19 1
Общество
Загинали за правото на име Производството на тютюн е съществен поминък в Корница, Гоцеделчевско.
40 години от сблъсъците в Корница
На 28 март 1973 г. петима мъже са убити в акция за насилствено преименуване на българи мюсюлмани в южното подножие на Пирин, в с. Корница, община Гоце Делчев. Ето имената на загиналите преди 40 години: Хюсеин Караалил, Мохарем Барган, Салих Амидеин, Тефик Хаджи (един от притеклите се на помощ от близкото село Брезница), Исмаил Кальор, убит в дома му в Брезница. Акцията, която представлява по-скоро въоръжено нахлуване в селото, е най-кървавият епизод във „възродителната“ кампания, на която българомохамеданите са подложени в началото на 70-те години на XX век. Общи данни за
най-тежките инциденти по онова време оповести на 21 февруари 1992 г. в парламента (36-ото НС) Димитър Луджев, тогава министър на отбраната: „През етапа 1971-1974 г. е причинена смъртта на 11 лица българомохамедани. От Държавна сигурност е било разпоредено на Военната прокуратура да не води разследване през този период. Всички материали, включително от актовете за аутопсия 1149.3 и бележките на съдебните лекари, са били иззети от специална група от Държавна сигурност - София, и унищожени.“ Почти половината от тези 11 жертви падат за няколко часа в „Корнишките събития“. Около 80 са там ранените и пребитите. Трагичният сблъсък има над 15 г. драматична предистория, която е и предвестник на „възродителния процес“ от 1984-1989 г. След прословутия Априлски пленум от 1956 г. ръководството на БКП изоставя търпимостта към традициите и културната
самобитност на българите мохамедани. Властта предприема същото, което е вършено неведнъж от началото на XX век мъчи се бързо да ги превърне в „съвсем българи“. „Имесменяване“ наричат навремето тази политика, само че тя включва и „преобличане“. Трябва да се изоставят шалварите, както и различни религиозни и битови обичаи. Също както в предходните десетилетия не всички във властта си представят еднакво тези усилия. Има колебания и разногласия между привържениците на „администриране“, т.е. груба принуда, достигаща и до физическо насилие, и на сравнително по-либерален подход. Към средата на 60-те години дори надделява схващането, че „имената не са важни“ и българите мюсюлмани са оставени на мира. Но на 17 юли 1970 г. решение на Секретариата на ЦК на БКП слага началото на
втора „възродителна кампания“ Тя започва почти веднага в Смолянско и през 1971 и 1972 г. се разпростира на изток - в Маданско, Рудоземско и Златоградско, и на запад - към Девин и Доспат. В доста случаи български имена се възприемат доброволно. На други места обаче хората отхвърлят промяната и „агитационните“ групи често обикалят селата, съпроводени от милиционери. Все по-голяма част от държавната машина е въвлечена в „имесменяването“ и все по-груби стават действията Ӝ. Многобройни са свидетелствата за побоища и издевателства. Все повече хора са задържани задълго без присъда. Отново е отворен закриваният два пъти дотогава лагер на дунавския остров Персин („Белене“). По
някои оценки през 70-те години там са затворени до 500 българи мюсюлмани. Недоволството и съпротивата най-често се изразяват в
масово бягане в горите - щом се разчуе, че се задава екип чиновници, хората просто се укриват. Има и тежки инциденти. През 1971 г. при сблъсъци в Пазарджик загиват двама партийни функционери. В отговор двама български мюсюлмани са осъдени на смърт. На 9 май 1972 г. над 400 души се вдигат от Якоруда и съседните села, за да протестират в София пред американското и турското посолство. Спрени са при Самоков, откъдето насилствено ги връщат. В този поход един възрастен мъж умира и бързо плъзва слух, че бил убит. Обстановката е такава, че дори битови свади покачват напрежението. В такава обстановка, за която във вътрешността на страната се процеждат само бегли слухове, към края на 1972 г. преименуването е почти приключило. А в Гоцеделчевско
покрай огньове. Децата им спират да ходят на училище, прекъснати са всякакви връзки с външния свят; вместо националното знаме е издигнато турско. Дълга колона камиони се задава призори на 28 март 1973 г. Между 500 и 2000 души (според различни спомени и оценки) участват в акцията - милиционери, служители на Държавна сигурност, цивилни доброволци. Подготвени са с автомати, палки и тояги, водят кучета, участва и конна милиция. Командва операцията генералът от ДС Петко Стоянов. На мястото известно време е бил и министърът на вътрешните работи Ангел Цанев. Опитите за съпротива на корничани и притеклите се на помощ мъже от Брезница са обречени. Преживелите онези часове разказват преди всичко за стрелба и жестоки побоища, включително над жени. В спомените си бившият член на Политбюро Петър Дюлгеров, който по време на събитията е секретар на окръжния комитет на БКП в Благоевград, признава част от тези факти: „За съжаление дошлите от Брезница селя-
© БТА
Петък, 29 март 2013 г.
ни били подложени на безсмислени унижения, заставяли ги да преминават през локви от кал и вода.“ „Тогава, като ни заградиха и ни караха, караха с бой на почивки - разказва за същото един брезничанин. - Даже ни закараха накрай Корница имаше язовир. Там накрай язовира сяки да си фати ръките на вратъ, да ни гледа встрани и да не познаваш кой та бъхте... Почнаха да ни накарват през язовира да пълзим, а той е пълен с вода.“ Същият човек си спомня, че жестоко бита е била и майката на токущо убит при акцията младеж. След това „приобщаване“ на българи мюсюлмани десет души от Корница са осъдени на лишаване от свобода (между 3 и 12 години), мнозина са затворени без присъда. Интернирани (изселени в други краища на страната) са 13 души и 14 цели семейства. По съвпадение или не, на 7 април 1973 г., десет дни след кървавата акция е свален от всички постове вътрешният министър Цанев, кандидат-член на Политбюро. От втората половина на 1973 до началото на 1975 г. е преименувана и последната в страната компактна група българи мюсюлмани - тези в Тетевенско. *** Като причина за кампаниите през 60-те и 70-те години е сочена грижата за „националната сигурност“, с други думи контриране на реална или преувеличена подривна намеса на Турция в ислямските общности у нас. Днес изглежда, че ефектът е бил по-скоро обратен; „турчеенето“ се засилва най-много там, където преименуването е било най-настойчиво и грубо. От друга страна, изследователи на бита и традициите на българите мюсюлмани отбелязват, че те въпреки преживяното - обикновено запазват добри отношения със свои съседи християни. В Корница в началото на 90те години голяма част от хората са се изселили в Турция, където - по думите на техни съселяни „ще живеят в свобода“. Днес в селото са останали около 1600 жители. Всяка година в селото си спомнят драматичните събития от 1973-та и почитат паметта на загиналите. Честване ще има и сега, насрочено е за събота. Организира го ДПС.
за особена съпротива се готвят Брезница, Корница и Лъжница. От една страна, селяните в трите села решават, че единственият начин да избегнат съдбата на останалите е... да се обявят за турци. От друга, те съгласуват плановете си за отпор в случай на въоръжена намеса. Договарят се да си подават светлинни сигнали от минаретата на джамиите. Между другите две села е разположена Корница. Там хората прекарват зимата на 19721973 г. в дежурства на площада,
Паметна плоча в центъра на с. Корница напомня за трагичните събития от март 1973 година. Страницата подготви Николай ГОЛЕМАНОВ Източници: Евгения Иванова, „Отхвърлените „приобщени“, или процесът, наречен „възродителен“, 1912-1989“; Петър Дюлгеров, „Разпнати души: Моята истина за възродителния процес сред българите мохамедани“; Михаил Груев и Алексей Кальонски, „Възродителният процес: Мюсюлманските общности и комунистическият режим...“; форум на с. Корница (www.kornitsa.com).