Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 10’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

„Интермед 1“ – най-големият С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води.

Димитър Стефанов

Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина. Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суровини. Това дава предимството, както и възможността да се произвеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество. Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране. В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сертифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производствения си цикъл и да контролира качеството на продукта. Целта на компанията е да влезе в дългосрочни отношения и да развие работеща дистрибуторска мрежа за нашите основни продуктови категории: съставки за хранителновкусовата и козметичната индустрия, етерични масла, води, конкрети, абсолюта, растителни екстракти – сухи и течни, хранителни добавки, медицинска фито козметика. Розовото масло, добивано от цветовете прославя България по целия свят. Сложната му структура от 275 микро елемента определя ненадминатите му качества. Същевременно то е и една от най-търсените стоки, тъй като е основна суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. Ако някой си купува най-новия 100% органичен парфюм на американска или немска фирма за натурална козметика, то със сигурност ползва български органични розови продукти и плаща скъпо за тях.

производител на биорозово масло Но не всичко при производството в България на органични розови продукти е розово. Ето и мнението на г-н Димитър Стефанов. – Фирмата е водеща в България, в производството на фито екстракти, етерични масла, води, както и на диетични хранителни добавки. Как оценявате българския пазар на биологични и екопродукти? – Пазарът на биопродукти в България бихме могли да оценим като развиващ се. Потребителите все още не са добре запознати с предимствата на био продуктите и сертификатите, които трябва да притежават. – Кои са основните трудности, които срещате в своята работа и какво според Вас трябва да се промени? – Като производител и търговец проблемите, които срещаме са трудното усвояване на субсидиите за био земеделие, забавянето на изплащането им, връзката между търговци и производители също е в процес на разработване и координация. Слабо разработения пазар на биопродукти е проблем, както за производителите, така и за търговците, което би могло да се преодолее с по-мащабни информационни мероприятия, които да запознаят потребителите с прeдимствата на био продуктите, да се разясни процеса на производство, както и че, по-високата цена на тези продукти е оправдана, а качеството им е гарантирано от сертификати. – Бихте ли описали с няколко думи предимствата на продуктите, които предлагате. – Продуктите ни са 100% натурални, органично сертифицирани от Балкан Биосерт и IMO Swiss. Фирмата ни е сертифицирана и съгласно изискванията на стандарта ISO 9001:2008 от Moody International, което от своя страна гарантира контрола на цялото производство и високото качество на крайния продукт. – Редно ли е, според Вас, най-ценните извлеци от качествена българска роза и лавандула до 95% да са само за износ? – Това го определя пазарът, засега е така, но вече има интерес и от български козметични компании, като "Рефан" например, което ме радва. Текст и снимки Красимир Петков

Новини от МЗХ

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» МЗХ

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë Българска Агенция ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡по Безопасност на Храните Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »ÁÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „.проект ÿÛÏÂÌ Европейският съюз подготвя —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ за ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇнадзор на загубата на пчелни семейства ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ ¡⁄À√¿–— Œ“Œ ПОЗИЦИЯ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ Българска агенция"Õ‡по безÛ˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 За земеделските кoоперации и тяхната опасност на храните (БАБХ) «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» ƒËÏËÚÓ‚да·Âучаства ÔÂ‰- в социална функция 4 «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì е поканена ≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰ËЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ проект за надзор на загубата ÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„ÓЕкологосъобразно отглеждане на пшеница 6 на пчелни‚ семейства. ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . Инокулация „mycosym tri –ton” и rhizobium ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ с—‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ В Центъра за оценка на ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË при бобови треви ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 9 риска (ЦОР) към БАБХ се Сортотипове«¿Ÿ»“¿ и произходи Едролистни тютюни 11Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ проведе среща, на която се 100 години почвенаÔË наука в България 13—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË дискутира широко разпросMarathon Magnum. Ò˙ÒЕКОЛОГИЯ ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ траненият проблем за „Синдром на празния кошер“ (Ô¯ÂÌËˆ‡, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 15 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó ВетроваÚËÚËÍ‡ÎÂ, ерозия на почвата и загубата на пчелните семейства. «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë Натовареност на земеделските земи œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 18ÒËÒÚÂÏË На срещата присъстваха с азот и фосфор Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË √ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË експерти на БАБХ, ЦОР, ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓБиблиотека Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ кактоÏ‡Ì‰Ë" и представители на ·ËÎÌË ‚ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡Градински чай 21–28 ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 ˆËËНационалните Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË браншови Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ЗЕЛЕНЧУЦИ за пчеларство. —организации ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38 Ефективност на биоторове при средноранни домати 29 Експертите дискутираха ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ Минерално торене при моркови 31 многофакторните причини за появата на „Синдром Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 ОВОЩАРСТВО на празния кошер“ и заявиха готовността на ЦОР Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î". Ã¿ÿ»Õ» Къпинови сортове без бодли БАБХ за"“ÓÓ‚Â справянеË сÔÂÔ‡‡ÚË проблема. БАБХ ще вземе ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 34 ¬и ‡Á‰ÂÎ Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ ИКОНОМИЧЕСКИ In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ИЗМЕРЕНИЯ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" активно участие в изготвянето и одобрението ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ-на Българските земеделски стопанства ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ проекта на ЕвропейскияÁ‡съюз за надзор на загубата ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ европейски пазар ÚÂÎÂ ‡Íна‰‡общия ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ 45 36ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ на пчелни Ì‡ семейства. Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ХРАНИ Земеделие плюс Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ текстурата Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ Характеризиране на хранителни продукти 38‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 МАШИНИ ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ ÷¬≈“¿–—“¬Œ Пет сребърни приза за New Holland на Агритехника 2011 41 ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜ЖИВОТНОВЪДСТВО ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ свиня 51и ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌЗа фермерите отглеждащи източнобалканска Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ европомощите 42 "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" ÃÂÌÚ‡ 21-32 44 Изложение по животновъдство в Сливен Етъра – едно от чудесата на България

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: √Î‡‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. новини ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM:3,0884 МЗХ,Â‰‡ÍÚÓ: ПРСР, фирмени 8, 33,612 35, 635 40, 43

–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; ¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.ÃË¯Â‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙ÌÂ‚‡, ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. сп. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Позиция

За земеделските кoоперации и тяхната социална функция Поводът да се спрем на въпроса за социалната функция на земеделските кооперации и влиянието им за запазване и развитие на българските села е осъществената инициатива “На кафе с проблемите на земеделските кооперации” в Института по фуражните култури – Плевен. След старта през миналата година на инициативата „На кафе с проблемите на фермера“, на която фермерите споделяха опит и поставиха въпроси за решаване, потърсиха помощта на аграрната наука, посетиха водещи в технологично отношение кравеферми, през м. юни тази година бе осъществена аналогична инициатива. Този път обект на дискусия бяха проблемите на земеделските кооперации. “На кафе с проблемите на земеделските кооперации” се проведе съвместно с Областния съюз на земеделските кооперации в Плевен. С част от земеделските кооперации в областта института поддържа постоянни контакти, осъществявайки на практика връзката между аграрната наука и бизнеса. В някои от земеделските кооперации се извършва семепроизводство, на договорна основа на сортове фуражни култури, създадени в Института. По този повод познаваме по-отблизо тяхната дейност, какво и как произвеждат, какви са икономическите им резултати, какви са техните проблеми и т.н. Проблемите на отделните земеделски производители, фермери, на земеделските кооперации са проблеми на българското селско стопанство и ние не можем да останем безучастни към тях. Нашата амбиция е да ги проучваме и търсим пътища за тяхното решаване в часта, която се отнася и е по възможностите на аграрната наука. В хода на срещата, която се проведе в ИФК, освен председатели на над 15 земеделски кооперации присъстваха и представители на земеделските институти от Плевенска област – Институт по лозарство и винарство, Плевен и Института по царевицата, Кнежа. За тяхното присъствие настояха дългогодишните председатели на земеделските кооперации, които поддържат тесни контакти със земеделските институти и ползват техните научни продукти – сортове, хибриди, тихнологии, съвети. Знае се, че в този си вид кооперациите са създадени в периода 1992-1994 г., т.е. след “погрома” на ликвидационните съвети. В началото те бяха над 3000, а сега са останали по-малко от половината. Причините за закривнето на голяма част от тях са, че не всички ръководства бяха компетентни да се занимават със селскостопанско производство и да

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

управляват при новите условия на пазарна икономика. Част от кооперациите задлъжняха към кредитори, доставчици и данъчни институции. При стартиране на евросубсидиите, поради данъчни задължения някои земеделски кооперации бяха лишени от субсидии и на практика не им се даде компромисна икономическа възможност за съществуване. Днес земеделските кооперации, които устояха на условията на прехода в нашата страна работят при нови, непознати в миналото условия. Те са изправени пред редица предизвикателства породени от силната конкуренция от една страна на добре развитото земеделие в страните от ЕС и от друга на силната конкуренция на арендното земеделие у нас, специализирано в отглеждането на 2–3 полски култури. В хода на проведената среща бяха представени в детайли две земеделски кооперации, едната от с. Коиловци и другата от с. Бацова махала, област Плевен и бяха дискутирани различни въпроси и проблеми, стоящи пред ръководствата им. Акцентът на дискусията падна не толкова върху конкурентоспособността и икономическите показатели на кооперациите, а върху социалния ефект, като част от тяхната дейност. Наистина селата със земеделски кооперации изглеждат по един начин, а селата в които няма такива имат съвсем друг облик. Така например в Земеделската кооперация “Единство 94” в с. Бацова махала членуват 310 членкооператори и се стопанисва 13500 дка обработваема земя, на която се отглежда пшеница, слънчоглед, рапица, ечемик и царевица за зърно. През активния сезон са заети 80 души. Кооперацията има и кравеферма със 75 дойни крави от породата Черношарено говедо, а част от площите са заделени за производство на фуражи – люцерна, царевица за силаж и др.. На членкооператорите, по желание се раздава лично ползване с отглежданите в кооперацията полски култури. Към кооперацията има кухня и два стола за хранене, единият в центъра на селото, където е кухнята, а другият е в стопанския двор с фермата и машинотракторния парк. До него храната идва със специализиран превоз. Кухнята, стола за хранене и специализирания превоз за транспортиране на храната отговарят на сътветните санитарни изисквания. На работещите в кооперацията, в работните дни се предлага безплатна храна, а на минимални цени се предлага храна и на старите хора, членкооператори от селото. Продукцията за стола се осигурява от кооперацията, където работещите допълнително са се ангажирали с отглеждането на зеленчуци, овощни

дървета, угояване на пилета бройлери, свине и телета за снабдяване на кухнята и стола с необходимите провизии. Кооперацията стопанисва фурна за хляб, два магазина, ресторант, кафе-аперитив, дърводелска работилница и т.н.. Подобна е и дейността на представената пред участниците Производствено – потребителна кооперация в с. Коиловци. Тя е създадена през 1993 г., в нея членуват 1540 членкооператори. Кооперацията обработва 22 000 дка земя, има кравеферма с 60 дойни крави, овцеферма и лозя. На постоянен трудов договор през активния работен сезон са 140 души. На своите членове коперацията предлага лично ползване – царевица, люцерна, пшеница, ечемик, овес и др. Към кооперацията функционира кухня и стол, които се зареждат със собствена продукция и предлаганата храна е на цена по себестойност на вложените провизии. Това е особено важна социална дейност в селата, където живеят предимно възрастни хора. Кооперацията поддържа и местния футболен отбор, което дава възможност на младото поколение да живее и спортува на село. Възможността в кооперациите да работят повече хора, което в някои случаи е за сметка на производителността и по-високата себестойност, дава възможност за издръжка на редица семейства от селото. Това се осъзнава от всички и е причина интересите на хората да са свързани с интересите на кооперацията, да защитават и работят за нейните производствени и икономически показатели, да участват активно в избора на ръководство и управлението на кооперацията. Така например в кооперацията в с. Коиловци общото събрание на членкооператорите не е гласувало предложението на ръководството да се закрие непечелившата кравеферма, защото заетите там и техните семейства ще останат без работа, а решават това производство да се компенсира с останалите. Социалната дейност на земеделските кооперации, която поддържа живота на селото едва ли друг земеделски производител е способен да я извършва в такива широки мащаби. Председателите на земеделските кооперации поставиха редица проблеми и въпроси, които стоят пред тях и чието разрешаване би подобрило дейността им. Особено важни бяха въпросите за земята, нейното стопанисване и притежание. С голяма тревога бе споделено за неограниченото арендуване и особено изкупуването на земя от чужди фирми и граждани. Поставен бе и въпроса за недостатъчно ефикасната система за идентификация на площите. Неточностите при очертаването и заявяването на стопанисваните площи от двама ползватели водят до неусвояване на европейски субсидии, а това лишава земеделските производители от допълнителни финансови средства. Изтъкнато бе, че по-ниските субсидии, които се получават за стопанисвана земя в сравнение с тези в другите страни от ЕС е проблем, който намалява конкурентната способност на българските земеделски производители и на тяхна-

та продукция. Поставен бе и въпроса за връщане на акциза за горивата, ползвани от земеделските производители, който би облекчил разходите им. Отбелязано бе липсата на защита на земеделските кооперации и необходимост от адекватни и работещи закони, които да гарантират съществуването им. Досегашните закони, които се отнасят за селското стопанство, земята и земеделските кооперации са закони на прехода. Необходим е, според някои председатели на кооперации закон, определящ таван на арендуваната земя. Апелира се за подработването на актуална стратегия за развитие на селското стопанство в България. Поставен бе и въпросът за подпомагане на отрасъла Животновъдство, който за разлика от Растениевъдството е пред крах. Има желание за по-активна намеса на аграрната икономика при формиране на изкупните цени и калкулиране на производствените разходи за единица продукция за избягване на спекулата с цените от производителите до преките консуматори на селскостопански продукти. От страна на аграрната наука бе поставен въпроса за получаване на роялти от страна на институтите, собственици на използваните и размножавани сортове от земеделските производители. Ако този въпрос се регулира с помощта на работещи закони и адекватна намеса на държавните институции ще се осигурят допълнителни финансови средства за издръжка на аграрната наука и за нови научни изследвания. Част от поставените на срещата проблеми вероятно могат да бъдат решени и от самите кооперации. Така например въпросът за определяне и влияние върху цените на продаваната от кооперациите продукция. Възможно е, например сдружаване на земеделски кооперации при реализиране на крайната продукция на пазара и по този начин да се отстояват по-високи изкупни цени или реализиране на продукцията без посредници-прекупвачи. Сдружаването не е само начин за оцеляване, но и начин за по-добра защита на интересите на земеделските производители и трябва да бъде подпомогнато от държавата и обществото. Земеделските кооперации имат място в българското селско стопанство, а тяхната социална функция и ефект, който оказват върху българските села е безспорно. В тази връзка те се нуждаят от адекватни аграрни закони и аграрна политика, както и от разбирането на цялото общество. Общото заключение от проведената среща бе, че земеделските кооперации са гарант за социалния живот и запазването на селата. Социалната функция на кооперациите е в интерес на обществото. Социалната политика е присъща на земеделските кооперации и тя е неоспорим факт. Тази функция трябва да се съхрани като гаранция за съхранение на българското село, за по-добър облик и развитие на селските райони. Доц. д. с. н. Атанас Кирилов

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Земеделски култури

ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА II. ПОЧВОЗАЩИТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Агроекологичните дейности са конкретни практики, към които се прибягва с цел опазване на околната среда, запазване на почвените и водните ресурси, в това число и преустановяване процесите на ерозиране и опустиняване на изоставените земеделски земи. Опазването на околната среда е едно от основните изисквания за отпускане на финансова помощ по Мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013 г. В подмярка опазване на почвите и водите е включено и направлението Контрол на почвената ерозия. Проблемът с опазване на почвите от ерозия е особено актуален за нашата страна като се има предвид, че 72 % от площта на обработваемите земи са с висок риск от водна ерозия (Русева, С., 2005). Освен че голяма част от земеделските земи в района на Сакар са изоставени, те са подложени и на водно ерозионни процеси (Вътева, В. 2005). Ползването на тези земи изисква да се проучат възможностите за отглеждане на подходящи, отговарящи на екологичните изисквания култури. В миналото и към настоящия момент традиционно отглежданата зърнена култура в Сакарския агроекологичен район продължава да е пшеницата. Биологичните й заложби и начинът й на отглеждане са предпоставка тя да се отнася към културите с добри

почвозащитни възможности. Резултатите от тринадесетгодишен експеримент за оттокоредуциращите и почвозащитните възможности на пшеницата, отглеждана при екологични условия върху ерозирани канелени горски почви в Сакар планина, са представени в статията. Периодът на изследване обхваща годините 1998-2010. Пшеницата е отглеждана при естествени условия, без използване на торове и хербициди. Наблюденията са извършвани от активна пролетна вегетация до влизане на посева в технологична зрелост. Отчетена е плътността на пшеницата, бр./м2. Посредством стационарни оттокоуловителни съоръжения е установена оттокоредуциращата и противоерозионната й ефективност. Изчислени са и отточния коефициент (α) като отношение на количествата повърхностен отток / валеж и почвозащитната ефективност (C фактор) като отношение почвени загуби от пшеница / загуби от площ без растителност (угар), която служи за контрола. Дългогодишният период на изследване се характеризира с големи колебания в количествата на падналите валежи (фиг. 1). Те варират от 413,9 мм през 2000 г. до 1017,4 мм през 2005 г. За пшеницата от значение са падналите валежи през пери-

Фиг. 1. Годишна сума на валежите и сума на валежите октомври – юли, мм

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

ода след засяване до момента на прибиране – от октомври до юли. През годините на изследване те варират от 324 мм през 2000 г. до 670 мм през 2005 г. при средногодишно количество за района 517 мм, и представляват около 2/3 от годишните суми на валежите. В температурно отношение се наблюдава повишение на температурите с 0,1 – 1,80С спрямо средните за района. Пшеницата е култура, чието развитие минава през четирите годишни сезона. От фигура 2 може да се направи преценка за водообезпечеността по сезони и години. Само през есента на 2004 и 2006 г. количествата на валежите са много ниски и недостатъчни, за да осигурят навременно поникване и братене на посева. Сумата на валежите през зимния период в повечето от годините е близка или над средната за района. Изключение правят 2000, 2002 и 2008 г. с малки количества зимни валежи. Най-важна за вегетативното развитие на пшеницата е пролетта и обезпечеността с влага през този сезон гарантира и добрата й продуктивност. За разлика от предходните два сезона, количествата на валежите през пролетта намаляват и през шест от годините на изследване те са по-ниски от средните за района. През 1999, 2001 и 2002 г. обаче, се наблюдава висока обезпече-

Фиг. 2. Сума на валежите, мм по сезони, по години, средно за периода на изследване и за дългогодишен период

ност с влага през този сезон. За годините на изследване през периода на активна пролетна вегетация на пшеницата падат до 6 оттокопричинителни валежа. През 2007 г. те падат след като тя е прибрана, а през 2006 г. е паднал един оттокопричинителен валеж с висока интензивност и количество 34,4 мм. в началото на месец април. Най-много и с най-висока степен на ерозионна опасност са валежите през 2004, 2005 и 2010 г. (фиг.3). Техните количества са над 20 – 30 мм, а в началото на месец юли 2005 г. пада и валеж с количество 58,4 мм. С много високи количества са и двата последователни валежа в първата десетдневка на юли 2010 г., съответно 42,0 и 41,0 мм. Почвозащитните възможности на пшеницата се определят в най-голяма степен от способността й да брати, което увеличава плътността (гъстотата) на надземната й маса. Навременното поникване, братимостта, растежните процеси и плътността се определят от метеорологичните показатели, поради което стойностите им варират в зависимост от тяхното проявление. През годините на изследване плътността на пшеницата e от 450 до 675 бр./м2, а средно за периода е 551 бр./м2 (фиг.4). През половината от годините на изследване плътността на пшеницата е под 500 бр./м2. Ниската плътност през първата – 1998 г. се дължи на свръх влагозапасеносттта от октомври до февруари, което възпрепятства добрата братимост на посева. В

Табл. 1. Отточен коефициент (α) и противоерозионна ефективност на пшеницата (С фактор) Години на изследване 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Средно

оттоко причинителен валеж, мм 91,0 93,0 45,0 88,0 66,2 105,3 245.3 224.2 34,4 0 54.3 40,2 121,2 92,9

отточен коефициент (α) угар пшеница 0,4264 0,6100 0,4828 0,2713 0,8785 0,4847 0,2616 0,2758 0,2480 0 0,0992 0,5801 0,6697 0.4048

следващите години до 2002 г., както и през 2005 г. по-ниската плътност на културата може да се обясни с неравномерно разпределение на есенно-зимните и пролетни валежи. В годините с благоприятно съчетание на метеорологичните показатели през периода на братене – 2006, 2008, 2009 и 2010 г., плътността на пшеницата е по-висока и са отчетени по 675 бр./м2. Оттокоредуциращата и почвозащитна ефективност на пшеницата е показана на фигура 5. От почва, поддържана в състояние на угар, през периода на изследване са отчетени от 53,9 до 811,7 м3/хa повърхностен отток. При пшеницата се формира средно до 4,4 пъти по-малко повърхностен отток, като стойностите му по години на изследване варират от 19.9 до 494.6 м3/ хa. Най-много отток и от угар, и от почва с пшеница се индуцират

Фиг. 3. Оттокопричинителни валежи, (мм)

0,1516 0,4374 0,1089 0,0949 0,5656 0,2532 0,1659 0,2206 0,1839 0 0,0369 0,1425 0,2886 0,2038

С фактор 0,2786 0,3324 0,4845 0,3535 0,3327 0,4016 0,3319 0,4699 0,3205 0 0,3000 0,1275 0,1844 0,2191

през 2004, 2005 и 2010 г., когато падат и най-големи количества валежи с висока интензивност.. Средно за тринадесетте години на изследване от почва без растителност се формира 380,5 м3/хa повърхностен отток, а от площта с пшеница – 208,5 м3/ хa. Тези данни показват, че пшеницата е ценна почвозащитна култура. Големият диапазон на вариране на стойностите както на повърхностния воден отток, така и на ерозираната почва са следствие на големите разлики в количеството и интензивността на оттокопричинителните валежи и състоянието на почвената повърхност. От контролата без растителност (угар) през периода на проучване се ерозира от 167,5 до 9787,5 кг/хa почва. В три от годините – 1998, 1999 и 2008 г., ерозираното количество почва е минимално – до 200 кг/хa. През

Фиг. 4. Плътност на пшеницата, (бр./м2)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Заключение

критичните 2004 и 2005 г. са отчетени до 970 кг/хa, a изключително голямо е количеството на ерозираната почва през 2010 г.- 9787,5 кг/ч. Причината за това са последователните и изключително интензивни дъждове на 2, 3 и 8 юли с количества съответно 15,0, 42,0 и 41,0 л/м2. Те са с пороен характер, придружени с буря и силен вятър. От площта, засята с пшеница, изнесените количества почва са значително по-малко. Надземната й растителна маса редуцира ерозирането на почвата средно 4,6 пъти, като през 2009 г. това количество е 7,6 пъти по-малко от ерозираната почва при угар.

Важен показател за водноерозионния процес е отточният коефициент (α). От площта без растителност той варира от 0,0992 до 0,6697, докато при площта с пшеница тези стойности са до 4,4 пъти по-ниски и в найкритичните години от периода на проучване не надвишават 0,5656 (табл. 1). Показателят за противоерозионната ефективност на пшеницата (С фактор) се движи от 0,1275 до 0,4845. Стойността на този показател при угар условно се приема за 1, така че установената средна стойност 0,2191 за пшеницата потвърждава много добрата й почвозащитна ефективност.

Резултатите от тринадесетгодишните проучвания показват, че пшеницата е култура с добри оттокоредуциращи и почвозащитни възможности. От площите, заети с нея се формира до 4,4 пъти по-малко повърхностен отток и се ерозира до 7,6 пъти по-малко количество почва в сравнение с тези от площ без растителност (угар). Отглеждана при екологични условия върху ерозирани почви в района на Сакар планина, при благоприятни за нейното развитие климатични условия пшеницата се развива добре и осигурява добра плътност до 675 бр./м2. При избор на култура за екологично производство върху ерозираните земи в Сакарския регион с успех може да се отглежда пшеница. Освен че защитава почвата от ерозия, тя би могла да задоволи до известна степен нуждите от зърно и слама в района. В. Вътева, Е. Цветкова ИП „Н. Пушкров”

Професионалният празник стана на пет години, а догодина българската аграрна наука ще чества 130 годишен юбилей. „Истина е, че има много добри постижения на българската земеделска наука и българското земеделие, с които основателно се гордеем като нация.... Днес търсим спешно отговор на съвременните предизвикателства. Уверени сме, че имаме голям потенциал в тази насока. Бъдете здрави колеги и работете за по-добрите дни на българската земеделска наука и българското земеделие! Нека бъдем от полза за здравето и живота на нашите потомци!” От поздравлението на ръководството на ССА до колективите на институтите от системата на ССА 8

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

ИНОКУЛАЦИЯ С „MYCOSYM TRI –TON” И RHIZOBIUM ПРИ БОБОВИ ТРЕВИ Микоризните гъби (AMF) образуват трофични асоциации с корените на растенията, и играят съществена роля в усвояването и транспорта на хранителни елементи в системата почва – растение. Това се дължи на способността им да формират силно разклонени екстрацелуларни структури, които увеличават многократно повърхността, от която се извличат хранителни елементи от почвата. В същото време гъбните хифи секретират кисела и алкална фосфатаза, което позволява усвояването и на неразтворимите запаси от фосфор в почвата, като по този начин подобряват фосфорното хранене на растенията. Бобовите растения успоредно с микоризната асоциация влизат в симбиотрофни отношения и със симбиотични азотфиксатори. В тази тройна асоциация – растение –AMF – Rhizobium, азотът и фосфорът представляват лимитиращи елементи. Трите микросимбионта взаимно се подпомагат, като си осигуряват основните биогенни елементи – въглерод, азот и фосфор. Синергичен ефект от двойната инокулация с AMF и Rhizobium върху растежа и развитието на растенията е установен от редица автори, а също и в наши предходни изследвания (Джонова, 2006; Stancheva et al., 2008). В статията са представени резултатите от изследване ефекта от инокулацията с микоризния препарат “Mycosym TRI – TON”, приложен самостоятелно и с щамове симбиотични азотфиксатори от р. Rhizobium върху растителната биомаса на еспарзета, звездан и бяла детелина.

