Radio Еnvironment 2001-2010

Page 1

РАДИОСРЕДАТА 2001–2010


© Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров – съставители, 2011 © Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров, Кирил Конов, Емилия Станева, Весислава Антонова – автори, 2011 © Издателство “Фабер”, 2011 ISBN: 978-954-400-507-8


РАДИОСРЕДАТА 2001–2010 ПРОГРАМИ АУДИТОРИЯ РЕКЛАМА ЦИФРОВИЗАЦИЯ

издателство

ФАБЕР

2011


Книгата се издава в рамките на научния проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация: 1999–2012 г.“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието, младежта и науката.


Съдържание УВОДНИ ДУМИ....................................................................................................9 1. ЕЛЕКТРОННАТА МЕДИЙНА СРЕДА: 2001–2010 г. ПРЕХОД И ЦИФРОВИЗАЦИЯ.................................................................................13 1.1. Водещи тенденции.........................................................................................13 1.2. Главни периоди...............................................................................................17 1.3. Медиен преход. Етапи и тенденции..........................................................23 1.4. Принципи на Европейския съюз в аудио-визията...............................30 1.5. Цели, задачи и етапи.....................................................................................33 1.6. Индикатори и методология.........................................................................43 1.7. Видове дейности............................................................................................49 1.8. Резултати..........................................................................................................50 2. ДЕМОГРАФСКА КАРТИНА: 2001–2006 г.........................................................52 2.1. Население по местоживеене, пол и етническа група...........................52 2.2. Население по области, етническа група, местоживеене и майчин език....................................................................................................53 2.3. Изводи..............................................................................................................53 3. ДЕМОГРАФСКА КАРТИНА: 2007–2010 г.........................................................55 3.1. Население по местоживеене, пол и възраст. .........................................55 3.2. Население по планови райони и работна сила......................................59 3.3. Население по планови райони в зависимост от интернет потреблението...............................................................................................60 3.4. Изводи..............................................................................................................61 4. ПЛАНОВИ РАЙОНИ: 2001–2006 г......................................................................63 4.1. Северозападен район....................................................................................63 4.2. Северен централен район............................................................................64 4.3. Североизточен район....................................................................................64 4.4. Югозападен район.........................................................................................65 4.5. Южен централен район................................................................................65 4.6. Югоизточен район.........................................................................................66 4.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район......................66 4.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район..................66 4.9. Райони за целенасочено въздействие и териториален обхват...........66 4.10. Изводи............................................................................................................69


5. ПЛАНОВИ РАЙОНИ: 2007–2010 г. ....................................................................71 5.1. Северозападен район....................................................................................72 5.2. Северен централен район............................................................................73 5.3. Североизточен район....................................................................................73 5.4. Югозападен район.........................................................................................74 5.5. Южен централен район................................................................................74 5.6. Югоизточен район.........................................................................................75 5.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район ....................76 5.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район..................76 5.9. Югозападна и Южна централна България.............................................76 5.10. Северна и Югоизточна България............................................................76 5.11. Изводи............................................................................................................76 6. РАДИООПЕРАТОРИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И НАЧИН НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: 2001–2006 г.................................................................78 6.1. Лицензирани обществени радиооператори с национален обхват...78 6.2. Лицензирани радиооператори с регионален и местен обхват...........79 6.3. Радиовериги....................................................................................................83 6.4. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал.1 от ПЗР на ЗРТ. . .............................................................................................86 6.5. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. 2 от ПЗР на ЗРТ.................................................................................................90 6.6. Оператори, които осъществяват радиодейност по § 9а, ал. 3 от ПЗР на ЗРТ.................................................................................................92 6.7. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация............................................94 6.8. Изводи..............................................................................................................96 7. ДОСТАВЧИЦИ НА РАДИОУСЛУГИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И НАЧИН ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: 2007–2010 г..................................................................98 7.1. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с национален обхват......98 7.2. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с регионален и местен обхват...............................................................................................104 7.3. Радиовериги..................................................................................................112 7.4. Лица, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ...............................................................................................114 7.5. Лица по § 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ..............................................................116 7.6. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация..........................................118 7.7. Изводи............................................................................................................120


8. РАДИОАУДИТОРИЯ. 2001–2006 г. TNS/tv plan и Market Links.....122 8.1. Национална радиоаудитория...................................................................122 8.2. Аудитория на БНР. Market Links..............................................................129 8.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan. Market Links..............................137 8.4. Изводи............................................................................................................168 9. РАДИОАУДИТОРИЯ: 2007–2010 г. TNS/tv plan, Market Links.....178 9.1. Национална радиоаудитория...................................................................178 9.2. Аудитория на БНР. TNS/tv plan и Market Links....................................195 9.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan, Market Links..............................226 9.4. Медийно поведение.....................................................................................265 9.5. Изводи............................................................................................................286 10. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2002 – 2006 г. ...............................................................296 10.1. Бюджети.......................................................................................................296 10.2. Радиопазар...................................................................................................299 10.3. БНР.................................................................................................................313 10.4. Изводи..........................................................................................................318 11. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2007–2010 г. .................................................................319 11.1. Бюджети.......................................................................................................319 11.2. Радиопазар...................................................................................................320 11.3. БНР.................................................................................................................336 11.4. Изводи..........................................................................................................344 12. ЦИФРОВО РАДИО. ПРОГНОЗИ И ПЕРСПЕКТИВИ.............................345 12.1. Радиоразпръскване...................................................................................345 12.2. Цифрови стандарти..................................................................................355 12.3. Политики на Европейския съюз............................................................365 12.4. Политика на Република България.........................................................370 12.5. Изводи..........................................................................................................373 13. РАДИОДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: 2001–2006 г. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ. ......................................................................................376 13.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми..........................................376 13.2. Радиоаудитория и пазар..........................................................................379 13.3. Радиореклама. Пазарни стратегии........................................................381 14. РАДИОДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: 2007–2010 г. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ........................................................................................383 14.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми..........................................383 14.2. Радиоаудитория и пазар..........................................................................387 14.3. Радиореклама. Пазарни стратегии........................................................388


15. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.......................................................................................................390 16. БИБЛИОГРАФИЯ..................................................................................................403 16.1. Обща..............................................................................................................403 16.2. Цифрово радио...........................................................................................407


УВОДНИ ДУМИ Да се изследва обстойно и задълбочено развитието на радиосредата за времето от 2001 г. до 2010 г., се оказа начинание първо по рода си, особено трудно и рисковано. На първо място, радиосредата е неравномерно развита, в отделните планови райони тя има различна плътност, в южните райони има много повече радиопрограми, отколкото в северните. На второ място, радиосредата е твърде разнородна, наблюдават се съществени различия по отношение на търговските и обществените оператори, на програмите с общ/политематичен профил и със специализиран профил. На трето място, радиосредата показва различия при динамиката на аудиторията, пазарните дялове на радиостанциите, развитието на рекламните им бюджети. Това научно изследване е първо по рода си. Подобен цялостен преглед в развитието на радиосредата във второто десетилетие на прехода досега не е правен. С изключение на двата доклада на СЕМ относно развитието на радио– и телевизионната дейност през 2001– 2002 г. и 2001–2006 г. отсъства друго панорамно изследване на радиосредата за това десетилетие. Подобен систематичен преглед е много необходим, защото създава обща визия за развитието и промяната на радиосредата, което позволява да се представят някои основни тенденции и да се формулират важни изводи за процесите, които предстоят в радиосредата в близко бъдеще. Избраният научноизследователски подход е комплексен, той използва инструменти от медиазнанието, емпиричната социология, социалната демография, статистиката, медийната регулация, медийната икономика, рекламата и маркетинга, цифровите технологии. Радиосредата се анализира на много широк фон – от гледище на особеностите на медийния преход, на спецификите на демографската среда, на различията в разделянето на страната на планови райони. Отчита се разположението на програмите в двете икономически зони на страната, развитието на радиоформатите, динамиката на националната и регионалните аудитории, развитието на радиопазара и рекламата, цялостното развитие на радиодейността, перспективите пред цифровото радио. Комплексното изследване се осъществява върху богата фактология. То е адресирано към широк кръг от читатели – медийни изследователи, студенти по журналистика, специалисти по медийна икономика, маркетинг и реклама, по медийно право и медийна регулация, културолози, политици, експерти по социално управление. Изследователският колектив е убеден, че такова цялостно изследване на медийната среда задължително трябва да се прави на всеки десет години, защото събраната в него обобщена и осмислена информация позволява срав-


нителен анализ на минали и бъдещи действия в сферата на радиодейността и ясно показва нейните основни предимства и недостатъци, но и реалните ѝ дефицити. Това дава необходимата професионална аргументация за вземането на определени решения, от които зависят развитието и просперитетът на медийния сектор като цяло. Това научно изследване е много актуално. То се основава на комплексен подход – извършените анализи, изводи и оценки се правят върху широка фактологична основа, която хвърля светлина върху множество процеси в социалната среда. Радиосредата е важна част от социалния живот. Тя е неотделима от промените в социалната демография на страната, от динамиката на населението в градовете и селата. От политиките, провеждани в областта на медийното законодателство и регулацията, при осъществяването на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване, при разгръщането на медийното потребление и защитите на потребителя от вредно съдържание. Това научно изследване е особено трудно. В него е събрана, систематизирана и анализирана огромна по обем информация, която обхваща интересните години от второто десетилетие на прехода. В процеса на работата научният колектив се придържаше към смелата идея, че подготвя всъщност своеобразна енциклопедия за развитието на българското радио във второто десетилетие на прехода: 2001–2010 г. В обобщен вид, се представя цялостният образ на радиосредата – като част от медийния преход, от демографските, социалните и медийните процеси в страната. Тя е разгледана в контекста на националната и регионалните радиоаудитории в най-големите български градове, на динамиката на пазара и радиорекламата на фона на перспективите пред цифровото радио и цифровата телевизия. Изследването има многобройни посоки и използва инструментариум, който е взет от различни науки. При такъв голям обем от факти е необходима много висока прецизност. Научният колектив през цялото време се ръководеше от разбирането, че всеки факт подлежи на многократни проверки, което не е застраховка от възможни пропуски и неточности. Като автори и редактори положихме максимални усилия те да бъдат сведени до минимум. Това научно изследване е твърде рисковано. Широтата на избрания научноизследователски подход крие опасности от потъване в океана на фактите, защото те илюстрират многобройни събития и медийни процеси от твърде дълъг период, който никак не е лесен за систематизация, анализ и осмисляне. Научният колектив направи необходимото, за да не потъне в медийната фактология, да я подреди и я систематизира, като същевременно извади на повърхността основните тенденции в развитието на радиосредата. Цялостният анализ се основава на два отделни периода: 2001–2006 г. и 2007–2010 г. На пръв поглед те изглеждат асиметрични по времетраене, но

10


медийното време тече по друг начин, то невинаги съвпада с обичайната темпоралност. Периодът от 2001 г. до 2006 г. в медиен смисъл дори е по-кратък, защото не е толкова богат на медийни събития. Периодът от 2007 г. до 2010 г. в медийно отношение е по-дълъг, защото е изпълнен с много важни медийни събития – новия старт на лицензирането на радиопрограми; основните промени в медийното законодателство, които направиха възможно лицензирането на програми, предназначени за цифрово разпространение; въвеждането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги в ЗРТ, провеждането на конкурси за нови радиопрограми в редица населени места. След 2006 г. слушането на радио онлайн и интернет потреблението бързо навлязоха във всекидневието на българина, което изцяло промени неговото медийно потребление. И не на последно място – развитието на неправителствения медиен сектор, създаването в този период на органи за саморегулация на медийната среда като фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ и сдружение „Национален съвет за саморегулация“, които основават решенията си на Етичен кодекс на българските медии и на Национални етични правила за реклама и търговска комуникация. Научният анализ в две части: „Радиосредата 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация“ и „Телевизионната среда: 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация“ ще бъдат достъпни на адресите: www.newmedia21.eu и www.faber–bg.com Какъв е изследователският принос на всеки от членовете на научния колектив: Доц. д-р Маргарита Пешева е автор на първи раздел. Електронната медийна среда: 2001–2010 г. Преход и цифровизация, на втори раздел Демографска картина 2001–2006 г., на трети раздел Демографска картина 2007– 2010 г., на четвърти раздел Планови райони: 2001–2006 г., на пети раздел Планови райони 2007–2010 г., на шести раздел Радиооператори 2001–2006 г. Обхват, формати и начин на разпространение, на осми раздел Радиоаудитория: 2001–2006 г., на девети раздел Радиоаудитория 2007–2010 г., на 9.4. Медийно поведение от девети раздел, в съавторство с проф. дфн Милко Петров, на тринадесети раздел Радиодейност: 2001–2006 г. Основни тенденции, на четиринадесети раздел Радиодейност: 2007–2010 г. Основни тенденции и на заключение. С проф. дфн Милко Петров е съавтор на Уводни думи. Въз основа на данни, получени от националния обществен оператор Българско национално радио и негови отчети пред Съвета за електронни медии за дейността му през този период доц. д-р Маргарита Пешева е подготвила и подразделите: т. 6.1.2 от шести раздел, т. 7.1.1 от седми раздел, т. 8.2 от осми раздел, т. 9.2 от девети раздел, т. 10.3 от десети раздел и т. 11.3 от единадесети раздел. Емилия Станева, директор на дирекция „Лицензиране и регистриране“ в Съвета за електронни медии, е автор на седми раздел Доставчици на радиоуслуги. Обхват, формати и начин на разпространение: 2007–2010 г.;

11


Проф. дфн Милко Петров е съавтор на Уводни думи и на 9.4. Медийно поведение от девети раздел Радиоаудитория 2007–2010 г. Проф. д-р Кирил Конов и доц. д-р Лилия Райчева са автори на дванадесети раздел Цифрово радио. Прогнози и перспективи. Весислава Антонова, журналист от в. Капитал е автор на десети раздел Радиореклама 2001–2006 г. и на единадесети раздел Радиореклама: 2007– 2010 г. Научното изследване е под редакцията на доц. д-р Маргарита Пешева, проф. дфн Милко Петров и доц. д-р Лилия Райчева, които са съавтори на Библиография. Редактор е Гриша Атанасов. Този изследователски проект стана възможен благодарение на фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, младежта и науката. Искаме да им благодарим за предоставената ни възможност да осъществим това научно изследване. Много сме задължени на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ като бенефициент на проекта и специално на неговия ректор – проф. дпн Пламен Легкоступ, за оказаната ни подкрепа в хода на изследването. Дължим специални благодарности на ръководството на Българското национално радио и специално на неговия генерален директор г-н Валерий Тодоров за професионалната подкрепа при събирането на емпиричните данни, които се отнасят до развитието на БНР през това десетилетие. Особено сме задължени на рекламна и медия агенция Пиеро 97, която ни предостави всички необходими данни за развитието на радиорекламата в това десетилетие. Отправяме благодарности към агенциите TNS/tv plan и Market Links, които ни предоставиха данни за развитието на радиоаудиторията през 2001– 2010 г. Дължим благодарност и на ръководството на Националния статистически институт, който любезно ни предостави допълнителни данни за демографската картина в Република България в последните години. Искаме да благодарим и на издателство „Фабер“ – гр. Велико Търново, което професионално и с вещина публикува този научен труд. Отправяме благодарности към всички наши колеги и приятели, които в продължение на дълги месеци заедно с нас споделяха трудностите при осъществяването на това научно изследване. София, 18 април 2011 г.

12

Маргарита Пешева Милко Петров Лилия Райчева


1. ЕЛЕКТРОННАТА МЕДИЙНА СРЕДА: 2001–2010 г. ПРЕХОД И ЦИФРОВИЗАЦИЯ 1.1. Водещи тенденции Електронната медийна среда включва доставчици на аудио-визуални медийни услуги, които създават и разпространяват радио- и телевизионни програми чрез наземно радиоразпръскване, кабел, сателит, както и предприятия, които разпространяват електронни съобщения, в това число български и чужди програми. В нейните граници се включват разнообразните форми на комуникация и съдържание в интернет, генерирано в сайтове, блогове, социални мрежи, чатове, лична кореспонденция и др. Аудио-визуалните медийни услуги се разделят на линейни (радио- и телевизионни програми) и нелинейни (видео по заявка, електронно здравеопазване, електронен бизнес и др.). С въвеждането на Директивата за аудиовизуалните услуги от 2007 г. в Закона за радио и телевизия през 2010 г. доставчиците на нелинейни медийни услуги подлежат на регистрация в Съвета за електронни медии (СЕМ). Радио- и телевизионните програми се различават в зависимост от техния обхват, начин на разпространение, съдържание и времетраене. Те могат да бъдат с национален, регионален или местен обхват, да се разпространяват чрез наземно радиоразпръскване, по кабел, сателит или онлайн, да имат общ/политематичен или специализиран профил, да излъчват 24 часа или да предлагат програми с друго времетраене. Република България е върховен суверен на радиочестотния спектър, който подлежи на регулация чрез редица нормативни актове – Закон за електронните съобщения, Закон за радиото и телевизията, План за въвеждане на цифрово наземно радиоразпръскване DVB–T в Република България и др. Органите, които регулират електронната медийна среда, са: Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която регулира преноса на електронните съобщения, и Съветът за електронни медии (СЕМ), който регулира аудиовизуалните медийни услуги и радиоуслугите. Измененията в ЗРТ през 2010 г. дават следната дефиниция на аудио-визуална медийна услуга (радиоуслуга): „Услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С115 от 9 май 2008 г.), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез елек-

13


тронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения“ (ЗРТ, чл. 2, ал. 2, ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.). Същевременно ЗРТ дава и нови дефиниции на аудио-визуално предаване и радиопредаване, като в тях се включват и предаванията по каталог. Разпоредбите на ЗРТ не се отнасят до електронните варианти на вестници и списания, както и до личната кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни мрежи, но те участват в изграждането на съвременната електронна медийна среда, която все повече зависи от съдържанието, създавано в интернет сайтовете за новини и развлечения, блоговете, социалните мрежи, онлайн търговията, онлайн образованието, електронната преса и др. Органите за саморегулация на електронната медийна среда са: фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ и сдружение „Национален съвет за саморегулация“. Те основават решенията си на Етичен кодекс на българските медии и на Национални етични правила за реклама и търговска комуникация. В Република България електронната медийна среда през второто десетилетие на прехода се отличава с няколко водещи тенденции: – В първото десетилетие на прехода 1990–2000 г., стихийно и в отсъствието на работещо медийно законодателство, се създаде медийният сектор – ефирът се изпълни с десетки радио- и по-малко телевизионни програми, които започнаха да излъчват без необходимите законови основания за това. Първият Закон за радиото и телевизията беше приет от Народното събрание през 1996 г., но голяма част от неговите текстове бяха отменени от Конституционния съд и той не успя да заработи. Вторият Закон за радиото и телевизията беше приет през 1998 г. (ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.) и стана първият работещ медиен закон, който създаде регулаторна рамка за развитието на електронната медийна среда. – Раздържавяването на медийната среда изпревари появата на функциониращ медиен закон, което оказа отрицателно влияние върху нейното развитие и етапи през второто десетилетие на прехода 2001–2010 г. Нейното разширяване се извърши без предварително изработена стратегия и държавна политика, на принципа „пазарът решава всичко“, което неизбежно доведе до някои отрицателни тенденции, а впоследствие – и до неизбежни компромиси в медийната сфера. – Законът за далекосъобщенията в тези условия създаде т.нар. временна търпимост по отношение на група радио- и телевизионни оператори, чиято дейност беше узаконена чрез §14 и §16 от ЗД, които бяха започнали да работят в условията на законов дефицит и чието окончателно легализиране беше отложено във времето. – Законът за радио и телевизия по-късно създаде норма, която уреждаше дейността на тези оператори след изчерпването на срока за действието на §14 и §16 от ЗД. Чрез §9а от ЗРТ бе въведена временна търпимост спрямо

14


онези от тях, които бяха започнали дейността си преди приемането на първия работещ медиен закон. Действието на §9а в ПЗР на ЗРТ се изчерпва до провеждането на конкурси за съответните населени места, в които работят такива оператори. Така на практика бяха въведени два законодателни режима в лицензионния процес. – През 1999–2000 г. първият регулаторен орган в областта на съдържанието на програмите – Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) проведе десетки конкурси за нови радиопрограми предимно в най-големите български градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и др. Така радиосредата започна да се развива приоритетно в най-големите градове и по отношение на големите градски аудитории. Това създаде известен дефицит в развитието на регионалната, и по-специално – на местната радиокомуникация, особено в пограничните райони и районите със смесено население. – НСРТ стартира и първите телевизионни конкурси за регионални програми, които не успя да финализира. Впоследствие СЕМ беше принуден да ги отмени, най-вече поради промяната в действащото медийно законодателство, която въведе нов модел на лицензиране и регистрация на програми, излъчвани чрез ефир, кабел и сателит. С него бяха въведени нови правомощия и отговорности на двата регулатора – СЕМ и КРС, при обвързаното лицензиране на радио- и телевизионни програми, нов либерален режим за регистрация на онези програми, които се разпространяват чрез кабел и сателит. – Република България ратифицира Европейската конвенция за трансгранична телевизия, а също и Изменителния протокол към нея (ратифицирана със закон от 38 НС на 4.12.1997 г., ДВ, бр.117 от 10.12.1997 г., обн. ДВ, бр. 32 от 8.04.1999 г., в сила от 1.07.1999 г.). Така бяха създадени предпоставки за транспонирането на общностното законодателство в националните медийни закони. Стъпка в тази посока бяха и промените, извършени в ЗРТ през 2001 г. – Народното събрание през 2002 г. прие поправки в Закона за радиото и телевизията, които генерално обвързаха лицензионния процес с приемането на Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез аналоговото радиоразпръскване, което доведе до фактическото блокиране на лицензионния процес за период от три години. Спирането на лицензионния процес се превърна в отрицателен фактор по отношение на нормалното развитие на електронната медийна среда – нейното разширяване чрез старта на нови програми, възможностите ѝ за растеж и промяна. – Народното събрание с тригодишно закъснение прие Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване (решение на НС от 28.09.2005 г., обн. ДВ, бр. 82 от 14.10.2005 г.), изработена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, което възобнови лицензирането на нови радио- и телевизионни програми. Приемането на Стратегията е част от процеса на затваряне на глава 20 „Култура и аудио-визия“ в процеса на присъединяване на България към ЕС. Това беше основна законодателна предпоставка в процеса на нормализиране на електронната медийна среда.

15


– В началото на второто десетилетие на прехода в ЗРТ се въведе нов либерализиран режим на регистрация на радио- и телевизионни програми, разпространявани по кабел и сателит. Регистрирани бяха десетки телевизионни и по-малко радиопрограми, предназначени за такъв вид разпространение. Това за жалост доведе до влошаване на тяхното качество и проблематизиране на електронната медийна среда. Ефирът бързо се запълни с многобройни програми, които в повечето случаи не предлагаха на потребителя необходимото разнообразие и качество. – Моделът за финансиране на двете обществени медии БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията (събиране на такси на база електромер), не успя да заработи. Фонд „Радио и телевизия“ не беше създаден и финансирането на обществените оператори всяка година чрез държавна субсидия, определяна от НС, ги постави в пряка зависимост от волята на правителството и управляващото мнозинство. – През 2001–2010 г., главно поради отсъствие на политическа воля и капацитет, не бяха приети нужните промени в ЗРТ, с които да се въведе нов модел за финансиране на обществения сектор, който и днес е все така зависим от ежегодната държавна субсидия, която гласува НС и управляващото мнозинство. – През 2006 г. СЕМ възобнови процеса на лицензиране и стартира първите конкурси за радиодейност в онези областни градове, в които такива конкурси не бяха провеждани и в някои селища, разположени в гранични райони и в райони със смесено население като Ахтопол, Велинград, Габрово, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Самоков. – През второто десетилетие на прехода СЕМ продължи традицията на НСРТ в областта на създаването на становища по важни професионални стандарти, които се отнасят до всички оператори, до развитието на електронната среда като цяло. – Съветът за електронни медии се опита да систематизира и осмисли практиката в развитието на аудио-визуалния сектор у нас в два последователни доклада: „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2002 г.“ и „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2006 г.“ (www.cem.bg) – Неправителственият медиен сектор (Българска медийна коалиция, Pro Media, Център за развитие на медиите, Център за независима журналистика, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) в този период активно участва в обсъждането на редица важни въпроси, свързани с развитието на електронната медийна среда – промените в медийното законодателство, медийната регулация, спазването на авторските и сродните права, свободата на словото, достъпа до информация и др.

16


1.2. Главни периоди Възникването и развитието на електронната медийна среда в Република България условно може да се периодизира в зависимост от няколко водещи критерия. В зависимост от темповете в икономическия и политическия преход, от развитието на традиционните електронни медии, на новите онлайн медии, на журналистическите практики, на медийните технологии и др. Всеки опит за периодизация е донякъде условен, но същевременно необходим, защото внася известна систематизация в разгръщането на медийните процеси. От гледище на изброените критерии могат да се обособят няколко основни периода в развитието на електронната медийна среда у нас: Първият период е свързан с появата на електронното радиоразпръскване, което според проф. Веселин Димитров не започва с български предавател, а с български радиопредавания . Първото слушане на радио в България става на 25 септември 1921 г., което представлява концерт по безжичния телеграф в гр. София. Първата българска радиопублицистична творба е радиоречта на Георги Димитров против терора в България, произнесена на 24 май 1925 г. по Московската радиоразпръсквателна станция, която започва да излъчва през март 1922 г. От ноември 1929 г. в гр. София започват пробни предавания с малка радиопредавателна станция, а от май 1930 г. започват редовните емисии на Родно радио – първата електронна медия у нас, която е предшественик на Българското национално радио и която е създадена като частна кооперация по инициатива на група български интелектуалци, начело с проф. Асен Златаров. Първият директор на вече държавното Радио София е Сирак Скитник – известен интелектуалец за своето време. В периода 1930–33 г. „Родно радио“ поставя основите на персонифицираната журналистика (всички произведения по радиото се четат от техните автори), започват препредаванията на емисии на чужди радиостанции, първите излъчвания на други езици, църковната радиопропаганда, директните радиорепортажи и коментари. Първият етап от развитието на българското радио завършва през септември 1944 г., когато радиоразпръскването в България окончателно преминава под юрисдикцията на държавата. Вторият период в развитието на електронната медийна среда започва от септември 1944 г. и приключва със старта на Българската телевизия през декември 1959 г. Радиото се развива възходящо през тези години, то става много популярна и влиятелна медия. Именно радиото поставя началото на персонифицираната журналистика, живите предавания от горещи събития, развива музикалното творчество, радиодраматургията, създава програмните линии и др. За времето от 1954 г. до 1960 г. у нас просъществува и Експерименталният телевизионен център в МЕИ, който е предшественик на Българската те

Димитров, В. История на радиото в България. Книга първа. С., 1994, с. 71.

17


левизия. Започва началото на телевизионните излъчвания в страната. Идеята за телевизия у нас принадлежи на ректора на МЕИ проф. Саздо Иванов и на доц. Кирил Кирков, които създават лаборатория на тавана на МЕИ и през 1953 г. започват опити за телевизионни излъчвания. Първата публична телевизионна прожекция у нас се осъществява в навечерието на първи май 1954 г., като на специален телевизор в кабинета на ректора на МЕИ се излъчва филмът „Запорожец отвъд Дунава“ с продължителност около 15 минути. Това е първото в България официално телевизионно предаване по безжичен път. То се смята за официален старт на Експерименталния център на МЕИ . Оттук насетне се излъчват пробни експериментални предавания един път седмично, а от 7 ноември 1954 г. – два пъти седмично. Центърът на МЕИ просъществува седем години и осъществява над 500 телевизионни предавания. Третият период в развитието на електронната медийна среда обхваща времето от декември 1959 г. до 10 ноември 1989 г., когато стартират обновителни процеси в социалната област и се създават предпоставки за раздържавяване на електронните медии и създаване на търговски медиен сектор. Започва модернизацията и многопрограмното развитие на националното радио – през седемдесетте години се създава програма Хоризонт, която се развива като национална информационна програма. Именно програма Хоризонт утвърждава националното радио като най-бързата електронна медия в отразяването на живи събития и новини. БНР създава и специализирани програми за култура, музика и образование (Христо Ботев, Орфей и Знание), както и специализирана програма за предавания на чужди езици (Радио България). Последователно стартират неговите регионални програми – Радио Варна (1934 г.), Радио Стара Загора (1936 г.), Радио Скопие (1941 г.), Радио Пловдив (1955 г.), Радио Шумен (1973 г.), Радио Благоевград (1973 г.), Радио София (2007 г.), Радио Видин (2009 г.) и Радио Бургас (предстои старт). През декември 1959 г. е официалното откриване на Българската телевизия, която се приема от изследователите като първа на Балканите. В Западна Европа по това време малко страни имат телевизия. Светът признава съществуването на телевизия в България през 1954 г. Вестник L’Humanite, Television Francaise, бюлетинът на международната организация за радио и телевизия OІRT, Wireless World пишат, че България е страна, в която вече има телевизия. През 1956 г. Експерименталният телевизионен център в МЕИ осъществява първото външно телевизионно предаване – празничната манифестация на 7 ноември. Телевизионната кула, като национален телевизионен предавател, тържествено е открита на 26 декември 1959 г., което се смята за рождена дата на Българската телевизия. Телевизията у нас се създава с решение на Политбюро на ЦК на БКП от април 1958 г., което е в съответствие с Директивите на 7-ия конгрес на БКП за ускорено развитие на телевизията и усвояване на производПешева, М. Дворецът на Дедал. Опит за история на Българската телевизия. С., 1994.

18


ството на български телевизори. Българска телевизия се създава като Главна редакция на Българското радио. А нейният пръв директор Борислав Петров е назначен за главен редактор. В началото тя се разполага в сградата на радиото, с техника от две-три камери и персонал от 22 души. Първото директно телевизионно излъчване се осъществява на 7 ноември 1959 г. на площад „9-и септември“, откъдето съвсем младата Българска телевизия предава тържествената манифестация. Нейното официално откриване е на 26 декември 1959 г. с пускането в експлоатация на Телевизионната кула, която заема площ от 144 кв.м, има 14 етажа и 3 тераси. Заедно с антенната мачта тя е висока почти 106 метра. Съвсем в началото телевизията предава веднъж седмично, но скоро минава на две излъчвания в седмицата – едно „живо“ предаване и един филм. През 1960 г. тя вече има три седмични излъчвания. Популярността на българската телевизия расте – в края на 1961 г. броят на телевизорите в България е 11 115 и в нея вече работят 80 души. През 1974 г. се въвежда цветната телевизия, в периода 1970–75 г. последователно се създават четири телевизионни центъра и две телевизионни студия в градовете Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, Велико Търново и Враца. През 1975 г. се открива втора програма на Българската телевизия, започват и първите телевизионни мостове. Четвъртият период в развитието на електронната медийна среда започва след 10 ноември 1989 г. и завършва през 2009 г. със законовите поправки, които се отнасят до издаването на разрешения на предприятия за изграждане на мрежи, предназначени за наземно разпространение на радио- и телевизионни програми по цифров път, както и на лицензии за национални телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване. В този период електронната медийна среда се разнообразява и обогатява – след 1989 г. с бързи темпове се развива кабелното разпространение на програми, усилването на потреблението на интернет, бурният растеж на информационните и развлекателните сайтове, развитието на блогосферата и социалните мрежи, разширяването на съдържанието, предавано чрез мрежата – радио- и телевизионни програми онлайн, музика, филми и сериали, сайтове на традиционни програми и популярни предавания, разнообразна лична комуникация онлайн чрез имейли, чатове, блогове и др. До 1994 г. Българското национално радио и Българската национална телевизия са единствените електронни медии у нас, при това – под пряката юрисдикция на държавата. Процесът на създаване на търговски радио- и телевизионен сектор започва след 1994 г. В този период стихийно стартират много радио- и телевизионни програми, които излъчват без законово основание, най-вече поради отсъствие на действащо медийно законодателство. Първите конкурси за нови радиопрограми се провеждат от ДКД по решение на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) в периода 1999–2000 г., което дава значителен тласък в развитието на радиосредата и появата на първите търговски радиостанции.

19


През 2000 г. е стартът на първата търговска телевизия с национално покритие у нас – бТВ, няколко години по-късно лицензия получи и втората търговска телевизия с национално покритие – Нова телевизия. Успоредно с това стартира и първата търговска радиопрограма с национално покритие Дарик радио, а през 2008 г. започва дейността и на третата телевизионна програма с национално покритие – ТВ2 (впоследствие Про.БГ, а днес bTV Action). Появяват се и първите радио- и телевизионни програми онлайн, многобройни електронни агенции и сайтове за новини, електронни варианти на вестници и списания, което значително разширява медийната среда, все повече я поставя в услуга на зрителите и слушателите като медийни потребители. Петият период в развитието на електронната медийна среда у нас започва през 2009 г. със старта на цифровото лицензиране. С измененията и допълненията в ЗЕС и ЗРТ от 2009–2010 г. стартира лицензирането на радио- и телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване. През 2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде лицензии за оператори на първите мултиплекси за разпространение на телевизионни програми по цифров път на дружествата Тауърком–България и Хану Про, с което практически започна процесът на цифровизация в Република България. През 2010 г. КРС откри конкурс и за оператор на обществения мултиплекс, предназначен за програмите на БНТ и БНР. В периода 2009–2010 г. Съветът за електронни медии (СЕМ) служебно издаде три лицензии за национални телевизионни програми, създавани от търговски оператори и предназначени за наземно цифрово радиоразпръскване – бТВ, Нова телевизия, Про.БГ и две лицензии за национална програма БНТ 1 и регионална програма БНТ – София на обществения оператор БНТ. През 2010 г. СЕМ откри последователно три процедури на основание чл. 116е от ЗРТ за издаване на лицензии на телевизионни програми, предназначени за цифрово радиоразпръскване. Към 31 декември 2010 г. КРС издаде разрешения за ползване на радиочестотен спектър на две предприятия – на Тауърком България ЕАД за осъществяване на електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване съгласно първия етап, предвиден в Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване (DVB–T) в Република България, и на Хану Про България ЕАД за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съгласно втория етап, предвиден в Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване (DVB–T) в Република България, както и за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори. Електронната медийна среда в Република България към 31 декември 2010 г. изглежда така:

20


По данни на Публичния регистър на СЕМ на територията на страната осъществяват дейност 76 доставчика на медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 285 радиопрограми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване. От тях 44 не се създават поради липса на разрешение за разпространението им. Три радиопрограми имат национално покритие – програмите Хоризонт и Христо Ботев на БНР и Дарик радио България. БНР, като национален обществен оператор, притежава лицензии за създаване и на програма Радио България, както и на регионалните програми, разпространявани в областните градове Варна, Пловдив, Русе, Благоевград, София, Шумен, Видин и Бургас, чийто старт е предстоящ. 25 радиопрограми се създават въз основа на лицензии с регионален териториален обхват: за областите София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Плевен, Шумен, Русе, Ямбол, Велико Търново, Хасково, Благоевград. 204 програми са лицензирани за разпространение с местен териториален обхват – в 37 града. Развитието на местните радиооператори трябва да се насърчава, особено в граничните райони. Тези оператори ефективно задоволяват потребностите на аудиторията от местна радиокомуникация, създават плурализъм на медийната среда, защитават ефира от трансгранично замърсяване. Към общия брой радиооператори с лицензии за радиодейност трябва да се добавят и онези лица, които работят на основание на § 9а от ПЗР на ЗРТ и излъчват в 43 български града. По данни на Публичния регистър на СЕМ в Република България към 31 декември 2010 г. са лицензирани и регистрирани 169 телевизионни програми, в това число за наземно аналогово радиоразпръскване – 10 програми (една от които не се разпространява), за наземно цифрово радиоразпръскване – 23 програми (към 31 декември 2010 г. официално не е стартирала DVB–T), за разпространение чрез кабел и сателит – 136 програми. Четири телевизионни програми имат национално покритие – БНТ 1, bTV, Нова телевизия и bTV Action. Българската национална телевизия е национален обществен оператор, който притежава лицензии за създаване на: програма БНТ 1 с общ/политематичен профил и национален териториален обхват; програма БНТ Море с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Варна, област Бургас и област Добрич; програма БНТ Пирин с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Благоевград и област Кюстендил; програма БНТ Пловдив с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Пловдив, област Смолян, област Кърджали, област Хасково, област Стара Загора и област Пазарджик; програма БНТ Север с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област Русе, област Силистра, област Разград, област Търговище, област Габрово и област Велико Търново; и програма БНТ София с общ/политематичен профил и регионален териториален обхват – област София град (началната дата на разпространение на програмата е август 2011 г.).

21


БТВ Медиа груп ЕАД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование бТВ, с общ/политематичен профил и национален териториален обхват. Нова Броудкастинг Груп АД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование Нова телевизия, с общ/политематичен профил и национален териториален обхват. Про.БГ Медиа ЕООД е търговски оператор, който създава и предоставя за разпространение програма с наименование bTV Action (преди Про БГ), с общ/политематичен профил и национален териториален обхват. Конкурси за издаване на лицензии за телевизионна дейност чрез наземно аналогово радиоразпръскване по региони не са провеждани от СЕМ. А с § 5 от ЗЕС се въвежда законодателно ограничение на разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване да се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г. Промените в нормативната база целят да обезпечат процеса на преход към DVB–T. Факт е обаче, че този преход се забавя. Телевизионните програми, които се разпространяват чрез кабел и сателит, най-често покриват градове и селища в повече от един планов район. От общо 136 телевизионни програми – 83 имат общ/политематичен профил, а 53 имат специализиран профил, най-често филмов или музикален. Специализираният профил значително преобладава при програмите с национален обхват, докато при регионалните програми преобладава общият (политематичен) профил. Само девет от доставчиците на аудио-визуални услуги са обществени. В Република България осъществяват дейност и две цифрови платформи Ай Ти Ви партнърс и Булсатком, които разпространяват програми чрез сателит. В периода 2009–2012 г. електронната медийна среда ще претърпи съществена трансформация – за страните членки на ЕС се препоръчва окончателното спиране на аналоговата телевизия да стане до началото на 2012 г. (Съобщение COM 2005/204 и Резолюция на Европейския парламент от 16.11.2005 г.). Съгласно плана „Женева 2006“ цифровата наземна телевизия трябва да бъде въведена до 31 декември 2015 г., когато окончателно трябва да бъдат изключени всички телевизионни програми, разпространявани чрез аналогово радиоразпръскване. Това ще доведе до промяна на телевизионната среда – като програми, обхват, формати. До създаване и налагане на нови телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение, и многобройни допълнителни услуги, до нови перспективи пред програмите, които се разпространяват чрез кабел и сателит. Електронната медийна среда със сигурност ще стане по-широка, богата и разнообразна, в нея ще има повече на брой радио- и телевизионни програми, разпространявани по цифров път. Между цифровите и програмите, разпространявани по кабел, сателит и онлайн, вероятно ще има много силна конку-

22


ренция. С навлизането на цифровата наземна телевизия се очаква значително да се подобри качеството на програмите, оттук насетне много по-ефективно да се усвоява спектърът, предназначен за електронни съобщения. Това несъмнено ще е от полза за всички.

1.3. Медиен преход. Етапи и тенденции Медийният преход разглежда развитието на електронните медии в зависимост от няколко основни критерия: програмите, преносната среда, аудиторията, регулацията и саморегулацията. Към тях в последните две десетилетия у нас се добавя още един важен критерий – политическата публичност. По отношение на радио и телевизионните програми преходът се определя от: • медийния обхват за тяхното разпространение – национален, регионален или местен; • медийната платформа за тяхното разпространение – ефир, кабел, сателит, онлайн; • медийната среда, в която се разпространяват – аналогова, цифрова; • избрания структурен модел – обществени и търговски медии; • предлаганите аудио-визуални медийни услуги – линейни и нелинейни; • конкуренцията между различните медии и медийни платформи. По отношение на аудиторията медийният преход се определя от: • динамиката на аудиториите в зависимост от медийната среда, политическата публичност и личните биографии; • динамиката на ценностните ориентации, потребности и предпочитания на аудиторията; • степента на лоялност към отделните програми, предавания и водещи. По отношение на регулацията медийният преход зависи от: • развитието на медийното законодателство; • действията на регулаторните органи за спазването на законите и утвърждаването на европейските норми; • лицензирането и регистрирането на нови радио- и телевизионни програми, които имат нужното качество, разнообразяват средата и задоволяват желанията на медийните потребители. По отношение на саморегулацията преходът зависи от: • развитието и зрелостта на органите за саморегулация; • създаването на етични кодекси за саморегулация, формирането на етични комисии и утвърждаването на добрите медийни практики;

23


• развитието на корегулацията. По отношение на политическата публичност преходът се обуславя от: • законодателните инициативи в областта на електронните медии; • степента на политическа и медийна свобода; • социалните мрежи и новите инициативи на гражданското общество. Медийният преход у нас се разви успоредно с политическия преход, който започна с политическата промяна след 10 ноември 1989 г. и с навлизането на българското общество в период на посттоталитарна демокрация. Политическият преход започна с дебатите на Кръглата маса през 1990 г., когато противопоставянето по отношение на миналото и „консенсусът „за бъдещето“ станаха условие за възможната легитимация на политическия елит“ . Според Румен Димитров, колкото по-независими са медиите от политическите актьори, толкова по-силен е демократическият порядък . Няколко са главните особености на медийния преход у нас: На първо място, дестабилизацията на държавните Българско национално радио и Българска национална телевизия под натиска на уличната демокрация, появилите се нови партии, което в първите години на демокрацията превърна техните новини и отделни предавания в своеобразен „стенвестник на промяната“, търсеща утвърждаване и доказателства предимно на улицата. На второ място, закъснялата поява на действащо медийно законодателство, което забави старта на лицензирането на нови радио- и телевизионни програми и развитие на търговската инициатива. Медийното законодателство у нас претърпя многобройни корекции и съществени промени, които отредиха различно място и тежест на двата регулаторни органа – Държавната комисия по далекосъобщения (след това Комисия за регулиране на съобщенията) и Националния съвет за радио и телевизия (след това Съвет за електронни медии) в процеса на лицензирането и регистрацията на радио- и телевизионни програми в условия на обвързана компетентност. В периода 1998–2010 г. лицензирането на програми, предназначени за аналогово разпространение, се осъществи при действието на два различни правни режима, а от 2009 г. с няколко изменения в Закона за радиото и телевизията и в Закона за електронните съобщения бе създаден нов правен режим за издаване на лицензии за програми, предназначени за цифрово разпространение. На трето място, закъснялото раздържавяване на ефира, което стана след 1998 г., първата вълна търговски радиопрограми получиха далекосъобщителни лицензии от Държавната комисия за далекосъобщения (ДКД) в рамките на конкурс, провеждан от междуведомствена комисия, назначена от Райчев, А., К. Стойчев. Какво се случи? С., 2004, с. 12. Димитров, Р. Институционализиране на политически независими медийни системи в Източна Европа. – Във: Медии и преход. С., 2000, с. 17. Виж Пешева, М. Телевизията – политическата машина, С., 1992.

24


министър-председателя на Република България (комисия по чл. 45 от ЗД) в периода 1999–2000 г. Тогава ДКД действаше в условията на обвързана компетентност спрямо решенията, взети от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). В този период ДКД издаде лицензия на първата търговска телевизия с национално покритие у нас – „Болкан Нюз Корпорейшън“ (бТВ), след което лицензия за телевизионна програма с национален обхват получи и Нова телевизия – Първи частен канал, както и Дарик радио като първа търговска радиопрограма с национален обхват. Съветът за електронни медии (СЕМ), като правоприемник на НСРТ, издаде лицензия за телевизионна програма с национален обхват на Про.БГ вече при друг правен режим, въведен в ЗРТ. В периода 2006–2009 г. СЕМ лицензира десетки радиопрограми, между тях и програми, които от години работят в режим на „временна търпимост“. На четвърто място, в условия на медиен преход бяха създадени двата водещи органа ДКД (КРС) и НСРТ (СЕМ), които регулират медийната среда като пренос на електронни съобщения и като разпространение на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги. Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии за едно десетилетие извървяха дълъг път в областта на лицензирането и регистрацията на нови програми, в сферата на упражняването на мониторинг върху тях по спазването на редица изисквания на медийните закони и прилагането на правила и норми, които са общи за всички оператори – търговски или обществени. На пето място, медийният преход даде възможност за конкуренция между обществения и търговския сектор, за разнообразяване на електронната среда, за появата и развитието на нови специализирани формати, които задоволяват специфични потребности на аудиторията. Но и за бързото разширяване на средата чрез интернет и създадените от нея нови медийни форми – информационните сайтове, сайтовете на програми и предавания, блоговете, социалните мрежи, чатовете. На шесто място, медийният преход стана катализатор за въвеждане на нови професионални стандарти за медийно отразяване на различните изборни кампании, за изработване на онези правила, които обществените и търговските оператори трябва да спазват в условията на избори. На седмо място, новата конкурентна среда ускори развитието на риалити форматите и развлекателните жанрове в телевизионните програми, които отправят посланията си най-вече към консуматорските страсти на човека, а не към неговата активна гражданска позиция. На осмо място, конкуренцията между радио- и телевизионните програми се изрази главно в битката за сутрешния праймтайм. Националните телевизии, чрез разработването и налагането на нов модел сутрешни блокове, отнеха довчерашното превъзходство на радиото в този часови пояс. Сутрешните блокове на телевизиите опасно се доближиха до говорния радиоформат, което е стъпка напред в преодоляването на границата между радиото и телевизията

25


като отделни медии, тяхното превръщане в аудио-визуални медийни услуги в новата цифрова ера. На девето място, в областта на електронните медии се създаде и саморегулацията. През 2005 г. бе учредена фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, след което и сдружение „Национален съвет за саморегулация“, бяха приети Етичен кодекс на българските медии и Национални етични правила за реклама и търговска комуникация. Появиха се многобройни прегледи и годишни отличия за печатни и електронни медии – наградите „Черноризец Храбър“, наградите на Съюза на българските журналисти за журналистическо творчество, призовете на медийния фестивал в Албена и др. На десето място, беше даден старт на корегулацията и засилването на медийната грамотност. Бяха създадени влиятелни неправителствени организации в медийния сектор, които през последните години поддържат активен професионален диалог с регулаторните органи. Многократно се усили развитието на медийното образование и грамотност – специалност „Журналистика“ бе открита в редица държавни и частни университети, проблемите на медийната среда и регулация, на цифровата телевизия и новите медии редовно се обсъждат на конференции, семинари, кръгли маси и дискусии. Медийният преход е по-скоро реплика на политическия преход, той следва духа на времето, като приема определени институционални форми под влиянието на някои политически събития – оставката на директора на Българската телевизия през 1990 г. под натиска на студентската стачка, приемането от Великото народно събрание на Основни положения на временния статут на БНР и БНТ и др. Почти десетилетие след промяната, аналогично на европейската практика у нас, бе създаден дуалистичен модел за функциониране на обществени и на търговски медии, Народното събрание прие необходимата регулаторна рамка, създадени бяха органите, които трябва да упражняват надзор върху дейността на електронните медии. Успоредно с извършените промени в областта на медийното законодателство и на регулацията, при електронните медии започна процес на еманципация на БНР и БНТ от идеологическата опека, тяхното отделяне от влиянието и контрола на държавата, промяна в техните програми и водещи послания. Този процес се оказа по-дълъг от очакваното, доколкото и политическият преход не приключи в желаните кратки срокове. Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на електронната медийна среда породи един от главните ефекти на медийния преход – новите политически послания, облечени в медийни образи, думи и звуци, които се превърнаха в символ на обществената промяна. Новият речник на медийния преход включи христоматийни фрази като: „За бога, братя, не купувайте!“ на Димитър Попов, „Днес е хубав ден за българската демокрация“ на Александър Йорданов, „Не ме гледай тъпо, българино!“ на Жорж Ганчев, „Не! На вълчата приватизация от червено-сини акули!“ на

26


Йоло Денев. През 1994 г. в бляновете на Владимир Спасов преходът изглеждаше така: „БКП е за народна диктатура! БКП ще спре инфлацията! Ще отменим реституцията, приватизацията и ликвидационните съвети! Ще възстановим Конституцията от 1947 г.! Левът ще стане конвертируем – лев за долар!“. Преходът беше допълнително оцветен от предизборни клипове като „Последният валс“, налагането на определени цветове като партийни символи, което стана чрез изборната пропаганда от малкия екран. Електронните медии преекспонираха политическия плакат, който в ранните години на демокрацията се разгърна между „картата с черепите“ на СДС и яркооцветените седалищни части в плаката на „Нов избор“. Българската телевизия през двайсетте години на прехода създаде публична тежест на политическите персони, изгради медийния образ на новата политическа класа, който в зората на демокрацията преливаше от утопични обещания и розов оптимизъм, често гарнирани с антикомунистическа риторика и яростно отрицание на близкото минало. Телевизията се оказа онази „разделителна бразда“, която отдели променящата се комунистическа партия от многобройните демократични партии, организации и движения, които на Кръглата маса през 1990 г. в безкрайните телевизионни часове на прякото ѝ отразяване не успяха да постигнат съгласие с комунистическата партия за оценка на миналото, но постигнаха известно съгласие за изграждане на бъдещето. Медийният преход в посттоталитарния период бе неотделим от екранните манипулации, манипулатори и манипулогеми, които първоначално превзеха улицата, а след това – и телевизионния екран. Електронните медии станаха „хранителна среда“ за политически слухове и манипулации, но и те самите произведоха собствени медийни измами – прословутата реплика на президента Петър Младенов „Най-добре е танковете да дойдат“, многократно излъчвана в предизборното студио на СДС през 1990 г. като отговор на монтираните кадри на младите привърженици на Емил Кошлуков – в съседство с кадри от филма „Кабаре“ на Боб Фос, показващи фашистките отряди „Хитлерюгенд“. Подобен е случаят с тайното внасяне и монтиране в новините „По света и у нас“ на Българската телевизия на клип в подкрепа на Стефан Софиянски по време на общинските избори. Христоматийна медийна провокация, продължаваща традицията на мистификацията в световната журналистика, беше и „новината“ за мним ядрен взрив в атомната централа в Козлодуй в студентското телевизионно предаване „КУ–КУ“ по Българската телевизия, която предизвика паника сред населението, независимо от предупредителните надписи и шаржиращия музикален фон. Фразеологията „червени бабички“, „реститутки“ и „сини комунисти“ беше наложена в политическия и в медийния речник с активната намеса на телевизионните камери, които в първите години на прехода често проявяваха пристрастия и необективност. Медийният преход доведе и до голяма промяна в програмните стратегии и усилването на конкуренцията между търговските медии. В последните

27


десет години програмните стратегии на търговските телевизии с национален обхват се фокусират върху телевизионното развлечение, което привлича зрителя предимно като обикновен консуматор на печалби, получени чрез участие в телевизионни игри и лотарии, в риалити формати, SMS аукциони и др. Зрителят упорито бива атакуван от рекламни клипове, намиращи се на границата на закона и на добрия вкус, от сериали, изпълнени с мелодрами и въздишки, от екшън филми и спортни събития. На територията на телевизионното развлечение се създадоха и развиха водещите продуцентски компании, които наложиха на българския телевизионен поглед предавания като „Шоуто на Слави“, Sirvivor“, „Big Brother“, „Господари на ефира“, „България търси талант“ и др. Медийният преход скъси разстоянията между програмните стратегии на някои популярни комерсиални телевизии в Европа и стратегиите на българските национални търговски телевизии. И едните, и другите най-често се придържат към близки програмни и маркетингови стратегии. Медийният преход скъсява разстоянието в програмните стратегии на обществените и търговските медии, все повече търговски медии изпълняват обществени функции, а обществените са принудени да упражняват по-активна маркетингова политика. Светът се глобализира, той се разполага в полето на медийната конвергенция, медиаморфозата и цифровизацията. Засилва се ролята на новите медии и информационни технологии, все повече ставаме зависими от бурното развитие на аудио-визуалните медийни услуги и на услугите онлайн. Медийният преход направи актуален проблема за медийната концентрация, който не е нов за Европейския съюз. Икономическите и медийните концентрации в глобален мащаб се дължат на конвергенцията на телекомуникациите, информационните технологии и електронните медии. Създават се могъщи нови отрасли, чието развитие изисква огромен финансов ресурс. А това е по мащаба и възможностите само на големите транснационални компании. Европейската аудио-визуална обсерватория прави следното тройно разграничение на концентрацията на медийната собственост: хоризонтално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между медийни предприятия от същия вид, вертикално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между медийни предприятия, развиващи дейност в областта на производството и на разпространението, и диагонално концентриране – при което имаме собственост и обединение на капитала между различни медийни предприятия, участници на медийния пазар, като телевизия, радио, печат, интернет и др. Законът за радио и телевизия след многократни изменения не успя да уреди въпросите, отнасящи се до медийната концентрация, с изключение на забраната за хоризонтално концентриране на собственост чрез едновременно притежание на лицензии за разпространение на национална програма и за една или повече регионални програми. Медийният закон не урежда и въпроса за прозрачността на медийната собственост, който стои в основата на медий-

28


ната демокрация. Медийният преход далеч не може да се смята за приключил поради необходимостта от изработване и приемане на нов медиен закон, който по-прецизно да уреди редица въпроси, отнасящи се до медийните концентрации, произхода на медийната собственост и действителните собственици в електронните медии. Вторият важен проблем, който търси законодателното си решение, се отнася до създаването на работещ модел за финансиране на националните обществени оператори БНР и БНТ, тъй като този модел в ЗРТ не успя да проработи. За развитието на електронната медийна среда е наложително да се предложи друга професионална формула за справедливо финансиране на националните обществени оператори, която ще гарантира качеството на техните програми, оптималното им развитие на силно конкурентния радио- и телевизионен пазар. Дали тази формула ще заимства добри практики от някои развити европейски държави (например Франция), е въпрос на законодателно решение. В последното десетилетие същинското лице на медийния преход се създава чрез интернет като медийна платформа, нова цифрова среда за пренос на традиционни и нови медии, които дават тласък за развитието на нов вид журналистика. Кросирането на стари и нови медийни форми, превръщането на класическите медии в своего рода реплика на своите онлайн варианти, разширяването на свидетелската телевизия чрез сайтовете на програмата и отделни популярни предавания с повече репортажи и постоянна връзка със зрителя във форумите, трансформацията на разследващата журналистика чрез блоговете и социалните мрежи коренно променят някои от утвърдилите се формати и медийни съдържания. Те се развиват и преобразуват, за да отговорят на нарасналите изисквания на медийните потребители. Днес реципиентите са много по-взискателни и критични, винаги готови да сменят радиостанцията или телевизионния канал, да напуснат форума, да отидат в друг блог, чат или социална мрежа. Медийният преход се оказа фокус и смисъл на промяната – колкото технологична, толкова и културна, един поглед към електронните и печатните медии, който задължително се пропуска през „окото“ на модерните технологии, и поне засега – на могъщия цифров език. Това, което технологиите носят със себе си (фолклорното начало на интернет, слабите ѝ социални бариери, могъществото на устната комуникация, новият мрежов език, примамливата интерактивност) е основа за градежа на друга медийна поетика и естетика, която генерира ума и енергията на мрежовото общество. То бързо се превръща в алтернатива на старата медийна култура чрез продуктите, които създава – мрежова поезия или стихове за мобилни телефони, мрежова литература или мобилно транспортирани разкази, мрежова живопис и музика, картини и звуци за мобилна или 3D телевизия. Всичко, което съществува в действителността, вече се повтаря в мрежата, която ни предлага нов виртуален свят, изпълнен с открития, страсти и творчество. Свят, жаден за комуникация и

29


превърнал комуникацията в своеобразен господар на днешната високотехнологична цивилизация.

1.4. Принципи на Европейския съюз в аудио-визията В Европейския съюз аудио-визуалната политика и развитието на медийния сектор в този период се отличават с някои основни тенденции: – Европейската комисия все повече разглежда аудио-визуалната си политика едновременно като култура и индустрия. Комисията формулира целите си в посока на създаване на „единен пазар за аудио-визуални услуги и създаване на стратегия за развитие на производство на телевизионни програми“ (вж. Нели Огнянова. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. София, 2005, с. 21). – Телевизията стои в центъра на аудио-визуалната политика на ЕС, защото изпълнява особено важна роля за формиране на обществено мнение, тя има голямо влияние за функционирането на съвременното демократично общество и налагането на социалните ценности. – Радиото не е специален обект на европейската медийна политика. Радиото, заедно с телевизията, е обект на политиките в областите на телекомуникациите и на конкуренцията (вж. Нели Огнянова. Цит. съч., с. 23). – Филмовата индустрия, особено европейското кино, представлява специален интерес за Европейската комисия, която финансово подкрепя европейската филмова индустрия в съответствие с изискванията за държавната помощ, защитата на аудио-визуалното наследство с помощта на цифровизацията и защитата на носителите на права (вж. Пак там, с. 22). Политиката в областта на телекомуникациите е обвързана с цялостната аудио-визуална политика на ЕС, доколкото тук се включва разпространението на програми. Новите директиви в областта на телекомуникациите „имат три ясно определени цели: насърчаване на конкуренцията, развитие на вътрешния пазар и защита на интересите на гражданите“ (Пак там, с. 24). – Политиката в областта на интелектуалната собственост е от голямо значение за развитието на европейската аудиовизия. ЕК приема редица директиви, насочени към защитата на авторските права, интелектуалната собственост и защитените услуги, които се базират на условен достъп. – В аудио-визуалния сектор на ЕС се налага дуалистичният модел – развитие на обществени и на търговски радио- и телевизионни програми, като се въвеждат няколко модела на финансиране на обществените медии, в някои случаи – директно от обществото чрез такси, в други на смесен режим – чрез държавна субсидия и реклама. Този дуалистичен модел в развитието на електронните медии е характерен само за страните членки на ЕС. Тези основни принципи на ЕС в областта на аудио-визуалната политика са заложени в Закона за радиото и телевизията и в Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване,

30


приета от НС на 28 септември 2005 г. Те са формулирани и в доклада на СЕМ „Развитие на радио- и телевизионната дейност в Република България 2001– 2006 г.“ по следния начин: – единно регулиране на обществените и на търговските оператори; – обвързано лицензиране чрез конкурс, освен ако в ЗРТ не е посочено друго; – свободен пазар и лоялна конкуренция; – либерален режим на регистрация на операторите, които разпространяват програми по кабел и сателит; – развитие на обществената телевизия, която гарантира плурализъм и защита на обществения интерес; – окончателно хармонизиране на националното законодателство с нормативните документи на ЕС в областта на електронните медии; – постоянен надзор върху предаванията, които могат да увредят малолетните и непълнолетните; – въвеждане на цифровите технологии на базата на ясна и предвидима регулационна рамка; – независима регулация и институционално укрепване на СЕМ; – стимулиране на саморегулацията, осъществявана с участието на операторите и потребителите (вж. Развитие на радио- и телевизионната дейност, доклад на СЕМ, www.cem.bg, с. 7). При анализа на електронната медийна среда в периода 2001–2010 г. трябва да се има предвид политиката на ЕС в областта на аудио-визуалния сектор и общностното медийно законодателство. Ето някои от най-важните документи на Европейския съюз в областта на аудио-визията: – Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ратифицирана от Народното събрание на Република България (ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., обн. ДВ, бр. 32 от 1.07.1999 г.). – Директивите за политиката на ЕС в областта на аудио–визуалния сектор – Директива 89/55/СЕ от 3.10.1989 г. за хармонизирането на законодателните, административните и регулаторните позиции на страните членки на ЕС в областта на телевизионното разпръскване и Директива 97/36/ЕС от 3.06.1997 г. „Телевизия без граници“, които са основната регулаторна рамка за формирането и развитието на европейската аудио-визуална среда, включително и след приключването на нейната ревизия. Както и Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2007 г., наречена Директива за аудио-визуалните медийни услуги, която изменя Директива 89/552/ЕИО. – Рамковата конвенция в защита на националните малцинства, ратифицирана от НС на Република България (ДВ, бр.78, 03.09.1999). – Конвенцията в защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от НС на Република България (ДВ, бр. 80, 2.10.1992 г.). – Директивата за електронната търговия 2000/31/ЕС, която има важно значение за развитието на информационното общество. Тя е въведена

31


в българското законодателство чрез Закона за електронната търговия (ДВ, бр. 51, 23.06.2006 г.). България е част от глобалния проект за устойчиво развитие Дневен ред 21, в резултат от поетите ангажименти на българското правителство на срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 г. и в Йоханесбург през 2002 г. Устойчивото развитие е сред приоритетите на Република България и след започването на преговорите за нейното присъединяване към ЕС. Основните цели на този анализ са свързани с формирането на цялостна и относително обективна картина на развитието на радио- и телевизионната дейност в Република България в периода 2001–2010 г., който е разделен на два отделни периода: 2001–2006 г. и 2007–2010 г. В тези два периода се търси същинската им медийна граница. Тя е не толкова приемането на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване от Народното събрание през 2005 г., колкото възобновяването на лицензирането на радио- и телевизионни програми, което започна през 2006 г. Ето защо 2006 г. е избрана за възможна граница в развитието на електронната медийна среда у нас. Радио- и телевизионната среда се изследва интегрално, в контекста на социалната демография, статистиката, форматите, програмите, аудиторията, пазара и рекламата, регулацията и цифровизацията. Научноизследователският анализ поставя специален акцент върху обществените оператори БНР и БНТ, които се разглеждат от гледище на технологичното си развитие, аудиторията и рекламата. А също и на тяхната готовност за цифровия преход. Конкретните посоки на научноизследователския анализ са следните: – демографска картина на Република България; – планови райони и райони за целенасочено въздействие и териториален обхват; – обхват, формати и начин на разпространение на радио- и телевизионните програми; – радио- и телевизионна аудитория в национален мащаб и по региони; – аудитория на БНР и БНТ; – радио- и телевизионна дейност в национален мащаб и по региони; – радио- и телевизионна дейност на БНР и БНТ; – реклама и пазар на радио- и телевизионните оператори; – реклама и пазар на БНР и БНТ; – медийно поведение и потребление; – регулаторна рамка; – цифрово радио; – цифрова телевизия. Научноизследователският анализ е структуриран в два самостоятелни доклада: Радиосредата 2001–2010 г. Програми, формати, реклама, цифровизация и Телевизионната среда 2001–2010 г. Програми, формати, реклама, регулация, цифровизация.

32


В тях има общи изследователски територии – планови райони и демографска картина, медийно поведение и потребление, развитие на радио и телевизионната реклама и пазар като цяло. Това е общата научноизследователска рамка, след която следват различията при радио- и телевизионната дейност – програмите, форматите и териториалното им разпределение, развитието на програмите на БНР и БНТ, зрелостта на БНР и БНТ за прилагане на новите технологии и цифровия преход, динамиката на националната радиоаудитория и регионалните радиоаудитории, динамиката на националната телевизионна аудитория, динамиката на радио- и телевизионната реклама, изследването на медийното поведение и потребление с помощта на качествени методики, развитието на регулаторната рамка, цифровото радио и цифровата телевизия. Такъв интегрален научноизследователски подход е нов за българските медийни анализи и той се прилага за първи път.

1.5. Цели, задачи и етапи 1.5.1. Медийни анализи у нас и в чужбина Медийните анализи у нас през последните двадесет години са неделими от медиазнанието, историята на отделните медии, медийното право, анализите на политическия и медийния преход, развитието на маркетинга, рекламата и медийната икономика, теоретичната и емпиричната социология, типологията на радио- и телевизионната аудитория. В тази интегрална медийна сфера работят известни изследователи като Веселин Димитров, Владимир Михайлов, Константин Ангов, Тодор Петев, Боян Дуранкев, Емил Владков, Кирил Конов, Петранка Филева, Нели Огнянова, Любомир Стойков, Снежана Попова, Христо Кафтанджиев, Милко Петров, Лилия Райчева, Маргарита Пешева, Георги Лозанов, Орлин Спасов, Петко Тодоров, Поля Иванова, Теодора Петрова, Лиляна Андреева, Димитър Димитров, Петър-Емил Митев, Михаил Мирчев, Христо Катранджиев, Радомир Чолаков, Райна Николова, Георги Калагларски, Михаил Мелтев, Мария Попова, Велин Станев, Лъчезар Вачков и др. Цяла серия изследвания са посветени на политическия и медиен преход (Андрей Райчев, Кънчо Стойчев. Какво се случи?, 2004; Медии и преход, 1998; Медии и митове, 2000; Маргарита Пешева. Телевизията – политическата машина, 1992; Телевизионното махало, 1993; Мария Дееничина. Между фанфарите и заклинанията, 2008; Георги Манолов. Политическият пазар, 2008; Цената на изборите, 2009; Медиите и политиката, 2011), на медиазнанието и новите медии (Владимир Михайлов. Медийна рецепция, 1998; Медиязнание, 2009; Тодор Петев. Теории за масовата комуникация, 2004; Маргарита Пешева. Брод. Визуалната култура 2000–1986 г., 2000; Българско медиазнание. І и ІІ том, 1996, 1998; Светла Цанкова. Въведение в медиазнанието, 2007; Думите на медийния преход, 2010; Георги Калагларски. Медиите и модерния свят, 2010), на електронните медии и културата (Лилия Райчева. Творческият процес в

33


телевизията: организация и управление, 1991; Снежана Попова. Социално време и медиен разказ 1989–2000, 2000; Мария Попова. Виртуалният човек, 2005; Любомир Стойков. Култура и медии, 2006; Росен Гинев. Телевизията – модерният паноптикум, 2006; Журналисти по теория, журналисти на практика, 2006–2009), на медийното право и медийната регулация (Нели Огнянова. Аудио-визуална политика и законодателство на Европейския съюз, 2005; Райна Николова. Медийно и аудио-визуално право, 2010; Борислав Градинаров. Медийно право, 2010; Радомир Чолаков. Право на радио- и телевизионните организации в България: 2000; Медийно право. Речник на основните понятия, 2005; Медийна регулация, 2003; Маргарита Пешева. Обърнатото огледало, 2003), на историята и развитието на отделни електронни медии (Веселин Димитров. Радиопрограмата, 2007; Снежана Попова. Радиокомуникация, 1997; VIVA VOX. Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров, 2008; Седемдесет години Българско регионално радио, 2006; Маргарита Пешева. Дворецът на Дедал. Опит за история на Българската телевизия, 1995; Телевизия в преход, 1995; Поля Иванова. Втора програма Ефир 2 на БНТ 1975–2000 г., 2006; Първа програма Канал 1 на БНТ 1959–2000 г., 2005; Телевизионни жанрове, 2008; бТV – новата визия, 2008; Райна Николова. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България, 2006; Административно правно положение на обществените електронни медии в България, 2009; Лъчезар Вачков. Радио в Европа. Профили, 2007; Мануела Манлихерова. Съвременното форматно радио, 2008; Лъчезар Георгиев. Книга и печатни комуникации, 2009; Регионална журналистика, 2008), на представянето на добрите практики в САЩ и Европа и развитието на медийните формати (Милко Петров. Америка: врява и разум, 1998; Америка – социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок, 2010; Лъчезар Вачков. Радиоформатът в САЩ, 2004; Радио в Европа: профили, 2007; Вяра Ангелова. Световното радио. Модели на развитие, 2007; Велин Станев. Американското форматно радио, 2007), на глобализацията, икономиката на медиите, рекламата и връзките с обществеността (Петранка Филева. Глобализация и медии, 2003; Икономика за журналисти, 2007; Медиен мениджмънт, 2009; Тончо Трендафилов. Глобализацията – теории и практики, или светът, в който живеем, 2009; Силвия Цветкова – Казандзи. Икономика и цифровизация на електронните медии, 2009; Христо Кафтанджиев. Хармонията в рекламната комуникация,1995; Образът на жените в рекламата,1998; Сексът и насилието в рекламата, 2006; Райна Николова. Рекламата и медийните потребители, 2010; Любомир Стойков. Управление на връзките с обществеността, 2007; Любомир Стойков, Валерия Пачева. Връзки с обществеността и бизнес комуникация, 2005; Валерия Пачева. Кризата под контрол, 2009), на емпиричната социология и типология на аудиторията (Христо Катранджиев. Медиапланиране на рекламната кампания, 2006; Типология на телевизионните зрители, 2007). Усилията на българските изследователи са най-вече в посоката на някои специализирани анализи, които разглеждат отделен медиен проблем, без

34


да предлагат обобщен теоретичен модел на развитието на радио- и телевизионната дейност в Република България (опит за подобна систематизация беше направен от СЕМ в неговите два експертни доклада за развитие на радио- и телевизионната дейност у нас в периодите: 2001–2002 г. и 2001–2006 г.). Основно се разглежда хармонизирането на българското медийно законодателство с общностното право, с въвеждането в ЗРТ на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Появиха се и някои изследвания в областта на медийното право и медийната икономика, на маркетинга, рекламата и интегрираните маркетингови комуникации. Цифровизацията на електронните медии предполага разглеждането на много и различни проблеми. Да се прави научен анализ само на медийните, политическите, пазарните, икономическите, технологическите, правните и социалните аспекти на прехода към цифрова наземна телевизия, а впоследствие – и към цифрово радио, съвсем не е достатъчно. Съществува необходимост от цялостно и систематично научно изследване на електронната медийна среда на самия праг на цифровизацията – като тенденции в демографската картина, плановите райони, медийните формати, динамиката на радио- и телевизионната аудитория, особеностите при аудиториите на БНР и БНТ, динамиката на радио- и телевизионната реклама, развитието на регулаторната рамка, въвеждането на цифровата телевизия и цифровото радио. Такъв интегрален подход при анализа на електронната медийна среда ще позволи тя да се разгледа и осмисли върху достатъчно широка изследователска основа – през призмата на близкото ѝ минало, но и в контекста на близкото ѝ бъдеще. В световен мащаб научните изследвания в областта на електронните медии се развиват много бързо. В многобройни публикации се анализират и представят разнообразни медийни проблеми – от историческото развитие на отделните медии (радио и телевизия), през техните основни модели (формати, програмиране, управление), до отношенията между електронните медии и съвременната икономика, социалното управление, маркетинга и рекламата, интегрираните маркетингови комуникации. В последните години основен приоритет в европейските медийни анализи е главно цифровият преход, преминаването от аналогова към цифрова наземна телевизия и спирането (изключването) на аналоговото разпространение на телевизионни програми. В сравнение с научните изследвания, посветени на цифровизацията на електронните медии в страните от Централна Европа, на Балканите тази медийна проблематика се разви по-късно. В редица европейски държави като Великобритания, Франция, Италия, Испания, Германия и Гърция се появиха редица изследвания, посветени на въвеждането на цифровата наземна телевизия, нейните предимства и недостатъци. От голямо значение са докладите на Европейската комисия по този проблем. Принос към изследванията, посветени на цифровизацията, имат и някои организации като EBU, UNI–MEI, EURO–MEI, Offcom, IOM, EIM и др. По-малко популярни са публикациите по темата, представени от научни ин-

35


ститути и университети. База данни за тези изследвания представляват докладите на агенции и институти, които са свързани с пазарни проучвания в областта на електронните медии, като достъпът до тях често е условен. Има няколко съществени изследвания, които се занимават с проблематиката на цифровия преход. По-важните от тях са: Digital Terrestrial Television in Europe под редакцията на Алан Браун и Робърт Пикард от 2004 г. Те са насочени главно към изясняването на техническите аспекти в процеса на цифровизация на телевизията и радиото, и по-специално – на телевизионното съдържание чрез навлизането на нови технически средства и формати като HDTV, DVB, Mobile TV, DVB–Н и др. (например Digital Television, Third Edition: Satellite, Cable, Terrestrial, IPTV, Mobile TV in the DVB Framework от Ерве Беноа от 2008 г., Digital Television: Technology and Standards от Джон Арнолд, Майкъл Фрейтър и Марк Пикеринг от 2007, Digital Television Fundamentals от Майкъл Робин и Майкъл Полин от 2000 г., HDTV and the Transition to Digital Broadcasting: Understanding New Television Technologies от Филип Чанси от 2007 г.) и др.

1.5.2. Научни цели Научноизследователският проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация: 2001–2012 г.“ си поставя няколко основни научни цели: На първо място, да създаде цялостен теоретичен модел, който дава възможност за систематизация и анализ на процесите в развитието на електронната медийна среда у нас в последните 12 години. Това са годините на активен медиен преход, в който електронната медийна среда се структурира, стартираха стотици радиостанции и първите национални търговски телевизии, приеха се различни закони, които имат отношение към регулацията на електронната медийна среда, конституираха се регулаторните органи в областта на преноса на далекосъобщения и надзора върху радио- и телевизионните програми, създадоха се някои водещи неправителствени медийни организации, разви се и саморегулацията – беше приет Етичен кодекс на българските медии, започнаха да работят и първите етични комисии – за печат и електронни медии. Медийните анализи, които разглеждат този период, са задължени да формулират отговори на много изследователски въпроси, които идват от медийните практики – какво е актуалното състояние на електронната медийна среда – като видове медии и медийни формати, как се изгражда нейният публичен образ, какво определя появата на различните програми, как се променят медийните практики в условията на нарастваща конкуренция, какво движи желанията и потребностите на аудиторията, каква е успешната формула за налагането на една програма на медийния пазар? Проблемът не е само в обичайната систематика, която съдържа всеки публичен медиен регистър, а в сложното взаимодействие на основните медийни топоси – с националните и регионалните различия и особености, с националното и местното своеобразие, с местните традиции и обичаи. Този научно-

36


изследователски модел задължително минава и през биографичния разказ на отделните регионални култури, през онези герои на прехода, които електронните медии създадоха и наложиха в публичния поглед. На второ място, изработването на нова система от медийни индикатори за описание, систематизация и сравнителен анализ на електронната медийна среда, които се основават на количествени и качествени методи за интегрално изследване на електронните медии, индустрията и пазара, развитие на технологиите, динамика на аудиторията, наистина е изследователско предизвикателство. Емпиричната социология предлага утвърдена система от индикатори, към която се добавят индикаторите на социалната демография на страната и отделните региони, даващи яснота относно нейната медийна плътност и разнообразие. Но също и индикаторите на емпиричната социология, с нейните количествени и качествени изследвания, които представят избора, психологическите константи и мотивацията на аудиторията, която не се нуждае от много на брой, а предимно от качествени радио- и телевизионни програми, които могат да задоволят нарастващите и` потребности. Тези индикатори хвърлят светлина върху динамиката в медийното потребление, в неговото развитие и преструктуриране, главно чрез разширяване на медийните занимания в мрежата, за промяната в отношението към хартиения вестник и неговия онлайн вариант, към традиционното радио и телевизия и днешните им онлайн издания, за формиране на новата медийна култура чрез блоговете, социалните мрежи, чатовете. Към тях се добавят индикаторите, които изследват динамиката на медийния пазар и рекламата, развитието на радиопазара и възможното му изкривяване, динамиката на телевизионния пазар и преструктурирането на телевизионната реклама в полза най-вече на националните търговски телевизии. И не на последно място, онези индикатори, чрез които по-лесно може да се изследва бързото навлизане на многобройни нови технологии, които радикално разширяват приложното поле на класическата наземна телевизия – чрез уебтелевизията и мобилната телевизия, чрез нелинейни медийни услуги като видеото по заявка. Същевременно те дават възможност на традиционната телевизия да се пребори за себе си и мястото си в медийната среда, за своя рейтинг и зрители. Което е част от нейната подготовка за близкото ѝ цифрово бъдеще. Следователно, изграждането на такъв интегрален модел, който се основава на разнообразни индикатори, несъмнено ни приближава до едно по-вярно разбиране за актуалното състояние и развитие на електронната медийна среда в първото десетилетие на новия век, за нейните перспективи в близкото бъдеще. На трето място, привеждането на значителен по обем информационен масив от емпирични социологически данни, които проследяват прехода на електронните медии у нас в три основни периода: 2001–2006 г., 2007–2010 г.

37


и 2011–2012 г., действително създава панорамна картина на електронната медийна среда и осъществения медиен преход. Формирането на радио- и телевизионната аудитория през тези години се разглежда чрез сравнението на медийните събития, които се случиха у нас непосредствено след първото бурно десетилетие на политическия и медиен преход. Редица процеси вероятно щяха да изглеждат другояче, ако медийният преход се беше развил по правилата, ако в медийните закони, освен общите правила, не се описваха и конкретни решения на конкретни казуси, ако стихийното окабеляване на страната не доведе до медийната ширпотреба, която принизи естетическите критерии и профанира вкусовете на аудиторията. Чрез натрупания фактологичен и социологически масив в изминалите години може да се направи актуален изследователски прочит на нашето близко медийно минало. На четвърто място, провеждането на качествено изследване през 2010 г. с помощта на три фокус групи, представителни по основни признаци, и 30 дълбочинни интервюта с респонденти, представени по възраст, образование, пол, социални и професионални статуси, дава възможност да се проследи динамиката в медийното поведение, константите и променливите в медийното потребление, днешната ситуация в медийната среда – по отношение на пресата, радиото, телевизията, интернет. Този анализ дава общата картина в медийното потребление, в която нагласите към общуване с радио и телевизия неизменно са част от общите медийни нагласи – за общуване с вестници на хартия и онлайн, с класически медии онлайн или с нови медии онлайн, за влияние на интернет върху цялата медийна комуникация, за нагласите, очакванията и готовността на медийния потребител за предстоящия старт на цифровата наземна телевизия у нас. На пето място, провеждането на представително социологическо изследване на нагласите, потребностите и медийните стереотипи на българската аудитория в периода 2011–2012 г., нейното развитие и промяна в условията на предстоящото въвеждане на цифровата наземна телевизия, наистина е много актуално. То е продължение на проведеното през юни 2010 г. качествено изследване. Да се изследват зрителите като медийни потребители, трансформацията на техните вкусове и медийни нагласи под натиска на новите цифрови технологии, да се проследи тяхната готовност да посрещнат предизвикателствата на цифровата телевизия, доколко те познават и разбират нейните предимства и недостатъци и дали имат ясни представи за нейните опасности, наистина ще бъде от полза за предстоящия цифров преход. Но и за едно подобро, по-вярно и точно познаване на електронната медийна среда, което е подкрепено с богата медийна фактология. Главната изследователска цел на този проект е да представи основните тенденции в развитието на електронната медийна среда в Република България в следните основни направления: – в условията на преход от държавна към частна инициатива и създаване на самостоятелен търговски сектор в сферата на електронните медии;

38


– в условията на действащо медийно законодателство, което е хармонизирано с общностното законодателство и въвежда европейски правила в развитието на електронната медийна среда; – в условията на формиран дуалистичен модел за развитие на обществени и на търговски медии, който отделя специално внимание на ролята и функциите на обществените медии, които са основна цел на аудио-визуалната политика на ЕС; – в условията на динамика на радио- и телевизионната аудитория, която обуславя размествания в рейтингите и пазарните дялове на отделните програми, излъчващи по ефир, кабел и сателит; – в условията на динамика на радио- и телевизионната реклама и усилващия се натиск на рекламата онлайн; – в условията на създаване на регулаторната рамка, промяна в съставите на регулаторните органи, тяхното развитие и конкретни дейности; – в условията на преход от аналогова към цифрова наземна телевизия и радио – процес, който за Република България за ефирната телевизия трябва да приключи до края на 2015 г., а за ефирното радио – вероятно до 2025 г. Този научноизследователски проект има важно значение за систематичния преглед на основните процеси в развитието на електронната медийна среда у нас, за нейното осмисляне, разбиране и познание. Подобно интегрално медийно изследване е от практическа полза при вземането на някои управленски решения, свързани с промяната на медийното законодателство, със старта на първите национални цифрови мрежи, една от които е предназначена за нуждите на обществения оператор БНТ. Неговата успешна реализация има значение за подреждането, систематизацията и сравнителния анализ на електронната медийна среда у нас в най-важните години на прехода, но и за европейското разбиране на добрите медийни практики, за създаването на онези стандарти на медийна демокрация, които са задължителни за всички страни членки на ЕС. Научноизследователският колектив се надява, че това научно изследване ще окаже влияние и върху развитието на социалната среда, доколкото електронните медии създават публичното ѝ лице, те са посредници на различните идеи, каузи и политики. Електронната медийна среда е медийна платформа, върху която се надграждат усилията на обществото за постигането на необходимата национална и културна идентичност, за формирането на определени национални ценности, за разбирането и познанието на българина за самия себе си.

1.5.3. Научни задачи и етапи Осъществяването на проекта „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация: 2001–2012 г.“ предполага изпълнението на няколко основни научни задачи:

39


Първата задача е да се създаде цялостен модел на електронната медийна среда в Република България в условията на медиен преход и цифровизация в периода 2001–2012 г. Медийният преход, който се осъществява през тези 12 години, е последица от извършения политически преход в историческата рамка на десетилетието 1989–2000 г. Този етап не участва пряко в изграждането на избрания научноизследователски модел. Но участва предимно събитийно и биографично – раздържавяването на медийния сектор у нас започна след 1994 г., и то се случи стихийно, при отсъстващо медийно законодателство и липса на стратегия за лицензирането на нови радио- и телевизионни програми – в кои селища (столицата, областните центрове, средните, малките градове), какви профили (политематични или специализирани), за какви аудитории (големи, средни или малки, общи или таргетирани). В началото на този преход ефирът първо беше завзет от многобройни радиопрограми и отделни телевизионни програма, след това бяха написани медийните правила, регламентиращи развитието на медийната среда. Този първоначален етап се оказа подготовка за старта на медийния преход у нас. За електронните медии първият етап приключи през 2000 г., когато Държавната комисия за далекосъобщения проведе десетки конкурси за нови радиопрограми, както и конкурса за първа частна национална телевизия, който бТВ спечели. В този етап БНТ беше единствената телевизия у нас, тя имаше много висока гледаемост и се ползваше с огромно зрителско доверие. Медийната среда беше слабо развита, водещ бе монологичният медиен дискурс, БНР и БНТ бяха единствените играчи в електронното медийно поле, тяхната власт, обществено влияние и авторитет трудно можеха да се оспорват. Вторият етап на медийния преход обхваща периода 2001–2006 г., който е предмет на анализ и осмисляне в това научно изследване. Малко преди това (2000 г.), бТВ получи от Държавната комисия по далекосъобщения лицензия за първата търговска телевизия с национален обхват, след нея национална лицензия получи и Нова телевизия (2003 г.). Търговският медиен сектор се структурира и разви, БНТ изгуби довчерашния си монопол, нейното влияние започна да намалява, медийната среда стана конкурентна, изборът на аудиторията – далеч по-голям. Това накара двете обществени медии БНР и БНТ да преосмислят програмната си политика, като разработят някои ниши, не толкова атрактивни и предпочитани от търговския сектор. БНР в последните години активно разработва новините и актуалната публицистика, а днес създава младежка онлайн програма. БНТ предложи модерна формула на новините и сутрешния програмен пояс, с което донякъде отне превъзходството на радиото в ранния сутрешен пояс. В този период започнаха дейност стотици нови радиостанции, но вече при действащо медийно законодателство и проведени конкурсни процедури. Важен етап бе изграждането на радиосредата – в национален мащаб (чрез лицензията на Дарик радио) и по региони (чрез стотиците лицензии за ра-

40


диодейност в столицата и големите областни градове). В края на този период се проведе радиотелекомуникационната конференция Женева 2006 г., която разпредели спектъра за цифрова наземна телевизия за страните от нашия регион. Съгласно плана Женева 2006 на Република България се осигуряват условия за изграждане на 10 цифрови мрежи с национално покритие, 34 цифрови мрежи с регионално покритие и 23 цифрови мрежи с регионално покритие за градовете София (12 мрежи) и Варна (11 мрежи). Третият етап на медийния преход, който също е предмет на това научно изследване, обхваща периода 2007–2010 г. Процесът на цифровизация у нас стартира, макар и с голямо закъснение – през 2008 г. Министерският съвет прие План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB–T) в Република България, който през следващите години беше актуализиран няколко пъти. През 2009 г. бяха приети изменения в действащото медийно законодателство, които бяха насочени към успешното решаване на предстоящите задачи на цифровия преход – Закона за електронните съобщения, Закона за радиото и телевизията, приет бе и нов Закон за публичното радиоразпръскване, който трябваше да осигури правната рамка на цифровия преход за обществените оператори БНТ и БНР. През 2010 г. Законът за публичното радиоразпръскване беше отменен. През 2008 г. стартира и третата търговска телевизия с национален обхват у нас ТВ 2 (впоследствие Про.БГ, а сега bTV Action), а радиодейността продължи развитието си в регионален мащаб. БНТ започна промени в програмната си политика, в зависимост от новите маркетингови стратегии на бТВ и Нова телевизия, които активно в последните години развиват риалити форматни предавания като „Survivor“, „Big Brother“, „Цената на истината“, „Dancing stars“, „Байландо“, „Великолепната шесторка“ и др. Това им осигури висок рейтинг и пазарен дял. БНТ отговори с риалити проекти като „Голямото четене“ и „Големият избор“, с отлични публицистични предавания като „Референдум“, които отговарят на обществената ѝ функция. Четвъртият етап на медийния преход, който е предмет на това научно изследване, е 2011–2012 г. Ключовата дума за този период е цифровизация. За нейното осъществяване на два етапа трябваше да се проведат конкурсите за предприятия, които ще развиват националните мрежи, предназначени за наземно цифрово радиоразпръскване, което ще стартира на островен принцип. Развитието на цифровата наземна телевизия в европейските държави става по няколко сценария, в съответствие с три вида пазарни условия: пазари със силно проникване на аналогова кабелна телевизия като Бенелюкс, Германия, Австрия, Скандинавските страни. Пазари със силно развитие на наземна аналогова телевизия без предлагане на платена наземна аналогова телевизия като Великобритания, Испания, Гърция, Португалия. Пазари със силно развитие на наземна аналогова телевизия и предлагане на платена наземна аналогова телевизия като Франция, Италия. Основните предизвикателства пред Република България при въвеждането на цифровата наземна телевизия са:

41


– технически: ограничен честотен ресурс; преобладаващата част от спектъра, предназначен за телевизионно разпръскване, се използва за нуждите на националната сигурност; честотно планиране при защита на вече съществуващите аналогови предаватели в страната и в съседните държави; избор на стандарт за кодиране на цифровия поток за наземна цифрова телевизия MPEG–2 или MPEG–4, всеки от които има предимства и недостатъци; – организационни, административни и регулаторни: приемане на нормативна уредба, която да осигури предпоставките за цифровия преход; предоставяне на равни възможности и условия за ефективна конкуренция на всички участници на пазара; обезпечаване на достатъчно качествени телевизионни програми и нови мултимедийни услуги; ангажиране на основните участници в електронната медийна среда с цифровия преход – законодателя, правителството, регулаторните органи, медийната индустрия, неправителствения сектор, крайните потребители; – финансови, културни и социални: финансиране на освобождаването на радиочестотен ресурс, предназначен за нуждите на националната сигурност. Планиране и осигуряване на допълнителни средства за гарантиране разпространението на програмите на обществената телевизия. Мерки за подпомагане на социалнослабите граждани при закупуване на цифрови приставки. Провеждане на своевременна разяснителна кампания за информиране на обществото и на крайните потребители за предстоящия цифров преход, неговите срокове и необходимите действия. Наличие на достъпно оборудване за приемане на цифровия сигнал. Цифровият преход е много важен за търговския телевизионен сектор, и за обществения сектор, за ефирните телевизионни програми, и за програмите, разпространявани чрез кабел и сателит, които ще влязат в силна конкуренция с новите цифрови програми и мултимедийни услуги, предлагани в бъдеще от националните цифрови мрежи. Създаването на цялостен и добре работещ теоретичен модел, който разглежда най-важните етапи от медийния преход, действително е първостепенна задача в областта на електронните медии у нас. Този научноизследователски модел предлага систематизация и анализ на електронните медии у нас (обществени и търговски, с политематичен и специализиран профил) за всеки отделен етап от медийния преход: 2001–2006 г., 2007–2010 г. и 2011–2012 г. Втората задача е да се изработи система от комплексни индикатори за описание, систематизация и сравнителен анализ на електронната медийна среда в посочените три етапа от 2001 до 2012 г. в зависимост от вида медия, нейния профил, териториално разположение и обхват, аудитория, рейтинг, реклама и пазарен дял.

42


1.6. Индикатори и методология Основните медийни понятия, които използва този научноизследователски анализ, са: аудио-визуални услуги, глобализация, електронна медийна среда, защита на децата, интернет, интернет регулация, кросмедия, медиаморфоза, медиен пазар, медиен плурализъм, медиен преход, медийна грамотност, медийна конвергенция, медийна концентрация, медийна политика, медийна регулация, медийно законодателство, мултимедийна редакция, мултимедия, обществен оператор, онлайн журналистика, програма, реклама, саморегулация, слово и защита на потребителите, търговски оператор, цифровизация. Тези 27 медийни понятия са твърде актуални за медийния преход у нас, особено за прехода от аналогова към цифровата наземна телевизия, а впоследствие – и към цифровото радио. Тяхното разработване и публично налагане е първостепенна задача на научноизследователския колектив, който осъществява проекта. Този етап успешно беше реализиран в съставянето и публикуването на Речник на основните медийни понятия – „Думите на медийния преход“, който получи високата оценка на медийната общност.

1.6.1. Социално-демографски индикатори Това са: население в Република България, планови райони, райони за целенасочено въздействие и териториален обхват, райони за растеж, райони за развитие. И още – население в Република България по планови райони, области, градове, местоживеене, пол, възраст и етническа принадлежност. Тук се включва още медийната активност на българския потребител, неговата обезпеченост с медийни средства, степента на използване на интернет за медийни цели и др.

1.6.2. Медийни индикатори Това са: видове медии (радио или телевизия), платформи (аналогова или цифрова), териториално разположение (столица, областен град, среден град или село), обхват (национален, регионален или местен), профил – общ/политематичен или специализиран, лицензирани доставчици на радио- и телевизионни услуги с национален обхват, БНР и БНТ като обществени доставчици на радио –и телевизионни услуги, лицензирани и регистрирани доставчици на радио- и телевизионни услуги с регионален и местен обхват, радиовериги, доставчици на радио- и телевизионни услуги, които осъществяват дейност на основание §9а от ПЗР на ЗРТ, доставчици на радио- и телевизионни услуги, които осъществяват дейност по кабел и сателит, доставчици на телевизионни услуги с лицензии за цифрово разпространение на програми, сателитни платформи за цифрово разпространение на програми.

43


1.6.2.1. Индикатори за видове радио- и телевизионна аудитория Това са: радиоаудитория 2001–2006 г. (национална аудитория, аудитория на БНР, регионални аудитории), радиоаудитория 2007–2010 г. (национална аудитория, аудитория на БНР, регионални аудитории), телевизионна аудитория 2001–2006 г. (национална аудитория, аудитория на БНТ), телевизионна аудитория 2007–2010 г. (национална аудитория, аудитория на БНТ).

1.6.2.2. Индикатори за профили на радио и телевизионна аудитория Това са: рейтинг (% от лицата или домакинствата, които имат възможност за контакт с една програма средно за деня, седмицата, месеца), цялостна радио- и телевизионна аудитория в периодите 2001–2006 г. и 2007–2010 г. (слушалите и гледалите посочената медия през последния месец, независимо от честотата), редовна радио- и телевизионна аудитория (слушалите и гледалите посочената медия през последния месец всеки ден или почти всеки ден), пазарен дял (% от съвкупния пазар на аудиторията за една медия), социалнодемографски характеристики на редовните аудитории на посочената медия (пол, възраст, образование, социален и професионален статус), радио- и телевизионно поведение (честота на слушане или гледане на посочената медия през месеца), начини на слушане на радио в периода 2007–2010 г. (чрез приемник, по интернет, през кабелна телевизия, през сателит), покритие на аудиторията по целеви групи (среднодневно, седмично и месечно), честота на ползване на интернет, медийно поведение.

1.6.2.3. Индикатори за реклама и медиен пазар Те са: реклама и радиопазар в периода 2001–2006 г. (национални оператори, БНР, регионални оператори), реклама и радиопазар в периода 2007– 2010 г. (национални оператори, БНР, регионални оператори), реклама и телевизионен пазар в периода 2001–2006 г. (национални оператори, БНТ), реклама и телевизионен пазар в периода 2007–2010 г. (национални оператори, БНТ).

1.6.3. Индикатори за медийна регулация Те са: медийна регулация 2001–2006 г. (законодателство, органи, решения), медийна регулация 2007–2010 г. (законодателство, органи, решения).

1.6.4. Индикатори за цифрова телевизия Това са: основни цифрови стандарти, цифрово радио и цифрова телевизия, мултиплекс, цифрови приставки, брой, формати и качество на цифровите програми, медийно поведение, медийно законодателство и политика за цифровия преход на Република България, медийно законодателство и политика за цифровия преход на Европейския съюз.

44


Научното изследване се основава на толкова много индикатори, за да състави относително вярна и цялостна картина в развитието на електронната медийна среда в сравнително дълъг период от 12 години – на прага на въвеждането на цифровата наземна телевизия у нас. Основната информация, отнасяща се до доставчиците на линейни и нелинейни медийни услуги, в обобщен вид се съдържа и в публичния регистър на Съвета за електронни медии, но тя е само база данни, които изискват допълнителен контекстуален прочит. Беше наложително за всеки отделен етап от медийния преход да се потърсят сравнителните връзки между: вида медия – радио или телевизия, вида оператор – търговски или обществен, нейния профил – общ/политематичен или специализиран, нейния обхват и териториално разположение, нейния рейтинг, реклама и пазарен дял. Електронната медийна среда по региони сравнително малко е изследвана, и още по-малко е анализирана от гледище на социалната демография през няколко десетилетия, която показва състоянието на българското население по планови райони, области и градове, по възраст, работна сила, етническа принадлежност, действителния профил на радио- и телевизионната аудитория, но и зависимостите в развитието на радио- и телевизионните програми от големите (или малките) планови райони, от големите (или малките) български градове. И ако Северозападният планов район е най-слабо населен и икономически най-слабо развит у нас, и в ЕС като цяло, тези отрицателни демографски тенденции обуславят и отрицателната медийна картина в този регион. Тук има най-малко на брой радиопрограми, медийната среда е много по-неразвита в сравнение с най-големия и икономически най-развит Югозападен район. Демографската картина дава ключ към редица медийни процеси – струпването на много медии и програми в едни региони за сметка на други. В повечето случаи това довежда до асиметричното развитие на радиопазара, до неговото изкривяване – в полза на първите в рейтинга, които на практика го монополизират. Третата задача е свързана със създаването на значителен по обем информационен масив от емпирични данни, който проследява прехода на електронните медии у нас за сравнително дълъг период от 2001–2012 г., който е систематизиран и подреден, за да може да даде ясна представа как се формира и развива радио- и телевизионната аудитория в страната и по региони – като медийни нагласи, поведение, потребление, стереотипи и очаквания. Четвъртата задача е провеждане на качествено изследване чрез три фокус групи и 30 дълбочинни интервюта за анализ на медийното поведение и потребление на българския потребител през 2010 г. – стереотипи и очаквания, промяна на медийните навици, развитие на медийното потребление. Петата задача е провеждане на представително количествено изследване и медиен мониторинг относно нагласите и медийните стереотипи на националната аудитория преди въвеждането на цифровата наземна телевизия у нас – нейната динамика и промяна в новите условия, развитието на обществе-

45


ните и на търговските медии при трансформацията на медийната среда чрез интернет и новите технологии.

1.6.5. Методология Осъществяването на този изследователски проект предполага многообразие на научните подходи и интердисциплинарност на използваните средства. За неговата успешна реализация са необходими разнообразни изследователски средства и методики от областите на медиазнанието, медийното право, медийната регулация, социалната демография и статистиката, социалната психология, медийната социология и икономика, маркетинга и рекламата. Изработването на цялостен модел за актуалното състояние и водещи тенденции в развитието на електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация несъмнено дава възможност за предлагането на нови изследователски подходи и решения на редица проблеми от изброените научни области и приложни сфери. Оригиналността на този научноизследователски проект се състои в разглеждането на електронната медийна среда в условията на цифровия преход с помощта на една интегрална методика, която съдържа елементи от медиазнанието, емпиричната социология, социалната демография и статистиката, медийната регулация, медийната икономика и маркетинг, медийното право, теориите на рекламата, медийната конвергенция, практиките на цифровата телевизия и новите мултимедийни услуги. Този подход отговаря на съвременните тенденции и изследователски практики у нас и по света. Анализът на електронната медийна среда за период от 12 години се поставя в контекста на всяка една от тези научни области. В областта на медийната икономика, маркетинга и рекламата: – В контекста на въвеждането на цифровата платформа, мобилната телевизия и радио, новите мултимедийни услуги като видеото по заявка, което води до промяна в журналистическите практики – появата на кросмедията и онлайн журналистиката. Създаването на един интегрален медиамикс, който съчетава технологии, пренос на електронни съобщения, ново програмно съдържание и медиен маркетинг. – В контекста на развитието на радио- и телевизионната реклама и промените в регулаторната рамка, появата на онлайн рекламата и нейното отражение върху традиционната радио- и телевизионна реклама, появата на новите техники в областта на телевизионната реклама – виртуалната реклама, рекламата на разделен екран и др. Интернет като нова цифрова платформа генерално променя рекламния медиамикс, преразпределя рекламните бюджети и трансформира медийната индустрия. В областта на медиазнанието, медийното право, статистиката и социалната демография: – В контекста на цялостното развитие на радио- и телевизионната дейност у нас в последното десетилетие. В каква медийна среда тя се осъ-

46


ществява, с какви темпове, в условията на какво медийно законодателство, в какви региони на страната, в кои градове, какви видове оператори или формати създават нейния облик? – В контекста на осмислянето на медийния преход през отделните „биографии“ на националните обществени медии БНР и БНТ, всяка от които има собствен принос в общата ни медийна история. – В контекста на демографската картина на страната в протеклото десетилетие, отрицателния демографски прираст, намаляването на населението в абсолютен брой и до 18 години, неговото увеличаване в трите найголеми български града София, Пловдив и Варна, неравномерното му разпределение по отделни планови райони, разликите в населеността и икономическото развитие на северните и южните планови райони, големите зависимости между социалната демография и медийната демография, особено по отношение на радиодейността по региони. – В контекста на регулаторната рамка, която регламентира съществуването на обществен и на търговски медиен сектор, как тази рамка се съотнася с дуалистичния медиен модел, характерен за страните членки на ЕС. Сравнителен анализ на добрите практики в дейността на обществените БНТ и БНР – от гледище на съхраняването на националната идентичност и обществения интерес. Развитие и промяна в медийното законодателство, неговата хармонизация с общностното законодателство. – В контекста на въвеждането на собствена медийна периодика, тематично и събитийно обоснована. – В контекста на развитието на електронната медийна среда в условията на предстояща цифровизация, в многообразието на нейните технологични, икономически, социални и културни аспекти. В областта на емпиричната социология: – В контекста на необходимостта от актуален прочит на богатия емпиричен масив от данни за развитието на радио- и телевизионната аудитория в интересното медийно десетилетие 2001–2010 г. Това предполага сътрудничество със социологически агенции, които произвеждат и предлагат на пазара данни за състоянието на аудиторията в национален и регионален мащаб, в отделни периоди и за различни медии, за техните рейтинги и пазарни дялове, проследяват динамиката в медийната среда по отделни социологически признаци – по вида медия (радио или телевизия), по рейтинг на различни програми и отделни предавания върху среднодневна, седмична, месечна и годишна база, по пазарни дялове на програмите в национален и регионален план, по медийни платформи (ефир, кабел или сателит), по начин на разпространение (аналогово или цифрово) и т.н. – В контекста на необходимостта от провеждане на социологическо изследване, основано на качествени методики, за осветляване на дълбочинните нагласи, ценностните стереотипи и поведението на българския медиен потребител през 2010 г. въз основа на три фокус групи и 30 дълбочинни ин-

47


тервюта, в които участват респонденти, представени по възраст, пол, образование, социален и професионален статуси. – В контекста на необходимостта от провеждане на представително социологическо изследване за състоянието и нагласите на радио- и телевизионната аудитория през 2012 г., на нейните медийни нагласи и потребности в национален мащаб и по региони, както и сравнителен анализ на получените данни – с базата данни от социологическите изследвания в десетилетието 2001–2010 г. – В контекста на промяната в рейтинга и пазарния дял на радио- и телевизионната аудитория в национален мащаб и по региони в условия на преход от аналогова към цифрова наземна телевизия и въвеждане на новите медийни услуги. – В контекста на необходимостта от цялостен анализ на радио- и телевизионната аудитория в Република България в последните 12 години, промяна на нейния профил, предпочитания и ценностни ориентации, медийно поведение, потребление и очаквания. Широкото научно и приложно поле, в което се разполага този изследователски проект, дава възможност за обширен трансфер на знания – като научни изводи и приложимост. Получените обобщени резултати от това научно изследване могат да намерят приложение в следните области: – медиазнанието – при разглеждането на видовете медии и техните формати и преодоляване на неравномерното им развитие по планови райони, отделни региони и градове; – най-новата медийна история – при анализа и осмислянето на развитието на електронните медии в три отделни етапа от близкото ни медийно минало; – медийното право – при прилагането на българското и европейското медийно законодателство, в областта на медийната регулация, изработването на нов медиен закон, уреждащ управлението и финансирането на обществения сектор – БНР и БНТ; – емпиричната социология – при анализа в структурната промяна в развитието на радио- и телевизионната аудитория, дължащи се на бързото развитие на интернет, новите медийни технологии и мултимедийни услуги, които създават нов информационен дневен ред на обществото; – медийната икономика – при изследването на поведението на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в областта на рекламата и медийния пазар, в резултат от налагането на нови бизнес модели; – маркетинга и рекламната комуникация – при анализа на рекламните послания, насочени към аудиторията, ролята на рекламните приходи при формирането на бюджета на медийните организации, създаване на корпоративно партньорство между медийните организации, рекламодателите, рекламните агенции и медиа шоповете и неговото влияние върху налагането на определено медийно съдържание, което отговаря на масовите вкусове и очаквания.

48


Този научноизследователски проект е иновативен по отношение на комплексността на използваните научноизследователски подходи и методи. За неговите цели е предложена друга медийна периодизация, която тематично и събитийно е обоснована; въведена е интегрална система от медийни индикатори; проведен е контент анализ на медийното съдържание на националните електронни медии; анализиран е голям масив от емпирични данни, които проследяват динамиката, развитието и промяната в радио- и телевизионната аудитория в рамките на дълъг период от време; последователно ще бъдат проведени две социологически изследвания – качествено изследване на дълбочинните нагласи и медийните стереотипи, определящи едно или друго медийно поведение, и количествено представително изследване на състоянието и нагласите на радио- и телевизионната аудитория в национален мащаб; анализирани са предимствата и недостатъците на отделните програми и техните медийни марки в националния пазар. Прилагането на такъв комплексен подход гарантира и по-голямата автентичност на получените резултати, при възможните кросирания на изследователските техники и методики от различни научни области.

1.7. Видове дейности За осъществяването на основните цели и задачи на научноизследователския проект са извършени или предстоят следните дейности: – проучване, систематизация и сравнителен анализ на важни научни изследвания и добри медийни практики у нас и в Европа в областта на медиазнанието, социалната демография, социологията, теориите на маркетинга и рекламата. Обработка на информационна база данни относно динамиката на радио- и телевизионната аудитория в периода 2001–2012 г.; – създаване на медийна периодизация, която тематично и събитийно структурира и разграничава главните периоди и тенденции в развитието на електронната медийна среда у нас; – изработване на система от интегрални медийни индикатори, чрез които се проследява развитието на електронната медийна среда в три основни медийни етапа, които се основават на комплексни научноизследователски методи; – проучване, систематизация и сравнителен анализ на базата данни, отнасящи се до динамиката на радио- и телевизионната аудитория в периода 2001–2010 г., при използване на комплексна методика; – проучване, систематизация и сравнителен анализ на получените данни от изследването на дълбочинните нагласи, медийното поведение и нагласи на българските потребители през 2010 г. в условията на цифровия преход; – проучване, систематизация и сравнителен анализ на получените данни от представителното социологическо изследване на динамиката и нагласи-

49


те на радио- и телевизионната аудитория в национален мащаб през 2012 г. в условията на цифровия преход; – организиране на няколко кръгли маси и заключителна конференция за представяне на получените резултати пред медийната общност във всеки отделен етап от осъществяването на проекта, с участието на членове на научноизследователския колектив и външни експерти; – организиране и провеждане на семинари със студенти във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и СУ „Св. Климент Охридски“ в отделните фази на проекта за представяне на неговите междинни и финални резултати; – сътрудничество с български и международни експерти в областта на медиазнанието, социологията, медийната икономика, маркетинга и рекламата;

1.8. Резултати – Създаден е цялостен теоретичен модел на електронната медийна среда в Република България в условията на медиен преход и цифровизация. Той описва, систематизира и в сравнителен план анализира развитието на електронните медии у нас в национален и регионален мащаб, чрез отделни медийни индикатори и по серия от основни признаци. – Въведена е нова периодика в развитието на електронните медии в условията на медиен преход и предстояща цифровизация. Тя се основава на тематична и събитийна аргументация, чрез нея се проследяват основните етапи в развитието на електронните медии у нас, трудностите и водещите тенденции при въвеждането на цифровата наземна телевизия. – Изработена е комплексна система от индикатори за описание, систематизация и сравнителен анализ на електронната медийна среда, като: демографска картина, териториално разпределение на електронните медии по планови райони, по видове и формати, програмна политика, аудитория, рейтинг, реклама и пазарен дял. – Създаден е значителен информационен масив от емпирични данни, които проследяват прехода и развитието на електронните медии у нас в три отделни етапа: 2001–2006 г., 2007–2010 г. и 2011–2012 г. – развитието и промените в радио- и телевизионната аудитория като медийни нагласи и поведение, медийни стереотипи и очаквания. – Проведено е качествено изследване на дълбочинните нагласи, ценности и медийно поведение на българския потребител през 2010 г., което проследява промяната и преструктурирането на неговите медийни навици, под влияние на интернет и навлизането на новите медийни технологии. – Създаден е специализиран сайт www.newmedia21.eu Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи и критика, където са представени основните резултати от проведените досега научни изследвания. Тук е публикувано и онлайн изданието на медийния речник „Думите на медийния

50


преход“. Само за няколко месеца на сайта Медиите на 21 век са публикувани редица изследвания на утвърдени наши и чужди учени, в това число – проучвания на някои млади изследователи, което създава благоприятни условия и възможности за тяхното научно израстване. Публикуван е доклада “Радиосредата: 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация”. Предстоящо е и публикуването на доклада “Телевизионната среда: 2001–2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация”. – През 2011–2012 г. ще бъде проведено представително изследване на радио- и телевизионната аудитория, нейните медийни нагласи, ценностни стереотипи и очаквания на прага на цифровия преход.

51


2. ДЕМОГРАФСКА КАРТИНА: 2001–2006 г. 2.1. Население по местоживеене, пол и етническа група Населението в Р България по данни от преброяването към 1.03.2001 г. общо е 7 932 984 души, от които българи (6 660 682), турци (757 781), роми (365 797), други етноси (121 773), и несамоопределили се (67 640). В сравнение с преброяването от 4.ХII.1992 г. населението е намаляло с близо 510 хил. души. Демографските тенденции в страната през последните 30 години се изразяват в: намаляване на раждаемостта и увеличаване на смъртността. От преброяването през 1992 г. градското население е намаляло с 203 854 души, а селското – с 309 789 души.

Население на Р България по етническа група към 2001 г. Процесът на урбанизация продължава въпреки абсолютното намаление на населението в градовете. Преброяването от 2001 г. показа, че в градовете живее 69,0% от цялото население на страната. Характерна особеност на урбанизацията е бързата концентрация на градско население най-вече в големите градове. В градовете над 100 хил. души, които са седем на брой, живеят 32,3 %, или около една трета от населението на страната. Повече от половината от населението (51,6 %) живее в 40 града с население над 25 хил. души. Седем са градовете, които имат население над 100 хил. души: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Неблагоприятните тенденции в демографските процеси доведоха до значителни промени във възрастовата структура на населението: намалява делът на населението под 18-годишна възраст и се увеличава делът на хората над 65 години. Броят на непълнолетните под 18 години е намалял при преброяването през 2001 г. с 438 хил. души, като същевременно се е увеличил

52


броят и относителният дял (съответно 150 хил. д. и 14,3%) на лицата, навършили 65 и повече години. Промените във възрастовия състав на населението засягат както градовете, така и селата. В този период всеки четвърти гражданин, който живее на село, е над 65 години, докато в градовете делът на тези лица е два пъти помалък. Това се дължи и на процесите на вътрешна миграция (от градовете към селата), която в тези години обхвана предимно тази възрастова група. Градското население в страната тогава е 5 500 695 души, докато селското население е 2 472 978 души. Българският етнос в по-голямата си част живее в градовете (4 927 501), но значителна част от него живее и в селата (1 733 181). Турският етнос преобладаващо живее в селата (476 734) и по-малко в градовете (281 047). Ромският етнос почти поравно живее в градовете и селата (196 428 и 169 369). Броят на жените и мъжете в отделните етнически общности е относително равен. Данните за другите етнически общности са твърде малки.

2.2. Население по области, етническа група, местоживеене и майчин език Трите най-големи области по население в този период са: Софияград (1 116 823), Пловдив (344 326) и Варна (301 421). Данните са от Българска енциклопедия. С, 1999. В София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора живеят най-много българи. В Разград, Шумен, Пловдив, Търговище и Силистра живеят най-много турци. В Сливен, Пловдив и Стара Загора живеят най-много роми. Населението, което смята, че българският език за него е майчин, е 6 758 508 души, което е с 97 826 души повече от тези, които се самоопределят като българи. Населението, за което турският е майчин език, е 770 543 души, което е с 12 762 души повече от тези, които определят себе си като турци. Населението, което смята ромския език за майчин, е 322 641, което е с 43 156 по-малко от тези, които определят себе си като роми. Разпределението по области на населението, което има за майчин език българския, турския и ромския, остава същото.

2.3. Изводи • Градското население в страната е над два пъти по-голямо от селското. В този период в градовете живее 69,0 % от цялото население на страната. Има тенденция за бърза концентрация на население в най-големите градове.

53


селско население градско население

• Намалява делът на лицата под 18-годишна възраст и се увеличава делът на хората над 65 години. Всеки четвърти гражданин, който живее на село, е над 65 години, докато в градовете делът на тези лица е два пъти по-малък. • Българският етнос живее предимно в градовете и по-малко – в селата. Той живее в големи градове с население от 100 хил. до 1 млн. души и над 1 млн. души. • Турският етнос живее основно в селата и по-малко в градовете. Той живее предимно в градове с до 50 хил. души. • Ромският етнос поравно живее в градовете и в селата. Той живее в по-големи градски центрове, с население от 100 хил. души до 1 млн. души. • Българският език е майчин за почти 85,0 % от населението на страната. Тези, за които българският е майчин език, са близо 100 000 повече от тези, които определят себе си като българи. Това показва, че българският език се говори като майчин и от представители на други етнически групи. • Турският език е майчин за около 10,0 % от населението на страната. Тези, за които турският е майчин език, са близо 13 000 повече от тези, които определят себе си като турци. Това показва, че турският език се говори и от представители на други етнически групи. • Ромският език е майчин за 4,0 % от населението на страната. Тези, за които ромският е майчин език, са с 43 000 по-малко от тези, които определят себе си като роми. Това показва, че за една част от тези, които определят себе си като роми, ромският не е майчин език.

54


3. ДЕМОГРАФСКА КАРТИНА: 2007–2010 г. 3.1. Население по местоживеене, пол и възраст Силистра Видин

Русе Монтана

Враца

Ловеч София София Перник (столица) Кюстендил

Благоевград

Разград

Добрич

Плевен Велико Търново

Търговище Шумен

Габрово Сливен

Пазарджик

Пловдив

Варна

Стара Загора

Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

35.63 – 42.89 42.90 – 50.80 50.81 – 87.07 87.08 – 121.82 121.83 – 972.61

Гъстота на населението по области, Статистически справочник, с. 28 Населението в Р България по данни от 31.12.2009 г. според Статистически справочник на НСИ за 2010 г. общо е 7 563 710 души. Осем години покъсно населението у нас не се е увеличило, а е намаляло с 369 274 души. Отрицателните демографски тенденции се запазват – в сравнение с преброяването от 4.12.1992 г. населението през 2001 г. също намалява с близо 510 хил. души. Експресните резултати на НСИ от Преброяване 2011 г. потвърждават тези отрицателни тенденции: днес населението в страната е 7 351 234 души, или то е намаляло с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление от 0,7 %. Демографските тенденции в страната в последните 25 години са устойчиви, те се изразяват в: намаляване на раждаемостта и увеличаване на смъртността. От преброяването през 1992 г. градското население е намаляло с 203 854 души, а селското – с 309 789 души. Коефициентът на смъртност за 2009 г. е висок – 14,2 %, и е на нивото от 2001 г. През 2009 г. средната продължителност на живота при мъжете е 69,9 г., а при жените – 77,1 г. През 2009 г. раждаемостта е най-висока в областите Сливен, Варна, Бургас, София-столица и е най-ниска във Видин и Габрово. Северозападният район, който е най-изостаналият регион в ЕС, се отличава и с най-високата смъртност – в градовете Видин и Монтана. Най-ниска смърт-

55


ност НСИ през 2009 г. регистрира в Благоевград и Кърджали. Експресните резултати на НСИ от Преброяване 2011 г. потвърждават тези тенденции: населението във Видин, Враца и Монтана е намаляло с над 20,0 %, област Видин има най-малко население – 99 016 души, което е 1,35 % от цялото население на страната. 10 000 000 8 727 771

9 000 000 7 613 709

8 000 000

8 487 317

8 227 866

7 932 984 7 351 234

7 029 349

7 000 000 6 077 939

6 000 000

5 478 741 4 846 971

5 000 000 4 000 000

8 948 649

3 744 283

4 035 575 4 337 513

3 000 000 2 000 000 1 000 000 0

1900

1905

1910

1920

1926

1934

1946

1956

1965

1975

1985

1992

2001

2011

Население на България по години на преброяванията за периода 1900–2011 г. НСИ Процесът на урбанизация продължава въпреки абсолютното намаление на населението в градовете. Характерна особеност на урбанизацията е бързата концентрация на население предимно в големите градове. Според данни от НСИ за 2009 г. област Видин е най-малката по брой население – тя има едва 1,4 % от населението на страната, а София-столица е най-голямата, тя има 16,5 % от населението на страната. В София-столица и Пловдив живее Ľ от населението на страната. Област Варна е трета по брой население в страната, след нея се нареждат областите Бургас, Стара Загора, Благоевград (НСИ. Статистически справочник, 2010, с. 28). Експресните резултати на НСИ от Преброяване 2011 г. потвърждават тези тенденции – област Видин остава най-малката, тя вече е 1,35 % от населението, София-столица продължава да расте, тя се е увеличила със 118 965 души, или с 15,8 %. Днес населението в София-столица наброява 1 359 520 души. Тя е следвана от област Пловдив – 671 918 души. Това са двете области, които имат население над 500 000 души и в тях днес живеят 27,63 % от населението в страната, съответно 18,49 % – в София и 9,14 % – в Пловдив. Област Варна остава трета по население, което в рамките на периода се е увеличило с 6 002 души, или с 1,3 %. Населението се увеличава само в пет области: София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Във всички останали области на-

56


селението намалява в рамките на периода. Най-много намалява населението във Видин – 17,9 %, Ловеч – 17,8 %, Силистра – 16,6 %, Разград – 14,7 %, Габрово – 13,5 %, Ямбол – 11,9 %. Експресните резултати на НСИ от Преброяване 2011 г. показват, че в 61 общини преброеното население е под 6 000 души и то е 3,2 % от населението в страната. Само 9 общини имат население над 100 000 души, което е 39,8 % от цялото население в страната. Най-много са общините, които имат население между 10 000 и 20 000 души, те са 65 на брой, а населението в тях е 12,4 % от цялото за страната. В 60 общини населението е от 6 000 до 10 000 души, в 49 общини то е от 20 000 до 50 000 души и само в 20 общини е между 50 000 и 100 000 души. Към 1.02.2011 г. населението в страната се разпределя в 255 града и 5 047 села. В 21,0 % от населените места живеят от 1 до 50 души, в 36,0 % от населените места живеят между 100 и 500 души. В 186 населени места няма преброени лица. В България общо има 5 302 селища, от които в 1918 селища живеят от 101 до 500 души, в 745 селища– от 501 до 1000 души, в 710 селища – от 1001 до 10 000 души. Само в 58 селища живеят от 10 001 до 50 000 души, само в 11 селища – от 50 001 до 100 000 души, и само в 7 селища – над 100 000 души. Статистиката регистрира много голяма раздробеност на страната предимно на малки селища, в които живеят от 0 до 1000 души – те са 4 516 на брой. Докато селищата, в които живеят от 1001 до над 100 000 души, са само 786 на брой. В седемте най-големи български града живеят 34,3 % от цялото население на страната. Или тенденцията към свръхконцентрация на населението в най-големите български градове не само се запазва, но и се усилва в рамките на това десетилетие. Десетте най-големи града в страната по население, са както следва: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен. Разликата в населението на Пловдив и Варна е минимална – само 1310 души. Шумен има най-малко население в тази десетка – 82 557 души. Преброяване 2011 г. показва, че в страната има десет много големи села, с население от 4000 до 6000 души, които се намират в областите София, Пловдив, Пазарджик и Силистра. Неблагоприятните тенденции в демографските процеси доведоха до значителни промени във възрастовата структура на населението. Данните на НСИ показват, че през 2009 г. най-голям е относителният дял на хората от 30 до 34 г., а най-малък – на тези между 15–19 г. Населението над 60 г. остава значителен сегмент, който по обем е съотносим с населението в най-активната възраст 40–44 г. (вж. НСИ. Статистически справочник, 2010 г., с. 20). Експресните резултати от Преброяване 2011 г. потвърждават тази тенденция. Засилва се процесът на демографско остаряване, което се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 г. То е намаляло на 15,9 % от населението. Увеличава се населението във възрастовата група 18–64 г. Спрямо 2001 г. то е нараснало с 1,3 %. Най-голямо уве-

57


личение има при населението над 65 г. – от 16,8 % през 2001 г. на 18,9 % през 2011 г. Наблюдава се намаление на населението при трите последни преброявания – 1992 г., 2001 г., 2011 г. Факторите, които определят отрицателните демографски процеси, са естественият прираст, външната и вътрешната миграция и административно-териториалните промени. Естественият прираст остава отрицателен от преброяването през 2001 г. до сега. Външната миграция, т.е. емиграцията, също е важен фактор – в периода 1992 г. – 2011 г. статистиката я измерва на 410 472 души. Експресните данни от Преброяване 2011 г. показват, че 67,0 % от намаляването на населението се дължи на отрицателен прираст, а 33,0 % – на емиграцията. Вътрешната емиграция също оказва влияние върху териториалното разпределение на населението. С изключение на София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, които имат положителен механичен прираст, във всички останали области броят на изселилите се лица е по-висок, което води до намаление на населението в тези области. Промените във възрастовия състав на населението засягат както градовете, така и селата. През 2009 г. в градовете населението под трудоспособна възраст е най-малката популация, която в периода 2006–2009 г. се движи в стойности от 14,6 % до 14,7 %. Най-голямата популация е населението в трудоспособна възраст, което за тези години се движи в стойности от 66,6 % до 66,4 %. Населението над трудоспособна възраст в тези години запазва неизменни стойности от 18,7 % до 18,9 %. В селата значително нараства населението над трудоспособна възраст (предимно пенсионери), което в наблюдаваните години се движи в стойности от 32,0 % до 31,0 %. За сметка на това намалява населението в трудоспособна възраст, което се движи в стойности от 53,6 % до 55,0 %. Което отново потвърждава неблагоприятните демографски тенденции, свързани с увеличение на населението след трудоспособна възраст и намаляване на относителния дял на най-младите хора. (вж. НСИ. Статистически справочник. 2010 г., с. 21). Експресните резултати от Преброяване 2011 г. показват, че най-голям е относителният дял на населението над 65 г. в областите Видин, Монтана, Габрово и Ловеч – между 24,0 % и 26,0 %. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София-столица. Делът на населението под 18 г. е най-висок в областите Сливен – 20,0 % и Бургас – 18,0 %. Най-нисък е този дял в областите Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян – 14,0 %. Населението в групата 18–64 г. е с най-висок относителен дял в област София-столица – 69,0 %, следвана от област Смолян – 68,0 %, и областите Благоевград и Варна – 67,0 %. Предварителните данни от Преброяване 2011 г. сочат, че в градовете днес живеят 5 357 633 души, което е 72,9 % от цялото население. Или градското население е намаляло с 143 062 души. Селското население също е намаляло – днес то е 1 993 601 души или с 479 377 по-малко.

