УВОД
17 – 24 септември 2013
Фотографските изложби са важна част от градската културна среда на столицата. В София всяка година се организират десетки такива събития в галерии, зали, музеи и откритите пространства на града. Почитателите на това изкуство имат възможност да се запознават с творчество на много наши и чужди автори. Да сверяват естетическите си критерии, да добиват нова информация, да се образоват и да черпят вдъхновение. Но как да помогнем за кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019-та година? Как да направим така, че по света да научат за София, да я възприемат като културно средище, което да привлича големите творци? Да накараме съседите ни да идват специално до нашия град на фотографско събитие, както това се случва с концертите на големи музикални звезди? Да се пише по страниците на нашите и на световните медии за нещо, реализирано в най-големия град на България? Да помогнем да се развива мисленето, естетическите нагласи, професионализма на фотографите, да разтоварва, но и да повдига въпроси, да образова зрителите? И още и още въпроси... София Фото Фест си поставя нелеката задача да се превърне в традиционна международна дестинация за гостуващи творци и изложби. Да даде шанс на нашата публика и на гостите на града ни да срещнат изкуство, което може да се види в големите музеи и галерии по света. Да участват безплатно в уъркшопи и семинари на най-добрите сред международните фотографски, редакторски, кураторски и научни кръгове. Да получават информация и да комуникират очи в очи с авторите на изложбите, признати творци, с качества, с награди и международна популярност. София Фото Фест дава възможност за изява на различни жанрове и течения във фотографията. На млади, талантливи и обещаващи автори, които да застават с гордост до признатите във времето величия във фотографията.
1
ОТ ЕКИПА НА СФФ От името на организаторите на първото издание на седмицата на фотографията – “София Фото Фест”, изказваме благодарност за съдействието при реализирането на проекта на Дирекция “Култура” на Столична община и на екипа на Кмета на София за подкрепата, разбирането и професионализма в нашата съвместна работа. Изказваме най-сърдечна благодарност на колегата Джейсън Ешкенази, основен куратор на Бурса Фото Фест, без чието съдействие и помощ нямаше да имаме шанс да получим безценните гостуващи изложби на световни майстори. Изразяваме нашата благодарност на г-н Ричард Дамстра, аташе по културни и образователни въпроси в посолството на САЩ в София, на г-н Владимир Стаменович, първи съветник в посолството на Република Сърбия. Специални благодарности за съдействието и помощта на г-ж Катерина Хуртаева, директор на Чешки център в София. Изказваме нашата признателност за гостоприемството и прекрасните условия за работа и експониране на изложбите на нашия основен партньор Виваком Артхол. Благодарим на “Фотосинтезис” за професионализма, на Уникредит студио, на Арт галерия НДК, галерия Клуб на фоторепортера, на г-н Стефан Стефанов, директор на Дом на културата “Красно село”. На Меди Лукс ООД за приятелството в решителен момент .
НАШИ ПАРТНЬОРИ
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
2
“София Фото Фест” е поредното ново интересно събитие в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019 година. Сред многообразието от прояви на художници, музиканти, театрали, кинематографисти, на всички творци, които работят за тази кауза, съм радостна да отбележа, че Вие сте привлекли изключителни майстори на фотографското изкуство. Не съм специалист в областта на фотографията, но съм убедена в оценката си. Сигурен в качествата на фестивала е всеки, прочел биографиите на участниците в гостуващите изложби, сред които са Антонин Кратохвил, Кен Лайт, Ед Кийтинг, Кен Шлез, Стивън Дюпон. Разглеждайки груповата изложба от млади български творци – Георги Кожухаров, Янина Манолова, Боряна Кацарова, Димитри Стефанов, Никола Михов, изложбата на сръбската фотожурналистика, на биенале “Фодар” и останалите Ви гости, се убеждавам, че през втората половина на септември София със сигурност ще бъде Европейска столица на фотографията. На добър час на “София Фото Фест” и “На фокус!” за всички участници, гости и приятели на фотографията в тази наситена със събития седмица.”
Йорданка Фандъкова Кмет на София
3
“СОФИЯ ФОТО ФЕСТ 2013” Проектът в първото си експериментално издание ще акцентира върху репортажната и документалната фотография. Основни събития на София Фото Фест са колективната изложба на фотографите Кен Шлез, Ед Кийтинг, Стивън Дюпон, Кен Лайт, Ариен Зварц, Майкъл Aкерман, Джефри Уолин, Джеръми Сютън Хиберт, Хай Занг, както и изложбата на чеха Антонин Кратохвил, курирани от Джейсън Ешкенази. Други изложби, заслужаващи специално внимание, са: Българска документална фотография – 15 съвременни автори и тазгодишното издание на биенале “Фодар”. “Разпиляната България” – събирани от битаците и антикварните магазини снимки от края на 19-ти и началото на 20-ти век, Концептуална фотография на тандема Велин Петков-Ивайло Стоянов, изложба “Софийски мотиви” на Гео Калев. От Белград ще гостува за пръв път в България изложба със сръбска фотожурналистика “Прес Фото Сърбия”. Дом на културата Красно село ще приюти избрани творби от Асоциацията на професионалните сватбени фотографи (НАПСФВ). В рамките на фестивала ще се проведат, тематични лекции и представяния на автори. Уъркшопи, лекции и семинари ще водят Звездан Манчич, Иво Хаджимишев, Георги Лозанов, Никола Лаутлиев, Антоан Божинов, Ивайло Стоянов, Петър Делийски, Цветан Томчев и др. Събитията от фестивала ще се състоят на няколко популярни места в централната част на столицата: галерия Vivacom Art Hall, Студио Уникредит Булбанк, галерия ул. “Париж” ¹1, арт център Фотосинтезис, American Corner, Дом на културата “Красно село”, Клуб на фоторепортера.
4
ПРОГРАМА НА СОФИЯ ФОТО ФЕСТ 17-24 септември 2013 Седмицата на фотографията София Фото Фест ще се проведе от 17 до 24 септември, изложбите от програмата на СФФ ще бъдат отворени за посещение от 17 до 30 септември (“Българска документална фотография” ще е отворена до 6-ти отктомври). Основен център за срещи, лекции и представяния ще бъде галерия “Виваком Артхол”.
ИЗЛОЖБИ: - Колективна изложба на деветима чуждестранни фотографи - Изложба портрети от Антонин Кратохвил - Годишна изложба на “Прес Фото Сърбия” - Разпиляната България – снимки от от края на XIX и началото на XX век - Българска документална фотография – 15 млади автори с 15 фотоистории - Биенале на фотографията “Фодар” – издание 2013 - Софийски сюжети – изложба на Гео Калев - Концептуални мотиви – изложба на Ивайло Стоянов и Велин Петков. - Представяне на видеопроекти и истории на Янина Манолова - Избрано от НАПСФВ – Националната асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори.
ЛЕКТОРИ И СЕМИНАРИ: Звездан Манчич, председател на Център за развитие на фотографията, Белград - за тенденциите и развитието на сръбската преса и документална фотография. Иво Хаджимишев с лекция за тенденциите в развитието на конкурса Канон България Никола Лаутлиев с лекция и представяне на Седмицата на фотографията в Пловдив Антоан Божинов за биенале Фодар Цветан Томчев представя тенденциите и развитие на българската фотожурналистика през призмата на конкурса БгПресФото и изложбата “Разпиляната България”, снимки събирани от антикварни магазини и битаци. Ивайло Стоянов за българската концептуална фотография.
Забележка: Организаторите на София Фото Фест си запазват правото на промени в програмата, които ще бъдат обявявани своевременно на страницата “Sofia Photo Fest” във фейсбук.
5
ДЕН
ЧАС
МЯСТО
СЪБИТИЕ
Понеделник, 18:00 16.09.2013
Арт галерия Национален дворец на Културата (НДК)
Официално откриване на фотоизложбата “Биенале Фодар”
Вторник, 17.09.2013
Виваком Артхол
Приветствие от Кмета на гр. София, от организаторите и официални гости на фестивала.
18:00
Откриване на обща изложба със снимки от девет световноизвестни фотографи: Кен Шлез, Ед Кийтинг, Хай Занк, Стивън Дюпон, Кен Лайт, Ариен Зварц, Майкъл Акерман, Джефри Уолин, Джеръми Сютън Хиберт. 19:30 – 20:00 Сряда, 18.09.2013
Четвъртък, 19.09.2013
10:00 – 11:00
Слайдшоу-прожекции на снимки и видеоистории от съвременни автори. Виваком Артхол
лекция на тема “Биенале на фотографията Фодар”, лектор – Антоан Божинов, преподавател по фотография, Софийски университет, Нов български университет.
11:30 – 12:30
Разглеждане и обсъждане и коментар от лектора на портфолия. Записване с предварителна заявки на страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.
14:00 – 17:00
Иво Хаджимишев представя изложбите на Канон България и дава оценка и консултация на портфолиа. С предварително записване на страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.
