БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
ДЕКЕМВРИ-ЯНУАРИ
2020-2021
2020 НЕ ГИ СПРЯ
ГРАДСКИ ГЕРОИ
ГРАНИЦИТЕ НА ВОДАТА
ПОДКР Е ПИ ВИЖ! С Т АН И А БОН АТ Н А С ПИ САНИЕТО! "Виж!" се осъществява с безценната подкрепа на всички абонати и приятели на изданието в платформата Patreon. Вижте как на www.patreon.com/vij_magazine
21 Е НОВОТО 20 Колко нумерологични теории преминаха през пространството тази година? Колко цифри се надпреварваха в някакви ужасяващи статистики? Колко страшни рекорда засенчиха ежедневните ни размисли? 2020 ще се помни най-вече с лошите си страни и има защо, но в крайна сметка това, макар и преобладаващо, не изчерпва облика ѝ. Въпреки всичките си “въпреки” през тези 365 дни се случиха и не малко добри неща. Книги, грозени от опасността да останат в режим на изчакване, все пак стигнаха до читателите си, отменени фестивали се изправиха на крака и намериха нови формати за среща с публиката си, музикални надежди изникнаха изпод ограниченията и изолацията… Все пак имаме доста спасителни сламки, за които да се уловим и да не позволим тотално да зачеркнем тази година от аналите на историята. Даваме ви няколко конкретни примера за успешни начинания, които дори година като тази не успя да спре.
Открояваме и няколко тенденции, които си заслужава да бъдат отбелязани. Предлагаме ви и селекция от градски герои, които доказаха, че с качество, добър вкус и отношение към детайла, малкият бизнес може да оцелее и в тежки условия, заради което си струва да го подкрепяме още по-силно. С илюстратора Ясен Згуровски си говорим за предстоящия queer форум и историята на преобличането, а с писателката Капка Касабова потъваме в дебрите на последния и роман, който тя описва като “съвършена метафора на Балканите”. Така че, ако в полунощ на 31 декември след 23:59 часовникът не покаже 23:60, то има надежда 21 да е новото ни 20 и ще таим вярата, че то ще е по-добро.
автор: Мая Стефанова снимка: Евкалиптов коледен венец от Ourhood
Кой и как успя да реализира нови и интересни идеи въпреки сложната година и безпрецедентните предизвикателства
автор: Светослав Тодоров илюстрация: Eva Mlinar за Fine Acts
В името на българското дуо Hug or Handshake има известен хумор и непланирана ирония. И прегръдката, и ръкостискането изведнъж влязоха в различен контекст покрай пандемията. В същата тази 2020 те дебютираха с две песни и две стилни видеа към тях Molten Dreams и Blaze of Sorry. Зад групата са Антон Георгиев и Петър Трифонов, колеги в Американския университет години преди да намерят общи теми като музиканти и слушатели. Според тях ситуацията, в която те издават песни, без да могат да ги свирят на живо и да правят пълноценни планове за концерти, не е попречила твърде много на креативния процес. “Даде ни време да си стоим вкъщи и да тъпеем, а много често добрите идеи се раждат точно когато си стоиш вкъщи и тъпееш. Така че пандемията може и да ни е помогнала”, казва вокалистът Антон Георгиев. През 2021 г. ще чуем още няколко нови песни, които по някое време ще прелеят в дебютния им албум, продуциран от Симеон Лозанов (Monyx). В момента те работят и по серия от интерактивни видеа с Handplayed Productions, които засега описват като “мини-сериал”. “Както във всяко друго занимание, трябва да се балансират краткосрочните и дългосрочните цели. Затова и се стараем да ни е ясно какви са ни следващите една-две стъпки, но също така и да си определяме смели мечти”, казва китаристът Петър Трифонов, познат още от присъствието си в Bears & Hunters и Raja & The Band. “Иначе може да се демотивираш от малките препятствия, които на ежедневна база и сами по себе си могат да те излъжат, че нещата не отиват никъде. Обратното също е лесно, да си кажеш, че си голямата работа и да започнеш да не си толкова старателен.”
*** Hug or Handshake, фотограф: Михаил Мишев
Тази година Наталия Иванова, позната ни досега с журналистическата си работа, издаде първата си книга: “Човек с бинокъл”, под знака на фокусираното върху новата българска литература издателство Scribens. Заглавието ѝ отива: Иванова често пише от позицията на наблюдател, предава събития и чувства от определена дистанция, която позволява повече точност и прецизност, по-малко сантименталност: “тротоарите не свършват никога / от плочките израстват блокове / във всеки съм живяла / в никой”. Стихосбирката, с малки изключения, обединява текстове, писани през последните три години.
*** фотограф: Константин Мравов Дебютната книга на Наталия е сред номинираните за тазгодишната Национална награда за поезия „Иван Николов“.
“И в този смисъл отразяват вълненията ми напоследък – как човек се справя с мисълта за времето, за преживяното и вече минало време. За онова, което никога няма да го бъде, също и за тревогата, за епохата, в която всички ние живеем.” До какви изводи я водят тези мисли? “Преди бях убедена, че не ми достига за някои неща, защото не успявам да се задържа достатъчно вкъщи, но сега разбирам, че това не е била причината. Просто има и много други зависимости – в какво емоционално състояние си, какви са вълненията ти, какво ти липсва и от какво имаш нужда, особено когато се налага животът ти да се промени толкова рязко и за толкова дълго. Опитах се да не мисля непрекъснато за това, че трябва задължително да оползотворя тези месеци, защото тази мисъл само създава тревога.”
*** на съседната страница: снимка на Ива Димитрова и илюстрации на София Попйорданова
Уединението тази пролет е провокирало доста нови стихове, но според нея е рано да се каже дали ще последва нова книга с поезия или завой към прозата. Идеите идват на вълни и в различни посоки. “Малко е странно, защото нямам пълен контрол над този процес.”
Във време, в което малките бизнеси са заплашени, книжарниците отварят и затварят, а дистрибуционният процес е често затруден, Йордан Д. Радичков направи нещо откровено странно: One Book Bookstore - пространство на ул. “Върбица” 8, в което за определено време се продава само по една книга, както и принтове на илюстраторите, работили по съответното заглавие. “Нямаш избор”, както гласи слоганът на мястото. Радичков, внук на писателя Йордан Радичков и автор на три сборника с разкази, започна с представянето на две заглавия: "Спомени за коне" от дядо му и малко известния роман “Чифликът край границата” на Йордан Йовков. Освен липсата на избор, в свежата концепция на мястото може да видим и липса на отчаяние от ситуацията. А и както пише Радичков в “Спомени за коне”: “Сгромолясалият човек се изправя в самотията си, сгромолясаната тишина също така се изправя постепенно.”
