Бюлетин Доброволците - 49 бр. (16) ноември 2016 by Ivan Bonev

Брой 49(16) - ноември - 2016г. - година VI

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия 2” , финансиран от “Еразъм +“

Здравейте... знаете ли, че... ?

Има ли полза от културните обмени?

„Нищо не е по-ценно от днешния ден” Йохан Волфганг Фон Гьоте

www.ydcma.org Еко решения за бъдещето на стр. 2

на стр. 3

Нашият гост

Много пъти съм се чудил каква е ползата от младежките обмени. Колкото и да са разнообразни и различни едни от други, с оглед на организаторите, участниците, тематиката в тях, едно нещо е сигурно: тяхната цел не е ...

Какъв опит искам да придобия в България

на стр. 5

Казанлъшкият екипаж на ...

на стр. 3 на стр. 3

Има ли желание, има и начин

Бих искала да пътувам навсякъде в България, да посетя красивите градове и да се срещна с местните хора. Също желая да се срещна с доброволците, които работят тук ...

на стр. 4

Минути за История – ноември 1885 г.

на стр. 8

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия 2”, финансиран от “Еразъм+“ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Има ли полза от културните обмени? Много пъти съм се чудил каква е ползата от младежките обмени. Колкото и да са разнообразни и различни едни от други, с оглед на организаторите, участниците, тематиката в тях, едно нещо е сигурно: тяхната цел не е да се анализират конректни проблеми и да се получава академично знание. Целта им е съвсем друга: да опознаеш други култури, да ги разбереш, да осъзнаеш същността на културата на твоя народ. Но постижима ли е тази цел? Бих казал, че е постижима. Колкото и различна да е културата, от която произхождаме и която е обусловила мисленето и поведението ни, ние всички сме хора. Всички имаме способността да се учим и да учим другите, имаме стремежа да разбираме тяхната култура и традиции.

Бил съм участник в около 10 младежки проекта, както обмени, така и обучения. Освен това съм комуникирал с ЕДС доброволци, на които съм бил ментор и учител по български език. Като цяло, младежите са отворени, открити към другите култури. Но съм забелязал и че често властват негативни стереотипи- за вечно закъсняващи испанци, мързеливи италианци, за хладни германци, французинационалисти, и т.н. Подобни проекти могат както да утвърдят, така и да отрекат тези стереотипи. Има нещо

вярно в това, че когато си част от национална група, ти си склонен да се държиш като болшинството. И така, ако другите закъсняват, ти също закъсняваш и по този начин негативният стереотип се утвърждава. Всичко това не е нещо необичайно. Но има случаи, при които културният обмен се осъществява

в условия на война или на сериозно политическо напрежение между две държави. По време на проект в Грузия се срещнаха представители на 3 държави, които като цяло не се обичат- Грузия, Турция и Армения. Макар и съседи, между тях има много разногласия. С удоволствие видях, че отношенията между тези три групи са отлични. Нямаше спорове, нямаше подигравки, нямаше препратки към минали войни. Няма да забравя думите на един арменец по отношение на двете туркиниучастнички: “Само преди 10 години всички щяха да ми кажат да не ходя, да не се срещам с тях. В Армения всички мислят, че ако те види турчин, ще те убие”. Колко много са се променили нещата благодарение на тези европейски проекти! Организацията-домакин по-рано бе организирала обмен между представители на тези 3 държави, както и на Азербайджан! Би било интересно да се види как са общували арменци и азери, които в момента са практически във война за Нагорни Карабах. Надявам се, че някога ще присъствам лично на такъв проект. Иска ми се в тези проекти да се включват по-често представители на Украйна и Русия, за да могат младите хора от двете страни да видят себе си отблизо и да разберат, че другият не е техен враг, а е човек като тях. Това е единственият път, по който войната може да бъде прекратена. Когато разбереш, че няма нации-врагове, а има единствено хора-врагове, тогава променяш своето отношение, а може би чрез това ще успееш да повлияеш и на тези около себе си. За мен в това се изразява ползата от културните обмени в рамките на програмата “Еразъм +”. Николай Иванов

Какъв опит искам да придобия в България Бих искала да пътувам навсякъде в България, да посетя красивите градове и да се срещна с местните хора. Също желая да се срещна с доброволците, които работят тук по различни проекти и да прекарам време с тях, за да ми разкажат повече за техните впечатления от страната. Да се срещна с Еразъм студенти, да създадем мини езикови проекти с тях, да науча испански език от тях например. Искал да направя снимки на красивата ви природа, да хвана моменти, които да споделя в снимки с моите близки, за да покажа колко красива е България и никога да не забравя спомените, които имам тук. Не на последно място искам по време на проекта да стана по-независима, да мога да живея сама, без родителите си. Да започна да работя и това да ми доставя удоволствие. Да се наслаждавам на това, което