Изпитването на микоризния препарат “Mycosym TRI – TON”, приложен самостоятелно и в комбинация с азотфиксиращи бактерии от р. Rhizobium беше проведено в съдов експери-

мент с излужена канелена горска почва от опитното поле по борба с ерозията в с. Суходол, Софийско със следната характеристика: pH (KCl) – 4,7 , хумус – 2,07%, амониев азот – 6,4 мг/1000 г, нитратен азот – 6,6 мг/1000 г , P205 – 1,4 мг/100 г, K2O – 22,0 мг/100г. Като тест растения бяха използвани бобовите треви еспарзета, звездан и бяла детелина. Микоризният препарат беше внесен в почвата по време на засяването на семената, предварително третирани със суспензия от азотфиксиращи бактерии с титър 1.108 cfu/мл. Изпитваните щамове Rh. loti

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Табл. 1. Ефект от инокулациите върху съдържанието на N и P в растителната маса на еспарзета, звездан и бяла детелина Вариант

надземна маса

коренова маса N%

еспарзета контрола

1.60

0.15

1.40

0.25

+ Mycosym

1.80

0.15

1.50

0.26

+ Rh.symplex

1.70

0.16

1.40

0.32

+ Mycosym + Rh.symplex

1.80

0.17

1.50

0.34

контрола

2.00

0.15

2.10

0.19

+ Mycosym

2.20

0.16

2.40

0.21

+ Rh.loti

2.10

0.17

2.30

0.24

2.50

0.18

2.50

0.28

0.25

2.20

0.19

0.26

2.40

0.21

звездан

+ Mycosym + Rh.loti

бяла детелина контрола

3.30

+ Mycosym

3.50

225 ( звездан), Rh. simplex 346 (еспарзета) Rh. trifolii 325 (бяла детелина) са от наша колекция. За ефекта от самостоятелното и комбинирано прилагане на микросимбионтите се съдеше по сухото тегло на надземната маса, отчетено във фаза бутонизация и начален цъфтеж на растенията, както и по сухото тегло на корените. Беше отчетено съдържанието на азот и фосфор в растителната биомаса и степента на микоризация на корените. Данните за влиянието на микросимбионтите върху растителната биомаса /фиг. 1/ показват, че във всички варианти, включващи третиране с препарата “Mycosym TRI – TON”се отчита статистически достоверно увеличение в сухото тегло на надземната растителна маса и при трите тревни вида. Найсилно този ефект е изразен при двойната инокулация на звездана и бялата детелина, където това увеличение възлиза на 36,67 % и 35,13% спрямо нетретираната контрола. Самостоятелните инокулации при тези две култури оказват също положителен ефект върху развитието на надземната маса, но между тях не се отчитат ста10

бр. 10, 2011 г., сп.

тистически значими различия. Това показва, че микоризните гъби значително подобряват храненето на растенията, което води до изравняване на ефекта от приложението им с този от симбиотичните азотфиксатори от р. Rhizobium. Най-висок физиологичен ефект върху развитието на кореновата маса отново е отчетен при тройната симбиотрофна асоциация и при трите растителни вида, който е и статистически доказан. По отношение на кореновото тегло въздействието на самостоятелните инокулации с двата микросимбионта е почти изравнено при еспарзетата и звездана. Найясно ефектът от микоризния препарат се отчита при бялата детелина, където статистически достоверно въздействие върху кореновата маса е установено и при самостоятелното, и при двойното третиране. Тези резултати съответстват и на отчетеното увеличение на процента на микоризация на корените при изследваните варианти. Същата тенденция се запазва и по отношение на азотното и фосфорното съдържание в растителната маса на бялата детелина, особено ясно изра-

„Земеделие плюс”

зено в корените на растението /табл.1/. Това може да се обясни с факта, че отчитането е направено в ранна фаза от вегетацията на растенията и транспотирането на тези елементи към надземните им части все още не е приключило. Подобни, макар и не толкова ясно изразени са и резултатите при еспарзетата и звездана, като отново по-отчетливо е влиянието на микоризацията по отношение на форфорното съдържание в биомасата. Найвисоко увеличение на азотното съдържание се отчита във вариантите с двойна инокулация, което илюстрира синергичните взаимоотношения на двата микросимбионта. Относително по-слабия ефект при еспарзетата вероятно се дължи и на факта, че тя развива по-голям централен корен и използваните съдове са затруднили развитието му. Въпреки това, и при тази култура е налице най-висок физиологичен ефект и съдържание на азот и фосфор в биомасата във вариантите с двойна инокулация. Заключение Инокулацията с микоризния биопрепарат“Mycosym TRI – TON”, приложен самостоятелно и в комбинация със симбиотични азотфиксатори от р. Rhizobium оказва положителен ефект върху развитието на растителната маса на еспарзета, звездан и бяла детелина. Поотчетливо това е изразено при бялата детелина и звездана. Изпитваните микросимбионти проявяват синергично взаимодействие при обезпечаването на растенията с азот и фосфор, изразяващо се в увеличение съдържанието на тези елементи в надземната и коренова маса. Еф. Джонова, Хр. Джоджов, Е. Цветкова – ИП „Н. Пушкаров”

Сортотипове и произходи Едролистни тютюни Биологична и стопанска характеристика ВИРЖИНИЯ

Сортовете едролистни тютюни Виржиния имат сходни изисквания по отношение на следните характеристики: Почва и климат: Отглеждат се на глинесто-песъкливи, леко песъкливо-глинести, до средно песъкливо-глинести почви, със съдържание на хумус до 2%, добре дренирани, с добра физическа структура. Растителна популация: Разсаждат се 22 000 до 27 000 броя растения на ха. Кършене: Извършва се през бутонизация до начало на цъфтеж; Бране: Извършва се на 4-5 до 6 беритби, като на една беритба се откъсват от 3-4 листа в техническа зрялост. Извършва се сутрин рано, след вдигане на росата. След дъжд или поливка брането се преустановява наймалко за 2 дни. Сушене: В сушилни камери при определен сушилен режим, съгласно утвърдената методика.

1. Сорт: Хибрид 0454 Биологични особености: На инфекциозен фон устойчив на мана и силно чувствителен към останалите болести. Продължителност на вегетационния период – 50–55 дни. Добив: Средно за 1984 г. са получени 3570 кг/хa сух тютюн, с 13,9% над стандарта. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусовопушателни качества и химичен състав отговаря на произхода. 2. Сорт: Виржиния 0514 Биологични особености: На инфекциозен фон хибридът показва средна устойчивост на всички болести по тютюна. Добив: Средно за 1984 г. от хибрида са получени 3440 кг/хa, 95,8% спрямо стандарта. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: не разполагаме с данни. 3. Сорт: Виржиния Бяла слатина А 545 Биологични особености: Сортът притежава устойчивост

на тютюнева мозайка, толерантност към обикновена и брашнеста мана, също и към картофена мозайка. Добив: Средно за три години са получени 2933 кг/хa сух тютюн, превишаващ стандарта с 1,21%. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин – 1,56%, въглехидрати – 17,3% и общ азот – 1,7%. Аромат – приятен, проявен в средна степен, типичен за произхода. Плътност, изразителност и чистота от подсредна до средна степен, с по-добра изразителност и приятност от стандарта. Вкус – пълнота подсредна степен, със слабо облагане и дразнене, до подсредно парене, със слаба сладина и приятност, с по-изразителна гладкост и балансираност от стандарта. Сила – подсредна степен. 4. Сорт: Биопреславна Биологични особености: На инфекционен фон сортът е показал чувствителност към всички болести. Добив: Средно за две години (1985 – 1986 г.) са получени 3020 кг/хa сух тютюн, с 21,8% над стандарта.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Сортове тютюн – стандарти в конкурсното изпитване за биологични и стопански качества (БСК)

№

Тип/произход Тип Виржиния

2. 3. 3.1. 3.2. 3.3. 3.4. 3.5. 3.6.

Тип Бърлей Тип Ориенталски: Харманли Крумовград Източен Балкан Тополовград Текне Дупница

3.7. 3.8.

Джебел Неврокоп

3.9.

Мелник

3.10. 3.11.

Устина Северна България

С О РТ Виржиния 0514 – за добив; Кокър-254 – за качество Бърлей 21 Харманли 163 Крумовград 988 Еленски 817 Тополовград 573 Текне 61 Рила 544 – за поливни условия; Рила 89 – за неполивни условия Джебел басма 576 Неврокоп 1146 – за поливни условия; Неврокоп 261 – за неполивни условия Мелник 812 – за поливни условия; Мелник 338 – за неполивни условия Пловдив 7 – за яка; Пловдив 187 – за поле Хан Тервел 39

Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: не разполагаме с данни. БЪРЛЕЙ

Сортовете едролистни тютюни Бърлей имат сходни изисквания по отношение на следните характеристики: Почва и климат: Отглеждат се на песъкливо-глинести почви с физическа глина до 60 %. Хумусно съдържание от 1,5 до 4 %; Растителна популация: Разсаждат се от 22 000 до 12

бр. 10, 2011 г., сп.

27 000 броя растения/ха; Кършене: Извършва се през бутонизация до началото на цъфтеж, когато листата от долния пояс се намират в пълна техническа зрялост, а тези от средния – в техническа зрялост; Бране: Започва 10–15 дни след кършенето, когато листата от горния пояс почти се изравняват по зрялост с тези от средния пояс. Окосените растения остават до 24 часа на нивата за да увяхнат; Сушене: В сушилни камери при определен сушилен режим, съгласно утвърдената методика. 1. Сорт: Бърлей 1317 Биологични особености: Сортът притежава устойчивост на тютюнева мозайка, толерантен е към мана и черно кореново гниене и е чувствителен към доматена бронзовост. Добив: Средно за три години (1994 – 1996 г.) са получени 2926 кг/хa сух тютюн, с 4,8% над стандарта. По доходност се изравнява със стандарта. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание

„Земеделие плюс”

на никотин 3,22%, на разтворими въглехидрати 0,42%, на общ азот 3,45 и пепели 18,6%. 2. Сорт: Бърлей 1000 Биологични особености: Сортът е устойчив на сипаница, средно устойчив на тютюнева мозайка и мана, средно чувствителен към пръстеновидна некроза и силно чувствителен към див огън. Продължителност на вегетационния период средно 55 дни. Добив: Средно за четири години (1987 – 1990 г.) са получени 3510 кг/хa сух тютюн, с 4,6% над стандарта. По доходност превишава стандарта с 6,1%. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусовопушателни качества не се различава от стандарт Бърлей 21. 3. Сорт: Бърлей 21 Биологични особености: Сортът е устойчив на пепелница и див огън. Добив: През 1999 год. от сорта са получени 3930 кг/хa сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: След приключване на манипулацията се заделя средна проба само от първа класа в количество от 3 кг. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържаниие на никотин – 1,21%, на разтворими въглехидрати – следи, на общ азот – 2,43%. Аромат – обикновен тютюнев, характерен за типа, с подсредна плътност и изразителност, със слаба интензивност. Вкус – пълнота до средна степен, облагане в подсредна степен, сравнително гладък за типа, средно дразнене и слаба горчивина, недостатъчно характерен и изразителен. Сила – от средна до надсредна степен и острота в слаба степен.

Доц. д-р Иван Лазаров Филип Лазаров

СТО ГОДИНИ ПОЧВЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ (продължава от бр. 9)

ІІ. Втори етап на почвената наука (1947-1969 г.) – етап на бурно развитие, свързано с реорганизация на земеделието в страната (Гърбучев, 1972). Вторият етап се разделя на два подетапа: първият (1947-1960) е характерен с основаване на два почвени института (към БАН и Министерство на земеделието), развитие на почвознанието главно в хоризонтална посока, създаване на почвоведски кадри, завършване на средномащабната карта в М 1: 200000 и монографията „Почвите в България”. Вторият подетап (1960-1969) се характеризира с обединяване на двата почвени института, изграждане на съвременна материалнотехническа база, усвояване на методологията в изследванията върху българските почви, разширяване на международните връзки, завършване на средномащабната карта в М 1:400000 под ръководството на чл.кор. В. Койнов (1968) и провеждане на Първия национален конгрес по почвознание през 1969 г. Първият подетап (1947-1960) започва с основаването на Институт по почвени изследвания към БАН на 26.04.1947 г., чийто инициатор и директор е акад. Иван Странски (1947-1959) и по същество с провеждането по покана и решение на МЗ на известната българо-съветска експедиция от същата година, ръководена от съветските професори И.П. Герасимов (академик) и И.Н. Антипов-Каратаев (академик), в която участват всички български почвоведи по това време. Началото е трудно, но учените са твърдо решени да дадат всичко в името на почвознанието. Институтът се настанява в задните помещения на природонаучния музей на БАН и заема 5-6 стаи, главно кабинети. Учените не

разполагат с лабораторна база, консумативи и химикали, но благодарение на проф. Е. Левенсон, който има лични познанства в ГДР и владее отлично немски език, са оборудвани химическа и микробиологична лаборатория. През следващите години са организирани и добре оборудвани лаборатория по физика на почвите, чертожни зали по почвена картография, зала за почвен музей и вегетационна къща. С течение на времето са изградени 7 секции. През 1949 г. почвеномелиоративната лаборатория към Енергохидропроект с целия персонал преминава към Института по почвени проучвания “Н.Пушкаров” при Министерство на земеделието (Райков, Дилкова, 2007). С разширяване на напоителната система в страната през периода 1948-1958 г. са извършени мащабни почвеномелиоративни проучвания в районите между р. Марица, Стара река, Чирпанско и Средна гора на площ от 2 950 000 дка от доц. д-р В. Койнов; между Белово и Свиленград и реките Въча, Марица и Чая до подножието на Родопите на площ от 3 170 000 дка от младите учени Л. Райков и А. Бехар. Вън от тези проучвания, д-р Койнов съставя почвена карта на Тракийската низина в М 1:50 000 за 3 млн. дка. През 1958 г. секция „Генезис и картография” поема задачите за едромащабното картиране на почвите на ТКЗС в размер на 5 млн. дка между р. Сазлийка в Старозагорско и Черно море (Странски, 1959). Почвената карта се превръща в базов и информационен материал за всички научни и стопански организации. Благодарение на съвместните усилия на почвоведи и лесоинженери, още през 1951 г. е изготвена национална програма за залесяване на 10 млн. дка земи от горския фонд. През този етап се обособяват самостоятелни катедри

по почвознание към Висшите селскостопански институти „Г. Димитров” в София и „В. Коларов” в Пловдив, както и катедра „Мелиоративно почвознание” към ИСИ и катедра „Горско почвознание” към ЛТИ. Към Института за гората е открита секция „Горско почвознание”. В тези катедри се изграждат стотици специалисти под ръководството на акад. Ив. Странски и чл.кор. В. Койнов, професорите М. Пенков, Ив. Атанасов, Г. Гюров, Б. Колчева, В. Донов и много други преподаватели. По-късно почвознанието се въвежда като учебна дисциплина и в редица ВУЗ на страната – СУ „Св. Кл. Охридски”, Тракийския университет, ЮЗУ „Св. Ив. Рилски”, ШУ„Константин Преславски”, НБУ и други. Почвознанието намира място и в средните училища, където подрастващото поколение, макар и съкратено, изучава почвени типове, а в професионалните техникуми има учебна дисциплина „Агрохимия и почвознание“. През 1948 г. Отделът по почвознание към Централния земеделски изпитателен институт прераства във втори Научноизследователски институт по почвени проучвания „Н. Пушкаров” към Министерство на

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

земеделието с директор чл.кор. Цв. Стайков. В института към МЗ работят водещи специалисти в различни области на почвознанието: проф. Е. Танов, ст.н.с. I ст. Хр. Трашлиев и ст.н.с. I ст. Е. Ангелов – Генезис и география на почвите; ст.н.с. I ст. Л. Райчева – Почвена микробиология и ст.н.с. I ст. В. Бакалова – Борба с почвената ерозия. В резултат на усилията на българските почвоведи, научното ръководство на проф. Е. Танов и с активното участие на проф. В. Койнов, е започната работата по съставянето на средномащабна карта за страната. През периода 1951-1960 г. за кратко време Институтът нараства на 300 човека и се помещава в сградата в кв. Павлово, заедно с Института по хидротехника и мелиорации. Пред тях се поставят важни национални задачи, свързани с почвено-мелиоративните и агрохимическите мащабни почвени проучвания, които двата института изпълняват успешно. През 1954 г. се провежда Втора българо-съветска експедиция с ръководител отново акад. И.П. Герасимов, за изучаване генезиса, класификацията и селскостопанското използване на черноземи, жълтоземи, сиви и канелени горски почви. Освен почвоведите, в нея участват сътрудници от Географския институт при БАН, начело с директора чл. кор. проф. Ж. Гълъбов. С помощта на двете експедиции се решават няколко проблема за почвознанието и земеделието: 1. Преоценяват се извършените изследвания на почвите в България, като се използва всичко ценно, натрупано през миналия период. През 1964 г. се съставя съвременна национална класификация на почвите, която се привежда в съответствие с новите възгледи върху почвообразувателните процеси и названията на почвените различия (Койнов, 1964). 2. Съставена е нова национална почвена карта в М 1:200000 и 14

бр. 10, 2011 г., сп.

монографията „Почвите в България”, като се прави съвременна интерпретация на основните фактори на почвообразуване. Двата труда са удостоени с Димитровска премия (Танов, 1956; Герасимов и др., 1960). 3. Широко се прилагат съвременни агрофизични, почвено-климатични и хидромелиоративни методи в селското стопанство. Вторият подетап започва с обединяването на почвената наука. През 1960 г. към БАН е създаден Централен научноизследователски институт по почвознание и агротехника „Н. Пушкаров” с директор чл. кор. Цветан Стайков (1960-1963 г.), чрез обединяването на Института за почвени изследвания към БАН с Научноизследователския институт за почвени проучвания „Н. Пушкаров” при Министерство на земеделието и секцията по Обработка на почвата и сеитбообращение при Института по растениевъдство при БАН, ръководена от акад. К. Павлов. През 1962 г. обединеният институт с директор чл.кор. Цв. Стайков преминава към новосъздадената АСН в България и след известно време (1965 г.) вече е Институт по почвознание „Н. Пушкаров”. През този подетап, до края на 1968 г. са извършени нови едромащабни проучвания на обработваемите земи в страната и е завършена окончателно националната почвена карта в М 1:400000 (Койнов и др., 1968). Извършват се детайлни изследвания върху хранителния и водния режим на почвите. Поставя се началото на широка почвено-географска мрежа от полски опити. Същевременно пред българското почвознание са дефинирани за решаване следните задачи: 1. Изучаване на почвените ресурси, генетичните процеси и подобряване класификацията на почвите в България. 2. Регулиране на почвеното плодородие на основата на висока химизация при главните почвени типове в страната.

„Земеделие плюс”

3. Разработване и внедряване на система от мероприятия в практиката за борба с ерозията. 4. Мелиорация на почвите с неблагоприятни свойства и нарушени от промишлени процеси. През втория етап се провеждат два цикъла на системни агрохимически изследвания на почвите, за които определена роля има проф. К.Еников от позицията на агрохимик и директор на института през периода 19511960 г. Първият цикъл (1956-1960 г.) по отношение на запасеността на почвите с усвоими форми на хранителни вещества обхваща 38 млн. дка и разкрива реалните възможности на нашия поземлен фонд (Еников, 1979). Вторият цикъл (1966-1979), проведен с помощта на съвременни методи, обхваща около 45 млн. дка земеделски площи, потвърждава правилния път за интензификация на селскостопанското производство по отношение на минералното торене и необходимостта от прогресивно нарастване мащабите на това мероприятие (Еников, 1979). Ускорено развитие през първото десетилетие на този етап придобиват изследванията върху мезо- и микроелементите, чиято роля и значение силно нарастват, успоредно с увеличаване мащабите на торене с макроелементи. От 01.01.1963 г. към АСН е организирана Централна лаборатория за агрофизични изследвания, която последователно се ръководи от проф. Р. Андрейчин, ст.н.с.I ст. д-р А. Иванов и ст.н.с. I ст. дсн Ив. Върлев. От 01.01.1976 г. лабораторията преминава към ИП „Н. Пушкаров” като направление „Агрофизика”. През този етап, в началото на 1966 г., е основано списание “Почвознание и агрохимия” (след 1992 г. “и екология”), с отговорни редактори: професорите К. Еников, Ив. Гърбучев, П. Иванов, Д. Славов, М. Пенков, Б. Георгиев и М. Теохаров. (продължава в следващия брй)

Проф. д-р М. Теохаров

за факторите и риска

Ветровата ерозия на почвата се проявява върху равнинни и обезлесени райони. Ветровата ерозия е активен процес с голяма разрушителна сила, контролирана от скоростта и посоката на вятъра, състоянието на повърхността на почвата и елементите на нейната неравност (разпрашеност, растителни остатъци, гребени и др.). Площите с висока степен на риск от ветрова ерозия се свързват с ниска степен на лесистост и висока податливост на почвите към дефлация. Ветровата ерозия влияе пряко и косвено върху развитието на селскостопанските растения. Прякото действие се изразява в загиване на селскостопанските култури поради механичното увреждане на растенията. Косвеното влияние се изразява в това, че при разрушаване на почвата от вятъра и отнасянето й от мястото на образуване, намалява мощността на хумусния хоризонт, съответно почвеното плодородие. Прогнозирането на риска от ерозия на почвата е един от основните етапи на противоерозионното проектиране. През последното десетилетие беше разработена географска информационна система за оценка на риска от ветрова ерозия на почвата (Джоджов и др., 2005). В статията са представени оценки за основните ерозионни фактори и риска от ветрова ерозия на почвата за територията на отделните административни области в България, основани на разработената ГИС. Оценките за факторите и риска от ветрова ерозия (дефлация) на почвата се основават на модел за прогнозиране на вероятните средногодишни почвени загуби от дефлация, адаптиран и валидиран за условията на България (Джоджов и др., 2005). Моделът за прогнозиране на вероятните средногодишни почвени загуби от дефлация във функция от факторите на ветровата ерозия е разработен в САЩ за целите на противоерозионното проектиране (Woodruff и Siddoway) и е известен като Уравнение за прогнозиране на почвените загуби от ветрова ерозия (Wind Erosion Equation – WEQ). Почвеният фактор е характеризиран чрез индекса за податливост на почвите към дефлация (I), дефиниран в зависимост от механичния състав на почвите. Всяка една от почвено-картографските единици, дефинирани в почвената карта на България в мащаб М 1:400 000, е характеризирана със

средна стойност и стандартно отклонение на стойностите на I, изчислени от данни от едромащабните почвени проучвания в мащаби М 1:10 000 или М 1:25 000, характеризиращи всички полигони на разпространение на съответната почвена единица. За целите на картографирането на този фактор е въведена 5-степенна класификация на податливост на почвите към дефлация: слаба – 0 ≤ 125, слаба до средна – 125 ≤ 150, средна – 150 ≤ 200, средна до силна – 200 ≤ 275 и силна – > 275 т/хa y/за угар/. Индексът за грапавината на почвената повърхност (К) е изчислен във функция от височината на редовете и разстоянието между тях за 15 най-широко използвани полски култури, рискови по отношение на дефлацията: пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, царевица, слънчоглед, памук, цвекло, соя, фасул, зимна рапица, сорго, многогодишни тревни видове и смески и люцерна. Индексът за влияние на климатичния фактор (С) отразява влиянието на средната годишна скорост на ветровете и влажността на почвената повърхност (като функция на валежите и температурата). Стойностите на климатичния фактор (С) са определени въз основа на данните от Метеорологичния справочник за България за средномесечните валежи, средномесечната температура и средногодишната скорост на преобладаващите ветрове и класифицирани в 9 групи: много слаба – 0 <= 0.5, много слаба до слаба – 0.5 <= 1, слаба – 1 <= 2, слаба до средна – 2 <= 5, средна – 5 <= 10, средна до силна – 10 <= 30, силна – 30 <= 50, силна до много силна – 50 <= 100 и много силна – >100. Наклонът на терена е един от основните ограничаващи фактори по отношение на размерите на обработваемите полета. Този ограничаващ фактор се прилага за дефиниране на средна незащитена дължина на полето 250, 300, 450 и 500 м при наклон на терена съответно 0<=1, 1<=3, 3<=6 и >6о. Индексът за влиянието на растителността (V) е изчислен като функция от емпирични параметри, определени по литературни данни (Lal, 1994) и корелации с добивите на съответните култури въз основа на средни многогодишни статистически данни за добивите на основните полски култури по административни области. При това

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Екология

ветрова ерозия на почвата –

се предполага, че добивите са пропорционални на натрупаната биомаса, която определя почвозащитната роля на растителността. Рискът от дефлация е оценен посредством прогнозните средногодишни загуби на почва от дефлация [t/ha y], изчислени във функция на посочените по-горе фактори и класифициран в 7 групи: много слаб – 0 ≤ 0.1, слаб – 0.1 ≤ 0.2, слаб до умерен – 0.2 ≤ 0.5, умерен – 0.5 ≤ 1.0, умерен до висок – 1.0 ≤ 2.0, висок – 2.0 ≤ 4.0 и много висок – > 4.0 г/хa y. Така представените модели за оценка на факторите и риска от ветрова ерозия на почвата са интегрирани в ГИС, което прави възможни оценки за дефлацията в различен мащаб на административно-териториалните единици (община, област, район). Оценките на факторите и риска от ветрова ерозия, основани на концепцията на WEQ, са направени за територията на нивите с наклон, по-малък от 3о, тъй като това са земите, преимуществено застрашени от прояви на ветрова ерозия. Резултати Климат. Среднопретеглената стойност на климатичния индекс (С) на ветровата ерозия за България е 3.6, за Северна България е 3.9, а за Южна – 3.1. Над 90 % от територията на обработваемите земи с наклон до 3о в областите в Северозападния и Южния централен райони е със стойност между 0.5 и 2, над 80 % от тези земи в Северния централен район и 2/3 в Югозападния район са със стойност от 1 до 5, над 95 % от територията на Югоизточния район е със стойност от 1 до 10, а преобладаващата част (близо 50 %) от територията на Североизточния район е със стойност над 5 (фиг. 1). Територията на 10 от областите (Благоевград, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Монтана, Плевен, Ловеч, Габрово, Смолян и Хасково) е със среднопретеглен индекс под 1, при 13 (Видин, Враца, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Шумен, Търговище, Перник, Пловдив, Сливен, Ямбол и Стара Загора) преобладават площите с индекс