Дани вижда One Book Bookstore като повече от ексцентрична идея. “Мисля и мечтая за по-добри времена, когато безпроблемно пак ще можем да се събираме свободно. И гледам на книжарницата като място за срещи, обсъждания, разговори, литературни представяния.” А какво трябва да притежава една книга, че безпроблемно да седи сама на рафта на книжарницата? “За да отговоря на този въпрос, би следвало да отговоря на въпроса какво прави високата и стойностна литература висока и стойностна литература. Ако говорим за критерий на селекцията, със сигурност това е литературата, която искам да представям. А именно - книгата, която оставя трайна следа в съзнанието на читателя, не го оставя безучастен, не може да бъде забравена след своя прочит и дълго след като затвориш страниците ѝ, тя те вълнува и те провокира да разсъждаваш върху нейните тайни.“
Рестрикциите промениха плановете не само на артистите в страната - тези извън България трябваше да адаптират работата си към дори по-тежък локдаун. В случая на художничката Жанина Маринова извънредното положение в средата на март я разделя от ателието и я провокира да намери начин да пренесе работата си за първи път в домашни условия. Тя описва годината като “феномен, хаос, промяна, ръбът на нервите и емоциите ни, един огромен бутон on & off.” Маринова е засега непозната в България, но работата ѝ уверено си проправя път в галериите за съвременно изкуство в Австрия. Родена е във Варна през 1994 г. Между 2013 и 2019 г. учи в Университета за приложни изкуства във Виена, а през тази година е трябвало да работи в Китай като гост на творческа резиденция. Втората ѝ самостоятелна изложба Soft - Bound откри в галерията Rudolf Leeb тази есен, но новият локдаун ограничи възможността тя да бъде разгледана пълноценно - и все пак големите прозорци на заключената виенска галерия осигуряват пролука към нея. “Не мога да си представя да се занимавам с изкуство и да не бъда гъвкава във всеки аспект. Непланирането ме е научило да планирам по собствен начин. С други думи - адаптация. Като артист за мен годината 6
*** фотограф: Eva Keller
изглеждаше като голямо изпитание, защото работя на големи формати, а нямах достъп до ателиетата и също така нямаше и как да печатам. Впоследствие започнах да рисувам вкъщи, на пода, като рисунките заемаха 1/3 от стаята.” Част от широкоформатните и ситопечатни работи, по които работи в домашни условия, намират място в новата изложба, а липсата на откриване я кара да се замисли за друг аспект от живота на артиста в момента - обмяната на опит. “Срещите и разговорите с артисти, куратори и колекционери са в основата на всяко едно откриване или арт събитие. Да, социалните мрежи ни дават огромни възможности и една изложба може да бъде видяна и онлайн, но никога не би могла да бъде изживяна, за мен това не е опция. За разлика от музиката, която е нематериална, визуалното изкуство има и тяло. Можем да разглеждаме хиляди пъти снимки на велики творби онлайн, но чувството никога не може да се сравни с посещаването на музей и съзерцаването на оригинала."
2 0 20 в нови я в л ени я Кой има последната дума В страна, в която публичната и политическата реторики често са на хигиенния минимум, тази година ни даде надежда, че алтернативата е не само възможна, тя е тук: появиха се издания, посветени на сексуалното образование и израстването, включително коментираната от много ъгли илюстрована книга “В като Вагина”. Хомофобските атаки в Пловдив бяха последвани от протестен марш за правата на ЛГБТ обществото. Клаустрофобията в медийната сфера беше разсеяна от надигащата се подкаст вълна в страната. Подай ръка Доброволческите инициативи са като че ли сравнително младо явление тук, но по всичко личи, че то ще продължи да се разраства. От тези, които помагат в болниците и носят обяд на лекарите, през носещите храна на възрастните и трудно подвижните, до ангажираните с каузите в платформите за групово финансиране - всичко това се превърна от обикновен жест в изключително важен принос към излизането от сложната ситуация.
*** снимка: Стефан Щерев - 3inSpirit от инсталацията “Един човек” на Венелин Шурелов
*** илюстрация: Михаела Караджова - StalkerSince,1993 от книгата “В като Вагина” на Fine Acts
Сценична треска Българските артистични общности са пословично разделени, а правителствената финансова помощ на фона на пандемията е често обект на критики. И все пак диалогът между артистите, културните мениджъри и институциите стана по-конкретен и интензивен, което може да доведе до поне частични решения. Въпреки прекъсването на културния живот, прецеденти не липсваха - от изложбата на легендарния фотограф Джоел Майеровиц през дългоочакваното откриване на инсталацията “Един човек” на Венелин Шурелов, до годишните изложби, които събират най-интересното от съвременното изкуство (номинираните за наградата БАЗА) и фотожурналистиката (фестивалът “Фотофабрика”). Фестивали на мускули Въпреки постоянно променящите се условия и рестрикции, някои фестивали успяха да се проведат съобразно мерките и законите: “Антистатик” и ACT в София, музикалните Plovdiv Jazz Fest и Wrong Fest в Пловдив, Burgas Film Festival, Radar Beyond и Moving Body във Варна, кино фестивалите с вече дългогодишна история на сдружение “Позор”, дебютното издание на International Portrait Festival, отдаденият на документалното кино Master of Art, пролуки в положението намери и Sofia Film Fest. 7
Г Р АДСКИ ГЕРО И
автор: Мая Стефанова илюстрация: Вяра Бояджиева www.vyaraboya.com
Тази година преминахме през всякакви състояния на духа - от най-ниските до най-високите. Започнахме да гледаме с други очи на това, което имаме и на онова, което нямаме. Научихме се малко повече да ценим едното и да не страдаме толкова по другото. Наистина усетихме мощта на глобалното над локалното, но и именно благодарение на това акциите на второто се вдигнаха още по-високо в очите и душите ни. Особено на малките, местни, квартални, ако щете, места и хора, които продължиха да изпълват ежедневието ни с усмивка, смисъл, качество, красота и вдъхновяващо отношение към детайла. Градски герои, които се адаптираха, съумяха да продължат започнатото, да се развият и да поддържат вярата ни, че независимо от всичко, тук може да вирее и да свети добрият пример за малък бизнес. Такива има навсякъде около нас. Вероятно всеки ден се разминавате поне с един, докато разхождате кучето, четете нещо на крак, говорите по телефона на улицата или сте улисани в музикалните звуци от слушалките в ушите ви. На следващите страници ще откриете и чудесни идеи за подаръци, измайсторени от техните ръце. Все неща, с които може да дадете материално или емоционално измерение на отношението си към близките, сега когато е по-сложно да сме буквално близки. Така ще свършите две полезни дела - ще спазите традицията на жеста, но и ще подкрепите тези начинания, защото не само са нашенски, ами са и истински добри и смислени. 8
К ЪТ ВЪ В В РЕМ Е Т О ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО, СЪЗДАДЕНИ ОТ ДЪРВО И OURHOOD Яна и Любо са истинското олицетворение на израза partners in crime. Двамата са едновременно създатели и партньори в бранда за ръчно изработени мебели от дърво OURHOOD, но и семейство с две прекрасни слънчеви деца в живота. Той е ммайсторът, който заедно с екип от опитни дърводелци прекарва безброй неуморни часове в работилницата, където се раждат красивите им мебели. Тя пък е дизайнерът, който оформя цялостната нежна визия и красива стилистика и се грижи с помощта на социалните мрежи Ourhood да е достатъчно разпознаваема и видима марка за света. Раждането на сина им се оказва съдбоносно и за раждането на бранда. Двамата решават да му направят красиво и функционално дървено столче за хранене, известно като “Столчето на Мил”. За кратко време то добива голяма популярност и за да го представят по различни събития и базари, правят маса, която също впечатлява посетителите и поръчки започват да летят не само за столчето. В началото от приятели и роднини, а постепенно и от все повече други клиенти. “Любо се влюби в работата с масив и реши да се отдаде на занаята. А аз, след като създадох визията на бранда, започнах да намирам все повече вдъхновение за експерименти с дизайн, стил и интериор. И така открихме нещо, което ни е интересно и ни носи удоволствие и го съчетахме с това, в което сме добри”. Как успяват да развиват едновременно бизнес и семейство? Може би разковничето е закодирано в името. С него правят препратка към думите в английския, които съдържат hood в края си и се отнасят за определено време или пространство, в което живеем. “Ourhood е нашето кътче в света, нашето време и пространство, в което ние творим, както на нас ни харесва. Носи ни чувство на свобода, в която сами определяме границите.” Тази Коледа, освен обичайните красиви, изчистени продукти от дърво, при тях може да открием приказни евкалиптови коледни венци за празничното настроение у дома, дъска за рязане или плато за сервиране, както и подаръчни ваучери с намаления за изработка на мебели по избор. А освен всичко познато, скоро при тях ще се появи и детска серия мебели, аксесоари и играчки, а защо не и възродена версия на “Столчето на Мил”?