правя и създавам. Да имам добри взаимоотношения с доброволците и всички, с които работя. Нел Лоноир

Еко решения за бъдещето Соларният покрив, който компанията Tesla представи наскоро, ще струва по-малко от един обикновен, коментира създателят на Tesla Илън Мъск. Новият продукт на производителя на електромобили ще излезе в продажба през 2017 г. „Соларният покрив всъщност ще струва помалко от един нормален покрив, без да се взима под внимание стойността на електроенергията “, каза той. “Така че основното твърдение би било, ако искате един покрив, който изглежда по-добре, отколкото един нормален покрив, издържа два пъти по-дълго, разходите са по-малко заради начина, по който генерира електричество? Тогава защо да получите нещо друго?” Вече 85% от акционерите на Tesla Motors и енергийната компания SolarCity са одобрили сливането на двете компании, което се очаква да приключи скоро. С последния си продукт Tesla доказа, че двете фирми могат да си бъдат полезни в разработката на иновационни технологии. В края на октомври американският производител на електрически автомобили Tesla Motors представи нов модел слънчеви батерии, предназначени за монтаж на

покриви на къщи. Чрез Powerwall 2.0 се натрупва получената от слънцето електроенергия и се превръща в електроенергия, която осветява и затопля къщата. Покрития са налични в четири дизайна: стъклени и шистови плочки, керемиди и текстурирано стъкло. Все още не е ясно точно колко ще струва иновативният продукт на Tesla за дома, но е ясно едно - компанията ще преобърне строителния пазар и представите ни за бъдещето на умните домове. economic.bg

Казанлъшкият екипаж Дончо Цанев и Ива Бонева спечелиха първото място След брилянтно каране казанлъшкият екипаж Дончо Цанев и Ива Бонева спечелиха първото място в офроуд състезанието „NETWORX – OFFROAD“, което се проведе в района на Русе. Казанлъчани бяха най-бързи от всички автомобили и първи в своя клас Т1. Надпреварата бе последен кръг от шампионата на България по офроуд, като с първото си място казанлъшкият екипаж и тяхната уникална за страната машина извоюваха първото място в крайното класиране за 2016-та година в клас Т1.

Дончо и Ива спечелиха първото място в Русе с огромна преднина пред втория екипаж, като след първите два дни разликата им бе 40 минути. „Изминахме 730 километра за 3 дни, като трасето бе много кално и

навигацията бе тежка. Нямахме никакви проблеми с автомобила, който „летеше“. След края на състезанието организатора ни съобщи, че сме подобрили найдоброто време на трасето. С това приключихме по един перфектен начин състезателната година“-сподели след

надпреварата Ива Бонева. Освен шампионската титла в България, казанлъшкият екипаж спечели и трето място в крайното класиране на Източно-европейския шампионат „Баха“ за 2016-та.

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕВРОДЕСК

Шарен петльо от Голица – 2 Краен срок: 30 април 2017 г. Национален конкурс – пътуваща изложба на тема: „Шарен петльо от Голица – 2“ обявяват „НЧ Напредък 1871“ – Никопол, и НЧ „Хр. Ботев – 1928“ – с. Голица. В конкурса може да се участва с до 3 творби, като не се допускат шаблони от интернет. Творбите – изобразително изкуство и приложни изкуства, участниците могат да подават до 30.04.2017 г. Ето условията на конкурса:

Има ли желание, има и начин Много е странно как понякога човек попада на място, съвсем различно от всяко друго, на което е попадал до настоящия момент, и изведнъж започва да се чувства изключително комфортно, така, сякаш винаги е принадлежал на това ново и непознато място. Не знам дали звучи като начало на приказка или като съвсем обикновено първоначлно впечатление на човек, който е решил да смени държавата, но именно това се случи с мен. Кандидатствах по доброволчески проект, одобриха ме, напуснах работа и се преместих да поживея и поработя една година в Прага, Чехия. пъти.

Даже ходих до послолството да гласувам... два

Но това не е важно. За последните няколко седмици успях съвсем бегло да се запозная с „живота“ тук, поне според моите критерии. Всъщност смятам, че човек може да попадне на интересни и приятни хора навсякъде, както и на досадни и мрънкащи, зависи какво търси и очаква. Аз попадам само на добронамерени и отзивчиви чужденци

от всички крайща на света, чиито истории за това как са решили да се преместят именно тук са може би далеч по-интересни от моята. Аз просто винаги съм искала да дойда да живея тук известно време, да науча езика, да обиколя съседните държави. Когато попаднах на проекта, нямаше как да не кандидатствам, после имах късмет и ме одбриха. Това е цялата история. Не ми се е налагало да вземам сложни решения, да размишлявам цели нощи или да се боря с дилеми. Видях проекта и си