58


3.2. Население по планови райони и работна сила Според данни от Статистическия справочник на НСИ за 2010 г. през 2009 г. от 7 563 710 души население у нас 5 401 214 души живеят в градовете, т.е. запазва се превъзходството на градското население над селското. В Северна и Югоизточна България през 2009 г. живеят 3 922 971 души, като тяхното разпределение по планови райони е неравномерно – в Северозападен район живее най-малко население – 902 537 души, като Видин има наймалко население – 108 067 души, а Плевен – най-голямо – 299 589 души. Което отново потвърждава изостаналостта на Северозападна България в сравнение с другите планови райони. Тази тенденция се потвърждава и от данните на Преброяване 2011 г. В Северен централен район живеят 914 939 души, като Велико Търново е областта с най-голямо население – 275 395 души, а Силистра – с най-малко – 127 659 души. Североизточен район е малко по-населен, в него живеят 988 935 души, най-голямо е населението на област Варна – 465 465 души, най-малко е населението на Търговище – 129 675 души. Югоизточен район е най-гъсто населен, тук живеят 1 116 560 души, най-много в Бургас – 422 319 души и най-малко в Ямбол – 138 429 души. В Югозападна и Южна централна България населението е 3 640 739 души, или с 250 хил. по-малко, но същевременно това е най-развитата в икономическо и медийно отношение зона в страната. В Югозападен район живеят 2 112 519 души, те са най-много в столицата София – 1 249 798 души, и най-малко в Перник – само 136 249 души. В Южен централен район живеят 1 528 220 души, те са най-много в област Пловдив – 701 684 души и най-малко в Кърджали – 154 719 души. С най-висок положителен прираст е населението в областите Софиястолица, Варна, Бургас, София-област. С най-висок отрицателен прираст са областите Сливен, Плевен, Ямбол, Смолян, Кърджали. Миграцията на населението в страната е сравнително висока, но тя остава с отрицателен коефициент – през 2009 г. заселените са по-малко от изселените. За Северозападен район този коефициент е (–) 5155 души, за Северен централен район е (–) 3745 души, за Североизточен район е (–) 709 души, за Югоизточен район е (–) 2 220 души. Което показва, че населението от Северозападна и Югоизточна България мигрира в други области, които икономически са по-развити. В Югозападна и Южна централна България ситуацията е по-различна. В Югозападен район, който е и най-развит, коефициентът е (+)1695 души, което показва, че заселените са повече от изселените. В Южен централен район коефициентът е отрицателен (–) 5 595 души, като е особено голям в градовете Смолян, Кърджали, Хасково и Пазарджик. Което показва, че населението в най-развитата зона в страната също мигрира, най-често от единия южен район към другия, в който се намира столицата.

59


Структурата на работната сила по планови райони през 2009 г. показва, че тя е най-добре представена в Югозападен район – 31,0 %, и най-слабо е представена в двата северни района – Северозападен и Северен централен – по 11,0 %. В Североизточен и Югоизточен район тя се движи 13,0 % – 14,0 %, докато в Южен централен район е 20,0 %. Работната сила не само обуславя определена икономическа, но и медийна активност, тъй като работещото население образува голяма част от слушателите и зрителите на радио- и телевизионните програми. През 2009 г., в сравнение с предходната година, има увеличение на безработицата във всички възрастови групи. Безработните са най-много при хората със средно и основно образование и по-малко – сред хората с висше образование. През 2009 г. коефициентът на безработицата нараства до 6,8 %, което е с 1,2 пункта повече отколкото през 2008 г. (вж. НСИ. Статистически справочник. 2010 г., с. 47). В Северна и Югоизточна България безработицата е особено висока. Тя е най-висока в Североизточен и Северен централен район (47,7 % и 33,3 %), особено в градовете Видин, Монтана, Велико Търново, Шумен, Добрич, Сливен. Безработицата е сравнително по-ниска – в Югоизточен и Северозападен район (32,2 % и 29,8 %). Но тя е особено висока в градовете Смолян, Пазарджик, Кюстендил, Хасково. В София-столица безработицата е по-ниска – 3,9 %, в Пловдив също е сравнително ниска – 5,1 %. Което показва, че двата най-големи български града имат добра икономика, която създава достатъчно работни места за техните жители. Възрастта доминира най-силно слушането на радио, учениците са особено активни в това отношение. Най-голям брой ученици има в Югозападен и Южен централен район, а най-малък брой – в Северен централен и Северозападен район. В южните райони живеят най-много ученици, което е добра предпоставка за активна радиокомуникация.

3.3. Население по планови райони в зависимост от интернет потреблението По данни на НСИ използването на интернет във възрастта 16–74 г. след 2006 г. бързо започва да нараства. През 2004 г. общо за страната 18,1 % използват интернет, през 2006 г. те са вече 27,1 %, като всяка следваща година потреблението се разширява средно с 6,0 %, за да стигне през 2009 г. до 46,2 % общо за страната. В отделните планови райони на страната интернет потреблението отразява общото икономическо състояние на съответния регион. То е по-високо в икономически силните, южни райони и сравнително по-ниско в по-слабо развитите северни райони. През 2004 г. потреблението на интернет е най-ниско в Северозападен район – 10,6 % и най-високо в Югозападен район – 26,8 %, в останалите райо-

60


ни се движи в стойности от 14,0 % до 18,0 %. Всяка следваща година то нараства средно с по 6,0 %, за да достигне през 2010 г. стойности от 40,0 % и 40,1 % (Югоизточен и Северозападен район) до 59,8 % (Югозападен район). През 2009 г. 86,0 % от населението ползва интернет вкъщи, 33,8 % – в работата, 5,4 % – в други домове, и 8,8 % – в интернет клубове. Всяко четвърто домакинство в страната през 2008 г. по данни на НСИ вече има достъп до интернет. Една трета от населението на страната сърфира в мрежата всеки ден или веднъж седмично. Най-активни са младите хора 16–24 г. – 29,0 %, и в групата 25–34 г. – 27,0 %. 68,0 % от хората с висше образование използват интернет, 32,0 % от хората със средно образование използват мрежата всеки ден или веднъж седмично. Тези данни показват, че интернет вече е необходимост във всекидневието на съвременния потребител. Мрежата преразпределя по нов начин медийната активност на човека, променя неговото медийно потребление. Слушането на радио плавно намалява, засилва се слушането на радио онлайн, през компютър, в колата и в работата. Гледането на телевизия също се видоизменя под натиска на мрежата, засилва се гледането на отделни телевизионни предавания онлайн. Като цяло телевизионното гледане нараства в този период. Традиционните електронни медии като радио и телевизия започват да допълват медийното всекидневие на човека, те все повече се възприемат като медиен фон. Това не означава, че българският потребител е склонен да се раздели с радиоапарата или телевизора. Данните на НСИ за 2008 г. показват, че българските домакинства са добре снабдени с телевизори – 98,9 % и 96,8 % – съответно за градовете и селата. Или телевизията продължава да изпълнява много важна роля за формиране на обществено мнение в страната, тя остава важен източник на новини, предпочитано средство за гледане на филми и общуване с развлекателни предавания. Градското население е сравнително добре снабдено с видеосистеми, компютри и мобилни телефони – съответно 41,0 %, 35,9 % и 75,3 %. Селското население е четири пъти по-малко снабдено с компютри, но по отношение на мобилните телефони е особено възприемчиво – 58,1 %. Медийната активност и култура на потребителя се разширява и обогатява, тя има нови алтернативи и възможности за промяна. Което е от полза за развитието на медийната среда като цяло.

3.4. Изводи • Градското население в страната през цялото десетилетие остава два пъти по-голямо от селското. В началото на 2011 г. в градовете живее 72,9 % от цялото население на страната. Запазва се тенденцията на концентрация на големи популации в най-големите градове. • Населението на страната намалява в абсолютни стойности в резултат на отрицателни демографски процеси. В периода 2001–2011 г. по

61


• •

62

предварителни данни от Преброяване 2011 г. населението намалява с 581 750 души. Делът на хората под 18 години продължава да намалява, същевременно се увеличава делът на хората над 65 години. Запазват се някои отрицателни демографски тенденции – задържащо се високо ниво на смъртност, по-ниска продължителност на живота в сравнение с други европейски страни, отрицателно миграционно салдо. Северозападен район е много слабо развит, с висока емиграция и малко население. Област Видин е най-малката по брой население, тя обхваща само 1,35 % от населението на страната. Югозападен район е най-голям и икономически най-добре развит. Област София-столица е най-голяма, в нея през 2011 г. живеят 18,49 % от населението на страната. Втора по големина е област Пловдив – в нея живее 9,14 % от населението в страната. В България има само девет общини с население над 100 000 души. Както и преди, в страната има само седем града с население над 100 000 души. Преобладаващият брой градове в страната най-често са малки и средни, което предполага и по-голямо развитие на регионалната и местната радио- и телевизионна комуникация. Налице е свърхконцентрация на население в двата най-големи български града София и Пловдив. В тях живее 27,63 % от цялото население на страната, което обуславя в тези селища и свръхконцентрация на радиопазара, разпространение на телевизионни програми, предназначени за кабел и сателит, силен конкурентен натиск. Използването на интернет бързо нараства след 2006 г. През 2010 г. то достига общо равнище за страната от 46,2 %. Това показва мащаба на извършващата се медийна трансформация, и силния натиск на мрежата върху структурата и профила на медийното потребление като цяло.


4. ПЛАНОВИ РАЙОНИ: 2001–2006 г. Република България е разделена на шест планови района съгласно Постановление № 145 от 27 юли 2000 г. Това разделение се основава на показатели, които са свързани най-вече със социално-икономическия растеж, а не с териториалното им разположение. Разделянето на Република България на шест планови района за целите на този експертен анализ ще се използва предимно в териториален смисъл. Естествено всяко териториално деление има сериозни социално-икономически аргументи. Плановите райони са следните:

4.1. Северозападен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца

Ловеч Перник

Велико Търново

Шумен Търговище

Варна

Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Сливен Стара Загора Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Видин, Враца и Монтана. В него има общо 25 града, от които 16 града до 10 хил. души, 5 града (до 20 хил. души), 2 града (до 50 хил. души), 2 града (до 100 хил. души).

63


4.2. Северен централен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч

Шумен

Велико Търново

Търговище

Сливен Стара Загора

Кюстендил

Варна

Габрово

София

Перник

Добрич

Разград

Плевен

Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово и Русе. В него има общо 45 града, от които 30 града до 10 хил. души, 5 града (от 10 до 30 хил. души), 6 града (до 50 хил. души), 2 града (до 100 хил. души), 2 града (над 100 хил. души).

4.3. Североизточен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч Перник

Велико Търново Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Шумен Варна

Търговище Сливен

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Варна, Разград, Шумен, Търговище, Силистра и Добрич. В него има общо 39 града, от които 26 града (до 10 хил. души), 7 града (от 10 до 30 хил. души), 3 града (до 50 хил. души), 2 града (до 100 хил. души), 1 град (над 100 хил. души).

64


4.4. Югозападен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч

Шумен

Велико Търново

Варна

Търговище

Габрово

София

Перник

Добрич

Разград

Плевен

Сливен Стара Загора

Кюстендил

Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите София, Софийска област, Кюстендил, Благоевград и Перник. В него има общо 46 града, от които 30 града (до 10 хил. д.), 6 града (от 10 до 30 хил. д.), 6 града (до 50 хил. д.), 3 града (до 100 хил. д.), 1 град (над 1 млн. д.).

4.5. Южен централен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч Перник

Велико Търново

Шумен Варна

Търговище

Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Сливен Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. В него има общо 59 града, от които 39 града (до 10 хил. д.), 7 града (от 10 до 30 хил. д.), 6 града (до 50 хил. д.), 5 града (до 100 хил. д.), 2 града (над 100 хил. души).

65


4.6. Югоизточен район Силистра

Видин Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

София

Шумен Варна

Търговище

Габрово Сливен

Перник

Кюстендил

Велико Търново

Добрич

Разград

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Бургас, Сливен и Ямбол. В него има общо 26 града, от които 17 града (до 10 хил. д.), 3 града (от 10 до 30 хил. д.), 4 града (до 50 хил. д.), 1 град (до 100 хил. д.), 1 град (над 100 хил. души).

4.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район В тях има общо 144 града, повечето от които са средни и малки. Градското население в трите най-големи района живее в малки селища, които са много повече на брой от големите. Има само една голяма градска аудитория (над 1 млн. души) – тази на гр. София.

4.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район В тях има общо 96 града, повечето от които също са средни и малки. Данните от трите най-малки района потвърждават, че градското население у нас живее предимно в малки селища, които са много повече на брой от големите.

4.9. Райони за целенасочено въздействие и териториален обхват Министерският съвет на Република България с Решение № 374/2. VI.1999 г. определя райони за целенасочено въздействие и териториален обхват, като изхожда главно от социално-икономическото им развитие, а не от териториалното им разполагане.

66


4.9.1. Райони за растеж Това са най-перспективните райони, в които определени градове и общини са предвидени за целенасочено въздействие, тук се включват найголемите български градове и принадлежащите им общини като: област София (София), Софийска област (Божурище, Елин Пелин, Костинброд), област Пловдив (Пловдив, Асеновград, Марица, Родопи, Кричим, Стамболийски, Перущица), област Варна (Варна, Белослав, Девня), област Бургас (Бургас, Камено), област Русе (Русе, Иваново), област Стара Загора (Стара Загора, Казанлък, Мъглиж), област Плевен (Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник). Прави впечатление, че най-много общини с целенасочено въздействие за растеж са предвидени за трите най-големи града и областни центрове в страната – София, Пловдив и Варна. Ще разгледаме главно радиодейността, защото тя е много добре развита като наземно радиоразпръскване, докато телевизионната дейност по региони е развита основно чрез кабел и сателит, а конкурси за телевизионно разпространение чрез наземно радиоразпръскване по региони не са провеждани. В районите за растеж има 111 радиопрограми, от тях 100 са търговски оператори, а 11 са обществени оператори. Най-много радиопрограми излъчват в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, в Плевен те са два пъти по-малко. 34 радиопрограми имат политематичен профил, 33 – музикално–информационен, а 44 – специализиран профил, който най-често е музикален. Радиодейността се развива главно в големите градове и областни центрове, преобладават търговските оператори, обществените са десет пъти по-малко, относително равномерно са разпределени политематичните и музикално-инфор­мацион­ните формати, при лек превес на специализираните (с музи­кал­на насоченост) формати. Данните дават възможност за следните изводи: • в основните райони за растеж радиодейността е разгърната главно в големите градове и областни центрове – 111 радиопрограми имат твърде голямо медийно присъствие в седем български области; • търговските радиооператори са десет пъти повече от обществените, което показва либерализирането на сектора за сметка на комерсиалния, а не на обществения интерес; • радиоформатите са относително равномерно разпределени: политематичните и музикално-информационните са изравнени, а специализираните формати имат лек превес. На радиопазара преобладават музикалните формати.

67


4.9.2. Райони за развитие Това са следните общини: област Благоевград (Благоевград), област Враца (Враца), област Велико Търново (Велико Търново), област Добрич (Добрич, Добрич селска), област Хасково (Хасково), област Шумен (Шумен), област Ямбол (Ямбол и Тунджа). Тези райони са особено важни за развитието на страната, което означава и за по-нататъшното структуриране на медийния сектор. В тези райони излъчват 38 радиопрограми, от тях 34 са търговски оператори, а 4 са обществени оператори, 12 имат политематичен профил, 16 – музикално-информационен, а 10 – спе­циа­лизиран профил. Данните дават основание за следните изводи: • в шестте области, определени за развитие, излъчват три пъти по-малко радиопрограми в сравнение с областите, определени за растеж; • търговските оператори са осем пъти повече от обществените, което показва либерализирането на сектора най-вече за сметка на комерсиалния, а не на обществения интерес; • музикално-информационните и политематичните формати са относително равни, специализираните са по-малко.

4.9.3. Райони за трансгранично сътрудничество и развитие Това са следните общини: област Видин (Видин, Ново село, Брегово, Димово, Белоградчик, Кула, Бойница, Грамада, Макреш), област София (Драгоман, Годеч, Сливница), област Перник (Трън, Брезник), област Кюстендил (Кюстендил, Трекляно, Невестино, Кочериново), област Благоевград (Благоевград, Симитли, Кресна, Петрич, Сандански, Струмяни, Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Хаджидимово), област Смолян (Смолян, Рудозем, Мадан, Златоград), област Кърджали (Кирково, Момчилград, Крумовград), област Хасково (Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Тополовград), област Ямбол (Елхово, Болярово), област Бургас (Малко Търново, Царево), област Добрич (Шабла, Генерал Тошево, Каварна), област Силистра (Силистра, Кайнарджа, Алфатар, Дулово, Ситово, Главиница, Тутракан), област Русе (Русе, Сливо поле, Иваново, Борово, Две могили), област Велико Търново (Свищов, Полски Тръмбеш, Павликени), област Плевен (Белене, Никопол, Гулянци, Долна Митрополия), област Враца (Оряхово, Козлодуй, Мизия, Хайредин), област Монтана (Лом, Брусарци, Медковец, Вълчедръм, Якимово). В тези 14 трансгранични района излъчват 124 радиопрограми, от които 110 търговски оператори и 14 обществени оператори. Разпределението по формати е относително равномерно: 46 – политематичен профил, 38 – музикално-информационен и 40 – специализиран.

68


Търговските оператори са близо осем пъти повече от обществените, което говори за либерализиране на сектора в полза най-вече на комерсиалния, а не на обществения интерес. В Ямбол, Монтана, Перник и Смолян конкурси за нови радиопрограми не са провеждани, което намалява медийния пояс по северозападната и южната граница.

4.9.4. Райони със специфични проблеми и приоритети А. Райони в индустриален упадък. Това са следните общини: област София (Ихтиман), област Перник (Перник, Радомир), област Кюстендил (Бобов дол), област Смолян (Мадан, Рудозем, Златоград, Неделино, Доспат), област Плевен (Червен бряг), област Ловеч (Луковит), област Враца (Роман, Мездра), област Пазарджик (Панагюрище, Лесичево, Септември), област Монтана (Чипровци), област Видин (Чупрене), област Сливен (Твърдица), област Благоевград (Симитли).

Б. Изостанали селски райони. Те се намират предимно в граничните зони на Р България и има голяма необходимост тези райони да бъдат защитени чрез нов национален радио- и телевизионен оператор. Това са общините: област Ямбол (Стралджа), област Сливен (Котел), област Варна (Долни чифлик, Дългопол, Суворово), област Шумен (Върбица, Смядово, Каолиново, Венец, Никола Козлево, Хитрино), област Търговище (Антоново, Омуртаг), област Добрич (Тервел), област Силистра (Алфатар, Кайнарджа), област Разград (Лозница, Самуил, Завет, Кубрат, Цар Калоян), област Силистра (Тутракан, Главиница, Ситово), област Русе (Сливо поле, Две могили, Борово, Ценово), област Търговище (Опака), област Велико Търново (Златарица, Стражица), област Плевен (Искър, Гулянци), област Ловеч (Угърчин), област Враца (Кнежа, Оряхово, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Борован, Криводол), област Монтана (Лом, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Медковец, Якимово, Вършец).

4.10. Изводи • Градското население в страната живее предимно в селища до 10 хил. души. В страната има само 7 града с население над 100 хил. души. • Отделните райони не са симетрични по територия и население – страната е разделена на три големи и три малки района. Южните райони преобладаващо са по-големи и икономически по-добре развити от северните. • Районите, определени за растеж, обхващат селища, които се намират в близост до големи областни центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен с тенденция сателитните селища да

69


70

се разраснат и в перспектива да се слеят с големите градове. Целта е да се стабилизират областните центрове (по територия и население), да се създадат големи градски зони – в индустриално и културно отношение. Тази интегрираща функция може да се развие чрез създаването на добре структурирана и работеща медийна среда. Районите, определени за развитие, се намират до или в близост до граничните зони – това са градовете Благоевград, Враца, Велико Търново, Добрич, Хасково, Шумен, Ямбол. Тенденцията е те да се развият като силни градски центрове в индустриално и културно отношение, което отрежда на медиите особено важна роля и функции. Районите за трансгранично сътрудничество и развитие обхващат селища в областта на четирите граници на страната; тук попадат малки или средни селища, разположени в близост до големите областни центрове, които трябва да се развиват и чрез трансграничния диалог, да укрепват във всяко едно отношение – индустриално, културно или медийно. Районите в индустриален упадък включват селища, които са в близост до големи индустриални центрове в миналото, които днес са в упадък като Мадан, Рудозем, Чипровци, Радомир и др. Те се обособяват като приоритетни зони именно за преодоляване на този индустриален упадък, за съживяване на икономиката и културата. Важна роля за това могат да изпълнят медиите. Изостаналите селски райони се намират предимно по южната и северната граница, като в случая се търсят оптималните възможности за тяхното оживление и бъдещо развитие, което може да стане и чрез развитието на местни радиостанции, и на регионални телевизии, които излъчват в съответните райони.


5. ПЛАНОВИ РАЙОНИ: 2007–2010 г. Република България е разделена на шест планови района съгласно Постановление № 145 от 27 юли 2000 г. Това разделение се основава на показатели, които са свързани най-вече със социално-икономическия растеж, а не с териториалното им разположение. Разделянето на Република България на шест планови района за целите на този експертен анализ се използва предимно от гледище на спецификата на медийната среда и развитието на конкурентния натиск между отделните медии. Но всяко териториално деление има сериозни социално-икономически аргументи, които са важна предпоставка за медийната плътност и спецификите на всеки отделен регион. Приетият Закон за регионалното развитие, който е в сила от 31.08.2008 г., в глава втора „Териториална основа на регионалното развитие“ определя разпределението между основните планови райони в Република България: „Чл. 4.(1) За целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие се обособяват райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. (2) Районите, които образуват ниво 1, не представляват административно–териториални единици и са с териториален обхват, както следва: 1. Район „Северна и Югоизточна България“, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район. 2. Район „Югозападна и Южна централна България“, включващ Югозападния район и Южния централен район. (3) Районите, които образуват ниво 2, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, както следва: 1. Северозападен район, включващ областите: Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. 2. Северен централен район, включващ областите: Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. 3. Североизточен район, включващ областите: Варна, Добрич, Търговище и Шумен. 4. Югоизточен район, включващ областите: Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. 5. Югозападен район, включващ областите: Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София.

71


6. Южен централен район, включващ областите: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. (4) Районите, които образуват ниво 3, представляват административнотериториални единици и обхващат територията на отделните области. (5) Районите от съответните нива са териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие.“ Разглеждането на отделните планови райони за целите на този експертен анализ е съобразено с новото преразпределение на градове между отделните райони и образуването на два района от ниво 1, които не са административнотериториални единици – Северна и Югоизточна България и Югозападна и Южна централна България.

5.1. Северозападен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч София

Велико Търново

Шумен Варна

Търговище

Габрово Сливен

Перник

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч. Според Статистически справочник на НСИ за 2010 г., него има общо 45 града, от които 1 град (от 100 до 200 хил. д.), 2 града (от 50 до 100 хил. д.), 2 града (от 30 до 50 хил. д.), 13 града (от 10 до 30 хил. души) и 27 града (до 10 хил. д.).

72


5.2. Северен централен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч София

Перник

Шумен

Велико Търново

Варна

Търговище

Габрово Сливен Стара Загора

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра. Според Статистически справочник на НСИ за 2010 г., в него има общо 39 града, от които: 18 града (от 10 до 30 хил. д.), 13 града (до 10 хил. д.), 6 града (от 50 до 100 хил. д.), 1 град (от 100 до 200 хил. д.) и 1 град (от 30 до 50 хил. д.).

5.3. Североизточен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч Перник

София

Добрич

Разград

Плевен Велико Търново

Шумен Търговище

Варна

Габрово Сливен Стара Загора

Бургас Ямбол

Пловдив

Кюстендил Пазарджик Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Варна, Шумен, Търговище и Добрич. Според данни от НСИ, в него има общо 29 града, от които 14 града (от 10 до 30 хил. д.), 11 града (до 10 хил. д.), 3 града (от 50 до 100 хил. д.) и 1 град (над 100 хил. д.).

73


5.4. Югозападен район Силистра

Видин Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

София

Перник

Добрич

Разград Шумен

Велико Търново

Варна

Търговище

Габрово Сливен Стара Загора

Бургас Ямбол

Пловдив

Кюстендил Пазарджик Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите София-столица, София-област, Кюстендил, Благоевград и Перник. Според Статистически справочник на НСИ за 2010 г. в този район има общо 48 града, от които 26 града (до 10 хил. д.), 14 града (от 10 до 30 хил. д.), 4 града (от 50 до 100 хил. д.), 3 града (от 30 до 50 хил. д.) и 1 град (над 1 млн. д.).

5.5. Южен централен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца Ловеч Перник

Добрич

Разград

Плевен Велико Търново

Шумен Търговище

Варна

Габрово

София

Сливен Стара Загора

Кюстендил Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян. Според Статистически справочник на НСИ за 2010 г. в него има общо 54 града, от които 24 града (от 10 до 30 хил. д.), 22 града (до 10 хил. д.), 6 града (от 50 до 100 хил. д.), 1 град (от 30 до 50 хил. д.), 1 град (над 100 хил. д.).

74


5.6. Югоизточен район Видин

Силистра Русе Монтана Враца Ловеч

Перник

Велико Търново

Шумен Варна

Търговище

Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Сливен Стара Загора Пазарджик

Ямбол

Бургас

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Според Статистически справочник на НСИ за 2010 г. в него има общо 40 града, от които 25 града (от 10 до 30 хил. д.), 11 града (до 10 хил. д.), 3 града (от 50 до 100 хил. д.) и 1 град (над 100 хил. д.). По данни на НСИ през 2010 г. в Република България има 255 града. В трите южни района има 142 града, в трите северни района – 113 града. Има само 1 град над 1 млн. души (София), 2 града – над 300 хил. души (Пловдив и Варна), 1 град – над 200 хил. души (Бургас), 3 града – от 100 до 200 хил. д. (Русе, Стара Загора и Плевен). Останалите градове са преобладаващо средни и малки. Експресните резултати на НСИ от Преброяване на населението и жилищния фонд – 2011 г., показват, че населението е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 21,0 % от населените места в страната живеят от 1 до 50 души, а в 36,0 % от населените места живеят между 100 и 500 души. Или в страната преобладават средните и малките градове, те са водещите във всички планови райони без изключение. В седемте най-големи града живеят 2 518 850 души или 34,3 % от цялото население на страната. Това показва тенденция на свърхконцентрация на население в най-големите градове. За периода на двете преброявания 2001–2011г. само пет от областните градове имат положителен прираст – София, Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново. Наблюдава се тенденция към обезлюдяване на малките селища. Експресните данни от Преброяване 2011 г. сочат, че в 186 селища няма преброени лица. Най-много е намаляло населението във Видин (–17,9 %), Ловеч (–17,8 %), Силистра (–16,6 %), Разград (–14,7 %), Габрово (–13,5 %). В Северозападен район това се отнася и за Враца, Монтана, Плевен, населението на които е намаляло средно с 13,0 %. От седемте най-големи града в страната населението най-много е намаляло в Плевен, следван от Русе (–9,2 %), Стара Загора (–4,9 %) и Пловдив (–1,9 %).

75


5.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район – в трите най-големи планови района има 131 града, от които преобладаващата част са средни и малки.

5.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район – в трите най-малки планови района има 124 града, от които по-голямата част са средни и малки.

Следователно през 2009 г. градското население у нас живее предимно в малки и средни градове. Това е характерно за всички планови райони – южните и северните. В България има само 7 града с население над 100 хил. души. Тази тенденция неизменно се запазва през цялото десетилетие.

5.9. Югозападна и Южна централна България Тя включва Югозападен и Южен централен район. Това са двата най-развити южни района, в които по данни на НСИ за 2010 г. има 102 града, повечето от тях са предимно средни или малки. Тук има 1 град с население над 1 млн. души (София), 1 град с население над 300 хил. д. (Пловдив).

5.10. Северна и Югоизточна България Тя обхваща Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. Тук се включват по-слабо развитите и по-малки райони на страната. По данни на НСИ за 2010 г. в Северна и Югоизточна България има 153 града, като тук отново преобладават средните и малките градове. 3 града имат население от 100 до 200 хил. души (Русе, Стара Загора, Плевен), 1 град е с население над 200 хил. души (Бургас) и 1 град – с население над 300 хил. души (Варна).

5.11. Изводи • Градското население в страната живее предимно в малки и средни селища. В страната продължава да има само седем града с население над 100 хил. души и само един град с население над 1 млн. души. • Отделните планови райони не са симетрични по територия и население – южните райони са по-големи и по-добре развити от северните. Новото териториално разделение обединява в Северна и Югоизточна България трите най-малки северни района – с Югоизточен район, за да се балансират основните икономически зони в страната.

76


• Югозападна и Южна централна България включва двата най-големи и развити южни района – Югозападен и Южен централен, които имат по-малко на брой градове, но с по-голямо население. • Във всички планови райони в страната преобладават средните и малките градове, което оказва влияние върху динамиката на радио- и телевизионната дейност, разгръщането на потенциала на медийния пазар – на аудиторията и на рекламата, възможностите на електронната медийна среда да се разширява и развива. • Има тенденция на свръхконцентрация на населението в най-големите градове. В двата най-големи града – София и Пловдив, в началото на 2011 г. живее 27,6 % от цялото население в страната.

77


6. РАДИООПЕРАТОРИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И НАЧИН НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: 2001–2006 г. 6.1. Лицензирани обществени радиооператори с национален обхват 6.1.1. Понятие за национален радиооператор. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване Съгласно стратегията, изготвена от СЕМ и КРС и приета от НС, „Национален радиооператор е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал на поне 85 % от територията на страната и излъчва собствена програма съгласно препоръките на IBU за начините, по които се извършва честотно планиране с цел осигуряване на качествен сигнал“.

6.1.2. Българско национално радио БНР излъчва две национални и пет регионални програми на дълги (ДВ), средни (СВ) и ултра къси вълни (УКВ) по данни на самия оператор. Програма Хоризонт се излъчва на средни вълни от 11 предавателя, на УКВ – съответно от по 19 предавателя и 8 ретранслатора. Потенциалната аудитория на Хоризонт обхваща 90 % от населението на страната. Програма ХРИСТО БОТЕВ се излъчва на средни вълни от 7 предавателя, на УКВ – от 19 предавателя и 3 ретранслатора. Потенциалната аудитория на Христо Ботев обхваща 75 % от населението на страната.

78


Програма РАДИО БЪЛГАРИЯ се излъчва на средни вълни от 7 предавателя, на УКВ – от 1 предавател в долния обхват (едночасова програма на турски език), на къси вълни – от 9 предавателя (предавания за чужбина). Радио БЛАГОЕВГРАД излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни, 3 предавателя на УКВ и 1 ретранслатор. Потенциалната аудитория на програмата обхваща 60 % от населението на региона. Радио ВАРНА излъчва програма си от 1 предавател на средни вълни, от 3 предавателя на УКВ и 1 ретранслатор. Потенциалната аудитория на програмата обхваща 25 % от населението на региона. Радио ПЛОВДИВ излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни, от 2 предавателя на УКВ. Потенциалната аудитория на програмата обхваща 85 % от населението на региона. Радио СТАРА ЗАГОРА излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни и един предавател на УКВ. Потенциалната аудитория на програмата обхваща 37,8 % от населението на региона. Радио ШУМЕН излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни и 2 предавателя на УКВ. Потенциалната аудитория на програмата обхваща 33 % от населението на региона. Щатният състав на БНР според класификацията на EBU включва 1560 души, от които: персонал, зает в производството – 686 души; технически персонал – 355 души; персонал, зает в оркестри и хорове – 201 души; административен персонал – 218 души; други – 40 души. Стратегията за развитие на БНР е насочена към постепенното преминаване от предавателите на средни вълни към увеличаване на броя и мощностите на УКВ предавателите. Целта е в границите на УКВ обхвата да се покрие територията на цялата страна с двете национални програми. БНР планира старта на три нови регионални програми – във ВИДИН, БУРГАС и СОФИЯ.

6.2. Лицензирани радиооператори с регионален и местен обхват 6.2.1. Понятия за регионален радиооператор и местен радиооператор. Стратегия за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, приета от НС Стратегията предлага следните понятия за регионален радиооператор и местен радиооператор: „Регионален радиооператор е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал на една или няколко съседни области и излъчва собствена програма съгласно препоръките на ITU за начините, по които се извършва честотно планиране и осигуряване на качествен сигнал“.

79


„Местен радиооператор е оператор, който изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа, осигуряваща покритие с качествен радиосигнал на едно населено място и излъчва собствена програма съгласно препоръките на ITU за начините, по които се извършва честотно планиране и осигуряване на качествен сигнал“.

6.2.2. Северозападен район В Северозападен район работят 12 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ/политематичен профил (8), специализиран (4). Вид на радиооператора: търговски оператори (9), обществени (3). Видин – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (4), специализиран (3). Вид на радиооператорa: търговски (6), обществен (1). Враца – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (4), специализиран (1). Вид на радиооператорите: търговски (3), обществени (2). Монтана – не е провеждан конкурс.

6.2.3. Северен централен район В Северен централен район работят 33 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ/политематичен профил (13), специализиран (20). Вид на радиооператора: търговски оператори (30) и обществени (3). Велико Търново – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (4), специализиран (9). Вид на радиооператора: търговски (12) и обществен (1). Русе – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (4), специализиран (7). Вид на радиооператорите: търговски (11). Плевен – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (5), специализиран (4). Вид на радиооператора: търговски (7) и обществени (2). Габрово – не е провеждан конкурс. Ловеч – не е провеждан конкурс.

6.2.4. Североизточен район В Североизточен район работят 32 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ/политематичен профил (8),специализиран (24). Вид на радиооператора: търговски оператори (31), обществени (1).

80


Варна – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (5), специализиран (14). Вид на радиооператорите: търговски (18) и обществен (1). Шумен – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (2), специализиран (6). Вид на радиооператорите: търговски (8). Добрич – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (1), специализиран (5). Вид на радиооператора – търговски (6). Силистра – не е провеждан конкурс. Търговище – не е провеждан конкурс.

6.2.5. Югозападен район В Югозападен район работят 48 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ(политематичен) профил (15), специализиран (33). Вид на радиодейността: търговски оператори (42), обществени (6). София град – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (7), специализиран (20). Вид на радиооператора: търговски (22), обществени (5). Благоевград – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (6), специализиран (8). Вид на радиооператора – търговски (13), обществен (1). Кюстендил – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени лицензии със следните програмни профили: общ/политематичен (2), специализиран (музикален) (5). Вид на радиооператора – търговски (7). София област – не е провеждан конкурс. Перник – не е провеждан конкурс.

6.2.6. Южен централен район В Южен централен район работят 43 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ/политематичен профил (10), специализиран (33). Вид на радиооператора: търговски оператори (40), обществени (3). Пловдив – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (4), специализиран (15). Вид на радиооператора – търговски (18), обществен (1). Стара Загора – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (3), специализиран (10). Вид на радиооператора – търговски (12), обществен (1). Хасково – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (1), специализиран (6). Вид на радиооператора – търговски (6), обществен (1).

81


Кърджали – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (2), специализиран (3). Вид на радиооператорите – търговски (5). Пазарджик – не е провеждан конкурс.

6.2.7. Югоизточен район В Югоизточен район работят 22 радиооператори, които имат програмни лицензии със следните формати: общ/политематичен профил (11), специализиран (11). Вид на радиооператора: търговски оператори (21), обществени (1) Бургас – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (6), специализиран (8). Вид на радиооператорите – търговски (13), обществен (1). Сливен – проведен конкурс за действащи радиооператори. Издадени програмни лицензии със следните профили: общ/политематичен (5) и специализиран (3). Вид на радиооператора – търговски (8).

6.2.8. Югозападен, Южен централен, и Североизточен район В трите най-големи района се разпространяват 123 програми по наземен път, които по профил се разпределят както следва: общ/политематичен профил (33), специализиран (90). Търговски оператори (113), обществени (10). Което показва, че радиодейността, осъществявана по наземен път, е относително равномерно разпределена по профил, но търговските оператори значително преобладават над обществените.

6.2.9. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район В трите най-малки района се разпространяват 67 радиопрограми по наземен път, които по профил се разпределят както следва: общ/политематичен профил (32) и специализиран (35). Търговски оператори (60) и обществени (7). Което отново показва, че радиодейността, осъществявана по наземен път, е относително равномерно разпределена по отделни профили, но търговските оператори значително преобладават над обществените.

6.2.10. Общи данни В Р България по наземен път се излъчват 143 лицензирани радиопрограми, от които радиопрограмите, които реално се разпространяват са 99. Разликата между реалния брой създавани радиопрограми (99) и общия брой лицензирани радиопрограми (143) се дължи на факта, че някои радиопрограми са лицензирани, с право да се разпространяват в повече от едно населено място.

82


Три радиопрограми имат национално покритие – Хоризонт и Христо Ботев на БНР и Дарик радио. БНР като национален обществен оператор притежава лицензии и за създаване на програма Радио България и на регионални програми, разпространявани в областните центрове Варна, Пловдив, Русе и Благоевград. Към общия брой лицензирани радиооператори трябва да се добавят и онези далекосъобщителни оператори, които работят на основание на § 9а от ПЗР на ЗРТ и излъчват в 120 български града. Радиопрограми с местно покритие се разпространяват в 42 града от общо 240 града в страната. В девет български града с население над 100 хил. жители излъчват 115 радиопрограми с местно покритие. Развитието на местните радиооператори трябва да се насърчава, особено в граничните райони. Тези оператори ефективно задоволяват потребностите на аудиторията от местни програми, създават плурализъм на медийната среда, защитават ефира от трансгранично замърсяване. Общо за шестте района радиопрограмите се разпределят по профил по следния начин: общ/политематичен профил (65) и специализиран (125). Търговски оператори (173), обществени (17).

6.3. Радиовериги 6.3.1. Видове радиовериги. Градове, население и формат В Република България в редица градове действат радиостанции, които са собственост на едно юридическо лице и имат обща търговска марка. Някои от тях излъчват една и съща програма в различните градове, към която се добавя „регионален прозорец“ (отделно предаване, местни новини, регионален музикален блок и др.). Други излъчват във всеки град самостоятелна местна програма, която има един формат и е обединена чрез обща търговска марка. Днес в Р България работят 18 радиовериги, които излъчват най-малко в три града. Данните за населението на отделните градове са според Българска енциклопедия. С, 1999 г. В зависимост от броя на градовете, в които излъчват, радиоверигите се подреждат по следния начин: ИНФО. Излъчва в 13 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Благоевград, Видин, Кърджали, Сливен, Смолян, Хасково. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 793 хил. души, което е 34,9 % от населението на страната. Формат: програма с информационен профил, специализиран за новини и коментари на всеки 15 мин. ЕКСПРЕС. Излъчва в 12 града – София, Пловдив, Варна, Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Плевен, Сливен, Смолян. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 447 хил. души, което е 30,59 % от населението на страната. Формат: програма с общ/полите-

83


матичен профил, като в отделните градове трябва да излъчва самостоятелни програмни територии, които са интегрирани в общата програмна схема. ФРЕШ. Излъчва в 11 града – София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Добрич, Шумен, Кърджали, Сливен. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 665 хил. души, което е 33,31 % от населението на страната. Формат: музикална програма със специализиран профил за хитмузика. ФОКУС. Излъчва в 10 града – Сливен, Велико Търново, Шумен, Варна, Видин, Благоевград, Сандански, Свищов, Ловеч и Казанлък. Общото население на тези градове е около 815 хил. души, което е 10 % от населението на страната. Формат: информационно-музикална програма. БГ РАДИО. Излъчва в 9 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Благоевград, Плевен, Шумен. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 534 хил. души, което е 31,68 % от населението на страната. Формат: музикално-информационна програма със специализиран профил за българска музика. НОВА ЕВРОПА. Излъчва в 9 града – София, Пловдив, Варна, Плевен, Видин, Хасково, Велико Търново, Стара Загора, Бургас. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 493 хил. души, което е 31,16 % от населението на страната. Формат: програма с политематичен профил. РЕТРО. Излъчва в 9 града – София, Сливен, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Шумен. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 551 хил. души, което е 31,9 % от населението на страната. Формат: музикална програма със специализиран профил за хитмузика. ГОНГ. Излъчва в 8 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Благоевград. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 460 хил. души, което е 30,75 % от населението на страната. Формат: програма със специализиран (спортен) профил. ВЕСЕЛИНА. Излъчва в 7 града – София, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Бургас, Смолян, Хасково. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 63 хил. души, което е 25,8 % от населението на страната. Формат: програма с информационно-музикален профил в отделните градове със самостоятелни програмни територии, интегрирани в общата програмна схема. ДЖАЗ ФМ. Излъчва в 7 града – София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Варна, Благоевград. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 394 хил. души, което е 29,93 % от населението на страната. Формат: програма с музикално–информационен профил. Радио НОВА. Излъчва в 7 града – София, Варна, Стара Загора, Благоевград, Кърджали, Кюстендил и Смолян. Общото население в тези градове е около 1 млн. и 813 хил. души, което е 22,66 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил. ФМ плюс. Излъчва в 7 града – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Сливен, Бургас, Русе. Общото население в тези градове е около 2 млн. и

84


350 хил. души, което е 29,75 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил. Радио ЕДНО. Излъчва в 6 града – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, Стара Загора. Общото население в тези гра­­дове е около 2 млн. и 195 хил. души, което е 27,44 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил. ВИТОША. Излъчва в 5 града – Плевен, Бургас, Пловдив, Варна и Добрич. Общото население в тези градове е около 1 млн. и 123 хил. души, което е около 15,0 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил. ЕНЕРДЖИ. Излъчва в 5 града – София, Русе, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора. Общото население в тези градове е около 2 млн. и 13 хил. души, което е 25,16 % от населението на страната. Формат: програма със специализиран профил за женска аудитория. БРАВО. Излъчва в 4 града – Варна, Бургас, Добрич и Шумен. Общото население в тези градове е около 684 хил. души, което е 8,65 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил. СИТИ. Излъчва в 4 града – София, Пловдив, Варна и Благоевград. Формат: програма с музикален профил. Общото население в тези градове е около 1 милион и 882 хиляди души, което е 23,53 % от населението на страната. АЛФА. Излъчва в 3 града – Варна, Добрич и Шумен. Общото население в тези градове е около 487 хил. души, което е 6,08 % от населението на страната. Формат: програма с музикално-информационен профил.

6.3.2. Общи данни Радиоверигите излъчват свои програми в 18 български града, повечето от които са областни центрове: София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен Ямбол, Хасково Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян (трите южни района) и Варна, Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Велико Търново и Видин (трите северни района). Общо за шестте планови района потенциалната аудитория на радиоверигите наброява 3 209 107 души. В южните райони потенциалната аудитория е 2 282 798 души, в северните – 926 309 души. Или потенциалната аудитория на радиоверигите в северните райони е над два пъти по-малка от тази в южните райони. В Югозападен, Южен централен и Североизточен район потенциалната аудитория на радиоверигите е 2 222 382 души. В трите най-малки планови района – Северозападен, Северен централен и Югоизточен, тя е 920 313 души, което е повече от два пъти по-малко. Което показва, че радиодейността, осъществявана чрез радиовериги е два пъти по-развита в южните и големите райони, отколкото в северните и малките райони.

85


Или радиоверигите са насочени главно към големите градски аудитории, разположени в най-големите планови райони и областни центрове на страната, които индустриално са много по-развити.

6.4. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал.1 от ПЗР на ЗРТ Те осъществяват радиодейност (или имат това право) и се разпределят по планови райони, както следва:

6.4.1. Северозападен район Силистра

Видин Русе Монтана Враца

Ловеч

Шумен

Велико Търново

Търговище

Варна

Габрово Сливен

Перник София

Стара Загора

Бургас Ямбол

Пловдив

Кюстендил

Добрич

Разград

Плевен

Пазарджик

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право за разпространяват радиопрограми: Пардонови – Белоградчик и Маки ООД – Берковица.

6.4.2. Северен централен район Силистра

Видин Русе

Монтана

Плевен Враца Ловеч

Перник

София

Кюстендил

Пазарджик

Варна

Търговище Сливен Ямбол

Пловдив Хасково

Смолян

Шумен

Габрово Стара Загора

Благоевград

86

Велико Търново

Добрич

Разград

Кърджали

Бургас


Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Бумеранг – Габрово, Йоми – инж. Йордан Йорданов – Горна Оряховица, Елто – Козлодуй, Лиани – Анелия Иванова – Ловеч, Плевен плюс – Ловеч, УКВ практика – Петър Стойков – Попово, Радио Севлиево – Севлиево, Лиани – Анелия Иванова – Троян и Лиани – Анелия Иванова – Ябланица.

6.4.3. Североизточен район Силистра

Видин Русе

Монтана

Плевен

Враца

Перник

Шумен

Велико Търново Ловеч Габрово

София

Търговище

Варна

Сливен Стара Загора

Кюстендил

Добрич

Разград

Пазарджик

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Хасково Смолян

Кърджали

Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Фокус нунти – Свищов, Йоми – инж. Йордан Йорданов – Свищов, Бойкос – Силистра, Менес – Силистра, Максиинвест – Разград, радиокомпания Си Джей – Разград и УКВ практика – Попово.

6.4.4. Югозападен район Силистра

Видин Русе

Монтана

Плевен

Враца

Ловеч Перник

Велико Търново Габрово

София

Кюстендил

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Добрич

Разград Шумен

Търговище

Варна

Сливен Ямбол

Бургас

Хасково Смолян

Кърджали

Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Видеотон – Радослав Маринов – Ботевград, Супер 2001 – Снежана Димитрова – Гоце Делчев, Е 79 – Дупница, радио Екстрийм – Братя Антонови – Перник, Дизи – Зоран Илиев – Перник,

87


Интермашинекс – Перник, Фокус нунти – Сандански и Тифон – Симитли, Лиани – Анелия Иванова – Ябланица, Фокус нунти – Гоце Делчев, Фокус нунти – Дупница и Фокус нунти – Петрич.

6.4.5. Южен централен район Силистра

Видин Русе

Монтана

Плевен

Враца

Ловеч Перник

София

Шумен

Велико Търново Габрово

Търговище

Бургас Ямбол

Пловдив

Благоевград

Пазарджик

Варна

Сливен

Стара Загора

Кюстендил

Добрич

Разград

Хасково

Смолян

Кърджали

Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Велинград нюз – Велинград, Орфей медиа – Асеновград, Фокус нунти – Казанлък, Вис Виталис – Саварски – Казанлък, Община Пазарджик – Пазарджик, Алматея 97 – Пазарджик, Де Жули – Делчо Луканов – Пазарджик, Оберон – РВС – Пазарджик, Трели – Свиленград.

6.4.6. Югоизточен район Силистра

Видин Русе Монтана

Плевен

Враца

Ловеч Перник

Велико Търново Габрово

София

Кюстендил

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Добрич

Разград Шумен

Търговище

Варна

Сливен Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Гларус – Поморие и Орфей медиа – Тодор Тодоров – Созопол.

88


6.4.7. Южен централен, Югозападен и Североизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Велинград нюз – Велинград, Орфей медиа – Асеновград, Фокус нунти – Казанлък, Вис Виталис – Саварски – Казанлък, Община Пазарджик – Пазарджик, Алматея 97 – Пазарджик, Де Жули – Делчо Луканов – Пазарджик, Оберон – РВС – Пазарджик, Трели – Свиленград, Видеотон – Радослав Маринов – Ботевград, Супер 2001 – Снежана Димитрова – Гоце Делчев, Е 79 – Дупница, радио Екстрийм – Братя Антонови – Перник, Дизи – Зоран Илиев – Перник, Интермашинекс – Перник, Фокус нунти – Сандански и Тифон – Симитли, Лиани – Анелия Иванова – Ябланица, Фокус нунти – Гоце Делчев, Фокус нунти – Дупница, Фокус нунти – Петрич, Фокус нунти – Свищов, Йоми – инж. Йордан Йорданов – Свищов, Бойкос – Силистра, Менес – Силистра, Максиинвест – Разград, радиокомпания Си Джей – Разград и УКВ практика – Попово.

6.4.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Пардонови – Белоградчик и Маки ООД – Берковица. Бумеранг – Габрово, Йоми – инж. Йордан Йорданов – Горна Оряховица, Елто – Козлодуй, Лиани–Анелия Иванова – Ловеч, Плевен плюс – Ловеч, УКВ практика – Петър Стойков – Попово, Радио Севлиево – Севлиево, Лиани – Анелия Иванова – Троян и Лиани – Анелия Иванова – Ябланица, Гларус – Поморие и Орфей медиа – Тодор Тодоров – Созопол.

6.4.9. Общи данни Далекосъобщителните оператори на основание на§9а, ал. 1 от ПЗР на ЗРТ осъществяват дейност в някои областни градове като Пазарджик, Габрово, Силистра, Плевен, но най-вече в градове от среден и малък тип (по население). Едни и същи далекосъобщителни оператори излъчват в повече от един град като Фокус нунти и радио Лиани – Анелия Иванова – Иван Иванов.

89


6.5. Оператори, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. 2 от ПЗР на ЗРТ Това са далекосъобщителни оператори, които осъществяват радиодейност (или имат право на това) по планови райони както следва:

6.5.1. Северозападен район Няма далекосъобщителни оператори, имащи право да разпространяват радиопрограми в съответствие с §9а, ал. 2 от ПЗР на ЗРТ.

6.5.2. Северен централен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Импресарска къща – Асен Антонов – Плевен, Евроарк – Плевен, Радио Експрес – Плевен, Метро радио – Плевен, Община Плевен – Плевен, Българска радиокомпания – Плевен.

6.5.3. Североизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Плевен плюс – Варна, Радио Контакт България – Варна, радиокомпания Си Джей – Варна, Агенция Атлантик – Добрич, Нов център – Тончо Бебов – Добрич, Плевен плюс – Добрич, Алфа радио – Добрич, Добруджа спектър – Добрич.

6.5.4. Югозападен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Никнет – Благоевград, Радио Контакт България – Благоевград, Мила ФМ – Кюстендил, Радио Експрес – Кюстендил, Лейтенант – Кюстендил, Радио Контакт България – Кюстендил, Благой Балабанов – Рамба – Кюстендил, Благовест Порожанов – Дионисий – Кюстендил, Плевен плюс – София, Софийски университет Св. Климент Охридски – София, Консулт леге – София, Интермашинекс – София, Радио Едно – София.

6.5.5. Южен централен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Плевен плюс – Пловдив, Катра рекърдс – К. Трачев – Пловдив, Никнет – Пловдив, Мила ФМ – Пловдив, Плевен плюс – Стара Загора и Радио Контакт България – Стара Загора.

90


6.5.6. Югоизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: радио Браво – Бургас, радио Веселина – Бургас, Радио Експрес – Сливен, Фокус нунти – Сливен, Трели – Сливен, Плевен плюс – Сливен, Българска радиокомпания – Сливен, Инфопрес и Ко – Сливен.

6.5.7. Южен централен, Югозападен и Североизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Никнет – Благоевград, Радио Контакт България – Благоевград, Мила ФМ – Кюстендил, Радио Експрес – Кюстендил, Лейтенант – Кюстендил, Радио Контакт България – Кюстендил, Благой Балабанов – Рамба – Кюстендил, Благовест Порожанов – Дионисий – Кюстендил, Плевен плюс – София, Софийски университет Св. Климент Охридски – София, Консулт леге – София, Интермашинекс – София, Радио Едно – София, Плевен плюс – Пловдив, Катра рекърдс – К. Трачев – Пловдив, Никнет – Пловдив, Мила ФМ – Пловдив, Плевен плюс – Стара Загора, Радио Контакт България – Стара Загора, Плевен плюс – Варна, Радио Контакт България – Варна, радиокомпания Си Джей – Варна, Агенция Атлантик – Добрич, Нов център – Тончо Бебов – Добрич, Плевен плюс – Добрич, Алфа радио – Добрич, Добруджа спектър – Добрич.

6.5.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Импресарска къща – Асен Антонов – Плевен, Евроарк – Плевен, Радио Експрес – Плевен, Метро радио – Плевен, Община Плевен – Плевен, Българска радиокомпания – Плевен, Радио Браво – Бургас, радио Веселина – Бургас, Радио Експрес – Сливен, Фокус нунти – Сливен, Трели – Сливен, Плевен плюс – Сливен, Българска радиокомпания – Сливен, Инфопрес и Ко – Сливен.

6.5.9. Общи данни Далекосъобщителните оператори, които осъществяват дейност на основание на § 9а, ал. 2 от ПЗР на ЗРТ, работят предимно в областни центрове като София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Благоевград, Кюстендил, Добрич, което показва развитие на радиокомуникацията предимно за големите градски аудитории.

91


6.6. Оператори, които осъществяват радиодейност по § 9а, ал. 3 от ПЗР на ЗРТ Това са далекосъобщителни оператори, които осъществяват радиодейност (или имат право на това) по планови райони, както следва:

6.6.1. Северозападен район Няма далекосъобщителни оператори, имащи право да разпространяват радиопрограми в съответствие с § 9а, ал. 3 от ПЗР на ЗРТ.

6.6.2. Северен централен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Лиани – Анелия Иванова – Априлци, Лиани – Анелия Иванова – Бяла, Метромедиа – Габрово, Радио Едно – Габрово, Фаворит 44 – Георги Гюров – Габрово, Лиани – Анелия Иванова – Левски, Лиани – Анелия Иванова – Тетевен, Лиани – Анелия Иванова – Трявна.

6.6.3. Североизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Лиани – Анелия Иванова – Балчик, радиокомпания Си Джей – Разград, Лиани – Анелия Иванова – Търговище.

6.6.4. Югозападен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Радио Нет – Емил Дагарадин – Банско, Радио Контакт България – Боровец, Радио В – 99 – Гоце Делчев, Виктория Приват – Златица, Метрорадио – Ихтиман, Радио Едно – Ихтиман, Вайтъл И – Кресна, Кракра – Перник, АБС – Петрич, Медиасет – Петрич, Бизнес център Места – Разлог, Лиани – Анелия Иванова – Разлог, Диамант 100 – Христо Шипочки – Самоков, Вайтъл И – Симитли, Метрорадио – Ботевград, Радио Едно – Ботевград, Фаворит 44 – Ботевград, Метрорадио – Ябланица, Радио Едно – Ябланица.

6.6.5. Южен централен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Лиани – Анелия Иванова – Карлово и Меридиан 26 – Нова Загора.

92


6.6.6. Югоизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Лиани – Анелия Иванова – Карнобат, Лиани – Анелия Иванова – Несебър, Нов център – Тончо Бебов – Несебър, Лиани – Анелия Иванова – Обзор, Лиани – Анелия Иванова – Приморско.

6.6.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Радио Нет – Емил Дагарадин – Банско, Радио Контакт България – Боровец, Радио В – 99 – Гоце Делчев, Виктория Приват – Златица, Метрорадио – Ихтиман, Радио Едно – Ихтиман, Вайтъл И – Кресна, Кракра – Перник, АБС – Петрич, Медиасет – Петрич, Бизнес център Места – Разлог, Лиани – Анелия Иванова – Разлог, Диамант 100 – Христо Шипочки – Самоков, Вайтъл И – Симитли, Метрорадио – Ботевград, Радио Едно – Ботевград, Фаворит 44 – Ботевград, Метрорадио – Ябланица, Радио Едно – Ябланица, Лиани – Анелия Иванова – Карлово и Меридиан 26 – Нова Загора, Лиани – Анелия Иванова – Балчик, Радиокомпания Си Джей – Разград, Лиани – Анелия Иванова – Търговище, Лиани – Анелия Иванова – Карлово и Меридиан 26 – Нова Загора.

6.6.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район Тук излъчват следните далекосъобщителни оператори, които имат право да разпространяват радиопрограми: Лиани – Анелия Иванова – гр. Априлци, Лиани – Анелия Иванова – Бяла, Метромедиа – Габрово, Радио Едно – Габрово, Фаворит 44 – Георги Гюров – Габрово, Лиани – Анелия Иванова – Левски, Лиани – Анелия Иванова – Тетевен, Лиани – Анелия Иванова – Трявна, Лиани – Анелия Иванова – Карнобат, Лиани – Анелия Иванова – Несебър, Нов център – Тончо Бебов – Несебър, Лиани – Анелия Иванова – Обзор, Лиани – Анелия Иванова – Приморско.

6.6.9. Общи данни Радиодейността тук се разполага преобладаващо в средни и помалки градове като Гоце Делчев, Нова Загора, Карлово, Тетевен, Трявна, Банско, Боровец, Бяла, Златица, Приморско и в някои областни центрове като Габрово, Разград, Търговище и Перник. Това показва либерализирането на радиодейността, нейното насочване и към по-малките селища и местните аудитории. Има струпване на едни и същи далекосъобщителни оператори в много градове – например Лиани излъчва в 16 града. Същевременно радиодейността е разпределена относително равномерно по градове – само в Габрово и Бо-

93


тевград дейност осъществяват по три оператора, в Ихтиман, Петрич, Разлог и Несебър – по два оператора. В останалите градове на това основание радиодейност осъществява по един далекосъобщителен оператор. Радиодейността на основание § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ в трите най-големи планови района се осъществява в 80 селища, а в трите наймалки планови района – в 40 селища, които са големи областни центрове, средни и малки селища. Радиодейността на основание § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ не обхваща слабонаселените и граничните региони на страната. Тя е най-добре развита в селища, разположени по източната граница като Варна, Бургас, Несебър, Приморско, Поморие, но отсъства в някои слабо населени региони. Радиодейността на основание на § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ в много градове се осъществява от едни и същи далекосъобщителни оператори: Лиани – Анелия Иванова – Иван Иванов осъществяват дейност в 16 града, Фокус нунти – в 2 града, Радио Нова – в 5 града.

6.7. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация 6.7.1. Радиопрограми с национален обхват На това основание се разпространяват програмите: Радио Лиани, общ/политематичен профил и Радио ФМ, общ/политематичен профил.

6.7.2. Радиопрограми с местен обхват Северозападен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско радио Видин, общ/политематичен профил, Радио 5, общ/политематичен профил, Общинско радио Монтана, общ/политематичен профил и Общинско радио Бяла Слатина, общ/политематичен профил. Програмите се излъчват от три обществени и един търговски оператор. Северен централен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Радио Севлиево, общ/политематичен профил; Радио Уни Габрово, общ/политематичен профил; Радио Ти Ес – Габрово, общ/политематичен профил, Общинско радио Горна Оряховица, общ/политематичен профил; Общинско радио Долна Оряховица, общ/политематичен профил; Общинско радио Габрово, общ/политематичен профил; Общинско радио Севлиево, информационно-музикален профил; Общинско радио Левски, общ/политематичен профил; и Общинско радио

94


Ловеч, информационно-музикален профил. Тези радиопрограми се реализират от пет обществени и два търговски оператора. Североизточен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско радио Пирдоп, общ/политематичен профил; Радио Арена, общ/политематичен профил; и Общинско радио Русе, общ/политематичен профил. Тези радиопрограми се реализират от два обществени и два търговски оператора. Югозападен район. Тук се разпространява програмата Радио Ве 99, общ/политематичен профил, търговски оператор. Южен централен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско радио Стара Загора, музикално-информационен профил; Радио Велинград, общ/политематичен профил; Общинско радио Кърджали, информационно-музикален профил, Общинско радио Асеновград, общ/политематичен профил; Общинско радио Димитровград, общ/политематичен профил; Общинско радио Смолян, общ/ политематичен профил; Общинско радио Долна баня, общ/политематичен профил; и Общинско радио Пещера, общ/политематичен профил. Тези програми се реализират от шест обществени и един търговски оператор. Югоизточен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско радио Бургас, информационно-музикален профил; Радио Милена, информационно-музикален профил; Радио Алекс, общ/политематичен профил; и Общинско радио Сливен, общ/политематичен профил. Тези програми се реализират от два обществени и два търговски оператора.

6.7.3. Общи данни Това са 45 радиопрограми, които се разпространяват по кабел и сателит и имат удостоверения за регистрация. 39 радиопрограми имат общ/ политематичен профил, а 6 програми имат специализиран профил. 33 от тях са общински радиопрограми, които са обществени оператори, защото програмите им се подготвят в съответните общини. В трите най-големи планови района се разпространяват 13 радиопрограми чрез кабел, в трите най-малки – 17 програми. Разликата между броя на операторите, отразени в регистъра на СЕМ, и общия брой действащи оператори се дължи на факта, че в регистъра са отразени онези оператори, които са предоставили през 2002 г. информацията, предвидена в §53, ал. 1 от ДР на ЗРТ. Останалите оператори са пререгистрирани на същата законова разпоредба с решение на СЕМ от май 2002 г. Формално те са действащи оператори.

95


6.8. Изводи • Радиодейността в Република България се отличава със свръхконцентрация в най-големите градове за сметка на средните и малките селища. • Тя е слабо развита в малките селища – в 198 български селища не излъчват радиостанции. Има недостиг от разнообразни музикални формати, и от специализирани формати. Радиопрограмите се излъчват главно в големите селища и за големите аудитории, в малките селища не излъчват български радиостанции. • В големите областни центрове работят далекосъобщителни ­оператори на основание на §9а, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ, които имат законово право да осъществяват радиодейност до провеждането на конкурси за съответните населени места. • В трите най-големи района търговските оператори са над десет пъти повече от обществените, което говори за създаването на голям търговски сектор. • В трите най-големи района по територия и население (Югозападен, Южен централен и Североизточен) специализираните формати са два пъти повече от политематичните, но са много еднообразни. • В трите най-малки района (Северозападен, Северен централен и Югоизточен) търговските оператори са девет пъти повече от обществените оператори. • В трите най-малки района политематичните формати преобладават над специализираните. Това намалява възможностите на аудиторията за специализирана комуникация. • В районите за растеж работят 111 радиооператора, които излъчват главно от големите градове. Има относително равномерно разпределение между отделните формати, с лек превес на специализираните (главно музикални) формати. Търговските оператори са десет пъти повече от обществените, което говори за либерализирането на сектора. • В районите за развитие излъчват 38 радиооператора, от които 34 са търговски оператори и само 4 оператора са обществени. В шестте области излъчват три пъти по-малко радиооператори отколкото в областите, предназначени за растеж. Търговските оператори са осем пъти повече от обществените. Радиодейността е относително равномерно разпределена по формати, но тя е асиметрична по териториален признак и вид на операторите. • В районите за трансгранично сътрудничество и развитие излъчват 124 радиооператора, които са съсредоточени главно в големи градове като София, Бургас, Велико Търново, Благоевград, което показва, че в близост до югозападната и югоизточната граница има развита радиодейност.

96


• В районите със специфични проблеми и приоритети (в индустриален упадък) излъчват общо 48 радиооператора, но само в големи градове като Благоевград, Сливен, Плевен. От тях 41 са търговски оператори, а 7 са обществени оператори. • Конкурси за радиодейност не са провеждани в градове като Ямбол, Силистра, Перник, Монтана,Смолян, Ловеч, Пазарджик, Перник. А в някои важни райони радио­дей­ност­та е твърде слаба – например Враца. • В изостаналите селски райони излъчват 67 радио­станции, от които 61 са търговски оператори и 6 са обществени оператори. • Радиоверигите излъчват само в най-големите градове. Големите градски аудитории са много важни, но радиосекторът трябва да обхване по-цялостно регионалните и местните аудитории. • При радиоверигите преобладават специализираните формати, докато политематичните формати са по-малко. Това показва, че радиоверигите развиват предимно специализирана комуникация, която се нуждае от по-голямо разнообразие. • В страната има 45 радиопрограми, които се разпространяват по кабел и сателит с удостоверения за регистрация – 39 от тях имат политематичен профил, а 6 програми имат специализиран профил. 33 от тях са общински радиопрограми, които са обществени оператори, защото програмите им се подготвят в съответните общини и имат времетраене до 2 часа. • Във всички райони има подчертан недостиг от разнообразни специализирани формати, което не осигурява качествена и специализирана комуникация.

97


7. ДОСТАВЧИЦИ НА РАДИОУСЛУГИ. ОБХВАТ, ФОРМАТИ И НАЧИН ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: 2007–2010 г. 7.1. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с национален обхват 7.1.1. Българско национално радио 7.1.1.1. Предаватели и програми БНР излъчва две национални програми – Хоризонт и Христо Ботев, и седем регионални програми на дълги, средни, къси и ултракъси вълни по данни на самия оператор. Неговите седем регионални програми се излъчват от 28 предавателя, като в периода 2007–2010 г. са пуснати 19 предавателя. Програма Хоризонт се излъчва на средни вълни от 19 предавателя, на дълги вълни – от 1 предавател, на УКВ – от 56 предавателя, като в периода 2007–2010 г. са пуснати 28 предавателя. Част от програмата се излъчва в цифров вид по стандарта DRM. Програма Христо Ботев се излъчва на средни вълни от 8 предавателя, на УКВ – от 44 предавателя, като през 2007–2010 г. са пуснати 19 предавателя. Програма Радио България се излъчва на средни вълни от 2 предавателя, на къси вълни – от 7 предавателя. Част от програмата се излъчва в цифров вид по стандарта DRM. Радио СОФИЯ излъчва програмата си на УКВ от 4 предавателя. Радио БЛАГОЕВГРАД излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни, 3 предавателя на УКВ и 1 ретранслатор. Радио ВАРНА излъчва програма си от 1 предавател на средни вълни, от 3 предавателя – на УКВ, и 1 ретранслатор. Радио ПЛОВДИВ излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни, от 2 предавателя на УКВ. Радио СТАРА ЗАГОРА излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни и един предавател на УКВ. Радио ШУМЕН излъчва програмата си от 1 предавател на средни вълни и 2 предавателя на УКВ. Радио ВИДИН излъчва програмата си на УКВ от 4 предавателя. Щатният състав на БНР към 31 декември 2010 г. според класификацията на EBU включва 1483 души, от които: журналисти – 651 души; персонал,

98


зает в хорови и музикални състави – 195 души; административен персонал – 281 души.

7.1.1.2. Технологично развитие 2007–2010 г. В условията на нарастваща конкуренция БНР осъществява програмно и технологично обновление, което включва няколко основни дейности: – преход към нови технологии изцяло в цифрова среда; – модернизиране и изграждане на нова техническата база във всички регионални центрове; – обезпечаване на бързи и надеждни мрежи за файлов информационен обмен в системата на БНР; – осигуряване на единна работна платформа за събиране, редактиране и излъчване на информация; – изграждане на централизиран цифров архив за звуковия фонд на БНР; – осигуряване на пълно покритие на страната с програмите БНР; – обезпечаване на качествен сигнал за слушателите на Радио България извън страната чрез цифров сателитен пренос по стандарта DRM; – обучение на екипите за работа с новите технологии. БНР цялостно обнови студийната и изнесената база за подготовка и излъчване на програмите в София и в регионалните центрове и кореспондентски пунктове. Изградено е продукционно и резервно ефирно студио за програма Радио София, което се основава на цифрова технология. Изградено е продукционно студио за програма Хоризонт с възможност за нейното излъчване с цифрово оборудване. Създадени са два нови ефирни студийни комплекси на програма Христо Ботев, които се основават на цифрова технология и са свързани в системата Dalet+. Изградена е централна сървърна зала за хардуера на работните платформи за радиопроизводство за всички програми на БНР. Новият регионален център в гр. Видин покрива с програмата си областите Видин, Враца и Монтана и той се основава на цифрова технология, базирана на последно поколение звукотехническо оборудване, интегрирано с най-новата версия на системата Dalet+. Изграден е и нов пункт за областния кореспондент на БНР в гр. Видин. Осигурена е цифрова връзка с централния офис в гр. София, което позволява бърз и качествен обмен на информация и интегрирането на регионалния център в единната мрежа за БНР. Монтиран е нов УКВ предавател за района на Видин и е обезпечен цифров пренос на програмата до него. БНР отразява в програмите си всички най-важни политически, културни и стопански събития в страната. Внедрени са нови многофункционални цифрови устройства за обработка, предаване и приемане на звук, с които се осъществява качествен пренос на сигнала, както през стандартните GSM/3G мрежи в България, така и по цифровите ISDN линии. В колите са монтирани

99


допълнителни безжични периферни съоръжения, които позволяват на всеки репортер самостоятелна работа в широк диапазон от мястото на събитието. Осигурени са модерни видеомонитори с интегриран тунер, които приемат аналогов и цифров ефирен сигнал или подаден по линия телевизионен сигнал. Репортерите и кореспондентите на БНР имат портативни звукозаписващи устройства с интегрирана памет и преносими компютри, с необходимия софтуер, който позволява бързо и лесно редактиране на записаната информация. С помощта на карти за мобилен интернет готовият материал се изпраща до съответната програма още от мястото на събитието. Внедрени са и портативни цифрови звукозаписващи устройства с висока разрешителна способност, с интегрирана възможност за пълно редактиране и монтаж на записаната информация и изработване на готов материал с много високо качество, които се използват при отразяването на важни обществени събития. Внедрени са и цифрови звукозаписващи устройства за висококачествен запис на външни събития. Създадена е програма за въвеждане на система за автоматизация на радиопроизводството Dalet+ като унифицирана работна среда за БНР и регионалните му центрове. С въвеждането в експлоатация на Регионалния център в град Видин БНР за първи път въведе широколентов цифров пренос на данни. Разработва се изграждането на мрежа за широколентов обмен на данни между всички регионални центрове и кореспондентски пунктове в страната, което ще позволи бърз обмен на данни, включително висококачествен пренос на звук от „живи“ предавания. Изграждането на такава мрежова свързаност при унифицирани технологични студийни съоръжения позволява и ефективен дистанционен контрол на техническите им параметри и бърза реакция при възникване на технически проблеми. Изградена е система за аудио-визуална информация. Във възловите места в сградите на БНР в София са монтирани големи плоски екрани с висока разрешителна способност и озвучителни тела, на които се представя звукова, видео- и текстова информация от всички значими събития. БНР стартира и редовно излъчва в цифров вид програмите на Радио България по стандарта DRM. Излъчванията са насочени към страните в Централна и Западна Европа и към европейската част на Русия. Правят се проучвания за възможността да се излъчват програми, предназначени за слушателите от Северна Америка, Канада и САЩ, в които има българска диаспора. БНР полага постоянни усилия за осигуряване на по-добро и качествено покритие на територията на страната с неговите програми. За кратък срок бяха закупени и монтирани над 60 УКВ предавателя, които обслужват лошо покрити зони и населени места. Всички предаватели, които излъчват програмите на БНР, имат RDS устройства, което позволява при движение лесен прием на избраната програма. Като член на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) БНР активно участва в международния обмен на записи на звукови програми на Еврорадио.

100


7.1.1.3. Приоритети в процеса на преминаване от аналогово към цифрово разпространение БНР притежава най-развитата радиоразпръсквателна мрежа в страната. Хоризонт покрива 67,0 % от територията и 79,0 % от населението на страната. Програма Христо Ботев покрива 48,0 % от територията и 68,0 % от населението на страната. Радио България е единствената програма в страната, която предава на десет езика в цял свят. Българското национално радио е медията: • с най-много програми в България; • която излъчва на ултракъси, къси, средни и дълги вълни; • която произвежда и излъчва програми на чужди езици за чужбина; • която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия; • която има шест музикални състава; • която записва, съхранява и излъчва всички най-големи концерти и културни прояви в страната; • която продуцира, записва и излъчва детски програми; • която е най-големият продуцент на българска музика; • която разполага с най-богатия звуков архив – „Златният фонд“; • която има най-голямата информационна мрежа в страната; • която има аналогов диапазон на дълги, средни и къси вълни; • която има висок рейтинг на програмите си и голямо обществено доверие; • която през 2008 г. първа в страната стартира цифрово излъчване на програми по стандарта DRM. Само за две години БНР стартира две нови регионални програми – Радио София и Радио Видин. Повече от 38 години националното радио не е откривало нови регионални центрове. Вече се подготвя и старта на Радио Бургас. През март 2008 г. всички регионални програми на БНР преминаха на 24-часово излъчване със старта на общия нощен блок „Заедно след полунощ“. БНР промени качеството и увеличи обхвата на покритието на предавателната си мрежа. Бяха монтирани 66 собствени УКВ–ЧМ предавателя в крайгранични райони и райони със слабо покритие, край населени пунктове със сложен релеф и собствени RDS (енкодери) на тези предаватели, както и на всички предаватели на Христо Ботев, включително на някои предаватели на БТК. В последните години БНР положи усилия за унифицирането на техниката и развитието и технологиите. Беше открит нов новинарски център в Радио Пловдив, три нови продуцентски студийни центъра в Радио Варна, Радио Пловдив и Радио Благоевград. Те предлагат възможности за запис и обработка на звука с най-високо качество и стандарти. Предстои инсталиране

101


на цифровата система Dalet+ и в регионалните радиостанции в Шумен, Варна, Стара Загора, Благоевград, Пловдив и програма Христо Ботев. Системата Dalet+ ще бъде инсталирана и в новите регионални радиостанции в Кърджали, Плевен и Бургас след тяхното изграждане. Следваща стъпка в технологичното развитие на БНР е изграждането на широколентова оптична връзка с всички регионални радиостанции, която ще осигурява достъп до интернет, обмен на данни и звукови програми, както и телефония. Оптичната свързаност ще даде възможност за синхронизация и интегриране на системата Dalet+, както и за изграждане на единна фонотечна система. През 2010 г. започна цифровизацията на най-богатия звуков архив у нас, съхраняван в Златния фонд на БНР. Без допълнително финансиране в последните две години БНР преодоля твърде голямото изоставане в областта на техниката и технологиите. В някои направления националното радио вече е технически и технологичен лидер. Това е резултат от смяната на приоритетите, разумното разпределение на ресурсите, ограничаването на разходите и строгото разпределяне на усилията във времето. През 2007 г. само една трета от кореспондентите на БНР в страната имаха компютри. Днес всеки от тях разполага с преносим компютър, софтуер към него, интернет карта, мобилен телефон, ремонтиран офис и всички необходими средства за връзка. Репортерите на БНР разполагат с подвижни радиостанции от най-ново поколение, които бяха въведени в регионалните радиостанции. Това е устройство, което има неограничен радиус на действие, две GSM карти и ISDN връзка. В радиоколите допълнително има монитор, който осигурява и видеоинформация. В студиото има устройство майка, което позволява от различни точки едновременно да работят няколко радиостанции без ограничение във времето. През 2008 г. Хоризонт цялостно промени информационната си линия, като въведе кратки новини на половин час, три междинни осведомителни бюлетина и изтегли с един час по-рано вечерния си осведомителен бюлетин. Бяха променени и звуковите сигнали на програмата. В националния ефир стартираха 15 нови предавания, които бързо се наложиха. Те основно промениха вечерната линия на програмата и уикенд линията. Беше възстановена рекламно-издателската къща на БНР. Издателската дейност на националното радио е особено активна, в последните няколко години БНР издаде следните дискове: „Златна пролет“ с отличени песни от Конкурса за нова българска поп и рок музика „Златна пролет“; 12 хора на Дико Илиев, във връзка с Фестивала на духовата музика, посветен на 110годишнината на композитора, с отличените в конкурса творби, посветени на Дико Илиев; „Гласове на 21 министър-председатели на България от Златния фонд“, във връзка със 100-годишнината от обявяването на независимостта на България; „Избрани македонски песни“ от фондовете на „Радио Благоевград“ по повод неговата 35-годишнина.

102


Радио София издаде в аудиоверсия първия риалити роман в България. В този проект участваха 10 известни български писатели. Романът беше писан наживо – в ефира на Радио София, като откъси бяха излъчени и от някои регионални радиостанции. Програма Христо Ботев издаде мултимедиен диск с картини от открития Културен салон, който съдържа интервюта с 24 български художници, сред които Сирак Скитник – първия директор на радиото. Рекламно-издателската къща издаде DVD диск с анимация и караоке на три от най-популярните детски песни, съхранявани във фонда на БНР – „Зимна песничка“, „Зайченцето бяло“ и „Бъдни вечер“. По повод своята 75-годишнина през септември 2009 г. БНР осъществи уникален запис в Мадарската пещера. Сред неповторимата атмосфера и уникалната акустика на Мадарската пещера бяха записани и издадени на CD и DVD, записи на Оркестъра за народна музика на БНР и звезди на българската народна песен, със специалното участие на Теодосий Спасов.

7.1.1.4. Цифрово радио, онлайн излъчвания, развитие на сайта, нови стандарти и медийни технологии Дейностите, свързани с информационните технологии, са в следните основни области: • технологични системи на радиопроизводство; • компютърни информационни системи; • интернет технологии и сайт на БНР. Бързото развитие на интернет и нарастването на потребителите в глобалната мрежа прави присъствието на БНР в уебпространството особено актуално. През октомври 2009 г. БНР създаде новия си сайт, който интегрира различни мултимедийни технологии. Сайтът на националното радио е единствен по рода си, той се поддържа на 11 езика и представя всички водещи програми и неговите музикални състави. Сайтът акцентира върху новините на БНР, но предлага и друга богата информация. Слушането на програмите онлайн чрез уебсайта на БНР – от страната и от чужбина, води до разширяване на аудиторията на отделните програми. За пълноценното използване на ресурсите на сайта са инсталирани нови уебсървъри, които са обезпечени с необходимия базов софтуер и система за управление на съдържанието. За подобряване на достъпа на интернет потребителите до сайта беше увеличен капацитетът на връзката и бяха създадени благоприятни условия сайтът да бъде достъпен от чужбина.

103


7.1.2. Дарик радио АД е национален търговски доставчик на радиоуслуги, който създава и разпространява програма с наименование Дарик радио България, с общ/политематичен профил.

7.2. Лицензирани доставчици на радиоуслуги с регионален и местен обхват 7.2.1. Северозападен район В Северозападен район работят 20 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 28 програми със следните формати: общ/политематичен профил (13), музикално-информационен (7), музикален (8). Вид на радиооператора: търговски оператори (13), обществени (7). Видин – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикално-информационен (2), музикален (2). Вид на радиооператорa: търговски (6), обществен (1). Враца – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикално-информационен (1). Вид на радиооператорите: търговски (2), обществени (2). Монтана – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (2), музикален (1), музикално-информационен (1), Вид на радиооператорите: търговски (3), обществени (1). Ловеч – проведен конкурс за издаване на лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (2), музикален (2), музикално-информационен (1). Вид на радиооператорите: търговски (4), обществени (1). Плевен – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3); музикален (3); музикално-информационен (2). Вид на операторите: търговски (6) обществени (2).

7.2.2. Северен централен район В Северен централен район работят 19 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 32 програми със следните формати: общ/политематичен профил (14), музикално-информационен (7), музикален (11). Вид на радиооператора: търговски оператори (16) и обществени (3).

104


Видин

Силистра Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

Перник

Велико Търново

Добрич

Разград Шумен

Търговище

Варна

Габрово

София

Сливен Стара Загора

Кюстендил Пазарджик

Пловдив

Благоевград Смолян

Бургас Ямбол

Хасково

Кърджали

Велико Търново – 12 оператора с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикално-информационен (4), музикален (5). Вид на радиооператора: търговски (11) и обществен (1). Русе – 10 оператора с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (4), музикално-информационен (2), музикален (4). Вид на радиооператорите: търговски (10). Разград – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (2). Вид на радиооператорите: търговски (1), обществен (1). Габрово – проведени конкурси и издадени лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикален (2), музикално-информационен (1). Вид на радиооператорите: търговски (6). Силистра – в края на 2010 г. СЕМ обявява конкурси за издаване на лицензии за радиодейност – създаване на програми със следните профили: общ/ политематичен (1), специализиран, предназначен за аудитория до 30 г. (1); специализиран, предназначен за аудитория 20–45 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория над 35 г. (2). Дулово, обл. Силистра – проведени конкурси и издадени лицензия за създаване на програми с общ/политематичен профил (2). Вид на радиооператора: обществен (1), търговски (1).

7.2.3. Североизточен район В Североизточен район работят 18 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 29 програми със следните формати: общ/политематичен профил (8), музикално-информационен (8), информационно-музикален (3), музикален (10). Вид на радиооператора: търговски оператори (17), обществен (1).

105


Силистра

Видин Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

Велико Търново

Варна

Търговище Сливен

Стара Загора

Кюстендил

Шумен

Габрово

София

Перник

Добрич

Разград

Пазарджик

Пловдив

Благоевград Смолян

Бургас Ямбол

Хасково

Кърджали

Варна – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (4), музикално-информационен (3), информационно-музикален (2), музикален (7). Вид на радиооператора: търговски (15) и обществен (1). Шумен – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (2), музикално-информационен (2), информационно-музикален (1), музикален (2). Вид на радиооператора: търговски (7). Добрич – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (1), музикално-информационен (3), музикален (1). Вид на радиооператора: търговски (5). Търговище – проведен конкурс за издаване на лицензия за създаване на програма със следния профил: общ/политематичен (1). Вид на радиооператори: търговски (1).

7.2.4. Югозападен район В Югозападен район работят 30 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 64 програми със следните формати: общ/политематичен (19), специализиран (45). Вид на радиодейността: търговски оператори (25), обществени (5).

106


Силистра

Видин Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

Перник

Велико Търново

Шумен Търговище

Варна

Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Сливен Стара Загора Пловдив Пазарджик

Благоевград Смолян

Ямбол

Бургас

Хасково

Кърджали

София град – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (6), музикално-информационен (5), информационно-музикален (3), културно-музикален (1), музикален (11). Вид на радиооператора: търговски (23) и обществен (3). Благоевград – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (6), музикално-информационен (3), музикален (4). Вид на радиооператора: търговски (12) и обществен (1). Гоце Делчев – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (2), специализиран за аудитория до 30 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория 20–45 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория над 35 г. (1). Вид на радиооператора: търговски (6), обществени (1). Кюстендил – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (1), музикално-информационен (1), информационно-музикален (2), музикален (2). Вид на радиооператора: търговски (6). София област: Самоков – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (2). Вид на радиооператора: търговски (2). Ботевград – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (1), специализиран за аудитория до 30 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория 20–45 г. (1); специализиран, предназначен за аудитория над 35 г. (1). Вид на радиооператора: търговски (5). Правец – проведен конкурс за издаване на лицензия за създаване на програма със специализиран профил, предназначена за аудитория 20–45 г. (1). Вид на радиооператора: търговски (1). Перник – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (1), специализиран за

107


аудитория до 30 г. (1); специализиран, предназначен за аудитория 20–45 г. (1); специализиран, предназначен за аудитория над 35 г. (1). Вид на радиооператора: търговски (4).

7.2.5. Южен централен район В Южен централен район работят 21 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 45 програми със следните формати: общ/политематичен профил (14), специализиран (31). Вид на радиооператора: търговски (20), обществени (1). Видин

Силистра Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

Перник

Велико Търново

Шумен Варна

Търговище

Габрово

София

Кюстендил

Добрич

Разград

Сливен Стара Загора Пловдив Пазарджик

Благоевград Смолян

Бургас Ямбол

Хасково

Кърджали

Пловдив – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (4), музикално-информационен (4), информационно-музикален (2), музикален (7). Вид на радиооператора: търговски (16), обществен (1). Хасково – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (2), музикално-информационен (3), музикален (1). Вид на радиооператора: търговски (6). Кърджали – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (1), музикален (3). Вид на радиооператора: търговски (4). Пазарджик – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (2), специализиран за аудитория до 30 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория 20–45 г. (2); специализиран, предназначен за аудитория над 35 г. (2). Всички класирани кандидати са търговски оператори (8). Велинград – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (2); музикален (1); музикално-информационен (1). Вид на радиооператора: търговски (4).

108


Смолян – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикален (1), музикално-информационен (2). Вид на радиооператора: търговски (6).

7.2.6. Югоизточен район В Югоизточен район работят 18 доставчика на медийни услуги (радиооператори), притежаващи лицензии за създаване на 32 програми със следните профили: общ/политематичен профил (17), музикално-информационен (7), музикален (8). Вид на радиооператора: търговски оператори (18). Видин

Силистра Русе Монтана

Плевен Враца Ловеч

Перник

Велико Търново Габрово

София

Кюстендил

Стара Загора Пазарджик

Пловдив

Благоевград

Добрич

Разград Шумен

Търговище

Варна

Сливен Бургас Ямбол

Хасково Смолян

Кърджали

Бургас – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (1), музикален (4), музикално-информационен (3). Вид на радиооператора: търговски (8). Айтос – проведени конкурси и издадени лицензии за създаване на програма с общ/политематичен профил (3). Вид на радиооператора – търговски (3). Ахтопол – проведени конкурси и издадени лицензии за създаване на програма с общ/политематичен профил (2). Вид на радиооператора – търговски (2). Царево – проведен конкурс и издадена лицензия за създаване на програма с общ/политематичен профил (1). Вид на радиооператора – търговски (1). Малко Търново – проведен конкурс и издадена лицензия за създаване на програма с общ/политематичен профил (1). Вид на радиооператора – търговски (1). Сливен – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикален (1), музикално-информационен (2). Вид на радиооператора: търговски (6). Стара Загора – оператори с лицензии за създаване на програми със следните профили: общ/политематичен (3), музикален (1), музикално-информационен (2). Вид на радиооператора: търговски (6).

109


Ямбол – проведени конкурси за издаване на лицензии за създаване на програми със следния профил: общ/политематичен (3); музикален (2). Вид на радиооператора: търговски (5)

7.2.7. Югозападен, Южен централен и Североизточен район В трите най-големи района доставчиците на радиоуслуги създават и разпространяват 138 програми чрез наземно радиоразпръскване, които по профил се разпределят, както следва: общ/политематичен профил (41) и специализиран (97). Налице е голям превес на специализирания програмен профил, като в него преобладава музикалният. Доставчиците, създаващи програми, са предимно лицензирани като търговски – от всички, действащи на територията на тези региони, обществените са едва 6.

7.2.8. Северозападен, Северен централен и Югоизточен район В трите най-малки района доставчиците на радиоуслуги създават и разпространяват 92 радиопрограми чрез наземно радиоразпръскване, които по профил се разпределят както следва: общ/политематичен профил (44) и специализиран (48). Тук се наблюдава относително равномерно разпределение на програмите с оглед тяхната програмна специализация. По отношение на доставчиците – отново търговските значително преобладават над обществените; от всички, действащи на територията на тези региони, лицензирани като обществени, са 10.

7.2.9. Югозападна и Южна централна България В Югозападна и Южна централна България работят 32 доставчика на медийни услуги (радиооператори), които притежават лицензии за създаване на 109 програми със следните формати: общ/политематичен (33), специализиран (76). Вид на радиодейността: търговски оператори (27), обществени (5). Предимства в развитието на радиосредата са многобройните програми, които се разпространяват в тази икономическа зона. Дефицитите са предимно по отношение на радиопрограмите с политематичен профил и на обществените оператори, които са малко във всички райони.

7.2.10. Северна и Югоизточна България В Северна и Югоизточна България работят 32 доставчика на медийни услуги (радиооператори), които притежават лицензии за създаване на 121 програми със следните профили: общ/политематичен профил (52), музикално-информационен (29), музикален (40). Вид на радиооператора: търговски оператори (27), обществени (5).

110


Независимо от по-слабата икономическа развитост на Северна и Югоизточна България в тази икономическа зона плътността на радиооператори и програми е сравнително висока. И тук програмите със специализиран профил са повече, но има достатъчно на брой програми с общ/политематичен профил, които задоволяват специфични обществени потребности. Търговските оператори са няколко пъти повече от обществените, което не защитава по най-добрия начин регионалната и местната радиокомуникация.

7.2.11. Общи данни Към 31 декември 2010 г. в Република България осъществяват дейност 76 доставчика на медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 285 радиопрограми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване. От тях 44 програми не се създават поради липса на разрешение за разпространението им. Три радиопрограми имат национално покритие – Хоризонт, Христо Ботев на БНР и Дарик радио България. БНР като национален обществен оператор притежава лицензии и за създаване на програма Радио България и на регионални програми, разпространявани в областните центрове Варна, Пловдив, Русе, Благоевград, София, Шумен, Видин и Бургас (предстои стартиране). 25 радиопрограми се създават въз основа на лицензии с регионален териториален обхват: за областите София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Плевен, Шумен, Русе, Ямбол, Велико Търново, Хасково, Благоевград. 204 програми са лицензирани за разпространение с местен териториален обхват (37 града). Към общия брой радиооператори с лицензии за радиодейност трябва да се добавят и онези лица, които работят на основание на § 9а от ПЗР на ЗРТ и излъчват в 43 български града. Лицензирани радиопрограми с местно покритие се разпространяват в 37 града от страната. Развитието на местните радиооператори трябва да се насърчава, особено в граничните райони. Тези оператори ефективно задоволяват потребностите на аудиторията от местни програми, създават плурализъм на медийната среда, защитават ефира от трансгранично замърсяване. Общо за шестте района радиопрограмите се разпределят по профил по следния начин: общ/политематичен профил (85) и специализиран (145).

111


7.3. Радиовериги 7.3.1. Видове радиовериги. Градове, население и формат В Република България в редица градове работят радиостанции, които са собственост на едно юридическо лице или на двe и повече свързани лица и имат обща търговска марка. Някои от тях излъчват една и съща програма в различните градове, към която се добавя „регионален прозорец“ (отделно предаване, местни новини, регионален музикален блок и др.). Други излъчват във всеки град самостоятелна местна програма, която има един формат и е обединена чрез обща търговска марка. Към 31 декември 2010 г. в страната работят 16 радиовериги, които излъчват най-малко в три града. В зависимост от броя на градовете, в които излъчват, радиоверигите се подреждат по следния начин: РАДИО ФОКУС – с лицензии за 20 града: Добрич, София, Пазарджик, Търговище, Перник, Гоце Делчев, Девин, Хасково, Бургас, Варна, Пловдив, Велико Търново, Видин, Дулово, Кюстендил, Благоевград, Плевен, Смолян, Шумен, Сливен. Програмен формат: общ/политематичен (16 лицензии), информационно-музикален (4 лицензии). БГ РАДИО – с лицензии за 17 града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Благоевград, Плевен, Шумен, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Малко Търново, Ловеч, Ахтопол, Габрово, Ямбол. Програмен формат общ/политематичен (5 лицензии) и музикално-информационен (12 лицензии). В гр. Сливен програмата не се разпространява. РАДИО Веселина – с лицензии за 16 града: Пловдив, Благоевград, Видин, Бургас, София, Русе, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Кюстендил, Плевен. Програмен профил: общ/ политематичен (11 лицензии) музикален (5 лицензии) Програмата в отделните градове се създава от свързани лица; три оператора. ЕН-ДЖОЙ (N-JOY) – с лицензии за 16 града: Велинград, Ловеч, Ямбол, Монтана, Габрово, София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград, Русе, Бургас, Айтос, Пазарджик, Разград, Хасково. Програмен профил: музикален (14 лицензии), общ/политематичен (2 лицензии). РАДИО 1 – с лицензии за 15 града: София, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Пловдив, Смолян, Кърджали, Кюстендил, Благоевград, Гоце Делчев, Велинград, Габрово, Сливен. Програмен профил: музикален (хит, поп, рок). РАДИО ФМ ПЛЮС – с лицензии за 15 града: София, Стара Загора, Самоков, Велинград, Велико Търново, Варна, Русе, Бургас, Благоевград, Сливен, Хасково, Пловдив, Видин, Кърджали, Смолян. Програмата в отделните градове се създава от свързани лица; два оператора. АЛФА РАДИО – с лицензии за 13 града: Добрич, Шумен, Сливен, Варна, София, Айтос, Велинград, Габрово, Ловеч, Монтана, Самоков, Ахтопол, Ямбол. Програмен профил: общ/политематичен (8 лицензии), музикално-

112


информационен (5 лицензии). В гр. Сливен програмата не се разпространява. РАДИО ФРЕШ – с лицензии за 12 града: София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Добрич, Шумен, Кърджали, Сливен, Кюстендил. Програмен профил: музикален. Програмата в отделните градове се създава от свързани лица; два оператора. РАДИО СИТИ – с лицензии за 10 града: София, Пловдив, Ловеч, Велико Търново, Русе, Кюстендил, Благоевград, Варна, Бургас, Стара Загора. Програмен профил: музикален (9), музикално-информационен (1). В градовете В. Търново, Русе и Бургас програмата не се разпространява. РАДИО СТАР – с лицензии за 10 града: София, Варна, Благоевград, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Сливен, Хасково. Програмен профил – общ/политематичен. В гр. Хасково програмата не се разпространява. РАДИО 1 РОК – с лицензии за 9 града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Сливен, Плевен, Шумен. Програмен профил: музикален – за ретро музика. РАДИО ЕНЕРДЖИ – с лицензии за 9 града: Велико Търново, Русе, Видин, София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Пазарджик. Програмен профил: музикално-информационен. В гр. Бургас програмата не се разпространява. ЗИ-РОК – с лицензии за 9 града: Монтана, Кърджали, Шумен, Русе, Благоевград, Ловеч, Ямбол, Разград и областите София, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Видин. В Кърджали, Шумен, Благоевград и Русе лицензиите не са действащи. Програмен профил: музикален (7), общ/политематичен (1 лицензия) (заб. в градовете Кърджали, Шумен, Русе и Благоевград програмата не се разпространява). РАДИО Витоша – с лицензии за 9 града: Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, София, Добрич, Сливен, Смолян. Формат: програма с музикално-информационен профил (3) и политематичен (2) Програмата се създава от трима радиооператора, свързани лица. ВЕРОНИКА – с лицензии за 8 града: София, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора. Програмен профил: музикален. ПРО.ФМ – с лицензии за 3 града: София, Гоце Делчев, Перник. Програмен профил – музикален (2), политематичен (1).

7.3.2. Общи данни В Република България се разпространяват 16 радиовериги, които излъчват свои програми в 18 български града, повечето от които са областни центрове: София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян (трите южни района) и Варна, Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Велико Търново и Видин (трите северни района).

113


Или радиоверигите са насочени главно към големите градски аудитории, разположени в най-големите планови райони и областни центрове на страната, които индустриално са много по-развити.

7.4. Лица, които осъществяват радиодейност по §9а, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ Те осъществяват временно дейност в съответните населени места – до провеждане на конкурси от СЕМ, и се разпределят по планови райони, както следва:

7.4.1. Северозападен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право за разпространяват радиопрограми: в гр. Ябланица – Метрорадио ЕООД, Оберон радио Макс ЕООД, Радио 1 ООД; в гр. Левски (Плевен) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Тетевен (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Троян (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Априлци (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Козлодуй (Враца) – Елто ООД; в гр. Берковица (Монтана) – Маки ООД; в гр. Белоградчик (Видин) – Пардонови ООД.

7.4.2. Северен централен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: в гр. Свищов (В. Търново) – Фокус нунти ООД; в гр. Горна Оряховица (В. Търново) – ЕТ Йоми – инж. Йордан Йорданов; в гр. Свищов (В. Търново) – ЕТ Йоми – инж. Йордан Йорданов; в гр. Бяла (Русе) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Трявна (Габрово) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Севлиево (Габрово) – Радио Севлиево ЕООД; в гр. Силистра – Бойкос ООД и Менес СД.

7.4.3. Североизточен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: Балчик (Добрич) – Оберон радио Макс ЕООД; Попово (Търговище) – УКВ Практика ЕООД.

7.4.4. Югозападен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: в гр. София – Радио седем дни ЕАД; в гр. Ботевград –Метрорадио ЕООД; Галис 85 ЕООД; Радио 1 ООД; ЕТ Видеотон – Радослав Маринов; в гр. Златица – Виктория Приват ЕООД; в гр. Дупница (Кюстендил) – Е–79 ЕООД; Фокус нунти ООД; в гр. Сандански – Фокус нунти

114


ООД; Ултра Медия ЕООД; Добринище (Благоевград) – Фокус нунти ООД; в гр. Банско – Омъ – Илиеви ООД; в гр. Петрич – Фокус нунти ООД; Ултра медия ЕООД; в гр. Ихтиман – Метрорадио ЕООД; Радио 1 ООД; в гр.Симитли (Благоевград) – Фокус нунти ООД и Ултра Медия ЕООД; в гр. Разлог (Благоевград) – Оберон радио Макс ЕООД; Разлог (Благоевград) – Места 99 ЕООД; в гр. Кресна (Благоевград) – Ултра Медия ЕООД; Петрич (Благоевград) – Вайтъл – И ЕООД; к. к. Боровец – Радио Контакт България ЕООД.

7.4.5. Южен централен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: Свиленград (Хасково) – Трели ЕООД; Асеновград – Фокус нунти ООД; Карлово (Пловдив) – Оберон радио Макс ЕООД.

7.4.6. Югоизточен район Тук излъчват следните предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: в гр. Поморие – Гларус ООД; в гр. Созопол – Фокус нунти ООД; в гр. Приморско – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Несебър – Оберон радио Макс ЕООД, ЕТ Нов център – Тончо Бебов; в гр. Обзор – Оберон радио Макс ЕООД, в гр. Карнобат (Бургас) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Казанлък (Ст. Загора) – Фокус нунти ООД; Вис Виталис – Самарски и сие СД; в гр. Нова Загора (Сливен) – Меридиан 26 ООД.

7.4.7. Югозападна и Южна централна България Тук излъчват следните 26 предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми: В гр. София – Радио седем дни ЕАД; в гр. Ботевград – Метрорадио ЕООД; Галис 85 ЕООД; Радио 1 ООД; ЕТ Видеотон – Радослав Маринов; в гр. Златица – Виктория Приват ЕООД; в гр. Дупница (Кюстендил) – Е–79 ЕООД; Фокус нунти ООД; в гр. Сандански – Фокус нунти ООД; Ултра Медия ЕООД; Добринище (Благоевград) – Фокус нунти ООД; в гр. Банско – Омъ – Илиеви ООД; в гр. Петрич – Фокус нунти ООД; Ултра медия ЕООД; в гр. Ихтиман – Метрорадио ЕООД; Радио 1 ООД; в гр.Симитли (Благоевград) – Фокус нунти ООД и Ултра Медия ЕООД; в гр. Разлог (Благоевград) – Оберон радио Макс ЕООД; Разлог (Благоевград) – Места 99 ЕООД; в гр. Кресна (Благоевград) – Ултра Медия ЕООД; Петрич (Благоевград) – Вайтъл – И ЕООД; к. к. Боровец – Радио Контакт България ЕООД, Свиленград (Хасково) – Трели ЕООД; Асеновград – Фокус нунти ООД; Карлово (Пловдив) – Оберон радио Макс ЕООД.

115


7.4.8. Северна и Югоизточна България Тук излъчват следните 29 предприятия, които имат право да разпространяват радиопрограми : В гр. Ябланица – Метрорадио ЕООД, Оберон радио Макс ЕООД, Радио 1 ООД; в гр. Левски (Плевен) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Тетевен (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Троян (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Априлци (Ловеч) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Козлодуй (Враца) – Елто ООД; в гр. Берковица (Монтана) – Маки ООД; в гр. Белоградчик (Видин) – Пардонови ООД, в гр. Свищов (В. Търново) – Фокус нунти ООД; в гр. Горна Оряховица (В. Търново) – ЕТ Йоми – инж. Йордан Йорданов; в гр. Свищов (В. Търново) – ЕТ Йоми – инж. Йордан Йорданов; в гр. Бяла (Русе) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Трявна (Габрово) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Севлиево (Габрово) – Радио Севлиево ЕООД; в гр. Силистра – Бойкос ООД и Менес СД. в гр. Свищов (В. Търново) – Фокус нунти ООД; в гр. Горна Оряховица (В. Търново) – ЕТ Йоми – инж. Йордан Йорданов; В гр. Поморие – Гларус ООД; в гр. Созопол – Фокус нунти ООД; в гр. Приморско – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Несебър – Оберон радио Макс ЕООД, ЕТ Нов център – Тончо Бебов; в гр. Обзор – Оберон радио Макс ЕООД, в гр. Карнобат (Бургас) – Оберон радио Макс ЕООД; в гр. Казанлък (Ст. Загора) – Фокус нунти ООД; Вис Виталис – Самарски и сие СД; в гр. Нова Загора (Сливен) – Меридиан 26 ООД.

7.4.9. Общи данни Лицата по §9а, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ осъществяват дейност най-вече в градове от среден и малък тип (по население). Едни и същи предприятия излъчват в повече от един град – напр. Фокус нунти ООД; Оберон радио Макс ЕООД; Ултра медия ЕООД.

7.5. Лица по § 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ След законодателна промяна през 2009 г. на лицата по § 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешения, които са съобразени с правата им, посочени в притежаваната от тях индивидуална лицензия за радиодейност. Срокът на разрешенията е съобразен със срока на лицензията за радиодейност. За пълнота на това изложение ще отбележим по планови райони кои лица са преодолели временната търпимост, допусната от законодателя с приемането на § 9а, ал. 2 от ПЗР на ЗРТ.

116


7.5.1. Северозападен район Тук осъществяват дейност следните оператори – в гр. Плевен – Българска радиокомпания ООД; Евроарк ЕООД; Метрорадио ЕООД; Община Плевен; Радио Експрес ЕАД; Фокус нунти ООД.

7.5.2. Северен централен район Тук не осъществяват дейност лица по§ 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ.

7.5.3. Североизточен район Тук осъществяват дейност следните оператори – в гр. Добрич – МСат ЕООД; Добруджа Спектър ООД; ЕТ Нов център – Тончо Бебов; агенция Атлантик ЕООД; Плевен Плюс АД; в гр. Варна – Р–22 ЕООД; Радиокомпания Си Джей ООД; Плевен плюс АД.

7.5.4. Югозападен район Тук осъществяват дейност следните оператори – в гр. София – Про.БГ Медия ООД; МСат ЕООД; Радио 1 ООД; СУ Св. Климент Охридски; Плевен Плюс АД; в гр. Кюстендил – Лейтенант ЕООД; Радио Експрес ЕАД; Радио Контакт България ЕООД; Радио ФМ плюс АД; Фокус нунти ООД; Ритъм плюс ЕООД; в гр. Благоевград – Радио Контакт България ЕООД; Никнет ЕООД.

7.5.5. Южен централен район Тук осъществяват дейност следните оператори – в гр. Пловдив – ЕТ Катра рекърдс – Калоян Трачев; Радио ФМ плюс АД; Плевен Плюс АД; Никнет ЕООД.

7.5.6. Югоизточен район Тук осъществяват дейност следните оператори – в гр. Сливен – Българска радиокомпания ООД; Радио Експрес ЕАД; Фокус нунти ООД; Трели ЕООД; Плевен Плюс АД; Инфопрес и Ко ЕООД; в гр. Бургас – Радио Веселина ЕАД; Радио Браво ЕООД; в гр. Стара Загора – Радио контакт България ЕООД; Плевен плюс АД.

7.5.7. Югозападна и Южна централна България Тук осъществяват дейност следните 17 оператори: в гр. София – Про.БГ Медия ООД; МСат ЕООД; Радио 1 ООД; СУ Св. Климент Охридски; Плевен Плюс АД; в гр. Кюстендил – Лейтенант ЕООД; Радио Експрес ЕАД; Радио Контакт България ЕООД; Радио ФМ плюс АД; Фокус нунти ООД; Ри-

117


тъм плюс ЕООД; в гр. Благоевград – Радио Контакт България ЕООД; Никнет ЕООД; в гр. Пловдив – ЕТ Катра рекърдс – Калоян Трачев; Радио ФМ плюс АД; Плевен Плюс АД; Никнет ЕООД.

7.5.8. Северна и Югоизточна България Тук осъществяват дейност следните 24 оператори – в гр. Плевен – Българска радиокомпания ООД; Евроарк ЕООД; Метрорадио ЕООД; Община Плевен; Радио Експрес ЕАД; Фокус нунти ООД, в гр. Добрич – МСат ЕООД; Добруджа Спектър ООД; ЕТ Нов център – Тончо Бебов; агенция Атлантик ЕООД; Плевен Плюс АД; в гр. Варна – Р–22 ЕООД; радиокомпания Си Джей ООД; Плевен плюс АД; – в гр. Сливен – Българска радиокомпания ООД; Радио Експрес ЕАД; Фокус нунти ООД; Трели ЕООД; Плевен Плюс АД; Инфопрес и Ко ЕООД; в гр. Бургас – Радио Веселина ЕАД; Радио Браво ЕООД; в гр. Стара Загора – Радио Контакт България ЕООД; Плевен плюс АД.

7.5.9. Общи данни Доставчиците, които осъществяват дейност на основание на § 9а, ал.2 от ПЗР на ЗРТ, работят предимно в областни центрове като София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Благоевград, Кюстендил, Добрич, Варна, Бургас, Сливен, което показва развитие на радиокомуникацията предимно за големите градски аудитории. Радиодейността на основание § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ не обхваща слабо населените и граничните региони на страната. Тя е най-добре развита в селища, разположени по източната граница като Варна, Бургас, Несебър, Приморско, Поморие, но отсъства в някои слабо населени региони. Радиодейността на основание на § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ в много градове се осъществява от едни и същи лица.

7.6. Оператори, които разпространяват радиопрограми по кабел и сателит с удостоверения за регистрация 7.6.1. Радиопрограми с национален обхват Радиопрограми с национален обхват са: Radio Ebf+, с музикален профил; Радио Ултра, с музикално-информационен профил; Радио Фокус – Варна, Радио Фокус – Велико Търново и Радио Фокус – Пирин, с общ/политематичен профил и Радио ФФМ, с общ/политематичен профил. Всички радиооператори са търговски.

118


7.6.2. Радиопрограми с регионален и местен обхват Северозападен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Радиоцентър канал – М – Монтана, с общ/политематичен профил; Общинско радио Плевен, общ/политематичен профил; Общинско радио Ловеч, общ/политематичен профил. Програмите се излъчват от 3 обществени оператора. Северен централен район. Тук се разпространяват: Общинско кабелно радио Силистра, с общ/политематичен профил; Радио Арена, общ (политематичен профил; Община Севлиево, общ/политематичен профил; Общинско кабелно радио Велико Търново, общ/политематичен профил; Общинско кабелно радио Лясковец, общ/политематичен профил; Общинско кабелно радио – Горна Оряховица, общ/политематичен профил; Общинско радио Русе, общ/политематичен профил; Общинско радио Габрово, общ/политематичен профил; Общинско радио Разград, общ/политематичен профил; Общинско радио Свищов, общ/политематичен профил. Тези радиопрограми се реализират от 9 обществени и 1 търговски оператор. Североизточен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско кабелно радио Омуртаг, (общ/политематичен профил); Общинско радио Каварна, общ/политематичен профил. Тези радиопрограми се реализират от 2 обществени оператора. Югозападен район. Тук се разпространяват програмите: Радиоцентър Кюстендил, общ/политематичен профил; Общинско радио Гоце Делчев, общ/политематичен профил.

Тези радиопрограми се реализират от 2 обществени оператора. Южен централен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Местно кабелно радио Хисар, общ/политематичен профил; Общинско радио Кърджали, общ/политематичен профил; Общинско радио Свиленград, общ/политематичен профил; Общинско радио Смолян, общ/политематичен профил. Тези програми се реализират от 4 обществени оператора.

119


Югоизточен район. Тук се разпространяват радиопрограмите: Общинско радио Бургас, общ/политематичен профил, Общинско радио Айтос, общ/политематичен профил; Общинско радио Карнобат, общ/политематичен профил; Общинско радио Котел, общ/политематичен профил; Общинско радио Средец, общ/политематичен профил. Тези програми се реализират от 5 обществени оператора.

7.6.3. Общи данни Това са 32 радиопрограми, които се разпространяват по кабел и/или сателит и имат удостоверения за регистрация. 28 радиопрограми имат общ/политематичен профил, а 2 програми имат специализиран профил. 27 от тях са общински радиопрограми, които са обществени оператори, защото програмите им се подготвят в съответните общини. 32 регистрирани програми се създават от 30 оператора, от които 25 са обществени, а 5 – търговски.

7.7. Изводи Радиодейността в Република България в периода 2007–2010 г. продължава да е съсредоточена основно в големите градове. Налице е тенденция на силно изразена миграция към столицата и няколко по-големи града, което оправдава концентрацията на радиобизнеса в тези райони. В отделните планови райони радиодейността е съсредоточена главно в областните градове. Навсякъде тя се осъществява най-вече от търговски доставчици на радиоуслуги. Обществените доставчици се движат между 1 и 7, а в Югоизточния район няма нито един обществен доставчик на радиопрограми. Не се забелязва промяна и по отношение на програмните формати, във всички планови райони отново преобладават програмите със специализирани профили пред тези с общ/политематичен. В този период СЕМ обяви конкурси за нови радиопрограми, предимно в онези областни градове, в които конкурси не бяха провеждани, и в някои населени места в пограничните райони. Селищата, в които бяха проведени радиоконкурси, се разпределят по планови райони по следния начин: В Северозападен район – Монтана и Ловеч. В Северен централен район – Габрово, Дулово, Разград, Силистра (обявен края на 2010 г.). В Североизточен район – Търговище. В Югозападен район – София (обявен в края на 2010 г.), Гоце Делчев, Самоков, Ботевград, Правец и Перник. Южен централен район – Пазарджик и Велинград. Югоизточен район – Айтос, Ахтопол, Царево, Малко Търново, Ямбол.

120


Радиоверигите излъчват основно в големите градове, но след проведените от СЕМ конкурси за радиодейност някои от тях получават лицензии и в по-малки населени места. В програмите, разпространявани от тях, преобладават специализираните профили (основно музикален и музикално-информационен), докато общият (политематичен) профил е слабо застъпен. Разликата в специализацията е по отношение на различните музикални формати – Ретро музика; рок; денс парти радио; хит, поп, рок; попфолк и др. За разлика от радиодейността чрез наземно аналогово радиоразпръскване радиодейността чрез кабелни електронни съобщителни мрежи и сателит се осъществява предимно от обществени доставчици (общини), а техните програми имат изключително общ/политематичен профил. Това произтича и от специфичните цели, които общинските радиопрограми изпълняват в отделните селища.

121


8. РАДИОАУДИТОРИЯ. 2001–2006 г. TNS/tv plan и Market Links 8.1. Национална радиоаудитория Видове изследвания: – TNS/tv plan. 2001–2006: Национални медийни аудитории, стандартизирано интервю, „Face to face“ вълна на национален омнибус, национална представителна извадка 15+, генерална съвкупност 1 %= 69 000 души. – Market Links. 2002–2004 г.: „Day after recall“, представителна извадка 15+. Индекси: Честота, места и начини на слушане; обхват и покритие на аудиторията; Социално-демографски профил на аудиторията; пазарни дялове на радиостанциите. Данните на TNS/tv plan относно националната радиоаудитория за периода 2001–2006 г. (2001: стандартизирано интервю „Face to face“, национален омнибус, 1157 лица +15 г.; 2002: стандартизирано интервю „Face to face“, национален омнибус, 1050 лица, +15 г.; 2003: стандартизирано интервю, „Face to face“, национален омнибус, 1021 лица +15 г.; 2004: национално представителен телеметричен панел, 1036 лица +15 г.; 1710 лица + 4 г., 2005: национално представителен телеметричен панел, 1046 лица +15 г., 1930 лица +4 г.; 2006: национално представителен дневников панел, 980 респондента +12 г.) показват следните основни тенденции в структурата и динамиката на националната радиоаудитория: Честота, места и начини на слушане През 2001 г. слушането на радио остава предпочитано занимание на българина, той слуша радио всеки ден или почти всеки ден, но дава предпочитанията си на националната обществена програма Хоризонт, която по тези показатели има 29,4 % от всички респонденти. На втора позиция остава първото търговско радио с национален обхват Дарик с общ/политематичен профил, което събира 11,0 % по честота на слушане. Трета е Веселина с 10,0 % и ФМ+ с 5,4 %. След тях другите станции – БГ радио, Атлантик, програма Христо Ботев на БНР, Ритмо, Радио 1 получават между 1,8 % и 1,3 %. Политематичните формати са водещи във всекидневния радиоритуал, те са предпочитано средство за общуване с радиото. Същевременно новите музикални станции започват да се налагат на пазара, особено тези, които застъпват попфолка. Това издига Веселина високо в скалата на слушателските предпочитания заради поп- и етнофолка, които тя налага.

