5а ready1 copy by teorgieva

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

СЪДЪРЖАНИЕ ЛИНИ ................................................................................. 3 ВЪЛШЕБНОТО КАМЪЧЕ .................................................. 4 СВЕТЪТ, В КОЙТО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ.......................... 5 НЕОБИКНОВЕНИТЕ ГОСТИ ............................................. 6 НОВИЯТ ДОМ ................................................................... 7 ОТКРИВАНЕ НА ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ ......................... 8 ВЕЛИКАНЪТ....................................................................... 9 НЕОБИКНОВЕНА ИГРА .................................................11 ВЪЛШЕБНИЯТ КОН.........................................................12 ЕДИН ДЕН С МЕН ..........................................................13 ПЪТУВАНЕ ИЗ КОСМОСА ...........................................14 БРАТЯТА, КОИТО ТРЪГНАЛИ ПО ЕДНАКЪВ ПЪТ........20 УМНОТО КУЧЕ ................................................................21 ВЪЛШЕБНИЯТ ПОДАРЪК ..............................................22 ДЕЛВАТА С ЖЪЛТИЦИ ..................................................25 ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА .............................................26

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

СМЕЛАТА МРАВЧИЦА .................................................. 27 СТРАННА СРЕЩА ......................................................... 29 СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ ...................................................... 30 ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЗАЙЧЕТО ХЕПИ ....................... 33 ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВО ...................................... 34 ДОБРИНИТЕ ................................................................... 36

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ЛИНИ Ная Димитрова Беше есен. Пандичката Лини си хрупаше бамбук. На следващия ден беше първият ù учебен ден в новия клас. Тя много се вълнуваше, но се притесняваше да не ù се смеят другите, че е дебела и грозна. Надяваше се да си намери нови приятели. На следващия ден Лини отиде на училище. Седна сама на чин и видя, че другите са се събрали на три групички да си говорят. Лини отиде при първата групичка и каза: -Здравейте! Аз съм Лини! Никой не ù обърна внимание и Лини се запъти към втората групичка. Тя отново ги поздрави, но пак не ù обърнаха внимание. Остана само третата група. Лини им се представи, но те ù отвърнаха: -Съжаляваме, но тук няма място за толкова дебели и грозни като теб! - изсмяха Ѝ се те. Госпожата влезе. Представи Лини пред класа. След това съобщи, че тази седмица ще ходят на екскурзия до една много красива река. Дните до екскурзията, съучениците на Лини я отбягваха, а когато ги заговаряше, те я обиждаха и Ѝ се подиграваха. Мина седмица и тръгнаха на екскурзия. Всички отидоха до реката. Една от пандите беше много непохватна, залитна и падна в реката. Всички се опитаха да и помогнат да излезе, но без успех, защото беше далече. Затова решиха да откъснат клон от съседното дърво, но никой не успя. Тогава Лини се 3

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

опита и успя, защото беше по-силна. Пандичката се хвана за клона и излезе от водата. Всички похвалиха Лини и започнаха да общуват с нея. Прибраха се от екскурзията. Всички искаха да седнат до Лини.

ВЪЛШЕБНОТО КАМЪЧЕ Екатерина Миронова Имало едно време едно вълшебно речно камъче. То седяло на дъното на една река и чакало някой да го намери. Един ден рибар от близкото село отишъл да лови риба. След един час се върнал в селото с три уловени риби. Започнал да ги чисти и готви. Докато чистел едната риба, открил вътре в нея едно камъче. Тъкмо щял да го хвърли през прозореца, но то проговорило. Казало му, че то е вълшебно речно камъче и ще му изпълни едно желание. Рибарят си пожелал здраве и щастие за него и неговото семейство. Камъчето сбъднало желанието, но го предупредило, че ако рибарят го хвърли обратно в реката, желанието ще се отмени. На следващата сутрин рибарят забравил това, което му казало камъчето, и го хвърлил в реката. Течението го отнесло и то никога не било намерено.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

СВЕТЪТ, В КОЙТО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ Кристиян Каменов Мечтая да живея в свят, в който хората се уважават и си помагат. Хора, които са добри помежду си . Хора, които живеят в мир. Хора, които мислят за Земята. Моля Ви хора, уважавайте нашата красива планета Земя! Хората не могат да разберат, че ако не уважават природата, тя, рано или късно, ще си отмъсти. Ние, хората, мислим само за себе си, за настоящето. А не мислим за децата и внуците си, за бъдещето. Скоро, ако продължаваме така, Земята ще се превърне в необитаема планета, на която няма живот. А трябва да сме благодарни на планетата Земя, че ни е създала. Винаги трябва да помним, че сме една съвсем малка част от нашата прекрасна планета - Земята.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

НЕОБИКНОВЕНИТЕ ГОСТИ Цвета Георгиева През 2325 година от далечна и незнайна планета извънземните Найъл и Кайъл за първи път стъпили на планетата Земя със своя невероятен космически кораб.