казах „А, ето го.“ Имам още една привилегия пред останалите чужденци, а именно езикът. За всички, които говорят славянски език, тук е далеч по-лесно да се справят с всичко. Освен това има чудесно организирана програма за чужденци с отворени и затворени курсове за хора на всякаква възраст, така че, при наличието на желание, е изключително лесно човек да се приспособи максимално бързо към средата. В момента активно уча чешки, работя в Дома на децата и младежите в Прага, в станцията на Природознанието, а през свободното си време планирам да обиколя де що има гора, планина, езеро, река, пещера и тъй нататък в Чешката република. Новата ми работа е толкова различна от всичко, с което съм се занимавала до момента, че все още не мога напълно да възприема действителността. Всеки ден ставам с усмивка, бутат ме в градския транспорт (ама той винаги е навреме, та и там съм си с усмивка), после си вървя през пражките улици, радвам се на невероятно добре запазените им архитектурни богатства в целия град и с усмивка влизам с приказната градина, в която работя. Центърът, в който аз съм доброволец – Домът на децата и младежите, се простира на територията на цялата република; това, което предлага центърът, са най-различни курсове и обучения за деца и младежи. Има всичко, за което едно дете може да мечтае... поне според моите очаквания. Над петстотин различни курса във всякакви сфери – езици, наука, техника, природознание, спорт, танци, спортни танци, музика, театрално изкуство, цирково изкуство, керамика, дърводелство, езда... мисля, че мога да изреждам още известно време. Човек би си помислил, че в цялата работа нещо трябва да куца, някой нещо трябва да

Нашият гост

скатава, някой трябва да недоволства. Ами, не. Просто хората, които работят там, не работят там, защото вземат високи заплати, а защото наистина се наслаждават на труда, който полагат. Не работят там, защото не могат да си намерят нещо по-така, а защото това, което правят всеки ден, ги удовлетворява. Всеки

един от колегите ми в момента ми напомня за някакво чудновато описание от детска приказка; толкова са добри и отдадени на работата си, а на всичкото отгоре и толкова немрънкащи. И все пак аз все още съм в началото на своята една година доброволческа служба в Чехия. Съвсем възможно е впечатленията ми да са продиктувани от еуфорията от прекараните няколко седмици в известен контраст с предишния ми начин на живот. Найхубавото е, че всичко ми харесва и смятам да се радвам на чувството, докато го има. В общи линии това, което мога да изведа като извод до момента, е, че никак не е трудно човек да преобърне начина си на живот, ако си вярва. Има ли желание, има и начин. Няма ли желание – има оправдание ;) Симона Тасева

Светлана Илиева Близнкова ми.

Кратка визитка: Светлана Илиева Близнкова, средно специално образование „Десенатор – технолог“, висше „СУ Климент Охридски“ – специалност музика. Хоби - рисуване - Как започна всичко с музиката във вашия живот? - Пея от 2 годишна., така че не си спомням началото, сякаш всичко е било винаги музика в живота

- Как се прави качествена музика? Какво правите за да запазите българските традиции? - Качествена музика се прави тогава, когато оставаш верен на себе си и следваш свой собствен път. Да, трудно е, но мисля ние в SEVI успяваме. Българското е във всеки от нас и независимо каква музика правим, някъде дълбоко се усеща неговото влияние. - Защо SEVI ? - Всичко започна от моя артистичен псевдоним, който в последствие даде име и на групата. - Тази година бяхте основна група на Еко фест Копринка в края на юни, какви спонени останаха от тогава? - Много позитивни емоции, чудесни кампании и страхотна публика. Нямаме търпение да се срещнем отново. А това ни участие застана и зад еко кауза на шест години, можем само да се радваме, че я подкрепихме. Не на последно място с нас се изявиха и млади таланти, искам да им помагаме, затова спомените ще са само със знак плюс. - Имате ли чуство че някога сте била

доброволец? - При тази реалност, Да ! Непрекъснато се чувствам доброволец на мисия за спасяването на българския рок.

- Доброволците и музикантите си приличат. Когато си доброволец и даваш, неминуемо и получаваш. Така е и с музикантите, нали! Получихте ли каквото искате от живота? - Човек винаги се стреми към нови върхове и си поставя нови цели, има нови мечти. Да се надяваме ,че един ден когато се обърнем назад ще можем да кажем че сме получили всичко,което сме искали от живота. - Може ли музиката да промени нещо в българската действителност? - Надявам се да направи хората по-добри, да ги накара да се замислят кои са истински важните неща, да си позволят повече „аналогови“ емоции, да се радват на живота. - Какво бихте пожелали на ДоброволциТЕ ? - Не спирайте да правите добри дела!