17:00 – 19:30
Клуб на фоторепортера (подлезът на Министерски съвет)
Откриване на изложбата “Прес Фото Сърбия”. Гостлектор Звездан Манчич, председател на Център за развитие на фотографията, Белград.
10:30 – 12:30
Виваком Артхол
доц. Никола Лаутлиев. Фотографска работилница. Семинар на тема “20 години международни фотографски срещи в Пловдив”. Разглеждане на портфолиа и консултации. С предварително записване на страницата Sofia Foto Fest във Фейсбук .
14:00
Дом на културата Красно село
откриване и представяне на изложба на Национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори от Петър Делийски, председател на Асоциацията.
6
Четвъртък, 19.09.2013
19:00
Арт център Фотосинтезис
Откриване на колективна изложба на 15 млади автори "Българска документална фотография“
Петък, 20.09.2013
10:00 – 12:30
Виваком Артхол
Ивайло Стоянов: представяне на съвременна българска концептуална фотография. Разглеждане на портфолиа, консултации и оценка на фотографски проекти. С предварително записване в страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.
14:00 – 15:30
Събота, 21.09.2013
Цветан Томчев: лекции и представяне на изложбата “Разпиляната България” , консултации и оценка на фотографски проекти. С предварително записване в страницата Sofia Foto Fest във “Фейсбук”.
18:00
“Уникредит Булбанк” студио
Откриване на изложбата “Инкогнито” на Антонин Кратохвил
19:00 – 20:00
“Клуб на фоторепортера”
Георги Лозанов за гостуващите изложби на “София Фото Фест” в контекста на съвременната българска фотография.
11:00 – 12:30
галерия на ул.”Париж” ¹1
Откриване на авторската фотоизложба на Гео Калев, “Споделено от София”
14:00
Концептуална фотография от Велин Петков и Ивайло Стоянов.
10:00 – 19:00
Виваком Артхол
срещи с лекторите и гостите на “София Фото Фест”
19:00
кафе-галерия Фотосинтезис
Прожектиране на най-новите документални видеоистори и творчеството на Янина Манолова
Понеделник, 10:00 – 12:30 23.09.2013
кафе-галерия “Фотосинтезис”
Лекция: Цветан Томчев представя Бг Прес Фото и идеята за създаването на Музей на фотографията в България.
10:00 – 12:30
Виваком Артхол
Ден за обсъждане и впечатления от изложбите, семинарите и лекциите от София Фото Фест/2013
Неделя, 22.09.2013
Вторник, 24.09.2013
14:00 – 15:30 17:00
Официално закриване на Първия фестивал на фотографията “София Фото Фест 2013” - Бета Вариант
7
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ КЕН ШЛЕЗ “Невидимият град” “Може би това са едни от най-успешните портретни фотографии на нощния градски живот на 20-тия век. Определено може да се каже, че творбата е достоен конкурент за класиката на Брасай- “Paris de Nuit”- споделя фотокритикът Ерик Майлс. В продължение на близо 10 години, Кен Шлез наблюдавал нюйоркския East Side. Той успешно улавя с камерата проблясъците на вдъхновение в следствие на творческото си съзерцание и тези запечатани фотографски моменти се превръщат в основа на “Невидимият град”. Двадесет и пет години след създаването си, “Невидимият град” все още успява да омагьоса и заинтригува зрителя. “Невидимият град” завладява с проницателни и интимни погледи към един друг, паралелен свят, който неколцина познават. Творбата на Шлез стои редом до нощните шедьоври от 1924г. на Брасай и до “Любов на отсрещния бряг” на холандеца Ван Дер Елскен от 80-те. Винс Алети от “New Yorker” нарича “Невидимият град”- “дяволски брилянтна”. “Невидимият град” е вдъхновил поколения фотографи и известният Робърт Франк го посочва като негова любима книга на всички времена. Книгата се възприема като едно от най-добрите произведения на ноктюрно-бохемския стил. Kен Шлез е член на NYFA (Нюйоркската филмова академия). Публикувал е 4 монографии. Въпреки, че е кореняк ню-йоркчанин, Щлез е кореспондент за блога на музея FOAM в Амстердам. Неговите книги се считат за интелектуални шедьоври във фотографията. Последната му книга – Окюлус ( Oculus ) е най-продаваната и добра фотокнига за 2011 година. Мелани Лайт от “Le Journal de la Photographie”, пише, че Окюлус е “уникална творба, която е способна да достигне всеки човек, без значение на какво ниво е той”. Тя нарича работата на Шлез “майсторска творба” и “истински въздействаща”. Четвъртата му книга утвърждава Кен Шлез като професионалист от висок калибър в
9
Изключителни благодарности на фотографа и куратор Джейсън Ешкенази, който спаси тези изложби от унищожение след представянето им на "Бурса фото фест 2012“, представи ги повторно в галерия BU в Истанбул и любезно ги предостави на София фото фест. Благодарим също на авторите, които се съгласиха техните фотографии да бъдат експонирани в рамките на фестивала, както и специално на г-жа Севил Сезем, специалист по културни дейности в Консулството на САЩ в Истанбул.
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
сферата на фотографията. Писателят и преподавател по фотография Адам Бел, който е избрал “Окюлус” за най-добрата фотографска книга на 2011 година, коментира работата на Кен като “Уникална, нестандартна и оригинална, философска и артистична. Тя ни кара да се замислим за екзистенцията на живота, който живеем, за визуалната страна на събитията и тяхното въздействие.” Предпоследната книга на Шлез – Новата история на фотографията – светът навън и виденията в главата ни” е финалист за 2009 година на наградите на “Rencontres d’Arles Photographie”. Творбите на Кен Щлез са излагани в редица лични и публични изложби, включително и в Метрополитън , Бруклинския музей, Художествения институт в Чикаго, MoMA, LACMA, над 100 библиотеки и музеи по целия свят. Шлез е учил фотография в Cooper Union for the Advancement of Science, заедно с Уилям Гедни, Лен Дженшел, Лари Финк, Рубен Кадиш, Ханс Хаак и Марта Розлер. Дипломира се през 1982 година. Стажува при легендарната фотографка Lisette Model. След завършването си, започва да работи за Жил Перез (Gilles Peress) от агенция Магнум.
10
КЕН ЛАЙТ “Долината на сенките и привиденията” Дълго застрашавана, съдбата на Калифорнийската централна долина бива положена на кръстопът. Въпросната долина играе ролята на икономическо ядро за поколения калифорнийци. Тя е най-бедната, но и найбогатата част на щата – там се намират масивни промишлени предприятия, източник на дискриминирана нелегална работна ръка. Долината е известна с опасно замърсения въздух и вода, отровена е с пестициди. Като последица от финасовата криза, долината се намира в кризисно положение. Досегашното калифорнийското сърце на американското земеделие се превръща в Апалачите на Запада. В следствие на лошата експлоатация на земята и трудът, качеството на живот в долината намалява с нарастваща скорост. Милиони земеделци, допринесли с труда си за калифорнийското благо, сега се намират в безизходица. Кен Лайт се нагърбва със задачата да ни разкаже техните истории, които никой не иска да чуе. Кен е работил близо 40 години като фотограф на свободна практика, посвещавайки работата си на социалните проблеми в Америка. Неговото творчество е публикувано в 8 книги, сред които са “Сред глухите
11
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
въглища”, “Време – делта”, “Път към обетованата земя”, “С две ръце”, “На тексаския електрически стол”, и разбира се “Долината на сянките и привиденията”. Лайт също е автор на Свидетели в съвремието: документирания живот на работещия фотограф”, представена в две издания. Творчеството му е обект на внимание в много професионални фотографски списания и медии. Негови изложби са представяни по целия свят, включително в Международния фотографски център в Ню Йорк, Югоизточния фотографски музей и Културния музей в Сан Хосе. Кен Лайт е професор в журналистическия факултет на Калифорнийският университет, Бъркли и директор на тамошния център по фотография. Също така е съосновател на организацията “Фотовижън” и на Международният фонд за докуметална фотография. Неговата интернет страница е: www.kenlight.com.
СТИВЪН ДЮПОН “Обществата Раскол” Стивън Дюпон прониква в обществата “Раскол”, с цел да документира индивидуализма на представителите им, които на пръв поглед носят безизразното лице на гангстерската система. Неговата творба се състои предимно от формални портрети на лица от най-старите общества Раскол в Нова Гвинея – обществата “Червени дяволи” и “Кипс Кабони”. Дюпон се внедрява в обществата и установява доверие с представителите им. Той успява да си създаде импровизирано студио, в което да документира самоличността на расколите – предимно безработни възрастни мъже и тинейджъри, които си изкарват прехраната чрез организирани обири и джебчийство. Стивън Дюпон се фокусира върху младежта, чиито живот е в криза и без перспектива, което е причината те да тръгнат по лошият път към кражбите и насилието. Стивън Дюпон е австралийски фотограф – документалист, който е познат със забележителните си творби в областта на фотографското изкуство. Той е известен с майсторските си фотографии на тайнствени култури и маргинализирани народи. Стивън успява да улови човешкото достойнство и индивидуалността на своите обекти и с чиста интимност и натрапчива красота ни поднася великолепни шевдьоври, разкриващи тайните на най-опасните места в света. Ценен поглед върху хора,култури и общности, които са съществували в продължение на стотици години, но все още остават неизвестни за нас и изчезват бързо от лицето на света.