между 1 и 5, при три (Варна, София-област и Бургас) среднопретеглената стойност е над 5 и при две (София-град и Добрич) – тя е над 10 (съответно 12.5 и 15.6). Почви. България се характеризира с голяма пъстрота на почвената покривка, обусловена както от различния релеф и разнообразните почвообразуващи скали, така и от различните биоклиматични влияния, на които са подложени отделните й части. На територията на България са разграничени 3 почвени зони: Севернобългарска лесостепна, Южнобългарска ксеротермална и Планинско-горска (Койнов и др., 1974). Във връзка с условията на почвообразуване, от север на юг се редуват всички зонални почвени типове – черноземи, сиви, кафяви и канелени горски почви, смолници и жълтоземи. От азоналните почвени типове най-разпространени са алувиално-ливадните, хумусно-карбонатните и засолените почви. Среднопретеглената стойност на индекса за податливост към дефлация на почвите в България е 99, в Северна България е 108, в Южна България – 108 т/хa y. Близо 70 % от територията на областите в Северозападния, Северния централен, Югозападния и Южния централен райони са със стойност под 150 т / хa y, а 1/3 от територията на Североизточния и Югоизточния райони е със стойност на индексa на податливост към дефлация между 150 и 200 т / хa y (фиг. 2). Територията на 4 от областите (Ловеч, Габрово, София-област и Пазарджик) е със стойност на средно-претегления индекс под 100 т / хa y, при две (Добрич и Сливен) преобладават площите с I индекс над 150 т / хa y, при всички останали области среднопретеглената стойност на индексът е между 100 и 125 (фиг. 2). Риск от дефлация. Рискът от дефлация е много слаб на територията на обработваемите земи с наклон под 3о в области Благоевград, Габрово и Смолян, в 5 от областите (Видин, Кърджали, Монтана, Плевен и Ловеч) няма обработваеми земи с риск от дефлация над 0.2 т/хa y, в областите Враца, Велико Търново, Кюстендил, Перник, Пазарджик,

Фиг. 1. Процентно разпределение по степени на индекса С от WEQ на територията на обработваемите земи с наклон до 3о в административните области в България

Фиг. 2. Процентно разпределение по степени на индекса I от WEQ на територията на обработваемите земи с наклон до 3о в административните области в България

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фиг. 3. Процентно разпределение по степени на риск от ветрова ерозия на територията на административните области в България

Пловдив, Разград, Стара Загора, Търговище и Хасково преобладаващата част от обработваемите земи са с риск от дефлация под 0.5 т/хa y., а в областите Сливен и Ямбол преобладаващата от Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡,част ‚ ¡ÂÎобработваемите земи са с риск от дефлация под „Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó1Âˇ т/хa С риск от дефлация т/хa y са 1.4 %- 2y.900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2над 8401 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ о в област от обработваемите земи с наклон под 3 2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. Сливен, 3.2 % ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ в област Силистра, 8.4 ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ÌÂ % Â в област Ì‡ ÌË‚Ó 13.9 (Ú‡·Î. œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ Бургас, %2). в област Варна, 22.3„Ó‰ËÌË % в област СоÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-% в област фия, 44.2 % в област София-град и 71.5 Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ Добрич (фиг. 3). ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰-загуби от Прогнозните потенциални почвени ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË ветрова ерозия на почвата от обработваемите земи Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ България възлизат на 1163.5 сÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ наклон под 3оÒÂв Á‡‰˙Ê‡ Ì‡ Â‰ÌÓ тона, ÌË‚Ó, включително ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡759.7 ˇÁÍÓхиляди ÔÓ‚Ë- тона от хиляди ¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂСеверна България и 403.8 хиляди тона от Южна ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓБългария. ¾ от общите почвените5 загуби от ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂОколо ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú дефлация се формират на територията на 6 области 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó–‰Ó‚Ë Дoбрич (476.5 Kт/y), Бургас (139.7 Kт/y), Варна Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡(97.9 Kт/y), Ямбол (68.5 Kт/y), София (45.0 Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) Kт/y) и София-град (40.3 Kт/y).‡Средногодишните ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ прогнозни потенциални почвени загуби от ветрова „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡- ерозия от територията на областите Търговище, Русе, ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25Сли367 ‰Í‡. и«‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ ÔÎÓ˘ËÚÂ, вен Силистра са между 25 Ì‡ и 35 Kт/y, отÁ‡Ò‡‰ÂÌË Велико Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚРазград, Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004Стара „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ Търново, Пловдив, Загора и Шумен „. œÂÁ „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Òи ˇ„Ó‰Ë Ò‡ –2005 между 15 и2004 20 Kт/y, от Видин , Враца Плевен 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), –1910-11 Kт/y, а от Кюстендил, Перник, Кърджали, ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌËЛовеч Ò‡ 11 и504 Ú ˇ„Ó‰Ë,– ‡между ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ Пазарджик, Монтана 1 и 6.3 Kт/y, Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 2121ÚKт/y. ˇ„Ó‰Ë а‰Ó·Ë‚ от Габрово, Благоевград и Смолян 11 – под

Заключение Природните условия на територията на България създават предпоставки проявяване ÔÂÁ 2003 „.заÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ на процесите на ветрова ерозия, следва: ÔÂÁ 2007 „. Â както ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5 Ú. œË˜ËÌËÚÂнай-сериозÁ‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ 1) В област Добрич 964 се комбинират Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ за Ì‡ ните климатични и ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ почвени предпоставки ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ проява на ветрова ерозия, където среднопретеË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË индекс ‰Ó·Ë‚Ë(15.6) ÓÚ Â‰Ëглената стойност на климатичния е ÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ 4.3 пъти по-висока от средната (3.6) и 31.2ÒÚÛÍпъти ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ– ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂ от най-ниската (област Смолян 0.5) за БългаÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áрия, а средно-претеглената стойност на индекса „ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â за податливост на почвата към дефлация (128) е Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëпо-висока с 29.3 % отÓÍË средната (99)ÓÚи424 с 66Í„/‰Í‡ % от „‡ÌËˆË най-ниската (областиÔÂÁ Габрово и Пазарджик – 77) 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ за България; ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ 2) Почвеният фактор сериозна предÔÂÁсъздава 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó поставка за ветрова ÚÂÁË ерозия и в област Сливен ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. със същата среднопретеглената на ин¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡стойност Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ декса за податливост на почвата дефлация ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË към „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ(128). Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Âпочвени Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Прогнозните потенциални загуби от Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Âветрова ерозия наÒ‡почвата от обработваемите земи с наклон под 3о в България възлизат на 1163.5 хиляди тона, около ¾ от които се формират на територията на 6 области – Дoбрич, Бургас, Варна, Ямбол, София и София-град. С риск от дефлация над 1 т/хa y са обработваеми земи с наклон под 3о в областите Сливен, Силистра, Бургас, Варна, София, София-град и в Добрич. Представените данни могат да послужат за локализиране на необходимостта от почвозащитни мерки, като и за подпомагане и мотивиране на нуждата от прилагане на противоерозионни практики по мярка 214 “Агроекологични плащания” – Контрол на почвената ерозия от Програмата за развитие на селските райони ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ2007–2013 г. ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ˜‚ÂÌË Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓСв.ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Русева, Л. Лозанова, Хр. Джоджов, ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. Ил. Малинов, В. Крумов Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ ИП „Н. Пушкаров” »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ В. Стефанова, Ив. Николов ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ИАПР

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Натовареност на земеделските земи с азот и фосфор Натовареността на земеделските земи с хранителните елементи азот и фосфор от минералните и оборските торове е индикатор за потенциалната опасност от замърсяване на околната среда. Това се отнася най-вече до надземните и подземните водоизточници и съответно тяхната еутрофикация и нитратно замърсяване. Община София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1342 кв.км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 297 кв.км, земеделските територии са с площ 493 кв.км, а горските – 478 кв.км. Общата площ на земята за селскостопански нужди в областта е 578 723 дка. Посевната площ през последните години е между 105-115 хил. дка Тази посевна площ съвместно с площта на естествените ливади, трайните насаждения, мерите и пасищата не надминава 50 % заетост на земеделската земя. Подборът на структурата на земеделските култури – зърнено-житни, зърнено-фуражни и маслодайни се налага от възможността за изцяло механизирано производство и осигурен пазар. През последните години в страната се използват много ниски норми на минерално торене. Това дава отражение и в общото производство на земеделска продукция – производството на зърнени култури е намаляло 2-3 пъти в сравнение с 80-те години. Използването на азотни торове е намаляло от 110-120 кг азот на хектар до 30-35 кг. При фосфорните торове това е още по драстично – от 50-60 кг фосфор на хектар, до 4.5-5.5 кг. При калия се върви към спиране на ползването му – от 20 кг калий на хектар до 0.5 кг в момента. От друга страна калият не представлява проблем за околната среда, поради слабата си подвижност и лесното му фиксиране от почвените минерали. Ето защо не е включен в нашето изследване. В статията са представени резултатите от проучване на потенциала за замърсяване на повърхностните и подпочвените води в границите на община София. За оценката на режима на азота и фосфора в земеделските земи на община София са използвани данни публикувани от Отдел Агростатистика на МЗХ. Поради отсъствието на някои данни нужни за по-точни изчисления е 18

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Tаблица 1. Земеделски площи и използваните азотни и фосфорни торове през 2004 г. Култури

п л о щ и , а з о т о б щ о а з о т н и ф о с ф о р о б щ о фосфорха кг/ха азот, т торове, т кг/ха фосфор, ни торот ве, т

зърнени

1569

133,4

404

12,6

27.3

маслодайни

434

34,7

105

3,0

6.6

фуражни

2,4

0,2

0.5

зеленчуци

8,9

0,4

0.9

0,02

0.04

16,2

35.3

угар

533

затревени

2270

4,5

трайни

0,04

0,1

Общо

4984

183,9

557

Таблица 2. Земеделски площи и използваните азотни и фосфорни торове през 2005 г. Култури

зърнени

п л о щ и , а з о т о б щ о а з о т н и ф о с ф о р о б щ о фосфорха кг/ха азот, т торове, т кг/ха фосфор, ни торот ве, т 1193

101,4

307

9,5

20.7

маслодайни

296

23,7

2,1

4.5

фуражни

256

10,2

1,0

2.2

8,0

0,4

0.8

0,03

0.07

зеленчуци

угар

365

затревени

2327

4,7

трайни

0,1

0,2

Общо

4556

148,0

449

13,0 28.3

Таблица 3. Земеделски площи и използваните азотни и фосфорни торове през 2006 г. Култури

п л о щ и , а з о т о б щ о а з о т н и ф о с ф о р о б щ о фосфорха кг/ха азот, т торове, т кг/ха фосфор, ни торот ве, т зърнени 508 85 43,2 131 8 4,1 8.8 маслодайни 254 80 20,3 62 7 1,8 3.9 фуражни

1,6

0,2

0.3

зеленчуци

3,5

0,2

0.3

0,01

0.02

6,2

13.4

угар

968

затревени

3434

6,9

трайни

0,02

0,1

Общо

5252

75,5

229

използван метода на експертната оценка на базата на данни за страната и изследванията ни върху баланса на хранителните елементи на ниво ферма в 22 ферми от страната (Koutev et al., 2009). През изследваните години (от 2004 до 2008), се наблюдава различно използване на земеделските площи – от 4515 до 5252 хектара (таблици 1-5). Ако се приеме, че земите със земеделско предназначение са 49 300 хектара, то се оказва, че обработваемата площ е около 9-11%. Това използване е много ниско и се базира на факта, че земите лесно се трансформират в площи за застрояване и се отнемат от земеделието. За статистиката тези площи си остават земеделски. Друга причина е, че новите стопани не ги обработват в очакване на успешна продажба и големи печалби от нея. Средните норми на торене в областта не се различават от тези в страната и са около 80 кг азот и 7-8 кг фосфор на хектар. Тези количества са недостатъчни за производство на качествена земеделска продукция в количества осигуряващи добри печалби от земеделието. Използваните количества азот с внесените минерални торове варират от 75,5 тона през 2006 година, до 183,9 през 2004 година. Използваните количества минерални торове (преизчислени към амониева селитра) варират от 229 тона до 557 през същите години. Най-високите и най-ниските количества фосфор са внесени през същите години – 16.2 и 6.2 тона. Съответните количества преизчислени за суперфосфат са 35.3 и 13.4 тона. Можем да разглеждаме животновъдството като източник на азот и фосфор натоварващи околната среда със замърсители, ако оборския тор не се внася на полето, а се изхвърля някъде около населеното място. В същото време азота и фосфора от оборския тор е ценен източник за заместване на скъпите минерални торове. Условията за животновъдство силно се влошават в последните години, това се отразява и на броя на отглежданите животни в областта. За 7 години отглежданите говеда са намалели от 20 944 до 15 522, отглежданите свине от 8 185 до 3 458, кокошки от 75 976 до 56 122 (табл. 6). Намаляването на земеделската земя влияе и на броя на отглежданите овце – от 12023 през 2003, до 10064 през 2009 година. При козите намаляването е почти двойно. Тези процеси са аналогични в цялата страна, но близо до София – най-големият пазар в страната, те не са оправдани. Явно националната продукция не е защитена добре. Количествата оборски торове получени в областта са в права зависимост от наличните животни. Ето защо намалява всяка година

Таблица 4. Земеделски площи и използваните азотни и фосфорни торове през 2007 г. Култури

п л о щ и , а з о т о б щ о а з о т н и ф о с ф о р о б щ о фосфорха кг/ха азот, т то р о в е, кг/ха фосфор, ни торот т ве, т зърнени 837 85 71,1 216 8 6,7 14.6 масло309 80 24,7 75 7 2,2 дайни 4.7 фуражни 49 40 2,0 6 4 0,2 0.4 зеленчуци угар

4,4

0,2

0,01

0.02

9,3

0.4

697

затревени трайни

2564

5,1

0,02

0,06

Общо

4515

107,4

325

Таблица 5. Земеделски площи и използваните азотни и фосфорни торове през 2008 г. Култури площи, Азот кг/ О б щ о А з от н и Фосфор О б щ о Ф о ха ха азот, т торове, кг/ха фосфор, сфорни т т торове, т зърнени 977 85 83,0 252 8 7,8 17.0 маслодайни фуражни зеленчуци угар

266

21,3

1,9

2,0

0,2

8,0

0,4

зат ревени трайни

2684

5,4

Общо

4706

119,7

363

4.0 0.4 0.8

641

10,2

22.2

*Азотните торове са приравнени на амониева селитра **Фосфорните торове са приравнени на суперфосфат Таблица 6. Статистическа и експертна оценка на количеството животни отглеждани в община София Животни

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

говеда

20944

21718

21047

19844

19205

16582

15522

биволи

426

401

451

396

421

374

378

свине

8185

6928

5982

7005

6393

4181

3458

овце

12023

11752

12017

11271

10877

10653

10064

кози

7269

7330

7405

6035

5350

4722

4012

кокошки

75976

77323

87274

75963

56122

пуйки

2320

8110

12378

6829

3841

патици

2256

11586

10138

8690

5793

гъски

1238

1422

2844

3556

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

(табл. 7). Оборските торове са ценен източник на хранителни елементи за земеделски култури. Реутилизацията им е задължителна. В нашата страна това е забравена практика и използването им не е повече от 10% от получените торове. Това е един голям потенциал от хранителни вещества за растенията и органично вещество за почвата. Поради факта, че те не се използват и се складират около фермите, оборските торове се явяват един голям източник на замърсители на околната среда. Нитратите замърсяват подпочвените и надземните води. Фосфатите предизвикват еутрофикация на водните басейни. Количествата на азота в оборските торове през годините намалява от 1051 тона през 2004 година, до 748 тона през 2009 година (табл. 8). В същото време използването на азот от минерални торове намалява от 184 до 120 тона. Шесткратно по-ниските норми на използване на азот през последната година показват, скрития потенциал на оборските торове, но и потенциала им да замърсяват околната среда. При фосфора се наблюдава аналогично намаление, както при азота. От 507 тона отделеното количество фосфор достига 362 тона (табл. 9). Това количество е 36 пъти по-голямо от фосфора внесен с минералните торове. При фосфора още по-силно се вижда необходимостта от използването на оборските торове в земеделието. При високите им цени в момента е безсмислено даването на средства за минерални торове при огромните количества оборски тор наличен в областта. Изводи Земеделските земи в община София се използват неефективно. Използването на минерални торове е на много ниско ниво. То е недостатъчно за ефективно водене на съвременно земеделие. Използваните количества минерални торове не застрашава околната среда. Възможни са проблеми за околната среда при интензивни култури – зеленчукови градини. Използването на оборските торове в земеделието е незначително. Те се складират на необорудвани площадки близо до фермите. Азотът и фосфорът от оборските торове от необорудваните торови площадки са източник на замърсяване на околната среда. Трябва да се вземат мерки за повишаване на културата на земеделието и пълноценно използване на хранителните елементи от оборските торове. Веселин Кутев, Николай Динев 20

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Таблица 7. Количество на оборските торове в община София за различни години, тона Животни

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

говеда

146608

152027

147332

138908

134433

116076

108651

биволи

2982

2809

3155

2774

2947

2620

2648

свине

16370

13857

11963

14010

12785

8361

6916

овце

7214

7051

7210

6763

6526

6392

6038

кози

4361

4398

4443

3621

3210

2833

2407

кокошки

1140

1143

1160

1309

1139

842

840

пуйки

118

179

414

631

348

196

патици

209

182

156

104

гъски

коне и магарета

4950

зайци

160

Таблица 8. Съдържание на азот в оборските торове в община София за различни години, тона Животни

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

говеда

733

760

737

695

672

580

543

биволи свине

15 90

14 76

16 66

14 77

15 70

13 46

13 38

овце

кози

кокошки

пуйки

патици

0.5

0.3

гъски

0.3

0.4

коне и магарета

зайци

Общо

1038

1051

1028

988

941

807

748

Таблица 9. Съдържание на фосфор (Р2О5) в оборските торове в община София за различни години, тона Животни

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

говеда

367

380

368

347

336

290

272

биволи

свине

овце

кози

кокошки

пуйки

патици

0.5

0.3

гъски

0.3

коне и магарета зайци Общо

15 3 499

15 3 507

15 3 498

15 3 482

15 3 458

15 3 390

15 3 362

Í½ÁÅ ÇËÂÏË ÎÂÉÂÊ½Ï½ Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿ ÁËÈÊÅÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÐÄÍÜ¿½Ï ËÖÂ ÁËÇ½ÏË ÏÂÄÅ ¿ ÀËÍÊÅÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î½ ÄÂÈÂÊÅ ¯×Æ Ç½ÏË ÎÂÉÂÊ½Ï½ ËÌ½Á¿½Ï ÈÂÎÊË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î¿ËÂ¿ÍÂÉÂÊÊË s ÌÍÅ ÌËÔÂÍÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ËÏ ÁËÈÊÅÏÂ Ó¿ÂÏË¿Â ®×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ ËÎÏ½¿ÜÏ Á½ ÌÍËÎ×ÒÊ½Ï Ê½ ÎÜÊÇ½ ÇËÂÏË ÎÌËÉ½À½ Ä½ ÁËÐÄÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿ ÌË ÀËÍÊÅÏÂ Ô½ÎÏÅ ®ÈÂÁ ÏË¿½ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ ËÔÐÇ¿½Ï ËÌ½Á½ÈÅÏÂ ÎÂÉÂ Ê½ ÎÂ ÌËÔÅÎÏ¿½Ï Å ÎÂ ËÎÏ½¿ÜÏ Á½ ÎÂ ÁËÅÄÎÐÕ½Ï ¤ÍÂÈÅÏÂ ÎÂÉÂÊ½ Î½ Ï×É ÊËÇ½ÑÜ¿Å Î ¾ÈÂÎÏÜÖ½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ ´ÅÎÏÅÏÂ Å ÎÐÒÅ ÎÂÉÂÊ½ ÎÂ ÌÍÂÎÜ¿½Ï ÌÍÂÄ ÎÅÏË ¬ËÔÅÎÏÂÊÅÏÂ ÎÂÉÂÊ½ ÎÂ ÎÈ½À½Ï ¿ ÏËÍ¾Å ÔÐ¿½ÈÅ ÅÈÅ Ò½ÍÏÅÂÊÅ ÌÈÅÇË¿Â Å ÎÂ Î×ÒÍ½ÊÜ¿½Ï ¿ ÎÐÒÅ Å ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å Ä×ÍÊËÒÍ½ÊÅÈÅÖ½ §½ ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½ ) ÇÈ½Î ÅÄÅÎÇ¿½ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ÊÂ ÌË ÊÅÎÇ½ ËÏ ®ÍËÇ×Ï ÅÉ Ê½ ÀËÁÊËÎÏ Â ÀËÁÅÊÅ ®ÂÉÂÊ½Ï½ ÇËÅÏË ÎÂ ÌÍËÁ½¿½Ï Ê½ Ê½ÕÅÏÂ Å ÉÂÃÁÐÊ½ÍËÁÊÅÏÂ Ì½ Ä½ÍÅ ÅÉ½Ï Í½ÄÈÅÔÂÊ ÌÍËÅÄÒËÁ s È¾½ÊÅÜ ¥Ï½ÈÅÜ ÂÍÉ½ÊÅÜ °ÊÀ½ÍÅÜ ª½Æ Ï×ÍÎÂÊÅ Î½ ¾ÅÈÇÅÏÂ ÌËÈÐÔÂÊÅ ËÏ ÎÂÉÂÊ½ Î Á½ÈÉ½ÏÅÊÎÇÅ ÌÍËÅÄ ÒËÁ

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

¡¥ª®§¥ ´ ¦

! ¬«¨®§¥ §°¨¯°¥

¤ª ´¢ª¥¢ ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¡« ¥ ¥ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÎÂ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ Ä½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½ &OLIA 3ALVIAE ÎÏÍ×ÇË¿Â (ERBA 3ALVIAE Å ÌË ÍÜÁÇË Ä½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË /LEUM 3ALVIAE ÎÅÔÇÅ Ô½ÎÏÅ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË Î×Á×ÍÃ½Ï ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË Ç½ÏË ¿ ÈÅÎÏ½Ï½ ÏË ÁËÎÏÅÀ½ «ÎÊË¿ÊÅÏÂ ÇËÉÌËÊÂÊÏÅ Ê½ É½ÎÈËÏË Î½ ÓÅ ÊÂËÈ ÁË ¾ËÍÊÂËÈ ÏÐÆËÊ Ç½ÉÑËÍ Å ÁÍ «Î¿ÂÊ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ Î×Á×ÍÃ½ Á×¾ÅÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÀÈÅÇËÄÅÁÅ Å ÏÍÅÏÂÍÌÂ ÊË¿Å ÇÅÎÂÈÅÊÅ s ÐÍÎËÈË¿½ Å ËÈÂ½ÊËÈË¿½ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ Ç½ÏË ÈÂÇ½ÍÎÏ¿ÂÊË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë ËÖÂ ËÏ ÎÏ½ÍÅÏÂ À×ÍÓÅ §½ÏË ÈÂÇ½ÍÎÏ¿ÂÊË Å ½ÍËÉ½ÏÅÔÊË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Â ¾ÅÈ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ê ¿ ®ÍÂÁÊ½ ¢¿ÍËÌ½ ËÏ Ý8 ¿ÂÇ ÇÈÛÔÂÊ Â ¿ ÌËÔÏÅ ¿ÎÅÔ ÇÅ Ñ½ÍÉ½ÇËÌÂÅ ¿ Î¿ÂÏ½ ¨ÅÎÏ½Ï½ Å ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË ÌËÈÐÔÂÊË ËÏ ÏÜÒ ÅÉ½Ï ÌÍËÏÅ¿Ë¿×ÄÌ½ÈÅÏÂÈÊË ¾½ÇÏÂÍÅËÎÏ½ÏÅÔÊË Å ½ÁÎÏÍÅÊÀÂÊÏÊË ÁÂÆÎÏ¿ÅÂ ¥ÄÌËÈÄ¿½ ÎÂ Ä½ ÈÂÔÂÊÅÂ Ê½ ÒÍËÊÅÔÊÅ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ Ê½ ËÌËÍÊË Á¿ÅÀ½ÏÂÈÊÅÜ ½Ì½Í½Ï Å ÌÂÍÅÑÂÍÊ½Ï½ ÊÂÍ¿Ê½ ÎÅÎÏÂÉ½ s ÌÍÅ Í½ÁÅÇÐÈÅÏ ÅÕÅ½Î ËÎÏÂËÉÅËÈÅÏ ÏÂÊÁË¿½ÀÅÊÅÏ s ¿×¿ ¿ÅÁ Ê½ ¾½ÊÅ ×ÏÍÂÕÊË ÌËÁ ÑËÍÉ½Ï½ Ê½ Ô½Æ ÎÂ ÌÍÅÈ½À½ Ä½ ÈÂÔÂÊÅÂ Ê½ ½ÊÀÅÊ½ ¿×ÄÌ½ÈÂÊÅÂ Ê½ ÀËÍÊÅÏÂ ÁÅÒ½ÏÂÈÊÅ Ì×ÏÅÖ½ ÎÏËÉ½ÏÅÏ ÀÅÊÀÅ¿ÅÏ Ç½ÇÏË Å ÌÍÅ ÎÏËÉ½Õ ÊË ÔÍÂ¿ÊÅ ¿×ÄÌ½ÈÂÊÅÜ Ç½ÏË ÎÏËÉ½ÕÊÅ ÜÄ¿Å ÉÂÏÂËÍÅÄ×É ÁÅ½ÍÅÜ ÔÂÍÊËÁÍË¾ÊÅ ¿×ÄÌ½ÈÂÊÅÜ Ä½ Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂ Ê½ ÉÈÜÇËÏË ÌÍÅ Ç×ÍÉ½ÔÇÅ ÏÂ ÌÍÅ ËÏ¾Å¿½ÊÂ ¬ËÈÐÔÂÊËÏË ËÏ ¾ÅÈÇ½Ï½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË Ê½ÉÅÍ½ ÕÅÍËÇË ÌÍÅÈË ÃÂÊÅÂ ¿ Ì½ÍÑÛÉÂÍÅÆÊË ÇËÄÉÂÏÅÔÊ½Ï½ Å ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿½Ï½ ÌÍË ÉÅÕÈÂÊËÎÏÅ ©ÊËÀË ÁË¾ÍË ÉÂÁËÊËÎÊË Å ÁÂÇËÍ½ÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ Â ©ÊËÀË ÌËÁÒËÁÜÖ ¿ÅÁ Ä½ ÐÇÍÂÌ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÅ ÎÅÌÂÅ Å ÎÇ½ÈÊÅ Ê½ÇÈËÊÅ ¤½ ÍËÁÅÊ½ Ê½ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÎÂ ÎÔÅÏ½ ©½È½ ÄÅÜ ËÏÇ×ÁÂÏË ÎÂ Â Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÅÈ Ê½ ½ÈÇ½ÊÎÇÅÜ ÌËÈÐËÎÏÍË¿ Å ÌË ®ÍÂÁÅÄÂÉÊËÉËÍÅÂ ÏË ½ÎÏÂ ÌË ÏËÌÈÅ Å ÎÐÒÅ Ò×ÈÉÅÎÏÅ Å ÌËÈÐÌÈ½ÊÅÊÎÇÅ ÏÂÍÂÊÅ §ÐÈÏÅ¿ÅÍ½ ÎÂ ¿ ÓÜÈ½ ¢¿ÍËÌ½ Å ® ¶ ½ ÓÂÊÏ×Í Ê½ ÊÂÀË¿½Ï½ ÇÐÈ ÏÐÍ½ Â Í½ÆËÊ½ Ê½ ¡½ÈÉ½ÓÅÜ ¬ËÍ½ÁÅ ¿ÅÎËÇËÏË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ É½Î