OURHOOD МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ НА INSTAGRAM.COM/OURHOOD И ВЪВ ФЕЙСБУК. Advertorial
99
ТАЙНСТВЕНИЯТ БУТИК КАК В ПЪТЯ ОТ ГРАДА ДО ГОРАТА ИЗКРИСТАЛИЗИРАТ БИЖУТА СЪС СПЕЦИАЛНО ОТНОШЕНИЕ Янина Маркова има доста шарена история, която започва между Русе, Созопол и Бургас, след което преминава през бунтарски години, които я отвеждат до изучаването на интериорен дизайн в София и курс по ювелирство в Пловдив, мечти по Берлин, а накрая се озовава в една от горите на Родопите. Там, насред природните красоти, вече две години тя създава свои авторски бижута от естествени материали като сребро, камъни и кристали под името THE ARCANE BOUTIQUE. “Никога не съм вярвала, че може да ми се случи нещо такова, но и никога не съм била по-щастлива”, казва тя. Личи си от вниманието към детайла, личното отношение към всеки клиент и нежността, в която облича всичко, което прави. Разказва, че както в живота, така и в творенията си редува минимализъм и нежност, както и номадски и бохемски стил. Един ден бижутата ѝ са изчистени и фини, а на следващия - масивни и племенни. Понякога са изкусно изпипани, а понякога в тях се долява нотка на несъвършенство, подобно на египетските и тракийските накити. “Основна моя муза е природата. Старая се да създавам бижута, които могат да свържат новите си притежатели с нея. Чрез кристали и форми да се доближат до корена си, до земята, водата, Слънцето, Луната", допълва Янина и разказва, че страстта ѝ към кристалите, камъните и енергията им е стара и продължава да изучава задълбочено как те могат да ни влияят.
ОБЛЕЧИ СИ СНЕГА ДИЗАЙНЕРСКО СЪБИТИЕ, КОЕТО ПРЕВРЪЩА СНЕГА В ПУХКАВ УЮТ ЗА НОСЕНЕ Изразът “носете си новите дрехи” придобива все по-различно значение сега. Ако има дрехи, които е грехота да отлагаме да носим, то това са тези на концептуалната платформа за мода “ИВАН АСЕН 22”. Те винаги търсят интелектуален дизайн и излагат съвременни дрехи с индивидуален дух и висококачествена изработка. Вече няколко години платформата ни дава възможност да се докоснем и до хората зад тяхното създаване чрез различни срещи. Между 3 и 22 декември предстои традиционното коледно дизайнерско събитие в шоурума им. В него 25 дизайнери предлагат своя интерпретация на основната тема - снега в неговите различни агрегатни състояния и близките до него зимни повърхности като скреж, лед и кристали. Гамата ще е изчистено студена - от снежно и синкаво бяло през деликатните сини и синьосиви тонове, омекотени от разноцветните светлини на полярните сияния. Ще има вдъхновение и от скандинавския аскетизъм в дизайна и вариации на специфичните за района геометрични форми в плетивата. Партньор на събитието е австралийската компания Kevin.Murphy, която ще представи на място своя луксозна серия и ще придружи със специален подарък първите 20 закупени дизайнерски модела. Новост ще е и видеокаталогът към колекцията, заснет от фотографа Петър Търновски с участието на актрисата Ирмена Чичикова. Събитието и каталогът са осъществени със съдействието на Национален фонд “Култура”, а посещенията са възможни със заявка на тел.0888399506 и по мейл: nelmit@yahoo.de. * * * и л ю с т р а ц и я : Ге о р г и Ф л о р о в
Advertorial
ЩАСТ И ЕТ О В КУ Т И Я “КИБРИТ”, КОЙТО РАЗПАЛВА ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ ЗА ДУШАТА И ТЯЛОТО
Всеки месец една красива и специално оформена кутия “КИБРИТ” достига до домовете на хората, за да разпали в тях огънчето на щастието и да го остави да тлее там дълго. Всяка “клечка” в тях е специално подбран сезонен продукт с изпитано качество и точното количество, които се разпространяват под формата на месечен лайфстайл абонамент. Затова и изненадите вътре са винаги различни и приятни - понякога са за разкрасяване или хапване, друг път нещо, което да си облечеш, накичиш или пък сътвориш сам. Декемврийският “КИБРИТ” носи името The Miracle Winter Therapy и мирише на домашно приготвени бисквити, чийто аромат да си носим навсякъде с всеки кичур коса. Това се случва с помощта на грижливо подбраните четири продукта за възстановяване и защита на косата отвътре навън, разработени от марката Brave New Hair. Използвани един след друг, те обещават максимално бързи и пълноценни резултати, така необходими в студените зимни месеци, когато
прическата ни се влияе от ниските температури и наложителното носене на всякакви топлещи аксесоари. След проверка от първа ръка открихме, че основните “клечки”, събрани в “КИБРИТ” през декември, ще се погрижат за почистването на косата, активиране на заздравяването, задържането на този ефект за по-дълго и добавянето на блясък и форма за завършек на процедурата. Това става с помощта на шампоан с екстракт от вечнозеленото растение Ceratonia Siliqua, който ще почисти косата и ще я подготви за пълно поемане на активните съставки на останалите продукти: серум, крем и балсам. Всичко това, подкрепено от намесата на “златна” четка за коса в размер, подходящ за всяка чанта. Абонатите на “КИБРИТ” получават всяка кутия до средата на месеца, а всички останали, които я намират подходяща за себе си или свой близък, могат да я поръчат на kibrit.bg. Имайте предвид, че бройките са ограничени!
ПОРЪЧАЙТЕ СВОЯ “КИБРИТ” НА KIBRIT.BG Advertorial
11
А Н Я КО И НОСЯ Т “ Т РЕТ О К ОЛ Е Л О” ИЛИ КАК ДА СИ НОСИМ КУЛТУРАТА С КЕФ
“ТРЕТО КОЛЕЛО” е малък, но изключително симпатичен български бранд за облекло, постери и аксесоари, чието мото е: "Вземи си култура. Носи я със себе си”. Точно това се случва, когато сложиш една от тениските, чантите или значките им с имена и образи от класически български филми или характерни фрази. Карат го трима отдавнашни приятели от Шумен двойката Гергана и Цветан, които са интериорен и графичен дизайнер и “третото колело” Валентин, който все още е студент по бизнес в УНСС. Водени са от желанието да съхраняват късчета българска култура по един оригинален начин и да представят български личности, за които или не се говори достатъчно, или са позабравени. Всеки от тях тримата има различна сила и стойност в общия им проект и макар често да са на различно мнение, това винаги ги предизвиква да стигат по-далеч и да намират баланса. Валентин се грижи за комуникацията и продуктите да са опаковани подобаващо, Гергана се занимава с позиционирането в социалните мрежи и комуникацията с клиенти, а Цветан стои зад визиите и графичното оформление на бранда. Стикова ги предишната им съвместна работа по други по-малки проекти, както и до известна степен, съжителството. Въпросът какво се крие зад името “Трето Колело” им е любим, защото им го задават често и отговорът обикновено предизвиква усмивки: “Името се роди съвсем естествено. Имаше период, в който живеехме заедно в Лондон и тогава Вальо влезе в ролята на “третото колело”. Когато решихме, че искаме да създадем нещо общо, “Трето Колело” беше очевидният избор.” Стремят се да представят миналото по съвременен начин и да предизвикат любопитство у по-младата аудитория. 12
Advertorial
И явно успяват, защото за тяхна изненада не спират да получават съобщения, че са накарали някой да гледа стар български филм или да прочете произведение извън учебната програма. Получават също множество снимки на усмихнати хора с техните продукти, а на базарите срещат на живо голяма част от тях и научават за емоциите, които предизвикват и празниците, от които са станали част. Фокусират се и върху естествените материи и по-природосъобразните и устойчиви опции, както за самите продукти, така и за опаковките им. Едно от основните им желания е да заработят изцяло с български производители и фирми, което не винаги е лесно. “Като малък бранд, особено в началото, не можехме да покрием условията за количество и не представлявахме интерес за тях. В момента можем да се похвалим, че бавно, с много усилия и проучване, успяхме да дадем началото на по-стабилни връзки с нашите партньори”, разказва Гергана. Именно липсата на информираност и проучване в началото на проекта се отразява и върху качеството на продуктите им и те го осъзнават. Заради това правят кампанията “Прозрачност, прогрес, признателност”, с която искат да се отблагодарят на хората, които са ги подкрепили тогава и да покажат, че развитието им е положително и се гордеят с него. А сега накъде? Замислят още интересни новости, сред които са два варианта на зимна шапка. А междувременно вече работят по пролетните си предложения, които за първи път ще включват продукти и за най-малките. Освен това в главите им трайно се е загнездила и идеята в бъдеще “Трето Колело” да си има свое физическо кътче, за каквото ние с вълнение ще се оглеждаме.
