Обичам България, защото... by Milena Aleksieva

Обичам България, защото...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО…

Предговор Какво да ти завещая, сине? Нищо на този свят нямам освен неистовата ми обич към тази шепа България!

Идеята да изготвим стихосбирка, с избрани стихове за България, дойде съвсем спонтанно. Вдъхнови ни стихотворението на Иван Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти!”, но не редовете, в които авторът описва красотата на България, а тези, в които той страда. „Ти рай си, да: но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име нерядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти, по твоите долини, поля и висоти? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?”. Отечество, не си ли достойно за любов? Упрекът на Вазов важи с пълна сила и днес. „Твоят дивен вид ни не стряска, не привлича”. И нещо по-страшно се случва. Секат се без жал хубавите ни гори, възпяти в не една песен, като символ на младост и закрила. Застроява се с бетонни сгради красивото ни Черноморие. Пустеят тучни ливади и ниви. А младото поколение? Погледът на младите е отправен на запад и към страната на неограничените възможности. Там искат да продължат своето образование, там да работят и живеят. В чужда земя, сред чужди хора. Ценностите, които изповядваме днес са на светлинни години от тези на нашите предци, на нашите възрожденски будители. Не „любим”, не „тачим” и не милеем за нашето, българското, родното. А мъдрите са казали: „Камъкът тежи на мястото си”. Водени от тези размисли, с учениците от VI „а” клас , решихме да съберем стихове за България, за да съхраним българщината, да запазим националното си самосъзнание и укрепим любовта си към родината. Това е нашият патриотичен буквар, в който е събран частица от величието на България. А какво значи да си българин? „Под българин разбирам човек, който търси учителя си, намира го и учи. Българин значи човек на духа...”. Петър Дънов Бъдете горди българи, обичайте България, защото...

Милена Алексиева 3

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО…

„Ти, пътниче, ела и отдъхни – напий менците на тая вечно красива мома България, да те омагьоса тя завинаги, да те завие с черните си дълги коси, да те омае с дълбокия копнеж по нещо вечно казано, по нещо още неизживяно... една приказка наречена България.”

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Расул Гамзатов (1923 - 2003)

Расул Гамзатов е роден на 8 септември 1923 в село Цада Хунзахского район Дагестан в семейство Гамзат Цадаса и е националният поет на Дагестан. Учи в Аранинското средно училище и в Аварското педагогическо училище, после работи като учител, помощник-режисьор на Аварския Държавен театър, завеждащ отдел и кореспондент на аварския вестник „Планински болшевик”, редактор на аварските предавания в Дагестанския радиокомитет. След завършването му, през 1951 г. е избран за председател на Съюза на писателите на Дагестан, където работи до смъртта си. Пише стихове от 9годишен. Първата му книга със стихове на аварски език „Гореща любов, силна ненавист” излиза през 1943 г. Едва на 20 години става член на Съюза на писателите на СССР. Имал е редица държавни награди: четири ордена „Ленин”, орден „Октомврийска революция”, три ордена „Трудово Червено знаме”, орден „Дружба между народите”, орден „За заслуги пред Отечеството” ІІІ степен, орден „Петър Велики”, българския орден „Кирил и Методий”, много медали на СССР и Русия, последният от които получава на 8 септември 2003 г. - найвисоката награда на страната - ордена „Свети апостол Андрей Първозвани”. От 1945 година до 1950 година учи в Литературния институт „Горки“ в Москва. Написал е „Пример За Величие“. Умира на 3 ноември 2003 г. и е погребан в Махачкала на гробището в подножието на планината Тарки Тау.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ПРИМЕР ЗА ВЕЛИЧИЕ България е малка по земя, но със добри сърца е пълна цялата; посрещнат с толкова любов, нима не би желал да отмениш раздялата? В която къща и да вляза там, макар съвсем различни да са стаите, навред приятели ще срещна, знам и аз почитам свято обичаите. Да бърза гостът за дома, не е добре – кавказец като мен - това ще разбере. На гости съм, а сякаш - у дома, не знам възторга ми ще разберете ли... България е малка по земя, но необятна е по добродетели. След толкова години помни тя войниците, за нея в бой загинали; със почит имената им чета по паметниците на битки минали. И мисълта възвръща се сама към Шипка, скътана в Балкана, стария... България е малка по земя, но няма да забравя за България. Защото, тая малка уж страна дори за миг не трепна пред угрозите... За мен е близка Стара планина и тая чудна долина на розите! Харесвам Янтра, дълго слушах как Марица праща ми напеви ласкави, от Дунав - до Предела южен чак сърдечност задушевна тука чака ви. Със чар на млада, хубава мома, препятствията минала с отличите, макар и да е малка по земя, България е пример - за величие!...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Алекс Светославов Емилов. Роден съм в град София на 1 септември 2001 година. Обичам да играя различни спортове. Уча в XVI ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. Любимите ми предмети са български език и литература, математика и английски език. Моят девиз е: „Мога, но ако искам!“ Моето име е Мартин Миленов Петров. Роден съм в град София на 16 май 2001 година. Обичам да се занимавам с рисуване. Уча в XVI ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. Моят девиз е: „Аз мечтая“!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото тя е моята родна страна. Тя е моята родина, мястото, където живея и се развивам. Тук е моето семейство, моите приятели и всичко, което обичам. Впечатлен съм от природата, тя е толкова красива. За мен България е най-прекрасното място на земята. Тя има невероятна история и култура. В България са родени много от световните поети и писатели като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков. Нашата държава е имала много силни и смели царе. Когато Цар Симеон е управлявал, границите на България са достигали до три морета. Алекс Емилов Аз обичам България, заради високите планини, блестящи реки и красивите равни полета. В нашата държава има прекрасни кътчета и много забележителности. Мартин Петров Ние избрахме това стихотворение на Расул Гамзатов, защото ни харесва и искахме да използваме произведение, което не е на български автор, но който се възхищава от страната ни и е написал творба за нея.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Христо Константинов Фотев (1934 - 2002)