«¬¥® ª¥¢ ª ¥¨§ ¯

ÅÈÇ½ ÅÄÎÐÕÂÊÅ ÈÅÎÏ½ &OLIA 3ALVIAE Î×ÎÏËÅ ÎÂ ËÏ ÓÂÈÅ ÊÂ Ê½ÔÐÌÂÊÅ ÌÍËÁ×ÈÀË¿½ÏÅ ÉÉ Á×ÈÀÅ Å ÉÉ ÕÅÍËÇÅ ÈÅÎÏ½ ¬Ë ÍÜÁÇË ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ ¾ÅÈÇ½ ÎÏÍ×Ç (ERBA 3ALVIAE ÈÅÎÏ½Ï½ ËÏ ÌË ÁËÈÊ½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Î½ Î ÁÍ×ÃÇÅ ÄÂÈÂÊÅ ËÏÀËÍÂ Å ÎÍÂ¾ ÍÅÎÏË¾ÂÈÅ ËÏÁËÈÐ ½ ÏÂÄÅ ËÏ ÌË ÀËÍÊ½Ï½ Ô½ÎÏ s ¾ÂÄ ÁÍ×ÃÇÅ Å ÅÄÓÜÈË ÎÍÂ¾ÍÅÎÏË¾ÂÈÅ ²½Í½ÇÏÂÍÅÄÅÍ½Ï ÎÂ Î×Î Ä½Ì½ÄÂÊ ÎÅÈÂÊ ÌÍÅÜÏÂÊ ½ÍË É½Ï Å ÎÈ½¾Ë Ì½ÍÈÅ¿ ÀËÍÔÅ¿ ¾½ÈÎ½ÉÅÔÂÊ ¿ÇÐÎ ÅÈÇ½Ï½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Â ¾ÂÄ ÌÍËÉÂÊÂÊÅ ÈÅÎÏ½ Å ÉÅÊÅÉ½ÈÊË ÇËÈÅ ÔÂÎÏ¿Ë ÌÍÅÉÂÎÅ ¥ÄÎÐÕÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Î×Á×ÍÃ½Ï Ê½Æ É½ÈÇË ÂÏÂ ÍÅÔÊË É½ÎÈË ½ ÎÉÈÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ s ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË «Ì½ÇË¿½Ï ÎÂ ¿ ¾½ÈÅ Î×Î ÎÏ½ÊÁ½ÍÏÊË ÏÂÀÈË ËÏÁÂÈÊË ËÏ ÁÍÐÀÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ¾ÅÈÇÅ ®×ÒÍ½ÊÜ¿½Ï ÎÂ ¿ ÎÐÒÅ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÔÅÎÏÅ Å Î ËÎÅÀÐÍÂÊ½ ¿ÂÊ ÏÅÈ½ÓÅÜ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ä½Ì½ÄÂÊÅ ËÏ ÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË Ê½ ÌÍÂÇÅÏÂ ÎÈ×ÊÔÂ¿Å È×ÔÅ Å ÁÍÐÀÅ ÌË¿ÍÂÁÅ ®ÍËÇ×Ï Ä½ Î×ÒÍ½ÊÜ¿½ÊÂ Â ÊÂ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÀËÁÅÊ½

¤½ ÎÂÉÂÊÊÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÎÂ ÅÄ¾ÅÍ½Ï Ê½Æ ÁË¾ÍÅÏÂ ÌË ÌÈËÁËÍËÁÅÂ Å ÍÂÈÂÑ ÌÈËÖÅ Ä½ÖÅÏÂÊÅ ËÏ ÎÏÐÁÂÊÅÏÂ ¿ÂÏÍË¿Â Å ÊÂÄ½ÎÂÀÊ½ÏÅ ËÏ ÌËÔ¿ÂÊ½ ÂÍËÄÅÜ ®×¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ËÏ ¿ÏËÍ½Ï½ ÀË ÁÅÊ½ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÄÅÍ½ Î ÜÎÊË ÅÄÍ½ ÄÂÊ½ É×ÃÇ½ ÎÏÂÍÅÈÊËÎÏ ¨ÅÌÎ½Ï½ Ê½ ÎÌÂÓÅÑÅÔÊÅ ËÌÍ½ÕÅÏÂÈÅ Î×ÖË ÁËÌÍÅÊ½ÎÜ Ä½ ÎÏÂÍÅÈÊËÎÏÏ½ Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ Å Ä½ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ É½ÈÇË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÎÂÉÂÊ½ ®ÍÂÁÊÅÜÏ ÁË¾Å¿ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ ËÏ ÁÂÇ½Í Â ÇÀ ª½ ÎÂÉÂÊÊÅÏÂ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÎÂ ÌËÈ½À½Ï ÀÍÅÃÅ Ä½ ÁË¾ÍË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ §½ÏË ÌÍ½¿ÅÈË ËÏ ÎÂÉÂÊÊÅÏÂ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÊÂ ÎÂ Î×¾ÅÍ½Ï ÈÅÎÏ½ ¬ÍÅ ÏÜÒ ÊÂ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Å ËÍÜÄ¿½ÊÂ Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ Í½ÊË Ê½ÌÍË ÈÂÏ °ÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Â ÊÂÍ½¿ÊËÉÂÍÊË ËÏÁËÈÐ Ê½ÀËÍÂ ÌË

ÇËÕÊÅÓÅ Ç½ÎÂÏÅ ÇËÕË¿Â Å ÎÂ ÌÍÂÊ½ÎÜÏ ÁË ÌÍÂÍ½¾ËÏ¿½ÏÂÈÊÅÜ ÌÐÊÇÏ ¯½É ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ì×Í¿ÅÔÊ½ ÌÍÂÍ½¾ËÏÇ½ s Î×¾Í½ÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÎÂ ÌË ÔÅÎÏ¿½Ï ËÏ ÌÍÅÉÂÎÅ ËÏ ÁÍÐÀÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ Å ÌË¿ÍÂÁÂÊÅ Ô½ÎÏÅ Å ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ ËÏÁÂÈÜÏ ËÏ ÎÏ×¾ÈËÏË £ÂÈ½ÏÂÈÊË Â ¿×ÍÒ½ÍÅÏÂ ¿Í×ÒÊÅÏÂ ÈÅÎÏÂÊÓ½ Î×ÖË Á½ ÎÂ ËÏÁÂÈÜÏ ®ÐÕÂÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê½ ÎÜÊÇ½ ¿ ÎÐÒÅ Å ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂ ÊÅÜ ÅÈÅ ÌËÁ Ê½¿ÂÎÅ Ç½ÏË ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ Í½ÄÎÏÅÈ½Ï Ê½ ÌË Ï×Ê×Ç ÎÈËÆ ¨ÅÎÏ½Ï½ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÎÐÕ½Ï Å ¿ ÎÐÕÅÈÊÅ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ z® ¯Â ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ËÏÁÂÈÜÏ ËÏ ÎÏ×¾È½Ï½ ÎÈÂÁ ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ËÔÐÇ ¿½ÊÂ ÊË Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË ÅÉ ÎÂ Ê½É½ÈÜ¿½ ®ÈÂÁ ËÍÜÄ¿½ÊÂÏË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÊË¿Å ÎÏ×¾È½ Å ÈÅÎÏ½ ÏËÍÅÜÏ ËÏÇËÎ Ê½ Î½È¿ÅÜÏ½ Â ÊÂ ÌË Ç×ÎÊË ËÏ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¬ÍÅ ÌË Ç×ÎÊËÏË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ ÎÂ ÌËÊÅÃ½¿½ ÎÏÐÁË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË Å Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ¾ÅÈÇ½Ï½ ÎÂ ÌËÊÅÃ½¿½ ¬ÍÅ ÌË É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ ÈÅÎÏ½Ï½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ Ë¾ÅÍ½Ï Ê½ ÉÜÎÏË ¿ Ê½ Î½ÃÁÂÊÅÂÏË ËÏ ÎÏ×¾È½Ï½ Ì×ÏÅ ÌÍÂÄ ÀËÁÅÊ½Ï½ ¬×Í¿ËÏË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Â ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ Ó×ÑÏÂÃ½ Ç½ÏË ÎÂ Î×¾ÅÍ½Ï Î½ÉË ÈÅÎÏ½Ï½ Í½ÄÌËÈËÃÂ ÊÅ ¿ ÁËÈÊÅÜ ÇÍ½Æ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ¬ÍÅ ÂÎÂÊÊËÏË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ ÎÂ Î×¾ÅÍ½Ï ¿ÎÅÔÇÅ ÈÅÎÏ½ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å ¿Í×ÒÊÅÏÂ ª½ ÎÂÉÂÊÊÅÏÂ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ Ë¾ÅÍ½Ï ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ s ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÎÍ½¿ÊÂÊÅÂ Î ÁÍÐÀÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ÈÂÔÂ¾ÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÈÅÎÏ½Ï½ Ê½ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ Î½ ÌË ÎÐÒÅ Î×ÒÊ½Ï ÈÂÎÊË Å Î½ ÌË É½ÈÇË ÒÅÀÍËÎÇËÌÅÔ ÊÅ ÌÍÅ Î×ÒÍ½ÊÜ¿½ÊÂ ÅÈÇ½Ï½ Â ÅÄÎÐÕÂÊ½ ÇËÀ½ÏË ÁÍ×ÃÇÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÌÍÅ ËÀ×¿½ÊÂ ÎÂ ÔÐÌÜÏ ½ ÌÂÏÐÍ½Ï½ ÌÍÅ ÎÏÍÅ¿½ÊÂ ÎÂ ÍËÊÅ ¥ÄÎÐÕÂÊ½Ï½ ¾ÅÈÇ½ ÎÂ Î×¾ÅÍ½ Ê½ ÇÐÌÔÅÊ½ Ä½ ÁÊÅ ¿ ÎÐÒË ÌËÉÂÖÂÊÅÂ Ä½ ÐÂÁÊ½Ç ¿Ü¿½ÊÂ Ê½ ¿È½À½Ï½ ®ÈÂÁ ÏË¿½ ÎÂ ¾½ÈÅÍ½ Å ËÌ½ÇË¿½ §ËÀ½ÏË ÎÂ ÓÂÈÅ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË ËÇËÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿×¿ Ñ½ÄÅÏÂ É½ÎË¿ Ó×ÑÏÂÃ Å ÐÄÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ «ÍÜÄ¿½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË Î×Î Î×ÍÌ ÅÈÅ É½ÕÅÊÊË ÔÍÂÄ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ Ä½ ÓÂÈÏ½ ÇËÎ½ÔÇÅ ¥ÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÂ ÓÂÈÅÏÂ ÎÏÍ×ÇË¿Â ¿ Î¿ÂÃË ÅÈÅ ¿ ÎÐÒË Î×ÎÏËÜÊÅÂ Ç½ÏË ÌÍËÓÂÊÏ½ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË Â Ê½Æ ¿ÅÎËÇ ¿ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÁË

Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ 3ALVIA OFFICINALIS , Â ÉÊËÀËÀËÁÅÕÂÊ ÌËÈÐÒÍ½ÎÏ ËÏ ÎÂÉ °ÎÏËÓ¿ÂÏÊÅ ,AMIACEAE ¿×¿ÂÁÂÊ ¿ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÊÅ Ç½ÏË ÇÐÈÏÐÍ½ Å Ê½ ÉÂÎÏ½ ÌËÁÅ¿ÜÈ ×ÈÀ½ÍÅÜ Â ÎÂÈÂÇÓÅËÊÅÍ½Ê ÂÁÅÊ ÎËÍÏ ¡ÂÎÅÎÈ½ ¿½ ®ËÍÏ×Ï Â Î×Î ÎÈÂÁÊÅÏÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÎÏÅÇÅ ®Ï×¾ÈËÏË Â ÌÍ½¿ËÎÏËÜÖË ÔÂÏÅÍÅÍ×¾ÂÎÏË ¿Á×Í¿ÂÎÂÊÂÊË ¿ ÁË ÈÊ½Ï½ ÎÅ Ô½ÎÏ Å ÎÅÈÊË Ë¾ÈÅÎÏÂÊË ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÌË ÎÏ×¾È½

§ËÍÂÊ ÁË¾ÍÂ Í½Ä¿ÅÏ ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊ ÁËÎÏÅÀ½Ö Ê½ ÀËÈÜÉ½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ®Ï×¾ÈË ¿ÅÎËÇË ÎÉ ÅÄÌÍ½¿ÂÊË ÌÍËÎÏË ÅÈÅ Í½ÄÇÈËÊÂÊË Î ÉÊËÀË¾ÍËÆÊÅ Í½ÄÌÂÍÂÊÅ ÇÈËÊÇÅ Ë¾ÈÅÎÏÂÊË ¾ÜÈË Ê½ÌÈ×ÎÏÂÊË ¿È½Ç ÊÂÎÏË ÁËÈÊ½Ï½ ÎÅ Ô½ÎÏ ÎÏ×¾È½Ï½ ¿Á×Í¿ÂÎÅÊÜ¿½Ï ¨ÅÎÏ½ ÎÍÂÖÐÌËÈËÃÊÅ ÓÂÈÅ ÉÉ Á×ÈÀÅ Å ÉÉ ÕÅÍË ÇÅ ÐÁ×ÈÃÂÊËÜÆÓÂ¿ÅÁÊÅ È½ÊÓÂÏÊÅ ÌÍËÁ×ÈÀË¿½ÏÅ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ÌË¿Â ÔÂ ÅÈÅ ÌË É½ÈÇË Ä½ÇÍ×ÀÈÂÊÅ ÇÈÅÊË¿ÅÁÊÅ Ê½ ¿×ÍÒ½ Ï×ÌÅ ÅÈÅ ËÎÏÍÅ ËÏÀËÍÂ ÄÂÈÂÊÅ ËÏÁËÈÐ ¾ÜÈË ¿È½ÇÊÂÎÏÅ ÁËÈÊÅÏÂ Ê½ ÁÍ×ÃÇÅ ÀËÍÊÅÏÂ ÌÍÅÎÂÁÊ½ÈÅ ³¿ÂÏË¿Â Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ÌË ¿ Í½ÄÁ½ÈÂÔÂÊÅ ÌÍÂÕÈÂÊÅ ¿ ÀËÍ Ê½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Ë¾Í½ÄÐ¿½ÖÅ ÇÈ½ÎË¿ÅÁÊÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÂÊÔÂÏË Â Á×ÈÀË ÉÉ ¿ÅËÈÂÏË¿Ë ÎÅÊÙË ÍËÄË¿Ë ÅÈÅ ¾ÜÈË ¯ÅÔÅÊÇÅÏÂ Î½ ®ÂÉÂÊ½ ÎÈ½¾Ë ÜÆÓÂ¿ÅÁÊÅ ÌËÔÏÅ ÇÍ×ÀÈÅ Ï×ÉÊËÇ½ÑÜ¿Å Î ¿Å ÎËÇ½ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ©½Î½Ï½ Ê½ ¾Í Â À

«¯ ª¥´¢®§ ² §¯¢¥®¯¥§

ÈËÏË ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ËÏ ÏËÄÅ Í½ÆËÊ Â ÅÄ¿ÂÎÏÂÊ Ç½ÏË a¡½ÈÉ½ÏÅÊÎÇ½ Î½È¿ÅÜq Å Â ÌÍÂÁÌËÔÅÏ½Ê½ ÎÐÍË¿ÅÊ½ ¾ÅÈÇ½ ¬ÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ËÏ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ÎÍÂÁÊÅÜÏ ÁË¾Å¿ Â ÇÀ Î¿ÂÃ½ É½Î½ ÅÈÅ ÇÀ ÎÐÒ½ ¾ÅÈÇ½ ÎÏÍ×Ç ËÏ ÁÂÇ½Í ¬ÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Î¿ÂÃ½Ï½ É½Î½ ÎÏÍ×Ç Ê½ Í½ÎÏ¿½ ÁË ÇÀ ËÏ ÁÂÇ½Í ËÏ ÇËÜÏË ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ÇÀ ÎÐÒ ÎÏÍ×Ç ËÏ ÁÂÇ½Í ÅÈÅ ÇÀ ÎÐÒ½ ¾ÅÈÇ½ ÈÅÎÏ½ ËÏ ÁÂÇ½Í

¨ÅÎÏ½Ï½ Î½ ÎÍÂÖÐÌËÈËÃÊÅ Î Á×ÈÀÅ ÁÍ×ÃÇÅ ÌÍËÁ×ÈÀË¿½ÏË È½Ê ÓÂÏË¿ÅÁÊÅ ÌËÇÍÅÏÅ À×ÎÏË Î ÁÍÂ¾ÊÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ ³¿ÂÏË¿ÂÏÂ Î½ Î×¾Í½ÊÅ ¿ ÍÂÒ½¿Å ÇÈ½ÎË¿ÅÁÊÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÂÊÔÂÏË Â ¾ÈÂÁË ÁË ÎÅ¿ËÈÅÈ½¿Ë ¬ÈËÁ½ Â ÔÂÏÅÍÅÀÊÂÄÁÂÊ Í½ÄÌ½Á½Ö ÎÂ ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ Å Î×Á×ÍÃ½ ÎÂÉÂÊ½ ®ÂÉÂÊ½Ï½ Î½ ÁÍÂ¾ÊÅ ÜÆÓÂ¿ÅÁÊÅ Ç½ÑÜ¿Ë ÁË Ï×ÉÊËÇ½ÑÜ¿Ë ËÓ¿Â ÏÂÊÅ ©½Î½Ï½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ Â À « ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅÊ½ ©½Ç½Í ÔÂ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ Â ÏËÌÈË ÈÛ¾Å¿Ë Í½ÎÏÂÊÅÂ ÏËÆ ÎÂ ËÏÈÅÔ½¿½ Î ¿ÅÎËÇ½ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ s ¿ Á×È ¾ËÇ ÌËÇËÆ ÌËÊ½ÎÜ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÁË z® «Ì½ÎÊÅ Ä½ ÊÂÀË Î½ ÍÂÄÇÅÏÂ Ä½ÎÏÐÁÜ¿½ÊÅÜ Å Ë¾ÈÂÁÜ¿½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Ê½ ÍÜÄÇË Ä½ÎÏÐÁÜ¿½ÊÂ ÌÍÅÁÍÐÃÂÊË ËÏ ÎÅÈÂÊ ÎÂ¿ÂÍËÅÄÏËÔÂÊ ¿ÜÏ×Í ¬ÍÂÄÅÉÐ¿½ ÁË¾ÍÂ Å ¿ Í½ÆËÊÅ Î ÌË ÀËÈÜÉ½ Ê½ÁÉËÍÎÇ½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ É ÊË Ï½É ÊÂ Á½¿½ Ä½ÁË¿ËÈÅÏÂÈÊÅ ÁË¾Å¿Å ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅÊ½ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÊÂ Â ¿ÄÅÎÇ½ÏÂÈÂÊ Ç×É Î¿ÂÏÈÅÊ½Ï½ Å ÌËÊ½ÎÜ ÎÅÈÊË ÎÀ×ÎÏÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÎÂ¿ÅÏÂ ¯Ë¿½ Ë¾½ÔÂ ÌÍÂÔÅ Ê½ ÊËÍÉ½ÈÊËÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Å ¿ËÁÅ ÁË Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂ Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂÏË Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿È½À½Ï½ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ Â ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿Ë Í½ÎÏÂÊÅÂ Å ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ ¾ÂÄ ÌËÈÅ¿½ÊÂ ¬ÍÅ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂ Ë¾½ÔÂ Ê½ ÊÜÇËÈÇË ÌËÈÅ¿ÇÅ ËÎË¾ÂÊË ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁÅ Ê½ ÏÍ½ÆÊË Ä½ÎÐ Õ½¿½ÊÂ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊË ÎÂ ÌË¿ÅÕ½¿½Ï ÊÂÀË¿ÅÏÂ ÁË¾Å¿Å ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÊÂ Â ¿ÄÅÎÇ½ÏÂÈÂÊ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¡Ë¾ÍÂ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ Ê½ ÎÐÒÅ Î ÛÃÊË ÅÄÈËÃÂÊÅÂ ÌÂÎ×Ô ÈÅ¿Ë ÀÈÅÊÂÎÏÅ ¿ËÁËÌÍËÌÐÎÇÈÅ¿Å ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈÂ¿ÂÈÅ Å ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÅ ÌËÔ¿Å ªÂ ÌËÊ½ÎÜ ÏÂÃÇÅ Å ÌÍÂË¿È½ÃÊÂÊÅ ÌËÔ¿Å ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅ Î½ ¾ËÀ½ÏÅÏÂ ÔÂÍÊËÄÂÉÊÅ Å Ê½ÊËÎÊÅ ÌËÔ¿Å Î ÊÂ ÐÏÍ½ÈÊ½ ÅÈÅ ÈÂÇË ½ÈÇ½ÈÊ½ ÍÂ½ÇÓÅÜ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ Í½ÄÏ¿ËÍ ¬ËÈËÃÅ ÏÂÈÊË ÍÂ½ÀÅÍ½ Ê½ ÏËÍÂÊÂ Î Ë¾ËÍÎÇÅ Å ÁÍÐÀÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â

À½Ï Á½ ÎÂ ÎÈÅ¿½Ï ¬ÍÅ ÎÅÈÊË ÌËÍ½ÃÂÊÅÂ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÎÏÅÀÊÂ ÁË Ä½Î×Ò¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¬Ë ÈÅÎÏ½Ï½ ¿ÍÂÁÜÏ Í½ÄÈÅÔÊÅ ¿ÅÁË¿Â ÈÅÎÏËÉÅÊÅÍ½ÖÅ ÉÐÒÅ °ÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ Î½ ÊÜÇËÈÇË ¿ÅÁ½ ,IRIOMYZA STRIGATA -EIG 0HYTOMYZA ATRICORNIS -EIG 0H 3COTIANA (ENEL Å 0H 3ALVIAE (ER ¬ËÍ½ÃÂÊÅÜÏ½ ÇËÅÏË Ê½Ê½ÎÜÏ Î½ ÎÒËÁÊÅ s È½Í¿ÅÏÂ ÅÉ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¿×¿ ¿× ÏÍÂÕÊËÎÏÏ½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÌÍÅ Î¿ËÜÏ½ ÃÅÄÊÂÊ½ ÁÂÆÊËÎÏ ÌÍ½¿ÜÏ ÒËÁË¿Â Î Í½ÄÈÅÔÊ½ ÑËÍÉ½ Å Á×ÈÃÅÊ½ ÇËÂÏË ¿ËÁÅ ÁË ÎÊÅÃ½¿½ÊÂ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÁË¾Å¿ÅÏÂ ®ÍÂÖ½Ï ÎÂ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Ê½Æ ÔÂÎÏË ÌÍ½ÎÇË¿ÂÊ½Ï½ -UZUS PERSICAE 3ULZ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ $OLYCORIS BACCARUM , %XOLYGUS PRATENSIS , Í½ÄÈÅÔÊÅ ÈÅÎÏËÜÁÊÅ ¾Í×É¾½ÍÅ #ASSIDA VIRIDIS , 0HYLLOTRETA ATRA 0H UNDULATA ÓÅÌÂÎÏËÇÍÅÈÅ ÌÍ 0ACHYPROTASIS RAPAE , Ç½ÇÏË Å ÊÜÇËÅ ÈÅÎÏËÀÍÅÄÂÖÅ À×ÎÂÊÅÓÅ Å ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ !GROTIS SPP %UXOA SPP #NEPHASIA SPP Å ÁÍ ÎÅÔÇÅ ÏÂ ÎÂ ËÏÇÍÅ¿½Ï Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ¿ ÊÅÎÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Å ÊÂ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÎÂÍÅËÄÊÅ ÖÂÏÅ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ¬ÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÊÜÇËÅ ËÏ Í½ÄÍÂÕÂÊÅÏÂ Ä½ ÐÌËÏÍÂ¾½ ÅÊÎÂÇÏÅÓÅÁÅ Å ½Ç½ÍÅ ÓÅÁÅ ËÁË¾ÍÂÊÅ Ä½ ¾ËÍ¾½ Î ÏÂÄÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ÌÍÅ ÁÍÐÀÅ ÇÐÈÏÐÍÅ

