26
Помагало РИСУНКА АНРИ КУЛЕВ
Петък, 29 март 2013 г.
анатомистите
Адам и Ева учат облаците да летят
Куршум за
Димитър ШУМНАЛИЕВ
Няма нищо по-хубаво от жена с детайли, както няма нищо по-хубаво от кратката любов. Тази, която знае кога да си отиде. За нея протести няма открити. Както движение „Орлов мост“ не знае откъде са долетели орлите, така и кратката любов не знае защо се появява. Идва, хвърля си камата и пИчели. Не въвежда норми. Не забранява да се пуши в заведенията, нито облага депозитите с данък. Кратката любов е магия: докато разбереш, и правителството ти паднало. Една известна красавица, авторка на роман, ми прати съобщение: „Научи ме да пиша разкази.“ Отвърнах: „Не се захващай! Романът е дълга робия, краткият разказ - внезапен оргазъм.“ Тя: „Мръсник! Искаш да кажеш, че не ме бива в кратките форми!“ Няма демиург, способен да възпроизведе жената с детайли. Какви детайли? Неописуеми. Уханието например. Крах за великите майстори на перото, на четката, на длетото. На най-даровитите режисьори, защото никой филм не създава аромати. Само визия, скука. Дори в „Ухание на жена“ всеки усети собствения си избор, та жената зауха на хиляди аромати. И порното изостава. Стои си на равнище „Гледай и работи“ и не иска да достигне следващите технологии, когато в залата ще нахлуят уханията. Секс без ухание е като жило без пчела. Жена без нюанси. Трябва да се научим да мразим анатомистите, онези лаици, които обичат да описват месото. Обикновено тръгват от циците (отвратителна дума!), понеже са най-видими, най-лесни - тия нещастници нямат усета да видят нещо по-хубаво и по-голямо. А най-хубавото и най-голямото на една жена е нейното цяло. Наперен критик, стар познайник, поздрави нашумяла актриса на една премиера. Даже малко му завидях. Щом се вгледах, ми настръхна сакото. От пръв поглед личеше, че е жена с детайли, творение с откриваеми на втори и трети
план блясъци в очите, многозначително трептене на устните и стойка, от която въздишките падат, преди да паднат дрехите. Трудна работа, както е трудна красотата. Стигнал съм до малко омаломощаващия извод, че хубостта може да се предаде само на части. Критикът за жалост се оказа анатомист. От тия, най-върлите, жалко за лекциите по естетика в университета. Почна от общото: „Ако знаеш какви свирки прави!“. Има си хас пък да не прави. Подмина преддверията, тайните острови, дъхавите нюанси. Подмина чашите и напръстниците, пълни обикновено с амброзия. Влезе директно в месарницата. Хвърли на тезгяха бутове, кореми, предници. И понеже му се видя малко, включи гатера. Думите триони я зацепиха от горе до долу. Наряза я на парчета. Разфасова я, мамка му. На финала я превърна в талаш. Ако не го бях прекъснал, можеше и да я пресова. Що е анатомист? Тая болест не се интересува нито от лекции по история на изкуството, нито от дипломи за висше образование. Тя е въпиеща калинка, която може да кацне на всеки социален плевел. Може да предпочете и млад, и стар. И служебен министър, и паднал премиер. Територия без граници. Може да е мозъчна дреп, психиатрично отклонение, духовно срутване. Анатомистът със сигурност е комплексар. Болно - или наранено - самочувствие. Вентилира смрад. Виреят и жени анатомистки. Дамите, семейни или не, авторки на големи или кратки любови, обичат да коментират. Размера, най-вече. Верни на принципа „кариера-вагина“, дълбоко заложен в природата им, млади репортерки, партийни секретарки, въодушевени водещи и още по-вдъхновени счетоводителки
Жената възприема приключението навътре, като дар, мъжът - навън, като победа
с банкерски нагони се втурнаха по леглата на новата слава. Покориха политици, парламентаристи, министри. Звезди и псевдозвезди. Интелигентни вождове с малки пишки и мутри с колосални дарове. Бил съм свидетел - понеже да предразполагам към откровения ми е професионално постижение - на техните смайващи откровения. В тяхното събеседване откривам най-важното: те, анатомистките, произвеждат данни. Ей Богу, за всеки политик от прехода има информация! Знае се не само размерът. Знаят се комплексите, предпочитаните стойки, връзките, зависимостите. Тия настървени девойки могат да направят портрет на всяка партия, на всеки щаб. Могат да артикулират идеологията им, тъмните далавери, малките или големите обръчи. Те са биографките на прехода, в чиито анализи няма милост. Както няма преувеличение. Точно тази дума определя разликата между мъжа анатомист и жената анатомистка. Жената възприема приключението навътре, като дар, мъжът - навън, като победа. Хайде да се научим да ненавиждаме разказвачите на истории с жени - както и каквото да карат, все стигат до месото. Влизайки в кабинета, се правят не само на анатоми, а и на гинеколози. Защото не владеят терминологията, отварят собствения речник. Такива думи, такива сравнения, такива образи, че се задушавам. Вярно, ловецът обича да разказва, във възстановката се съдържа вторична радост, още едно изживяване (с други средства). Артикулирането - нещо като допълнителна награда. Анатомистът колекционира не за удоволствие, а за слава. Той е досаден романист, изговаря дълга и натрапчива сюжетика. Краткият разказ му е труден и много къс. Някога, щом анатомистите отваряха гинекологичните си кабинети, затварях вратата. Не ги доизслушвах. Повръщах. Бягах. Никакви протестни действия. От известно време ги разстрелвам. Бая трупове ми тежат.
Романът е дълга робия, краткият разказ - внезапен оргазъм