Здравейте, Приятели! В Съветския съюз всички градове се делиха на 3 категории на осигуряване. Най-доброто и найвкусното доставяха в столиците на републиките, а също така в градовете с особено значение, в които често се криеха военни обекти или залежи на полезни изкопаеми. После се покриваха нуждите на големите населени пунктове, а до останалите не стигаше почти нищо, по-точно - нищо. Именно в такъв град се случи да прекарам цялото си детство и голяма част от своя живот. Томск е един от най-старите градове в Сибир, винаги се е славел със своите университети, но студентите и преподавателите не се интересуваха особено от партийното ръководство на страната - танковете и ракетите бяха къде-къде поважни. Баща ми понякога пътуваше до Москва по работа, а ако командировката се падаше през декември - ние очаквахме неговото завръщане с особен трепет. Ароматът на мандарини и на пушени колбаси, който се носеше от неговата чанта, беше вълшебен и наистина новогодишен! След това цялото семейство правехме пелмени, режехме продукти за салата «Оливие», за която разбивахме домашна майонеза (готова може и да е съществувала някъде, но само че не и в нашите магазини). Това беше весело. И въпреки оскъдността на нашия съветски живот, винаги си спомням тези моменти с топлина и усмивка. Сега има всичко, но въпреки това ние се стремим да се поглезим по време на декемврийските празници, да купим нещо вкусно и необичайно: рибка, богатата руска салата, хайвер, колбаси, хубаво шампанско с истински черен шоколад… През декември това е, някак си, по-вкусно, отколкото обикновено Най-вероятно това е правилно – поне веднъж в годината да седнем на голямата семейна вкусна трапеза, да си спомним детството (и не е важно дали то е било бедно или не особено), да се смеем и да се радваме на това, което имаме! Честита нова година на всички! Честит най-хубав месец от годината!
Виктор Бакуревич, изпълнителен директор на веригата Руски магазини «Берьозка»
2
декември
№31
Привет Друзья! В Советском союзе все города делились на 3 категории обеспечения. Самое лучшее и вкусное доставалось столицам республик, а также городам особого назначения, в которых чаще таились военные объекты или залежи полезных ископаемых. Далее покрывались нужды крупных населенных пунктов, до остальных не доходило почти ничего, точнее совсем ничего. Именно в таком городе мне и довелось провести все детство и большую часть своей жизни. Томск один из самых старых городов Сибири, всегда славился своими университетами, но студенты и преподаватели не особо интересовали партийное руководство страны - танки и ракеты были куда важней. Отец иногда ездил в командировки в Москву, если командировка выпадала на декабрь - его возвращения мы ждали с особенным трепетом. Запах мандаринов и копченой колбасы, исходивший из его сумки, был волшебным и по-настоящему новогодним! Потом мы всей семьей делали пельмени, резали салат оливье, для которого взбивали домашний майонез (готовый, может, где-то и существовал, но только не в наших магазинах). Это было весело, и, несмотря на скудность нашей советской жизни, всегда вспоминаю эти моменты с теплотой и улыбкой. Сейчас есть все, но мы все равно стремимся побаловать себя в декабрьские праздники, купить что-нибудь вкусненькое и необычное: рыбку, богатый русский салат, икру, колбаску, хорошее шампанское с настоящим горьким шоколадом… В декабре это почему-то вкуснее, чем обычно Наверное, это правильно - хотя бы раз в год сидеть за большим семейным вкусным столом, вспоминать детство (и не важно, было оно бедным или не очень), смеяться и радоваться тому, что ты имеешь! С новым годом всех! С самым лучшим месяцем в году!!