¬¥ ¥ ª¢ ¥ ®°µ¢ª¢

¬ÍÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ÌÍÂÄ É½ÍÏ ½ÌÍÅÈ ÎÏÍ×ÇË¿ÂÏÂ Ä½ ÌËÔ¿½Ï Á½ ÎÂ Î×¾ÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ½¿ÀÐÎÏ ÅÈÅ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÌÍÂÄ Î×Ö½Ï½ ÀËÁÅ Ê½ ¡Ë ÇÍ½Ü Ê½ ÂÎÂÊÏ½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÈÅÎÏ½ Î ÇËÅÏË Á½ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½Ï ÌÍÂÄ ÄÅÉ½Ï½ Å ÊË¿Å ÌÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜ ÌÍÂÄ É½Æ ÛÊÅ ¬ÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ Ë¾ÅÍ½Ï Á¿ÐÇÍ½ÏÊË ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ¬×Í¿ËÏË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Â ÌÍÂÁÅ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ Ó×ÑÏÂÃ½ ®ÏÍ×ÇË¿ÂÏÂ Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÎÂ Î×¾ÅÍ½Ï ¿ ÎÐÒË ¿ÍÂÉÂ Å ÊÜÇËÈ ÇË Ô½Î½ ÎÈÂÁ ¿ÁÅÀ½ÊÂ Ê½ ÍËÎ½Ï½ ¯Â ÎÂ ËÍÜÄ¿½Ï Î×Î Î×ÍÌ ÊËÃ ÅÈÅ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË Ê½ ÎÉ ËÏ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍÅ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ ÎÈÂÁ ÏË¿½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ª½¾Í½ÊÅÏÂ ÎÏÍ×ÇË¿Â ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ ÍÂÒ½¿Ë ¿

´ÂÎÏË ÎÍÂÖ½ÊÅ Î½ Í½ÄÈÅÔÊÅ ¿ÅÁË¿Â ÓÅÇ½ÁÅ Ç½ÏË ÂÁÅÊ ËÏ ËÎ ÊË¿ÊÅÏÂ Â %UPTERYX ATROPUNCTATA 'OEZE ªÂÌÍÅÜÏÂÈÜÏ Â ÌËÈÅÑ½À Å Ê½Ì½Á½ Í½ÄÈÅÔÊÅ ÇÐÈÏÐÍÊÅ Å ÌÈÂ¿ÂÈÊÅ ¿ÅÁË¿Â ¬Ë¿ÍÂÁÅ Ê½Ê½ÎÜÏ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ ÇËÅÏË ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ ÈÅÎÏ½Ï½ ª½ ÉÜÎÏËÏË Ê½ ÌË¿ÍÂÁ½Ï½ ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÁÍÂ¾ÊÅ Î¿ÂÏÈÅ ÏËÔÇË¿ÅÁÊÅ ÌÂÏÊ½ ÇËÅÏË ÉË

«Ï ½Ç½ÍÅÏÂ ÌË ÔÂÎÏË ÎÍÂÖ½Ê Â 4ETRANYCHUS URTICAE +OCH ÊË ÌËÍ½ÃÂÊÅÜÏ½ Å ËÏ Á¿½Ï½ ¿ÅÁ½ Î½ ÎÒËÁÊÅ s È½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎ Ï½Ï½ Å ÌÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÌÍÅÀËÍÅ Å ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏÊ½Ï½ É½Î½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÎÊË¿ÊË ÌÍÂÄ ÈÂÏÊÅÏÂ ÉÂÎÂÓÅ Ç½ÏË ¾È½ÀË ÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÅÉ Î½ ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÎÐÒËÏË ¿ÍÂÉÂ Å ¿ÅÎËÇÅÏÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ

®Â¿ÂÍÊ½Ï½ À½ÈË¿½ ÊÂÉ½ÏËÁ½ -ELOIDOGYNE HAPLA #HIT ÎÂ Í½Ä ¿Å¿½ ÁË¾ÍÂ Ê½ ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å Å ÌÍÅ ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÎÐÒ½ ÌÍËÈÂÏ ¬ÍÅ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ À½ÈÅÏÂ Í½ÎÏÂÃ×Ï Ê½ ÇÍ½ÅÖ½Ï½ Ê½ ÇËÍÂÊÅÏÂ ÎÂ ÌÍÂÇÍ½ÏÜ¿½ Å ÏÂ ËÏÉÅÍ½Ï ËÍ¾½Ï½ Î ÏËÄÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈ ÎÂ ¿ËÁÅ ËÖÂ ÌÍÂÁÅ Ä½ÎÜ ¿½ÊÂ Ê½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ¬Í½¿Å ÎÂ ÀËÁÅÊÅ ÎÂÅÏ ¾ËË¾ËÍËÏ Î×Î ÃÅÏÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ Å ÎÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ÌÈÂ ¿ÂÈÅÏÂ ÇËÅÏË Î½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ Ê½ ÊÂÉ½ÏËÁ½Ï½

ªÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÊÜÉ½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ÊÂ ÌÍÅÜÏÂÈÅ ÊË ÌÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÊÜÇËÅ ËÏ ÏÜÒ ÉËÀ½Ï Á½ ÌÍÅÔÅ ÊÜÏ ÖÂÏÅ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ¯Â Î½ ÌÍÂÁÅÉÊË ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ Ê½ÎÂ ÇËÉÅÏÂ ÊË Î½ ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ Å ÊÜÇËÅ ÁÍÐÀÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ Ç½ÏË ÊÂÉ½ÏËÁÅ -ELOIDOGYNE HAPLA #HIT Å !PHELENCHOIDES FRAGARIAE #HRIS Å ½Ç½ ÍÅ 4ETRANYCHUS URTICAE +OCH Å 4 LUDENI :ACH

ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÎÍÂÖÐ ¾Í½ÕÊÂÎÏ½Ï½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ É½Ê½ ÌÍÅ ÊÐÃÁ½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÌËÈÄ¿½Ï ÊÜÇËÅ ËÏ Í½ÄÍÂÕÂÊÅÏÂ ÌÍÂÌ½Í½ÏÅ ÎÍÂÖÐ ÏÂÄÅ ÀÍÐÌÅ Ì½ÏËÀÂÊÅ ÌÍÅ ÁÍÐÀÅ ÇÐÈÏÐÍÅ Ç½ÏË ÎÂ ÎÌ½Ä¿½Ï ÐÎÈË¿ÅÜÏ½ Ä½ ÏÜÒ ÊËÏË ÌÍÅÈËÃÂÊÅÂ

¬ÍÅ Ê½ÕÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ Ä½ÌËÔ¿½ Á½ Ó×ÑÏÅ ÌÍÂÄ É½Æ ÛÊÅ ½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÐÄÍÜ¿½Ï ÌÍÂÄ ÛÈÅ °ÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÌÍËÏÅÔ½ ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊË s ËÏÊ½Ô½ÈË ÐÄÍÜ¿½Ï ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿ ÁËÈÊÅÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Å ¿ ÀËÍÊÅÏÂ ®ÂÉÂÊ½Ï½ ÅÉ½Ï ¿ÅÎËÇ½ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ s Ê½Á Ç½ÏË Ü Ä½Ì½Ä¿½Ï ÌÍË Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ¿ÍÂÉÂ Ê½Á ÀËÁÅÊÅ «ÌÏÅÉ½ÈÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ä½ ÌËÇ×È ¿½ÊÂÏË Â z® ®ÂÉÂÊ½Ï½ ÌËÇ×È¿½Ï Ä½ ÇÍ½ÏÇË ¿ÍÂÉÂ s ËÏ ÁË ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË ¬×Í¿½ ÀËÁÅÊ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ©È½ÁÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¾½¿ÊË Ç½ÏË Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÊÜÇËÈÇË Ë¾ÈÅÎÏÂÊÅ ÎÏ×¾È½ ¢ÁÅÊÅÔÊÅ Í½ÎÏÂ ÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ Ä½Ó×ÑÏÜÏ ÊË ÏË¿½ Ä½¿ÅÎÅ ËÏ ÎÍËÇË¿ÂÏÂ Ê½ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ Å ËÏ ÌÍÅÈËÃÂÊ½Ï½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÇ½ ÌË ÏËÌÈÅÏÂ Í½ÆËÊÅ Ê½ ÎÏÍ½Ê½Ï½ Ç½ÇÏË Å ÌÍÅ ÏËÌÈÅ Å ¿È½ÃÊÅ ÄÅÉÅ ÎÏ×¾È½Ï½ Å ÈÅÎÏ½Ï½ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½Ï ÐÎÌÂÕ ÊË ¾ÂÄ Á½ ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½Ï ÅÄÉÍ×Ä¿½ÊÅÜ ÌË ¿ÅÎËÇÅÏÂ Å ÌË ÎÂ¿ÂÍÊÅ Í½ÆËÊÅ Ê½ ÎÏÍ½Ê½Ï½ Ç½ÇÏË Å ÌÍÅ ÎÏÐÁÂÊÅ Å ÎÐÒÅ ÄÅÉÅ Ê½ÁÄÂÉÊÅÏÂ ÎÏ×¾È½ ÅÄÉÍ×Ä¿½Ï ÏËÍ½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅ ÀËÁÅÊÅ ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ Ä½ÌËÔ¿½ Í½ÊË Ê½ÌÍË ÈÂÏ É½ÍÏ ½ÌÍÅÈ Î Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÊË¿Å ÎÏ×¾È½ ÇËÅÏË ¿Á×Í¿ÂÎÅÊÜ¿½Ï ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ÎÅ ¬ÍÂÄ ÄÅÉ½Ï½ ÎÏ×¾È½Ï½ ÎÂ Ä½Ì½Ä¿½Ï ¡Ë¾ÍÂ Â ¿ Ê½Ô½ÈË ÏË Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ Á½ ÎÂ ËÍÜÄ¿½Ï ÎÏ½ÍÅÏÂ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅ ÎÏ×¾È½ Ä½ Á½ ÎÂ ÎÏÅÉÐÈÅÍ½ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂÏË Ê½ ÉÈ½ÁÅ ¿×ÍÒÐ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌË¿ÂÔÂ Å ÌË ÂÁÍÅ ÈÅÎÏ½ ¯Ë¿½ ¿ËÁÅ ÁË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÁË¾Å ¿ÅÏÂ Î ®Ï×¾È½Ï½ ÎÂ ËÍÜÄ¿½Ï Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ Î×Î Î×ÍÌ ÇËÎ½ ÅÈÅ ÇËÎ½ÔÊ½ É½ÕÅÊ½ «ÍÜÄ¿½ÊÂÏË ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÏ½ÊÂ ¿×¿ ¿×ÄÉËÃ ÊË Ê½Æ Í½ÊÊÅÏÂ ÎÍËÇË¿Â s ÑÂ¿ÍÐ½ÍÅ É½ÍÏ ÌÍÂÁÅ ÎËÇËÁ¿ÅÃÂÊÅÂÏË ÌÍÅ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ®×Á×ÍÃ½ÊÅÂÏË Å ÁË¾Å¿ÅÏÂ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË Å ÈÅÎÏ½ Ä½¿ÅÎÜÏ ËÏ ÂÇËÈËÀË ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÏÂ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ ÌËÎËÔÂÊÅ ÌË ÀËÍÂ ®×ÖÂÎÏ¿Â ÊË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ ÅÉ½ Å Ñ½Ä½Ï½ Ê½ Î×¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ª½Æ ¿ÅÎËÇË Î× Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ¿ ÎÏÍ×ÇË¿ÂÏÂ Â ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊË ¿×¿ Ñ½Ä½ É½ÎË¿ Ó×ÑÏÂÃ ¬ÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ É½ÎÈËÏË ÌËÎÏÂÌÂÊÊË Ê½É½ÈÜ¿½

«®« ¢ª«®¯¥ ª ®¯¢£ ¥ ¤ ¥¯¥¢¯«

®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¢ ª½Æ ÁË¾ÍÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Î½ ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿ÅÏÂ ÑÐÍ½ÃÊÅÏÂ Å ËÇËÌÊÅÏÂ ÇÐÈÏÐÍÅ «Ï ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄÇÈÛÔÅ ÎÈ×Ê ÔËÀÈÂÁ×Ï Ï×Æ Ç½ÏË ÇËÍÂÊÅÏÂ ÉÐ ÎÂ Ê½Ì½Á½Ï ËÏ À×¾Å ËÏ ÍËÁ 3CLEROTINIA ÇËÅÏË Ê½Ì½Á½Ï Å ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½ÆÇÅ ¾ÜÈË Ä½ÀÊÅ¿½ÊÂ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÅÄÏËÖ½¿½ ÌËÔ¿½Ï½ Ä½ÏË¿½ ÎÈÂÁ ÊÂÀË ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ ËÏÊË¿Ë ËÇËÌÊ½ ÇÐÈÏÐÍ½ ª½ Î×Ö½Ï½ ÌÈËÖ ÏËÆ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ¿×ÍÊÂ ÂÁ¿½ ÎÈÂÁ ÌËÔÅ¿Ç½ ËÏ ÀËÁÅÊÅ ¬ÍÅ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎ ÈË¿ÅÜ Å ÁË¾Í½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÇ½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ¿ ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅÂ Ê½ ÀËÁÅÊÅ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ Â ÁË¾×Í ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ Ê½ ÃÅÏÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ÅÄ ÇÐÎÏ¿ÂÊÅ ÈÅ¿½ÁÅ ÅÈÅ ÁÍÐÀÅ ÇÐÈÏÐÍÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ «ÎÊË¿Ê½Ï½ Å ÌÍÂÁÎÂÅÏ¾ÂÊ½Ï½ Ë¾Í½¾ËÏÇ½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ ¿½Ï Ï½Ç½ ÔÂ Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË Á½ ¾×Á½Ï ÐÊÅÖËÃÂÊÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅÏÂ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ¬ËÍ½ÁÅ ÏË¿½ ÏÜ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Ä½ÌËÔÊÂ ËÖÂ ÌÍÂÄ ÌÍÂÁÒËÁÊ½Ï½ ÀËÁÅÊ½ Ê½ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ¤½ ÓÂÈÏ½ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ Ê½ÏËÍÜ¿½ Î Ï Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Ê½ ÁÂÇ½Í Î ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ¿Ê½ÎÜÊÂ Ê½ ÁË¾ÍÂ ÑÂÍÉÂÊÏÅÍ½È ÏÂÔÂÊ ÏËÍ ÅÈÅ ÇËÉ ÌËÎÏ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Á×È¾ËÇ½ ËÍ½Ê Ê½ ÎÉ Á×È¾ËÔÅÊ½ ¬ÍÅ ÇËÊ¿ÂÊÓÅËÊ½ÈÊË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ÎÂ ¿Ê½ÎÜÏ Ç½ÈÅÂ¿Å Å ÑËÎÑËÍÊÅ ÏË ÍË¿Â ¿ ÁËÄÅ ÅÄÔÅÎÈÂÊÅ Ê½ ¾½Ä½Ï½ Ê½ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½ÌÍ½¿ÂÊ ÌË Ô¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ ¬ÍËÈÂÏÊ½Ï½ ÌËÁÀËÏË¿Ç½ ÌÍÂÁÅ Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË Â ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÑÅÄÅÔÊÅÏÂ Î¿ËÆÎÏ¿½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ½ Î×ÖË ËÏ Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Æ ÎÈÂÁ ÌÍÂ ÄÅÉÐ¿½ÊÂ ª½ ÈÂÇÅ ÌÍËÌÐÎÇÈÅ¿Å ÌËÔ¿Å ÌÍËÈÂÏÊ½Ï½ Ë¾Í½¾ËÏÇ½ ÎÂ ËÎ× ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ¾Í½ÊÐ¿½ÊÂ ÊË ½ÇË ÌËÔ¿ÅÏÂ Î½ Î ÌË ÏÂÃ×Ç ÉÂÒ½ÊÅÔÂÊ Î×ÎÏ½¿ ÐÏ×ÌÇ½ÊÅ Å Ä½ÌÈÂ¿ÂÈÂÊÅ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÂ Ê½ ¿×ÄÉËÃÊË ÌË ÀËÈÜÉ½ Á×È¾ËÔÅÊ½ s ÎÉ Î ¾Í½ÊÐ¿½ÊÂ ®ÈÂÁ ËÎ ÊË¿Ê½Ï½ Ë¾Í½¾ËÏÇ½ ÌËÔ¿½Ï½ Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÎÂ ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ ¤©ª«£ ª¢ «ÎÊË¿ÊÅÜÏ ÉÂÏËÁ Ä½ Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ Â ÎÂÉÂÊÊÅÜÏ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Å ÔÍÂÄ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á ®Í½¿ÊÅÏÂÈÊË ÍÜÁÇË ÎÂ ÌÍÅ

ÀËÁÅÊ½ ËÏ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÅÉ ÇËÅÏË ÎÂ ÅÄÍ½ÄÜ¿ÜÏ ¿ Ô½ÎÏÅÔÊË ÅÈÅ Ì×ÈÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ Å Ä½ÀÅ¿½ÊÂ ª½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍËÍÂÃÁ½Ï ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏÏ½ Ê½É½ÈÜ¿½ Å ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÎÏÅÀÊÂ ÁË Ì×ÈÊ½ Ä½ÀÐ¾½ Ê½ ÍÂÇËÈÏ½Ï½ ®ÅÈÊË Ê½Ì½ÁÊ½ÏÅÏÂ ÌÈËÖÅ ÎÂ Ê½È½À½ Á½ ¾×Á½Ï Í½ÄËÍ½¿½ÊÅ

©½Ê½ 0ERONOSPORA SWINGLEI %LLISET +ELL ËÈÂÎÏÏ½ ÉËÃÂ Á½ ÌÍÅÔÅÊÅ ÖÂÏÅ ËÎÊË¿ÊË ¿ Í½ÆËÊÅ Î ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ×¾½Ï½ ÄÅÉÐ¿½ ¿×¿ ¿ÅÁ Ê½ ËËÎÌËÍÅ ¿ Ä½Í½ÄÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Å ÎÂ ÌÍËÜ¿Ü¿½ ËÎÊË¿ÊË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÈÜÏËÏË Ç½ÏË É½ÈÇÅ Ã×ÈÏÅ Í½ÄÈÅ¿½ÖÅ ÎÂ ÌÂÏÊ½ ÌË ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ½ ¿ ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Ç½ÏË Ç½ÑÂÊÅ Ç½¿Å ÌÂÏÊ½ Å ÌË ÀËÍÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ ¬ÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅÂ ÈÅÎÏ½Ï½ ÉËÃÂ Á½ ÅÄÎ×ÒÊ½Ï ¤½Í½Ä½Ï½ ÎÂ Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÜ¿½ ÔÍÂÄ ÇËÊÅÁÅÅÏÂ ÇËÅÏË ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ËÏ ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÔÍÂÄ ¿ÜÏ×Í½ Å Á×ÃÁË¿ÊÅÏÂ Ç½ÌÇÅ ÌËÌ½Á½Ï ¿×ÍÒÐ ÄÁÍ½¿Å Í½ÎÏÂÊÅÜ Ç×ÁÂÏË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÊË¿Å ÅÊ ÑÂÇÓÅÅ ¬Ë ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Å ÁÍÐÀÅ À×¾ÊÅ Ì½ÏËÀÂÊÅ ÇËÅÏË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌË ÑËÍÉ½ Å ÀËÈÂÉÅÊ½ ÈÅÎÏÊÅ ÌÂÏÊ½ /VULARIA OVATA 3ACC #ERCOSPORA SALVICOLA 4HRAP 2AMULARIA SALVIAE ! "OND 3EPTORIA SALVIAE PRATENSIS 0ASS ¿×ÍÒÐ ÇËÅÏË ¿×¿ ¿È½ÃÊË ¿ÍÂÉÂ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½Ï Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌË ¿ÅÁ ÎÌËÍËÊËÕÂÊÅÜ ©½ Ç½Í Å ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÔÂÎÏË ÎÍÂÖ½ÊÅ Ð Ê½Î Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÏÂÄÅ Ä½¾ËÈÜ¿½ ÊÅÜ ÊÂ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÎÂÍÅËÄÊÅ ÖÂÏÅ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ¬ÍÅ ÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ Î Ï½ÄÅ ÇÐÈÏÐÍ½ Î½ ÐÎÏ½ÊË¿Â ÊÅ Å ÄÊ½ÔÅÏÂÈÂÊ ¾ÍËÆ Ì½ÏËÀÂÊÊÅ À×¾Å ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌË 3ALVIA OFFICINALIS ÊË ÌË ÍÜÁÇË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÖÂÏÅ Î ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇË ÄÊ½ÔÂ ÊÅÂ ¯½ÇÅ¿½ Î½ &USARIUM CULMORUM 3ACC 0HOMA SALVIAE "RUN 6ERTICILLIUM SPP !SCOCHYTA ROSMARINI 4ASSI 0HYLLOSTICTA SALVIAE (OOLDS Å ÁÍ ® ÅÄÇÈÛÔÂÊÅÂ Ê½ ÎÇÈÂÍËÓÅÆÊËÏË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ Ð Ê½Î Ì½ÏËÀÂÊÅÏÂ ÌË ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÍÜÁÇË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ÁË ÎÏÂÌÂÊ ÇËÜÏË Á½ Ê½È½À½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÎÍÂÁÎÏ¿½ Ä½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊ½ Ä½ÖÅÏ½ ËÍ¾½Ï½ Î ¾ËÈÂ ÎÏÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿ÂÃÁ½ ËÎÊË¿ÊË Î ÌÍÂ¿½ÊÏÅ¿ÊÅ ÉÂÍÇÅ s ÎÂ ÅÏ¾ËË¾ËÍËÏ Å ÎÏÍÅÇÏÊË ÎÌ½Ä¿½ÊÂ Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÏÂ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÇÐÈÏÐÍ½Ï½ ËÎË¾ÂÊË ¿½ÃÊË ÌÍÅ ÎÇÈÂÍËÓÅÆÊËÏË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ¯×Æ Ç½ÏË ÊÜÉ½ ËÁË¾ÍÂÊÅ Ä½ ÐÌËÏÍÂ¾½ ÑÐÊÀÅÓÅÁÅ ÌÍÅ ÀÍ½

½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á ¬Ë ÏËÄÅ Ê½ ÔÅÊ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Â ÌË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ¬ÍÅÈ½À½ ÎÂ ÌÍÅ ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ÇË ÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÌËÎÂ¿ÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ¤½ ÓÂÈÏ½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÊÅÎÇÅ ÈÂÒÅ ¬ËÔ ¿½Ï½ ¿ ÏÜÒ ÏÍÜ¾¿½ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Á½ Â ÁË¾ÍÂ Ë¾Í½¾ËÏÂÊ½ Ê½ÏËÍÂÊ½

½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ®ÂÅÏ ¾½Ï½ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ÌÍÂÁÄÅÉÊË ÊËÂÉ¿ÍÅ ÁÂÇÂÉ¿ÍÅ ÅÈÅ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ Î×Î ÎÂÜÈÇÅ Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ ÎÉ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¬ÍÅ ÌÍÂÁÄÅÉÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Á×È¾ËÔÅÊ½Ï½ Ê½ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×ÁÂ ÌË ÀËÈÜÉ½ s ÎÉ ¬ËÎÂ¿Ê½Ï½ ÊËÍÉ½ Ä½ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í Â À ÎÂÉÂÊ½ ®ÈÂÁ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÌËÔ¿½Ï½ Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÎÂ ¿½ÈÅ Í½ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÌÍÅ Ê½ÎÏ×Ì¿½ÊÂ Ê½ ËÌÏÅÉ½ÈÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ Ä½ ÌÍËÍ½ÎÏ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ z® ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï Ì×Í¿ÅÏÂ ÌËÊÅÓÅ ½ ÁË ÁÊÅ ÎÂÉÂÊ½Ï½ É½ÎË¿Ë ÌËÊÅÇ¿½Ï «¾ÅÇÊË¿ÂÊË Î ÏÜÒ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Å Ì×Í¿ÅÏÂ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ÇËÅÏË ¾×ÍÄË Ê½Í½ÎÏ¿½Ï ¤½ÏË¿½ ÎÈÂÁ Ç½ÏË ÎÂ ËÔÂÍÏ½ÜÏ ÍÂÁË¿ÂÏÂ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜÏ½ ÎÂ Ë¾Í½¾ËÏ¿½Ï Î ÇÐÈÏÅ¿½ ÏËÍ §ËÀ½ÏË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï Á¿ËÆÇÅ Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎÏ½ ÎÂ ÌÍËÍÂÃÁ½Ï Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ÂÁÊË ËÏ ÁÍÐÀË Ç½ÏË ÅÄ¿½ÁÂÊÅ ÏÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï ¿ Î¿Ë¾ËÁÊÅÏÂ ÉÂÎÏ½ ¢ÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î ÌÍË ÍÂÃÁ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ÏÂÔÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ¾ËÀ½Ï Î ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÌÍÅ ÊËÍÉ½ ÇÀ Ê½ ÁÂÇ½Í Å ËÇËÌ½¿½ÊÂ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ Í½ÁÅÊÎÇÅÜÏ Ô½Æ ÊÂ ÌËÊ½ÎÜ Ä½ÏÍÐÌ¿½ÊÂ Ä½ÏË¿½ ¿×ÏÍÂ ¿ ÍÂÁ½ ËÇËÌ½¿½ÊÂÏË Â Í×ÔÊË ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ÌÈËÖÏ½ ÎÂ ËÇËÌ½¿½ ËÖÂ Ì×ÏÅ Î ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ ¬Ë ÏËÄÅ Ê½ÔÅÊ ÎÂ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÊËÍÉ½ÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÌË ÎÂ¿ÅÏÂ ® ÌËÎÈÂÁÊËÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½À×ÍÈÜÏ Ç½ÏË ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ ËÏÒ¿×ÍÈÜ Ç×É ÍÂÁË¿ÂÏÂ Å ÎÂ ÏËÍÜÏ Î ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍ ÎÇÅ ÅÈÅ ÌÏÅÔÅ ÏËÍ ÅÈÅ Î ÇËÉÌËÎÏ