12
Дюпон е печелил едни от най-престижните фотографски награди в света, сред които “Златният медал” на Робърт Капа, наградата Байокс за военен кореспондент, едно от първите мества в класациите на Уърлд Прес Фото, Снимка на годината, Лайка и др. През 2007 г., той става носител на орден Юджийн Смит за хуманна фотография, за проектът му в Афганистан.
13
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
МАЙКЪЛ АКЕРМАН След първата си изложба през 1999 г., Майкъл Акерман си създава име и запазена марка, като представя нови, радикални фотографски подходи на работа. Неговата творба посветена на гр. Веранаси, наречена “Градът на последния дъх”, се откъсва от всякава екзотика или анекдотични опити за описание, като прямо поставя въпросът за живота и смъртта в бяло и черно. Акерман не се страхува да експериментира и точна тази негова смелост го довежда до ориганалност и нестандартност, като в резултат на което той ни представя загадъчни зърнисти образи, които буквално създават видения. Майкъл Акерман спечели награда Надар за книгата си “Градът на последния дъх” през 1999 г. и наградата Инфинити за млад фотогаф на Международния център по фотография през 1998 г.
14
ДЖЕФРИ УОЛИН “В памет: Портрети на холокоста” Специално направена за Международния център по фотография в Ню Йорк, тя е създадена, за да почете паметта на жертвите на Холокоста и куража на онези, намерили силата, за да оцелеят. Представят ни се проницателни портрети, върху които всякаш са щамповани реалните емоции от епохата, гравирани с болка и сила, за да оставят завинаги отпечатъка си в памет на онези, които са ги изпитали на свой гръб. Джефри А. Уолин е професор по фотография в университета в Индиана. Творбата му посвететна на Холокоста е публикувана от “Хроникъл Букс” и е последвана от авторски изложби сред които Художествения Институт в Чикаго, Международния Фотографски център в Ню йорк, Художествения музей в Индианополис, Музеят Крислер в Норфолк и др. Негови портретни изложби посветени на ветераните от войната във Виетнам са представени в Музея на съвременната фотография в Чикаго през 2005 г. и обикалят американските музеи и целият свят от 2007 г. насам и са издадени в книга на NYC озаглавена “Неудобната история – ветераните от Виетнам”. Фотографиите на Уолин са част от колекциите на известни музеи като Метрополитън в Ню Йорк, Музеят на Изкуствата в Лос Анджелис, Mузеят на Модерното изкуство в Сан Франсиско, Хюстънски музей на изящните изкуства, Музеят на изкуствата в Чикаго, Музеят Уитни на американското изкуство в Ню Йорк, Публичната библиотека в Ню Йорк, Френската националната библиотека в Париж и др. Уолин е печелил две стипендии - на Националния фонд за изкуствата и стипендията “Гугенхайм”.
15
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
АРИЕН ЗВАРТ “ДЗИФТ” – черната фасада на Истанбул Истанбул е град с органична структура и специфичен чар.Разхождайки се из предградията на този очарователен град, забелязваме наистина голям брой сгради с черни фасади. Някои от тези сгради маркират завинаги излъчването на квартала, и ако имаме възможността да се сблъскаме лице в лице с тях , ще изживеем едно наистина объркващо и необяснимо преживяване. Застанем ли там, дали внушителните размери на сградата или пък може би не..., ни хвърлят в една истинска душевна сензация и ни принуждават да извадим фотоапарата и да запечатаме момента завинаги. – коментира Зварт. Aриен Зварт е холандски фотограф, чиято широкообхватна работа включва фотографии на градски и крайбрежни пейзажи, портрети и социално - документални филми. Творбите му се радват на широк успех, както в самостоятелни, така и в групови изложби. Сред холандски майстори във фотографията, с които Зварт е работил са Кос Брюкел, Санна Санс и Ата Кандо.
16
ХАЙ ЖАНГ “Не ме следи, изгубен съм” В последните години, Китай се превръща във втората водеща икономика в света. Безпрецедентните промени през които страната е преминала от 1980 г. насам са се отразили двустранно на обшествения живот. Едната страна е тази на невероятния град на бъдещето, изумяващ окото със застрояването си, представено с модерна архтектура, сред която и небостъргачи, достигайки чак до небесата. Другата страна обаче ни разкрива една жестока истина за потъпкването на човека и интересите му, за бруталното унищожение на културните ценности и нравственост. “През 2008 г., аз започнах едно социално изследване , което фокусирах върху последиците от развиващиата се с бързи темпове градска трансформация. Сцените на полу-разрушени стари сгради ме съкрушиха, но най-тъжни бяха историите на техните собственици. Много традиционни квартали в Шанхай, съхранили културното ни наследство са разрушени до основи, за да се превърнат в изгъзици на модерното съзнание. Техните жители са принудени от правителството да разрушат собствените си домове, без право на избор, а пошлата компенсация, която получават е едно мизерно апартаментче, в размерите на миша дупка, в която се предполага да се подвизава цяло семейство. Аз го възприемам като потъпкване на човешкото достойнство. Нищо в този живот не е конкретно и точно определимо. Всеки един конфликт има множество гленди точки и съответно множество страни, които сами за себе си са прави и именно поради това документацията, дори чрез фотография в един момент се оказва неадекватна. Но може би за разлика от написаната документация, фотографията като визуално изкуство не дава конкретни отговори, а повдига въпроси, които зрителят да интерпретира сам за себе си, според своята гледна точка. Например защо самотният бодигард обръща главата си към порутената стена на сградата щом види, че насочвам обектива към него – колко ли възможни интерпретации може да има това. Защо пък малкото дете, което вижда, че го снимам ококорва очи към камерата и се показва в цялата си същност? Кой от двамата е по-уязвим, кой се страхува повече. Защо пейзажи на луксозни 5 звездни хотели изглеждат не по-малко болезнени от тези на порутени, изоставени сгради някъде в преверията. А можем ли докрай да разкрием същността на едно общество – в случая китайското общество с цялата му проблематичност чрез една умело композирана и създадена фотография? Вероятно не, а и може би аз се спускам в една обречена кауза, която не би ме довела до никъде. Колкото и да се старая аз все още съм омагьосън от порива си, колкото и да влагам илюзията ще остане илюзия, защото
17
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
тя е създадена, за да бъде такава, и аз искам или не – оставам изгубен.” – сподя авторът. ХАЙ ТЦАНГ е роден в Китай през 1976 г. През 2000г. се мести да живее в САЩ. Архитект по образование, той се отдава на своята страст – фотографското изкуство. Занимава се с документирането на нашумели социално въпроси както в Щатите, така и в родния Китай. Работил е и по проекти в Коста Рика и Алабама. Занг е близък приятел на архитектът Рафаел Виноли, който се занимава с изследвание в архитектурата. Изложби на Хай Занг са представяни в галерии и културни мероприятия по целия свят- Коста Рика, Бангладеш, Турция, Франция, САЩ, Китай и др. Преподава в университети в Турция, Китай и САЩ.
18
ДЖЕРЪМИ СЮТЪН ХИБЪРТ “Циганите от Синтещи, Румъния”
“Всяка година от 1990 до 1997, аз пътувах до Румъния, за да документирам животът на циганите в румънското село Синтещи. Това село се намира на около един час път с кола от Букурещ и е дом на над хиляда роми от племето “Калдераши”. Те още от древността изкарват хляба си, занимавайки се с металообработване. Калдерашките роми, някога били номадски племена, сега са се устроили и установили във въпросното село и именно това тяхно установяване е източник на презрение спрямо румънците и на дългогодишни конфликти и сблъсъци между двете страни. В продължение на близо десетилетие редовно пътувах за да се срещна с калдерашите и да документирам тяхната култура, ежедневие и манталитет. Разбира се това бяха времената на промяната, падането на Комунизма и отварянето на Източна Европа към Запада и света. Именно поради тези промени, аз сметнах за нужно да изследвам протичането на този процес и новите тенденции и влияния достигнали до тази досега дълго изолирана и ограничавана общност, на която тепърва й предстои да се адаптира към света и порядките на новата ера След прекъсване за период от 7 г, реших да подновя изследването си и така през 2004 г. отново потеглих към мистериите на Източна Европа. Отново фокусът ми бе върху индивидуалността и културата на циганинът -“Калдараш”. Поисках да видя промените настъпили в селото от последната ми визита и да подновя приятелските си контакти, установени от предишното ми идване. Със завръщането си, аз станах свидетел на фрапантна, невиждана промяна. Това, което заварих далеч не бе примитивността, която познавах. Нямаше ги голите полета встрани от самодейното шосе, нито пасящия добитък и дечурлигата подскачащи около него. Вместо това видях прекрасни, огромни къщи със забележителна архитекура. През времето, в което ме е нямало циганите са работили усърдно, развивайки бизнесът си с метали в един наистина неочаквано внушителен мащаб, който гарантира минимална месечна заплата от близо 300 американски долара. Конете, магаретата и каруците, бяха сменени с най-нови модели на Порше и Мерцедес. Но материалните удобства и привилегии съвсем не са направили местните пощастливи. Жените са си останали, в положението, в което ги оставих – отхвърлени, третирани като втора ръка в обществото и като даденост на мъжа. Младежта се
19
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
радва на много повече привилегии – модерни облекла в западен стил, електроника и пр., но старите традиции продължават и женят децата на 12-13 г., в бракове, по сметка. Все още на момичетата е забранено да посещават училище, да не доминират над момчетата като интелектуални възможности, защото е прието жената да стои на заден план. Циганите “Калдераши” и до ден днешен се възприемат като номадски племена, чиято участ е да пътуват на керван по света. Но това, което виждаме в реалнотстта ярко се противопоставя на тяхната култура огромни къщи, с градини и басейни, с над 20 стаи, а номадския начин на живот съществува само в съзнанието им.” – разказва Джеръми Джеръми Сютън Хиберт е роден в Шотландия. На 13-тия си рожден ден той получава фотоапарат за подарък и така се заражда страстта му към фотографията. Само няколко години по-късно Джеръми е търсен фотограф на свободна практика във Великобритания. Работите му са публикувани в сп. “Тайм”, “Нешънъл Джографик”, “Италиан Гео”, “Ле Фигаро”, “Гардиън”, “Съндай Таймс” и др. За последните 10 години той е сред водещите фотографи на “Грийн Пийс Интернешънъл”. Работил е няколко години в Япония, но носталгията към родната Шотландия го връща у дома. Творбите му са представяни в над 40 държави, летяли са до Антарктика и Външна Монголия. Носител на редица награди.