На планетата Земя ги посрещнали с голям интерес и много дружелюбно. Жителите на земята били изненадани от това, че някъде във вселената имало подобни на тях живи същества. Извънземните били слаби, с нисък ръст, оранжево-жълти на цвят, без коса и с големи продълговати червени очи. Обстановката на Земята била много неблагоприятна за тях, понеже било зимно време, а времето през 6

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

зимата е студено, хлъзгаво и снежно. Извънземните постоянно потрепервали от студ. Те не говорели и не разбирали езика на земляните, но това не им попречило да осъществят своята мисия. Те били изпратени да проучат начина на живот, знанията, уменията и богатствата на хората от Земята. След като извънземните успели да изпълнят своята мисия, те си тръгнали, но не след дълго дошли много повече. Извънземните били повече, защото искали да покажат и предадат своя начин на живот и знанията си в областта на техниката и науката. Благодарение на необикновените гости животът на Земята станал много по-лесен, модерен и хубав.

НОВИЯТ ДОМ Наталия Деневска Имало едно време крал и кралица, които живеели в един много стар дворец, който не бил в добро състояние. Един ден кралят решил да вземе мерки, като направи състезание- който направи похубав дворец, ще спечели едно сандъче с жълтици. Всички се втурнали към двореца, където живеели кралят и кралицата, за да предложат своята идея. Изборът не бил лесен, защото имало много и хубави предложения. След дълго мислене те взели решение. Най-много им харесал дворецът на хлебаря. Той много се зарадва, но му трябвали три месеца, за да го построи. Три месеца по-късно дворецът бил готов и всички отишли да го видят. Бил прекрасен! Така 7

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

хлебарят получил своята награда, а кралят и кралицата заживели щастливо в новия си дом.

ОТКРИВАНЕ НА ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ Андон Василeв Аз и моят приятел Пенчо бяхме избрани да изследваме Плутон. На 28.04.2016 г. ние излетяхме от българската база за космически изстрелвания. След две седмици подминахме Марс, а след още няколко дни попаднахме на комета. Закачихме се за нея, за да я изследваме. Взехме проби от кометата и Пенчо ги прати с една капсула към Земята. След месец и половина заедно с резултатите от пробите получихме и нареждане да се върнем на Земята, защото сме открили извънземен живот. В нашата проба имаше бактерии. Върнахме се като герои.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ВЕЛИКАНЪТ Женя Стоянова Една нощ в тъмнината край селото се появила огромна сянка. Това бил великан. Той изчакал прозорците да угаснат и едва тогава приближил къщите. Промъкнал се дебнешком и пуснал покани във всички пощенски кутии „Елате в Горския парк на изненадите. Ще стигнете там по пътеката на бонбоните“. Йони, Томи и Дани намерили своите покани рано сутринта, още щом станали. После видели в тревата ягодови близалки и веднага ги опитали. -– МММ! Много са хубави! – извикала Йони. - Да вървим да търсим парка на изненадите! Децата тръгнали по бонбоните и те ги отвели в гората. Тримата събирали бонбони и близалки, яли, хрускали и се облизвали и влизали все по – навътре сред големите дървета. -– Това търсим! – извикал Дани с пълна уста и посочил мрачен замък. Без да се замислят Йони, Томи и Дани затичали към него, но изведнъж – бам – някой ги похлупил с огромна мрежа. Великанът! Той метнал децата на гръб и ги занесъл в кухнята. Оставил ги на масата, потрил доволно ръце и се облизал. В това време влязъл котаракът му, измяукал гладно и се отъркал в краката му. – Махай се! Нямам нищо за теб! – изритал го великанът. – Децата са мой! Аз ги примамих, аз ги хванах, аз ще си ги изям! 9

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

– Защо ще ни ядеш великане? Защо не ядеш от твоите бонбони? – попитал Дани, а зъбите му тракали от страх. – Великаните не трябва да ядат бонбони – отвърнал той, сетне грабнал една голяма кошница и изръмжал: – Отивам в гората за билки. Като се върна, ще ви сготвя с билков сок. Щом великанът излязъл, децата се помъчили да се освободят от мрежата. Дърпали, ритали. Тъкмо се чудели какво да правят, когато през кухнята притичало малко мишле. То бягало, а гладният котарак го гонел по петите и – аха, аха да го хване. – Псст! – извикала Йони, за да спре котарака. Той се стреснал и мишлето мигом се шмугнало в дупката си, но щом котаракът излязъл, то отново се появило и се изкатерило на масата при децата. – Благодаря, че ми спасихте живота! И аз ще направя нещо за вас – изцъркало мишлето и с острите си зъби прегризало въжето около ръцете на Йони. След това прегризало въжетата, с които били вързани Дани и Томи, а после и въжето, с което била вързана мрежата. – А как да се измъкнем от замъка? – зачудили се децата. – Навън е великанът. Ще налетим направо на него. – Можем да го хванем в мрежата – сетил се Томи. – Да го омотаем в нея. Речено сторено. Тъкмо закачили мрежата над врата и я нагласили, великанът се върнал с билките. Отворил вратата, мрежата се стоварила отгоре му и 10