È½À½ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊËÏË Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ s ÔÍÂÄ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÍÂÄÊÅÓÅ Å ÁÂÈÂÊÂ Ê½ ÒÍ½ÎÏÔÂÏ½Ï½

®ÇÈÂÍËÓÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ 3CLEROTINIA SCLEROTIORUM ,IB -AS ¬½ÏËÀÂÊÊ½ À×¾½ s ÌËÈÅÑ½À ÇËÜÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÌË Ê½Á ¿ÅÁ½ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈÜÏ Â ÎÅÈÊË ÐÎÏËÆÔÅ¿ Ê½ ¿×ÊÕÊÅÏÂ Ñ½ÇÏËÍÅ Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ TO Í½ Íª Ê½ ÌËÔ ¿½Ï½ Å Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ s ÎÉ ¿ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ ÎÈËÆ ÉËÃÂ Á½ Ä½Ì½ÄÅ ÃÅÄÊÂÊËÎÏÏ½ ÎÅ ÁË ÀËÁÅÊÅ È½ ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÂÏË ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ Î ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅ Ô½Æ ÎÂ Î×ÄÁ½¿½Ï ÌÍÅ ÅÄ ÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÅ Î ÊÂÌËÁÒËÁÜÖ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ ËÎË¾ÂÊË ÌÍÅ ÎÂÅÏ¾ËË¾ËÍËÏ Î×Î ÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ Ç×ÁÂ ÏË ÎÂ Ê½ÏÍÐÌ¿½ ¿ÅÎËÇË ÊÅ¿Ë Ê½ Ä½Í½Ä½ ¤½Í½ÄÜ¿½ÊÂ ÏË ÎÏ½¿½ ÌË Á¿½ Ê½ÔÅÊ½ ÔÍÂÄ ÉÅÓÂÈ ÅÈÅ ½ÎÇËÎÌËÍÅ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Ê½ÌÍËÈÂÏ ËÏ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÇÈÂÍËÓÅÅ ª½Ì½ÁÊ½ÏÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ÎÅÉÌÏËÉÅ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¿ÏËÍ½Ï½

ËÈÂÎÏÅ Í½ÕÊÂÎÏ½ É½Ê½ %RYSIPHE LABIATARUM #HEV F SALVIAE *ACZ ¢ÁÊ½ ËÏ Ê½Æ ÕÅÍËÇË Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ ÊÂÊÅÏÂ ¾ËÈÂÎÏÅ ÌË ÇÐÈÏÐÍ½Ï½ ÔÅÅÏË ÎÅÉÌÏËÉÅ ÎÂ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ËÎÊË¿ÊË Ç½ÏË ¾ÜÈ ÌÍ½ÕÂÎÏ Ê½ÈÂÌ ÌË ÈÅÎÏ½Ï½ Å Ô½ÎÏÅ ËÏ ÎÏ×¾È½Ï½ ½Ä¿Å¿½ ÎÂ ËÎÊË¿ÊË ¿×¿ Ñ½Ä½ ¾ÐÏËÊÅÄ½ÓÅÜ Å Ó×ÑÏÂÃ Å ÌÍÅ ÎÅÈÊË Ê½ Ì½ÁÂÊÅÂ ÉËÃÂ Á½ ÁË¿ÂÁÂ ÁË ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å ËÇ½Ì¿½ÊÂ ÁË Ê½ ÈÅÎÏÊ½Ï½ É½Î½ ×¾½Ï½ ÄÅ ÉÐ¿½ ÌËÁ ÑËÍÉ½Ï½ Ê½ ÉÅÓÂÈ Î½ÉË ¿×ÍÒÐ ¿ÂÀÂÏÅÍ½ÖÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÅÈÅ ÔÍÂÄ ÌÈËÁÊÅ ÏÂÈ½ s ÇÈÂÆÎÏËÏÂÓÅÅ

ËÍ¾½ Î ¾ËÈÂÎÏÅÏÂ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏÂ

ÏÂÉ½ Å Ä½ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂÏË Ê½ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÂÊ ¾ÍËÆ ÎÏ×¾È½ Å ÈÅÎÏ½ ¬ÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË ÎÂ Ë¾Í½¾ËÏ¿½ ¿ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÂÏË ÌÍÅ ÇËÂÏË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÈÂÇË ÎÂ Ä½À×ÍÈÜÏ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ¯Â Î½ Ç½ÇÏË ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ® Ê½Í½ÎÏ¿½ÊÂ Å ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ÒÍ½ÎÏÔÂÏ½Ï½ ÎÂ Ê½É½ ÈÜ¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÏ½ ËÏ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ËÎË¾ÂÊË ¿×ÏÍÂ ¿ ÍÂÁ½ ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË Í×ÔÊ½Ï½ Í½¾ËÏ½ ÎÂ Ê½É½ÈÜ¿½

¤½ ÌÍ½¿ÅÈÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉË Á½ ÎÂ ÌËÈ½À½Ï ÀÍÅÃÅ Î×Ë¾Í½ÄÊË Î ÏÂÒÊÅÏÂ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ Å ÅÄ ÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ¬ÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ÀÍÅÃÅÏÂ ¿ÇÈÛÔ¿½Ï ÌÈÂ¿ÂÊÂ ËÇËÌ½¿½ÊÂ ÌÍËÍÂÃÁ½ÊÂ ÌËÁÎÜ¿½ÊÂ Å ÌËÁÎ½ÃÁ½ ÊÂ ©È½ÁÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Î½ ÎÅÈÊË ÔÐ¿ÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ Ç×É ÌËÏÅÎÇ½ÖËÏË ¿ÈÅ ÜÊÅÂ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ¬×Í¿ËÏË ÌÈÂ¿ÂÊÂ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ¬Ë ¿ÍÂÉÂ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ËÖÂ ÌÈÂ¿ÂÊÂÏ½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÔÅÎÏËÏ½Ï½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍËÍÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÌËÎÂ¿ÅÏÂ Â Î×ÖË ÉÊËÀË ¿½ÃÊË Ä½ Í½ÎÏÂÊÅ ÜÏ½ ¯Ë ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ Ä½¾½¿Ü ËÎË¾ÂÊË ÌÍÅ ÎÐÒË Å ÀËÍÂÖË ¿ÍÂÉÂ Ï×Æ Ç½ÏË ¿ËÁÅ ÁË ÌË¿ÍÂÃÁ½ÊÂ Ä½¾½¿ÜÊÂ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Å Á½ÃÂ ÁË ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¨ÂÏÊÅÏÂ Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÅÜ Î×ÖË ËÇ½Ä¿½Ï ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË ¿ÈÅÜÊÅÂ ¿×Í ÒÐ Í½ÎÏÂÃ½ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Å ¿×ÄÌÍÂÌÜÏÎÏ¿½Ï Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂÏË Ê½ ÊË¿Å Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜ ¬ÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½Ï ÌËÈÅ¿ÇÅ ÌÍÂÄ ÈÂÏÊÅÏÂ ÉÂÎÂÓÅ ËÎË¾ÂÊË ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¬ËÍ½ÁÅ Í½ÄÈÅÔÊÅÏÂ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ¿È½À½ ÌËÈÅ¿ÇÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ½Ï ÁÅÑÂÍÂÊÓÅÍ½ÊË ª½Æ ÐÎÅÈÂ ÊË Ê½Í½ÎÏ¿½Ï ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ Å ÇËÍÂÊÅÏÂ ÌÍÂÄ ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ ÎÈÂÁ ËÍÜÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ Å ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¯ËÀ½¿½ Ä½ÌËÔ¿½ ÊË¿ ÐÎÅÈÂÊ Í½ÎÏÂÃ ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌËÈÅ¿½ÊÂ ª½Æ ÁË ¾ÍÅ ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ ÌËÈÅ¿½ÊÂ Î Á×ÃÁË¿½ÈÊÅ É½ÕÅÊÅ ¬ËÎÂ¿×Ï ÎÂ ËÇËÌ½¿½ Å ÌËÁÒÍ½Ê¿½ Î ÏÂÔÊÅ Å Ï¿×ÍÁÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÅÈÅ ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â Å ÇËÉÌËÎÏ Ì×ÏÅ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ¯ÂÄÅ ÀÍÅÃÅ ÁËÌÍÅÊ½ÎÜÏ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÉËÖÊ½ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎ

ÀÍ½ÁÅÊÅ ¤½ ÓÂÈÏ½ Ê½ ÎÏ½ÍËÏË ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈË Í½ÎÏÂÊÅÂ ÎÂ ËÍÜÄ¿½Ï ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ÌÍÂÄ ÑÂ¿ÍÐ½ÍÅ É½ÍÏ ¥Ä¿½ÃÁ½ ÎÂ ¿ÊÅÉ½ÏÂÈÊË ÏÐÑ½Ï½ ÎÂ Í½ÄÁÂÈÜ Ê½ Ô½ÎÏÅ ÇËÅÏË ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï Ê½ ÊË¿Ë ÉÜÎÏË

¿½ÈÅÍ½Ê½ Å Ê½¾Í½ÄÁÂÊ½ ®ÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ¿ ÌÈÅÏÇÅ ¾Í½ÄÁÅ Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ Å Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÁË ÎÉ ¤½ ÁÂÇ½Í Î½ ÊÂË¾ÒË ÁÅÉÅ ËÇËÈË À ÎÂÉÂÊ½ Ä½ÎÂÏÅ Ê½ É ®ÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË ÎÂÉÂ Ê½Ï½ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½Ï Î Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ ËÏÊË¿Ë ÎÂ ¿½ÈÅÍ½ Å ÅÄÍ½¿ÊÜ¿½ Å ÌÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ÈÂÒ½Ï½ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½ Î ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ¬Ë¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ ÌËÁÁ×ÍÃ½ ¿ÅÊ½ÀÅ ¿È½ÃÊ½ ÍÅÃÅÏÂ Ä½ ÌËÊÅÇÊ½ÈÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÎÂ Î×ÎÏËÜÏ ¿ ÍÂÁË¿ÊË ËÇËÌ½ ¿½ÊÂ ¾ËÍ¾½ Î ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏÂ ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË ÌÍÂÄ ÈÂÏÊÅÏÂ ÉÂÎÂÓÅ Â Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ÅÈÅ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊ Ï½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ Í½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÅÄÊ½ÎÜ Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈ ÊË ÌËÁÀËÏ¿ÂÊË ®×ÀÈ½ÎÊË ÌÍÅÈËÃÂÊÅÂ ËÏ ª½ÍÂÁ¾½ ¡ ¾Í Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Å Ï×ÍÀË¿ÅÜ Î ÌËÎÂ¿ÂÊ Å ÌËÎ½Á×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ËÏ ÉÂ ÁÅÓÅÊÎÇÅ Å ½ÍËÉ½ÏÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ç×É ¤½ÇËÊ½ Ä½ ÌËÎÂ¿ÊÅÜ Å ÌËÎ½Á×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È Í½ÄÎ½Á×Ï ËÏ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅ Ô½Æ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ËÏÀË¿½ÍÜ Ê½ ÎÈÂÁÊÅ ÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ s ¥É½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ Ê½ Ê½ÁÄÂÉÊ½Ï½ Ô½ÎÏ ÊÂ ÌË É½ÈÇË ËÏ ÎÉ ÁÂ ¾ÂÈÅÊ½ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÕÅÆÇ½ ÊÂ ÌË É½ÈÇË ËÏ ÉÉ Á×ÈÃÅÊ½ Ê½ ËÎ ÊË¿ÊÅÏÂ ÇËÍÂÊÅ s ÊÂ ÌË É½ÈÇË ËÏ ÎÉ s ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÄÁÍ½¿Å Î¿ÂÃÅ Å Î ÁË¾ÍÂ Í½Ä¿ÅÏ½ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ Å Ê½ÁÄÂÉÊ½ Ô½ÎÏ ªÂ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½Ï ÌË¿ÍÂÁÂÊÅ ËÏ ¾Ë ÈÂÎÏÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÀÍÅÄ½ÔÅ ÅÈÅ ÉÂÒ½ÊÅÔÊË ÁÂÆÎÏ¿ÅÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ Í½ÄÎ½ÃÁ½ ¿ ¾Í½ÄÁÅ Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ Å ÎÉ ¿ ÍÂÁ½ ¤½ ÌË ÈÂÎÊË ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ ÎÏ×¾È½Ï½ Å ÇË ÍÂÊÅÏÂ ÎÂ Î×ÇÍ½Ö½¿½Ï ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï ÎÉ ÌË Á×È¾ËÇË ËÏÇËÈÇËÏË Î½ ¾ÅÈÅ ¿ ÈÂÒÅÏÂ ¬ËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË ÇËÍÂÊÅÏÂ ÎÂ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÁË¾ÍÂ Å Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÈÅ¿½Ï ª½ ÎÏÍ×ÉÊÅ ÏÂÍÂÊÅ Í½ÄÎÏËÜÊÅÜÏ½ ÉÂÃÁÐ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ê½ É½ÈÜ¿½Ï ½ÄÎ½Á×Ï ÅÉ½ ÁË¾Í½ ¿ÇËÍÂÊÅÏÂÈÊ½ ÎÌËÎË¾ÊËÎÏ Å ÎÂ ÌÍÅÒ¿½ Ö½ ¾×ÍÄË £ÂÈ½ÏÂÈÊË Â Á½ ÎÂ Ê½ÌÍ½¿ÜÏ ÊÜÇËÈÇË ÌËÈÅ¿ÇÅ ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊË Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊË Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ ÌÍÅ ÀÍ½ÁÅÊÎÇÅÜ Ô½Æ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ ÀÈ½¿ÊË ÌÍÅ ÌËÁË¾ÍÅÏÂÈÊ½ Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊ Ê½ Í½¾ËÏ½ ¬ÍÅÈ½À½ ÎÂ Å ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ ¿ ÁËÉ½ÕÊÅÏÂ

«¯ ¨¢£¡ ª¢

Ефективността на зеленчукопроизводството е в пряка връзка с научните изследвания в областта на торенето, което може да нанесе не само сериозни вреди на почвеното плодородие, но да причини екологични проблеми и влоши качеството на продукцията. Повишените изисквания за безопасност на храните и чистота на околната среда през последните години определят динамичното развитие на технологиите за хранене на растенията. Това налага да се разработят екологосъобразни методи, съответстващи на изискванията на ЕС за получаване на биологична продукция (Kostadinova еt al., 2003; Карова, 2010). В световен мащаб се отделя все по-голямо внимание на този проблем и един от приоритетите в изследователската работа е усъвършенстване на моделите за торене. Алтернатива на химизацията в земеделието е въвеждането и употребата на биоторове (Тринговска, 2005). Установено е, че при торене с биоторове се наблюдава по-бърз растеж при домати (Tringovska and Kanazirska), пипер (Todorova and Petkova, 2007) и краставици (Arnaudov, 2009). Целта на селекционните програми е създаване на хибридни сортове домати, които са по-устойчиви и пригодни за биологично производство (Ganeva and Pevicharova, 2008; Ганева и Певичарова, 2010). В статията са представени резултатите от проучване влиянието на биоторове върху растежните прояви и продуктивността на средноранни домати, на базата на което да се предложат научно издържани технологични решения, свързани с торенето в условията на биологично производство. Експерименталната работа се изведе през периода 2009-2010 година, на алувиално-ливадна почва в опитното поле на ИЗК „Марица” – Пловдив с детерминантни домати – сорт Трапезица и сорт Яна. Варианти: 1. Контрола – неторено 2. фон – Лумбрикал (400 л/дка) 3. фон -Лумбрикал (200 л/дка) + Емосан (25 л/ дка – локално почвено)

4. фон -Лумбрикал (200 л/дка) +Сисол (листно подхранване – 0.4 л/дка) 5. фон – Монтера Малц (200 кг/дка) 6. фон -Монтера Малц (100 кг/дка) + Емосан (25 л/дка – локално почвено) 7. фон – Монтера Малц (100 кг/дка) +Сисол (листно подхранване – 0.4 л/дка) Растенията се отгледаха от разсад в неотопляема стоманено-стъклена оранжерия. Разсаждането на полето се извърши на висока равна леха, при схема 120+40/40 cм. Алувиално-ливадната почва е с лек механичен състав, глинесто-песъчлива, със съдържание на минерален азот (N-NH4++ N-NO3-) - 2,4 мг/100 г почва; подвижен Р2О5 и К2О съответно – 20,8 мг/100 мг и 17, 5 мг/100 мг/100 г почва; рН – 6,9 и хумус – 2,2%. Биоторовете Лумбрикал и Монтера Малц се внесоха като фон – основно торене, а Емосан и Сисол – като подхранване, след прихващане на растенията. Показатели на изследване: Биометрични измервания – свежа маса стъбла, листа и обща вегетативна маса (кг/растение) – анализираха се по 10 растения от повторение. Продуктивност на растенията: брой червени и зелени плодове на растение (бр./растение); маса на плодовете – червени и зелени на растение (кг/растение) – анализират се по 10 растения от повторение. Характеристика на биоторовете: Лумбрикал. Екологичен биопродукт, получен в резултат от храненето на червените калифорнийски червеи с органични остатъци (производител фермата за БИОТОР в с. Костиево). Съдържа хранителни вещества, витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,06,0%, Mg 0,5-1,0%, Fe 0,5-1,0%, органично съдържание 40-50%, хуминови киселини до 14%, фулво киселини до 7%). Подобрител на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. При използването му няма вторично заплевеляване. Използва се директно или под формата на воден извлек. Монтера Малц 9-1-4. Почвен гранулиран тор от

Зеленчуци

ЕФЕКТИВНОСТ НА БИОТОРОВЕ ПРИ СРЕДНОРАННИ ДОМАТИ

Таблица 1. Продуктивност на домати, сорт Трапезица

a,b,c – Duncan’s Multiply Range Test, P<0.05 Фигура 1. Изменение на вегетативната маса при домати, сорт Трапезица

№

Варианти

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Контрола Лумбрикал Лумбрикал+Емосан Лумбрикал+Сисол Монтера Монтера+Емосан Монтера+Сисол

плодове, бр./растение плодове, маса/растение червени

зелени

червени

зелени

8.0 10.4 11.5 10.2 10.6 12.0 10.6

7.6 8.8 9.6 10.2 12.8 13.0 14.0

1.202 1.568 1.970 1.762 1.720 2.160 1.850

0.731 0.809 0.883 0.715 0.800 0.974 1.023

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Таблица 2. Продуктивност на домати, сорт Яна плодове, бр./растение плодове, маса/растение

№

Варианти

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Контрола Лумбрикал Лумбрикал+Емосан Лумбрикал+Сисол Монтера Монтера+Емосан Монтера+Сисол

червени

зелени

червени

зелени

10.2 10.6 12.0 10.8 12.4 13.2 12.8

10.0 7.8 14.6 15.8 9.6 10.8 15.2

1.696 1.756 2.120 1.839 2.189 2.513 2.255

0.668 0.655 1.202 1.297 0.790 0.750 0.824

растителен и животински произход. Съдържание: Сухо вещество: 90%; Органично вещество: 74%; азот: 9%; фосфор: 1%; калий: 3%; калций: 2%; магнезий: 0.3 %; натрий: 0.1%; цинк: 75 мг/кг. Съотношение C/N – 4:2. Съдържа 30 % малцови поници, от които растенията получават естествени хормони за по-добро кореново развитие. Подобрява усвояването на хранителни елементи и почвената структура. Минерализацията протича за 20 седмици. Високо съдържание на азот. Сисол. Високо рафиниран 100% органичен течен растежен регулатор и подобрител. Съдържа естествени растителни стимуланти, микроелементи, алгинати, въглехидрати и витамини. Извлечен от австрийско кафяво водорасло – Durvilaea potatorum. Стимулира клетъчното делене, увеличава добива и микробиологичната активност на почвата. Повишава преодоляването на неблагоприятните климатични условия и естествената устойчивост на нападения от вредители и гъбни болести. Емосан. Органичен азотен тор, с дълготраен ефект върху почвата и растенията; осигурява балансирано хранене на растенията през целия период на вегетация; създава условия за развитието на полезната микрофлора; увеличава добива; увеличава обема на плодовете; засилва естествената съпротивителна сила на растенията; повишава устойчивостта към стресови фактори. Състав: азот (N) всичко 5%, азот (N) органичен 5%, въглерод (С) органичен с биологичен произход 14%. При сорт Трапезица с най-голяма вегетативна маса са растенията, отгледани на фон Лумбрикал с приложение на Емосан и Сисол, съответно – 1,043 кг/растение и 1,008 кг/растение срещу 0,629 кг/ растение при контролата (фиг. 1). Разликата между двата варианта не е статистически доказана. Същата тенденция е установена и на фон Монтера, като ефектът от допълнителното подхранване с биоторове е по-слабо изразен. С най-голяма вегетативна маса отново са растенията торени с Емосан – 0,952 кг/растение, следвани от торените със Сисол – 0,790 кг/растение, разликата е математически доказана. При сравняване влиянието на двата фона, използвани самостоятелно върху вегетативната маса на доматовите растения, статистически доказан по-голям е ефектът от приложението на Лумбрикал. Разликите между вариантите са статистически по-

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

a,b,c – Duncan’s Multiply Range Test, P<0.05 Фигура 2. Изменение на вегетативната маса при домати, сорт Яна

значими по отношение масата на листата, в сравнение с тази на стъблата. Получените резултати за сорт Яна са еднопосочни. Увеличението на вегетативната маса на растенията след внасянето на биоторовете варира от 0,775 кг (на фон Монтера) до 1,097 кг/растение (на фон Лумбрикал с внасяне на Емосан) спрямо 0.669 кг/растение при контролата (фиг. 2). Статистически недоказани са разликите между двата фона при торене със Сисол (вар. 4 и вар 7). Получените резултати за броя на червените плодове на едно растение при сорт Трапезица показват, че биоторовете (внесени като фон и подхранване) оказват положително влияние върху този показател, като увеличават техния брой средно с 3,7 бр./растение спрямо неторената контрола (табл. 1). Найголям е броят на червените плодове на растение след използване на Емосан и на двата фона – Лумбрикал и Монтера, увеличението е съответно с 3,5 бр. и 4,0 бр./растение. Разликите между вариантите са малки и несъществени. По-силно е влиянието на биоторовете върху броя на зелените плодове при растенията, отгледани на фон Монтера + Сисол и Емосан, съответно с 5,4 бр. и 6,4 бр./растение спрямо неторената контрола. При сорт Яна влиянието на биоторовете върху този показател е по-слабо изразено (табл. 2). Получените резултати са еднопосочни. Най-голям е броят на червените плодове на растение след внасяне на Емосан на фон Монтера, увеличението спрямо контролата е с 3,0 бр./растение. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Торенето с Лумбрикал, използван като фон увеличава вегетативната маса на растенията. Тези изменения са по-съществени за сорт Трапезица. Разликите между вариантите са статистически позначими по отношение масата на листата, в сравнение с тази на стъблата. Установени са сортови различия относно влиянието на биоторовете върху броя на червените плодове на растение. При сорт Трапезица това е най-добре изразено след торене с Емосан, независимо от фона на отглеждане на растенията, докато при сорт Яна действието на Емосана е по-силно изразено на фон Монтера. Хриска Ботева, Тенчо Чолаков ИЗК „Марица”, Пловдив

МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ ПРИ МОРКОВИ Агроекологична оценка

Решаването на проблема за и половината като подхранване. опазване на почвите и водите Контролният вариант е нетопри различно земеползване и рен. Фосфор и калий са внесени устойчиво управление на теритокато фон в количество 8 кг/дка, риите е от съществено значение под формата на суперфосфат и при съвременните условия. След калиев хлорид. приемането на България в ЕС За изучаване миграцияпред страната се поставят редита на химичните елементи по ца ограничения за употреба на почвения профил на дълбочина минерални и органични торове, 100 см в почвата са монтирани особено в т. нар. „уязвими зони”. лизиметрични устройства тип Обектът на изследването (районът на с. Цалапи- Ебермайер – модификация на Стойчев (1974). ца) се причислява към тези зони по отношение При прибиране на опита е отчетен добивът на риска от замърсяване на плитките подземни от моркови и абсолютно сухата биомаса на расводи с нитрати от земеделски източници. Начини- тенията. Определен е износът на азот и пепелни те на земеползване и възможните антропогенни елементи с биомасата. натоварвания биха могли съответно да подсилят Морковите са втората по разпространение или намалят този риск (Stoicheva et. al., 2002, Ко- зеленчукова култура в света след картофите. лева и Стойчева, 2005). Прилагането на мине- Развиват се нормално в широк температурен дирални торове е един от най-важните фактори за апазон и се отглеждат в целия свят. Най-бърз е въздействие и може да се превърне в предпостав- растежът на корена при температура 15-180С, а ка за отрицателни промени в твърдата и течната на надземната част – при няколко градуса по-вифаза на почвата. Изучаването на основните пера сока. Културата се развива много добре на леки, на баланса на азота и някои макроелементи при добре дренирани плодородни почви, с рН 6,5-7,5. различни земеделски култури дава информация Фосфорното торене осигурява здрави, с добро за съдържанието им в компонентите на агроеко- качество кореноплоди, излишъкът на азотно тосистемата и позволява да се постигне баланси- рене води до формиране на недоброкачествени, ран внос за достигане на устойчиво равновесие в разклонени корени с много власинки. На фигура 1 са представени данни за валежисистемата (Стойчева и др. 2003, Александрова и те и средноденонощните температури на въздуха др. 2001, Rosati and Troisi, 2001). Резултатите от изследване свързано с аг- през 2007 година в района на с. Цалапица и е нароекологична оценка на влиянието на раз- правено сравнение с периода 1961-1990 година, лични норми минерални торове върху доби- който е взет за норма. Средномесечните суми на ва, износа на макроелементи с растителната валежите от януари до април са под нормата (с продукция и измиването от почвата на азот и 4 до 38 мм). Те не са разпределени равномерно, други елементи при отглеждане на моркови в най-малко са отчетени през месец април, с около уплътнено зеленчуково сеитбообръщение са 38 мм под нормата. През вегетационния период – май-октомври, са отчетени валежи с количества представени в статията. Данните са от полски опит, изведен през 2007 доста по-високи от нормата, особено през юни и година в землището на с. Цалапица, Пловдивска област, на алувиално-ливадна почва. Почвата се характеризира с леко песъчливо-глинест механичен състав, има слаба водозадържаща способност и висока водопропропускливост, което я определя като уязвима по отношение на загубите на вода и азот по профила. Съдържанието на хумус е 1.23%, запасеността с минерален азот е 21, 25, с Р2О5 – 2,30, с К2О – 10,20 (мг/дка за слоя 0-30 см), рН – 5,8 (в КСl). Опитът е еднофакторен. Експерименталната схема включва три нива на азотно торене – 8, 16 и 24кг/дка, внесени Фиг. 1. Разпределение на валежите и темперапод формата на амониев нитрат дробно – поло- турата на въздуха през 2007 г. и за многогодивината от количеството преди залагане на опита шен период (1960–1991)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Таблица 1. Абсолютно суха биомаса и износ на елементи в моркови