122


През 2002 г. радиокартината остава почти същата – Хоризонт, Дарик и Веселина запазват водещи позиции по честота на слушане, но с известно намаляване на слушателските предпочитания – за Хоризонт то е само 1,5 %, но за Дарик и Веселина е около 3,0–4,0 %. Забелязва се тенденция на намаляване интензивността на радиослушането. Слушателските вкусове открояват нови станции – Fresh и Радио NET, всяка от които събира по 3,0–4,0 %. Националната аудитория започва да преструктурира предпочитанията си към новите музикални станции, които предлагат разнообразни музикални стилове и атрактивна анимация. През 2003 г. радиокартината остава същата, с известни изменения. Хоризонт запазва голямата си преднина при честотата на слушането и дори я разширява с няколко пункта. Дарик също запазва позициите си, Веселина леко ги намалява. Другите музикални станции ФМ+, Fresh, City и БГ радио остават по-долу в скалата на слушателския интерес. Нужно е време, за да се наложат новите музикални станции и те да преразпределят в своя полза част от слушателските вкусове. Но разликата между Хоризонт и сравнително новите търговски радиостанции остава значителна. В този период обществената национална програма на БНР присъства имиджово в радиоповедението на българския слушател. В периода 2003–2005 г. националната радиоаудитория е стабилна. Мъжете имат незначително предимство пред жените. Но с увеличаване на възрастта продължителността на слушане на радио нараства – аудиторията над 55-годишна възраст отделя средно по 120 минути (при средно ниво 114 минути). Общуването с радио е сравнително поравно разпределено в дома и извън него. Въпреки нарастващия интерес към телевизионните сутрешни блокове праймтайм зоната за радиото се запазва в интервала 6.30 – 12.00 ч. и между 14,00 и 20,00 ч. През 2004 г. националната аудитория традиционно предпочита Хоризонт, Веселина, Дарик, ФМ+, Fresh, Радио 1. Новото в случая е второто място за Веселина, която запазва позициите си, и третото – за Дарик, който губи с няколко пункта. Именно 2004 г. е преломна за националното радиоповедение, защото скалата се пренарежда и престижното второ място вече се заема от една голяма музикална верига. През 2005 г. предпочитанията на националната аудитория отново са същите. Хоризонт, Веселина и Дарик запазват челните места в скалата, няма промяна при водещите музикални станции, повечето от които все още слабо присъстват като интензивност на слушането. През 2006 г. общата аудитория на слушащите радио в делник е 86,9 %, а в празник – 64,1 %, а средно за ден от седмицата тя е 88,8 %. При среднодневното покритие стойностите са по-малки, съответно: 65,2 %, 44,9 %, 59,4 %. Запазва се интензивността на слушане в минути – 113 мин. в делник, 77 мин. в почивните дни и 103 мин. средно за седмицата.

123


Покритие на аудиторията Редовната аудитория на радиостанциите и радиоверигите включва слушалите посочената радиостанция през последния месец всеки ден или почти всеки ден. През 2001 г. Хоризонт на БНР убедително води пред Дарик по този показател. Веселина и ФМ+ си поделят трето и четвърто място, но техните рейтинги са многократно по-малки от този на Хоризонт. Именно Хоризонт е безспорният лидер по редовна аудитория в национален мащаб, това е общонационалната радиопрограма, която българинът слуша всеки ден, любимата радиостанция на 30,0 % от слушателите, докато Веселина, Дарик и ФМ+ общо събират 15,0 % от слушателската любов. Големите вериги Веселина, ФМ+, БГ радио, Атлантик трайно се налагат в структурата на слушателските предпочитания. Това показва динамиката в радиоаудиторията, нейното преструктуриране и прегрупиране по отношение на отделните форматни станции. Възрастта ясно разграничава слушателите на Хоризонт и тези на другите станции. Обществената радиопрограма се предпочита най-вече от хората над 60 г. и между 51–60 г., предимно от пенсионерите и заетите в частния сектор – тенденция, която се запазва и в следващите години. Другите станции – Дарик, Веселина, ФМ+, събират слушателските предпочитания на младите от 15 до 40 г., на учащите, на хората, заети в държавния и частния сектори. Местоживеенето и полът са по-слаби индикатори – мъжете и жените почти поравно слушат радио, при тях не се забелязват специални предпочитания към политематични или специализирани формати, радиослушателите относително равно се разпределят по селата, малките и големите градове, столицата. От основно до висше образование радиослушането е относително равно разпределено, но в този период хората със средно образование са найактивните радиослушатели. Редовната радиоаудитория се структурира най-вече от представители на българския етнос. Турският и ромският етноси много слабо слушат радио, без значение коя е станцията и какъв е нейният формат. Хората с по-малко доходи са по-активни слушатели в сравнение с тези, които имат по-големи доходи, без значение коя е станцията. Редовната аудитория като % от целевата група показва аналогични тенденции – Хоризонт е предпочитана програма най-много в групите на хората над 60 години, пенсионерите, градските жители с висше образование, принадлежащи към българския етнос. Аудиторията на Дарик е по-млада – най-вече между 15 и 40 г., тя живее в столицата, има високо образование, основно се селектира в групата на учащите. Веселина е програма, особено харесвана от най-младите, столичаните, със средно образование, учащите, от българския етнос.

124


През 2002 г. Хоризонт убедително води пред Дарик по редовна аудитория, като разликата е цели 20,0 % (27,9 % срещу 7,4 %). На трета и четвърта позиция, отново с голяма разлика, остават Веселина и ФМ+. Мъжете и жените имат почти изравнени позиции като радиослушатели, радио се слуша във всички възрастови групи, по-образованите слушат повече радио от по-малко образованите. Националната радиоаудитория се образува главно от живеещите в столицата и големите градове – областни центрове, и по-малко – от жителите на малките градове и селата. През 2002 г. Хоризонт се слуша предимно от хората над 60 години, пенсионерите, заетите в частния сектор и незаетите. При другите търговски радиостанции, които водят по редовна аудитория, най-активните слушатели са заетите в частния и държавния сектори. Учениците са особено запалени слушатели на станции като БГ радио и ФМ+, което показва нагласата им да възприемат радиото предимно чрез неговата музика. Националната радиоаудитория се образува главно от българския етнос, турският и ромският етнос имат ниска слушаемост – между 1,0 и 5,0 %. През 2003 г. Хоризонт отново убедително води по редовна аудитория, при това с много голяма преднина – 32,0 % към 7,6 % и 5,7 % – съответно за Дарик и Веселина, и между 3,8 % и 3,0 % – за ФМ+, Fresh и Христо Ботев. Вътрешната структура на редовната аудитория не показва съществени промени – Хоризонт най-много се слуша от хората над 60 години, пенсионерите, заетите в частния и държавния сектор, предимно от българския етнос. Дарик, Веселина и ФМ+ са слушат най-много от най-младите, хората в активна възраст до 50 г., от заетите в частния и държавния сектор, най-вече от българския етнос. Местоживеенето и полът не са толкова силен индикатор – радио се слуша активно в различни по вид селища – малки и големи, от мъже и жени, от хора с различно образование. Жените малко повече слушат Хоризонт, ФМ+, БГ радио, мъжете – малко повече всички останали станции. Забелязва се известно изравняване в интереса на двата пола към отделните станции. През 2006 г. общата радиоаудитория (слушалите радио поне 15 мин. в посочения период) остава най-висока в делничните дни, тя е доста по-ниска в празничните дни. Среднодневното покритие (тези, които средно за деня са слушали радио поне 15 мин. през периода) е доста по-ниско – 65,2 % в делник и 44,9 % – в празничен ден. За същото говорят и отделените минути за слушане на радио през деня – 113 мин. в делник и 77 мин. в празник. Или делникът остава предпочитаното време за слушане на радио. Няма особени размествания в скалата при общата и среднодневната аудитория. Хоризонт продължава убедително да води пред Веселина с над 26,0 % в делничен ден, позициите на Дарик, Радио 1, Fresh, ФМ+, Ритмо, БГ радио се запазват високи. Социално-демографски профил на аудиторията Възрастта е силно отграничаващ фактор, но и тук има някои особености. Хоризонт не е лидер само в групата 12–25 г., в която остава на шесто мяс-

125


то в скалата. В останалите групи той е лидер, при това със значителна преднина. При най-младите водят още Веселина, Fresh, City, ФМ+, което отговаря на техните медийни нагласи. Дарик има най-добри позиции в групите 36–45 г. и 46+, което заедно с Хоризонт дава преобладаващото присъствие на двете политематични програми с национално покритие. Образованието не е толкова силно отграничаващ фактор – хората със средно образование са особено активни слушатели, но при редовните слушатели на Хоризонт това са най-вече висшистите, при Веселина – хората със средно образование, при Дарик – отново висшистите. Социалният статус не показва особено отклонение от предишни години – Хоризонт се предпочита от пенсионерите. Тази тенденция е много устойчива и ще трябва време, за да бъде променена. Веселина показва широко ветрило на своята таргет група – тук поравно участват заетите с частен бизнес, незаетите и учащите. Таргет групите на Дарик, Радио 1, ФМ+ също са широки – предимно за сметка на заетите в частния и държавния сектор и учащите, което също говори за устойчива тенденция. Хоризонт привлича в таргет групата си поравно работници, служещи, мениджъри. При Веселина, Радио 1 и ФМ+ това не е така – всяка една от музикалните вериги има своята таргет група. По професионален статус – за Веселина това са работниците, за Радио 1 – мениджърите, за ФМ+ – служещите. Хоризонт убедително води по социално-демографски характеристики, той остава голямата национална радиопрограма. Пазарни дялове на радиостанциите. Пазарният дял на радиостанциите от ноември 2002 до януари 2003 г. (база 5 264 респондента) показва интересни тенденции. Пазарът вече демонстрира асиметричност и наличие на силен конкурентен натиск. Хоризонт за целия период запазва много висок пазарен дял между 29,9 % и 33,6 % или той има повече от една трета от националния пазар. Втората позиция остава за Веселина, но в рамките на този период тя губи повече от половината от пазарния си дял (от 17,5 % на 7,7 %), който се преразпределя между другите музикални станции като City, Fresh и донякъде Хоризонт. Първите три станции Хоризонт, Веселина и Fresh имат общо 46,8 % дял, но само Хоризонт държи 31,5 %, което е повече от една трета от пазара. Първите шест станции, (към тях се добавят Дарик, ФМ+ и БГ радио) имат общо 58,5 % дял, което е две трети от пазара. За всички други станции (НСРТ вече е провел първите радиоконкурси, на пазара са стартирали десетки нови станции) остават сумарно 41,5 %, което означава голямо раздробяване на дялове. Например в този период Инфо, ТНН, Джаз ФМ имат дялове между 0,1 % и 0,2 %, което практически е незабележимо. Пазарът все още се доминира от влиятелните програми с общ/политематичен профил Хоризонт и Дарик, но настъпването на новите музикални вериги (най-вече Веселина и Fresh) е факт, който не бива да се пренебрегва.

126


БГ Радио 2,4%

Сити Витоша 2,3% 2,2%

Ритмо 3,1%

Експрес 1,9%

Браво 1,5%

Други 25,0%

Фреш 3,8% FM+ 4,4% Дарик 6,5%

Радио 1 6,9%

Веселина 9,2%

Хоризонт 30,8%

Ноември 2006 г. Пазарни дялове на радиостанциите. Средно за ден от седмицата Пазарните дялове на радиостанциите в национален мащаб през 2006 г. отново показват устойчива тенденция: Хоризонт, Дарик и музикалните вериги Веселина, Радио 1, ФМ+ и Fresh държат около 70,0 % от националния радиопазар, като 30,8 % от него се пада на Хоризонт. Националният радиопазар средно за ден от седмицата разпознава общо 24 станции. Първите 12 станции по пазарен дял имат общо 75,0 % от целия пазар, а другите 12 станции – 25,0 %. Първите три станции Хоризонт, Веселина и Радио 1 имат 46,9 % от пазара, като най-големият дял остава за Хоризонт. Първите шест станции (още Дарик, ФМ+ и Fresh) имат сумарно 61,6 % от пазара. Факторите делничен, почивен или среден ден от седмицата не влияят особено. С по-малки дялове в националния пазар участват още Ритмо, БГ радио, Витоша, City, Експрес, Браво, което говори, че конкурентният натиск в национален мащаб вече е много силен. Пазарът остава асиметричен и силно конкурентен, тази тенденция се запазва и в бъдеще. Данните на Market Links за периода 2002–2004 г. относно националната радиоаудитория 15+ (проект day after recall 2002: база 3948 респондента, 2003: база 5 208 респондента) показват следните основни тенденции: Среднодневен обхват Хоризонт е безспорен победител по среднодневен обхват, който запазва рейтенг от 22,5 % до 23,1 %, с много голяма преднина пред Веселина, която остава на втора позиция. Дарик е на трета позиция, но разликата между него и Веселина в тези години се стопява и през 2004 г. е вече в границите на 2,0 %. БГ радио, ФМ+, Fresh и City вече активно се слушат и харесват от аудитория-

127


та. Националната аудитория все още предпочита политематичните формати, те доминират нейното слушане и медиен избор. Поради традицията и дългото развитие на БНР като първото радио в страната, но и поради зрелостта и качествата на програма Хоризонт, която предлага на новите музикални станции особено трудната конкуренция при новините, анимацията, актуалната публицистика. Среднослушани минути По отношение на среднослушани минути Хоризонт показва обратна тенденция – през 2002 и 2003 г. той остава на трето място, съответно със 176 и 227 мин., но в 2004 г. вече е на първо със 176 мин. Веселина, БГ радио и ФМ+ са музикалните програми, които националната аудитория тогава слуша най-много. Музиката и музикалните станции все повече ще заемат място във всекидневния радиоритуал на българина. Какви изводи могат да се направят за развитието на националната радиоаудитория в периода 2001–2006 г.? Според данните на TNS/tv plan в този период се запазва голямо разстояние между аудиторията на Хоризонт и тази на Дарик, което се движи в стойности от 30,0 % до 24,0 %. Националната обществена програма на БНР се възприема от слушателите като универсална, голяма част от тях я слушат всеки ден, без значение дали са от малки или големи селища, дали са добре или слабо образовани. Слушателите на Хоризонт са предимно от българския етнос, те са хора над 60 години, пенсионери, заети в частния сектор, поравно работещи и домакини. Хоризонт действително е национална радиопрограма, която на този етап е без конкуренция в ефира. Структурата на слушателската аудитория показва превес на политематичните над специализираните формати, които ясно се отграничават през възрастта – хората над 60 г. и между 51–60 г. и слушателите между 41 и 50 г. предпочитат политематичните, а учащите и групите от 15 до 40 г. – специализираните формати. Мъжете и жените при различните станции изравняват своята активност в радиослушането, не се забелязват предпочитания на единия или другия пол към политематичните или специализираните формати. Най-голяма активност в радиослушането има българският етнос, турският и ромският етноси имат предпочитания най-вече към специализираните формати и музикалните станции. При двата етноса се забелязва чувствително покачване на радиослушането в рамките на периода – средно с няколко пункта. Местоживеенето, образованието и полът не са толкова силен индикатор – радио се слуша активно в различни по вид селища – малки и големи, от хора, които имат различно образование, от мъже и от жени. Хората без доходи или с малки и средни доходи са по-активни слушатели, от хората с високи доходи, без значение коя е станцията и какъв е форматът.

128


Четири станции неизменно са начело на скалата – Хоризонт, Дарик, Веселина и ФМ+. В края на периода Fresh измества БГ радио, което остава по-назад в скалата. Това показва, че в структурата на радиопредпочитанията политематичните и специализираните формати се уравновесяват. Националният радиопазар е асиметричен и силно конкурентен, той разпознава 24 станции, но първите три от тях – Хоризонт, Веселина и Радио 1 държат почти половината от него. Хоризонт държи малко повече от една трета от пазара и остава безспорен лидер в национален мащаб. Големите музикални вериги като Веселина, Радио, ФМ+ и Fresh вече заемат водещи позиции, но техните пазарни дялове са доста по-малки от този на Хоризонт. Най-старата обществена радиопрограма у нас остава без конкуренция, тя доминира в слушателските предпочитания. Вероятно по силата на традицията, но и заради качеството на нейните предавания. Данните на Market Links показват същите тенденции, уловени с помощта на други социологически методи. Доминацията на Хоризонт е безспорна по всички показатели, настъплението на музикалните станции Веселина, Fresh, ФМ+, БГ радио, City – също. Дарик неизменно запазва високите си позиции и като среднодневен обхват и като пазарен дял. Конкуренцията между политематичните и музикалните формати вече е силна и тя ще остане и в бъдеще.

8.2. Аудитория на БНР. Market Links Видове изследвания. Август – септември 2006: Нагласи към нова програма на БНР в София, количествено изследване, пряко лично интервю, квота по пол и възраст, представителна извадка 15 г. + 1 % = 9452 души, качествено изследване, групова дискусия, три групи, 27 участници, профил – слушатели на Хоризонт и други радиостанции, слушатели на програма Христо Ботев на БНР, слушатели на други информационни радиостанции, възраст на участниците – от 25 до 55 г. Индекси: Практики на слушане и предпочитания на софийската аудитория; оценки на радиостанции; видове радиостанции; разпределение на софийската аудитория по формат на станциите; програмни, музикални и тематични предпочитания; модели на радиослушане; персонифициране на радиостанциите; оценка на радиопазара в София; оценки и нагласи към програмите на БНР; нагласи към нова софийска програма.

129


Месечен обхват на радиостанциите. Хоризонт Сити Дарик Веселина Радио 1 FM плюс Мила голд Витоша Романтика Сигнал + Ретро Фреш N-joy БГ радио Атлантик Експрес Инфо Други

Кои радиостанции слушахте основно през изминалия месец? Кои други? Хоризонт по традиция е лидер на националния радиопазар, той държи една трета от него (29,1 %), следван от City и Дарик, които имат съответно 23,1 % и 22,1 %. От четвърто до шесто място остават Веселина, Радио 1 и ФМ+ с резултати от 16,5 % до 14,7 %. Това показва устойчивата тенденция за първото място на Хоризонт, но и силата на конкурентния натиск на музикалните станции, които влизат в оспорвана конкуренция, от една страна – с Хоризонт и Дарик, от друга – помежду си. През 2006 г. националният радиопазар вече е структуриран, в него се борят за аудитория и пазарен дял много радиостанции, получили лицензии от ДКД при първата вълна на лицензирането 1999–2000 г. В този период оценките за информационните радиостанции Хоризонт, Христо Ботев, Дарик, Инфо, Нова Европа са по-високи с няколко пункта от тези за музикалните станции Веселина, ФМ+, Класик ФМ. Рейтингът на информационните станции тогава е по-висок, те са много влиятелни сред националната аудитория. Софийска радиоаудитория. Формати, програмни, музикални и тематични предпочитания. Качественото изследване показва, че слушателите на музикалните станции са доста повече от тези на информационните станции, съотношението е 60,9 % към 39,1 %. Това се дължи и на факта, че музикалните станции са много повече на брой.

130


Радиоаудиторията най-много предпочита да слуша сутрешния блок, новините и информацията от страната. Тя слуша по-малко анкети, информация от чужбина, и още по-малко – нощния блок, радиорекламите и радиоигрите. Висок рейтинг имат прегледът на печата и музикалните предавания. При радиото праймтаймът е ранният сутрешен пояс, когато динамиката на трудовия делник е особено висока, а радиото допълва и надгражда всекидневния ритъм на слушателя. Следобедният пояс също има висок рейтинг, доколкото радио постоянно се слуша в офиса и в колата. То най-често допълва работата, осмисля преходите от една дейност към друга, запълва естествените паузи между деловите срещи. Радиото в този период е музикално-говореща стена, един ранен, но все още отсъстващ Фейсбук, който предлага срещи и приятелства, новини и музикални поздрави. Интересни са музикалните предпочитания на слушателите в национален мащаб и на тези, които предпочитат информационните станции. Националните слушатели предпочитат поп музиката и диското, на втора позиция с разлика от няколко пункта остава БГ естрадата и чак на трета позиция е попфолкът. Рок музиката, българският фолклор, симфоничната музика и джазът остават по-назад в националните предпочитания. Още по-назад остават модерните стилове като електронната музика и рап, които изискват специални интереси. Слушателите на информационните станции показват малко по-различни музикални вкусове и предпочитания. За тях БГ естрадата е най-желана, следвана от българската фолклорна музика, попа и диското. Това показва друго отношение към музиката, националните приоритети са ясно очертани, но заедно с това е много висока оценката на добрите образци на музикалната класика, която действително е за ценители и познавачи. Интересни са данните за тематичните предпочитания на националната радиоаудитория. Обществените проблеми и политиката са темите, които имат най-висок рейтинг –13,8 % и 13,4 %. Радиоаудиторията много силно се вълнува от дневния ред на обществото, тя има гражданско съзнание за важните въпроси на деня, но и за мястото на политиката в тяхното решаване. Третата позиция е за културната проблематика, което означава, че радиото се приема като тръба за културна информация, свързана с филми, изложби, спектакли, концерти – все неща, които изглеждат важни в национален мащаб. Спортът, здравето и проблемите на семейството остават по-назад, те не изглеждат тогава толкова голям приоритет. Проблемите на бизнеса, образованието, туризма и екологията са в края на скалата, те не са централни за слушателското внимание. При слушателите на информационните радиостанции се забелязва известно преподреждане на предпочитанията – политиката е техен основен приоритет заедно с обществените проблеми и здравната тематика. Проблемите на културата, семейството и бизнеса са далеч по-важни за тези слушатели – от спорта, образованието, туризма и екологията, което показва по-различни

131


ценностни нагласи, доминирани от политическия живот, гражданското общество, културните събития и семейството. Тук преходите от обществената към интимната сфера при националния слушател изглеждат по-плавни. С избора на определени медийни теми той подчертава важността и на едната, и на другата сфера, взаимната им зависимост. Модели на радиослушане Качественото изследване показва тогавашното състояние на радиосредата и нейните основни топоси. Местата на слушане на радио се запазват едни и същи, радио най-много се слуша у дома, в колата, в офиса и много по-рядко – на публични места или през интернет. Националната радиоаудитория в преобладаващата си част слуша радио вкъщи – 68,7 %. Следващият топос за активно радиослушане е колата – 45,2 % и офиса – 41,8 %. Или радиослушането плътно следва всекидневния житейски ритъм на човека, то отразява различните цикли в неговото всекидневие. Слушането на радио надгражда и допълва битовото и трудовото всекидневие на човека, то се вписва в неговия ритъм, но няма самостоятелен характер. На публични места и в заведения във времето на отдиха радиото остава на заден план, напред излиза човешкото общуване, прекият диалог, който не се нуждае от медиен посредник – все едно какъв е той. В този период слушането на радио през интернет е в рамките на 12,0 %, мрежата все още няма толкова важна роля в живота на модерния човек. Само след няколко години радиослушането кардинално ще се промени, тъкмо по отношение на интернет средата, която става основно средство за слушане на радио при младежките публики. Или моделът на радиослушане според Market Links „отразява особеностите на индивидуалното поведение и личния ритъм, но също груповото/колективно поведение на работното място, обществения транспорт, заведенията. Радиослушането относително равномерно се развива през деня“. „Часово ориентираният модел на радиослушане показва, че при работещите обичайният модел на слушане на радио е сутрин между 6,00 и 8,30 ч., като се предпочитат кратки новини и сервизна информация (пътна обстановка, времето, точен час, хороскоп) и някои развлекателни елементи като хумор, музика, игри“. При радиослушането през деня „индивидуалната дейност се превръща в колективна, изборът на радиостанциите вече е ограничен, музиката е предпочитан елемент, тя се възприема като фон на работните дейности, без да ангажира вниманието на слушателите“. При вечерното слушане отново имаме индивидуална дейност, „предпочитан елемент е музика и разтоварване, което предполага уединение и спокойствие“. Изводите на Market Links показват три модела на радиослушане – устойчив, динамичен и неустойчив. Устойчивият модел се изразява в „слушане на една или две предпочитани и любими станции; целенасочено преминаване между радиостанциите заради конкретно предаване; тематично или личностно предпочитание; силна емоционална привързаност и лоялност от страна

132


на аудиторията“. Динамичният модел се изразява в „предпочитания към 4–5 станции; смяна на слушаното радио в рамките на предпочитаните станции, но на случаен признак; целенасочено търсене на информации и теми; случайно търсене на музика“. Неустойчивият модел се изразява в „отсъствие на ясно изразени предпочитания към програмата на една или друга станция; изборът зависи от музикалните предпочитания; отсъствие на изразен интерес към новинарски и информационни предавания; честа смяна на каналите“. В общи линии това са трите основни модела на радиоповедение, тяхната тежест е различна в отделните периоди, те най-общо следват моделите на човешкия стереотип, парадигмите на всекидневието. Радиопазар в град София Количественото проучване показва някои основни тенденции при пазара на радиоаудиторията в столицата. Оценката „радиостанциите са много, но аз слушам определени от тях“ събира най-много респонденти – 49,7 %. Оценката „не мога да преценя“, изразяваща в голяма степен объркване в реалната радиоситуация в столицата, има 26,3 %. Много по-назад остава оценката „радиостанциите са много и мога да избирам непрекъснато“ – 13,2 %. Само 3,4 % от респондентите открито признават, че „радиостанциите са много и се обърквам, когато трябва да избирам“. Също толкова респонденти се солидаризират с оценката, че „в разнообразието не могат да открият това, което искат да слушат“. Това означава, че относителният дял на тези слушатели, които изразяват силно колебание, отсъствие на оценка и мнение, сумарно е 32,8 %, което е една трета от цялата изследвана съвкупност. Оценките „София се нуждае от нова радиостанция“ и „радиостанциите в София не са прекалено много“ събират от 2,0 % до 2,4 %, което показва твърде сложната ситуация на софийския радиопазар. Респондентите в по-голямата си част са убедени, че радиостанциите в София са много, което не пречи на тяхното радиоповедение, защото то се основава на предварителен избор само на определени станции, които те постоянно слушат. Забелязва се нараснало комуникативно самочувствие – половината респонденти въобще не се притесняват от плътността на софийския радиопазар, защото основават радиоповедението си на формирани медийна култура, изградени навици на радиослушане, предпочитани станции. Това показва, че слушането на радио отдавна не е случайно, още по-малко – хаотично занимание. Плътната радиосреда предполага друг вид поведение, но и друго медийно самочувствие. Факт, който показва зрялост на медийните навици, формиран динамичен стереотип. Качественото проучване на радиопазара в София се позиционира в две основни парадигми – удовлетвореност и неудовлетвореност. Удовлетвореността произтича от факта, че радиопазарът в столицата е развит и разнообразен. Респондентите са доволни от „големия брой радиостанции, който осигурява възможности за избор и същевременно е доказателство за развитието на радиопазара. А разнообразието се приема като доказателство за по-високо

133


качество“. Неудовлетвореността се основава на жанровото разнообразие на радиопрограмите. Причините се търсят предимно в „унифицираността на програмните схеми, на програмните стилове и поведението на водещите, разнообразието се разглежда като формално, но то не е достатъчно“. Това показва, че софийският радиопазар не създава единни позиции и оценки, респондентите имат аргументи за задоволство, но и сериозни причини за недоволство. Първите се основават на разнообразието и възможността за избор от многото станции, вторите са вече дълбочинни – станциите са сходни и стереотипни в жанрово отношение, поведението на радиоводещите не удовлетворява, а цялото разнообразие от станции е твърде привидно. Така предимствата на софийския радиопазар се превръщат в негови основни недостатъци – именно неудовлетвореността трябва да е генерираща причина за неговото развитие и промяна в бъдеще. Персонификация на радиостанциите Качественото проучване изследва какви асоциации предизвикват някои информационни радиостанции, как те се определят като външност и характер. Получените резултати са много любопитни и от гледище за развитието на средата в следващите години. Хоризонт се асоциира главно със зрялата възраст около 50 г., мъж или жена, неговият характер се определя от респондентите като „достолепен, начетен, интелигентен, отворен към проблемите, стабилен сериозен“. Това показва, че Хоризонт не просто има висок рейтинг и авторитет, но това е влиятелна радиостанция, която предизвиква респект с висок професионализъм, сериозно отношение към теми и проблеми, професионализъм при тяхното отразяване. Това кореспондира със зрялата възраст, която предполага вече добро образование, отлична кариера и стабилни практики на радиослушане. Националната програма за култура на БНР Христо Ботев отново се асоциира със зрялата възраст, но тя е предимно мъжка, нейният характер е „елитарен типаж, самовглъбен, ерудиран, артист, културен деец, романтичен образ“. Или характерът на програмата се определя от нейната културна функция и предназначение, тя е твърде елитарна, предизвиква респект с ерудицията на водещите, подбора на темите, културното разнообразие, артистичността. Но асоциациите не са универсални, те са предимно мъжки, това е програма, създавана от мъже и може би предназначена за мъже. Мъжките конотации преобладават и при асоциациите за Дарик и Инфо радио, но техните характери се определят различно. Характерът на Дарик отново е мъж на средна възраст, той е „темпераментен, много информиран, прогресивен, нахален, лъскав образ“. Тук се усеща ритъмът, характерен за модерната медия, усетът за информация и свидетелства на деня, които правят радиото навременно и прогресивно, стремежът му да бъде лъскаво понякога, да е различно, дори нахално, ако е нужно. Характерът на Инфо радио е „забързан, припрян и концентриран“, мъжката конотация се свързва с младежите около 30 г. или най-младите, тийней-

134


джърите. Поради това характерът отговаря на тази възрастова група. Тя винаги бърза, често действа припряно, но когато е нужно – се концентрира. Качественото проучване показва още, че обществената медия за респондентите се тълкува различно и често погрешно, самото определение „обществена медия“ не е добре разбрано, няма яснота относно нейното финансиране, обществената медия много често се мисли едновременно като държавна и частна собственост. Най-честата асоциация на респондентите за обществената медия, че „всяка медия, която стане трибуна на гражданското общество и защитава интересите на данъкоплатците“, няма идентификация на БНР и БНТ като обществени медии, което ги лишава от съществени предимства в представите на общественото мнение. Нагласи към програмите на БНР Качественото проучване показва, че общите нагласи към програмите на БНР са положителни. Хоризонт и Христо Ботев остават най-популярните радиостанции, програмите на БНР се възприемат като еталон за журналистика, като медиен официоз. Като потвърждение за високия професионализъм на БНР се посочва използването на новинарска информация, излъчена от БНР от други радиостанции, и привличането на кадри от БНР в частни радиостанции. Като основен недостатък на програмите на общественото радио се посочва нестабилният сигнал на Хоризонт и Христо Ботев в София, но и в редица места в страната. Главните предимства на Хоризонт според анкетираните са „професионалните кадри; стабилната програмна схема; предаванията еталон като „Неделя 150“, „Нощен Хоризонт, „Ники и приятели“. Недостатъците са „слабата музикална програма; не се излъчват нови хитове; остаряла формула на програмата; статичност на програмната схема; отсъствие на съществена промяна през последните години, което предизвиква ефект на умора предимно сред по-младите слушатели. Подчертана ориентация към правителството; много забележки към новинарските емисии; липса на нови кадри; стесняване на гледните точки и отсъствие на нов подход при създаването на предаванията“. Това са все неща, които Хоризонт успешно преодоля в следващите няколко години – и по отношение на статичността на програмната схема, и по отношение на обновяването и подмладяването на водещите, и по отношение на музикалната част и цялостната опаковка на програмата, и по отношение на разнообразяването на програмната схема с нови и модерни предавания. Главните предимства на програма Христо Ботев се търсят в нейните специфични и уникални предавания, в ерудираните водещи. Недостатъците са водещите, които най-често нямат ярко журналистическо присъствие, не са известни, както и липсата на собствени новинарски емисии. В следващите години част от тези недостатъци са коригирани, а Христо Ботев и занапред ще се развива като национална радиопрограма, с профил за изкуство и култура.

135


Нагласи към нова програма на БНР В по-голямата си част респондентите смятат, че биха слушали нова радиостанция в София – „категорично“ – 11,4 %, „да, зависи каква ще бъде тя“ – 55,0 %, което показва толерантност и положителни нагласи към възможното разнообразяване на софийската радиосреда. Факт, който се потвърждава след появата на Радио София. Респондентите, които са категорични противници на разнообразяването на радиопазара с още една станция, се движат в стойностите 9,7 % по индексите „вероятно не“ и „не, категорично“, групата на колебаещите се, които не могат да преценят, е традиционно висока – 23,9 %. Интерес представлява социално-демографският профил на слушателите на бъдещата радиостанция. В групата на най-младите 15–25 г. 59,3 % биха слушали нова станция, най-вече в зависимост от това, каква ще е тя. 7,0 % от най-младите казват, че вероятно не биха слушали, защото харесват радиото, което слушат в момента. Тези, които категорично отхвърлят бъдещото радио, са само 5,0 %, но тези, които нямат мнение, са 28,8 %. Това показва, че най-младите са отворени за нови станции и радиопрактики, те не се плашат от разнообразието. В другите възрастови групи – 26–35 г., 36–49 г., 50–60 г. и над 60 г., положителните нагласи към нова радиостанция значително преобладават, но относително високият дял на тези, които нямат мнение – също. Българският радиослушател е любопитен, той не се плаши кой знае колко от разнообразието в столицата, склонен е да даде шанс на новата радиостанция, особено ако тя му предложи интересни предавания и качествена музика. Качественото проучване показва, че задължителните елементи и изисквания към една нова радиопрограма в София са: „излъчвания на заседания на Общинския съвет в София – контрол върху неговата работа от страна на жителите на София; информация за работата на общините в столицата; за работата на институциите в София; бюрократични пречки и начини за тяхното преодоляване; информация за състоянието на търговската мрежа; директни включвания от мястото на събитието с коментари от страна на участници и свидетели; културен афиш, при който водеща е сервизната информация заедно с кратки коментари и анализи; директни включвания от мястото на събитието – театрални и филмови премиери, изложби и др.“ Основните изводи на Market Links са, че има интерес от нова радиостанция в столицата, която най-често се позиционира на директните излъчвания на актуални събития и на заседанията на Парламента. Нейната потенциална аудитория има различни характеристики, но общото е желанието радиосредата в столицата да се разнообрази, а от новата радиостанция се очакват много интересни и качествени предавания, хубава и модерна музика, професионални водещи. Така изглежда профилът на програмите на БНР и общата радиокартина в страната и столицата през 2006 г. Данните от изследванията на Market Links са аналогични с изследванията на TNS/tv plan относно националната радиоаудитория и радиоаудиторията в гр. София.

136


8.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan. Market Links Регионалните радиоаудитории обхващат най-големите български градове, ето защо носят типичните белези на градското радиослушане, което е силно изразено по възрастов и социално-демографски признак: найактивните радиослушатели обичайно са младежките групи и пенсионерите, държавните чиновници и учениците. Радиоаудиторията в големите градове е много активна – най-често половината от нея слуша радио всеки ден, а една трета – почти всеки ден. Слушателските предпочитания към различните станции се разпределят по възрастов, социално-демографски и образователен признак. Забелязват се някои различия при общата аудитория (честотата на слушане на радио въобще в дадения град за месеца), цялостната аудитория (слушалите дадената станция през месеца независимо от честотата) и редовната аудитория (слушалите дадената станция през месеца всеки ден или почти всеки ден). Ще направим сравнителен анализ на трите вида радиоаудитории за найголемите градове в страната, водещи в отделните планови райони, в които се образуват и най-големите и влиятелни радиоаудитории в съответния регион. Това са градовете: София, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Видин и Бургас. Видове изследвания: TNS/tv plan, 2001 – 2007: Регионални радиоаудитории, стандартизирано интервю „Face to face“, представителна извадка 15 г.+. 2008 – 2010: CATI интервю по метода DAR (Day after recall), дневна квота по пол и възраст, интервюта, представителни за населението на града 15–54 г. Таргет групи: 15–30 г., 31–45 г., 40–54 г., 18–36 г., 25–45 г. и 36–54 г. Market Links, гр. София: август 2006 г. Изследване на софийската аудитория, количествено, пряко лично интервю, квота по пол и възраст, извадка 15 г.+. Август–септември 2006: Нагласи към нова програма на БНР в София, количествено и качествено изследване, пряко лично интервю, квота по пол и възраст, 500 респондента 15 г.+, качествено изследване, групови дискусии. Индекси: Честота и начини на слушане, обхват на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите, честота на ползване на интернет, предпочитания към програми, музикални и тематични предпочитания, нагласи към нова радиостанция в София.

8.3.1. Северен централен район РУСЕ Изследванията на TNS/tv plan за периода март – октомври 2001 – декември 2003 г., декември 2004 – декември 2006 г. (март 2001: стандарт. интервю, 698 души + 15 г.; октомври 2001: стандарт. интервю, 700 души +15 г.;

137


декември 2002: стандарт. интервю, 715 души +15 г.; декември 2003 г., стандарт. интервю, 701 души +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 700 души + 15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 715 души +15 г.) показват следните тен­ден­ции в структурата и динамиката на радио­ауди­то­рията: Честота на слушане Както във всички големи градове слушането на радио е много високо – над 70,0 % от слушателите в Русе слушат радио всеки или почти всеки ден, при това във всички възрасти, без значение коя е социалната група или какъв е професионалният статус. Това показва, че радиото е предпочитана медия в тяхната всекидневна комуникация. Аудитория В изминалите три години Хоризонт губи, макар и с малко, лидерската си позиция по цялостна и редовна аудитория, като я отстъпва на Радио Темпо, а Дарик и БГ радио изместват назад в скалата Пристис и Радио 1. Преструктурирането на радиоаудиториите на отделните станции става за сметка на силния конкурентен натиск на музикалните формати, които се опитват да изтласкат политематичните формати. В края на периода по цялостна и редовна аудитория в групата на младите 15–35 г. рейтингът показва доминация предимно на музикалните станции – Fresh, БГ радио, Темпо, Пристис, Дарик, ФМ+. Хоризонт е изтласкан назад, това очевидно не е неговата целева група. Но в групата над 36 г. той все още е лидер в радиоефира на крайдунавския град. В следващите години градската радиоаудитория ще търпи развитие и промяна. 2003 г. носи известни размествания в русенския радиопейзаж – музикалната станция Темпо, макар и с минимална преднина, изпреварва Хоризонт по цялостна и редовна аудитория, което показва известно спадане на слушателския интерес към първата национална радиопрограма. Списъкът на най-слушаните радиостанции остава неизменен, но с известно разместване на позициите: напред излиза Темпо, следвано от Хоризонт, Дарик, БГ радио, Fresh и Пристис. В периода 2004–2006 г. Хоризонт възстановява позицията си на лидер по цялостна и редовна аудитория (32,3 % и 23,7 %) в крайдунавския град, като успява в края на периода да измести Темпо на трета позиция. Главната промяна в първите места на скалата е за N-Joy, което вече заема четвърто място. В общи линии състезанието между Хоризонт и музикалните радиовериги Fresh, Радио 1 и БГ радио остава много силно. Социално-демографски профил на аудиторията През 2001–2002 г. Хоризонт се слуша предимно от хора над 46 г. и над 55 г., от висшисти, пенсионери и заети в държавния сектор. БГ радио се слуша най-вече от млади хора (над 15 г. и над 26 г.), от учащи, с основно образование

138


и заети в частния сектор. Темпо и Дарик имат аудитория, която равномерно е разпределена по възрастов признак и социален статус. Радио плюс (Fresh) е най-слушано от учениците и младите над 15 г. Полът и тук не е добър класификатор, разликите в слушането на мъжете и жените при отделните станции са незначителни. Вътрешната структура на аудиторията през 2003 г. не показва отклонения, в сравнение с предишни години – аудиторията на Темпо, БГ радио и Дарик е разпределена относително равномерно по възрастов признак, Хоризонт остава с най-силни позиции при групата на слушателите над 55 г., а Fresh – в групата от 15–25 г. Оттук логично Хоризонт има най-добри позиции при пенсионерите, а Fresh – при учащите. Темпо и Дарик имат най-много слушатели при заетите в държавния и в частния сектор, което е тенденция, уловена в предишни години. Най-активните слушатели на водещите радиостанции са тези, които имат добро финансово положение или имат известни финансови затруднения. Прави впечатление, че хората с лошо финансово състояние и незаетите не са активни радиослушатели. Много популярните политематични и музикални формати, които звучат в крайдунавския град, не разчитат на маргинални слушатели, по-скоро на социално активни личности и младежките групи, които по принцип са най-активните слушатели на музикалните станции. По вътрешната си структура радиоаудиторията в Русе се образува найвече от хора със средно образование, които имат финансови затруднения или добро финансово положение и са заети в държавния и в частния сектор. По професионален статус най-активните радиослушатели са служещите и работниците за разлика от мениджърите, които обичайно не са запалени радиослушатели. Радиоаудиторията на Русе в периода 2001–2003 г. извървява разстоянието между политематичния формат на Хоризонт и музикалния формат на Темпо. Слушателските предпочитания към двете станции се разпределят между хората над 55 г., пенсионерите, държавните чиновници, служещите и хората между 26–46 г., със средно образование, заетите в държавния и частния бизнес, служещите. Това показва, че в индексите социален и професионален статус състезанието между двете програми е оспорвано. Дарик, Fresh и БГ радио имат много добра слушаемост – най-вече сред младите, учениците, хората със средно образование, работещите в частния сектор. Това показва, че младежките таргети искат да слушат българска музика и музикални хитове. В периода 2004–2006 г. Хоризонт няма особени шансове в групата на наймладите – 15–35 г. В целия период обществената програма остава назад – от пето до седмо място, докато лидери са музикалните станции Fresh, N-Joy и Радио 1, които явно събират музикалните предпочитания на младежките групи. Едва в групата 36 г.+ Хоризонт възстановява лидерската си позиция. Хората в социално активна възраст имат подчертан интерес към политематичните формати, ето защо и Дарик е много предпочитана станция от тях.

139


Разпределението на аудиторията по социално-демографски особености не показва особености: в таргет групата на Хоризонт поравно участват хора с висше, средно и основно образование, хората от всички социални статуси с изключение на учащите, хора от всички професионални статуси. Музикалните станции Fresh и N-Joy са по-тясно таргетирани, те се слушат повече от тези, които имат средно и основно образование (учащите), от хората в основните социални статуси с изключение на пенсионерите, от мениджърите и работниците. Аудиторията на музикалните радиовериги е по-млада, по-динамична, тя е повече обърната към частния бизнес. Русе е интересен град със своите отколешни културни традиции, които естествено преразпределят голяма част от свободното време на неговите жители. Радиосредата в Русе се конкурира с театралната среда, с редица музикални форуми и фестивали, което несъмнено усложнява медийната ситуация. В известен смисъл – изборът при най-младите слушатели (учениците) и най-възрастните (пенсионерите) изглежда по-лесен, защото той се основава на формирани нагласи към определен вид музика и информация, а оттук – и към определени станции. Пазарни дялове на радиостанциите. Радио 1 8,5%

Дарик 7,5%

БГ Радио 7,7%

NRJ 6,0%

FM+ 2,6%

Шлагер 2,1%

N-Joy 11,5% Други 3,2%

Темпо 11,9%

Хоризонт 23,5% Фреш 15,5%

Пазарни дялове на радиостанциите в Русе. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. Какви са пазарните дялове на водещите радиостанции средно за седмичен ден в периода 2001–2003 г.? Хоризонт убедително води по пазарен дял през 2001–2002 г., без значение дали е делник, или празник, той държи между 33,4 % и 39,8 % от радиопазара в Русе. Този пазар все още не е така сегментиран. След националната програма на БНР се подреждат музикални станции

140


като Пристис, Темпо, БГ радио, а от 2002 г. нататък в първата шестица влиза и Дарик. Пазарът разпознава от 12 до 15 радиостанции, което не е малко за град като Русе. През 2003 г. Хоризонт губи превъзходството си по пазарен дял – в делник, празник и средно за седмицата. Той загубва средно около 20,0 % от пазарния си дял и бива изпреварен от радио Темпо. Отстоянията в пазарните дялове между водещите радиостанции Fresh, Дарик, БГ радио, Пристис, ФМ+, Шлагер не са особено големи – в делник и празник и средно за седмицата се забелязват несъществени размествания. Пазарът в Русе активно се преразпределя за сметка на радиоверигите и на националната търговска програма Дарик, която бързо надхвърля 10,0 % от пазара. Пазарът в Русе през 2001–2002 г. е силно монополизиран, той разпознава 12–13 станции, чийто дял се движи между 92,0 и 93,0 %. 4 станции разпределят 6,0–7,0 % от този пазар. Първите шест станции имат 84,0 % дял от пазара, а първите 3 станции – 62,0–63,0 % от него. През 2003 г. пазарът се раздробява, той вече разпознава 15 станции, 11 от тях изцяло го монополизират, те имат дял от 98,0 %, а 4 станции имат само 2,0 % дял от пазара. Раздробяването на пазара става за сметка на намаляване на дяловете на най-големите станции, които водят и по аудитория, и по пазарен дял – първите три станции вече имат 44,0 % дял, което е с 19,0 % по-малко в сравнение с предишните години. Първите шест станции по пазарен дял запазват около 73,0 % от пазара, което е с 11,0 % по-малко. Как става преразпределението на пазара при отделните станции, кои печелят и кои губят в изминалите три години? Главният губещ на този пазар е Хоризонт, който изгубва над 20,0 % от пазарния си дял, но остава на втора позиция. Вторият губещ е Пристис, неговият дял се стопява с почти 8,0 % и от втора минава на четвърта позиция по пазарен дял. Основният печеливш на русенския пазар е Радио Темпо, което прибавя 8,5 % към своя дял и става лидер на пазара. Радиопазарът в делнични дни активно се преразпределя предимно за сметка на новите музикално-информационни фор­ма­ти, които радиоверигите налагат – Хоризонт губи по­лови­ната от пазарния си дял, а веригите БГ радио и Fresh го увеличават. Дарик запазва добрите си позиции, но неговият пазар е по-нисък от този на Хоризонт. В почивните дни се забелязват известни размествания – Темпо остава лидер на пазара, но Дарик изпреварва Fresh. Взети заедно, Хоризонт и Дарик в края на периода държат почти 30,0 % от пазара, което показва запазване на традицията на политематичния формат, основаван на разнообразие от различни предавания, предназначени за различни слушатели и вкусове. В периода 2004–2006 г. (средно за седмичен ден) пазарните дялове само потвърждават разпределението на слушателските предпочитания – Хоризонт възстановява лидерското си място по пазарен дял и в края на периода държи 23,5 %, Fresh набира голяма скорост и измества Темпо, а радио N-Joy силно влиза на този пазар и вече заема четвъртото място с 11,5 %. Двете политема-

141


тични програми Хоризонт и Дарик държат над 30,0 % от този пазар, но музикалните вериги Fresh, Темпо и N-Joy държат над 40,0 % от него, което показва, че конкуренцията между политематичните и специализираните формати в бъдеще ще се засилва. И в този период пазарът остава монополизиран, той разпознава между 14–15 радиостанции, от тях 8–10 станции държат между 92,0 % и 97,0 % от него в рамките на периода. 5–6 станции сумарно имат между 3,0 % и 8,0 % пазарен дял. В рамките на три години се наблюдава тенденция на намаляване на общите дялове на първите шест станции с 3,0 % (от 82,0 % на 79,0 %) и на първите шест станции с 5,0 % (от 56,0 % на 51,0 %). Същевременно първите десет станции повишават сумарния си дял с 5,0 % – от 92,0 % на 97,0 %, което показва тенденция към известно нормализиране на пазара, относително по-равномерно разпределение на дяловете между отделните играчи. Тази тенденция все още е слаба, но тя показва как се развива и променя радиопазарът в Русе. Основният губещ е Хоризонт, той изгубва 5,8 % от своя дял, макар че остава лидер на този пазар. Темпо и БГ радио губят 2,5 % и 1,1 % от дяловете си, но не загубват местата си в челната шестица. Fresh, Радио 1 и Дарик разширяват дяловете си с 3,3 %, 2,1 % и 0,6 % и запазват водещи позиции. Пазарът все повече се ориентира към музикалните формати с шлагерна насоченост, тук е и основната битка, тя е насочена срещу политематичните формати и найвече – срещу доминацията на Хоризонт като най-стара и влиятелна политематична програма. Честота на ползване на интернет В края на 2002 г. честотата на ползване на интернет при редовните радиоаудитории в гр. Русе изглежда така – само 6,4 % от анкетираните ползват мрежата всеки ден, 5,1 % – почти всеки ден, а 7,1 % – един-два пъти седмично. Относителният дял на тези, които изобщо не ползват интернет, е много висок – 76,2 %, като той не се влияе от предпочитанията на слушателите към една или друга станция. Само преди осем години мрежата съвсем не е предпочитана форма за комуникация сред радиоаудиторията. Нейното бързо развитие и налагане в медийните предпочитания и навици ще стане няколко години по-късно. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Изследванията на TNS/tv plan за периода юни 2001 г. – май 2002 г. – октомври 2004 г. – октомври 2006 г. (2001: стандарт. интервю от 495 до 700 души, +15 г.; октомври 2001: стандарт. интервю, 520 души, +15 г.; октомври 2002: стандарт. интервю, 701 души, +15 г.; октомври 2003: стандарт. интервю, 651 души, +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 500 души + 15 г.; 2005: стандарт. интервю, 500 души, +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 500 души, +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията:

142


Честота на слушане В рамките на периода 2001–2003 г. честотата на слушане на радио (индекси – всеки ден и почти всеки ден) е нараснала с около 10,0 % – тя е 70,2 % в 2001 г. и 80,6 % в 2003 г. Това показва сравнително високи темпове на развитие и структуриране на радиосредата в старопрестолния град. Най-активните слушатели остават хората в целевите групи 36–45 г., 46–55 г. и 55 г.+, имащи финансови затруднения, пенсионерите, хората със свободни професии. Групата на неслушащите е най-голяма при хората от 46–55 г., с финансови затруднения или лошо финансово състояние, незаети или заети в държавния сектор, работници, служещи, хора със свободни професии. Честотата на слушане за времето от 2004 до 2006 г. се запазва неизменно висока, радио се слуша активно във всички възрасти, от хора с различно образование, социален или професионален статус. Разликите се образуват при разсеяните слушатели, които слушат Радио 1 – 2 пъти седмично или по-рядко – от хората в активна възраст, заетите в частния сектор. Работниците и мениджърите по-рядко слушат радио, а в групата на тези, които не слушат, се открояват хората над 55 г., пенсионерите и мениджърите. Това показва вътрешно разслоение в групите по социално-демографски признаци, което води до някои полюсни реакции на приемане или отхвърляне на медията. Аудитория Хоризонт остава водещата програма, която изгражда основна част от радиокартината в старопрестолния град, макар че бележи лек спад – от 36,4 % в началото до 32,6 % в края на периода. Дарик радио загубва втората си позиция и я отстъпва на Фаворит – местна радиостанция с музикално-информационен профил, която става водеща на местния радиопазар и заема второто място с незначителна разлика след националната обществена радиопрограма. Фаворит разширява аудиторията си с цели 20,0 %. Аудиторията на Дарик в този период се свива (–12 %) и на Радио Велико Търново, което въпреки това запазва четвъртото си място. Аудиторията на БГ радио, програма само за българска музика, остава стабилна и неизменно заема петото място в скалата. Данните за редовната аудитория са близки и те не променят позициите на първите шест радиостанции в скалата. Основната тенденция, която се забелязва на търновския радиопазар, е доминацията на големите програми с общ политематичен профил – Хоризонт, Дарик и Радио Велико Търново. Това дава голям превес на БНР в местната радиосреда. Неслучайно Хоризонт и Фаворит са лидери по честота на слушане на местния радиопазар. Относителният дял на неслушащите при тези програми е най-нисък в сравнение с другите, които работят на този пазар. През целия период местното радио Фаворит е водещо, както и станцията само за българска музика – БГ радио. Единствената станция с модерен музикален формат, която заема високи позиции в рейтинга, е Fresh.

143


Интерес представляват данните за 2002 г. и 2003 г. относно цялостната и редовната аудитория в целевата група 15–25 г. Фаворит и БГ радио доминират във вкусовете на най-младите, Дарик заема стабилната четвърта позиция, а Радио Велико Търново и Хоризонт не са водещи в рейтинга. Музикалните предпочитания на най-младите се определят силно и от програмите Fresh, Зиг-Заг и ФМ+, което оформя радиокартината в старопрестолния град. Картината при цялостната и редовната аудитория в групата 36 г.+ селектира същите програми, но с някои съществени размествания – Хоризонт е лидер при тази група, той държи половината от търновския пазар, другата половина се държи от Фаворит, Радио Велико Търново, Дарик, БГ радио и ФМ+. Това показва, че политематичните станции са много силни на този пазар, те имат трайно присъствие и стабилни позиции в отделните възрастови групи. През 2004–2006 г. позициите на Фаворит и Хоризонт по цялостна и редовна аудитория се изравняват, разликите между тях остават незначителни, но редовните слушатели на Фаворит с 0,5 % водят пред тези на Хоризонт. Дарик запазва високи и стабилни позиции в скалата, както и Радио 1, което остава в челната шестица. Разместванията традиционно се случват в групата на най-младите 15– 35 г. – местната станция Фаворит действително е водеща – през целия период тя държи над 40,0 % от тези слушатели. Стабилни са позициите и на музикалните вериги радио Energy NRJ (което е предишното радио Зиг-Заг), Радио 1 и Fresh, но Хоризонт остава назад в скалата. Това не е неговата възрастова група. Очаквано Хоризонт отново води в групата 36 г. + с над 40,0 %, но позициите на Фаворит остават много стабилни – около 20,0 %. Дарик и БГ радио запазват високи позиции в скалата. Данните говорят за ясно таргетиране на радиостанциите в отделните възрастови групи, което не се влияе от региона или отделния град. По отношение на пола целевите групи не показват особености. Социално-демографски профил на аудиторията Полът, образованието, материалното положение в Търново също не оказват особено влияние върху радиослушането, то се влияе предимно от възрастта, социалния и професионалния статус. Пенсионерите и заетите в частния сектор са най-активните радиослушатели в началото на периода, докато в неговия край това отново са пенсионерите и заетите в държавния сектор. Прави впечатление полюсното структуриране на радиоаудиторията по социално-демографски признаци – пенсионерите неизменно са много активни радиослушатели, на другия полюс се подреждат социалноактивните слушатели, все едно дали заемат държавна работа, или са в частния бизнес. Радиото е полезна и прагматична форма на комуникация, тя е необходима за активно работещите хора. Неслучайно има малки разлики по отношение на професионалния статус на радиослушателите – все едно дали те са работници, служещи, заемащи свободни професии или мениджъри.

144


Забелязва се известно преструктуриране на радиоаудиторията, нейният интерес се обръща към БГ радио, Fresh и ФМ+, които вече заемат челните места в рейтинга. Радио 1, Ретро се борят за рейтинг и слушатели в старопрестолния град. Преструктурирането на радиоаудиторията вероятно ще продължи чрез оспорваната конкуренция между радиоверигите. Фаворит се предпочита главно от тийнейджърите, среднистите и учащите се, Хоризонт се слуша най-вече от хората над 55 г., предимно със средно образование и пенсионерите. Дарик поравно се предпочита от хора във всички възрасти и професии. БГ радио е най-интересно за младите над 15 г. и учащите, а ФМ+ – за хората над 26 г. и работещите в държавния и в частния сектор. Хората със средно образование са най-активните радиослушатели, както и тези, които имат финансови затруднения. В периода 2004–2006 г. по вътрешна структура аудиторията показва обичайното – водещите радиостанции са еднакво предпочитани предимно от слушателите със средно образование, но при Фаворит има най-много слушатели с основно образование, а при Хоризонт – слушатели със средно образование. Фаворит най-много се слуша от учащи и работници, а най-малко – от пенсионери и мениджъри. Редовната аудитория на Хоризонт се изгражда огледално – програмата най-много се слуша от пенсионери и служещи, а най-малко – от учащи и работници. Аудиторията на музикалните станции Радио 1, БГ радио, Fresh е близка по структура и таргетиране на тази на Фаворит, което показва, че аудиторията на Хоризонт като вътрешна структура и таргет група силно се разминава с аудиториите на музикалните станции и специализираните формати – по индексите възраст, социален и професионален статус. Пазарни дялове на радиостанциите.

Радио 1 8,6%

БГ Радио 6,3%

Дарик 7,6%

Фреш 4,7%

FM+ 2,9%

Ретро 1,8%

Гонг 1,7% Други 2,8%

NRJ 17,4%

Фаворит 24,1% Хоризонт 22,1%

Пазарни дялове на радиостанциите във Велико Търново. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. Пазарните дялове на радиостанциите, средно за ден от седмицата, показва, че тук основните играчи са: Хоризонт и Фаворит, които държат в този

145


период от 48,7 % до 42,2 % от целия пазар, докато Дарик, БГ радио, Радио Велико Търново (от 2005 г. Радио Фокус) и Fresh в края на периода имат около 34,0 % от него. Пазарът започва да се раздробява за сметка на свиване на аудиторията на Фаворит, който губи 5,8 % от пазарния си дял. На пазара навлизат нови станции като Зиг-Заг, Радио 1, Ретро, които обогатяват и променят радиокартината, правят я по-музикална и цветна. Пазарът разпознава 13–14 станции, той е силно монополизиран, първите 7–10 станции държат съответно от 92,0 % до 96,0 % от целия пазар, последните 4–6 станции си поделят от 4,0 % до 8,0 % от него. И във Велико Търново се забелязва свиване с 8,0 % на дяловете на първите три станции – от 60,0 % на 52,0 %, както и на първите шест станции с 13,0 % – от 89,0 % на 76,0 %. Това показва, че пазарът започва да се раздробява, най-силните играчи отстъпват част от позициите си в резултат на натиска на по-малките играчи. Всички големи играчи на пазара губят част от дяловете си – най-големи са загубите за местната станция Фаворит и Дарик (5,8 % и 2,4 %), по-малки – за БГ радио и Радио Велико Търново (1,8 % и 1,6 %), най-малка е за Хоризонт – 0,7 %. Усилва се конкурентният натиск от по-слабите играчи към по-силните, което създава условия за раздробяване и по-равномерно разпределение на местния пазар между всички негови участници. В периода 2004–2006 г. започва обратен процес на уедряване на търновския пазар – големите станции Фаворит, Хоризонт, Зиг-Заг (впоследствие – Energy NRJ) увеличават дяловете си съответно с 3,5 %, 2,8 % и 2,3 %. Нараства и техният сумарен дял – от 55,0 % на 63,6 %. Същото се отнася и до общия дял на първите шест станции на този пазар, към които в края на периода се добавят Радио 1, Дарик и БГ радио – той нараства с около 6,0 % – от 79,5 % на 86,1 %. Пазарът се разширява, той вече разпознава 15–16 станции, но първите 9–10 от тях имат 93,0 % – 97,0 % дял от него, а за другите шест станции остават от 3,0 % до 7,0 %. В този период само Дарик от големите станции губи 2,1 % от своя дял и от четвърта отива на пета позиция. Фаворит, Хоризонт и Energy NRJ прибавят към дяловете си съответно 3,5 %, 2,8 % и 2,3 %, което показва, че дяловете на големите играчи се окрупняват. Това неизбежно става за сметка на известно намаляване на дяловете на по-малките играчи. Търновският пазар като цяло показва тенденция към окрупняване, той традиционно се владее от големите политематични и музикални формати, а конкурентният натиск се обръща от големите към малките играчи, които биват изтласквани от пазара, ето защо дяловете им намаляват. В следващите години позициите на Хоризонт донякъде ще отслабнат, през 2010 г. той ще остане лидер единствено в целевата група 40–54 г. Ще има преразпределяне и на предпочитанията към отделните музикални станции предимно за сметка на повече слушатели за Вероника, City и Z-Rock.

146


ПЛЕВЕН Изследванията на TNS/tv plan за периода юни 2001 г. – октомври 2002 г., октомври 2003 г., октомври – ноември 2004 г., октомври 2006 г. (юни 2001: стандарт. интервю, 695 – 706 души + 15 г.; ноември 2001: стандарт. интервю, 744 души +15 г.; октомври 2002: стандарт. интервю, 706 души, +15 г.; октомври 2003: стандарт. интервю, 658 души, +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 500 души +15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 700 души, +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията: Честота на слушане Честотата на слушане средно за месеца се запазва относително неизменна в тези три години с малки изменения между 80,3 % и 75,5 % в началото и края на периода по индексите „слушам всеки ден“ или „почти всеки ден“. Слушателската активност е висока, не се забелязват изменения по отношение на социално-демографската структура – признаците възраст, образование, социална група и професионален статус не променят кой знае колко радиокартината. Групата на неслушащите радио отбелязва известна еволюция – пенсионерите и хората със свободните професии основно не слушат радио през 2001 г., безработните и служещите – през 2003 г. Аудитория По цялостна и редовна аудитория Хоризонт и Fresh безспорно доминират в местния радиоефир, те държат между 61,7 % и 64,9 % аудитория в началото и края на периода. Лидер на този пазар остава Хоризонт с аудитория над 40 %, което показва силните позиции на първата национална радиопрограма в местния ефир. Радиоаудиторията в Плевен разделя интереса си между Хоризонт и новите радиостанции като БГ радио и Fresh, които налагат специализираните формати (примерно само българска музика, главно музикални хитове) най-вече сред младите и учениците. Радио Астра измества Радио+ (Fresh) и стабилно заема втората позиция в рейтинга през 2002 г. Но през 2003 г. Fresh изпреварва Астра с два пункта. В периода октомври 2004 – ноември 2006 г. редовната аудитория не показва особени размествания – Хоризонт е лидер със стойности от 36,3 % до 26,8 %, следван на значително разстояние от Fresh и Витоша, които имат изравнени позиции. Двете основни политематични станции Хоризонт и Дарик държат от 40,0 % до 33,0 % от аудиторията, но музикалните вериги Fresh, Витоша, БГ радио, Ретро в края на периода вече имат над 65,0 % от нея и те силно преобладават в радиосредата. Тази доминация е най-силна в групата 15–35 г. – те имат много силни позиции, а Хоризонт – очаквано много слаби. По традиция Хоризонт възвръща водещите си позиции в групата 36г.+ г. по цялостна и редовна аудитория. В тази група се наблюдават устойчиви тенденции. Без значение от региона или града, политематичните формати значително до-

147


минират, като в Плевен Хоризонт и Дарик държат над 60,0 % цялостна и над 44,0 % редовна аудитория. Хората над 55 г. са най-големият сегмент в групата на Хоризонт, докато при Fresh и Витоша това са слушателите 15–25 г., а хората над 55 г. въобще отсъстват. Социално-демографски профил на аудиторията В рамките на периода двете програми различно сегментират аудиториите си по социално-демографски характеристики: Хоризонт е популярен найвече при хората над 55 г. и пенсионерите, а Fresh – при младите над 15 г. и над 26 г. и учащите се. Радиоаудиторията започва да се преструктурира – за период от три години радиоверигите БГ радио и Атлантик разширяват слушателите си, а БГ радио запазва стабилни позиции. Това показва относително уравновесяване между аудиторията на политематичните и музикалните станции, което разнообразява радиокартината. Радиоверигите активно преразпределят слушателския интерес най-вече при младежките таргети, учениците и студентите. Неслучайно слушателите на БГ радио са най-активни във възрастите над 15 г. и над 26 г., при заетите в частния сектор и учащите се. В периода октомври 2004 – ноември 2006 г. образованието, социалният и професионалният статус отчетливо профилират целевите групи на радиостанциите. Регионът или градът нямат особено значение. При Хоризонт най-голяма част от таргет групата са хората с висше и средно образование, пенсионерите и служещите. При Fresh и Витоша в техните групи очаквано преобладават хората с основно образование, учащите, мениджърите и служещите.

Пазарни дялове на радиостанциите Ретро 8,8%

БГ Радио 14,2%

Дарик 5,1%

Астра 3,0%

Плевен 2,7%

Други 4,9%

Витоша 16,3% Фреш 20,4%

Хоризонт 24,6%

Пазарни дялове на радиостанциите в Плевен. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г.

148


През 2001–2002 г. пазарът в Плевен е сравнително тесен, той разпознава 7–8 станции, от които лъвския пай държат първите пет от тях. Тенденцията е предимно към уедряване и окрупняване на този пазар, първите пет станции само за година повишават дяловете си от 86,0 % на 94,0 %, а първите пет станции – съответно от 68,0 % на 77,0 %. Малките играчи биват изтласквани и губят дялове и позиции – ако през 2001 г. 2 станции делят 14,0 % от пазара, през 2002 г. 3 станции делят вече 6,0 % от него, което е значително намаление на тяхното участие на този пазар. Големите играчи тук са Хоризонт, Астра, Радио плюс (Fresh) и те са много по-конкурентоспособни от малките. Позициите на Хоризонт са много силни на този пазар, той държи съответно 42,2 % и 46,2 % от него средно за седмичен ден. През 2003 г. обаче пазарният дял на Хоризонт се свива до 27,4 %, което е за сметка на увеличаване на дяловете на Дарик, Атлантик, Плевен+. Забелязва се известно прагматизиране на слушателските навици – радиоверигите дават много полезна информация, необходима в трудовия делник, което може би филтрира нагласите в тази посока. През 2003 г. радиокартината в Плевен се променя – Хоризонт става повече слушан в делничните дни, а в празничните дни слушателите вече предпочитат БГ радио, Дарик и Астра. Това показва динамиката в слушателските навици и настъпилата промяна в цялостното слушателско поведение. Засилва се преструктурирането на аудиторията, което води до промяна в пазарните дялове на отделните радиостанции. Радио Астра и Хоризонт за една година чувствително повишават дяловете си със 7,9 % и 4,0 %, което показва окрупняване на пазара, за сметка на увеличаване на дяловете в него на най-големите играчи. Преразпределението на радиопазара е главно за сметка на Радио плюс (Fresh), което за година изгубва втората си позиция по рейтинг и пазарен дял в Плевен и бива изместено от Астра. БГ радио и Дарик значително подобряват позициите си на пазара. В рамките на три години ветрилото от радиостанции леко се разтваря и този процес ще продължава и в бъдеще. В периода октомври 2004 – ноември 2006 г. пазарните дялове на радиостанциите не показват особени колебания – Хоризонт стабилно заема лидерското място с една трета пазарен дял средно за седмичен ден, Fresh, Витоша и БГ радио през целия период държат около 50,0% от радиопазара в Плевен. Няма значителни размествания в пазарните позиции на радиостанциите, с изключение на Ретро, което през 2006 г. вече има сериозните 9,0 % от този пазар. Разместванията между радиостанциите по аудитория и пазарни дялове предстоят и през 2010 г. Веселина застава в челните места на скалата, а Хоризонт успява да задържи лидерството си предимно в групата на слушателите от 40–54 г.

149


8.3.2. Североизточен район ВАРНА Изследванията на TNS/tv plan за периода март 2001 – декември 2002 г., ноември 2004–2006 г. (стандарт. интервю, 699 +15 г.; стандарт. интервю, 753 души +15 г.; стандарт. интервю, 699 души +15 г. и стандарт. интервю, 690 души +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 700 души +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията: Честота на слушане Над 70,0 % от аудиторията на Варна слуша радио всеки или почти всеки ден, което показва нейната активна медийна позиция. В рамките на периода Хоризонт запазва лидерските си позиции като цялостна и редовна аудитория с лек спад в края на периода – от 29,9 % до 24,9 %. Радио Браво през 2003 г. почти се изравнява с обществената национална програма, но регионалната програма на БНР Радио Варна остава трета. Аудитория Хоризонт и Радио Варна имат най-добри позиции сред слушателите над 46 г. и над 55 г., докато радио Браво има силни позиции сред слушателите над 15 г. и над 26 г. За целия период се забелязва силното присъствие на Браво, Сити, Атлантик, Алфа в челните места на рейтинга, което показва активното преструктуриране на градската аудитория, нейната ориентация към подчертано музикалните формати. Цялостната и редовната аудитория в гр. Варна не показва различия в рейтинговите позиции на отделните станции. В периода 2004–2006 г. гр. Варна е третият по големина български град и в неговия ефир се състезават 23 радиостанции. През целия период три радиостанции водят в ефира – радио Браво, Хоризонт и Радио Варна, с известни размествания. Радио Браво дълго е лидер в морската ни столица с редовна аудитория от 18,5 % в началото до 24,7 % в края на периода. Хоризонт и регионалната програма на БНР Радио Варна получава между 17,0 % и 20,0 % редовна аудитория, което дава много добри позиции на обществения оператор. Алфа губи високите си позиции в рейтинга и бива изместена от N-Joy, което показва динамиката в слушателските предпочитания. Социално-демографски профил на аудиторията Възрастовият и социално-демографският профил на аудиторията на Хоризонт и радиоверигите Браво, Сити, Атлантик, Алфа, ФМ+ показват характерни различия, които се срещат и при други аудитории: Хоризонт и Радио Варна намират най-верните си слушатели в групата над 55 г., докато музикалните вериги са главно в интереса на най-младите – 15–25 г. Разминаването във възрастовия профил на слушателите е трайна тенденция, която не зависи от

150


града, а предимно от формата на станцията. Музикално-информационните и информационно-музикалните формати основно привличат младежките станции, политематичните формати се предпочитат от хората в активна възраст след 46 г. и най-вече – от възрастните слушатели след 55 г. Образованието, социалният и образователният статуси диференцират облика на аудиторията – най-запалените слушатели на всички станции преобладаващо имат средно образование, висшистите по-слабо слушат радио. Хоризонт и Радио Варна традиционно се слушат от пенсионерите и работниците, радиоверигите привличат интереса на заетите в частния и държавния сектор и учащите. Възрастовият и статусният профил на радиоаудиториите на Хоризонт, Радио Варна и Браво се запазват. БГ радио и Дарик показват някои разлики: първото се слуша от хора над 15 г. и над 26 г., второто равномерно се слуша от хора във всички възрастови групи. Висшистите, държавните служители и учащите се са най-активните слушатели на БГ радио, докато Дарик се слуша почти равномерно от слушатели от всички възрасти и професии. През юни 2002 г. радиоаудиторията запазва своя възрастов и статусен профил, City съумява да изпревари Дарик, което поддържа относително постоянна редовна аудитория. През 2003 г. полът отново не е диференциращ признак при радиослушането, но възрастта, образованието и социалният статус селектират различно отделните предпочитания – Хоризонт и Радио Варна неизменно се предпочитат от хората над 55 г., със средно образование, пенсионерите. Радио Браво, City и Алфа се слушат предимно от младите между 15–25 г., от хората със средно образование, от заетите предимно в частния сектор. Съвсем ясно е разделението между музикалните станции, предпочитани от младежките групи – и политематичните станции, предпочитани от хората над 55 г. Това разделение се оказва трайно, и то се запазва през годините. В периода 2004–2006 г. музикалната концепция на Радио Браво „За всекиго по нещо“ е ориентирана към всички възрастови групи, но тя се приема най-добре в младежкия таргет 15–35 г. Конкуренти на Радио Браво сред младата аудитория са Алфа, City, N-Joy, които се позиционират много добре сред учащите, хората заети в частния сектор, работниците. Стартът на радио Фокус размества класацията и през 2005 г. то заема пето място в скалата със 7,8 % редовна аудитория, но през 2006 г. губи тази преднина и остава далеч назад в скалата.

151


Пазарни дялове на радиостанциите.

Сити 7,0%

N-joy 6,5%

БГ Радио 4,8%

Алфа 3,1%

Фреш 2,9%

FM + 2,8%

Витоша 2,5%

Дарик 2,4%

Ретро 2,0%

Z-Rock 2,0% Гонг 2,0%

Други 2,6%

Радио 1 8,3% Радио Варна 12,0%

Радио Браво 20,8% Хоризонт 18,4%

Пазарни дялове на радиостанциите във Варна. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. Пазарните дялове на водещите радиостанции най-често отговарят на техния рейтинг с някои изключения: през октомври 2001 г. (стандарт. интервю, 753 души +15 г.) Хоризонт убедително води по пазарен дял средно за седмицата, който е по-висок с над четири пункта в делника. Регионалната програма на БНР Радио Варна има висок пазарен дял през цялата седмица, което е валидно и за Дарик радио. Трите политематични програми държат в делничните дни над 50,0 % от пазарния дял в морската столица, което показва голямата роля на новините и актуалната публицистика в радиослушането и радиоповедението на аудиторията. Празничните дни представят по-различна радиокартина – трите водещи станции с политематичен формат имат около 40,0 % пазарен дял – за сметка на увеличението на пазарните дялове на музикалните станции Алфа, Браво, Атлантик, Радио+.Това е разбираемо – празникът е време за отдих и почивка, ето защо музикалните програми са предпочитани. Средно за седмичен ден трите политематични програми държат близо половината от пазарния дял в морската столица, което показва силното присъствие на БНР на този пазара с националната и регионалната си програма, но и присъствието на първата национална търговска радиостанция Дарик. Радиопазарът в третия български град през 2002 г. динамично започва да се преразпределя и този процес продължава и в бъдеще. В делнични дни политематичните формати Хоризонт и Радио Варна на БНР отстъпват пазарен дял на радиоверигите БГ радио, Браво, ФМ+, Fresh, ТНН, City. В празник разпределението между Хоризонт, Радио Варна и останалите музикални

152


станции се запазва, което показва, че слушателското поведение се ориентира към специализираните, музикално- информационни формати. През 2003 г. продължава динамичното преразпределяне на радиопазара – Хоризонт запазва своя приоритет в делник и празник и средно за седмицата, но радио Браво силно заема втората позиция, следвано от Радио Варна и City – без значение в делник или в празник. Дарик губи почти половината от пазарния си дял и остава назад в скалата. Пазарът във Варна активно се преразпределя, най-вече за сметка на музикалните станции Браво, Алфа, ФМ+, Радио 1. В периода 2004–2006 г. радиопазарът във Варна е силно сегментиран, повече от 20 радиостанции работят, но само три от тях запазват относително високите си позиции: радио Браво като лидер с над 20,0 % пазарен дял средно за седмицата, Хоризонт, който в края на периода е втори по пазарен дял с18,4 %, и Радио Варна на БНР, което е на трета позиция с 12,0 %. Общо трите радиостанции държат 50,0 % от пазара във Варна, но през 2006 г. само БНР държи 33,0 % от него. Дарик радио слабо присъства на този пазар – неговият пазарен дял средно за седмицата в началото и края на периода се движи между 4,8 % и 2,4 %. При този голям конкурентен натиск в следващия период 2007–2010 г. ще настъпи съществена промяна и преструктуриране на радиопазара в третия по големина български град. Радио Браво ще изгуби лидерските си позиции, Радио 1 става новият лидер, в челната шестица влизат Веселина, Дарик и Z-Rock, а пазарът се раздробява още повече и става още по-конкурентен. Потребление на интернет Потреблението на интернет сред редовните аудитории във Варна през 2002 г. не се отличава от правилото – тези, които ползват мрежата всеки или почти всеки ден, са 13,6 %, но тези, които изобщо не я ползват, са 74,2 %. Това показва, че само преди осем години мрежата не изглежда толкова популярна или желана от слушателите, без значение кой е градът или радиостанцията.

8.3.3. Югозападен район СОФИЯ Изследванията на TNS/tv plan за периода декември 2001 – ноември–декември 2003 г., 2004–2006 г. (2001: стандарт. интервю 707 души, +15 г.; декември 2002 г.: стандарт. интервю 736 души, +15 г.; ноември–декември 2003 г., стандарт. интервю 750 души, +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 718 души +15 г.; 2005: дневников панел, 514 души +12 г.; 2006: дневников панел, 514 души +12 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията: Аудитория Общата аудитория в столицата в този период не показва особени промени – честотата на слушане се запазва много висока, а слушателите се струк-

153


турират предимно в социално-демографския профил на младите от 15–25 г., хората със средно образование, пенсионерите и заетите в частния сектор (в началото на периода), учащите и безработните (в неговия край). При общата аудитория в столицата групата на тези, които отхвърлят възможната радиокомуникация (не слушат радио), основно се образува от пенсионери, хора със средно образование, работници, хора с финансови затруднения, за които радиокомуникацията изглежда ненавременна в контекста на социалните им проблеми. В столицата работят няколко десетки станции, конкуренцията е много висока, което раздробява скалата на радиоаудиторията на отделните станции, без значение дали става дума за обща, цялостна или редовна аудитория. Тук силно присъстват информационните станции с политематичен или специализиран формат – Хоризонт, Дарик, Радио NET, Инфо радио. Хоризонт е лидер на този пазар още от 2001 г. Данните за периода 2002–2003 г. показват, че тези четири станции държат малко над 50,0 % цялостна и малко над 40,0 % редовна аудитория. Това е времето на активната радиопублицистика, когато информационните формати са много предпочитани от софийските слушатели. Софийският ефир е особено предпочитан и от музикалните станции – в топ 5 се подреждат Веселина, ФМ+, БГ радио, Fresh и Витоша/VOA, които държат над 60,0 % цялостна и над 50,0 % – редовна аудитория. В този смисъл двата основни радиоформата – общият политематичен и музикалният, се намират в остър конкурентен сблъсък за привличане на софийските слушатели, за разширяване на своя пазарен дял и лоялни слушатели. Разликата между Хоризонт и Дарик е твърде малка по цялостна аудитория – за целия период тя се движи между 3,0 % и 4,0 %, което показва, че двете програми практически имат изравнени позиции. Това говори за известно равенство при лоялните им слушатели. В периода 2004–2006 г. столичният радиоефир остава най-наситен с близо 30 радиостанции. Тенденцията през последните години е към нарастване на радиослушането и като брой слушатели, и като продължителност на слушане. Това нарастване обхваща всички възрастови групи, най-вече жителите на столицата над 55 г. възраст. Хоризонт не само удържа лидерската си позиция, но и увеличава пазарния си дял – от 14,1 % до 17,1%. Още шест радиостанции се позиционират в челните места в топлистата – Веселина, Дарик, Витоша, ФМ+, Радио 1 и Ретро, между които върви активно преразпределение на пазарни дялове. Най-отчетливо това се забелязва при Веселина, Дарик и Витоша, които губят по няколко пункта от пазарните си дялове за сметка на Радио 1. Социално-демографски профил на аудиторията Големите национални радиопрограми Хоризонт и Дарик се слушат повече от мъжете, докато жените разпределят радиослушането между Веселина, City и БГ радио. Мъжете и жените поравно са активни слушатели, а в

154


отделни периоди техните вкусове и предпочитания към отделни станции се сменят. Хората със средно образование са най-активните слушатели в столицата, без значение коя е станцията. Висшистите слушат по-малко радио, но имат предпочитания към музикалните станции Веселина, ФМ+ и Витоша. Хоризонт привлича слушатели предимно над 55 г. и между 46–55 г., Дарик има стабилна аудитория в групите 36–45 г. и 46–55 г., а музикалните станции Витоша, БГ радио и Веселина имат лоялни слушатели между 15 и 45 г. Или националните политематични програми стабилизират аудиторията си сред пенсионерите и заетите в държавния и частния сектор Докато учащите предпочитат музикални станции като Тангра и Витоша. Професионалният статус не показва особености – работниците и служещите слушат повече политематични и музикални станции в сравнение с мениджърите, които явно нямат много свободно време. В периода 2004–2006 г. софийският радиоефир е силно сегментиран, тук има много висок конкурентен натиск, ето защо запазването на над 30,0 % среднодневно покритие от Хоризонт и 26,0 % от Дарик осигурява доминиращото им присъствие на този най-голям радиопазар. Това се обуславя и от специфичните нужди на столицата като политически, властови и културен център. Данните за тези три години не показват особени различия по отношение на таргетирането на отделните аудитории по социален и професионален статус – хората с висше образование са най-много в групите на Хоризонт и Дарик, при Веселина, ФМ+ и Витоша – това са слушателите, които имат средно и основно образование. Хоризонт и Дарик се разминават при пенсионерите и заетите в частния сектор, Веселина се позиционира добре при пенсионерите, а Витоша – при хората, занимаващи се с частен бизнес. Разминаванията в тези шест години са очаквани и предвидими – мениджърите водят в групата на Дарик, а работниците – при Веселина. В софийския ефир периодът 2001–2006 г. като цяло запазва статуквото на Хоризонт, но вече се забелязва налагането на големите музикални радиовериги, които в периода 2007–2010 г. разширяват своето присъствие, популярност и слушатели. Потребление на интернет През 2001 г. 75,6 % от редовната аудитория в столицата не ползва интернет, само 8,4 % от нея влиза в мрежата всеки ден, 5,5 % – почти всеки ден, а 6,5 % – един-два пъти седмично. Само преди десет години мрежата участва малко във всекидневната медийна комуникация на софийския потребител, ето защо тя не размества неговите радиопредпочитания. През 2001 г. у нас радио се слуша предимно чрез радиоапарат. Слушането на радиопрограми през интернет и мобилен телефон идва няколко години по-късно. Тангра, Атлантик и Витоша са станциите, които привличат редовни слушатели, които ползват интернет всеки ден, търговските станции привличат повече любители на мрежата в сравнение с обществените. Това показва, че онлайн комуникацията в десетилетието 2000–2010 г. е направила огромен скок.

155


Пазарни дялове на радиостанциите През 2001 г. радиопазарът в гр. София в делничен ден се държи от шест радиопрограми, тук лидер е Хоризонт с 16,0 %, следван от Дарик с 13,0 %, ФМ+, БГ радио, Веселина и Витоша. Останалите станции държат по-малки дялове от този най-голям радиопазар, който вече се поделя между политематичните и музикалните програми. Най-общо това отговаря на структурата и профила на градската аудитория. Почивните дни разместват пазарните дялове на станциите – Хоризонт все така е лидер, следван обаче от Веселина. Дарик остава на трета позиция, а БГ радио изпреварва ФМ+. В групата на пазарните дялове над 5,0 % се включва и Ретро, което показва, че шлагерният репертоар е особено подходящ за почивните дни. През 2003 г. настъпват някои размествания в радиопазара на столицата – Хоризонт остава лидер и запазва пазарния си дял от 15,0 %, но Веселина категорично измества Дарик, който остава на четвърто място, докато Витоша и радио City заемат пето и шесто място. Преразпределянето на софийския ефир е за сметка на аудиториите на Дарик, ФМ+ и БГ радио, като последното остава назад в скалата. Основната битка при пазарния дял в делничен ден е между музикалните станции. В почивните дни Хоризонт, макар и с малко, отстъпва лидерската си позиция на Веселина, а Дарик отстъпва третото място на Ретро. По време на своята почивка слушателите търсят повече музика и развлечение, което дава по-голям шанс на музикалните формати. За период от три години средно за седмицата Хоризонт запазва висок пазарния си дял (между 15,8 % и 14,4 % в началото и края на периода). Дарик отстъпва втората си позиция на Веселина, като заема четвъртото място, докато ФМ+ неизменно държи трето място по пазарен дял през този период. Данните ясно показват бързото настъпване на специализираните музикални формати, което води до преразпределяне на част от аудиториите на политематичните формати. Единствено Хоризонт през цялото време удържа един и същ пазарен дял. Това се дължи колкото на качеството на програмата, толкова и на медийната традиция и комуникативните навици на аудиторията. За разлика от телевизионния пазар, при който регионалните канали по същество не влизат в реална конкуренция с националните ефирни телевизионни програми, регионалната радиосцена е значително по-динамична. В периода 2004–2006 г. музикалните формати набират популярност и увеличават аудиториите си. Това е особено характерно за Радио 1, ФМ+, Веселина. Мила голд, Fresh и Романтика увеличават среднодневното си покритие. Въпреки високото насищане на радиосредата в столицата пазарните дялове на водещите радиостанции се движат в стойностите между 6,0 % и 10,0 %, което е сериозно постижение при толкова висок конкурентен натиск.

156


Веселина 11,1 Сити 9,7

База: възраст 12–25 г.

Веселина Сити Витоша Сигнал + Атлантик Радио 1 други

Витоша 8,4

други 49,4

Сигнал + 7,3 Радио 1 6,9

Радио 1 19,5

База: възраст 36–45 г. Радио 1 Веселина Дарик Хоризонт Витоша FM + други

Атлантик 7,2

други 40,5

FM + 4,2

Веселина 12,5

Витоша 5,4

Дарик Хоризонт 10,1 7,8

База: възраст 26–35 г.

Радио 1 Атлантик Витоша Веселина FM + Сигнал + други

База: възраст 46 + г. Хоризонт Дарик Веселина FM + Радио 1 Ретро други

Радио 1 14,6 Атлантик 8,3

други 47,8

Витоша 8,1 Веселина 7,8 Сигнал + 6,7

FM + 6,7

Хоризонт 34,2

други 30,3 Ретро 4,1 Радио 1 4,6

FM + 6,9

Веселина 9,3

Дарик 10,6

Пазарни дялове на радиостанциите в София в различните таргет групи. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. В края на периода – през 2006 г., се забелязват интересни размествания в пазарните дялове на радиостанциите по възрастови групи – за най-младите 12–35 г. Веселина е без конкуренция, следвана от City и Витоша, а Хоризонт изпада от челната шестица. Групата 26–31 г. търси друга музика в софийския ефир – шлагерите на Радио 1, музикалните букети на Атлантик и Витоша. Активната социална възраст 36–45 г. отново предпочита Радио 1, но прибавя към тях Веселина, Дарик и Хоризонт, което донякъде уравновесява музикалните и политематичните формати. В групата 46 г.+ Хоризонт с голяма преднина води, следван от Дарик и Веселина. Националните политематични програми са търсени и желани от социално активните групи, а при Хоризонт – от хората над 55 г. При отделните възрастови групи градацията е по-силно изразена с изключение на Хоризонт, тя се движи между 8,0 % и 15,0 %. Изследванията на Market Links на аудиторията в гр. София (проект Day after recall, март–април 2003: база 1344 респондента, пазарен дял 1400 респондента; 2006: пряко лично интервю, квота по пол и възраст, 500 респондента 15 г.+) показват аналогични тенденции. Честота и начини на слушане В средата на 2006 г. слушането на радио е предпочитано занимание на почти 77,0 % от всички респонденти, радиото участва в тяхното всекидневие, формира медийните им навици. Радио се слуша най-вече у дома, в колата и офиса и сравнително малко – на публични места или през интернет. Само 4,9 % слушат радио през мрежата, което показва, че само за няколко години (след

157


2006 г.) е извървян дълъг път в областта на медийните технологии. Аудиторията на информационните радиостанции дава аналогични отговори. Среднодневен и месечен обхват През 2003 г. аудиторията в София не се различава особено от националната – Хоризонт убедително води и в столицата с 22,13 %, той се слуша повече от мъжете, хората над 55 г., с висше образование. Дарик остава на второ място с 10,33 %, предпочита се поравно и от двата пола, основно се слуша в групите 45–54 г. и 55 г.+, с основно образование. Третата позиция остава за Веселина. С 8,77 % тя се предпочита повече от жените, от хората в групата 25–34 г., с основно образование. От четвърто до шесто място се подреждат ФМ+, БГ радио, Ретро и Витоша, съответно със 7,62 %, 5,53 %, 5,53 % и 3,86 %, които са интересни за мъжете и жените, предпочитано се слушат в групите между 15 г. и 44 г., най-вече със средно и висше образование. През 2006 г. двете национални политематични програми Хоризонт и Дарик значително преобладават в софийската аудитория, те държат една трета от нея – 17,9 % и 9,9 %. Сity, Мила голд, Радио 1 и ФМ+ допълват челната шестица, което очертава спецификата на вкусовете на аудиторията в столицата. Тя е твърде повлияна от политематичните формати, с техните новини, актуална публицистика, живи репортажи, но все повече предпочита музикалните формати на попа и етнофолка, шлагерите и златните хитове. Това показва разпределението на софийската аудитория, която над 60,0 % предпочита да слуша музикални станции и около 40,0 % – информационни станции. Социално-демографски профил на аудиторията Полът не е толкова ясно изразен индикатор, който да филтрира медийното поведение на радиоаудиторията строго в една или друга посока. На базата на всички респонденти няма особени различия между мъжете и жените при радиослушането, през 2006 г. жените са по-активните слушатели с около 4,0 %, но през годините е трудно да се проследи такава тенденция. Възрастта е много силен индикатор, който в столицата филтрира много различно слушателската аудитория. Това се дължи на специфичните потребности на нейното население, което живее в икономическия, политическия и културния център на страната. Тук се фокусират дейностите на всички основни власти, което определя стила, медийното поведение и динамиката на живот на населението в столицата. В столицата групите на младите, в най-активна възраст – 26–35 г. и 36–49 г., преобладават при радиоаудиторията – 20,9 % и 24,9 %, което съответства на профила на населението и на неговите медийни потребности. Сравнително по-слаб е делът на най-младите и на пенсионерите – по 18,0 % всеки, макар че те традиционно са най-силните възрастови групи при националната радиоаудитория. Възрастовият профил на информационните и на музикалните станции в столицата е коренно различен – при първите делът на хората от 50 г. нататък

158


е над 70,0 %, при вторите двете основни младежки групи до 35 г. имат над 50,0 % дял, което говори, че именно младежките таргети са основното ядро на софийската радиоаудитория. Това изгражда техния лайфстайл, приобщаването им чрез музиката към различните младежки култури. По отношение на образованието софийската аудитория не се различава особено от националната – хората със средно, полувисше и висше образование са по-активни слушатели от тези с основно образование. Ако при общата радиоаудитория в София аудиторията със средно и висше образование е практически изравнена, то при аудиторията на информационните радиостанции висшистите преобладават – 55,0 %. При музикалните станции е точно обратното – тук хората със средно образование са най-активните слушатели – 59,9 %. Като се има предвид, че учащите са основната потребителска група на тези станции, тези резултати са логични. Предпочитания към програмите Основните стилове музика, които анкетираните предпочитат да слушат в софийския ефир, са поп и диско, българска естрада, попфолк, рок, БГ поп, фолклор и рок, симфонична и класическа. През 2006 г. модерните стилове джаз, рап и електронна музика се намират в слушателската периферия. Интересна е класацията на музикалните предпочитания при слушателите на Хоризонт и Дарик – при първите БГ естрадата и фолклорът са водещите стилове, следвани от класическа и симфонична, поп и диско и попфолк. При слушателите на Дарик рокът е на втора позиция след БГ естрадата, което се дължи и на преобладаващо младежката публика на тази програма. Но и при двете политематични станции, българското начало при отделните музикални стилове е предпочитано, което е положителен факт. Пазарен дял Разпределението на радиостанциите по пазарни дялове потвърждава тенденциите в национален мащаб. През 2003 г. софийският пазар е силно конкурентен и асиметричен, с тези социологически методи той разпознава 23 станции, които общо имат 73,0 % дял, което е две трети от целия пазар. Относителният дял на другите станции е 27,0 %. Първите три станции Хоризонт, Веселина и Дарик имат общо 47,2 % пазарен дял, но само Хоризонт има 28,3 %, което означава почти една трета от него. Първите шест станции (към тях се добавят ФМ+, Ретро и БГ радио) имат 66,2 % дял. През 2006 г. изследваната съвкупност дава следната оценка на радиопазара в столицата – преобладава мнението, че радиостанциите са много, но анкетираните слушат само определени от тях – 49,7 %. 13,0 % са доволни, че могат непрекъснато да избират между различни по вид и формати станции. Тези, които се объркват и не могат да открият това, което искат да слушат, са по 3,0 %. Само 2,0 % от анкетираните смятат, че в София радиостанциите не са прекалено много, което е показателно. Радиосредата тук е много плътна, тя е

159


силно конкурентна, а пазарът, както и в другите големи градове, е неравномерно развит, той е асиметричен.

8.3.4. Южен централен район ПЛОВДИВ Изследванията на TNS/tv plan за периода март 2001 г. – юни 2002 г., декември 2003 г., 2004–2006 г. (стандарт. интервю, 720 – 755 души +15 г.; декември 2002: стандарт интервю, 716 души +15 г.; декември 2003: стандарт. интервю, 677 души +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 700 души +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията. Аудитория. Веселина и БГ радио водят убедително, като разликите между тях са твърде ниски (юни 2002: БГ радио – 4,8 %, Веселина – 12,7 %). В края на 2002 г. има известно разместване – напред излизат Ритмо и радио City, които заемат второ и пето място в скалата. Хоризонт остава на трета позиция, а Радио Пловдив – на седма. 2003 г. донася известно преразпределение на позициите и на водещите формати – с близо пет пункта напред излиза Ритмо, следвано от Веселина и City, които имат почти равни позиции. След тях се подреждат Хоризонт и Радио Пловдив на БНР, които също имат изравнени позиции. След тях се подрежда групата на радиоверигите Атлантик, Fresh, ФМ+, Радио 1, които имат подчертано шлагерно присъствие. В периода 2001–2003 г. Дарик има слаба позиция в рейтинга на радиостанциите във втория по големина български град. През 2004–2006 г. в Пловдив излъчват средно 23 радиостанции, което прави този пазар висококонкурентен. За разлика от софийския тук се наблюдава обратната тенденция – ръст на броя на неслушащите радио (2003 – 19,0 %, 2005 – 24,0 %), но редовната аудитория запазва стабилни нива. Над 50,0 % заявяват, че слушат радио всеки ден. Тенденцията за спад на радиослушането е най-силно изразена в групата над 55 г. (42,0 % за 2005 година). В този период Ритмо остава най-слушаната радиостанция в града под тепетата, тя запазва стабилна редовна аудитория между 17,0 % и 19,0 %. Хоризонт неизменно е на второ място в скалата, третото се оспорва между Веселина и City. Радио Пловдив на БНР има високи позиции в скалата. Радиостанциите в града със силно изразена младежка аудитория са City, БГ радио и Ритмо. Радио Fresh губи публика след старта на програмата на Витоша. Сред слушателите на възраст 36 г.+ най-харесвани са Хоризонт, Ритмо, Радио Пловдив и Веселина. Като цяло слушателските предпочитания са насочени по-скоро към музикалните радиостанции, предимно към попфолк и фолк програмите на Ритмо и Веселина, но от 2004 година нататък пловдивчани започват да харесват и онези станции, които излъчват хитове от близкото минало (Радио 1, Ретро и Мила голд).

160


Социално-демографски профил на аудиторията Преобладават музикално-информационните формати над политематичните, Хоризонт е на трета-четвърта позиция в скалата и обичайно се слуша от хората над 55 г., със средно образование и пенсионерите. БГ радио и Веселина се предпочитат от слушатели в различни възрасти и статуси: първото е особено слушано от хората над 15 г. и над 26 г., от учащите и заетите в държавния сектор. Второто е най-слушано от хората над 46 г. и над 55 г., от незаетите и работещите в държавния сектор. Ритмо се слуша най-много от хората над 46 г. и над 36 г., от незаетите и работещите в частния сектор. В края на 2002 г. радио се слуша всеки ден, във всички възрасти, по-образованите слушат повече радио от по-малко образованите. Работниците и мениджърите слушат повече от служещите. Активното слушане не се влияе от пола и социалната група, което отново потвърждава важната роля на радиокомуникацията във всекидневието на съвременния човек. В края на 2003 г. радиокартината в Пловдив е малко по-различна: музикалните станции Ритмо, Веселина и City водят по цялостна и редовна аудитория пред БГ радио, Хоризонт и Радио Пловдив. Това показва, че политематичните формати отстъпват на музикалните. Но разликите се свеждат до един-два пункта, което е в рамките на предвидимата грешка. Радиосредата в Пловдив видимо започва да се преструктурира, предимно за сметка на музикално-информационните формати. Полът е слаб отграничаващ признак за разлика от възрастта. Другите тенденции остават същите: музикалните станции Ритмо, Веселина, City се слушат най-вече от младите, от хората със средно образование, от заетите в частния сектор. Политематичната станция Хоризонт неизменно се слуша от хората над 55 г., със средно образование, от заетите в частния сектор. Лека промяна има при професионалния статус – най-много слушат радио служещите и работниците, докато мениджърите остават на трета позиция. Радиоаудиторията в Пловдив се структурира най-вече от радиоверигите Ритмо, Веселина, БГ радио и City. Забелязва се активно преструктуриране в цялостната и редовната аудитория на най-слушаните радиовериги в града на тепетата. Хоризонт не е лидер на този радиопазар, в целия период той остава на трета позиция – след Ритмо и Веселина. Възрастовият и социално-демографският профил на аудиторията на Хоризонт не показва съществени отклонения. В Пловдив най-слушани са музикално-информационните станции, които се предпочитат от младежките групи, по-образованите хора, заетите в държавния сектор. В периода 2004–2006 г. Веселина, БГ радио, Радио 1 запазват вътрешната структура на своите аудитории по социално-демографски признаци и широкото ѝ разпределение в отделните групи. Позиционирането на Хоризонт традиционно е стеснено – най-вече при хората над 55 г., пенсионерите, с висше образование, служещите. Обществената радиопрограма почти отсъства в слушателските навици на най-младите, социално активните групи между 26–45 г. и силно се позиционира в групата от 46 г. насетне.

161


Потребление на интернет То не показва отклонение от правилото – през 2002 г. тези, които ползват мрежата всеки или почти всеки ден, са малко над 8,0 %, но тези, които изобщо не я ползват, са 76,5 %. Времето, когато мрежата ще стане знаменитост, ще дойде след няколко години. Пазарни дялове на радиостанциите. БГ Радио 7,0%

Пловдив 4,4%

FM + 4,3%

N-joy 3,9%

Фреш 3,4%

Ретро 3,2%

Витоша 3,0%

Радио 1 7,6%

Дарик 2,4%

Други 7,6%

Веселина 9,2%

Сити 10,3%

Ритмо 18,3% Хоризонт 15,4%

Пазарни дялове на радиостанциите в Пловдив. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. В града на тепетата има силно сегментиране на радиопазара, той е раздробен между дузина радиовериги като Ритмо, Веселина, City, БГ радио, Атлантик, Фреш, ФМ+, Радио 1. В началото и края на периода Ритмо води по пазарен дял средно за седмичен ден с почти 18,0 %. Хоризонт неизменно запазва пета позиция с пазарен дял от 7,9 % в края на периода, но е видим приоритетът на радиоверигите и музикално-информационните формати пред Хоризонт и политематичните формати. Прави впечатление силното раздробяване на радиопазара и изоставането на политематичните – след музикалните формати. В края на 2003 г. Ритмо, Веселина и City държат около 45,0 % от този пазар. Хоризонт и Дарик държат общо 11,0 % от него, което показва значителни размествания в него. Динамиката на радиопазара в Пловдив сигурно ще продължи и в следващите години. В периода 2004–2006 г. радиопазарът в Пловдив остава силно конкурентен, но шест станции успяват да запазят статуквото – Ритмо, Хоризонт, City, Веселина и Радио 1. В края на периода Ритмо, Хоризонт и City леко увеличават пазарния си дял, докато Веселина, БГ радио и Радио 1 го намаляват. Радио Пловдив също губи два пункта от пазарния си дял, но остава високо в скалата. Това дава определено предимство на БНР за разлика от Дарик, което има слаби позиции във втория по големина български град.

162


СТАРА ЗАГОРА Изследванията на TNS/tv plan за периода ноември 2001 – май 2002 г., ноември 2002 г., октомври 2004 г., октомври 2006 г. (2001: стандарт. интервю, 736 – 694 души +15 г.; октомври 2002: стандарт. интервю, 690 души +15 г.; октомври 2003: стандарт. интервю, 646 души +15 г.; ноември 2002: стандарт. интервю, 736 души +15 г.; октомври 2004: стандарт. интервю, 500 души +15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 700 души +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията. Аудитория В периода 2001–2003 г. Хоризонт и Веселина се борят за надмощие, разликите между тях са пренебрежимо малки, но в крайна сметка, Хоризонт губи лидерската си позиция. За сметка на това регионалната станция на БНР Радио Стара Загора стабилно запазва трета позиция, което дава превес на политематичните формати пред музикалните. Дарик също запазва позициите си в рейтинга. Веселина е на втора позиция, плътно след Хоризонт. ФМ+ и Fresh допълват водещите позиции на радиоверигите. В периода 2004–2006 г. Веселина отново, макар и с малко, води по редовна аудитория пред Хоризонт средно с около 20,0 %. Радио Стара Загора и Fresh запазват силни позиции, но има преразпределение на аудитории между музикалните станции и в края на периода City вече заема втора позиция по редовна аудитория, което изтласква Хоризонт назад в скалата. Музикалните вериги Веселина, City, Fresh и Радио 1 през 2006 г. сумарно имат около 64,0 % редовна аудитория, което съществено променя радиосредата в Стара Загора. Тя става повече музикална и цветна, с по-малко новини и публицистика. Дарик също остава назад в скалата, което не дава особено добри шансове на политематичните формати. С изключение на Радио Стара Загора, което запазва позицията си в челната шестица. Цялостната и редовната аудитория силно се сегментира по възрастов профил – в групата 15–35 г. със значителна преднина водят музикалните вериги City, Веселина и Fresh, всяка от които налага свой музикален стил. Политематичните станции Хоризонт, Дарик, Радио Стара Загора остават назад в скалата, те се намират в периферията на младежките предпочитания. След тях се подреждат програма Христо Ботев и Инфо радио, което показва силната ориентация на младежките групи към музикалните формати. Хоризонт губи водещото си място в групата +36 г. и бива изместен от Веселина, но в тази група има две водещи политематични програми (втората е Радио Стара Загора). Което донякъде запазва тенденцията на по-изразени предпочитания на слушателите в социалноактивна възраст към новините и публицистиката, а не само към разнообразната музика.

163


Социално-демографски профил на аудиторията Възрастовият статус дава различна подредба на радиостанциите и техните аудитории: в групата 15–35 г. водят Веселина, ФМ+ и Fresh, Хоризонт е по-назад в скалата. В групата +36 г. Хоризонт и Радио Стара Загора убедително водят пред Веселина, ФМ+ и Fresh, което дава по-голям шанс на политематичните пред музикалните формати. По отношение на образованието, социалния и професионалния статус позиционирането на Хоризонт и на радиоверигите следва общото правило. Най-запалените слушатели са хората със средно образование. Пенсионерите и служещите обичайно слушат Хоризонт, учащите и заетите в частния сектор, работниците и служещите – радиоверигите. Състезанието между Хоризонт и Веселина продължава и спрямо пазарните им дялове. В началото на този период Хоризонт е лидер с пазарен дял от 21,7 % (средно за седмичен ден), в неговия край – Веселина вече е лидер с дял от 21,0 %. Много стабилна е позицията на Радио Стара Загора, което заема трето място по пазарен дял. Хоризонт и Радио Стара Загора се конкурират най-силно в групата на слушателите над 55 г. и пенсионерите. Радиоверигите влизат в остра конкуренция за най-младите и учащите се, но състезанието между тях е много силно и при слушателите над 26 г. и над 36 г., както и при държавните служители и заетите в частния сектор. Политематичните и музикалните станции относително поделят аудиторията и се конкурират помежду си. В периода 2004–2006 г. образованието, социалният и професионалният статус разграничават слушателските интереси, а оттук – и форматите. В групите на Веселина, City и Fresh преобладават слушателите със средно образование, учащите, работниците и мениджърите. В групата на Хоризонт – слушателите с висше образование, пенсионерите, мениджърите. Пазарни дялове на радиостанциите.

Фреш 8,5%

Хоризонт 8,4%

FM + 5,8%

NRJ 3,9%

Ретро 3,0% Други 6,1%

Радио 1 9,8% Стара Загора 10,3%

БГ Радио 4,1%

Веселина 24,5% Сити 15,6%

Пазарни дялове на радиостанциите в Стара Загора. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г.

164


Радиопазарът в Стара Загора съществено се раздробява – в него навлизат нови, предимно музикални станции като Екстаз, Ретро, Спорт. В периода 2004–2006 г. пазарните дялове на радиостанциите показват активно преразпределение и разместване на позициите: през 2005 г. Веселина губи лидерското си място и бива изместена от Радио 1 чак на четвърта позиция. Само за година обаче тя възвръща лидерските си позиции с 24,5 % пазарен дял. За три години Хоризонт губи половината от пазарния си дял и през 2006 г. вече е на шесто място в скалата. Веселина двойно увеличава пазарния си дял и това явно предизвиква доста размествания – City, Радио 1 и Fresh увеличават пазарния си дял, пазарът в Стара Загора се преструктурира главно за сметка на много популярния фолк и вечните музикални шлагери, които никога не губят почитателите си. В следващите години 2007–2010 г. на този пазар се намесват нови играчи – радио Energy NRJ, Вероника, N-Joy и Z-Rock, които заемат водещи позиции и на практика го пренареждат. Хоризонт губи лидерските си позиции и остава назад в скалата. Единствено в групата 40–54 г. той заема второто място. Радио Стара Загора и Дарик също остават по-назад, което преразпределя слушателските интереси от политематичните към музикалните формати.

8.3.5. Югоизточен район БУРГАС Изследванията на TNS /tv plan за периода 2001 г. – юни 2002 г., октомври – ноември 2001 г. декември 2002 г., септември 2003 г., ноември – декември 2004–2006 г. (2001: стандарт. интервю, 718–700 +15 г.; октомври – ноември 2001: стандарт. интервю, 717 души +15 г.; декември 2002: стандарт. интервю, 724 души +15 г.; септември 2003: стандарт. интервю 698 души +15 г.; 2004: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2005: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; 2006: стандарт. интервю, 700 души +15 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията. Аудитория В рамките на периода 2001–2003 г. Хоризонт запазва лидерските си позиции като цялостна и редовна аудитория от 30,1 % до 27,9 %. Веселина плътно се подрежда след него с разлика от 2,0 % до 5,0 %, тя се слуша предимно от най-младите и заетите в държавния сектор, Хоризонт неизменно е в предпочитанията на хората над 55 г. и пенсионерите, БГ радио и ФМ плюс са найхаресвани от младежките групи, учениците и заетите в държавния сектор. На пазара водещи са Дарик радио, както и радиоверигите Веселина, Атлантик, ФМ+, БГ радио, Ретро преобладават, забелязва се раздробяване на радиоефира между много радиостанции, повечето от които музикални. Позиционирането на отделните станции (като цялостна и редовна аудитория) остава стабилно през целия период, не се забелязват съществени размествания. В отделните възрастови групи нещата изглеждат различно – през 2003 г.

165


в групата на 15–35 г. станциите Атлантик, Веселина, ФМ+, БГ радио и Дарик водят, а Хоризонт е на шесто място. Това отговаря на младежките нагласи към музикалните формати, към по-модерната радиокомуникация. В групата над 36 г. рейтингът е съвсем друг – тук лидер отново е Хоризонт, а музикалните вериги Веселина, ФМ+, Атлантик се подреждат след него, при това на сериозно разстояние – 19,0 %. Много бързо се разширява редовната аудитория на Радио 1 (2004 – 11,0%, 2005 – 16,0 %, 2006 – 10,2 %). Радио Витоша, което от началото на 2004 г. замени програмата на радио Атлантик, успя да запази близки нива на слушаемост, постигнати от радио Атлантик (редовна аудитория Атлантик 2003 г. – 19,0%, Витоша 2005 – 16,0 %). За разлика от Пловдив и Варна в Бургас радио FM+ задържа челно място сред слушателите през целия период. През 2005 г. много силно се развива местното радио Майа. След преформатиране на програмата то увеличи почти четири пъти редовната си аудитория (2004 – 3,0 %, 2005 – 14,0 %, 2006 – 11,4 %), като привлече вниманието главно на младите слушатели до 35 г. Аудиторията на възраст 15–35 г. поравно се интересува от разнообразни стилове музика и тя слуша както модерни, така и класически хитове, попфолк и българска музика (Витоша, FM+, Веселина, Радио 1, БГ радио). В последните две години Витоша привлече най-голям обем младежка аудитория. Близо една трета от хората на възраст над 36 г. слушат редовно радио Хоризонт. Социално-демографски профил на аудиторията В периода 2004–2006 г. над 55,0 % от жителите на град Бургас на възраст 15 г.+ години декларират, че слушат радио всеки ден. Най-голям обем аудитория набират Хоризонт, Веселина, N-Joy, Витоша, Майа, Радио 1, като в постоянна конкуренция за лидерската позиция са Хоризонт и Веселина. Веселина е лидер на този пазар през 2004 г., но от 2005 г. нататък Хоризонт е лидер със 17,3 % редовна аудитория. През 2006 г. в челните места на скалата се подреждат още N-Joy, Атлантик, Витоша, Майа и Радио 1, които имат почти изравнени позиции в скалата на редовната аудитория. Радиоаудиторията в Бургас се доминира от Хоризонт и националната търговска програма Дарик, както и веригите Веселина, Атлантик, ФМ+, БГ радио, които налагат музикално-информационните формати, обърнати към по-младите слушатели и учениците. Възрастовата структура на отделните станции не показва различия – Хоризонт печели доверието на хората над 55 г., радиоверигите – на младите от 15–25 г. и от 26–35 г. Хоризонт запазва интереса на пенсионерите, радиоверигите – на хората, заети в държавния и частния сектор. Работниците и служещите много активно слушат всички станции за разлика от мениджърите. В периода 2004–2006 г. вътрешната структура на аудиторията (по социално-демографски признаци) при големите станции като Хоризонт, Веселина, Витоша не показва отклонения от правилото. В групата на най-младите 15–25 г. N-Joy, Майа и Радио 1 влизат в конкуренция помежду си, но хората с

166


основно образование имат най-голям дял в тяхната група, както и състезанието между тях за групите на учащите, на хората, заети в частния сектор, и мениджърите е твърде оспорвано. Пазарни дялове на радиостанциите.

Радио 1 7,7%

Витоша 7,6%

FM + 6,1%

БГ Радио 5,4%

Браво 4,3%

Ретро 3,7%

Южен бряг 3,0%

Дарик 2,2%

Други 4,3%

Хоризонт 18,2%

N-joy 9,7% Майа 10,0%

Веселина 17,8%

Пазарни дялове на радиостанциите в Бургас. Средно за седмичен ден. Декември 2006 г. В посочения период се забелязва разместване в пазарните дялове на радиостанциите в Бургас – Хоризонт губи лидерската си позиция по пазарен дял през 2001 г., и от 2002 г. насам той е втора позиция след Веселина (средно за седмичен ден). Пазарният дял на Хоризонт се стопява наполовина и той се прелива в дяловете на Атлантик, ФМ+ и БГ радио, които заемат челните места в рейтинга. Веселина запазва средно 22,0 % пазарен дял за целия период, тя има стабилни позиции като музикална станция. По-сериозни размествания се забелязват в почивните дни, в които Хоризонт е лидер през целия период с пазарен дял между 37,4 % и 20,3 %. Най-големи размествания в дяловете на радиостанциите в Бургас се забелязват в периода 2001–2002 г., когато местни станции като Гларус и Южен бряг биват изместени от големите радиовериги. В Бургас се наблюдава активно преразпределение на радиопазара – от Хоризонт към новите вериги и музикално-информационни формати. Този процес е най-видим при радиоверигите Веселина и ФМ+. Хоризонт е лидер по пазарен дял само в празничните дни, докато в делник и средно за седмицата най-висок пазарен дял има Веселина и останалите радиовериги, които изграждат музикално-информационния облик на радиоефира в Бургас. В периода 2004–2006 г. настъпват големи размествания в пазарните дялове на радиостанциите (средно за седмичен ден). Веселина убедително води по пазарен дял през 2004 г., но от 2005 г. нататък тя отстъпва лидерското място на Хоризонт, който води по пазарен дял с 18,2 %, но с незначителна преднина. Другата промяна е високият пазарен дял на радио Майа и радио N-Joy (за всяко по 10,0 %), които изтласкват Витоша и ФМ+ назад в скалата. Радиопазарът

167


в Бургас е много динамичен, тепърва ще се оспорват водещи позиции и ще се преразпределят пазарни дялове. Тук, както и във Варна, в периода 2007–2010 г. Радио 1 ще заема лидерската позиция в групата 31–45 г., но другите силни играчи – Хоризонт, Витоша и Веселина, ще продължат да заемат челните позиции в скалата. Потребление на интернет При редовните радиоаудитории в гр. Бургас потреблението на интернет не показва отклонения от правилото – 5,7 % са тези, които влизат в мрежата всеки ден, но 77,6 % са тези, които засега въобще не я ползват. Без значение е кой е градът и коя е радиостанцията. Голямото навлизане на интернет във всекидневната медийна комуникация ще се случи след няколко години.

8.4. Изводи 8.4.1. Национална радиоаудитория. TNS/tv plan 2001–2006: Хоризонт постоянно доминира по редовна аудитория в национален мащаб при повечето градски аудитории. Дарик до 2004 година неизменно заема второто място в рейтинга. От 2004 до 2007 г. Веселина става втора и измества Дарик, който отива на трето място. Острият сблъсък между политематичните и музикалните програми след 2004 г. навлиза в нов етап, започва преразпределение на слушатели и пазарни дялове, в полза на стари и нови музикални вериги като Energy NRJ например. Аудиторията на Хоризонт запазва структурата си, в нея преобладават слушателите над 55 г., пенсионерите, държавните служители. Хоризонт определено е без конкуренция в статусите на най-възрастните и пенсионерите. Преразпределянето на аудитория към радиоверигите става предимно в статусите на най-младите, учащите се, работещите в частния сектор. Следователно, Хоризонт е безспорният лидер по национална аудитория, но тя има стеснен профил по индексите възраст и етническа принадлежност. Програмата е предпочитана от слушатели над 55 г., пенсионери, със средно образование, работници, живеещи по селата и бившите окръжни градове, предимно от българския етнос. Слушателите от турския и ромския етнос тогава слабо слушат Хоризонт – 7,0 % и 1,0 %. 2001–2003: Дарик радио е втората програма по национална аудитория, която също има политематичен формат. Неговите слушатели са в активната възраст от 15–30 г. и 31–40 г., предимно с висше образование, живеещи в столицата, хора заети в държавния и в частния сектори, с добри доходи, принадлежащи най-вече към българския етнос. Следователно конкуренцията в национален мащаб остава между Хоризонт и Дарик, но националната радиоаудитория започва да се преразпреде-

168


ля и структурира чрез радиоверигите Веселина, ФМ+, Fresh, City, БГ радио, Ретро, Атлантик, които се борят за слушателските нагласи на регионално и местно равнище. 2001–2006: Веселина и ФМ+ запазват трето и четвърто място по редовна аудитория в национален мащаб. Техните слушатели са предимно младите, със средно и основно образование, живеещи в селата, областните градове и в столицата (ФМ+), заетите в частния и държавния сектор, неособено богатите, принадлежащите към българския етнос. Дарик е лидер в радиоаудиториите на Габрово и Добрич, като заема челните места в рейтинга в повечето големи градове. Конкурентният натиск на радиоверигите е предимно към неговата аудитория, чиято структура и профил равномерно се разпределя по възрастов признак и социален статус. Усилията на Дарик да постигне слушатели във всички възрасти и социални статуси го поставя в голяма конкуренция с музи­кално-информационните (информационно-музикални) прог­ра­ми, които привличат съвсем младите слуша­те­ли, учениците, заетите в частния сектор. Музикалните и политематичните станции си поделят слушателите в отделните възрасти и статуси. Единствено Дарик, като политематична програма, търси слушателите си във всички възрасти и статуси, за да се възползва от донякъде стеснения възрастов и статусен профил при слушателите на Хоризонт. Обществената национална програма в бъдеще вероятно ще се опита да спечели най-младите слушатели, ако иска да запази и разшири аудиторията си. Радиоверигите и местните станции оттук насетне ще се борят за интереса на по-възрастните слушатели, ако искат да разширят своята аудитория и послания. Радиопазарът активно се преструктурира – Хоризонт и Дарик имат лидерски позиции в много регионални пазари, но конкурентният натиск от Веселина, БГ радио, ФМ+, Fresh се засилва и в бъдеще те сигурно ще преразпределят за себе си значителна част от регионалния радиопазар. В някои градове като Русе, Варна, Бургас, Стара Загора вече се налагат радиостанции като N-Joy и Z-Rock.