Бакуревич Виктор, исполнительный директор сети Русские магазины «Берёзка»
3
Вървите си към вкъщи от работа, наоколо - празнични гирлянди, коледни базари…музика и такова едно състояние - «обичам всички и всичко»: и работата, и живота, и всички хората въобще, и тези гирлянди… Ох! Ще се прибера и ще отпразнувам своята любов! Именно за това, за да не се прекъсва щастието, непременно си пригответе в хладилника едно шише с водка и мезе, за да можете, когато отворите хладилника, от него да ухае на нещо такова, нали знаете….примамващо… И само слагате чиниите на масата – и тя вече е подредена: блести кехлибарената сьомгичка слабо-слабо солена и толкова нежна, чак дъха ти спира, а до нея – палтусът – прочувствен и сочен… И така, вие седнахте. Без да бързате придърпвате към себе си шишето с водка. Наливате във високата чашка. А най-подходящото мезе – сельодката с лук – вече ви намига. Забождате я на вилицата – и! Ето я и нея! Всепоглъщащата любов! За какви «пеперуди в стомаха» говорят?! Фойерверки в съзнанието – това се случва, когато рибата е пушена, осолена – и всичко е направено по староруска традиция! Да! За такива моменти на истинско щастие може много да се пожертва. Р Е Ц Е П ТА
А, ако вземете тънко млечнобяло прозрачно парче сочен мазен палтус… и….не! Не е нужен хляб! Капнете върху тази красота каааапчица течен мед – всички ще бъдат доволни: вашето лице ще се озари от блажена усмивка, а вътре в тялото ви ще зазвучи Моцарт. А основният притежател на Омега – 3 – пушената скумрия, нарязана на кубчета, в съчетание с нарязани по същия начин сварени яйца (3 бр. за 1 риба), ябълка (2 бр.), прясна краставица (1 бр.), консервиран грах и подправени с майонеза «Провансаль» - това е угощение, което вашите гости още не са опитвали никъде.
4
декември
№31
5
Като че ли за водката вече знаем всичко, включително и това, че по решение на Международния арбитражен съд от 1982 година, марката «водка» е призната за изключително руска. И че особените правила за употребата на водката с векове са се изграждали в Русия и сега е известно на всички: водката е прието да се пие само охладена, само от замразени чашки, само на една глътка и - водката не понася никакъв лед или други смесици. Ние вече знаем и за това, че до средата на XV в. водката в Русия се е смятала за лекарство, оттам е тръгнало и да се пие «За здраве!». Със сигурност знаем, че водката може да бъде само 40-градусова. А какво ли не знаем? Не сме знаели, че от 9 до 15 декември на всички водки в «Берьозка» има безусловно намаление! Пълнете хладилниците! Празниците чукат на вратата!
Р Е Ц Е П ТА
Истинско щастие носи първата и особено втората чашка водка. Тук е важен интервалът. Той варира между 1.5 до 4 минути. След първата – тишина. Вслушайте се в себе си. Чувате ли как се отварят тайните врати, как пробягва токът по студените жици? Сега погледнете в очите на приятелите си. Виждате ли – с тях се случва същото. Между втората и третата чашка настъпва състоянието на хармония и ако хората се бяха научили да го запазват, то въпросът с вечното щастие щеше да бъде решен. Уви, след втората винаги следва трета – и това е хубаво, но вече не е божествено. А между всяка – парченце солена сланина върху черен хляб или маринована гъбка, която задължително трябва да се потопи в сметана…
6
декември
№31
7
Празничната трапеза - какво ли само не е имало на нея в нашето руско детство! В магазините се продаваха малко неща - и затова трапезата по празници се отрупваше с маминото и бабиното кулинарно творчество. И дори е невъзможно даже да си представя, че на масата няма да има салата «Оливие» и «Сельодка под шуба», палачинки, пълнени с месо; кисело зеленце с лучец, полято с ароматно слънчогледово олио... А, с годините пък, как заобичахме корейските салати: «Морковча» и «Ким Чи»! А да не говорим за кралската двойка - «Холодец» и супник с ухаещи пелмени - който се появяваше на празничната трапеза винаги в най-подходящия момент, когато възрастните, давайки си наздраве «Честит празник»....«Еее-х!» - не просто с удоволствие, а със сибирска наслада замезваха с холодец, подправен с горчица с прякора «извади око» или с горещи пелмени. Хайде на масата! При нас всичко е по мамини рецепти!