Христо Константинов Фотев е български поет. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Още с първите си книги, Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му. Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабричнозаводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба. От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“. Първата си стихосбирка - „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ България във тихата дъга над жълтите поля с червени макове, България във моята тъга зад тъмните стъкла на всички влакове. България по тъмните бразди на всяка равнина. България във светлите гърди на моята жена. България по тъмните крила на птиците, от зимата прокудени. България по светлите чела на всички пеещи и всички влюбени. По всички, всички стародавни пътища България. Бавно вървяха в пътища тесни с детска уплаха твоите песни. Тъжни девици в късни седянки, бивши войници, слепи, шармантки като по книга ги пяха жално... Песни ли? Стига! Ти беше гладна. От болка - черна, от мъка - свята, вдовицо верна на Караджата... И твойта мъка, дълго люляна, изпъна лъка. Народът стана из минни кули, из ниви гъсти, със медни скули и силни пръсти хвърли в борбата той свойте сили, пося земята с братски могили и те прегърна като закрила... Всичко ти върна - вяра и сила. Сега, когато люлей в Балкана твоето лято златна камбана, то се надвеси - горда родилка и ми донесе в пъстра престилка мъдрото детство на свободата като наследство от Караджата... България по малките слънца на поздрави и възпоминания. България във кротките сърца на всички честни в своите желания. България измедната тръба на всяка веселба. България във моята съдба и вашата съдба. България по сините крила на дни и нощи, радостно събудени. България по мъжките тела на мойте стихове, безумно влюбени... По всички, всички устремени пътища България! 10

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Симеон Бориславов Чаков. Роден съм на 5 декември 2001г. в град София. Живея в град Перник, кв. „Църква“. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, в VI „А” клас. Интересувам се от изучаването на природни науки, чужди езици и информационни технологии, но се стремя да придобия знания и да постигна успехи по всички други учебни предмети. Обичам спортните занимания. Казвам се Давид Димитров. Роден съм в София, но живея в Перник. На тринадесет години съм и обичам да спортувам. Моят девиз е: „Без болка, няма успех”.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото тя е моята родина. Тя е моят роден дом, тук е моето семейство и приятели, тук аз живея и съм щастлив, защото около мен е всичко, което обичам. България има славно историческо минало, с което всеки българин се гордее. Българската култура, традиции и език са били съхранени през вековете, за да достигнат и до нас. Симеон Чаков Аз обичам българската природа, малко е да се каже, че тя е хубава – тя е удивителна! България има и много недостатъци, но независимо от това аз я обичам, защото тя е моята родина и не бих я заменил за нищо на света. Давид Димитров

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Михаил Иванов Белчев (1946 - )

