Фото пътеводител на Източни Родопи

Page 1


4

Съдържание Източни Родопи...............................................................................стр. 8 Перперикон...................................................................................стр. 14 Каменните гъби............................................................................стр. 24 Вкаменената сватба.....................................................................стр. 28 Белите сипеи.................................................................................стр. 32 Крепостно плато Моняк...............................................................стр. 36 Село Лисиците..............................................................................стр. 40 Чит кая..........................................................................................стр. 44 Крепостта Вишеград....................................................................стр. 50 Язовир Кърджали........................................................................стр. 52 Скалният свят при с. Дъждовница............................................стр. 56 Под свода на Скалния прозорец.................................................стр. 60 Пещера Утробата.........................................................................стр. 64 Римският мост при с. Ненково...................................................стр. 68 По долината на река Боровица.................................................стр. 72

РаЙон Кърджали

Адамлар (Сиври кая)...................................................................стр. 76 Село Безводно и водопада..........................................................стр. 80 Саръ Кая.......................................................................................стр. 86 Буюк тепе и Скалната гъба край Женда...............................стр. 90 Пармаклъ кая (Скалата с пръста).............................................стр. 96 Шарапаните при с. Ночево.......................................................стр. 100

РаЙон Черноочене

Крепост Патмос..........................................................................стр. 106 Орловите скали..........................................................................стр. 110 Крепост Кривус...........................................................................стр. 114 Село Дядовци..............................................................................стр. 118 Дяволският мост.........................................................................стр. 122

РаЙон Ардино

Крепост Устра.............................................................................стр. 130 Крепост Маласар........................................................................стр. 134 Костенурките при с. Фотиново..................................................стр. 138 Връх Вейката..............................................................................стр. 142

РаЙон Джебел–Кирково


5

Адам кая (Човекът) при с. Равен..............................................стр. 146 Каменните лица при Казан дере...............................................стр. 148 Вкаменената гора........................................................................стр. 154 Харман кая...................................................................................стр. 160 Татул.............................................................................................стр. 166

РаЙон Момчилград

Платото при с. Ковил..................................................................стр. 172 Дюшундере при с. Джанка.........................................................стр. 176 Дяволският каньон и абразивните кладенци........................стр. 180 Крепост Ефраим..........................................................................стр. 186 Скалните гробници край с. Пчелари.......................................стр. 190 Аул кая.........................................................................................стр. 196 Хамбар кая...................................................................................стр. 200 Кован кая (Пчелен камък)........................................................стр. 204 Монашески скит Поп Мартинова дупка.................................стр. 208 Скалната арка при с. Орешари................................................стр. 212 Пещерата Гоук Ин......................................................................стр. 216 Изчезналото село Орешари .......................................................стр. 220

РаЙон Крумовград

Кромлехът....................................................................................стр. 224 Меандрите на Арда край Маджарово.....................................стр. 228 Хладната пещера .......................................................................стр. 232 Глухите камъни...........................................................................стр. 236 Куш кая (Птичи камък) ...........................................................стр. 242 Връх Шейновец...........................................................................стр. 246 Крепост Неутзикон.....................................................................стр. 250 Тракийската гробница край Мезек..........................................стр. 254

РаЙон Маджарово–Свиленград

Крепост Бялград.........................................................................стр. 258 Атеренски мост............................................................................стр. 262 Крепост Лютица..........................................................................стр. 264 Вила Армира и Голямата могила.............................................стр. 268 Мандрица – албанското село.......................................................стр. 274

РаЙон ИваЙловград

Александровска гробница.........................................................стр. 278

РаЙон Хасково



25

Каменните гъби GPS координати: 41°47’4”N, 25°25’54”E Най-близко населено място: с. Бели Пласт, общ. Кърджали Достъп: Много лесен – на самия път Необходимо време за придвижване до обекта: Виждат се от пътя Наричат ги още Скалните гъби, а сред местното население са познати и като Мантар кая. Каменните гъби са причудливи скални образувания, формирани в резултат действието на водата и вятъра. С розовите си пънчета и зеленикави шапки наподобяват истински гъби. Намират се на около километър северно от с. Бели пласт, до самия път, в защитена територия с площ от 3 хектара. Образувани са в риолитови вулканични туфи, които са следствие от интензивната подводна вулканична дейност в района отпреди милиони години, когато Родопите са били дълбоко дъно на неспокойно море. След оттеглянето на морето и при издигането на морското дъно скалите били подложени на ерозията и под въздействие-