Р Е Ц Е П ТА
Вие сте купили кисело зеле от «Руска кухня». В него вече има клюква, зелен лук и може да ви се стори, че всичко вече е готово. Да, наистина – това е готово мезе. Но ако добавите вътре нарязани на полумесеци кръгчета червен лук, полеете всичко това с ароматно нерафинирано слънчогледово олио – вие ще получите най-традиционната модификация на руско мезе от кисело зеле, а заедно с това и прилична доза витамин C – едва с 200 гр кисело зеле, приготвено по традиционна руска технология, се покрива половината дневна нужна доза от витамин C.
8
декември
№31
9
Хайверът – това е смисълът на битието, нашето всичко. Проверете! Ако това не беше така, цялото човечество нямаше да се наслаждава в своите най-радостни и успешни дни ту на червения, ту на черния хайвер. Нямаше да измисля как да постигне чудото: да направи така, че хайверът на масата да не свършва. Какво виждам! Зърнест хайвер от сибирска есетра и този кехлибарено-червен от северна кета и горбуша! Може ли една лъжичка? А, не – не чаена! Зърнестият хайвер е хубав именно тогава, когато се яде със супена лъжица. Ах, че хубаво! Ще поискам още една чаша Пенливо! Ние, господа, сме руснаци. Широки души! А колко пък е хубаво: хайверът се притиска към небцето – и вече, изпадайки в сладостно умопомрачение – глътка Пенливо! Опитайте точно по този начин! И можете да ми устроите изгаряне на клада, ако сте изпитвали по-хубаво усещане… Но! При избора на хайвер трябва да се знае! Хайверът от кета се счита за еталон сред видовете червен хайвер, защото той е по-мазен. Всяко зрънце има твърда гладка обвивка, благодарения на която дори при голямо количество се съхранява нейната форма. Неговите зрънца са по-големи, отколкото тези на хайвера на горбушата. Хайверът от кета е със светлооранжев оттенък, с кехлибарен блясък и червени пръски вътре. Освен това, хайверът от кета има неповторимо мек вкус, без характерната за сьомговите риби горчивина. Зрънцата на горбушата имат среден размер – от три до пет милиметра за диаметър. Хайверът на горбушата лесно се разпознава по яркооранжевия цвят и леко горчив вкус.
10
декември
№31
11
Ето ги и тях - дългите декемврийски вечери. Точното време, в което, връщайки се вкъщи, да се мушнете в любимото кресло. Като в детството, с краката отгоре. Не, не! Без да включвате лампата! Ще запалите свещи. Нека да бъдете само огънят и вие. И светлината на уличните лампи, която едва прониква през щорите на прозорците. И бутилката червено вино да е наблизо - само ръката да се протегне до пода! Киндзмараули, Хванчкара, Саперави – само от самите названия става топло, замислено и щастливо, както на свободните върхове на грузинските планини. Или нека там, до креслото, стоят Цинандали, Сатрапезо, Мцване – бели вина, в чиито бутилки е запечатан лъч от яркото грузинско Слънце. И въобще не е важно какво се случва навън. Вие сте вкъщи. Можете дълго да седите в своето топло кресло, да наблюдавате пламъка на свещите, да въртите чашата с вино в ръце. Да мислите. За това, че скоро е Рождество. И че Новата година наближава. И че веднага след зимата задължително ще дойде пролетта. А веднага след нея - лятото. Р Е Ц Е П ТА
Но! Като начало трябва да се отпразнува Новата година. От края на XVIII в. Шампанското станало типична напитка на руските аристократи и оттогава нито една забава не е минавала без Пенливото вино. А когато настъпили новите времената, без Пенливо вино вече не е преминавал нито един новогодишен празник. Как е прието? Охлаждате Пенливото. Сваляте сребристото фолио. Държите бутилката под ъгъл от 45˚. Отвивате металния обков. И след това бавно отвъртявате тапата с ръка, издърпвайки я от гърлото. Готово! Пенливото си отдъхна с шум и се отвори! Подлагайте бързо чашите, докато то, разиграло се, не се е разплискало наоколо. Желаем щастие през Новата година! Късмет! Здраве!