Михаил Иванов Белчев е роден на 13 август 1946 г. Той е естраден певец, композитор, поет и режисьор. Завършва ВМГИ, София и телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, Ленинград. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ и „Не остарявай любов“. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“ в НДК. За Михаил Белчев са направени осем телевизионни филма: "Къде сте приятели", "Двойник", "Канто либре", "Щурец на паважа", "Късна любов", "Бяла истина", "Един наивник на средна възраст" в поредицата "Умно село", и "Музикални следи - Михаил Белчев". За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИЙО От теб съм взел очите и ръцете, за да те виждам и прегръщам аз. Нозе да нямам, пак ще се затичам към теб в най-трудния си час. Без теб какво бих бил? Дърво без корен. Без хляб и сол. Без слънце и вода. По-чужд от чуждите в света огромен. По-сам от вятъра, пронизал есента. За теб, Българийо, откъсвам цвете. За тебе, моя истинска любов. Не може никой, никой да отнеме желанието ни за живот. Аз знам Българийо, аз знам, че друга няма като теб! На колене не би застанала ти в този свят! И в теб се кълнем! След мен не зная аз какво ще бъде, но сигурно ще бъде по-добре. И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Аз се казвам Симона Николова на 13 години. Родена съм в София. Уча в ХVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в VI “А” клас. Моето хоби са танците. Обичам музиката и спорта. Моят девиз е: „Ще успея!“

Казвам се Анелия Андреева Велинова, родена съм на 1 юни 2001г. в гр. Перник. Моето любимo занимание през свободното ми време е да излизам с приятели. Хобито ми са танците. Искам да правя всичко перфектно, но не винаги зная точно какво искам.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото е моята родна земя. Природата й е най-красива в целия свят. Планините, със своите гъсти гори, долините, с цветя незаменими. Тя е малка, но велика страна. Нашият народ е народ със славна история. България ражда велики умове и спортисти. Всяко дете знае стихотворението „Аз съм българче“ от известния поет Иван Вазов. България – велика страна, която аз винаги ще обичам! Симона Николова Аз обичам България, защото имаме най-красивата природа, славна история, с която трябва да се гордеем. Българите сме много гостоприемни хора. Фестивалът на кукерските игри се прави само и единствено в България и идват хора от всички кътчета на земята, за да гледат или да участват. Анелия Велинова Избрахме това стихотворение, защото то показва как хората трябва да се грижат за България, как трябва да я обичат - с цялото си сърце. Поетът изтъква най-хубавите качества на страната ни. Тази творба кара хората да се гордеят с България!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Георги Константинов (1943 - )

Георги Константинов е роден на 23 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология през 1967 г. Работи като заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“ (19721973), главен редактор на списание „Родна реч“ (1973-1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991), както и заместник министър на културата през 1995 г., главен секретар на Съюза на българските писатели (1997), член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“. Носител на редица награди: Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983); Национална награда за детска литература (1978); Номиниран за Световната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен” (1994, 1996); Национална награда “П. Р. Славейков” за детска литература (2001); Национална награда „Константин Константинов” (2006), за цялостен принос в детското книгоиздаване; Национална награда “Гео Милев” за цялостно творчество (2007). Почетен гражданин на град Плевен.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ТРЕВОЖЕН ВИК ПО ПОВОД ОСКВЕРНЕНИЯ ПАМЕТНИК НА ШИПКА "Българийо, за тебе те умряха!" изрече Вазов във молитвен миг. Но някой блъска гробната им стряха и тъне в мрак светилникът разбит. Грабител кърти бронзовата слава, отскубва имената им дори, та утре някъде да ги продава – така, за шепа юдини пари. Българийо, до болка е жестока такава безгранична леснота, с която живите превръщат в стока на мъртвите герои паметта. Не ще прокопса никоя държава, дори държава с хералдичен лъв, в която някой може да продава пролятата за нея свята кръв !

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Аз се казвам Леонардо Александров Александров. Роден съм на 11 юли 2001г. Ученик съм в VI “A” клас от XVI ОУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Перник. Любимите ми предмети са литература и история. Занимавам се с народни танци.

Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото тук съм роден и тук раста! Тук са приятелите ми и всички, които ценя. Обичам България, защото тя е част от Рая!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Блага Димитрова (1922 - 2003)

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства в гр. Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Блага Димитрова започва да пише още като ученичка. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома. През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание. На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО…

РОДИНА Малка е мойта Родина шепа набрани, нагънати шарени черги от ниви, тъмни въртопи от планини. Но разтвори тази шепа, стисната крепко, опитай! Но раздипли, разстели я гънка по гънка внимателно, скат по скат, бразда по бразда, бръчка по бръчка, цвят по цвят, връх по връх побелял, спомен по спомен, песен по песен, век по век. И ще видиш тогава как неизбродна, безкрайна е тази шепа препълнена моята малка родина.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Кристиан Красимиров Сергиев. На 12 години, роден съм на 9 май 2001 г. в гр. София, но живея в гр. Перник. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, ученик съм в VI „А“ клас . Обичам спорта и забавленията. Моят девиз е: „Аз мога, ако искам!”

Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото тя е малка, но велика и красива страна, със славна история, красива природа и много забележителности. Тя е раждала и ражда много велики хора, които я прославят по целия свят. Обичам я, защото тя е моята родна страна, в нея уча и живея.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Андрей Василев (1931 - )

Андрей Василев е роден на 9 юли 1931 г. в село Борима, Троянско. Завършва Троянската смесена гимназия, а след това Педагогически институт. Учителства в родното си село повече от 37 години. Първите си стихотворения пише още като ученик. Публикува свои поетични, хумористични и публицистични творби в регионални и национални вестници и списания. Участва в литературния сборник "Детелина" (2 том), издание на СПЗ. Автор е на стихосбирките "Не търсих други брегове" (1994 г.), "Честен грях" (1996 г.) и на хумористичните книги "Шапка на тояга" (1995 г.) и "В този малък свят" (2001г.). Член е на Дружеството на Троянските писатели, на Съюза на свободните писатели и на Съюза на писателите-земеделци в България

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ЗА БЪЛГАРИЯ Българийо, от Дядо Вазова възпята за твоите безкрайни дивни красоти, с юнашка кръв по хълми и бърда пролята – не ще загинеш, ще живееш дълго ти! По дяволите всякакви дочути думи, от картата, че някой ще те заличи – ти векове вървя сред бури и куршуми и никога не падна ниско по очи. Макар че пак над теб е мрачен небосклона и се разбиват в теб свирепи ветрове – ще издържиш и днес в борбата си изконна, понесла в себе си пак чужди грехове. По-твърда от гранита вечен на Балкана, с възпетите от Дядо Вазов красоти – сто българи във тебе само да останат, сто пъти пак, България – ще бъдеш ти!...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Делян Иванов Орешков. Роден съм в София на 19 август 2001 година, зодия лъв/змия. Майка ми и баща ми са юристи и работят в София. От първи до пети клас съм учил в XVII СОУ „Дамян Груев” с ранно езиково обучение по френски, намиращо се в кв. „Красна поляна” - София. Сега съм ученик в VI „А” клас на XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Перник. Живея при дядо и баба в с. Рударци, община Перник. Обичам спорта. Тренирал съм плуване и ватерполо, а в момента се занимавам с гребане и таекуон-до. Моето хоби е колекциониране на сувенири и монети от чужди държави.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Защо обичам България? Задавайки си въпроса „Какво е България за нас?“, ние си казваме, че тя е нашата Родина, нашето Отечество (нашата Татковина), нашата Държава. Но какво е Родина? - В представите ми изниква преди всичко образа на моята майка и мястото, където съм се родил. Родината, може би, започва с ласкавите ръце на мама, с горещите й сълзи, които капят от нея по лицето ми, когато съм болен, от песните, които ми е пяла и ми пее до днес. Може би, тя е в ласкавите усмивки и меките прегръдки на бабите ми, когато ме посрещат, готвят ми разни вкусотии и за тях никога не съм достатъчно ял, достатъчно починал и облечен. Може би, тя е в картинките на първия ми буквар, във веселите викове на другарите и съучениците ми, в разцъфналите цветя и овошки на двора през пролетта, в ромона на реката, в песента на птичките, в приветливия лай на моето куче… Какво е Отечество? - Може би, това са яките ръце на баща ми, подхвърлящи ме до тавана, когато бях малък, а по-късно с него за пръв път пробвах първата си топка, първия си велосипед, първата шейна. С него за пръв път бродих по горската пустиня на Витоша, влязох за пръв път в морето, улових първата си риба, за пръв път видях Рила и нейните езера. Може би, това са дядовците ми, с които все нещо майсторим, садим и се грижим за плодните дръвчета, които растат заедно с мен, пътуваме до интересни места. Те винаги ми разказват истории за тяхната младост, за славните битки и победи на войската ни, за подвизите на героите ни. С баща ми и с дядовците ми се чувствам истински сигурен и защитен. Какво е Държавата? – Това са онези 111 хил. кв. км - парче от Рая, които историята ни е отредила между Черно море, Дунав, Тимок, Македония, Гърция и Турция. Тя се олицетворява от нашите Герб, Знаме, Гвардия, Президент, Министерски съвет, армия, полиция. Със Знамето, Герба и гвардейците си ние се гордеем, но това е заслуга на предците ни. Следващите, които изброих, ние избираме или назначаваме, за да пазят границите ни, да се грижат за реда, спокойствието и здравето ни. Доколко е в ред нашата Държава можем да съдим по купищата боклуци по пътища, улици, гори и поляни, по възрастните или мургави наши съграждани, които ровят в контейнерите за смет, по просещите деца на кръстовищата, по охранителните решетки на врати и прозорци… Но макар и мръсна, неуредена и бедна, аз обичам България, защото Тя е моята Родина, моята Татковина и е най-красивото място на света! И си мисля, че ако всеки от нас се стреми не какво да вземе, а какво да даде за България, много скоро тя ще стане една истински уредена държава – парче от Рая. Защото мъдрите казват, че обичта се доказва не с взимане, а с даване.