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

той се оплел в нея. Преди да тръгнат от замъка, лакомниците натъпкали джобовете си с бонбони. Томи мушнал през мрежата и няколко бонбони за великана. – Опитай ги, хубави са! – казал Томи. – Аз не трябва да ям от тези бонбони – дръпнал се великана, но от яд лапнал един бонбон, после лапнал втори и вече не можел да спре.... – Вижте! – ахнал Йони. – Великанът се смалява! Дани също подал шепа бонбони на великана. Той веднага ги натъпкал в устата си, захрупал ги и продължил да става все по – мъничък! От великан се превърнал в дребосък! След малко станал по-малък от мишле. Мушнал се през дупките на мрежата, но това било голяма грешка. Познайте кой го хванал между зъбите си... Гладният котарак! Той се хвърлил върху своя господар и го налапал на един залък. Сбогом завинаги, великане!

НЕОБИКНОВЕНА ИГРА Красен Гатев Един ден, докато играехме любимата ни игра с Дани и Крис, се случи нещо невероятно. Ние влязохме в нея. В началото не разбрахме, но после се усетихме. Не знаехме какво да правим. Тогава чухме един глас, който ни каза, че скоро ще дойдат зомбита, които трябва да победим. До нас имаше сграда, пълна с екипировка и оръжия. След като се екипирахме, чухме същия глас, който ни каза, че зомбита идват. Ние се стреснахме, но въпреки това се приготвихме да се 11

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

защитим. Аз успях да видя откъде идваха те и казах на моите приятели. Започнахме да ги стреляме, но те стигнаха до нас и хванаха Крис. Той умря и ние се натъжихме много. В същия миг чухме неговия глас. Той ни каза, че е добре и че е в нормалния свят. Ние продължихме и победихме. Тогава излязохме от играта. Гласът ни каза, че сме победили. След това никога повече не се случи нещо такова.

ВЪЛШЕБНИЯТ КОН Даниел Денков Имало едно време един кон на име Буци. Той имал златни копита, сребърна украса и бронзова грива. Буци бил притежание на един селянин, жена му и сина му Петко. Те имали всякакви животни - крави, овце, кози, кокошки, зайци, а най-важното било Буци. Той получавал специални грижи. Всеки ден Петко и Буци излизали на поляните. Един ден обаче Петко разбрал, че Буци говори и се учудил. -

Как може един кон да говори? - казал Петко.

Ето така - отвърнал Буци.

Петко пораснал, станал млад момък. Имало едно момиче, което той харесвал - Кралската дъщеря. Тя имала златни коси, сребърни премени и обувки от диаманти.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Един ден кралят обявил, че които има говорещ кон, ще стане съпруг на дъщеря му. Стотици хора довели конете си, но кралят не открил говорещ кон. Дошъл ред на Петко и Буци. Влезли те в замъка. Отишли при краля. -

Покажи ми какво може да прави този кон!казал царят.

Той може да препуска като светкавица през полята, но най-важното е че може да говори.

Добър ден, Ваше величество - казал конят.

Кралят ахнал и както бил обещал, неговата дъщеря станала съпруга на Петко. Вдигнала се огромна сватба. Три седмици яли пили и се веселили!

ЕДИН ДЕН С МЕН Рая Пенева Всяка сутрин, щом с брат ми Роджър се събудим, отиваме да закусваме с нашите родители – 13

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

мама, която е алена роза, и тати -– първокласен автомобил. А ако случайно се чудите, Роджър е еднорог. След закуска се връщаме в стаята си и си оправяме леглата от дъвка. След това отиваме и си мием зъбите. Малко по-късно си пишем домашните. Когато сме готови, гледаме телевизия или играем на нещо. Към 12:00 обядваме, приготвяме се за училище, защото с нашите приятели – миньоните се чакаме в 13:00 на центъра и вървим заедно. Когато стигнем в училище, часовете започват и г-н Вейдар влиза в стаята и започва да преподава. След часовете мама и тати идват и ни взимат с колата си от бекон. Отиваме да пазаруваме в магазина "LamaStore", който е направен от ластички. След това се прибираме вкъщи. Вечеряме. Мием си зъбите и си лягаме. Така минава един мой ден.

