Berezka br 47 bg by prag bg

брой 47 / ноември 2014

Какво представлява руското кисело зеле? Съвкупност от витамини… и не само!

Ако си купите кисело зеле от магазина, не е късно да се опитате да подобрите вкуса му със следните добавки: • Можете да нарежете ябълки, на средно големи парчета, и да ги смесите със зелето;

Киселото зеле е традиционен славянски продукт, въпреки че в различни варианти присъства и в други национални кухни. Покрай окиселяването, зелето винаги се консервира с помощта на способ за осоляване. Соленото зеле предполага добавяне на сол в големи количества, а при киселото зеле са необходими не повече от 20-25 г на 1 кг зеле. Зелето се окиселява (т. е. поддържа се след осоляването) в продължение на 1-2 дни. През това време при него става млечно-кисела ферментация: под въздействието на комплекс бактерии от въглехидрати и влакнини се образува органична киселина (млечна, яблъчна, оцетна). Киселината способства за консервиращия ефект, а също така за специалните вкусови и полезни свойства на киселото зеле. Не е маловажен и сезонът: настъпващите студове способстват за по-доброто съхраняване на зелето. В Сибир киселото зеле се съхранява в дървени бъчви н а студено. „Визитната картичка” на киселото зеле са витамин U (21 мг на 100 г продукт), а също така и тартроновата и фолиевата киселина (22 мкг – много висока концентрация). Витамин С – 45-60 мг на 100 г продукт – представен в две форми – под формата на аскорбинова киселина (свободна форма на витамин С) и аскорбиноген (свързана форма). По отношение на препитанието през зимния и ранния пролетен период киселото зеле винаги е било основен източник на витамин С при руснаците. Както и повечето листни зеленчуци, зелето е богато на витамин К, холин, инозит. От органичните киселини най-полезна е яблъчната киселина, която се съдържа в киселото зеле. И така, кисело зеле – това е най-простата рецепта за съхраняването на този полезен зеленчук. Защо? Ето защо! 1. При варенето почти от половината полезни витамини, които се съдържат в зелето, като например В9 (фолиева киселина) се разрушават, а по време на окиселяването всички витамини запазват целостта

си и се съхраняват, и дори се добавят нови. 2. Количеството на витамин С при киселото зеле се увеличава в пъти, като достига 70 мг на 100 г. 3. Витамин Р в киселото зеле е в 20 пъти повече, отколкото в прясното зеле. 4. Благодарение на млечнокиселата ферментация в зелето се образува голямо количество пробиотици, което отъждествява киселото зеле с кефира. При това не се съдържа кефирен алкохол при киселото зеле. 5. Сокът от киселото зеле е също така полезен – съдържа вещества, които не дават възможност на въглехидратите да се превърнат в мазнини, а освен това той е: а) отлично средство за профилактика на гастрити с повишена киселинност б) отлично и незаменимо средство за поддържането на стройна фигура. Като цяло, решихме – окиселяваме зелето. При окиселяването има правила и тънкости. Но далеч не всяко зеле и всеки вид сол са подходящи за полезното окиселяване. Внимание! • Зелето за окиселяването трябва да е от късните или среднокъсните сортове; • Солта трябва да е каменна, а не йодирана. За окиселяването на зелето руснаците векове наред използват най-различни добавки: ябълки, червени боровинки, клюква, мащерка, цвекло, дафинов лист. Тези добавки се слагат на вкус.

• Можете да купите от магазина замразена клюква или червени боровинки и да ги смесите със зелето, например в съотношение 4 части кисело зеле на една част червени плодове – ще си оближете пръстите и ще накарате гостите ви да изпаднат в истински културен шок (само не издавайте рецептата!);

• Най-традиционната добавка – лук, нарязан на полукръгове и нерафинирано подсолено масло... няма да се отървете от похвали – ще видите.

брой 47 / ноември 2014

Полезни за здравето свойства на киселото зеле

Сельодка!