ТРИ ИДЕИ ЗА ПОДАРЪК * БЛУЗА “ВСИЧКО Е ЛЮБОВ” В ДАМСКИ И УНИСЕКС МОДЕЛ. * ТЕНИСКА “НАШИЯТ СИГНАЛ”, ВДЪХНОВЕНА ОТ ПЕСЕНТА НА ЕМИЛ ДИМИТРОВ * ПЪРВИТЕ ШАПКИ “ТРЕТО КОЛЕЛО” ТРЕТО КОЛЕЛО Е НА WWW.TRETOKOLELO.COM
13
ЕД Н А Д Ъ Г А З А В КЪ Щ И, М ОЛ Я КАК ВЕЧЕ ШЕСТ ГОДИНИ “ФАБРИКА ДЪГА” СЕ ГРИЖИ ДА НИ Е ЦВЕТНО И ПРИЯТНО
Един ден Мария изрича комбинацията от фабрика заедно със заглавието на любимите комикси от детството си и така се ражда името на едно от предпочитаните места в София през последните шест години - “ФАБРИКА ДЪГА”. Там цари усещане за истинско цветно производство, както тя самата го определя. Място, което винаги ни посреща и изпраща с усмивка, заради което преминаването през Дъгата е преобразяващо и винаги води деня ни в позитивна посока. А като не можем да стигнем до нея, тя ще идва до нас с новата си услуга за доставка на закуска, обяд и вечеря, както и любимия ни брънч през уикендите. “Знаем колко много хора си седят притеснени вкъщи и мисля, че сме длъжни да им занесем частичка от “Фабрика Дъга”, ако пожелаят”, казват от там. Всеки ден менюто се качва в социалните мрежи. Поръчките за вкъщи могат да се правят от сутринта до 21 ч. по телефона, а съвсем скоро и през тяхната собствена онлайн платформа. Мария е двигателят на “Фабрика Дъга”, но избягва определението собственик, защото според нея този техен кът “не принадлежи на един човек”. Вместо това просто “поема отговорността и се грижи за нея заедно с още около 35 души”, с които заедно успяват да изградят усещането, че Фабриката е на всички и никой не е по-важен от другиго. Нито в екипа, нито сред клиентите. Човекът, който всъщност запалва този двигател на Фабриката, е половинката на Мария. Той ѝ споделя, че би се грижила добре за някое свое местенце и я запознава с Велин и Спасен, нейните партньори в момента, а след това ѝ помага да я построят. Днес домовете на Дъгата са вече два - един на ул. “Веслец” и втори на ул. “Шейново”. Шест години и редица предизвикателства по-късно едно е ясно онова, което ги отличава, е отношението. “Стараем се винаги да оправдаем очакванията на гостите и да им дадем още малко. Няма безгрешни хора, но се учим дори и да сгрешим, да се извиним подобаващо, за да не оставим негативно чувство в хората. Никой няма нужда от това, най-малко днес. Безценно е да знаеш, че някак си успял да стигнеш до сърцата на хората, колкото и клиширано да звучи.” А какво са им донесли всички трудности от пролетта насам? “Не знам дали сме станали по-гъвкави, но поне станахме още по-сплотени и разчитащи един на друг. И сега е трудно, но се усмихваме и вярваме, че всяко зло е за добро.” Избираме да го вярваме заедно с тях и да ни е цветно като дъга в душите, доколкото е възможно повече!
ПОРЪЧАЙТЕ СВОЯТА ДЪГА ЗА ВКЪЩИ НА 0888 315 388.
12
Advertorial
КЕРА МИ Ч Н А П О Е З ИЯ POTTERY & POETRY, ИЛИ КАК ГЛИНАТА МОЖЕ ДА ИМА ДУША
Когато керамичните съдове имат душа, тя е поезия. Буквално е така при POTTERY & POETRY, където неповторими съдове от глина съчетават точния баланс между форма, цвят и думи. За първото и второто се грижи Мария Балева (pottery), a за третото - Зорница Генова (poetry) - двете съответно архитект и адвокат, които със “спонтанна планираност” откриват, че освен дългогодишно приятелство може да ги свързва и нов начин да канализират творческите си енергии извън познатите полета на действие. Определят се като “дилетанти без претенции, че сме нещо изключително” и съвсем съзнателно бягат от тенденции, мнения и чужди вкусове. Pottery & Poetry е тяхното “лекарство против обезличаващия се свят” и в този свой кът дишат “свободно на духовно ниво”. Трудно е да се каже кое е първото - глината или поезията, но двете са неразривно свързани. Затова и когато държите тяхна чаша, ваза, чиния или плато, чувате думите към тях и обратното… стиховете се материализират в допир.
От експериментирането с различни съвременни и по-старинни техники на обработка, през напълно очакваните, а понякога изненадващи резултати от глазирането и неведомите пътища на точните думи към тях… всичко това се радва на красив отклик от все по-големия им брой клиенти. “Като споделена любов е”, казват те, но поясняват: “С малко егоцентризъм и медиен “флаш” всеки може да влезе през врата, която сам е измислил и да се брандира с качества. Това не е нашата цел, но искаме да си имаме любима аудитория и да сме ценност.” Смятат, че имат още дълъг път да извървят, но явно първите им крачки са в правилната посока. Не смеят да си правят смели планове, но между рафтовете със съдове се крият идеи, които се надяваме да видим реализирани през пролетта. А сега специално за празниците предвиждат намаления и са подготвили подаръчни сетове с коледни украси от керамика, към която има комплимент сладкиш, както и керамични сетове за баня - сапунерки с комплимент сапун заедно с чашки за четка и паста за зъби.