Аз избрах стихотворението „Вяра, надежда и любов за България” по препоръка на моята учителка по литература. Трябва да призная, че се колебаех между него и стихотворението на Георги Джагаров „България”. Ето защо си позволявам да го приложа към проекта.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Георги Джагаров (1925 - 1995)

Георги Джагаров е роден на 14 юли 1925 г. в Бяла. Той завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет. Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973 г., на който се обсъжда идеята България да стане 16 република на СССР, казва: „Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци“. Народен представител е в периода 1966-1990 г. На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли (рожденият ден на поета). Досегашни нейни носители са: Михаил Белчев (2004), Ваня Петкова (2005), Ивайло Балабанов (2006), Минчо Минчев (2007), Никола Инджов (2008), Филип Хорозов (2009), Надя Попова (2010), Петър Андасаров (2011) и Ивайло Диманов (2012). Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… БЪЛГАРИЯ Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова и кървавия турски ятягян. Търговци на тютюн и кръв човешка продаваха на дребно твойта пръст, но паднаха под теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, усмихнаха се чардаклии къщи и заплющяха знамена могъщи, и път се ширна - радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема под ласкавите български ръце, дъхти на здравец твоето лице и нова песен вятърът подема. Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян! 28

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Аз се казвам Даяна Антонова Андонова. Живея в с. Кралев дол, община Перник. Родена съм на 1 юни 2001 г. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в кв. „Църква“. Обичам да се разхождам и забавлявам с приятели. Казвам се Мартина Димитрова Павлова. Живея в с. Кралев дол, община Перник. Родена съм на 9 март 2002 г. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в кв. „Църква“. Обичам да спортувам и тичам. Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото е моята родна страна. Избрах това стихотворение, защото описва красотите на България. Даяна Андонова Обичам България, защото е много красива. Аз избрах това стихотворение, защото е много хубаво. Мартина Павлова

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Димитър Пантелеев (1901 - 1993)