Както става ясно, продуктът е универсален! Обявихме мероприятие в социалната мрежа Facebook – колекция от кулинарни рецепти „Сельодка – това е готино!” (вижте Facebook – страницата „Безкрайно вкусно с „Берьозка”) Ех, толкова рецепти сте написали - красота! И на български, и на руски, и на украински, и на иврит. Ще добавя и любимата си салата – прибалтийската. Много е лесна, приготвя се от достъпни продукти, но тайната е в зърнестата горчица и маслиновата майонеза (ако не разполагате с такава, подсладете, но немного, обикновена майонеза). Стъпка 1. Нарежете филето от солена сельодка на кубчета и оставете да престои около 15 минути в зърнеста горчица. Стъпка 2. Нарежете сварените картофи, моркови, яйца и лук на кубчета, добавете към сельодката и подправете с майонеза. Стъпка 3. Оставете салатата малко да престои. Това е хит за всяко рибно угощение. На гостите ви ще им хареса много. А ето какво ни пишат и наши участници в конкурса за кулинарни рецепти – който не е пробвал сельодка с извара, той не знае какво е мезе по литовски.

Яйчица от извара по литовски

Киселото зеле е продукт, който е уникален по своята същност, тъй като в него се съчетават свойствата на пребиотиците и пробиотиците. Да напомним, че пребиотиците способстват за образуването на собствена микрофлора в червата, а пробиотиците са комплекс от „готови” микроорганизми, които са необходими за правилната функция на червата. 1 Подобряване на храносмилането. Органичните киселини, които се съдържат в киселото зеле, стимулират процесите на храносмилане, при понижена киселинност на стомашните сокове, повишават отделителната и моторната функция на стомаха и червата, полезни са при хроничен запек, способстват за развитието на нормална микрофлора и при дисбактериоза. Млечната и оцентата киселина, които са в големи количества при киселото зеле, не допускат загниването на бактериите и санират червата. Освен това, киселото зеле укрепва венците и зъбите. То притежава противовъзпалително и обезболяващо действие, явява се добро профилактично средство против скорбут и най-доброто средство против диспепсия. 2 Укрепване на имунитета. Киселото зеле е полезно за хората, които са с отслабнал имунитет и често боледуват от сезонни заболявания. Разбираемо, то е полезно и за профилактиката на простуди и вируси. 3 Понижаването на риска от появата на някои видове рак и исхемична болест на сърцето. Справедливо е да отбележим, че тези данни не са потвърдени от много научни изследвания. Но не са и опровергани. Съгласно тях, флавоноидите са в състояние да понижат нивото на холестерина (понижава риска от исхемична болест на сърцето), а изотиоцианатите предотвратяват рака на дебелото черво, гърдата, черния дроб и белите дробове. 4 Киселото зеле е полезно при метаболитен синдром, при затлъстяване и при захарен диабет. И е много ефективно при диетите за отслабване, като се има предвид че калориите на зелето съставляват 25 ккал на 100 г продукт.

В козметиката А знаете ли, че маската от кисело зеле, особено от сока, придава свежест на кожата и помага в борбата с акнето и обезцветява пигментите петна? Ето няколко полезни ефективни съвети от козметиците: Избелваща маска при лунички и пигметни петна. Сокът от кисело зеле се препоръчва за намазване на луничките и старческите петна. Ако те са с интензивен характер, може да поставяте върху тях марли, напоени в сок от кисело зеле, за 10-15 минути всеки ден. Правете това в продължение на 2-3 седмици и петната ще изсветлеят значително. Само не забравяйте след края на процедурата да намажете лицето си с крем, тъй като сокът от кисело зеле изсушава кожата на лицето. Витаминна тонизираща маска за уморена и бледа кожа. Смесете в равни количества сок от кисело зеле и прясна мая. Консистенцията трябва да е като сметана. Поставете на водна баня в гореща вода (не трябва да поставяте на котлона!). Когато сместа започне да се надига, добавете към нея 20 капки витамин А, толкова витамин Е и камфорно масло. Нанесете тази маска върху кожата на лицето и шията и оставете да престои 20 минути. Първо отстранете следите от киселия сок, а след това изплакнете с топла вода.

панкреаса, препоръчва се като витаминозна напитка. Лечебните и диетични свойства на сока се обуславят от това, че при киселото зеле част от витамините (С, В2, РР) и други ценни хранителни вещества преминават в сока. Същевременно, в сока не се съдържат грубите влакнини, които понякога предизвикват болки и подуване на стомаха и червата. Сокът, особено напролет, е един от най-добрите източници на витамин С.

Не са необходими много продукти: извара – 400 г; сметана (гъста) – 1/2 ч.ч.; солена сельодка (филе) – 1 парче; сирене (твърдо, настъргано) – 1 ч.ч.; майонеза – 1/2 ч.ч.; лук зелен (или див лук) – в зависимост от предпочитанията.