POTTERY & POETRY СА ОНЛАЙН В ETSY, КАКТО И МЕЖДУ 7-23 ДЕКЕМВРИ В +ТОВА. Advertorial
15
далече, но близо Едва ли би могло да е изненада, че Софийският международен литературен фестивал ще се проведе изцяло онлайн. Но всеки недостатък може да стане предимство и ограничените възможности за пътуване водят до добавянето в международната програма на участници от още три държави. Макар и чрез своите монитори, българските читатели ще се срещнат с широк спектър от писатели и поети от България, Великобритания, Канада, Шотландия, Израел, Нидерландия, Финландия и Америка. Първото дигитално издание на фестивала се концентрира върху актуални теми, провокирани от пандемията – различните разкази за бъдещето и идеята за започване на нов ред в многобройните ѝ измерения. Голямата новина е, че директно от Ню Йорк ще се включи британският писател и есеист с индийски произход Салман Рушди, чийто стил най-често е определян като "магически реализъм". Друг виртуален гост ще бъде най-четеният израелски писател на своето поколение Етгар Керет, който е гостувал и телом в България по покана на издателите си от "Жанет 45". В международната програма влизат и имена като Селя Ахава, Естер Херистен и Капка Касабова. Американският поет Джефри Янг и българската поетеса Цвета Софрониева ще покажат поезията като едно от насъщните средства за търсене на бъдеще в свят, белязан от повсеместна екологична криза – изчезващи животински и растителни видове, необратимо замърсяване и масово изсичане на горите. Срещите с българските писатели и поети са обособени на жанров принцип: роман, поезия и разказ. Особено място е отредено на инициативи, породени от извънредната ситуация през годината, сред които се отличава и нашата книга "Когато навън е навътре". В нея селектирахме 72 от всички 150 писатели, поети, фотографи, художници и илюстратори, които отговориха на поканата ни и разкриха своя свят по време на извънредното положение. Дискусията е с участието на Камелия Величкова, Светослав Тодоров и Ани Благова, а специално участие ще вземе и Теодор Ушев. Тук също попада проектът #СамиЗаедно на Фондация "Елизабет Костова", която отмени тазгодишното издание на традиционния си семинар по творческо писане, но провокира писатели от пет континента да разкрият гледките от прозорците си и плодовете на своето вдъхновение по време на изолацията. Последният акцент от осмото издание на фестивала е броят, озаглавен "Извънредната 2020", на Академичното списание за изкуства и култура "Пирон", съставен от критически рефлексии от български и световни мислители върху различните аспекти на извънредното положение и пандемичната обстановка. Още за богатата програма можете да откриете на страницата на събитието. КОГА: 12 - 14 ДЕКЕМВРИ КЪДЕ: FACEBOOK СТРАНИЦАТА НА СЪБИТИЕТО 16
ЧИСТИ ПОДАРЪЦИ
Ефектът от подаръка е чудо - лицето грейва в усмивка, погледът заблестява. Има начин да задържим и удължим този чудодеен ефект, като подарим на себе си или на близките си подходящата грижа с името État Pur. Цялостният подход на марката е да създава новаторски формули, в които участват само и единствено най-чистите, доказано ефикасни и безопасни съставки. Едни от най-ценните продукти в каталога на État Pur са Чистите активни молекули. В тях има една прецизно концентрирана съставка, която се ползва таргетирано и именно така успява да третира ефикасно и трайно конкретен проблем и да ни изуми с резултати още след първото нанасяне (проверено от първа ръка). Изборът им е богат, но ако се чудите какво да подарите по празниците, може да започнете с: * Блясък: Сиянието на кожата се завръща още с първото нанасяне на Чистата активна молекула Лимонена киселина – AHA, а след това е достатъчно да го поддържате само с няколко капки седмично;
* Младост: Усмивката грейва още по-впечатляващо, особено когато не си я пестим заради фините линии и бръчки, които тя създава. За тяхното изглаждане и възстановяване на еластичността се грижи Чистата активна молекула Хиалуронова киселина; * Съвършенство: Всички знаем, че гладката кожа никога няма да излезе от мода. Тя е такава, когато порите са отпушени, а пъпките и черните точки са извън картинката. Това е основното действие на Чистата активна молекула Салицилова киселина 2%, която ги пощипва леко, преди да се сбогува с тях. Сами по себе си те са чудесен подарък, но в комбинация с продукт за почистване и хидратация създават идеалната персонализирана програма за грижа. За да разберете коя програма е подходящата за вас или за ваш близък, може да си направите бърза и лесна диагностика онлайн на etatpur.bg. Това засега е и единственото място, където може да откриете марката, така че не пропускайте да се отбиете.
ПРОДУКТИТЕ НА ÉTAT PUR СА НА ETATPUR.BG
17
пантеонът като пумпал Бургаските солници бяха първата снимачна площадка на новия пълнометражен филм на номинирания за “Оскар” аниматор Теодор Ушев. В продължение на пет дни в средата на септември специфичният пейзаж край лугата, планините от сол и розовите води насред Атанасовското езеро в северната част на града приютиха старта на това първо като формат филмово приключение на известния режисьор, което носи работното заглавие “ф1.618” и е екранизация, базирана на романа на Владислав Тодоров “Пумпал”. Историята разказва за нова нация от вечни, биологически съвършени хора - био-титаните, които се готвят да напуснат Земята завинаги, подготвяйки за мисията кораба Пумпал. Очертава се това да е първата антиутопия, снимана в България, а сред специфичните бургаски пейзажи, които екипът на филма решава да използва, попада и друга емблематична локация от морската градина на града Пантеона. За това как тези места, а и персонажите да бъдат вплетени във визията на филма заслуга има дизайнерът на продукцията Сабина Христова, а костюмите, с които героите ще ни пренесат в чуждото измерение, са на Велика Прахова. В образите на двамата главни герои се превъплъщават Деян Донков, който играе завръщащия се към човешки образ Криптон, а младата актриса Мартина Апостолова, която взе награда за ролята си в “Ирина” от Берлинале, ще е неговият водач към истината - мъдрата и смела Гаргара. Зад камерата ще се насладим на работата на оператора Емил Христов, а за начина, по който е екранизирана книгата, заслугата е в ръцете на нейния автор Владислав Тодоров, който не само пише сценария, но е и продуцент заедно с Орлин Руевски. За Теодор Ушев това е втори режисьорски опит в игралното кино, но първи в пълнометражния формат. Дебютът му в тази сфера бе с късометражния “Кристин, която маха от влака”, който бе част от омнибуса “8.19”. Краят на снимките бе обявен преди около месец, а когато лентата бъде завършена, в кадрите публиката ще разпознае и други знакови кътчета. Като градините от двореца в Равадиново, които се споменават в снимка на част от сториборда, публикувана в страницата на проекта във "Фейсбук". Други може би ще отличат и места от Костенец, както и един от култовите паметници на монументалната архитектура в България - Бузлуджа, чиято форма напомня пумпал и е вдъхновение за заглавието на книгата, се пояснява в официалната информация. СЕГА НА БЪЛГАРО-КАНАДСКИЯ ПРОЕКТ МУ ПРЕДСТОИ ПОСТПРОДУКЦИЯ, А РЕЗУЛТАТЪТ МОЖЕ ДА ОЧАКВАМЕ НА ЕКРАН ПРЕЗ 2022 Г. 18
Какво да чуем, прочетем и гледаме в самото начало на 2021 г.
автор: Светослав Тодоров
Албум: Shame - Drunk Tank Pink
Наред с Idles и Fontaines DC, британската група Shame е сред младите китарни групи, които улавят гнева на поколението и дават най-силна заявка, че са много повече от успешни дебютанти. Първият им албум Songs of Praise се превърна в едно от пост-пънк явленията на 2018 г., а вторият носи трудно преводимото заглавие Drunk Tank Pink и се очаква на 15 януари. Групата смело започва британското си турне на 2 февруари в клубове и зали, в които социалното дистанциране е гарантирано - ако това се случи, те ще са сред първите групи, които ще се върнат към (относително) нормална концертна дейност.
Сериал: Snowpiercer S02
За киноманите южнокорейският режисьор Бонг Джун-хо е име много преди “Паразит” и една от причините е филмът Snowpiercer от 2013 г., екранизация на френския комикс от 80-те Le Transperceneige. Седем години по-късно пост-апокалиптичният му сюжет се превърна в сериал за Netflix, с участието на Дженифър Конъли, Алисън Райт (The Americans), Идо Голдбърг (Peaky Blinders). Ако все още не сте гледали новия прочит на историята, имате време до 25 януари, когато излиза вторият сезон.
Книга: “Щефица Цвек в челюстите на живота” на Дубравка Угрешич
Ако имате нужда от едновременно нетипичен и пълноценен поглед към живота, есетата и прозата на Дубравка Угрешич винаги са на разположение. Напоследък писателката, живееща в Холандия след разпада на Югославия, има все по-добро присъствие в книжарниците, след като за известно време книгите ѝ трудно се намираха. След “Американски речник”, “Лисица”, “Форсиране на романа река” и “Баба Яга снесла яйце”, “Колибри” пускат романа, който първи я представя пред широката публика и то още в началото на 80-те години, много преди контракултурната ѝ слава на Балканите. Преводачка от хърватски е Русанка Ляпова. В книжарниците от 11 януари.
писма с кристо автор: Камелия Величкова
Няколко месеца след смъртта на един от най-големите артисти на нашето време Христо Явашев - Кристо, в България излиза и първата пощенска марка с неговия лик. Дизайнът и илюстрацията са дело на Михаела Караджова - stalkersince1993, а марката и специалният пощенски печат отбелязват 85-годишнината от рождението на Кристо. Тиражът е само 5100 бройки, които вероятно съвсем скоро ще придобият филателна стойност, затова побързайте да ги потърсите в Български пощи.