ПЪТУВАНЕ ИЗ КОСМОСА Боряна Димитрова Беше началото на лятото. Завършихме училище. Бях навън с моя най-добър приятел Юлиан и играехме футбол. Имахме едни и същи интереси и така никога не ни ставаше скучно. И двамата се интересувахме от Космоса, компютрите, физиката, математиката, химията, българския език и литературата, биологията и механиката. - Имам идея какво да правим - каза ми той. - Каква е тя? - питах го аз.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

- Можем да направим сложно устроена ракета за пътуване из Космоса – каза ми той, а аз останах с отворена уста, постепенно започваща да се усмихва. - Ти шегуваш ли се? - все пак го питах аз. Ние не знаем толкова, за да можем да построим ракета. - Знам, че звучи странно, но все пак можем да пробваме. В раницата си аз винаги държах тетрадка голям формат и 80 листа, в която записвах всяка моя идея и чертаех чертежи, така че я извадих. Нарисувах ракета и започнах да изреждам нужните материали: - За корпуса ни трябва изключително много метал - около 4 тона, двигатели и гориво, на всичкото отгоре ни трябва екипировка, тоест скафандри, костюми и около 30 броя газови бутилки... О, Юли, това е невъзможно! Ела у нас тази вечер, но недей да забравяш, че никой не трябва да разбира за това! Ще спиш ли у нас? - Ще се видим след половин час! - каза ми той. След половин час той дойде у нас и се заключихме. Направихме точен чертеж на ракетата. Аз слязох при родителите ми да кажа(излъжа), че си лягаме, но всъщност ни чакаше вечер, в която, ако сгрешахме нещо - лошо ни се пишеше. И все пак баща ми се усъмни в нас. - Не вярвам да искате да си лягате толкова рано, все пак още е девет и половина! Да не би да правите нещо нередно? Ще дойда да ви проверя каза ми той. Той се качи при нас, обаче не разбра за ракетата.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

- Уххх, успокоих се - каза Юли, след като баща ми си тръгна. Към два и половина през нощта свършихме. Уморени си легнахме и веднага заспахме. На сутринта закусихме и със спестяванията си тръгнахме към магазина за механика, материали за ракета, костюми, газови бутилки. - За какво ви са тези неща? - попита ни продавачът. - Вижте, малко е сложно да ви кажем! - каза му приятелят ми. - Строим ракета... - Вие? - мъжът вдигна вежди. - Вие строите ракета? - той продължаваше да пита и пита като папагал, докато не го прекъснахме... - Да, ние, ние. Е, ще ни помогнете ли, или не? попитах го аз. - И Ви молим от сърце, ако ни дадете материалите, не казвайте на никого за това! - Добреее... - мъжът говореше с голяма досада. - Ще ви дам материалите, които имам, и няма да си отварям устата. Впрочем какво ви трябва? - попита ни той, като постепенно започна да се усмихва. - Четири тона метал, гориво, двигатели, скафандри, костюми и тридесет газови бутилки. Той извади всички материали освен едно, а именно желязото. - Желязо нямам, но знам къде има толкова много - тъжните ни лица грейнаха. - На поляната има три тона. - Много Ви благодарим! - казахме ние. Дадохме парите и си тръгнахме. 16

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

- Ще строим ракетата на поляната, за да ни е по-лесно и все пак металът е там, а той е много тежък - казах аз на приятеля ми. - Утре среща пред нас! - Чао! На следващия ден. - Мамо, може ли да отсъствам днес-попитах мама. - Разбира се, миличък!-тя донесе закуската. Увих я и тръгнах с материалите и тетрадката. Срещнах се с Юлиан, тръгнахме към поляната с храна и вода. Стигнахме до мястото. - Продавачът не се шегуваше, като каза, че има четири тона метал - каза ми Юли. След близо два месеца с малко помощ от непознати деца завършихме сложната ракета. - Изумително! - каза Юлиан. - След два дни излитаме! Бъди готов с всичко и не казвай на никого какво се случва! -казах му. След ден и деветнадесет часа. Приготвихме храна за един месец, камера, с която да заснемаме случващото се там, тетрадката ми, костюми, скафандри, тридесет пълни газови бутилки и гориво за ракетата. Влязохме в пункта за управление. - Излитаме след десет... девет... осем... седем... шест... пет... четири... три... две... едно!-извикахме. Тъй като Луната беше близо, а ние се движехме с много висока скорост, решихме тя да е първата 17

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

дестинация. На Меркурий и Венера знаехме, че е много горещо, затова решихме да ги пропуснем. Решихме да почнем от Марс и да преминем към газовите гиганти - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. След близо двадесет минути. Стигнахме до Луната. Сложихме си всичко необходимо и излязохме. - Уникал... О, виж! Лунни кратери!-показа ми съученикът ми. - Да си направим снимка! Изведнъж от лунните кратери започнаха да излизат малки бели същества. - Здра... вей... те!-говореха като роботи.- Ние сме Луна, Лунко, Месечко, Месечка, а това -те посочиха по-големи същества, са нашите родители Луната и Лунюто. Запознахме се с родителите им. Оказаха се, че са същества, наречени Лункари. Решихме да ги вземем с нас в ракетата, отидохме към лунните кратери, направихме си снимка и напуснахме нашия естествен спътник. - 'Айде към Марс! След около един час на хоризонта се виждаше червената планета. Най-сетне кацнахме. Нямаше и една минута, когато, преди да излезем, през стъклото Юлиан видя зеленикави животинки, а аз бях с гръб, докато се подготвях да изляза. - Извънземни... Галине, извънземни... обърнах се и не повярвах на очите си.