ЕДУАРД КИЙТИНГ “Магистрала 66” Едуард Кийтинг живее и работи като фотограф в Ню Йорк от 1981 г. насам. Като представител на старото поколение фотографи, той се вдъхновява като наблюдава всекидневния живот на нюйоркчани и го документира. Постепенно набира успех като приема частни поръчки и в последствие бива назначен на постоянна работа за фотограф на “Ню Йорк Таймс”. Майсторски документирайки национални и международни новини, Кийтинг си създава име и печели редица награди сред които наградата “Пулицър” през 2002 г., за кадрите му документирали терористичния атентат “Двете кули” на 11 септември. Той е още известен като създател на поредицата сватбени фотографии “Брачна клетва”. В днешно време, Кийтинг работи
20
на свободна практика към световно известни списания като “Ролинг Стоунс”, списание Ню Йорк (New York Magazine) и списание “W” ( W Magazine). Творби на Ед Кийтинг са включени в колекциите на Музеят на Изкуствата в Ню Йорк и Нортънският музей на Изкуствата в Уест Палм Бийч, Флорида. Зад гърба си има редица самостоятелни изложби в Камерния Клуб в Ню Йорк (New York Camera Club), Галерия “Лайка” – Ню Йорк и галерията “Visa pour l’image” в Перпинян, Франция. През 2008 г., пътува до Китай заедно с известния фотограф Робърт Франк, където двамата учавстват в интернационалния фотофестивал в Пинъяо, където представят творбите си – Кийтинг – “Ню Йорк” , а Франк – “Американците”. През 2011 г., представя на фотофестивала в Бурса, Турция творбата си “Магистарла 66”. Ед Кийтинг е женен за прочутата фотожурналистка и редакторка на сп. “Голф” (Golf Magazine) – Кери Борец (Carrie Boretz) и двамата имат две дъщери – Кейтлийн и Емили.
21
КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ “Българска документална фотография е изложба с индивидуални представяния на 15 автори. 12 от тях са българи, трима са чужденци, които живеят и работят в България. Изложбата, осъществена в рамките на София фото фест и с подкрепата на Фотосинтезис, цели да допринесе за по-доброто разбиране на същността на документалната фотография от българската публика и да представи работите на младите автори, някои от които вече са известни имена на световната фотографска сцена. В изложбата ще може да се видят части от проектите на Божидар Асенов, Боряна Кацарова, Владимир Василев, Георги Кожухаров, Денислав Стойчев, Димитри Стефанов, Евгения Максимова, Елена Героска, Иво Данчев, Михаил Георгиев, Никола Михов, Олоф Ярлбро, Пиер Марсо, Яна Лозева и Яне Голев Изложбата се състои от 30 фотографии – по две от фотоистория на 15-те автори, заедно с резюме на историята или аргументация. Пълните серии ще бъдат прожектирани през целия период на изложбата. След откриването на “Българска документална фотография” в галериясутерен се прехвърляме в кафе-галерията, където някои от авторите ще представят по-обстойно своите проекти и фотокниги. Очакваме и подкрепяме инициатива за градивни диалози и дискусии за това какво точно е документалната фотография, какво е мястото й в съвременната фотография и какви са тенденциите и подходите при този жанр. И доколко изложбата е представителна и успешна. Откриването на изложбата е от 19:00 часа на 19-ти септември (четвъртък) във ФотоСинтезис Арт Център, галерия-сутерен (София, бул. “Васил Левски” 57) и ще бъде отворена до 6-ти октомври.
23
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
БОЖИДАР АСЕНОВ Божидар Асенов е роден в Шумен през 1989 година. Там завършва средното си образование, след което продължава живота и обучението си в Англия. Интересът му към фотографията започва от ранна детска възраст, когато попада в тъмна стаичка с големи количества филми и химикали с изтекъл срок на годност още преди неговото раждане. Завършва специалност “Комерсиална фотография”, като по-голяма част работата му е по локации, с основна документална насоченост. В момента живее в Португалия, където работи по фотографски проект, спонсориран от Европейския съюз. Елън. Жителка на Фрамптън, малко английско село с население 460 души. Фотографията е част от фотоесе за живота в този селски район. Противно на общественото мнение за обезлюдяването на селата, населението в селските части на Англия фактически нараства, като между 1981-ва и 2002ра година най-големият прираст на населението е в югозападния район на страната, където се намира Фрамптън. В подобни села е налице урбанизация, която се усеща като изключително не на място сред горите и безкрайните зелени площи. Сградите просто си стоят там и чакат камуфлажа на времето да ги прикрие и приобщи към себе си...
24
БОРЯНА КАЦАРОВА Боряна Кацарова, родена в София през 1981г., е фотограф на свободна практика, специализира в областта на документалната, фотожурналистическата и портретната фотография. Нейните работи се презентират от базираната в Париж френска агeнция Cosmos Photos. Боряна работи като фотожурналист към Агенция Франс-Прес за региона на България в периода 2007-2010. Завършва висше образование по специалността “Фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. “Миниатюри за Водата -Докосване”, е част от дългосрочен проект, реализирана в периода 2010-2011. Художественото решение на проекта е алтернативен, авторски избор за акцентиране на вниманието към един от найнаболелите съвременни екологични проблеми глобалната водна криза.
25
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ Владимир Василев, 33, е роден в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ “Ромен Ролан” в родния си град. Основните си знания по фотография получава в курсовете, които посещава до 19-годишна възраст. През 1996-та започва обучение в УАСГ, но след три години прекъсва следването си, за да се посвети изцяло на фотографията. Започва работа като асистент-фотограф и осветител в рекламно студио “Къркеланов” в София. Участва в снимането на документалния филм “Посветени на огъня”, с директор Васил Къркеланов. Участва и като асистент-кинооператор в предаванията “Небивалици”, “Сръчно” и “На ръба” на бТВ. През 2001-ва година заминава за Франция и продължава да следва своя път -фотографията. От 2008-ма работи като независим фотограф.
26
ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ Георги Кожухаров е роден през 1986 година в София. Учи фотография в НБУ. 17-годишен постъпва като стажант-фоторепортер във в. “Дневник”, като работи и до днес в изданията на “Икономедия”. Печели голямата награда на “БГ Прес фото 2013” и “Канон България “Снимка на годината 2013”, както и и Специалната награда на Асоциацията на европейските журналисти, 2013. Също “БГ Прес фото 2006” за социална фотография, “Шаварш Артин 2007” за международна социална фотография, номинации за голямата награда на “Канон България 2010” и “БГ Прес фото 2012”, Златен медал за фотожурналистика на “Фотоакадемика 2011” и много други. Автор е на самостоятелни изложби с фотоистории от войната в Сирия (София и Плевен, 2013) и протестите в Атина (София, 2011). Участва в изложбите на “Фотоакадемика” и Биенале “Фодар” през 2011, “Шаварш Артин” 2007-2009, “Канон България “Снимка на годината” 2007-2013 и “БГ Прес фото 2005-2013. Участник в мастъркласа за професионални фотожурналисти и документални фотографи на проф. Кенет Кобре, 2011.