8.4.2. Регионални радиоаудитории. TNS/tv plan, Market Links 8.4.2.1. В Северен централен район градската аудитория в Русе, Велико Търново и Плевен показва следните основни тенденции: 2001–2006: Регионалните аудитории през 2002 г. активно се преразпределят от станциите с политематичен профил Хоризонт, Дарик, регионалните програми на БНР – към веригите Веселина, БГ радио, ФМ+, Fresh, Браво. През целия период Хоризонт запазва лидерските си позиции в големите градове София, Бургас, Велико Търново, Русе, Плевен, Кърджали,

169


но в резултат на конкурентния натиск на радиоверигите остава на втора позиция в Габрово, Варна, Стара Загора, Кюстендил. Радиоаудиториите в редица градове се преструктурират от политематичните към музикалните формати на вериги като БГ радио, Веселина, ФМ+, Fresh, Браво и др. БГ радио се изкачва напред в рейтинга в редица градове като Русе, Пловдив, Благоевград. Веселина през 2002 г. става лидер на някои от големите радиопазари (Пловдив и Ямбол) и заема челните места в Бургас, Хасково и Сливен. ФМ+ и Fresh са на предни позиции в Русе, Велико Търново, Плевен, Добрич, Бургас, Стара Загора, Кърджали, Кюстендил. Браво е в челните места в рейтинга във Варна, Шумен и Добрич. Полът е слаб класификатор, все едно коя е станцията и какъв е нейният формат. Следователно разпределението и обособяването на големите градски радиоаудитории в основни линии изглежда завършено. Оттук насетне ще настъпват промени в тяхната вътрешна структура, като динамиката ще се определя от бързото развитие и промяна в медийните вкусове предимно на наймладите радиослушатели, учениците, хората, които се занимават с бизнес и държавна администрация, служителите. Градските радиоаудитории занапред ще разширяват пазарните си позиции, конкурентният натиск между тях ще се усилва. Погрешна е представата, че радиосъстезанието ще върви само между Хоризонт – и всички останали станции. Радиокартината изглежда доста по-сложна, политематичните и музикалните формати действително влизат в битка помежду си, но състезанието между Хоризонт и Дарик, както и между някои по-традиционни музикални формати, като Веселина, и по-нови, като Радио 1, N-Joy, NRJ Energy, Z-Rock, в следващите години ще става по-силно. Това ще доведе до естествено свиване на пазарните дялове на големите политематични програми за сметка на новите музикални програми, а в някои градове – и на местните станции, които много често са твърде популярни в своя град.

8.4.2.2. В Североизточен район градската аудитория във Варна показва следните основни тенденции: 2001–2006: Радиосредата във Варна е добре развита, с помощта на социологически методи тя разпознава 23 радиостанции, между които водещи позиции имат двете политематични програми на БНР – националната Хоризонт и регионалната Радио Варна. Радио Браво все още е лидер на този пазар с над 20,0 % пазарен дял (средно за седмицата), Хоризонт в края на периода остава на втора позиция по пазарен дял с 18,4 %, Радио Варна на БНР е на трета позиция с 12,0 %. Алфа губи високите си позиции в рейтинга и бива изместена от N-Joy, което показва динамиката в слушателските предпочитания. Радиопазарът във Варна е силно сегментиран, повече от 20 радиостанции работят, но само три от тях запазват относително високите си пози-

170


ции. Пазарът е много конкурентен, което предполага бъдещи размествания и преструктуриране. Радио Браво, Хоризонт и Радио Варна държат 50,0 % от пазара в морската ни столица, но през 2006 г. само БНР държи 33,0 % от него. Дарик радио има слабо позициониране тук – неговият пазарен дял тук е твърде нисък. Следователно радиосредата във Варна не прави изключение от правилото – Хоризонт държи 33,0 % от пазара, което показва отличните пазарни позиции на програмата. Същевременно отлични позиции има и регионалната програма на БНР – Радио Варна. Лидер по аудитория е радио Браво, което в продължение на няколко години има най-висок рейтинг. Във Варна радиосредата се развива много динамично, местното радио Алфа бива изместено от N-Joy, което показва, че битката за радиопазара се разгръща активно главно между музикалните формати, като по-големи шансове имат по-модерните и атрактивните. Тези от тях, които имат и повече слушатели. Хоризонт се състезава не толкова с Дарик, колкото с Радио Варна, което има много високи пазарни позиции. Това означава, че Българското национално радио в случая се състезава със себе си.

8.4.2.3. В Югозападен район градската аудитория в София показва следните основни тенденции: 2001–2003: В София силно присъстват информационните станции с политематичен или специализиран формат – Хоризонт, Дарик, NET, Инфо радио. Те държат над 50,0 % цялостна и над 40,0 % редовна аудитория. Това е време на активна радиопублицистика, когато информационните формати са предпочитани от софийските слушатели. Софийският ефир е предпочитан и от музикалните станции – преди седем години в топ 5 се подреждат Веселина, ФМ+, БГ радио, Fresh и Витоша/VOA, които държат над 60,0 % цялостна и над 50,0 % редовна аудитория. Или двата основни радиоформата – общият политематичен и музикалният са в остър конкурентен сблъсък за разширяване на пазарен дял и лоялни слушатели. Възрастта, образованието, професионалният и социалният статус определят отношението към отделните програми и вкусовете на радиоаудиторията. Националните политематични програми Хоризонт и Дарик стабилизират аудиторията си сред хората над 55 г., пенсионерите, заетите в държавния и частния сектори. Музикалните станции събират слушатели и популярност сред най-младите 15–25 г., учащите, работещите в частния сектор, мениджърите. Средно за седмицата Хоризонт запазва високия си пазарен дял между 15,8 % и 14,4 % в началото и края на периода. Дарик отстъпва на Веселина втората позиция, като заема четвъртото място, докато ФМ+ неизменно държи трето място по пазарен дял през целия период. Специализираните формати бързо разширяват своето влияние и слушатели, което води до преразпределя-

171


не на част от аудиториите на политематичните формати. Единствено Хоризонт удържа относително един и същ пазарен дял. Което се дължи на качеството на програмата, но и на медийната традиция, на комуникативните навици на аудиторията. 2002–2003: В бъдеще ще има активно преразпределение в пазарните дялове на влиятелните политематични и музикални формати. Конкуренцията е както между Хоризонт – и другите програми, без значение какъв е техният формат. Усилва се конкуренцията и между самите музикални формати, които в следващите години активно ще разпределят и преразпределят пазарни дялове помежду си. Но същевременно постоянно ще се стремят да намаляват относителния дял на Хоризонт, който остава много висок. 2004–2006: Хоризонт удържа лидерската си позиция, като слабо увеличава пазарния си дял – от 14,1 % до 17,1 %. Още шест радиостанции се позиционират в челните места в топ листата – Веселина, Дарик, Витоша, ФМ+, Радио 1 и Ретро, между които върви активно преразпределение на пазарни дялове. Този процес най-отчетливо се забелязва при Веселина, Дарик и Витоша, които губят по няколко пункта от пазарните си дялове за сметка на Радио 1 и неговите музикални шлагери. Следователно софийският радиоефир е най-силно сегментиран, тук има най-висок конкурентен натиск, ето защо запазването над 30,0 % среднодневно покритие от Хоризонт и 26,0 % от Дарик им осигурява доминиращо присъствие на най-големия радиопазар в страната. Това се дължи и на спецификата на столицата като политически, властови и културен център. Данните не показват особени различия по отношение таргетирането на отделните аудитории по социален и професионален статус – хората с висше образование са най-много в групите на Хоризонт и Дарик, при Веселина, ФМ+ и Витоша – това са онези слушатели, които имат средно и основно образование. Хоризонт и Дарик се разминават при групите на пенсионерите и заетите в частния сектор, Веселина се позиционира добре при пенсионерите, а Витоша – при хората, занимаващи се с частен бизнес. Разминаванията в тези шест години са очаквани и предвидими – мениджърите водят в групата на Дарик, а работниците водят при Веселина. Запазва се статуквото на Хоризонт и донякъде на Дарик и преобладаващото присъствие на политематичните формати. Но вече се забелязва налагането на големите музикални радиовериги, които в следващия период 2007–2010 г. значително разширяват своето присъствие, популярност и слушатели. 2006: Данните на Market Links показват, че Хоризонт и Дарик държат една трета от софийската аудитория. Сity, Мила Горд, Радио 1 и ФМ+ допълват челната шестица. В София водещи са групите на младите слушатели 26– 35 г. и 36–49 г., които са в най-активната социална възраст. Това отговаря на профила на населението и неговите медийни потребности. По отношение на образованието софийската аудитория не се различава особено от националната аудитория – хората със средно, полувисше и висше образование са по-активните слушатели от тези с основно образование.

172


Следователно аудиторията в столицата е силно повлияна от политематичните формати, с техните новини, актуална публицистика, живи репортажи, но тя вече предпочита музикалните формати на поп и етнофолка, шлагерите и златните хитове, които са много харесвани. Повече от половината от нея предпочита да слуша музикалните станции.

8.4.2.4. В Южен централен район градската аудитория в Пловдив и Стара Загора показва следните основни тенденции: 2001–2003: В града на тепетата убедително водят Веселина и БГ радио, които имат почти изравнени позиции. Хоризонт остава на трета позиция, а Радио Пловдив – на седма. 2003 г. донася известно преразпределение на позициите и водещите формати – Ритмо излиза напред с близо пет пункта, следвано от Веселина и City, които имат почти равни позиции. След тях се подреждат Хоризонт и Радио Пловдив на БНР, които също имат изравнени позиции. Следва групата на радиоверигите Атлантик, Fresh, ФМ+, Радио 1 – музикални станции с шлагерно присъствие. Позицията на Дарик е твърде слаба. Преобладават музикално-информационните над политематичните формати. Хоризонт заема трето-четвърто място в скалата и традиционно се слуша от хората над 55 г., със средно образование, пенсионерите. БГ радио и Веселина обичайно се предпочитат от слушатели във всички възрасти и статуси. Активното слушане особено не се влияе от пола и социалната група, което показва, че радиокомуникацията изпълнява много важна роля в живота на съвременния човек. Музикалните станции Ритмо, Веселина и City водят по цялостна и редовна аудитория пред БГ радио, Хоризонт и Радио Пловдив. Това показва, че политематичните формати продължават да отстъпват на музикалните. Радиосредата в Пловдив започва да се преструктурира – за сметка предимно на музикално-информационните станции. Полът е слабо отграничаващ признак за разлика от възрастта. Хоризонт не е лидер на този радиопазар, обществената програма остава на трета позиция след Ритмо и Веселина. Възрастовият и социално-демографският профил на аудиторията на Хоризонт не показва отклонения от правилото. Има подчертано сегментиране на радиопазара, той е раздробен между дузина радиовериги като Ритмо, Веселина, City, БГ радио, Атлантик, Fresh, ФМ+, Радио 1. Върви процес на раздробяване на радиопазара и изоставане в рейтинга на политематичните след музикалните формати. В края на 2003 г. Ритмо, Веселина и City държат около 45,0 % от пазара. Хоризонт и Дарик държат общо 11,0 % от него, което показва някои съществени размествания. Динамиката на радиопазара в Пловдив вероятно ще продължи и в следващите години. Интернет потреблението не показва отклонения от правилото – през 2002 г. тези, които ползват мрежата (всеки или почти всеки ден), са малко над

173


8,0 %, но тези, които изобщо не я ползват, са 76,5 %. Времето, когато мрежата ще стане значима, ще дойде само след няколко години. 2004–2006: В Пловдив излъчват средно 23 радиостанции, което прави този пазар много конкурентен. Ритмо е най-слушаната радиостанция, тя запазва стабилна редовна аудитория между 17,0 % и 19,0 %. Хоризонт запазва второто място в скалата, третото се оспорва между Веселина и City. Радио Пловдив на БНР също има високи позиции в скалата. Радиостанциите в града, които имат изразена младежка аудитория (до 35 години), са City, БГ радио и Ритмо. Радио Fresh губи аудитория след старта на радио Витоша. Сред слушателите на възраст 36 г.+ най-харесвани са Хоризонт, Ритмо, Радио Пловдив и Веселина. Следователно слушателските предпочитания са насочени предимно към музикалните радиостанции Ритмо и Веселина, но и към тези, които излъчват хитове от близкото минало – Радио 1, Ретро и Мила голд. Веселина, БГ радио, Радио 1 запазват вътрешната структура на аудиторията си по социално-демографски признаци и нейното широко разпределение в отделните групи. Позиционирането на Хоризонт традиционно е стеснено – основно при хората над 55 г., при пенсионерите, с висше образование, служещите. То е найсилно изразено през възрастовия профил на аудиторията. Програмата почти отсъства в слушателските навици на най-младите, при социалноактивните (26–45 г.) и силно се позиционира в групата на слушателите от 46 г. нагоре. Радиопазарът в Пловдив е силно конкурентен, но няколко станции успяват да запазят статуквото – Ритмо, Хоризонт, Веселина, Радио 1 и City. В края на периода Ритмо, Хоризонт и City леко увеличават пазарния си дял, а Веселина, БГ радио и Радио 1 го намаляват. Радио Пловдив също губи два пункта от пазарния си дял, но остава високо в скалата. Това дава определено предимство на БНР в отличие от Дарик, което има слаби позиции във втория по големина български град. 2001–2003: В Стара Загора Хоризонт и Веселина се борят за надмощие (по цялостна и редовна аудитория), разликите между тях са пренебрежимо малки, но в крайна сметка Хоризонт губи лидерската си позиция. За сметка на това регионалната станция на БНР Радио Стара Загора стабилно запазва третата си позиция, което дава превес на политематичните формати пред музикалните. Дарик също запазва позициите си в рейтинга. Веселина заема втора позиция, плътно след Хоризонт, ФМ+ и Fresh допълват водещите позиции на радиоверигите. 2004–2006: Веселина, макар и с малко, води по редовна аудитория пред Хоризонт средно с около 20,0 %. Радио Стара Загора и Fresh запазват високи позиции, но има преразпределение на аудитории между музикалните станции и в края на периода City вече има втора позиция по редовна аудитория, което изтласква Хоризонт назад в скалата. Музикалните вериги Веселина, City, Fresh и Радио 1 през 2006 г. сумарно имат около 64,0 % редовна аудитория, което съществено променя радиосредата в Стара Загора. Тя става повече музи-

174


кална и цветна, с по-малко новини и публицистика. Дарик също остава доста назад в скалата, което не дава добри шансове на политематичните формати. С изключение на Радио Стара Загора, което успява да запази позицията си в челната шестица. Възрастовият статус подрежда различно радиостанциите и техните аудитории: в групата 15–35 г. водят Веселина, ФМ+ и Fresh, Хоризонт е по-назад в скалата. В групата +36 г. Хоризонт и Радио Стара Загора убедително водят пред Веселина, ФМ+ и Fresh, което дава по-голям шанс на политематичните пред специализираните музикални формати. По отношение на образованието, социалния и професионалния статус позиционирането на Хоризонт, от една страна, и радиоверигите, от друга, следва общото правило. Най-запалените слушатели са хората със средно образование. Пенсионерите и служещите обичайно слушат Хоризонт, учащите и заетите в частния сектор, работниците и служещите – слушат най-вече радиоверигите. Състезанието между Хоризонт и Веселина продължава и по отношение на пазарните им дялове. В началото на периода Хоризонт е лидер с пазарен дял от 21,7% (средно за седмичен ден), в неговия край – Веселина вече е лидер с пазарен дял от 21,0 %. Много стабилна е позицията на Радио Стара Загора, което заема трето място по пазарен дял. Хоризонт и Радио Стара Загора се конкурират най-силно в групата на слушателите над 55 г. и пенсионерите. Радиоверигите влизат в остра конкуренция за най-младите и учащите се, но състезанието между тях е много силно и при слушателите над 26 г. и над 36 г., както и при държавните служители и заетите в частния сектор. Политематичните и музикалните станции относително поделят аудиторията и се конкурират помежду си. Радиопазарът в Стара Загора съществено се раздробява – в него навлизат нови, предимно музикални станции, като Екстаз, Ретро, Спорт. В периода 2004–2006 г. пазарните дялове на радиостанциите показват активно преразпределение и разместване на позициите: през 2005 г. Веселина изгубва лидерското си място и бива изместена от Радио 1 чак на четвърта позиция, но само за година тя възвръща лидерските си позиции с 24,5 % пазарен дял. За период от три години Хоризонт губи половината от пазарния си дял и през 2006 г. заема шесто място в скалата. За сметка на това Веселина двойно увеличава пазарния си дял и видимо предизвиква доста размествания – City, Радио 1 и Fresh увеличават пазарния си дял. В следващите години 2007–2010 г. на този пазар се намесват нови играчи – радио Energy NRJ, Вероника, N-Joy и Z-Rock, които заемат водещи позиции и на практика го пренареждат. Хоризонт губи лидерските си позиции и остава назад в скалата. Единствено в групата 40–54 г. той заема второто място. Радио Стара Загора и Дарик също остават назад в скалата, което преразпределя слушателските интереси от политематичните към специализираните, музикалноинформационни формати.

175


Следователно радиопазарът в Стара Загора се преструктурира главно за сметка на музикалните вериги, налагащи стилове като попфолк и музикални шлагери, които винаги имат своите почитатели.

8.4.2.5. В Югоизточен район градската аудитория в Бургас показва следните основни тенденции: Хоризонт запазва лидерските си позиции като цялостна и редовна аудитория в стойностите от 30,1 % до 27,9 %. Веселина се подрежда плътно след него с разлика от 2,0 % до 5,0 %, тя се слуша предимно от най-младите и заетите в държавния сектор, Хоризонт е в предпочитанията на хората над 55 г. и пенсионерите, БГ радио и ФМ+ са най-предпочитани от младежките групи, учениците и заетите в държавния сектор. Дарик, както и радиоверигите Веселина, Атлантик, ФМ+, БГ радио, Ретро преобладават на този пазар. Забелязва се раздробяване на радиоефира между много радиостанции, повечето от които – музикални. Позиционирането на отделните станции (като цялостна и редовна аудитория) остава стабилно през целия период, не се забелязват съществени размествания. В отделните възрастови групи нещата изглеждат различно – през 2003 г. в групата на 15–35 г. радиоверигите Атлантик, Веселина, ФМ+, БГ радио, Дарик водят много силно, а Хоризонт е на шеста позиция. Това отговаря на младежките нагласи към музикалните и специализираните формати, към помодерна радиокомуникация. В групата над 36 г. рейтингът е друг – тук лидер отново е Хоризонт, а радиовериги като Веселина, ФМ+, Атлантик се подреждат след него, при това на сериозна дистанция от 19,0 %. Много бързо се разширява редовната аудитория на Радио 1 (2004 г. – 11,0 %, 2005 г. – 16,0 %, 2006 г. – 10,2 %). Радио Витоша, което от началото на 2004 г. заменя програмата на радио Атлантик, успява да запази близки нива на слушаемост, постигнати от радио Атлантик (2003 г., редовна аудитория Атлантик – 19,0 %, 2005 г., Витоша – 16,0 %). За разлика от Пловдив и Варна в Бургас радио FM+ е на челно място сред слушателите през целия период. Забелязва се активно преразпределение на радиопазара – от Хоризонт към новите вериги и музикално-информационни формати. Този процес найбързо се развива при Веселина и ФМ+. Хоризонт е лидер по пазарен дял само в празничните дни, докато в делник и средно за седмицата най-висок пазарен дял има Веселина и другите вериги, които изграждат музикално-информационния облик на радиоефира в Бургас. Настъпват големи размествания в пазарните дялове на радиостанциите (средно за седмичен ден) Веселина убедително води по пазарен дял през 2004 г., но от 2005 г. нататък тя отстъпва лидерското място на Хоризонт, който, с незначителна преднина, води по пазарен дял. Друга голяма промяна е високият пазарен дял на радио Майа и N-Joy, които изтласкват Витоша и ФМ+ назад в скалата. Радиопазарът в Бургас е много динамичен, тепърва ще се оспорват водещи позиции и ще се преразпределят пазарни дялове. В следващия

176


период 2007–2010 г. Радио 1 (и в този град) ще има лидерска позиция при социалноактивните слушатели, но другите силни играчи – Хоризонт, Витоша и Веселина, все така ще заемат челните позиции в скалата.

177


9. РАДИОАУДИТОРИЯ: 2007–2010 г. TNS/tv plan, Market Links 9.1. Национална радиоаудитория 9.1.1. TNS/tv plan Видове изследвания Ноември 2007: Радио и преса, дневников панел, представителен за градското население, 840 души 12–75 г.; ноември 2008 – януари 2009: метод Day after recall, 5372 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г. в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор. Септември – ноември 2009: Метод Day after recall, 5372 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г. в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор, Велинград. Май – юни 2010: Метод Day after recall, 2510 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г. в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор, Велинград. Индекси: Честота и начини на слушане, покритие на радиостанциите, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане. В края на 2007 г. радио се слуша повече в делник, отколкото в празник, средно за ден от седмицата то остава високо – 91,3 % слушащи към 8,7 % неслушащи. Ако средно за делничен ден хората отделят по 118 мин. за слушане на радио, в празник – по 70 мин., то средно за седмицата те слушат по 104 мин. радио.

178


Периодът ноември 2008 – януари 2009 г. показва, че градските радиоаудитории слушат радио – над 60,0 % всеки ден или 5–6 дни седмично. Слушането на радио намалява, но сравнително плавно. Радиото все още е медия, която е предпочитана за музика и кратки новини. Най-активните радиослушатели са мъжете, хората на възраст 36–45 г. и 46–54 г. Радио се слуша предимно в кола, у дома и на работното място (52,7 %, 40,0 %, 29,2 %) и по-малко в заведения, градския транспорт или другаде. Мъжете слушат повече радио в колата, а жените – вкъщи, двата пола се изравняват в слушането на радио на работното място и на публични места. Начините на слушане на радио показват известна промяна в медийното поведение – радиоприемникът остава предпочитаният начин да се слуша радио (83,8 %), но слушането по интернет се засилва и вече е три пъти поголямо в сравнение със слушането през кабелна телевизия и сателит (13,3 % към 4,4 % и 2,5 %). Мъжете са по-активните слушатели при традиционния приемник и онлайн, жените по-активно общуват с радио през кабелната телевизия. В национален мащаб, на база всички респонденти 15–54 г., в делник радио се слуша 143 минути, в празник – 112 мин., а средно за деня – 134 мин. Но на база слушащи радио 15–54 г. слушането (в делник, празник и средно за ден от седмицата) е съответно: 275 мин., 248 мин. и 268 мин. Или радио се слуша постоянно през цялата седмица, но малко по-интензивно в делничните дни. В септември – ноември 2009 г. тенденцията градските радиоаудитории да слушат активно радио се запазва – около 60,0 % всеки ден или 5–6 дена седмично. Радио се слуша най-вече в кола, у дома и на работното място (56,4 %, 39,1 %, 31,7 %) и доста по-малко в заведения, градския транспорт или другаде. Мъжете слушат повече радио в кола, а жените – вкъщи, двата пола се изравняват в слушането на радио на работното място и на публични места. Слушащите се увеличават – 90,6 %, а неслушащите са 9,4 %. Радиото продължава да има своето място в живота и всекидневието на градския човек. Дневното покритие не е толкова високо – неслушащите са 3,0–4,0 % повече от слушащите (51,7 % към 48,3 %), което изравнява слушането и неслушането в радиоповедението на градския човек. Радио се слуша най-много в делничен ден, в почивните дни слушането е по-малко. В национален мащаб, на база всички респонденти 15–54 г., в делник радио се слуша 134 минути, в празник – 105 мин., а средно за деня – 125 мин. На база слушащи радио 15–54 г. слушането в делник, празник и средно за ден от седмицата е съответно: 262 мин., 250 мин. и 259 мин. Начините на слушане на радио показват известна промяна в медийното поведение – радиоприемникът все така е предпочитаният начин да се слуша радио (83,1 %), но слушането по интернет се засилва и то е вече четири пъти по-голямо в сравнение със слушането през кабелна телевизия и сателит (16,1 % към 4,6 % и 2,8 %). Мъжете остават по-активни слушатели при традиционния приемник и онлайн, жените по-активно общуват с радио през кабелната телевизия.

179


През май – юни 2010 г. слушането на радио е активно занимание за мнозина – около 59,0 % от анкетираните слушат всеки ден или 5–6 пъти седмично. Радиослушателите са повече мъже (разлика от 13,0 %). Слушането на радио в колата действително е без конкуренция, следвано от дома и работното място. В свободното си време, на публични места хората малко слушат радио, те имат други по-важни занимания. Месечното покритие на аудиторията е обичайно високо – 90,7 %, седмичното е малко по-ниско, а дневното покритие е 47,6 % слушащи. На база всички респонденти 15–54 г. в делник те отделят 128 мин. за слушане на радио, в празник и средно за ден от седмицата – по 108 мин. и 122 мин. На база слушащи радио 15–54 г. слушането в делник, празник и средно за ден от седмицата е 261 мин., 247 мин. и 257 мин. Начините на слушане на радио най-общо следват създадения комуникативен модел – радиоприемникът е предпочитаното средство за слушане на радио, но слушането онлайн е три пъти повече, отколкото през кабелна телевизия и сателит (20,3 % към 6,1 % и 2,2 %). С развитието на мрежата, налагането на социални мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“ слушането на радио онлайн ще расте, особено в младежките групи. Или за периода от края на 2007 г. до юни 2010 г. (база всички респонденти) средно за ден от седмицата слушателите отделят 12 минути по-малко за радио и 11 минути по-малко (база слушащи радио 15–54 г.). Това показва, че слушането на радио намалява, но бавно. Покритие на радиостанциите В края на 2007 г. общото покритие на радиостанциите не показва особени размествания: Хоризонт е лидер на националния радиопазар, следван от Веселина (разлика от 3,0 %), Дарик, Радио 1, Fresh и ФМ+ заемат от трето до шесто място. Националната радиоаудитория все още се доминира от водещите програми с политематичен формат, които през следващите години ще влязат в активно състезание с популярните музикални станции Fresh и Радио 1, които донякъде ще ги изместят. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. слушащите са 89,4 %, а неслушащите – 10,6 %. Радиото все още силно присъства във всекидневието на градския човек. Дневното покритие вече не е толкова високо и стойностите на слушащи и неслушащи практически се изравняват (50,0 % към 50,0 %). Това показва, че градският човек през деня поравно слуша/не слуша радио. Радио продължава да се слуша най-много в делничен ден, в почивните дни слушането е по-ниско. Как изглежда месечното покритие на радиостанциите в групата 15–25 г.? Музикалните вериги Радио 1, Витоша, N-Joy, Fresh, City, Веселина са лидерите, но при много оспорвана конкуренция, разликите между отделните позиции са пренебрежимо малки – 0,5–1,0 %. Седмичното покритие показва много добрата позиция за Вероника, която измества Fresh и се подрежда в челната

180


шестица. Съществени размествания настъпват при среднодневното покритие, където Вероника вече е лидер и заедно с Energy NRJ изместват Fresh и Веселина от първата шестица. Месечното покритие на радиостанциите в групата 26–35 г. показва несъществено отклонение от картината – Дарик измества City в челната шестица, но при среднодневното покритие настъпват съществени размествания – Z-Rock и Energy NRJ попадат в челните места на скалата, което се отразява и на пазарния дял на радиостанциите в тази група. Месечното покритие на радиостанциите в групата 36–45 г. показва съществено отклонение от картината главно в полза на политематичните формати – при месечното покритие на радиостанциите водят Дарик и Хоризонт, но с малка разлика от 1,0–2,0 % пред Радио 1, Веселина, БГ радио и Витоша (21,8 % за Дарик и 18,3 % за Радио 1). Разместванията при седмичното и среднодневното покритие са главно в полза на N-Joy, което се отразява и на пазарния дял на радиостанциите в тази група. Месечното покритие на радиостанциите в групата 46–54 г. показва горедолу същите тенденции – Хоризонт и Дарик са лидери по месечно, седмично и среднодневно покритие (30,0 % и 21,0 %). Тази група е интересна с ориентацията си към модерни и ретро музикални стилове, предлагани от N-Joy и Радио 1 Рок, към традиционния попфолк, предлаган от Веселина и музикалния микс на ФМ+. През май-юни 2010 г. месечното покритие на радиостанциите в групата 15–25 г. показва, че N-Joy вече е лидер на този пазар, следван от Fresh, Витоша, Вероника, City и Веселина. Дарик и Хоризонт остават много назад в скалата. Месечното покритие на радиостанциите в целевата група 26–35 г. не показва особени различия. Те се появяват в групата 36–45 г., когато Хоризонт заема втора позиция, плътно след Радио 1, само с три пункта разлика. Дарик и БГ радио се изравняват и заемат трето място, а N-Joy, Z-Rock и Веселина се подреждат от четвърто до шесто място. В тази група политематичните формати традиционно са водещи. В групата 46–54 г. Хоризонт и Дарик връщат позициите си и заемат първо и второ място. Останалата подредба в челната шестица не предизвиква въпроси – Радио 1, БГ радио, Веселина, ФМ+ и N-Joy. Социално-демографски профил на аудиторията В края на 2007 г. във възрастта 12–25 г. музикалните станции Веселина, Радио 1, Fresh, Вероника наистина са без конкуренция. Хоризонт и Дарик са изместени на пета и шеста позиция. Но Хоризонт бързо връща лидерското си място в групите 36–45 г. и +46 г., като в последната заедно с Дарик имат 43,0 % от аудиторията. Но дори в групата 26–35 г. Хоризонт и Дарик са на трето и четвърто място, което показва, че политематичните формати се харесват в повечето възрастови групи.

181


Полът не е толкова изразен диференциращ признак за разлика от възрастта, която разграничава вкусовете и съответно – медийните предпочитания. Най-голям дял от групата на висшистите слуша Хоризонт, Дарик, Радио 1, ФМ+, т.е. разделя интереса си между политематичните програми и популярните музикални станции. Хората със средно образование най-много слушат Хоризонт. Веселина печели сърцата на повечето слушатели с основно и по-ниско образование. По-образованите слушат станциите с политематичен формат за разлика от по-малко образованите. Хоризонт по традиция има най-висок дял в групите на пенсионерите и заетите в държавния сектор, служещите. Веселина – при незаетите, работниците, Дарик – при заетите в държавния и частния сектори, служещите, Радио 1 – при учащите и мениджърите. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите показва следните особености. Мъжете и жените активно слушат музикални и политематични станции, мъжете малко повече слушат Хоризонт и Дарик, а жените – музикалните станции. Най-младите, 15–25 г., харесват най-много Fresh, Вероника и Витоша. В групата на най-младите слушатели специализираните формати, найчесто музикално-информационни, са предпочитани, търси се разнообразието от музикални стилове. Политематичните формати не се харесват – Дарик е на 9 позиция, Хоризонт – на 16 позиция. Извън първата шестица остават много силни програми като Z-Rock, БГ радио, ФМ+, Алфа. Възрастта 26–35 г. променя слушателските вкусове и ги ориентира към модерния микс на Fresh, ретро шлагерите на Радио 1 Рок, диското и рока на NJoy. В групите 36–45 г. и 46–54 г. Дарик и Хоризонт остават без конкуренция. Възрастта определено разграничава предпочитанията към отделните формати и музикални стилове – в най-зрялата възраст общуването с радио задължително минава през новините, актуалната публицистика и коментара. След това се нарежда музиката, по възможност – разнообразна. Образованието, социалният и професионалният статус отграничават слушателските нагласи и избор – висшистите и работещите предпочитат Дарик и Хоризонт, хората с полувисше и средно образование – Вероника и Веселина, хората с основно и учащите – Вероника и Витоша, незаетите – Веселина. Радиослушането и изборът на отделна станция зависят най-много от възрастта, по-малко – от образованието, социалния и професионалния статуси. Промяната на възрастовия и социалния профил на слушателя влече след себе си и промяна в неговото радиоповедение. Слушането на радио във всеки етап от живота на човека отговаря на неговата социална програма, цели и потребности. Изборът на конкретна радиостанция, а също цялостното радиоповедение на човека зависят от социалната среда, националните особености, то минава през филтрите на възрастта и образованието, през статусите

182


на професията, които различно определят неговите радиовкусове и по-общо – медийните нагласи. През септември – ноември 2009 г. в групата на най-младите слушатели музикално-информационните станции остават много предпочитани, като най-често се търси разнообразието от музикални стилове. Политематичните формати не се харесват – Дарик е на 11 позиция, Хоризонт и Радио Варна – още по-назад. Младежките групи предпочитат разнообразната музика пред говорните форми, нагласите им към радиото минават основно през разнообразни музикални стилове. Какъв е социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите през 2009 г.? Полът все така няма толкова важно значение, разликите в слушането при мъжете и жените се движат около 2 пункта. Възрастта обаче е отграничаващ фактор – в отделните възрасти слушането и предпочитанията са различни. При 15–25 г. най-много слушатели имат музикалните станции Fresh, Вероника, N-Joy, Витоша. При възрастта 26–35 г. предпочитанията са горе-долу същите, но към тях се добавя шлагерното Радио 1. При 36–45 г. към шлагерите на Радио 1 и българските хитове на БГ радио се добавя информационно- музикалната мозайка на Дарик, а при 46–54 г. Хоризонт и Дарик по традиция са без конкуренция. Колкото повече напредва възрастта, толкова повече шансовете на политематичните формати нарастват и интересът на слушателите към новините, актуалнопублицистичните и коментарните предавания се увеличава. Образованието също е отграничаващ фактор, макар и по-слаб. Висшистите предпочитат Радио 1, БГ радио и Хоризонт, тези с полувисше и средно образование слушат най-много Веселина, Вероника и N-Joy. При слушателите с основно и по-ниско образование Fresh и Вероника са без конкуренция. Пообразованите се интересуват от музика, новини и публицистика, за по-малко образованите радиото е интересно най-вече с разнообразната музика, която те слушат по най-популярните музикални станции. Професионалният статус също оказва влияние върху предпочитанията – учащите слушат най-много Вероника, Fresh и N-Joy, работещите – Хоризонт, Дарик, БГ радио и Радио 1. Техните предпочитания се разполовяват между политематичните и музикалните формати, имащи шлагерно звучене. През май – юни 2010 г. социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите не показва отклонения – в групата на наймладите предпочитанията са към музикалните станции Fresh, Витоша и Energy NRJ, в групата 26–35 г. нагласите остават същите. Но в групите 36–45 г. и 46–54 г. Хоризонт и Дарик имат голямо превъзходство над музикалните станции. Хоризонт, Дарик, Радио 1 се предпочитат от висшистите, Веселина – от хората с полувисше, средно и основно образование Учащите слушат най-вече Fresh и Витоша, работещите – Хоризонт, незаетите – Веселина. С увеличаването на възрастта и образованието политематичните станции имат по-големи шансове пред музикалните. Социалният и професионалният

183


статус също отграничават едните от другите. Тези тенденции са устойчиви, те се запазват и в бъдеще. Пазарни дялове на радиостанциите В края на 2007 г. средно за ден от седмицата пазарът на националното градско население разпознава 26 радиостанции. 12 радиостанции държат 75,0 % от пазара, което показва, че радиосредата е конкурентна и пазарният натиск е особено висок. 26 радиостанции държат 25,0 % от него. Асиметричното развитие на градския радиопазар е очевидно. Първите три станции Хоризонт, Веселина и Дарик имат 45,4 % от него, а първите шест станции (още Радио 1, Fresh и ФМ+) имат около 60,0 % от пазара. Хоризонт е лидер по пазарен дял, средно за ден от седмицата той държи около една трета от него – 28,0 %, и запазва голямо разстояние от Веселина, която има 10,1 % пазарен дял. Това показва силата и влиянието на обществената радиопрограма сред слушателите от големите български градове. Част от това влияние се дължи на традицията на БНР в областта на радиокомуникацията, но друга част е повлияна от високото качество на програмата, от професионалните ѝ възможности за новини, публицистика, музика и развлечение. Интерес представляват данните за пазарните дялове на радиостанциите средно за ден от седмицата в отделните възрастови групи. При най-младите 12–25 г. преобладават музикалните станции за фолк, попфолк и шлагерна музика Веселина, Вероника, Радио 1, Fresh, Дарик и N-Joy (с дялове 12,5 % – 8,6 % – 7,6 % – 7,3 % – 7,2 % – 5,7 %). Единствената политематична станция, която тук има водещи позиции, е Дарик. В тази група първите три станции имат 28,7 % дял от пазара, а първите шест станции – 48,9 %. Това показва, че пазарът остава асиметричен и силно конкурентен. Но разликите в дяловете на първите станции не са особено големи, което говори за оспорвано състезание за спечелване на по-големи дялове. В групата 26–35 г. ситуацията е по-различна, тук водят станциите Веселина, Хоризонт, Fresh, Дарик, N-Joy и ФМ+ (с дялове 13,6 % – 8,7 % – 7,2 % – 6,9 % – 6,1 % – 4,9 %). Първите три станции имат общо 29,5 % пазарен дял, а първите шест – 47,4 %. Пазарът и в тази група остава много плътен и конкурентен, но с една основна разлика – политематичните национални програми Хоризонт и Дарик имат високи пазарни дялове, което при някои регионални аудитории се случва едва в следващите две групи – 36–45 г. и 46–54 г. Това показва, че при националните градски аудитории Хоризонт и Дарик имат много силни позиции във всички възрастови групи, с изключение на най-младите 15–25 г. В групата 36–45 г. първите шест станции Хоризонт, Радио 1, Веселина, Дарик, ФМ+ и N-Joy имат дялове, чиято амплитуда е много голяма (25,1 % – 13,1 % – 10,2 % – 7,8 % – 4,4 % – 4,3 %). Първите три станции държат близо половината пазар на градското население – 48,4 %, а първите шест станции – 65 % от него. Или пазарът най-общо се съсредоточава в шест основни станции,

184


конкурентният натиск е много силен. Безспорен лидер тук е Хоризонт, който е без конкуренция, той изпреварва Радио 1 с 12,0 %. Дарик също има високи пазарни позиции, което показва силното присъствие на политематичните формати и състезанието, което те водят с музикалните формати. В групата +46 г. асиметричността на пазара е още по-силно изразена – Хоризонт държи почти половината пазар с дял от 46,5 %, следван от Дарик, Веселина, Радио 1, ФМ+ и БГ радио с дялове от 7,9 % до 2,9 %. Разпределението на пазарните дялове тук е подчертано асиметрично – първите три станции имат общо 62,0 % от пазара, а първите шест станции – 73,1 % от него. Само Хоризонт държи почти половината пазар, което означава, че останалите пет станции си поделят около 27,0 %. Двете политематични програми Хоризонт и Дарик имат над половината пазар – 54,4 %, което показва голямото им превъзходство в националната градска аудитория. Но и потвърждава правилото, че с напредване на възрастта има консолидиране на слушателските предпочитания към определени (предимно политематични) станции и формати, чийто пазарен дял е значителен. За периода 2008–2010 г. в групата 15–25 г. радиоситуацията в национален мащаб изглежда така: през 2008 г. Радио 1 води по аудитория, следвано от Витоша и N-Joy, а по пазарен дял първите три позиции са за Витоша, Вероника и N-Joy. Това показва, че Радио 1 пазарно не се позиционира добре в групата на най-младите. Но през 2010 г. позиционирането по аудитория и пазарен дял при някои музикални станции започва да се изравнява. Ето защо N-Joy и Fresh водят и по двата показателя. Радио 1, Витоша и N-Joy имат сумарно по-висок рейтинг, отколкото общия пазарен дял на Витоша, Вероника и N-Joy. За 2008 г. общите дялове (по индексите аудитория и пазарен дял) на трите водещи станции са: 42,3 % и 27,4 %; за 2009 г. те са 42,5 % и 27,4 %; за 2010 г. – 44,3 % и 28,3 %. Или разликата се движи около 15,0 % в полза на покритието по аудитория. Данните в групата 26–35 г. са аналогични, но с няколко разлики – Радио 1 през 2008 г. и 2010 г. се налага като лидер по аудитория и пазарен дял, следвано от N-Joy, което има силни позиции и по двата индекса. Веселина през 2009 г. също показва много добри позиции по тези два индекса. Данните в групата 36–45 г. вече са по-различни – политематичните национални програми тук имат много добри позиции, най-вече Дарик, малко по-слабо – и Хоризонт. И тук трите водещи станции по аудитория не съвпадат със станциите, които водят по пазарен дял. Единствено Радио 1 държи лидерските позиции и по двата индекса, докато Дарик и Хоризонт постоянно сменят местата си. Данните в групата 46–54 г. са коренно различни. Хоризонт е безспорен лидер по аудитория и пазарен дял, той единствен държи лидерските позиции по двата индекса, следван най-често от Дарик или Радио 1. Единствено в тази група не се регистрира разминаване на програмите, които са водачи по тези два индекса. Вероятно защото Хоризонт тук е лидер.

185


Как изглежда класирането по заемани позиции (първо, второ и трето място) при трите водещи радиостанции (по индекси аудитория и пазарен дял) в периода 2008–2010 г.? Радио 1 е безспорният лидер в последните три години с 20 позиции, от които 11 позиции – първо място. Успехът, който постига тази шлагерна програма в последните години, наистина е много голям. N-Joy убедително е на второ място с 13 позиции, от които 5 позиции – първо място. Дарик, с малка разлика, остава трети с 12 позиции, от които 1 позиция е на първо място, а 7 позиции са на второ място. Това е отлична оценка за търговската програма с национален обхват, което показва много доброто ѝ развитие, качеството на нейните предавания. Хоризонт остава на четвърто място с 9 позиции, от които със 7 позиции е на първо място. Това показва, че двете политематични национални програми заемат високите трето и четвърто място, което е много добра оценка на слушателите за тяхното качество. Витоша, Energy NRJ и Fresh са от пето до седмо място, съответно с 6, 4 и 3 позиции. Вероника, Z-Rock и City са на осмо място. Следователно сумарното класиране на радиопрограмите по индексите аудитория и пазарен дял показва две основни тенденции: шлагерните станции и тези, които излъчват диско и попрок, са много желани от слушателите, те са отлично маркетирани. Двете водещи политематични станции остават малко по-назад, но също имат отлично позициониране. След тях се подреждат някои музикални станции, които излъчват съвременна музика, която младите особено харесват. В общия рейтинг музикалните станции значително преобладават над политематичните, което показва, че по тези два индекса именно те са водещите. Сумарни позиции: Аудитория и пазарен дял: 2008–2010 г. 15–25 г., 26–35 г., 36–45 г. и 46–54 г. 2008–2010 г. 15–25 г. Аудитория 2008 г. Радио 1 Витоша N-Joy 2009 г. N-Joy Fresh City 2010 г. N-Joy Fresh Витоша

186

Пазарен дял Витоша Вероника N-Joy N-Joy Радио 1 NRJ N-Joy Fresh NRJ


2008–2010 г. 26–35 г. Аудитория 2008 г. Радио 1 Веселина N-Joy 2009 г. Радио 1 N-Joy Витоша 2010 г. Радио 1 N-Joy NRJ 2008–2010 г. 36–45 г. Аудитория 2008 г. Дарик Хоризонт Радио 1 2009 г. Радио 1 Дарик N-Joy 2010 г. Радио 1 Хоризонт Дарик 2008–2010 г. 46–54 г. Аудитория 2008 г. Хоризонт Дарик Радио 1 2009 г. Хоризонт Дарик Радио 1

Пазарен дял Радио 1 Z-Rock N-Joy N-Joy Радио 1/Витоша NRJ Радио 1 N-Joy Витоша

Пазарен дял Радио 1 Дарик Веселина Радио 1 Дарик Веселина Радио 1 Дарик Хоризонт

Пазарен дял Хоризонт Радио 1 Дарик Хоризонт Радио 1 Дарик

187


2010 г. Хоризонт Дарик Радио 1

Хоризонт Радио 1 Дарик

Сумарни позиции. Аудитория и пазарен дял. 2008–2010 г. 15–54 г. Интерес представляват данните, сравняващи редовните аудитории на отделните радиостанции и тяхното маркетингово поведение. Предлагат се пет водещи маркетингови позиции, които определят едно или друго поведение на аудиторията. Първата е, че всеки потребител обича да опитва новите марки, дори и да е удовлетворен от това, което ползва. Можем да наречем този потребител пътешественик. Втората е, че рекламата на даден продукт поощрява потребителя да опита рекламирания продукт. Можем да определим този потребител като медийно зависим. Третата е, че за потребителя е важно да купи най-доброто, независимо от цената. Този потребител несъмнено е ценностно ориентиран. Четвъртата е, че потребителят смята, че българските стоки не са по-лоши от вносните. Този потребител има силна национална ориентация. Петата е, че когато избира какво да купи, за потребителя найважното е марката. Този потребител е подвластен на имиджа, който марката носи със себе си. Редовните аудитории на повечето радиопрограми, от политематични до музикални, имат силна национална ориентация, на първо място, те предпочитат българското пред чуждото. На второ място, те обичат пътешествията, ето защо не се страхуват да опитват новите марки, вътрешно са готови за промяна. На трето място, те са медийно зависими, техният вкус и избор се влияе от рекламата, пропускана през разнообразните медийни канали. На четвъртото място се подрежда ценностната ориентация, важното е да купиш

188


най-доброто, независимо от цената. На пето място, редовната аудитория наймалко се впечатлява от марката, когато избира какво да купи. Или слушането на радио се оказва условие за зряло маркетингово поведение, което по-малко се влияе от рекламата или марката, и повече – от националните стоки и възможността постоянно да се опитват новите марки. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. в групата 15–25 г. се забелязва голяма динамика при пазарните дялове на радиостанциите. Шест радиостанции –Витоша, Вероника, N-Joy, NRJ, Веселина и Радио 1, държат 51,2 % от пазара, но с твърде малки разлики от един до два пункта. При най-младите Дарик остава на осма позиция по пазарен дял, а Хоризонт – на 19 позиция. Пазарът е силно асиметрично развит – 15 радиостанции държат 90,0 % от градския радиопазар, а 22 станции си поделят 10,0 % от него. Между тях са такива интересни програми и утвърдени формати като ФМ+, БГ радио, Deutsche Welle. Конкурентният натиск е особено висок – пазарът на градското население различава 37 радиостанции, което е значителен факт. В групата 26–35 г. Радио 1, Z-Rock, N-Joy, Energy NRJ, Витоша и Дарик водят по пазарни дялове, но с малки разлики от един до три пункта. Общо те държат около 46,0 % от пазара, 16 радиостанции имат 87,0 % от пазара, а 25 радиостанции – 13,0 % от него. Градският пазар в тази група разпознава 41 радиостанции, което говори за голяма сегментация и повишена избирателност от страна на слушателите. Това е социално най-активната възраст, в която слушателите имат завършено образование, професия, ценностни нагласи и медийни предпочитания. В групата 36–45 г., независимо от отличното си месечно покритие, политематичните формати отстъпват на музикалните по пазарни дялове – Радио 1 е лидер по пазарен дял, а Дарик остава втори с разлика от три пункта. Веселина, Хоризонт, БГ радио и N-Joy заемат от трето до шесто място, с незначителни разлики помежду си. Пазарът в тази група разпознава 39 радиостанции, той е асиметрично развит, а оттук – и силно конкурентен. Първите шест радиостанции сумарно имат над 50,0 % от пазара, 14 радиостанции – 81,0 %, а 25 радиостанции си поделят 19,0 % от него. Или с напредването на възрастта нарастват предпочитанията към различни радиостанции. Това усилва раздробяването на пазара и относителното намаляване на пазарните дялове на отделните станции. В групата 46–54 г. зрялата възраст обуславя богатство и разнообразие на слушателските предпочитания, но и ясно дефинирани ценностни нагласи. И в тази група пазарът остава асиметрично развит и конкурентен, той разпознава 41 радиостанции. Първите шест в рейтинга Хоризонт, Радио 1, Дарик, Веселина, ФМ+ и Радио 1 Рок държат над 60,0 % от пазара. 15 радиостанции държат 83,0 %, а 26 радиостанции – 17,0 % от него. Но в тази внушителна група влизат такива интересни станции и формати като Романтика, Fresh, Фокус. През септември – ноември 2009 г. радиостанциите, които водят по пазарни дялове в тази група, са същите, с леки размествания. N-Joy, Радио 1, Energy NRJ, Fresh, Вероника, Витоша и Веселина заемат челните места, при

189


много оспорвана конкуренция и пренебрежимо малка разлика от половин пункт. Нещо повече дори – Радио 1, EnergyNRJ и Fresh са на второ място с равни пазарни дялове, което ясно показва оспорваната конкуренция между тях. 13 радиостанции държат 82,0 % от пазара, докато 23 радиостанции имат 18,0 % от него. Между тях са такива интересни станции като БГ радио, Star FM, Атлантик, Алфа, ФМ+, Хоризонт. Състезанието за националната градска радиоаудитория е много трудно и оспорвано. В групата на най-младите първите шест радиостанции държат държат 50,0 % от пазара. В групата 26–35 г. 13 радиостанции държат 78,0 % от радиопазара, 25 радиостанции държат 22,0 % от него. Между тях са станции като Star FM, Атлантик, City, Фокус, Алфа. Групата 36–45 г. не показва особени размествания. Те се случват едва при месечното покритие на радиостанциите в групата 46–54 г., в която преобладават Хоризонт и Дарик със значителна разлика помежду си (33,6 % към 24,8 %). Останалите четири позиции не показват нещо различно – Веселина, Радио 1, БГ радио и ФМ+ са водещите музикални формати при вкусовете на зрелите слушатели. Пазарните дялове на радиостанциите (средно за седмицата) показват, че Хоризонт е водещият лидер, отстоянието между него и Радио 1 е около пет пункта. Дарик е на трета позиция, а Веселина, БГ радио и ФМ+ са от четвърта до шеста. От 2001 г. насам Хоризонт неизменно е лидер в тази група, тази тенденция се запазва. Пазарът остава все така асиметричен – 13 радиостанции си поделят около 81,0 % от него, а 25 радиостанции – 19,0 %. Но между тях са такива известни радиоформати като Z-Rock, Fresh, Романтика, Jazz FM, Melody, City. Първите шест радиостанции имат много висок пазарен дял – над 70,0 %, което показва ясно изразени и устойчиви предпочитания на слушателите в тази група. Витоша 6,6%

Веселина 5,7%

City 4,5%

Радио 1 Рок 4,0%

Z-Rock 3,4%

The Voice 3,2%

Радио 1 8,0%

БГ Радио 3,0%

Вероника 8,2%

Дарик 2,7%

ENERGY (NRJ) 9,0%

Други 22,5% Fresh 9,4%

N-joy 9,9%

Пазарни дялове на радиостанциите. Средно за ден от седмицата. Възраст 15–25 г. Май-юни 2010 г.

190


През май – юни 2010 г. в групата 15–25 г. пазарният дял на радиостанциите показва превъзходството на N-Joy и изместването на Веселина от радио Energy NRJ. Радиопазарът в тази група разпознава общо 35 радиостанции, първите три в рейтинга – N-Joy, Fresh и Energy NRJ, имат 28,3 % от целия пазар, а първите шест радиостанции държат 53,5 % от него. Асиметричността на пазара се запазва, както и в другите периоди и възрастови групи. 13 радиостанции имат 77,0 % от пазара, а 22 радиостанции – останалите 23,0 %. Между тях са някои водещи станции като Алфа, Атлантик, ФМ+, Star FM, Фокус. Радиопазарът на градското население в България видимо е пренаситен, плътен и асиметричен. Над половината от него се разпределя между шест големи радиопрограми N-Joy, Fresh, Energy NRJ, Вероника, Радио 1 и Витоша, чиито дялове се движат между 9,9 % и 8,0 %. Това са големи музикални вериги, които налагат модерни стилове, особено харесвани от най-младите – поп, денс, етнопоп, ритмик поп, ритъм и блус, соул, фънк, рап, гръндж, дърти диджей стил, ърбан, ню рок, модерен рок, класически рок (N-Joy), класически хитове, златни шлагери от 60-те и 70-те г., хитове от 90-те г. на 20 век, мелодична музика, селекция на поп и рок музика, триминутни класически пиеси от Моцарт, Вивалди, Чайковски, Верди (Радио 1), рок и поп хитове, ритмична танцувална музика, ритъм енд блус, хип-хоп (Витоша). Как се преразпределят дяловете между водещите станции в тази група за времето от 2007 г. до средата на 2010 г.? N-Joy и Fresh са големите печеливши, които прибавят към дяловете си съответно 4,2 % и 2,1 %. Големите губещи са Веселина и Дарик, които намаляват дяловете си с 6,8 % и 4,5 %. На пазара излиза нов играч – радио Energy NRJ, което е предишното радио Спорт на оператора „Р-22“ ЕООД, с лицензии за София, Бургас, Варна и Пловдив, предишното радио Пристис в Шумен и Русе, радио Зиг-Заг във Велико Търново на оператора „Нет ФМ“ ЕООД и предишното радио „Бъдин“ на оператора „Пардонови“ ООД. Така формирано радио Energy NRJ променя пазарната ситуация и влиза в челната тройка по пазарен дял. Разпределението на пазарните дялове в групата 26–35 г. следва обичайната логика – пазарът разпознава общо 36 станции, от които 13 станции имат 80,0 % дял, а 23 станции – 20,0 % дял. Или пазарът в тази група остава твърде плътен, асиметричен и конкурентен. Първите три станции – Радио 1, N-Joy и Витоша, държат почти една трета от него – 23,0 %, а първите шест станции (още Вероника, Fresh и Energy NRJ) имат половината – 48,0 %. Дарик и Хоризонт са извън челната шестица, те са назад в скалата. Първите станции по месечно покритие почти съвпадат с тези по пазарен дял с изключение на Вероника, която е на десето място по месечно покритие и на пето място по пазарен дял. Как се преразпределят дяловете между водещите станции за времето от 2007 г. до средата на 2010 г. в групата на зрелите слушатели 26–35 г.? От пазарната листа през 2010 г. отпадат старите лидери Веселина, Хоризонт, Дарик, ФМ+ и на тяхно място влизат нови играчи – Радио 1, Витоша, Вероника,

191


Energy NRJ. Това показва динамиката в слушателските предпочитания. Политематичните формати на Дарик и Хоризонт загубват лидерските си позиции и остават назад в скалата. При новото разпределение на дяловете най-големият победител е N-Joy, който прибавя 3,5 % към своя дял, а големите губещи са Веселина и Хоризонт, които стопяват дяловете си с 7,8 % и 5,0 %. Или националната картина на слушателските предпочитания при градското население в тази група динамично се променя само за няколко години. Новите лидери са музикалните вериги Радио 1, N-Joy и Витоша, които налагат други по-съвременни и модерни музикални стилове, явно много харесвани от младите, активно работещи хора. Музикалните градски вкусове търпят бързи промени в тези години, наблюдава се отлив от политематичните програми, които губят водещите си позиции сред слушателите от тази възраст. В групата 36–45 г. разпределението между пазарните дялове дава предимство на Радио 1, Дарик, Хоризонт, N-Joy, Веселина и Z-Rock. Това осигурява водещи позиции както на музикалните вериги, така и на политематичните програми. Пазарът е много широк, той разпознава 39 станции. Първите 13 от тях имат 81,0 % дял, а другите 26 станции – 19,0 % дял. Пазарът на големите градски аудитории е все така асиметрично развит, той остава силно конкурентен. Първите три станции Радио 1, Дарик, Хоризонт имат общ дял от 28,6 %, а първите шест станции (още N-Joy, Веселина и Z-Rock) – 49,5 %. Шест станции фактически държат половината пазар, а останалите 33 станции – другата половина от него. Няма съмнение, че при толкова висок конкурентен натиск пазарните дялове на тези 33 станции се стопяват. Пазарният натиск върви от големите музикални формати към Хоризонт, който за периода от 2007 г. до 2010 г. свива дела си с 17,4 %, но и към Веселина, която го намалява с 2,8 %. N-Joy прибавя към своя дял 3,2 % и влиза в челната шестица. От нея отпада ФМ+ (от 5-то отива на 12-то място), макар че запазва своя дял. Общото преразпределение на дяловете на другите играчи, главно на Хоризонт, преподрежда пазарната картина. В групата 46–54 г. пазарът разпознава 35 станции. 13 станции имат 81,0 % от пазара, а 22 станции – 19,0 % от него. Първите три станции – Хоризонт, Радио 1 и Дарик, имат 39,0 % пазарен дял, първите шест станции (още Веселина, БГ радио и ФМ+) имат 57,3 % дял, което означава, че те сумарно държат над половината пазар. На останалите 29 станции се пада другата половина. Но двете политематични програми Хоризонт и Дарик имат общ дял от 26,7 %, което е една трета от пазара. Тяхното лидерство в тази група слушатели е неоспоримо. В изминалите години пазарът в тази група не променя основните си предпочитания – първите шест станции остават едни и същи, което е рядко срещана закономерност. Но те променят местата и дяловете си. Хоризонт запазва лидерското си място, но загубва огромна част от пазарния си дял – 29,7 %. Обществената програма отстъпва две трети от своя дял на други големи играчи – Радио 1, БГ радио, Дарик и ФМ+, които повишават своите дялове

192


(със 7,2 %, 3,2 %, 2,0 %, 1,8 %). Радиокартината остава почти същата, но пазарните дялове се разпределят с по-малки разлики, което я прави по-равномерна и хармонична. Национална аудитория 2007–2010. Market Links Видове изследвания. Day after recall – какво слушахте вчера, пряко лично интервю, 1204 респонденти +15 г., национално представителна извадка по населено място, възраст и пол. Речник на параметрите: месечен обхват % – делът на населението +15 г., слушали дадена радиостанция веднъж месечно. Пазарен дял % – дял от общото радиослушане, падащо се на дадена радиостанция, което се изчислява на база на среднодневния обхват и среднослушаните минути. Индекси: Месечен обхват на радиостанциите, социално-демографски профил на аудиторията, пазарен дял на радиостанциите. Месечен обхват на радиостанциите Хоризонт води по месечен обхват при националната аудитория 15 г.+, като разликата между него и втората позиция за Веселина е твърде голяма (32,3 % към 23,9 %). Третата позиция остава за Дарик, след това се подреждат някои особено популярни музикални вериги като Вероника, Fresh, Energy NRJ и Радио 1 (от 12,8 % до 10,6 %). По-назад в скалата следват Витоша, N-Joy, БГ радио и City (от 9,6 % до 7,2 %). Това показва няколко основни тенденции: Националната радиоаудитория все още предпочита политематичните формати на националните програми Хоризонт и Дарик, които остават много влиятелни за слушателските вкусове в първото десетилетие на новия век. Това се дължи на тяхното качество и жанрово разнообразие, но и на факта, че Хоризонт извърши голяма промяна на програмните си линии, стартира нови предавания, направи нова и модерна опаковка. В периода 2008–2010 г. аудиторията на Хоризонт запазва стабилни стойности над 32,0 %, а програма Христо Ботев на БНР се движи в стойности между 5,0 % и 7,0 %. Дарик разви в бурните години на прехода програмата си чрез бързи новини, живи предавания, силно злободневна публицистика, които му създадоха авторитет и лоялни слушатели. Големите музикални вериги Веселина, Вероника, Fresh, Energy NRJ, Радио 1 доминират музикалните предпочитания на националната аудитория. Слушателският интерес се колебае между поп и етнофолка, диско и рок музиката, както и неувяхващите шлагери, които винаги имат своите верни почитатели. Музикалните станции у нас стават все повече, те поднасят музика от различни стилове и жанрове, което възпитава публиката и формира нови лоялни слушатели. Друга група музикални вериги като Витоша, N-Joy, БГ радио и City също се подреждат високо в скалата. Това говори за силната конкуренция и плътност на радиопазара в големите градове. Разликите в рейтингите са

193


твърде малки, понякога под един пункт. Аудиторията е принудена постоянно да избира между много на брой и относително равностйни по качество музикални станции, което действително я прави всеядна. Тя постоянно слуша много на брой станции, които излъчват музика от различни години, жанрове и видове, както и златни хитове, с които всяко десетилетие е богато. Социално-демографски профил на аудиторията Полът не е толкова силен индикатор, при по-голяма част от анкетираните националната радиоаудитория се изравнява по пол. Аудиторията на програма Христо Ботев на БНР е предимно мъжка. За разлика от пола, възрастта е много силен индикатор – има относително равномерно разпределение на националната аудитория в отделните възрастови групи – тя е най-голяма в групата + 55г. – 27,3 %, в групите 15–24 г. и 35–44 г. – 20,2 % и 20,3 %. В останалите две групи аудиторията се движи в стойности между 15,0 % и 17,3 %. Или най-запалените радиослушатели са предимно най-младите и хората в пенсионна възраст. При Хоризонт възрастта неравномерно разпределя неговата аудитория. В средата на 2010 г. 63,6 % от нея са хора на възраст +55 г., устойчива тенденция, която се улавя през годините. Двете възрастови групи, които активно участват в структурата на неговата аудитория, са 35–44 г. и 45–54 г. (12,2 % и 15,2 %). Що се отнася до младите слушатели – 15–24 г. и 25–34 г., те имат малък дял в нея (3,3 % и 5,6 %). Около 79,0 % от аудиторията на Хоризонт е във възрастта +45 г., което показва, че при националната програма има дефицит от млади слушатели. При аудиторията на програма Христо Ботев възрастовата картина е сходна. За разлика от Хоризонт аудиторията на Дарик е относително равномерно разпределена по възрастови групи – хората над 55 г., и при нея е най-големият сегмент – 36,2 %, но една четвърт от нея е в групата 35–44 г. Групите на най-младите слушатели 15–24 г. и 25–34 г. имат сравнително високи стойности (9,5 % и 15,5 %). Образованието също е индикатор за профила на аудиторията. Хората със средно и висше образование са по-активни слушатели от тези с основно образование. При аудиториите на Хоризонт, Христо Ботев и Дарик слушателите със средно образование преобладават, те обикновено са над 60,0 % от аудиторията, една четвърт от нея са слушатели с висше образование, а тези с основно образование са между 9,0 и 16,0 %. Населеното място също е индикатор за профила на радиоаудиторията. На база всички респонденти радиоаудиторията у нас е предимно градска (73,4 %) и много по-малко селска (26,6 %). Това разпределение се възпроизвежда и при националните политематични програми – Хоризонт, Христо Ботев и Дарик. При Хоризонт и Христо Ботев две трети от техните аудитории са градски и една трета са селски, при Дарик градската аудитория е малко по-голя-

194


ма – три четвърти. Слушането на радио е в привилегията най-вече на големите градски аудитории. Ползването на интернет е интересен индикатор, защото показва новият профил на националната радиоаудитория. В средата на 2010 г. около 60,0 % от нея редовно и често ползва мрежата. 49,8 % от слушателите на Дарик редовно и често ползват интернет. При Хоризонт и Христо Ботев тези данни са 32,1 % и 30,2 %. Групата на слушателите, които не ползват интернет, все още е висока за слушателите на Хоризонт и Дарик (58,5 % и 36,0 %). Пазарен дял на радиостанциите През 2010 г. Хоризонт води по пазарен дял в националната аудитория, той държи една трета от националния пазар – 22,9 %. Неговият пазарен дял е най-голям в делничните дни, от понеделник до петък е 23,9 %, в събота има известен спад, а в неделя има увеличение – 26,3 %. Пазарните позиции на Хоризонт равномерно се разпределят през седмицата с изключение на събота. От средата на 2008 г. до средата на 2010 г. пазарният му дял се движи между 18,3 % и 24,3 %, което показва действителното влияние на програмата. Националният радиопазар остава много конкурентен и асиметричен. Първите три станции по пазарен дял Хоризонт, Веселина и Fresh имат 40,3 % пазарен дял, а първите шест станции (още Радио 1, Дарик и БГ радио) имат общо 55,9 % дял. За останалите 10 станции, които пазарът разпознава, остават 44,0 % дял. Битката е между политематичните и музикалните формати, но Хоризонт неизменно води по пазарен дял, все едно с какви социологически методи националната аудитория се изследва. Това е много характерно за групата 46– 54 г., в която Хоризонт наистина е без конкуренция. Разнообразните музикални станции и високият конкурентен натиск водят до все по-голямо раздробяване на пазара. То е, защото аудиторията постоянно търси нещо ново и различно – интересни програмни решения, музикални подборки, провокативна анимация, която особено се предпочита от младежките публики. Радиопазарът в първото десетилетие на новия век има свои шансове за развитие, за търсене на нови ниши в програмирането и анимацията, за промяна на музикалните стилове и в крайна сметка – за възпитание на вкусовете на радиоаудиторията.

9.2. Аудитория на Българското национално радио. TNS/tv plan и Market Links 9.2.1. TNS/tv plan Видове изследвания Ноември 2007: Радио и преса, дневников панел, представителен за градското население, 840 души 12–75 г.; ноември 2008 – януари 2009: метод Day after recall, 5372 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.

195


в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор; септември – ноември 2009: метод Day after recall, 5372 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г. в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор, Велинград; май – юни 2010: метод Day after recall, 2510 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г. в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора, Плевен, В. Търново, Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Габрово, Видин, Монтана, Кърджали, Ловеч, Разград, Смолян, Перник, Казанлък, Търговище, Карлово, Нова Загора, Троян, Карнобат, Балчик, Разлог, Несебър, Тетевен, Банско, Приморско, Априлци, Ябланица, Обзор, Велинград. Индекси: покритие на радиостанциите, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Покритие на радиостанциите Програма Хоризонт на БНР се възприема от слушателите като универсална, голяма част от тях я слушат всеки ден, без значение дали живеят в малки или големи селища, дали са добре или зле образовани. Неговите редовни слушатели са хората на възраст 46–54 г., заетите в частния сектор, работещи и домакини. Хоризонт е национална радиопрограма, която в това десетилетие е без конкуренция в националния ефир. От 2001 г. до 2007 г. Хоризонт е водещ лидер, той има 30,0 % национална аудитория, като разстоянието между него и втората позиция за Дарик е над 24,0 %. В полето на масовите нагласи Хоризонт е националната програма, която българският слушател отъждествява с официалната позиция на държавата, задължителна част от системата на националната ѝ сигурност. Топ 3 радиостанции Национални аудитории 2001–2010 г. TNS/tv plan Хоризонт 32,4 2001 г. Дарик 11,0 Веселина 9,0 Хоризонт 27,9 2002 г. Дарик 7,4 Веселина 6,9

196


2003 г.

Хоризонт Дарик Веселина Хоризонт 2004 г. Веселина Дарик Хоризонт 2005 г. Веселина Дарик Хоризонт 2006 г. Веселина Дарик Хоризонт 2007 г. Веселина Дарик Хоризонт 2008 г. (36–54 г.) Дарик Радио 1 Хоризонт 2009 г. (36–54 г.) Дарик Радио 1 Хоризонт 2010 г. (46–54 г.) Дарик Радио 1

32,0 7,6 5,9 23,3 6,9 5,0 26,3 10,9 6,5 40,1 37,3 12,3 21,1 7,9 7,3 24,6 21,4 17,7 23,2 21,2 17,5 28,3 21,5 14,9

През 2010 г. Хоризонт убедително води при националната аудитория, като разликата между него и второто място за Веселина е голяма (32,3 % към 23,9 %). Третата позиция остава за Дарик. След това се подреждат Вероника, Fresh, Energy NRJ и Радио 1. Това показва няколко основни тенденции: националната аудитория все още предпочита политематичните формати, най-добре представени от Хоризонт и Дарик, които остават много влиятелни за слушателските вкусове. Това се дължи на тяхното качество и жанрово разнообразие, но и на факта, че Хоризонт направи голяма промяна в програмните си линии, стартира десетки нови предавания, промени общото звучене, анимацията, водещите. Данните показват, че медийното поведение на слушателя е подвластно на технологичните новости. Ползването на интернет създава модерен профил на националната градска аудитория. В средата на 2010 г. около 60,0 % от нея редовно си служи с мрежата. Слушателите на Дарик и Хоризонт са твърде запознати с технологичните новости – съответно 49,8 % и 32,1 % от тях редовно и често ползват интернет. Тепърва ще се случва голямата технологична революция, свързана с цифровизирането на радио- и телевизионното разпространение на програми, с въвеждането на нелинейните услуги в потребителската медийна кошница, с разширяването на слушането на радио онлайн.

197


Топ 5 национални радиостанции Кои са петте водещи радиостанции на изминалото десетилетие, които най-много са заемали първите места в рейтинга? Данните на TNS/tv plan за националната аудитория са общи до 2007 г., а от 2008 г. насам те се дават през основните възрастови групи. За целите на тази класация в периода 2001–2007 г. са проследени радиостанциите, заемащи от първо до трето място в рейтинга по национална редовна аудитория, а за 2008–2010 г. – радиостанциите, заемащи от първо до трето място по национална редовна аудитория в основните възрастови групи, което гарантира обективността на получените резултати.

Топ 5 радиостанции. Национални аудитории 2001-2010 г. Първи позиции по таргет групи. TNS/tv plan. Хоризонт има десет първи позиции в рейтинга и е безспорен лидер на десетилетието в националния радиоефир. Радио 1 е на второ място с шест първи позиции. Дарик е на трето място с четири първи позиции, Веселина е на четвърто място с три първи позиции, N-Joy е на пето място с две първи позиции. Хоризонт неизменно е пръв в рейтингите от 2001 г. до 2007 г. В периода 2008–2010 г. той постоянно е лидер по аудитория и пазарен дял в групата 46–54 г. Топ 3 радиостанции в София, Пловдив, Варна и Бургас Кои са трите водещи радиостанции в последното десетилетие в най-големите български градове? В София превъзходство имат големите национални политематични програми. От 2001 г. до 2007 г. Хоризонт е водещ лидер по редовна аудитория с рейтинг, който се движи от 26,3 % до 13,7 %. През 2008–2010 г. в групата 46–54 г., в която са най-верните му слушатели, той отново е лидер с рейтинг от 26,0 % до 27,1 %. Дарик неизменно е на втора позиция, с изключение на 2004 г., когато бива изместен от Веселина. Това потвърждава силата и влиянието на политематичните формати сред най-голямата градска аудитория в страната. Трета позиция заема много популярната музикална верига Веселина, която от

198


2002 до 2007 г. постоянно е на второ или трето място. Или най-голямата градска радиоаудитория разделя предпочитанията си между националните политематични програми, които предлагат новини, актуална публицистика, бързи репортажи, спорт и музика и една особено популярна музикална програма за поп и етнофолк. Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001–2010 г. TNS /tv plan София Хоризонт 26,3 2001 г. Дарик 24,9 ФМ+ 20,2 Хоризонт 19,1 2002 г. Дарик 15,1 Веселина 14,4 Хоризонт 18,5 2003 г. Дарик 17,1 Веселина 16,9 Хоризонт 18,2 2004 г. Веселина 17,1 Дарик 14,3 Хоризонт 24,4 2005 г. Дарик 15,0 ФМ+ 14,1 Хоризонт 32,5 2006 г. Дарик 26,0 Веселина 20,6 Хоризонт 13,7 2007 г. Дарик 8,2 Веселина 6,7 Хоризонт 26,0 2008 г. 24,3 (46–54 г.) Дарик Радио 1 23,3 Хоризонт 27,7 2009 г. 26,6 (46–54 г.) Дарик Радио 1 17,2 Хоризонт 27,1 2010 г. 23,8 (46–54 г.) Дарик Радио 1 17,2

В Пловдив радиокартината на десетилетието е друга. Радио Ритмо пет години е лидер в рейтинга, следвано от Радио 1, което е водещо в последните

199


четири години, и Веселина, която е лидер в далечната 2002 г. Позициите на Хоризонт в града на тепетата са по-слаби – пет години той е на второ или трето място. Видимо специализираните музикални формати за златни хитове, шлагери, попфолк и етнофолк тук са повече желани.

2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г.

Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001–2010 г. TNS/tv plan Пловдив Ритмо Веселина ФМ+ Веселина Ритмо Хоризонт Ритмо Веселина Сити Ритмо Хоризонт Веселина Ритмо Хоризонт Веселина

2006 г. 2007 г. 2008 г. (40–54 г.) 2009 г. (40–54 г.) 2010 г. (40–54 г.)

Ритмо Хоризонт Сити Радио 1 Веселина Хоризонт Радио 1 Веселина Дарик Радио 1 Атлантик БГ радио Радио 1 Атлантик БГ радио

18,8 12,9 11,1 18,5 16,5 15,3 19,4 14,8 14,3 22,4 19,1 16,6 20,6 15,3 14,3 17,4 15,1 13,6 17,0 16,1 14,3 26,9 17,8 17,6 29,7 18,9 17,0 30,2 16,8 16,3

Във Варна радиокартината също е различна – Хоризонт и радио Браво си поделят първото място с лидерски позиции – всяко по три години. Веселина и Радио 1 също поделят второто място с лидерски позиции – всяко по две години. Радио Варна, регионалната станция на БНР, шест години е на второ

200


или трето място. В рамките на десетилетието относителната тежест и присъствие на програмите на БНР остават много високи в морската ни столица. Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001-2010 г. TNS/tv plan Варна Хоризонт 19,9 2001 г. РРС Варна 18,8 Браво 10,5 Хоризонт 22,9 2002 г. РРС Варна 22,4 Сити 15,0 Хоризонт 20,2 2003 г. Браво 19,8 РРС Варна 18,1 Браво 18,5 2004 г. Хоризонт 18,0 РРС Варна 17,3 Браво 21,1 2005 г. РРС Варна 20,7 Хоризонт 16,5 Браво 24,7 2006 г. Хоризонт 16,3 РРС Варна 15,3 Веселина 20,2 2007 г. Браво 18,2 Хоризонт 16,6 Веселина 24,6 2008 г. 23,2 (36–54 г.) Радио 1 Хоризонт 19,1 Радио 1 23,4 2009 г. 18,0 (36–54 г.) Хоризонт БГ радио 17,0 Радио 1 25,3 2010 г. 20,2 (36–54 г.) БГ радио Хоризонт 19,2

В Бургас радиокартината е по-близка до тази в столицата. Хоризонт е водещ лидер на десетилетието, той има четири първи и шест позиции – второ и трето място. Веселина и Радио 1 си поделят второто място с лидерски позиции – всяко по три години. Веселина изпреварва Радио 1 с шест позиции – второ и трето място, което показва, че предпочитанията на слушателите са предимно в нейна полза.

201


Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001–2010 г. TNS/tv plan Бургас Хоризонт 29,3 2001 г. Веселина 27,4 Атлантик 16,3 Веселина 26,6 2002 г. Хоризонт 24,2 ФМ+ 13,2 Хоризонт 27,9 2003 г. Веселина 21,7 Атлантик 20,2 Веселина 20,7 2004 г. Хоризонт 18,6 Витоша 17,0 Хоризонт 22,7 2005 г. Веселина 18,2 Радио 1 16,2 Хоризонт 17,3 2006 г. Веселина 16,4 N-Joy 12,6 Веселина 21,2 2007 г. Хоризонт 19,7 N-Joy 13,5 Радио 1 21,5 2008 г. (36–54 г.) Хоризонт 20,2 Веселина 19,5 Радио 1 26,5 2009 г. (36–54 г.) Хоризонт 21,5 Веселина 18,3 Радио 1 24,3 2010 г. (36–54 г.) БГ радио 21,1 Хоризонт 20,7

Изследванията на TNS/tv plan показват още, че в това десетилетие Хоризонт е безспорен лидер и в други градски аудитории като Русе, Велико Търново и Плевен, което само доказва общонационалния характер на програмата. Хоризонт тепърва ще се изправя пред нови предизвикателства и трудности, постоянно трябва да се доказва в силно конкурентна среда, да се бори за нови слушатели, по-висок рейтинг и пазарен дял, да прилага новите компютърни технологии, да улавя духа на времето и предизвикателствата на цифровото радио.

202


9.2.2. Market Links Видове изследвания: Day after recall, какво слушахте вчера, пряко лично интервю национална аудитория 1204 респонденти +15 г., софийска аудитория 563 респонденти +15 г., модел на извадката – квота по населено място, пол и възраст, период 2007-2009 г., медиен панел, пряко – лично интервю, аудитория на БНР, представителна извадка за аудиторията на БНР, обем на извадката: 500 респонденти, период: март 2010 г.; Day after recall, какво слушахте вчера, пряко лично интервю национална аудитория 1204 респонденти +15 г., софийска аудитория 568 респонденти +15 г., модел на извадката – квота по населено място, пол и възраст, период април, август и ноември 2010 г. Индекси: Месечен и среднодневен обхват на националната аудитория на Хоризонт, среден брой слушани минути на ден, пазарен дял, средни рейтинги за едночасови интервали, месечна аудитория на Хоризонт в гр. София, среднодневна аудитория на Хоризонт в гр. София, среднодневни слушани минути, пазарен дял, аудитория на Хоризонт в градовете с РРС на БНР, месечен и среднодневен обхват на националната аудитория на програма Христо Ботев, среден брой слушани минути на ден, пазарен дял, средни рейтинги за едночасови интервали, месечна аудитория на Христо Ботев в гр. София, среднодневна аудитория на Христо Ботев в гр. София, среднодневни слушани минути, пазарен дял, аудитория на Христо Ботев в градовете с РРС на БНР, месечен обхват на аудиториите на регионалните радиостанции на БНР. В края на 2010 г. среднодневната аудитория на Хоризонт постига 13,0 %, или 869 212 слушатели среднодневен обхват: • в страната Хоризонт е слушан средно 134 минути, което е с 20–30 минути по-малко от обичайните му годишни стойности по този показател; • с 10,1 % среднодневна аудитория (109 604 слушатели) в София Хоризонт постига втори резултат в последните две години, който е 0,9 % по-нисък от рекордните за този период 11,0 % от август 2010 г.; • в столицата среднодневната аудитория на програма Христо Ботев спрямо август (1,6 % – 17 180 слушатели) се увеличава и тя е 2,0 % или 21 920 слушатели; • среднодневната аудитория на Радио София е 0,9 % и тя е най-добрата в последните две години; • всички регионални радиостанции, макар и с малко, увеличават месечните си аудитории. Месечен обхват на аудиторията В топ 15 радиостанции, само Хоризонт увеличава месечната си аудитория с 80 545 слушатели. При Веселина има спад от 449 708 слушатели, при Дарик – слушателите са с 261 770 по-малко, при Вероника месечната аудитория намалява с 362 402 слушатели.

203


35% 30%

31.2%

25%

21.7%

20% 15%

6.7%

N-JOY

Витоша

NRJ

Радио 1

Fresh

Вероника

Дарик

Веселина

Хоризонт

0%

6.3%

5.4%

4.9%

4.3%

4.1%

3.0% Радио 1 Рок

7.1%

5%

Z-Rock

7.8%

FM+

8.4%

Христо Ботев

8.5%

БГ Радио

10.5%

10%

City

13.4%

Месечен обхват на радиостанциите. Национална аудитория 15 +. Ноември 2010 г. От музикалните радиостанции най-голямо е намалението на месечните аудитории при N-Joy – 402 762 слушатели по-малко за месеца. От 200 до 250 хиляди слушатели по-малко имат Радио 1, Fresh и FM+. Между 100 и 200 хиляди слушатели по-малък е обхватът на City, Витоша и Радио 1 Рок. Програма Христо Ботев има 80 545 слушатели спад. Обхватът на Energy NRJ намалява с 47 хиляди, този на Z-Rock – с 13 500, 6700 слушатели по-малко има БГ радио. Среднодневен обхват. През ноември 2010 г. среднодневната аудитория на Хоризонт постига трети резултат в последните три години – 13,0 %, или 869 212 слушатели. Веселина е втора с 5,7 %, на трета и четвърта позиция са Вероника и Дарик. Среден брой слушани минути на ден. Хоризонт е слушан средно 134 минути, което е с 20–30 минути по-малко от обичайните му стойности за годината по този показател. Програмата се слуша най-продължително в неделните дни (175 мин.), в съботата и в делничните дни слушането е по-ниско – средно 150 мин. и 122 минути. Забелязва се увеличение на лоялните слушатели в почивните дни.

204


Брой слушани минути от слушател на ден на програма Хоризонт Лидери са музикалните радиостанции, които имат над 200 слушани минути средно на ден – Витоша, N-Joy, Fresh. Дарик радио има 155 минути средно слушане на ден. Пазарен дял В края на 2010 г. националният пазар чрез тези социологически методи разпознава 16 радиостанции, които държат 86,2 % от него. Първите три станции – Хоризонт, Веселина и Вероника, имат 37,5 % дял, първите шест станции (още Fresh, Energy NRJ и Дарик) имат дял от 52,7 %, което е почти половината. За другите десет станции остават 33,5 % от пазара, което показва силата на конкурентния натиск. Пазарният дял на Хоризонт средно за ден от седмицата е 19,9 %. В делничните дни неговият пазарен дял е 17,6 %. В съботата и неделята той е значително по-висок – съответно 23,2 % и 30,1 %. На втора позиция е Веселина с 11,3 %, трета е Вероника с 6,3 %. Дарик е на шеста позиция с 4,6 %. Христо Ботев 0,7%

Друг 23,8%

Хоризонт 19,9%

Фокус 1,2% Радио 1 Рок 1,3% City 1,7%

Веселина 11,3% FM+ 1,8%

Витоша 2,5%

Z-Rock 3,2%

Радио 1 3,5%

N-joy 4,1%

Дарик 4,6%

Fresh NRJ 5,4% 5,1%

Вероника 6,3%

БГ Радио 3,6%

Пазарен дял на радиостанциите. Национална аудитория 15 г.+. Ноември 2010 г.

205


Месечна аудитория на Хоризонт в гр. София Сред първите пет радиостанции в столицата разликите между Хоризонт и другите радиостанции, които го следват в класацията, се запазват, но има известна промяна в подреждането. Хоризонт има 25,5 % (277 273 слушатели), с което повтаря резултатите си от средата на 2010 г. На втора позиция е Витоша с 20,0 %. Веселина е трета, тя прибавя нови 46 756, или 17,3 %. Дарик радио е на четвърто място с 16,3 %, на пето е Energy NRJ с 14,5 %. Радио 1 е на шеста позиция с 13,9 %. 30% 25%

25.5% 20.0% 17.3% 16.3% 14.5% 13.9%

20% 15%

13.1% 11.9%

10%

10.7% 10.4%

9.1% 8.6% 8.3%

7.1% 7.1% 6.8% 4.6%

5%

София

Христо Ботев

Мелъди

Magic FM

Радио 1 Рок

Нова – София

N-JOY

БГ Радио

Fresh

Романтика

City

Вероника

NRJ

Радио 1

Дарик

Витоша

Веселина

Хоризонт

1.7%

0%

Месечен обхват на радиостанциите. Софийска аудитория 15 г.+. Ноември 2010 г. Среднодневна аудитория в гр. София С 10,1 % среднодневна аудитория (109 604 слушатели) Хоризонт постига втори резултат в последните две години. Спрямо юни 2010 г. аудиторията в гр. София е двойно по-голяма.

Среднодневна аудитория на Хоризонт в София за 2010 г.

206


Резултатите на другите станции в рейтинга – Веселина, Витоша, Дарик радио и Energy NRJ (5,3 % – 5,1 % – 5,1 % – 4,2 %) показват, че в столицата Хоризонт по традиция значително изпреварва своите конкуренти в ефира. Среднодневни слушани минути в гр. София В неделя столичани слушат три пъти по-малко, в събота с 44 минути помалко, а през седмицата – с 19 мин. по-малко. Пазарен дял Софийският радиопазар традиционно е пренаселен, той разпознава 17 станции, които държат 87,0 % от него. Останалите станции имат 13,0 %. Първите три станции в рейтинга – Хоризонт, Energy NRJ и Радио 1, имат сумарен дял от 22,2 %. Първите шест станции (още Дарик, Веселина и БГ радио) имат сумарен дял от 46,2 %, което е около половината пазар. Хоризонт и Дарик общо имат около 15,0 % от софийския пазар, което говори за силата и влиянието на политематичните формати в най-голямата градска аудитория в страната. Продължителността на слушането на дадена станция е важен фактор за размера на нейния пазарен дял. Спадът на среднослушаните минути на слушател при Хоризонт води след себе си и спад на пазарния му дял – 8,4 %. Това е най-слабият резултат в последните три години. В делнични дни пазарният дял на националната програма е 7,9 %, в събота е 10,9 %, а в неделя 9,2 %. Energy NRJ и Радио 1 остават съответно на второ и трето място, като изместват Веселина и Дарик радио назад в класацията. Към средата на първата десетка се позиционира и новата Magic FM. В края на 2010 г. за пръв път 13 радиостанции в столицата имат всяка една над 5,0 % пазарен дял.

Романтика 3,4%

Христо Ботев 0,5%

Хоризонт 8,4%

Други 13,0%

София 0,2%

NRJ 6,9% Радио 1 6,9%

City 4,4% Радио 1 Рок 5,1%

Витоша 5,1%

Дарик 6,4%

Веселина 6,1%

Нова 5,4% Вероника 5,4%

Magic FM 5,5%

Мелъди 5,6%

Fresh 5,7%

БГ Радио 6,1%

Пазарен дял на радиостанциите. Софийска радиоаудитория 15 г.+. Ноември 2010 г.

207


Програма Хоризонт в градовете с районни радиостанции (РРС) на БНР По обема на месечната аудитория Хоризонт е на първа позиция в градовете Видин, Варна и Шумен, на втора – в Благоевград, и на трета – в Пловдив и Стара Загора. Гр а д ов е Варна Пловдив Шумен Благоевград Ст. Загора

А п ри л 30 % първа позиция 17 % трета позиция 30 % първа позиция 22 % трета позиция 23 % трета позиция

Юни 33 % първа позиция 15 % трета позиция 29 % първа позиция 20 % трета позиция 19 % пета позиция

Авгус т 29,5 % първа позиция 15,9 % трета позиция 30,6 % първа позиция 21,2 % втора позиция 22,8 % трета позиция

Но е м в ри 29,4 % първа позиция 16,6 % втора позиция 30,8 % първа позиция 22,0 % втора позиция 23,1 % трета позиция

Месечни аудитории на Хоризонт в градовете с РРС В Пловдив Хоризонт е на втора позиция, която споделя с Веселина, а в другите градове, в които има регионални станции (РРС), няма съществени промени. Доминацията на Хоризонт в София, Варна, Шумен и Видин е безспорна. Национална аудитория на програма Христо Ботев Месечен обхват Месечната аудитория на програма Христо Ботев през ноември 2010 г. е 4,9 % (328 891 слушатели) и тя е най-ниската. Независимо от този спад програмата запазва 12 място в националната класация. Среднодневен обхват Среднодневният обхват на програмата е 0,8 % (54 368 слушатели), с което тя се връща на старите си резултати от август и декември 2009 г. и януари 2010 г. Най-добри са нейните резултати от април 2010 г. – 1,7 % – 110 749 слушатели. В събота среднодневният обхват е рекорден за програмата – 3,39 %. Среднодневният обхват в неделя (0,64 %) и най-вече в делничните дни (0,33 %) значително намаляват общите месечни стойности. Среднодневен брой слушани минути През 2010 г. програма Христо Ботев е слушана средно по един час на ден. Предаванията в делника се слушат средно 127 минути, в съботата – три пъти по-малко (38 мин.), а в неделя – средно 60 мин. Това показва, че делничните дни са най-подходящи за общуването на слушателя с тази национална програма, с културно-образователна насоченост.

208


Пазарен дял Пазарният дял на програма Христо Ботев през ноември 2010 г. е 0,7 %, нейният пазарен дял е най-висок в съботата – 1,6 %, което е следствие от високия средно­дневен обхват. За останалите дни пазарният дял се движи в рамките на половин пункт. Аудитория на програма Христо Ботев в гр. София Месечен обхват Месечната аудитория на програмата през ноември 2010 г. е 4,6 % (50 018 слушатели), което е с около 2,0 % по-ниско от обичайните стойности на месечния обхват през 2010 г. Среднодневен обхват, среден брой слушани минути, пазарен дял Среднодневната аудитория на програма Христо Ботев спрямо август (1,6 % – 17 180 слушатели) се увеличава и е 2,0 %, което прави 21 920 слушатели. Много високи са резултатите в събота – 6,5 %. В неделя обхватът е 2,5 %, а през делничните дни – 1,0 %. Програмата е слушана 31 минути средно, нейният пазарен дял е най-нисък в последните три години – 0,5 %. Данните показват, че програма Христо Ботев запазва позициите си в градовете с РРС. Регионални радиостанции на БНР Промените на месечните аудитории при пет от шестте наблюдавани РРС на БНР са под 1,0 % и те запазват обемите на месечните аудитории и своите позиции. Само Радио Видин отстъпва третото място на Energy NRJ, макар че увеличава с 0,7 % обема на аудиторията си. През ноември 2010 г. се регистрира леко повишение на месечния обхват на Радио София – 1,7 %, или 18 485 слушатели. Среднодневната аудитория на програмата е 0,9 %, както и през август, и тя е най-добра за 2009 и 2010 г. или близо 10 хиляди слушатели. Програмата е слушана средно 25 минути. Пазарният дял остава сравнително нисък, макар и да има увеличение с 0,1 %.

Радио Благоевград Радио Видин Радио Варна

Февруари 2010 34 % Първа позиция 18 % Четвърта позиция 23 % Втора позиция

Април 2010 42 % Първа позиция 16 % Трета Позиция 28 % Втора позиция

Юни 2010 41 % Първа позиция 19 % Трета позиция 30 % Втора позиция

Август 2010 41,6 % Първа позиция 18,1 % Трета позиция 26,8 % Втора позиция

Ноември 2010 41,9 % Първа позиция 18,8 % Четвърта Позиция 26,9 % Втора позиция

209


Радио Пловдив Радио Стара Загора Радио Шумен

11 % Осма позиция 14 % Девета позиция 18 % Пета позиция

16 % Четвърта позиция 24 % Втора позиция 27 % Трета позиция

14 % Четвърта позиция 20 % Четвърта позиция 25 % Четвърта позиция

15,4 % Четвърта позиция 23,1 % Втора позиция 25,4 % Трета позиция

15,9 % Четвърта позиция 23,5 % Втора позиция 25,5 % Трета позиция

Динамика на аудиториите на регионалните радиостанции на БНР Развитие на програмите на БНР Програма Хоризонт Рейтинг През 2010 г. сред топ 15 национални радиостанции само Хоризонт увеличава месечната си аудитория с 80 545 слушатели и постига месечен обхват 31,2 %. През ноември 2010 г. Хоризонт се слуша най-продължително в неделите (175 минути), когато пазарният дял на програмата в национален план достига до особено високите 30,1 %. В сравнение с Хоризонт делът на Дарик в този период е 7 пъти по-малък. Съботната програма на Хоризонт е на второ място по среден брой слушани минути – 150 минути. В почивните дни пикът на слушателския интерес е между 9.00 и 10.00 ч., като бележи увеличение с два пункта спрямо юни и в двата дена достига до 346 хиляди слушатели. Информационни предавания и новини Една част от аудиторията избира Хоризонт предимно заради новините, които трябва да информират за най-важните събития за деня, представени в актуалните предавания на програмата. Извеждането на новини от собствените предавания става обичайно правило за програмата. През 2010 г. окончателно е преодоляно отграничаването на новините от страната в емисиите в 11.00 и 17.00 часа, които в предишни години фокусираха твърде много кореспондентски материали. Регионалните новини вече пълноценно присъстват във всички новинарски емисии. Блокови предавания Сутрешният блок „Преди всички“ през 2010 г. се развива в оспорвана конкуренция с блоковете на трите национални телевизии, които преразпределят част от националната, и най-вече от софийската аудитория, в пояса от 7.00 до 8.30 ч. Сутрешният блок „Преди всички“ успешно се противопоставя на тази тенденция – с някои промени в неговата композиция, с по-прецизния подбор на обществено значими теми, с разнообразните културни сюжети. От 6.00 до 7.00 ч. предаването е лидер в националния ефир – през ноември 2010 г. в този пояс се разполага националният праймтайм на Хоризонт.

210


Обедният блок „12 плюс 3“ значително повишава своя рейтинг и в края на 2010 г. е фаворит в предпочитанията на софийската аудитория. Предаването успешно фокусира вниманието си на новините в развитие, на документалната звукова картина, предоставена от репортери и кореспонденти, търси се експресният коментар. „Нещо повече” прибавя към позициите на преките участници в тези събития и експертни анализи, които поставят събитията в по-широк контекст. Средният рейтинг по часови интервали от средата на 2010 г. показва, че новите предавания с културна, младежка и музикално-развлекателна насоченост в пояса от 19.00 до 23.00 ч. вече имат лоялната си публика и те постепенно я разширяват. До неотдавна националните телевизионни програми почти бяха изместили Хоризонт от вечерния пояс, но това вече не е така. Вечерните предавания на Хоризонт канят най-утвърдени личности от духовния елит, често представят млади дарования и екстремни младежки занимания, в студиото се пее и свири наживо, музиката отговаря на разнообразните вкусове и предпочитания – уърлд, поп и рок, джаз, класика. Нощен Хоризонт също залага на интересни и популярни лица, при отворени телефони за слушателите през цялото предаване. През август 2010 г., време за обичайно „свиване“ на аудиторията, среднодневният обхват на Хоризонт стига най-високата стойност в последните 3 години – 13,4 %. Или всеки ден на неговите честоти са били 900 753 слушатели (което е близо три пъти повече от аудиторията на Веселина, която е втора в класацията). Постигането на толкова висок рейтинг в летен период, когато обикновено има по-малко национални и международни събития, показва професионалната находчивост на репортерите, кореспондентите и водещите на предаванията при намиране и разработване на собствени теми, с повече внимание към общественозначими социални, културни и сезонни сюжети. Принос за нарасналите слушателски предпочитания към Хоризонт имат и музикалните редактори на програмата, които правят професионален подбор на музика от различни стилове и жанрове. Музикална линия в програмата Хоризонт все повече разширява собствените си музикално-раз­вле­ кателни събития на открито чрез преки ефирни излъчвания. От артсцената пред НДК през юли 2010 г. в двучасово неделно предаване са представени млади рок групи и джаз изпълнители. През август, пак оттам, Хоризонт организира и излъчва двучасов концерт на група „Сигнал“, като поставя начало на поредица под надслов „Светофарите светят в зелено за българската рок музика“. В националния ефир на програмата са обстойно отразени най-значимите културни събития – фестивала „Spirit of Burgas”, Банско джаз фест, фестивала „Сцена на вековете” във Велико Търново, Пловдивските джаз вечери, концерта за 50-ата годишнина на Биг бенда на БНР, созополската „Аполония“, Балканския бароков бенд в Солун, фестивала „Voicemania“ във Виена и др.

211


Творчески постижения Хоризонт постига сериозен напредък при онлайн новините. Свидетелство за това е цитирането им от редица агенции и новинарски сайтове, както и засиленият интерес на посетителите, отчетен от данните за трафика на сайта на програмата. Важен принос имат и кореспондентите в страната и чужбина, с тяхната бърза реакция, обогатяването на сайта на програмата със звукова картина и собствена фотопродукция. Програма Христо Ботев Христо Ботев се разпознава от слушателите като програма, която приобщава слушателите си към разнообразни събития и личности от нашия културен живот, тя е част от културното всекидневие на българина, превръща се в белег за качество на живот и което е особено важно – в продуцент на културни събития. Посланието „Личностите имат значение“ продължава да се обогатява с нови авторитетни имена от културната сфера: Геновева Димитрова, Митко Новков, Богдана Костуркова – водещи на предавания за кино, литература и театър. Привличането на млади хора и кадровото обновяване на екипите се отрази благоприятно в програмните линии „Артефир“, „Аларма“ и „Семейно радио“. Фестивалът „Аларма пънк джаз“ се налага като музикално събитие, но и като средство чрез музиката да се акцентира върху различни културни явления, да се провокират дискусии по важни обществени проблеми. Лятната серия „Звуково изобразяване на града“ и концертът на открито „Аларма срещу расизма“ привлича нови слушатели. Разнообразни са инициативите и в Салона за култура на програмата. Ето някои значими постижения в Салона за култура през 2010 г.: Представяне на книгата „Моите награди“ на австрийския писател Томас Бернхард, преведена от Александър Андреев. Авторът е един от най-интересните австрийски писатели, който нерядко скандализира със своеобразния си стил и провокативния си поглед към света. Проектът е посветен на „невидимите хора“ (хората със специфични възможности), който се осъществява като фотоизложба, чиято цел е да провокира и изследва способността на нашето общество да приеме и интегрира различните хора. „Без граници“ чрез снимки и видеоклипове разказва за български музиканти, които живеят или пътуват в Европа. Идеята е да се представи тяхното усещане за изкуството и живота извън границите на България. Новост в програмната политика на Христо Ботев е премиерата на радиотеатъра „Великденско вино“ на Константин Илиев, която показва, че съвременният радиотеатър не върви по утъпкани пътища, той търси други форми и чувствителност, ето защо получава заслужено признание на европейските радиофоруми. През 2010 г. са завършени и два документални сериала: „Радиото“ и „Втората световна“. Те са плод на обединените усилия на журналисти от различни екипи: „Радиотеатър“, „Добър ден“, „Артефир“, „Образование“. Така се

212


създават добри възможности за развитие на програмната политика с обединение на творческите усилия. Развитие на блоковите предавания След дълги експерименти беше структуриран сутрешният блок на Семейно радио в събота (6.00–12.00 ч.). В края на 2010 г. започва излъчването на поредицата „Вкусът на истината“ – за културата на хранене и избора на подходяща напитка, за умението да общуваме на масата. В младежката линия „Аларма“ е развита нова 15-минутна рубрика „Адреналин“, която улеснява избора на младите за алтернативен, екстремен и приключенски туризъм. В нея тепърва ще се търсят нетрадиционни места, които предлагат възможности за силни изживявания и за нови спортни практики като рафтинг, планинско колоездене, алпинизъм, участие в екокампании. Развитие на музикалната линия и предавания в програмата Програмата отделя особено внимание на концертите на Симфоничния оркестър на БНР. Традиционно се предават и всички престижни концерти от Фестивала на изкуствата „Аполония“. Голям отзвук имат спектаклите от Виена и Париж с участието на българската оперна прима Веселина Кацарова, както и откриването на сезона на Миланската скала. Всеки месец слушателите имат възможност да чуят по два спектакъла от „Метрополитън опера“, Ню Йорк. Музикалната продукция на съставите на БНР е във фокуса на програмната политика. Веднъж месечно се излъчват записи от концертните прояви в Първо студио на БНР на различните състави на БНР: Симфоничния оркестър, Оркестъра за народна музика, Биг бенда, Детския радиохор. Представят се документални записи на концерти от фестивали за всички жанрове музика. Нови предавания и програмни линии Започна излъчването на две нови предавания: „Кино, кино“ с водещ Геновева Димитрова е предаване за киното в световен мащаб, но с акцент върху българското кино. „Внимание, литература!“ с водещ Силвия Чолева е специализирано предаване за българска и чужда литература, с акцент върху качеството на преводните книги и особено на българската литература, която се разпространява в други страни. Предаването„Авторът и неговата публика“ се преобразува в 30-минутно специализирано предаване за театър с водещ Богдана Костуркова „Хайде на театър“. Целта е да се извадят на „светло“ театралните актьори, да се събуди интересът към онова, което се случва на българската театрална сцена. Новият документален сериал „Радиото“ (17 епизода) включва много повече от 75-те години история на БНР, защото разказът започва още от 1898 г.

213


Творчески постижения През 2010 г. Съюзът „Произведено в България“ връчва за 16-и път наградите „Златен лъв“ и „Сребърен лъв“ 2010 г. За целогодишно отразяване на проблемите на българските производители награда получи журналистката Петра Талева от програма Христо Ботев. При годишните награди на СБЖ в раздел „Електронни медии и агенции“, категория „Радио“, наградата бе присъдена на Даниела Манолова за нейното интервю с 94-годишната Александра Гюрчинова, секретарка на Сирак Скитник. Интервюто е част от епизод на документалната поредица „Радиото“. В мотивите за отличието се посочва, че сериалът е събитие в радиожурналистиката за 2010 г. Работа по европейски и български медийни проекти Започна осъществяването на проект с наименование „134“, българофинландска копродукция, която е замислена като фичър за две пътешествия от Финландия до България с разлика във времето от 134 години. През 1877 г. финските войници пътуват до България с влак, много от тях загиват при Плевен, а завърналите се поставят началото на интересна традиция за контакт с героичното минало. Авторският замисъл предвижда през 2011 г. Сойла Валкама (режисьор от Финландското радио) да направи пътешествие със самолет от Хелзинки до София и да посети местата на детските си спомени. Радио България Програма Радио България излъчва повече от 60 часа дневно предавания на 10 езика в късовълновия честотен спектър, а в средновълновия – емисии на турски език за населението от етнически смесените райони. Емисиите на английски, френски, нем­ски и руски език се излъчват чрез цифровата система DRM. Сайтът на Радио България е единственият български сайт, който поддържа версии на 11 езика (текстово с много фотоилюстрации и audio online). Неговата мисия е да представя образа на България, културната и националната идентичност на страната в световното медийно пространство, да е основен източник на информация (от и за България), за чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина, да подготвя и излъчва програми за етническите групи в България. Развитие на предаванията Характерно за новините, излъчвани в ефира и публикувани в сайта на 11 езика, е, че те са предимно от България и за България. Слушателите приемат много добре седмичното предаване на български език „Студио политика“, поредицата от блокови предавания за българската музикална култура по света, седмичното предаване „Фолк­студио“, рубриката „България и Европа“, която включва поредица от предавания за българското участие в работата на европейските институции, за участието на България в решаването на общоевропейските въпроси, за проблемните области в процеса на европейската интеграция.

214


В рубриката „Туризъм“ се поставя акцент върху представянето на туристически дестинации, кулинарни особености и възможности за алтернативен туризъм, интересни за чуждестранната аудитория. В рубриката „Икономика“ основно присъства темата за икономическата криза и мерките за нейното преодоляване в България. Творчески постижения Предаванията на български език по европейската тема са творческо постижение на програмата, разширява се тематичният обхват на поредицата „Българите по света“ и „България и светът“. Разнообразяват се всекидневните програми на турски език наживо с пряко участие на слушателите на средни вълни за населението от смесените райони, с което БНР изпълнява част от функциите си на обществен оператор. Радио Благоевград Програмата е лидер в радиоефира на Югозападна България в последните години, което поставя по-високи изисквания към развитието на програмната ѝ линия и нейните обществени функции. Данните на Market Links от юни и ноември 2010 г. показват увеличаване на честотата на слушане от 21,6 % на 22,1 %, на месечния обхват от 40,8 % на 41,9 %, като радиостанцията е на първо място в региона по този показател. „Радио Благоевград“ има най-висок „среден рейтинг по часови интервали“ сред регионалните радиостанции. От началото на 2010 г. с промени в програмната схема се открояват двата предобедни блока – „Утро с Радио Благоевград и „Днес“. Все по-популярна е рубриката „На прицел“, в която със средствата на разследващата журналистика се разглеждат проблеми с незаконния добив на скално облицовъчни материали в района на Чеч, разширението на зони, обявени за световно наследство в национален парк „Пирин“, битката за собствеността на хижите, незаконния дърводобив в района на Рилския манастир, свлачищата в квартал на гр. Симитли и др. Програмата отразява важни музикални събития от региона, на които е медиен партньор: Събор на народното творчество, „Пирин пее“, Фестивал за автентичен фолклор, „Между три планини“, Джаз фест „Банско 2010“, както и първото издание на Опера фест – Банско. Предаването „Ефир за приятели“ е своеобразен форум за теми и събития от деня, които се коментират от слушателите. В началото на 2010 г. програма „Днес“ на „Радио Благоевград“ получи наградата „Сирак Скитник“ за принос в утвърждаването на регионалната тематика. Радио Варна Радио Варна неизменно е лидер в региона, а неговият рейтинг е съизмерим с този на Хоризонт. Двата основни информационни блока през седмицата „Новият ден“ и „На светло“ представят горещите теми на деня, от-

215


разяват събитията наживо с директни кореспонденции от Балчик, Добрич и Бургас. В сутрешния блок е обособена постоянна линия за актуални събития от регионите, в следобедния блок има постоянна линия за културни прояви и личности. Музикалните предавания са диференцирани по жанр, те участват в общите програми на БНР „По първи петли“, „Заедно след полунощ“ и „Хоризонт плюс 6“. Регионалната програма излъчва документален радиосериал „Улиците на Варна“, който атрактивно проследява историята и фактологията на най-важните булеварди и улици на морската столица, а рубриката „Панорама – Следи“ всяка седмица представя определен творец или личности, които активно са участвали в духовния живот на морския град. Радио Варна разширява тенденцията да е модерен културен център в лятната морска столица. В Артсалона и Концертното студио на програмата се организират значими културни събития – моноспектакли, поетични рецитали, премиери на книги, мултимедийни презентации, изложби, творчески дискусии. В Концертното студио през 2010 г. са организирани 64 събития – концерти, матинета, творчески вечери на известни музиканти и певци, записи на вокално- инструментални групи. Радио Видин Радио Видин е най-нова регионална програма на БНР, тя постоянно увеличава аудиторията си и се утвърждава като водеща радиостанция в Северозападна България. Слушането на най-новата регионална радиостанция на БНР във Видин показва, че една местна програма сравнително бързо може да намери своите слушатели в града – през октомври 2009 г. 8,9 % вече слушат само нея, 20,0 % я слушат, когато тяхната неудовлетвореност от другите станции е висока, а 30,9 % я слушат като втора радиостанция. Тези, които засега не я слушат, са около 30,0 %. Това са много добри резултати за съвсем нова регионална програма, която влиза в силна конкуренция с големите национални програми и с музикалните радиовериги. Данните от ноември 2010 г. показват, че Радио Видин стабилизира редовните си слушатели – около 7,0 % избират само неговата програма. 16,2 % от анкетираните я слушат, когато не намират друго за слушане, което показва относителния дял на случайното, разсеяно слушане. 27,0 % от тях постоянно я слушат като втора основна станция, а 50,2 % не я слушат. Данните регистрират известно снижаване на слушаемостта на Радио Видин в рамките на една година, но стартът на една радиостанция в най-слабо развития регион на България не е лек. Новите предавания на програмата са обърнати към екологията, туризма, бизнеса, земеделието, спорта, културата и образованието. В новинарските емисии се акцентира върху факти и събития от региона, по-често се чува гласът на местните хора и техните проблеми. Програмата има мрежа от местни

216


кореспонденти от Враца, Мездра, Козлодуй, Оряхово, Монтана, Берковица, Лом, Вършец, Белоградчик, Кула и др. Вече са обособени и структурирани три информационно-музикални блока: „Добро утро“ е от 06.00 до 7.30 ч. и съдържа предимно сервизна информация. „Посоките на делника“ е от 7.00 до 11.00 ч. и представя новини и актуална информация от региона. Следобедният блок „Цветовете на деня“ е от 14.00 до 18.00 ч. и съдържа много новини за културни събития, здравни проблеми, проблеми на хората от третата възраст и др. Радио Видин активно участва в интегралната програма на БНР и регионалните станции „Хоризонт плюс 6“. Успешно стартира авторското предаване „Автобиография Северозапад“, много популярно е съботното музикално-развлекателно предаване „Пица на парче“. За регионалната програма неразработена територия е темата за евроинтеграцията и популяризирането на европейските културни ценности. Вероятно в близко бъдеще екипът ще стартира и нови предавания, които са обърнати към историята, традиците и обичаите в региона. Радио Пловдив Радио Пловдив навърши 55 години и навлезе в зряла възраст. Преди 12 г. Радио Пловдив първо въведе headlines на всеки половин час, като неговите обзорни емисии в 17.00 ч. и 19.00 ч. акцентират върху местните събития, дават се преки репортажни свидетелства на протеклото през деня, интервюта на участници, журналистически коментар. В блоковите предавания на програмата се анализират национални и местни събития по горещи и актуални теми – стандартизацията на българския хляб, наложените стандарти на местните и млечните продукти от земеделското министерство, проверките на НАП за укрити доходи, някои остри конфликти и противоречия в местния парламент. При голям слушателски интерес протича предаването „С Иво наживо“, съвместна продукция на Радио Пловдив, регионалната програма на БНТ в Пловдив и местния театър „Николай Масалитинов“. Програмата се интересува от най-новите проблеми, вълнуващи най-младите ѝ слушатели, ето защо през 2011 г. стартира ново предаване „В мрежата“, в което се обсъждат проблемите на интернет потребителите, участието на социалните мрежи в живота на съвременния човек. Въпреки спирането на предавателя на средни вълни Радио Пловдив запазва позицията си на радиостанция, която е на трето-четвърто място в рейтинга. Заедно с Хоризонт тя е изпреварена от Радио 1 и Веселина, които имат силни позиции в града на тепетата. Радио София Радио София вече се налага като програма за слушателите от гр. София и техните специфични проблеми. Тя се развива като информационно-музикално радио, обърнато към всекидневието на столицата и нейните граждани. Програмата е разнообразна: информационни, дискусионни, развлекателни,

217


образователни, музикални и документални предавания, които отговарят на многобройните потребности на съвременния столичен слушател. Акцентът в новинарските емисии е изключително върху софийската тематика – все повече звуково обогатени от разнообразни събития в столицата. Вечерната емисия на английски език е много важна за гостите на София, тя ги информира за най-важните новини от деня, а също – и за интересни културни събития от живота на столицата. В новинарските емисии всекидневно се излъчва информация за трафика в столичния град – директно от Столичната компания за градски транспорт и допълвана от дежурните репортери на програмата. Стремежът е да се обогатява непрекъснато собствената сервизна и актуалната информация, адресирана към столичани, жители и гости на София и района, паралелно с водещите новини от страната и чужбина, но пречупени през погледа и интересите на жителите на града. От началото на 2010 г. след новините в 17.00 часа в най-напрегнатите за София часове за движение се излъчва двучасовото сервизно предаване „Трафик София“ с информация за натоварените транспортни точки, възможности за обходни маршрути и препоръки за безопасно движение и шофиране – с участието на репортери от програмата и на доброволни сътрудници – нейни слушатели. В сутрешния блок „София днес“ присъства богата сервизна и трафик информация, анонси за предстоящи събития от всички сфери на живота в града. „Радио София$ запазва място и за някои златни моменти от историята – рубриката „Златните минути” на Радио София представя най-доброто от Златния фонд на БНР според календара на деня. В дните, когато програмата се излъчва целодневно (без заседанията на Народното събрание), тя представя на аудиторията си две предавания с дискусионен характер – „Форум“ и „Чуй града“ – с внимание към проблемните места в столичния град, към районните общини, към социалните, здравните и битовите въпроси, търсещи или намерили своето решение. Постоянно се увеличава аудиторията на емблематичното токшоу „Часът на инфохолиците“, което през 2007 г. получи наградата „Сирак Скитник“ за радиожурналистика на БНР. Събеседници са най-добрите имена от интелектуалния елит от София, но и от цялата страна. Предаването често излиза от студиото на Радио София под заглавието „Софийски тебеширен кръг“. Съботно-неделната програма на Радио София предлага разнообразни блокови предавания за културния живот в столицата, спортни събития, съвети за здравословен начин на живот. Убедително се налага забавно-артистичното токшоу за театъра и актьорите „Трамвай по желание“ – чрез персонално присъствие в студиото се показват двете лица на българския театър – доскорошното и сегашното, с внимание и почит към актьорите, които вече са извън сцената. Предаването „Риалити роман“ е нов литературен жанр, история, създавана от десет разказвачи. Творбата се ражда в реално време с участници, които я разказват наживо в ефира. Разказвачи са видни български интелектуалци –

218


писатели, режисьори, драматурзи, учени, журналисти. В рамките на всеки два месеца и половина (всяка неделя) се ражда и развива цялостен завършен сюжет, постигнат със средствата на радиодраматургията. „Различният до мен“ е предаване за хората със специфични възможности. „Златният български хит“ на Радио София е предаване, което звучи всяка делнична сутрин и представя любима българска песен, песни от 50-те, 60-те г. на миналия век и до наши дни. Целта е да се представи историята и развитието на популярни български песни, които отново да звучат в ефира на БНР, при това с участието на авторите на някои от най-успешните песни от родната поп музика. Програма Радио София има своя редовна аудитория 2,4 % от столичани и обща – 4,0 %. По отношение на рейтинга на програмата се наблюдават колебания в среднодневния обхват и редовната аудитория, но тези данни ще се стабилизират след разширяването на обхвата и реалното увеличаване на чуваемостта на регионалната програма с пускането в действие на нови УКВЧМ предаватели, предимно в южната част на София, и бъдещото ѝ излъчване от Копитото. Радио Стара Загора През 2010 г. Радио Стара Загора е на второ място след Веселина в региона, при една сериозна медийна конкуренция. Регионалните новини остават приоритет на информационните ни емисии, като в 17.00 ч. се излъчва обзорна регионална емисия новини със звукова картина. Програмата поддържа кореспондентска мрежа от сътрудници в Ямбол, Казанлък, Сливен, Бургас, Хасково, Кърджали, Тополовград, Свиленград и Димитровград и така има възможност да обхване максимално информационния поток от региона и да утвърди позициите си на информационен регионален лидер. Към предаванията „Репортер“ и „Следобедни адреси“ е добавен нов следобеден блок „Час пик“. В „Репортер“ се търси изпреварваща информация за основните събития през деня. „Следобедни адреси“ е насочено към теми и събития, които са много близо до хората. В „Час пик“ слушателите могат да чуят коментар на открояващо се събитие през деня или седмицата. Обновена е и вечерната линия на програмата. От понеделник до петък върви рок линия „Рок за лека нощ“, която се радва на много голям успех. След 21.00 ч. се излъчват серия от предавания, насочени към неформални групи слушатели – „Ало, студентите“, „Черната овца“, „Вечерен джаз“, „Класика за всички“. Предаването „Свободна зона“ се излъчва всяка неделя и е насочено към аудитория, която споделя широк кръг от интереси. Неговата основна задача е да привлича младите слушатели, като се търсят гости, теми и музика, които да са разпознаваеми за младежкия стил и начин на живот. С най-голяма слушаемост през делничните дни продължават да са емисиите „Новини“ и предаванията „Час пик“, „Спортен калейдо­скоп“ и „Следобедни адреси“. От съботно-

219


неделната схема слушателите предпочитат „Моята неделя“, „Свободна зона“ и фолклорното предаване „От извор се песен лее“. Радио Шумен Радио Шумен запазва позицията си на регионален информационен лидер с бързи и подробни новини от региона. То разработва нова програмна схема, която е резултат от продължителни натрупвания, професионална дискусия и обратна връзка със слушателите. Два са основните акцента в развитието на информационните предавания на Радио Шумен през 2010 г. – увеличение на броя на документално озвучените новини и репортажно представяните информации с гласа на репортер от мястото на събитието. Сутрешният музикално-информационен блок „Утро“ запазва основната си характеристика на магазинно предаване с богата сервизна и потребителска информация, която е съобразена с интересите на най-широк кръг от слушатели. Следобедната програма „Днес“ развива информационната линия с репортерски разследвания и коментари в новата рубрика „Тема на седмицата“. В нея с поредица от материали на запис и „наживо“ през седмицата се коментират актуални въпроси, представят се различни гледни точки, примери от европейската и световната практика, търси се мнението на експерти, на браншови организации, на управляващите на местно и национално равнище. Едночасовият сегмент в програмата с богата потребителска информация и висока степен на полезност „Часът на потребителя“ е доразвит и със сервизен модул „В края на работния ден“ с информация за движението в пиковите часове и покани от вечерния афиш. „Лудо-младо“ е ново предаване за младите хора и българската народна музика. То се осъществява с участието на студенти от вокалния квартет „Абагар“ към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Идеята на предаването е младите хора да представят своите виждания за фолклорната музика, за отношенията млади – стари. Радио Шумен получи покана за членство в Първата специализирана организация за Корпоративна социална отговорност заради активната си позиция на медиатор в бизнес процесите в региона чрез предаването „Радиопазар“. Част от мисията на CSR Bulgaria е да предложи на членовете си избор от каузи, както и съвети за най-ефективните начини за подкрепа и участие в осъществяването на социални програми и политики, на социалноотговорен бизнес. Вече 15 години „Радиопазар“ е предназначен за инициативните и предприемчивите от българския североизток и тази покана е признание за дългогодишните усилия на журналистическия екип на радиото.