виж!-

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Това не беше истина. Аз бях опитен с Космоса и вярвах в извънземни, но не очаквах веднага да ги видим... След като излязохме, им направихме снимка и след много мислене решихме да вземем Марсианец, Марсиала и много, много други. Нещо, което помогна на мен и Юли много, е това, че те можеха да се смаляват. - Хайде към Юпитер! - Божичко! Огромна е! Тъй като тя е заобиколена от газове, Юли поиска да излезе да я снима. Докато обаче беше навън и правеше снимки, стана бела - той се откъсна от въжето, за което беше вързан. Излязох да му помогна, и благополучно се прибрахме в ракетата. Аз отидох да налея гориво, а Юлиан продължи към следващата дестинация - Сатурн. - Сатурн и теб покорихме! - извикахме, след като направихме снимка и се качихме в ракетата. По време на пътя към Уран съученикът ми ми предложи да не ходим до Нептун, защото там е твърде студено и аз се съгласих. След като снимахме и Уран тръгнахме към Земята. Запознахме всички от другата планета с хората и всички им се зарадваха. Дори мама и татко. - Ние покорихме всичко в Млечния път освен Нептун. Мечтата е завършена!-извикахме ние. Ракетата оставихме на Европейския съюз да я изследва. - Ние сме герои!

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

БРАТЯТА, КОИТО ТРЪГНАЛИ ПО ЕДНАКЪВ ПЪТ Даниел Димитров Имало едно време един старец с двама синове. Понеже нямало училище наблизо, синовете израснали у дома. Като пораснали, по-големият брат отишъл да работи на моста над Дунава, а по-малкият брат отишъл да работи на пристанището и да лови риба. Преди да умре, баща им ги извикал да се сбогува с тях. След като умрял бащата, трябвало двамата синове да си поделят наследството. По-големият брат наследил коня на баща си, а по-малкият - ловната му мрежа.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

След няколко години двамата братя решили да работят заедно. Те заработили в собствено пристанище, двамата имали собствен кораб. На кораба по-малкият брат окачил ловната мрежа на баща им, за да не забравят най-скъпия за тях човек. И така двамата братя заживели заедно и работели заедно като едно щастливо семейство.

УМНОТО КУЧЕ Петър Петров Всеки ден след училище Тони и кучето й Вихър си играели в парка. То било добре обучено и винаги чакало момичето пред училището. Един ден Вихър не дошъл и тя се притеснила. Побързала да отиде в парка. Останала изненадана, че кучето го нямало и там. Разплакана се прибрала вкъщи. След време се чул лай. Тони познала Вихър и се втурнала навън. Радостна го прегърнала, но усетила 21

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

неспокойството му. Той продължил да лае и я накарал да тръгне след него. Тя го последвала. Стигнали до една неоживена пресечка и там Тони видяла възрастна жена в безпомощно състояние. Жената била паднала пред входа на дома си. Момичето се опитало да помогне, но силите му не достигнали. Тя видяла, че чантата на старицата се е разпиляла и я събрала. След време Вихър се задал с един човек. Човекът видял старицата и й помогнал да стане. Двамата с Тони придружили жената до апартамента й. Старицата благодарила на своите спасители. Тони и Вихър се прибрали у дома щастливи и доволни.

ВЪЛШЕБНИЯТ ПОДАРЪК Мария-Луиза Пенева Здравейте, днес ще ви разкажа фантастичната история на едно момче на име Алекс. То е може би най-малкото в своето семейство с около седем поголеми братя и сестри. Братята и сестрите му се отнасяли добре към другите, но не и към него. Те постоянно му натяквали, че е най-малкият, че не може да свърши нищо и го обиждали. Но до един момент! На една Коледа на вратата на семейството се появила кутия с надпис "За Алекс". Когато Алекс отворил кутията, извадил една малка коледна шапка, обърната наобратно, върху която стояла плюшената глава на Дядо Коледа, Алекс с радост си я закачил на шкафа в стаята, но не знаел, че тя е вълшебна. След четири месеца и четири дни, малко преди Великден,

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

семейството се готвело да замине за Италия, но без Алекс. Той бил толкова ядосан, че няма да го вземат, и нарочно съсипал тяхната почивка, като разлял кола върху билетите: –Алекс, какво правиш за бога? - извикала майка му. –Развалям вашата почивка, защото няма да ме вземете - казал той. –Добре, щом ти разваляш нашата почивка, аз ще разваля... - недовършила неговата по-голяма сестра Ели. –Млъкни, Ели! - прекъснала я майка им и изпратила Алекс в стаята му. Когато станало време да си ляга, Алекс си пожелал едно нетипично желание: Искам семейство.

