XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ УВОД Добрите хора са сред нас. Интересните, вдъхновяващите, чудаците и мечтателите. Иска ни се да ви разкажем техните истории. Истории за споделяне, истории, които да започнат свой живот във всеки от нас. За да продължим вдъхновението, за да бъде предадено доброто. Да чуем какво имат да кажат, да чуем тяхната истина. Вярваме, че добрите случки ни правят общност, те ни правят малко по-сплотени, малко по-добри. Тези истории могат да ни дадат смисъл и повод да обичаме повече. Създадена да вдъхновява, тази книга отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро. Не знам дали видяхме доброто или просто се видяхме такива, каквито сме, но наистина това предизвикателство имаше сплотяващ ефект за учениците. Като класен ръководител и учител на VI и VII клас мога отговорно да заявя, че в седмицата, в която моите ученици търсиха доброто, всъщност те самите бяха добри. Дните минаха спокойно и неусетно и самата аз се усетих много по-добра. А отстрани, по описанието на моя таен наблюдател, съм изглеждала така: „с една загадъчна усмивка ни поглежда и ние тогава всички се радваме, че я правим радостна по този начин“. Милена Алексиева Старши учител по Български език и литература XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
-2-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПРОБУЖДАНЕ
Най-добрият човек, който познавам За да кажа кой е добрият човек, първо трябва да изясним: кого бихме нарекли „добър“ и кого „лош“. Добър човек наричаме този, който помага на хората в нужда. Та нали старите хора са казвали „Приятел в нужда се познава“. И нима под такъв приятел не се крие един добър човек? Не винаги доброто трябва да е голямо. То се крие в душата на всеки човек и когато някой има нужда от него, то излиза от нас и прави някой щастлив. За мен най-добрият човек е господинът ми по народни танци. От него дойде и любовта към българското. Още преди девет години се срещнах с този добър човек. Той преподаваше танци в детската ми градина и аз реших да се запиша. Все пак казват, че всеки трябва да спортува нещо. Просто исках да видя дали това нещо ще ми хареса. Така започнах да танцувам на 4 години, че до сега. Танците и преподавателят ми по тях станаха част от живота ми. Първоначално не ги приемах на сериозно, беше ми просто забавление. Постепенно те ме завладяха. Имах и изключителната възможност да се обучавам при хореограф, който не ме учеше само на танци, а ме направи по-търпелива. Научи ме да пазя и да разнасям българското. Мисля след седми клас да кандидатствам в НУТИ (Национално училище за танцово изкуство) и дано да стана и аз толкова добра и вдъхновяваща като него. Моя приятелка искаше да я науча на някои хора. Започнахме с така наречените „уроци“ и тя ми каза: „ Но как го правиш, ти си като перце, ти не стъпваш на земята“. Ами да, така е. След дълги години тренировки и на това се научаваме. Когато чуя за хора и танци, дори и да съм болна, скачам и „летя“ във въздуха с танцови стъпки. Българските хора лекуват различни заболявания. И това ни е казал господина. Например: Пайдушкото хоро подсилва сърцето; Ганкиното хоро оказва благотворен ефект на младостта и щастието; Елениното хоро облекчава психичните проблеми. Благодаря на човека, за когото писах, че ме вдъхновява и насърчава да се развивам само напред и нагоре.
„Доброто“ Имаш ли ти вяра в добрината и виждаш ли я в хората, кажи? Крепи ли те надеждата, че утре ще я усетиш, може би. Дали умеем да сме хора или загубихме човечността. В забързания град, но без умора, ти дай от твойта доброта. Търси я и не се отказвай, във всеки има я, ти знай. Но трябва и да даваш, не да взимаш, за да си щастлив накрай. Не чакай и не искай, подай ръка и помогни и знай, че в утрешния ден, добрината ще се отплати. Христо Бикарски XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
Виктория Георгиева - VII „а“ клас
- 10 -
-3-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ Не винаги зад добрите постъпки стоят наистина добри сърца. Има благодетели, които даряват анонимно средства на каузи и други, които участват в благотворителни компании само, за да са под светлината на прожекторите. Например преди години известна спортна личност в пияно състояние предизвика тежка автомобилна катастрофа, в която пострада тежко младо момиче. Месеци преди това, самият той участва в рекламна кампания, насърчавайки хората да не карат пияни. Всеки от нас е чувал за малките жестове на добрина, направени от деца, с големи сърца. Наскоро медиите съобщиха за едно дете, дарило всичките си спестявания на едно бедно семейство. Сумата не бе голяма, но предизвика вълна от дарения и животът на семейството много бързо се промени към добро. Както монетата, така и човекът има две страни, но от нас зависи коя ще позволим да надделее. Светослав Лозанов – VI „a“ клас
МАЛКИ ИСТОРИИ С НЕОЧАКВАН КРАЙ Второкласник поканил 30 души на рождения си ден и 12 от от тях се съгласили да дойдат, но на самия ден никой не се появил. На този ден майка му пише във Facebook: „Сърцето ме боли за сина ми. Поканихме целия си клас, те просто не ни обърнаха внимание.“ След като публикува това, 15 души идват да поздравят момчето. Сред тях и някои специални гости. Местните пожарникари и полицаи идват с подаръци и се отнасят с детето като истинска звезда.