27
Серията съдържа шест портрета на протестиращи срещу правителството на Пламен Орешарски. Още в началото на протестите, етикети като “лумпени”, “безработни” и “платени” бяха приписани на събиращите се всяка вечер пред Министерския съвет. Всеки ден съобщенията на МВР за числеността на шествията бяха подвеждащи и неточни. Реших да подбера осем от кадрите, които бях направил по време на протестите, и да проуча кои са хората, уловени от камерата. Исках да ги представя не само в ролята им на протестиращи, а да ги покажа в техния всекидневен живот. Успях да се свържа със седмина от хората, които бях снимал, основно чрез "Фейсбук“ и помощ от многото приятели там. Всички с изключение на един се съгласиха да се срещнат с мен.
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ДЕНИСЛАВ СТОЙЧЕВ Денислав Стойчев е роден в Ямбол през 1992. В ранна възраст използва фотографията като инструмент за запазване на моменти и впечатления. В гимназиалните си години открива фотографията и като способ за комуникация и дори начин на живот. Носител е на награди от национални конкурси, включително Първо място в категорията за млади фотожурналисти на “БГ Прес Фото” – 2011 и 2013, Първо място в категорията за репортажна фотография на “Фотоакадемика” – 2012. Участник в Международни фотографски срещи – Пловдив 2010, 2011, 2012; изложбата “Млада европейска фотография” в Чебоксари, Русия – 2012; фотографски прожекции “Periskop”, Белград, Сърбия, 2012. Един от обучаващите се в мастъркласа на проф. Кенет Кобре по визуална журналистика, София, 2011. Участва след конкурс в първото издание на The New York Times Portfolio Review, Ню Йорк, 2013. Учи журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Село Генерал Тошево, разстлано по западния склон на Манастирските възвишения, с намаляло четири пъти население през последните десетилетия, може да се разгледа като обобщен образ на западащото българско село. Но в този проект не целя генерализации, обективност, изчерпателност. Бягам от конкретиката, от стандартния начин за разказване на истории и не си давам краен срок за завършване. Искам да дам задоволителен образ на чувствата и емоциите си, а едва покрай това се отразява и социалната действителност на хората от Генерал Тошево, но отново субективни и пречупени през личната еуфория. Заедно с това уникално за мен място, с неговите бавни и почти незабележими промени през времето, пазим спомените за безкрайните лета на село, топлите отношения с баба и дядо, обраслите с трева пукнатини на стария асфалт, уютната ни 80-годишна къща, следобедната почивка в хладната варосана стая, заобикалящите селото възвишение, гори, ниви и чешми, изоставените къщи и интересните хора. Тъй като връзката ми с това място не само, че не е прекъсната, но и става все по-силна (макар, че “летата” останаха в миналото), трудността от възпроизвеждането на впечатленията от отминалото време се компенсира от свежата енергия и вдъхновение, които получавам и днес. И се опитвам да изкопча всичко нематериално посредством документалния подход. Генерал Тошево е от онези села, които хем не са безумно далеч от цивилизацията, хем достатъчно далеч, за да си отдъхнеш от нея.
28
ДИМИТРИ СТЕФАНОВ Димитри Стефанов е роден през 1987 година в Плевен. 19-годишен започва обучение по фотография в EFTI, Мадрид. Година по-късно, през 2009-та година, е отличен като “Най-обещаващ студент на годината”. През 2010-та е поканен да покаже историите си на Международните фотографски срещи в Пловдив. Печели второ място на “БГ Прес Фото 2011” в категорията за млади фотографи и трето място в стандартната категория на “БГ Прес Фото 2013”. През 2011-та година е избран да участва в Joop Swart Masterclass, организиран от World Press Photo. Получава признание от POYi Emerging Vision Incentive. Връща се в България след 13 години
29
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
да не изкарват милиони годишно и да не изграят в Първа дивизия, те се борят за успеха страстно и с цялото си сърце. Затова в тази фотоистория не става дума за футбол, а за живот, битки, кал, за усилията, любовта към спорта. В историята става дума за тях, истинските гладиатори на футбола.
живот в Испания, с една цел: Фотографията. Orcasitas FC е аматьорски футболен отбор от покрайнините на Мадрид. Неговите играчи са водопроводчици, пощальони, месари и др. Някога са имали мечта да участват в професионалните групи, но поради една или друга причина, все още не успяват... И продължават да тренират два пъти седмично след изморителен трудов ден, а всяка неделя разиграват мач в кварталния стадион пред малка публика, предимно приятели и роднини. И дори
30
ЕВГЕНИЯ МАКСИМОВА Евгения Максимова е родена в Русе. Завършва журналистика и комуникационна наука във Виенския университет. Открива интереса си към фотографията през 2005-та година след внезапната смърт на майка си, призната българска художничка. Журналистическата подготовка на Евгения Максимова оказва влияние върху много от нейните проекти. И макар те често да се различават от традиционната идея за фотожурналистиката, целта на снимките й е да изкара на светлина животите на другите и да комуникира със социополитически модели и тенденции и да изследва техните последствия върху обществото и културата. Участва в майсторски класове, включително See New Perspectives, NOOR – Nikon masterclass in documentary photography, мастърклас на Alec Soth в Censura Lab, Италия, Gerhard Steidl Masterclass и Christian Caujolle’s masterclass. Между 2006 и 2012 Евгения печели многобройни награди от престижни конкурси, като Px3 Award 2009, B&W Magazine Portfolio Contest 2010, International Photography Awards 2010, Le Journal de la Photographie – Portfolio of the Year 2012 (номинация). Имала е самостоятелни изложби по цял свят: Ню Йорк, Париж, Берлин, Виена, София, Загреб, Сараево, Лийдс (Великобритания), Сет (Франция), Каунас (Литва) и Ловеч (България).
31
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ЕЛЕНА ГЕРОСКА Елена Героска е родена през 1990 в Скопие, Македония. Самостоятелни изложби: “Невидима София” - общ проект със Стефан Маринов, показвана през 2011-та година в София, галерия +Склада, 2012 – в Културен и информационен център, Скопие и Музей на град Охрид, Охрид. “09-17” – галерия Suspacious, София, 2013; “Следи” – музикален център “Борис Христов”, София, 2013. Един от 100-те топ финалисти на фотоконкурса на Google, признание на фотоконкурса на PDN, един от 10-те победители във фотомаратона South-East 24-7. Фотографския проект “Следи” е един необичаен и загадъчен документ за одисеята на фотографката “Отделих си това помещение да работя. Сега това е моето място. Свещено място. Тук мога да чета. Жена ми ревнуваше. Тя има нужда да говори.· Александър
32
Елена Героска, която чука по вратите на софийските блокове, пита непознатите хора по улиците, усмихва се на продавачките по пазарите, всичко с цел да намери непознати хора готови да я допуснат вкъщи, до себе си, до живота си, до личното си пространство. Само едно случайно докосване с непознат човек в градския транспорт предизвиква дискомфорт и заплаха... Какво се случва, ако допуснеш непознат човек в собствената си къща? Елена смело минава през лабиринт от разноцветни къщи, запознава се с различни хора, чува вълнуващи житейски истории, документира многозначни следи от чужди животи... Обаче колко е наистина близко до личното пространство на тези непознати хора? Какво се крие зад внимателно подредените вазички, възглавници и старателно почистени витринки? Какво е натъпкано във вътрешността? Далеч от очите на непознатите? “Aрдженто би могъл да мине за сребролюбец, ако всъщност не го владееше страст към антикварното сребро. С натежали от малки сребърни предмети джобове, той подрънкваше като православна икона в обков.” Любомир
33
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ИВО ДАНЧЕВ Иво Данчев прекара лятото на 2011 г. в резервата на индианското племе Crow (врани) в Монтана, САЩ, документирайки начина на живот и традициите на тези жители на северноамериканските прерии. Това става възможно благодарение на стипендия, която фотографът получава от Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт“ и Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Снимките от проекта и прилежащите им описания разказват за съвременния живот на племето, съхраняването и трансформациите на коренната американска култура при взаимодействието и смесването й с тази на САЩ. От 2009 г. Иво е фотограф-сътрудник на списание National Geographic България, а от април 2012 – арт-директор на изданието. По-време на 6 годишната му кариера на професионален фотограф е отличаван в различни фотоконкурси, а през 2011 г., като част от утвърден вече екип на NG България, Данчев получава заедно с другия член на екипа Любомир Кюмюрджиев престижната награда за журналистика “Черноризец Храбър”. РИСКОВЕ НА ПРОФЕСИЯТА. Максимално дългото задържане върху гърба на разбеснял се бик е една от най-опасните дисциплини в родеото. Понякога може да завърши фатално за ездача. Въпреки това доста мъже и младежи от враните желаят да се включат в това рисковано състезание.
34
ИНДИАНЕЦ ИЛИ КАУБОЙ? Този млад мъж е още едно предизвикателство към почитателите на уестърн-филмите и романите: той е от индиански произход, но работи като каубой в едно стопанство край резервата. А може би просто е минал под дъгата и от индианец се е превърнал в каубой Конните надбягвания са истинска страст за малки и големи в резервата на враните. Самите състезатели най-често са съвсем млади момчета и дори момичета. По-възрастните индианци пък не пропускат възможност да заложат няколко долара за победата на своя син, внук или племенник.