220


9.2.3. Изводи Какви изводи могат да се направят за развитието на националната радиоаудитория в периода 2007–2010 г. въз основа на данните на TNS/tv plan? Честота и начини на слушане 2007-2010: Радио се слуша най-много в делник, в празник слушането на радио е по-ниско и разсеяно. Слушането на радио намалява, макар и не толкова бързо. Намаляването на радиослушането е свързано с преразпределяне на свободното време и медийното внимание към разнообразните възможности, които интернет предлага на своите потребители. Радиоприемникът остава предпочитаният начин за слушане, но общуването с радио през интернет се засилва, и то е три пъти по-голямо в сравнение с това през кабелна телевизия и сателит. Слушането онлайн постоянно се увеличава, то е най-високо при най-младите, което показва промяна в техните медийни навици и предпочитания. Покритие на аудиторията 2007: Хоризонт остава лидер по национална аудитория, следван от Веселина, Дарик, Радио 1, Fresh и ФМ+. Националната радиоаудитория продължава да се доминира от влиятелните политематични формати, които срещат активната съпротива на големите музикални вериги. 2008-2009: Медийната активност на националната градска аудитория е добра, слушащите са 89,4 %, а неслушащите – 10,6 %. Радиото присъства стабилно в медийната комуникация на градския човек. То отговаря на динамичния му начин на живот, вписва се в неговия ритъм. Колата, работното място и домът са предпочитаните места за радиослушане, но ролята на интернет при слушането се засилва, което изцяло променя старите медийни топоси. 2008: Музикалните вериги Радио 1, Витоша, N-Joy, Fresh, City са водещите лидери в националната аудитория при най-младите, но това става в много оспорвана конкуренция. Най-младите предпочитат хитова музика, поп и етнофолк, алтернативен и класически рок. Смяната на поколенията води след себе си промяна на музикалните предпочитания. Налагането на новите музикални формати на N-Joy, Fresh, City, Energy NRJ, Вероника отговаря на медийните потребности на най-младите слушатели. Социално-демографски профил на аудиторията 2007-2010: Възрастта е ясно отграничаващ признак, който диференцира предпочитанията на аудиторията. Радио 1, Fresh, Вероника, Веселина, Витоша, Радио 1 Рок, N-Joy, Z-Rock, ФМ+ и Алфа са най-слушаните станции и музикални формати. Те създават новата радиокултура на младите, активно участват в техния начин на живот и ценностни нагласи.

221


При социалноактивните и зрелите слушатели националните програми Хоризонт и Дарик са безспорните лидери. Общуването с радио в по-зрялата възраст традиционно минава през новините и актуалната публицистика, през репортажа и коментара за политическите събития. Образованието е по-слабо изразен класификатор. Висшистите харесват Радио 1, БГ радио и Хоризонт, хората с полувисше и средно образование слушат най-много Веселина, Вероника и N-Joy. При слушателите с основно и по-ниско образование Fresh и Вероника нямат конкуренция. Професионалният статус е по-силно изразен класификатор. Учащите най-много слушат Вероника, Fresh и N-Joy, работещите – Хоризонт, Дарик, БГ радио и Радио 1. Полът е по-слабо изразен класификатор. Мъжете и жените поравно са активни слушатели, мъжете малко повече предпочитат политематичните формати, а жените – музикалните. Мъжете слушат радио предимно в колата, а жените – вкъщи. Наблюдава се ясно различаване на интереса към радиостанциите в отделните възрастови групи. В широката младежка възраст 15–35 г. най-слушани са Радио 1, N-Joy, Веселина, Витоша, Energy NRJ и Fresh. В тази възраст политематичните формати са извън нейните ценностни и медийни предпочитания. В социалноактивната и зрялата възраст 36–54 г. радиокартината е съвсем различна. Тук водят музикалните и политематичните формати Радио 1, Дарик, Хоризонт и Веселина. С напредването на възрастта слушателските вкусове рязко се променят в полза на политематичните програми, които редовно излъчват новини, актуална публицистика, на програмите, които излъчват вечни шлагери и хитове, поп и етнофолк. Това променя градската радиосреда, тя става по-близка по звучене на радиосредата във всеки европейски град. Радиото е медия, която хвърля мостове към други градове и култури. 2009: В групата на най-младите, за които радиото е начин на живот и необходима атмосфера, водещи са музикалните формати N-Joy, Fresh, City, Вероника, Веселина и Витоша, които излъчват шлагери и златни хитове, рок, поп и етнофолк. 2007-2010: Радио 1 е най-слушаната радиостанция, която е отлично позиционирана на пазара. Това е много успешен проект в българската радиосреда, който се излъчва в големи градове като София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Габрово. Неговият рекламен лозунг е класическите хитове, на всеки час програмата излъчва триминутни класически пиеси на Верди, Моцарт, Чайковски, Вивалди, в нея има селекция от поп и рок музика с обем над 4000 песни, мека хитова музика, която не съдържа рап, хеви метал, екстремни ритми. Тя предлага златни шлагери от последните десетилетия на 20 век, новини и друга полезна информация за слушателя. Второто място в класацията е за Дарик радио. Това е висока оценка на градската аудитория за разнообразната и качествена програма на Дарик, за

222


живите предавания, новините, актуалната публицистика, модерния музикален подбор. Третото място си поделят програма Хоризонт и радио N-Joy. Влиянието на обществената национална програма остава много силно, но в радиосредата си пробива път нов музикален формат, който привлича вниманието на младежките групи. Радио N-Joy предлага на слушателите си поп денс, ритмик поп и етнопоп, ар енд би музика (ритъм и блус), която участва в създаването на хип-хоп и рап културата. И още – соул, фънк, рап, гръндж, дърти диджей, ърбан, ню рок, модерен рок, класически рок. Програма е обърната към младежките субкултури – диско и техно културата, интернет културата, екстремните спортове, културата на пътуващите млади и др. 2001-2010: В топ 5 за десетилетието по редовна аудитория и седмично покритие лидер е Хоризонт, следван от Радио 1, а Дарик и Веселина остават на трето място. В периода 2001–2007 г. Хоризонт държи между една трета и една четвърт от националната градска аудитория, което се дължи главно на качеството на програмата, на нейната способност да се развива и променя през годините. Следователно в десетилетието на прехода градските аудитории остават верни на най-влиятелните политематични програми Хоризонт и Дарик, но техният интерес все повече се обръща към шлагерите, златните хитове, попфолка, етнофолка, световната класика, рока и хип-хоп културата, които са желани и предпочитани от най-младите и социално активните слушатели. Светът се променя и развива, а заедно с него – вкусовете и предпочитанията на радиоаудиторията. Пазарен дял 2007: Пазарът на националната градска аудитория разпознава 26 радиостанции. Първите 12 станции в рейтинга имат две трети от целия пазар, а останалите 14 станции имат една четвърт от него. Асиметричното развитие на радиопазара при градското население е очевидно. Радиосредата е силно конкурентна, а пазарният натиск е особено висок. Първите три станции Хоризонт, Веселина и Дарик общо държат половината от градския пазар. Другата половина от него се разпределя между останалите 23 станции. Хоризонт е не само лидер по пазарен дял, но той има една трета от националния радиопазар. Градският пазар допълнително се раздробява, поставен във филтъра на възрастовите групи. Пазарните дялове в отделните възрастови групи силно разграничават политематичните от музикалните формати. В широката младежка възраст 15–35 г. водят редица музикални станции за поп фолк и шлагерна музика като Веселина, Вероника, Радио 1, Fresh, Дарик и N-Joy, Веселина, ФМ+. Хоризонт и Дарик също се харесват, но по-малко. В активната възраст до 45 г. Хоризонт е лидер по пазарен дял, той държи една четвърт от пазара в големите градове, Дарик, Радио 1 и Веселина заемат от второ до четвърто място. Пазарът е твърде окрупнен, първите три станции

223


в рейтинга държат почти половината от него, а първите шест станции – 65,0 % от целия пазар. Асиметричното развитие на градския пазар се забелязва още по-добре в групата на +46 г. Хоризонт тук държи половината пазар, следван от Дарик и Веселина, като трите водещи програми имат общо 62,0 % от пазара, а първите шест станции – две трети от него. Хоризонт и Дарик общо имат над половината пазар, което показва тяхното превъзходство в националната градска аудитория. 2008-2009: При най-младите градският радиопазар остава асиметричен и силно конкурентен. Той разпознава 37 станции, 15 от които имат 90,0 % от него, а 22 станции си поделят останалите 10,0 %. Витоша, Вероника и N-Joy са водещите станции, които имат една трета от пазара, което говори за силните музикални предпочитания на най-младите. Първите шест станции сумарно имат над половината пазар. В групата 26–35 г. градският пазар разпознава 41 станции, което показва голяма сегментация и повишена избирателност на слушателите. 16 радиостанции имат 87,0 % от целия пазар, а 25 станции – 13,0 % от него. Първите три водещи станции Радио 1, Z-Rock и N-Joy общо държат една трета от пазара, а първите шест станции – около половината. Доминацията на музикалните формати над политематичните е безспорна. В групата 36–45 г. Дарик и Хоризонт са на второ и четвърто място по пазарен дял. Радио 1 е лидер, а Веселина е трета по дял. Пазарът включва 36 станции, 13 от тях имат 82,0 % от него, а 23 станции държат 18,0 %. Първите три водещи станции общо имат една трета от пазара, а първите шест станции – половината пазар. Зрялата възраст 46–54 г. обуславя богатство и разнообразие на слушателските предпочитания и ясно дефинирани ценностни нагласи. Пазарът остава плътно наситен и асиметрично развит – той разпознава 41 станции, 15 станции от които имат 83,0 % дял, а 26 станции – 17,0 % дял. Първите три водещи станции Хоризонт, Радио 1 и Дарик имат общо почти половината пазар, а първите шест станции – над 60,0 % дял, което неизбежно води до неговото изкривяване. 2010: При най-младите пазарът разпознава 35 станции, 13 от тях имат 77,0 % от пазара, а 22 станции – останалите 23,0 %. Първите три станции N‑Joy, Fresh и Energy NRJ имат сумарен дял около една трета, а първите шест станции държат над половината пазар. Радиопазарът е пренаситен, той е асиметрично развит и силно конкурентен, силно налага музикалните стилове поп, денс, етнопоп, ритмик поп, ритъм и блус, соул, фънк, рап, гръндж, дърти, ърбан, ню рок, модерен рок, класически рок, които са особено търсени от младежките публики. За период от три години в групата на най-младите N-Joy и Fresh разширяват пазарните си дялове, а Веселина и Дарик ги намаляват, което преразпределя пазара. На градския радиопазар излиза нов играч – радио Energy NRJ, което е старото радио Спорт на оператора „Р-22“ ЕООД, с лицензии за София,

224


Бургас, Варна и Пловдив + старото радио Пристис, излъчващо в градовете Шумен и Русе + радио Зиг-Заг в гр. Велико Търново на оператора „Нет ФМ“ ЕООД + старото радио „Бъдин“ на оператора „Пардонови“ ООД. Създадено по този начин, радио Energy NRJ бързо променя пазарната ситуация в своя полза и влиза в групата на първите три водещи станции по пазарен дял. В групата 26–35 г. пазарът се развива по установени правила и логика. Той разпознава 36 станции, от които 13 станции имат 80,0 % дял, а 23 станции – 20,0 % дял. Първите три станции – Радио 1, N-Joy и Витоша, държат почти една трета от него, а първите шест станции – почти половината. За период от три години от пазарната листа отпадат старите лидери Веселина, Хоризонт, Дарик, ФМ+ и на тяхно място влизат други, по-силни играчи като Радио 1, Витоша, Вероника, Energy NRJ. Политематичните формати Хоризонт и Дарик губят лидерските си позиции. N-Joy се оказва малкият печеливш, а Веселина и Хоризонт – големите губещи в преразпределението на дяловете. В групата 36–45 г. пазарът е доста широк, той разпознава 39 станции, първите 13 от тях имат 81,0 % дял, а другите 26 станции – 19,0 % дял. Първите три станции – Радио 1, Дарик и Хоризонт, имат сумарно около една трета от пазара. Първите шест станции обичайно държат половината от пазара, а останалите 33 станции – другата половина. Силният конкурентен натиск значително намалява пазарните дялове на отделните станции. Пазарният натиск върви главно към Хоризонт, който за три години стопява с 17,4 % своя дял, и на Веселина, която също загубва част от дела си. Преразпределението е в полза на N-Joy, който разширява пазарния си дял. В групата 46–54 г. пазарът е леко стеснен, той разпознава 35 станции, 13 от тях имат 81,0 % от него, а 22 станции – 19,0 %. Първите три водещи станции –Хоризонт, Радио 1 и Дарик, сумарно имат 39,0 % пазарен дял, а първите шест станции държат над половината пазар. Съществуващата асиметричност и силна конкурентност остава. Запазва се и лидерството на Хоризонт и Дарик, които имат в тази група сумарен дял от близо една трета. Тази група не променя предпочитанията си в последните години, първите шест станции по дял са същите, но те променят местата и дяловете си. Хоризонт запазва лидерското си място, но губи една трета от пазарния си дял. Обществената радиопрограма отстъпва голяма част от него на Радио 1, БГ радио, Дарик и ФМ+, които повишават дяловете си. Пазарът започва да се нормализира, разпределението на дяловете между основните играчи вече става с по-малки разлики, което е по-справедливо. Какви изводи могат да се направят за развитието на националната радиоаудитория през 2010 г. въз основа на данните на Market Links? Месечен обхват на радиостанциите Националната радиоаудитория +15 г. все още предпочита политематичните формати на Хоризонт и Дарик, които остават много влиятелни за слушателските вкусове в първото десетилетие на новия век. Това се дължи на

225


тяхното качество и жанрово разнообразие, но и на факта, че Хоризонт прави голяма промяна на програмните си линии, стартира нови предавания и водещи. Дарик развива в годините на прехода програмата си чрез налагането на актуалната публицистика и живите предавания, които му създават авторитет и лоялни слушатели. Големите музикални вериги Веселина, Вероника, Fresh, Energy NRJ, Радио 1 доминират музикалните предпочитания на националната аудитория. Слушателският интерес се колебае между поп и етнофолка, диско и рок музиката и неувяхващите шлагери, които винаги имат верни почитатели. Музикалните вериги Витоша, N–Joy, БГ радио и City се подреждат високо в скалата, което показва силна конкуренция и плътност на радиопазара в големите градове. Аудиторията е принудена постоянно да избира между много на брой и добри музикални станции, което я прави медийно всеядна. Пазарен дял на радиостанциите В края на периода Хоризонт води по пазарен дял в националната аудитория +15 г., той държи една трета от националния пазар. Националният радиопазар е силно конкурентен и асиметрично развит. Първите три водещи станции – Хоризонт, Веселина и Fresh, имат 40,3 % пазарен дял, а първите шест станции (още Радио 1, Дарик и БГ радио) имат над половината пазар. За останалите 10 станции остава 44,0 %. Битката е между политематичните и музикалните формати, но Хоризонт убедително води по пазарен дял. Това е особено характерно в групата 46–54 г., в която Хоризонт наистина е без конкуренция. Музикалните стилове поп и етнофолк, златни хитове и шлагери, диско и джаз привличат градските слушатели, формират лоялни публики, създават нова музикална култура. Многото станции и конкурентният натиск води до все по-голяма сегментация на техните аудитории, което ги кара постоянно да търсят нещо ново и различно, с което да спечелят повече слушатели.

9.3. Регионални аудитории. TNS/tv plan, Market Links 9.3.1. Северозападен район ВИДИН Видове изследвания. Market Links, 2009 г. day after recall (какво слушахте вчера), пряко лично интервю, 140 респондента +15 г., квота по три признака – тип населено място, пол и възраст. Април-ноември 2010 г. day after recall (какво слушахте вчера), пряко лично интервю, 980 респондента + 15 г., квота по три признака – тип населено място, пол и възраст, представително за общините. Речник на параметрите: месечен обхват % – процент от аудиторията, слушали дадена радиостанция поне 15 мин. веднъж месечно, среднодневен об-

226


хват % – процент от аудиторията, слушали дадена радиостанция най-малко 15 мин. през деня, средно слушани минути – средна продължителност на слушане на дадена радиостанция дневно, пазарен дял % – дял от общата радиоаудитория, който се пада на дадена радиостанция. Изчислява се на база на среднодневния обхват и средно слушаните минути. Индекси: Честота на слушане на регионалните радиостанции на БНР, месечен обхват на радиостанциите, месечен обхват на радиостанциите по региони, социално-демографски профил на аудиторията на регионалните радиостанции, честота на ползване на интернет. Месечен обхват на радиостанциите. Стара Загора

Благоевград

Шумен

Пловдив

Варна

Видин 0%

10%

20%

30%

Слушам само тази програма Слушам само когато не намирам друго за слушане

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

Слушам като втора радиостанция Не слушам

Честота на слушане на РРС на БНР. Регионална радиоаудитория 15 +. Април 2008 – април 2010 Радиоаудиторията в гр. Видин не се различава особено от другите регионални аудитории. През октомври 2009 г. радиоситуацията в крайдунавския град дава предимство на много популярната музикална верига Веселина, която има високите 40,4 %. Хоризонт остава втори с малка разлика от пункт и половина. NRJ, Z-Rock, Sky FM и Дарик заемат от трето до шесто място. Това дава превъзходство на политематичните формати, които сумарно имат 48,3 %, т.е. половината от градската аудитория. Една година по-късно, през ноември 2010 г., ситуацията се променя – Хоризонт и Веселина разменят местата си. Националната програма на БНР вече е водещ лидер тук, тя има почти половината градска аудитория – 43,4 %, следвана от двете популярни музикални вериги Веселина и NRJ Energy, които имат 37,2 % и 19,2 % от градските слушатели. Радио Видин убедително заема четвърто място с половин пункт разлика от Energy NRJ, което показва бързо-

227


то му изкачване в рейтинга. Fresh и Sky FM са на пето и шесто място. Дарик остава на седма позиция с разлика от половин пункт. Градският радиопазар разпознава 15 станции, но аудиторията на първите четири от тях е много висока и тя практически доминира радиосредата в града. Социално-демографски профил на аудиторията на РРС на БНР По отношение на пола радиоаудиторията във Видин е повече женска, отколкото мъжка – през 2009–2010 г. стойностите се запазват едни и същи – 57,0 % към 43,0 %, което е разлика от 14,0 %. Аудиториите на регионалните станции на БНР в Стара Загора и Шумен също са подчертано женски, за разлика от тези в регионалните станции на БНР във Варна, Пловдив и Благоевград, които се доминират от мъже. По отношение на възрастта през 2009 г. аудиторията е в подчертано зряла възраст, тя се доминира от хората над 55 г. и тези между 45 и 54 г. През 2010 г. ситуацията се променя, относителният дял на слушателите над 55 г. остава най-голям – 40,1 %, следван от тези между 45 и 54 г. Но вече има слушатели в групите 25–34 г. и 35–44 г., които са с почти изравнени позиции. Докато най-младите от 15–25 г. не са толкова запалени слушатели – 7,1 %. Тези резултати отговарят на рейтинга на радиостанциите, при което лидерството на Хоризонт е безспорно. Неговата аудитория включва предимно слушателите над 55 г. и тези между 45–54 г. и изключва най-младите слушатели, които имат интерес най-вече към музикалните станции. По отношение на образованието, през 2009 г.слушателите на Радио Видин имат предимно средно образование – 44,7 %, висшистите са 41,0 %, хората с основно образование – 14,2 %. Слушателите със средно образование преобладават във всички регионални станции на БНР, но второто място неизменно се държи от хората с висше образование, което показва зрелостта и квалификацията на слушателските публики. Картината през 2010 г. е аналогична – хората със средно образование са най-активните слушатели на регионалните програми, в това число и на Радио Видин. Хората с висше образование заемат втори позиции, а на последно място в рейтинга са хората с основно образование. Слушането на радио допълва всекидневния ритъм на човека, трудовите му дейности, вгражда се в неговия начин на живот. Да слушаш радио, не е нужно специално образование. Радиослушането е универсална дейност на модерния човек. Честота на ползване на интернет Данните от 2009 г. и 2010 г. са много показателни за бързото развитие на мрежата и широкото ѝ навлизане в динамичното всекидневие на българина. Изследванията през ноември 2010 г. показват, че половината от аудиторията – 49,5 %, вече редовно ползва мрежата, което показва, че в крайдунавския град тя става много популярна именно през 2010 г. Новото десетилетие не само променя общата медийна ситуация, но и отношението на радиоаудиторията към технологичните новости, част от които е слушането на радио онлайн.

228


ПЛЕВЕН Изследванията на TNS/tv plan на радиоаудиториите в гр. Плевен за периода октомври 2007 – март 2010 г. (октомври 2007: стандарт. интервю, 600 души +15 г.; януари 2009: метод Day after recall, 917 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; ноември 2009: метод Day after recall, 917 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; март 2010: метод Day after recall, 912 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните основни тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията. Индекси: честота и начин на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане Периодът януари 2009 – март 2010 г. не показва промяна по отношение на честотата на слушане на радио. Около половината от анкетираните на възраст 15–54 г. слушат радио всеки ден или 5–6 дена седмично. Най-активните слушатели са хората в зряла възраст 46–54 г. – 60,9 %. Данните не показват колебания по отношение на местата за слушане на радио: хората най-много предпочитат колата, у дома и на работното място и най-малко – публичните места, градския транспорт. Радиоприемникът и в Плевен е предпочитано средство за слушане на радио, но слушането онлайн се усилва – от 11,3 % до 16,4 % за целия период. Новите технологии видимо ще променят местата и начините на слушане на радио предимно чрез интернет. От всички, които слушат радио онлайн, най-голям е делът на младежката група 15–25 г., като нейните предпочитания не зависят от периода, региона или града. Покритие на аудиторията Цялостната и редовната аудитория на радиостанциите в Плевен запазва относително неизменна картина, с едно изключение – Дарик губи водещи позиции и изпада от челната шестица. Хоризонт запазва лидерската си роля по цялостна и редовна аудитория с 30,1 % и 26,4 %, следван на значително разстояние от Веселина и Fresh, Витоша, Ретро и Z-Rock. Забелязва се известно намаляване на аудиториите на Хоризонт и Дарик, които заедно имат от 38,0 % до 31,0 % цялостна и редовна аудитория през 2007 г. В групата 31–45 г. Хоризонт възстановява водещите си позиции и в началото на 2010 г. той е на четвърто място в скалата. Картината е устойчива и при покритието на аудиторията – в делничните дни слушането е по-активно в сравнение с почивните дни, като разликата се движи около 10,0 %. При база слушащи радио се запазва тенденцията на малко по-висока среднодневна продължителност на слушане на радио в делничен ден, отколкото в празничен ден, но в края на периода тези стойности се изравняват – 249 мин. и 236 мин. в началото и 238 мин. и 241 мин. в края на периода.

229


Месечното покритие на радиостанциите в групата 15–30 г. показва аналогични тенденции, които се забелязват и в други градове – музикалните станции са предпочитани пред политематичните, при това онези музикални вериги, които излъчват модерни музикални стилове, особено желани от младежките групи. Ако в началото на периода Дарик е на шесто място в класацията, то в неговия край политематичната програма отстъпва на модерната ZRock, с която доминацията на станции като Fresh, Витоша, Веселина, Радио 1 Рок и БГ радио в слушателската аудитория на Плевен е безспорна. В тази група Хоризонт е на 8-ма позиция през целия период, което показва стабилно отношение към неговата програма. В групата 31–45 г. тенденциите са приблизително същите – по месечно, седмично и среднодневно покритие водят музикалните формати Веселина, Витоша и Fresh – с известни размествания. Позициите на политематичните станции Хоризонт и Дарик са сравнително добри – по месечно покритие на радиостанциите те са на четвърто и пето място, съответно с 22,2 % и 21,5 %. В групата 40–54 г. месечното покритие на радиостанциите възстановява лидерските позиции на Хоризонт, който увеличава месечното си покритие от 31,4 % на 34,5 %, и на Дарик, който за целия период е на трето и четвърто място. Музикалните станции, които имат най-голямо покритие, са същите – Веселина, БГ радио, Радио 1 Рок и Fresh. Социално-демографски профил на аудиторията През 2007 г. музикалните станции Fresh, Витоша, Ретро, Веселина и ZRock се развиват бързо, състезанието между тях е оспорвано и те доминират радиосредата в отделните възрастови групи. Това е особено видно в групата 15–35 г., в която Fresh, Веселина и Витоша имат най-силно присъствие, а Хоризонт и Дарик остават на 7 и 8 място. Тенденцията музикалните радиовериги да са категорично предпочитани от най-младите се влияе предимно от филтъра на възрастта, малко или повече – на образованието, социалния и професионалния статус. Редовната аудитория на отделните станции показва, че групата на наймладите 15–25 г. слуша предимно Fresh, тези от 26–35 г. и 36–45 г. – Веселина и Ретро, при 46–54 г. и + 55 г. Хоризонт е без конкуренция. Най-голям дял от хората с висше и средно образование, заетите в държавния сектор и работниците слушат Хоризонт. Музикалните станции Веселина, Fresh, Ретро се слушат главно в групите с основно образование, заетите в частния сектор, учащите, незаетите, мениджърите. В следващата възрастова група +36 г. тенденцията се обръща и Хоризонт възстановява лидерските си позиции по цялостна и редовна аудитория с 42,3 %. В челната шестица попадат още две политематични програми – радио Христо Ботев на БНР и Дарик. Това показва, че изборът на станция и формат неизменно минава през възрастта, която естествено предполага различно образование, социален и професионален статус.

230


Социално-демографският профил на месечната аудитория в периода януари 2009 – март 2010 г. показва устойчиви тенденции – най-младите 15– 25 г. слушат главно Fresh и Витоша, в следващите две възрастови групи найпредпочитани са Витоша, Радио 1 Рок, БГ радио и Дарик, в групата 46–54 г. Хоризонт и Дарик постоянно са лидери. Те се предпочитат и от хората с висше образование и работещите. Докато хората с основно образование, учащите предпочитат Fresh, а тези с полувисше и основно – Веселина. Класификаторите показват едни и същи тенденции в различни градове, което означава, че отделният град или регион не влияе съществено върху радиоповедението и мотивацията на слушателите. Пазарни дялове на радиостанциите Пазарните дялове на радиостанциите в Плевен през 2007 г. средно за ден от седмицата показват водещата роля на Хоризонт не само по цялостна и редовна аудитория, но и по пазарен дял – 26,7 %, следван от Веселина, Fresh, Витоша, Ретро и Z-Rock. Общо 11 радиостанции се борят за място и дял от този пазар, първите 6 станции сумарно имат 82,0 % от пазара, което означава, че техните дялове са твърде високи. Осем радиостанции имат 95,0 % от целия пазар, а 3 станции – 5,0 % дял. Но плевенският пазар изглежда динамичен и разместванията тепърва предстоят. БГ Радио 5,3%

Радио 1 Рок 9,1%

Z-Rock 5,2%

Дарик 4,9%

Хоризонт 3,8%

Веселина 21,4%

Фокус 1,9%

Радио Плевен 0,7%

Витоша 21,5%

Fresh 26,0%

Пазарен дял на радиостанциите в Плевен. Целева група 15–30 г. Март 2010 г. Пазарните дялове на радиостанциите в групата 15–30 г. показват, че за периода януари 2009 – март 2010 г. основната част от пазара принадлежи на три големи музикални вериги: Fresh, Витоша и Веселина, които държат в началото около 76,0 % от него. През 2010 г. техният дял намалява на 69,0 %, което показва, че става преразпределение на дялове главно между големите станции.

231


В началото на 2009 г. 9 станции се борят за дялове на този пазар, в началото на 2010 г. към тях се прибавя и радио Фокус. Има усилване на конкурентния натиск, макар и не толкова ясно изразено. Това води до известно намаляване на общия пазарен дял на първите шест радиостанции за целия период – от 93,0 % – на 85,5 %. За сметка на кои станции пазарът се преструктурира в тази група? Веселина и Витоша губят дялове от пазара – 4,1 % и 3,4 %, Z-Rock и Дарик увеличават дяловете си с 3,0 % и 1,4 %. Леко увеличение на дяловете има и при Fresh и Хоризонт, което показва, че пазарът е динамичен и бързо се развива. В групата 31–45 г. Веселина, Витоша и Fresh остават най-силните и предпочитани музикални станции, които имат и най-високите пазарни дялове – в началото на 2010 г. общият им дял е около 50,0 %, останалата половина от пазара се поделя между 8 други станции, които имат по-малки дялове. В тази група пазарният натиск нараства, станциите от 9 стават 11 и повечето от тях променят дяловете си. Забелязва се известно намаляване на дяловете на първите три-шест станции. В началото на 2009 г. първите три станции – Веселина, Радио 1 Рок и Витоша, имат общо 56,0 % дял, през 2010 г. първите три – Веселина, Витоша и Fresh, вече имат с 6,0 % по-малко – около 50,0 %. През 2009 г. първите шест станции имат 87,0 % дял, а през 2010 г. те вече имат 82,0 % дял. Това показва, че конкурентният натиск е предимно вътре в челната шестица по пазарни дялове, в която върви и основното преразпределение. Кои станции печелят или губят в това пазарно състезание? В началото на 2010 г. Fresh, БГ радио и Дарик увеличават дяловете си (5,3 % – 2,4 % – 2,2 %). Докато Радио 1 Рок, Z-Rock и Веселина изгубват от дяловете си (5,6 % – 4,5 % – 2,1 %). В същото време Хоризонт и Витоша запазват неизменни своите дялове. Или пазарът в Плевен е жив, той бързо се променя и преструктурира. В групата 40–54 г. пазарът разпознава 11 станции, но се забелязват съществени размествания: Хоризонт, Веселина и Радио 1 Рок в целия период са трите водещи станции, чиито пазарни дялове общо се движат от 63,0 % до 55,0 %, т.е. има намаляване на сумарния им дял с 8,0 %. Намаляване има и при общия дял на първите шест станции, който в началото на периода е 86,0 %, а в неговия край – 83,5 %. Това показва динамика не само вътре в челната шестица на плевенския пазар, но и извън нея. Витоша, Хоризонт, БГ радио и Fresh увеличават своите дялове (с 3,5 % – 3,4 % – 3,2 % – 3,0 %). Радио 1 Рок, Дарик, Веселина и Z-Rock ги намаляват (със 7 % – 3,0 % – 3,0 % – 2 %). Посоката, в която пазарът се преструктурира в тази група, е към по-голям интерес към политематичните формати, към специализирания формат само за българска музика и към модерния микс от музикални стилове.

232


9.3.2. Северен централен район Видове изследвания. TNS/tv plan, 2007 г., стандартизирано интервю „Face to face“, представителна извадка +15 г.; 2008 – 2010: CATI интервю по метода DAR (Day after recall), дневна квота по пол и възраст, интервюта, представителни за населението на града 15–54 г. Таргет групи: 15–30 г., 31–45 г., 40–54 г., 18–36 г., 25–45 г. и 36–54 г. Индекси: Честота на слушане, обхват на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите, честота на ползване на интернет. РУСЕ Изследванията на TNS/tv plan на радиоаудиториите в гр. Русе в периода ноември 2007 г. – ноември 2009 г. (ноември – декември 2007 г., стандарт. интервю, 700 души +15 г.; декември 2008 г., метод Day after recall, 985 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; март 2009 г., метод Day after recall, 994 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; ноември 2009 г., метод Day after recall, 996 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните основни тенденции в динамиката на радиоаудиторията: Честота и начини на слушане Слушането на радио е водещо занимание в крайдунавския град – около 60,0 % от анкетираните слушат радио всеки ден или почти всеки ден, като най-активните слушатели са младежките групи 15–25 г. и хората над 55 г. Най-много слушат радио хората с основно и средно образование, учащите, пенсионерите и мениджърите. През декември 2008 г. русенци обичат да слушат радио в колата, у дома или на работното място. Слушането е по-малко на публични места или в градския транспорт. Традиционният начин на слушане чрез радиоприемник се запазва относително висок, но постепенно набира скорост слушането онлайн, което изпреварва слушането през кабелна телевизия (81,6 % – 16,2 % – 3,8 %). Не е учудващо, че най-активните слушатели онлайн са младежките групи 15–25 г., а чрез радиоприемник – групите 36–45 г. и 46– 54 г. Радиоаудиториите в Русе през март и ноември 2009 г. не показват особени различия както по отношение на активността на слушането, така и на местата за слушане на радио. Начините на слушане на радио също се запазват – наймного чрез класическия радиоприемник, но слушането онлайн се засилва. Покритие на радиостанциите Месечното покритие на аудиторията не показва отклонения – месечното покритие е най-високо, а дневното се движи около 47,0 %. Делничните дни са по-силни от празничните, когато хората имат много и различни занимания. Среднодневната продължителност в края на 2008 г. на база всички респонденти 15–54 г. показва, че средно в делник русенци отделят 134 мин. за ра-

233


дио, в празник – 113 мин., а средно за ден от седмицата – 128 мин. Обичайно среднодневната продължителност (на база слушащи радио) е доста по-висока, тя се движи в стойностите 274 мин – 267 мин. и 272 мин. При групата 15–30 г. месечното и седмичното покритие на радиостанциите показват една и съща картина: водят музикалните станции, които от години събират слушателския интерес тук – Fresh, Вероника, N-Joy, Радио 1, City, БГ радио. Дарик и Хоризонт са твърде назад в скалата. Покритието на аудиторията не показва различия в края на 2009 г., както и среднодневната продължителност на слушане на радио (на база всички респонденти на възраст 15–54 г.) В делник – 141 мин., в празник – 108 мин., и средно за ден от седмицата – 131 мин. При база слушащи радио стойностите са съответно: 277 мин., 267 мин. и 275 мин., и те не са по-различни от предишните години. Месечното покритие на радиостанциите в края на 2009 г. в групата 15– 30 г. не показва отклонения – водят модерните музикални формати Fresh, Вероника, N-Joy, City, Радио 1, БГ радио. Дарик и Хоризонт обичайно заемат 8 и 10 място. В тази група конкуренцията е най-вече между музикалните формати, които се борят за лидерско място и по-голям пазарен дял. Месечното покритие на радиостанциите през 2009 г. в следващата група – 31–45 г. не показва особени размествания при водещите музикални станции на този пазар, но с нарастване на възрастта политематичните формати Дарик и Хоризонт имат все по-големи шансове – те са на 4 и 6 място, което показва известна преориентация на аудиторията от музикалните към политематични програми, съдържащи новини, коментари и музика. Това показва и пазарният дял на радиостанциите в тази група – водят музикалните станции Радио 1, Fresh, Вероника, N-Joy. Първите шест станции имат 68,0 % от целия пазар, 10 станции имат 94,0 % от пазара, а 4 станции – 6,0 %. И тук пазарът остава силно сегментиран и конкурентен, в който аудиторията разпознава 14 радиостанции. Месечното покритие през 2009 г. в следващата група 40–54 г. традиционно размества позициите на водещите станции в полза на политематичните формати – Хоризонт и Дарик, които значително доминират при месечното покритие – с 30,7 % и 23,3 %. Разликата между първата позиция за Хоризонт и третата на БГ радио е цели 11,0 %, което показва мотивацията на русенската аудитория. Социално-демографски профил на аудиторията Хоризонт запазва водещите си позиции – през 2007 г. той е лидер по цялостна и редовна аудитория, много плътно следван от Fresh, Темпо и Дарик. Скалата се размества едва в групата 15–25 г., в която Хоризонт отива чак на 10 позиция, а Fresh е лидер, следван от Вероника и N-Joy. Позициите на N-Joy са много силни в тази група, която има подчертан интерес и към радио Energy NRJ. Дарик влиза в първата шестица по цялостна и редовна аудитория. На-

234


ционалната търговска програма задоволява разнообразни вкусове в различни възрасти. В групите 15–25 г. и 26–35 г. най-много се слушат музикалните станции Fresh, Вероника и N-Joy, в групите 36–45 г. и +55 г. Дарик и Хоризонт остават без конкуренция, при 46–54 г. най-слушани са Темпо и Дарик. С увеличаване на възрастта се профилират и слушателските предпочитания, като натежават политематичните формати, новините, актуалната публицистика, говорните форми. Хората с висше и средно образование и заетите в държавния сектор слушат предимно Хоризонт и Дарик, с основно образование и заетите в частния сектор слушат Fresh. Хоризонт остава предпочитана медийна територия за незаетите и пенсионерите, а Fresh – на учащите. Работниците и служещите слушат най-много Хоризонт, Fresh и Дарик, мениджърите – Темпо и Дарик. Предпочитанията са пъстри и разнообразни, радиосредата в Русе наистина предлага избор между модерни музикални станции и класически политематични формати. По отношение на техническата обезпеченост на редовните аудитории с компютър, автомобил и мобилен телефон техните предпочитания са предимно към музикалните станции Fresh и Темпо, които дълго водят в рейтинга на крайдунавския град. Пазарните дялове на радиостанциите в Русе в края на 2007 г. показват, че целият пазар включва 14 радиостанции, 10 от тях имат 92,0 % от него, 4 радиостанции имат 8,0 %, а първите шест радиостанции в рейтинга държат около 70,0 % от русенския пазар. Този пазар е силно сегментиран, при много голям конкурентен натиск. Социално-демографският профил на месечните аудитории на радиостанциите в Русе в края на 2008 г. не показва особени различия. Най-младите – 15–25 г., предпочитат модерната музика на N-Joy и Вероника, в групата 26–35 г. предпочитанията са предимно за Темпо и БГ радио, при 36–45 г. – за Дарик и Радио 1, а при 46–54 г. – за Хоризонт и Дарик. Хората с по-високо образование предпочитат политематичните формати, тези с по-ниско – музикалните. Хоризонт и Дарик се слушат най-много от работещи, а N-Joy – от учащи. Социално-демографската картина остава същата и тя малко се променя през годините. Полът и доходите на аудиторията не са ясно изразени класификатори. Социално-демографският профил на месечната аудитории на радиостанциите в Русе в края на 2009 г. не показва особени различия по отношение на общата ориентация към видовете формати, но показва известна еволюция във вкусовете към отделните станции. Най-младите 15–25 г. предпочитат модерната музика на City и Fresh вместо на N-Joy и Вероника, както е през 2008 г. В групата 26–35 г. предпочитанията вече са за Радио 1 и Star FM вместо за Темпо и БГ радио, както е една година по-рано. В групата на 36–45 г. предпочитанията за Дарик остават, но Радио 1 през 2009 г. е изместено от Star FM. При 46–54 г. и преди, и сега Хоризонт и Дарик са без конкуренция.

235


Хората с по-високо образование предпочитат политематичните формати, тези с по-ниско – музикалните. Хоризонт и Дарик все така се слушат предимно от работещи, а City и Fresh – от учащи, които малко изоставят NJoy. Социално-демографската картина през тези години остава същата и малко се променя. Пазарни дялове на радиостанциите.

City 9,8%

БГ Радио 6,1%

Star FM 6,0%

Дарик 4,2%

Хоризонт 4,1% FM + 3,7%

Радио 1 12,8%

Други 2,7%

Fresh 19,6%

N-JOY 14,7% Вероника 16,1%

Пазарен дял на радиостанциите в Русе. Целева група 15–30 г. Март 2010 г. Пазарните дялове на радиостанциите в края на 2007 г. показват, че първите шест станции в Русе имат над 70,0 % от целия пазар. Първите три станции –Хоризонт, Fresh и Темпо имат 43,0 % от пазара, което говори за неговото уедряване в полза на големите играчи. 10 станции държат 92,0 % от пазара, а 4 станции – 8,0 %, между които такива станции като City и програма Христо Ботев на БНР. В тази целева група пазарът остава силно конкурентен, той се разпределя между 15 радиостанции. Радиопазарът в Русе през 2008 г. в групата 15–30 г. запазва тенденцията към окрупняване на дяловете на водещите станции Fresh, Вероника, N-Joy, City, Радио 1, БГ радио. Първите шест радиостанции увеличават своя дял и сумарно държат 86,0 % от пазара. 11 станции имат 98,0 % от пазара, а 2 станции – около 2,0 % дял. Политематичните формати Хоризонт и Дарик са в периферията на младежкия интерес с рейтинг от един до два пункта. Те възвръщат позициите си в групата 31–45 г., в която Хоризонт и Дарик заемат съответно второ и пето място по месечно покритие на аудиторията.

236


Несъмнено състезанието между музикалните и политематичните формати минава главно през възрастта. Донякъде през образованието, социалния и професионалния статуси. В групата 31–45 г. се забелязват известни размествания в пазарните дялове на радиостанциите – Вероника и Радио 1 са лидери по пазарен дял, но Хоризонт и Дарик имат много високи дялове и те не изпадат от скалата. В тази група сегментацията на пазара остава същата – първите шест станции по дял разпределят 78,0 % от целия пазар, 12 радиостанции имат 98,0 % от него, а три станции имат само 2,0 %. В групата 40–54 г. Хоризонт и Дарик вече са лидери с 34,4 % и 24,1 % месечно покритие. Радио 1, БГ радио, Вероника и Темпо остават след тях, което ясно профилира слушателските нагласи. Пазарният дял на радиостанциите не показва особености, като изключим високия дял от 8,2 % за N-Joy. 11 радиостанции имат 96,0 % от пазара, 4 радиостанции – само 4,0 % от него, първите шест станции държат около 79,0 % от пазара. Хоризонт има много висок дял от 23,1 %, което го отделя на 8,0–10,0 % разстояние от дяловете на другите станции. В края на 2009 г. картината на радиопазара в групата 15–30 г. не се отклонява от правилото – водят същите музикални станции: Fresh, Вероника, N-Joy, City, Радио 1, Star FM, които имат 87,0 % от целия пазар. Десет радиостанции държат 96,0 % от местния пазар, 5 станции – само 4,0 % от него. Първите три станции – Fresh, Вероника, N-Joy, имат една трета от пазара – 30,6 %. Пазарът е окрупнен, конкурентният натиск е много висок, но той се разгръща главно между големите станции. В групата 31–45 г. пазарната ситуация е сходна. Пазарът разпознава 14 станции, но разпределението на пазарни дялове между тях е асиметрично – 10 станции имат 94,0 % от пазара, а 4 станции – само 6,0 % от него. Първите шест станции имат 68,0 % пазарен дял, а първите три станции Радио 1, Fresh и Вероника – 37,5 %. Пазарът практически се държи от шест до десет станции, останалите са маргинализирани. Медийните предпочитания на слушателите в тази активна възраст са устойчиви, те трудно променят своите навици и са лоялни към любимите си радиостанции. В групата 40–54 г. пазарна ситуация е почти същата, но предпочитанията към станциите са различни. Водят Хоризонт, Радио 1 и Дарик, което извежда напред политематичните пред музикалните формати. Хоризонт и Дарик държат над една трета от пазара – 33,3 %. Като добавим и шлагерното Радио 1, виждаме, че първите три станции имат половината пазар – 47,6 %. А първите шест станции – две трети от него (73,0 %). Пазарът общо разпознава 15 станции, 10 от тях имат 92,0 % дял, а 5 станции имат едва 8,0 % дял. Пазарът е силно окрупнен в полза на големите станции, той е асиметричен, конкурентният натиск върви от големите към по-малките играчи, които биват изтласквани от пазара.

237


ВЕЛИКО ТЪРНОВО Изследванията на TNS /tv plan на радиоаудиториите в гр. Велико Търново за периода октомври 2007 – март 2010 г. (октомври 2007: стандарт. интервю, 600 души +15 г., януари 2009: метод Day after recall, 917 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; ноември 2009: метод Day after recall, 917 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; март 2010: метод Day after recall, 910 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните основни тенденции в динамиката на радиоаудиторията: Честота и начини на слушане Честотата на слушане на радио (всеки ден или почти всеки ден) през 2007 г. остава висока, но в края на периода през 2010 г. тя пада с цели 17,0 % (75,7 % и 58,1 %). Радио активно се слуша всеки ден от хора в различни възрасти, с различно образование, социален или професионален статус. В групата на тези, които въобще не слушат радио през 2007 г., се открояват хората над 55 г., с лошо финансово състояние, незаетите и пенсионерите, работниците. Това показва известно вътрешно разслоение в отделните групи по социално-демографски признак, което води и до някои отрицателни медийни реакции. Данните януари 2009 – март 2010 г. показват едни и същи тенденции за честотата и местата за слушане на радио, които аудиторията предпочита. Радио най-много се слуша в колата, у дома и на работното място, по-рядко – на публични места или в градския транспорт. Полът и възрастта не са особено силни класификатори – мъжете слушат повече радио в колата, жените – вкъщи, единствено групата на най-младите 15–25 г. не слуша радио на работното място по обясними причини. Радиоприемникът остава предпочитаното средство за слушане на радио през целия период с над 80,0 %, но само за година (януари – ноември 2009 г.) слушането на радио онлайн нараства с 6,0 %, а през март 2010 г. то достига 21,6 %. Групата 15–25 г. е най-активна при слушането на радио онлайн, което показва промяна на медийното поведение и навици сред най-младите. Покритие на радиостанциите Месечното и среднодневното покритие на аудиторията през януари 2009 – март 2010 г. остава неизменно високо (средно за месеца) и относително по-ниско (средно за деня) – съответно 90,8 % и 47,9 %. Среднодневната продължителност на слушане на радио нараства в този период – съответно от 107 мин. на 129 мин. средно за ден от седмицата и от 230 мин. на 270 мин. Или традиционното намаляване на радиослушането в този период не се отнася за търновската аудитория. Хоризонт намалява позициите си и остава лидер само в групата 40–54 г. Има преразпределяне на предпочитанията към отделните музикални станции за сметка на повече слушатели за Вероника, City и Z-Rock. През целия период

238


шест радиостанции имат най-голямо месечно покритие, като четири от тях постоянно сменят позициите си – Радио 1, City, Fresh и Вероника. Докато ZRock и БГ радио неизменно запазват пето и шесто място в скалата. Социално-демографски профил на аудиторията. Само за една година настъпва разместване в скалата – Хоризонт става лидер по цялостна и редова аудитория, а Дарик заема втора позиция, като измества местния Фаворит на трето място. Позициите на Радио 1 остават стабилни и неизменно високи. Разместванията през 2007 г. се случват предимно в групата на най-младите – 15–35 г. – местната станция Фаворит остава лидер, макар и с по-малки стойности. Fresh запазва мястото си в челната шестица за разлика от Радио 1, което остава по-назад в скалата. Хоризонт отива още по-назад в скалата – на 11 място. Просто това не е неговата целева група. Очаквано Хоризонт отново води в групата +36 г. с около 36,0 %, но позициите на Фаворит и тук са стабилни – 15,4 %. Данните говорят за ясно таргетиране на различните станции в отделните възрастови групи, което не се влияе от региона или града. По отношение на пола групите на водещите станции не показват особености. Социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите в старопрестолния град показва обичайна картина – най-младите – 15–25 г., слушат предимно City и Fresh, групата 26–35 г. – БГ радио и Радио 1 Рок, при 36–45 г. и 46–54 г. – Дарик и Хоризонт са водещите лидери. Образованието и професионалният статус не различават особено вкусовете на радиоаудиториите в отделните региони. Хората с висше и средно образование традиционно предпочитат Хоризонт и Дарик, тези с основно и по-ниско – Вероника, учащите най-много слушат City и Вероника, работещите – Хоризонт и Дарик, незаетите – Вероника. По вътрешна си структура аудиторията не се отклонява от правилото – водещите радиостанции са еднакво предпочитани от слушателите със средно образование. Фаворит най-много се слуша от заетите в частния сектор и работниците, а най-малко – от пенсионерите и мениджърите. Хоризонт наймного се слуша от пенсионери и работници, а най-малко – от учащи и мениджъри. Аудиториите на музикалните станции Радио 1, Веселина и Вероника са близки по структура и таргетиране до тази на Фаворит. Това показва, че аудиторията на Хоризонт (като вътрешна структура и целева група) се разминава с аудиториите на музикалните станции по индексите възраст, социален и професионален статус. Радиокартината във Велико Търново се запазва относително стабилна – водещите станции остават същите, но има динамика в пазарната ситуация, по-ясно откроена сегментация и видимо засилване на конкурентния натиск.

239


Пазарни дялове на радиостанциите.

Z-Rock 6,9%

Радио 1 Рок 5,9%

Star FM 5,6%

Веселина 3,2%

Дарик 2,6%

Фокус 2,4%

БГ Радио 9,0%

Други 9,0%

Вероника 10,6%

City 16,3% Fresh 12,2%

Радио 1 16,2%

Пазарен дял на радиостанциите във Велико Търново. Целева група 15–30 г. Март 2010 г. През 2007 г. настъпват съществени промени в пазарните дялове на радиостанциите в старопрестолния град – Хоризонт и Дарик вече са лидери по пазарен дял и сумарно държат над 30,0 % от него. Фаворит губи лидерските си позиции и остава трети на този пазар. Преразпределянето става за сметка на увеличаване на пазарния дял на Дарик и намаляване на дела на Фаворит. 10 радиостанции имат общо 88,0 % от пазара, а шест станции – 12,0 % от него. Първите 6 станции по пазарен дял имат общо 67,0 % от него. Това показва висок конкурентен натиск, който се дължи на присъствието на 16 радиостанции на този пазар, като с твърде малки дялове са такива водещи музикални формати като Fresh и Ретро. Първите три станции – Хоризонт, Дарик и Фаворит, имат общо 41,3 % пазарен дял. Това показва, че пазарът разпознава доста помалко от тези 16 станции, които се опитват да се преборят за слушателския интерес. Пазарните дялове на радиостанциите от началото на 2009 г. до март 2010 г. в групата 15–30 г. показват леко усилване на сегментацията и на конкурентния натиск. През януари 2009 г. търновският пазар обхваща 15 радиостанции, 11 от които имат 96,0 % дял, а 4 станции само 4,0 % дял, докато първите 6 станции по дял имат 76,0 % от целия пазар. През март 2010 г. пазарната ситуация показва леки изменения. Пазарът вече обхваща 16 станции (+ програма Христо Ботев на БНР и Резонанс), 11 от които държат 91,0 % от него, т.е. забелязва се известно свиване на пазарните им дялове. 6 станции държат вече 9,0 % от пазара, а първите 6 по дял имат 71,0 % от него. Това показва леко свиване на пазарните дялове на водещите радиостанции. В дяловете на първи-

240


те шест радиостанции се наблюдава известно преразпределение – Веселина, Z-Rock, Вероника и City в рамките на периода губят между 5,0 % и 2,5 % от своите дялове, Fresh и БГ радио прибавят между 7,0 % и 4,0 % към дяловете си. Това променя пазарната ситуация за по-малко от година и половина. От началото на 2009 г. до март 2010 г. в групата 31–45 г. има някои изменения – пазарът продължава леко да се разширява, той разпознава 17 станции, но разпределението на пазарните дялове между тях е асиметрично, както и в другите големи градове. 11 станции имат 88,0 % от пазара, а 6 станции – 12,0 % от него. Първите три станции имат около 38,0 % дял, а първите шест станции – 62,0 %. Или останалите 11 станции, които работят на този пазар, разпределят около 38,0 % от него. Повече от една трета от пазара се държи от първите три станции по дял – Радио 1, БГ радио и Хоризонт. В тази група пазарът разпознава много добре политематичните станции Хоризонт и Дарик, в този период те увеличават пазарните си дялове с по 1,5 % и в неговия край заемат трето и пето място. Втората особеност е отслабването на водещите позиции на местното радио Фаворит, което през март 2010 г. намалява пазарния си дял с 3,3 %. В групата 46–54 г. политематичните формати Хоризонт и Дарик побеждават окончателно. Пазарът все така разпознава 17 станции, но леко се разширява делът на по-малките станции. 11 станции имат 87,0 % дял, а 6 станции – 13,0 % дял. Първите три станции – Хоризонт, БГ радио и Дарик, в края на периода имат общо почти половината пазар – 45,0 %, а първите шест – две трети от него – 67,0 %. В началото на 2009 г. разпределението на пазарните дялове между големите и по-малките станции е същото с изключение на второто място за Радио 1. Пренареждането на пазарната картина във Велико Търново се случва главно с преразпределение на дяловете между големите станции. За близо година и половина Радио 1 и Фаворит драматично губят пазарни дялове – съответно 6,0 % и 4,6 %, което ги подрежда на четвърто и десето място. Голямата печалба е за БГ радио, което повишава дела си с 5,5 %. Заслужава да се отбележат стабилните позиции на Хоризонт на търновския пазар.

9.3.3. Североизточен район ВАРНА Изследванията на TNS /tv plan на радиоаудиториите в гр. Варна за периода ноември 2007 – юни 2010 г. (ноември 2007: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; декември 2008: метод Day after recall, 1093 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; октомври 2009: метод Day after recall, 1092 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; юни 2010: метод Day after recall, 1092 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните основни тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията: Индекси: честота и начини на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите.

241


Честота и начини на слушане Периодът декември 2008 г. – юни 2010 г. в обичайната радиокартина на Варна няма съществени промени по отношение на честотата на слушане на радио. По индексите всеки ден или 5–6 дена седмично то се запазва достатъчно високо – над 60,0 %. Радио се слуша най-много в колата, у дома и на работното място. Леко се увеличава слушането на радио на публични места. Радиоприемникът остава предпочитаното средство за слушане, но слушането на радио онлайн се засилва и вече стига до 19,5 %. Това показва, че тези, които слушат радио през интернет, слушат и през радиоприемник, защото този начин на слушане леко увеличава относителния си дял (81,4 % – 84,7 %). Покритие на аудиторията Покритието на аудиторията (на база всички респонденти на възраст 15– 54 г.) не показва по-различни тенденции от предишния период. Слушането е малко по-активно в делничен ден, като месечно покритие е твърде високо, но при дневното покритие слушащите и неслушащите относително се изравняват. Среднодневната продължителност на слушане на радио (на база слушащи радио) в делник е по-висока, отколкото в празничните дни, но в рамките на периода тя намалява от 276 мин. на 242 мин. Има известно свиване и на среднодневната продължителност на слушане на радио (на база всички респонденти на възраст 25–54 г.) При месечното покритие на радиостанциите (в групата 15–30 г.) най-големи размествания има при радио Браво, което губи лидерските си позиции. През 2010 г. в двете широки младежки групи то вече е доста назад в скалата. Втората голяма промяна в радиосредата в морската ни столица е свързана с радио Energy NRJ, което става лидер сред най-младите и е в първата тройка в групата 31–45 г. Политематичните станции обичайно са назад в предпочитанията на най-младите – Радио Варна, Дарик и Хоризонт заемат 14–16 място, но в групата 31–45 г. се придвижват малко по-напред. По цялостна и редовна аудитория радио Браво губи лидерската си позиция и бива изместено от Веселина, макар и с разлика от два до три пункта. Тази тенденция се запазва и в бъдеще. Вероника и Z-Rock вече имат много силни позиции в скалата, те изместват Алфа и N-Joy. Забелязва се преразпределение на аудиториите на големите станции, но позициите на Хоризонт и Радио Варна на БНР остават много силни (16,6 % и 15,5 % редовна аудитория). Музикалната концепция на Веселина видимо е много интересна и атрактивна за най-младите слушатели, тя е лидер в компанията на други музикални станции като City, Вероника, N-Joy, Z-Rock. Политематичните формати не са предпочитани от най-младите – Радио Варна, Дарик и Хоризонт са доста назад в скалата. Но в групата +36 г. Хоризонт и Радио Варна на БНР са водещите станции, а Дарик е на 7 позиция, което възстановява много добрите позиции в рейтинга на политематичните формати. С нарастването на възрастта интересът към политематичните формати закономерно се усилва.

242


Социално-демографски профил на аудиторията Социално-демографската картина на месечната аудитория на радиостанциите във Варна не показва отклонения от правилото по отношение на възрастта като водещ индикатор и на образованието, социалния и професионалния статус – като по-слаби индикатори. През целия период най-младите предпочитат N-Joy, Вероника и Витоша. Energy NRJ, БГ радио, Алфа, Веселина водят в предпочитанията на следващите две възрастови групи, докато групата 46–54 г. традиционно слуша Хоризонт. Обществената програма е найпредпочитана от висшистите, работещите, докато учащите слушат най-вече Алфа и Вероника. Възрастта силно определя вкусовете и ценностните ориентации към различните програми – сред най-младите най-търсени и желани са онези музикални станции, които предлагат микс от стилове в областта на диското, рока и попфолка. Обичайно таргет групите с висше образование, с финансови затруднения, заетите в държавния сектор, пенсионерите, служещите предпочитат Хоризонт. Тези със средно образование, добро финансово положение, заетите в частния сектор, работниците предпочитат Веселина, слушателите с основно образование, учащите и мениджърите предпочитат City и Веселина. Пазарни дялове на радиостанциите Само за една година (ноември 2006 – ноември 2007 г.) настъпват съществени размествания в радиопазара. В морската столица настъпва вътрешно раздробяване на дяловете на радиостанциите, като отслабват дяловете предимно на големите станции. Ако през 2006 г. първите три в рейтинга – Браво, Хоризонт и Радио Варна на БНР, общо имат 51,0 % дял, то през 2007 г. първите три – Веселина, Браво и Хоризонт, вече имат 37,4 % дял. Това показва, че техните сумарни дялове намаляват за сметка на радиостанции като Веселина, които влизат на този пазар. Ако през 2006 г. 15 станции имат 97,0 % от пазара, а 5 станции – само 3,0 % от него, година по-късно 12 станции имат 90,0 % от пазара, а 8 станции – вече 10,0 % от него. Или раздробяването на радиопазара във Варна става под натиска на онези станции, които имат сравнително малък пазарен дял – под 2,5 %. Редица от тях само за година губят от пазарните си дялове под натиска на Z-Rock, и по-малко – на Алфа и ФМ+. Пазарните дялове на радиостанциите (в началото и края на периода) показват запазване на неговия обем, но вътрешно преструктуриране на дяловете между отделните станции. През 2008 г. радиопазарът отново се държи от 20 станции, от които 12 станции имат 90,0 % дял, а 8 станции – 10,0 % дял. Първите 6 от тях имат около 60,0 % от целия пазар. Първите 3 станции с най-висок пазарен дял – Радио 1, Алфа и Вероника, имат общо 38,0 % дял, което означава, че за другите 3 станции остава 25,0 % пазарен дял. Или доминацията на първите три музикални станции е безспорна.

243


Вероника 4,4%

N-JOY 4,4%

Радио 1 Рок 4,4%

Bravo 3,5%

Витоша 3,4%

City 3,4%

ENERGY (NRJ) 3,2% Други 13,7%

Радио Варна 6,4% БГ Радио 6,8% Z-Rock 7,0%

Радио 1 16,2% Дарик 7,6%

Хоризонт 7,6%

Веселина 7,9%

Пазарен дял на радиостанциите във Варна. Целева група 15–30 г. Юни 2010 г. В края на периода (през юни 2010 г.) радиопазарът във Варна вече изглежда по следния начин: 12 станции имат 91,0 % от него, а 7 станции – само 9,0 %. Първите 6 станции имат около 60,0 % от пазара, но първите 3 станции – Energy NRJ, Радио 1 и N-Joy, имат 36,6 %, а за следващите 3 станции –Вероника, Алфа и БГ радио, остават 24,4 % дял. В пазара настъпват някои размествания и преструктуриране – „Радио Шумен“ изпада от скалата, Energy NRJ, Вероника, БГ радио, Радио 1 Рок, Fresh повишават дяловете си (от 6,0 % до 1,3 %). Това става за сметка на онези станции, които намаляват своите дялове. Алфа, Радио 1, Витоша и Z-Rock губят от дяловете си (от 5,5 % до 0,9 %), докато Веселина и City запазват едни и същи пазарни позиции. Най-големи са загубите в дяловете на Алфа и Радио 1, които са леко изместени от Energy NRJ и БГ радио. Това говори за известно усилване на българската музика и българския шлагер в морската ни столица. В групата 31–45 г. в началото на периода 12 станции държат 86,0 % от пазара, а 8 станции – 14,0 % от него. Първите 6 станции имат над 58,0 % от пазара, но първите три от тях – Радио 1, Z-Rock и Веселина, имат 42,0 % пазарен дял, което говори за тяхната доминация на този пазар. В края на периода 14 станции имат 87,0 % дял, а 7 станции – 13,0 %. Първите 6 станции имат над 55,0 % дял, но първите 3 станции – отново Радио 1, Z-Rock и Веселина, имат 32,7 % пазарен дял, което е с 9,0 % по-малко от 2008 г. Това показва, че има разсейване и преструктуриране на пазарните дялове на водещите радиостанции. Кои станции повишават и кои намаляват пазарните си дялове? Energy NRJ, Дарик и Star FM повишават дяловете си (с 3,5 % – 3,4 % – 2,0 %). Z-Rock, Радио 1 и Хоризонт ги намаляват (с 5,7 % – 2,8 % – 1,6 %). Веселина незначително намалява пазарния си дял с около един пункт и запазва стабилни позиции. Преразпределението на пазарните дялове става за сметка най-вече на първите станции по пазарни дялове. За година и

244


половина се наблюдава известно намаляване на общия дял на първите 6 станции и значителното намаляване на общия дял на първите 3 станции.

9.3.4. Югозападен район СОФИЯ Изследванията на TNS/tv plan на радиоаудиторията в София за периода ноември – декември 2007 г. – май 2010 г. (ноември-декември 2007 г., представителен дневников панел, 514 души на възраст 12–75 г.; ноември – декември 2008: метод Day after recall, 1274 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; септември – октомври 2009: метод Day after recall, 1275 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; май 2010 г., метод Day after recall, 1275 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните основни тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията в най-големия български град. Индекси: честота и начини на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане Честотата на слушане на радио се запазва висока през целия период – над 60,0 % от всички респонденти на възраст 15–54 г. слушат радио всеки ден или 5–6 дена седмично. Полът не е толкова силен индикатор, макар че мъжете тук са по-активните слушатели. Най-много слушат радио зрелите хора в групата 46–54 г., част от които са пенсионери и имат достатъчно свободно време. Местата за слушане на радио остават традиционни – в колата, у дома и на работното място са най-предпочитаните места за слушане, публичните места и градският транспорт са малко избирани. Мъжете слушат повече в колата, а жените – вкъщи, което е разбираемо. Радио се слуша най-вече в колата, а в зрялата възраст 46–54 г. – най-вече у дома. Начините на слушане на радио също не показват отклонения от правилото – радиоприемникът остава предпочитаното средство за радиообщуване, но слушането онлайн постепенно се усилва и то нараства със 7,0 % за този период (от 11,4 % на 18,2 %). Радио се слуша твърде малко през кабелна телевизия или сателит, но през интернет слушането прогресивно ще нараства, доколкото мрежата изгражда новите комуникативни практики на активните потребители. При това далеч не само на най-младите. Слушането на радио онлайн бележи най-висок ръст именно в групата на най-младите 15–25 г., тази тенденция е устойчива за всички големи български градове. Покритие на аудиторията Общата аудитория в гр. София има по-високо покритие през цялата седмица в сравнение с останалите градове. За ден от седмицата то достига 90,5 % слушащи, което говори за много активна медийна позиция. Средно за деня

245


слушащите са около 70,0 % и тази висока активност се определя от особените функции на столицата в политическия, стопанския и културния живот, но и от твърде слабата децентрализация, придаваща допълнителна тежест и влияние на основния град в държавата. Хоризонт и Дарик запазват лидерските си позиции, които те отдавна имат на този пазар. Няма особени размествания и при най-предпочитаните музикални станции Веселина, Витоша, ФМ+, Радио 1. Доминирането на политематичните формати остава голямо, то се определя и от специфичните потребности на столицата. Нещата при отделните възрастови групи са твърде различни, но в рамките на обичайното. При най-младите 12–25 г. водещи са Витоша, Вероника, Атлантик. Хоризонт дори не се улавя от скалата. В групата 26–35 г. Веселина и Дарик са лидерите, но Хоризонт вече присъства в челната шестица. При 36–45 г. Дарик и Хоризонт, макар и бавно, възстановяват водещите си позиции – второ и четвърто място, за да станат лидери в групата +46 г. с голямо предимство пред музикалните станции Веселина, ФМ+, Радио 1, Витоша. В периода 2008–2010 г. среднодневното покритие на аудиторията се запазва в обичайните стойности за целия период – то е най-високо в делничен ден, в празник е по-ниско. Но среднодневната продължителност на слушане на радио (на база слушащи) се увеличава в делник от 255 мин. – на 292 мин., в празник от 254 мин. – на 272 мин. и средно за ден от седмицата от 255 мин. – на 287 мин. Това показва високата динамика в софийската радиоаудитория, която отделя повече време за слушане на радио в сравнение с аудиторията в другите големи градове. Покритието на радиостанциите (месечно, седмично и среднодневно) в отделните групи е типично – при най-младите 15–25 г. водят музикални станции като The Voice, City, Витоша, Energy NRJ, Вероника. Харесват се музикални формати с модерен профил, с оринтация към попа и шлагера. Състезанието между тях е оспорвано, разликите в позициите – малки. Политематичните формати тук не са на почит – Хоризонт и Дарик са много назад в скалата. В следващата група 26–35 г. Energy NRJ, Радио 1 и Витоша водят като месечно, седмично и среднодневно покритие на софийския пазар, като разликите между тях са незначителни. Групата 36–45 г. вече променя картината – Радио 1, Дарик и Хоризонт са водещи лидери през целия период. Преразпределението между музикалните формати е предимно за сметка на Z-Rock, който има високи позиции в скалата. Предпочитанията на тази група слушатели към политематичните формати, към българската музика, към модерния рок не предизвикват изненада. Последната група 46–54 г. по традиция изцяло възстановява изгубените позиции на Хоризонт и Дарик, които стават водещи лидери, следвани от Радио 1 и ФМ+.

246


Социално-демографски профил на аудиторията Социално-демографските характеристики на среднодневните аудитории следват общото правило, което се наблюдава и в редица други градове: Хоризонт и Дарик са най-желани и предпочитани в групите на +51 г. и 41– 49 г., на хората с висше и средно образование, заетите в държавния и частния сектор, пенсионерите, служещите и мениджърите, имащи средни доходи. Веселина и Витоша се слушат най-много от хората с основно образование, заетите в частния сектор, учащите, работниците, хората с доходи до 350 лв. Това е обичайното разделение на вкусовете на аудиториите на политематичните и музикалните станции. Регионът или градът не са от значение. Позиционирането на отделните аудитории на радиостанциите към различните ценностни позиции, определящи медийното поведение, като: обичам да опитвам новите марки, дори и да съм удовлетворен от това, което ползвам; рекламата на даден продукт ме поощрява да го опитам; за мен е важно да купя най-доброто, независимо от цената; българските стоки не са по-лоши от вносните; когато избирам какво да купя, за мен най-важното е марката, показва следните особености. Слушателите на Хоризонт и Дарик са най-активните в изброените ценностни позиции, те се доверяват главно на българските стоки и определят избора си чрез популярността на марката. Те имат зряло потребителско отношение и стабилно медийно поведение, което се определя от възрастта, образованието, социалните и професионалните им позиции. Слушателите на повечето музикални станции имат значително по-слаби ценностни позиции, по-разсеяно медийно поведение. Социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите в София за година и половина не показва особени промени. Наймладите слушат предимно City, в групата 26–35 г. се предпочитат Energy NRJ и Веселина, в другите възрастови групи – Дарик и Хоризонт се конкурират само с БГ радио. Хората с висше образование предпочитат Дарик и Хоризонт, както работещите и тези, които имат средни доходи. През целия период учащите слушат най-много City, а незаетите – Веселина. Социалната демография е устойчива и столицата не прави изключение от общата радиокартина. Пазарни дялове на радиостанциите Софийският радиопазар през 2007 г. продължава да е силно сегментиран и много конкурентен – той разпознава 27 станции, 13 от тях разпределят 80,0 % от него, а 14 станции – само 20,0 %. Хоризонт, Веселина и Дарик, които водят по пазарен дял, държат малко над една трета от него. Първите шест станции имат над половината пазар. Това показва, че другите 21 станции си поделят другата половина. Най-големият радиопазар в страната също е асиметричен, както и в другите градове. Неговото раздробяване е главно за сметка на онези 21 радиостанции, които си поделят половината пазар. Той се отличава със свръхконцентрация, силно е изкривен – едната половина се държи

247


от трима водещи играчи в радиобизнеса, другата половина се раздробява на средни и по-малки дялове между другите 21 станции, които се борят за място в ефира на столицата. Музикалните станции имат най-високи дялове във всички възрастови групи, с изключение на групата +46 г., в която Хоризонт държи една трета от пазара. Раздробяването на пазара е най-голямо при слушателите 26–35 г., които са в активна жизнена и професионална позиция. Това определя по-внимателния и прецизен избор на една или друга радиостанция. Ето защо първите шест станции имат по-нисък сумарен дял – 43,0 %. В останалите възрастови групи първите шест станции обикновено държат до две трети от пазара. А за другите 21 станции остава една трета от него. Сегментацията на радиопазара върви успоредно с неговото окрупняване за сметка на влиятелните политематични формати и музикалните радиовериги. Този процес е неизбежен, като се има предвид, че при население от 1 359 520 души (експресни данни от Преброяване 2011 г.) 27 радиостанции изглеждат твърде много. Особено плътната радиосреда в столицата трудно може да е равномерно разпределена между толкова радиостанции. В столицата изкривяванията в пазарните дялове на отделните радиостанции се дължат главно на прекалено големия пазарен натиск.

N-JOY 5,1%

Fresh 5,0%

Нова 4,8%

Радио 1 Рок 4,4%

City 4,2%

Z-Rock 3,9%

Дарик 3,9%

PRO FM 3,0%

Веселина 3,0%

The voice 5,9%

Радио 1 7,0% Други 18,7% Витоша 8,6%

Вероника 10,7%

ENERGY (NRJ) 11,7%

Пазарен дял на радиостанциите в София. Целева група 15–25 г. Май 2010 г. В периода 2008–2010 г. пазарният дял на радиостанциите в групата 15– 25 г. показват интересна динамика – настъпва известно прегрупиране на водещите станции. Вероника отстъпва лидерското си място на софийския пазар на Energy NRJ, което се развива много бързо. През 2008 г. 14 станции имат 85,0 % от този пазар, а 10 станции – 15,0 % от него. Първите три водещи станции държат почти една трета от него. Първите шест станции имат половината пазар.

248


Софийският пазар за година и половина в тази група активно се преструктурира. Energy NRJ прибавя 3,7 % към своя пазарен дял, City загубва 4,6 % от своя дял. Това преподрежда пазарната картина. Вероника и N-Joy също увеличават дяловете си, но с по-малко (+1,5 %, + 1,7 %). Z-Rock и Дарик губят по два пункта от своите дялове. Пазарът в столицата продължава да се раздробява, като заедно с това се повишава делът на първите три водещи станции – през 2008 г. те имат 27,0 % дял, а през 2010 г. вече имат 31,0 % дял. Най-младите отдават предпочитанията си на точно определени станции. Уедряването на дяловете на първите три радиостанции в рейтинга показва тенденция на монополизиране на софийския пазар, предимно от най-големите и влиятелни станции. В групата на най-младите много силни позиции има БГ радио, а Дарик и Хоризонт остават по-назад в скалата. През 2008 г. в групата 26–35 г. радиостанциите, които имат най-голямо покритие, не са лидери по пазарен дял. Витоша, а не Радио 1, има най-голям пазарен дял. През 2010 г. Радио 1, а не Energy NRJ, има най-висок пазарен дял. Пазарът в столицата продължава да се сегментира. В резултат на пазарния натиск с 4,0 % пада общият дял на първите три станции – от 32,0 % на 28,0 %. Първите шест станции държат половината пазар, а другата половина се разпределя между 21–23 станции при много оспорвана конкуренция. През 2010 г. 15 станции имат 81,0 % от пазара, което показва, че голямото сегментиране е свързано с натиска за преразпределение на останалите 20,0 %. Energy NRJ продължава да увеличава пазарния си дял (+2,6 %), Дарик обръща тенденцията в своя полза и прибавя към своя дял (+2,1 %), Z-Rock продължава да губи пазарен дял (-3,4 %), както и Витоша (-3,0 %). Преструктурирането става за сметка на губещите, към които се прибавя и Атлантик. Радиосредата в София е твърде динамична в тази активна възраст, в която оценките и слушателските вкусове са вече зрели, а медийното поведение е стабилно. Пазарният дял на радиостанциите в групата 36–45 г. показва усилване на конкурентния натиск – ако през 2008 г. първите три станции по дял – Дарик, Радио 1 и Хоризонт, имат сумарно 31,0 % дял, то през 2010 г. първите три станции – Радио 1, Дарик и Z-Rock, имат сумарно 22,0 %, което е с 9,0 % по-малко. Аналогично в тази група през 2008 г. първите 6 станции държат сумарно 52,0 % от софийския пазар, а през 2010 г. – 40,5 %, което е намаление с повече от 11,0 %. Данните говорят за преструктуриране на най-големия радиопазар в страната, което става за сметка на станциите, които губят от пазарния си дял. Това са Хоризонт и Дарик, които губят значителни дялове (-5,0 %, -2,8 %) и по-малко – Радио 1 и Витоша, които губят по 2,0 % от дяловете си. Най-съществената промяна е за Хоризонт, който изпада от водещата шестица по пазарен дял. В групата 46–54 г. има относителна стабилност спрямо раздробяването на пазара, което продължава, но с бавно темпо. През 2008 г. 11 станции имат 82,0 % от пазара в столицата, а 15 станции – 18,0 % от него. През 2010 г. 15

249


станции вече имат 86,0 % от пазара, а 11 станции – 14,0 % от него. Това говори за вътрешно преразпределение и по-силен натиск, което намалява, а не увеличава пазарните дялове на отделните станции. Леко намаляване на дяловете има и при станциите, които имат водещи позиции – през 2008 г. първите 3 станции – Радио 1, Хоризонт и Дарик, имат 40,0 % от пазара, а първите 6 станции – 59,0 % от него. През 2010 г. първите 3 станции – Хоризонт, Дарик и Радио 1, имат вече 38,0 % от пазара, а първите 6 станции – 58,0 % от него. Разликите от един до два пункта са несъществени, което запазва статуквото. То се изразява в свръхконцентрацията на софийския пазар и неговото монополизиране от най-големите и влиятелни национални програми.

9.3.5. Южен централен район ПЛОВДИВ Изследванията на TNS /tv plan на радиоаудиториите в гр. Пловдив за периода ноември 2007 – май 2010 г. (ноември 2007: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; ноември 2008: метод Day after recall, 1092 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; септември – октомври 2009: метод Day after recall, 1094 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; май 2010 г.: метод Day after recall, 1093 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните тенденции в структурата и динамиката на радиоаудиторията. Индекси: честота и начини на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане Данните не показват промяна спрямо честотата на слушане на радио и медийното поведение на отделните социално-демографски групи в изминалите три години. Аудиторията в Пловдив много активно слуша радио всеки ден или 5–6 пъти седмично (от 70,7 % до 63,5), което е устойчива тенденция за големите градски радиоаудитории. Мъжете всекидневно слушат радио повече от жените, както и в групите 26–35 г. и 36–45 г. Времето 2008–2010 г. не показва особени промени по отношение местата за слушане на радио. Обичайно това са колата, у дома и на работното място, много по-слабо – публичните места и градският транспорт. В средата на 2010 г. тези, които слушат радио в колата, са с 11,0 % повече, а тези, които го слушат на публични места, също се увеличават с 5 пункта. Аудиторията става все по-динамична, по-мобилна, с повече професионални ангажименти. Най-много слушат радио в колата работещите хора в групата 36–45 г., а най-младите 15–25 г. слушат най-много на публични места. Социалната динамика е голяма, но радиоприемникът остава предпочитан начин за слушане на радио. Бързо нараства слушането на радио онлайн (11,7 % – 17,9 %), което показва навлизането на мрежата във всекидневието на медийния потребител. Съвсем закономерно

250


най-младите слушат най-много радио в мрежата – 25,3 %. Онлайн слушането е много силно изразено и в следващата група 26–35 г., след което спада наполовина. Това показва, че интернет силно е навлязъл в бита и всекидневието предимно на най-младите и хората в активна възраст, в другите групи той не е толкова предпочитан. Слушането през радиоприемник е относително еднакво във всички възрастови групи. Покритие на аудиторията През 2007 г. радиокартината в гр. Пловдив изглежда по така – шест радиостанции водят по цялостна и редовна аудитория – лидер на пазара е Радио 1, Веселина е на второ място, а Хоризонт и БГ радио заемат трето и шесто място. Доминацията на музикалните станции е много силна, но прави впечатление, че шлагерните станции и тези с попфолк ориентация са предпочитани в града на тепетата. Водещата роля на Радио 1 не е случайна. Програмата печели градските слушатели, най-вече със златните шлагери от последните десетилетия на миналия век, с хитовата музика, от която отсъстват ектремните ритми, с класическите пиеси, които излъчва. Втората позиция за Веселина също не е случайна – програмата е основно за български и балкански модерен фолк, за любими поп и рок хитове. Същевременно Хоризонт има стабилни позиции в местния радиоефир, той предлага отлични новини, многобройни публицистични предавания, отлична музикална селекция. Съществени размествания се случват в групата 15–35 г., в която водят музикални станции с модерно звучене като Радио 1, City, Z-Rock, N-Joy, Вероника, Energy NRJ. Например Z-Rock е лицензирана програма за градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Плевен, Велико Търново, Видин, Хасково. Нейната музикална палитра е широка – класически рок, хард и алтернативен рок, предназначена за активната слушателска публика между 20–45 г. N-Joy е младежка музикална програма, интересна комбинация от хитове, при които са застъпени разнообразни стилове – соул, фънк, рап, гръндж, дърти, ърбан, ню рок, рок модерн, класически рок. През 2008–2009 г. покритието на аудиторията не прави изключение от правилото – дневното покритие и среднодневното (на база всички респонденти на възраст 15–54 г.) изравнява слушащите и неслушащите. Слушането на радио обичайно е малко по-силно в делник и малко по-слабо в празник. Среднодневната продължителност на слушане (на база всички слушащи радио) бележи лек спад в делник (от 292 мин. на 266 мин.). В почивните дни и средно за ден от седмицата също има лек спад. Месечното покритие на радиостанциите в Пловдив в групата 15–30 г. традиционно се разполага между шлагерни и хитови музикални станции, които се борят за надмощие. Радио 1 обаче е постоянен лидер, City успява да запази трета позиция. The Voice изненадващо от шесто място в началото на периода заема второ място в неговия край. Вероника, Витоша и Energy NRJ постоянно разместват позициите си в скалата. Политематичните станции в

251


тази възраст както винаги не са на почит. През целия период Дарик заема между 11 и 15 място, Хоризонт и Радио Пловдив на БНР – между 18 и 20 място. Класирането при седмичното покритие показва леки изменения – The Voice изпреварва Радио 1, което е разбираемо, защото това е старата Веселина, която традиционно има силни позиции в гр. Пловдив. Другите станции остават същите, както и позициите на Дарик, Радио Пловдив на БНР и Хоризонт, които заемат от 15 до 20 място в рейтинга. По-големи размествания в тази група настъпват при среднодневното покритие, където от 2008 г. насам води Energy NRJ, а Вероника и The Voice заемат второ и трето място. Радио 1, Витоша и City попълват челната шестица. Обичайно политематичните станции са в дъното на таблицата. Една от причините за бързото повишаване на рейтинга на радио Energy NRJ е фактът, че в периода 2005–2006 г. операторът „Р-22“ ЕООД променя наименованието на програмата Радио спорт на Energy за София, Варна и Пловдив, а операторът „Нет ФМ“ ЕООД направи същото за градовете Шумен, Велико Търново, Русе и Видин, като промени наименованията на станциите Пристис – Шумен, Зиг-Заг – Велико Търново, Пристис – Русе и Радио Бъдин – Видин. Това многократно усили позициите на Energy NRJ в регионалните радиопазари, особено в най-големите градове. Среднодневното покритие на радиостанциите в следващата група 31– 45 г. показват някои съществени размествания – шлагерното Радио 1 е лидер през целия период, следвано или от Атлантик (през 2008 г.), или от БГ радио (през 2010 г.) Тази група видимо не е почитател на някои станции – Energy NRJ пада от първо на осмо място, Вероника – от второ на шесто място, а The Voice – от трето на шестнадесето място. Много високи позиции имат Z-Rock и Витоша – съответно четвърто и пето място. Политематичните станции и тук не са предпочитани – Дарик, Хоризонт и Радио Пловдив на БНР са доста назад в скалата. Месечното покритие на радиостанциите в групата 40–54 г. показва обичайните размествания – Дарик и Хоризонт възстановяват водещите си позиции, като в края на периода са на пето и шесто място. Z-Rock и Витоша ги изгубват и през 2010 г. вече са много назад в скалата. Радио 1, Атлантик и БГ радио отново водят в края на периода. Седмичното и среднодневното покритие показват аналогични тенденции. Единствено Радио Пловдив на БНР успява да влезе в челната шестица по среднодневно покритие. Социално-демографски профил на аудиторията Политематичните станции очаквано са много назад при младежките предпочитания – Дарик, Хоризонт и Радио Пловдив на БНР са съответно на 14, 18 и 19 място. В групата +36 г. настъпва голямо пренареждане – политематичните станции тук водят безспорно. Хоризонт е лидер и той споделя челните места с Радио Пловдив, Дарик и програма Христо Ботев на БНР. Единстве-

252


но Веселина и Радио 1, с подчертаната си шлагерна насоченост, влизат още в челната шестица. Най-младите предпочитат попфолка и шлагерите на City и Вероника, в групата на 26–35 г. музикалният саунд на Z-Rock е особено желан. Радио 1 и Веселина водят при слушателите в активна възраст, а Хоризонт – по традиция води при хората над 55 г. Слушателите с висше образование, с добро финансово положение, работещите в държавния и в частния сектори, незаетите, работниците и служещите предпочитат Радио 1 и Веселина. Хоризонт се предпочита от хората със средно образование, с финансови затруднения, пенсионерите. Учащите слушат най-вече City. Социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите в Пловдив се движи в границите на обичайното – групата на наймладите15–25 г. през целия период предпочита The Voice. Групата на 26–35 г. слуша Атлантик и Z-Rock, в групата 36–45 г. предпочитанията са за Радио 1 Рок и БГ радио, при 46–54 г. – Дарик и Веселина. Хората с висше образование, работещите слушат най-много Радио 1 и БГ радио, тези с полувисше и средно – Вероника, с основно, учащите – City и The Voice. Социално-демографският профил на аудиторията в гр. Пловдив не показва оклонение от типичната радиокартина в големите градове. Пазарни дялове на радиостанциите N-JOY 6,2%

City 5,7%

Z-Rock 4,7%

Katra FM 4,5%

Веселина 4,4%

БГ Радио 4,2%

Радио 1 Рок 3,9% Fresh 3,6%

Magic FM (Атлантик) 7,0%

Други 8,5% The voice 7,2% Вероника 8,5%

Витоша 8,7%

Радио 1 10,4%

ENERGY (NRJ) 12,6%

Пазарен дял на радиостанциите в Пловдив. Целева група 15–30 г. Май 2010 г. Пазарните дялове на радиостанциите в гр. Пловдив показват аналогична картина, както в София и Варна. Пазарът е асиметричен и силно конкурентен. Той разпознава с тези социологически методи 21 станции, от които 12 станции имат 84,0 % от него, а 9 станции – само 16,0 %. Първите три станции по пазарен дял – Радио 1, Веселина и Хоризонт, държат повече от една трета от него – 36,5 %. Първите шест станции (още City, Z-Rock и БГ радио) имат

253


59,0 % от целия пазар. Това показва, че 16 станции преразпределят помежду си 41,0 % от пазара, което раздробява техните дялове и усилва конкурентния натиск. Така с пазарен дял малко над 2,0 % остават такива интересни формати като Fresh, Ретро, Energy NRJ, The Voice. Това ясно показва силната и много оспорвана конкуренция. Но политематичните формати имат своето място на този пазар – Хоризонт е трети по пазарен дял от 10,5 %, Дарик е седми с дял от 5,2 %. Това са много добри позиции за големите политематични програми в толкова плътен и сегментиран радиопазар. Пазарните дялове в групата 15–30 г. показват бавно раздробяване и вътрешно преструктуриране на дяловете между отделните станции. За времето 2008 г. – средата на 2010 г. пазарът разпознава 20 станции, най-голям дял имат 13–15 станции, които държат от 90,0 % до 94,0 % от целия пазар. Останалите 5 до 7 станции си разпределят от 6,0 % до 10,0 % от пазара. Първите три станции традиционно държат около 30,0 % от пазара, но тук се забелязва леко увеличение с близо два пункта за този период. Конкурентният натиск се усилва, по-силните играчи стопяват дяловете на по-слабите. Постепенно расте делът на първите шест станции – от 50,6 % до 54,4 % в края на периода. Това показва, че ако през 2008 г. първите шест станции и другите 14 станции поравно си поделят радиопазара, то в средата на 2010 г. делът на останалите 14 станции вече е 46,0 %. Или пазарът се окрупнява за сметка на големите и влиятелни програми – в началото това са Радио 1, Витоша, The Voice, в неговия край – Energy NRJ, Радио 1 и Витоша. Как се преразпределят пазарните дялове и за чия сметка – Energy NRJ увеличава пазарния си дял с над 5,0 %, The Voice, Витоша и Радио 1 го намаляват (-2,1 %, -1,2 %). В групата, извън първите шест станции, най-голямото свиване на пазарен дял е при Z-Rock – 2,0 %, при останалите станции измененията не са толкова съществени. Състезанието за пазарни дялове върви на две успоредни писти – на едната са първите шест станции по пазарен дял, а на другата – всички останали. Първите шест станции в рейтинга преразпределят дялове помежду си, останалите 14 станции – също. Радиопазарът в гр. Пловдив е толкова асиметричен, силно конкурентен, монополизиран от шест големи станции, както и в София, Варна и другите големи градове. През призмата на медийните предпочитания на най-младите редица много добри програми биват маргинализирани – Дарик стопява пазарния си дял от 4,3 % на 1,9 %, Радио Пловдив на БНР и Хоризонт се движат между 0,4 % и 0,9 %. Пазарните дялове на радиостанциите в група на активните слушатели показват интересна картина – пазарът, макар и с малко, става по-конкурентен, той вече разпознава 21 станции, но разпределението на дяловете най-общо се запазва. Първите 14 станции през целия период държат 87,0 % от пазара, останалите 7 станции – 13,0 % от него. Голямата битка и преразпределение на дялове обичайно е между първите шест станции. Но първите три станции – Радио 1, Z-Rock и Атлантик, през 2010 г. постигат 32,5 % дял, докато

254


през 2008 г. делът на първите три станции – Радио 1, Атлантик и БГ радио, е 35,0 %. Същевременно общият дял на първите 6 станции нараства с един пункт за целия период, което е несъществено и по-скоро запазва статуквото (от 53,0 % на 54,1 %). Или преразпределението на дялове и реалният конкурентен натиск върви между първите 6 станции в рейтинга. Това обяснява и разминаванията между покритието на радиостанциите и пазарните им дялове – през 2008 г. Z-Rock и Витоша са в челните места по покритие, но по пазарен дял биват изместени от N-Joy и Радио 1 Рок. През 2010 г. това става с Витоша, което бива изместено от Веселина. Битката е главно между първите шест станции, това се потвърждава и от преразпределението на дяловете, което е най-силно изразено именно при първите шест станции – Z-Rock и Веселина добавят към пазарните си дялове 4,3 % и 2,8 %, Радио 1 остава лидер, но губи 3,0 % пазарен дял. Атлантик остава в първата тройка, но също губи 0,5 % дял. От политематичните станции единствено Дарик се премества далеч напред в скалата – от 11 на 7 място, като добавя 1,8 % към пазарния си дял. Хоризонт и Радио Пловдив на БНР запазват едни и същи позиции, но твърде назад в скалата, с много ниски дялове от 2,2 % и 2,9 %. Или пазарът в тази група се разпределя основно между музикалните станции за класически хитове/рок/шлагери и българска музика, което очертава много широка музикална палитра. Пазарните дялове на радиостанциите в групата 40–54 г. като съотношения и преразпределение се движат в рамките на правилото. Основата битка за пазарни дялове върви между първите шест радиостанции. През 2010 г. първите три станции – Радио 1, Атлантик и Веселина, сумарно имат 40,0 % дял, което е с 5,0 % повече от 2008 г. Първите шест станции (още Хоризонт, БГ радио и ФМ+), сумарно имат 59,0 % дял, което е с 3,0 % повече от 2008 г. Същевременно, ако през 2008 г. последните 8 станции имат общо 15,0 % дял, то през 2010 г. последните 7 станции общо имат 12,0 % дял, което бележи лек спад. Конкурентният натиск върви от първите шест станции към всички останали, което променя съотношенията в пазарните дялове в полза на големите играчи. Основното преразпределение на дялове е вътре в групата на първите шест водещи станции, които в този период много активно преразпределят дяловете си – Хоризонт, Радио 1, ФМ+, Веселина, Атлантик повишават дяловете си (+ 4,3 %, + 2,4 %, + 2,1 %, + 1,7 %, + 1,1 %). Това става за сметка на намаляването на дяловете на Радио 1 Рок, БГ радио и Дарик (-4,4 %, -2,3 %, -1,6 %). Пазарните дялове най-общо съответстват на среднодневното покритие, с малки изключения Хоризонт изпреварва Дарик по пазарен дял, ФМ+ изпреварва Радио Пловдив на БНР. И в тази група пазарът в Пловдив остава традиционно асиметричен, основно позициониран в първите шест станции, които най-често водят по месечно, седмично и среднодневно покритие. Забелязва се растеж на дяловете на водещите станции за сметка на всички останали, които в края на периода преразпределят сумарно по-нисък пазарен дял. Аналогично на София и Варна, радиопазарът в Пловдив разпознава

255


повече станции от действителните потребности на аудиторията, което нарушава балансите между тях – и по покритие, и по пазарни дялове.

9.3.6. Югоизточен район БУРГАС Изследванията на TNS/tv plan на радиоаудиториите в гр. Бургас за периода ноември – декември 2007 – юни 2010 г. (2007: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; декември 2008: метод Day after recall, 994 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; октомври 2009 г.: метод Day after recall, 994 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; юни 2010: метод Day after recall, 997 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните тенденции в динамиката на радиоаудиторията: Индекси: честота и начини на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане Честотата на слушане на радио в този период се запазва относително висока, но с низходящо развитие, което се оформя като тенденция. Слушането всеки ден и пет-шест дена седмично през тези четири години се движи в стойностите 69,0 % – 60,7 % – 58,2 % – 56,7 %. То е най-активно в групите 36–45 и 46–54 г., най-младите слушат по-малко, но за сметка на това имат ясно дефинирани медийни предпочитания. Слушането в колата се засилва (от 52,2 % на 60,5 %), слушането в дома и на работното място остава непроменено, леко се усилва слушането на публични места и в градския транспорт. Полът тук е добър класификатор – мъжете слушат радио предимно в колата, а жените – вкъщи. Най-големите слушатели на радио в колата са активно работещите хора във възрастта 26–35 г.. Младежката група 15–25 г. слуша радио предимно вкъщи, на публични места и в градския транспорт. Това показва висока адаптивност към медията, динамична радиокомуникация независимо от мястото и времето. Начините на слушане на радио остават същите – радиоприемникът е най-предпочитаното средство за радиообщуване, което се запазва в едни и същи стойности в този период – 81,4 % и 82,7 %. Интернет става все по-желано средство за общуване с радио, то разширява с 5,0 % своите потребители – от 14,7 % на 19,5 %. Най-запалените слушатели онлайн са най-младите, което обяснява и техните предпочитания за слушане на радио у дома през компютър. Всичко това показва бързото навлизане на мрежата в медийното всекидневие на българина в годините 2008–2010 г. Покритие на аудиторията Месечното покритие на аудиторията запазва относително едни и същи тенденции – на база всички респонденти 15–54 г., при слушащите се движи

256


между 88,2 % и 90,8 %, седмичното и дневното покритие при слушащите е малко по-ниско. Среднодневното покритие показва тенденция към изравняване на слушащите в делничен, в почивен ден и средно за седмицата и с минимална преднина се регистрират по-високи стойности на неслушащите пред слушащите (49,1 % към 50,9 %). През 2007 г. по цялостна и редовна аудитория в Бургас водят едни и същи станции – Веселина, Хоризонт и N-Joy заемат първите три места в скалата, следвани от Майа, Радио 1 и Вероника. Удивително хармонично се разпределят радиопредпочитанията на бургазлии – те едновременно слушат поп и етнофолк, говорни и публицистични формати, поп, ритъм и блус, соул, рап, модерен и класически рок, ърбан и класически хитове. Радиопалитрата е много широка, а медийните интереси на бургаската аудитория са много разнообразни. Продължителност на слушане В Бургас, като продължителност на слушане, аудиторията е в низходящ тренд – в периода 2008–2010 г. (на база слушащи радио) в делничните дни тя е паднала от 264 мин. на 229 мин., в празничните дни – от 229 мин. на 218 мин., средно за ден от седмицата – от 254 мин. на 226 мин. На база всички респонденти делникът остава по-силен от празника спрямо радиокомуникацията, но разликата не е голяма – 112 мин. към 98 мин. в края на периода. Социално-демографски профил на аудиторията В групата 15–30 г. разглежданият период не показва отклонения от правилото – най-младите предпочитат музикални станции с модерен саунд, предлагащи различни стилове. Витоша, Вероника, N-Joy, с малки размествания, водят в скалата по месечно покритие на аудиторията, следвани от Радио 1, Майа и Веселина. Z-Rock и Fresh традиционно имат високи позиции. При седмичното и среднодневното покритие има малки размествания на същите станции. Това показва какви са музикалните интереси на най-младите в Бургас, доколко те харесват шлагерната музика и попфолка. В групата +36 г. (2007 г.) и 31–45 г. (2008–2010 г.) се открояват следните тенденции: през 2007 г. Хоризонт, Веселина и Вероника са водещите станции, следвани от Майя, Дарик и N-Joy. Веселина е лидер във всички възрастови групи с изключение на най-младите, които предпочитат N-Joy. Висшистите и хората със средно образование най-много слушат Хоризонт, тези с основно предпочитат Веселина, както и хората с добри финанси, и тези, които имат финансови затруднения. Веселина събира най-много слушателски интереси в групата на заетите в частния сектор, незаетите, работниците и служещите. Мениджърите най-много слушат Хоризонт и това е разбираемо, доколкото бизнесът постоянно се нуждае от актуална информация. Учащите слушат най-вече N-Joy и Майя, което не предизвиква учудване.

257


В групата 31–45 г. от 2008 г. нататък Радио 1 е лидер по месечно покритие, следвано в края на периода от Витоша, N-Joy, БГ радио, Веселина и Вероника. Това са модерни музикални станции, които предлагат освен шлагери, модерни стилове като фънк, рап, гръндж и др. Политематичните станции имат по-малко покритие в тази група – Дарик и Хоризонт в края на периода заемат съответно 8 и 9 място. Седмичното и среднодневното покритие не показва отклонения, а само леки размествания. Тази тенденция се запазва и в следващата група 40–54 г., в която Радио 1 е лидер през целия период, но тук политематичните програми Хоризонт и Дарик имат силни позиции, като в края на периода Хоризонт вече е на трето място след БГ радио, а Дарик остава на седмо. Радио Майя губи водещи позиции и отпада от челната шестица. Социално-демографският профил на месечната аудитория на радиостанциите не показва особености – полът е слаб класификатор, най-младите 15–25 г. предпочитат музикалните станции Витоша и Вероника, хората в активна възраст 26–35 г. се ориентират към Витоша и N-Joy, в групата на 36–45 г. предпочитанията се разпределят между политематичния формат на Дарик и шлагерното Радио 1. В групата 46–54 г. Хоризонт навсякъде е без конкуренция. Той води и при висшистите и работещите. Хората с полувисше и средно образование, незаетите предпочитат поп- и етнофолка на Веселина, хората с основно образование, учащите слушат предимно Вероника. Обичайно най-активните слушатели са хората с доходи между 451–850 лв. Пазарни дялове на радиостанциите

Z-Rock 7,1%

БГ Радио 5,4%

Радио 1 Рок 5,4%

FM+ 4,6%

Веселина 3,4%

Star FM 2,7%

Дарик 2,6%

Мая 10,3%

Bravo 1,7% Други 3,7%

N-JOY 10,5%

Вероника 12,6%

Витоша 17,0% Радио 1 12,8%

Пазарен дял на радиостанциите в Бургас. Целева група 15–30 г. Юни 2010 г.

258


Радиопазарът през 2007 г. (средно за седмичен ден и всички респонденти) разпознава 17 станции. 12 от тях имат 90,0 % дял, а 5 станции – 10,0 % дял. Първите три станции – Веселина, Хоризонт и N-Joy, имат 41,4 % дял от пазара, а първите шест – 64,0 %. Пазарът е твърде широк за град като Бургас и обичайно асиметричен – първите три станции имат над 40,0 % дял, останалите 14 станции разпределят помежду си останалите 59,0 %. В периода 2008–2010 г. в групата 15–30 г. пазарът в Бургас вече разпознава между 10 и 13 станции, като натискът на малките станции върху станциите с по-голям дял се увеличава. Ако през 2008 г. първите 10 станции по дял имат 92,0 % от пазара, през 2010 г. 13 станции имат 96,0 % от него. Или разширяването на пазара с три нови станции води до увеличаване на общия им дял само с 4,0 %. Конкурентният натиск се усеща релефно при първите три станции по дял, които през целия период остават Витоша, Радио 1 и Вероника. Но през 2008 г. сумарно техният дял е 45,3 % от пазара, а през 2010 г. техният общ дял пада на 42,4 %, като този спад започва през 2009 г. Аналогично общите дялове на първите шест станции пада от 77,0 % на 70,3 %, което показва процес на преразпределение на бургаския пазар между отделните станции. Трябва да се отбележи, че някои колебания в дяловете на големите станции са твърде показателни – Вероника губи почти 5,0 % дял, в същото време ФМ+, Star FM, Браво прибавят към своите дялове съответно 2,2 % – 1,5 % – 1,4 %. Разширяват дяловете си БГ радио и Радио 1 Рок, което показва раздробяване на пазара – в него навлизат нови играчи, особено след приключване на радиоконкурсите в гр. Айтос. В периода 2008–2010 г. в групата 31–45 г. бургаският пазар разпознава от 18 до 20 станции за целия период. През 2008 г. първите десет станции имат общ дял от 82,0 %, а другите осем – 18,0 %. Първите три станции имат общ дял от 37,1 %, а първите шест имат дял от 58,5 %, което прави две трети от целия пазар. Ситуацията през 2009 г. се променя, пазарът се раздробява за сметка на намаляване на дяловете на големите играчи – първите три станции вече имат 33,4 % дял, а първите шест – 53,4 % дял. Дяловете на Веселина, Радио 1 Рок, Хоризонт се повишават, което преподрежда пазарната картина. В средата на 2010 г. пазарната ситуация възстановява статуквото от 2008 г. – пазарът в Бургас в тази група разпознава общо 18 станции, първите 13 станции имат дял от 95,0 %, а последните пет – само 5,0 %. Първите три станции – Радио 1, Витоша и N-Joy, отново държат над една трета от пазара – 37,3 %, докато първите шест станции – две трети от пазара – 60,8 %. Или големите станции дефакто възстановяват статуквото на пазарните си дялове и спират преразпределението на дялове в посока към по-малките играчи. За това говори и обстоятелството, че преразпределението на дялове в периода 2008–2010 г. става основно между големите играчи – някои от тях като Витоша, N-Joy, Веселина разширяват дяловете си (с 8,1 % – 2,6 % – 1,7 %). Други като Майя, Радио 1 и Вероника значително ги намаляват (-3,8 %, -3,4 %,

259


-2,0 %). Основните маркетингови движения на пазара стават между първите шест станции по дял. Или пазарът в Бургас в тази група запазва статуквото и той се преразпределя само в групата на най-силните по дял. Пазарната ситуация в групата 40–54 г. в периода 2008–2010 г. показва запазване на статуквото при първите три и шест станции по дял и известно преразпределение между по-малките дялове на останалите станции. Пазарът общо разпознава 18–20 радиопрограми, от които първите 11–12 държат от 88,0 % до 96,0 % от пазара. Останалите 7–8 програми имат от 4,0 % до 12,0 % от пазара. През целия период на първите две места по пазарен дял са Радио 1 и Хоризонт с много високи дялове. Веселина е трета, но в края на периода бива изместена от БГ радио. Първите три станции по дял неизменно имат от 37,4 % до 37,6 %, което е над една трета от пазара. Първите шест станции имат от 59,0 % до 60,0 %, което означава, че останалите 12 станции имат около 40,0 % от пазара, което е сравнително малко. За сметка на кои станции пазарът се прегрупира – на тези, които имат голям дял, или на тези, които имат по-малки дялове? Както и в другите големи градове пазарът се прегрупира основно за сметка на първите шест станции с най-големи дялове – първата съществена промяна е отпадането на Веселина от челната тройка и влизането на БГ радио на нейно място. А това става поради факта, че Веселина губи 3,4 % от своя дял, а БГ радио прибавя 1,5 %. Радиокартината се променя и от засилването на лидерската позиция на Радио 1 чрез повишаване на неговия дял с 3,7 %, както и на Витоша, което също повишава дела си с 3,4 %. Хоризонт и Вероника от първата шестица запазват едни и същи дялове през периода. От другата група най-големи промени има при радио ФМ+, което губи 2,7 % от своя дял, и при N-Joy, което прибавя 1,6 % към дела си. Но тези пазарни движения не са особено съществени. Основното е, че бургаският радиопазар също остава уедрен, той се доминира от големите музикални вериги, но и от най-старата и влиятелна национална програма Хоризонт. И тук пазарът е асиметричен, в отделните групи той разпознава 18–20 станции, което е много за населението на гр. Бургас. Струпването на много станции в големите градове многократно надхвърля потребностите на градските аудитории. Те фокусират своето внимание и слушателски предпочитания само към най-добрите, но в периферията на техния медиен интерес неизбежно остават силни станции като Fresh, ZRock, Фокус или Алфа. Сложната пазарна ситуация незаслужено ги подценява просто защото пазарът е много плътен, а конкурентният натиск – твърде висок. СТАРА ЗАГОРА Изследванията на TNS/tv plan на радиоаудиториите в гр. Стара Загора за периода октомври 2007 – март 2010 г. (октомври 2007: стандарт. интервю, 700 души +15 г.; декември 2008: метод Day after recall, 917 ефективни интервюта,

260


представителни за населението 15–54 г.; ноември 2009: метод Day after recall, 922 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.; март 2010: метод Day after recall, 912 ефективни интервюта, представителни за населението 15–54 г.) показват следните тенденции в динамиката на радиоаудиторията: Индекси: честота и начини на слушане, покритие на аудиторията, социално-демографски профил на аудиторията, пазарни дялове на радиостанциите. Честота и начини на слушане Стара Загора не прави изключение от другите големи градове – през 2007 г. тук радио се слуша активно – всеки ден или почти всеки ден над 64,0 %. Най-активните слушатели са хората между 46–55 г., със средно образование, добро материално положение, заетите в частния сектор, работниците. Скалата на редовната аудитория показва, че състезанието между музикалните и политематичните станции е оспорвано – лидер е Веселина, City, Радио 1 и Fresh се подреждат в челната шестица, но Радио Стара Загора на БНР и Хоризонт заемат второ и трето място. Периодът декември 2008 – март 2010 г. не променя картината по отношение на честотата и местата за слушане на радио. Радио най-много се слуша в колата и у дома, има известно увеличение на слушането на работното място със 7,0 %, публичните места и градският транспорт не са особено предпочитани. Радиоприемникът остава предпочитаното средство за слушане, но тенденцията, уловена в някои други градове за увеличение на слушането онлайн, се среща и тук – +4,0 %. Среднодневната продължителност на слушане на радио (на база слушащи) нараства и през 2010 г. тя достига до 276 мин. в делник, 293 мин. в празник и 281 мин. средно за ден от седмицата. Особено показателен е скокът на среднодневната продължителност в почивните дни – от 223 мин. в началото до 293 мин. в края на периода. Покритие на аудиторията Месечното, седмичното и дневното покритие на аудиторията не показват особености през този период, но при среднодневното покритие се забелязва спад на слушащите в делника, които в крайна сметка през 2010 г. се оказват с 0,6 % помалко от неслушащите. В почивните дни неслушащите са доста повече. В групата 15–30 г. покритието на радиостанциите – месечно, средно за седмицата или за деня, показва устойчива тенденция към музикалните станции с модерно, шлагерно звучене – за година и половина шест станции водят в старозагорския ефир, като сменят местата си – в началото на периода лидери са City, Energy NRJ и Вероника, в края – това са Energy NRJ, Fresh и City. Към тях се прибавят Радио 1 и Веселина, които добавят много шлагери, поп и етнофолк към музикалната картина на града. Станциите с общ/политематичен профил Дарик, Радио Стара Загора на БНР и Хоризонт са доста назад в скалата.

261


Покритието на радиостанциите в групата 31–45 г. не показва по-различни тенденции – водят отново музикалните вериги Радио 1, Energy NRJ, Веселина, Fresh. Към тях в края на периода се класира БГ радио, което традиционно се харесва в тази възрастова група. Политематичните програми Дарик, Хоризонт и Радио Стара Загора нямат особени шансове – през 2010 г. те заемат от 9 до 14 място. Главната особеност на групата 40–54 г. е възстановяването на политематичните формати Хоризонт и Дарик, които заемат челните места в скалата по месечно, седмично и среднодневно покритие. Радио 1, ФМ+ и Веселина са водещите музикални станции, но покритието на Радио 1 е 5,0–6,0 % по-голямо от всички останали. Тази тенденция е постоянна, тя е свързана с промяна на ценностните ориентации в зрялата възраст, която променя медийното поведение и предпочитания. Ориентацията към говорните формати, към новините и публицистиката е силно изразена, но радиото се разглежда и като средство за музика, шлагери, поп и етнофолк. Социално-демографски профил на аудиторията Профилът на аудиторията в групата на най-младите 15–35 г. е доста поразличен. Интересът им към шлагерните станции и попфолка е подчертан, ето защо Веселина, City, Fresh, Вероника, Радио 1 и ФМ+ водят, а политематичните станции Радио Стара Загора, Дарик и Хоризонт остават доста назад в скалата на младежките предпочитания. Социално-демографските характеристики на редовната аудитория не правят изключение от правилото – най-младите слушат предимно City. Веселина доминира в повечето възрастови групи, хората над 55 г. слушат обикновено Хоризонт. Висшистите слушат предимно Радио Стара Загора на БНР, среднистите и хората с основно образование слушат най-вече Веселина, както и тези с добро и недотам добро финансово положение, заетите в държавния и частния сектори, незаетите, работниците, служещите. Веселина несъмнено е музикалната станция – фаворит в града,нейната програма е за български и балкански модерен фолк, попфолк, етнофолк и рок. Възрастта е силен индикатор, който филтрира медийното поведение. Най-младите и хората в групата 26–35 г. слушат City, Energy NRJ и Fresh. Хората в групите 36–45 г. и 46–54 г. слушат предимно ФМ+, БГ радио и Дарик. Висшистите, работещите предпочитат Веселина и City. Най-активните слушатели са хората с доходи между 451–850 лв. Данните показват все същите тенденции – най-младите, учащите, по-образованите предпочитат модерните музикални станции, възрастните гравитират към политематичните формати.

262


Пазарни дялове на радиостанциите N-JOY 7,9%

Z-Rock 7,0%

City 6,2%

Веселина 4,9%

БГ Радио 4,6%

Вероника 9,4%

FM+ 3,9%

Други 9,0%

Fresh 12,1% Радио 1 16,2%

ENERGY (NRJ) 18,6%

Пазарен дял на радиостанциите в Стара Загора. Целева група 15–30 г. Март 2010 г. През 2007 г. пазарът в Стара Загора разпознава 16 станции, 10 от тях имат 91,0 % пазарен дял, а 6 станции – само 9,0 %. Първите три станции по пазарен дял – Веселина, Радио Стара Загора и Хоризонт, имат сумарно почти половината пазар – 47,0 %. Другите три станции по дял – Радио 1, City и Fresh, имат общо над 23,0 %. Или първите шест станции държат над 70,0 % от местния пазар. Това го прави асиметричен, монополизиран от една трета от станциите, които излъчват в града. Позициите на БНР са особено силни на този пазар – Радио Стара Загора и Хоризонт водят както по редовна аудитория, така и по пазарен дял. Радиопазарът в Стара Загора в групата 15–30 г. е твърде асиметричен – през целия период той разпознава 16 станции, 10–11 от тях през 2008 г. и 2010 г. имат между 96,0 % и 91,0 % дял, останалите 5–6 станции – между 4,0 % и 9,0 %. Първите три станции по дял имат между 45,0 % и 47,0 % дял, а първите шест станции – между 70,0 % и 71,0 %. Това показва голямата асиметричност на един по-малък регионален пазар, в който шест станции държат две трети от него. Станциите, които водят по покритие на аудиторията, невинаги водят и по пазарен дял. City е в челната шестица по покритие на аудиторията, но е на седма позиция по пазарен дял. За сметка на кои станции и пазарни дялове става преразпределението на целия радиопазар? Основните губещи през 2010 г. са City, Вероника и Веселина, които губят от дяловете си (-4,5 %, -2,7 %, -1,5 %). Главният печеливш е Fresh, който за година и половина прибавя 4,5 % към своя дял. Динамиката на пазарната картина е главно между първите шест станции в скалата. Последните шест станции имат дялове от 0,7 % до 2,7 %, които са

263


твърде незначителни на фона на целия пазар. Данните показват, че в групата на най-младите пазарът е силно концентриран в големите музикални вериги, докато политематичните станции Христо Ботев, Хоризонт и Дарик имат скромни пазарни дялове (0,7 % – 0,8 % – 2,7 %). В групата 31–45 г. движението в пазарните дялове е особено характерно, най-вече с преразпределението между дяловете на големите музикални вериги и малките станции. През целия период пазарът разпознава 15–16 станции, но ако през 2008 г. първите 12 от тях имат сумарно 94,0 % дял, то през 2009 г. този дял пада с 5,0 %, а през 2010 г. първите 10 станции вече имат 81,0 % дял. Същевременно делът на малките от 4 до 6 станции прогресивно нараства в периода 2008–2010 г. (6,0 % – 11,0 % – 19,0 %). Сумарният дял на първите шест станции неизменно се движи около 60,0 %, първите три от тях постоянно имат общ дял около 33,0 %. За сметка на кои музикални програми става преразпределението на пазара? Губещи са Веселина, Радио 1, Z-Rock и ФМ+ (-2,3 %, -2,1 %, -1,8 %, -1,6 %), станциите, които прибавят към дяловете си, са Energy NRJ, Fresh, Хоризонт и Радио Стара Загора (+2,3 %, +2,0 %, +1,1 %, +1,5 %). Или пазарната ситуация тук се определя не само от първите станции по дялове, но върви преразпределение на дялове от големите към по-малките станции по пазарен дял, което прави този пазар много динамичен. Големите музикални вериги през цялото време са водещи по пазарен дял, в края на периода това са Радио 1, Вероника, БГ радио, Energy NRJ, Веселина и Fresh. Шансовете на политематичните формати Дарик, Хоризонт, Радио Стара Загора са доста по-малки, техните дялове се движат в стойности от 5,1 % до 2,6 %. Пазарните дялове на радиостанциите в групата 40–54 г. показват почти същите тенденции – процесът на окрупняване на дяловете на по-малките станции и намаляване на дяловете на големите продължава – през 2008 г. 12 станции държат 92,0 % от пазара, а 4 станции – 8,0 % от него. През 2009 г. 12 станции държат 91,0 % от пазара, а 5 станции – 9,0 %, т.е. има леко преливане на дялове от големите станции към по-малките. През 2010 г. тази тенденция се задълбочава – 10 станции имат вече 83,0 % от пазара, а 7 станции имат цели 17,0 % от него, което е показателен факт. Настъпва известно преразпределение и вътре в групата на първите станции по дялове – през 2008 г. първите три станции имат общ дял от 41,4 %, през 2009 г. – 39,0 %, а през 2010 г. – 38,0 %. Не всички станции, които водят по покритие на аудиторията, са и водещи по пазарен дял – ФМ+, Дарик и Star FM водят по покритие, но по пазарен дял биват изместени от Вероника, при това за целия наблюдаван период. Пазарът показва леко разширяване на броя на станциите, които тази група разпознава, и явно преразпределение на дялове от големите към по-малките станции.

264


9.4. Медийно поведение Методология – TNS /tv plan, качествено изследване, три фокус групи, всяка от 8 респонденти, поравно мъже и жени, възрастови граници: 16–24 г.; 29–40 г. и 32–75 г. Качествено изследване, 30 дълбочинни интервюта, по равно мъже и жени, възрастови граници: 16–19 г.; 20–24 г.; 25–29 г.; 30–34 г.; 35–39 г.; 40–44 г.; 45–49 г.; 50–54 г.; 55–59 г. и 60+. Период на провеждане: юни 2010 г. Индекси: честота и места на слушане на радио, начини за слушане на радио, предпочитани програми и предавания, честота и места на гледане на телевизия, начини за гледане на телевизия, предпочитани телевизионни програми и предавания, радио- и телевизионни брандове, нагласи за цифрова телевизия. Какво е днес медийното потребление, дали то остава същото, или много бързо се променя в резултат на технологичните новости, интернет и социалните мрежи, които дават възможност за общуване с разнообразни медии онлайн за нова, за качествено различна медийна комуникация? Какво се случва с традиционното радио, с многобройните му програми – български и чужди, къде се вписва радиослушането в спектъра на другите медийни дейности? Главните предизвикателства пред развитието на електронната медийна среда в последните години са точно формулирани в качественото изследване на TNS/tv plan, проведено през 2008 г. на тема „Националните програми през погледа на тяхната аудитория“, изготвено за БНР от Живко Георгиев. В него той формулира няколко основни тенденции и предизвикателства в развитието на медийната среда. Преди представянето на резултатите от качественото изследване, проведено през 2010 г., нека разгледаме някои от най-важните изводи от това качествено изследване от преди две години.

9.4.1. Медийна среда Медийното поведение днес закономерно е изправено пред много предизвикателства, които определят неговата структура, профил и интензивност. На първо място са технологичните предизвикателства, които се дължат на лавинообразното нарастване на мрежата, на огромните ѝ възможности за комуникация, медийно потребление, разнообразни форми на бизнес дейности, електронно пазаруване и широк спектър от развлечения. Изследванията показват, че над 40,0 % от българските домакинства вече имат достъп до интернет, което означава, че традиционни медии като радиото и телевизията вече се развиват в силно конкурентната среда на „новата интернет култура“. Тя според Живко Георгиев променя медийните навици и потребление не само на най-младите, но и на 25–35-годишните. Най-голямата промяна е оттеглянето на тези целеви групи от четенето на вестници, засилването на потреблението на преса онлайн, новите възможности за общуване с преса и през мобилен телефон. Появата на MP3, айпода, мобилните апарати създава нови

265


технологични начини за слушане на радио, „възможност да се слуша радио на места и в ситуации, където това не бе възможно“. Музикалните радиостанции получиха силна и опасна алтернатива, защото един потребител, който е пристрастен към мрежата, към всичко, което тя може да му предложи, все порядко и по-малко слуша традиционното радио. На второ място Живко Георгиев поставя социологическите предизвикателства, които са следствие от развитието на прехода в последните 20 години, в резултат на което нашето общество загуби старата си еднородност. Това означава, че „днес всяка медия е изправена пред необходимостта да работи за все по-разнородна публика“. Проучванията показват, че обществото все повече губи своята еднородност в няколко основни направления: • Ясно изразена социална стратификация, която се основава на все по-различен жизнен стандарт и социално-икономически статус на отделните членове на националната общност. • Растящи генерационни различия, оформянето на няколко поколения – едното от времето преди прехода, другото – на границата между социализма и демокрацията, третото, което е продукт на новите реалности. Тези три много различни поколения трябва да съжителстват в общо социокултурно и медийно пространство, но те имат различни социални програми и различно отношение към медиите. • Растящи регионални различия. Социологическите изследвания показват, че „имаме все по-малко основания да говорим за „България“, „българите“, „българското общество“ като цяло. Все по-малко е общото между София и Варна, от една страна, и Северозападна България или Лудогорието, от друга“. По тезата на Живко Георгиев локалните особености стават много ясно изразени, а общите национални особености – все по-бледи и абстрактни. • Растящи различия в стила на живот (лайфстайл). Публиката все повече се сегментира (у нас и в целия свят) по стила на живот и тази сегментация се оказва дори по-значима от социално-демографските и социално-икономическите критерии. Тази тенденция определено генерира различия. В България този процес сега започва, но след няколко години ще стане ясно, че изборът на потребителя – на марки, медии, модели на живот, най-често се определя от споделяните ценности, от начина на живот или от модела на лайфстайл парадигмата, която всеки избира за себе си. На трето място са културните предизвикателства. Българското общество много бързо се превръща в потребителско общество. Масовата култура формира консуматорско поведение, което се налага през чалгата, телевизионните риалити формати, телевизионните игри, жълтата преса и др. Този триумф на консумативната култура неизбежно упражнява натиск върху високата култура, която постоянно бива изтласквана в ъгъла, подценявана и маргинализирана. Медиите, които са направили избор в полза на автентичните културни

266


ценности и некомерсиалното, несъмнено биват заплашени, поне доколкото маркетинговите стратегии на медийната индустрия минават през необходимостта от големи печалби. Това поражда друго поведение на комерсиалните радио- и телевизионни програми. Те започват да налагат и промотират предавания, които много често са на ръба на добрия вкус. На ръба на позволеното от медийния закон, който забранява разпространението на предавания, които „съдържат порнография или противоречат на добрите нрави, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист, основана на расов, полов, религиозен или национален признак“ (ЗРТ, чл. 10, т. 6). В медийната среда се открояват няколко основни тенденции: • Свръхпредлагане на вестници, списания, радио- и телевизионни програми. Освен тях – сайтове за нови развлечения и онлайн варианти на традиционни медии. Според Живко Георгиев в последните години всеки жител на един от седемте града у нас с население над 100 000 жители свободно може да избира между 20–30 станции във ФМ диапазона, 70–80 тв канала, достъпни чрез аналогова или цифрова платформа, 30–40 вестника и над 300 списания, както и всички медийни формати, които интернет предлага. В по-малките градове това медийно разнообразие е по-свито, но там също се регистрира повишение на медийното потребление. • Силно конкурентна медийна среда, при която състезанието върви не само в рамките на една медия (между отделните вестници, радиоили телевизионни програми), но и между отделните видове медии. А като цяло – между традиционните медии – и новите медии в техните традиционни и модерни формати, които интернет предлага. Това коренно променя потребителския избор. • Навлизане на телевизията в запазените програмни територии на радиото. Сутрешните телевизионни блокове пряко конкурират ранния сутрешен праймтайм на радиото. Изследванията сочат, че новият медиен стереотип „слушане на телевизия“ сутрин се засилва и той пряко конкурира създадения от радиото модел на медийно потребление. В сутрешните блокови телевизионни предавания се засилват директните връзки със зрителя, което до вчера беше запазена територия на радиото. Изследванията показват, че през последните години времето, отделяно за медийно потребление, остава едно и също, но то бързо се преразпределя между пресата, радиото, телевизията и интернет. Какви са основните тенденции в този процес? Пресата като цяло губи позиции, особено сериозната преса, но жълтата преса и лайфстайл списанията разширяват територия и читатели. Относителният дял на телевизията в бюджета на времето и личното медийно потребление остава стабилен, най-сериозните загуби се наблюдават при най-младите – 12–35 г., макар че засега няма срив по няколко основни причи-

267


ни: потенциалът на кабелизацията все още не е изчерпан, населението бързо застарява и времето, отделяно за телевизия от хората над 60 г., се увеличава. Сутрешните телевизионни блокове завземат територии, които до вчера принадлежаха основно на радиото, расте броят на телевизионните канали, но тяхното разнообразие е привидно. • Пазарният дял на радиото през последните години бележи тенденция на спад. Основните причини са бързото навлизане на интернет в медийното потребление и силният натиск на телевизията върху сутрешния праймтайм.