Сокът от зеле в народната медицина Сокът от зеле е достатъчно популярен в народната медицина. Има няколко рецепти, които са издържали проверката на времето: При захарен диабет се смесва сокът от зелето със сок от лимон. При простудни заболявания и висока температура сокът от зеле спомага за възстановяването на течности в организма. Пийте го разтворен в топла вода, в съотношение 1:1 до напълното оздравяване. При гастрит на стомаха с понижена киселинност и язва на дванадесетопръстника. Сокът от зеле в народната медицина има репутацията на мощно противовъзпалително средство. Смята се, че е от помощ при „спяща” язва,т.е. като не е обострена. Съществуват много доказателства за напълното излекуване на болните, които са приемали по 1/3 чаша 3 пъти дневно в продължение на 3 седмици. „Спящата” язва тук е ключовата дума, но ако страдате от обостряне или пренебрегвате заболяването, сокът от зеле може само да ви навреди. При махмурлук сокът от зеле при руснаците е един от най-действащите начини за бързо и надеждно „идване на себе си”. При токсикоза по време на бременността. Много жени потвърждават, че сокът от зеле им е бил от помощ за справяне със сутрешното гадене. Противопоказания на киселото зеле и сокът от кисело зеле Заради високото съдържание на органични киселини киселото зеле е противопоказано при болни с повишена киселинност на стомашните сокове, язвена болест на корема и на червата (!), заболявания на черния дроб и панкреаса (допустимо е приемането на некисел, в малки количества). Поради наличието на сол в този продукт, той следва да се използва с повишено внимание от хора, които страдат от хипертония и заболявания на бъбреците. В тези случаи е препоръчително зелето да се изплакне предварително от солта със студена вода или да се готви без сол (вж още). Не се препоръчва консумирането на кисело зеле в големи количества при заболявания на щитовидната жлеза, тъй като всички кръстоцветни са струмогенни продукти.

Стъпка 1. Накълцайте филето от сельодка, смесето го със сметаната, майонезата и изварата. Внимателно добавяйте сметаната, за да не се получи течна сместа.

Стъпка 2. С помощта на чаена лъжичка поставете сместа върху чиния и оваляйте в настърганото сирене и лук.

Стъпка 3. Украсете, както прецените.

Стъпка 4. За гости кулинарното изкушение се съхранява в „инкубатор” и „дозрява” в хладилника. Оригинално, освежава, ободрява. Стана страхотно мезе. Така ни се ще да добавим към картината и една чашка...

Пълнени яйца с пастет от сайра Красиво и вкусно ястие за закуска в неделя сутринта или за празник. Време на приготвяне: 20 мин. Порции: 6 Необходими съставки: яйца — 6 бр., сайра (консерва) — 250 г, масло — 50 г, лук (по-добре – червен) – ½ голяма глава, горчица (трапезна) — 1 ч. л., салата (листа, за украса), копър (за украса), домат (за украса).

Стъпка 1. Сварете яйцата, оставете да изстинат, обелете ги, разрежете ги на половинки.

Стъпка 3. Нарежете лука на ситно.

Стъпка 4. Добавете лука, размекнатото масло и горчицата и още веднъж разбъркайте всико внимателно с помощта на вилица. Отделете жълтъка от половин яйце и го смесете със сайрата. Ще получите пастет от сайра.

Сок от кисело зеле Сокът притежава уникални и общоукрепващи свойства, които действат идентично на киселото зеле на организма на човек, но по-меко. Той подсилва дейността на отделителните жлези, стимулира дейността на

Стъпка 2. Извадете сайрата от кутията, разбъркайте я с помощта на вилица.

Стъпка 5. Сложете от пастета в половинките на яйцата. Украсете ястието с листа от салата, копър и домати.

брой 47 / ноември 2014

Жива вода – жива легенда! Водка „Пять озёр”! Произведена в Сибир! Сибирските езера, които се намират в тайгата, са с уникален цвят. Езерна повърхност, гладка като сребро, нощно небе, осеяно със звезди и тишина. Тук, в девствените дебри на Сибир се е запазила кристално чиста вода.