то на слънцето, вятъра и водата се образували днешните каменни гъби. Те са оформени в два отделни слоя на туфите, които имат и различни механични свойства. В първия пласт са „пънчетата на гъбите”, той е „по-слаб“ – податлив е на въздействието на вятъра и водата, и е с розов отенък, който се дължи на минерала клиноптилолит. В горния пласт са „шапките“ на гъбите. Той е със зелено обагряване – резултат от минерала селадонит. Този пласт е и по-издръжлив на природните стихии, поради което изтъняването е повече изразено в долния пласт, където са пънчетата на гъбите. Сините и черните петна са резултат от манганови конкреции. Височината на гъбите


26

е относително еднаква – около 2.5 – 3 метра, колкото е и дебелината на пластовете, от които са се образували. И за тези чудни природни феномени се носят легенди. Според най-популярната от тях в крепостта Перперикон живеел въглищарят Радуил, който бил беден и се препитавал скромно, но имал четири неземно красиви дъщери. Момичетата били чевръсти и работливи, помагали на баща си и излизали извън крепостта само за да търсят вода, защото тя трудно се намирала и все не достигала. Един ден, когато тръгнали за вода, иззад хълма до реката ги застигнали разбойници. Девойките успели да избягат и се скрили в крепостта, но тя била нападната от ордите, които избили мъжете и пленили жените, а сред тях били и Радуиловите дъщери. Повели ги към главатаря, за да си избере той най-хубавата от тях, а останалите да продаде в робство. Водачът избрал най-голямата. Тя, обаче, успяла да измъкне ятагана му и го посякла, а сестрите й се нахвърлили върху останалите с каквото намерили – камъни и дървета, а после избягали в близката гора. След тях тръгнали разбойниците да ги гонят и когато ги настигнали, отсекли главата на най-голямата от тях. Тя се превърнала в гъба, а същата участ сполетяла и сестрите й. Интересни са историите не само за появяването на Каменните гъби, но и за лечебните свойства на един от минералите, който се съдържа в състава на скалите. Това е клиноптилолитът, известен още като зеолит, който обуславя розовото оцветяване на пънчетата. Попу-лярността на минерала нараства през последните години, макар че родопчаните отдавна го познават и използват свойствата му. Зеолитът привлича и задържа катиони от средата, в която се намира, и от своя страна отделя други. Смята се, че ако се постави във водна среда, той елиминира всички вредни за човека вещества

от нея дори и радиоактивните. Водата обработена със зеолит нормализира кръвното налягане, премахва напрежението, лекува депресивни състояния и безсъние. Според твърденията, ако минералът се потопи във вода и се остави да престои една нощ, водата, в която е бил, вече е целебна. Тя лекува стомашно-чревни заболявания, гастрити, колити, детоксикира организма, пречиства жлъчката и бъбреците. Всички тези свойства на клиноптилолита все още се изследват, но местното население пие „живата вода на камъка”. Дали на нея или на чистия въздух се дължи дълголетието на родопчаните е трудно да кажем, но всички знаем, че във всяко поверие има доза истина. Как се стига до Каменните гъби – Намират се на около 1 километър северно от село Бели пласт, на един завой на пътя между Кърджалийските села Зорница и Бели пласт. Други забележителности в района – Каменните гъби са сравнително близо до гр. Кърджали, в който може да посетите множество забележителности. Интересни са Кърджалийските пирамиди, наричани още Белите сипеи, Вкаменената сватба, язовир Кърджали.


27



97

Пармаклъ кая (Скалата с пръста) GPS координати: 41°52’2.16”N, 25°10’10.14”E Най-близко населено място: с. Ночево, общ. Черноочене Достъп: Лесен – кратка пътека в края на махалата Необходимо време за придвижване до обекта: Около 10 минути пеша по пътеката Пармаклъ кая е скален масив с издълбани в него трапецовидни ниши, състоящ се от две части, по средата на които е разположена малка и плитка пещера, наподобяваща утроба. На горния свод на пещерата необяснимо как са заседнали няколко камъка. Името на масива идва от скален придатък, наподобяващ палец, затова е известен още като Скалата с пръста. Други оприличават издатъка на фалос, който би могъл да е резултат от човешко дело именно поради разположението на скалата утроба тук.

Според привържениците на теорията за орфизма култът към Богинята-майка е бил превъздигнат от траките, за което свидетелстват множеството скални феномени, играли ролята на светилища и места за изпълняване на мистериални обреди. Източните Родопи изобилстват с пещери утроби, от които най-популярна е Утробата, наричана още Проходна, както и издигащи се в близост до тях скални фалически символи. Може би Пармаклъ кая е едно от тези места, запечатали историята на тракийските вярвания за сливането и единението на божествата.