12
декември
№31
13
ДА ЗАГОВЕЕМ ЗАЕДНО - С немско качество - по руски!
Най-истинската сельодка
Време е всички ние да заговяваме! Рождество е отличен повод за това! Хайде с апетит – с истинския наш гастрономически апетит – да вечеряме. И след това… да вечеряме. Защото това е най-зимното чувство – когато имаш желание с апетит да похапнеш, гледайки през прозореца, зад който мъждука коледната украса, на корнизите на къщите са настръхнали мръзнещите гълъби, от небето всеки момент ще избухне сняг – а не теб ти е топло, вкусно, сито и сладостно – радостно – ето това чувство трябва да се уважава и поощрява. Слагаш пред себе си хубаво парче месо «по казахски», слагаш гарафа с водка и чашка. Върху чинията отсреща проблясват пера зелен лук. А месото «по казахски» е безсрамно апетитно – съблазнява по всички възможно начини: и с месния дух, и със своя вид: месото е на влакна – истинско, готово за употреба… Отрязваш по-дебеличко парче, взимаш го с ръка (вилицата всичко ще развали – в такъв акт на любов посредници не са нужни), а в другата ръка – с хладни искри намига чашката. Вливаш водката в себе си на една глътка, затваряш очи, «Ох!» - поклащаш глава – и веднага отхапваш от месото. И настъпва временно затъмнение: отвътре се надига топлина, душата отдъхва, усмихва се, а месото «по казахски» се намира пред теб – то е много и това дава такова спокойствие, такова блажено чувство, че се облягаш назад в креслото и гледаш през зимния прозорец вече абсолютно щастливо: топло е, вкусно е и витае месен дух…
14
На сельодката се полагат варени картофчета със сметана или с щедро парче краве масло, ръжен хляб, ароматно слънчогледово олио, кромид лук… Да се почисти сельодката е лесна и бърза работа: измивате под течаща вода, отрязвате главата, разрязвате коремчето. А сега махнете долните перки. Извадете вътрешностите. Ако вътре сте намерили хайвер – сложете го в отделна чинийка – ще послужи за сандвичи: черен хляб намазваме с краве масло, а отгоре – осоления хайвер. Можете да намерите и «дробчета». И те си имат фенове – и тях – също на сандвичи. Внимателно махнете тънката ципа отвътре и отново измийте сельодката. И! Сега! Разрязваме напречно. Слагаме в чиния, посипваме със сочен червен лук и поливаме с ароматно нерафинирано слънчогледово олио. С никакво друго! Само нерафинирано, само ароматно и само слънчогледово! А знаете ли какво още може?! Може да се вземе сельодка, да се почисти така, както е описано по-горе, а след това – в месомелачката! После – в тази кайма – същото това ароматно слънчогледово олио, лук ситно-ситно нарязан, индийско орехче – половин кафена лъжичка – това ще бъде такава разядка за намазване върху черния хляб, че през този ден вие няма да станете от масата. Благодарение на «Санта Бремор», които не ни оставят да потънем в безсельодкова мЪка – дълбок поклон!