"Отне ми седмици, за да имам смелостта да започна неговото портретуване. Когато нещо е толкова голямо и се възхищаваш на човека, който ще портретуваш, изпитваш нуждата да покажеш уважение към неговата личност и изкуство и да не прецакаш нещата. След почти обсесивно дълги проучвания, четене на книги, статии и разглеждане на албуми за Кристо, стигнах до идеята той сам да се опакова в пощенския блок с неговото изкуство", споделя Михаела.
Тя избира да нарисува опаковането на моста “Пон Ньоф” в Париж, защото вярва, че именно този град има изключително силно влияние върху творчеството на Кристо. Не само защото там той среща своята спътница в живота Жан-Клод през далечната 1958 г., но и понеже силно впечатление ѝ правят думите му, че след бягството от България, мечтата му е да отиде в Париж, “където се случва всичко”. “Избрах опаковането на ”Пон Ньоф” като фон, защото исках да включа и Жан-Клод, но не с неин портрет, а с усещането за нея. Те двамата бяха и са неразделни", споделя още Михаела. Финалният проект на Кристо - опаковането на Триумфалната арка в Париж, ще бъде реализиран посмъртно през есента на 2021 г.
КРАЛИЦИТЕ И ЗГУРОВСКИ
автор: Иван Димитров фотограф: Васил Германов
Ако трябва да направи корица на списание, чрез която да се представи, Ясен Згуровски ще е застанал в позата на богинята на победата Нике, с крила, лавров венец на главата и палитра бои в ръката. Ще е стъпил на диско топка, а на дрехата му ще пише "punk never dies". И всичко това – в така любимата му поп-арт и кич естетика. През годините той е изключително активен като илюстратор в печатни медии, включително революционното списание "Егоист", като автор на над десет самостоятелни изложби, а в последно време алтер егото му Жулиета Интергалактика разпръсква наслада и сласт из музикалните клубове. Тази година основната дейност на "София куиър форум 2020" е създаването на архива "История на преобличането", проект на Згуровски и Боряна Росса. Той ще бъде представен на 28 декември с изложба – едновременно в галерията и онлайн на dragbg.sofiaqueerforum.org, където ще може да бъде видян и архивът. Това ще бъде и официалното откриване на форума, който ще продължи до май 2021 г. 22
"София куиър форум 2020" е посветен на драг пърформансите от 90-те. Защо тази тема е актуална тук и сега? Днес драг артистите се радват на широка популярност не само в световен мащаб, но и на родната сцена. Любопитно е да се знае как се е започнало, откъде се е тръгнало и какъв е пътят, извървян досега. Периодът от средата на 90-те, когато явлението е съвсем ново за България, е слабо познат на съвременната публика. Заедно с художничката Боряна Росса, с която сме куратори на "София куиър форум 2020", поставяме началото на документален архив, той постепенно ще се обогатява и в бъдеще ще бъде полезен от историческа и културна гледна точка. Какви са основните акценти от програмата и с какво това издание ще изненада публиката? Започваме с откриваща изложба в галерия "Структура", на която ще представим историите на някои от пионерите. Медийната звезда Елза Парини, двигател и водещ на първото по рода си за България драг шоу, активно присъстващо по морските курорти и цялата страна още от началото на 90-те. Мис Бони, която започва сценичните си изяви значително по-рано от появата на знаковия микс клуб "Спартакус", където става една от най-ярките му звезди. Легендарната Урсула, Мис Жулиета (Жулиета Интергалактика), Шери Шеридан. Включени са и представители на новата клубна и бална сцена: Дженифър Бенедикшън, Енигма Чадел и други. Програмата до края на май 2021 г. продължава със срещи и дискусии с театрални режисьори и артисти, работещи в други жанрове на изкуството, които показват силното влияние на тази клубна среда върху културата от 90-те. Сред тях са Възкресия Вихърова и Ани Васева, Мариела Гемишева, Леонид Йовчев. Ще има партита и пърформанси. Изненадата е в интересните истории на участниците в проекта за този не толкова известен период. Какво е характерно за драг културата в България от края на 90-те години? Особеното е, че тази култура възникна без примери за подражание и влияние от западната сцена. В момента има безброй онлайн уроци по грим, можеш лесно да си купиш перука, обувки голям номер, екстравагантен тоалет. Тогава това го нямаше и всяка една от кралиците разчиташе на собствената си креативност. Това ни придаваше строга индивидуалност – бяхме самороден диамант в короната на българската популярна култура. Новото за годините си явление се прие много лесно, бързо предизвика интерес и възхищение. В периода, когато се зародиха новата българска поп вълна, лайфстайл списанията и музикалните телевизии, драг изпълнителите имаха статута на звезди. По какъв начин повлия драг културната сцена на развитието на културата и изкуството тогава и какви влияния можем да открием днес? Преекспонирането на образите, бляскавата театрална визия, характерните сарказъм и закачливост в изпълненията вдъхновиха много творци през 90-те. Давам за пример танцьорите от първите партита на "Метрополис", модните ревюта на Ариес Уникат и Кристина Авангард, постановките на Лилия Абаджиева в Народния театър. В годините на милениума изгря провокативният персонаж Лили Хендел на Иво Димчев, индъстриъл бандата "Шимейл Зироу", поп фолк дивата Азис. Днес драг образите вдъхновяват художници и фотографи като Кристиян Чалъков, Лубри, Михаил Вучков. Специфичните грим, коси и стайлинг вече са нещо обичайно за модния подиум и музикалната индустрия. Все по-често виждаме кралици като гости в телевизионни формати... Какви са тенденциите в развитието на тази сцена през последните 20 години? В последните години драг сцената преживява ренесанс. Появиха се множество нови звезди. Имаме различни форми на изява извън клубната сцена, това са Instagram кралиците, които се представят главно с фотосесии, YouTube влогърите, които дават съвети за грим и стайлинг. Навлезе балната култура, характерна с пищни дефилета и воугинг. Драгът добива масова популярност и все повече хора се запознаха със същността му на изкуство. Онези времена оказват влияние при създаването на Жулиета Интергалактика. Жулиета Интергалактика е продължението на Мис Жулиета, персонажа ми от програмите на "Спартакус" в София и "Оскар Уайлд" във Варна. Когато се отдадох изцяло на рисуването, сложих край на вариететните ми изяви. Жулиета остана в миналото до момента, в който се увлякох по музиката и се завърнах в ъпгрейднат вариант, вече Интергалактика. Натрупаният сценичен опит и знанието, че притежавам необходимата харизма, ми помогнаха лесно да вляза в новото ми амплоа на диджей. 23
автор: Иван Димитров снимка: ТД
Съвършена метафора на Балканите. С тези думи Капка Касабова определя главните герои в новата си книга – езерата Охрид и Преспа, разделени от планината Галичица, но свързани подземно чрез реки. В "Към езерото", издание на "Жанет 45", тя се отправя на пътешествие в семейната история на майчиния си род и както в романа си "Граница", въвежда читателите в сложните взаимоотношения на Балканите. Капка Касабова е родена в България, когато е на 17-годишна възраст семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, а от 2005 г. живее в Шотландия. Романът "Граница" е преведен на повече от 15 езика и получи отличия като шотландската награда Saltire за роман на годината и The Edward Stanford Travel Writing Award за 2018 г. в категорията "Книга за пътешествия". 24
"Към езерото" е изключително актуална книга. Докато работите върху нея, международните отношения породиха името Северна Македония, а седмици преди излизането ѝ тук България блокира преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Моят подход към това, с което се захващам да проучвам, е инстинктивен – движат ме вътрешни динамики, не външни. "Граница" също не беше актуална, когато започнах да я пиша, но за кратко време всички започнаха изведнъж да говорят за граници. Инстинктът ми на поет и разказвач винаги ме води към невидимите нишки и течения, които присъстват непрекъснато около нас и в нас, и само от време на време се появяват на повърхността. Тогава ги наричаме "актуални". Всъщност в този момент те просто се материализират. А отношенията между майки и дъщери, мъже и жени, балканските хора, човека и езерото, човека и границата, живота и смъртта, са винаги актуални. Какви бяха първите стъпки, когато започнахте да пишете "Към езерото"? Имахте ли план и промени ли се той в движение? План винаги има, но той задължително се променя в движение. Планирах да опозная двете езера, от които Преспа ми беше напълно непознато, а Охрид само малко познато от посещения в детството при роднините на баба ми Анастасия. Това и направих. Но това, което се получи, е, че ме завладяха историите на много от езерните хора, които срещнах, и ги разказах. Те се преплитат по един много "воден" начин със съдбите на хората и от нашето охридско семейство. Осъзнах, че водата е елементът на паметта – в тялото на Земята и в човешкото. Той е женски елемент. От водата се раждаме и тялото ни е до голяма степен вода. Моите книги са продукт и на географско, и на имагинерно движение. При самото обикаляне, плуване, прекосяване и пребиваване на езерата Охрид и Преспа, изплуваха ярки човешки истории, символи, сезони и теми. Много неща ме изненадаха. Примерно колко трудно и дори невъзможно е да се направи едно прекосяване на езерата поради абсурдните водни граници – Преспа е поделена от три държавни граници, които е забранено да се минават с лодка. Също така темата за слепотата и виждането – буквално и преносно – се оказа централна в света на Езерата и по-общо балканската психика. Сякаш нарочно сме слепи за някои прости неща, като примерно колко си приличаме и колко дълбоко сме свързани през абсурдните ни граници. А самите езера са като очите на пейзажа. Там всичко става ясно.