35
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ Михаил Георгиев е млад фотограф с интереси в класическите фотографски процеси и текущите тенденции във фотографията. Към момента той е студент по фотография (4-ти курс) в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където е стипендиант. Навлиза в сферата на фотографското изкуство през 2008 г. и от тогава експериментира във и извън рамките на повечето жанрове с различни визии. Фотографии на Михаил Георгиев са били награждавани в международни интернет конкурси и в последните две години присъстват в официалната селекция на “Канон· снимка на годината - България”, в Националната художествена галерия. С негово участие и негова помощ през 2011 и 2012 г. се съставя ежегодната изложба на сдружение “Платформа АГОРА”, която се излага на различни места в страната и показва ролята на читалищната дейност в обществен план. В последно време Михаил е привлечен силно към документалната образност и фото-журналистиката – сфери, в които работи успоредно със задачите в НАТФИЗ.
36
“Любовъ и съгласие” В продължение на три години Михаил Георгиев снима живота на последователите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) в лятната духовна школа на Седемте рилски езера, където всяка година през август се събират хора от цял свят, за да посрещнат “духовната нова година” с молитви, песни и свещени танци. Чрез изкуството на черно-бялата фотография са визуализирани хармонията между хора и природа, мистиката на духовното, уединението на последователите, свещения танц Паневритмия и още много уникални и мистични моменти в тази необикновена среда. През тези три години автора успява да спечели доверието на последователите на Учителя като участва активно в ритуалите, което му позволява да заснеме интимни мигове от живота в Бялото Братство. Изборът на черно-бял филм като медия не е случаен, защото поставя фотографиите в рамките на класическата фото-журналистика.
*На откриването на изложбата зрителите ще могат да присъстват и на представянето на албума “Любовъ и съгласие”, който съдържа близо 60 фотографии от серията и текст с историческа и географска информация за Седемте рилски езера, подробна биография на Учителя, цитати и разяснения за някои аспекти на Учението.
37
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
НИКОЛА МИХОВ Проектът “Forget your past” проследява съдбата на 14 от най-значимите паметници от времето на комунизма, от построяването им до наши дни. Той включва 34 фотографии, както и подробна информация за историята на паметниците, събирана от автора в продължение на повече от три години. Заглавието е заимствано от надписа “Forget your past” над входа на Домпаметника на БКП на връх Бузлуджа, който е своеобразна илюстрация на съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма. Замислени като знак на гордост и преклонение, днес повечето от тях са запуснати и разграбени. Независимо от това дали са посветени на Априлското въстание, на Съветската армия или на Сръбско-българската война, днес повечето от тях споделят една и съща съдба – да бъдат безмълвен символ на забравеното минало.
Никола Михов е роден в София през 1982 г. През 2002 г. заминава за Париж, където започва да се занимава с фотография. Участва в редица международни изложби и фестивали. Носител е на наградата за Фотожурналистика на Съюза на българските журналисти (СБЖ) през 2012 г. Номиниран е за наградата “Еssl Art Award” на музея за съвременно изкуство “Есл” във Виена през 2011 г., както и за наградата на “Salon de la Photo” в Париж през 2012 г. През юни същата година излиза неговата първа фото книга “Forget Your Past” монументалните паметници от времето на комунизма”, издадена от “Жанет 45”, която попада в селекцията "The best photobooks of the year“ на британското списание British Journal of Photography.
Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа От серията “Forget Your Past” монументалните паметници от времето на комунизма”, 2009-2012
38
ОЛОФ ЯРЛБРО Олоф Ярлбро е роден през 1978 година в Хелсингборд, южна Швеция. 19-годишен, Олоф е на задължителна военна служба като рейнджър в най-северната част на Швеция, Лапландия. След приключването на службата, той веднага отпътува за Непал, за да обикаля Хималаите. По време на екскурзията си той прави снимки и след като се прибира обратно в Швеция, обмисля сериозно дали да не започне да се занимава с фотография. На 22 години отива в Ню Йорк и започва следване в Международния център по фотография (ICP), а след няколко години се мести в Прага, където продължава обучението си в известната академия FAMU. Прекарва години в Непал, документирайки гражданската война и политическите промени, както и всекидневието на живеещите там. Историите на хората го мотивират да не се ограничава със снимки единствено на самия конфликт. Публикува книгите The Falling Kingdom, Stonefactory и Nepal & Mao. В момента живее със съпругата си и двете си дъщери в София и прекарва колкото време из планините в България, толкова и сред отворените пространства на Сконе, Швеция, работейки по дългосрочни фотографски проекти.
39
Сирия – войната отвътре: Напрежението в Сирия бе инициирано през март миналата година с масови мирни протести, които бързо се превърнаха в гражданска война между режима на президента Асад и бунтовниците. Според оценките на ООН, в момента повече от 3 милиона сирийци, засегнати от конфликта, спешно се нуждаят от помощ. Очаква се броят им да нарасне до 4 милиона след година. Кадрите са от сирийския град Алепо, където фотографът снима сред бойците от бунтовническата ССА – свободната сирийска армия (март 2013)
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ПИЕР МАРСО С дългосрочния визуален проект Holy Light /“Свята светлина”/ бих желал да поставя въпроса за мястото на вярата в съвременното общество.
Пиер Марсо е френски фотограф на свободна практика, живеещ и работещ в Източна Европа от 2009-та година. След дипломирането си от френско фотографско училище през 2006-та, той започва професионалната си кариерата към френска новинарска агенция, базирана в Марсилия, отразявайки ежедневно актуални новини, политика и спорт от региона и страната. През годините фотографиите му са публикувани в някои от най-големите световни издания, като International Herald Tribune, The Guardian, The Washington Post, The Wall Street Journal, Stern Magazine, Der Spiegel, Die Zeit, Le Monde, Le Figaro, l’Express and Courrier International и други.
40
ЯНА ЛОЗЕВА
Яна Лозева, 4-ти курс фотография в НАТФИЗ. Снимам от 15-годишна. Интересувам се от портрети и лична документалистика. Проектът “Дълго лято” е посветен на Любимец - мястото, където съм израснала. Изследва териториите на детството - познати и причудливи места и гледки. Опит за спомняне и нов поглед след дълго отсъствие. Лета в нажежения прахоляк, дини, домати, едновремешни мотори, фантазии. След 20 години само фотографът се е променил.
41
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
42
ЯНЕ ГОЛЕВ Яне Голев е роден в София през 1981г. Завършва фотография в НАТФИЗ през 2006г. и в момента се занимава основно с документалистика и портрет. Работи по различни проекти на свободна практика, заради възможността да снима за различни медии. Страст са му екстремните спортове, които и практикува.
ЛЕЯРИ В ЗАВОД ЗА ЧУГУНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ОСЪМ, ЛОВЕЧ
“Независимо от трудностите и голямата отговорност ние обичаме това, с което се занимаваме. Далеч подобре е да имаш такава работа отколкото да си гладен и без пукната стотинка.“ Това са думите на леярите в завода за чугунени детайли в Ловеч. Процеса е дълъг и много прецизен. Всеки етап от топенето, леенето, грубото и фино шлайфане на готовите детайли до напълно завършения продукт изисква много внимателно и прецизно отношение преди качествения контрол да да каже “ДА”.
43
БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ
АНТОНИН КРАТОХВИЛ “ИНКОГНИТО” Световноизвестният чешки репортажист и документален фотограф се представя с изложбата си “Incognito”. “Инкогнито” е втората книга на Антонин Кратохвил. За разлика от първата му книга, посветена на катастрофите, бедствията и разрушения в Източна Европа, в тази си книга Кратохвил насочва обектива към една коренно различна страна на модерното общество- развлекателната индустрия. В своя подход той не се стреми да покаже захаросания облик на шоубизнеса и на пръв поглед лъскав живот на знаменитостите, както сме свикнали да го виждаме, описан по модните списания и клюкарските хроники. Кратохвил пренебрегва фалшивата маска на лицата, посмели да застанат пред камерата му, и за сметка на това се насочва към истинската психологическа същност на образа - зад видимата обвивка, като ни разкрива невидими на повърхността аспекти. Сред звездите, които са вдъхновили Антонин Кратохвил да създаде най-успешните си творби са Лив Тейлър, Дейвид Боуи, Уелем Дафо, Жан Рено, Били Боб Торнтон, Бернардо Бертолучи, Пеги Коен, Роб Мороу,
44
Боб Дилан, Джесика Ланг и др. “Инкогнито” е придружена от въведение на актьора, режисьора, сценариста и писател Били Боб Торнтон и интервю с Марк Джейкобсън. Антонин е основател на една от най-успешните съвременни фотографски агенции - Севън (VII photo agency).
