Сомелиер номер едно сам си прави виното Стр. 26 Четвъртък, 1 ноември 2012 г., брой 297
стр. 24-26 Полоний (Валентин Ганев) размишлява за съдбата на дъщеря си Офелия, докато зад него голият Хамлет сияе под дъжда.
С чий труп закусва червеят
Светлана Янчева, която играе Гертруда в постановката, е както обикновено чудесна.
Силовият „Хамлет“ на Явор Гърдев с премиера в Народния театър Васил БАЛЕВ Мощен замисъл, който прилича на заговор - на конспирация срещу шумната позьорщина. Дългосрочен актьорски проект. Свръхчувствителна човек-машина, която усъвършенства своя ум, глас, тяло. Той разработва своя сценичен жест, в който изпъкват и треперят вечно съмняващите се в Театъра сухожилия. Това е Леонид Йовчев - чисто голата фигура в „Хамлет“ на Явор Гърдев. Йовчев е човек в перспектива: точно неговите явни недостатъци в играта го правят „вече случило се“ обещание за актьор. А това е изключително ценно. Дългоочакваната премиера на Гърдев в Народния мина и благодарение на режисьорските решения в спектакъла, този текст можеше да стар-
тира далеч „по-аткрактивно“. Например: докато на подиума вали обилен дъжд, караоке певицата Офелия изпълнява парче на Адел. Така започва представлението, но описаният фрагмент е само изразно средство. Извадено от контекста, не означава почти нищо. Откъде може да се започне наистина, когато повече от 200 минути героите на Шекспир буквално се разхождат между главите на публиката, а Клавдий (Мариус Куркински), Гертруда (Светлана Янчева) и Полоний (Валентин Ганев) се справят брилянтно? Може би от композицията на декора. От сложно конструираната сцена - по протежение на цялата публика е изграден метален мост, който води в небитието (или поне в местата на осветителите). През голяма част от
представлението актьорите играят на сантиметри от главите на зрителите, които за да видят Духа на бащата например, трябва да повдигат и извръщат глави. Ако опитаме да наподобим езика на Явор Гърдев, бихме казали: в залата бе вдиг-
нато някакво „метафизическо скеле“, от което героите-работници изграждаха катедралата на постановката. Нещо такова. Сякаш режисьорът си е поставил за цел да използва всичкото възможно пространство - затова и Хамлет изнасяше някои
свои монолози от балконските ложи. На сцената бе пригоден и ров, пълен с вода, над който често се изливаше проливен дъжд от тавана. И докато повечето герои, които много приличат на служители на ГДБОП, шестват с гениалните реплики