111

Орловите скали GPS координати: 41°33’59.14”N, 25°8’45.90”E Най-близко населено място: с. Бистроглед, общ. Ардино Достъп: Лесен – асфалтов път до обекта и кратка пътека Необходимо време за придвижване до обекта: Върви се около 15 минути по пътека в гората В околностите на град Ардино, само на 2 километра южно от него се намира един от най-величествените тракийски скални комплекси. Масивът заема площ от 586 кв. метра и се извисява на 762 метра надморска височина в горски участък, на склон със западно изложение. Съставен е от вулканични скали (риолити и трахеолити), в които преди около 2500 години са издълбани множество трапецовидни ниши. Светилището Орлови скали впечатлява с високите си непристъпни скали, но най-вече с множеството култови ниши, издялани от човешката ръка в тях. Те са около 100

на брой и са с различна големина като размерите на две от най-големите са – на едната – височина 0,7 метра, ширина в основата 0,34 метра, а в горния край – 0,2 метра, дълбочина навътре 0,34 метра, другата е с височина 0,65 метра, ширина в основата 0,25 метра, а горе – 0,19 метра, дълбочина 0,3 метра. Нишите са издълбани на високи и непристъпни места като най-много са на западната страна – 55 на брой, и на южната страна – 35 на брой, по-малко са разположени на северната страна – 5 ниши и на източната – още толкова. Дълбочината на нишите е 8 – 12 сантиметра.



155

Вкаменената гора GPS координати: 41°33’48.68”N, 25°32’0.86”E (ориентировъчни за местността) Най-близко населено място: с. Биволяне, с. Гургулица, с. Татул, общ. Момчилград Достъп: Сравнително лесен, но на места липсват пътеки и е нужна добра ориентация Необходимо време за придвижване до обекта: Около 30 – 40 минути ходене Дърветата на Вкаменената гора може да откриете по коритото на река Сапдере в местността Габъз дере (долът с дърветата). Местността е известна още като Нановишка калдера. Тук в резултат на подводна вулканична дейност преди 25–30 милиона години лава е засипала гората и дърветата, които не изгорели тогава, се съхранили под пластовете пепел. Днес тридесетина дървета свидетелстват за природните стихии, проявили се много преди появата на първите хора. На външен вид приличат на обгорени от огън, недогорели дървета. Те са с различна големина, ви-

соки са от половин до над два метра, а стволовете им са с диаметър до един метър. Ясно личат годишните кръгове по стеблата им. Местността е уникална не само със съхранената си праистория, но и с красотата си. Докато се спускате към реката, пътят минава през тучни поляни, където сякаш в потвърждение на древността на мястото, ще срещнете едни от най-старите обитатели на планетата – костенурките. Как се стига до Вкаменената гора – До природния феномен може да стигнете откъм Момчилградските села Равен, Татул или Гургулица. Указан с табели още от



177

Дюшун дере при село Джанка GPS координати: 41°33’26.76”N, 25°40’30.72”E Най-близко населено място: с. Джанка, общ. Крумовград Достъп: Труден – мястото не е лесно за откриване, може да бъде и опасно, ако не сте внимателни, за предпочитане е да се посещава през сухите топли месеци, когато реките са маловодни Необходимо време за придвижване до обекта: Върви се около 15 минути Страховито, опасно и плашещо място крие в околностите си с. Джанка. В гладките стени на речното си корито течащата наблизо река Дюшун дере е изваяла дълбоки и страшни вирове, които поглъщат в себе си всичко и го отнасят в бездната. Дълбочината им достига почти 15 метра, а водата така шеметно се завърта в тях, че гледайки ги надвесен от скалите отгоре, човек неусетно прави крачка назад в страха си да не повлече и него водната стихия. Макар и страховита местността е очарователна и мамеща с красотата си. Близо до селото, но сякаш скрита за хорските погледи, тя е затаила в себе си онзи особен енергиен заряд, който кара малцината, които я посещават, да се връщат отново тук. Мястото отстои на не повече от 500 метра от последните къщи на с. Джанка, но ако предварително не знаете за него, едва ли бихте предположили за съществуването му. Село Джанка е от онези малки и непознати селца, скътани из гънките на Родопа планина, част от жителите на които са се отказали от удобствата на съвременния свят и са решили да останат там – при корените на предците си и близо до природата. Селото се състои от разпръснати махали, които гледат една към друга от съседните склонове. Минаваме оттам в търсене на подход към Дюшун дере – реката, която тече край селото. При крайпътните къщи на последната махала срещаме жена. Оказва се, че е единственият жител на ма-

халата. Преди години селото било голямо, но по време на Възродителния процес мнозина се изселили. Тя не заминала. Останала тук – сама сред празните къщи, които я заобикалят. Питаме я как да стигнем до реката. Показва ни пътя, но ни поглежда някак изненадано и сякаш уплашено и пита защо сме тръгнали натам. Реката била опасна и много страшна. Съветва ни да внимаваме, а в погледа й гадаем дали не се надява да ни откаже.