45
АНТОНИН КРАТОХВИЛ
БИЕНАЛЕ ФОДАР
Биеналето се провежда в гр.Плевен от 1999г. За изтеклите 14 години то се утвърди като престижно събитие в артистичния живот на Балканите. Биенале “ФОДАР” се разграничава от налаганите десетилетия стереотипи на “делене” на изложбената фотография по жанров признак – на “художествена” и “репортажна”, или чисто формално – на “черно-бяла” и “цветна”. Мнението на организаторите е, че водеща в изкуството е идеята, тя определя жанра, сюжета, изразните средства, формата, с цел – постигане на максимално пълноценно внушение. Това е още по-вярно сега, когато граници между жанрове и стилове почти няма. Хорхе Сантос Гарсия Палмите
PHODAR BIENNIAL
EDITION
8 th
motto
GLOCALISATION
47
БИАНАЛЕ ФОДАР
До момента във форума са участвали над 13 000 фотографии от повече от 1200 фотографа от 47 страни: Англия, Австралия, Австрия, Бангладеж, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Венецуела, Виетнам, Германия, Гърция, Дания, Израел, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея, Латвия, Литва, Македония, Малта, Мексико, Молдова, ОАЕ, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Танзания, Тайланд, Турция, Украйна, Унгария, Филипините, Франция, Хърватска, Черна Гора, Швеция, Шотландия и Япония. От основаването си, освен в Плевен то е показвано като пътуваща изложба в НДК, София 1999 г., през 2003 г. в Пловдив, 2004 г. – експериментално, на Централна гара София, през март 2006 г. в Националната художествена галерия и през юни 2006 г. за пореден път гостува на изложението “ Импресия” на Пловдивския панаир, в Дома на хумора и сатирата в Габрово през 2010 и 2011 г. На 26-ти април 2013 г. в ХГ “Илия Бешков”, Плевен се открива 8-тото издание на Биенале “Фодар”, темата на фестивала е “Глокализация”. Венета Захариева Булгарлиенс
48
Паскал Регалди “Куба, бокс”
49
БИАНАЛЕ ФОДАР
СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА
“Прес Фото Сърбия” – 2012 г. Фотографията е мощно документално средство, с огромна информационна роля за медиите, но същевременно е и визуално изкуство. Колко е важна документалната фотография в журналистиката проличава от конкурса “Уърлд Прес Фото”, където изборът на най-добрите снимки става централна новина за медиите по света. Целта на документалната фотография е да предаде точно онова, което се случва около нас, онова, което често дори не забелязваме. Днешните ни вестници продължават да са фокусирани върху текста, но интернет провокира развитието на илюстрацията - така се появиха нови тенденции във визулните истории като „Ню документъри фотографи”, която бяга от конкретната форма и има едно по-субективното представяне на света. Фотографията заема и сериозно място в изкуствата, оценява се наравно с живопистта, киното, скулптурата. Фотографското изкуство се утвърждава все повече на художествения пазар, някои произведения се продават за огромни суми. И докато по света това визуално изкуство е получило трайно признание, то в днешна Сърбия още съществува колебание дали фотографията е изкуство или не, дали служи само за хоби и забавление, или пък има само информационна роля. Друг сериозен проблем при нас е трудното финансиране на самостоятелните изложби на авторите - фотографи. Липсва културата на възприятие, която да направи публиката съпричастна на силата на фотографското послание. “Прес Фото Сърбия” насърчава авторските търсения и надпреварата между фотографите от националните медии на Република Сърбия. Конкурсът награждава най-успешните участници, организира работни срещи и изложби, и подпомага образоването във визуалната култура.
50
“Прес Фото Сърбия” – 2012 г. прие повече от 1500 творби, а журито избра найдобрите снимки в девет категории – Голямата награда, Горещи новини - репортаж, Хората в новините, Портрет, Репортажен портрет, Спорт, Околна среда и Артистичен репортаж. Журито беше в състав: Майкъл Боуринг, Питър Ван Актмаел (“Магнум”), Звездан Манчич, Александър Келич и Бранимир Каранович. Голямата награда е на стойност 1000 евро и през миналата година отиде при Марко Рисович за репортажа “На изток от рая”. Годишната награда традиционно се присъжда за работа, която най-майсторски показва най-важните събития за годината. Журито не можа да определи единодушно кое е най-сензационното събитие на годината и този път се спря на автор, който успява да улови с камерата си интимност и психологизъм в творбите си. В историята на фотографията има много примери, че най-емблематичните и сполучливи фотографии са онези, изобразяващи обикновения живот на хората. Марко Рисович е успял да предаде поетичността и психологизма на ежедневието на младежи от крайните квартали, което му донасе и Гямата награда. Фотоисторията “На изток от рая” създава спокойствие и поетичност, където художникът си позволява да флиртува с публиката. Останалите наши награди по категории са за: Оксана Крутенюк – Гореща новина, Милош Бичански – Гореща новина-репортаж, Саша Чолич – Репортаж в раздел Околна среда, Марко Дурица – категория Портрет, Неманя Йованович – Портрет-репортаж, Марко Рисович – Спортен репортаж, Небойша Маркович – Арт репортаж.
51
СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА
Главна награда Марко Рисович Източно от рая
Награда за извънредна новина, Милош Бицански
52
Награда за Портрет, Марко Джурица
Награда за категория Спорт, Марко Рисович
Награда за категория Изкуства, Небойша Маркович
53
СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА
Награда за репортаж, Неманя Йованович
Награда Екологичен репортаж, Саша Чолич
54
Извънредни новини, Оксана Крутенюк
Награда в категория Портрет-репортаж, Неманя Йованович
55
СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА
РЕТРОФОТОГРАФИЯ Български фотографски шедьоври, открити на битаци, в частни архиви и антиквариати Светът не започва от днес и от вас - това ни внушават спасените от безвъзвратно погубване стари светлописи. Ако не беше фотографията, щяхме да знаем много по-малко за този свят - 90% от информацията възприемаме с очите си. Погледнете тези снимки и си дайте сметка какво нямаше да научите или за какво нямаше да се сетите, ако не ги бяхте срещнали. А сега си представете, че десетки килограми плаки, снимки и негативи са изхвърлени и унищожени за век и половина съществуване на фотографията у нас. И особено през последните десетилетия. Погубени са архивите на закрити редакции и лични архиви на повече или по-малко известни фотографи, но всички с принос за визуалното документиране на българската история. Ето защо е нужен Музей на фотографията в България. Където око да види какво е било преди нас. А разумът да прецени какво правим ние днес и накъде отиваме утре. Войници от Трудова повинност на строеж на ЖП линия, около1940 г. автор: Димитър Кацев формат: 11.5 х 17см. Снимката е открита на битак “Малашевци” и е копие от негатив с Лайка - формат.
56
Снимка за спомен на мъж в ловджийски дрехи и танцьорки по време на празник в гр. Берковица, 8.05.1929 г. Автор: Неизвестен Формат: 9 х 14 см “Моми от гр. Прилеп”, ок.1900 г. Снимка: Димитър Ан. Карастоянов Формат: 12 х 19см. Снимката е открита на пазара за антикварни вещи на пл.Св Ал Невски в София.
Димитър Карастоянов е по-малкият син на Анастас Карастоянов и внук на Никола Карастоянов, просветител и създател на Първата българска печатница в гр. Самоков. Димитър Карастоянов е официалният фотограф на българската армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война.
57
РЕТРОФОТОГРАФИЯ
Портрет, 1876 г. Снимка с подпис на гърба от автора: Ицо Светлописец ( Христо Ников, б.а.) и текст: “В знак на приятелство, на г-жа Стефка Колова, 1876 г. Лясковец” Формат на снимката: 6 х 9см. Снимката е открита на битака в Малашевци. Портрет с подписа на Пенчо Балкански, фотоателие : “Фото Луна”, 1933 г. Автор: Пенчо Балкански Формат: 17 х 23см., ретуш с молив.
Пенчо Балкански е един от най-бележитите български ателиерни фотографи и изявени художници от първата половина на ХХ в. Родом от ловчанското село Ломец, той учи в Рисувалното училище в София. През 1937 г. организира знаменита фотографска изложба във Виена и тогава австрийската преса го нарича “гений на фотографията”. Майстор на психологията на портретирането, владеещ графични живописни и фотографски техники. Редица негови творби са повлияни от немския експресионизъм. Снимката е открита в столичен антиквариат.
58
Портрет на български офицер, Варна, 1915 г. Атор: Захари П. Жейнов Формат: 16 х 22см. Снимката е октрита в столичен антикварен магазин на ул. Гладстон
Портрет на Г. Греев – Тулча, 1878 г. Автор: Никола Хитров Формат: 5,5 х 9см. Открита в антиквариат в София Никола Хитров е български революционер и фотограф. По-малкия брат на фотографа Тома Хитров от общо четири момчета в семейството. Другите им братя, Денчо и Станьо загиват в национално - освободителните борби.
Никола Хитров отраства в Ловеч и е сподвижник на Васил Левски. Заедно основават Ловчанския Революционен комитет. Работил е във фотоателиета в Букурещ, Тулча, Свищов, София. Никола Хитров е автор на три от найпопулярните, достигнали до днес портрети на Васил Левски.