9.4.2. Радиоповедение От доста време изследванията показват, че 95,0 % от времето, отделяно за слушане на радио, се реализира у дома или на работата. В ранните часове на деня телевизията вече е водещата медия, а в часовете след работа тя си остава лидер в медийното потребление на по-възрастните, както е интернет – при по-младите. На работното място интернет вече е много сериозна конкуренция и на радиото, и на телевизията. Или медийната ситуация не изглежда толкова благоприятна, колкото беше преди време. Въпреки това радиото има своите шансове, според изследванията „слушането на радио в автомобил“ се усилва. Традиционните радиостанции все повече ще разчитат на слушането в автомобил по следните причини: • бързо увеличаване на автомобилния парк, все повече хора в различни възрасти имат личен автомобил; • расте времето, което хората прекарват в своя автомобил; • в автомобила радиото засега е без конкуренция. Печелившата стратегия е всяка радиостанция да търси лидерските си позиции в двата основни топоса на съвременното радиослушане – „в колата“ и „в работата“, при които тя може да разшири и запази позициите си благодарение на социално активната част от населението. Честота и места на слушане на радио Проведените през 2010 г. качествени изследвания на медийното потребление (три фокус групи и 30 дълбочинни интервюта) показват, че радиото неизменно присъства в медийните асоциации на участниците от различни възрасти, пол, социални и професионални статуси. Но подредбата на медийните предпочитания вече е друга – телевизията и интернет са водещите медийни лидери, радиото и пресата остават по-назад. За разлика от пресата, която все по-малко участва в живота на съвременния човек, радиото засега присъства в неговия житейски ритъм. Но вече по друг начин. То най-често се схваща като съпътстваща медийна дейност, която се вгражда в житейския ритъм на съвременния човек, допълва разнообразните му дейности, ето защо обичайните места за слушане на радио днес се подреждат по следния начин: вкъщи, в колата, на работата, много рядко – в заведения

268


и на публични места. Кривата на радиослушането е свързана с основните дейности на житейския ритуал – слушане на музика за разбуждане, кратки радионовини по време на сутрешния тоалет, слушане на музика и сервизна информация в колата на път за работа, слушане на музика по време на работния ден, слушане на радиостанция вечер, предимно онлайн. Участниците схващат радиото като задължителна част от техния медиен свят, който в последните години става по-широк и по-разнообразен. Интервюта Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Радиото постоянно го слушам. Чрез компютър, телефон, MP3.“ Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Радио слушам рядко, но музика слушам през компютър.“ Мъж, кандидат-студент, 20 г. „Слушам радио през компютър или през интернет.“ Мъж, театрален работник, 25 г. „В къщи повече радио слушам.“ Мъж, инженер, 30 г. „Слушам радио през деня, само като фон.“ Жена, студентка, 21 г. „Радио слушам през цялото време вкъщи. В събота и неделя – радио за физзарядка. Телевизорът е фон.“ Жена, акушерка, 31 г. „Радиото го слушам в колата и на работата. В делник, сутрин в колата – радио.“ Жена, мениджър, 32 г. „Радио почти не слушам. Понякога само в колата.“ Мъж, рекламист, 35 г. „Много рядко слушам радио.“ Жена, учителка, 35 г. „По-рядко слушам радио. Най-вече интернет.“ Мъж, геймър, 35 г. „Радио слушам само заради музиката.“ Мъж, инженер, 56 г. „Слушам радио особено сутрин. В работата – никакви медии.“ Мъж, художник, 65 г. „Слушам радио, когато ми омръзне телевизията. Радиото е по-скоро допълнение. Не слушам радио онлайн.“ Начини за слушане на радио В отделните възрасти и статуси анкетираните избират различни начини на слушане – най-младите много често слушат радио онлайн, през компютър, те се интересуват предимно от музикалната част на програмата, която задължително присъства в тяхната почивка. „Радиото е константно, като част от живота“, казва една студентка. Отделните радиопрограми обикновено служат за музикален фон към другите човешки дейности. Така радиото достроява цялостното човешко поведение, то не изпълнява самостоятелна роля, а по-скоро е задължителна част от нещо друго. Анкетираните в социално активната възраст между 30–50 г. слушат радио най-вече в колата и на работата, тези в пенсионна възраст и домакините – предимно вкъщи и през радиоапарат. По-

269


младите и по-образованите, освен заради музиката, го предпочитат и заради кратките му новини, възможността да ги проследяват в развитие. По-старите и по-малко образованите схващат радиото предимно като средство за слушане на музика, за отмора и почивка. Най-младите често слушат радио онлайн или през мобилен телефон, те използват модерните технологии, за да разнообразят начините на радиослушане. За младите е обичайно да слушат радио вечер – през компютър или мобилен телефон, постоянно да търсят хубава музика, която слушат през компютър. Предпочитани програми и предавания Възрастта рязко отграничава предпочитанията – най-младите слушат обикновено Z-Rock, City, The Voice, активно работещите посочват, че в работата много често се слушат Радио 1 и Energy NRJ, участниците след 45 г. предпочитат Дарик, БГ радио, Фокус, Джаз ФМ, ФМ+, Стар ФМ, Витоша; участниците след 50 г. – програма Хоризонт на БНР. Музикалните формати се слушат най-вече от младежките групи, политематичните формати – предимно от хората след 45 г. Качествените изследвания повтарят резултатите от количествените изследвания – на националната радиоаудитория и на отделните регионални радиоаудитории. В радиоповедението водещ е не толкова изборът на отделни станции или отделни предавания, водещото е музиката, която слушателите търсят – все едно по коя станция ще я чуят. За разлика от телевизията, при която вкусът на зрителя задължително минава през конкретната програма или предаване, при радиото вкусът минава главно през съдържанието, към което се добавя станцията и отделното предаване. Фокус групи 16–24 г. „Слушам радио в колата. То е част от живота.“

ване.“

29–40 г. „Слушам радио в колата – радио Витоша, особено „Тройка на разсъм-

„Слушам радио в колата. БГ радио, Радио 1, N-Joy, Фокус, Star FM. В работата също се слуша радио. Основно Радио 1 и NRJ Energy. „Слушам Джаз ФМ, предимно вкъщи на касетофон.“ „Слушам ФМ + и БГ радио през целия ден.“ „Слушам Витоша, City, The Voice през интернет.“ „Радио не слушам.“ 32–75 г. „Сутрин рано Джаз ФМ, защото имат кратки новини.“ „В работата – задължително Хоризонт. „Следя редовно неделните предавания на Хоризонт на БНР – „Неделя 150“. Слушам и радио К-2.

270


„Слушам City и The Voice, в работата Радио 1 – като фон.” Интервюта Мъж, безработен, 26 г. „Радио слушам в колата. Слушам радио онлайн – Z-Rock, Star FM, Energy NRJ. Мъж, висшист, 31 г. „Радио слушам на работата, повече музикални станции. Слушам най-много Z-Rock. Жена, сервитьорка, 35 г. „Слушам радио, предимно музикалните радиа – Атлантик, Мелъди. Жена, инженер, 40 г. „Слушам радио предимно в кухнята – Хоризонт. Харесвам музикални и фолклорни предавания.“ Мъж, учител, 40 г. „Радио слушам. Дарик, БГ радио Слушам го предимно вечер, рядко през мобилен телефон. В делник пускам радио сутрин – най-вече Дарик. В събота и неделя – пак радиото. Българската музика често отсъства от музикалните радиостанции.“ Мъж, полиграфист, 42 г. „Радио слушам вкъщи и най-вече в колата – радио Нова, Алфа, Витоша. На работата също се слуша радио.“ Мъж, техник, 49 г. „В делник пускам радиото, сутрин слушам Хоризонт – за новините, след това – Атлантик. Мъж, лекар, 50 г. „В делник слушам сутрин радио – новините, времето. Най-вече програма Хоризонт. Това е една много балансирана програма. В събота и неделя започвам почивните дни най-често с радио.“ Не се забелязва особена разлика при радиоповедението между двата пола по отношение на предпочитани радиостанции. Но има известни разлики в тяхното радиоповедение – жените предпочитат да слушат радио вкъщи и в кухнята, мъжете – в колата и в работата. И за двата пола слушането на радио неизменно е част от нещо друго, то е по-скоро удоволствие/развлечение/прибавяне на много музика и малко новини към напрегнатия ден. Слушането на радио в колата бележи възход, то активно участва в медийното всекидневие на модерния човек, вписва се в неговия напрегнат ритъм. По същия начин радиото постоянно участва като музикален фон в работния ден и така разширява неговата медийна територия. Малцина участници отбелязват, че слушат радио и в почивните дни. Повечето търсят отдих сред природата и обикновено не свързват своята почивка с медиите, макар в делничните дни активно да общуват с тях. Колата, къщата и работата са основните ниши, в които радиото естествено се вписва, но тенденцията е то да разделя вниманието на младите потребители между себе си и интернет, която постепенно завзема все по-голяма част от свободното време на човека. Слушането на радио се схваща повече като интимно занимание (вкъщи, през компютър или мобилен телефон), отколкото като публично занимание (в работата, често обозначавано „по принуда“). Съвременният човек, без значение от възраст, пол, образование, социален или професионален статус, малко и рядко слуша радио на публични места – в заве-

271


дения, на улицата. За него радиокомуникацията е нещо съкровено, интимно, свързано предимно с неговата личност. Радиото се цени от слушателите най-вече за новините си, които са бързи, точни и кратки, както и за времето и сервизната информация, която поднася. Повечето анкетирани изрично отбелязват, че слушат радио най-вече заради музиката и спорта. Няколко радиостанция са водещи и те се възприемат основно чрез свои известни предавания – програмата Хоризонт на БНР – чрез „Неделя 150“, радио Витоша – чрез „Тройка на разсъмване“, които са наложили се брандове на тези програми. Но като цяло слушането на радио е главно заради музиката, то минава „през“ нейното съдържание, без значение в коя станция и предаване се разполага. Повечето участници не правят особени разлики между отделните програми, те с лекота сменят честотите, търсейки музиката, която харесват. Някои споделят, че радиото е предпочитана медия за тях заради кратките новини, които им казват най-важното, а това им пести времето. Радиопотребление Повечето участници смятат, че има промяна в тяхното общо медийно потребление, която е в две посоки – те по-малко четат и купуват вестници и много повече общуват с интернет, откъдето всеки си набавя нещата, които са му нужни. Мрежата е интегрална медийна платформа, която позволява на днешния потребител да общува с традиционни и нови медии, да чете онлайн вестници, да слуша радио и да гледа телевизия. Фокус групите и интервютата показват, че пресата е изгубила старата си медийна репутация поради навлизането на технологическите новости, ускоряването на социалния живот, напрегнатия делник, оптимизирането на медийния бюджет и новата икономика на свободното време. И не на последно място – разочарование от падането на качеството на вестниците, което се определя като важна причина за падането на тиражите им. Жена, историк, 48 г. „Списания почти не купувам, чета вестници онлайн, отдавна не купувам вестници на хартия.“ Жена, пенсионерка, 59 г. „Вестници почти не чета, натоварват ме психически. Чета в. Седем, ако искам да науча нещо различно. Вестниците са много еднопланови, опитваш се да разбереш как те лъжат и откъде…“ Мъж, безработен, 24 г. „Не чета вестници, те никога не са били мой приоритет, не влизат в моя динамичен стереотип.“ Мъж, инженер, 30 г. „Чета вестници веднъж седмично.“ Жена, инженер, 40 г. „Вече не си купувам всекидневници, които преди това си купувах, изцяло ги заместих с интернет.“ Мъж, полиграфист, 42 г. „Преминал съм през най-големия бум на вестниците. Тиражите паднаха, определено не чета вестници, само ги прелиствам и прочитам заглавията.“

272


Радиото е пощадено от толкова крайни оценки. Да се слуша радио, се приема за нещо нормално, то постоянно участва в медийното потребление на човека, без да регистрира резки падове. Промяната на медийното потребление се свързва главно с промяна на начините, местата и средствата за радиослушане, които стават технически по-съвършени, нови и различни. Но и с появата на нови радиопрограми, което разширява радиослушането и създава възможности за по-голям избор.

9.4.3. Телевизионно поведение Честота и места на гледане на телевизия Телевизията е много силна медия, всички анкетирани, без изключение, я гледат. Фокус групите и дълбочинните интервюта показват, че има промяна в честотата на телевизионното гледане, но и в традиционните телевизионни топоси. Тази промяна е в две посоки: • промяна на часовите пояси на телевизионното гледане; • разширяване на местата и начините за гледане на телевизия. Гледането на телевизия сутрин вече е много активно, доскоро това беше предимно гледането на телевизия вечер. Сутрешните блокове се гледат от повечето участници – предимно бТВ, БНТ, по-малко сутрешният блок на Нова телевизия. Промяната в модела на телевизионно гледане стабилизира телевизионния ритуал, той вече се обвързва със сутрешния ритъм – тоалета/закуската/подготовката за работа – една територия, която доскоро бе запазена за радиото. Повечето участници споделят, че радио слушат най-вече в колата, но телевизия гледат сутрин, преди да тръгнат на работа. Или телевизията е първата медия на прага на деня, с нея човек влиза в своя всекидневен ритъм, осмисля битието си. Телевизионното гледане има две основни оси – новините и филмите. Участниците споделят, че се стараят да гледат новините поне на две програми, за да се чувстват добре информирани. Днес най-младите често гледат любимите си телевизионни предавания през интернет, те ги изтеглят от сайтовете на отделните програми. Много анкетирани споделят, че телевизорът е постоянно включен и те приемат програмата като необходим фон, своеобразно оцветяване с образи и звуци на домашното всекидневие. Постоянно включеният телевизор задоволява психологическата потребност на човека от присъствие и общуване, нуждата от информация и развлечения. Главният конкурент на телевизията е вече интернет, който заема най-голям дял от свободното време на човека и му дава възможност за разнообразни дейности и услуги. Фоновото присъствие на телевизията се засилва, найвече под влиянието на мрежата, която е предпочитана медийна платформа от повечето участници. Телевизорът се приема като добавка към работата пред компютъра, през интернет се търсят конкретни предавания и програми, които интересуват съвременния човек. Чрез възможностите на мрежата той сам подрежда медийната си програма, променя я в зависимост от своите интереси.

273


Участниците акцентират върху силното психологическо присъствие на телевизията – от една страна, тя социализира, защото се схваща като част от семейството, от друга – е задължителен фон за вечерята, електронна тръба за медийна реч. В границите на тези диаметрално противоположни твърдения се разгръща нейното приемане и осмисляне от анкетираните. Повечето гледат телевизия между 2 и 4 часа дневно, те имат най-малко по два телевизора вкъщи, възприемат телевизията като източник предимно за новини и развлечения. Телевизионното развлечение най-често се дефинира чрез филмите, сериалите, спортните предавания. Единствената шоупрограма, която се отбелязва от мнозина участници, е „Шоуто на Слави“, но то събира положителни, и някои отрицателни оценки. Повечето участници едновременно имат кабелна и цифрова телевизия, но част от тях са се отказали от кабелната телевизия предимно по финансови причини. Изтъква се и друга, съдържателна причина – качеството на българските телевизионни програми, излъчвани чрез кабел, е много ниско, то не може да се конкурира с националните програми. Мотивите на доста участници да поддържат кабелна телевизия са свързани основно с някои чужди програми като Discovery, National Geographic, History, които имат високо качество, ето защо са много гледани. Фокус групи 16–24 г. „Не ме интересува телевизията, без значение е за мен. Имам нужда от повече информация. Смятам да се откажа да гледам телевизия изобщо.“ 29–40 г. „Телевизията я приемам само за фон на вечерята – нито от сайтовете, нито от телевизията приемам информацията като чиста монета. Информация си набавям главно от интернет. Там чета това, което ме интересува.“ 29–40 г. „На телевизията повече може да се вярва, отколкото на вестниците. Образът предизвиква повече доверие. БНТ най-малко манипулира, другите телевизии гонят сензацията. Вестниците съзнателно търсят сензации и пикантерии.“ 32–75 г. „Не вярвам нито на вестниците, нито на телевизията. Просто ги разглеждам като информация.“ Интервюта Жена, студентка, 21 г. „Телевизията те социализира по някакъв начин, тя е част от семейството. Тя е начин на семейно общуване. Не се говори само за всекидневните проблеми. Обогатява комуникацията.“ Жена, студентка, 21 г. „Вечер гледам телевизионните новини като фон за вечерята. Гледам и сутрешните блокове, най-вече прогнозата за времето. За мен телевизията е фон, задължителен източник на медийна реч.“ Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Телевизията е основната медия днес. Компютър или телевизор са основните медийни средства.“

274


Мъж, висшист, работещ, 35 г. „Телевизията е най-вече за забавление и разтоварване. Не е кой знае какъв източник на информация. За мен интернет я превъзхожда с новини в реално време. Радиото също дава новини на живо.“ Мъж, полиграфист, 42 г. „Преди гледах повече телевизия, сега изпитвам отегчение – едно и също, едни и същи глупости. Филмовите канали ми харесват повече, по-нови филми, по-интересно съдържание. Вървим много години назад от другите. Купуваме стари неща и турски сериали.“ Начини за гледане на телевизия Съвременният телевизионен потребител остава верен предимно на традиционния начин на гледане на телевизия – през телевизор, вкъщи, като необходим фон за останалите семейни дейности. Най-младите гледат телевизионни предавания през компютър, онлайн и през мобилен телефон, но те схващат телевизията само като добавка към техните занимания в интернет, които имат централно място и отнемат основната част от свободното им време. Но дори и в тази група гледането на телевизия традиционно през телевизор е водещо, защото тя се схваща не само като фон на вечерята, но като своего рода семейна маса, посредник за семейно общуване, за създаване на уют и социална комуникация между отделните му членове. Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Телевизорът обикновено е включен до мен, докато съм на компютъра. Той е по-скоро фон.“ Мъж, инженер, безработен, 47 г. „Телевизия гледам през деня набързо, ТВ „Европа“ – за новините, прехвърлям сутрешните канали. Вечер – риалити шоута, филми. Гледам телевизия през интернет.“ Предпочитани програми и предавания Повечето участници споделят, че гледат най-вече bTV, БНТ и накрая – Нова телевизия. Програмната територия на техния телевизионен интерес включва още ефирните Про.БГ (днес bTV Action), ВВТ, ТВ7. А също и много популярните и качествени програми като Discovery, National Geographic, History, които им дават възможност да разширят и обогатят своите знания в определени области. Двете национални търговски телевизии са ясно брандирани – едната положително – чрез „Шоуто на Слави“, другата отрицателно – чрез „Биг Брадър“. И ако оценките за „Шоуто на Слави“ са противоречиви – както положителни, така и не съвсем, то оценките за „Биг Брадър“ всеобщо са твърде отрицателни. Именно този риалити формат за жалост изпълнява функцията на негативен бранд на Нова телевизия, той е основна причина тя да изгуби професионалната си репутация. Участниците споделят, че след това предаване повече не гледат тази медия, защото не ѝ вярват. Този зрителски протест е закономерен, той е възражение срещу прекомерното комерсиализиране на националната търговска програма, всеобщото ѝ подчиняване на правилата и законите на печалбата, което коренно променя водещите ѝ цели и послания към зрителите. Зрителите биват разглеждани и атакувани чрез многобройните риалити формати предимно като обикновени консуматори, а не като граждани на об-

275


ществото. „Биг Брадър“, „Биг Брадър фемили“, „Цената на истината“ може би донасят нужните приходи, но съсипват имиджа на медията, което довежда до отлив на зрителите и в дългосрочен план няма как да ѝ донесе печалба. При „Шоуто на Слави“ ситуацията е по-различна. То все още се приема за успешна марка на bTV, макар че доста участници споделят, че шоуто вече е изчерпано. Очакванията са bTV да предложи нов бранд, нова телевизионна марка, друго предаване, което да събуди зрителския интерес. bTV се идентифицира и чрез „Сеизмограф“ на Светла Петрова, „Новините“ също се гледат, но те не допринасят особено за нейния имидж. Повече допринасят „Нека говорят с Росен Петров“, „Комиците“ и „Господари на ефира“, които са успешни брандове на програмата. Ситуацията в БНТ е донякъде обезпокояваща – публицистичното предаване, което участниците споменават, е „Открито“ на Валя Ахчиева, то се оценява като стойностно, изразява се учудване за неподходящото му програмиране в толкова късен час. „По света и у нас“ е водещото новинарско предаване, което брандира националната обществена телевизия, то е нейна запазена марка. Медийните потребители дават ласкави оценки за БНТ 1, най-вече заради отсъствието на подчертано комерсиалните риалити формати. Факт, който прави програмата на обществената телевизия приемлива. Фокус групи 29–40 г. „Биг Брадър фемили“ – такова безумие и пародия в живота си не съм гледала. На 24 май и 2 юни – турски сериали. По БНТ – новини на турски… Нова телевизия е време да я прекръстят на Туркиш телевизия…“ 29–40 г. „Не вярвам, че цифровата телевизия ще промени нещо съществено. „Биг Брадър“ за събуждане и заспиване. Ние сме страна на Златките.“ 32–75 г. „Влиянието на телевизията върху нашия живот е пагубно. „Биг Брадър“. Готови са на всичко за пари. Телевизиите са безлични, културните новини просто не стигат до тях. Масовият вкус надделява за жалост. „Шоуто на Слави“ е напълно изчерпано, шоуто на Иван и Андрей е стандартно, „Сеизмограф“ понякога е добро, понякога не.“ 32–75 г. „Едно е да вярваш на телевизионните новини, друго е да вярваш на цялата програма. Азис го няма по БНТ, затова я гледам.“ 32–75 г. „Имам здрав скептицизъм към телевизионните новини. Истината е по средата. Винаги има повече от една истина.“ 32–75 г. „Телевизиите чрез риалити форматите търсят да си повишават рейтинга. Комерсиалното е водещо.“ 32–75 г. „Гледам новините на CNN, българските телевизионни новини не са обективни. Информацията в тях се изкривява. Въобще интернет днес е надеждният начин за информация.“ Интервюта Жена, студентка, 21 г. „Страхотно ме дразни „Биг Брадър“. След „Биг Брадър фемили“ тотално вече не гледам Нова телевизия. Малките деца под-

276


ражават на тези телевизионни формати. Мислех, че българите сме интелигентни хора, но простотията надделява. Ако аз съм родител, първото предаване, което ще забраня да гледа моето дете, е „Биг Брадър“. Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Гледам bTV, „Фокс лайф“, „Discovery“, „Евроспорт“. Гледам телевизия в мрежата, там има телевизионни канали, които вървят в реално време.“ Мъж, кандидат-студент, 20 г. „Днес по-малко гледам телевизия, сега повече съм на компютъра. Вечер гледам новините, Discovery, National Geographic, History. Компютърът ми дава повече възможности. Сам си правя програмата – мога да слушам музика, да гледам филм. Дава ми свобода и право на избор.“ Мъж, висшист, работещ, 31 г. „Вкъщи гледам телевизия колкото за фон, да хвана новините. Вестници рядко си купувам, списания – само по време на отпуск. Преди се интересувах повече от политически предавания по телевизията, сега търся нещо по-забавно. Имам чувството, че този сериал съм го гледал. Преди гледах повече bTV и Нова телевизия, но след простотии като „Биг Брадър“, вече не ги гледам. По bTV гледам „Комиците“, „Аламинут“, сериали. Не ползвам нови алтернативни форми за гледане на телевизия. Основното ѝ предимство са филмите, телевизионните новини отдавна не са предимство. Бързината на новините е в интернет и радиото.“ Телевизионно потребление Телевизионното потребление се характеризира с няколко главни оси: на първо място са новините, следвани от филмите и сериалите, спортните и забавно-развлекателните предавания. Телевизия активно се потребява сутрин (сутрешните блокове) и вечер (новините, филмите). Гледането на телевизия вече не е основно занимание, то е част от разнообразните дейности, които човек върши във всекидневието си – сутрешният тоалет/закуската/пиенето на кафе/вечерята/работата на компютъра/сърфирането в мрежата – все неща, които съпътстват телевизионното гледане. Новото е, че те не са допълнение към телевизията, а обратното – телевизията е допълнение към тях, тя се възприема като фон, за редица участници гледането на телевизия не е от особено значение поради една основна причина – интернет. Появата и развитието на мрежата тотално размества медийната пирамида, коренно променя медийната активност на модерния човек. Днес мрежата е некоронованата медийна кралица, която все повече обсебва времето ни, интересите ни, желанията и дейностите, с които изпълваме деня си. Модерният човек е активен потребител на телевизионна култура, но той е много критичен, има възможност да избира, преценява и отхвърля отделни програми и предавания, които не отговарят на неговите ценности, вкус, динамичен стереотип. Големите национални телевизии засега са без конкуренция в неговия избор, но старата безкритичност от времето на монологичния медиен дискурс, когато имаше само една телевизия, само едно радио, а конкуренцията беше непозната дума, отдавна е захвърлена в килера на медийните спомени.

277


Телевизионното потребление, дори под натиска на интернет, остава много активно, по няколко часа на ден, във всеки дом има по няколко телевизора, компютъра, радиоприемника – въобще технологичните неща, които осмислят живота ни. Но съвременният човек сляпо не се доверява на телевизията, много често я схваща като манипулативна, не приема нейната медийна истина за чиста монета. Потребителят е раздвоен – без телевизия засега не може, но в бъдещето му се провижда телевизия, която е експонирана основно в мрежата, а той сам подрежда програмата си съобразно своя вкус и интереси. Някои от технологичните новости, свързани с телевизията, у нас закъсняват – повечето анкетирани само са чували за гледане срешу заплащане (pay per view) и видео по заявка (video on demand), малцина знаят за какво точно става дума, а единици от тях са пробвали тези нови технологични услуги. Медийното потребление има пред себе си хоризонт за разширение и развитие, който е свързан с две оси – интернет и цифровата телевизия. Фокус групи 32–75 г. „Имаме три телевизора в къщи. Кучето още е без телевизор…“ 32–75 г. „Преди 20 г. всичко беше ясно, сега живеем в медийна джунгла. Всяка медия приемам с резерви. Много сме лъгани. Всичко приемаме с доза съмнение, затова общувам с много източници, сравнявам, преценявам.“ Интервюта Жена, студентка, 21 г. „Около 2 часа гледам телевизия през цялата седмица. Всъщност гледам я между другото, върша си и друга работа.“ Мъж, безработен, 26 г. „Вестници чета много рядко, предимно жълти. Не си купувам вестници. Чета новините в интернет, а също – през социалните мрежи. По телевизията рядко гледам новини, повече филми. Гледам bTV, Нова телевизия, Фокс лайф, bTV Comedy. Гледам телевизия около 2–3 часа.“ Жена, безработна, 29 г. „Днес ползваме повече интернет, по-малко вестници и списания, повечето вестници имат и онлайн издания. Не гледам телевизия през интернет. Гледам женски предавания, неангажиращи, новините са много натоварващи. Обичам телевизията да ми е забавна, да не ме натоварва.“ Мъж, инженер, 30 г. „Телевизия гледам малко вечер, около половин час, вестници чета веднъж седмично. Не си купувам вестници. През деня слушам радио, за фон. Сега ползвам най-вече интернет. Гледам малко телевизионни новини, понякога „Шоуто на Слави“. Не ползвам алтернативни форми на гледане на телевизия. Не ползвам пей пер вю и видео по заявка. Мога да живея и без телевизия, не е нещо, без което не мога. Интернет ми е нужна много повече. Тя дава поле за лична изява, следя различни блогове. Винаги можеш да намериш това, което те интересува. Вестници чета рядко – на хартия и онлайн.“ Жена, собственик на детски клуб, 30 г. „Почти нямам време за телевизия. За мен тя основно е информация и разтоварване. Обичаме филми, но си ги сваляме от интернет. Имахме кабелна телевизия, но я спряхме, защото

278


нямаме нужда. Гледаме Нова телевизия, bTV, bTV Comedy, „Шоуто на Слави“. Кабелната телевизия въобще не ни липсва, националните програми са напълно достатъчни. Имаме 2 телевизора, но единия почти не го ползваме. Ако нещо ме интересува, мога директно да го гледам в мрежата.” Жена, акушерка, 31 г. „Около 4 часа гледам телевизия дневно, най-вече като фон. Не гледам телевизия през интернет, нито слушам музика.“ Жена, мениджър, уебпрограмиране, 32 г. „Гледам сутрешния блок на Нова телевизия, много ги сменям. След напускането на Милен Цветков сутрешният блок на „Нова“ не е интересен. Чета в. Уикенд в края на седмицата, в. Капитал, в. 168 часа. За мен основната промяна в медийното ми поведение е, че започнах да свалям съдържание от мрежата. Имам 3 телевизора, плюс кабелна телевизия, не гледам телевизия през интернет. Телевизията основно ми дава развлечение и информация. Намирам телевизията за непрофесионална – нещата, които са изтекли в нета, след 5 дена ги дават по телевизията. Телевизионните новини не са обективни, телевизионните водещи не са професионални. Едва ли ще се откажа от кабелната телевизия след въвеждането на цифровата – най-вече заради програми като Discovery, National Geographic. Жена, сервитьорка, 35 г. „Имаме три телевизора вкъщи, но телевизията е манипулативна, отвлича вниманието на зрителите с ненужна информация. Преекспонират се не особено значими събития, за да им се отвлече вниманието от нещо важно.“ Жена, учителка, 35 г. „Гледам доста телевизия, по няколко часа дневно, но телевизорът работи като фон – и сутрин, и вечер. Имам един телевизор, преса почти не чета, най-вече – интернет. Там намирам всичко, което ми е нужно. Гледам най-вече БНТ1, bTV, Nova, Диемите, руските канали. Телевизията е просто за разтоварване. Съдържанието ѝ куца, езиковата култура на водещите – също. Има много пошлост.“ Мъж, висшист, работещ, 35 г. „Понякога гледам сутрешните блокове, вечер гледам новините на bTV и Nova, ако има хубав филм и спорт. Риалити шоута не гледам. По-рано имах навика да чета пресата, но много се разочаровах от българските вестници. Много рядко слушам радио. Гледам 3–4 часа дневно телевизия. Гледам по-малко от преди, защото малко са предаванията, които са ми интересни. Не искам да си губя времето с гледане на телевизия.“ Мъж, геймър, 35 г. „От телевизионните канали гледам „Дискавъри“ и музикалните канали. Българските тв канали ги избягвам, не ми харесват новините, потресаващо тъпи предавания. Редовно си купувам Труд и 24 часа. Интернет е основното ми занимание, проверявам си пощата, свалям си музика. В колата слушам радио Fresh, Витоша, ФМ+, Energy NRJ. Не гледам „Шоуто на Слави“, нито „Шоуто на Иван и Андрей“. Гледам телевизия през интернет, но напоследък намразих телевизията. Но и от социалните мрежи съм разочарован – Фейсбук и Туитър ме дразнят.“ Жена, инженер, 40 г. „Средно гледам 2–3 часа телевизия. Основно сутрешните блокове на националните телевизии. Сутрин слушам и програма

279


Хоризонт. Вечер следя сериали. Гледам „Шоуто на Слави“. В почивните дни избирам предавания като „Търси се“ и „Нека говорят с Росен Петров“. Пресата остана много назад. Вече не си купувам всекидневници, които преди това си купувах, заместила съм ги с интернет.“ Жена, инженер, 40 г. „Основните недостатъци на телевизията е това непрекъснато повтаряне на едни и същи филми и сериали по различни канали. Трябва да има по-малко агресивни филми по телевизията. Искам по-малко телевизионни канали, но с по-добро качество.“ Мъж, учител, 40 г. „Радио слушам – Дарик, БГ радио. Българската музика често липсва от нашите радиостанции. Най-много вярвам на bTV, поне засега, също – на БНТ1. В. Труд е по-обективен от в. 24 часа. Следя разследващата журналистика – предаването „Открито“ на Валя Ахчиева. „Конфликти“ на Маргарита Михнева. Имам 2 телевизора, нямам кабелна телевизия. Гледам „Шоуто на Слави“. Гледал съм телевизия и през интернет, но рядко. Преди четях повече вестници, сега – много по-рядко, по финансови причини.“ Жена, управител на фирма, 44 г. „Телевизията ми харесва с образа си. У нас телевизорът работи нонстоп, като фон. Гледам БНТ1, главно предаването „Вкусно“ на Ути, от bTV – детския коментар, сериалите, „Нека говорят с Росен Петров“, „Море от любов“. Харесвам много предаването „Господари на ефира“. А в Nova – предаването „На четири очи“. Средно гледам 4–5 часа дневно. Имам 1 телевизор, кабелна телевизия нямам. Телевизията за мен е информация и развлечение. Дразнят ме най-вече телевизионните реклами. Чета вестници и списания – в. Телеграф, в. 24 часа, в. Журнал за жената. Относно новите форми – не гледам телевизия онлайн, нито слушам радио, не ползвам пей пер вю, нито електронно банкиране.“ Мъж, инженер, безработен, 47 г. „Основно общувам с радио и телевизия, по-малко с вестници, техният пик отмина. В колата слушам радио, музика, харесвам кратките новинарски емисии. След това слушам радио Мелъди, N-Joy, Витоша. Слушам радио и през интернет. Рядко преглеждам вестници. Интернет завладя огромна част от пространството, дори голяма част от телевизиите. Нямам кабелна телевизия, излишна ми е. Пей пер вю, видео по заявка? Не съм чувал, не съм ползвал.“ Жена, историк, 49 г. „Вкъщи имаме 2 телевизора, плюс кабелна и цифрова телевизия, гледам около 2–3 часа на ден всички сутрешни блокове, защото ми дават представа за информационния поток. Вечер – пак телевизия, филми, но между другото. Списания почти не купувам. Вестници чета онлайн, не купувам вестници на хартия. Не гледам телевизия през интернет.“ Жена, безработна, 49 г. „Имам кабелна телевизия, сутрин рано гледам новините на ТВ Европа. Гледам най-вече bTV, БНТ 1, ТВ 1000, Диема, Фокс лайф. Заради „Big Brother“ вече не гледам Нова телевизия. А заради Димитър Цонев – почти не гледам и БНТ 1. Вечер завършвам деня с телевизия. Търся най-вече филми, актуални предавания, размисли и страсти, а животът си върви. Телевизията работи най-вече като фон, профилактично. Поддържам

280


си формата, за да не я загубя. Много рядко купувам преса. Вече не чувам някой да се абонира за вестник или списание. Имам 3 телевизора, около 4 часа гледам дневно. Ако ме интересува определено предаване, го гледам в мрежата. Но много рядко гледам телевизия или слушам радио през мрежата. Чета вестници онлайн. Новите неща – електронен подпис, електронно банкиране, електронно пазаруване, не ги ползвам. Пей пер вю, видео по заявка – също.“ Жена, детска учителка, 54 г. „Гледам телевизия и през деня, и вечер. Сутрешните блокове, превключвам ги всичките – бТВ, Нова, БНТ, за филми – Холмарк. Рядко си купувам вестници. Имаме три телевизора плюс кабелна телевизия, не гледам телевизия през интернет.“ Мъж, инженер, 56 г. „Телевизията у нас работи като фон. Успоредно с интернет. Имаме 2 телевизора плюс кабелна телевизия. Гледам bTV, спортните канали, Диема, Про. БГ, Нова телевизия, БНТ 1. Не гледам телевизия онлайн. Телевизията е информация и развлечение. Има хубави и лоши предавания, но посредствените са повече. Гледам „Шоуто на Слави“. Жена, пенсионерка, 59 г. „Пораснала съм с радио и телевизия, гледам телевизия 2–3 часа дневно, имам 2 телевизора. Най-вече бТВ, Нова телевизия, БНТ, Про.БГ, ВВТ. С възрастта гледам повече телевизия, отколкото когато бях млада. Преса не чета. Гледам сутрин телевизия през цялата седмица. Харесвам Милен Цветков и Лора Крумова. БНТ е по-сериозна, но има много натоварваща информация. Основно гледам новините, филмите, някои спортни предавания. От 5–6 г. нямам кабелна телевизия, тв програмите са много, но са слаби.“ Жена, пенсионерка, 60 г. „Не обичам да гледам телевизия, оставям я за фон. Вечер телевизорът просто си говори сам. Имам 2 телевизора, събират ми се 2–3 часа гледане на телевизия, но нямам потребност от нея. Телевизионната реклама много ме дразни, яд ме е на телевизията, защото си губя времето. Вече не чета вестници, рядко – списания, по-рано четях цялата преса. Не чета вестници през интернет. Ползвам само ефирна телевизия, ако съм изпуснала някое телевизионно предаване, го гледам през интернет. Повече гледам бТВ и БНТ, Nova, освен „На кафе“ с Гала, въобще не гледам след предаването „Big Brother“. Жена, пенсионерка, 60 г. „Какво ми дава телевизията? Някой говори в стаята. Дори повече ме натоварва. Полза никаква. Тя ми губи времето.“ Мъж, художник, 65 г. „Телевизията е най-достъпна, тя е по-впечатляваща. Борави с образи и звуци. Сутрин пускам от време на време телевизора, но като фон. Гледам всички ефирни телевизии. bTV – най-вече „Шоуто на Слави“. Напоследък го избягвам заради последните конкурси, които правиха. Гледам и bTV Comedy, нямам кабелна телевизия, имаме 1 телевизор. Почти не чета вестници. Беше време, когато следях и си подбирах интересни статии, напоследък вестниците не предлагат нищо. Не ползвам алтернативни форми за тв гледане. Не слушам радио онлайн.“

281


Телевизия и интернет Ако има действителна заплаха пред телевизията, тя идва най-вече от интернет, която вече преразпределя голяма част от свободното време на съвременния потребител, давайки му възможност да общува и намира в мрежата всичко, което му е нужно. В този смисъл алтернативата на традиционната телевизия е телевизията онлайн, пей пер вю, видеото по заявка. Или всички модерни технологични форми, които гарантират по-дълъг живот на телевизията изобщо, осигуряват ѝ зрители, като променят нейния основен телевизионен топос. В границите на новата медийна джунгла интернет е като наркотик, участниците я определят като нов медиен избор, друга медийна възможност, която традиционната телевизия не може да им предложи. Това, което близкото бъдеще ще предложи, е съжителството без брак – телевизията и мрежата ще стават все по-близки. Фокус групи 16–24 г. „Интернет е като наркотик, за всичко ползвам мрежата.“ 16–24 г. „Интернет новините са многовариантни, не ти се предлага само една гледна точка към тях.“ 29–40 г. „Интернет е нова възможност. Има огромен медиен избор. В мрежата има неща, които ги няма по телевизиите. Форумите са много интересни, това не е извадката на обществото, но понякога има интересни мнения.“ 32–75 г. „Ние не сме родени с интернет, децата сега с него започват.“ Интервюта Жена, собственик на детски клуб, 30 г. „Интернет ми е най-удобна, защото ми пести време. Иначе я ползвам за всичко – социални мрежи, блогове, сайтове, V-box, сваляне на филми. Не чета преса онлайн, по-скоро чрез Гугъл търся информация.“ Жена, учителка, 35 г. „Интернет е по-добър и по-обширен източник на информация от телевизията. Тук сам можеш да избереш какво искаш да видиш, да изтеглиш филм. Дава повече възможности. Използвам го за работа, за връзки с приятели, за четене, теглене на филми. И най-вече – за информация.“ Мъж, лекар, 50 г. „Интернет ще измести телевизията, особено ако качеството на телевизията онлайн е добро, защо не? Вероятно ако стане, ще се откажа от кабелна телевизия. Ползвам интернет сутрин и вечер за електронна поща, база данни, електронна библиотека за научни списания, книги. Вестници вече не купувам, нямам нужда. Форумите в мрежата са много агресивни, но това е бъдещето. Социалните мрежи се използват главно от безработни и прекалено освободени.“ Мъж, художник, 65 г. „Интернет е неуправляемо медийно пространство.· Там може да се намери практически всичко, но човек може да попадне и на големи измами. Мрежата е електронна джунгла, но същевременно е трудно да се вярва на казионната информация.“

282


Цифрова телевизия Въвеждането на цифровата телевизия наистина предизвиква раздвоение: участниците едновременно вярват и не вярват докрай в нейните възможности. Те са убедени в нейните предимства, свързани с по-добро качество на образа и звука, повече канали и безплатни програми, отложено гледане, контрол върху избора и редица други услуги. Но заедно с това не смятат, че у нас се провежда нужната държавна политика, което ще направи въвеждането на цифровата телевизия възможно. Има силно изразен скептицизъм по отношение на механизмите и начините този процес да се случи и как държавните органи ще се справят с толкова трудна и отговорна задача. Фокус групи 29–40 г. „Аз съм за цифровизацията. Трябва да се развиваме. Да сме в крак с времето. Тя има по-качествен сигнал и нейното въвеждане ще донесе по-голямо удобство на зрителя.“ 29–40 г. „Цифровата телевизия ще се наложи, но въпросът е това да става безболезнено.“ 29–40 г. „Цифровата телевизия е възможност за много информация. Колкото повече е тя, толкова по-информиран ставаш.“ 29–40 г. „Като съдя от хаоса при смяната на личните документи, смятам, че ще бъде същият хаос и при въвеждането на цифровата телевизия.“ 16–24 г. „За какво ни е цифрова телевизия, след като имаме интернет?“ 29–40 г. „Всяко ново нещо е за удобство на човека, но съм скептик как ще се случи у нас.“ 29–40 г. „Цифровата телевизия? Всяко чудо за три дена. Не очаквам поголямо разнообразие. По-доброто качество на звука и картината ще е плюс, но за кратко.“ 29–40 г. „Дано не въведат цифровата телевизия. Държавата просто блокира. Дали има нещо нормално у нас?“ 29–40 г. „Не вярвам в цифровата телевизия, не мисля, че у нас ще се случи.“ 29–40 г. „Самото качество на телевизиите ще се промени с навлизането на цифровия сигнал, ще има по-голяма конкуренция. Но повечето хора не вярват, че това ще се случи у нас.“ 29–40 г. „Ако при цифровизацията ми се наложи да си купя нов телевизор, може би ще се откажа, ще си набавям всичко през моя лаптоп.“ 32–75 г. „Телевизионните програми ще си останат същите след въвеждането на цифровата телевизия.“ 32–75 г. „Цифровата телевизия е важна за хората извън столицата. Тук в София има много кабелни оператори. Тя е важна за хората, които много гледат телевизия, а не за тези, за които телевизията е просто някакъв фон.“ 32–75 г. „Толкова много медии не са нужни. Човешките възможности имат ограничен капацитет.“

283


Интервюта Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Цифровата телевизия изглежда добра идея. Но дори не знам дали кабелната телевизия ще стане цифрова.“ Жена, учителка, 35 г. „Цифровата телевизия е по-добра услуга, тя има повече предимства. Да се купуват цифрови приставки, не изглежда добра идея, но разумната цена за тях трябва да е около 30–40 лв. По-добре е нов телевизор, който да е пригоден за цифровия сигнал. При всички случаи ще се възползвам от цифровата телевизия.“ Мъж, геймър, 35 г. „Цифровата телевизия е по-съвършена технология, с много екстри. Не всеки може да си го позволи. Но сме закъснели, трябваше това да стане преди 10 г. Няма държавна политика по този въпрос. Трябва да се мисли за всички хора.“ Основното притеснение на анкетираните е свързано с приставките, с лошото финансово положение, особено на пенсионерите, които едва ли ще съумеят да си купят приставки за своите телевизори, за да могат да приемат цифрова телевизия. Има ясно дефинирано социално отношение към старите, болните, бедните, хората със специфични възможности, за които държавата трябва да се погрижи, като безплатно им достави нужните приставки. Разумната цена на приставките се търси от 10 до 100 лв., най-много в диапазона от 10–50 лв., като се има предвид, че тя ще се купува еднократно. Фокус групи 16–24 г. „Не мисля, че за потребителя цифровата телевизия е някакъв плюс. Това е политика на операторите, на доставчиците, но потребителя какво го интересува това?“ 16–24 г. „Знам, че с въвеждането на цифровата телевизия скоро всички телевизионни канали ще станат цифрови. Ще има повече канали и ще отпаднат ефирните канали.“ 16–24 г. „Добре е за хората с увреждания да имат повече възможности чрез цифровата телевизия.“ 16–24 г. „Цифровата телевизия сигурно ще даде отражение върху съдържанието на телевизионните програми.“ 16–24 г. „Цифровата телевизия е по-добра от аналоговата, плюсовете са повече.“ Участниците ясно формулират още един проблем – те са убедени, че е нужен преходен период на едновременно излъчване на програмите аналогово и цифрово, който трябва да е дълъг от няколко месеца до една година. Това отговаря на официалната държавна политика по този проблем.

284


Фокус групи 16–24 г. „Да има дълъг преходен период, възрастните хора няма да имат пари, за да си купят приставка. Трябва да има компромиси и по-дълъг преходен период, който да е поне една година.“ Ясно се формулира и въпросът за нуждата от информационна кампания, която да представи пред обществото предимствата на цифровата телевизия, как тя ще подобри качеството на живота на човека, как ще му даде повече възможности. Повечето анкетирани знаят твърде малко за цифровата телевизия, спорадично чути неща от електронните медии. Единици от тях имат по-ясна представа какво всъщност представлява цифровата телевизия и защо нейното въвеждане е толкова наложително. Фокус групи 16–24 г. „Населението трябва предварително да се подготви. Да има повече информация по медиите. Възрастните хора въобще не са наясно.“ 16–24 г. „Нужна е по-силна информационна кампания. Тя сега е недостатъчна. Как хората ще възприемат новото, ако няма информация за него?“ 29–40 г. „Въобще не се чувстваме информирани за цифровизацията, рядко се казва по нещо в някое телевизионно предаване.“ Интервюта Мъж, учител, 40 г. „Информацията за цифровата телевизия е малко, тя е много недостатъчна. Не се чувствам достатъчно информиран. Нужна е още информация. От много време се говори за цифрова телевизия, но няма яснота. Настроен съм позитивно. Тя дава повече възможности на хора с увреден слух и зрение, могат да избират субтитри или дублаж. Харесва ми контролът върху съдържанието, кодирането на вредно съдържание.“ Жена, безработна, 49 г. „Цифровата телевизия – за нея няма да се плаща. След нейното влизане кабелните телевизии ще изчезнат. Но хората нямат информация за цифровата телевизия, почти нищо не се знае. Цифровата приставка трябва да струва 40–50 лв., не повече. Трябва да има информационна кампания, нужен е преходен период, за да могат хората да си набавят приставки.“ Жена, пенсионерка, 60 г. „Цифровата телевизия – вероятно ще се възползвам от нея, но тя няма да промени телевизионната среда. Няма да ме засегне цифровата телевизия, за мен тя е само фон. Има нужда обаче от информационна кампания, не всички са наясно.“ Редица участници са готови да си купят нов телевизор с вградена цифрова приставка, за да могат да приемат както трябва цифровата телевизия. Като нова технологическа възможност цифровата телевизия се разглежда от участниците като надеждна алтернатива на кабелната телевизия, от която в бъдеще смятат да се откажат. Има и неизбежни страхове как ще се развие този

285


процес у нас, дали цифровата телевизия ще се въведе както трябва, дали всички потребители ще получат неограничен достъп до новата услуга. Фокус групи 16–24 г. „Цифровите приставки трябва да са безплатни за хората с увреждания.“ 16–24 г. „Цифровите приставки е логично държавата да ги купи, защото има бедни хора.“ 16–24 г. „Цената на приставките за цифрова телевизия трябва да е достъпна. Особено за старите хора, които нямат пари за нови телевизори. Някои просто биха се отказали от телевизия.“ 16–24 г. „Цифровата приставка трябва да е на символична цена – около 10 лв.“ 16–24 г. „Цифровата приставка трябва да се дава на хората безплатно от операторите.“ 29–40 г. „Засега ще се цифровизират националните телевизионни програми. Ако СКАТ не стане цифрова, ние ще си останем абонати на кабелната телевизия.“ 29–40 г. „Разумната цена за приставката е около 40–50 лв., защото се купува еднократно.“ 32–75 г. „Основният въпрос е колко би бил готов всеки да плати, за да гледа цифрова телевизия. Дали тя ми носи нещо, което аз не мога да получа?“ Интервюта Мъж, лекар, 50 г. „Цифровата телевизия ще има по-високо заплащане. Българинът е социално дете, опитва се да глътне целия свят, но вече не може. Тя ще промени медийната среда. Но нейна основна цел е потребителят, а платежоспособното население у нас намалява.“ Жена, пенсионерка, 59 г. „Чувала съм за цифровата телевизия, объркана ми е информацията. Цифровата телевизия не ме интересува особено. Ще си купя обаче качествен телевизионен приемник, за да приемам качествен цифров сигнал. Не вярвам, че ще има 10–12 цифрови канала, защото още не сме готови. Иначе разумната цена на приставката е между 50 и 100 лв. Трябва да е по-евтина от стария телевизор, да е с нормално качество, а не китайска. Предимствата на цифровата телевизия са повече канали, по-добро съдържание, по-малко реклами. Каналите трябва да са политематични, нужна е промяна на телевизионното съдържание.“

9.5. Изводи • Медийното потребление остава много активно, неговата територия се разширява чрез интернет, но се засилват скептицизмът и критичното отношение към традиционните медии. Един от ефектите на медийния

286


плурализъм е възможността за избор от много и различни медии и платформи, което прави потребителя много по-взискателен и критичен. Съвременният медиен потребител е особено критичен към пресата, смята, че тя е загубила предишното си влияние и авторитет, но и към телевизията заради подчертаната ѝ склонност към комерсиални програми като „Big Brother“. В медийното поведение се забелязва генерална промяна – интернет. Мрежата вече преразпределя в своя полза голяма част от свободното време на човека. Намаляват свободните валенции за общуване с традиционните медии. Интернет оказва натиск върху пресата, който води до отлив на читатели от нейния хартиен формат. Това обуславя нейното преобразуване и преструктуриране в издания онлайн, в развитие на нови кросмедийни платформи. Днешният потребител все по-малко си купува вестници, в повечето случаи ги чете онлайн или следи новинарските сайтове. Появата на интернет изданията за новини и развлечения създава силна конкуренция на традиционната преса, вследствие на което тя губи популярност и авторитет. Интернет оказва силно влияние върху радиото и телевизията като традиционни медии. Мрежата дава живот и платформа на нови технологии, които разширяват територията на радиослушането и телевизионното гледане. Сайтовете на радио- и телевизионни програми, гледането при заплащане, видеото по заявка са малка част от новите възможности, които мрежата предлага за активна радио- и телевизионна комуникация. Това означава, че едни технически носители умират, други се появяват, но радиото и телевизията като медии остават. Радиото е живо и след грамофонната плоча, и след аудиокасетата. Вероятно ще бъде живо и след смъртта на CD и флаш паметта. Телевизията е жива и след видеокасетата, вероятно ще бъде жива и след края на DVD и флаш паметта. Радиото и телевизията продължават да изпълнява активна роля в модерното медийно потребление. Радиоапаратът и телевизорът засега са важни „медийни машини“ в нашия дом, с които съвременният потребител не бърза да се разделя. Но главната медийна машина вече е компютърът, медийната комуникация основно протича в мрежата, която дава на младия човек всичко, от което той се нуждае. Радиослушането и гледането на телевизия през компютър, през интернет, с помощта на нови технологични средства естествено се засилва и ще продължава да се усилва и в бъдеще. Медийното потребление е претърпяло съществена промяна – сутрешните блокове на телевизионните програми са новият праймтайм, който отнема превъзходството на радиото в този часови пояс. Радиото продължава доминацията си сутрин, най-вече – в автомобила, на път

287


288

за работата и в самата работа. Музиката е утвърдената марка на всички радиостанции, както и кратките новини, стегнати и ясни, от мястото на събитието, което е особено ценно за днешния потребител. Медийното потребление преживява и друга съществена промяна – радиото и телевизията вече се схващат като допълващи медийни средства, най-вече към интернет, задължителен фон – в колата, в работата, по време на вечерята, средство за семейно общуване. Общуването с радио и телевизия най-често върви успоредно с разнообразни други дейности, които днешният потребител извършва. Успоредно със сърфирането в мрежата или с работата пред компютъра. Хоризонт на БНР и БНТ 1 имат висока медийна репутация, те са предпочитани от съвременния потребител, най-вече заради качеството на предаванията си, новините, актуалната публицистика, филмите. Хоризонт се брандира успешно чрез „Неделя 150“, обществената програма действително е без конкуренция в националния ефир. Нейният висок авторитет се дължи предимно на качеството на нейните предавания. БНТ 1 се брандира успешно чрез новините и сутрешния блок. Медийните потребители имат респект към тази програма и заради факта, че в нея отсъстват риалити предавания като „Шоуто на Азис“ или „Big Brother“. Електронните медии с национален обхват – Дарик радио, bTV и Нова телевизия също са особено слушани и гледани програми. bTV успешно се брандира чрез „Шоуто на Слави“, при Нова телевизия „Big Brother“ изпълнява функцията на негативен бранд, който отблъсква потребителите от програмата. Риалити форматите видимо са преминали своя пик, отношението на потребителите към тях е подчертано отрицателно, без значение са възрастта, полът, социалният или професионалният статус. Медийното поведение на потребителите към цифровата телевизия е раздвоено. Една част от тях са убедени, че тя е нова технология, която ще им предостави по-добро качество на образа, нови програми, повече допълнителни услуги – отложено гледане, контрол върху съдържанието и др. Друга част от тях не вярват в необходимостта да се въвежда цифрова телевизия у нас, защото не са убедени, че държавата ще успее да се справи с този процес. Има силно изразен скептицизъм по отношение на цифровата телевизия като нова медийна технология, свързана с интернет, която предлага многобройни услуги и според редица потребители донякъде обезсмисля въвеждането на цифровата телевизия. Медийните потребители са убедени, че цифровите приставки трябва или да са безплатни, осигурени от държавата, или да имат разумна цена, за да са по джоба и на най-бедните – пенсионерите, старите хора. Те изразяват обща позиция, че приставките задължително трябва да


са безплатни за хората със специфични възможности. Потребителските представи за разумна цена на приставките се движи най-често в диапазоните 10–50 лв. и 50–100 лв. Надделява виждането, че цената на приставката трябва да е между 20 и 40 лв. Има ясно изразено желание за подмяна на старите телевизори, за да може цифровата телевизия да се приема с нужното качество от всеки потребител. В този смисъл подкрепата за новата цифрова технология от страна на потребителите е безспорна. • Медийните потребители са единодушни, че трябва да има преходен период между аналоговата и цифровата телевизия, по време на който всеки да има възможност за едновременно приемане на телевизионните програми по аналогов и цифров начин. Техните виждания са, че този период трябва да е от три месеца до една година, което отговаря на държавната политика по този въпрос. • Медийните потребители смятат, че в публичното пространство има твърде малко информация за цифровата телевизия, ето защо те самите знаят малко, откъслечни неща, случайно дочути от радиото и телевизията. Необходима е сериозна информационна кампания, за да могат хората да бъдат осведомени за предимствата на цифровата телевизия, за нейните далеч по-големи възможности в сравнение с аналоговата телевизия. Това ще помогне те да приемат новата цифрова технология спокойно, без съпротива. • Като цяло медийното потребление у нас отразява голямата технологична промяна, свързана с появата на интернет, но медийната култура на българина остава многовалентна, тя е отворена към новите медийни светове и информационните магистрали на мрежата, успешно съчетава традиционното и съвременното. Телевизията и интернет остават водещите агенти в медийното потребление на българина в началото на новия век.

9.5.1. Национална аудитория. TNS/tv plan Радиослушането постепенно намалява, в началото на 2009 г. среднодневната продължителност на слушане на радио (на база слушащи 15–54 г.) в делник е 275 мин., в средата на 2010 г. вече е 261 мин. Слушането в почивните дни обичайно е по-ниско и то се запазва в стойности 248–247 мин. Слушането (средно за ден от седмицата) намалява – от 268 мин. на 257 мин. Единствено слушането на радио онлайн през целия период се увеличава. След 2007 г. има спад при радиослушането при националната, но и при големите градски аудитории във Варна, Пловдив и Бургас. Начините на слушане на радио показват промяна в медийното поведение – радиоприемникът остава предпочитаният начин за слушане, но слушането на радио онлайн се засилва и то вече е три пъти по-голямо в сравнение със слушането през кабелна телевизия и сателит. Слушането онлайн

289


е най-голямо при най-младите, което показва промяна в техните медийни навици. Градските аудитории в десетилетието на прехода остават верни на двете най-влиятелни политематични програми Хоризонт и Дарик, но техният интерес вече се обръща към музикалните формати на Радио 1, Веселина, Energy NRJ, N-Joy, Fresh – към шлагерите, златните хитове, попфолка, етнофолка, световната класика, рока и хип-хоп културата, които са твърде желани и предпочитани в групите на най-младите и слушателите в активна възраст до 35 г. Светът се променя и развива, а заедно с него ценностите, вкусовете и предпочитанията към радиопрограмите. Хоризонт на БНР е лидер не само по градска аудитория, но и по пазарен дял. Тенденция, която той запазва до края на второто десетилетие на прехода. В известен смисъл Хоризонт е всичко, което българският слушател иска – добро програмиране, интересни предавания, професионални водещи, хубава музика, развлекателни и спортни предавания. Хоризонт развива и налага програмните линии, блоковите предавания в отделните пояси на деня и нощта, той създава модела на сутрешния блок, налага формулата на персонифицираната журналистика, която респектира с високи професионални стандарти. През 2007 г. пазарните дялове в отделните възрастови групи (средно за ден от седмицата) ясно разграничават политематичните от музикалните формати. Първите запазват лидерски позиции при зрелите слушатели и при тези в особено активна възраст. Вторите, най-вече Веселина, Вероника, Радио 1, N-Joy, Fresh, имат лидерски позиции в двете широки младежки групи, което показва влиянието на големите музикални вериги сред най-младите слушатели. Стиловете, които те предпочитат, имат голяма амплитуда – от класическите пиеси на Моцарт и Вивалди през етнофолка и диското до музикалните стилове ърбан, дърти, гръндж, които изразяват множество младежки култури, консолидиращи идентификацията на младите хора. Пазарът на националното градско население остава плътен и асиметрично развит. В най-големите градове първите три радиостанции по пазарен дял в отделните групи традиционно имат сумарен дял до една трета от целия пазар, а първите шест станции – половината от него. За другите 20 станции остава другата половина. В средните и по-малките градове изкривяването на пазара е още по-голямо. Неравномерното развитие на националния градски радиопазар обуславя и силния конкурентен натиск. Полът, образованието, професионалният и социалният статуси не са толкова силни индикатори спрямо пазарното позициониране на радиостанциите. През 2008–2009 г. пазарът на градската аудитория се разширява, той разпознава от 36 до 41 станции, но остава плътен и неравномерно развит. Първите три радиостанции по пазарен дял в отделните групи традиционно запазват сумарен дял до една трета от целия пазар, а първите шест станции – половината от него. За всички останали станции остава другата половина. Възрастта е много силен класификатор – музикалните формати Витоша, Ве-

290


роника, Радио 1, Z-Rock, N-Joy имат отлично пазарно позициониране в широката младежка възраст, политематичните формати Хоризонт и Дарик са най-добре позиционирани в групите на много зрелите слушатели и тези в активна възраст. Полът, образованието, професионалният и социалният статуси не са толкова силни индикатори спрямо пазарното позициониране на радиостанциите. През 2010 г. националният пазар на градското население разпознава между 35 и 39 станции. Той остава неравномерно развит и силно конкурентен, първите три станции обичайно държат една трета от него, а първите шест – половината. За другите 30 станции остава другата половина. Възрастта е силен индикатор за пазарното позициониране между политематичните и музикалните формати. Хоризонт и Дарик имат най-добри пазарни позиции сред социално активните и по-възрастните хора, N-Joy, Fresh, Energy NRJ, Радио 1, Витоша – сред двете широки младежки групи. Пазарната ситуация, макар и слабо, започва да се променя, дяловете вече се разпределят с по-малки разлики, което говори за известна нормализация на пазара.

9.5.2. Национална радиоаудитория: 2010 г. Market Links Националната радиоаудитория +15 г. предпочита политематичните формати на големите национални програми Хоризонт и Дарик, които остават много влиятелни за слушателските вкусове в първото десетилетие на новия век. Големите музикални вериги Веселина, Вероника, Fresh, Energy NRJ, Радио 1 безспорно доминират музикалните предпочитания на националната аудитория. Слушателският интерес се колебае между поп и етнофолка, диско и рок музиката, а също и неувяхващите шлагери, които винаги имат свои верни слушатели. Градският радиопазар остава асиметричен и силно конкурентен, пазарните дялове се разпределят основно между водещите станции в рейтинга, като първите три закономерно държат една трета от него, а първите шест – повече от половината. Възрастта ясно разграничава вкусовете, тя филтрира потребностите и предпочитаните радиостанции. Хоризонт, Веселина, Fresh, Радио 1, Дарик имат най-висок пазарен дял, което уравновесява позиционирането на политематичните и музикалните формати. Радиопазарът в първото десетилетие на новия век има възможности за развитие, за търсене на нови ниши в програмирането, за промяна на музикалните стилове. И в крайна сметка – за възпитание на вкусовете на съвременната радиоаудитория.

291


9.5.3. Градски аудитории. TNS/tv plan, Market Links 9.5.3.1. В Северозападен район градските аудитории във Видин и Плевен показват следните основни тенденции: Радиосредата във Видин и Плевен не се отличава особено от всички останали градове. Радио се слуша много, радиоповедението е зависимо най-вече от възрастта – шансовете на някои популярни музикални вериги като Витоша, Fresh и Веселина са предимно сред най-младите слушатели. Хората в активна и по-зряла възраст предпочитат Веселина, Хоризонт и Fresh, което донякъде уравновесява политематичните и музикалните формати. Пазарът в Плевен е твърде окрупнен, първите три станции по дял държат половината от него, той се разширява, което допълнително усилва конкурентния натиск. Това естествено води до промяна на пазарни позиции и преразпределение на дялове.

9.5.3.2. В Северен централен район градските аудитории в Русе и Велико Търново показват следните основни тенденции: Радиосредата в Русе и Велико Търново не показва особени отличия. По отношение на активността на слушането, местата и начините на слушане градските аудитории са като другите. Аудиториите и в двата града при най-младите показват предпочитания към модерни музикални станции като Fresh, Радио 1, Вероника, City, N-Joy, което налага радиокултурата на шлагерите и златните хитове от последните десетилетия, на диското и попа. Пазарът и в двата града е силно окрупнен, конкурентният натиск е много висок, но той е главно между големите станции. В Русе първите шест станции държат почти 90,0 % от пазара, във Велико Търново първите шест станции имат две трети от пазара. За другите 9 или 11 станции остава малък дял от него. Изкривяването на пазара е по-силно в по-малките градове и е по-слабо в най-големите български градове. Това усложнява и проблематизира пазарната ситуация. Състезанието между музикалните и политематичните формати традиционно минава през възрастта. Образованието, социалният и професионалния статуси и тук са по-слаби индикатори.

9.5.3.3. В Североизточен район градската аудитория във Варна показва следните основни тенденции: Градската аудитория във Варна в групата на най-младите не се отличава в предпочитанията си – тя слуша най-много N-Joy, Вероника и Витоша, музикални станции за диско и поп, които младите избират и в редица други градове. Energy NRJ, БГ радио, Алфа, Веселина водят в предпочитанията на следващите две възрастови групи, докато групата 46–54 г. традиционно слу-

292


ша Хоризонт. Хоризонт е най-желаната програма от висшистите и работещите, докато учащите слушат предимно Алфа и Вероника. Радио Браво губи лидерските си позиции и през 2010 г. вече е много назад в скалата. Втората голяма промяна е за Energy NRJ, което става лидер сред най-младите и слушателите в социално активна възраст. Радиопазарът във Варна е много уедрен и неравномерно развит. При наймладите той разпознава 20 станции, от които 12 имат 90,0 % от него, а за другите 8 станции остават 10,0 %. Това обуславя силен конкурентен натиск, размествания, преразпределение на дялове между големите играчи. Налице е силно вътрешно преструктуриране, в резултат на което отслабват позициите на местното радио Браво, тези на Хоризонт – сред най-младите, както и на Радио Варна на БНР. На пазара в морската столица навлизат нови играчи – радио Energy NRJ, Z-Rock и N-Joy, които налагат и друго звучене на радиосредата. Политематичните формати Хоризонт и Радио Варна на БНР запазват относително добри позиции в общата радиокартина, особено при хората в зряла възраст.

9.5.3.4. В Югозападен район градската аудитория в София показва следните основни тенденции: В изминалото десетилетие в София най-голямата промяна става при музикалните станции. В първите шест години Хоризонт, Дарик, Веселина, ФМ+ са фаворити в софийския ефир, в следващите четири години това са вече The Voice, City, Витоша, Energy NRJ, Вероника – при най-младите, Energy NRJ, Радио 1, Витоша, Z-Rock – в другите две възрастови групи. В групата 46–54 г. Хоризонт, Дарик, Радио 1 и Веселина имат най-добри позиции. Превъзходството на големите национални програми с политематичен профил в столицата е неоспоримо. В периода 2001–2007 г. Хоризонт е безспорен лидер по редовна аудитория с рейтинг между 26,0 % и 14,0 %. В следващите три години той неизменно е лидер в групата 46–54 г., като неговият рейтинг е между 26,0 % и 27,0 %. Дарик остава на втора позиция, само през 2004 г. бива изместен от Веселина. Третата позиция е за Веселина. Най-голямата градска радиоаудитория в страната разделя своите предпочитания между големите политематични и музикални програми. Това са Хоризонт и Дарик, които предлагат бързи новини, актуална публицистика и репортажи, спорт и музика. И още – Радио 1 и Веселина, които заемат трета и четвърта позиция в рейтинга. Слушателските предпочитания сменят своя адрес, което се дължи на бързото развитие на музикалните стилове, налагането на нови музикални станции, които отговарят на духа на времето, на израстването на ново поколение млади хора, които много бързо се отварят към интернет, блоговете, социалните мрежи, слушането на радио онлайн.

293


Пазарът на аудитория в столицата продължава да се сегментира – ако през 2008 г. на него се позиционират 27 станции, през 2010 г. те са вече 29. В резултат на силния пазарен натиск с 4,0 % пада пазарният дял на първите три водещи станции – от 32,0 % на 28,0 %. Първите шест станции обичайно имат половината пазар в София, а другата половина се разпределя между 21– 23 станции при доста оспорвана конкуренция. През 2010 г. 15 станции имат 81,0 % от пазара. Или голямото сегментиране е свързано с натиска за преразпределение на останалите 20,0 % от най-големия радиопазар в страната. В групата 36–45 г. Хоризонт и Дарик губят част от пазарния си дял, Радио 1 и Витоша също губят, но по-малко. През 2010 г. процесът на преразпределение на дялове продължава, което води до известно раздробяване на пазарните дялове на отделните станции – 15 станции вече имат 86,0 % от пазара, а 11 станции – 14,0 % от него. Леко намаляване на дяловете има и при водещите станции. Ако през 2008 г. първите 3 станции – Радио 1, Хоризонт и Дарик, имат 40,0 % от пазара, а първите 6 станции – 59,0 % от него, през 2010 г. първите 3 станции – Хоризонт, Дарик и Радио 1, вече имат 38,0 % от пазара, а първите 6 станции – 58,0 % от него. Хоризонт и Дарик през целия период удържат лидерските си позиции в столицата по пазарен дял, което дава голямо предимство на политематичните формати пред музикалните. Това е обяснимо, като се има предвид, че столицата е властови, политически и културен център на страната, в която разнообразните дейности стимулират и поддържат статуквото на политематичните формати.

9.5.3.5. В Южен централен район градската аудитория в Пловдив показва следните основни тенденции: Радиоситуацията в Пловдив в последните години дава шанс на музикалните, шлагерни формати като Радио 1, Веселина и Атлантик. Веселина постепенно изгубва част от силните си позиции в града на тепетата и бива изместена от Радио 1. Позициите на Хоризонт в Пловдив са по-слаби, пет години той заема второ или трето място, но редкият специализиран формат на БГ радио е повече желан и предпочитан. Пазарът в Пловдив разпознава 20 станции, като най-голям дял имат първите 13–15 от тях, които държат от 90,0 % до 94,0 % от целия пазар. Останалите 5 до 7 станции си разпределят между 6,0 % и 10,0 % от пазара. Първите 3 станции традиционно държат около една трета от пазара. Конкурентният натиск се усилва – по-силните играчи намаляват дяловете на послабите. Постепенно расте делът на първите шест станции – от 50,6 % до 54,4 % в края на периода. Пазарът в Пловдив се окрупнява за сметка на големите и влиятелни станции – в началото това са Радио 1, Витоша и The Voice, а в края на периода – Energy NRJ, Радио 1 и Витоша. През призмата на предпочитанията на най-младите някои влиятелни програми като Дарик, Радио Пловдив на БНР, Хоризонт са маргинализирани по пазарен дял.

294


Нарастват дяловете на водещите станции, което е за сметка на всички останали, които вече преразпределят по-ниски дялове. Пазарът в Пловдив продължава да се развива неравномерно, той остава плътен и силно конкурентен, станциите, които имат по-малки дялове, допълнително се раздробяват. Аналогично на София и Варна радиопазарът в Пловдив разпознава повече станции от реалните потребности на аудиторията, което нарушава балансите между тях – и по покритие, и по пазарни дялове.

9.5.3.6. В Югоизточен район градските аудитории в Бургас и Стара Загора, показват следните основни тенденции: Радиосредата в Бургас е почти същата като в другите големи градове. Бургаският радиопазар е твърде уедрен, тук водеща роля имат големите музикални вериги Веселина, Радио 1, N-Joy. Но заедно с тях – и програма Хоризонт. Пазарът на аудитория в морския град остава асиметричен, в отделните възрастови групи той разпознава 18–20 станции, което е много за неговото население. Струпването на много станции в големите градове многократно надхвърля потребностите на градските аудитории, те фокусират вниманието си към най-добрите, но в периферията на техния интерес остават силни станции като Fresh, Z-Rock, Фокус, Алфа. Сложната пазарна ситуация незаслужено ги подценява, защото пазарът е твърде плътен, а конкурентният натиск – много висок. Радиосредата в Стара Загора не прави изключение от общото правило. Веселина несъмнено е музикалната станция фаворит в града, тя се излъчва в десетки градове, между които София, Пловдив, Велико Търново, Враца, Благоевград, Варна, Видин, Кърджали и др. Нейната програма е за български и балкански модерен фолк, попфолк, етнофолк и рок. Това определя и огромната ѝ популярност. Но тук е силно влиянието на Хоризонт и на Радио Стара Загора на БНР, най-вече при хората над 55 г. Наблюдават се тенденции към известно нормализиране на пазара, окрупняват се дяловете на по-малките станции и същевременно се намаляват дяловете на по-големите станции. Той остава обаче силно асиметричен, през 2009 г. 12 станции държат 91,0 % от него, а другите 5 станции – само 9,0 %, което е симптом за неговото изкривяване. През 2010 г. процесът на преливане на дялове от големите към малките станции продължава, което променя съотношенията и води до известно преразпределение на пазара – 10 станции вече държат 83,0 % от него, а 7 станции – цели 17,0 %. Това говори за динамика и преструктуриране на радиопазара в полза на по-равномерното разпределение на дяловете между малките и големите станции.

295


10. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2002 – 2006 г. 10.1. Бюджети Уместно е в началото на текста, който има за цел да анализира пазара на радиореклама, да се направи уговорката, че подобно начинание е много трудно. Основното препятствие при формулирането на обективна оценка за рекламната радиосреда се дължи на факта, че в България през последните повече от десет години, откакто има развит и либерализиран медиен пазар, няма прецизен мониторинг на радиорекламата. Това прави много трудно отчитането на ръста на рекламните приходи в този сектор. От 2001 г. до днес в началото на всяка година Асоциацията на рекламните агенции (АРА) представя годишните си доклади за състоянието на рекламния пазар и инвестициите в медии. По данните в тези годишни анализи цялата индустрия се ръководи през годината и прави своите планове и прогнози за следващата година. Това не изключва възможността всяка медийна компания, и в частност радиото, да си поръчва специални проучвания за дела от аудиторията и съответно – за дела от рекламния пазар. Изводите в доклада на АРА обикновено се правят на базата на данни, предоставени от пийпълметричната агенция TNS/tv plan, Market Test TGI – България. От 2002 до 2007 г. в изследванията на TNS/tv plan влизат само пет радиостанции. От 2008–2009 г. радиостанциите вече са седем, през 2010 г. те стават десет. Или данните за радиопазара няма как да претендират за точност и обективност, но те са индикатор за това, как се развива бизнесът. В годишните доклади на АРА, написани от рекламна агенция „Пиеро 97“, влизат данни за пазарния дял на медиите от реклама и данни за най-слушани радиостанции.

10.1.1. Общ обем на рекламния пазар по години* Обемът на рекламните инвестиции през първите пет години, откакто се изготвят докладите на АРА, показват трайна тенденция на повишаване. Най-висок процент от общите рекламни инвестиции отиват за телевизия, като през годините тя е между 50 и 65%. „От гледна точка и на рекламодателите медийният пазар е добре развит и конкурентен, което естествено го прави привлекателен за всеки инвеститор. Лично за мен това е добре, защото не се налага да залагаме подходяща основа за рекламодателите, тъй като тя вече съществува“, коментира експертът по стратегическо развитие в отдел „Международни продажби“ на SBS Broadcasting Group Питър Бенсън пред „Капитал“ през 2006 г., когато е в България, за да подготви придобиването на радио и телевизия Веселина. Период-

296


ът 2005–2006 г. е най-силен откъм придобивания на радиокомпании от чужди инвеститори, които очевидно са били привлечени и от прогнозите за растеж на рекламния пазар. Интересът на международни медийни компании към българския пазар (въпреки скромния му обем) в периода 2003–2006 г. е толкова засилен, че новините за поредното продадено радио не впечатляват почти никого. Преструктурирането на българския радиопазар започва през 2003 г. Секторът е открит като перспективен от много чужди компании, които решават да инвестират в страната ни заради „добрата икономическа среда“ и „благоприятната данъчна политика“, е мнението на членове на Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО). „Вярвам, че е стимул да имаш телевизия или радио в един силно конкурентен пазар, какъвто е българският“, казва пред „Капитал“ експертът по стратегическо развитие в отдел „Международни продажби“ на SBS Broadcasting Group Питър Бенсън. Скандинавците са сочени като втората по големина медийна компания в Европа. Притежават 16 телевизионни канала, 21 платени тв канала и 11 радиостанции в Унгария, Белгия, Швеция, Норвегия, Дания, Гърция, Румъния и т.н. В началото на 2005 г. SBS плаща 7.8 млн. евро за 86 % за частната румънска телевизия „Prima TV“ и 22 млн. евро за двете частни радиостанции Kiss FM и Star FM. През 2006 г. интересът им се насочва към България и в момента те притежават радиостанциите Веселина, Витоша, Magic FM и радио и телевизия The Voice. Поведението на чуждестранните медийни компании на пазара е различно. Има играчи, които предпочитат да развият нова медия от нулата, има и такива, които купуват вече изградени марки. Ако купиш обаче работеща медия, е по-лесно, защото автоматично наследяваш аудиторията и рекламодателите ѝ. И затова в България повечето примери са за придобиване на вече създадени компании. На собствениците остава да преценят необходимо ли е да сменят стратегията, профила и цялостното позициониране на придобития канал. В много случаи купувачите на медии запазват профила, особено ако гарантира лоялна аудитория и добри рекламни приходи. Всъщност важен е не броят на купените медии, а развитието на съдържанието, което те предлагат. В докладите си за оценяване на сделките между медийните дружества Комисията за защита на конкуренцията подчертава: „Консолидацията на радиопазара е трайна тенденция в последните години и е резултат от очакванията на българската аудитория за качество и разнообразие на радиопрограмите“. Основната конкуренция през анализирания период е между Communicorp Group, SBS Broadcasting Group и Emmis Communications . По мнението на председателя на борда на директорите на Радио FM+ груп Петър В ирландската Communicorp Group влизат: Радио 1, Радио 1 Рок, БГ радио, Вероника, City радио и телевизия, NRJ, Radio Nova; скандинавската SBS Broadcasting Group: Веселина, Витоша, Magic FM и радио и телевизия The Voice; в портфолиото на американската Emmis Communications влизат: FM+, Star FM, Fresh.

297


Пунчев обаче с влизането ни в Европейския съюз е възможно и други големи компании да стъпят на пазара. „Трябва да се прави разлика между първоначалната инвестиция при купуването на дадена медия и инвестициите, които чуждите компании правят в нови технологии и усъвършенстване на програмното съдържание за развитието на един канал“, коментира управляващият директор на SBS за България Антоанета Арсова през 2006. Обикновено компаниите разчитат на чуждия инвеститор да им помогне за по-агресивно навлизане на пазара и възможност за нови придобивания и сливания. „Българският медиен пазар е претоварен от марки. За да могат да се развиват, той трябва да се консолидира. Навлизането на чужди инвестиции и ноу-хау е полезно за сектора“, обяснява Петър Пунчев. От друга страна, управлението на повече от пет медийни марки е трудно. Някои от играчите на пазара считат, че бъдеще имат националните радиовериги, а печелившата формула за развитие е по-малко, но силни медийни марки, привличащи по-големи рекламни инвестиции с добре фокусираната си аудитория. Навлизането на чужди медийни компании с опит и голям финансов ресурс помага на местния пазар да се консолидира и развие по-бързо, защото българските компании не разполагат с достатъчно капитали, за да изкупуват дялове от местните радио- и телевизионни компании. Процесът продължава и през следващите години, тъй като българският пазар на електронни медии все още е фрагментиран. Това, заедно със стабилния ръст на рекламния пазар, го прави все още привлекателен за чуждите инвеститори. Важен факт за пазара през този период е, че още през 2003 г. юристът на bTV Жанет Захариева предлага рекламните играчи в България да създадат орган по саморегулация. Национален съвет по саморегулация в рекламата (НСС) обаче се създава едва през 2009 г. Учредители на НСС са Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на рекламните агенции – България (АРА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Анализаторите никога не гадаят колко добра ще е рекламната година по старта ѝ, а я преценяват спрямо летния период. Например пазарът през 2004 г. е в очакване на горещо рекламно лято заради Европейското първенство по футбол и Олимпийските игри. Прогнозата е, че тогава ще бъдат извадени големите бюджети за медийна реклама. Ако се проследи рекламният пазар през следващите години, е съвсем видимо ясно, че той е най-стабилен и бележи ръст в години, когато има мащабни спортни събития – световно или европейско футболни първенства, олимпиади и др. Изборите също преливат в медиите съществени финансови постъпления.

298


2002 – 343 млн. лв. – 5 % рекламни инвестиции в радио (48 % тв, 1 % интернет) 2003 – 390.5 млн. лв. – 5 % рекламни инвестиции в радио (50 % тв, 1 % интернет) 2004 – 471.5 млн. лв. – 2,7 % рекламни инвестиции в радио (67,7 % тв, 0,7 % интернет) 2005 – 595.6 млн. лв. – 1,8 % рекламни инвестиции в радио (67 % тв, 0,9 % интернет) 2006 – 750. 3 млн. лв – 1,7 % са парите от рекламния пазар, инвестирани в радио (65 % тв, 1,5 % интернет). *Информацията за рекламните обеми е от годишните доклади на АРА, изготвени от агенция „Пиеро 97“ по данни на TNS.

10.2. Радиопазар 10.2.1. 2001–2002 г. Рекламна и медия агенция „Пиеро 97“ започва да прави реални изследвания на радиопазара едва през 2003 г., и то на базата на данни от Market Test TGI – България и проучванията на TNS/TV plan. За обема на инвестициите в радиореклама липсват официални данни, но за 2001 г. той се изчислява между 20 млн. лева (според медия агенция „Пиеро 97“) и 25 млн. лева (според Дарик радио). В радиорекламата обаче има голям процент бартери, които стопяват действителните инвестиции и сериозен дъмпинг на цените. Според данни от самите оператори (2001–2002 г.) средната цена за 30-секундна реклама на софийския радиопазар е около 20 лева, а би трябва-

299


ло да е около 70 лева. Това е оценката, която радиомениджърите дават, при това неофициално. След постигнатото примирие между лицензирани и нелицензирани радиооператори усилията на Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) и Националната асоциация на радиоверигите (НАР) се насочват към спасяване на „разбития“ рекламен пазар. В ABBRO са подготвили оздравителна програма, с която се надяват да върнат доверието на рекламодатели и рекламни агенции към радиостанциите като ефективен рекламоносител. Развитието на рекламния радиопазар през 2002 г. фокусира вниманието, защото предстои ефирният дебют на нови станции, както и изграждането на няколко вериги. Интересно е дали новите радиостанции (някои от които с уникални формати) ще привлекат допълнително постъпления, или ще „откраднат“ от средствата, разпределяни досега. Според изследване на Дарик радио рекламният радиопазар за 2000 г. се изчислява на 21.6 млн. лева. Прогнозите на частното национално радио за 2001 г. са за осемпроцентен спад до около 20 млн. лева. Някои радиомениджъри обаче предвиждат повишаване на рекламните инвестиции за радиопазара. В първия доклад на АРА, откакто започва да пише докладите си за рекламния пазар през 2002 г., се отчита, че брутните рекламни инвестиции са 318 млн. лв. и само 5 % от тях са инвестирани в радио.

10.2.2. 2002–2003 г. Брутните рекламни обеми

Телевизия – 261 млн. лв. (спрямо 2002, когато са били 223.8) Преса – 96.1 млн. лв. (през 2002 94,2) Радио – 9.2 млн. лв (няма данни за 2002) Външна реклама – 22.6 млн. лв. (25 млн. лв през 2002) Интернет – 1.5 млн. лв (за 2002 няма данни)

300


Радиооператорите се оплакват, че рекламният пазар е съсипан с подбиване на цените и пренебрегване от страна на рекламни агенции и рекламодатели. Радиопазарът все още е в зоната на здрача по рекламни приходи, защото досега не е провеждано представително маркетингово проучване, а търговските радиостанции предпочитат да премълчават колко пари са спечелили от реклама. Единствено FМ+ през 2000 г. обявяват 1 700 000 лв. рекламни приходи. „Печалбите ни от реклама през 2000 г. съвпадат с тези от 1999 г.“, коментира пред Капитал Петър Пунчев, тогава изпълнителен директор на FМ+. От БНР обявяват, че за 2000 г. постъпленията от реклама са 1 400 000 лева. „Повишението в сравнение с 1999 г. е 22 %“, е коментарът на Светла Василева, директор на рекламния отдел на БНР. „За 2000 г. рекламните ни приходи са се увеличили с 16 процента. Спрямо БНР обемът реклама е два пъти повече“, казва Дачо Дачев, рекламен мениджър на Дарик радио отново пред „Капитал“. Радио Витоша отчита 30 % скок на рекламните приходи. Сред първите инициативи на ABBRO (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) е провеждането на изследване сред радиооператорите, което да направи прозрачен начинът на ценообразуване на рекламата. „Моето предложение е да се обърнем към авторитетна одиторска фирма, като Pricewaterhouse Coopers или Deloitte&Touche, които да направят одит на пазара и да посочат каква е реалната цена за реклама“, каза Васил Димитров, зам.-председател на ABBRO и изпълнителен директор на Класик ФM. Целта е да се докаже, че радиостанциите, които плащат лицензионни такси и са инвестирали в скъпо оборудване, големи екипи и разнообразна програмна схема, предлагат реални цени. „Една станция, формат news and talk, в която работят професионалисти, е с много по-голям разход от друга, която не плаща такси и е обзаведена с един компютър, от който се излъчва музика. Съответно и цените за реклама на тези две медии са различни“, обяснява тогавашният председател на ABBRO Константин Марков и директор на радио Тангра. Резултатите от изследването ще се използват и при привличане на рекламодатели. „Предвиждаме въвеждане на вътрешни правила сред радиооператорите, за да не се прави дъмпинг на цените“, каза Антоанета Арсова, тогава изпълнителен директор на ABBRO. Сдружението ще продължи провеждането на квалификационни курсове за рекламни специалисти и ще отпечата материали, които да разясняват предимствата на радиорекламата. Сред приоритетите в стратегията на ABBRO за подобряване на рекламния радиоклимат е сближаването с рекламните агенции. Между двете страни отдавна тлее напрежение. Операторите се чувстват пренебрегнати от агенциите като рекламоносител. „Има продукти, като бирите например, които в целия свят се рекламират задължително и чрез радио, но в България те не намират място в радиостанциите“, казва Константин Марков. Рекламните агенции, от своя страна, виждат в радиостанциите конкурент при привличането на клиенти. Някои радиокомпании „заобикалят“ рекламните агенции и оферират кампании директно на клиентите, предлагайки

301


им нереално ниски цени и бонуси – безплатна изработка на клип, бартер, медиаплан. Философията на отношенията медия – рекламна агенция – клиент отрежда на рекламната агенция ролята да следи и спазва интересите на другите две страни. Ако този баланс бъде нарушен, някоя от страните търпи загуби, единодушни са медиадиректорите. Тогава от ABBRO поемат ангажимента да се прекрати нелоялната конкуренция с рекламните агенции. Организацията предвижда срещи с Асоциацията на рекламните агенции (АРА), на които да се разрешат противоречията. На тези срещи агенциите е трябвало да бъдат убедени в ефективността на радиото като рекламоносител. „Радиото има нужда от подобряване на имиджа и това ще е основна задача на ABBRO“, казва Константин Марков. Сигурен начин за привличане на реклама и подобряване на имиджа през този период могат да бъдат социологическите изследвания, твърдят от радиогилдията. Общо е обаче недоволството от данните на социологическите агенции за рейтинги и аудитория на радиопазара, които според радиомениджърите трябва да са по-сегментирани и да показват профила на аудиторията. ABBRO започна да води преговори с агенциите от консорциума TNS/tv plan. Намерението на асоциацията е да номинира една от тях за титлата „препоръчана от ABBRO“. Това ще е агенцията, която ще прави изследвания за аудиторията с нейните социални и демографски характеристики. От алтернативната асоциация НАР (Националната асоциация на радиоверигите) също подкрепят оздравителната програма на ABBRO. Прогнозата на радиомениджърите е, че станции с различен и уникален формат ще оцелеят, но ще има и много фалити през 2001–2002 г., защото раздробеният радиопазар не може да побере всички. Прогнозата на FM+ e, че общият рекламен обем на пазара ще нараства, защото ще се повишат рекламните инвестиции. „Увеличаването на радиостанциите обаче ще затрудни пазара. От новите оператори ще оцелеят тези, които имат солиден финансов гръб. Част от радиостанциите отново ще подбиват цените“, прогнозира Петър Пунчев. От FM+ залагат 5–6 % повишение на рекламните приходи за тази година в сравнение с предходната. Дарик радио обявява повишение средно с 35 % на цените за 2001 г. и не планира друго увеличение до края на годината. От търговската медия с национален обхват очакват увеличение на дела на медия агенциите спрямо дела на директните продажби. Някои радиомениджъри се надяват пазарът тепърва да се отваря и да има покачване на рекламните инвестиции. В доклада на АРА за 2003 г. се отчита спад в рекламните приходи на радиото с 3 % спрямо предходната година.

10.2.3. 2004–2006 г. През месец март 2005 г. за втора поредна година АБРО провежда проучване сред радиооператорите, което има за цел да установи реалния обем на рекламните приходи в сектора. Операторите предоставят на АБРО пълна

302


информация за реализираните през изминалата 2005 г. приходи от реклама в техните радиостанции. През последните години практиката доказва, че друг надежден метод за оценка не съществува. Според предоставените данни общият обем на приходите от реклама на радиооператорите през 2005 г. възлиза на приблизително 28 000 000 лева без ДДС. В сравнение с изминалата 2004 г., когато приходите са били оценени приблизително на 27 000 000, това е ръст в размер на 1 000 000 лева, или около 4 %. Отново се запазва тенденцията около 14–17 % от играчите на пазара да привличат приблизително 91,6 % от приходите. Това са националните оператори, големите радиовериги и групи. Когато се говори за медийния пазар, е важно да се отбележи, че това правило важи не само за концентрацията на рекламните приходи, но и за концентрацията на аудиторията в национален мащаб. Всички оператори, работещи на местния пазар, които не са част от голяма група или верига, се конкурират в разпределението на не повече от 1 500 000–1 800 000 лева. „Основателно можем да заключим, че радиопазарът несправедливо бива подценяван като фактор в разпределението на рекламата у нас. Това вероятно е така, защото при радиостанциите делът на рекламните приходи, реализиран с помощта на рекламни агенции, е значително доста по-малък в сравнение с този при телевизионните оператори или външната реклама“, пише в доклада на АБРО, обобщаващ каква е била 2005 г. за радиобизнеса. Запазващата се тенденция за покачване на приходите от реклама в сектора в последните няколко години определено може да радва „сериозните играчи“ на пазара. Продължаващият процес на окрупняване на пазара чрез изкупуване на малки радиостанции от големите вериги и групи дава своето сериозно отражение върху пазара и е един от основните влияещи фактори, констатира АБРО. В годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) нещата изглеждат по различен начин. Обемът на рекламния пазар е 588.7 млн. лв., като от тях 11 млн. лв. са отишли в радиото, това според АРА е със 16 % по малко в сравнение с 2004 г., когато приходите в радио са били 12.7 млн. лв. В доклада на асоциацията се отчита нарастване на броя на радиостанциите, които излъчват чрез интернет. През 2004/2005 г. нараства общият обем на рекламните бюджети с 27,2 %. Въпреки че при радиото бюджетите намаляват, при телевизията рекламните приходи са скочили с 28,7 %. През този период продължаващият процес на окрупняване на пазара чрез изкупуване на малки радиостанции от големите вериги и групи дава своето сериозно отражение върху пазара и е един от основните влияещи фактори. Брутни рекламни обеми: 2002–2003 г. Телевизия – 261 млн. лв. (спрямо 2002 г., когато са били 223.8) Преса – 96.1 млн. лв. (през 2002 г. 94,2 млн. лв.) Радио – 9.2 млн. лв. (няма данни за 2002 г.) Външна реклама – 22.6 млн. лв. (25 млн. лв. през 2002 г.)

303


Брутни рекламни обеми: 2004–2005 г. Телевизия – 410. 8 млн. лв (319.3 през 2004 г.) Преса – 136.1 млн. лв (107.5 през 2004 г.) Радио – 11 млн. лв (12,7 през 2004 г.) Външна реклама – 47. 9 млн. лв (28.8 през 2004 г.) Интернет – 5.5 млн. лв (3.2 през 2004 г.) Специфика на радиото е, че само една трета от рекламните бюджети минават през рекламни агенции и медия шопове. При радиото често се предпочитат директните договорки. Това е причината обикновено да има сериозно разминаване между данните на АРА и АБРО. АБРО всяка година прави оценка на пазара на радиореклама въз основа на декларираните от самите радиооператори приходи. За 2005 г. данните на АБРО сочат, че в радиореклама са вложени около 28 млн. лв. Така че основният проблем на радиорекламата не е нито малкият обем на бюджетите, нито ефективността на радиото като комуникационен канал. Проблемът идва от подценяването на стойността на радиорекламата и дъмпинга на пазара, за които обикновено е виновен самият бранш. „Важно е да се разбере от всички членове на сдружението, че цената на рекламното време в радиото на различните пазари и нейното добро ниво зависи само от всички нас. Дъмпингът е нещо, което съсипва пазара и работи срещу цялата индустрия“, отчита АБРО през 2005 г.. В доклада си Сдружението изразява надеждата да получи пълна подкрепа от членовете си в борбата с дъмпинга. „Това е единственият начин да се справим с унизително ниската цена за реклама в радиото в сравнение с другите рекламни канали. Това означава, че е необходимо още да говорим за това, защо сътрудничеството е важно, за да можем успешно да се справяме с тези участници на пазара, които го съсипват“. Добрата новина през 2005 г. е, че големите вериги и чуждестранните инвеститори, които влязоха в България, знаят, че не това е пътят за развитие. Те гледат на себе си като на търговски предприятия и се стремят да балансират приходите и разходите си. А единствените приходи на едно радио са от реклама. Проблем за бизнеса е, че радиостанциите много често предлагат щедри отстъпки на рекламодателите. Но е факт, че не всички медии процедират така в борбата за привличане на бюджети. „Радиопазарът в България ще продължава да расте. Цената, която ни предложи американската компания, беше най-добрата. Първите ни стъпки ще са малки промени във формата на радиото, тъй като на мода отново идва информационната функция на медията“, това е първият коментар на члена на борда на директорите в акционерното дружество FM+ Константин Тилев, след като в края на 2005 г. става ясно, че американската медийна компания Emmis Communications придобива 66.5 % от акциите на радиогрупата. Сделката е на

304


стойност 3 млн. долара. Чрез закупуването на контролния дял от дружеството FM+ Emmis получава собствеността и върху радиостанциите, в които акционерното дружество има собственост – радио FM+ (66.5 %), Фреш (66.5 % от 40-те процента, които FM+ АД има в медията), а в Мила голд не придобива нищо. Преди сделката 48 % от продадените 66.5 % са притежание на британската радиокомпания GCap Media plc (GWR), а останалите – на български акционери – Петър Пунчев, Кирил Калев, Константин Тилев и Бочо Автов. Като причина за закупуване на мажоритарния дял в акционерното дружество FM+ от Emmis посочват добрите перспективи пред развитието на радио-телевизионната индустрия у нас и предстоящото влизане на България в Европейския съюз. „Имаме амбициозни съвместни планове с Emmis както за България, така и за Югоизточна Европа. Интересни са близките пазари – Турция, Сърбия, Хърватия“, е мнението на председателя на борда на директорите на радио FM+ груп Петър Пунчев. По думите му сред намеренията на американските инвеститори е присъединяване и на други радиостанции към мрежата на FM+. Константин Тилев обяснява, че преди да бъде сключена сделката с Emmis, са имали предложение за съвместна дейност от още 7 компании в различни държави. Пол Фидик, президент на Emmis International, коментира сделката като „начало на едно успешно, възходящо развитие, което ще допринесе много и за развитието на българската радиоиндустрия“. България е четвъртата европейска страна, в която Emmis стъпва, след като американската компания навлиза на радиопазарите в Австрия, Унгария, Словакия и Белгия. Emmis е със седалище в Индианаполис, Съединените щати, а интересите на компанията са съсредоточени освен в радио- и в телевизионния бизнес, и в издаването на списания. Компанията притежава 22 радиостанции с национално покритие и 2 местни радиостанции, както и 16 телевизионни канала на територията на САЩ. Причината GWR да се оттегли от българския пазар е смяната на политиката на компанията, продиктувана от някои промени в британското медийно законодателство, която позволява по-голям процент собственост на местния пазар: „Още преди 3 години GWR предприе политика на изтегляне от европейските си инвестиции. България напускат последна, преди това се изтеглиха от 7 други държави в Европа, сред които Австрия и Унгария, където имаха успешни проекти. Сега интересите на компанията се съсредоточават главно във Великобритания и, тя заедно с Radio City, с което неотдавна се обедини, вече владее 40 % от местния радиопазар, който във Великобритания е най-силно развит в цяла Европа“, обяснява смяната в партньорството Пунчев. GWR-fm е известна като радиостанция номер едно в Западна Англия, а GWR Group е сред най-големите медийни групировки на Острова. Данните на Market Test за септември 2005 г. за средноседмичния обхват за страната на FM+ и радио Fresh (на база градско население 15–69 години) показват, че FM+ е на четвърто място с аудитория 8.4 % от населението, като

305


преди него са Хоризонт с 18.1 %, Дарик радио с 10.9 % и радио Веселина с 10.5 % аудитория. Другото радио от радиогрупата – Fresh, е на шеста позиция в страната с 8.2 % аудитория и на седмо място в София с 12.1 % аудитория. Ако се проследят данните за средноседмичния обхват на радиото за София, се вижда, че то е със стабилни позиции и отново заема 4-о място с аудитория 14.3 %, а радио Fresh е на седма позиция с 12.1 % аудитория. „И трите радиостанции са предпочитани от активните млади хора с доходи над 300 лв. на възраст 20–40 години“, казва изпълнителният директор на Market Test Ивайло Богомилов. По данни, предоставени от радиогрупата FM+, рекламните приходи на компанията за миналата година са в размер 4.363 млн. лв. Два месеца по-късно след сделката за придобиването на FM+ през декември 2005 г. става ясно, че скандинавска медийна компания – SBS Broadcasting Group, базирана в Люксембург, също има намерение да стъпи на нашия пазар. Компанията е в преговори със собственичката на радио и телевизия Веселина Веселина Каналева за закупуването им. Желанието на Каналева да открие чужд инвеститор се коментира повече от две години от играчите на пазара. Създадена през 1997 г., Prima TV разпространява в Румъния шоуто „Big Brother“ и „Стани милионер“. SBS има 16 тв канала, 21 платени тв канала и 11 радиостанции в Европа. Компанията притежава радио- и телевизионни канали в Унгария, Белгия, Швеция, Норвегия и Дания. Радио Веселина е национална верига от местни радиостанции, която излъчва в големите градове на Южна България – Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Бургас и София. Радиото започва излъчване през 1993 г. от Пловдив, а от края на 1997 г. излъчва и в София. Интересът на чуждите инвеститори към българския медиен пазар се увеличава. Тази тенденция обещава не само да се запази, но и да се увеличава през следващата година. Показателни са големите сделки от последните месеци на 2005 г. като тази на английската медийна компания Apace Media, която купува и 66 % от Телевизия ММ ООД, а после – и 50 % от медия холдинга Диема вижън. Американската медийна компания Emmis Communications пък придобива 66.5 % от акциите на дружеството FM+. Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Константин Марков бъдещото ни членство в Евросъюза е важен стимул за чуждите инвеститори и знак, че пазарът ще расте. „Те гледат 5 години напред и знаят, че ще си върнат инвестицията само ако се вдигнат цените на рекламата. Това може да стане след консолидацията на медийния пазар. Малко силни медийни марки – по-големи чужди инвестиции“, коментира Марков. Най-голямата радиоверига в Европа – Energy NRJ, също навлиза на българския пазар през 2005 г. чрез Metromedia International Inc. (MII). В България MII е едноличен собственик на „Метрорадио“ ЕООД (фирмата – носител на лицензите за БГ радио) и притежава 75,0 % от капитала на Радио ТНН ООД. През 2003 г. Метрорадио, освен покупката на ТНН, взима под

306


наем и софийската честота на радио Контакт и започна да развива веригата Радио 1, а в началото на 2004 г. стартира третия си проект – радио Нова. MII има намерение да развива марката Energy NRJ самостоятелно на пазара, без тя да има отношение към радиостанциите, обединени в „Метрорадио“. „След сериозно проучване на аудиторията, направено съвместно с френски експерти, решихме, че това е успешното позициониране на радиото“, коментира тогава пълномощникът на Metromedia за България Атанас Генев. По думите му Energy NRJ ще бъде със самостоятелна локална програма, съобразена с потребностите на българската радиоаудитория, но направена съвместно с френски консултанти. Френската медийна марка Energy NRJ е създадена през 1981 г. и се развива като една от най-успешните радиовериги. Само за територията на Франция има 384 радиопредавателя. Във Франция вече има създаден телевизионен канал със същата марка, а скоро от компанията са получили лиценз за мобилен оператор Energy NRJ. Слоганът на радиото е „Само хитове“. Energy NRJ се излъчва в 11 европейски държави. Картината за радиопазара в България през 2004 г. според данните, които станциите предоставят на АБРО, изглежда така: общият обем на приходите от реклама на радиооператорите у нас през 2004 г. възлиза на около 27 милиона лева. Ръстът спрямо 2003 г. е близо 20 %. Има фирми, които са успели почти да удвоят приходите си през 2004 спрямо предишната година. Оказва се, че и на радиопазара, както на телевизионния и на други както медийни, така и немедийни пазари, важи известният принцип, че около 10–15 % от участниците на пазара привличат 90 % от приходите. Когато се говори за медиен пазар, е важно да се отбележи, че това правило, известно като принципът на Парето, важи не само за концентрацията на рекламните приходи, а и за концентрацията на аудиторията в национален мащаб. Всички станции, които работят на местен пазар, а не са част от верига, се конкурират за разпределянето на не повече от 1,5 милиона лева. Може да се направи заключението, че радиопазарът несправедливо бива подценяван като фактор на рекламния пазар у нас, вероятно защото при радиостанциите доста по-малък дял от рекламните приходи се реализират с посредничеството на рекламни агенции, отколкото например при телевизията или външната реклама. Годишният ръст на приходите в радио през последните две години определено може да радва радиостанциите. Той е по-висок от средния ръст на рекламния пазар в страната, който е 12 % според АРА. Консолидацията е процес, който тече усилено на радиопазара през последните години и е един от факторите за този сериозен ръст на пазара. Именно някои от националните радиовериги отбелязват увеличение на приходите си, доста по-високо от средното за сектора. Радиостанциите увеличават рекламните си приходи през 2004 г., но въпреки това си остават по-скоро помощна медия в рекламните кампании. През ноември 2004 г. Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) прави експеримент, който има за цел да установи ефек-

307


тивността и запомняемостта на радиорекламата. Акцията се състои в това, една кампания за откриването на нов голям магазин за битова електроника в София да се проведе единствено в радио. Въпреки договорката с асоциацията обаче рекламодателят пуска еднократна печатна реклама в „24 часа“ и „Труд“ и разполага указателни табели по стълбовете на пътя за магазина. За две седмици през ноември радиокампанията достига до 51.2 % от целевата група – населението на столицата на възраст между 19 и 54 години. С бюджет от около 13 хил. лв. кампанията постига по-добри от предварително планираните резултати сред целевата група с цена на рейтинг точка от 23 лева. След двуседмичната радиокампания се установява, че 43.2 % от всички столичани на възраст между 19 и 54 години са научили за откриването на нов магазин за електроуреди. Половината от тях са запомнили и са в състояние да повторят посланията на радиокампанията, а другата половината ги приписват на други медии – телевизията и вестниците. Очевидно радиото е подходяща за рекламиране медия. За 2004 г. радиостанциите са увеличили общите си аудитории в страната. Пазарните им дялове също са се променили в положителна посока. В същото време общият обем на приходите от реклама на радиооператорите през 2004 г. възлиза на около 27 млн. лв., като ръстът спрямо предходната година е близо 20 %. Това показва изследване на АБРО, реализирано с участието на изпълнителните директори на радиостанциите, които са предоставили на асоциацията информация за получените през 2004 г. приходи. Данните в него показват, че има фирми, които са успели да удвоят приходите си спрямо предишната година. „Всички радиостанции, които работят на местен пазар, а не са част от верига, се конкурират за разпределянето на не повече от 1.5 милиона лева“, обяснява тя. Според директорката на отдел „Преса, радио и кино“ в медия агенцията „Пиеро 97“ Емилия Бакърджиева пък е коректно да се отбележи, че ръстът на радиопазара е 16–17 % и възлиза на 6 млн. евро. Приходите от радиореклама през 2004 г. са 15 млн. лева, съобщава председателят на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов на общото събрание на организацията. Развитието на регионалния радиопазар в България през 2003 г. все поясно очертава формулата, по която ще оцелеят локалните програми. Вариантите тогава са или съществуващите станции да станат част от национална верига, или да акцентират в програмата си основно на местната проблематика. Радиопазарът в София отдавна е разпределен и не се очаква нарастване на броя и вида участници в него. В последно време обаче се заговори за сделката, при която радио „Мила“ става част от групата на веригите FM+ и Fresh. В повечето от големите градове преобладават вериги радиостанции. В тези, в които още няма, наблюдатели на пазара очакват скоро да се появят. През 2004 г. в доклада на АРА се отчита нарастване на рекламните бюджети в радио с 37 %.

308


10.2.4. Проблемът с данните Откакто съществува развит радиопазар, станциите нямат единна метрика, която да измерва интереса на аудиторията. Ако на американския пазар действа една агенция с безспорен авторитет за измерване на радиорейтинга като Arbitron, а на други пазари това е Nilsen, в България радиогрупите се доверяват на данните на няколко агенции, които не използват една и съща методика при измерването на слушаемостта или обема на рекламните вложения в бизнеса. Данни за аудиторията на радиото обработват TNS/ tv plan, Market Test, TGI, Market Links и „Алфа рисърч“. Проучванията на агенциите са на базата на интервюта с потенциалните радиослушатели, телефонни или „очи в очи“. За рекламните обеми данните са основно на TNS/tv plan, но те са само за 10 радиостанции. От години радиобизнесът се бори да осигури в името на по-ефективната си работа един общ пакет от данни за рейтинг и аудитория. Досега това не се е случило и всяко радио има индивидуален подход при работата си с рекламодателите и медия агенциите. Откакто съществува Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на търговските медии от създаването си през 1999 г., всяка година в докладите на сдружението има отделена специална част, посветена на ефективността на радиорекламата. От достъпните онлайн доклади на АБРО за периода 2002–2007 г. обаче става ясно, че разрешаването на този проблем е със спорен успех. Всъщност той не е разрешен и до ден-днешен и това се отчита в годишния доклад на АРА. През 2002 г. в рамките на годишната конференция на Българска медийна коалиция АБРО организира специална кръгла маса, на която да бъде обсъдено „Качеството на пазарните проучвания и състоянието на рекламния пазар“. По време на обсъжданията поканените експерти от водещи медия агенции потвърждават нуждата от нов източник за събиране на достоверни данни, както и от работа с търговските отдели на радиостанциите за оптималното използване на информацията за увеличаване на приходите от реклама. Още по време на кръглата маса е решено, че е добре това да бъде собствена инициатива на АБРО, а не на съществуващите социологически агенции, и е решено пилотното изследване да се възложи на агенция „Arbitrage“. Основни цели на изследването са: 1. Да следи размера и движението на аудиторията (на медията, станциите, програмите) и нейните демографски характеристики. 2. Да идентифицира като потребители на стоки и услуги слушателите на отделните станции и програми. След Кръглата маса за целта на проучването е създадена нова агенция за медийни изследвания и консултации, която да се опита да обедини радиостанциите в използването на данни от проучвания на аудиторията. „Аrbitrage“ ЕООД е регистрирана на 22 октомври 2002 г. със собственик Диана Попски, но появата ѝ е инициирана от Асоциацията на българските радио- и телевизион-

309


ни оператори. Неправителствената организация АБРО, която обединява над 170 радиостанции, предлага в края на ноември на своите членове да се абонират за маркетинговите проучвания на новата агенция, като им представи данни от пилотното изследване, проведено в средата на октомври в София. Почти всички оператори на пазара изразяват желание да ползват данните на „Аrbitrage“. Диана Попски е лаконична какво точно ще предлага агенцията и с какво проучванията ще се различават от данните, с които през 2002 г. оперират радиостанции и рекламни агенции. „Ще изследваме радиоаудиторията и качествено, и количествено“, обяснява собственичката на агенцията, която е регистрирана на адреса на АБРО. В началото Аrbitrage предлага като „мостра“ за бъдещата си работа профили на станциите, изработени на база данните от изследването за София. Тогава то включва 2000 респонденти на възраст над 12 години, слушали радио поне веднъж по време на проучвания период. „Аудиторията на всяка станция е специфична и с проучването ние ще търсим предимствата от гледна точка на рекламодателите. Няма аудитории, които да се припокриват, показа софийското изследване, затова трябва да изведем специфичното за слушателите на всяка станция и да покажем за кои рекламодатели колко добра медия е“, обяснява Диана Попски, според която възможностите на рекламата в радиото се подценяват от рекламодателите в България. „Недалновидно е да гледаш само място в класацията“, обяснява преди осем години управителката на „Аrbitrage“. Още тогава тя отказва да прави сравнение между данните за радиоаудитории, които се предлагат на медийния пазар. Нещо, което с днешна дата компромисно се прави, защото радиопазарът така и не се обедини около единен работещ и перспективен модел за измерване на интереса на аудиторията към радиото. Изследванията, които преди години предоставя „Аrbitrage“, представляват индивидуални профили по станции. И преди 2002 г. има подобни данни, но според радиомениджърите те не са били толкова детайлни. „Стремежът ни е да има поне една агенция, която всички да сме убедени, че е обективна, дори и не всички да са доволни от конкретните цифри“, коментира още през 2002 г. тогавашният председател на АБРО Константин Марков. Още тогава той обяснява, че предстои резултатите от изследването на „Аrbitrage“ да бъдат представяни пред различни бизнес и браншови организации, за да промоцират предимствата на радиорекламата. До 2002 г., пък и с днешна дата, радиобизнесът ползва няколко агенции, защото политиката на всяка радиостанция е да анализира различните данни за аудиторията. Въпреки създаването на „Аrbitrage“ и намерението на радиостанциите да се съобразяват с тях, всички радиомениджъри още преди осем години са категорични, че ще купуват данни за аудиторията от поне още една агенция. Както и преди, така и сега големите станции ползват резултатите от изследванията на няколко фирми, но представят на рекламните агенции и клиентите си класацията по рейтинг на една от тях. Операторите често изразяват несъгласие с данните на друга фирма за проучвания, ползвани от конкурентна радиостанция.

310


Преди няколко години АБРО събира оферти от агенциите, които предлагат проучвания на радиопазара, но не избира нито една от тях за доставка на данни. „Имаше серия от причини, поради които не избрахме агенции. Финансовите оферти бяха твърде високи за недостатъчно голямата извадка. Освен това се предлагаше методология с интервюта на следващия ден, което не е най-добрият начин за измерване на радиоаудитория“, обяснява през 2002 г. изпълнителният директор на АБРО Антоанета Арсова. Амбицията на проекта за изследване на радиоаудиторията тогава е била отчитането на показателите да става 4 пъти годишно. Пилотното изследване започва от София, а по-късно са включвани и други градове. През 2002 г. „Аrbitrage“ трябва да работи по превръщането на отчитаната информация в инструмент за маркетинг на радиото като специфична медия и на отделните станции. Според нуждите на отделните станции е трябвало да бъдат осъществявани съвместни за асоциацията или индивидуални за отделните станции програми за обучение на представители на търговските отдели, материали за маркетинг, тактики за взаимноизгоден диалог с рекламните агенции и рекламодателите, както и помощ при оценката на изпълнението на програмните цели на отделните радиостанции. Тази дейност е трябвало да се разраства заедно и според нуждите на АБРО и нейните членове. Пилотното проучване в София е финансирано от членовете на АБРО в столицата. Предвид неговата полезност като инструмент на радиомениджърите и търговските отдели на радиостанциите, както и предвид уникалността на изследването и съпровождащите го дейности за страната очакването е тази инициатива на AБРО да получи сериозна подкрепа от членовете на сдружението. На 27.02.2002 г. УС на АБРО се среща с Управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) във връзка с предложението на АБРО да се направи проучване на радиопазара съвместно с АРА. На срещата са обсъдени възможностите за сътрудничество между двете асоциации. УС на АБРО решава през 2002 г. АБРО да бъде съорганизатор на Рекламния фестивал на АРА през юни, защото тази инициатива безспорно е една добра възможност за членовете на сдружението и ще даде възможност за директни неформални контакти с рекламните агенции и за осъществяване на търговски договаряния, които да доведат до устойчиво повишаване на рекламните приходи за радиото в България. Управителният съвет взема решение, че за финансиране на съвместното събитие всички радиостанции, членове на АБРО, ще излъчат в полза на АРА по 40 рекламни спота по 30 сек. (90 сек. на ден, две седмици) всяка. Липсата на независим мониторинг на радиопазара и обемът на рекламата е нещо, което рекламните агенции посочват като един от основните проблеми пред налагането на радиото като ефективен рекламен носител. Възможен заместител на тази скъпа необходимост би могъл да бъде обменът на информация: ако всички членове на АБРО, което представлява 90 % от пазара, съобщават в офиса на АБРО информацията за реалните си рекламни приходи

311


на месец или тримесечие, информация, която, разбира се, ще бъде напълно конфиденциална и недостъпна дори за членовете на Управителния съвет на АБРО, тогава именно АБРО ще разполага с пълната и най-достоверна информация за обема на радиопазара, а всеки член на АБРО, разполагайки с обективна информация за своя дял от този пазар, ще бъде в състояние да взема много по-обосновани бизнес решения. Сдружението трябва да продължи да работи за налагането на нови стандарти в пазарните проучвания. Това би могло да бъде осъществено съвместно с агенция „Аrbitrage“, но през годините така и не се случи. Членовете на АБРО в един момент остават недоволни от данните, предоставяни от „Аrbitrage“ и така отношенията им с агенцията се разпадат. През 2003 г. екипът на АБРО анализира закупените от агенция „Аrbitrage“ данни за поведението на аудиторията, слушаемостта, сравнителните предимства на рекламирането по радио и мястото му в целия медиен микс на базата на събраните от агенцията данни през май-юни 2003 г. Целта тогава е да се достигне до специфични за България заключения, а не да се градят хипотези за ефективността на различните медии единствено на база на знанията на рекламните специалисти за това „как е в САЩ и Западна Европа“. Оказва се, че такъв специализиран анализ се прави за първи път у нас. През ноември 2004 г. АБРО реализира един експеримент, който имаше за цел да установи ефективността и запомняемостта на радиорекламата. Експериментът: Кампания за откриването на нов магазин за електроника в София да се проведе единствено в радио. Тогава това бе първи по рода си опит в България. Подобни експерименти са правени на радиопазарите в Австрия и Германия. В крайна сметка експериментът отчита, че за две седмици през ноември радиокампанията е достигнала до 51,2 % от целевата група – населението на столицата на възраст между 19 и 54 години. С бюджет от около 13 хиляди лева, инвестирани в радиото, кампанията постига 558 рейтинг точки сред целевата група с цена на рейтинг точка от 23.4 лева, отбелязва в доклада си за 2004 година АБРО. След тази двуседмична радиокампания е установено, че 43,2 % от всички столичани на възраст между 19 и 54 години са научили за откриването на новия магазин за електроуреди. Половината от аудиторията са запомнили и са могли да повторят посланията на радиокампанията, другата половина обаче свързва рекламното послание с други медии, преди всичко на телевизията и вестниците. В крайна сметка АБРО отчита експеримента за успешен, а радиото – като ефективна медия и важна медия за медиамикса. През февруари 2005 г. офисът на АБРО провежда проучване сред радиостанциите в страната, което има за цел да установи реалния обем на рекламните приходи в радио. Фирмите предоставят на изпълнителния директор на АБРО информация за реализираните през 2004 г. приходи в техните радиостанции. През последните години практиката доказва, че друг надежден метод за оценка на радиопазара у нас не съществува. Картината за радио пазара у нас през 2004 г. според данните, които станциите предоставят на АБРО, е следната: общият обем на приходите от рекла-

312


ма на радиооператорите у нас през 2004 година възлиза на около 27 милиона лева. Ръстът спрямо 2003 г. е близо 20 %. Има фирми, които са успели почти да удвоят приходите си през 2004 г. спрямо предишната година. Всички станции, които работят на местен пазар, а не са част от верига, се конкурират за разпределянето на не повече от 1.5 милиона лева.