всички

да

изчезнат

цялото

ми

И вълшебството се случило. Късно през нощта играчката започнала да свети. Близнаците Ели и Емо се събудили от шума, който идвал от стаята на Алекс. Застанали на вратата и какво да видят - Алекс бил засмукан от играчката. Която впоследствие те нарекли "Черната дупка". На другия ден Алекс се събудил, отишъл в кухнята и не видял никого. Той се зарадвал, че желанието му се сбъднало. И така той започнал да си живее сам. След дълги години той се оженил за жена на име Луси. Родили им се две близначета на име Ева и Калоян.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

До този момент Алекс не се замислял за роднините си, когато Ева и Калоян навършили седем години и осъзнали, че никога не са виждали дядо си и баба си, седнали в скута на баща си и го попитали: -Тате, къде са баба и дядо? В този момент Алекс се замислил за роднините си и му домъчняло. Един ден на Коледа той получил същия подарък както преди години. Тогава още вечерта си пожелал: Искам цялото ми семейство да се върне. И хоп, когато се събудил, те били там. А той отново бил дете. Но най-интересното за него било, че когато завършил, се оженил за същата жена и пак имал две невероятни деца на име Ева и Калоян. Край!

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ДЕЛВАТА С ЖЪЛТИЦИ Владимир Павлов Живеели някога двама братя заедно с баща си. Когато бащата починал, те наследили само една делва с жълтици. По-големият брат казал, че тъй като той е по-голям, той трябва да вземе наследството, грабнал делвата и си тръгнал.

Минало време, големият брат живеел само от парите в делвата. Малкият брат станал дървосекач и живеел в колибка в началото на гората. Един ден, когато големият брат се разхождал с делвата с жълтици в ръце, духнал силен вятър, той изтървал делвата, тя паднала, пръснала се и жълтиците отлетели. По-късно малкият брат забогатял от бизнеса си, а големият брат едвам се издържал.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА Искра Василева Преди близо век в цяла Астремида бил известен Градът на светлината. Според легендите в града нямало глад, болест, бедност, смърт и всеки бил добре дошъл. Всички хора от Астремида, че и от други страни, искали да живеят там, но за жалост всеки, който тръгнел да го търси – не се връщал. Хората започнали да мислят, че градът е само мит, но имало и такива, които вярвали, че съществува. В един съдбовен ден четирима приятели от Астремида решили да тръгнат да търсят града. Имената им били Карина, Фред, Лекса и Дейвид. Пътят им започвал от гората, но те не знаели, че вътре дебнат галимели. Дълго вървели и взело, че се стъмнило, а те били гладни. Дейвид и Фред тръгнали да търсят храна, а Карина и Лекса разпънали палатките и ги чакали да се върнат. Докато момчетата търсили храна, чули шум от храстите и оттам излязла галимета. Опитали да я убият, но не успели. За тяхно щастие отнякъде изскочил висок мъж с качулка и убил животното, след което им предложил да тръгне с тях. Те се съгласили. Взели месото от галимелата и го отнесли при палатките, където преспали. На сутринта продължили пътя си към пустинята Сарема. Дълго се лутали, докато не ги обградили Кампери - народ, който обитавал пустинята. Те ги попитали накъде са се запътили и след като разбрали, им се изсмели, защото според тях градът не съществувал. Пуснали ги да продължат, защото вярвали, че пустинята ще ги погуби. Така и станало. 26

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Петимата един по един почнали да измират от глад, жажда и жега. Докато накрая не останала само Карина, която била на предела на силите си. Изведнъж съзряла голяма порта. Развълнувана тръгнала да я отваря, но това, което видяла, не било това, което очаквала. Зад портата имало само останки от древен град. Карина успяла да се върне в родния си град и да разкаже, че там няма нищо. Така митът за ,,Градът на светлината " останал в миналото.

СМЕЛАТА МРАВЧИЦА Михаела Михова Имало едно време една малка мравчица на име Лили. Тя живеела в мравуняк заедно със семейството си. Било зима и мравките нямало какво да ядат. Лили била най-гладна от всички. Тя искала да отиде да вземе златното семе, защото според легендата на Дядо Мравка, то можело да нахрани целия мравуняк. Всички се карали как да вземат храна, но през това време Лили тайно се измъкнала и точно преди да излезе, Дядо Мравка казал, че ще трябва да премине през предизвикателствата на природата. И ако не го вземе до полунощ, семето ще изчезне и ще се появи чак след два дни, а няма как тя да оцелее посред зима. Лили се изплашила, но все пак излязла. Вървяла дълго и видяла паяк на паяжина. Тя си спомнила думите на Дядо Мравка от легендата, той бил казал, че не 27

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

трябва да докосва паяжината, иначе ще залепне. Лили вървяла много внимателно и преминала паяжината безопасно, но паякът я видял и тя побягнала. Лили се скрила под едно листо, паякът я изгубил от поглед и се върнал на паяжината. Лили се успокоила и продължила да върви.