Варианти

абсолютно суха биомаса кг/дка

износ на елементи кг/дка N

T0 контрола T1 (N8P8K8)

449 492

10,12 13,70

19,79 23,51

1,62 2,33

5,20 5,18

1,42 1,45

T2 (N16P8K8) T3 (N24P8K8)

508 519

15,42 14,84

25,15 25,73

3,44 3,89

4,95 4,25

1,46 1,53

август – с 116 и 119 мм над нея. Средноденонощната температура на въздуха през 2007 година е по-висока от нормата с 4 -5о С. Това оказва съществено влияние и върху почвените температури, но отклонението не е решаващо за развитието на морковите поради количеството на падналите валежи и подадените поливки. На фигура 2 са представени добивите в кг/дка от кореноплода. Получените добиви са между 2876 кг при контролата и 3621 кг при варианта с най-висока норма на торене. Нормата оказва съществено влияние върху получения добив. С нарастване на количеството на внесения азотен тор добивът расте и достига максимална стойност при най-високата норма N24. Разликите между вариантите са доказани при LSD ≤ 0,05 с изключение на разликите между N8 и N16, които не са доказани. Износът на хранителни елементи и трайното им отчуждаване от полето е определен във формираната обща биомаса. Абсолютно сухата биомаса на растенията и съдържанието на макроелементи в нея са представени в таблица 1. Общата абсолютно суха биомаса на морковите варира от 449 до 519 кг/дка, като най –голямото количество е получено при най-високата приложена азотна норма. Изнесеното количество азот с растителната продукция варира между 10,12 и 15,42 кг/дка. Изнесеното количество азот при

Фиг. 2. Стопански добив от моркови, отгледани на алувиално-ливадна почва

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

варианта Т2 е по-голямо, отколкото при варианта Т3 с по-висока норма азот. От тези резултати следва, че компенсиране на внесените с торовете и изнесените с биомасата количества азот се наблюдава при вариантите Т1 – (N8P8K8) и Т2 – (N16P8K8). При варианта Т3 изнесеното количество азот е по-ниско от внесеното с торовете, внесеният азот не е усвоен от растенията и не е включен в растителната продукция. При варианта с прилагане на най-високата норма 24 кг азот на декар съществува опасност от натрупване в почвата на остатъчен минерален азот, който може да мигрира по почвения профил на леката по механичен състав алувиално-ливадна почва и да достигне до нивото на плитките подпочвени води. Износът на калий при морковите варира от 19.79 до 25.73 кг/дка в зависимост от варианта на торене, като при по-високите норми на торене е по-висок. Количеството на изнесения калций с общата биомаса се движи в границите 4.25 – 5.20 кг/дка в зависимост от прилаганите норми на торене. Получените резултати показват, че износът с биомасата на морковите е основен възходящ поток на елементите, който определя движението им в агроекосистемата и дава своето отражение върху протичащите в почвата процеси. Измиването на азота и базичните катиони с лизиметричните води извън коренообитаемия почвен слой се определят на базата на обема на дренажния отток и химичния му състав. Количеството на лизиметричните води зависи от водно-физичните свойства на почвата, от водния режим, който се създава от валежите и поливните води, и от отглежданата култура. Най-голям интерес представляват количествата на нитратния азот, който има най-висок коефициент на миграционна подвижност, и базичните катиони (К+, Na+, Ca2+; Мg2+), напускащи пределите на почвения профил. На фигура 3 са представени количествата на измитите химични елементи от еднометровия

Фиг. 3. Износ на елементи в лизиметричните води при отглеждане на моркови на алувиалноливадна почва

почвен слой. Количеството на измития през почвения профил азот се движи в границите 0,1 – 1,22 кг/дка. Най-висок е износът във вариантите N16P8K8 и N24P8K8 , където внесеното количество азот не е усвоено от растенията и има условия за придвижване по дълбочина в почвения профил на алувиално-ливадната почва. Количеството на измития калий е сравнително малко – в рамките на 0,05 – 0,1 кг/дка и съществени различия между вариантите не се наблюдават .При калция, който по принцип е катион с най-висок коефициент на водна миграция, измиването е най-съществено в Т2 варианта – достига до 2,17кг/дка. При магнезия най-високо е измитото количество в контролния вариант. Установеното количество на хидрокарбонатите в дренажния отток е най-високо в контролния вариант на опита – 6,16 кг.дкa и намалява в торените варианти. Заключение Нормата на торене оказва съществено влияние върху добивите от моркови, отгледани на алувиално-ливадна почва. Абсолютно сухата

биомаса на растенията нараства с увеличаване на азотната норма и е най висока във варианта Т3 с най-голямо количество торов азот. Изнесените с растенията количества на азота нарастват в условията на опита. При вариантите Т2 и Т3 е установен износ съответно 15,42 и 14,84 кг/дка, т.е. внесеният с торовете азот не е използван изцяло от растенията и са създадени условия за по-нататъшно придвижване на азота по почвения профил и обогатяване на плитките подземни води. Количеството на измития през почвения профил азот се движи в границите 0,1 – 1,22 кг/дка. Най-висок е износът в лизиметричните води във вариантите N16P8K8 и N24P8K8. Количествата на установения в дренажния отток калий са малки, внесеният с торенето калий е усвоен от растенията. Износът на калция в лизиметричните води е сравнително висок, най-големи са количествата във варианта Т2. Емилия Атанасова, Димитранка Стойчева ИП „Н.Пушкаров”

Отново се приемат заявления за подпомагане по мярка 311 от ПРСР От 9 ноември до 9 декември 2011 г. земеделските производители, които желаят да разнообразят основната си дейност могат да кандидатстват за финансово подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. Мярка 311 се прилага на територията на общо 231 селски общини.и е насочена към насърчаване на неземеделски дейности, създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите на населението от селските райони, както и развиване на интегриран туризъм в селските райони. За подпомагане по тази мярка могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица, които: 1. са регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите; 2. са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и/или като тютюнопроизводители по Закона за тютюна и тютюневите изделия; 3. имат седалище или клон със седалище на територията на община от селските райони на страната; 4. са микро, малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малки и средни предприятия; 5. имат приход минимум 50 % през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ директно свързана с извършването на тези дейности и услуги; 6. са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Финансова помощ се предоставя за инвестиции за неземеделски дейности, като например: развитие на селски туризъм, местно занаятчийство, развитие на социални услуги за населението в селските райони, създаване/обновяване или подобрение на работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения, производство и продажба на възобновяема енергия, преработвателна промишленост-производство на мебели, леко машиностроене и т. н., услуги – отдих и спорт, създаване и развитие на консултантски и бизнес услуги, социални грижи и здравеопазване, транспортни услуги и т.н. Минималният размер на общите допустими разходи за проект е 5 000 евро, максималният – 400 000 евро, а в случаи на инвестиции за производство на енергия от възобновяеми източници – 1 000 000 евро. Финансовото подпомагане е в размер на 70 на сто. За проекти за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници е в размер на 80 % от одобрените разходи, но не повече от левовата равностойност на 200 000 евро. Допълнителна информация може да намерите на интернет страницата на Програмата за развитие на селските райони: www.prsr.government.bg

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Овощарство

КЪПИНОВИ СОРТОВЕ БЕЗ БОДЛИ През последните години вниманието към къпината в много страни в света непрекъснато нараства. Подходящи за създаване на промишлени насаждения са безбодилестите сортове. Интересът към къпината се обуславя от нейните ценни биологични и стопански качества. В сравнение с малината тя е с по-голяма родовитост, поедри, плътни и транспортабилни плодове, пригодни за консумация в прясно състояние, за преработка и замразяване. Основните ограничаващи фактори за по-широкото й промишлено отглеждане засега са: по-голямата и` чувствителност към ниски температури и липсата на избор на сортове без шипчета с изправенорастящи издънки, пригодни за отглеждане без опорна конструкция и за механизиране на работните процеси, включително беритбата на плодовете. У нас са внесени и се отглеждат следните безбодилести сортове. Торнфрий (Thornfree). Създаден е в САЩ през 1956 г. У нас е внесен през 1969 г. Растението е умерено до силнорастящо. През първата година на засаждане издънките са стелещи се, а през следващите са полуизправени и се нуждаят от опорна конструкция. Издънките са дълги, сравнително дебели, без шипчета, тъмнокафявовинени, умерено разклонени. Плодните клончета са дълги, гроздовидни, разположени предимно в горната половина на издънките и техните разклонения, поради което не трябва да се извършва много силна резитба. Листните петури са средно големи до големи, елипсовидни с удължен заострен връх, умерено нагънати, тъмнозелени. Плодовете са много привлекателни, средноедри, заоблени до тъпоконусовидни, черни, лъскави. Плодовото месо е плътно, леко възкисело със слабо доловима тръпчивост. Те са подходящи за употреба в прясно състояние и имат много добри технологични

бр. 10, 2011 г., сп.

качества. Плодовете започват да зреят към края на юли или началото на август. Продължителността на беритбения период е около 40 дни. При подходящи условия на отглеждане и висока агротехника родовитостта е много добра. Сортът понася сравнително добре временни засушавания и горещини, но при по-продължителни плодовете издребняват. Трябва да се отглеждат в по-топлите южни райони на страната при поливни условия на проветриви и защитени места, тъй като при температура под минус 18-20 ° С издънките силно измръзват. Устойчив е на дидимела и антракноза. Разпространен е както в промишлените, така и в любителските насаждения. Недостатък на сорта е чувствителността на студ. Смутстем (Smoothstem). Създаден е в САЩ през 1956 г. У нас е внесен през 1969 г. Растението е силнорастящо. Издънките се нуждаят от опорна конструкция, тъй като са полуизправени до полустелещи се, много дълги, средно до сравнително дебели, без шипчета, тъмнокафявовинени. Плодните клончета са дълги, разположени върху по-голяма част от дължината им. Листните петури са големи, елипсовидни, със заострен връх, умерено нагънати, тъмнозелени. Плодовете са едри (по-едри от тези на Торнфрий), тъпоконусовидни до леко удължени, интензивно виненочерни до черни, лъскави, много привлекателни. Плодовото месо е плътно, възкисело със слабо доловима тръпчивост. Подходящи са за употреба в свеж вид, за преработване в компоти, сладка, сокове и за замразяване. Зреенето на плодовете започва през август една седмица до десет дни след Торнфрий. Беритбения период продължава около 50 -60 дни. По родовитост малко превъзхожда Торнфрий. По

„Земеделие плюс”

отношение на устойчивост на студ, горещини, засушаване, болести, неприятели и изисквания към мястото и района на отглеждане не се отличава от Торнфрий. Сортът е подходящ както за промишлено отглеждане, така и за любителски цели, но при внимателен избор на мястото поради чувствителността му към ниски температури. Като недостатъци можем да посочим късното зреене на плодовете и чувствителността на издънките към студ. Блек сътин (Black Satin). Създаден е в САЩ през 1964 г. У нас е внесен през 1984 г. Растението е умерено до силнорастящо. Издънките се нуждаят от опорна конструкция, тъй като са полуизправени, дълги, сравнително дебели до средни, без шипчета, тъмнокафявовинени. Плодните клончета са средно дълги, разположени върху по-голяма част от дължината на издънките. Листните петури са средно големи до големи, елипсовидни, със заострен връх, умерено нагънати, зелени. Плодовете са средноедри до едри, със закръгленоконусовидна до удължена форма, интензивно черни с виолетов оттенък, лъскави. Плодовото месо не е много плътно, сочно, възкисело. Подходящи са за употреба в свеж вид, за преработване в компоти, сладка и сокове. Зреенето на плодовете започва в края на юли. Беритбения период продължава 40-50 дни. Родовитостта е висока и превъзхожда останалите сортове. Слабо чувствителен е на гъбни болести. Сравнително устойчив е на студове. Сортът е подходящ както за промишлено, така и за любителско отглеждане. Като недостатък можем да отбележим недостатъчната плътност на плодовото месо.

Дирксен Торнлес (Dirksen Thornless).Създаден е в САЩ през 1967 г. У нас е внесен през 1984 г. Растението е умерено до силнорастящо. Издънките се нуждаят от опорна конструкция, тъй като са полуизправени, сравнително дълги и дебели, без шипчета, тъмнокафявовинени. Плодните клончета са средно дълги до дълги, разположени в средната и горната половина на издънките. Листните петури са средноголеми до големи, елипсовидни, със заострен връх, умерено нагънати, зелени. Плодовете са средноедри до едри, със закръглена до удълженоконусовидна форма, черни с виолетов оттенък, лъскави. Плодовото месо е сочно, недостатъчно плътно. Зреенето на плодовете започва в края на юли. Беритбения период продължава около 40 дни. Родовитостта е добра до много добра. Слабо чувствителен е на гъбни болести. Устойчивостта на студ е слаба. При температури под минус 18 градуса издънките измръзват. Интересът към този сорт се дължи на неговата ранозрялост и голямата дружност при

зреенето на плодовете. Сортът е подходящ както за промишлено, така и за любителско отглеждане, но при внимателен избор на местото поради чувствителността му към ниски температури. Като недостатък можем да отбележим чувствителността на издънките на студ. Хюл Торнлес (Hull Thornless).

Създаден е през 1981 г. в САЩ. У нас е внесен през 1984 г. Растението е умерено до силно растящо. Издънките са изправени до полуизправени, сравнително дълги и дебели, без шипчета, тъмнокафявовинени. Плодните клончета са средно дълги до дълги, разположени рядко в средната и горната половина на издънките. Листните петури са големи, елипсовидни, със заострен връх, слабо

нагънати, зелени. Плодовете са едри до средно едри, удълженоконусовидни, черни, лъскави. Плодовото месо е сочно и плътно с отлични вкусови и технологични качества. Зреенето на плодовете започва в края на юли или началото на август. Беритбеният период продължава 40-50 дни. Родовитостта е добра. Слабо чувствителен е на гъбни болести. При температури под минус 20 ° С издънките измръзват. Интересът към този сорт се дължи на качествените плодове и сравнително изправените издънки. Сортът е подходящ както за промишлено, така и за любителско отглеждане, но при внимателен избор на мястото поради чувствителността му към ниски температури. Като недостатък можем да отбележим по-слабата родовитост на сорта. През последните години у нас са внесени два нови безбодилести сорта Лох Нес (от Шотландия) и Арапахо (от САЩ), които в момента се изучават и изпитват. Доц. д-р Недялка Стоянова Институт по земеделие – Кюстендил

АКТУАЛНО

VÄDERSTAD TEMPO – НОВ ЕТАЛОН ЗА ПРЕЦИЗНА СЕИТБА ПРИ ВИСОКА СКОРОСТ

Сеялката Väderstad Tempo поставя нов стандарт за прецизна сеитба при висока скорост. С Tempo изсяването може да бъде извършено с висока скорост, като това не влияе на прецизността и точността. Иновационен и гениален дозиращ механизъм Дозиращият механизъм Gilstring е сърцето на Tempo и извършва сеитбата удивително добре при почти всякакви условия. Той има голяма точност при висока скорост, комбинирана с минимална чувствителност на вибрации и наклони по полето. Power Shoot технология Днес, повечето сеялки за окопни култури на пазара са на принципа на свободното падане на семето в семенния ботуш до почвата. Сеялката Tempo от друга страна, използва налягането от дозиращият апарат, за да „изстреля“ семето през късата и права тръба. Ние наричаме тази технология Power Shoot. Бързото преминаване на семената, намалява подскоците. Това, заедно с формата на тръбата осигурява голяма прецизност, дори и при висока скорост, като вибрациите и наклоните не оказват влияние. Изсяващ апарат с голям капацитет Семенните бункери на Tempo имат капацитет от 70 л всеки. Този обем дава възможност на 8 редова машина да засее 200 дка без презареждане. Очаквайте подробности в следващия брой на списанието ! Ще откриете VÄDERSTAD в палата 12, щанд B25 на изложението AGRITECHNICA от 15-и до 19-и ноември 2011 г. в Хановер, Германия. Фирмени новини

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Икономически измерения

Българските земеделски стопанства на общия европейски пазар (продължава от брой 9) Техническо и технологично равнище на производство Нашето земеделие се характеризира с по-ниско технологично и техническо равнище, недостатъчно изградена инфраструктура. Така например, средният размер на дълготрайни материални активи (ДМА) на стопанство в нашата страна е 25 340 евро, а в ЕС261 015 евро (по данни на EUFADN Databasе). Сравнителният анализ показва, че средно, стопанствата в България разполагат с над 10 пъти по-малко ДМА (сгради, машини, земя, трайни насаждения, животни в основните стада). Съответно многократно по-висока е инвестиционната подкрепа за страните от ЕС-27, съответно 442 евро средно на стопанство в сравнение с нашата страна – 70,4 евро. Нашето производство е по-ниско интензивно от европейското. Данните показват, че напояваните площи са символични (едва 2,4 % от ИЗП), влагат се два пъти по-малко торове, над два пъти по-малко средства се отделят за растително-защитни мероприятия / табл.7/. Недостатъчните агротехнически мероприятия водят до по-силна зависимост от природно-климатичните условия, по-ниска продуктивност и ефективност. Табл. 7. Основни характеристики на земеделското производство поливни площи, % от ИЗП напоени площи, % от ИЗП вложени торове, кг акт. в-во /ха вложени торове, евро/ха растителна защита, евро/ха

ЕС-27 8,7 6,0 10,2 80,1 53,4

България 3,4 2,4 4,8 52,4 23,9

Диверсификация, специализация и интеграция Нашето земеделие се характеризира с по-ниско равнище на специализация на производството, недостатъчна степен на сдружаване и коопериране на земеделските производители, по-ниско равнище на хоризонтална и вертикална интеграция. Повече от половината от стопанствата са неспециализирани. Неблагоприятна тенденция е и намаляване на броя на специализираните стопанства (с изключение на специализираните с полски култури и непреживни животни). Преработвателните предприятия все още не са достатъчно активни при изграждане на вертикална интеграция със земеделските производители за осигуряване на необходимата им суровинна база. Диверсификацията на дейностите в нашата страна също е на по-ниско равнище от средноевропейското /табл.8/. Докато в рамките на ЕС се увеличава делът на стопанствата, които допълват доходите си от селскостопанското производство с доходи от други

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

дейности (туризъм, занаяти, преработка на селскостопанската продукция, възобновяеми енергийни източници и др.), то в страната този дял намалява. Табл. 8. Равнище на диверсификация на производството

България ЕС-27

Дял на стопанствата, заети с други дейности, % 2003 2005 2007 4,1 2,1 2,0 6,2 11,9 9,9

Икономически резултати Сравнителният анализ показва, че въпреки нарастването на средната брутна продукция (БП), създадена в стопанствата в България, нейният размер е значително по-нисък от този в стопанствата от ЕС (фиг.1). Например за 2005 г. тя представлява едва 28 % от средния размер на БП в ЕС-27, а за 2008 г. – е 37 %. Подобни са и получените резултати на продуктивността на 1-ца площ –в ЕС-27 се получава брутна продукция 905,8 евро/ха, то в България тя е близо 2 пъти по-малко – 402,2 евро/ха. Причините за това трябва да се търсят главно в: – нерационалната производствена структураделът на интензивните култури е минимален (зеленчуците и трайните насаждения заемат само 4 % от ИЗП); – запазване на предимно дребния характер на животновъдството и намаляване дела на животновъдната продукция в общата брутна продукция (38 % за 2007 г. по данни на Аграрния доклад); – преобладаващо екстензивния начин на производство. Производителността в нашата страна също е далеч по-ниска от средната за страните от ЕС. За 2005 г. производителността е 21 %, а през 2008 г. представлява 32 % от средната постигната в ЕС-27. Конкурентните предимства – благоприятните природноклиматични условия и по-ниското заплащане на труда, не са достатъчни да компенсират другите фактори (ниска ресурсна осигуреност, неефективно използва-

Фиг. 1. Динамика в средния размер на брутната продукция на стопанство по базисни цени

Табл. 9. Индекс на изменение на основни икономически показатели в земеделските стопанства на база 2005 г. Показател

2005

БП по базисни цени, % 100 общо за стопанства (НДС/1ГРЕ), % 100 производителност за стопанства над 1 ик.ед (НДС/ 1ГРЕ), % 100

не на производствените фактори, недостатъчна степен на специализация, концентрация и коопериране на производството), които оказват неблагоприятно влияние върху равнището на производителност. От данните за индексите на изменение на основните икономически резултати може да се съди за влиянието на ОСП на ЕС върху земеделските стопанства. Данните показват, че през 2008 г. има значително увеличение на анализираните показатели, а това е годината, в която реално се получиха първите субсидиии от договорената подкрепа по ОСП на ЕС. Индексът, съответно на брутната продукция спрямо 2005 г. е над 114 %, на земеделския доход – над 124 %, нетната добавена стойност (НДС)/1 ГРЕ е 127 %. Най-значително е увеличението на производи-

Фиг. 2. Динамика в производителността на труда в България и ЕС-27 по базисни цени

телността – с над 50 % при пазарно ориентираните стопанства, тъй като те имат по-големи възможности за усвояване на субсидиите, които непосредствено се отразяват в нарастване на нетната добавена стойност. Докато за периода 2000-2004 г. индексът на дохода е 96,6 % спрямо 2000 г. и намалява през следващия период (2005-2007 г.), след влизането на България в ЕС, ръстът на нарастването на доходите на земеделските производители (124,4 %) изпреварва този в страните от ЕС-27 (115, 2 %). Индексът на изменение на анализираните икономически показатели за България показва, че получената подкрепа се отразява положително върху доходите, продуктивността и ефективността на земеделските стопанства, но те остават значително по-ниски от средните показатели за страните от ЕС-27. В заключение могат да се направят следните обобщаващи изводи:  Земеделските стопанства в нашата страна са с по-ниска ресурсна осигуреност, икономически потенциал и ефективност, което ги прави неконкурентни на

2006 ЕС 96,0 103,6 103,6

Б-я 95,7 96,0 96,0

2007 ЕС 102,4 112,7 115,4

Б-я 79,5 98,5 98,5

2008 ЕС 100,2 108,5 117,7

Б-я 114,3 127,0 153,9

общия европейски пазар.  Малък брой едри стопански структури в страната се развиват в икономически граници, съизмерими с европейските, имат потенциал за усвояване на субсидиите по ОСП и националната подкрепа, възможности за нарастване на ефективността в стопанствата чрез инвестиции в повишаване на техническата и технологична осигуреност на производството, модернизация, доизграждане на необходимата материално-техническа база, което определя добрите им конкурентни позиции.  Ключовите фактори (условията) с дълготраен характер, детерминиращи по-ниското равнище на конкурентоспособност на българските земеделски стопанства в сравнение с европейските са: – нерационалната организационно-стопанска структура; – разпокъсаността на земята и преобладаващото дребно земеползване; – недостатъчна ресурсна осигуреност, по-ниско техническо и технологично равнище на производството; – по-ниското равнище на хоризонтална и вертикална интеграция; – недоизградената, неотговаряща на съвременните изисквания инфраструктура (производствено, консултантско и научно обслужване, складова и сервизна база, мелиорации и др.); – по-ниското равнище на специализация и концентрация на производството; – недостатъчната степен на сдружаване и коопериране на земеделските производители.  Получената подкрепа по ОСП на ЕС се отразява положително върху икономическото състояние на земеделските стопанства, но тази по отделните мерки и механизми е недостатъчна за чувствително нарастване на конкурентоспособността на земеделските стопанства, съизмерима с равнището на европейските стопанства. За създаването на необходимите условия за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства е необходима активна национална аграрна политика, насочена главно към ускоряване на организационно-стопанското преструктуриране, подпомагане на перспективните стопанства, окрупняване на земеделските земи чрез комасация, активизиране на пазара на земята, подпомагане сдружаването и кооперирането и т.н. Доц. д-р Нина Котева ИАИ, София

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Храни

Характеризиране текстурата на хранителни продукти За хранителните продукти текстурата е едиа от най-важните характеристики. Тя включва параметрите твърдост, структура и състояние. Тези параметри може да следим с реологични, акустични, зрителни, оптически и сензорни методи. Текстурата на хранителните материали е обща оценка за външните и вътрешни параметри, които се описват най-добре от нашите възприятия (усещания) с очите, носа, пръстите, устата, зъбите, ушите, езика и гърлото. Тези параметри на хранителните продукти могат да бъдат получени чрез дегустация (сензорни анализи) или с помощта на инструментални методи. В тази статия представяме методите за характеризиране на текстурата, с които разполага като услуги Институтът за изследване и развитие на храните /ИИРХ/. Инструменталните методи, чрез които се характеризира структурата, биват неразрушителни и разрушителни. 1. Неразрушителни методи са: 1.1 Акустичен метод (фиг. 1) При механично въздействие във всеки хранителен продукт възниква акустичен сигнал с характерна резонансна честота. Активирането се получава чрез лек удар. Сигналът може да бъде в акустичния диапазон на чуване (например така избираме узрели дини на пазара). Ако този сигнал се подаде към микрофон и след това бъде усилен, той може да бъде анализиран чрез Фурие трансформация, при което се получава резонансната честота. Тази честота е свързана с параметър за твърдост, който зависи от масата, формата и хомогенността на продукта. Параметърът на твърдост е в добра корелация с еластичните модули. Един пример за приложение на акустичния метод е неговото използване за характеризиране на промените, настъпващи при съхранение. Според едни експерименти характерът на спектъра и смяната на честота са подобни. Монотонното намаляване на честотата показва омекването на продукта. (Zsomné, Muha Viktória, 2008) Според

Фигура 1. Акустичен метод, и сигнала след Фурие трансформация

бр. 10, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

други експерименти съществува връзка между резонансната честота и размера на прорастъка при съхранение на кромид-лук. След създаване на помещения за съхранение с инсталации при репрезентативни продукти акустичният метод може да се използва за “on-line” изследване на съхраняваните продукти. 1.2. Анализ на изображения с оптични методи Хранителните продукти и материали имат определена форма, размери и цвят. Тези параметри могат да бъдат изследвани с компютърна зрителна система. От цвета, хомогенността на цвета, и на повърхността могат да бъдат формулирани параметри на зрялост, както и продуктите да бъдат идентифицирани и сортирани “on-line”. От нехомогенности, или от петна може да се получи информация за болести или за наранявания. Петната могат да бъдат отделяни и идентифицирани по произхода си с определен софтуер. 1.3. Спектрални методи в близката инфрачервена област Чрез вълни в близката инфрачервена област могат да бъдат определени различни състояния на трептене на химичните връзки в мо- Фигура 2. Теория на NIR и лекулата, които дават NIT метод информация за химичния състав и структурата на продукта (Zsivanovits G. et al. 2009). NIR метода се използва при преминала, отразена и абсорбирана “светлина” (фиг. 2). С помощта на софтуер с базаданни могат да бъдат показани и идентифицирани вътрешни дефекти на продукти, по метода на виртуалното обелване (Katrandzhiev N. et al. 2008). 2. Разрушителни методи са: 2.1. Реологични методи Механичната текстура на течни и полутечниполутвърди продукти може да бъде характеризирана с ротационен вискозиметър (фиг. 3). Вискозиметърът разрушава текстурата по време на измерването, и така експериментът не може да се повтори. Инструментът е свързан с термостат и водна баня, за терморегулация. Чрез измерване на представителни проби може да отделим продукти с различен произход (например кисели млека от различни животни), или да изследваме срока на годност при различни условия (Domagała J. 2008).