Димитър Пантелеев Менкаджиев е български поет и преводач, роден на 26 ноември 1901 г. в София в семейството на дребен чиновник. Баща му е от Велес, а майка му Виктория от Охрид. Завършва Трета мъжка гимназия “Уилям Гладстон” в София. За да се издържа, през 1912-1914 г. е продавач на вестници в центъра на София. По-късно работи в обущарска фабрика, работи по строежи, продава сода из софийските улици, работник в керемидарска фабрика в село Богров. Печата за пръв път стихове във в. „К‘во да е“ и списание „Голгота“. Участва в литературния кръг „Стрелец” през 20-те години на 20 век и в сборника „Мост”. В периода 1926-1931 г. служи като секретар-библиотекар в Народния театър. От 1932 г. е библиотекар на Народното събрание. Издирва и съставя две посмъртни книги на Никола Ракитин - “Черни маниста и “Русалска поляна”. През 50-те г. е драматург в Народната опера. Избрани творби на Димитър Панталеев са преведени на полски и молдовски език. Член на Съюза на българските писатели от 1931 г. Заслужил деятел на културата, с Димитровска награда от 1974. Член-кореспондент на Словенската академия на науките и изкуствата. Герой на социалистическия труд (1982). Носител на наградата “Витезслав Незвал” (1985). Умира на 16.04.1993 г.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… МОЯТА СТРАНА Там дето Дунав лудо тича из Дунавската равнина и в Черното море се втича от стари, древни времена, там, гдето Добруджа люлее узрели класове и вее свободни, горди знамена – о, там е моята страна! Там, гдето се издига Рила, накичена с венци от сняг, там, гдето лодка лекокрила лети край морския ни бряг, там, где Пирин от скръб белее и Струма легендарна пее из свойта плодна долина – о, там е моята страна! Там, гдето в гробове прогнили лежат деца и прадеди, загубили юнашки сили във робство, мъки и беди, там, гдето чух езика роден, език свещен, любим, свободен и зърнах пръв път светлина – о, там е моята страна!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Аз се казвам Вилиан Антонов Александров. Роден съм на 8 май 2001 год. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. Обичам да спортувам. Ученик съм в VI “А” клас. Моят девиз е „Всичко или нищо“ Аз се казвам Веселин Бисеров Йорданов. Живея в град Перник, кв. „Църква“, ул. „Грамаге“ № 61. Ученик съм в VI “А” клас при XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. Училището не ми е силната страна. Аз обичам да играя с приятели и да спортувам.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз харесвам в България красивата природа и славното минало. Тя е моя родина. Тук съм роден аз, семейството ми, приятелите ми и тук е всичко мило и скъпо за мен. Моето детство, спомени, емоции, преживявания са свързани с отечеството ми. Горд съм, че съм българин. Чувството ми за национална гордост е подтикнато от достойната саможертва на стотиците хиляди български бойци дали живота си за свободата ни. Веселин Йорданов Аз обичам България, защото е с богата култура, природа и вековна история. Защото е моята родина. На малката територия са събрани много красоти. Има високи планини, поля, долини и прекрасно Черно море. Нашата страна е прочута с розовото масло по целия свят. Силният дух на българина е успял да съхрани обичаите си и бита през вековете. Песните и музиката са ни неповторими. Не бих заменил Родината си за нищо на света. Вилиан Александров Ние избрахме това стихотворение, защото описва природните красоти на нашето Отечество. Не трябва да се срамуваме от него и да избираме, и предпочитаме, която и да е друга страна, защото България има всичко, което ни трябва. Никой и никога не трябва да пренебрегва България, защото тя е малкият рай.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Дора Габе (1888 - 1983)

Дора Габе е дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица „Библиотека за най-малките“. Редактор (1939–1941) на детското списание „Прозорче“. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕНклубовете, в международнтo сътрудничество. През 1968 година е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“. За пръв път в Шумен публикува стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). Истинският творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905– 1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог, „Полско-български преглед“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Съвременник“ и др., в детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“ и др. 34

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита. Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Ива Ивова Църнева от град Перник, на 12 години. Уча в XVI ОУ “Св. св. Кирил и Методий” и съм VI „а” клас. Родена съм на 23 септември 2001 година в град Радомир. Занимавам се с народни танци от 2 годишна. Започнах да танцувам в ФТА „Български ритми”, квартал „Църква“. От 2012 г. танцувам в ДФА „Чудно оро“ към ОБМД град Перник. Танците за мен са много важни и не мога без тях. Когато се кача на сцената, изпитвам странно чувство, което не мога да опиша. Бих искала всеки един човек да изпита просто за миг това, което аз изпитвам на сцената, когато музиката започне. Имам една голяма мечта и тя е да стана световно известен хореограф. За мен това е много важно! Обичам приятелите, семейството и танците! Без тях аз ще бъда никоя и нищо! Не мисля, че има нещо друго, което мога да разкажа за себе си, защото танците, приятелите и най-вече СЕМЕЙСТВОТО са всичко за мен! Аз се казвам Елизабет Йорданова Горанова, на 12 години съм, живея в гр. Перник. Обичам да се занимавам с народни танци и да спортувам, също да се забавлявам. Прекарвам времето си със семейството или в залата, защото залата за мен е втори дом, както и сцената!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… „Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна...“ Цитирайки българския поет Георги Джагаров в мен напират чувства на родолюбие и обич към родината. Нашата родина е известна с ясно изразените си четири сезона. Красива пролет, горещо лято, приятна есен и студена зима. Това съчетание прави нашата родина неповторима. Съчетанието между високи планини и красивото Черноморие я прави още по-привлекателна. Черноморието е с красиви брегове и дълги морски ивици, а високите планини са прохладни и озеленени. Има много забележителности. Всички хора са много лъчезарни и интелигентни. Всички са добре настроени един към друг и към всички останали съграждани. България е едно малко, но райско кътче. Всеки един от нас трябва да е горд, че е българин и може да се докосне до красотите на България!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Матей Шопкин (1938 - )

