тези, които я възприемат като зло.

Свой малък свят Руската литература е силно „столицоцентрична“: в болшинството романи действието се развива в Москва или Санкт Петербург. Но към края на първото десетилетие на новия век се появява нов тип „провинциална“ проза – документална или полудокументална. Журналистът от Владивосток Василий Авченко описва историята на Приморието в „Десен волан“ и в „Глобусът на Владивосток“, а Герман Садулаев („Шалински рейд“), Алиса Ганиева („Салям, Далгат“) и Марина Ахмедова („Хадидж“) презентират един безумно далечен за столичните жители както от географска, така и от гледна точка на обичаите свят на Чечня и Дегестан.

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2013, ФДБУ “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

Чужденците избират Русия. Защо? Март 14

Литература на чувствата Като цяло, руската литература винаги е била известна в цял свят със своето умение да описва чувствата и вътрешния мир на героите. Но изведнъж, през ХХI век, се оказва, че много малко руски автори умеят да описват чувства. Но пък у тези, които умеят, се получава много добре. Човешкото у хората – това е една от визитните картички на Людмила Улицкая. Нейният най-успешен роман от началото на първото десетилетие е „Даниел Щайн, преводачът“. Това е история за живота на главния герой, който постоянно търси в себе си и в хората човешкото. Чувствата, любовта на героите са в центъра на романа на Михаил Шишкин „Писмовник“, който миналата година получи наградата „Болшая книга“. Любов, при това безнадеждна, е майсторски описана от Александър Иличевски в „Перс“. В момента в Русия е голям проблемът със сериозните романи за любовта. Както и със семейните романи в стила на Толстой. Но в разказите вече започна да се появява темата за семейството – това е добър знак. Може би чувствата скоро ще се върнат при нас. Пълната версия на статията: http://www.rusrep.ru/ article/2012/07/30/nevroz

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете: Чакаме ви на нашата фейсбукстраница www.facebook.com/rusiaibulgaria

в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

в София Дея Йорданова pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.