178

Тръгваме. Слизаме по поляна, насреща си виждаме хълмове и нищо не подсказва, че наблизо тече река. Три огромни камъка отдалеч привличат вниманието ни и следвайки упътванията на жената, вървим към тях. Пътеките ни извеждат до дере, което стръмно се спуска надолу. Решаваме, че можем да вървим по камъните и скалите, следвайки течението му. Съвсем скоро излизаме на място, където то се влива в по-голяма река. Ето това трябва да е Дюшун дере. Правим няколко крачки надолу по коритото й и пред очите ни се разкрива изумяваща картина. Огромни бездни, издълбани от водната стихия. Видимо дълбоки, страховити и опасни. Припомняме си думите на жената „Там е страшно, много е страшно“ и разбираме правотата й. Можем само да добавим ... и много, много красиво. Местността трудно може да бъде описана в цялото й очарование и плашеща прелест. Тя може да бъде почувствана и усетена, но само там – на място.

Как се стига до Дюшун дере – Тръгва се от село Джанка. Селото се намира на десетина километра северно от главния път Момчилград – Крумовград. В края на селото, вдясно на пътя има отбивка, където може да оставите автомобила. Ако идвате откъм Студен кладенец и с. Поточница, отбивката е отляво на пътя в началото на селото. Там са и последните къщи на с. Джанка. Оттам тръгват пътеки надолу през ливадите. Вървите в посока приблизително изток североизток към дола на реката и след по-малко от 500 метра ще се озовете при речен ръкав. Трябва да се спуснете по течението му и да стигнете до по-голямата река, в която се влива той. Това е Дюшун дере. Надолу по нейното течение се намират страховитите бездни. Разстоянието от отбивката на пътя до реката се изминава за около 15 минути. Участъкът е лесно достъпен през сухите топли месеци, когато реките са маловодни. Други забележителности в района – Между селата


179

Джанка и Ковил се простира невиждано по размерите си скално плато, пълно с тайни и загадки, неразкрити и до днес. Ако тръгнете от Джанка към Поточница, може да стигнете до язовир Студен кладенец, където се намира Дяволският каньон с абразивните си кладенци. Над него се извисяват останките от крепостта Ефраим. Ако вървите по пътя към Пчелари, може да видите скалните гробници в околностите на селото, светилището Аул кая, Пчелния камък (Кован кая), а при повече ентусиазъм да продължите към Поп Мартиновата дупка и пещерата Гоук Ин.



181

Дяволският каньон и абразивните кладенци GPS координати: 41°36’52”N, 25°38’40”N Най-близко населено място: с. Студен кладенец, общ. Крумовград Достъп: Лесен – достъп с автомобил и по указана кратка пътека Необходимо време за придвижване до обекта: Вижда се от шосето и от язовирната стена, но за около 5 минути може да слезете от асфалтовия път до коритото на реката Уникална, впечатляваща и не много позната местност крие под язовирната си стена яз. Студен кладенец. Местните наричат мястото „Шейтан дере“ или, иначе казано, „Дяволският каньон”. Тук в пролом с дължина от около километър може да видите как природата е изваяла чудни и секващи дъха скални форми. Река Арда, поизгубила силата си в този участък, лъкатуши между стръмни отвесни скали, които почти се доближават една с друга от двете й страни, а между тях множество риби се провират във водите й.

Погледнат отвисоко – от стената на язовир Студен кладенец или от извисяващите се над него скали на крепостта Ефраим, каньонът прилича на напукана и изсушена от слънчевите лъчи почва. Някои описват мястото като лунен пейзаж, а Вашето въображение би могло да го обрисува и по друг начин – така, както Вие самите ще го усетите и почувствате, когато го видите на живо. Наричат каньона дяволски не само заради спиращата дъха гледка, но и заради легендите, които се носят за него. Тук природните сили изваяли страшни и дълбоки дупки


