14
Дом и градина Неделя, 28 октомври 2012 г.
„Мелроуз“ или „Карастоянка“. Коя да изберем Старите български сортове са издръжливи на болести Къде изчезнаха старите сортове ябълки? Днес вместо „Златна Пармена“ ядем „Червена превъзходна“, „Златна превъзходна“ и „Грени Смит“. Още по-дълъг е списъкът с екзотични имена в разсадниците, където се предлагат „Джонатан“, „Мелроуз“, „Старкримсон“, „Фуджи“, но „Айвания“ и „Карастоянка“ почти няма да намерите. Основна причина за промяната в сортовото разнообразие са вкусовите нагласи на потребителите, които в последно време предпочитат сладки ябълки, а не кисели, коментират експерти. Други са и изискванията на търговците. Те търсят по-трайни видове, с привлекателен външен вид, издръжливи на транспортиране. Такива са изискванията и към доматите, затова те станаха твърди като камъни. Чуждите сортове обаче искат
15-20 пръскания, докато нашите са дълголетни и издръжливи. „Скринянка“ и „Бухавица“ например дават богата рожба, без почти никакво пръскане, твърди проф. Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил. Според него български сортове може да се намерят в района на Осоговската планина, Стара планина и Пирин на височина над 600 метра, както и във всички котловини и дерета, където има повече влага. Там може да видите ябълкови дървета на 50-100 г. Тези сортове даваха облика на нашето овощарство, но днес картината е различна, казва професорът и дава пример с прекрасната „Златна Пармена“. С нея през 1925 г. България пробива на германския пазар. Изнасяли са я с кошове и катъри, по-късно с влакове за страните от бившия соцлагер. Но след 1989 г. свалихме „Златна Пармена“ в
равнината и от зимна тя стана лятна. Узрява в края на август, когато има грозде, дини, праскови и ябълките не се търсят. Така този плод изгуби позиции, а има прекрасни качества. Такава е съдбата на „Бял фиорд“ и на много други, които в момента са забравени. В Института по земеделие се поддържа генетична банка от стари сортове, които могат да се размножат из цялата страна. Така, ако хората се насочат към ябълки, круши и сливи, които не са претенциозни и взискателни, ще се радват на продукция, отгледана с по-малко торове и пестициди. Според проф. Домозетов ябълката, която задължително трябва да присъства в домашната градина, е „Флорина“. Това е френски сорт, който се е адаптирал добре в нашите условия. Устойчив е на струпясване и с 3-4 пръскания може да се даде висококачествена продукция. Другото голямо предимство на „Флорина“ е, че започва да ражда още на втората година. „Грени Смит“ също трябва да има място в домашната градина. Тези овошки обаче изискват повече грижи. Много ценна е „Айвания“, която все още може да се намери в градини по Камчия, Струма и Марица. Това е
много сочна и крехка ябълка, която се съхранява добре през зимата и издържа до пролетта. По думите на проф. Домозетов „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“ са изживели своя връх, защото вече имат много добри вариетети. Освен това червената е чувствителна на струпясване, а злат-
© НИКОЛАЙ СТОЙКОВ
Леонора ЛЕКОВА
Институтът по земеделие в Кюстендил предлага на пазара нови сортове български ябълки.
ната - на ръждиви петна. Гордост на института е новият сорт „Бесапара“. „Няма нищо общо с БСП. Името идва от Бесапарските възвишения край Пазарджик“, шегува се ученият. Кръстоска е между „Флорина“ и „Макфри“. Дървото е с умерен растеж, а ябълките са едри, аленочервени, с тегло около 200 грама. Съхраняват се добре до февруари. Устойчиви са на струпясване, болест, която може да унищожи 100% от реколтата. Други нови български сортове са „Марлена“, „Мартиника“ и „Елегия“. Хората, които искат такива фиданки, могат да се обърнат към нас, към Пловдивския институт, както и към този в Троян. Ще помогнем на всеки, уверява проф. Домозетов. Ако сте решили да правите овощна градина, започнете с анализ на почвите, съветва ученият. Природно-климатичните условия също трябва да се проучат, важна е и сортовата комбинация. В момента много хора тръгват отзад напред - първо купуват овошките, правят градина и после се чудят защо нищо не става. Който се занимава с овощарство, трябва да има земя, собствена или под аренда, и второ - свободен капитал, който след 4-5 г. ще върне.
Овошки се садят в късна есен или пролетта
По долината на Огоста, Струма и Марица все още има ябълкови градини със стари български сортове.
Най-доброто време за засаждане на фиданка е късна есен или ранна пролет. Проблемът е, че тази есен е изключително суха. В някои райони на страната земята е като камък, затова е добре да се изчака малко по-влажно време. Много градинари се съобразяват с фазите на Луната. Смята се, че точното време за засаждане на плодно дръвче е, когато лунният диск нараства и се намира в знаците Овен, Лъв или Стрелец. Има няколко правила, които трябва да се спазват. Ако дръв-
чето е пакетирано, трябва да се сложи във вода за 24 часа. След това се скъсява върхът и се опресняват корените му. Една от грешките на начинаещите градинари е, че правят тесни дупки за засаждане. Това пречи корените да бъдат разположени под формата на чадърче. Затова ямката трябва да е с размери 60 на 60 см. Горната част на изкопаната почва се смесва с прегоряла оборска тор и се слага отдолу, а долната отива отгоре. В средата се поставя дръвчето. Според старите овощари е добре присадка-
та да бъде ориентирана на юг. След като напълним дупката с пръст наполовина, поливаме и после притъпкваме, за да излезе въздухът. След това е добре да наторите с 20-25 грама амониева селитра, която се разпръсква около кореновата система. Още от самото начало трябва да започнат пръскания срещу вредители и гъбни заболявания. Младите дръвчета почват да плододават след 3-4 г. Изключение прави орехът, който започва да ражда след 7-8, дори след 10 години.