декември
№31
15
Кинто – серия великолепни руски сосове, които се произвеждат в гр. Егоревск, РФ. Сред тези продукти има и «бегълци» от традиционната кухня. Запознайте се по-отблизо: • ГРУЗИНСКИ СОС ЗА ШИШОВЕ 305 г – приготвен по класическа грузинска рецепта от доматено пюре с добавени подправки. Подхожда идеално към варено или пържено месо, ястия, приготвени на дървени въглища или на скара. • АДЖИКА АБХАЗСКА 190 г – прави се от пюре на лют зелен пипер, зелени стръкове кориандър, чесън, уцхо-сунели, смлени семена на кориандър, сушени магданоз и копър. Отваряйки бурканчето със соса, вие веднага ще усетите наситения аромат на свежи подправки. Благодарение на пикантните подправки и неповторимия аромат, аджика «Кинто» идеално се съчетава с месни и рибни ястия. • СОС ТКЕМАЛИ КЛАСИК 300 г – нелют грузински сос, приго-
16
твен без консерванти от плодовете на зрели диви червени сливи «ткемали», с добавени пресни зелени подправки, чесън и пикантни ароматни подправки. Подхожда идеално за ястия от червено или птиче месо, а също така и за паста. • ГОРЧИЦА СТАРОРУСКА 170 мл – умерено люта горчица – руски национален сос, който се използва в комбинация с любими местни ястия, колбаси, кренвирши, сарфалади и дори просто за мазане върху черен хляб. • СОС НАРШАРАБ 380 г – сокът от нар се произвежда само от култивирани и диворастящи дървета, виреещи в Азербайджан. Не съдържа ГМО, оцветители, сгъстители и консерванти. Сосът притежава изискан, тръпчив, прия-
тен и пикантен вкус. Сокът от нар великолепно се съчетава с месни и рибни ястия и е способен да покори сърцето на всеки гастроном. • СОС ШРИРАЧА 190 мл – притежава абсолютно натурален състав. 90 % от основата е пюре от пресен пипер халапеньо и чили. Яркият вкус и аромат са постигнати с помощта на подбрани съставки. Сосът с универсален вкус подхожда за различни ястия, притежава пикантен балансиран вкус със сладки нотки. • АДЖИКА ЧЕРВЕНА 195 г приготвя се от пюре от червен лют пипер, кахетински чесън, с добавени смлени семена от кориандър, имеретински шафран и уцхо-сунели. Идеално се съчетава с месни и рибни ястия.
декември
Твърд кашкавал ДЖЮГАС – това е название на деликатесен кашкавал, който се отличава с особени вкусови качества. Твърдият кашкавал зрее в продължение на 12, 18, 24, 36 и 48 месеца. Благодарение на уникалната патентована технология и пропорциите на използваните закваски в процеса на продължителното зреене, този кашкавал не губи качества и придобива присъщите само за него изключителни свойства. Отличният вкус и изключително високото качество, в съчетание с оригиналните идеи за опаковки, представляват основата на изключителността на кашкавала ДЖЮГАС. Кашкавал DŽIUGAS® - се произвежда от висококачествено мляко от крави, които пасат на летни пасища – оттук в кашкавала се усеща едва доловимият вкус и аромат на утринна свежест. СЪСТАВ НА ТВЪРДИЯ КАШКАВАЛ DŽIUGAS Натурален сто процента. В състава на кашкавала DŽIUGAS основни роли изпълняват 4 компонента: 1. млякото, 2. солта, 3. закваската, 4. ферментите от неживотински произход. В неговия състав няма консерванти и оцветители! Твърд кашкавал DŽIUGAS® Mild, период на зреене – 12 месеца. Ако внезапно ви изненадат гости,
№31
отидете до хладилника – извадете няколко бутилки младо Мерло и кашкавал DŽIUGAS. Настанете гостите на масата, разлейте виното по чашите. И докато те пият първата си чаша – на дебели парчета нарежете кашкавала. Бъдете сигурни, че никой няма да поиска друго мезе! Яркият и силен, леко сладникав вкус с нотки на ядки ще се хареса на всички! Вие няма и да забележите как кашкавалът изчезва от масата, оставяйки след себе си само лек аромат. Така че ще се наложи да прибягате до магазина. За DŽIUGAS.
17
18
декември
Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител 12 По въпроси за разпространението и сътрудничество със списанието - главен редактор: Ольга Бакуревич, тел.: +359 87 887 7643, е-майл: drevlyane@yandex.ru Печат: България, Дедракс АД Переводы Ирены Бяновой „Курсы Болгарского языка“, тел.: 0897 936 476 Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.