59
РЕТРОФОТОГРАФИЯ
ИЗЛОЖБА ГЕО КАЛЕВ Обичам да снимам, пътувам и танцувам. Това са трите думи с които се представям на непознати. Когато се запознаем разбирате, че това за мен са важните неща. Фотографията е език, в много кратко време се казват нещата. Вълнуваме красивото, мигновенното. Фотографията е разказ, който задейства въображението и фантазията. Правенето на фотография е влизането в тази лаборатория където се получават усмивки, научава се много за развитието на човека, за мисленето му. Фотографията е процес, като живота, стремеж към съвършенство и хармония. ГЕО КАЛЕВ
Изложба "Софийски мотиви“ . Гео Калев е фотограф на сайта Виж София. vijsofia.eu
61
ИЗЛОЖБА ГЕО КАЛЕВ
ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ В изложбата на НАПСФВ (Национално сдружение на професионалните сватбени фотографи и видеооператори) са представени отличните творби на седмина от членовете на сдружението. Майсторската постановка, оригиналните хрумвания и високият естетизъм във фотографиите на Димитър Яков, Йонко Русев, Екатерина и Стефан Стефанови от “Ка студио”, Влади Балевски, Петър Делийски и Ивайло Христов не само громят традиционната представа за “сватбена снимка” като нещо плоско и лесно за изпълнение. Те издигат този жанр до неподозирани висини и, вярваме, покрай изложбата броят на заинтригуваните от сватбената фотография ще нарасне значително. Техните почитатели и потенциални клиенти – във всеки случай! Фотограф: Йонко Русев
62
Фотограф: Димитър Яков
Фотограф: Ивайло Христов
63
ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ
Ка студио Посланието, което ни отправят със снимките си авторите от НАПСФВ, е ясно. Добрата сватбена фотография е сериозен жанр, артистична документалистика. Тя заема важно място в историята на младото семейство, а в контекста на днешните технологии и ценности, майсторските снимки стават значим елемент от културата на съвременното българско семейство, както и самостоятелни художествени
Фотограф: Влади Балевски
64
Фотограф: Димитър Яков
произведения. Снимките от сватбения ден прерастват постепенно във времето от конкретен личен спомен за празника до висотата на артефакт за идните поколения. Документ за развоя на националните обредни традиции, културен обмен, дизайн и фотографска естетика.
Фотограф: Петър Делийски
65
ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ
ИЗЛОЖБА КОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯ ИВАЙЛО СТОЯНОВ Ивайло Стоянов завършва Академията за визуални изкуства към Йоханес Гутенберг университет, град Майнц – Германия, в специалност концептуална фотография през 2007 г. От 2010 г. той е преподавател в Нов български университет в магистърската програма Фотографско изкуство, лектор в фотографска школа Паралакс, град София. От 2013 година е лектор в школата за концептуално и визуално изкуство АртЕкстремно, град Варна и Софийска фотографска школа. Ивайло Стоянов е един от най-успешните млади фотографи в България, както и познат автор на европейската фотографска сцена. Основател на набиращата все повече популярност у нас специалност Концептуална фотография. Автор и куратор на много успешни фотографски изложби с висок колекционерски интерес.
ВЕЛИН ПЕТКОВ Велин Петков завършва през 2005 г. спeциалност фотография в Нов български университет. През 2013 г. завършва магистърска степен в Националната художествена академия. През 2007 г. открива собствено студио и работи в областта на фотографията. Показва своите фотографски проекти в самостоятелни и общи изложби, като фестивала на изкуствата “Трансформ” в Солун, българския културен център в Париж, Съвета на Европа в Страсбург и на международните фотографските срещи през 2012 г. в Пловдив и др. От началото на 2013 г. двамата автори създават тандемът Петков - Стоянов, малко след това правят първата им съвместна изложба “Друг въпрос” в галерия Аросита, град София.
66
Вход-изход бивше ведомствено общежитие, ул.Житница 21, София от серията ъглови пространства, 2012
блок 70 Младост 1, София от серията ъглови пространства, 2012
Раждане – поглед отвътре. Индустриалното, непознало все още никакви емоции дете на XXI век е готово да поеме първа глътка въздух. И бетонните стени се разтварят, за да му отворят път; последната врата се завърта на безпогрешния си механизъм и хвърля симетричната си сянка върху пътеката към непознатото. Но тъмнината навън не е абсолютно непрогледна. Меки отблясъци светлина се прокрадват в далечината, но обагрят само половината от тъмнината, сякаш Ра се двоуми дали да поеме на бляскавата си колесница по небето или да остави Озирис да властва, поне още малко. Все пак светлината надделява. И издължен силует изниква в тъмното, извисява се изпълнен с живот, стърчащо доминиращ над пейзажа. Сякаш е готов егоистично да прекъсне раждането, по неговите си лъстиви причини. Дали ще успее? Не зная. Моля, задайте ми “Друг въпрос”.
67
ИЗЛОЖБА КОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯ
ЯНИНА МАНОЛОВА
Завършва бакалавър “речева патология” в Софийски университет. През 2000г. имигрира в САЩ. В момента Живее във Вашингтон. Завършва магистърска степен “журналистика” в Охайо. Нейни работи са били представяни “Ню Йорк Таймс”, USA today”, “The Woshington Post”, “The Boston Globe”; World Health Organization (WHO) /Световна здравна организация/; United Nations Population Fund (UNFPA). – Фонд за население на Обединетите нации. Носителка на редица известни ФОТОГРАФСКИ награди сред, които: • NPPA: Best of Photojournalism – Най-доброто от фотожурналистиката. • Alexia Foundation for World Peace – Фондация “Алекша” за световен мир • Northern Short Course in Photojournalism • Southern Short Course in News Photography • NPPA: Women In Photojournalism – жена-фотожурналистка.
*“Appalachia” – това е нещо като културна общност в САЩ, която се самоизолира от останалата част на американското население. За тази общност се носят легенди, които се предполага, че са възникнали някъде през 20 век, благодарение на жълтата преса. Според легендите това е сектанска общност, където насилието над жените е част от релиогиозните изповядвания.
В представителното си видео тя казва: Това, което аз търся и изучавам в проектите си са ПРИЧИНИТЕ. Причините, които ни правят хората, в които сме се превърнали в настоящето. Това, което ме вдъхновява са аспекти от миналото ми, от моят личен житейски път, за които все още аз търся, но не мога да намеря отговори... Работя по различни проекти в Африка, Латинска Америка и САЩ. В есента на 2007 г. пътувах до Етиопия, за да се занимая с проблема на жените и жестоките последствия от ниските медицински условия при раждане. Есента на 2008 г. пренесох в Охайо, Атис, за да уча журналистическия университет. През лятото на 2009 г. – започнах да работя в бюрото на “Асошиейтед Прес” в Ню Йорк. Работата ми бе да документирам събитията, сензациите и новините в района. Докато учех в Охайо, паралелно работих по проекта си за насилието върху жените, наркозависимостта и общността “Appalachian”* .
68
Янина Манолова по време на снимки
69
ЯНИНА МАНОЛОВА
СЪДЪРЖАНИЕ Увод 1 Думи на благодарност 2 Приветствие на Кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова 3 София Фото Фест 2013 4 Програма на София Фото Фест 5 КОЛЕКТИВНА ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ Кен Шлез, “Невидимият град” 9 Кен Лайт, “Долината на сенките и привиденията” 11 Стивън Дюпон, “Обществата Раскол” 12 Майкъл Акерман 14 Джефри Уолин, “В памет: Портрети на холокоста” 15 Ариен Зварт, “ДЗИФТ” – черната фасада на Истанбул 16 Хай Жанг, “Не ме следи, изгубен съм” 17 Джеръми Сютън Хибърт, “Циганите от Синтещи, Румъния” 19 Едуард Кийтинг, “Магистрала 66” 20 БЪЛГАРСКА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ Божидар Асенов Боряна Кацарова Владимир Василев Георги Кожухаров Денислав Стойчев Димитри Стефанов Евгения Максимова
СОФИЯ ФОТО ФЕСТ 2013 автори: Екип на София Фото Фест 2013 графичен дизайн и предпечатна подготовка: Андриана Коцева печатница: PRINT.BG, гр. София 1784, бул. Андрей Ляпчев 51
70
24 25 26 27 28 29 31
Елена Героска Иво Данчев Михаил Георгиев Никола Михов Олоф Ярлбро Пиер Марсо Яна Лозева Яне Голев
32 34 36 38 39 40 41 43
АНТОНИН КРАТОХВИЛ
44
БИЕНАЛЕ ФОДАР
47
СРЪБСКА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА “Прес Фото Сърбия” – 2012 г.
50
РЕТРОФОТОГРАФИЯ Български фотографски шедьоври, открити на битаци, в частни архиви и антиквариати
56
ИЗЛОЖБА ГЕО КАЛЕВ
61
ИЗЛОЖБА СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ
62
ИЗЛОЖБА КОНЦЕПТУАЛНА ФОТОГРАФИЯ Ивайло Стоянов Велин Петков
66 66
ЯНИНА МАНОЛОВА
68