Матей Шопкин е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е строителен техникум във Велико Търново и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пише и публикува стихове от ученическите си години. Автор е на повече от 45 книги – поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител на няколко поетични антологии. Носител на различни национални литературни награди и на „Златен Есенински медал” – Русия. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. Най-новите преводи са на японски език. Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. Матей Шопкин е два пъти носител на наградата на Съюза на българските писатели, носител на Националните литературни награди „Пеньо Пенев” Димитовград, „Николай Хрелков”, „Иван Нивянин”, „Цанко Церковски” и др. Носител на Златен Есенински медал - Русия - 2008. Негови стихове са превеждани на руски, украински, белоруски, грузински, арменски, латишки, френски, английски, унгарски, японски език. По повод 70-годишнината на поета в Русия бяха издадени 6 негови книги От 2010 година е академик в Българската академия на науките и изкуствата.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… ОБЕТ ПРЕД БЪЛГАРИЯ Но аз оставам, аз и днес оставам наследник на безсмъртни имена. И през горчиви сълзи продължавам да пея: „ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА..." И винаги под изгрев или заник, бих минал и през иглени уши, за да пребъда като верен бранник на българите с български души. Затуй будувам. И не падам ничком. И не целувам чужди знамена. И казвам аз: „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!" Над всичко! И за всички времена!...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Казвам се Симона Мартинова и съм на 13 години. Живея в Перник и уча в XVI ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. Обичам да пътувам и през свободното си време чета книги. Тренирам джудо и самбо, но обичам и други бойно спортове. Моят девиз е: „Винаги вярвай в себе си и ще успееш!“ Аз съм Емили Руменова Кирилова. Родена съм на 1 ноември 2001г. в град Перник. Ученичка съм в VI “А” клас. Имам големи мечти, една от които е да стана моден дизайнер. Моят девиз е: „Аз мога, стига да искам!“

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото… е моята родина. Гордея се с историята и културата на страната ми. Щастлива съм, че съм българка, дори и държавата ни да не е добре развита, аз винаги ще обичам България! Има прекрасна природа и вълшебни места! Чувството, когато пътуваш някъде в друга държава, е прекрасно, но когато се завърнеш отново на своето родно място, на българската земя, ето това е тръпка. България над всичко! Симона Мартинова Аз обичам България, защото съм родена в тази прекрасна страна. Аз обичам родината и никога не бих я намразила. Има много тежка история. Майка България е раждала много успели хора и продължава да ражда. Тя е велика страна. Емили Кирилова Ние избрахме това стихотворение, защото обичаме България. И не ни е срам да се наречем българки!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Иван Вазов (1850 - 1921)

Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции. Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към рускоезичната поезия. През 1865 учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“).През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“. В Берковица той е назначен за председател на Окръжния съд (7 март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. През 1870г. Вазов отпечатва първото си стихотворение — „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875-1876г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка — „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877г. излиза втората стихосбирка на Вазов — „Тъгите на България“.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… БЪЛГАРИЯ Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот и всеки зов към по-добър живот над теб минуваше кат през пустиня. Обичах те, кога изгря над теб зорницата на твойто пробужденье, духовна светлина и просвещенье за тебе станаха насъщний хлеб. Обичах те, кога ярем да счупиш, ти меч изтегли във неравен бой и с жертви страшни, скъпи и безброй успя си бъдещето да изкупиш. Обичах те, когато заблестя свободата над твойте балкани, кога над твойте пепелища, рани живот разкошен буйно зацъфтя. Здрависах те, кога света зачуди при Сливница с победни си ура и първите си лаври ти набра, и мощ незнайна се у теб пробуди. Обичах те във твойте смутни дни и в трусовете страшни, що изпати, когато в късо време преживя ти на век тревогите, безчет злини. Обичам те и днес, кога забрави задачи светли и уроци зли, на жажди бесни, диви крамоли да станеш поприще се ти остави; когато в твойта почва семена ужасни падат - за ужасна жътва, и пъклен дух към лош те път упътва, обезверена в всички знамена; кога си жадна да чуйш бодър зов, о майко бедна, майко безпокойна и повече от сявгаш си достойна за плач, за порицанье и любов!