10.3. БНР 10.3.1. Реклама и маркетинг: 2001–2004 г. Направление „Рекламно-търговска дейност и маркетинг“ в Българско национално радио е създадено през 1994 г. В докладите, отчитащи дейността на БНР, пише, че това направление е „продължител на 38-годишната история на рекламата в националното радио“. В периода 2001–2004 г. БНР отчита, че полага много усилия за налагане на по-гъвкави форми на работа с рекламните агенции и за привличане на нови клиенти. Основното предизвикателство пред медията е появата на пазара на втори национален радиооператор – първото търговско радио с национален обхват Дарик. В анализирания период БНР вече разполага със софтуер на TNS/tv plan, което позволява на медията всекидневно наблюдение на движенията на рейтингите на нейните програми, каква е слушаемостта на отделните предавания, какъв е относителният дял на слушателите в различните часови пояси, а оттук – каква е цената на рекламата по индекса MPP (million per Point). Всичко това дава възможност на БНР по-професионално да актуализира тарифата за реклама на медията. Освен традиционните рекламни форми – спот, съобщение и репортаж, от началото на 2003 г. в нея има нови позиции, някои от които предлага само БНР, като: – съобщение по информационен повод; „визитна картичка“ (предаване за фирма); – „зона за малък и среден бизнес“ – позиция, която предоставя възможност за реклама във високорейтингов часови пояс, непосредствено след праймтайма, на компании, които имат по-нисък бюджет; – различни варианти на рекламни пакети; – специални отстъпки (между 30 % и 80 %) за обществено значими кампании – на учебни заведения, издателства, културни институции и прояви, благотворителни акции. „В този период рекламната политика на националното радио предоставя възможност по програма Хоризонт да се рекламират големи фирми и корпорации, но и рекламодатели с по-скромни бюджети. Това отговаря на обществените цели и функции на БНР“, пише в отчета на БНР за 2003 г. През 2003 г. БНР за първи път изработва „Тарифа за участие на партиите в местните избори“ и това носи на радиото приходи от 105 087 лв. (без ДДС).

313


Националното радио вече е започнало в този период да полага усилия за привличане на нови рекламодатели в сайта на БНР, което разширява онлайн зоната на традиционната радиореклама. По данни на АРА (Асоциацията на рекламните агенции в България) рекламният пазар за радио за 2003 г. е 2,5 млн. eвро (около 5 млн. лв.), от които частта на БНР е около 1 600 000 лв., или приблизително 32 % от постъпленията за радиореклама в България. Изразено в цифри през наблюдавания период, приходите от реклама и спонсорство за БНР – София са: 2001 г. (май-декември) – 479 868 лв. 2002 г. (януари-декември) – 945 447 лв. 2003 г. (януари-декември) – 1 074 198 лв. Приходите на БНР от реклама през 2003 г. имат ръст 13,6 % увеличение спрямо 2002 г., пише в годишния си отчет медията. Общата сума приходи за отчетния период (2002–2004) е 2 706 938 лв. според данни на БНР.

10.3.2. Реклама и маркетинг: 2004–2007 г. В този период особено внимание е отделено на възможностите за увеличаване на собствените рекламни приходи. В Правилника за рекламната дейност и спонсорството на БНР е разработен нов подход за работа: – въведено е комисионно възнаграждение при осигуряване на спонсорски договори; – приема се нова схема за работа с физически лица, които осигуряват реклама и спонсорство; – променени са част от условията за работа с рекламните агенции, за да се постигне увеличаване на финансовите параметри на сделките; – актуализирана е тарифата за реклама и спонсорство в БНР – София спрямо промените в Правилника, но и спрямо рекламния пазар в страната; – създадени са комбинирани рекламни пакети за националните програми Хоризонт и Христо Ботев. Някои от тези нови подходи според отчета на БНР имат резултати. Радиото отчита, че собствените му приходи от реклама са се увеличили. Отчита се ръст и при спонсорските договори в програмите на БНР. В началото на 2006 г. Управителният съвет на БНР приема нови тарифи за рекламната дейност и спонсорството и на петте регионални радиостанции на медията, които да им дадат шанс и да ги превърнат в реални играчи на рекламния пазар в градовете Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен и Стара Загора. В края на 2006 г. РРС – Пловдив, РРС – Шумен, РРС – Благоевград и РРС – Стара Загора отчитат рекламни постъпления.

10.3.2.1. Период: юни – декември 2004 г. Рекламният пазар през 2004 г. е 471.5 млн. лв. и индустрията отчита ръст с близо 20 % в сравнение с 2003 г., когато обемът на пазара е бил

314


340.5 млн. лв. Основният дял от рекламния пай отива при тв каналите – 56 %, и пресата – 28 %. Въпреки че радиото като медия има по-скоро поддържаща роля в рекламните кампании, се наблюдава увеличение на обемите и при радиорекламата. Отчетеният ръст е от 8.5 % и той се определя от продуктови групи, насочени предимно към най-младите слушатели (15–30 години). Трябва обаче да се направи уточнението, че те не са основните слушатели на националното радио. Аудиторията на Хоризонт, като основен рекламен канал на БНР, е най-многобройната, което определя и високия рейтинг на програмата, но тя е съставена най-вече от хора в социално активна и зряла възраст. В делничната схема на националните програми Хоризонт и Христо Ботев се излъчват разнообразни блокови предавания, които разглеждат найактуалните теми от политическия и икономическия живот. Но съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) в програмите на БНР и БНТ не могат да бъдат спонсорирани предавания, които съдържат политически и икономически анализи. Въпреки тези ограничения рекламата и спонсорството в националното радио постига 1/5 от оборота на радиорекламата през 2004 г. В периода юли-декември 2004 г. за програмите Хоризонт и Христо Ботев е договорен брутен обем реклама и спонсорство без ДДС на стойност 794 808,71 лв. За 2004 г. нетните приходи от реклама и спонсорство са на стойност 1,3 млн. лв. с ДДС, което в сравнение с предходната 2003 г. е минимално увеличение с 1,0 %.

10.3.2.2. Период: януари-декември 2005 г. Развитието на рекламния пазар през 2005 г. продължава тенденциите от предходната година. По данни на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) обемът на радиореклама за 2005 г. възлиза на 6 млн. лв. АБРО посочва в пъти по-висока сума – близо 28 млн. лв. По мнение на рекламните специалисти това разминаване се дължи на факта, че голяма част от радиорекламата в частния сектор е чрез директни договори между радиостанциите и компаниите. Хоризонт и през 2005 г. продължава да е информационен лидер, като се откъсва още по-напред в рейтинга си пред другите два информационни оператора – Дарик и Инфо радио. Като цяло това е програма с много широка аудитория, но тя не е особено привлекателна от гледна точка на рекламодателите. През 2005 г. в ефира на Хоризонт се рекламират три марки от топ 10 на най-рекламираните марки в България в този период. Това са: Nescafe, БТК и ДЗИ. За сравнение през 2004 г. в програмите на БНР не се рекламира нито една от топ 15 най-рекламирани марки в България. От 01.01.2005 г. влизат в сила промените в Закона за здравето, които въвеждат строги забрани и ограничения пред радио- и телевизионната реклама на спиртни напитки. Това довежда до оттеглянето на големи рекламодатели като винпром „Пещера“, винпром „Карнобат“ и някои вносители на световни марки високоалкохолни напитки.

315


Прогнозираната загуба е около 8–9 % от рекламния приход и за нейното компенсиране БНР е търсила нови възможности. В края на 2004 г. и 2005 г. националното радио прави предложения към застрахователите, които му дава възможност да върне в програма Хоризонт рекламодател като ДЗИ, а също – застрахователните компании „ЕВРОИНС“, „Лев инс“, ЗД „Виктория“. За предизборната кампания по време на Парламентарни избори 2005 г. БНР изработва тарифи за политическа реклама, които не са одобрени от Министерският съвет (МС). МС предлага на БНР цени за рекламата по време на кампанията, много по-ниски от реалната тарифа за реклама. По тази причина приходът от реклама 66 хил. лв. е два пъти по-нисък от очаквания и много по-нисък от прихода по време на кампанията за местните избори през 2003 г., когато МС одобрява предложената от БНР тарифа. През 2005 г. БНР успява да привлече Националния осигурителен институт (НОИ) с рекламни договори за кратки кампании, които през 2006–2007 г. нарастват в големи рекламни обеми. В края на 2005 г. са разработени нови позиции, като комбинирани пакети в „Тарифата за реклама“ в БНР, чрез които през 2006 г. програма Христо Ботев също успява да привлече интереса на някои рекламодатели. През 2005 г. БНР е сключило общо 425 договора за реклама и спонсорство по данни от медията: – 233 рекламни договора на нетна стойност 1 189 004,40 лв. (с ДДС). – 49 спонсорски договора на нетна стойност 284 809,20 лв. – 54 договора по време на парламентарните избори на нетна стойност 79 120,80 лв. – 15 договора по време на частичните местни избори на нетна стойност 84 342 лв. – 41 бартерни договора на нетна стойност 226 523,66 лв. – 33 наградни договора на нетна стойност 22 620,16 лв. В периода януари-декември 2005 г. само от националните програми Хоризонт и Христо Ботев касовият приход от реклама и спонсорство на БНР е на стойност 1 473 813,60 лв., което е с 12 % повече в сравнение със същия период на предходната година, когато приходът е 1 301 772 лв.

10.3.2.3. Период: януари-декември 2006 г. Две са основните тенденции в рекламата и спонсорството през 2006 г. Засилва се активността на телевизионната аудитория, която се задържа по-дълго пред телевизионния екран. За сметка на това спадат рейтингите на повечето радиостанции. Този спад е най-чувствителен в София и се движи между 3 и 8 % спрямо предишни периоди. Въпреки големия отлив на слушателска аудитория рекламните обеми при радиостанциите остават сравнително устойчиви. Програма Хоризонт запазва лидерското си място и своята 1/5

316


от рекламния пазар. Новите играчи на ограничения рекламен пазар в България са подвластни на трансформации, които стават видими през следващата – 2007 г. Тенденцията към окрупняване на медийния пазар в България продължава с още по-бързи темпове. Създаването на големи медийни холдинги се отразява и на рекламния пазар, който вече е добре структуриран. Това налага БНР като обществен оператор с най-висок рейтинг в радиоефира да продължи дългосрочното договаряне на рекламни обеми – чрез медия агенции и директно договаряне с корпоративни клиенти, но и да прилага гъвкава ценова политика. БНР поради статута си на национален обществен оператор много често се ангажира с общественозначими инициативи и партньорства, които не се заплащат, но те заемат част от определеното по закон рекламно време. Това прави невъзможно националното радио да участва в разпределението на рекламния радиопазар, както това става при търговските радиооператори. Отделните часови пояси и предавания на Хоризонт в този период се продават много по-успешно, пише в отчета си медията. Радиото отчита интерес към разработените комбинирани пакети за двете програми – Хоризонт и Христо Ботев. Приходите от спонсорство за 2006 г. имат ръст от близо 3 % в сравнение с 2005 г., което се дължи на две големи международни спортни събития – Зимната олимпиада в Торино и Световното първенство по футбол в Германия. През 2006 г. БНР е сключил общо 318 директни договора: – 239 договора за реклама ; – 45 договора за спонсорство; – 34 договора за награди, бартери и медийни партньорства; – от медиашоп са приети и излъчени рекламни кампании на обща нетна стойност 725 250 лв. с ДДС. Касовият приход на БНР от реклама и спонсорство за 2006 г. е на стойност 1 553 942 лв. с ДДС, което е ръст от 6 % спрямо предходната година. Реализираните приходи от предизборната президентска кампания през есента на 2006 г. не оправдават предварителните очаквания за приходи. Те са едва 35 172 лв. за БНР – София и 9 314 лв. за петте регионални радиостанции. Основната причина е в утвърдените тарифи от Министерският съвет, по които БНР е задължено да продава време за предизборни клипове, хроники и диспути. Тези тарифи са повече от три пъти по-ниски от официалните тарифи и цени, на които БНР продава рекламното си време. Съществена причина за ниските приходи е и много вялата предизборна кампания, лишена от реална надпревара между отделните кандидати. През 2006 г. чрез конкурс БНР си избира PR агенция – „Прима“, която да изгражда и налага в публичното пространство имиджа на БНР като съвременна динамична, обществена медия и културна институция – лидер в родния радиоефир.

317


10.4. Изводи Рекламна и медия агенция „Пиеро 97“ започва да прави реални изследвания на радиопазара едва през 2003 г. 2002–2003: Радиопазарът несправедливо бива подценяван като фактор на рекламния бизнес у нас, вероятно защото при радиостанциите много помалък дял от рекламните приходи се осъществяват чрез посредничеството на рекламни агенции, отколкото при телевизията или външната реклама. 2003–2004: Годишният ръст на приходите в радио през тези две години определено може да радва радиостанциите. Той е по-висок от средния ръст на рекламния пазар в страната, който е 12 %, според АРА. 2005: нараства общият обем на рекламните бюджети с 27,2 %. Въпреки че при радиото бюджетите намаляват, при телевизията рекламните приходи се повишават с 28,7 %. Сигурен начин за привличане на реклама и подобряване на имиджа на радиото могат да бъдат социологическите изследвания. Има общо недоволство в радиогилдията от данните на социологическите агенции за рейтинги и аудитория на радиопазара, които според радиомениджърите трябва да са посегментирани и да показват профила на аудиторията. Навлизането на чужди медийни компании с опит и голям финансов ресурс помага на местния пазар по-бързо да се консолидира и развие, защото българските компании не разполагат с достатъчно капитали, за да изкупуват дялове от местните радио- и телевизионни компании. През 2001–2002 г. националният обществен оператор БНР увеличава приходите си от реклама и спонсорство почти двойно. През 2003 г. спрямо предходната 2002 г. националният обществен оператор БНР увеличава приходите си от реклама и спонсорство с 13,6 %. През 2004 г. БНР не успява да разшири рекламния си обем спрямо предходната 2003 г. През 2005 г. БНР разширява рекламните си обеми с 12 % спрямо 2004 г. БНР успява да привлече три търговски марки от топ 10 най-големи рекламодатели за 2005 г. През 2006 г. БНР разширява рекламните си обеми с 6 % спрямо 2005 г. и общо държи 1/5 от пазара на радиорекламата у нас.

318


11. РЕКЛАМА И ПАЗАР: 2007–2010 г. 11.1. Бюджети 11.1.1. Общ обем на рекламния пазар по години Най-същественото за рекламния пазар през този период е, че секторът достига пика в рекламните си инвестиции през 2008–2009 г. и след това, повлиян от световната финансова криза, започва постепенно да се срива и да губи стабилността си. Фактът, че през 2008 г. брутният рекламен обем на рекламния пазар е най-висок като сума – 1 205,14 млн. лв., е и едно от обясненията за големите сделки на телевизионния пазар. В разстояние от часове през август 2008 г. две от четирите търговски телевизии с национален обхват в България – Нова тв и ТВ2 (Pro.bg, сега bТV Action) сменят собствениците си. Това се случва само две седмици след като стана ясно, че лидерът на пазара – bTV, също се продава. Собствеността на българския тв пазар се сменя почти изцяло и ефектите от това са радикални. Сделките сами по себе си са само част от изненадата. Но обявените цени се оказват тези, които предизвикват удивление и трескава проверка дали сумите са цитирани вярно, или по погрешка е добавена някоя нула. Ако американската News Corp., собственик на bTV, бе успяла да се продаде за толкова, колкото предвиждат анализатори от инвестиционни банки, само за два-три месеца в българския телевизионен пазар щяха да бъдат инвестирани около милиард и половина евро, а собствеността в него щеше да бъде сменена почти на 100 %. Такива неща се случват много рядко. Не всичко свършва тук. Всяка от сделките поотделно е интересна, но ефектът от тях върху телевизионния пазар надхвърля и най-смелите сценарии. В ефира се задава свирепа конкуренция, която за кратко ще промени сериозно не само програмите на големите канали, но и рекламния пазар, продуцентския бизнес и всичко, свързано с тях. След продажбите на големите телевизии рекламният пазар прогнозира намаляване на цените за реклама в нетни относителни стойности. Навлизането на играчи от ранга на MTG и CME поставя телевизионния пазар на качествено ново равнище. Рекламодателите и рекламните агенции са на мнение, че конкуренцията ще се води вече на ниво програмни формати и схеми, а не както до 2008 г. – между силни тв продукции, с които понастоящем се открояват Информацията за рекламните обеми е от годишните доклади на АРА, изготвени от агенция „Пиеро 97“ по данни на TNS.

319


по-голяма част от телевизиите. Не се реализира обаче друга прогноза, че ще настъпи преразпределение на пазара в посока стопяване на съществуващите в момента големи разлики между дяловете на отделните телевизионни играчи.

2007 г. – 932,6 млн. лв. – 1,4 % рекламни инвестиции в радио (66,2 % тв, 2,1 % интернет) 2008 г. – 1 205,14 млн. лв. – 5,8 % са парите от реклама, инвестирани в радио (телевизия 65,6 %, интернет 2,7 %) 2009 г. – 1 030,2 млн. лв. е брутният пазар (382 млн. лв. нетният), 8,4 % от тази сума са отишли в радиопазара (телевизия 63 %, интернет 3 %) 2010 г. – 1 млн. лв. е брутният рекламен пазар (329 млн. лева нетен рекламен пазар), 8 % са отишли в радио (телевизия 65 %, интернет 4 %)

11.2. Радиопазар 11.2.1. 2007–2009 г. Спад в потреблението на радиото се отчита и през 2006 г. За първи път през 2007 г. рекламните инвестиции в интернет нарастват. За 2007 г. общият обем на рекламата в България достигна 932,56 млн. лв., а от тях радиото е взело не повече от 61,90 млн. лв. Въпреки че в доклада на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2007 г. се отчита нарастване на рекламния бюджет в радио с близо 2 %, асоциацията отчита намаляване на потреблението на телевизия, радио, кино и преса. „Развитие в застой“ – така бе определена радиорекламата през 2008 г. от медия директорите на рекламните агенции. Такъв извод налагат и данните

320


за рекламните приходи в радиобизнеса от годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции. През 2008 г. първото частно радио в България FM+ става на 16 години. На фона на все по-растящите бюджети за телевизия и интернет обаче радиоефирът изглежда, че не се приема като най-доброто място за реклама. Като абсолютни стойности инвестициите в радиореклама през 2008 г. отбелязват растеж спрямо нивата от 2007 г. Но радиото остава с непроменен дял от общия обем на рекламата у нас – около 8–10 %, коментират търговските директори на радиостанциите. Според данните на Асоциацията на рекламните агенции за 2008 година брутните рекламни инвестиции достигат пика си 1 205,14 млрд. лв., а от тях 5,8 %, или 69.88 млн. лв., са отишли в радиото. Според отчета на АРА през 2008 г. се наблюдава нарастване на брутните рекламни бюджети с 22,7 % в сравнение с предходната година, като ръстът за радиото е 9 %, а за телевизията – 28 %. Брутни рекламни обеми: 2006–2007 г. Телевизия – 617,73 млн. лв. (477,01 млн. лв. през 2006 г.) Преса – 175,47 млн. лв. (158,78 млн. лв. през 2006 г.) Радио – 61,90 млн. лв. (57,28 млн. лв. през 2006 г.) Външна реклама – 107,15 млн. лв. (89,79 млн. лв. през 2006 г.) Интернет – 19,30 млн. лв. (12,01 млн. лв. през 2006 г.) Брутни рекламни обеми: 2008–2009 г. Телевизия – 647,33 млн. лв (790,51 млн. лв. през 2008 г.) Преса – 176,0 млн. лв (188,63 млн. лв. през 2008 г.) Радио – 86,41 млн. лв. (69,88 млн. лв. през 2008 г.) Външна реклама – 84,03 млн. лв. (123,8 млн. лв. през 2008 г.) Интернет – 33,44 млн. лв (32,3 млн. лв. през 2008 г.) През 2009 г. брутните рекламни обеми нарастват с 27,7 %. През 2008 г. само в София излъчват 27 радиостанции и над 12 радиовериги. Наситеността и все още раздробеността на радиопазара през този период, въпреки започналия процес на окрупняване, също влияе на разпределението на рекламните пари в радиосектора. Мениджърите, които представляват международните радиогрупи в България, като скандинавската SBS и ирландската Communicorp, в годишните си отчети констатират, че раздробеността на радиопазара в България няма аналог в ЕС. Някои радиомениджъри отчитат през този период, че браншът в България не е достатъчно активен по отношение на кампании от типа Radio Works („Как работи радиото“). Тези активности са изключително популярни в Европа и САЩ, където се инвестират огромни средства в представяне на възможностите на радиото пред потенциални и настоящи рекламодатели. По време на тези кампании не става въпрос за рекламиране на една или друга радио-

321


станция, а за позициониране на по-високо ниво на цялата индустрия. От това полза имат всички – радиостанциите, рекламните агенции и рекламодателите. По този начин е възможно делът на радиото на рекламния пазар да се увеличи. Това може да доведе и до по-големи инвестиции в радиостанциите, а оттам – и до по-качествени и успешни програми, което в крайна сметка е от полза за слушателите. „Радиорекламата може да отбележи увеличение, ако хората, които работят в този бизнес, осъзнаят, че в днешно време едно аудиопослание невинаги е достатъчно за определен тип клиенти. Новите медии отвориха врата на мултиплатформените проекти, голяма част от нашите актуални инициативи са свързани с рекламни предложения, които съчетават по иновативен начин радиореклама, интернет реклама, създаване на микроуебсайтове и допълнителна прес- и външна реклама. Само така радиото може да спечели наистина лъвски пай от рекламните бюджети на определени компании“, е мнението на тогавашния търговския (сега програмен) директор на Дарик Константин Вълков. Според него радиото все пак е атрактивен канал, тъй като търсенето на медията се е увеличило и тогава той прогнозира, че през 2008 г. обемът на рекламата в него ще нарастне с 9–12 % спрямо 2007 г. Според Вълков радиото „продължава да бъде синоним на бърза и изпреварваща информация. Като добавим към това увеличеното време, което прекарваме в автомобилите си, няма как радиорекламата да не бъде атрактивна“, смята той. С позитивни очаквания за развитието на бранша е и SBS Broadcasting Group – България, които по това време са собственици на радиоверигите Веселина, Витоша, Атлантик и The Voice. За радиомениджърите е нормално инвестициите в радиорекламата да се увеличават, защото икономиката в България е все още развиваща се. Радиопазарът ни през 2008 г. постепенно е започнал да се движи към зрелост и умерените стъпки, с които расте през последните години, го доказват. Факт е, че интернет е голяма конкуренция на традиционните медии, но в това предизвикателство мениджърите намират от особено голямо значение работата на маркетолозите, които трябва да анализират резултатите от всяка една кампания. Потенциал за развитие има, но е необходима промяна в начина, по който се предлага продуктът радио и радиореклама, отчита годишният доклад на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО). Според него радиото трябва да се превърне в мултимедийна платформа. Това ще рече активностите и промоциите, които се осъществяват, да бъдат on air (в ефир), on line (в интернет) и on street (навън). Така радиото ще достига до повече потенциални слушатели, съответно и рекламата, излъчвана по него. Думите му потвърждава и търговският директор на Дарик, който дава за пример уникалната крос платформа на търговската медия с национален обхват, съчетаваща радио и интернет реклама.

322


Според играчите на радиопазара обаче проблем по отношение на атрактивността на радиото като рекламен канал е липсата на периодична и точна измерваемост на аудиториите и пазарните дялове. Тази констатация като тънка червена линия преминава през всички анализи на сектора от 1996 г. до днес. В крайна сметка и в радиото, както и в останалите бизнеси, доброто планиране води до по-добри резултати, но може да се планира и да управлява един процес само ако може да се измерва, коментират специалистите в бранша. Изпълнителният директор на FM+ Group Елена Кискинова обяснява, че това „определено създава трудности при изграждането на търговските стратегии, планирането и влияе негативно върху процеса на създаване и поддържане на високи професионални стандарти в радиоиндустрията“. Сериозен проблем за сектора е и ниската цена на рекламата. „Поради силната конкуренция и борбата за едни и същи клиенти периодично се появяват цени, вероятно по-ниски от себестойността на продукта, който се предлага“, обяснява Кискинова. Според нея радиорекламата остава подценена и за водещите компании в радиосектора е важно да обединят усилията си за укрепване и стабилизиране на цените. Поради ниската си цена рекламата в радиото дава възможност за голяма честота на контактите и бързо покритие на аудиторията. Този тип реклама дава и регионален фокус на рекламите. Факт е обаче, че радиото е по-скоро помощна медия в рекламните кампании. „Радиото е добра медия за т.нар. импулсивни, всекидневни покупки. В България все още много хора слушат фоново радио, например в колата или на работното си място, и така се влияят от последния момент при покупките си в супермаркета“, е мнението на изпълнителния директор на Market Test Ивайло Богомилов. Друг фактор през този период, който влияе на рекламните приходи на радиото, е уеднаквяването на радиопазара, който е доминиран от музикалните радиоформати за сметка на всички останали и особено – на информационните. При такава картина е много по-трудно да се намери „точката на различие“ при представянето на радиостанцията пред рекламодателите, ако става дума за поредната „добра“ музикална радиостанция. При уеднаквяването печелят само тези, които са на челни позиции в рейтингите. С други думи, една станция в долната половина на рейтингите би могла да получи повече рекламни договори, ако има ясно и различно „лице“ – но в много случаи такова „лице“ би струвало повече от възможните рекламни постъпления. Откакто през 2005 г. се засилва тенденцията за консолидиране на пазара и към радиосектора проявяват интерес големи чужди инвеститори като SBS Broаdcasting Group, Communicorp и Еmmis Communications, той сякаш се унифицира. Ефирът е пренаситен с музикални формати и видимо отсъстват специализирани радиостанции, като например икономическо радио. Независимо че информационни медии като Хоризонт и Дарик оглавяват класацията за най-висока слушаемост, на мода остават музикалните радиостанции. „Хитове до скъсване“, „№1 за любимата музика на България“, „Най-добрата музика от

323


60-те години до днес“ са малка част от рекламните клипове на голяма част от българските радиостанции, които се афишират чрез музиката. Според тогавашния директор по развитието на ирландската Communicorp Group Христо Грозев (в България притежава – BG Radio, Radio 1, NRJ, Retro, Gong и Radio Nova) има няколко причини за това „музикализиране“ на радиопазара. Разработването и експлоатирането на немузикални радиоформати е значително по-скъпо. „Специализирани, немузикални радиостанции са финансово печеливши само в страни, където пазарът е достатъчно голям в абсолютни числа. Дори в Унгария, където рекламният радиопазар е пет пъти по-голям от българския, няма нито една немузикална (частна) радиостанция“, разказва Грозев. В България има и допълнителен проблем – необичайно фрагментираният радиопазар в страната (над 30 са радиостанциите в София и над 12 радиоверигите). По думите на Грозев „това е пазарна раздробеност без паралел в Европейския съюз. При такива условия малцина биха се наели да инвестират в скъпоструващи формати“, каквито са информационните. Развитието на музикален формат носи и рискове, защото е много потрудно да се намери „точката на различие“ при представянето на радиостанцията пред рекламодателите, ако става дума просто за поредната „добра“ музикална радиостанция. „При уеднаквяването печелят само тези, които са на челни позиции в рейтингите. С други думи, една станция в долната половина на рейтингите би могла да получи повече рекламни договори, ако има ясно и различно „лице“ – но в много случаи такова „лице“ би струвало повече от възможните рекламни постъпления“, категоричен е директорът по развитието на Communicorp Group Христо Грозев. През 2007 г. започва да се усеща сериозната заплаха за традиционното ефирно радио от многобройните форми на онлайн радио, които тепърва ще изненадват слушателите. Без съмнение бъдещето на радиобизнеса е белязано от растящата популярност на онлайн медиите. „Ако има една сериозна заплаха за традиционното ефирно радио, това са многобройните форми на онлайн радио, които тепърва ще ни изненадват“, категоричен е Христо Грозев. Персонализирането на радиоканалите, предоставянето на информация „при поискване“ са вече реалности и единственото, което още не достига на онлайн радиото, е неговата мобилност. „Смятам, че след 5 години онлайн радиата ще бъдат напълно мобилни (т.е. ще могат да се приемат и в автомобили) и това ще доведе до изместването на традиционните централизирани радиопрограми“, казва Грозев. Според него все повече ще се мисли за „реинженеринг“ на медията „в посока на нещо като персонализиран аудиокомпаньон, предоставящ неограничено разнообразие от музика и информация спрямо контекста и желанията на слушащия“. Радиото от типа „ние решаваме какво да ви пуснем – слушайте или търсете друго“ са на отживяване. През 2006 г. приключва консолидирането на радиопазара. Голяма част от радиостанциите вече са част от местни или чуждестранни компании и радиовериги. Общо 20 от софийските станции са собственост на четири чужди ком-

324


пании, които имат траен интерес към сектора заради ръста на рекламния пазар – американската Emmis Communications, скандинавската SBS Broаdcasting Group, ирландската Communicorp Group и News Corp. Те правят промени в схемите на радиата си почти напълно в полза на музикалния формат, въпреки че някои станции запазват кратките новини на всеки кръгъл час. Конкуренцията между малкото останали информационни медии на национално ниво се води между Хоризонт и Дарик радио, а на софийския пазар в битката за аудитория се включва и новинарското Инфо радио. Що се отнася до строго специализираните информационни радиостанции, те нямат траен успех и традиции, имайки предвид, че скоро бе закрито единственото спортно радио Гонг. Под шапката на новите си собственици радио Нова Европа, което бе с информационен политически профил, то също нямаше дълъг живот и бе заменено от музикалното Z-Rock. На радиопазара в България все още няма станции с приоритет на икономически новини, трафик радио с туристическа и сервизна информация например. Все повече анализатори на сегмента предупреждават, че бъдещето на радиото е именно в информацията. „Информацията и възможността да я представиш пръв е определяща за интереса към радиото както за слушателите, така и за бизнеса и това се отчита от рекламодателите и големите компании“, пише в коментара си списание National Business Review. Според новозеландското издание митът, че интернет ще измести радиото, отдавна е преодолян заради по-голямата бързина и мобилност на медията. За 14-годишното си съществуване първото търговско радио с национален обхват Дарик радио, което залага на информационния профил и така разбива монопола на общественото Хоризонт, е променяло програмната си схема поне два пъти. „Информационното радио е най-скъпият формат радио, но пък то ти осигурява предимството пръв да съобщаваш новините. Искаме да предложим на аудиторията си една по-динамична програма, с повече полезна информация, но в по-кратки говорни модули и с нови водещи“, казва програмният директор на Дарик Константин Вълков. Той обяснява, че преди да започнат промените, е направено проучване за потребностите на аудиторията и опита на чужди радиостанции. „Нашите хитове ще са новините и репортажите на нашите журналисти и ако те са направени добре и модерно, могат да изместят музикалните, защото бъдещето е на качественото съдържание“, убеден е Вълков. „Слушаемостта на радиото намалява и това го показва световната практика. Аудиторията вече очаква темите бързо да се сменят, а новините да се повтарят в по-кратки интервали, в рамките не само на новинарските блокове, но и на самите предавания“, казва тогавашният директор на Хоризонт Петър Галев. Според него медиите ще развиват все повече онлайн платформите си, защото така стават по-интерактивни и има по-голяма възможност за въздействие върху аудиторията. За да се развива радиото като ефективна медия, то трябва да бъде отговорно, бързо, интересно и да използва новите тех-

325


нологии. „Ако не инвестираме в сайта Darik News, значи сме една самоцелно развиваща се медия“, казва Вълков. Макар тв лицензирането все още да е блокирано, Съветът за електронни медии (СЕМ) през 2006/2007 г. провежда радиоконкурси в четири града на страната – Габрово, Ловеч, Монтана и Ямбол, в които такива не е имало. Те са спечелени предимно от съществуващи музикални станции, които искат да разширят влиянието на своите вериги в съответния град, отколкото да развиват ново радио. Консолидацията на радиопазара и програмното уеднаквяване сякаш обезсмислят лицензирането, което СЕМ извършва. Защото няма смисъл да се защитава проект за програмна схема с обществен или информационен формат, който няколко месеца след това ще се смени с музикален такъв, тъй като не е изгодно да се развива. Достатъчно е да се даде за пример старото радио „Нет“, което трябваше да прави програма за хората със специфични възможности, а всъщност работеше като музикално-информационно радио. Въпреки че музикалният формат се развива по-лесно, защото следва утвърдена схема (стари и нови хитове, малко водещи или просто компютър, който да подрежда песните), бъдещето е на станциите, които произвеждат качествено съдържание и генерират новини и информация, които са много по-полезни за слушателите. Тази теза се потвърждава и от доклада на АРА за 2010 г., който отчита ръст в онлайн медиите и подчертава, че особено видим той е при новинарските и информационните сайтове. И ако към това се прибавят прогнозите, че бъдещето на традиционните медии е онлайн, то най-успешна ще е онлайн трансформацията на информационното радио, което, освен добър музикален микс, дава и полезна информация на аудиторията. Брутни рекламни обеми: 2008–2009 г. Телевизия – 647,33 млн. лв. (790,51 млн. лв. през 2008 г.) Преса – 176,10 млн. лв. (188,63 млн. лв. през 2008 г.) Радио – 86,41 млн. лв. (69,88 млн. лв. през 2008 г.) Външна реклама – 84,03 млн. лв. (123,8 млн. лв. през 2008 г.) Интернет – 33,44 млн. лв. (32,3 млн. лв. през 2008 г.) През 2009 г. нарастват брутните рекламни обеми с 27,7 %. Докладът на АРА е изготвен от „Пиеро 97“ по TNS/TV Plan. (В рекламния мониторинг на агенция TNS има данни за приходите само на девет радиостанции за 2010 г. и на седем за 2009 г.) 2009 г. е годината на редуциране на рекламните бюджети. Компаниите търсят по-ефективни начини за реклама, с цел да намалят разходите си за реклама, като същевременно успеят да задържат пазарните си дялове и приходи на същите нива. Въпреки че от началото на годината потреблението не бележи сериозни разлики с резултатите от предходни години, от края на 2008 г. значителен брой рекламодатели извършват планиране на месечна базa, за да бъдат

326


максимално гъвкави и адаптивни спрямо динамичната пазарна среда. Повечето компании вече работят по маркетингови стратегии за оцеляване в условия на финансова и икономическа криза. При процеса на бюджетиране в края на 2008 г. много от тях намаляват или залагат намаляване на рекламните си бюджети чрез въвеждането на т.нар. бюджет под черта – сума, която да бъде изразходвана само в извънредни случаи. И въпреки че има голяма доза непредвидимост за развитието на кризата в България, рекламодателите вече започват да препозиционират брандовете и продуктите си, за да ги направят по-достъпни и по-близо до своите потребители. Успоредно с това непредвидимостта води до несигурност и съответно – до мерки на маркетингово ниво, свързани с намаляване на цените, редуциране на продуктовото портфолио, оптимизация на процесите и обединяване на ресурсите. Въпреки че тези мерки през 2009 г. са по-скоро превантивни, отколкото наложителни, резултатът от тяхното въвеждане се усеща осезаемо при третото и четвъртото тримесечие на годината. През 2009 г. рекламодателите в България са изправени пред сериозно решение – дали чрез прилагането на едни или други мерки да намалят печалбите си, или съответно да отстъпят от пазарния си дял. Говорейки за решения, естествено е всяко решение на рекламодателите да се отрази и на рекламния бизнес в България. През 2008/2009 г. цели пера за реклама отпадат от бюджетите, като при всяка компания решението е специфично в зависимост от препозиционирането и заложените цели на компанията. През 2009 г. чисто продуктовата реклама е приоритет за сметка на имиджовата реклама, която е сведена до минимум, отчитат рекламодатели и рекламни агенции. Рекламодателите, а заедно с тях и рекламните и медия агенциите, са фокусирани предимно върху ефективността на рекламните кампании. През последните години, откакто пазарът е под влиянието на световната финансова криза, се променя и тежестта на рекламните канали в маркетинг микса. В подобна ситуация рекламодателите залагат на два подхода при разпределяне на бюджетите си: при по-специфичните продукти и услуги имат нужда от много задълбочено познаване на целевата аудитория, докато при масовите продукти от първостепенно значение е важно рекламата да стигне до възможно най-голям брой потенциални потребители. Именно поради това разделение пренасочването на бюджетите е в посока или към специализирани канали за комуникация (интернет, списания, BTL), или към масовите медии (телевизии, преса, радио, Out of Home). Тази тенденция на преразпределение на медийните бюджети се отразява рязко върху медиите в България. От една страна, приходите от реклама падат поради общото свиване на пазара и бюджетите на рекламодателите и, от друга, още веднъж – от неефективността на рекламата и непазарното поведение на кон-

327


кретни медии. Някои от тях са непоследователни или млади медии, които нямат необходимата стабилна аудитория, а други отказват да намалят цените си в отговор на намаляването на бюджетите за реклама. За тези медии 2009 г. е много трудна, за някои – дори фатална. Маркетинг мениджърите прогнозират, че финансовата криза през 2009 г. може да се възприеме и като естествен пазарен регулатор на медийния пазар. Да, предстоят фалити, продажби, сливания и дори придобивания, но в крайна сметка пазарният принцип е, че нещо съществува, докато някой може да плати за него повече, отколкото струва. Сред изложените на риск медии са и продължават да са основно печатните, предимно вестници и малки списания (тук се включва и естественият процес на преминаване в интернет), радиото, както и някои кабелни тв програми. Положителната страна на тази прогноза е, че с естественото изчезване на некачествените и неефективните медии след излизане от кризата в България ще има качествени, финансово стабилни и в крайна сметка – по-добри като стилистика и тематика медии. Процесите в медийния бизнес, започнали през 2009 г. и продължили през 2010 г. и 2011 г., обаче все още не потвърждават това мнение на рекламните и маркетинг специалистите. Радиорекламата се съсредоточава в големите станции, защото 2009-та e година на оптимизиране на рекламните бюджети в полза на едни или други медии, като ресурсът е привлечен от по-мощните, за по-малките настъпват тежки времена. През 2009 г. телевизията намаля цените на рекламното време с 25–28 %. Пресата обаче увеличава цените на реклама с около 10 %. Радиото пък не отбелязва промяна на цените от края на 2008 г., същата е ситуацията и с интернет. Външната реклама намалява цените с около 15 %.

11.2.2. 2010–2011 г. „Радио, вестници и списания бяха медиите, най-силно засегнати от рецесията през 2010 г., и отбелязаха най-сериозен спад в приходите от реклама в сравнение с телевизията и интернет“ според авторитетното списание Advertising age. Българският пазар не прави изключение и това се потвърждава от радиомениджърите, рекламодателите, както и от данните в годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за състоянието на рекламния пазар през 2010 г. Общо 20 % са спаднали приходите от реклама на радиостанциите в България според мениджърите на големите радиовериги през 2010 г. в сравнение с 2009 г., когато радиото не отчита спад в привлечените рекламни инвестиции. Според доклада на АРА приблизителният спад в брутни стойности е 3,0 %, реалният спад в нетни стойности пък е 10,6 %. Според отчета на рекламната асоциация радиопазарът демонстрира стабилен дял от рекламния пазар, който е между 7,0 % и 8,0 % от 2007 г. до сега. Факт е, че и

328


радиостанциите, както и останалите медии масово предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените, бартерни сделки, както и специални извънтарифни отстъпки. Реално обаче трудно може да се говори за ръст в рекламните инвестиции, тъй като механизмът, по който TNS /tv plan наблюдава и изчислява вложенията, не дава възможност за реално изчисление на бюджетите. Агенцията пресмята сумите на база на официалните тарифи, обявени от съответните телевизии. Мониторингът не включва отстъпките за количество, комисионните на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции. Това условие е важно при анализирането на всички медийни сектори на пазара. Затова и според медия директорите на рекламните агенции всъщност става дума за спад в рекламните приходи на радиостанциите от близо 40 %. Радио мениджърите признват, че действително 2010 г. е била трудна за тях от финансова гледна точка и като основен проблем за бизнеса посочват рязкото оттегляне на големите рекламодатели от инвестиции в медията. АРА и мениджърите в радиосектора са оптимисти, че радиото има всички предпоставки да си върне добрите позициия през 2011 г. Ще бъде любопитно да се види как ще се отрази на радиорекламата фактът, че след въвеждането през 2010 г. на новата Директива за аудио-визуалните медийни услуги в българското медийно законодателство търговските радиостанции вече нямат ограничение колко реклама да излъчват на час. Преди промяната търговските станции можеха да излъчват само по 12 минути на час. Остана ограничението за БНР като обществена медия по 6 минути реклама на час. Според АРА обаче остава основният за радиобизнеса проблем „липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата на радиопазара“, който не намира разрешение вече повече от 10 години (на този проблем е обърнато специално внимание в раздела „Проблемът с данните“). Изнесените в доклада на АРА данни за рекламните обеми са на TNS, но те са само за девет радиостанции. Брутни рекламни обеми: 2010 г. Телевизия – 648,17 млн. лв. (0 % повече в сравнение с 2009 г., когато са били 647,33 млн. лв.) Преса – 157,53 млн. лв. Радио – 83,81 млн. лв. Външна реклама – 73,95 млн. лв. Интернет – 37,08 млн. лв.

329


Изменение на рекламните бюджети по години и медии – БРУТНИ стойности

Ръст спрямо 2009 г. Интернет +11% ТВ 0% Външна реклама -12% Радио -3% Преса -11%

Източник: Piero 97, TV Plan/TNS

От години радиобизнесът се бори да осигури в името на по-ефективната си работа един общ пакет от данни за рейтинг и аудитория. Досега това не се е случило и всяко радио има индивидуален подход при работата си с рекламодателите и медия агенциите. За разлика от телевизионния пазар, който разчита на пийпълметричните данни за зрителския интерес, предоставяни от TNS/tv plan, радиостанциите нямат единна метрика, която да измерва интереса на аудиторията. Изследвания за радиоаудиторията предоставят още Market Links и „Алфа рисърч“. От години радиобизнесът се бори да осигури в името на по-ефективната си работа един общ пакет от данни за рейтинг и аудитория. Досега това не се е случило и всяко радио има индивидуален подход при работата си с рекламодателите и медия агенциите. Изпълнителният директор на скандинавската SBS – България Живко Калотов коментира пред „Капитал“, че „все още съществува проблем с прецизността в измерването [на радиорейтингите] по отношение на основните изследвани показатели“. Тази позиция застъпват почти всички мениджъри на радиогрупи. Радомира Михова коментира, че „очакваме едно по-професионално измерване. Както и с пийпълметрията в телевизиите“. Според нея „търговските“ измервания все още се подчиняват на логиката на внушенията на по-големите играчи на пазара и не съответстват напълно на реалната картина на пазара. „Работим с рекламни агенции и пряко с някои рекламодатели“, обяснява тя. Генералният мениджър на ирландската Communicorp за България Николай Янчовичин в допълнение на това, което казват колегите му, пък уточнява, че „в момента работим с данните на TNS. Всеки от нас е описал какви са проблемите с данните, които те представят,

330


защото е трудно в тази среда да са перфектни, но и рекламодателите имат навика да работят с тези данни, решавайки и разпределението на телевизионните си бюджети“, обяснява той. Оценка на радиопазара се прави трудно и поради факта, че медия мениджърите са изключително чувствителни, когато трябва да дадат данни за приходите на компаниите си от радиореклама или да направят прогноза. В рекламния мониторинг на агенция TNS има данни за приходите само на девет радиостанции за 2010 г. и на седем за 2009. Все пак в голяма степен приходите на тези медии съвпадат с класацията на най-слушаните радиостанции. Остават коментарите на рекламните агенции и оценките на самите мениджъри. „Мъглата навън не е само атмосферно явление, но и реалната ситуация на пазара. Няма ясна представа каква е големината на рекламния пазар и мисля, че всички радиооператори трябва да свалят картите си на масата, за да знаем точно какво се случва от финансова гледна точка“, категоричен е програмният директор на Дарик Константин Вълков. „Като най-голямата радиогрупа в България ние от Communicorp имахме най-стабилни финансови позиции през 2009 и 2010 г. Нашият общ спад през двете години е далеч под средния за рекламния пазар в България, а и в повечето от европейските страни, в които Communicorp управлява вериги от радиостанции“, казва Николай Янчовичин. Все пак обаче прогнозата му за ръста в сектора няма как да е единствено оптимистична. „Анализирайки тенденциите от изминалите две години, бих казал, че годината много зависи от балансираната и адекватна рекламна политика на всички медии. Една грешка на някой от основните играчи може драматично да промени всички анализи и прогнози за 2011“, обяснява Янчовичин. Управляващият директор на американската Emmis в България Елена Кискинова обаче е позитивна в прогнозите си. „Вярваме, че трудностите, които предизвика световната икономическа криза, са тест за устоите на всеки бизнес модел. Очакваме, че 2011 г. ще е по-добра от гледна точка на заложените цели“, казва тя. Умерено оптимистичен е и друг неин колега. „Можем да твърдим, че радиобизнесът тук в България е претърпял по-малко „свиване“ на рекламните бюджети, сравнено с други медии. Но и в нашия бранш въпреки увеличените брутни показатели нетните приходи от реклама са намалели“, е мнението на изпълнителния директор на SBS – България. И рекламистите и маркетолозите, до които се допитахме в коментарите си, акцентираха основно на предимствата на радиото като рекламен канал. Според изпълнителния директор на Market Test Ивайло Богомилов „намаляването на интереса към радиостанциите е световна тенденция с малки изключения като Япония. Навлизането на дигиталните технологии в ежедневието ни се отрази изключително много на медийното поведение на българина. Това се отнася и за радиопазара. Голяма част от младите хора, които слушат радио, вече са превключили към цифровите технологии и интернет. Радиостанциите няма как да не се съобразяват с това и някои от тях вече разви-

331


ват присъствието си онлайн“, казва Богомилов. По думите му „Навлизането на i-pod-а, GSM с изключителни музикални и видеовъзможности позволиха на хората да съставят собствени музикални компилации, а интернет пък позволява неограничени възможности за достъп до свободна музика. Т.е. вече можем да слушаме това, което искаме, а не това, което предлага водещият или компютърът на съответната радиостанция. Според последните анализи сме на едно от първите места в нерегламентираното сваляне на музика и филми от нета. Всички тези факти се потвърждават и от увеличаващия се брой хора, които можем да срещнем по улицата и в автобуса със слушалки в ушите“, коментира Богомилов. Слушане на радио онлайн за 2009 г. – 8.5 %, а през 2010 – 10.5 %. Анализаторите очакват през 2011 г. ръст от поне още 5 процентни пункта. През 2009 г. музика в интернет са сваляли 17.4 % от българите, а през 2010 г. процентите са нараснали на 19,7 % по данни на Market Test. Въпреки натиска на новите технологии обаче радиото се радва на вярна аудитория и на интереса на рекламодателите и това се вижда от данните за слушаемостта на отделните програми. Според управителя на рекламна агенция „Реформа“ Десислава Олованова „радиото е използван канал, от нас включително, а тази година относителният ни дял на реклама в радио нарасна. Дори имахме кампания, в която радиото замести кабелните телевизии“. Според нея радиото е много подходяща медия за рентабилно достигане до качествени аудитории и дава възможност за таргетирано планиране. „Лошото е, че не се измерва добре и много често при планирането се борави с по-стари данни (за разлика от телевизията и интернет)“, коментира пред „Капитал“ Олованова. Тя уточнява, че радиото е не само използван, но и предпочитан канал. „Цените все още позволяват провеждането на наситени кампании с национален обхват. Но най-хубавото при него е много добрите възможности да се планира целенасочено – по региони с голяма прецизност или по таргет групи“, казва тя. Ако сте от относително активните радиослушатели, няма как да не сте забелязали, че някои радиостанции имат доста продължителни рекламни блокове и все още се възползват от ефективността на рекламните радиоигри. „Клиентите рекламират в радио толкова често, колкото им е необходимо – зависи от целите на кампанията. Обикновено радиото се използва като поддържащ канал, но имаме и клиент, който през цялата година рекламира единствено чрез радио и целият му бюджет е там. Според мен рекламодателите оценяват високо радиото като медия и ако говорим за изостаналост, то това не е проблем на радиостанциите, а на рекламодателите и агенциите, които не използват пълноценно целия потенциал, който има тази медия“, категорична е Олованова. Факт е обаче, че от години вече се е превърнало в тенденция в категорията „Радио“ на Фестивала на асоциацията на рекламните агенции (ФАРА) да

332


се получават по 1–2 номинации за целия фестивал и след това да не се връчва първа награда. През 2010 г. само една номинация получи сребърно отличие. „Радиото е подценявана медия, защото не се използват потенциалните възможности за рекламно присъствие, които тя дава. Последното място, където се търсят нови подходи и различно присъствие, е именно това. Другият проблем е производствената част – дори и да измислиш добра реклама, в 90 % от случаите радиоклиповете се режисират и записват така, че звучат като радиотеатър. И част от идеята се губи при самата реализация. Може би и затова радиото има имиджа на изоставаща медия, защото дори и най-добре замислените клипове се превръщат при изпълнението в неубедителни радиопиеси. Така че според мене медията е интересна, но подходът на използването ѝ за реклама – не“, е мнението на управителя на рекламна агенция „Реформ“ Десислава Олованова. Радиосекторът като повечето медийни бизнеси със сигурност ще премине през сериозна трансформация в следващите години под натиска на новите технологии. Най-важното при радиото обаче е, че „е бърза, достъпна и масова медия и не на последно място – една от най-ефективните“, смята Елена Кискинова от Emmis. „През последната година доказахме преди всичко на себе си, а и на слушателите и рекламодателите, че можем да успяваме, ако сме по-бързи, по-умни, по-смели. Иновации и ефективност са ключовите думи за нашата дейност“, коментира тя. В допълнение интерактив мениджърът на Emmis – България Радослав Неделчев казва, че „развитието на онлайн медиите, или т.нар. нови медии, не е заплаха за традиционните или стари медии, към които принадлежи радиот“. Той е убеден и че синергията между двата канала ще е от ползва както за слушателите и потребителите, така и за рекламодателите. „Позиционирахме радио FM+, радио Fresh и радио Star FM онлайн така, че разширихме връзката си със слушателите, създавайки успоредно с това и интегрирани решения за нашите клиенти. Резултатите показват, че не сме сгрешили – сайтът на радио Fresh е най-посещаваният радиосайт в България (по данни на Gemius за Ноември 2010)“, коментира Неделчев. Според изпълнителния директор на SBS Живко Калотов „радиото все повече ще губи информационния си характер и ще се превръща основно в източник на забавление. И тук ще се почувства влиянието на интернет медиите, които ще изземат в много голяма степен информационните функции на радиостанциите“, убеден е той. Калотов отбелязва и друга интересна тенденция. „Налагането на интернет порталите на някои традиционни медии като канали със собствена стойност. При нас пример за това е интернет портал на радио и телевизия The Voice, който има чудесни показатели от гледна точка на посещаемост“, казва той. На новите технологии обаче не може да се гледа единствено като на панацея и ново поле за развитие с възможности, а и на сериозна провокация да оцеляваш. „Естествено, че преносимите MP3 плеъри влияят отрицателно на

333


развитието на музикалните радиостанции, но новинарските и talk станции няма от какво да се притесняват. Необходимостта от информация расте, а радиото остава най-бързата медия“, коментира Константин Вълков. Гeнералният директор на конкурентната БНР Валерий Тодоров е категоричен за бъдещето на общественото радио. „Залагаме силно на новите технологии и услуги. През 2010 г. завърши изграждането на интернет сайта като отделна медия. Предстои да развием електронни продажби и услуги. Сайтът www.bnr.bg е уникален с тематичния си обхват, със самостоятелни страници на всяка от 10-те ни 24-часови програми и на „Музикална продукция и състави“, а също и с отделните страници с новини и информация на 11 езика“. През 2010 г. сайтът на БНР получава 9 от общо 12-те награди на Българската уебасоциация. За да отговорят адекватно на нуждите и желанията на своите потребители, марките (а радиостанциите също са такива) ще трябва да подхождат много лично – да предлагат на аудиторията повече персонализирани продукти, услуги и преживявания, базирани на това, къде се намират, коя социална мрежа ползват, какви интереси имат и т.н. И в тази посока е коментарът на генералния мениджър на Communicorp Николай Янчовичин. „Основното предимство на радиото е, че е мобилно и е винаги с потребителя, това беше нашата основна идея, която ни подсказа много бързо да инвестираме в приложения за мобилни устройства, които са винаги с потребителя. Communicorp в България бяхме [едни от] първите, които имат iPhone, Android и Nokia apps приложения за всички радиостанции, за да могат радиата ни да са винаги до нашите слушатели“, отчита той. И въпреки че пред радиопазара има две основни трудности, за да получи цялостен и обективен анализ (липса на данни за аудиторията, на които всички в бизнеса да се доверяват, и липса на обобщаващи данни за рекламните приходи), в сектора има няколко положителни тенденции. Хората, които управляват българските радиостанции, имат модерна визия и желание да ги развиват в конкурентната среда на новите медии. Хубавото е, че възможности има, остава само да се разбере коя от тях ще ги доведе отново до слушателите и после – до рекламните бюджети. С етикет „Цената на компромиса“ рекламният бизнес изпраща 2010 г. според годишния доклад на „Пиеро 97“, представен на форума на АРА. Той обобщава ситуацията, при която, притиснати от намаляващите рекламни инвестиции и конкуренцията на пазара, медиите се борят за запазване на позициите си, а рекламните агенции – за доказване на ефективността от рекламата, като в същото време за това им се заплаща значително по-малко. Нетният рекламен пазар (тоест реалните вложения в медиите след приспадане на отстъпки, бонуси, комисионни на агенции и т.н.) през 2010 г. възлиза на 329 млн. лева, което е с 14 % по-малко от сумата, инвестирана в реклама през 2009 г. (382 млн. лева). За сравнение – през 2009 г. нетният спад спрямо предишната година е 27 %. „Прогнозните резултати за 2010 г. показват двой-

334


но по-голям спад от очаквания“, обявява Красимир Гергов, председател на АРА, който по традиция обобщава резултатите на рекламния форум. Единственият сектор, който е отчел ръст на рекламните инвестиции през 2010 г., е интернет – нетно пазарът е пораснал с около 5 %. Въпреки това делът, който заема този канал в общия рекламен микс, е едва 4 %, като се очаква през 2011 г. да достигне 6 %. Все още най-големият процент от рекламните бюджети онлайн се разпределя в новинарските сайтове, но позициите на Facebook на това поле също се разширяват – рекламата там е нараснала около четири пъти спрямо 2009 г. На противоположния полюс са печатните медии, които са най-пострадали през 2010 г. – според данните на „Пиеро 97“. Там нетните загуби достигат 32 %, като вестниците са два пъти по-засегнати от списанията. През изминалата година общо 10 списания отпадат от пазара, появяват се нови две, а общо четири обявени проекта въобще не стартират. Перспективата пред печатните издания не е добра – прогнозите за 2011 г. са за поредната трудна година. Радиото регистрира едва 10.6 % спад на нетните приходи от реклама. В доклада обаче се подчертава, че ако искат да запазят позициите си и дори да увеличат приходите си, радиогрупите трябва да намерят решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата. Медията с най-голям пазарен дял от реклама – телевизията (65 %), също губи позиции през 2010 г., като свива нетните си постъпления с 10.5 %. Официално големите тв канали са отстъпили с около 5 % от тарифите си през 2010 г., като 90 % от рекламните бюджети на компаниите се разпределят между трите национални телевизии. Засега от АРА залагат оптимистични резултати за 2011 г., прогнозирайки ръст на общия рекламен пазар между 7 и 10 %. Като единствено събитие, което може да влее свежи инвестиции, Красимир Гергов посочва предстоящите избори. Ако действително брутните рекламни бюджети отбележат ръст през 2011 г., то това няма да означава повече приходи за медиите и рекламните агенции. Те отново ще са принудени да правят компромиси с цените си, в стремежа си да оцелеят и да не губят рекламодателите. Или още една година на битки. В интервю пред вестник „Капитал“ изпълнителният директор на Havas Media Алберто Кантели обяснява, че развитието на глобалния медиен пазар през 2010 г. може да бъде описано с три думи: възстановяване, надежди, цифровизация. Според него 2010 е „годината в края на тунела“. Той обяснява, че за повечето пазари с някои изключения на държави, в които икономическото развитие не е в толкова добра посока като Испания, Гърция, Ирландия или Унгария, това е била последната година на рецесията, както икономическа, така и на рекламния пазар. „Това е възстановяване, не бележим двуцифрени ръстове, но започваме да постигаме леко развитие в повечето категории. Това важи както за Централна и Източна Европа, така и за Европа като цяло“, коментира изпълнителният директор на Havas Media Кантели.

335


Според него 2011 г. ще е „отново година на възстановяване, на ръст, на завръщане към нормалното развитие от предишните години“. По неговите думи „надеждата е в цифровизацията, защото на всеки пазар най-накрая виждаме рязък скок на цифровата активност – на брой сайтове, часове потребление, интернет проникване, разходи за реклама“, казва Кантели. „Най-накрая рекламодателите видяха, че интернет е част от играта. Прекарваме много време като потребители с тази медия и чувствам, че все повече става невъзможно да се изгради маркетингова кампания без онлайн стратеги“, казва в заключение мениджърът. Неговата прогноза е, че световният пазар през 2010–2011 г. ще нарасне с около 3–4 %. „Разбира се, някои пазари ще отбележат ръст от 10–12 %, а други все още са в рецесия“, уточнява Кантели. Според него телевизията ще продължи да е основен канал в световен мащаб, „вероятно ръстът на телевизионната реклама ще е много малък или ще остане без изменение. И разбира се, ръст ще отбележат онлайн рекламата и мобилната. Вероятно няма да отнемат голям дял от телевизионната, но повече ще загубят вестниците, радио- и кинорекламата“, категоричен е изпълнителният директор на Havas Media. Българският рекламен пазар не съществува отделно от световния и въпреки че има своята логика, присъствието на големите международни компании ни прави малко или много зависими от случващото се по света в момента. Икономическите условия се влошават по целия свят през втората половина на 2008 г. Повечето европейски пазари официално са в рецесия. Традиционните медии – вестниците и радиото, са в тежка ситуация и това се вижда от данните за 2010 г. и първите месеци на 2011 г. В крайна сметка намалението на разходите за реклама ще ускори спада на аудиторията им.

11.3. БНР 11.3.1. Реклама и маркетинг: 2007–2010 г. БНР отдавна не е единственият рекламен канал, което е нормално в условията на конкуренция, но въпреки това програма Хоризонт запазва лидерското си място в радиоефира със своите 21,6 % от рекламния радиопазар (януари 2010 г.). Програма Христо Ботев, както и повечето регионални радиостанции привличат нови слушатели и рекламодатели, като отбелязват трайна тенденция на повишаване на пазарния си дял по данни на БНР. Рекламно-издателската къща на националното радио е създадена на 1 октомври 2008 г. Обособени са два отдела в тази дирекция – „Реклама и маркетинг“ и „Издателска, каталожна дейност и управление на авторски и продуцентски права“. Новата структура регламентира предлагането на повече възможности за приходи от реклама, спонсорство, издателска дейност, както и по-активна работа по медийни партньорства, маркетингови стратегии, концерти, конкурси и събития. През последните три години сред по-големите преки клиенти на БНР са: „МТЕЛ“, „Лукойл“, ОББ, Стопанска и инвестиционна банка, „ЧЕЗ – Бъл-

336


гария“, „Вестникарска група „България“, „Роза Импекс“, Международен панаир – Пловдив, „Оксиген“, „Национална медийна група“, Великотърновски университет, Финансова къща „Логос“, „БулТренд Брокеридж“, „Български пощи“, „Сиенсис“, агенция „Булгарреклама“, Държавен фонд „Земеделие“, Държавната агенция по туризъм, Министерство на културата, НДК, Български спортен тотализатор и др. По данни, предоставени от БНР за периода юни 2007 – декември 2009 г., отдел „Реклама и маркетинг“ е сключил договори за реклама и спонсорство на нетна стойност 3 518 150 лв. с ДДС, в това число: – 333 договора за реклама; – 42 договора за спонсорство; – 164 договора за бартери и медийни партньорства; – 156 договора от проведените избори за Европарламент 2009, 41 народно събрание 2009 и Частични местни избори 2009. За увеличаването на собствените приходи на БНР „Рекламно-издателската къща“ е търсила разширяване на предлагането на различни рекламни и маркетингови форми. В съответствие с това е стратегията на медията за интернет рекламата в сайта на БНР. Дейността на „Рекламно-издателската къща“ на БНР е насочена и към собственото продуциране, свързано с определени събития, важни за обществения авторитет на националното радио. Една от важните цели е използване на Златния фонд на БНР – музика и документалистика, както и разширяване на публичните изяви и звукозаписната продукция на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група „Радиодеца“, Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Въпреки че БНР отчита броя издадени CD и DVD, медията не споменава в отчета си колко е вложеното в производството на дисковете и реализираната от тях печалба. Издадени дискове за периода 2007–2009 г. 1. „Дико Илиев – 110 години от рождението на композитора“, 2008 г. 2. „Дико Илиев – конкурс за нови творби“, 2008 г. 3. „Дико Илиев – танц на жетварките“, 2008 г. 4. „Дико Илиев – Дунавско хоро“, 2008 г. 5. „Дико Илиев – спомени“, 2009 г. 6. „Гласове на министър-председатели на България“, 2008 г. 7. „Македонски песни за всеки път“, 2008 г.

8. „Тържествен химн – Независимостта“, 2009 г. 9. „Космическа България – 30 години от първия полет на български космонавт“, 2009 г. 10. „Гвардейски песни“, 2009 г. 11.„Планинарски песни“, 2009 г. 12. „Хорово многогласие между фолклорното и сакралното“ – 2009 г. 13. „70 години радиотеатър“, 2009 г. 14. „Цветове в ефира“, 2009 г.

337


15. „Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР“, 2009 г. 16. „Симфоничен оркестър на БНР с диригент Емил Табаков“, 2009 г. 17. „Златен български радиохит, Радио София“, І част, 2009 г. 18. „Златен български радиохит, Радио София“, ІІ част, 2009 г. 19. „Зимна песничка“, 2008 г. 20. „Зимна приказка“ – сборен DVD и CD, 2009 г. 21. „Бъдни вечер“, 2008 г. 22. „Зайченцето бяло“, 2008 г. 23. „Шаро и първият сняг“, 2009 г. 24. „Златна пролет“, 2008 г. 25. „Златна пролет“, 2009 г. 26. „20 години Алегро виваче“, 2009 г. 27. „10 години Млади фолклорни таланти“, 2009 г. 28. „Детски коледни песни“, 2009 г. 29. „Магията на Мадара“ – двуезичен DVD, 2009 г. 30. „Китка ти вием…“, 2009 г. 31. „Юз Алешковский – песнички за родината“, 2009 г. 32. „Четвъртият идва винаги пръв“, риалити радиороман, 2009 г. 33. „Живот, превърнат в песен“, Иван Марин, 2009 г., Радио Благоевград 34. „Поздрав с песен от Пирина“, 2009 г., Радио Благоевград 35. „Sad… a little bit“, 2008 г., Радио Пловдив 36. „Фолклорен квартет „Абагар“, 2009 г., Радио Шумен

37. „Славейче 18“, 2009 г., Радио Стара Загора 38. „60 години Варненска филхармония”, 2007 г., Радио Варна 39. „ Недялко Станев – обработки на народни песни“, 2007 г., Радио Варна 40 „Емил Главанаков“, 2007 г., Радио Варна 41. „Мария Бохачек, Тодор Костов“, 2007 г., Радио Варна 42. „Иван Маринов“, 2008 г., Радио Варна 43. „Солисти на Варненската опера“, 2008 г., Радио Варна 44. „Йоско Йосифов – диригент и композитор“, 2008 г., Радио Варна 45. „Костадинка Николова – сопрано, Тодор Петров – пиано“, 2008 г., Радио Варна 46. „Диригенти на Варненската опера“, 2008 г., Радио Варна 47. „Песни от Варна“, 2008 г. Радио Варна 48. „Рок музика от Варна“, Радио Варна 49. „Хорове на православни храмове от Варна“ (в 3 части), 2009 г., Радио Варна 50. „Млади варненски изпълнители на автентичен фолклор“, 2009 г., Радио Варна 51. „Хубава Варна, обичам те“, 2009 г., Радио Варна

Все пак липсата на конкуренция в този сектор дава възможност на БНР да изпълнява обществената си функция, но и да търси търговски успех с оригинален собствен продукт. Наличието на собствени музикални състави дава свобода на избора и независимост от външни фактори при осъществяването на записите в свои студия и чрез своя техника. Така на практика БНР няма конкурент с такива възможности.

338


За 2010 г. нетният приход от реклама, спонсорство, концертна дейност, съвместни продукции, издателска и лицензионна дейност на БНР е на стойност 1 526 079 лв. Това е много добро постижение в условията на криза.

11.3.2. Моделът на финансиране на БНР и БНТ в ЗРТ Въпросът за рекламните приходи на БНР преминава през много по-важния и генерален за медията въпрос – модела на нейното финансиране. Откакто в България има медиен закон (1998 г.), който регулира дейността на електронните медии и по-специално – на БНТ и БНР като обществени оператори, БНР и БНТ винаги са били заложници на някои дефицити в ЗРТ или на негови норми, които все още не успяват да проработят. БНР и БНТ, от една страна, се приемат за обществени, от друга, обаче те практически имат хибридно съществуване, нещо средно между държавни и търговски оператори. В крайна сметка този хибриден модел на съществуването им не е балансиран и е много асиметричен. И БНТ, и БНР си остават много повече държавни медии, доколкото печалбата от реклами на БНТ намалява в тенденция, а за финансирането на БНР тя винаги е била твърде малка. А техен основен източник на финансиране е държавната субсидия, отпускана всяка година от държавния бюджет, която се гласува и приема от Народното събрание. В действащия закон в главата „Финансиране“ на БНР и БНТ се съдържат мъртви норми, които никога не са били прилагани. Двете електронни медии получават ежегодна субсидия от държавата. Това според работната трупа от експерти, която работи за създаване на нов медиен закон, предполага опасности в две посоки: – Не гарантира финансовата независимост на двете медии от правителството. – Представлява държавна помощ. Работната група обаче не вижда друга възможност за финансиране освен чрез държавна субсидия. Така се получава омагьосан кръг: държавната помощ по принцип е лошо нещо, но без нея БНР и БНТ трябва да бъдат приватизирани. Друг практически проблем, който експертите изтъкват, е дали и как частни електронни медии следва да бъдат финансирани с публични средства, за да създават предавания, които изпълняват „обществена задача“. Генезисът на този въпрос е заложен в глава „Финансиране“ на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Там съществуват норми, допускащи такова финансиране от фонд „Радио и телевизия“. Попечителството над фонд „Радио и телевизия“ е трябвало да бъде възложено на Съвета за електронни медии. Досегашният модел, според който БНР и БНТ получават ежегодна субсидия от държавния бюджет, получава подкрепата на повечето експерти в групата на МС. Те смятат, че няма да има проблем Европейската комисия официално да разреши оказване на държавна помощ на обществените медии. Според един от вариантите размерът на държавната субсидия за БНР и БНТ може да се определя от Народното събрание със закон за период от

339


четири години напред, като всяка следваща година се увеличава с процента на инфлация. Работната група, която обсъжда и предлага основните принципи на новия медиен закон, смята, че БНР и БНТ трябва да си запазят правото да имат приходи от спонсориране на предавания, стига да се спазват общите законови ограничения за спонсорство.

11.3.3. Продажба на рекламно време По този въпрос членовете на работната група са разделени на няколко позиции: Представителите на БНР, БНТ и Асоциацията на тв продуцентите в работната група, а също и бившият генерален директор на обществената телевизия Хачо Бояджиев настояват да бъде увеличено рекламното време, което двете институции да могат да продават. В момента законът позволява на БНР реклама по 6 минути на час. Членовете на работната група и Асоциацията на търговските медии АБРО са за пълна забрана на излъчването на реклама по БНР и БНТ. В замяна им се гарантира държавна помощ в достатъчен размер, необходим за изпълнение на обществените им задачи. Членът на работната група юристът Радомир Чолаков предлага разполагаемото рекламно време на БНТ да бъде увеличено от сегашните 15 на 20 минути на ден, но да може да бъде използвано само до 20.00 часа. По този начин в „праймтайма“ – най-гледаното време, от 19 до 22 часа, обществената телевизия няма да се конкурира с търговските. Така рекламното време в обществените медии ще има функцията не на източник за печалби, които да се добавят към държавната помощ, а на регулатор на качеството на дневната продукция. За БНР Чолаков препоръчва запазване на статуквото. Работната група като цяло би подкрепила запазване на фиксираните в действащия ЗРТ параметри на рекламната дейност на обществените медии.

11.3.4. Продуктово позициониране В действащия ЗРТ обществените медии БНР и БНТ нямат право да извършват търговската дейност „продуктово позициониране“. – Представителите на БНР и Асоциацията на тв продуцентите в работната група настояват то да бъде разрешено в обществените медии. – Представителите на АБРО са за запазване на съществуващата забрана за продуктово позициониране в програмите на БНР и БНТ. – Юристът Радомир Чолаков смята, че ако се приеме предложението на БНР, БНТ и други за разрешаване на продуктовото позициониране, това трябва задължително да бъде съпроводено от реципрочно намаляване на държавната помощ за тях, като част от икономията се насочи за финансиране на обществено значими проекти на търговските медии. Работната група като цяло би подкрепила запазване на забраната за продуктово позициониране в обществените медии.

340


11.3.5. Фонд „Обществени медии“ Председателят на работната група и председател на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов настоява за цялостна промяна на модела за финансиране на обществените медии в България. Той предлага създаване на фонд „Обществени медии“, който трябва да замени нефункциониращия фонд „Радио и телевизия“. Разликата е, че новият фонд трябва да бъде финансиран не чрез такси от населението, а от държавната помощ, отпускана до момента за БНР и БНТ. Тези средства ще се разпределят между всички радио- и телевизионни оператори (обществени и търговски) с убедителен превес (примерно 10:1 за БНР и БНТ) на базата на защитени от тях програмни проекти, които са с обществена насоченост. Останалите членове на работната група обаче не подкрепят подобно предложение. Мнозинството от членовете на работната група (извън БНР и БНТ) препоръчват на бъдещия законодател най-малкото да помисли за регламентиране на сътрудничество между двете медии по системата „споделени услуги“. Подкрепата от страна на ръководствата на двете медии на такъв подход би била добър знак за тяхната готовност за намаляване на оперативните разходи за обслужващи дейности (които са дублиращи се), с което да бъде облекчен държавният бюджет. Към законовите въпросителни, свързани вече почти десетилетие с финансирането на БНР и БНТ, трябва да се добави, че вече втора поредна година бюджетът на двете медии се съставя в условията на икономическа криза и породените от нея негативи. Ръководството на БНР е направило анализ на очакваното изпълнение на бюджета за 2010 г. и предприема действия за оптимизиране и ограничаване на разходите. Планираните собствени приходи за 2010 г. не са увеличени спрямо плана от предходната година. През наблюдавания период (1 юни – 30 ноември 2010 г.) те са в размер на 1 064 000 лева. Приходите за цялата година се очаква да са по-малко спрямо предходната година с получените приходи за изборите, проведени през 2009 г. – 403 398 лева. Планираната субсидия за периода е в размер на 20 465 566 лева и представлява 42,6 % от определената с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на България за 2010 г. субсидия. През последните десет години, откакто БНР се развива в конкурентен медиен пазар, основна и най-забележителна аномалия за радиото е фактът, че медията години наред се радва на най-висок интерес на радиослушателите и с малки изключения винаги е на първо място по слушаемост в ефира, но рекламните ѝ приходи остават ниски. При БНР високият рейтинг никога не е бил пропорционален на големи рекламни инвестиции. Тъкмо обратното. През годините БНР има слаба рекламна политика и отсъства ясна стратегия за постъпления от такава дейност. Едва ли причината за липсата на ръст е ограничението в Закона за радиото и телевизията, според което обществената медия има право само на 6

341


минути на час. Въпреки ограничението БНР трудно запълва рекламното си време, полагащо ѝ се по закон. Другата основна причина е, че аудиторията на радиото е най-голяма във възрастовата група над 50 години. През годините радиото трайно губи младежката си аудитория, която по традиция е най-интересна на рекламодателите. Трудно е да се проследи какъв е ръстът на рекламните приходи на БНР през последните 10 години, защото в отчета на медията няма отделена специализирана част, която да дава информация за рекламни постъпления. Нещо, което е закон при медии като Би Би Си. Според генералния директор на БНР Валерий Тодоров изминалата 2010 г. е изключително тежка не само за радиопазара. Проблеми създава рязкото оттегляне на големите рекламодатели. Настъпват промени и в структурата на рекламните приходи. „Ние се опитахме да компенсираме негативните тенденции с разнообразяване на предлаганите услуги, с по-активен мениджмънт на нашите музикални състави, включително с продажба на билети за някои концерти в БНР“, коментира Тодоров. Той обяснява, че радиото залага на по-гъвкави пакети и кросмедийни продукти. „Разбира се, за нас като обществена медия рекламата не е основна дейност. Ние реализираме приходи и от продуцентски дейности, наеми от техника и помещения, издателски дейности и др. Приходите от радиореклама не са голямо перо главно заради ниските цени на радиорекламата. Ние поддържаме умерени цени, за да не сриваме и политиката на търговските медии“, каза Тодоров. Думите му в голяма степен обясняват защо на пазара няма информация за рекламните приходи на БНР през годините. БНР се утвърждава като лидер в радиоефира и само програма Хоризонт държи близо 24,0 % от пазара. Това е двойно повече от следващата в класацията радиостанция. Хоризонт държи 32–38 % от аудиторията (по данни на „Маркет линкс“), като силни позиции имат и някои от регионалните медии – Радио Благоевград и Радио Варна. „Общият спад на приходите за 2010 г. е около 30 %, но прогнозата ни беше за 45–50 %. Мерките, които предприехме чрез маркетинг, PR и реклама, ни позволиха да предотвратим по-голям спад“, обяснява Валерий Тодоров. По думите му „не се сбъднаха прогнозите на някои експерти за съществено увеличаване на приходите от реклама в интернет“. Валерий Тодоров е категоричен, че „БНР залага по-силно на обществената си функция и затова медийните партньорства са се удвоили, а също подкрепата ни за значими културни и обществени събития“. Генералният директор на БНР очаква съживяване на рекламния пазар в периода септември – декември 2011 г. „Периодът преди това ще бъде отбелязан вероятно с постепенно нарастване на приходите и повишаване на тонуса на рекламния пазар“, коментира Тодоров. Според него, приходите на БНР през 2011 г. вероятно ще са по-високи в сравнение с 2010 г., „но без значителна промяна, затова ние ще заложим повече на допълнителни приходи, извън рекламата“.

342


Валерий Тодоров е категоричен, че очаква по-професионално измерването на радиорейтингите, както и пийпълметрията в телевизиите. „Ние извършваме и свои измервания за анализ на аудиторията. „Търговските“ измервания все още се подчиняват на логиката на внушенията на по-големите играчи на пазара и според нас не съответстват напълно на реалната картина на пазара. Работим с рекламни агенции и пряко с някои рекламодатели“, допълва Тодоров.

11.3.6. Предимства и недостатъци на радиорекламата Радиото е ценово ефективна медия. Радиорекламата, сравнена с много по-скъпата телевизионна реклама, съчетава възможността за бързо покритие на целевата аудитория, за генериране на висока честота на контактите, както и за регионално фокусиране на кампаниите. Радиото е атрактивен канал за реклама според рекламните и маркетинг специалистите. Радиото се използва предимно като поддържаща медия. То е особено ефективен медия носител при комуникация на промоции, именно поради способността да осигури значителна честота на контактите в рамките на ограничен период от време, да „покрие“ различни сегменти от целевата аудитория, да отговори на нуждите от регионално медия планиране. Според анализите за ефективност на медиите рекламата в радиото е подходяща подкрепа основно за телевизионните кампании. То дава възможност да се удължи периодът на рекламното присъствие на сравнително ниска цена. Фрагментацията преди време сред радиостанциите се отчита като предпоставка и за „нишово“ таргетиране на рекламните кампании. Радиото обаче има ограничен потенциал за цялостно покритие на аудиторията, то се възприема предимно като фон от слушателите и това донякъде намалява неговия рекламен ефект. Все пак в зависимост от конкретните цели на кампаниите рекламодателите не са намалили интереса си към радиото като ефективен медия носител. Има рекламни агенции, които са по-крайни и рядко използват радиото като рекламен канал. „Свели сме го до използване като спомагателен канал за комуникации на промоции или събития, което като цяло представлява една сравнително малка част от активностите на нашите клиенти. За нас като рекламна агенция определено радиото е намаляло като дял от цялостния ни медия микс. За сметка на това има ръст във външната реклама и интернет“, е мнението на някои медия директори на големи агенции. Радиото е интерактивна медия и тя има властта да достига до хората в най-различни места – автомобила, кухнята, на работното място, в леглото – така че не е изненадващо, че слушането на радио в България, макар и в последните години да намалява, остава много стабилно в медийните дейности на българския потребител. Радиото е интимно занимание. Слушателите имат принадлежност към радиото и избират любимите си станции, любимите си водещи и любимите си

343


програми. Такъв избор предизвиква много силна връзка между слушатели и рекламодатели. Радиото предлага голямо разнообразие на рекламодателя. Освен традиционната реклама чрез радиоспотове спонсорството и промоциите също могат да бъдат много ефективен начин за рекламодателя да постигне необходимите положителни асоциации за своите марки, да ги наложи на пазара.

11.4. Изводи През 2006 г. приключва консолидирането на радиопазара. Голяма част от радиостанциите вече са част от местни или чуждестранни компании и радиовериги. През 2007 г. започва да се усеща сериозната заплаха за традиционното ефирно радио от многобройните форми на онлайн радио, които тепърва ще изненадват слушателите. „Развитие в застой“ – така е определена радиорекламата през 2008 г. от медия директорите на рекламните агенции. Все още съществува проблем с прецизността в измерването на радиорейтингите по отношение на основните изследвани показатели. През 2010 г. радиото регистрира 10.6 % спад на нетните приходи от реклама. Голяма част от младите хора, които слушат радио, вече са превключили към дигиталните технологии и интернет. Сериозен проблем за сектора е и ниската цена на рекламата. Факторът, който оказва сериозно влияние на рекламните приходи на радиото, е уеднаквяването на радиопазара, който е доминиран от музикалните радиоформати за сметка на всички останали и особено – на информационните. При такава картина е много по-трудно да се намери „точката на различие“ при представянето на радиостанцията пред рекламодателите, ако тя е просто поредната „добра“ музикална радиостанция. В периода от средата на 2007 до края на 2009 г. БНР реализира приходи от реклама и спонсорство на нетна стойност от 3 518 150 лв. с ДДС. За сравнение касовият приход на БНР от реклама и спонсорство за 2006 г. е на стойност 1 553 942 с ДДС. За 2010 г. нетният приход от реклама, спонсорство, концертна дейност, съвместни продукции, издателска и лицензионна дейност на БНР е на стойност 1 526 079 лв. Това е голям успех за обществения оператор в условията на криза.

344


12. ЦИФРОВО РАДИО. ПРОГНОЗИ И ПЕРСПЕКТИВИ 12.1. Радиоразпръскване Само за няколко десетилетия появата на телефона, радиото, телевизията и интернет изменят понятието за време и пространство. Сега не можем да си представим живота без информационните и комуникационните технологии. Съвременният свят ни предлага телефон, радио, телевизия и интернет по всяко време и на всяко място. Независимо от повсеместната криза последните години бележат истински бум в предлагането на продукти в областта на информационните и телекомуникационните технологии, като само през 2009 г. продажбите в световен мащаб са били на обща стойност 554 милиарда евро. Пазарът е препълнен с нови иновационни разработки в областта на информационните технологии – през 2010 г. са се появили 42 000 нови продукта. Важна тенденция в съвременните продукти на информационните технологии е интегрирането на различни функции в едно устройство. Например всички съвременни телевизионни приемници – приставки, освен телевизионни програми, приемат и радиопрограми. Новите автомобилни радиоприемници имат екран и те възпроизвеждат и телевизионни програми. Практически всички съвременни мобилни телефони имат и радиоприемник, а много модели – и телевизионен приемник. Телевизионните приемници от серията HbbTV (Hybrid Broadcast Broadband TV) имат достъп до услуги в интернет. Под радиоразпръскване се разбира разпространяването на радиопрограми – музика и говор. Разпространяването може да е по безжичен път – чрез радиовълни от наземни или спътникови предаватели или чрез кабелни разпределителни мрежи. Радиоразпръскването е от типа точка, много точки, т.е. един радиопредавател — много радиоприемници. В разговорния език вместо радиоразпръсквание най-често се използва думата „радио“. Радиото (от латински radius – лъч) е технология, позволяваща преноса на радиопрограми чрез модулиране на носещ сигнал, който се пренася чрез електромагнитни вълни. Модулацията може да е както аналогова, така и дискретна (цифрова). С радио наричаме още и радиоприемниците, с които се приемат и възпроизвеждат радиопрограмите. Радиоразпръскването е сложна технология, предмет на науката радиотехника. С откриването на радиото са свързани имената на много учени и изобретатели. Различните страни приемат различни имена за откриватели на радиото: Александър Попов – в Русия, Гулиелмо Маркони – в Европа, Никола

345


Тесла – в САЩ. И тримата имат голям принос в развитие на радиоразпръскването. Но в основата на радиоразпръскването стоят опитите на немския учен Хенри Херц, доказали съществуването на електромагнитни радиовълни . Херц установява, че електромагнитните вълни, пренасящи енергията между два резонатора, удовлетворяват уравненията на Максуел и имат свойства, аналогични на свойствата на светлината, но и определени разлики (например за разлика от светлината те преминават през дърво). Дълго време електромагнитните вълни са се наричали „вълни на Херц“. Сега най-разпространено е названието радиовълни. В памет на откривателя им честотата на трептенията на радиовълните се измерва с единицата херц – Hz. Изобретяването на триелектродната лампа дава невероятен тласък за развитие на радиоприемниците. Не напразно електронните лампи се наричат радиолампи. Електронната лампа е приета за едно от десетте големи открития на ХХ век. Откриването на транзистора през 1949 г. позволява радиоприемниците да намалят значително своите размери. Затова в разговорния език често портативните радиоприемници се наричат транзистори. През 1906 г. Реджиналд Фесенден и Ли де Форест предлагат използването на амплитудна модулация на радиосигнал с нискочестотен сигнал, което е позволило да се передава в ефира музика и човешка реч. През 1920 г. Международната конференция по далекосъобщенията решава в международните съобщения да се премине към работа с незатихващи трептения и да се прекрати използването на искровите радиостанции, с което се поставя началото на съвременното радиоразпръскване. С малко закъснение след европейските страни радиото навлиза и в нашата страна. През 1907 г., вследствие на договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. Връзката между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и става едно от основните средства за далекосъобщения. Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 г., когато група инженери построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.

12.1.1. Аналогово радиоразпръскване Разпространяването на големи разстояния на човешка реч и музика е възможна само чрез радиоразпръскване. Звуковото налягане върху мембраната на микрофона, което се предизвиква от звуковите вълни от говора на диктора, се преобразува в нискочестотен електрически сигнал. За разлика от звуковия сигнал нискочестотният електрически сигнал може да се

346

Radio Fernsehen Computer. Lungen Verlag. Koeln. 1991.


пренася на разстояние по електрически вериги, да се записва или да се подлага на допълнителна обработка. Формираният от микрофона сигнал е аналогов – той е в пълно съответствие със звуковия сигнал, въздействащ върху микрофона (аналогов означава „съответен“, „подобен“, в „пълно съответствие“). Важна характеристика на аналоговия сигнал е това, че той е непрекъснат във времето. В предавателя звуковият сигнал модулира високочестотен носещ сигнал, който чрез предавателната антена се преобразува в радиовълни (електромагнитни вълни). Радиовълните се предават свободно във въздушното пространство и могат да се приемат от голям брой радиоприемници. В приемната антена радиовълните индуктират електрически сигнал. Радиоприемникът избира сигнала на желания радиопредавател и го демодулира, т.е. от носещия високочестотен сигнал отделя нискочестотния сигнал на радиопрограмата. Във високоговорителя нискочестотният сигнал се преобразува в звук – говор или музика. Радиопрограми се предават в четири радиочестотни обхвата: – дълги вълни (ДВ); – средни вълни (СВ); – къси вълни (КВ); – ултра къси вълни (УКВ). Таблица 1.1. Честотни обхвати, в които се предават радиопрограми. Честотен обхват

Честота

Широчина на честотната лента Звукови честоти 15 Hz – 20 kHz 20 000 Hz Дълги вълни (ДВ) 148,5 kHz – 285 kHz 135 500 Hz Средни вълни (СВ) 526,5 kHz – 1606,5 1 080 000 Hz kHz Къси вълни (КС) 3,95 MHz – 26,10 MHz 22 150 000 Hz Ултра къси вълни (УКВ) 87,5 MHz – 108 Hz 20 5000 000 Hz Всеки един от обхватите има свои характеристики, които се определят от условията за разпространение на радиовълните. Дългите вълни например се разпространяват на големи разстояния – до 1000–2000 км с приземна вълна благодарение на дифракцията в сферичната повърхност на Земята. Средните вълни също се разпространяват на големи разстояния по земната повърхност, а нощно време разпространението се увеличава благодарение на отразяването на радиовълните от йоносферата. Практически един дълговълнов или средновълнов предавател може да покрива цяла страна и даже континент. Късите вълни се отразяват от йоносферата с малки загуби. В резултат на многократните отражения от йоносферата и от повърхността на Земята късите вълни се разпространяват на големи разстояния. Разпространението на късите вълни зависи от процесите в йоносферата и се определя от нивото на

347


слънчевата активност, която се променя в течение на денонощието и годината. През деня по-добре се разпространяват късите радиовълни, а през нощта – дългите радиовълни. Характерно за късите вълни е явлението „затихване“ (фадинг) – изменение на нивото на приемания сигнал и даже краткотрайно прекъсване на приемането. Затихването възниква, понеже в приемната антена постъпват радиовълни от предавателя, които са изминали различен път и следователно имат различна фаза. В резултат от интерференцията на радиовълните в антената приеманият сигнал се усилва или отслабва. В обхвата на дълги, средни и къси вълни (ДСКВ) нискочестотният сигнал на радиопрограмата се предава чрез амплитудна модулация. При амплитудната модулация нискочестотният сигнал на радиопрограмата въздейства върху амплитудата на носещия сигнал. В резултат на модулацията амплитудата на носещия сигнал се променя в такт с амплитудата на модулиращия сигнал. Колкото по-високо е нивото на модулиращия нискочестотен сигнал, толкова по-голямо е отклонението на амплитудата на обвивката на модулирания високочестотен носещ сигнал. За оценка на размаха на амплитудата на обвивката на модулирания сигнал се използва параметърът дълбочина на амплитудната модулация. Амплитудно модулираният сигнал заема двойно по-широка честотна лента в сравнение с честотната лента на модулиращия сигнал. Според решение на Международния съюз по далекосъобщения през 2012 г. всички късовълнови предаватели трябва да преминат към излъчване с една честотна лента. Това изискване на практика отпада при преминаването към цифрово разпространяване на радиопрограмите в обхвата на дълги/средни/къси вълни (ДСКВ). Съгласно съществуващите норми широчината на честотната лента в обхвата на ДСКВ е 9 kHz (10 kHz в САЩ), което позволява звуковият сигнал на радиопрограмата да е с честотна лента до 4,5 kHz. В обхвата на късите вълни се допуска обединяването на два съседни канала и разширяване на честотната лента до 18 kHz.

12.1.2. УКВ-ЧМ радиоразпръскване Сравнително тясната честотна лента от 4,5 kHz на звуковия сигнал на радиопрограмата е достатъчна за предаването на реч, но не позволява да се постигне добро качество на музикалните програми. В такава тясна честотна лента практически е невъзможно предаването на стереофонични програми. Тези недостатъци се отстраняват при УКВ-ЧМ радиоразпръскването, което използва честотния обхват от 87,5 до 108 MHz. УКВ-ЧМ радиоразпръскването е разработено в 50-те години на миналия век и съответно е много по-съвършено от разпръскването в ДСКВ. Ултракъсите вълни се разпространяват по права линия и свободно проникват през йоносферата, без да се отразяват. Затова УКВ-ЧМ програмите се разпространяват само във видимата област на покритие на предавателя, т.е.

348


в рамките на ограничен район. По-широката честотна лента позволява да се излъчва както монофоничен, така и стереофоничен звуков сигнал с честотна лента до 15 kHz. Носещият сигнал е модулиран честотно със сигнала на радиопрограмата. Всички тези параметри обясняват факта, че УКВ-ЧМ предаванията все още са актуални, удоволетворяват съвременните изисквания и вероятно ще се задържат още известно време в сериозното цифрово обкръжение.

12.1.3. Цифрово радиоразпръскване Радиоразпръскването е последният аналогов остров в информационните и комуникационните технологии. Във всички останали системи се използват единствено цифрови методи за обработка, записване, предаване и приемане. Причината за използване на цифрови технологии е в бързото развитие на интегралните схеми (всеки 18 месеца се удвоява броят на транзисторите в един полупроводников чип, т.е. удвоява се обемът памет, който може да се запомни в една интегрална схема) и съответно – на мощността на компютърните системи. Това се потвърждава от закона на Гордън Мур, който безотказно действа от седемдесетте години на ХХ век насам. Прогнозите са, че този емпиричен закон ще определя непрекъснатото усъвършенствуване на производството на интегрални схеми и в следващите десетилетия. И ще продължава да е в основата на цифровизацията на информационните и телекомуникационните технологии. В студиото обработката, записването и възпроизвеждането на звуковите сигнали е цифрово. Сред музикалните среди има силна реакция срещу цифровите методи в звукозаписа и възпроизвеждането. Тази реакция е обяснима, когато става дума за сравняване с живата музика. Действително не може да се говори за „високо качество“ на цифрово телевизионно изображение или на цифров звуков сигнал, след като е отстранена повече от 90,0 % от информацията в сигнала и се предава само тази част, която се възприема от средностатистическия зрител и слушател. Но това съкращаване на информацията е необходимо, за да може сигналът да се предаде в системата за радиоразпръскване. Преносът в радиорелейните линии и оптическите преносни системи също е цифров. Преценката за прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване би трябвало да се направи отделно за предавателите в обхвата на дългите, средните и късите вълни и за предавателите в УКВ-ЧМ обхвата. Недостатъците на радиоразпръскването на аналогови радиопрограми в обхвата на дългите, средните и късите вълни следва от направеното по-горе изложение: – Използването на много тясна честотна лента от 4,5 KНz не позволява качествено предаване на музика. Възможно е само предаването на монофонични програми. – Силно е влиянието на индустриални и атмосферни смущения. Реално може да се постигне съотношение сигнал/шум от 20 dB. В големите

349


градове приемането е затруднено. Вечерно време приемането също се затруднява от повишаване на проходимостта на радиовълните и смущаването от далечни предаватели. – Висока е консумацията на електроенергия. По данни на Международния съюз по далекосъобщения половината от консумираната електроенергия в областта на информационните и телекомуникационните технологии се пада на предавателите в ДСКВ. Нормална изходна мощност на средновълнов или дълговълнов предавател е 500 kW, като мощността може да достигне и до няколко мегавата. Консумираната мощност е най-малко три пъти по-голяма. – Малък е броят на радиоканалите, което не позволява да се предават повече от няколко радиопрограми в отделна страна. Естествено предимството на аналоговите предаватели в обхвата на дълги/средни/къси вълни (ДСКВ) да покриват големи райони е привлекателно и е стимул за преоборудването им за разпространяване на цифрови радиопрограми. Предимствата на цифровото радиоразпръскване в обхвата на дълги/ средни/къси вълни (ДСКВ) са няколко: – Подобрена шумоустойчивост. Докато за качественото приемане на радиопрограмата при аналогово разпространяване е необходимо съотношение сигнал/шум по-добро от 40 dB, то при цифровото пренасяне на програмите е достатъчно съотношение сигнал/шум 5 dB. Повишената шумоустойчивост на цифровите сигнали е логична – докато при аналоговото предаване сигналът се изменя непрекъснато във времето, то при цифровия пренос сигналът има дискретен характер, той е двоичен и най-често има две нива, условно наречено ниво „логическа 0“ и ниво „логическа 1“. Влиянието на шума, който е присъщ на канала за връзка, е различно при „аналоговия непрекъснат“ сигнал и при „цифровия дискретен“ сигнал. При аналоговия сигнал шумът се наслагва върху сигнала и практически е трудно той да се отдели. При цифровия сигнал шумът, наложен върху сигнала с ниво 0 и 1, лесно може да се отстрани чрез ограничители и да се формира цифров сигнал практически без шумове. Освен това цифровите технологии позволяват да се използва и шумоустойчиво кодиране. – Независимо от много тясната честотна лента в обхвата на дълги/средни/къси вълни – (ДСКВ), съвремените цифрови технологии позволяват да се предава достатъчно качествен звук, който специалистите оценяват като „псевдо CD“ качество. – При цифровия пренос на радиопрограми значително се намалява изходната мощност на предавателя, както и консумираната от него електроенергия при запазване зоната на покритие. Тези факти са причина голяма част от предавателите в Европа да излъчват цифрови радиопрограми по стандарта DRM (Digital Radio Mondiale). Въз-

350


можно обяснение за ограничената продажба на приемници е демотивацията на фирмите производители поради слабия пазар на цифровите радиоприемници и високата им цена. Високата цена се определя от факта, че те трябва да приемат както УКВ-ЧМ радиопрограмите, така и цифровите радиопрограми по стандартите T-DAB, DAB+, DRM и DRM+ (отделните стандарти използват и различни честотни обхвати). Очаква се тласък в развитието на DRM приемниците да дойде от страни като Индия и Русия, в които поради големите територии разпръскването в ДСКВ остава да е актуално. Данни за произвежданите DRM приемници и за предавателите, излъчващи DRM програми, може да се намерят на сайта www.drm.org. В списъка с честотите и мощностите на DRM предавателите в Европа е видно, че фигурира и нашата страна. Един късовълнов предавател в Костинброд излъчва програми по стандарта DRM. Предавателят е с мощност 50 kW и има възможност за пренастройване и излъчване на различни честоти. Както бе посочено по-горе, УКВ-ЧМ радиоразпръскването е сравнително ново – първият предавател в Европа заработва в Мюнхен през февруари 1949 г. С това се свършва монополът на дългите, средните и късите вълни в радиоразпръскването. УКВ-ЧМ радиото постепенно поема почти изцяло радиоразпръскването, независимо от сравнително неголямата си зона на покритие. Днес е трудно да се намери автомобилен приемник, който освен УКВ-ЧМ обхват да има и дълги, и средни вълни. Сериозен конкурент на късовълновите радиопредаватели е интернет. Използваният обхват и честотната модулация определят много добрите параметри на УКВ-ЧМ разпръскването. Затова то все още удовлетворява изискванията на радиослушателите по отношение на качество, многопрограмност и стационарно и мобилно приемане. Известно разколебаване в качеството на УКВ-ЧМ предаванията започва с появяването на компакт дисковете (CD) с цифрово записване на сигнала. Автомобилните и стационарните приемници, снабдени със CD възпроизвеждащи устройства, имат по-високи качествени показатели и този факт поставя по-високи изисквания и към радиопрограмите. УКВ-ЧМ радиоразпръскването частично създава проблеми при мобилното приемане в условията на големите градове – при движение на превозното средство за кратко време е възможно да се наруши качественото приемане. По отношение на изходната мощност предавателите за цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB имат предимство, но за постигане на необходимата линейност на крайното стъпало в последна сметка консумираната мощност е практически същата, както и при УКВ-ЧМ предавателите (при еднаква зона на покритие). За пренасяне на спектъра на УКВ-ЧМ радиопрограмите е необходима минимална ширина на канала от 250 kHz (вж. 12.1.2). На практика за отстоянието между съседните канали може да се избере и по-широка – 300 или 400 kHz.

351


При цифрово пренасяне на радиопрограмите по стандарта T-DAB (Terrestrial – Digital Audio Broadcasting) в честотна лента 1536 kHz се предават от пет до девет радиопрограми, т.е. на една радиопрограма се пада от около 300 до 170 kHz. Това означава, че икономия от честотна лента при преминаване към цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB съществува, но тя не е съществена, както при телевизионото радиоразпръскване. Почти двойно по-голяма икономия на честота има в стандарта DAB+, при който за кодиране на звуковия сигнал се използва технологията ААС. При DAB+ в честотната лента от 1536 kHz могат да се предават от 12 до 18 радиопрограми, което вече означава значителна икономия на честота в сравнение с УКВ-ЧМ радиоразпръскването. Затова бъдещето на цифровото радиоразпръскване в III телевизионен обхват се свързва със стандарта DAB+. Друга причина за задържането на внедряването на цифровото радиоразпръскване е по-високите цени на DAB радиоприемниците. Понастоящем цената на DAB радиоприемниците варира от 60 до 300 евро, като средната цена е от 100 до 160 евро (вж. www.digitalradio.de). Номенклатурата на приемниците също е ограничена – в продажба са не повече от 80 марки радиоприемници. Консумацията на цифровите радиоприемници е по-висока от консумацията на УКВ-ЧМ радиоприемниците. Изложените по-горе фактори определят сравнително бавното преминаване към цифрово радиоразпръскване в обхвата над 30 MHz, независимо че системата Т-DAB е разработена преди системата за наземно цифрово телевизионно разпръскване DVB-T (Digital Video Broadcasting – Terrestrial). Дълго време се считаше, че УКВ-ЧМ радиоразпръскването ще приключи своето съществуване в 2015 г. Специалистите в Европа обаче прогнозират, че УКВ-ЧМ радиоразпръскването ще се запази до 2025 г. Значително по-перспективна е системата DRM+. Тя се базира на разработки за съкращаване на скоростта на цифровия поток, станали възможни за реализиране в последните години. При DRM+ радиопрограма със CD качество може да се предава в честотна лента 50 kHz, което означава значителна икономия на честотен спектър.

12.1.4. Приемане на радиопрограми Приемането на програмите, разпространявани на дълги, средни и къси вълни, става от ефира. Портативните приемници имат вградена феритна антена. Феритна антена имаха и част от настолните приемници, като съществуваше възможност антената да се върти, за да се подбира най-подходящо положение на приемане. Повечето настолни радиоприемници имат антенен вход, към който се свързва стайна антена – не голямо парче проводник зад приемника. Външни антени, особено в градски условия, практически не се използват. В годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията няма данни за дела на ДСКВ в приемането на радиопрограмите в нашата страна.

352


Таблица 1.2. Честоти и мощности на DRM предаватели в Европа. Честота, kHz 177 693 711 855 909 999 1296 1359 1440 1485 1593 1611 3955 3965 3975 5875 5875 5905 6015 6020 6020 6030 6030 6040 6060 6065 6095 6105 6145 6175 6180 7325 7340 9400 9450 9610 9675 9700 9760 9780 9800 9805 9815 9950 11635 11900

Мощност, kW 150 30 2 10 0.1 8 35 100 240 1 10 25 100 1 100 100 40 35 60 90 35 90 90 15 125 90 50 15 15 90 90 15 100 50 90 90 35 50 90 100 50 90 90 50 35 50

Програма DLR Kultur RAI tests SWR cont.ra DRadio Wissen biteXpress DRM test BBC WS RNE RTL Radio Oldiestar Radio WDR Vatican Radio BBC WS RFI Polskie Radio BBC WS BBC WS VoR TDPradio RRI RRI RRI RRI VoR Vatican Radio RR RTL Radio VoR VoR RRI RR VoR VoR Horizont HS-1 RRI BBC WS VoR BNR digital KBS World REE BNR digital RRI RDP Int. AIR VoR Horizont HS-1

Местоположение Ораниенбург Милано Хайлброн Берлин-Бритц Дилберг Вилебон Орфорднес Арганда Марнах Берлин Лангенберг Санта Мария Скелтон Изоудун Скелтон Вуфертон Моосбрун Талдом Исоудун Галбени Квитсой Тигенести Галбени Болшаково Санта Мария Галбени Юнглинстер Болшаково Болшаково Тиганести Тигнести Болшаково Краснодар София Тиганести Синес Талдом София Вуфертон Ноблеяас София Тиганести Синес Кампур Талдом София

Страна Германия Италия Германия Германия Германия Франция Англия Испания Германия Германия Германия Ватикана Англия Франция Полша Англия Англия Англия Англия Англия Англия Русия Франция Русия Ватикана Англия Германия Русия Русия Русия Италия Русия Русия България Русия Англия Англия България Англия Испания Русия Русия Португалия Англия Англия България

353


Приемането на УКВ-ЧМ програмите от ефира става с антена тип „пръчка“ (щир). Такива антени имат повечето портативни радиоприемници и всички леки коли. В кабелните разпределителни мрежи е предвидено пренасянето на радиопрограмите да става в същия честотен обхват, в който се разпространяват и в ефира – от 87,5 до 108 MHz. В домашните кабелни контакти са предвидени две букси – едната за включване на радиоприемник, а другата – за включване на телевизионен приемник, като сигналите на радиопрограмите и на телевизионните програми се отделят с филтър. В нашата страна не съществува практика в кабелните мрежи да се предават и радиопрограми. Първата система за предаване на радиопрограми по цифров път чрез съобщителни спътници е DSR (Digital Satellite Radio). Програмите са се предавали чрез спътниците Астра и „Коперникус“. Системата е просъществувала кратко време, тъй като цифровият звуков сигнал се е предавал без компресия. Сега радиопрограми чрез спътника Астра се предават по системата ADR (Astra Digital Radio). Чрез спътник понастоящем се предават радиопрограми в състава на телевизионните програми. Съгласно стандарта за цифрова спътникова телевизия DVB-S (Digital Video Broadcasting – Satellite) всяка една телевизионна програма може да пренася до пет звукови съпровода, което позволява да се възпроизвежда „долби съраунд звук“. Обикновено се предават два звукови съпровода за постигане на „стереофоничен звук“, а останалите три канала са свободни. На практика съвременните телевизионни кодиращи устройства могат да предават много по-голям брой радиопрограми към една телевизионна програма. Затова към всеки пакет от телевизионни програми има и радиопрограми. Например в пакета на „Булсатком“ се предават и 10 радиопрограми. Радиопрограмите от спътник се приемат чрез спътников телевизионен приемник. Възпроизвеждат се от телевизора, като на екрана се изписва статична картина, характерна за всеки спътников приемник. Възможно е възпроизвеждането на радиопрограмата и от стереофоничен усилвател. За целта всички спътникови приемници имат изход за левия и десния канал на приетата радиопрограма (звуков съпровод). По-скъпите приемници имат и оптичен изход за звуковия сигнал. Радиопрограми може да се предават и в телевизионните мултиплекси при наземно разпространяване по стандарта DVB-T. Например в пакета, излъчван в гр. София на 64 телевизионен канал, са включени две национални програми. Някои специалисти виждат в този метод конкуренция на цифровото разпространяване на радиопрограми по системата Т-DAB. Предаваните чрез DVB-T радиопрограми обаче могат да се приемат чрез DVB-T приемници, които като правило са стационарни. В автомобилните приемници рядко има приставка за приемане на DVB-T. Освен това стандартът DVB-T не е предвиден за мобилно

354


приемане и при движение на автомобила приемането се нарушава, особено в градски условия. В последните години много бързо се развива пренасянето на радиопрограми чрез интернет. Практически всички радиопрограми могат да се намерят и слушат в интернет. Качеството е достатъчно добро. Този начин за разпространение изцяло премахва понятието „разстояние“ и до голяма степен обезсмисля предаването на радиопрограми в обхвата на късите вълни. Приемането на интернет радиопрограмите може да става от страницата на съответното радио или чрез специализирани „търсачки“. По-долу са дадени няколко портала, на които могат да се намерят много голямо количество радиопрограми, включително и български: surfmusik.de, radiopotok.ru, radio.de (над 4000 радиостанции), my CyberRadio.com, guzei.com/online_radio. Огромното предимство на интернет радиоразпръскването е, че могат да се приемат радиостанции от целия свят. Освен това при работа с компютър едновременно може да се слушат и радиопрограми. Приемането на радиопрограми още повече се облекчава с новата линия телевизионни приемници от серията NetTV, които имат интернет вход (телевизионните приемници с интернет вход се наричат още Web-TV, Internet@TV, HbbTV ). Съществуват и интернет радиоприемници с LAN или с USB вход, както и WLAN интернет радиоприемници. Тези радиоприемници намират все по-голямо разпространение.

12.2. Цифрови стандарти 12.2.1. Стандарт DSR Първата разработена цифрова система за радиоразпръскване е системата DSR (Digital Satellite Radio) и е предназначена за предаване на радиопрограми чрез спътникови канали. В системата DSR звуковият сигнал се пренася без компресия, което определя нейната неефективност. Системата DSR е просъществувала сравнително кратко време и е позната само на специалистите като първа възможност за цифрово радиоразпръскване. През 1993 г. за радиоразпръскване чрез спътниците ASTRA се започва използването на нова система – ADR (Astra Digital Radio). Системата ADR е значително по-оптимална за пренасяне на радиопрограми, тъй като в нея се използва методът MUSICAM за компресия на звуковия сигнал.

12.2.2. Стандарт T-DAB В началото на 90-те години в рамките на европейската програма за изследване ЕURIKA по проекта 147 съвместно с EBU (European Broadcast Union) се започва развитието на системата Т-DAB (Digital Radio BrоadcastingTerrestrial). Първото революционно приложение в системата T-DAB е използ

Internet und TV. Verkaufsargument und Marktrend. Elektro Handler. № 12, 2010.

355


ването на модулацията COFDM, впоследствие намерила приложение и в системите за наземно разпространяване на телевизионни програми (вж. 12.2.4). Втората положителна характеристика за Т-DAB е използването на метода MUSICAM за кодиране на звуковия сигнал. Съчетанието на оптимална модулация, ефективен метод за кодиране на звука и кодиране за защита от грешки са причините за успеха на системата DAB. Системата за цифрово радиоразпръскване DAB освен за наземно разпръскване – T-DAB, е предвидена и за кабелно – С-DAB, за спътниково – SDAB разпространение и за разпространение чрез интернет – IP-DAB. Cистемата Т-DAB започва да се използва най-напред в Англия. От 2003 г. практически цяла Англия е покрита с Т-DAB радиопрограми. В страната има 3,5 млн. DAB приемника. Планира се през 2015 г. да се изключат УКВ-ЧМ програмите и изцяло да се премине на Т-DAB радиоразпръскване. Първото полево изпитание на системата Т-DAB в Германия е през 1991 г. в гр. Мюнхен. Понастоящем Германия е покрита около 80 % с DAB програми в III телевизионен обхват, а в L-обхвата се излъчват локални програми. Общо се излъчват 60 радиопрограми в национален мащаб и 20 регионални Т-DAB радиопрограми. Предвижда се до края на 2012 г. изцяло да се премине към стандарта DAB+. В Швейцария в цялата страна се приемат 17 T-DAB програми. Планира се до края на 2012 г. изцяло да се премине към DAB+. Широко приложение на Т-DAB има във Франция, Испания, Португалия, Австралия и Канада. Общо в света има продадени 12 милиона DAB радиоприемника. Основно изискване към системата Т-DAB е да се гарантира стабилно мобилно приемане, тъй като над 85 % от намиращите се в експлоатация радиоприемници са мобилни или портативни. През 2001 г. е разработена нова цифрова система за разпръскване на радиопрограми в обхвата на късите и средните вълни – системата DRM – Digital Radio Mondiale. Таблица 2.1. Сравнение на системите за радиоразпръскване. Характеристика Качество на предаване Качество на приемане Мобилно приемане Допълнителна информация Използване на честотния ресурс Многопрограмност Сума точки

АМ-КВ 3 1-2 3 1 3 1 12 - 13

АМ-СВ 3 2-3 4 1 3 1 14 -15

УКВ-ЧМ 4 4 4 3 2 2 19

Т-DAB| 4 5 5 3 3 4 24

DAB+ 4 5 5 5 5 5 29

DRM 3 4 5 3 5 2 22

В таблица 2.1. е дадено сравнение на системите за радиразпръскване10. От нея се вижда, че аналоговото радиоразпръскване с честотна модулация в 10

356

Рихтер С. Цифровое радиовещание. Горячая линия – Телеком. Москва, 2005.


обхвата на УКВ и цифровото радиоразпръскване по системата Т-DAB имат сравнимо качество. Това обяснява забавянето на пълното въвеждане на цифрово радиоразпръскване и изключването на УКВ-ЧМ радиоразпръскване. Като се има предвид, че УКВ-ЧМ радиоразпръскването заема само 20 MHz честотна лента (за сравнение – аналоговото телевизионно разпръскване заема честотна лента почти 500 MHz) и все още удовлетворява изискванията на оператори и потребители по отношение на качество и многопрограмност, то вероятно още дълго време ще се запази паралелно с цифровото радиоразпръскване. Друга причина за задържане на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване е и многото произведени УКВ-ЧМ приемници и продължаването на производството им. В някои от европейските страни в последните години бяха задействани нови УКВ-ЧМ предаватели. Прогнозите са, че УКВ-ЧМ радиоразпръскването ще съществува до 2025 г. По параметъра „използване на честотния ресурс“ и „многопрограмност“ предимство има системата DAB+. След по-широкото въвеждане на системата DAB+ може да се очаква, че цифровото радиоразпръскване ще добие по-широки мащаби. Този процес трябва да се съпровожда и с по-масово производство и с по-ниска цена на DAB+ радиоприемници. Основните параметри на системата Т-DAB са регламентирани от стандарта ETSI EN300 401 – Radio broadcasting systems; Digital Audio Broadcasting (DAB) to mobile, portable and fixed receivers, публикуван през 1995 г.11 През 2006 г. този стандарт е приет и като БДС12. Впоследствие са публикувани и редица други документи за T-DAB13. Cигналите на Т-DAB се излъчват в III-ти телевизионен обхват – от 174 до 230 MHz. В този обхват по стандарта D, използван в нашата страна, са разположени от 6 до 12 телевизионни канала. В стандарта В, използван в западноевропейските страни, телевизионните канали са с широчина 7 MHz и в обхвата от 174 до 230 MHz са разположени от 5 до 12 телевизионни канала. За уеднаквяване на честотните планове с европейските страни в нашата страна бе прието в бъдеще за T-DAB в III-ти телевизионен обхват да се използват телевизионни канали с широчина 7 MHz. ETS 300 401 – Radio broadcasting systems; Digital Audio Broadcasting (DAB) to mobile, portable and fixed receivers. 12 ETSI EN 300 401 V1.4.1 (2006-06). Системи за радиоръпръскване. Цифрово звуково радиоразпръскване (DAB) към подвижни, носими и неподвижни приемници. 13 ETS 300 799 – Digital Audio Broadcasting (DAB): Distribution interfaces; Ensemble Transport Interface (ETI). ETSI EN 301 234. Multimedia Object Transfer Protokol. ETSI TS 101 756. DAB; Registered Tables. ETSI TS 101-758. Цифрово звуково радиоразпръскване (DAB); Напрегнатост на сигналите и параметри на приемниците. ETSI TS 102 367. DAB; Conditional access. ETSI TS 102 368. DAB; DAB-TMC (Traffic Message Channel). ETSI TS 102 563. DAB; Transport and Advanced Audio Coding (AAC) audio. 11

357


При предаване на Т-DAB телевизионният канал се разделя на четири части с широчина 1,75 MHz. Подканалите (блоковете) се означават с А, B, C и D, имат ширина 1,536 MHz и във всеки един от тях се предава един T-DAB мултиплекс с радиопрограми. В L-обхвата – от 1452 до 1479,5 MHz също е предвидено предаването на T-DAB както от наземни, така и от спътникови мрежи. В този обхват са разположени 16 блока с ширина също 1,536 MНz. Блоковете са означени с LА до LP. Честотното разпределение за DAB е извършено от Световната радиоконференция RRC06, състояла се в Женева през май-юни 2006 г. На всяка страна са отредени честоти за изграждане на три мрежи в III телевизионен обхват и три мрежи в L-обхвата. Ако се използва стандартът T-DAB, при който в един блок може да се предават от 6 до 8 радиопрограми, то във всеки от обхватите ще може да се разпространяват от 18 до 24 радиопрограми. При стандарта DAB+ в един блок може да се излъчват от 12 до 18 радиопрограми, което означава разпространяване в III обхват и в L-обхвата по 36 до 54 радиопрограми. Ако телевизионните канали 2, 3 и 4 се освободят от цифрова телевизия и в тях също се предават радиопрограми, то всяка страна ще може да изгражда още по 4 мрежи, или общо 7 мрежи в III обхват или 10 мрежи в III и в L-обхвата с общо от 120 до 180 радиопрограми (при DAB+). В някои страни е свободен и 13 телевизионен канал, чиято широчина е 10 MHz (от 230 до 240 MHz). В този канал може да се предават 6 блока – от 13А до 13F. Това позволява да се изградят още от една до две мрежи. В нашата страна 13 телевизионен канал е зает с други служби. Кодирането на източника в системата Т-DAB се осъществява по стандарта MPEG-1 ниво II, като звуковият сигнал се дискретизира с тактова честота 48 kHz при 16-разрядно квантуване. Допуска се и двойно по-ниска честота на дискретизиране – 24 kHz. Стандартът предвижда следните варианти на предаване на звуковите сигнали: – монофоничен/стереофоничен звук; – два канала – предаване на две монофонични програми в стереофоничния канал; – съвместен стереофоничен режим (Joint Stereo) – режим с оптимална обработка на стереофоничния сигнал, отчитащ силната корелация на сигнала в двата канала; – монофоничен/стереофоничен звук с двойно по-ниска честота на дискретизация – 24 kHz (MPEG-2); – MPEG-2 многоканален звук – до 5 канала. Скоростта на кодирания цифров поток на звуковия сигнал може да приема 14 различни стойности, всичките кратни на 8 kbit/s. При честота на дискретизиране 48 kHz скоростта на цифровия поток на монофоничните програми може да приема стойности от 32 до 196 kbit/s, а на стереофоничните програми – от 64 до 384 kbit/s. При честота на дискретизиране 24 kHz скорост-

358


та на цифровия поток може да приема стойности от 8 до160 kbit/s както при монофонични, така и при стереофонични програми. През 2007 г. е стандартизиран методът MPEG-4 High Eficiency Advanced Audio Coding v2 (HE AAC v2)14. Системата, която използва този вид кодиране, е известна под названието DAB+. При DAB+ освен намаляване скоростта на цифровия поток при запазване на качеството на сигнала се използва и по-силна защита от грешки. В DAB+ мултиплекса могат съвместно да се предават програми, кодирани както по стандарта MPEG-1, така и по стандарта MPEG-4. В системата DAB се използва COFDM (Coded Orthogonal Frequency Division Multiplex – кодирано ортогонално честотно разпределение и мултиплексиране) модулация с голям брой подносещи сигнали. Всеки един подносещ сигнал е модулиран с π/4 DQPSK (Differential Quadrature Phase Shift Keying – диференциална квадратурна фазова модулация с минимално разстояние между състоянията на фазата π/4) и носи 2 бита информация. Известно е, че студийното качество на звука на радиопрограмите зависи от избраните параметри за дискретизиране на звуковия сигнал и в крайна сметка се определя от скоростта на цифровия поток. При приемане на T-DAB обаче качеството зависи от коефициента на двоичната грешка BER (Bit Error Rate). Направените изследвания15 показват, че прагът на чуваемост на грешките се получава при BER равно на около 5.10-5. Цялостно пропадане на приемането се получава при BER около 10-2, а при BER равно на 10-4 приемането на радиопрограмите е приемливо.