Освен в географията, пътувате и в семейните си корени и история. Способен ли е процесът по създаване на една книга да лекува? Със сигурност. Както създаването ѝ, така и прочитът ѝ. Знам, че темите и разказите в тази книга ще говорят директно на много читатели. Тези теми са винаги актуални: какъв товар носим от предците си, как най-добре да живеем, какво остава след нас? Всеки на Балканите, а и изобщо всяко семейство, има интересна история. Изкуството в най-висшата си форма е вид алхимия – от меркурий или сяра на злато. Разказването на семейните корени и динамики за мен не е самоцел, а само портал към по-големите истини, които Езерата разкриват. А те са ключ към Балканите, човешки и природно. А Балканите са микрокосмос на всички човешки драми и приключения. Както ми каза Славче Шейхова от последното охридско дервишко теке: "Балканот е сърцето и душата на овой свет." На Балканите вече всичко се е случило, както е казал Елиас Канети за Русчук (Русе). За мен личното и локалното, видяно и претопено през кристалната призма на едно такова магично място като Охрид-Преспа, разтваря безкрайни и вълнуващи хоризонти. От години живеете в Шотландия. Как бихте описали политическата ситуация в България на някой шотландец, с когото сте се запознали наскоро? Огромният потенциал на България открай време е в плен на една алчна върхушка, действаща на принципа на "разделяй, владей, граби, тъпчи", в резултат на което една четвърт от българите живеят или работят в чужбина, въпреки че биха предпочели да си останат в родината и с хората, които обичат. Тази върхушка действа на принципа на травмата и страха – особено страха от бъдещето. Един от основните образи в "Към езерото" е как Сатурн изяжда децата си от страх, че ще го надживеят. Децата на България, впрочем и на Македония, са доста поизядени, но не се дават. Ще разкажете ли повече за следващата си книга "Еликсир"? Повлия ли пандемията на работата по нея? Идеята за "Еликсир" ми дойде миналата година. Започна с неврокопската долина на река Места и селата ѝ. Въпреки условията тази година, успях да поживея в планините на Места, както планирах. Не успях да мина границата с Гърция и да проследя пътя на реката до делтата ѝ в Беломорието, но това ми отвори други врати и те могат да ме отведат в неочаквана посока. Това е самият творчески принцип, на който е основан животът, не само писането и творенето. Пандемията принуждава всички да подхождат по възможно най-творчески начин към живота. Това не винаги е лесно, но пък отваря нови врати. 25
***
Като погледна назад, виждам, че баба ми, майка ми и аз цял живот разиграваме някаква несъзнателна драма, сякаш предварително написана за нас. Страхувайки се от безимен-но зло, ние го привличаме. На снимки с баба забелязвам, че винаги се държим една за друга. Същото е на по-ранни снимки с нея и мама, както и с племенничките ѝ в Охрид – езерото е зад тях, а те се държат една за друга като удавнички: „Ти си мое продължение“. И също така: „Никога няма да те пусна“. „Кого обичаш повече?“, коварно питат възрастните. „Мама или татко, баба или дядо, мама или баба?“ Не го казвах, но всъщност най-много обичах момчетата. Баба Сия усети интереса ми и побърза да ме предупреди: „Никога не излизай с момче с широки стъпала като на селянин или със...“ Майка по-късно повтори тези правила, строги като закони. Забравила съм останалите забрани, но списъкът беше дълъг и ми даде да разбера, че всъщност баба не искаше изобщо да харесвам момчета, не и без нейно участие. Защото аз бях зеницата на окото ѝ. Израз, който майка ми също употребяваше: „Вие сте зеницата на окото ми“. Когато си зеницата на окото ѝ, се чувстваш облъчван, от което първо започваш да светиш, а после се уморяваш и искаш да затвориш вратата и да полегнеш на спокойствие. Само дето тя има ключ. Някъде вътре в Анастасия зееше бездна, която след нейната смърт се предаде на дъщеря ѝ. Тя започва с езерото, с Македония. Сякаш Анастасия беше повече от един човек, цяла нация бродещи, неспокойни души, цяла сложна география, древна матрица, където земята все още се формира, разломните линии пулсират, нивото на водите се качва и слиза непредсказуемо, а умиротворението все още предстои. Дотогава няма да има минутка покой за никого. В детството ми роднините в Югославия ни пращаха от онези картички с триизмерен ефект, на които градът над синьото езеро изглеждаше приказен. Мърдах картичката и всеки път виждах различни неща. Как баба е напуснала това езеро, голямо колкото море, и е оставила там най-близките? Сега вие сте моите най-близки, казваше тя. Ние, най-близките, бяхме отговорни за нейното щастие. „Живея между два свята – казваше баба Сия. – Когато съм в Охрид, ми липсва София. А когато съм в София, ми липсва Охрид.“ Все нещо ѝ липсваше – както липсваше и на майка ми, и на мен. Отрано научих, че да бъдеш жена, означава да жалиш за нещо, да намираш кусури и да чакаш неизбежната загуба. С една дума: да страдаш. Също така отрано знаех, че не искам да ставам ничия съпруга или майка. Исках да пътувам към далечни земи, а не до детската градина и обратно; да живея и да умра на спокойствие, а не, заобиколена от роднини. Някои неща обаче ни съпътстват цял живот. 26
*** Охридското езеро, фотограф: Георги Величков * Откъс от книгата на Капка Касабова “Към езерото” (ИК “Жанет 45”, 2020)
Сънят с надигащата се вода започна, когато бях на 16 – 17 години – след като емигрирахме. Огромна водна маса се надига на хоризонта и тръгва към мен. Знам, че трябва да побягна, но не мога. Искам да стоя и да видя с очите си. Водата залива всичко – сгради, хора, електрически стълбове. Плувам, търся оцелели сред отломките. Изчезнали видове, познати хора от миналото ми. Наоколо – планини, древни като пирамиди, но и те започват да потъват. Това са земните води – безпаметно стари и разбунени. Изпитвам вселенска скръб, дълбока и тъмна като тази вода. Според Карл Юнг водата и особено океанът представлява колективното несъзнавано – и действително, този сън не е с лични измерения. Не съм застрашена аз, всички сме застрашени и всички сме свързани в тази атавистична вода. Не обичам да сънувам този сън и все се надявам, че ще престане, ала напротив, зачестява. 27
александра рамирез С ярки форми и цветове Александра Рамирез умее да предизвиква вниманието и да се открои със специфичен собствен стил - “смесица от много течения”, независимо дали рисува женска фигура или сомбреро. След като завършва Националната художествена академия в София, продължава да работи като илюстратор и художник както в традиционните, така и в дигиталните измерения на занаята и признава, че е повлияна едновременно от кубизма, графити, поп арт и теченията в дигиталната илюстрация и анимация. Използва масло, акрилни бои или спрейове, когато създава свои платна, стенописи, принтове или текстил. За по-близките си тя е “леко лудичка и доста любвеобвилна”, а за всички останали - “абсолютен професионалист”, който на моменти дори е твърде студен. “Предполагам, че това е защитна реакция и огледало на качествата ми, когато се отнася за работна ангажираност”, казва тя и допълва, че обожава “внезапност, неангажираност и познание на теченията в изкуството”. 28
Какво те отведе в Лондон и какво продължава да те държи там? Отведе ме възможността за реализация, която получих. Тук, ако работиш здраво, ще бъдеш забелязан. Имах късмета да се запозная с невероятни артисти, достигнали до места, които все още ми предстои да преоткрия за себе си. Получих страхотна подкрепа от хора, които никога не съм срещала освен във виртуалното пространство и това ми помогна много да преодолея някои пропасти на личностно ниво и да намеря реализация на проекти, които не съм си представяла, че ще осъществя. Кои са местата, на които можем да те открием там и в България? В Лондон в момента всичко е затворено, но имам произведения на две места в Шордич в момента, които ще отворят през декември, ако всичко е по план. В България нямам изложени творби за момента, но съм отворена за покани и колаборации. Какви типажи са твоите любимите градски герои? Обичам живи, независими, пълни със своеобразност типажи, които откривам постоянно по улиците и в транспорта. Кварталът, в който живея, се води доста артистичен и едва ли не всеки втори тук се занимава с някаква креативна дейност: музика, танци, визуални изкуства, поезия, изобщо всичко. Обожавам мястото, където съм и нямам търпение да бъде отворено отново за живот. Всички са шарени, цветни, преливащи се, носят свой собствен ритъм и това е, което най-много уважавам във всеки човек, който срещна по пътя си. Къде те отвеждат обикновено мислите, докато рисуваш? Навсякъде. Да бъдеш и да не бъдеш. Ние усещаме всичко и отразяваме всичко. Това е част от битието ни. Попиваме като гъба или пък избираме да не правим и да е напук и наопаки, но винаги по нашему. Да бъдеш художник в пълния смисъл е един много осъзнат избор. Ти ще можеш да получиш всичко, което искаш, или нищо от него. Никога наполовина.