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Автобиография Аз се казвам Паолина Иванова Петрова и съм на 13 години. Родена съм в гр. София на 20 март 2001 година. Уча в ХVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в VI „А” клас. Обичам да спортувам и да излизам с приятели. Моето хоби е да играя тенис на корт. Девизът ми е: „Аз мога!”. Аз се казвам Мария Ивайлова Грозданова и съм на 12 години. Родена съм в гр. Перник на 09 октомври 2001 година. Аз имам едно прекрасно семейство, което много обичам и уважавам. Много обичам да пътувам, да рисувам и да излизам с моите приятели. Уча в XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в VI „A” клас. Девизът ми е: „Аз ще успея!”.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото… Аз обичам България, защото съм родена в нея. България има славно минало и дълга история. За нея са рискували живота си много българи, за да я освободят от робство. Обичам красивата и зелена природа на България. Тя има много културни забележителности, които с удоволствие посещавам. България е минала през много битки и е завладявана много пъти, но въпрeки това тя е все още цяла. Затова аз обичам моята родина България. Мария Ивайлова Аз обичам България, защото е страна със славна история и велики личности. В нея има много хубави забележителности и красива природа. Аз се гордея с родината си, защото е минала през много битки, но е останала независима и горда страна. Българската земя е раждала много велики спортисти, актьори, поети и композитори. Ако някой веднъж се разходи по планината, той няма да може да забрави гъстите гори, бистрата вода и красивите езера. Освен че българските градове са богати на история, те са много красиви. България е пълна с живописни долини и величествени планини. Както и морето със солената вода и с пенливите вълни, пясъчната ивица и красивите заливи, интересно оформените скали. България е една прекрасна страна. Аз съм много щастлива, че живея тук! Паолина Петрова Ние избрахме това стихотворение, защото описва България. То показва колко красива и приятна за живеене е тя. От него разбираме каква е била България по време на турското робство и каква след него. Това стихотворение ни кара да се гордеем с нашата страна и да се замислим колко е хубава нашата родина. То ни помага да разберем, че България е достойна за любов и уважение, заради нейните горди победи и славни дела. Разбираме, че е имала и много тежки загуби, но след това отново си е възвръщала силите и е влизала в бой, по-силна от всякога. Стихотворението показва, че всеки българин трябва да се гордее с своята родина.

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО… Аз обичам България, защото... Обичам родината си и заради Евтимий, и заради светите Кирил и Методий, и техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, и се гордея, че "и ний сме дали нещо на света". В нашата история няма могъщи и жестоки крале, но има силни и разумни владетели. Прекланям се пред България и затова, че е откърмила такъв велик поет, като Вазов, с чийто стихове сме израснали, а сега растат децата ни: "Българин да се наричам, първа радост е за мене!“ Обичам България, заради ония двеста юнаци и техния безсмъртен войвода Христо Ботев, които целуват българския бряг с тяхната велика жертвоготовност. Вълнувам се и от мисълта за едно черешово топче, възвестило началото на Априлския бунт. Нося в сърцето си обич и към Шипка-връх, който с кървавия си блясък осветява един безкраен подвиг, пред който винаги падаме на колене. Обичам родината си, заради дързостта на Апостола, дръзнал да събори една империя и да постави основите на "Чиста и свята Република". В света на човешките чувства има много понятия, които не се дефинират, така е и с любовта към България. Тя рядко е предмет на оживени спорове, нея я носим в сърцата си и така както обичаме майката, така обичаме и майка България. Затова Яворов ни е завещал, че: "Няма по-топла стряха от бащината и по-успокоително небе от родното". И ние му вярваме...! Тази моя голяма любов към Родината аз искам да предам на моите ученици, за да не забравят никога своите корени и своята мила България!!!