След време видяла един голям бръмбар да спи. Помислила си, че не трябва да го буди и минала много тихо, но настъпила камъче и това го събудило. Лили го замервала с каквото намери и го уцелила в окото. Той се прибрал в една дупка и повече не излязъл. Лили си погледнала часовника и видяла, че остават само две минути до полунощ. Хукнала с всички сили. Видяла, че остава една минута, но семето никъде го нямало. Докато Лили бягала, пропаднала в пропаст, семето било там. Лили радостна го взела точно преди да изчезне. Тя се качила върху него и то полетяло. По пътя Лили видяла бръмбара да се подава от дупката и да се оглежда. После и паяка, още да я търси. върнала се в мравуняка и всички й се зарадвали. Мравките имали храна за цяла година.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

СТРАННА СРЕЩА Даниел Койнов През лятната ваканция нямах какво да правя, а и без това мама все ми повтаряше да стана от компютъра, затова излязох да играя мач с приятели. Стигнах до игрището и веднага видях много приятели и се присъединих. Беше горещо, истинска жега. Бях най-малкият там и това означаваше, че всеки път щом топката излезе от терена, а това ставаше често, аз трябваше да я вземам. Когато сигурно за десети път донесох топката, Иво я изрита с такава сила, че излетя в гората близо до игрището. Тръгнах, преди да забравя къде падна топката. Не влизахме често в гората. За нещастие топката беше навътре в гъстите храсти. Беше мрачно, а нямаше и следа от нея. Влязох по-навътре, но нищо не намерих. В един момент чух звук като от старо радио. Приближих се към шума. Видях светлини. Минах през още два три храста и сърцето ми примря. Пред мен стояха стотици малки оранжеви човечета с по три антени на главите си и по едно око. Бях вцепенен. Очевидно и те. Нахвърлиха се върху мен, но на мен ми беше лошо, болеше ме корема и не можах да ги спра. Докато се осъзная, бях завързан за масата. Наум си мислех, че това е невъзможно, че това е илюзия. След като взеха наострени малки бляскави неща, приличащи на вилици, осъзнах, че аз съм вечерята. Изведнъж чух вика на моите приятели. Бях паднал на средата на игрището. Не знаех какво става. Казаха ми, че Иво ме е уцелил с топката по главата, но аз не ги слушах. Все още се чудех какви бяха онези 29

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

същества. Погледнах към гората и ме побиха тръпки. Ами ако наистина са там? Иво дойде и ми се извини. Попита ме дали съм добре, защото още гледах към гората. Не казах какво съм преживял. Продължихме мача, но аз не забравих за тази среща и до ден днешен.

СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ Валерия Машева Андрей бил 11-годишно момче, което заедно с братята и семейството си живеело в голямо имение на морския бряг. Къщата била огромна. Прозорците били покрити с копринени пердета, дълги маси се простирали в трапезарията и кухнята. Спалните били с балдахини и много меки. Балконите били с изгледи към морето, града и близкия залив. Един ден, когато Андрей се разхождал по плажа, пиел лимонада и гледал залязващото слънце, видял, че нещо на пясъка пред него мърда. Момчето 30

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

било любопитно и това шаване събудило интереса му. Разкопал мястото и намерил сандък. Повикал родителите си и го извадили с голяма мъка, а с още по-голяма мъка го отворили. И що да видят? В него имало котка, куче и мишка. Но странното било, че нито кучето ги нападнало, нито котката се уплашила, а и мишката не се скрила. Козината им била изгладена и лъскава, а ноктите им били изпилени. Семейството ги харесало и ги приело като нови членове на рода. Кръстили ги кучето Томи, котката Лили и мишката Алберт. Съдбата на Андрей, родителите и братята му определяли животните. Оттогава родителите били с повишени заплати в работата си, а децата изкарвали само шестици в училище. Всички имали късмет. Един ден Лили и Алберт си говорели за новите си стопани: -Какво мислиш за новите стопани? попитала Лили. -Харесват ми! Добри са и са грижовни. - казал Алберт. -Мислиш ли, че е време да им покажем пътя към светлото бъдеще? -Брей, Лили! Добре, че ми напомни! Съвсем бях забравил! -Хубаво. Но не трябва ли първо да се допитаме до Томи? - сетила се Лили. -Да, май ще трябва. А той къде е? -Зад теб е, Алберт.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