182

по коритото на реката (в действителност дълбочината на някои е повече от 25 метра), а който паднел в тях, не излизал никога от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към тъмния неземен свят, откъдето връщане няма. Скалите от двете страни на речното корито са сравнително близко разположени една до друга – дотолкова, че понякога ти се струва, че само с един скок и ще преминеш отсреща. Но не всеки успявал да направи този скок. Само истински смелите, тези които били способни на „дяволския“ скок можели да прескочат реката, без да паднат в опасните й води. Онези, които не могли да се справят, водата повличала – безвъзвратно и завинаги. Според стари предания това място било дело на Шейтана (турското название на Дявола). Само той можел да създаде подобно страшно, опасно, но и много мамещо с красотата си място. Това са митове и легенди, съхранили се в народната памет. Те придават на Дяволския каньон онзи трепет и очарование, каквито нито една научно обоснована теория

не би могла да изгради. Учените, разбира се, дават своите логични обяснения за местността. Когато наблюдавате околността, ще Ви направят впечатление „напуканите“ по изключително правилен начин скали. В геологията те са известни като призматично напукан латитов поток. Те са с вулканичен произход и са резултат от застинала тук лава. Преди милиони години в тази част от коритото на реката в резултат на активна вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично разрушени от водата. В района се формирали големи минерални жили с кварцови и халцедонови включения. Преди буйните води на р. Арда да бъдат укротени в язовир Студен кладенец, бързата вода носела отломки от тях като в резултат на въртеливото движение при среща със скалите те ги стържели и постепенно започнали да ги разяждат. Оформили се вдлъбнатини, които с течение на времето ставали по-големи. Така се появили големи дупки в скалите, които геолозите наричат „абразивни кладен-


183



187

Крепост Ефраим GPS координати: 41°37’1”N, 25°39’5”E Най-близко населено място: с. Рабово, общ. Стамболово Достъп: Лесен – през борова гора и по маркирана пътека Необходимо време за придвижване до обекта: Върви се около 20 мин. от отбивката при пътя до крепостта Крепостта Ефраим, популярна сред местното население и като Асара, е разположена на левия бряг на река Арда, над язовирната стена на Студен кладенец, в участък с надморска височина от едва 332 метра. Тя е охранявала селищата и стария калдаръмен път по левия бряг на реката. Ефраим със своята непристъпност, отлична видимост и стратегическо местоположение е имала ключова роля за Византия в контрола й над източната част на Родопа планина. Между четири огромни естествени скални кули са били изградени крепостните стени, които със стабил-

ните камъни и здравата си хоросанова спойка са превръщали крепостта в непревземаема обител. Стените са дебели до 2 метра и високи до 6 метра. Изградени са от ломени камъни споени с хоросан. Части от тях са останали неразрушени и днес. Естествено укрепеното положение между четирите канари е било умело използвано при изграждането на зидовете. В една от скалните кули има малка и тясна пещера, встрани от която са били иззидани гробове. Вътрешността на крепостта е била разделена на две части, между които е била изградена стена. В горната по-малка част на Асара били изградени


188

кули. Там може да видите части от крепостната стена, паднали на земята, които са толкова здрави, че са се запазили и до днес. В долната част на крепостта са запазени основите на сграда, строена с големи правоъгълни камъни. В района са открити остатъци от римска (датираща от ІІ – ІІІ в.) и средновековна (от ХІ – ХІV в.) керамика. Намерена е византийска медна монета от император Михаил ІV, както и средновековни бронзови апликации и железен боздуган. Днес от крепостта са запазени част от крепостните зидове, а мястото впечатлява с красивата панорама, която се открива към околността. Ако се изкачите до скалите и погледните надолу, ще видите язовирната стена на яз. Студен кладенец. Под него пред очите Ви ще се открие впечатляващо място – то прилича на суха и напукана от слънчевите лъчи пръст, а някои го сравняват с лунен пейзаж. Това е Дяволският каньон. Не се изненадвайте, ако над главите Ви прелетят лешояди. Местността е едно

от редките местообитания на грабливите птици. За съхранението на техния вид, а също и този на черния щъркел, сивата чапла, белоопашатия мишелов, синия скален дрозд и други, е обявена за защитена местността „Големия сипей”. Как се стига до Ефраим – Крепостта се намира на около километър и половина след с. Рабово, отдясно на пътя за яз. Студен кладенец. По пътя към язовира, малко преди да стигнете язовирната стена, ще видите отбивка с дървена маса и наредени пънчета край нея. Оттам трябва да тръгнете вдясно от пътя през борова гора като вървите нагоре и направо през гората. Ще излезете на пътека, която води при скалите на крепостта. Разстоянието от шосето до крепостта е около 400 метра. Други забележителности в района – Под крепостта се намира Дяволския каньон – непосредствено под язовирната стена на язовир Студен кладенец.


189



Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.