What kind of experience I want to have in Bulgaria The time passes so quickly… It’s been almost 3 months since I am in Bulgaria. Those months are full of adventures and unforgettable trips with the Volunteers, my mentors and coordinator from Veliko Tarnovo. Thanks to that I was able to learn some Bulgarian culture and also to get used to language. For the next months I would like to travel more around Bulgaria to get know more about culture and visit all places other volunteers talked about in such a impressive way. I also would like to go other countries, because Bulgaria offers great connection between the places I always dreamt to see. I cannot wait for the arrival meeting, and getting know all the Volunteers in Bulgaria, exchanging experiences and feeling about our projects and work in Bulgaria. I would love to become fluent in Bulgarian language to make my living here more easy. After moving to Kazanlak I would like to get more experience with working with disable people. In Poland I used to make a workshops theatre for them and I really enjoyed the time with them, but also I know that work in daily centers looks a bit different. So I think it would be the great chance for me to see how it looks and maybe in the future in will be my permanent job.

I am also thinking about my personal projects. I did a lot of projects in Poland but I always had someone to help me, now I would like to see if I can manage on my own. Firstly I want to do Tandem, to exchange the languages, get

known some Erasmus students, and simply make new friends to make lots of great memories. In Kazanlak, I would like to make a workshops theatre for disable people like I used to do in my city, and finish it with little performance. I would like to develop myself, become more independent and mature. I think Bulgaria will give me the opportunities to complete my dreams, overcome my fears, by providing me great memories and lots of fun. Katarzyna Wisniewska

ЗА КОНТАКТИ:

https://www.facebook.com/ydcma.org ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ: www.hrdc.bg www.eurodesk.bg www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина: Иван Бонев www.kazanlak-bg.info www.gallery-kazanlak.com

http://www.ydcma.org

Редактори: д-р Николай Иванов Екип: Мария Славова Красимир Цанев Станислава Тонева Васил Елховски

info@ydcma.org

Сътрудници: Катарджина Висневска Нел Лоноир Симона Тасева

Проект “Приятелство в кутия 2” с номер 2015-1-BG01-KA105-013425 Съфинансирана от ЕС по програма “Еразъм+”

Минути за история: ноември 1885 г. - Сръбско-българската война Гордостта е грях, но щом веднъж сме приели, че да не се гордееш с нацията си означава да мразиш народа и родината си, то нека се гордеем. За да ни уважават, критично важно е да бъдем адекватни. А за да сме адекватни, трябва ревностно да търсим истината и по възможност да я намираме. Не е нужно да избираме между това да сме горди от себе си и това да знаем истината - двете никак не се изключват. 2 ноември. Сърбия обявява война на България. Сръбските сили – 60 000 добре обучени и модерно въоръжени войници и офицери с 500 оръдия (покъсно нарастват на 120 000), съсредоточени в две армии (Нишавска към София и Тимошка към Видин). Българските сили – 108 000 души, но недобре въоръжени, без опитни офицери (резултат от изтеглянето на руските офицери от българската армия и румелийската милиция), без опит във военни действия, участие на много доброволци (доброволческият легион на кап. К. Паница, Ученическият легион). Румелийската милиция е съсредоточена на турската граница в Тракия.

3 ноември. Решение на княжеския Коронен съвет да се даде отпор на сръбските войски при Сливница. Заповед за прехвърляне на войските от турската граница към Сливница. 5–7 ноември. Боеве при Сливница. Боеве срещу Моравската дивизия при Брезник и Гургулят. 10 ноември. Сърбите са разбити при Драгоман. 10 ноември. Сърбите обсаждат Видинската крепост, но не успяват да я превземат. 12 ноември. Сърбите са разбити при Трън и Цариброд. 12 ноември. Австро-Унгария, Германия и Русия

изпращат ноти до Сърбия и България за прекратяване на войната. 14–15 ноември. Българските войски преминават границата, сърбите са разбити при Пирот. Пътят на българските войски към Ниш (Главната квартира на сръбската армия) е открит. 15 ноември. Австро-унгарският дипломатически представител в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига в българската главна квартира и предава на княз Батенберг ултиматум от името на Австро-Унгария, Германия и Русия България да пре установи военните действия. Кевенхюлер заявява, че в противен случай българите ще срещнат австро-унгарски войски.

16 ноември. Спиране на военните действия от страна на България и Сърбия. 20 ноември. Мисия на турските комисари (Лебиб ефенди и Гадбан ефенди) в Пловдив. След неуспех Гадбан ефенди заминава за София като турски комисар по вакъфите, но със задачата да действа за споразумение по Съединението. По повод на Сръбско-българската война 19 ноември е Празник на сухопътните войски на българската армия. Определен е с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. по повод блестящата победа на младата българска войска при Сливница.