12.2.3. Стандарт DRM Международният консорциум Digital Radio Mondeale (DRM), организиран през 1997 г., е разработил системата DRM, предназначена за радиоразпръскване в честотните обхвати от 150 kHz до 30 MHz (в обхвата на късите, средните и дългите вълни). Параметрите на системата са дадени в стандартите ES 201 98016, ISO/IEC 62272-117 и ISO/IEC 62272-218 и препоръка BS 151419 на Международния съюз по далекосъобщения. Системата DRM се използва предимно в Европа. В САЩ за радиоразпръскване е разработена системата HD Radio, която не се разглежда в настоящия материал. ETSI TS 102 563. DAB; Transport and Advanced Audio Coding (AAC) audio. ETSI TS 101-758. Цифрово звуково радиоразпръскване (DAB); Напрегнатост на сигналите и параметри на приемниците. 16 ETSI TS 201 980. DRM System Specification. 17 ISO/IEC 62272-1. Digital Radio Mondiale (DRM) – Part 1: System specification. 18 ISO/IEC 62272-2. Digital radio mondiale (DRM) – Part 2: Digital radio in the bands below 30 MHz – Methods of measurement for DRM transmitters. 19 Recommendation ITU-R BS.1514-1. System for digital sound broadcasting in the broadcasting bands below 30 MHz. 14 15

359


Изискванията, поставени при разработването на системата DRM, са: – за радиоразпръскване да се използват честотните обхвати за средни, дълги и къси вълни; – цифровият поток на кодираната радиопрограма да може да се предава в честотната лента, предвидена за аналогово радиоразпръскване – 9 kHz в средни и дълги вълни и с 5 kHz растър в късовълновия обхват; в късите вълни обикновено се обединяват два съседни канала и честотната лента е 10 kHz; – да може едновременно в един канал да се предава аналогова и цифрова радиопрограма, т.е. цифровата радиопрограма да може да се предава в честотна лента 4,5 kHz на средни и дълги вълни и в 5 kHz на къси вълни; – да може да се предава цифрова програма в два обединени канала, т.е. в честотна лента 18 и съответно 20 kHz; – да може да се използват съществуващите аналогови средновълнови и късовълнови предаватели; – да се осигурява подобрено качество на звука на предаваните говорни и музикални програми, близко до CD качеството; – да съществува възможност за пренасяне на допълнителна информация, аналогична на RDS информацията в аналоговите УКВ-ЧМ радиопрограми. Предимствата на системата DRM по отношение на операторите на радиопрограмите са: – възможност за използване на съществуващите ДСКВ предаватели сред сравнително просто преоборудване за излъчване на DRM; – значително намаляване на консумираната електроенергия на радиопредавателя (до три пъти) при запазване на зоната на покритие; – възможност за предаване на повече от една радиопрограма в канал, както и на стереофонични радиопрограми. По отношение на слушателите предимствата на DRM са: – качество на звучене на радиопрограмите близко до качеството при УКВ-ЧМ радиоразпръскването; – възможност за приемане на радиопрограмата от цялата страна, което е удобно при пътуване; – удобство при настройка на приемника; – приемане на допълнителна информация. През 2005 г. Консорциумът DRM предлага системата DRM да се използва за разпространяване на радиопрограми и в УКВ-ЧМ обхвата 87,5–108 MHz, като за DRM се използва същият честотен растър, както и за ЧМ. Това позволява съвместна работа на ЧМ и DRM предаватели. Новата система е известна под названието DRM+ и може да се използва в честотния обхват до 174, както и в обхвата от 47–68 MHz (VHF – I обхват). Допуска се използването на DRM+ също и в III телевизионен обхват (174–230 MHz).

360


С въвеждане на названието DRM+ (или DRM 120, т.е. DRM под 120 MHz) системата в обхвата на ДСКВ често се нарича DRM 30, за да се подчертае, че се използва в обхвата под 30 MHz. Предимствата на DRM+ спрямо УКВ-ЧМ радиоразпръскването са: – икономия на честотен спектър – в 100 kHz честотна лента, която е от 3 до 4 пъти по-тясна в сравнение с УКВ-ЧМ програмите, може да се предава цифров поток със скорост до 186 kbit/s, което осигурява достатъчно високо качество на радиопрограмата; – възможност за съвместна работа на DRM+ предаватели и УКВ-ЧМ предаватели без взаимно смущаване, което значително опростява прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване; – може да се използва както за локално разпръскване, така и за регионално чрез използване на едночестотни мрежи; – гъвкавото мултиплексиране при DRM позволява пренасянето в канала на различни служби – до 4 радиопрограми, данни и видео. Специалистите са на мнение, че системата DRM+ ще реши проблема с прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване в обхвата 87,5–108 MHz. Кодирането на канала в системата DRM трябва да осигурява пренасянето на радиопрограмите със сравнително добро качество при много ниска скорост на цифровия поток. Освен това кодиращото устройство трябва да притежава гъвкавост и да се пренастройва в зависимост от това, какво се предава – говор или музика. За да може цифровият поток на радиопрограмите да се предава в тесните радиоканали, скоростта на цифровия поток трябва да е в границите от 8 kbit/s (в теснолентовите полуканали) до 20 kbit/s (в стандартните канали) и до 72 kbit/s (в двойните канали). Радиопрограмите в DRM се предават в следните три режима: монофоничен, параметричен стереофоничен и стереофоничен. При монофоничен режим скоростта на цифровия поток е 16 kbit/s. При параметричен стереофоничен режим се предава допълнително разликата между двата канала. Допълнителната информация е със скорост до 1,2 kbit/s. Скоростта на цифровия поток при стереофоничен режим трябва да е най-малко 26 kbit/s. За кодиране на източника се използва фамилията стандарти MPEG-4, като за кодирането на музика и говор се използват три различни алгоритъма, които се превключват в зависимост от предаваната информация: – MPEG-4 AAC (Advanced Audio Coding) – перспективно звуково кодиране, предназначено за монофонично и стереофонично радиоразпръскване на музикални и говорни програми; – MPEG-4 CELP (Code Excited Linear Prediction) – кодиране на говор за монофонични програми при много ниски скорости на цифровия поток; – MPEG-4 HVXC (Harmonic Vector eXitation Coding) – кодиране с помощта на хармонични вектори с ниска скорост на цифровия поток

361


при висока шумозащитеност – използва се за монофонични говорни радиопрограми с добро качество. Изборът на алгоритъма на кодер става в зависимост от вида на радиопредаването. Параметрите на MPEG-4 AAC са дадени в ISO/IEC 14496-320. Честотата на дискретизиране на звуковия сигнал може да приема две стойности – 12 и 24 kbit/s. В системата DRM за съкращаване скоростта на цифровия поток се използва алгоритъма SBR (Spectral Band Replication), който се базира на факта, че характерът на спектъра на музикалните и говорните предавания в нискочестотната и високочeстотната част до голяма степен е аналогичен. При SBR в канала за връзка се предава информация само за нискочестотната част на спектъра. Предава се също и незначителна по обем информация (около 2 kbit/s) за съотношението между нискочестотните и високочестотните спектрални компоненти. Тази информация спомага в приемното устройство да се възстанови целият спектър на сигнала. Алгоритъмът SBR се използва съвместно със системите за кодиране AAC и CELP. DRM предавателите могат да работят в два режима – многочестотен (MFN) и едночестотен (SFN). При многочестотния режим всеки предавател работи на отделна честота, а при едночестотния режим – два или повече предавателя работят на една и съща честота, като излъчват един и същ сигнал. За да функционира правилно едночестотната мрежа, също както и при DVB-T, излъчваните сигнали от отделните предаватели трябва да са синхронизирани. Предавателите за DRM трябва да имат линейна характеристика, за да излъчат без изкривяване OFDM сигнала. Това означава, че съществуващите аналогови предаватели за дълги, средни и къси вълни не могат непосредствено да се използват за предаване на DRM. Поради големите мощности, за да са в икономичен режим, мощните крайни стъпала на тези предаватели са нелинейни. За да могат да се използват съществуващите мощни предаватели за дълги, средни и къси вълни за излъчване на DRM, се прави допълнителна обработка на OFDM сигнала. В специален блок преобразувател се формират два сигнала. Първият сигнал носи информация за амплитудата на OFDM, а вторият – за фазата на OFDM. Тези два сигнала се подават на предкорекция, чиято цел е да се постигне временно съгласуване на амплитудата и фазата на модулирания сигнал в изхода на предавателя. Първият сигнал с информацията за амплитудата се подава на звуковия вход на предавателя, а сигналът с информацията за фазата модулира фазата на носещия сигнал. Модулираният по фаза носещ сигнал постъпва на входа за носещ сигнал на предавателя. Фактът, че предавателите за дълги, средни и къси вълни, предвидени за аналогово разпространяване на радиопрограми, могат при сравнително прос20

Audio

362

ISO/IEC 14496-3 Information technology – Coding of audio-visual objects – Part 3:


то преработване да излъчват цифрови DRM програми, значително облекчава прехода от аналогово към цифрово предаване на радиопрограмите. Опитът от преработването на предавателя в гр. Костинброд с мощност 50 киловата показва, че даже предаватели от стара генерация могат да се преработят и да излъчват DRM програми. Това обяснява сравнително големия брой DRM предаватели, които понастоящем работят (вж. табл 1.2). Българското национално радио (БНР) излъчва цифрово емисии по технологията DRM в обхвата на къси вълни от месец юни 2008 г. Технологията DRM успешно доказа възможността за висококачествено разпространение на програмите на БНР със стабилно покритие в зададените зони, като се постига оптимизация на разходите за излъчване в сравнение с традиционния метод на аналогово радиоразпръскване с амплитудна модулация. Технологията DRM предлага и възможност за излъчване на няколко радиопрограми едновременно при запазване широчината на заеманата радиочестотна лента. В рамките на един стандартен късовълнов радиочестотен канал, координиран за концертно радиоразпръскване с лента 10 kHz и съответно разпределение на скоростта на цифровия поток, се предават две до четири радиопрограми. Така се постига значително по-ефективно използване на радиочестотния спектър. През 2011 г. БНР използва тази възможност за мултиплексиране и излъчва две радиопрограми на една честота. Направленията, в които се излъчват емисиите, са Централна и Западна Европа и Европейската част на Русия. Времетраенето на излъчените емисии по технологията DRM е 6 часа дневно в периода понеделник – петък, а събота и неделя – 6,30 часа. Три часа от времето са отредени за програма Хоризонт, а през останалите три часа се излъчват емисии на Радио България на български, английски, френски, немски и руски. В събота и неделя се излъчва допълнително по половин час програмата „Euronet“. Голямо предимство на предаването на DRM програми е това, че около три пъти се намалява консумираната електрическа енергия при запазване на зоната на покритие. Така например късовълнов предавател за амплитудно модулирани сигнали с изходна мощност 100 kW консумира около 150 kW. При предаване на DRM сигнал, за да се запази зоната на покритие, е достатъчна изходна мощност 25 kW. Консумираната електрическа мощност в този режим е 50 kW. Чрез DRM технологията може да се реализират и нови функции (Текстови съобщения, AFS, EPG), 5.1 съраунд звук, мултимедийни услуги (Слайдшоу, Journaline, информация за трафика в реално време, видео и др.). DRM30 е предназначен за AM излъчване в честотните ленти до 30 MHz: къси вълни, средни вълни и дълги вълни. Характеризира се с голямо покритие на територии. Сигналът при DRM30 е защитен срещу фадинги и смущения. DRM+ е предназначен за покриване на радиочестотния спектър над 30 MHz, включващ I и II банд в VHF обхвата, както и честотите, използвани в момента за УКВ радиоразпръскване. Технологията е стандартизирана от ETSI на 31.08.2009 г.

363


DRM30 и DRM+ предлагат по-голям избор за слушателите – до 4 програми на една честота. През преходния етап може да се осъществява едновременно аналогово и цифрово излъчване на програмите. Качеството на звука е отлично и без изкривявания, стереофонично и с 5.1 съраунд звук. Допълнително могат да се прибавят множество мултимедийни приложения. Те предлагат възможност за изпращане на богата информация заедно с DRM програмата. Имат допълнителна функция за излъчвания на спешни предупреждения и оповестявания. Технологията позволява да бъде представена аудио- и текстова информация. Технологията при DRM30 и DRM+ позволява автоматична настройка на програма при напускане зоната на покритие по името на станцията, а не по честота. Значително предимство на системата DRM+ (също както и при DRM) е, че аналоговите и цифровите предаватели могат да работят съвместно и даже аналоговият и цифровият сигнал да се излъчват от един предавател. Това много облекчава процеса на прехода от аналогово към цифрово разпространяване на радиопрограми. Намиращите се понастоящем в продажба цифрови радиоприемници могат да приемат както УКВ-ЧМ радиопрограми, така и DRM, DRM+ и T-DAB радиопрограми.

12.2.4. Модулация на радиосигнала При наземното разпространяване на радиосигнали основните смущения се предизвикват от многолъчевото разпространяване на радиовълните (Multipath propagation). В резултат в точката на приемането освен директния сигнал от предавателя постъпва и един или няколко отразени сигнала. Радиовълните се отразяват от височини – например планински склонове, а в градски условия – от сгради. В мястото на приемане директният сигнал се сумира с отразените ехосигнали. В зависимост от амплитудата и фазата на отразените сигнали резултатният сигнал е по-силен или по-слаб. Ясно е, че влиянието на отразените сигнали силно зависи от мястото на приемането, тъй като пътят на директния и на отразените сигнали е различен и съответно фазата и амплитудата им се различават в различни точки. Резултатът е, че в различни точки на приемане напрегнатостта на полето е различна. Това явление е известно под названието фадинг. При аналоговото приемане на радиопрограми в обхвата на късите и средните вълни явлението фадинг се проявява като затихване и даже пропадане на приемането. При УКВ-ЧМ предаванията благодарение на използването на честотна модулация смущенията от отразените сигнали съществуват, но са по-слабо забележими. Проблемът се решава с използването на специална модулация, наречена ОFDM (Orthogonal Frequency Division Multiplex – ортогонално честотно разпределяне и мултиплексиране), при която каналът за връзка се подразделя на голям брой еднакви подканали с кратка честотна лента. Във всеки подканал се използва отделен подносещ сигнал.

364


На практика OFDM се характеризира и с по-ефективно използване на честотната лента, в която се пренася модулираният високочестотен сигнал. Това означава по-плътно използване на спектъра на канала за връзка и съответното по-ефективно използване на честотния обхват при OFDM. OFDM най-напред е използвана в системата T-DAB за цифрово наземно разпространяване на радиопрограми. След получените добри резултати е приложена и в цифровото наземно разпространяване на телевизионни програми по стандарта DVB-T.

12.3. Политики на Европейския съюз Следвайки логиката на Договора от Рим от 1957 г., с който се създава Европейската икономическа общност – основа на сегашния Европейски съюз, радиоразпръскването като част от телекомуникациите представлява услуга. Именно изискването за свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали през границите на страните членки е основно за постигане на паневропейските цели21. Три десетилетия по-късно, през осемдесетте години, в първата значима ревизия на Договора от Рим Европейският единен акт си поставя за цел формирането на единен вътрешен пазар, включително и на услугите22. С Договора от Амстердам се потвърждава значението на публичното радио- и телевизионно разпръскване за демократичните, социалните и културните потребности на хората23. Тенденцията към преминаване от аналогово към цифрово радиоразпръскване всъщност започва преди четвърт век, когато през 1986 г. стартира европейският проект EURIKA за развитие на цифровото радио (DAB). На базата на този проект се подготвя първата среща за координиране на радио-честотния спектър, която е организирана във Висбаден с помощта на Европейската конференция за пощи и далекосъобщения. Като резултат от тази среща се появява специалното Споразумение Висбаден 1995(Wi95) за определяне и координация на честотните блокове. Това споразумение се доразвива в Маастрихт през 2002 г. (Wi95revMa02). След Споразумението GE06 е одобрен от страните членки на Европейската конференция за пощи и далекосъобщения нов ревизиран план, известен като Споразумение Висбаден 1995, ревизирано в Констанца 2007–1995 (Wi95revCo07)24. European Union (1957) Treaty Establishing the European Community. http:// europa.eu.int/eur-lex/en/treaties/dat/EC_consol.html. 22 European Union (1986). The Single European Act: http://europa.eu/scadplus/ treaties/singleact_en.htm. 23 European Union (1999) Договор от Aмстердам, изменящ Договора за Eвропейския съюз, договорите за създаване на европейските общности и някои свързани с тях актове: http://eur-lex.europa.eu/bg/treaties/dat/11997D/word/11997D.doc. 24 CEPT (2007) WI95revCO07 Special Arrangement: http://www.cept.org/ 5BC8C150-2074-40BA-BF47-559AB357DB57.W5Doc?frames=no&. 21

365


В Европа все още няма изработена единна политика за бъдещето на цифровото радио. Eнергични действия се предприемат за развитието на DVB-T, особено след приемането през 2002 г. на три важни директиви на Европейския парламент и на Съвета: 2002/19/ЕО относно достъпа до и взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура (Директива за достъпа), 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) и 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)25. Споразумението GE06 на Международния съюз по далекосъобщения ускорява този процес. В областта на радиото обаче на този етап всяка страна членка решава сама за себе си подходите и сроковете за цифровизацията му и затова процесът не се развива равностойно в различните държави. В много страни цифровизацията на радиото се въвежда в ниските честотни обхвати – под 27 MHz, използвайки DRM и HD радиостандарти. Там, където има осезаем напредък, са налице обединени усилия на политици, регулатори и оператори, разгънати на базата на широки информационни кампании сред населението. В условията на бързия технологичен напредък и на липсата на общоевропейско решение за аналоговото изключване на радиото е важно да бъдат защитени интересите на потребителите. Политиките за развитието на цифровото радио преминават според Европейския съюз за радио и телевизия през три етапа: – През деветдесетте години при масираното навлизане на новите информационни и комуникационни технологии в бита на хората и при замяната на винилните с цифрови компютърни дискове се предполага, че потребителите ще мигрират бързо от аналогово към цифрово радиоприемане. На онзи първи етап обаче качеството на УКВ-ЧМ радиразпръскването задоволява потребителите, които оставят пазара на цифрови приемници без мотивация за производителите им. Независимо от това през 1995 г. в Англия стартира първото цифрово радио, последвано след три години от първата цифрова телевизия. – В началото на ХХІ век в Англия започват да развиват положително възприемания и в някои други страни нов модел за цифровото радио: атракEuropean Commission (2002) Directive 2002/19/EC of the European Parliament and of the Council on access to, and interconnection of, electronic communications networks and associated facilities (Access Directive). http://www.anacom.pt/template20.jsp?categor yId=58693&contentId=93319. European Commission (2002) Directive 2002/20/EC of the European Parliament and of the Council on the authorisation of electronic communications networks and services (Authorisation Directive). http://www.anacom.pt/template20.jsp?cat egoryId=58694&contentId=93326. European Commission (2002) Directive 2002/21/EC of the European Parliament and of the Council on a common regulatory framework for electronic communications networks and services (Framework Directive). http://www.anacom.pt/template20.jsp?categoryId=586 91&contentId=93270. 25

366


тивно ново съдържание, което не се предлага за аналогово разпространение. Този етап се съпътства от различни по характер политически и икономически спънки. Сред тях са липсата на консенсус между обществените и търговските оператори относно пускането на нови канали, както и скъпите инвестиции в цифрови мрежи при успоредно съществуващото аналогово радиоразпръскване. В технологичен аспект новите платорми, предлагани от интернет, разширяват възможностите за разпространение на мултимедийно съдържание и аудиопрограми при поискване. Интерактивността води до демократизация в разпространението на диферцифицирано аудиосъдържание, което невинаги се радва на безплатния прием по аналогово разпространяваното радио. Вертикалната структура на мобилните оператори в предлагането на аудиосъдържание също води до усложнения в тази посока. Стига се до разискване на хибридното бъдеще на цифровото радио, до идеи за разделяне на производството на съдържание от разпространението. – Очевидно е, че цифровизацията на радиото закъснява в сравнение с телевизията. На този трети етап все още няма индикация да са предприети стъпки за изключване на аналоговото радиоразпръскване. Пазарът на аналогови приемници е все още рентабилен, с достатъчно ниски цени за европейските радиослушатели. Няма разработени и фискални планове за подпомагане на слушателите да се преориентират към пълно цифрово приемане, особено на програмите, разпространявани на средни вълни. Ето защо, ако се разчита само на мотивацията на потребителите, преходът от аналогово към цифрово разпространение на радиото се очаква да е дълъг. Затова от съществена важност е да бъде разработена цялостна европейска стратегия, включваща както честотните обхвати, така и аналоговите, и цифровите модулации, използвани за разпространение на радиопрограми. Сред основните акценти на тази стратегия се очаква да бъдат включени създаването на нови атрактивни програми, мултимедийно съдържание и производството на евтини многостандартни приемници. На конференцията си за цифровото радио в Белфаст през късната есен на 2010 г. Европейският съюз за радио и телевизия представя план за действие за ускоряване процеса на цифровизация на радиото. Предлагат се три приоритета през следващите 12 месеца: – Европейският съюз да очертае политиките за преход към цифрово радио и да гарантира осигуряването на достатъчен радиочестотен спектър. – Да се постигне партньорство между обществените и търговските радиооператори за разработка на оригинално цифрово съдържание и да се подкрепят обществени кампании за внедряване на цифровото радио. – Да се насърчава ефективното партньорство между радиооператорите и автомобилния сектор26. 26

EBU Digital Radio Conference (2010) http://digitalradioconference.ebu.ch/

367


Само няколко месеца по-късно, на 10 февруари 2011 г., в Генералната дирекция „Информационно общество и медии“ на Европейската комисия е приет Доклад на Групата по политиката в областта на радиочестотния спектър. Докладът е изготвен на базата на широки предварителни консултации и разглежда въпросите за спектъра, отнасящи се към темата „Бъдещето на радиоразпръскването в Европа: идентифицирани нужди, възможности и евентуални пътища напред“27. Текстът се основава на изследване в четири теми: цели на обществените политики, проблеми на пазара, ЕС параметри, оползотворяване на радиочестотния спектър. В изследването са участвали 24 европейски държави и 11 секторни организации, сред които AER, DRM, EBU, ETSI, SAP, EHDRA, DigitalEurope, Polish Digital Forum, Ericsson, QualComm, World DMB Forum. Констатира се, че ситуацията е фрагментирана, няма структуриран единен пазар, а УКВ-ЧМ спектърът е претоварен в почти всички страни членки. Успешен старт на цифровото радио се наблюдава в малко страни (Обединеното кралство, Дания, Германия), докато в повечето други страни членки то е почти блокирано. Важното в процеса е, че внедряването на цифровизацията в радиото е водено по-скоро от обществения интерес, а не от търсенето на пазара. В доклада се отбелязва, че не се наблюдава политически „апетит“ за аналоговото изключване. Предложенията на секторните организации включват въвеждането на единен стандарт/гъвкава комбинация от стандарти или микс от платформи; координация на плановете за преход; регулация, отчитаща потребностите на местното и регионалното радиоразпръскване; разглеждане на цифровото радио като допълнителна услуга в сравнение с аналоговото; както и включването на алтернативни технологии, като IP базирани системи за цифрова мултимедия и спътниково радио. В доклада се разисква и перспективата за развитието на различните радиочестотни обхвати. – Констатира се, че Обхват І (47–68 MHz) все още е зает в някои страни за телевизионно радиоразпръскване. Този обхват също се използва за военни нужди, мобилни услуги и радиолюбителски цели. Използването му може да бъде атрактивно за местно и регионално покритие в провинциални и отдалечени земеделски райони, за малки и общински радиостанции, както и за предаване на специфични данни, а и за предаване по стандарта DRM+. – Обхват ІІ (87.5–108 MHz) към този етап е ключов за аналоговото ЧМ звуково радиоразпръскване в Европа. Този обхват се смята за тотално запълнен във всички европейски страни, особено в гъсто населените региони. В помалко населените райони може да се използват остатъци от този спектър за внедряването на DRM+. Сред всички радиоуслуги ЧМ обхватът е най-важен за търговските постъпления на операторите, а пък и предпочитан от слушатеRSPG (2011) Report on spectrum aspects related to „The Future of Radio Broadcasting in Europe: Identified Needs, Opportunities and Possible Ways Forward” http://www. rspg.ec.europa.eu/consultations/index_en.htm 27

368


лите. Освен това почти всички производители на автомобилни радиоприемници възприемат УКВ-ЧМ обхвата като основен стандарт. Много радиоприемници предлагат допълнителни удобства като RDS и често са комбинирани с други устройства като цифрови приемници, музикални плеъри и мобилни телефони, осигуряващи по-широк достъп до УКВ-ЧМ обхвата. Тези и други възможности са очертани в Доклад 141 на Комитета за електронни съобщения на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) „Бъдещи възможности за цифровизацията на Обхват II (87.5– 108 MHz)“, приет през май 2010 г. в Санкт Петербург28. – Обхват ІІІ (174–230 MHz) е основен за внедряването на цифровото радиоразпръскване за семейството на DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+ TDMB), утвърдени от Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI). Някои страни подкрепят идеята за използване на DRM+ или единния стандарт DVB-T2 едновременно за радио- и телевизионно радиоразпръскване. Тъкмо този радиочестотен обхват се радва на най-голяма подкрепа от операторите и от индустрията. Регулаторната рамка за това е описана в Споразумението GE06 на Международния съюз на далекосъобщенията от 2006 г.29 – Обхват L – в специалното споразумение от Маастрихт (2002), ревизирано в Констанца (2007), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) включва опция за използване на мултимедийни системи. Макар и все още да няма ясна перспектива за използването на обхвата, съществуват инициативи от индустрията за използване на този спектър както за мобилни мултимедийни услуги, така и за пускането на абонаментни радиоуслуги на базата на стандарта ETSI/ESDR за спътниково радио. Не е лесно да се дефинира ситуацията, отнасяща се до перспективите пред радиоразпръскването в Европа. От една страна, са движещите сили на технологичните и икономическите аспекти, а от друга – колебанието кой да бъде водещият принцип в развитието на сектора – пазарният или регулаторният. Макар да съществуват различни състезаващи се технически платформи, основният проблем за бързия преход е по-скоро политически и икономически, отколкото технологичен. Все още няма единни политически решения за етапите и сроковете за изключване на аналоговото радиоразпръскване, както и няма потребителски интерес, който да мотивира индустрията да инвестира в производството на цифрови радиоприемници. В заключение, отчитайки нуждата от обща паневропейска позиция за развитие на цифровото радио в Европа, Групата предлага да се изследва въз28

mhz)

CEPT (2010) ECC Future possibilities for the digitalisation of band II (87.5 – 108

St. Petersburg. http://www.erodocdb.dk/Docs/doc98/official/pdf/ECCREP141.PDF 29 International Telecommunication Union (2006) Digital broadcasting set to transform communication landscape by 2015. http://www.itu.int/newsroom/press_releases/2006/11.html

369


можността за актуализация и координация на националните планове, както и за организация на обмен на информация между заинтересованите страни (индустрията, службите на ЕК, CBISS, RSPG, EPRA и др.), с оглед да се изработи обща стратегия за единен пазар на цифровото радио. За тази цел, при липса на натиск от страна на пазара, препоръката е европейските политики да се концентрират върху обществения интерес. Сред въпросите, които възникват за бъдещо разискване, са тези за мрежовия капацитет, необходим за прием на Wifi/IP радио; за безпрепятственото съчетаване на бизнес моделите на аналоговото FM и цифровото радио; за ускоряването на внедряването на цифовото радио в автомобилната промишленост; за бъдещия профил на радиоприемниците. Дейностите за развитието на цифровото радиоразпръскване, приети на европейско равнище, в общи линии са подобни на тези, приети през 2004 г. за цифровото телевизионно радиоразпръскване: координация на управлението на радиочестотния спектър (на равнище СЕРТ и Европейски съюз) и взаимно информиране за националните планове и стратегии. В споровете да се намери най-верният път трябва да се имат предвид не само ползите за крайните потребители, защитени от съответната регулаторна рамка, но и ползите за обществото като цяло и най-вече за тези, които произвеждат съдържание. При цифровото радиоразпръскване не съществува такъв силен икономически императив като оползотворяването на цифров дивидент – освободения радиочестотен спектър след изключването на аналоговото телевизионно радиоразпръскване. Една от важните ползи за обществото е осъществяването на разнообразие – ако не на национално равнище, то определено – на местно.

12.4. Политика на Република България Намеренията, свързани с внедряването на цифровото радиоразпръскване в България, са описани в редица документи. Сред тях особено значение имат периодичните решения на Министерския съвет за приемане на Актуализирана секторна политика в областта на далекосъобщенията. Така през 2000 г. е отбелязано, че „Има разработки на цифрово звуково разпръскване и в областта на средните вълни. В краткосрочен план ще се преценят изгодите от присъединяването на Република България към DRM и ще се следи отблизо развитието на цифровите технологии за радиоразпръскване на средни и къси вълни“30. Две години по-късно е констатирано, че към 2002 г. „цифрово радиоразпръскване по системите DAB или DRM не се осъществява в страната. Не е издадена лицензия за осъществяването на този вид далекосъобщителна дейност. Министерски съвет на Република България. Решение № 909 от 28 декември 2000 г. за приемане на актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България (обн. ДВ, бр. 3, от 9 януари 2001 г.). http://im.cablebg.net/clients/r909ms00.htm 30

370


Цифровите технологии се използват при формирането на радиопрограми на българските радиооператори, като излъчването им се осъществява по аналогов път“. В това решение се визира разработената през 2001 г. Стратегия на прехода от аналогово към цифрово радио в Република България, която предвижда следните стъпки: В краткосрочен план: – ще се започне подготовка за излъчване на цифрови наземни радиопрограми по системите DAB-T; – въвеждане като БДС на международните стандарти ETS (EN) 300384 и ISO/IEC 13818. В средносрочен план: – въвеждане като БДС на европейските стандарти ETS (EN) 300401 и ETS (EN) 300799; – подготовка на Национален план за разпределение на мултиплексите за цифрово наземно радиоразпръскване по точки на излъчване и по територия според блоковото разпределение на Висбаденската конференция и Техническите параметри на планиране на конференцията в Майнц. В дългосрочен план: – изграждане и пускане в експлоатация на местни и национални млежи за цифрово наземно радиоразпръскване по системата DAB-T с тенденции към пълна цифровизация на наземното радиоразпръскване около 2015 г.; – подготовка за излъчване на цирови радиопрограми по системата DRM; – цялостно преминаване на мрежата под 30 MHz към единен стандарт за цифрово радиоразпръскване DRM в периода 2015–2020 г.31 През 2004 г. се поставя за задача да се създаде нов Национален радиочестотен план за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване, съобразен с новия План за наземно цифрово радио и телевизионно разпръскване за Регион 1. Констатирано е, че „За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRM“. – В краткосрочен план се предвижда изготвяне на Национален план от едночестотни мрежи по системата T-DAB в III радиочестотен обхват (174–230 MHz) на базата на принципите, приети на първата сесия на RRC-04/06. Министерски съвет на Република България. Решение № 303 от 21 май 2002 г. за приемане на актуализирана Секторна политика в далекосъобщенията на Република България (обн. ДВ, бр. 62 от 25 юни 2002 г.). http://law.dir.bg/reference.php?f=r303ms02 31

371


– В средносрочен план се предвижда да влезе в сила новият честотен план по системата Т-DAB в радиочестотния обхват 174–230 MHz. – В дългосрочен план може да се очаква изцяло преминаване към цифрово радиоразпръскване в Република България след 2010 г. по системата Т-DAB, а по системата DRM – до 2015 г.32 Секторната политика в областта на далекосъобщенията е отразена в стратегическия документ, изработен от двата медийни регулатора – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията през 2002 г.: Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Стратегията е приета от Народното събрание и е в сила от 01.01.2006 г. По отношение на радиодейността в нея е записано: 6.1.1. Планиране на пилотен проект относно честотни назначения за цифрово наземно радиоразпръскване (T-DAB). 6.1.2. Планиране на пилотен проект относно честотни назначения за цифрово наземно радиоразпръскване в обхвата под 30 MHz (DRM). Двата пилотни проекта, предвидени в Стратегията, обхващат двата варианта на системи за цифрово наземно разпространяване на радиопрограми – T-DAB и DRM33. В края на 2010 г. Министерският съвет приема политика в областта на електронните съобщения на Република България. В нея се казва: „За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRM. Бъдещето на използването на стандарта за наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting), по който България има защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174–230 MHz) и 14 радиочестотни блока в долната част на L-обхвата (1452–1479,5 MHz), ще зависи от инвеститорския интерес“. – В краткосрочен план се предвижда изготвяне на Национален план от едночестотни мрежи по системата T-DAB в III радиочестотен обхват (174–230 MHz) на базата на принципите, приети на първата сесия на RRC-04/06. – В средносрочен план ще влезе в сила новият честотен план по системата Т-DAB в радиочестотния обхват 174–230 MHz. Министерски съвет на Република България. Решение № 885 на МС от 10.11.2004 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България (обн. ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.) www.mtitc.government. bg/upload/docs/docbg20071019135525.doc 33 СЕМ и КРС (2005) Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=803 32

372


– В дългосрочен план може да се очаква изцяло преминаване към цифрово радиоразпръскване в Република България след 2010 г. по системата ТDAB, а по системата DRM – до 2015 г. Преминаването от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпръскване е необходим процес, с който ще се осигурят по-широки възможности за предоставяне на интегрирани услуги и високо качество на получаваната информация при различни условия на приемане34. А след след 2015 г. се предвижда: – изграждане на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен радиочестотен спектър и на инвеститорски интерес; – изграждане на една национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting); – използването на радиочестотен обхват 87,5–108 MHz да се извършва по стандарта DRM+; – в радиочестотните обхвати 150–253 kHz, 500–1620 kHz и 1620–30 000 kHz да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват, както и локални и регионални мрежи за средновълновия и в късовълновия обхват.

12.5. Изводи Двете системи – T-DAB и DRM, имат много общо в принципите си и същевременно някои разлики. Характерно и за двете системи е, че имат последващо развитие, което е означено със знак „+“. Независимо че радиоразпръскването е „последен аналогов остров“ в телекомуникационната техника, и двете системи сравнително бавно навлизат в живота. Предходното изложение е опит да се обясни този факт. В обхвата на дългите, средните и късите вълни безусловно ще се използва системата DRM. Предимството на дългите и средните вълни е голямата зона на покритие на предавателя, което създава удобства при мобилно приемане на дадена станция при пътуване на големи разстояния. Късите вълни имат предимство при приемане на големи разстояния, но имат силна конкуренция от разпространяването на радиопрограми по интернет. Малкият дял в радиоразпръскването на DRM в обхвата на дългите, средните и късите вълни, независимо от съществуването на предаватели, може да Министерски съвет на Република България. Решение № 972 на МС от 29.12.2010 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България. (oбн. ДВ. бр. 4 от 12 януари 2011 г.) http:/www.econ.bg/law/ enactments/article122377 34

373


се обясни с все още по-високата цена и по-малкото разпространение на приемниците с DRM в сравнение с приемниците за УКВ-ЧМ радиопрограми. Освен това УКВ-ЧМ мрежите както в европейските страни, така и у нас са добре организирани и разпространени и все още напълно удовлетворяват изискванията за качествено мобилно приемане в превозно средство. Не съществуват прогнози за окончателния преход от аналогово към цифрово разпространяване на програми в обхвата на дългите, средни и къси вълни. Операторите преминават към DRM поради факта, че консумацията на електроенергия от предавателя се намалява около три пъти при запазване на зоната на покритие. Икономията от електроенергия е значителна, като се има предвид голямата мощност на предавателите в обхвата на дългите, средните и късите вълни. Системата T-DAB е предвидена да работи в III телевизионен обхват от 174 до 230 MHz. В страните, които още не са преминали към цифрово телевизионно наземно разпръскване, този обхват е още зает. Страни, които са преминали към цифрово телевизионно разпръскване T-DAB, има сравнително добро разпространение – понастоящем действат следните бройки T-DAB предаватели (състояние 2009–2010 г.): Австралия – 9, Англия – 169, Белгия – 15, Германия – 180, Дания – 17, Ирландия – 16, Испания – 27, Италия – 29, Китай – 26, Сингапур – 21, Франция – 1, Холандия – 16, Швейцария – 17, Южна Корея – 28. Най-развито T-DAB радиоразпръскване е в Германия и в Англия. Някои от страните обаче запазват излъчването на цифрова телевизия в III телевизионен обхват и това затруднява прехода към цифрово разпространяване на радиопрограми. В нашата страна III телевизионен обхват е изцяло зает с аналогови телевизионни програми и този факт не позволява даже провеждането на експериментално предаване на цифрово T-DAB радиоразпръскване. Системата T-DAB обаче не дава чувствителна икономия на честотен спектър. Нейното предимство е доброто мобилно приемане и по-високото качество, но и то не е достатъчно да се пребори с широко разпространените и все още добре работещи УКВ-ЧМ радиопрограми. За това допринасят и все още по-скъпите комбинирани приемници за T-DAB, DRM и УКВ-ЧМ. Приемниците се оскъпяват и от това, че трябва да поддържат и новите стандарти DAB+ и DRM+, както и приемане в L-обхвата. Развитието на стандартите и изясняването на перспективните системи за цифрово радиоразпръскване от своя страна вероятно също е причина производителите на радиоприемници да изчакват с разработването и производството на нови радиоприемници. Системата DAB+ има предимства пред T-DAB и редица европейски страни предвиждат преминаване към нея. Всеобщо е мнението, че в III телевизионен обхват ще се използва системата DAB+, като се очаква това да ускори прехода към цифрово разпространяване на радиопрограми. Системата DRM+ е разработена последна и тя съчетава предимствата на всички предходни системи. Тя реализира икономия на честотен спектър

374


в сравнение с УКВ-ЧМ предавателите, което е съществено за прехода. Освен това може да работи съвместно със съществуващите УКВ-ЧМ предаватели, което облекчава прехода от аналогово към цифрово разпространяване. Много вероятно е системата DRM+ да стане лидер в цифровото радиоразпръскване. Съществуват предположения, че DRM+ ще се използва и в III телевизионен обхват, но няма такива решения на международни организации и е много трудно да се правят прогнози. Вече е ясно, че съществуващите прогнози, съгласно които преходът от аналогово към цифрово разпространяване ще се извърши в периода до 2015 г., практически не могат да се осъществят. Обнадеждаващо е, че дългият застой и неясните перспективи за прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване са преминали и с появата на системите DAB+ и DRM+ има реален шанс за преминаване към реално цифрово радиоразпръскване35. Понастоящем се счита, че окончателният преход ще стане не по-рано от 2025 г. Верoятният сценарий за прехода е: – в обхвата 87,5–108 MHz аналоговите програми ще се заменят с цифрови по стандарта DRM+ при запазване на характера и зоните на покритие на ЧМ предаватели; – в III телевизионен обхват системата T-DAB ще се замени със системата DAB+ и ще се използва както за локално, така и за регионално покритие с радиопрограми. Опитът от всички области на техниката показва, че цифровите технологии с неоспоримите си предимства и възможности навсякъде изместват аналоговата техника. Това неминуемо ще се случи и в радиоразпръскването.

D. Pagel, A. Waal. Digitalradio vor dem Neustart – Dab+ und DRM+. rfe, eh. № 1–2, 2011. 35

375


13. РАДИОДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: 2001–2006 г. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ 13.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми България е градска, а не селска държава. Градското население в страната е над два пъти по-голямо от селското. Преброяването на НСИ през 2001 г. показа, че в градовете живее 69,0 % от цялото население на страната. Има тенденция за бърза концентрация на население в най-големите градове. Градското население живее предимно в селища с население до 10 хил. души. В страната има само 7 селища с население над 100 хил. души. Делът на лицата под 18-годишна възраст намалява, същевременно се увеличава относителният дял на хората над 65 години. Всеки четвърти гражданин, който живее на село, е над 65 години, докато в градовете делът на тези лица е два пъти по-малък. Следователно в Република България преобладават средните и малките градове. Градските радиоаудитории се създават предимно в най-големите селища, в тях участват млади хора, хора в социалноактивна и в зряла възраст. В страната излъчват 143 лицензирани радиопрограми, три от които имат национално покритие – програма Хоризонт и програма Христо Ботев на БНР, а също и Дарик радио. Радиопрограми с местно покритие се разпространяват в 42 града. В седем града с население над 100 хил. души излъчват 115 радиопрограми. В районите за растеж работят 111 радиооператори, които излъчват найвече в големите градове. Тук има относително равномерно разпределение на отделните формати, с лек превес на музикалните формати. Търговските оператори са десет пъти повече от обществените. В районите за развитие работят 38 радиооператори, от които 34 са търговски оператори, а 4 са обществени оператори. В районите за трансгранично сътрудничество и развитие работят 124 радиооператори, предимно в големи градове като София, Бургас, Велико Търново, Благоевград. Това показва, че близо до югозападната и югоизточната ни граница има добре развита радиодейност. В районите със специфични проблеми и приоритети излъчват 48 радиооператори, но само в големи градове като Благоевград, Сливен, Плевен. От тях 41 са търговски оператори, а 7 са обществени оператори. В страната има 45 радиопрограми, които се разпространяват по кабел и сателит с удостоверения за регистрация. 39 програми имат общ/политемати-

376


чен профил, а 6 програми имат специализиран профил. 33 от тях са общински програми, които са регистрирани като обществени оператори. Следователно радиодейността е много добре развита на национално равнище и относително добре развита – на регионално и местно равнище. В районите за растеж, за развитие и за трансгранично сътрудничество работят достатъчен брой радиооператори, които са неравномерно разпределени по формати, с голям превес на търговските оператори над обществените. Република България е разделена на шест планови района съгласно Постановление № 145 на МС от 27 юни 2000 г., които не са симетрични по територия и население. Южните райони са преобладаващо по-големи от северните. Трите най-големи района са Югозападен, Южен централен и Североизточен район. Трите най-малки района са Северозападен, Северен централен и Югоизточен район. В трите най-големи планови района – Югозападен, Южен централен и Североизточен, преобладават средните и малките градове. Радиосредата е много по-добре развита, тук се разпространяват 123 програми, специализираните формати (предимно музикално-информационни) са два пъти повече от политематичните. Търговските оператори са над десет пъти повече от обществените оператори, което показва бързото либерализиране на радиосектора. В трите най-малки планови района – Северозападен, Северен централен и Югоизточен, отново преобладават средните и малките градове. Радиосредата е по-слабо развита, тук се разпространяват 67 програми, с лек превес на специализираните формати над политематичните. Търговските оператори са девет пъти повече от обществените, което показва бързото либерализиране на радиосектора. Радиодейността в национален план е концентрирана предимно в големите селища и е предназначена за големите градски аудитории. Тя се отличава със свръхконцентрация в София и в някои големи областни градове като Пловдив, Варна и Бургас. Тя е добре развита и във Велико Търново, Русе, Плевен, Шумен, Добрич, Благоевград, Стара Загора. В страната има 198 селища, в които не излъчват български радиостанции, има подчертан недостиг от разнообразни специализирани формати. Следователно в национален план радиосредата се отличава със свърхконцентрация в големите градове, има подчертан недостиг от разнообразни специализирани формати, както и от обществени оператори. Конкурси за нови радиопрограми не са провеждани в градовете Монтана, Габрово, Ловеч, Силистра, Търговище, Разград (трите северни района), а също София област, Ямбол, Перник и Пазарджик (трите южни района). Това са градове областни центрове, които имат сравнително големи градски аудитории. В бъдеще е необходимо да се лицензират нови радиопрограми в тези градове от северните и южните планови райони.

377


В страната осъществяват дейност 18 радиовериги, които излъчват предимно в най-големите български градове като: София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян (трите южни района) и Варна, Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Велико Търново и Видин (трите северни района). При радиоверигите преобладават специализираните (музикално-информационни) формати, докато политематичните са по-малко. Радиоверигите осъществяват специализирана комуникация, която се нуждае от по-голямо разнообразие. Радиодейността, осъществявана чрез радиовериги, е два пъти по-развита в южните, предимно големите райони, отколкото в северните, предимно малките райони. Специализираната радиокомуникация, осъществявана от радиоверигите, се нуждае от по-голямо разнообразие. В 120 града работят далекосъобщителни оператори, на основание § 9а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗРТ, които имат право да осъществяват радиодейност до провеждането на конкурси за съответните населени места. ЗРТ и Стратегията задължават СЕМ приоритетно да проведе конкурси в тези градове. Такива оператори работят в големи областни центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Добрич, Благоевград, Търговище, Пазарджик, Перник, Силистра, в някои средни градове като Гоце Делчев, Нова Загора, Севлиево и в по-малки градове като Банско, Боровец, Бяла, Златица, Приморско, Белоградчик, Берковица, Козлодуй. Радиодейността на основание §9а от ПЗР на ЗРТ е относително равномерно разпределена по брой оператори в един град. Едни и същи далекосъобщителни оператори осъществяват дейност на това основание в повече от три града: Лиани–Анелия Иванова–Иван Иванов – в 16 града, Фокус нунти – в 9 града, Радио Контакт – в 5 града. Следователно радиодейността на основание §9а от ПЗР на ЗРТ се развива в големи, средни и по-малки градове. Лицензирането на нови радиопрограми трябва да се съобрази с изискванията, заложени в ЗРТ и Стратегията. Разпределението на радиопрограмите по градове е неравномерно. Има известно съсредоточаване на далекосъобщителни оператори, които разпространяват една и съща програма в повече от три града. Необходимо е да се проведат радиоконкурси в онези градове, в които се разпространяват програми на основание §9а от ПЗР на ЗРТ, за да бъде радиосредата по-стабилна и да има равнопоставеност между отделните радиооператори. Конкурси за нови радиопрограми в периода 2001–2006 г. не са провеждани поради обвързване на лицензирането на програми с приемането на Стратегията от НС, което практически блокира този процес за период от три години. Чак през 2005 г. НС прие Стратегията. Това осуети развитието на радиодейността в редица областни градове, в които радиоконкурси не бяха провеждани, като Монтана, Габрово, Ловеч, Силистра, Търговище, Разград, София област, Ямбол, Перник, Пазарджик. Повечето от тях са областни центрове, които имат големи аудитории.

378


Реалните дефицити в радиосредата са най-вече по отношение на специализираните формати и на обществените оператори. Радиодейността има нужда от по-разнообразни специализирани формати и от повече обществени оператори. Развитието на радиодейността в следващия период 2007–2010 г. минава през провеждането на конкурси за нови радиопрограми в някои от посочените областни градове, за да се постигне нейното хармонизиране и равномерно развитие.

13.2. Радиоаудитория и пазар Националната радиоаудитория е преобладаващо градска, тя е развита в големите градове, в които живее основната част от населението на страната. В София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора радиосредата е много добре развита, тя дори надвишава нуждите на населението от радиокомуникация, което обуславя много силен конкурентен натиск. Неравномерното развитие на радиосредата обуславя и градския профил на радиоаудиторията. В редица областни градове като Ямбол, Монтана, Габрово, Ловеч, Силистра, Търговище, София област, Перник, Пазарджик радиоконкурси не са провеждани, което не стимулира развитието на местната радиокомуникация. Националната радиоаудитория показва стабилно отношение към различните програми и формати в този период, тя изглежда традиционна, подчертано лоялна към определени радиопрограми, които имат история и професионален авторитет, ето защо доминират в радиослушането и медийните навици. Хоризонт е безспорен лидер в национален мащаб, през целия период обществената програма запазва водеща позиция, но в края на периода Хоризонт има най-висок рейтинг основно в групата 46–54 г. Неговите редовни слушатели са най-вече хората след 46 г., работещите в частния сектор, пенсионерите и домакините. В полето на масовите нагласи Хоризонт е национална програма, която се опира на традицията и зрелостта, на високите професионални стандарти, ето защо тя се отъждествява с официалната позиция на държавата. Дарик е на втора позиция, макар и със значителна разлика след Хоризонт, което гарантира водещата роля на политематичните над специализираните формати. Веселина в края на периода изпреварва Дарик с голяма преднина по обща месечна аудитория. Националната аудитория занапред активно ще се преструктурира в полза главно на музикалните формати, на някои модерни музикални програми, които все повече ще привличат най-младите слушатели. Следователно националната радиоаудитория в периода от 2001 до 2006 г. остава преобладаващо градска, тя е неравномерно разпределена предимно в най-големите градове София, Пловдив и Варна, в които са лицензирани повече програми, отколкото са медийните потребности на техните

379


жители. Националният радиослушател е лоялен към политематичните програми Хоризонт и Дарик, но и към някои популярни музикални програми като Веселина, които бързо разширяват своята аудитория. Развитието и обособяването на градските радиоаудитории е донякъде завършено. Оттук насетне ще се формират нови градски аудитории чрез лицензирането и регистрацията на нови програми и формати. Но градските аудитории ще се развиват и чрез конкуренцията на отделните програми и формати, които ще формират и развиват техните слушателски вкусове и предпочитания. Регионалните аудитории в повечето градове се доминират от програма Хоризонт, който е безспорен лидер в градските аудитории на София, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен и др. Неговата аудитория запазва структурата си – в нея преобладават слушателите над 55 г., пенсионерите, държавните служители. Хоризонт ще трябва да спечели най-младите слушатели, ако иска да запази и разшири своята аудитория. В следващите години ще станем свидетели на бързото израстване на най-младите слушатели, учениците, хората на бизнеса и служителите. Една голяма част от тях ще открият любимите си станции, ще превърнат слушането на радио в задължителен елемент от градската култура и начин на живот. Наблюдава се процес на преразпределяне на слушатели от станциите с политематичен профил (Хоризонт, Дарик) – към новите радиовериги Веселина, БГ радио, ФМ плюс, Fresh, Браво. Регионалните аудитории постоянно ще се преразпределят между политематичните и музикалните програми. Прехвърлянето на аудитория към радиоверигите става за сметка на статусите на най-младите (+15 г.), учащите се, работещите в частния сектор. Но радиоверигите и местните станции трябва да привличат интереса и на възрастните слушатели, ако искат да разширят своите аудитории. Музикалните и политематичните станции поделят слушателите си в различните възрасти и статуси. Само Дарик ги търси във всички възрасти и статуси, с което се опитва да превъзмогне стеснения възрастов профил на слушателите на Хоризонт. Същевременно веригите Веселина, Радио 1, Fresh, ФМ+, Гонг, Ритмо, City, БГ радио, Радио Браво, Атлантик водят в редица регионални радиопазари. Радиослушането все още е активно занимание. Мъжете слушат повече радио от жените, с увеличаване на възрастта нараства и продължителността на слушане. Радиокомуникацията относително равномерно се разпределя в дома и извън него. Слушателската активност е по-висока в делник, отколкото в празник. Радио най-активно се слуша в пояса от 09,00 до 12,00 ч., като слушаемостта нараства в пояса от 12,00 до 13,30 ч. и намалява в пояса от 07,00 до 09,00 часа. Известно намаляване се забелязва при аудиторията на политематичните програми – Хоризонт, Дарик, Христо Ботев. Веселина и ФМ+ също губят от своята аудитория, БГ радио запазва постоянна аудитория, бързо расте аудиторията на Радио 1.

380


Националната радиоаудитория, освен от Хоризонт, Дарик и Веселина, вече се доминира и от ФМ+, Ритмо, Ретро, City. Новите музикални програми печелят все повече слушатели. Хоризонт остава национален лидер, макар че се забелязва тенденция на известно намаляване на параметрите слушаемост и пазарен дял. Радио най-много се слуша в делник и по-малко – в празник. Праймтайм поясът на радиослушането е в часовете между 06,00 до 09,00 ч., а в почивните дни се измества между 09,00 и 12,00 ч. Най-активните радиослушатели са хората над 60-годишна възраст, живеещите в средни и малки градове. Младите хора слушат по-малко радио, докато всеки пети от българите над 65 г. слуша радио средно между 3 и 6 часа дневно. Софиянци се отличават с по-къси слушателски сесии, продължителността на радиослушането не се влияе особено от регионите в страната. Следователно градските радиоаудитории се развиват динамично, в този период те запазват статуквото – Хоризонт остава неоспорим лидер, Дарик дълго заема втора позиция, макар и с голяма разлика. Веселина е трета, налагайки поп и етнофолка в масовите вкусове на градските слушатели, но в края на периода успява да измести Дарик. Слушането на радио остава стабилно, в края на периода започва да намалява, под натиска на интернет, която основно преструктурира медийното поведение. То е по-интензивно в делник, предимно сутрин. Разширяването на радиосредата, нейното разнообразяване с множество формати и програми води до израстване на слушателските вкусове и потребности. Те се развиват чрез музиката – нови стилове и жанрове, едно музикално разнообразие, което е почерпено от най-добрите традиции в развитието на радиото. Радиото се превръща в своеобразен начин на живот, органична част от младежката култура. Новите музикални станции откриват и възраждат модерни за нашите условия музикални практики. Радиото е елемент от общата медийна култура, ускорител в полето на българската модернизация.

13.3. Радиореклама. Пазарни стратегии 2003: реални изследвания на пазара на радиорекламата започва да прави рекламна и медия агенция „Пиеро 97“. 2002–2003: Радиорекламата несправедливо е подценявана като фактор на рекламния пазар у нас, вероятно защото при радиостанциите доста по-малък дял от рекламните приходи се осъществяват с посредничеството на рекламни агенции отколкото при телевизията или външната реклама. 2003–2004: Годишният ръст на приходите в радио в тези две години определено може да радва радиостанциите. Той е по-висок от средния ръст на рекламния пазар в страната, който е 12,0 % според данни на АРА. 2005: нараства общият обем на рекламните бюджети с 27,2 %. Въпреки че при радиото бюджетите намаляват, при телевизията рекламните приходи се увеличават с 28,7 %.

381


Сигурен начин за привличане на реклама и подобряване на имиджа на радиото могат да бъдат социологическите изследвания. Има общо недоволство на радиогилдията от данните на социологическите агенции за рейтинги и аудитория на радиопазара, които според радиомениджърите трябва да са посегментирани и да показват по-добре профила на аудиторията. Навлизането на чужди медийни компании, с опит и голям финансов ресурс, помага на местния пазар да се консолидира и развие по-бързо, защото българските компании не разполагат с достатъчно капитали, за да изкупуват дялове от местните радио и телевизионни компании.

382


14. РАДИОДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: 2007–2010 г. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ 14.1. Радиосреда. Обхват, формати и програми Населението на страната през това десетилетие бързо намалява, демографските процеси остават отрицателни. В периода 2001–2009 г. по данни на НСИ населението във всички райони намалява с изключение на Югозападен район, който през 2009 г. се увеличава с 43 420 души. Експресните резултати от Преброяване 2011 г. показват, че за едно десетилетие населението в страната е намаляло с 581 750 души. Само в пет области има положителен прираст на населението – София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Делът на хората под 18 г. продължава да намалява, като същевременно се увеличава делът на хората над 65 години. Това отново потвърждават експресните резултати от Преброяване 2011 г. За десет годинти относителният дял на населението под 18 г. намалява – от 19,4 % на 15,9 %. Същевременно се увеличава относителният дял на населението над 65 г. – от 16,8 % на 18,9 %. Запазват се някои отрицателни демографски тенденции – задържащо се високо ниво на смъртност, по-ниска продължителност на живота в сравнение с други европейски страни, отрицателно миграционно салдо. Следователно върху радиослушането и радиопотреблението оказват отрицателно влияние негативните демографски тенденции, които променят структурата и профила на населението в страната. Градското население в страната остава над два пъти по-голямо от селското. Запазва се тенденцията за бърза концентрация на население предимно в най-големите градове. През 2009 г. в градовете живее 71,4 % от населението в страната. Експресните резултати на НСИ от Преброяване на населението и жилищния фонд 2011 г. показват, че тази тенденция се засилва – към 1.02.2011г. 72,9 % от населението живее в градовете, а 27,1 % – в селата. Градското население живее основно в селища от 10 до 30 хил. души и до 10 хил. души. В страната продължава да има само 7 селища с население над 100 хил. души. Северозападен район остава най-слабо развит, с висока емиграция и малко население. Експресните резултати от Преброяване 2011 г. показват, че за десет години населението във Враца, Видин и Монтана е намаляло с повече от 20,0 %. Област Видин е най-малката по население, тя обхваща само 1,35 % от населението на страната. Югозападен район остава най-голям и икономи-

383


чески най-добре развит. Област София столица е най-голяма, в началото на 2011 г. тук живее 18,49 % от населението на страната. Налице е висока гъстота на населението в двата най-големи български града София и Пловдив. В началото на 2011 г. в тях живеят 27,63 % от цялото население на страната, което обуславя свръхконцентрация на радиопазара в тези две селища, много силен конкурентен натиск, който води до неговото изкривяване. Използването на интернет бързо нараства и през 2010 г. достига общо равнище за страната от 46,2 %. Това показва мащаба на извършващата се медийна трансформация, но и силния конкурентен натиск на мрежата върху структурата и профила на медийното потребление като цяло. Република България продължава да е разделена на шест планови района съгласно Постановление № 145 на МС от 27 юни 2000 г., които не са симетрични по територия и население. Трите най-големи района са Югозападен, Южен централен и Североизточен район. Трите най-малки района са Северозападен, Северен централен и Югоизточен район. Приетият Закон за регионалното развитие, който е в сила от 31.08.2008 г., в глава втора „Териториална основа на регионалното развитие“ определя разпределението между основните планови райони в страната, като създава два района, които не представляват административно-териториални единици: район Северна и Югоизточна България, който включва Северозападен район, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. И район Югозападна и Южна централна България, който включва Югозападен и Южен централен район. В трите най-големи района – Южен централен, Югозападен и Североизточен, доставчиците на радиоуслуги създават и разпространяват 138 програми чрез наземно радиоразпръскване, които по профил се разпределят така: общ/политематичен профил (41) и специализиран (97). Значително преобладават програмите със специализиран (предимно музикален) профил над програмите с общ/политематичен профил. Това е устойчива тенденция през цялото десетилетие. Доставчиците, които създават програми, са лицензирани най-вече като търговски. От всички доставчици на радиоуслуги, които осъществяват дейност на територията на тези региони, обществените са едва 6. В трите най-малки района – Северозападен, Северен централен и Югоизточен, доставчиците на радиоуслуги създават и разпространяват 92 радиопрограми чрез наземно радиоразпръскване, които по профил се разпределят така: общ/политематичен профил (44) и специализиран (48). Тук се наблюдава относително равномерно разпределение на програмите с оглед на програмната им специализация. Търговските доставчици на радиоуслуги отново преобладават над обществените. Има само 10 обществени доставчици на радиоуслуги. В Югозападен район, който икономически е най-развит, през 2010 г. има 48 града, в които се разпространяват 64 радиопрограми – 19 програми

384


с общ/политематичен профил и 45 програми – със специализиран профил. Търговските оператори са пет пъти повече от обществените. В Северозападен район, който икономически е най-неразвит и е обявен за най-беден регион в ЕС, през 2010 г. има 45 града, в които се разпространяват 28 радиопрограми – 13 програми с общ/политематичен профил и 15 програми със специализиран профил. Търговските оператори са близо два пъти повече от обществените. Това показва, че в най-бедния регион на страната в относително равен брой градове (в сравнение с Югозападен район) има два пъти по-малко радиопрограми. Радиосредата тук е много по-неразвита в сравнение с Югозападен район и големите планови райони. В Югозападна и Южна централна България, която включва двата икономически най-развити планови района, по данни на НСИ за 2009 г. живеят общо 3 640 739 души, в това число градското население е 2 755 387 души. В нея има 102 града, повечето от тях са средни или малки. В тази най-развита икономическа зона на страната работят 32 доставчика на медийни услуги (радиооператори), които притежават лицензии за създаване на 109 програми със следните формати: общ/политематичен (33), специализиран (76). Вид на радиодейността: търговски оператори (27), обществени оператори (5). Дефицитите на радиосредата са главно по отношение на радиопрограмите с общ/политематичен профил и на обществените оператори, които са твърде малко във всички райони на страната. В Северна и Югоизточна България, която включва по-слабо развитите планови райони, по данни на НСИ за 2009 г. живеят 2 922 971 души, което е с 717 768 души по-малко от населението в Югозападна и Южна централна България. Градското население тук е 2 645 827 души, което е само със 109 560 души по-малко. В нея има 153 града, които са най-вече средни и малки. В тази по-слабо развита икономическа зона на страната има 51 града повече, но те преобладаващо са средни и малки. Тук работят 32 доставчика на медийни услуги (радиооператори), които притежават лицензии за създаване на 121 програми със следните профили: общ/политематичен профил (52), музикално-информационен (29), музикален (40). Вид на радиодейността: търговски оператори (27), обществени оператори (5). Дефицитите на радиосредата и тук са по отношение на радиопрограмите с общ/политематичен профил и на обществените оператори, които са твърде малко във всички райони на страната. Но с обособяването на двете нови икономически зони Югозападна и Южна централна България и Северна и Югоизточна България донякъде се преодолява асиметричното развитие на радиосредата – по планови райони, градове и региони. В Югозападна и Южна централна България има 24 доставчици на радиоуслуги по-малко, които разпространяват 12 радиопрограми по-малко. Програмите със специализиран профил са два пъти повече от тези с общ/политематичен, но търговските оператори са пет пъти повече от обществените.

385


Тези тенденции се запазват през цялото десетилетие и са валидни за цялата страна. Северна и Югоизточна България, която обединява трите северни района и Югоизточния район, работят 24 доставчици на радиоуслуги повече, които разпространяват 12 програми повече. Независимо от по-слабата икономическа развитост на тази икономическа зона плътността на доставчици на радиоуслуги не отстъпва на тази в големите южни райони. Същевременно програмите с общ/политематичен профил и тези със специализиран профил са почти изравнени, което създава условия за равномерно развитие на радиосредата. Търговските оператори и тук са пет пъти повече от обществените. Следователно радиосредата в това десетилетие е по-силно развита в големите (преобладаващо южни) райони, и е по-слабо развита в по-малките (преобладаващо северни) райони. Новото обособяване на двете основни икономически зони Югозападна и Южна централна България и Северна и Югоизточна България донякъде преодолява неравномерното развитие на радиосредата, постига баланси по отношение на брой и разпределение на радиопрограмите. Радиодeйността през цялото десетилетие се отличава със свръхконцентрация в столицата София и големите областни градове Пловдив, Варна и Бургас. Тя е много добре развита в Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и др. Радиодейността на регионално равнище се осъществява чрез радиовериги, които излъчват програми в основните български градове, повечето от които областни центрове като: София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Благоевград, Кюстендил, Кърджали и Смолян (трите южни района) и Варна, Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Велико Търново и Видин (трите северни района). Следователно чрез радиоверигите се удовлетворяват специфични потребности от регионална комуникация, но това става чрез компромиса тя да се осъществява често с помощта на едни и същи програми, които се разпространяват в повече от три града. Радиодейността на основание §9а от ПЗР на ЗРТ се развива в някои областни градове, а също в някои средни и по-малки градове. Разпределението на радиопрограмите по градове е неравномерно, има десетки средни и малки селища, в които не са провеждани конкурси и там не се разпространяват лицензирани радиопрограми. Съществува концентрация на радиооператори, които разпространяват една и съща програма в повече от три града. В периода 2007–2010 г. са проведени конкурси за нови радиопрограми в градовете Айтос, Ботевград, Велинград, Габрово, Гоце Делчев, Девин, Ловеч, Малко Търново, Монтана, Пазарджик, Перник, Правец, Самоков, Търговище, Ямбол. Повечето от тях са областни центрове, които имат сравнително големи аудитории. В резултат стартираха нови радиопрограми със специализирани формати, предназначени за три основни възрастови групи – до 30 г., между 20

386


и 45 г. и над 35 г. През 2011 г. предстоят конкурси за радиодейност в градовете София и Силистра, които също са обявени за тези специализирани формати. Реалните дефицити в радиосредата остават по отношение на специализираните формати и на обществените оператори. Радиосредата се нуждае от по-разнообразни специализирани формати, както и от повече обществени оператори, които да създават и разпространяват програми, задоволяващи специфични потребности.

14.2. Радиоаудитория и пазар Слушането на радио намалява, макар и бавно. Тази тенденция е устойчива. Интернет оказва силен натиск върху радиослушането, тя предлага на потребителя широк избор от медийни занимания. Слушането на радио онлайн бързо нараства, а присъствието на мрежата в медийното всекидневие на съвременния потребител се разширява. Но радиоапаратът остава трайно в дома на българина, той активно участва в изграждането на неговите медийни стереотипи и нагласи. Днес радио се слуша основно в колата, на работата и вкъщи, а компютърът се превръща в главното средство в медийното всекидневие на модерния човек. Радио се слуша най-много в делник, в празник слушането е по-ниско и разсеяно. Радиослушането е неизменна част от други занимания, то се развива като съпътстваща дейност, която слушателят споделя с карането на кола/домакинската работа/трудовата дейност/почивката/сърфирането в мрежата. Това не означава, че радиослушането е второстепенно занимание, то остава важен елемент от цялостния житейски ритъм на човека. Националната аудитория продължава да се доминира от влиятелните политематични формати, които срещат активната съпротива на големите музикални вериги. Последните влизат в оспорвана конкуренция с Хоризонт и Дарик, от една страна, и помежду си – от друга. Хоризонт и Дарик привличат вниманието на няколко групи слушатели. Хоризонт по традиция, има най-висок дял при слушателите във възрастта 46–54 г., пенсионерите, заетите в държавния сектор, служещите, със средно и висше образование. Дарик се слуша най-много от хората във възрастта 35–46 г., заетите в частния и държавния сектори, имащи полувисше и средно образование. Възрастта е много силен индикатор, който определя предпочитанията на аудиторията към отделните станции и формати през целия период. Групата на най-младите традиционно харесва музикалните вериги Радио 1, Fresh, Вероника, Веселина, Витоша, Радио 1 Рок, N-Joy, Z-Rock, ФМ+ и Алфа. През десетилетието това са най-слушаните станции и музикални формати. Те създават новата радиокултура на младите, активно участват в техния начин на живот и ценностни нагласи. Попфолк, класически, алтернативен и етнорок, златни хитове, рап, ърбан, диско са основните музикални стилове,

387


които тези станции налагат. Те приобщават най-младите към останалия свят, формират музикалните им вкусове, изграждат новата радиосреда. В Топ 5 радиостанции за десетилетието (по редовна аудитория и седмично покритие) се подреждат следните програми: Хоризонт – 10 позиции, Радио 1 – 6 позиции, Дарик и Веселина – всяка по 3 позиции и N-Joy – 2 позиции. Това показва, че националната градска аудитория се доминира от влиятелните политематични национални програми. Програма Хоризонт на БНР е неизменен лидер в това десетилетие, неговият успех е безспорен и той се обуславя колкото от традицията на националното радио като най-стара електронна медия в страната, толкова и от качествата на програмата, които я правят твърде конкурентоспособна. Дефицитите при Хоризонт са слушателите в широката младежка възраст, за които програмата трябва да работи усилено в новото десетилетие. Националната градска аудитория оценява много високо музикалния формат на Радио 1, което е лидер сред музикалните станции. Изборът е в полза на златните шлагери, на класическите пиеси, на кратките новини и меката музика. Само за няколко години вкусовете на градския слушател категорично се променят в полза на шлагерната и хитовата музика. Тази промяна в музикалните предпочитания на градската аудитория се дължи и на бързото навлизане на мрежата в медийното всекидневие на потребителя, което разширява неговите културни хоризонти. Пазарът на националната градска аудитория остава асиметричен и силно конкурентен. Във всички големи български градове първите три радиостанции в рейтинга обичайно държат една трета от пазара, а първите шест станции – половината от него. В по-малките градове ситуацията е още по-тревожна – първите от шест до десет станции в отделни случаи държат до 90,0 % от пазара, което води до силното му изкривяване. Радиосредата и занапред ще се развива в условията на силната конкуренция на мрежата, която все повече ще преразпределя част от радиоаудиторията. Бъдещето на радиото онлайн е гарантирано.

14.3. Радиореклама. Пазарни стратегии През 2006 г. приключва консолидирането на радиопазара. Голяма част от радиостанциите вече са част от местни или чуждестранни компании и радиовериги. През 2007 г. започва да се усеща сериозната заплаха за традиционното ефирно радио от многобройните форми на онлайн радио, които тепърва ще изненадват слушателите. „Развитие в застой“ – така е определена радиорекламата през 2008 г. от медия директорите на рекламните агенции. Все още има проблем с прецизността в измерването на радиорейтингите по отношение на основните изследвани показатели.

388


лама.

През 2010 г. е регистриран 10.6 % спад на нетните приходи от радиорек-

Голяма част от младите хора, които слушат радио, вече предпочитат интернет и новите цифрови технологии. Сериозен проблем за радиосектора е много ниската цена на рекламата, която при съществуващия натиск от страна на онлайн рекламата едва ли може да стане по-висока. Факторът, който оказва сериозно влияние върху рекламните приходи на радиото, е уеднаквяването на радиопазара, който се доминира от музикалните радиоформати за сметка на всички останали и особено – на информационните. При такава медийна картина е много по-трудно да се намери „точката на различие“ при представянето на дадена радиостанция пред рекламодателите, ако това е просто поредната „добра“ музикална радиостанция.

389


15. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Извършеният обстоен анализ на радиосредата в изминалото десетилетие, въз основа на много богата фактология, дава възможност да се формулират някои водещи тенденции в развитието на радиосредата.

Радиосредата – демографска картина, планови райони. Изминалото десетилетие потвърждава, че България е градска, а не селска държава. През 2010 г. в страната има 255 града, по-голямата част от които са средни и малки, с население от 10 000 до 30 000 души или до 100 000 души. В страната продължава да има само 7 града с население над 100 000 души и само един град с население над 1 000 000 души. Експресните резултати на НСИ от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г. показват, че 72,9 % от населението у нас живее в градовете, а 27,1 % – в селата. Отрицателните демографски тенденции се запазват през цялото десетилетие – експресните резултати на НСИ от Преброяване 2011 г. показват, че в периода 2001–2011 г. населението в страната намалява с 581 750 души, което е трайна тенденция в последния четвърт век. Според НСИ налице е засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години. Същевременно най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 г. – от 16,8 % през 2001 г. то става 18,9 % през 2011 г. Процесът на застаряване на населението е общоевропейски проблем, но у нас той закономерно оказва влияние върху структурата и профила на националната радиоаудитория, върху начините на слушане на радио, предпочитаните станции и формати. Република България е разделена на шест основни планови района, които не са симетрични по територия и население. В трите най-големи района – Югозападен, Южен централен и Североизточен, има 131 града, повечето от които са средни и малки. В трите най-малки района – Северозападен, Северен централен и Югоизточен, има 124 града, повечето отново са средни и малки. Преобладаването на средните и малките градове във всички райони оказва влияние върху динамиката на радиодейността, върху растежа на радиопазара, определя възможностите на радиосредата да се разширява и развива. Северозападен район продължава да е най-бедният и икономически най-неразвит регион на страната. Област Видин според експресните резултати от Преброяване 2011 г. продължава да има най-малко население – само 99 016 души, като с над 20 % е намаляло населението от областите Видин, Монтана и Враца, които се намират в този регион.

390


Обособяването на Югозападна и Южна централна България, в която влизат двата най-добре развити южни района, и Северна и Югоизточна България, в която влизат трите северни и Югоизточен район, има за цел да се балансират основните икономически зони в страната. Това разделение действително уравновесява разпределението на градовете – в Югозападна и Южна централна България има 102 града, преобладаващо средни и малки. В Северна и Югоизточна България има 153 града, отново преобладаващо средни и малки. Постигането на известни баланси при разпределянето на градовете се допълва и от постигане на баланс при разпределението на радиопрограмите – в Югозападна и Южна централна България се разпространяват 109 програми, а в Северна и Югоизточна България се разпространяват 121 програми. Същевременно България се превръща в държава, в която значителна част от населението живее в столицата София. Експресните резултати на НСИ за Преброяване 2011 г., показват, че населението в София за последните 10 години се е увеличило най-много – със 118 965 души, и днес наброява 1 359 520 души. В новото десетилетие устойчива тенденция ще бъде свръхконцентрацията на градското население в най-големите български градове като София, Пловдив и Варна, които ще съсредоточават основната част от националната радиоаудитория. Това коренно променя радиоситуацията в страната и вероятно изкривяването на националния радиопазар в бъдеще ще се запази. Но и дава шанс на десетките радиостанции, които работят в големите градове за формиране на общественото мнение – предимно чрез силни политематични програми като Хоризонт и Дарик, и за изграждане на модерната музикална култура на българския слушател – предимно чрез популярни музикални вериги като Радио 1, Energy NRJ, Веселина. Радиосредата е неравномерно развита в шестте основни планови района в страната. В края на периода в Северозападен район, който е най-слабо населен и икономически най-слабо развит, се разпространяват 28 радиопрограми, докато в Югозападен район, който е най-гъсто населен и икономически найсилно развит, се разпространяват 64 програми, т.е. три пъти повече. В новото десетилетие ще е необходимо специално развитие на радиодейността в малките и по-слабо развити северни райони, особено в Северозападен район. В последните години радиосредата се разширява и стабилизира – в периода 2006–2010 г. в трите най-големи района – Югозападен, Южен централен и Североизточен, програмите от 123 стават 138, т.е. радиосредата се разширява с 15 програми. В трите най-малки района – Северозападен, Северен централен и Югоизточен, програмите от 67 стават 92, т.е. радиосредата се разширява с 25 програми.

Радиосредата – радиопрограмите, форматите, операторите В периода 2001–2006 г. радиосредата като обхват и плътност изглежда по следния начин – в страната осъществяват дейност 190 радиопрограми, от

391


които 65 програми имат общ/политематичен профил и 125 програми имат специализиран (музикален или музикално-информационен) профил. 173 програми се разпространяват от търговски оператори, а 17 – от обществени оператори. В страната има 3 национални радиопрограми – Хоризонт, Дарик и програма Христо Ботев на БНР. Тук осъществяват дейност 18 радиовериги, Инфо е най-голямата, която излъчва в 13 града, а Алфа е най-малката, тя излъчва в 3 града. Радиосредата е неравномерно развита – в трите най-големи планови района програмите са почти два пъти повече, отколкото в трите най-малки района. Северозападен район е най-неразвит по отношение на радиодейността, в него осъществяват дейност най-малко радиопрограми. Радиосредата е неравномерно развита и по индекса съотношение на политематични и специализирани формати. Последните са два пъти повече, което създава големи възможности за налагане на специализираните, предимно музикални програми и развитие на целевите аудитории. Радиосредата е подчертано комерсиализирана, търговските оператори средно са пет пъти повече от обществените. Предимно общинските програми работят като обществени оператори, което защитава местната радиокомуникация. В периода 2007–2010 г. радиосредата като обхват и плътност изглежда така: в страната има 76 доставчици на радиоуслуги с лицензии за разпространение на 285 програми. От тях 44 програми не се създават поради липса на разрешения. Дейност осъществяват 230 програми, които се разпределят неравномерно между отделните райони. Към тях се добавят и 10 програми на БНР, както и националната програма Дарик радио. Има три радиопрограми с национален обхват – Хоризонт, Дарик и програма Христо Ботев на БНР. Има 25 регионални програми и 204 местни радиопрограми. В страната осъществяват дейност 16 радиовериги, радио Фокус е най-голямата – тя излъчва в 20 града, а Про.ФМ е най-малката – излъчва в 3 града. Появяват се нови радиовериги като N-Joy, Z-Rock или Energy NRJ. Забелязва се видимо развитие на радиоверигите – отмират едни вериги – като Инфо, Експрес, и се създават нови – като N-Joy, Energy NRJ, Z-Rock. В Югозападен и Южен централен район се разпространяват 109 програми, което относително съответства на 121 програми, разпространявани в трите северни и Югоизточен район. Новото обособяване на две икономически зони в страната – Югозападна и Южна централна България и Северна и Югоизточна България, по същество балансира радиодейността в тях, донякъде преодолява съществуващите големи различия в нейното развитие – в предимно северните и в предимно южните райони, които са много по-добре развити. Северозападен район остава най-слабо развит и по отношение на медийната плътност на радиодейността – през 2010 г. тук се разпространяват само 28 програми, което очертава дефицити в развитието на радиокомуника-

392


цията. За сравнение в Югозападен и Южен централен район се разпространяват съответно 64 и 45 програми, което е два пъти повече. Радиосредата се разширява предимно в зоната на градското население. Лицензират се нови програми в големи, средни и малки градове като Габрово, Ямбол, Монтана, Ловеч, Самоков, Гоце Делчев, Велинград, Девин, Ахтопол, Малко Търново, Айтос, Ботевград, Правец. Търговските оператори средно са пет пъти повече от обществените, програмите със специализиран профил са два пъти повече от програмите с общ/политематичен профил.

Радиосредата – основни предизвикателства Радиосредата в това десетилетие се изправя пред технологични предизвикателства, обусловени от бързото навлизане на мрежата в медийното всекидневие на потребителя, нейното използване като средство за комуникация, бизнес и медийно потребление. Радиосредата се изправя и пред социологически предизвикателства, породени от силно изразената социална стратификация – различен начин на живот и икономически статус на отделните членове на обществото. Радиосредата е много зависима от растящите генерационни различия. Локалните особености стават по-видими, а националните – все по-бледи и абстрактни. Усещането за национална принадлежност се трансформира, то все повече се идентифицира с локалните култури и местните герои. Радиосредата започва да се определя от растящите различия в стила на живот, които до голяма степен определят избора на една или друга радиопрограма от слушателите, която отговаря на точно определен начин на живот. Радиосредата все повече е обвързана с растящите културни различия през десетилетието. Българското общество става твърде потребителско, консумативните нагласи често са водещи при избора на радиостанция, програма и определен формат. Следователно, неравномерното развитие на радиосредата се запазва през цялото десетилетие, запазват се различията в разпределението на програмите между големите и малките планови райони, те се преодоляват чрез обособяването на две нови икономически зони – Югозападна и Южна централна България и Северна и Югоизточна България. През цялото десетилетие се запазват и несъответствията между политематичните и специализираните формати, първите са два пъти по-малко, а също и големите различия между търговските и обществените оператори.

Радиосредата – основни дефицити През цялото десетилетие основните дефицити в развитието на радиосредата остават едни и същи. Радиодейността се отличава със свръхконцентрация в столицата София и най-големите областни градове като Пловдив, Варна, Бургас. В София осъществяват дейност 27 радиостанции, в Пловдив – 17 радиостанции, във Варна – 16 радиостанции. Това води до

393


неравномерно развитие на националната, регионалната и местната радиокомуникация. У нас има два пъти по-малко радиопрограми с общ/политематичен профил. Специализираните формати са твърде еднообразни – най-често музикални и музикално-информационни. Проведените конкурси в последните две години въвеждат три нови специализирани формати по възрастов признак – до 30 г., между 20–45 г. и над 35 г., което ги разнообразява. Дефицит в радиосредата е и пазарното свръхпозициониране на водещите радиостанции в най-големите градове. Първите три станции в рейтинга обикновено държат 1/3 от пазара, а първите 6 станции разпределят половината от него. За другите 30–35 станции остава другата половина. Това води до реално изкривяване на пазара на градската аудитория, което е много силно изразено в София, в която 1/3 от пазара се държи от първите три радиостанции в рейтинга.

Радиосредата – слушане на радио, слушаемост, радиоаудитория Слушането на радио в последните години намалява като следствие от силния натиск на интернет върху медийното потребление, което преразпределя медийната активност на потребителя за сметка на увеличаване и разнообразяване на неговите дейности онлайн. При националната градска аудитория за периода ноември 2009 г. до юни 2010 г., (средно за ден от седмицата) то намалява с 2 мин. – от 259 мин. на 257 мин. За времето декември 2008 г. – до юни 2010 г. в най-големите български градове София, Пловдив, Варна и Бургас то намалява (средно за ден от седмицата) съответно с: 32 мин., 23 мин., 31 мин. и 28 мин. Следователно радиослушането намалява, но плавно. Възрастта най-силно определя радиослушането. Тя най-често дефинира избора на дадена станция, формат, предаване или музикален стил. Без значение са годината, регионът или градът. Най-младите – 15–25 г., в това десетилетие предпочитат станции от вида на Радио 1, Веселина, N-Joy, Z-Rock. Социално активните слушатели 36–45 г. предпочитат Дарик пред редица музикални станции. Слушателите в зряла възраст 46–54 г. предпочитат най-вече Хоризонт. Полът и образованието са по-слаби индикатори при радиослушането. Мъжете слушат радио най-вече в колата, а жените – вкъщи, по-образованите предпочитат Хоризонт и Дарик, по-малко образованите – музикални станции като Веселина, ФМ+, Радио 1, N-Joy. Аудиториите на Хоризонт и Дарик са твърде широки – те включват слушатели с различно образование, пол и социален статус. Учениците имат ясно изразени нагласи към музикалните станции, пенсионерите предпочитат най-вече политематични формати като този на Хоризонт, работещите уравновесяват предпочитанията си между политематичните и музикалните станции от вида на Дарик, Хоризонт, Веселина, Радио 1.

394


Радиоприемникът през цялото десетилетие остава предпочитано средство за слушане на радио. Слушането на радио в колата или на работата се увеличава, което показва голямата динамика в начина на живот на съвременния потребител. Слушането на радио онлайн бързо нараства, като през 2010 г. достига над 20,0 %. Слушането на радио онлайн е три пъти по-голямо, отколкото слушането през кабелна телевизия и сателит. Радиото остава медия, която има голям авторитет, то все повече се схваща като предпочитана медия за музика и кратки новини, своеобразен начин на живот, средство на човека да изрази себе си. През цялото десетилетие политематичните формати остават най-влиятелни в радиосредата. Същевременно националната аудитория засилва своя интерес към някои съвременни музикални стилове – златни хитове, класически и алтернативен рок, ърбан, рап, диско, поп и етнофолк.

Радиосредата – топ 5 радиостанции на десетилетието. Аудитория и покритие В топ 5 на радиостанциите на десетилетието, по индексите аудитория и покритие, лидер е програма Хоризонт, на втора позиция е Радио 1, Дарик и Веселина си поделят третото място, а N-Joy остава на четвърто място. Това показва, че предпочитанията на аудиторията се разделят между влиятелните политематични формати и някои модерни музикални формати, които се основават на най-добрите традиции в развитието на американското форматно радио.

Радиосредата – топ 3 радиостанции на десетилетието. Аудитория и пазарен дял В топ 3 радиостанции на десетилетието, по индексите аудитория и пазарен дял, категоричен победител е Радио 1, следвано от N-Joy, Дарик и Хоризонт, Витоша, NRJ Energy и Fresh. Това показва, че радиостанциите за шлагерна и поп музика Радио 1 и N-Joy са отлично маркетирани, те имат най-много слушатели и отлични пазарни позиции. Дарик и Хоризонт, макар че остават на трето и четвърто място, имат много добро позициониране по аудитория и пазарен дял, което говори за уравновесяване на политематичните и музикалните формати – по аудитория и пазарен дял.

Радиосредата – Хоризонт на БНР: лидер на десетилетието В периода 200–2007 г. програма Хоризонт на БНР е безспорен лидер в националния радиоефир с преднина от 25,0–30,0 %. В различни периоди Дарик и Веселина заемат второ място, а в групите 36–45 г. и 46–54 г. Хоризонт и Дарик доминират много силно. Слушателите на Хоризонт най-често са на възраст 46–54 г., пенсионери, заети в частния сектор, работещи, домакини, живеещи в големи и малки селища, със средно и висше образование, мъже и жени. В периода 2008–2009 г.

395


Хоризонт остава лидер по национална градска аудитория в групата на слушателите 36–54 г. Това са активните млади хора, работещите, висшистите. Националната градска аудитория предпочита политематичните формати, те остават много влиятелни в българското общество. Но музикалните формати стават все по-популярни, те са особено предпочитани, предимно от най-младите слушатели. Периодът след 2007 г. се характеризира с бързото навлизане на мрежата в живота и медийното всекидневие на българския потребител, което видоизменя и преструктурира радиослушането. През 2010 г. 60,0 % от националната градска аудитория ползва интернет, една трета от слушателите на Хоризонт и половината от слушателите на Дарик ползват мрежата. Хоризонт е лидер на десетилетието в столицата с рейтинг от 26,3 % до 27,1 %. Дарик през цялото десетилетие е на втора позиция с рейтинг от 24,9 % до 23,8 %, с изключение на 2004 г. Веселина и ФМ+ са на трето място до 2007 г., а от 2008 г. досега Радио 1 е безспорен лидер в групата на най-младите и на трета позиция в групата 46–54 г. Хоризонт е лидер на десетилетието още и във Варна, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново. Неговата аудитория остава много стабилна. Той има най-голямата и най-влиятелна аудитория, приема се от слушателите като общонационална програма. Перспективите пред Хоризонт в новото десетилетие са разширяване на неговата аудитория чрез приобщаване към нея на най-младите слушатели, успешно маркетиране на програмата на територията на кросмедията и новите цифрови стандарти.

Радиосредата – пазар на национална и градски аудитории В периода 2007–2010 г. пазарът на националната градска аудитория е асиметрично развит и силно конкурентен. През десетилетието той се разширява и разпознава от 36 до 41 станции. Първите 3 станции по дял имат до 1/3 от пазара в най-големите градове, първите 6 станции имат до ˝ от пазара в най-големите градове. Останалите 30–35 станции държат другата половина от пазара. Свръхконцентрацията на радиопазара в някои средни и малки градове води до неговото силно изкривяване. Изкривяването на пазара е по-слабо изразено в най-големите градове и по-силно изразено в средните и по-малките градове. В София първите 3 станции имат 1/3 от пазара, а първите 6 станции – половината от него. Останалите 21 станции държат другата половина от пазара. Във Варна първите 12 станции имат 90,0 % от пазара, а останалите 8 станции имат 10,0 % от него. В Пловдив първите 3 станции имат 1/3 от пазара, първите 13–15 станции имат от 90,0 % до 94,0 % от пазара. Останалите 5–7 станции си разпределят 6,0–10,0 % от пазара.

396


В Бургас първите 10 станции държат 82,0 % от пазара, останалите 8 станции – 18,0 % от него. В Русе първите 6 станции имат 90,0 % от пазара. Във Велико Търново първите 6 станции имат две трети от пазара. В Плевен първите 3 станции имат 50,0 % от пазара. В Стара Загора първите 12 станции имат 91,0 % от пазара, останалите 5 станции – 9,0 % от него. В края на периода се забелязва тенденция към известно нормализиране на радиопазара. Пазарните дялове на водещите радиостанции в някои градове започват да се преразпределят и да намаляват, което говори за известно балансиране на пазарните им позиции. През целия период се наблюдава разнообразяване на музикалните програми чрез нови стилове – рап, рок класик, алтернативен рок, диско, етнофолк. Повишава се качеството на програмите с общ/политематичен профил. Свърхконцентрацията на програми в най-големите градове се запазва. Намалява се броят на операторите, които разпространяват програми на основание на §9а в резултат на промени в ЗРТ. Лицензират се нови радиопрограми със специализиран профил, с основен критерий – възрастта. Започват да осъществяват дейност програми, предназначени за три възрастови групи – до 30 г., от 20 до 45 г. и над 35 г. Това разширява специализираните профили на програмите и по-добре таргетира радиодейността.

Радиосредата – медийно поведение и потребление Радиото има активна роля в медийното потребление на българина, а радиоапаратът остава основно средство за общуване с отделните станции и техните програми. В това десетилетие се случва една генерална промяна в медийното потребление – сутрешните блокове на телевизиите отнемат довчерашното превъзходство на радиото в този часови пояс. Радиото донякъде успява да запази влиянието си в ранния сутрешен пояс чрез изместване на радиослушането в автомобила. В това десетилетие се разширява слушането на радио в работата и през интернет. Музиката и кратките новини се приемат от слушателите като утвърдена марка на радиото като медия. Радиото и телевизията все повече се схващат от потребителя като допълващи медийни средства – към работата в мрежата, общуването в социалните мрежи, работата с компютър. Те често се дефинират като медиен фон – на семейната вечеря, по време на работата, при карането на кола. Двете медии обикновено се определят като основни средства за семейно общуване. Медийните потребители оценяват програма Хоризонт на БНР и БНТ 1 като обществени програми с много висок авторитет, които са особено предпочитани. Хоризонт е без конкуренция в националния радиоефир, негов основен бранд е предаването „Неделя 150“. Водещи брандове на БНТ 1 са новините „По света и у нас“ и сутрешният блок „Денят започва“. Медийните потребители предпочитат програмите на Дарик радио, bTV и Нова телевизия. Риалити форматът „Big Brother“ е основен отрицателен

397


бранд на Нова телевизия, който отблъсква зрителите от програмата. БНТ 1 положително се брандира и чрез негативните брандове на предавания, излъчвани от други телевизии – „Шоуто на Азис“, „Big Brother“, които отсъстват от нейната програма. Медийните потребители вярват в бъдещето на радиото и телевизията като електронни медии. Предимно защото материалните носители отмират, но медиите остават. Радиото остава живо след края на грамофонната плоча и аудиокасетата, то ще е живо и след края на CD и флаш паметта. Телевизията остава жива след края на видеокасетата, тя ще е жива и след края на DVD и флаш паметта. В изминалото десетилетие пресата преживява най-голямата си криза. Медийните потребители констатират отлив на читатели от вестника на хартиен носител и засилване на четенето на вестници онлайн. Налице е подчертано критично отношение на потребителя към вестника, той е изгубил предишното си влияние и авторитет. Потребителите отбелязват, че редица издания се преструктурират в онлайн пространството, развиват се нови кросмедийни платформи. През този период се появяват нови сайтове за новини и развлечения, които силно конкурират традиционната преса. Сериозната преса преживява усилена трансформация, вестниците започват да „пожълтяват“, тяхната медийна територия се разширява чрез блогосферата и социалните мрежи. Интернет като нова медийна платформа започва активно да разпределя и преразпределя голяма част от свободното време на модерния потребител. Тя оказва силен натиск върху пресата, което води до отлив на читатели от вестника на хартиен носител. Мрежата разширява териториите на радиослушането и телевизионното гледане, тя създава нови възможности на потребителя за радио- и телевизионна комуникация. Тя дава нови шансове на пресата за развитие и преструктуриране, създава благоприятни условия за кросмедийно производство. Във всекидневието на потребителя започва да се налага марката на отделното предаване, и по-малко – марката на отделната програма. Той разпознава само някои традиционни медийни марки като Хоризонт и БНТ 1, които съществуват на пазара повече от половин век. Но същевременно ясно разпознава марките на някои стойностни чужди телевизионни програми като Discovery, History, National Geographic, което показва, че всеки медиен бранд задължително минава през високото качество на програмата. Отношението на медийния потребител към цифровата телевизия е раздвоено и объркано. Неговата позитивна гледна точка е, че цифровата телевизия ще има по-добро качество на образа и звука, ще предложи повече допълнителни услуги – отложено във времето гледане на предавания, контрол върху съдържанието и др. Негативната му гледна точка е свързана със съмнението дали е нужно въвеждането на цифровата телевизия, след като вече има интернет. Доколкото развитието на мрежата е толкова всеобхватно, че донякъде обезсмисля въвеждането на цифровата телевизия у нас.

398


Доста медийни потребители смятат, че цифровите приставки трябва да са безплатни, да се осигуряват от държавата, да имат разумна цена, да са по възможностите на пенсионерите и старите хора. Представите на потребителите за разумната цена на приставките се движат между 10–50 лв. и между 50–100 лв. Повечето медийни потребители подкрепят въвеждането на новата цифрова технология. Те имат ясно изразено желание за подмяна на старите телевизори, за да може цифровата телевизия да се приема с необходимото качество. Медийните потребители смятат, че е нужен преходен период между изключването на аналоговата и въвеждането на цифровата телевизия, който да е дълъг от 3 месеца до 1 година. Те са убедени, че в публичното пространство има твърде малко информация относно цифровата телевизия. Според тях е необходима сериозна информационна кампания, която да осигури приемането на цифровата телевизия от хората спокойно и без съпротива. Медийното потребление в края на десетилетието показва голяма промяна, свързана най-вече с навлизането на интернет, появата на разнообразни медии онлайн, блогове и социални мрежи. Медийната култура на българския потребител остава многовалентна, традиционно привързана към радиото и телевизията като класически медии, но заедно с това отворена към интернет и новите технологии. Телевизията, радиото и интернет остават водещи агенти в медийното потребление на българина в новото десетилетие.

Радиосредата – цифрово радио и стандарти. Перспективи В изминалото десетилетие се осъществява бум на много нови технологии. Само през 2010 г. в резултат на нови научни разработки на пазара се появяват 42 000 нови продукта, а продажбите на мобилна и медийна техника през 2009 г. надхвърлят 554 милиарда евро. Тенденция в новото десетилетие е телефон, радио, телевизия и интернет по всяко време и на всяко място. Интегриране на различни медийни функции в едно устройство. Радиоразпръскването е последният аналогов остров в информационните и комуникационните технологии. Цифровото радиоразпръскване има следните предимства: подобрена шумоустойчивост, предаване на достатъчно звук, на текст и картина, лесно търсене на станции по име, значително намаляване на изходната мощност на предавателя и консумираната от него електроенергия при запазване на зоната на покритие, освобождаване на радиочестотен спектър за други нужди. Цифровият стандарт T-DAB (Terrestrial – Digital Audio Broadcasting) съществува от 1995 г. насам, той се прилага в повече от 40 страни в света и в 20 държави в Европа. Новият цифров стандарт DAB+ ще осигури бъдещето на цифровото радиоразпръскване в трети телевизионен обхват, като ще позволи предава-

399


нето от 12 до 18 радиопрограми. Основните препятствия пред бързото му въвеждане са: практически добрите параметри на аналоговото радиоразпръскване в УКВ-ЧМ обхвата, което все още задоволява изискванията на радиослушателите по отношение на качество, многопрограмност, стационарно и мобилно приемане. Цифровите приемници засега имат високи цени и ограничена номенклатура. DAB радиоприемниците на този етап не могат да приемат DAB+ радиопрограми. Намерението аналоговото радиоразпърскване на програми да приключи към 2015 г. не се потвърждава. Прогнозите в ЕС са, че разпространението на радиопрограми по аналогов начин ще се запази до 2025 г. Цифровият стадарт DRM се разработва от 1997 г. от международен консорциум Digital Radio Mondiale. Радиопрограмите в този стандарт се предават в три основни режима: монофоничен, параметричен стереофоничен и стереофоничен. При неговото разработване се прилагат следните изисквания: за радиоразпръскване да се използват честотните обхвати за средни, дълги и къси вълни, в един канал едновременно да се предава аналогова и цифрова радиопрограма, да има възможност да се използват съществуващите аналогови средновълнови и късовълнови предаватели, да се осигури по-добро качество на звука на радопрограмите, близко до CD качеството, да има възможност за пренасяне на допълнителна информация, аналогична на RDS информацията в аналоговите УКВ-ЧМ радиопрограми. Основните предимства на DRM са свързани най-вече с възможността за използване на вече съществуващите предаватели за средни и къси вълни, значително намаляване на консумираната електроенергия от радиопредавателя при запазване на зоните на покритие, възможност за предаване на повече от една радиопрограма в един канал, а също и на стереофонични радиопрограми, високо качество на звука, възможно приемане на програмата от цялата страна, удобство при настройка на радиоприемника, допълнителна информация. БНР излъчва цифрово емисии по цифровия стандарт DRM от юни 2008 г. През 2011 г. БНР използва възможността за мултиплексиране и излъчва на една честота две радиопрограми – Хоризонт и новинарски емисии на Радио България на български, английски, френски, немски и руски езици. DRM+ е стандартизиран през 2009 г. и е предназначен за покриване на радиочестотния спектър над 30 MHz. Той осигурява икономия на честотен спектър, обезпечава достатъчно високо качество на програмата, дава възможност за съвместна работа на DRM+ предаватели и УКВ-ЧМ предаватели без взаимно смущение, което значително облекчава прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване. Този цифров стандарт може да се използва за локално и регионално радиоразпръскване чрез система от едночестотни мрежи, като позволява пренасяне до 4 радиопрограми, бази данни и видео. DRM+ може да реши прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване в обхвата 87,5–108 MHz. ADR (Astra Digital Radio) е стандарт, въведен през 1995 г., като за цифрово разпространение се използва спътникът Астра. Днес с помощта на спътник

400


се предават радиопрограми в състава на телевизионните програми. В съответствие със стандарта DVB-S (Digital Video Broadcasting-Satellite) всяка една тв програма може да пренася до пет звукови съпровода. Съвременните кодиращи устройства позволяват към всеки пакет от телевизионни програми да има и радиопрограми. IP-DAB. Всички радиопрограми могат да се слушат през интернет с достатъчно добро качество. Огромно предимство на мрежата е, че могат да се приемат радиостанции от целия свят, като при работа с компютър едновременно могат да се слушат и радиопрограми. DVB-T. Радиопрограми могат да се предават и в телевизионните мултиплекси при наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта DVB-T. Той обаче е предвиден само за стационарно, а не за мобилно приемане. HD Radio (Hybrid Digital Radio) е стандарт за предаване на данни и аудио чрез цифрови сигнали, който е одобрен от ФСС на САЩ и на него излъчват повече от 1900 станции, които покриват по-голямата част от територията на САЩ. В ЕС все още няма единна политика за етапите и сроковете за изключване на аналоговото радиоразпръскване. Засега няма потребителски интерес, който да мотивира индустрията да инвестира в производството на цифрови радиоприемници. В много страни цифровото радио се въвежда в ниските честотни обхвати под 27MHz, като се използват DRM HD радиостандарти. Там, където има видим напредък, той се дължи на обединените усилия на политици, оператори и регулаторни органи върху основата на широки информационни кампании сред населението. При съществуващия бърз напредък на цифровите технологии и отсъствието на общо европейско решение за изключването на аналоговото радио е от особена важност да бъдат защитени интересите на медийните потребители при прехода от аналогово към цифрово радио. В новото десетилетие е необходимо да се изработи цялостна европейска стратегия за въвеждане на цифровото радио, като нейните основни акценти трябва да бъдат създаването на нови атрактивни програми, мултимедийно съдържание и производството на евтини радиоприемници, достъпни за всички. Приоритети на EBU от 2010 г. са определяне на политиките за преход към цифровото радио и гарантирането за това на достатъчен радиочестотен спектър, постигане на парньорство между търговските и обществените доставчици на радиоуслуги за разработване на оригинално цифрово съдържание, подкрепа на обществени кампании за внедряване на цифровото радио, насърчаване на ефективното партньорство между доставчиците на радиоуслуги и производителите на автомобили. Политиката на Република България в областта на цифровото радио предвижда след 2015 г. изграждане на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен честотен ресурс и инвеститорски интерес. Планира се и изграждане на една национал-

401


на обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB, а използването на радиочестотния обхват 87,5–108,0 MHz да се осъществи по стандарта DRM+. В радиочестотните обхвати 150–253 KHz, 500– 1620 KHz, 1620–30 000 KHz се предвижда да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи, предназначени за средновълновия обхват, а също локални и регионални мрежи за средновълновия и късовълновия обхват. Системата DRM+ е разработена последна и тя съчетава най-доброто от предходните системи и има безспорни предимства пред тях. Тя реализира икономия на радиочестотен спектър в сравнение с УКВ-ЧМ предавателите и може да работи заедно с тях, което облекчава прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване. Има голяма вероятност стандартът DRM+ да стане лидер в цифровото радиоразпръскване. В ЕС има предвиждания, че цифровото радио ще се въведе към 2025 г., като трябва да се има предвид, че цифровата техника има неоспорими предимства и възможности, навсякъде по света тя измества аналоговата техника. Следователно рано или късно това ще се случи и в областта на радиоразпръскването.

Радиосредата – перспективи Преодоляване на неравномерното развитие на радиосредата в отделните райони на страната. Разширяване на радиосредата в най-малките и слабо развитите райони – Северозападен, Северен централен и Югоизточен район. Разширяване и подобряване на качеството на регионалната и местната радиокомуникация, на радиокомуникацията в пограничните райони и районите със смесено население. Уравновесяване на политематичните и специализираните радиоформати, най-вече музикални и музикално-информационни. Увеличаване на броя на обществените оператори. Преодоляване на свръхконцентрацията на радиопазара в най-големите и средните градове в страната. Разнообразяване на специализираните формати в зависимост от потребностите и вкусовете на слушателите. Развитие на кросмедийни форми в радиокомуникацията. Традиционно радио и радио онлайн, радио в телевизионен формат, радиоуслуги по заявка. Преход от аналогово към цифрово радио. Развитие на цифровото радио.

402


16. БИБЛИОГРАФИЯ 16.1. Обща Алтернативната телевизия. Сборник. С., 2000. Ангелова, Вяра. Социални малцинства и медии. С., 2002. Ангелова, Вяра. Световното радио. Модели на развитие. С., 2007. Ангов, Константин. Всевластна ли е телевизията?, С., 1992. Ангов, Константин. Телевизионата среда. С., 2002. Андреева, Лиляна. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. С., 2005. Андреева, Лиляна. Насаме с дистанционното. С., 2010. bTV – новата визия. Съставители: Г. Лозанов, О. Спасов. С., 2008. Българската журналистика – 160 години. Минало, настояще, перспективи. Научни студии, статии, съобщения. Съставителство и научна редакция: З. Константинова, М. Петров, М. Дееничина. С., 2006. Българският преход. Научно-практическа конференция. Велико Търново, 31 май – 1 юни, 2003. Българско медиазнание. І и ІІ том, С., 1996, 1998. Вачков, Лъчезар. Радиоформатът в САЩ. С., 2005. Вачков, Лъчезар. Радио в Европа: профили. С., 2007. Владков, Емил. Дигитално телевизионно разпръскване. С., 1999. Георгиев, Лъчезар. Книга и печатни комуникации. С., 2009. Гинев, Росен. Телевизията – модерният паноптикум. С., 2006. Градинаров, Борислав. Медийно право. С., 2010. Данов, Данаил (съставител). Информационното радио – поглед отвътре. С., 2005. Дееничина, Мария. Между фанфарите и заклинанията. С., 2008. Димитров, Веселин. История на радиото в България (краят на ХІХ в.1944), Книга първа, С., 1994. Димитров, Веселин. Дарик радио – години от живота. С., 2003. Димитров, Веселин. Радиопрограмата. С., 2007. Доганов, Димитър. Боян Дуранкев. Христо Катранджиев. Интегрирани маркетингови комуникации. С., 2003. Думите на медийния преход. Речник. Съставители: М. Пешева, М. Попова, М. Петров. С., 2010. Европейска интеграция и интеркултурна комуникация. Съставители: М. Златева, Т. Петев, О. Спасов, С., 2004. Журналисти по теория, журналисти на практика. Сборник на Медийния панаир във ФЖМК. Съставители: М. Нейкова, П. Филева, М. Попова. С., 2006–2009.

403


2005. 2007. 2008.

Иванова, Поля. Първа програма – Канал 1 на БНТ (1959–2000). С., Иванова, Поля. Втора програма – Ефир 2 на БНТ (1975–2000). С., 2006. Иванова, Поля. Христоматия по история на телевизията в България. С., Иванова, Поля. Телевизионни жанрове. Теория, методи, модели. С.,

Игнатовски, Владимир. Електронната Геновева. Комуникационната природа на зрелището. С., 2001. Калагларски, Георги. Медиите и модерният свят. Варна, 2010. Катранджиев, Христо. Медиапланиране на рекламната кампания. С., 2006. Катранджиев, Христо. Типология на телевизионните зрители. С., 2007. Кафтанджиев, Христо. Сексът и насилието в рекламата. С., 2006. Кафтанджиев, Христо. Absolute semiotics in an absolute world. С., 2008. Конов, Кирил. Цифрово радио и телевизионно разпръскване. С., 2011. Манлихерова, Мануела. Съвременното форматно радио. С., 2008. Манов, Божидар. Дигитална аудиовизия. С., 2000. Медии и преход. Съставители: Г. Лозанов, Л. Деянова, О. Спасов. С., 2000. Медии, комуникация, общество. С., 2009. Медиите и политиката. Съставители: Г. Лозанов, О. Спасов. С., 2011. Медийна регулация. С., 2003. Медийно право. Речник на основните понятия. С., 2005. Между традицията и модерността. Съставители: Л. Георгиев, Е. Георгиева, Д. Андреева, Г. Игнатов. Велико Търново, 2010. Мелтев, Михаил. Телевизионен продуцент. С., 1998. Милев, Неделчо. Драматичният екран. С., 1995. Мишев, Димитър. Телевизията в България. Факти и документи. С., 1995. Михайлов, Владимир. Медийна рецепция. С., 1998. Михайлов, Владимир. Открита ли е телевизията? Кратка история и теория на телевизионната комуникация. С., 2003. Михайлов, Владимир. Медиязнание. С., 2009. Михайлов, Стоян. Социологическа система. С., 2010. Николова, Райна. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. С., 2006. Николова, Райна. Административно правно положение на обществените електронни медии в България. С., 2009. Николова, Райна. Медийно и аудио и аудиовизуално право. С., 2010. Николова, Райна. Рекламата и медийните потребители. С., 2010. Огнянова, Нели. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. С., 2005.

404


Отчетен доклад на Българското национално радио за периода на тригодишния мандат 2004 -2007 г., www.bnr.bg Отчет за дейността на Българското национално радио за периода 1 октомври – 31 декември 2005 г., www.bnr.bg Отчет за дейността на Българското национално радио за периода 1 юни30 ноември 2007 г., www. bnr.bg Отчет за програмната, технологичната и инвестиционната дейност на Българското национално радио за периода 1 юни 2007 – 30 септември 2008 г., www.bnr.bg Отчет за програмната, технологичната и инвестиционната дейност на Българското национално радио за периода 1 юни 2007 – 31 март 2010 г., www. bnr.bg 75 години БНР. 3 от 75. Своеобразен отчет за програмната, технологичната и инвестиционната дейност на Българското национално радио за времето от 1 юни 2007 г. до 30 април 2010 г., www.bnr.bg Развитие на радио- и телевизионната дейност в Р България 2001–2002 г., Съвет за електронни медии, Съставител: М. Пешева. С., 2003. Развитие на радио- и телевизионната дейност в Р България 2001–2006. Съвет за електронни медии, Съставител: М. Пешева. С., 2007, www. cem.bg Петев, Тодор. Теории за масовата комуникация. С., 2004. Петров, Милко. Америка – социалният тропик. Социум и медии в САЩ от Пулицър до Мърдок. С., 2010. Петрова, Теодора. Телевизионната програма. С., 2002. Пешева, Маргарита. Телевизията – политическата машина. С., 1992. Пешева, Маргарита. Телевизионното махало. С., 1993. Пешева, Маргарита. Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт. Опит за история на българската телевизия. С., 1995. Пешева, Маргарита. Телевизия в преход. С., 1997. Пешева, Маргарита. Брод. Визуалната култура – 2000-1986. С., 2000. Пешева, Маргарита. Обърнатото огледало. С., 2003. Попова, Мария. Виртуалният човек. С., 2005. Попова, Снежана. Радиокомуникация. С., 1997. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ. 1989-2000. С.,2001. Попова, Снежана. Радио. Публики. Стилове. С., 2004. Проданов, Христо. Дигиталната политика. Велико Търново. 2011. Райчев, Андрей. Кънчо Стойчев. Какво се случи?, С., 2004. Райчева, Лилия. Творческият процес в телевизията: организация и управление. С., 1991. Райчева, Лилия. 50 години БНТ, 30 години „Минута е много”. С., 2008. Регионална журналистика. Съставител: Г. Калагларски. Варна, 2008. Седемдесет години Българско регионално радио. Съставител К. Ангов по идея на В. Димитров. С., 2006. Спасов, Орлин. Преходът и медиите. Политики на репрезентация. България 1989–2000. С., 2000.

405


Станев, Велин. Американското форматно радио. Аспекти на развоя и програмирането. Пловдив, 2007. Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006. Тодоров, Петко. Етюди по иновации в масмедиите. С., 2003. Тончева, Виолета. Книга за радио Варна. С., 2004. Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С., 2007. Цветкова-Казандзи, Силвия. Икономика и цифровизация на електронните медии. С., 2009. Чолаков, Радомир. Право на радио- и телевизионните организации в България. С., 2000. Филева, Петранка. Глобализация и медии.С., 2003. Фидлър, Роджър. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. С., 2005. VIVA VOX. Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров. С., 2008. Cave, M. Regulating digital television in a convergent world. Telecommunications Policy, 1997. COM 263 final.eEurope 2005: An information society for all, 2002. COM 541. Commission Communication on the Transition from Analogue to Digital Broadcasting, from Digital ‘Switchover’ to Analogue ‘Switch-Off ’, 2003. Commission of the European Communities, Principles and guidelines for the community’s audiovisual policy in the digital age (No. COM (1999) 657 final). Brussels: Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the Economic and Social Committee and the Committee of the Regions, 1999. Cooper M., Media ownership and democracy in the digital information age. Center for Internet & Society, Stanford Law School, 2004 De Bens, E., G. Mazzoleni. The Media in the Digital Communication Age: Revolution or Evolution? In: Zassoursky, Y. & Vartanova, E. (eds.), Changing Media and Communications. Concepts, Technologies and Ethics in Global and National Perspectives. Moscow: Faculty of Journalism/IKAR, 1998. Dizard, W.P. Old Media/New Media: Mass communications in the Information Age. White Plaines, N.Y.: Longman, 1994. Dyson, S., A. Thomas. Global Digital Television, London Informa Media, 4th edition, 2004. EBU, The Public Seгvice Broadcasting Remit: Today and Tomorrow, 2005. Economic Impications of New Communication Technologies on the Audiovisual Markets, Brussels: European Commission, 1998. European Commission: EU Competition Policy in the media sector – Commission decisions, Compilation, 2004. European Commission. The Digital Age: European Audiovisual Policy, Report from the High Level Group оn Audiovisual Policy chaired by Commissioner Oreja, Brussels: 26 November, 1998. European Institute for the Media: New Mar-

406


kets, New Actors and New Economics in the Television and Film Sectors, Barcelona, 2002. European Parliament: New directive on audiovisual content, 2005. Gitelman, L., G. B. Pingree. New Media 1740-1915. Cambridge: MIT Press, 2003. Grunwald, A., B. Holznagel. Introduction to digital television in Germany – Regulatory Issues, a comparative analysis. International Journal of Communications, Law and Policy, 1999 – 2000. Harries, D. ed. The New Media Book. British Film Institute, 2002. Humphreys, P. Regulating for Pluralism in the Era of Digital Convergence: the Issues of Media Concentration Control and the Future of Public-service Broadcasting, 1999. Iosifides, P. Digital convergence: Challenges for European Regulation. Javnost/ The Public, 2002. Lang, M. Entering the Digital Age. The Promise of Pluralism and the Danger of Monopoly Control in New Media and Political Communication, Bern, 1997. Liestol, G., A. Morrison, T. Rasmussen, eds. Digital Media Revisited: Theoretical and Conceptual Innovation in Digital Domains. Cambridge: MIT Press, 2003. McCallum, L. EC competition law and digital pay television. Competition policy newsletter, Vol. 1,1999. McGonagle, T. Does the Existing Regulatory Framework for Television Apply to the New Media?. IRIS Vol. 6,2001. Negroponte, N. Being Digital. First Vintage Books, London, 1996. Papathanassopoulos, S. European television in the digital age: issues, dynamics and realities. Cambridge: Polity Press, London, 2002. Raycheva, L. Tracing the Policy Challenges of the Digital Dividend. A chapter in: Hajo Greif, Larissa Hjorth, Amparo Lasén, Claire Lobet-Maris (eds.) “Cultures of Participation. Media Practices, Politics and Literacy” (2011). Peter Lang, Frankfurtam-Main, Germany, pp. 229-244. Tomsen, M., R. Faith. Reaching the Interactive Customer: Devices and Services for a Digital World. Cambridge University Press, London, 2002. Van Cuilenburg, J. On Competition, Access and Diversity in Media, Old and New: Some Remarks for Communications. New Media & Society, 1999.

16.2. Цифрово радио Галкин, В. Цифровая мобильная радиосвязь. Горячая линия – Телеком. Москва. 2007. Мюлер-Рьомер, Ф. Цифрови разпределителни системи за следващото хилядолетие – системно сравнение на DAB и DVB-T. Бюлетин за научно-техническа информация. Серия „Радио и телевизионно разпръскване“, 1998, № 4, 1999, № 1.

407


Кривошеев, М. И., И. Н. Красносельский. Тракт передачи радисигналов в системах цифрового наземного ТВ вещания. – Электросвязь, 1998, № 6. DVB-T Proekt Berlin-Brandenburg Jungk, Karsten. DVB-X2 erfordert neue Funktionen. Radio Fernsehen Elektronik, № 5, 2008. Kuehn, Manfred. Der digitale terrestrische Rundfunk. Huethig Verlag, 2008. Limann, Ottо; Pelka, Horst. Funktechnik ohne Balast. Franzis Verlag, Munchen. Kuerber, Karl-Heinz. Schnittstellen. Radio Fernsehen Elektronik, № 5, 2008. Maeusl, Rudolf. Fernsehtechnik. Huethig Verlag. 2006. Mueler-Roemer, F. Die Umstellung des analogen terrestrischen Fernsehsystems auf еin digitales Uebertragungssystem. FKT, 1997, № 8, 9. Radio Fernsehen Computer. Lungen Verlag. Koeln. 1991. Siegismund, Horst. DVD, MD und CD in der Praxis. Verlag Technik, Berlin. Reimers, Ulrich. DVB-Digitale Fernsehtechnik. Springer. 2008. Fischer, Walter. Digitale Fernsehtechnik in Theorie und Praxis. Springer. 2008. Freyer, Ulrich. DVB-X2 – Die zweite Generation des DVB-Standards. Radio Fernsehen Elektronik, № 10, 11, 2008. ETSI EN 300 401 V1.4.1 (2006-06). Системи за радиоразпръскване. Цифрово звуково радиоразпръскване (DAB) към подвижни, носими и неподвижни приемници. ETSI EN 300 797 Distrobution interfaces; Service Transport Interface. ETSI EN 301 234. Multimedia Object Transfer Protokol. ETSI TS 101 756. DAB; Registered Tables. ETSI TS 101-758. Цифрово звуково радиоразпръскване (DAB); Напрегнатост на сигналите и параметри на приемниците. ETSI TS 102 367. DAB; Conditional acces. ETSI TS 102 368. DAB; DAB-TMC (Traffic Message Channel). ETSI TS 102 563. DAB; Transport and Advanced Audo Coding (AAC) audio. ETSI TS 102 427. DAB; Data Broadcasting – MPEG-2 TS streaming. ETSI TS 102 428. DAB; DMB video service; User Application Specification. ETSI TS 201 980. DRM System Specification. ISO/IEC 62272-1. Digital Radio Mondiale (DRM) – Part 1: System specification. ISO/IEC 62272-2. Digital radio mondiale (DRM) – Part 2: Digital radio in the bands below 30 MHz – Methods of measurement for DRM transmitters. ISO/IEC 14496-3 Information technology – Coding of audio-visual objects – Part 3: Audio ITU-T Recommendation H.264. Telecommunication standardization sector of ITU (03/2005) Serias H: Audiovisual and Multimedia Systems. Infrastructure of audiovisual services – Coding of moving video.

408


Recommendation ITU-R BT.1737. Use of the ITU-T Recommendation H.264 (MPEG-4/AVC) video source – coding method to transport high definition TV programme material. Recommendation ITU-R BS.1514-1. System for digital sound broadcastong in the broadcasting bands below 30 MHz.

409


Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров, Кирил Конов, Емилия Станева, Весислава Антонова Радиосредата 2001–2010 Програми. Аудитория. Реклама. Цифровизация l Съставители и научни редактори

Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров, Редактор Гриша Атанасов l Формат 70x100/16 Печатни коли 25,75

l ISBN 978-954-400-507-8 Faber – В. Търново (062) 600 650 www.faber-bg.com




Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.