-Оооо... Добре. Томи, с Лили искаме да покажем на семейството пътя към светлото бъдеще. Ти какво мислиш? -Съгласен съм, Алберт. Време е. -Ами тогава какво се бавим? Хайде момчета! Така Алберт, Лили и Томи разказали на своите стопани откъде идват и защо: - С Алберт и Томи идваме от далечна планета. Тя се казва LH8T9KV. Там всичко е различно и обществото е по-развито. Не ходим, а левитираме и се придвижваме с турбо раници. На планетата хората са домашни любимци, а животните са стопани. Навсякъде се ходи с кислородни маски и със специални космонавтски костюми. Просто трябва да си член на някой град и веднага получаваш имот и приспособления за живота ти. Там никога и нищо не свършва - когато отхапеш хапка хляб или каквато и да е друга храна, тя веднага се възстановява. Вие единствени сте заслужили толкова добър начин на живот и безсмъртие на планетата LH8T9KV, затова получавате покана за пътуване и живот на нашата земя. Семейството веднага приело поканата, защото тяхната планета била толкова мръсна, че не се живеело на нея. Така те заживели в Светлото бъдеще.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЗАЙЧЕТО ХЕПИ Петина Христова Имало едно време едно зайче на име Хепи. То живеело в селския двор и не познавало света извън него. Един ден дочуло как фермерът казва, че ще готви заешко. Зайчето много се уплашило, тъй като било единственото зайче в двора. Мигновено избягало през оградата. Тъй като се стъмнило, то се шмугнало в близките храсти и там прекарало нощта. На сутринта дочуло странен шум и лай на кучета. Като се огледало, разбрало, че това е ловец. Затичало с всичка сила и се шмугнало в една дупка. В дупката имало още едно животно. Това било таралежчето Еми. Първоначално и дамата ги било страх, но след това се сприятелили. Решили заедно да тръгнат да дирят нов дом. На следващия ден, докато се скитали в гората, се натъкнали на една малка къщурка. Там живеели: девойката на име Франческа и нейната зла мащеха. Франческа била принудена да й слугува. Двамата другари влезли в къщата. Видели клетото момиче как разтребва къщата и решили да му помогнат. Девойката била толкова щастлива, че ще получи помощ за задачите си. След като изпълнили всички задачи, тя възнаградила животинките с вкусна попарка и така те всеки ден идвали и помагали със задачите, а тя ги възнаграждавала.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВО Пресияна Пенева Имало едно царство, всеки ден от хубаво, похубаво ставало. Живеела там и царувала една мома със сребърни коси, Дейзи се казвала. Веднъж, когато Дейзи била в градинката си, в която имало еднорози и лами, светещи овошки и пеещи цветя, дошъл царят на мрака, който погубил вече шест царства и започвал със седмото. Той от доста време се опитвал да рзвали уюта на принцесата и да скрие искрящата ѝ усмивка. Един ден Дейзи стояла в своята стая и изведнъж, докато цветята и птичките пеели, всичко се смрачило. Дейзи излязла да види какво става и що да види - Царят на мрака – Хопстър - започнал да разваля всичко ред по ред. Изведнъж обаче нейната приятелка Стейси се появила и влезли в ожесточена битка с нападателя, но от притеснение Дейзи започнала да губи своите сили. Стейси обаче се овладяла, грабнала телефона на Дейзи и звъннала на приятелите ѝ. 34

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Веднага се появили Спондж Боб, Малката кибритопродавачка и Смърфовете. Започнали да нападат Хопстър и го прогонили. Сами можем да се сетим за края на приказката - Царят на мрака не се върнал повече, не продължил да се опитва да скрие прекрасната усмивка на Дейзи. Тя се отблагодарила на всичките си помощници, а най-вече на своята приятелка-Стейси. По-нататък наградили Дейзи за стопанка с наградата ''Златен еднорог''.

грижовна

А поуката от приказката е: Когато си готов да правиш добрини, имаш и приятели добри, а ако правиш само злини, то няма да имаш приятели добри.

ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ДОБРИНИТЕ Цветомир Марков Един ден царските синове били осведомени да се явят при баща си възможно най-бързо. Те били трима. Баща им казал: - Синове мои, аз си отивам от този свят, но ще дам моето наследство на вас. Най-големият брат Йордан взел царството и короната на баща си. Средният взел белият кон на бащата, доспехите и по-малката корона. Най-малкият взел торбата с добрини, мечът и черния кон. Но за него нямало корона. И за край бащата им рекъл: - Не забравяйте от най-малкото става найголямо и никога не се разделяйте. - издъхнал в ръцете на най-малкия брат - Иван. И така най-големият брат управляваше царството, но нищо не му се даваше в замяна. Средният брат - Леонардо препускаше с коня си, за да намери любовта на живота си. А най-малкият брат вървеше по улиците, правеше добрини и всичко, което беше направил, един ден му се върна. Нижеха се ден след ден, година след година. Най-малкият брат вече беше станал по-богат от найголемия. Но най-важното е, че накрая бяха заедно не като братя, а като приятели.