използват различни инструменти или режими на текстурен анализатор: Например за хляб по-рано е използван инструмент, наричан “еластиграф”, който работи в комбиниран режим на ретардация и релаксация, и показва еластичните параметри на хлябове от различни брашна. (фиг. 5)

Фигура 3. Ротационен вискозиметър и схематично представяне на различни геометрични конфигурации: конус-плоча, плоча-плоча и коаксиални цилиндри.

Най-много текстурни параметри могат да бъдат получени при използване на различни режими и датчици на текстурен анализатор (фиг. 4). Датчиците могат да бъдат цилиндрични, конични, паралелни, да приличат на игла, или на нож. С различните режими може да бъдат измерени еластични модули, точка на поддаване и на разрушаване, и други параметри, които дават информация за усещането, което предизвиква продукта в устата.

Фигура 4. Текстурен анализатор, и едно типично разрушително измерване, с най-важните параметри.

Текстурният анализатор може да измерва в режим на квази неразрушителни методи. Това означава, че на представителни проби се определя точката на поддаване, и след това деформираме продукта само до тази сила, или деформация. Ако след това бавно намаляваме деформацията, ще получим хистерезисна крива. Площта между кривите при увеличаване и намаляване на силата показва енергията на хистерезис (нееластична част от енергията при деформацията). От остатъчната деформация може да се изчисли степента на еластичност. Ако пробата се деформира и деформацията се поддържа постоянна, силата ще намалява до граница на насищане и процесът се описва с релаксация на силата. От получената крива може да се определи времето на релаксация. За анализиране на текстурата на продукти се

Фигура 5. Еластиграми на различни хлябове

2.2. Сензорен анализ Дори съвместеното използване на посочените инструментални методи не дава толкова обширна информация както сензорната оценка. Измерените обективни физични параметри могат да бъдат свързани с изменението на текстурата и намирането на оптималните условия на консумация на продуктите. За обща оценка най-добре е разширяване на използваните тестове с методите на сензорния анализ (дегустация). От особена важност сред дискриптивните методи за сензорен анализ е метода на “Текстурния профил” (Brandt et al., 1963). Той е дефиниран като „сензорен анализ на текстурния комплекс в храните в смисъл на техните механични, геометрични, масни и влагосъдържащи характеристики, степента на присъствие на всяка една от тях и реда на проявата им от първата хапка до окончателното сдъвкване”. Сензорната оценка по метода на “Текстурния профил” се извършва от обучени оценители (фиг. 6.), от които можем да очакваме: – сензорна оценка по метода на “Текстурния профил” чрез използване на контрола, стандарти и дескриптори; – изграждане на терминология описваща продуктите; – постигане на консенсус в комисията, изработване на въпросник характеризиращ текстурния профил на продуктите; – статистически анализ на резултатите – съществува директна връзка между инструменталните измервания на реологичните свойства на продуктите и консенсусния резултат от работата на оценителите относно определяните сензорни атрибути, напр. текстуро-анализатор и сензорната оценка за “твърдост”. (Stone and Sidel, 1993). Използването на необучени оценители (наивни консуматори) за провеждане на консуматорски сензорен тест може да ни даде информация чрез: – метод за изследване на потребителски оценки на качеството;

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Фигура 6. Дегустация с обучени оценители и наивни консуматори

– метод за разкриване на качествени различия; – консуматорски тест в лабораторни контролирани условия; – консуматорски тест при неконтролирани условия; – използване на скали за оценка на цвят, вкус, мирис, флейвър, консистенция и най-общо харесване. И двата подхода за сензорна оценка на текстурата на хранителни продукти са важни за пълната картина за качеството. Използване на показвани физични параметри в технологичен опит Текстурата на хранителни суровини и проду-

Фигура 7. Камера за контролирано съхраняване

кти е променлива при съхраняване. Чрез камера (фиг. 7) за контролирано съхраняване могат да бъдат регулирани параметрите (като температура, влага и други) на съхранение, и да се определят срока на годност, или времето на узряване и стареене за хранителни продукти. За контролирано съхраняване с различни цели е необходимо да се регулира светлината, температурата, влагата и газовия състав на помещението. Тези параметри, определяни чрез режими на камерата, могат да бъдат много по-кратки, съпоставими със съхраняване в нормални условия. Д-р Габор Живанович; д-р Дида Исерлийска – ИИРХ – Пловдив

Новини от МЗХ

България ще обучава специалисти в хранително-вкусовата промишленост

България ще се присъедини към Европейската харта за коопериране в областта на обучението на кадри в хранително-вкусовия сектор – 2011–2014, на територията на целия Европейски съюз. Да се издигне обхвата и качеството на междуличностните и професионални взаимоотношения в рамките на концепцията за продължаващо обучение през целия живот, е заложено като основна цел на хартата за сътрудничество и обмен на знания. По проекта ще партнират представители на държавни институции, на местни органи на властта, на експерти, както и президенти на търговски камари. Партньорите обменят информация, специалисти, стажанти с цел развитие на европейското измерение на професионалното обучение чрез т.нар. редуване – преминаване през центрове за обучение и внедряване на знанията и уменията в предприятията и училищата, подкрепяне на мобилността на младите хора, насърчаване членовете на европейската мрежа за развиване на реципрочност във взаимоотношенията и заменяемост на самите обучители и наставници.

бр. 10, 2011 г., сп.

Главна цел е сближаване на сферите на училището и предприятието, като по този начин се допринесе за подобряване и на самата система за професионално обучение, и за придобиване на по-широк обхват от умения и професионално майсторство. Дейността финансово и методологически се осъществява в рамките на европейската научна програма „Леонардо да Винчи“. От българска страна документацията се предвижда да подпише изпълнителният директор на БАБХ д-р Йордан Войнов. Агенцията е заявила готовност да се включи със свои експерти и обучителни бази в европейската мрежа за обмен на стажанти и научни знания. Браншови организации също са поканени за участие. Федерацията на хлебарите и сладкарите в България вече се е включила, като ще подпомогне обмена на ученици от специализирани училища от хранително-вкусовия сектор. Един от първите проекти, по които страната ни е проявила интерес за обучение на експерти след включване в европейската мрежа, е курс

„Земеделие плюс”

по програма „Европейски посланик на качествените местни продукти“. Агенцията е установила с помощта на служба „Земеделие и храни” на Посолството на Република България в Париж контакти с професионален обучителен център „Мезон Фамилиял Сент Меркюр”, град Вандее, Франция, действащ в хранително-вкусовия сектор, който също се включва в Европейската харта за партньорство 2011–2014. С подписването на Европейската харта, България ще влезе в цялостния европейски обмен на стажанти, професионалисти и на знания в областта на хранително-вкусовия сектор, като това ще даде възможност за пряка размяна и информация и с всички останали държави-членки, подписали хартата. Предстои подобен документ да се подпише и за обмен на стажанти в сектор Земеделие. Направени са контакти с Главна дирекция „Обучения и изследвания” на Министерство на земеделието на Франция, откъдето са заявили готовност за подкрепа на такъв проект.

Земеделие плюс

www.vantotrade.bg

Агритехника 2011 ще бъде по-грандиозна от всякога, което се отразява и на огромното количество представени иновации. С повече от 2600 участници от 48 страни, излагащи продукцията си в 24 зали, Агритехника 2011 обещава да покаже много. Показаните повече от 300 иновации бяха обсъждани от независимо жури от експерти, назначени от DLG – Германското Агрикултурно Общество и въз основа на много строги критерии то присъди само 2 златни медала и 39 сребърни. Пет от сребърните медала са за следните концепции представени от New Holland: Интелигентна спирачна система за ремаркета (New Holland Agriculture Equipment Spa), Торино, Италия. Посредством дросела на трактор с безстепенна скоростна кутия, двойката трактор-ремарке може удобно да бъде спирана без употреба на педала на спирачките. В резултат на това, спирачката на ремаркето не се активира, така че то не може да избута трактора извън пътя. Това не веднъж е ставало причина понякога за фатални инциденти. Наградената система измерва намаляването на скоростта на трактора и изчислява намаляването на силите върху управляващите оси. От разликата се изчислява силата на натиск, която се разсейва посредством насочено спиране на ремаркето. Това държи двойката трактор-ремарке стабилна и се избягват инциденти. Системата работи без каквито и да е допълнителни действия върху ремаркето, което я прави съвместима с всички ремаркета, които спират „без мускулна“ енергия, включително модерната технология ABS. „Смарт Кий“ – Интелигентен електронен ключ („Smart Key“ – Intelligent electronic key, New Holland Agriculture Equipment Spa), Торино, Италия. Конвенционалният универсален ключ е снабден с RFID-чип, който позволява на водача да управлява само онези машини, за които е оторизиран. С това устройство водачът има нужда от само един ключ за всички машини, които управлява. Възможни са и различни настройки за специфични нужди. Въпреки високотехнологичните нововъведения, ключът е напълно способен да стартира и по-остарели машини, от времето преди RFID технологията. С този ключ, машината автоматично зарежда настройките на съответния водач и вкарва данните му в работната документация Централно задвижване при режещите елементи (New Holland Agriculture Equipment Spa), Торино, Италия. Обикновено задвижването на режещите елементи при прибиращото устройство е монтирано от едната страна, или в случаите на големи работни ширини от повече от 10 до 11 метра – от двете страни. Когато са монтирани от двете страни, задвижването им трябва да се синхронизира, за да се намалят вибрациите на остриетата, които така или иначе не се въртят едновременно. Освен това хедерът става по-широк, защото задвижването на ножа се монтира от едната страна, а по-широкият му кожух може да доведе до загуби при разделянето на посевите. Поради това централното задвижване на режещите елементи при New Hоlland е поставено по средата на хедера, между режещата платформа и водача. То задвижва две обратно въртящи се части от режещото оборудване в посока навън. Дизайнът позволява по-лесно разпределение върху по-широки режещи повърхности и работи с вибрация като при обикновено задвижване на ножа. В сравнение с едностранното задвижване, хедерът тежи еднакво от двете страни и кутиите на страничните ножове са по-тесни. Това улеснява поемането и разделянето на реколтата. Освен това, хидравличното задвижване се регулира в зависимост от скоростта и се изключва при маневрите за завиване, което оптимизира качеството на рязане и намалява износването. Така то представлява ярък пример за подобрение в прибирането на зърнените култури. Машина за бране на маслини на New Holland (Olive harvesting machine, New Holland Agriculture Equipment Spa), Торино, Италия. Тази наскоро разработена технология увеличава ефикасността на събирането на реколтата в набиращия скорост маслинен сектор с около 20%. За машината са разработени „мислещи“ шейкъри, които предпазват дървото и цветовете. Има и възможност за настройване според гъстотата на короната на дървото. В крайна сметка, новата технология ускорява процеса на работа повече от два пъти. Съвършен гроздокомбайн BRAUD 9000L (Complete grape harvester BRAUD 9000L, New Holland Agriculture Equipment Spa), Торино, Италия. Събиране на продукцията с максимална обезопасеност. Многофазна концепция за безопасност с определяне натоварването на колелата, намалява не само опасността от преобръщане, но и от други често срещани рискове в стопанствата. Освен това, чрез употребата на електронно регулирани хидростатични устройства, свързани с настройване на двигателя, разходът на гориво е намален с повече от 30%, което понижава не само оперативните разходи, но и емисиите на въглероден диоксид. Фирмени новини

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Машини

Пет сребърни приза за New Holland на Агритехника 2011

Животновъдство

За фермерите отглеждащи източнобалканска свиня и европомощите Броят на свинете от Източнобалканската порода и нейни кръстоски намалява драстично от 55 000 за 2005 г. на 9 684 за 2010 г., независимо че държавата подпомага нейното отглеждане по подобие на останалите страни в ЕС при аборигенните породи свине. По данни на бившата НВМС тези животни са съсредоточени в 96 стада, от които 21 в Бургаска, 47 във Варненска и 28 стада в Шуменска области. Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня (АРСИС) води развъдна дейност само в 28 стада, от които в Шуменска област – 12, във Варненска област – 13 и в Бургаска област – 3 стада. Тези данни показват, че останалите 68 фермери, отглеждащи Източнобалканска свиня не членуват в АРСИС и на практика не могат да ползват помощи според изискванията на Наредба № 11, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Така те се лишават от 61 евро на свиня майка, 82 % от които са средства на ЕС и 18 % от републиканския бюджет. От две години тези средства се изплащат на земеделски стопани по мярка 214 „Агроекологични плащания”, от цитираната наредба за „съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазване на застрашени от изчезване местни породи, особено когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото”. Одобрените фермери поемат задължения да изпълняват агроекологичните изисквания за период от пет последователни години. Може би това е една от основните причини 68 от регистрираните фермери да не кандидатстват по тази мярка, 42

бр. 10, 2011 г., сп.

независимо, че изискванията са много опростени и ясно дефинирани, а приложението за кандидатстване за Агроекологични плащания е твърде облекчено. Кандидатите трябва да са регистрирани като земеделски производители, а животните им вписани в системата за идентификация и регистрация. Задължително да са преминали агроекологично обучение и придобили диплома, удостоверяваща положен изпит, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от лицензирана обучаваща институция. Фермерите се задължават веднага след подаването на „Заявление за подпомагане” през първата година и „Заявление за плащане” през останалите години да предоставят при поискване на служители на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, документи, доказващи правното основание за подпомагането им. Задължават се да съхраняват всички документи най-малко пет години от годината на подаване на „Заявление за подпомагане”. Фермерите могат да увеличават броя на свинете без да поемат ново петгодишно агроекологично задължение, но не могат да намаляват броя им, освен в случаите на клане, смърт или кражба, като предоставят в ДФЗ – РА копие от документ, удостоверяващ причината за загуба на животните, както

„Земеделие плюс”

следва: – при клане – становище за непригодност за развъдна дейност от АРСИС или ИАСРЖ; – при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар; – при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от съответното Държавно горко стопанство; – при кражба – протокол от съответното подразделение на МВР. Кандидатите за подпомагане при отглеждането на Източнобалканска свиня по мярка „Агроекологични плащания” прилагат следните документи: – зоотехнически сертификат или сертификат за произход; – разрешение за пасищно отглеждане, издадено от кмета на съответната община, а за земите от горския фонд – от съответното държавно горско стопанство; – документ за загуба на животни, включително и за клане на непригодни за разплод животни; – копие на диплома или удостоверение за преминат курс на обучение по агроекология. След утвърждаването на агроекологичните плащания фермерите, отглеждащи Източнобалканска свиня са длъжни да спазват утвърдената развъдна програма за породата, да водят регистър за идентификация и регистрация на животните и осигурят достъп до базата данни, да притежават писмено разрешение от АРСИС или ИАСРЖ за клане или продажба, да спазват изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканската порода и нейни кръстоски и наредбата за хуманно отношение към животните.

В Заявлението за подпомагане или за плащане се описва общият брой на животните с които фермера кандидатства и общия брой на одобрените животни с които е поел ангажимент за отглеждането им. Общите документи са удостоверяване на опит за извършване на агроекологични дейности, преминато обучение или информационни дейности; отметка че фермера е запознат и че ще спазва всички изисквания, произтичащи от агроекологичните му задължения в пет последователни години, начините за отказ и преустановяване на плащанията и др. Специфичните документи по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, към което спада и Източнобалканската свиня включват: – копие от „Зоотехнически сертификат, издаден от АРСИС или ИАСРЖ; – копие за разрешение за

пасищно отглеждане, издадено от кмета на съответната община или държавно горско стопанства (ДГС); – документ за загубените животни (до 30 ноември на н.г). Заявлението за кандидатстване се попълва безплатно със съдействието на съответната национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). Курсовете за агроекологично обучение или за информационна дейност по агроекология, се провеждат регулярно по области също безплатно за фермерите. От тази година ЗИ в Шумен спечели проект по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” с продължителност 18 месеца по Програмата за развитие на селските райони. Обучението се провежда в ЗИ, където е създадена отлична материална и леглова база или в областните центрове срещу минимални такси. От средата на лятото Ин-

ститута провежда и семинари на тема: „Европейски практики при отглеждане на аборигенни породи свине”, финансирани от ДФ „Земеделие”. Посочените изисквания показват, че фермерите неоснователно се страхуват да кандидатстват по мярка 214 „Агроекологични плащания”, която има за цел съхраняване на генетичното разнообразие, каквато е феноменалната за страната Източнобалканска свиня. Идеята за използване на европейските средства в тази насока следва да се генерира от Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня чрез привличане на нови членове, разработване на подходящи проекти и разяснителна дейност. Алекси Стойков Ивелина Запрянова Мария Павленко Аграрен Университет – Пловдив

Нов прием на заявления за подпомагане по мярка 313 от ПРСР От 14 ноември до 12 декември 2011 г. ще се приемат заявления за подпомагане по мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности” по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Мярката се прилага в 103 общини в селските райони в България с население ненадвишаващо 10 000 жители. Тя е насочена към насърчаване на растежа на доходите и създаване на заетост в селските райони чрез подпомагане развитието на интегриран селски туризъм, както и разнообразяване и подобряване на туристическата инфраструктура, атракциите и съоръженията за посетители в селските райони. За подпомагане по тази мярка могат да кандидатстват общини и юридически лица с нестопанска цел от селските райони. Финансова помощ се предоставя за инвестиции в следните дейности: изграждане или обновяване на туристическа инфраструктура, съоръжения и/или атракции за посетителите; атракции за посетителите и места за отдих и развлечения: посетителски центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство; изграждане на малки по размер атракции на открито и закрито; малки по размер центрове за изкуство и занаяти, както и центрове за временни изложения с туристическа цел; съоръжения и места за спорт и отдих: туристически и колоездачни пътеки; инфраструктура и съоръжения за рафтинг, пешеходен туризъм, планински туризъм и други спортове; съоръжения за обществената инфраструктура - информационни пунктове, информационни табла и пътепоказатели за туристическите места и маршрути, заслони и съоръжения за безопасност и т.н.; Освен това допустими за подпомагане са й инвестиции в областта на разработване и маркетинг на туристически продукти, като разработване на туристически маркетингови стратегии на местно ниво и информационни материали; разработване на електронни системи на местно ниво за резервации в селските райони. Минималният размер на общите допустими разходи за проект е 10 000 евро, а максималният - 200 000 евро. Финансовата помощ за проекти на общини е в размер на 100 % от общата стойност на допустимите разходи. Финансовата помощ за юридически лица с нестопанска цел е в размер на 70% от одобрените разходи за проекти на юридически лица с нестопанска цел при спазване на ограниченията и условията, наложени по правилата за минимална помощ (de minimis) (Регламент на Комисията (ЕС) № 1998/2006) и 100% за проекти в обществен интерес, негенериращи приходи. Допълнителна информация може да намерите на интернет страницата на Програмата за развитие на селските райони: www.prsr.government.bg

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2011 г.

Изложение по животновъдство Традиционното Национално изложение по животновъдство в Сливен се проведе за 9-и път на Пазара за селскостопански животни. Небивал интерес към изложението събра животновъди от цялата страна. За първи път премиер посети изложението, но любопитно защо без да поздрави земеделските производители...

Доц. Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ

Следващата година ще е година на животновъдството, съобщи министър Найденов. За 2012 г. субсидията за глава животно ще е поголяма, а животновъдите ще получат 190 млн. лв. спрямо 111 млн. лв. за т.г. Общият бюджет за земеделие ще бъде над 1.3 млрд. лева, най-голям ръст в субсидиите ще е за сектор животновъдство. Субсидиите трябва да отиват при активните фермери и е необходимо да се въведе таван на субсидираните площи, който да се нотифицира пред Европейската комисия. В момента в България има хора, които отглеждат много земя и това за тях е бизнес. Трябва да се подкрепят малките производители, за които субсидиите са доходи за препитаване. За първи път следващата година държавни помощи ще получат и секторите свиневъдство и птицевъдство. На изложението се представиха 31 развъдни организации от общо 36. На него имаше 333 овце, 110 крави, 20 коня, кучета, кози, птици, зайци и свине,сподели доц. д-р Васил Николов изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. На изложението присъства още председателят на комисията по земеделие и гори в парламента Десислава Танева. Сп. „Земеделие плюс”

в Сливен

Етъра – едно от чудесата на България Архитектурно-етнографски музей „Етър” е създаден в началото на 60-те години на миналия век по идея на Лазар Донков. В комплекса са включени както заварени на място съоръжения, така и сгради построени по оригинални заснемания на съществуващи в други райони старинни къщи, представляващи точни техни копия. Всичко това е наситено с неповторима атмосфера, от други времена, когато занаятите са били отличителна черта от градския живот. Попадайки в него посетителите се пренасят във възрожденски времена и стават свидетели на творческите усилия на старите български майстори. Намира се на 8 км южно от Габрово, по пътя за връх Шипка – една друга българска светиня. Мястото днес е привлекателен център не само за многобройните туристи, но и за майстори от други страни, участници в международни конкурси на народните занаяти. Такъв беше проведен и тази година от 3 до 6 септември. Много поколения са преминали през комплекса, било като ученици, било като туристи, но безспорно е само едно – посещавайки „Етър”-а, човек се чувства повече Българин.

Новини от МЗХ

По ПРСР може да се кандидаства за авансови плащания с поръчители

Семинар за напредъка по ПРСР 2007-2013 се проведе в Априлци. С промяната в наредбите за авансовите плащания по почти всички мерки за финансово подпомагане, плащанията са увеличени от 20% на 50%. Вече вместо банкова гаранция кандидатите по ПРСР могат да изберат двама поръчители при подаване на заявката за авансово плащане към Фонд „Земеделие”. Поръчителите трябва задължително да са юридически лица. От тази възможност могат да се възползват фирми, които осъществяват проекти по инвестиционните мерки на програмата – за модернизиране на земеделските стопанства, изграждане и преструктуриране на преработвателни предприятия и др. Това ще важи в случаите, когато предприемачите не могат да осигурят до 110% банкова гаранция . В Габрово се проведе и Ден на отворените врати по ПРСР за земеделските производители и предприемачи от областта. На дискусия в общината експерти от МЗХ представиха пред медиите и кандидати на ПРСР актуални въпроси, свързани с изтичащия срок на прием на проекти по мерките 121 „Модернизация на земеделските стопанства”, 141 „Подпомагане на полупазарните стопанства” и 142 „Създаване на организации на производителите” от ПРСР. От Националната служба за съвети в земеделието запознаха кандидатите с възможностите за консултантска помощ, която може да се оказва на кандидатите по програмата от местните им офиси на място. До момента само в Габрово консултираните от службата млади фермери от областта са усвоили над 1.4 млн. лв. европейски субсидии. Текст и снимки Красимир Пеков

Filtration Solution ДИШАЙ СПОКОЙНО, ТОВА Е DONALDSON

Donaldson предлага всички видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Лубрифилт ЕООД е официален вносител за България

www.lubrifilt.bg

София 1574, тържище Слатина - Булгарплод ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg