14
Интервю Събота, 9 февруари 2013 г.
Модерните чужди думи отприщват риторичната стихия на мнозина политици и ги карат да изпадат в логореен екстаз. Плещене по инерция, което минава за политика.
© ПЕТЪР ГАНЕВ
Проф. д-р Стефан БРЕЗИНСКИ:: БРЕЗИНСКИ
П
Езикът е жив и сам се регулира
роф. Брезински, след 1989 година в Народното събрание бяха внесени няколко законопроекта за българския език. Смятате ли, че речта може да се регулира със закон? - Не! Езикът сам се регулира. Ще ви дам пример. Ако в една реклама чуем за понички „Чурос“ (латиноамерикански пържен тестен сладкиш - б.а.), едва ли ще се напъваме да изговаряме тази странна за нас дума. Българинът може да я изкриви до „чироз“, но няма да я използва. По чисто бизнес причини рекламата би трябвало да е ясна, полезна и точна! Законът няма да я направи по-достъпна и по-българска. По-скоро ще накара някои да поискат да заобикалят правилата. Езикът живее свой особен живот. Той остарява или пък с помощта на нови думи и изрази се подмладява. Изисканата поетична реч или „красивият език“ на грижливите към словото писатели се радва на почит и уважение, а сухото, чиновническо, политическо изложение се определя като административен стил, умело наричан във Франция „дървен език“, и не се ползва с успех сред останалите. - Напоследък в българския
Интервю на Елена КОДИНОВА за чуждиците, ораторските умения на политиците и ролята на писателите в обогатяването на речта език има нашествие от чуждици. Това задължително нещо лошо ли е? - Може би като реакция на така описания „дървен език“ мнозина прибягват към помощта на чужди думи. С тях искат да покажат висока начетеност. И така се появяват названия на модерни европейски програми като „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“. Тази формулировка е завъртяна и неясна. Една журналистка правилно се беше усъмнила, когато разговаряше с ромско семейство в с. Сотиря, че членовете му за нищо на света няма да имат представа що за животно е това „деинституционализация“. Дори е съмнително, че могат да я произнесат. Още по-малко можем да поискаме от тях да работят за нея. - Понякога политиците използват много авторитетно чуждици - електорат, консенсус... - Един наш министър нарече
академиците ни „феодални стар- в логореен екстаз, както се изци“, като може би имаше пред- рази наскоро колега. Логореята вид „синодални“. Друг така се значи „фразьорство“. А друг го запали по някакви си „клъсте- допълни: „Плещене по инерция, ри“ (грозд, струпване - б.а.) което минава за политика.“ покрай магистралите. Но този - Но чуждите думи след „клъстер“ май мнозина българи Освобождението обогатиха ще го свържат с нещо „клъсто“. езика ни и го допълниха там, Думата „реимбурсиране“ (въз- където липсваха термини, становяване на похарчените вкараха съвремието и цивисредства - б.а.) на немедицин- лизацията в него. Как е сега? ските лица Когато нищо не им чужди думи говори. Чувал Емилиян Станев не са дошли у съм депутанас с новити да ползват търпеше някой да се те технолочесто и тергии, нещата бие в гърдите мина „диверстават посификация“ различни. ( разнообра„Вариото“ на зяване - б.а.) в модерните раз- камерата се отваря. Думата говори за атомните централи. „тилт“ се изписва на „дисплея“ Но никой нито веднъж дори не на „флипера“, когато той блокисе постара да намекне що е то. ра, защото играчът се е опитал Как да го разбере обикновени- да повлияе на траекторията на ят човечец, за чийто глас из- топчето. Засега няма български разходва огромна енергия? Мо- думи, с които ефективно да се дерните чужди думи отприщват заменят тези чуждици. Явно зариторичната стихия на мнозина ради такава липса дори папата политици и ги карат да изпадат откри свой „акаунт“ в социална-
та мрежа, но едва ли си пише собственоръчно „туитовете“. Сигурен съм, че той предпочита да пише на ръка. Долу-горе както наша милост. - Някои от предложенията на акад. Балан за замяна на чуждиците с български думи сега ни звучат комично. Но даваме ли си сметка какъв е точно приносът му за нашата реч? - Навремето акад. Александър Теодоров-Балан разграничаваше нужните от безразборно използваните чуждици. Тези, последните, той титулуваше като чуждопоклонство. Дори има заглавие на своя книга „Чуждици и своици“. В нашия език се налагат Балановите думи „излет“ вместо „екскурзия“, „летовище“ и „зимовище“ вместо „курорт“ (напр. турското „Чам кория“ става „летовище Боровец“). Той дори се опитва да побългарява и руски думи - вместо руската „чутье“ налага „усет“, вместо „творение“ „творба“, и пр. Макар че по-късно с характерния си хумор ще каже, че познат му заявил, че неговата дума „творба“ му приличала на „торба“ и неговата дума „сръдня“ му понамирисва, но все пак си е добра българска дума. - Миналата година се появи нов „Официален право-