-4-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПРОБУЖДАНЕ
С очите си видях добро Какво е за мен доброта? Сега ще ви споделя за човека, който ми показа какво е това. Добротата не е много срещано явление, но се крие във всяко човешко сърце. Стига да бъде пусната от там, тя създава чудеса. Доброто е магия, тя е в основата на всеки човешки живот. Да вземем пример от разказа „Серафим“, в който се говори за един добър човек, който помага за спасяването на човешки живот. Без да познава човека, без да иска нещо в замяна. Този разказ ми напомня за една моя среща с доброто. Бях малка и болна. Мама и тате нямаха пари, но и избор, трябваше да ме заведат на лекар. Изпратиха ме в спешен кабинет, а пред него чакаше, отчаян от притеснение, баща да излезе сина му. Излезе жената с малкото момченце, което беше подуто и трудно поемаше въздух. Започнаха да плачат, защото ги изпращаха в друга болница, а нямаха пари. Тогава тате се намеси и им каза да тръгват незабавно, даде им ключовете от нашата кола и последните пари, които имахме. Тогава мама и тате започнаха да се карат, защото идваше мой ред да вляза в кабинета, а бяхме без средства. Не бяха на едно мнение за последните ни пари, но тате спокойно й казваше, че ще се оправим, дори и да трябва да вземем пари назаем. Мина всичко, взехме пари назаем, купихме лекарства и оздравях. След няколко дни бащата на болното дете върна ключовете от колата. За мен това беше един прекрасен пример за доброта, който се случи пред очите ми. С очите си видях добро. Срещнах Серафим. Любомира Каменова - VI „а“ клас
МАЛКИ ИСТОРИИ С НЕОЧАКВАН КРАЙ Днес 10-годишният ни син се прибра от училище в кецове за часа по физическо. Питам го „Къде са ти обувките?“, а той отговори, че ги подарил на своя съученик, който за всички сезони има чифт маратонки и толкоз. Като поотмина учудването ми, се успокоих – значи възпитаваме сина ни правилно. Отиваме с мъжа ми да напазаруваме в голям супермаркет. Той каза, че иска да купи някакви инструменти, а аз реших да разгледам какви намаления имa. Разхождам се по редовете и изведнъж виждам моят съпруг да тика огромна количка и да я пълни с храна. Изненадах се малко, не бяхме планирали да купуваме продукти, а после гледам, след количката върви смутен, зле облечен възрастен господин. Мъжът ми му напълни количката, плати на касата и го качи на такси. По-късно го питам защо толкова се забави в магазина, а той гледа настрани и казва, че много време търсил подходяща отвертка. Обичам го този мой лъжец! Прибирам се късно у дома. Наоколо тъмно и две дечица си играят с фенерче на терасата. Помислих си, че ще започнат да ми светят в очите, а те като ме забелязаха, започнаха да ми осветяват пътя, за да заобиколя всички локви. Пътувам с колата и влизам в дълъг тунел. А няколко метра по-късно виждам, че в тунела има задръстване, оказва се, че една голяма джипка кара бавно на аварийки. Викам си, брей, такава лъскава кола, пък се счупила, а когато се изравних с него, виждам, че пред колата тича куче. Случайно влязло в тунела, а шофьорът му свети с фаровете и го пази от останалите коли. Респект, шофьоре!