29
В илюстрациите ти често присъстват важни социални теми. Кои те вълнуват най-силно и може ли според теб изкуството да променя нагласите в едно общество? Аз съм много социално ангажирана. Участвам постоянно с фондации като Choose Love, наблягайки на болезнени за обществото теми - пука ми за мигрантите, които бягат от война в търсене по-добър живот, за правата на жените и gender paygap, който е много по-чувствителен в страните на запад, за LGBTQI, които са постоянно дискриминирани за щяло и нещяло, за тези, които са с някакво увреждане, но имам адско впечатление колко много по-добре са третирани тук, отколкото в държави от Източна Европа. Има много за наваксване, много за учене и споделяне, но не всички са сходни да се отворят за гледна точка, различна от тяхната. Тук си длъжен да се съобразяваш, да уважаваш всеки. Имаш поредица на тема движение. От какво е провокирана? Обожавам да рисувам динамика, тя е част от живота ни. Ако няма движение , няма възход, няма нищо ново научено, няма реално нов живот. Това е едно постоянно търсене, шаване, пътуване на ментално и метафизично ниво към неща, които ти предстои да откриеш и научиш. Имаш сякаш специално отношение към лицето - как си го обясняваш? Моят почерк е големият нос. Винаги започвам един портрет от носа. Той е кривата, която определя движението на лицето и на цялото тяло, ако е изобразено. То е моята константа, с която започвам всяка промяна. Предполагам това ще остане във времето в някакъв период тъй като, ние сме създадение да се променяме, да учим и да еволюираме към нещо по-добро.
30
Кои са книгите или песните, които би искала да илюстрираш? Защо? Обичам да рисувам по Лорка. Една моя приятелка от Валенсия ми подари сборник с негови стихове, който препрочитам и винаги нося със себе си. Обичам да чета каталунска поезия в оригинал - този език е магичен и ми носи енергия, която не мога да опиша с думи. За музиката - обожавам хип-хоп и техно, електроника. В момента съм забила на Salad Days и слушам Mac De Marco нон-стоп. Имам плейлисти, които редувам, така че не знам какво ще ми хрумне другия понеделник примерно. Малко хора знаят, но обожавам и опера. Бих се радвала да представя съвременната опера с моя визуален език както и хип-хоп, техно кавъри. Обичам да рисувам корици на книги също така. Как се промени работата ти с идването на пандемията? На какво те научи тази трансформация в личен и професионален план? Научи ме на много по-голяма дисциплина. В голям град като моя, ако нямаш дисциплина, няма да оцелееш. Сега имам шанса да ставам много по-рано и да стоя до много по-късно, фокусирана над това, което има истинско значение за мен като артист. В Лондон да имаш време е лукс. Тук от точка А до точка Б обикновено е минимум 30 минути до час с метро. За да се срещнеш с някого и въобще да му обърнеш внимание, е лукс. Сега, когато всички сме си вкъщи, има много по-голяма осъзнатост за това, което реално всички сме и искаме да бъдем. Много от нас получиха възможност да се развият в сферата си и да намерят време да натиснат, за да се получи.Аз опредилих своята посока, но и научих нови техники в анимацията, които не бих могла иначе. Намерих време да претегля приоритетите си и да избера важните.
Ако трябва да избереш три предмета, които описват твоята 2020 година, кои щяха да са те? Лаптоп, скицник, котка.
31
ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕДАКТОРИ Светослав Тодоров svetoslavsvt@gmail.com
АВТОРИ В БРОЯ Иван Димитров Камелия Величкова Капка Касабова Мая Стефанова Светослав Тодоров ФОТОГРАФИ Васил Германов I стр. 22 Георги Величков I стр. 26-27 Константин Мравов I стр. 4 Михаил Мишев I стр. 3
Иван Димитров ivan.dimitrofff@gmail.com РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg 0896 804 368
ИЛЮСТРАТОРИ Александра Рамирез I стр. 28-31 Вяра Бояджиева I стр. 10 Михаела Караджова I стр. 7-20 Eva Mlinar I стр. 2
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com 0899 281054
КОРИЦА Александра Рамирез “Градски герои”
Здравка Раева zdravka.raeva@vijsofia.bg
alexandraramirezarts.com instagram.com/alexandraramirezarts
"Виж!" се осъществява и с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Виж как на www.patreon.com/vij_magazine Александър Джурджин Александър Младенов Александър Станишев Ана Благова Ана Мария Иванова Андреа Попйорданова Ангелина Георгиева Антония Вирт Бони Бонев Борил Караиванов Борис Далчев Венцислав Лалев Виктория Стайкова Гергана Гайдарова Давит Карапетян Даниел Дончов Десислава Станчева Димитър Кенаров Димо Господинов Елена Назърова Елисавета Ангелова Звезделина Георгиева
Ива Мечкунова Иванка Тодорова Ина Дамянова Йордан Жечев Калоян Праматаров Катерина Нейнска Корнелия Юлиева Кристина Иванова Мария Белева Мария Василева Марио Йорданов Мария Вълкова Мартин Стайков Мила Янева Михаела Добрева Моника Тодорова Николай Паскалев Омана Кацарска Параскеви Карагеоргу Петя Лунд Радослав Механджийски Радостина Ганева
Издава: Creative Cat Design Ltd. София, Ул. “П. Евтимий” 36a
Рая Ботева Рая Раева Рая Чичева Роксана Змиярова Светина Уейгант Светлана Апостолова Савина Герджикова Симеон Василев Симеона Манова Симона Ганева Славена Проданова София Попйорданова Теодор Ушев Теодора Костадинова Тихомир Стоянов Христина Мангелова Ценко Христов Яна Бюрер Тавание Ясмина Якимова iniakick Freeliving Creature Studio Komplekt
София, Съборна 7 danieleancarani.bg