-8-
-5-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ Ралица Георгиева Ученичка от VI „а“ клас XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
Съществуват ли добри хора все още? За да разкажа кой е най-добрият човек, когото познавам, трябва да обясня моите критерий за добър човек. Според мен, всеки, който проявява милосърдие, толерантност, справедливост, е добър човек. Имайки предвид тези качества, мога да кажа, че най-добрите хора, които познавам, са моите родители и близки. Дали майка ми е най-добрият човек, когото познавам? Грижа, кураж, подкрепа – каквото и да напиша за нея ще е малко. Дали баща ми е най-добрият човек, когото познавам? Той не е просто човек, той е герой. Бабите, дядовците, кръстниците, които гледат света през „розовите си очила“, са хората, които ме подкрепят и винаги ми казват, че каквото и да правя, важно е да следвам пътя си и да бъда съпричастна към другите. Те винаги присъстват на моите състезания, участия в училищни празници и награждавания. Те са най-големите ми „спонсори“ в турнирите, за да продължавам да се развивам в спорта. В зависимост от ценностната си система всеки човек има различна представа за доброто. Кой е добър и кой лош – проличава си от взаимоотношенията между хората. Ако се намирате в центъра на София и минете покрай някой човек, който е изпаднал в нужда, какво бихте направили? На някои хора ще им дожалее и ще му дадат някаква скромна сума пари. Други ще го подминат, защото не го забелязват или не се интересуват от него. Следващият тип хора не го заплашват, но въобще не се интересуват от него. Те да не са лоши? Естествено никой не би му купил къща или нещо подобно. Но според мен добротата може да се изрази и с най-малките жестове. Не е ли така? Ако му купиш закуска или пък му подариш шала си. Или пък седнеш да го изслушаш, проявявайки
-6-
ПРОБУЖДАНЕ разбиране към протегнатата му ръка. Ние в училище също можем да правим малки жестове на доброта – да почистим чина си след часовете, да получиш забележка от учителката си и да проявиш уважение и добро отношение към нея. Показателно е как се случва доброто в литературата. В разказа „Серафим” на Йордан Йовков се разказва за един човек, който зиме и лете ходи с прокъсаното си палто. Всяко лято, работейки някаква лека и маловажна работа, той спестява за ново палто. Когато отива при кръчмаря Еню, Серафим вижда как той пропъжда Павлина – жена, чийто мъж е болен. Тя се моли за една единствена услуга – да й заемат пари, за да излекува мъжа си. Серафим, който не познава Павлина, й дава спестените пари за палто, без да се замисли. Вие бихте ли постъпили така? Представете си, че пред вас стои човек, който ви обижда и на вас изобщо не ви харесва отношението му. Какво бихте направили? Доста хора биха отвърнали със същото. Не е ли по-добре да отстъпите и да го игнорирате? Ще ви дам пример с творбата на Ханс Кристиян Андерсен - „Грозното патенце”. Там се разказва за едно пате, което се е родило много грозно и всички животни в птичия двор му се подиграват. В последствие то бяга от това ужасно за него място и намира истинското си щастие, докато преминава през множество трудности. Но през цялото време, когато му повтарят, че е грозно, противно и различно, то не им отвръща, защото иска да бъде оставено на мира. Всеки има добро сърце, но го показва по различен начин. Много хора в днешно време казват, че добрите са малко и всеки се оправя с проблемите си сам. Според мен не е така, защото добър човек е всеки, който проявява толерантност, уважение и милосърдие към нуждаещите се, към различните и най-вече към близките и роднини. Може да се помогне на всеки човек, стига той самият да иска това. В живота ни има много хора, които може да наречем герои, въпреки че не се замисляме за тях. Героите са полицаите, пожарникарите, лекарите, свещениците и други. Това са хора, които помагат на слабите и спасяват човешки животи. Добрите хора си проличават отдалече чрез постъпките си, чрез начина си на общуване и чрез характера им. Всеки човек може да бъде добър. Стига да го поиска, да повярва, че има доброта в сърцето си.
-7-
ПРОБУЖДАНЕ разбиране към протегнатата му ръка. Ние в училище също можем да правим малки жестове на доброта – да почистим чина си след часовете, да получиш забележка от учителката си и да проявиш уважение и добро отношение към нея. Показателно е как се случва доброто в литературата. В разказа „Серафим” на Йордан Йовков се разказва за един човек, който зиме и лете ходи с прокъсаното си палто. Всяко лято, работейки някаква лека и маловажна работа, той спестява за ново палто. Когато отива при кръчмаря Еню, Серафим вижда как той пропъжда Павлина – жена, чийто мъж е болен. Тя се моли за една единствена услуга – да й заемат пари, за да излекува мъжа си. Серафим, който не познава Павлина, й дава спестените пари за палто, без да се замисли. Вие бихте ли постъпили така? Представете си, че пред вас стои човек, който ви обижда и на вас изобщо не ви харесва отношението му. Какво бихте направили? Доста хора биха отвърнали със същото. Не е ли по-добре да отстъпите и да го игнорирате? Ще ви дам пример с творбата на Ханс Кристиян Андерсен - „Грозното патенце”. Там се разказва за едно пате, което се е родило много грозно и всички животни в птичия двор му се подиграват. В последствие то бяга от това ужасно за него място и намира истинското си щастие, докато преминава през множество трудности. Но през цялото време, когато му повтарят, че е грозно, противно и различно, то не им отвръща, защото иска да бъде оставено на мира. Всеки има добро сърце, но го показва по различен начин. Много хора в днешно време казват, че добрите са малко и всеки се оправя с проблемите си сам. Според мен не е така, защото добър човек е всеки, който проявява толерантност, уважение и милосърдие към нуждаещите се, към различните и най-вече към близките и роднини. Може да се помогне на всеки човек, стига той самият да иска това. В живота ни има много хора, които може да наречем герои, въпреки че не се замисляме за тях. Героите са полицаите, пожарникарите, лекарите, свещениците и други. Това са хора, които помагат на слабите и спасяват човешки животи. Добрите хора си проличават отдалече чрез постъпките си, чрез начина си на общуване и чрез характера им. Всеки човек може да бъде добър. Стига да го поиска, да повярва, че има доброта в сърцето си.
-7-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПРОБУЖДАНЕ
С очите си видях добро Какво е за мен доброта? Сега ще ви споделя за човека, който ми показа какво е това. Добротата не е много срещано явление, но се крие във всяко човешко сърце. Стига да бъде пусната от там, тя създава чудеса. Доброто е магия, тя е в основата на всеки човешки живот. Да вземем пример от разказа „Серафим“, в който се говори за един добър човек, който помага за спасяването на човешки живот. Без да познава човека, без да иска нещо в замяна. Този разказ ми напомня за една моя среща с доброто. Бях малка и болна. Мама и тате нямаха пари, но и избор, трябваше да ме заведат на лекар. Изпратиха ме в спешен кабинет, а пред него чакаше, отчаян от притеснение, баща да излезе сина му. Излезе жената с малкото момченце, което беше подуто и трудно поемаше въздух. Започнаха да плачат, защото ги изпращаха в друга болница, а нямаха пари. Тогава тате се намеси и им каза да тръгват незабавно, даде им ключовете от нашата кола и последните пари, които имахме. Тогава мама и тате започнаха да се карат, защото идваше мой ред да вляза в кабинета, а бяхме без средства. Не бяха на едно мнение за последните ни пари, но тате спокойно й казваше, че ще се оправим, дори и да трябва да вземем пари назаем. Мина всичко, взехме пари назаем, купихме лекарства и оздравях. След няколко дни бащата на болното дете върна ключовете от колата. За мен това беше един прекрасен пример за доброта, който се случи пред очите ми. С очите си видях добро. Срещнах Серафим. Любомира Каменова - VI „а“ клас
МАЛКИ ИСТОРИИ С НЕОЧАКВАН КРАЙ Днес 10-годишният ни син се прибра от училище в кецове за часа по физическо. Питам го „Къде са ти обувките?“, а той отговори, че ги подарил на своя съученик, който за всички сезони има чифт маратонки и толкоз. Като поотмина учудването ми, се успокоих – значи възпитаваме сина ни правилно. Отиваме с мъжа ми да напазаруваме в голям супермаркет. Той каза, че иска да купи някакви инструменти, а аз реших да разгледам какви намаления имa. Разхождам се по редовете и изведнъж виждам моят съпруг да тика огромна количка и да я пълни с храна. Изненадах се малко, не бяхме планирали да купуваме продукти, а после гледам, след количката върви смутен, зле облечен възрастен господин. Мъжът ми му напълни количката, плати на касата и го качи на такси. По-късно го питам защо толкова се забави в магазина, а той гледа настрани и казва, че много време търсил подходяща отвертка. Обичам го този мой лъжец! Прибирам се късно у дома. Наоколо тъмно и две дечица си играят с фенерче на терасата. Помислих си, че ще започнат да ми светят в очите, а те като ме забелязаха, започнаха да ми осветяват пътя, за да заобиколя всички локви. Пътувам с колата и влизам в дълъг тунел. А няколко метра по-късно виждам, че в тунела има задръстване, оказва се, че една голяма джипка кара бавно на аварийки. Викам си, брей, такава лъскава кола, пък се счупила, а когато се изравних с него, виждам, че пред колата тича куче. Случайно влязло в тунела, а шофьорът му свети с фаровете и го пази от останалите коли. Респект, шофьоре!
-8-
-5-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ Не винаги зад добрите постъпки стоят наистина добри сърца. Има благодетели, които даряват анонимно средства на каузи и други, които участват в благотворителни компании само, за да са под светлината на прожекторите. Например преди години известна спортна личност в пияно състояние предизвика тежка автомобилна катастрофа, в която пострада тежко младо момиче. Месеци преди това, самият той участва в рекламна кампания, насърчавайки хората да не карат пияни. Всеки от нас е чувал за малките жестове на добрина, направени от деца, с големи сърца. Наскоро медиите съобщиха за едно дете, дарило всичките си спестявания на едно бедно семейство. Сумата не бе голяма, но предизвика вълна от дарения и животът на семейството много бързо се промени към добро. Както монетата, така и човекът има две страни, но от нас зависи коя ще позволим да надделее. Светослав Лозанов – VI „a“ клас
МАЛКИ ИСТОРИИ С НЕОЧАКВАН КРАЙ Второкласник поканил 30 души на рождения си ден и 12 от от тях се съгласили да дойдат, но на самия ден никой не се появил. На този ден майка му пише във Facebook: „Сърцето ме боли за сина ми. Поканихме целия си клас, те просто не ни обърнаха внимание.“ След като публикува това, 15 души идват да поздравят момчето. Сред тях и някои специални гости. Местните пожарникари и полицаи идват с подаръци и се отнасят с детето като истинска звезда.
-4-
ПРОБУЖДАНЕ Днес ще си поговорим с Бръчков, един от хъшовете в Браила. Бръчков - старинно фамилно име с вероятно значение "висок, с висок ръст, косвено от високопоставен род, благородник". Нека видим какво ще ни каже той.
Интервю - Здравейте, кажете ни какво Ви накара да останете при Странджата? - Може би това, че изпитах нужда да остана при него, както синът остава при бащата. Хъшовете ме научиха на много неща и ми даваха храна, но и духовна сила. Аз не съм се бил в битка, като тях, а Странджата разказваше за неговите подвизи с такава жар и любов към България. С него си говорехме постоянно и никога няма да забравя някои негови думи. Аз оставих семейството си, а в Браила хъшовете се превърнаха в такова. В очите им се виждаше блясък, който българите в страната ни нямаха. Знаменосеца може да направи от камък – меч, да вдъхне на всеки кураж и сила. Той знае и може много. Много му тежеше, че ще умре на легло, а не в битка. За миг си спомни за роднините си, ала непрекъснато повтаряше – България. - Какво научи в Браила? Назови едно нещо, което е ключово за престоя ти там? - Ключовата дума е България. Хъшовете оцеляват, заради спомените си за България и идеала да умрат за Родината. Какво научих ли? Научих, че човек може да разчита на своите братя, а не само на себе си, научих какво е даване, без да се иска нищо в замяна, научих, че да си свободен е много важно, но трябва тази свобода да я използваш разумно и да имаш цел в живота. Ивелина Христова – VII „а“ клас
-9-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПРОБУЖДАНЕ
Най-добрият човек, който познавам За да кажа кой е добрият човек, първо трябва да изясним: кого бихме нарекли „добър“ и кого „лош“. Добър човек наричаме този, който помага на хората в нужда. Та нали старите хора са казвали „Приятел в нужда се познава“. И нима под такъв приятел не се крие един добър човек? Не винаги доброто трябва да е голямо. То се крие в душата на всеки човек и когато някой има нужда от него, то излиза от нас и прави някой щастлив. За мен най-добрият човек е господинът ми по народни танци. От него дойде и любовта към българското. Още преди девет години се срещнах с този добър човек. Той преподаваше танци в детската ми градина и аз реших да се запиша. Все пак казват, че всеки трябва да спортува нещо. Просто исках да видя дали това нещо ще ми хареса. Така започнах да танцувам на 4 години, че до сега. Танците и преподавателят ми по тях станаха част от живота ми. Първоначално не ги приемах на сериозно, беше ми просто забавление. Постепенно те ме завладяха. Имах и изключителната възможност да се обучавам при хореограф, който не ме учеше само на танци, а ме направи по-търпелива. Научи ме да пазя и да разнасям българското. Мисля след седми клас да кандидатствам в НУТИ (Национално училище за танцово изкуство) и дано да стана и аз толкова добра и вдъхновяваща като него. Моя приятелка искаше да я науча на някои хора. Започнахме с така наречените „уроци“ и тя ми каза: „ Но как го правиш, ти си като перце, ти не стъпваш на земята“. Ами да, така е. След дълги години тренировки и на това се научаваме. Когато чуя за хора и танци, дори и да съм болна, скачам и „летя“ във въздуха с танцови стъпки. Българските хора лекуват различни заболявания. И това ни е казал господина. Например: Пайдушкото хоро подсилва сърцето; Ганкиното хоро оказва благотворен ефект на младостта и щастието; Елениното хоро облекчава психичните проблеми. Благодаря на човека, за когото писах, че ме вдъхновява и насърчава да се развивам само напред и нагоре.
„Доброто“ Имаш ли ти вяра в добрината и виждаш ли я в хората, кажи? Крепи ли те надеждата, че утре ще я усетиш, може би. Дали умеем да сме хора или загубихме човечността. В забързания град, но без умора, ти дай от твойта доброта. Търси я и не се отказвай, във всеки има я, ти знай. Но трябва и да даваш, не да взимаш, за да си щастлив накрай. Не чакай и не искай, подай ръка и помогни и знай, че в утрешния ден, добрината ще се отплати. Христо Бикарски XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
Виктория Георгиева - VII „а“ клас
- 10 -
-3-
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ УВОД Добрите хора са сред нас. Интересните, вдъхновяващите, чудаците и мечтателите. Иска ни се да ви разкажем техните истории. Истории за споделяне, истории, които да започнат свой живот във всеки от нас. За да продължим вдъхновението, за да бъде предадено доброто. Да чуем какво имат да кажат, да чуем тяхната истина. Вярваме, че добрите случки ни правят общност, те ни правят малко по-сплотени, малко по-добри. Тези истории могат да ни дадат смисъл и повод да обичаме повече. Създадена да вдъхновява, тази книга отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро. Не знам дали видяхме доброто или просто се видяхме такива, каквито сме, но наистина това предизвикателство имаше сплотяващ ефект за учениците. Като класен ръководител и учител на VI и VII клас мога отговорно да заявя, че в седмицата, в която моите ученици търсиха доброто, всъщност те самите бяха добри. Дните минаха спокойно и неусетно и самата аз се усетих много по-добра. А отстрани, по описанието на моя таен наблюдател, съм изглеждала така: „с една загадъчна усмивка ни поглежда и ние тогава всички се радваме, че я правим радостна по този начин“. Милена Алексиева Старши учител по Български език и литература XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
-2-
ПРОБУЖДАНЕ Най-добрият човек, когото познавам Човекът, който аз ще определя като найдобрият човек, е госпожицата ми по танци. Това е човекът, който не учи моята група само на народни танци и любов към българското, но ни учи как да бъдем истински успели хора. Обожавам да ходя на репетиция и никога нямам търпение, защото на всяка една репетиция аз научавам нещо ново. Мисля, че госпожицата ми по народни танци е такава, защото винаги ни е учила как да бъдем добри хора. След репетиция почти винаги съм излизала от залата с мисълта какво добро може да направя. Това, което мен ме вдъхновява да правя добро, е нейният метод да ни учи на добро. На почти всяка една репетиция се събираме в полукръг около нея и си говорим за това кое е добро или как от някой проблем да намерим неговото решение. За мен това е най-добрият човек, защото винаги е намирала време да ни помогне и винаги се е държала повече от прекрасно с всяко едно момиче от моята група. Ако не беше тази жена със сигурност нямаше да съм това, което съм в момента. Това е човек, от когото можеш да очакваш да ти направи само добро. Габриела Стоилова - VII „а“ клас
- 11 -
XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
Вестник „Пробуждане“ Издава: XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Перник Редактор: Милена Алексиева Старши учител по Български език и литература Уеб сайт: https://16ou-pernik.com/ Адрес: гр. Перник, ул. "Д. Благоев" №154 E-mail: pernik_16sou@abv.bg Тел. 076 690 120