И само тук се произвежда истинската сибирска водка „Пять озёр” (петте езера)! Прословутите петте езера са разположени в далечната сибирска тайга, на границата на областите Омска и Новосибирск. Данилово, Линево, Щучие, Урманное. И тайнственното, пето – Потаенное… Те са се образували в продължение на много хилядолетия, в резултат на падането на Земята на огромен метеорит. Водата в тях не е просто чиста. Тя е уникална. Съдържа сребро и може да лекува. Съществува поверие – който може да открие езерото Потаенное, а след това да се изкъпе във всички пет езера, ще се изцели от всички болести, ще забогатее и ще се радва на крепко здраве. Но къпането е необходимо да става в определена последователност – тогава свойствата на водата от езерата ще се подсилват едно друго. Точно тази легенда използва в сюжета си авторът Пьотр Ершов, който е роден недалече от тези места, за написването на „Конче-гърбоконче” .

Сюжетът е познат: прищяло се на стария цар да се ожени за млада девойка, а тя не искала да стори това за нищо на света. И казвала тя на царя: „Ако себе си не съжалиш, ти отново ще се подмладиш. Чуй ме: утре на зори на широкото във двора стражата разположи до три котли големи. Огън ти под тях наклади: първият да е с вода всичката студена Вторият – с вода сварена,

а в последния със мляко ти сложи ключа. И ако искаш да се жениш и да си красавец ти, най-добре съблечен в млякото се потопи, после във вода сварена, после – във вода студена И ще ти кажа, дядо, златен юначага ти ще бъдеш!

Ето така!)))) Ето така „действа” водичката от петте сибирски езера...

брой 47 / ноември 2014

Полезни съвети и необходими знания за водката I. Какво представлява водката Водката, повече или по-малко, е „чиста” напитка с градуси, за разлика от всички останали – в състава й е включен само спирт, разтворен във вода. Изобщо, любителите на екзотични и необикновени напитки трябва да помнят, че каквито и да е странични вещества и примеси в алкохола понижават неговите качества, умножават токсичния ефект и допълнително натоварват черния дроб. Така че лекарите токсиколози са на страната на тези фенове на водката, които са уверени, че махмурлукът от качествена водка преминава по-лесно, отколкото от всички възможни сурогати. Но основното при употребата на алкохол е да се знае мярката, както говорят опитните, и да има придържане към нея. Така независимо от това колко идеален е съставът на алкохолната напитка и от какво е направена тя, при превишаването на дозата махмурлукът е гарантиран, дори от самия стерилен медицински спирт. II. Какво влиза в състава на руския народен любимец В началото в Русия водката се е произвеждала от зърна, но в днешно време тя все по-често се прави от черна меласа, която се добива от захарното цвекло. Стандартите при производството определят пет класа спирт ректификати, т.е. спирт-сурова дестилация: „Супер” и „Альфа” — с найвисоко качество, на което се основата най-добрата водка клас „премиум”; така също се обособяват „Экстра”, „Люкс” и „Высшей очистки”. По тези стандарти типовете „Супер”, „Альфа” и „Люкс” трябва да се произвеждат само от зърно, а „Экстра” и „Высшей очистки” също могат да се произвеждат от картофи, черна меласа и захар от цвекло.

Но и втората съставка, която е включена в състава на любимата напитка на руснаците, е омекотената вода, която разрежда спирта ректификат. Що се отнася до градусите, понастоящем за руската водка стандартът е 40°. III. Как да се определи качеството на водката Да се научим да определяме качеството на водката, не само като внимателно четем съставките, но и като вземем предвид други признаци: 1. Изучаваме състава, указан на етикета: добрата водка ще съдържа спирт „Люкс”, „Альфа” или „Экстра” или висококачествен спирт, който е с по-ниско качество от предишния. В добрата водка също ще има малко добавки, а в идеалната – само спирт и вода. Ако има повече от две допълнителни вещества в състава, това свидетелства за факта, че производителят се е погрижил не за подобряване на качеството на водката, а се е постарал да се прикрият нежеланите качества на спирта или недобрият вкус. 1. А сега кръгом към родната половинлитрова бутилка и да погледнем как бързо изчезват мехурчетата от пяна. При качествената водка те изчезват много бързо – за 1-2 секунди, понеже чистият спирт се явява отлично „пенопогасяващо” средство. 2. Още една проверка – наклонете бутилката и бавно я върнете във вертикално положение, като наблюдавате стичането на течността по стените. Водката, която е с добро качество, се стича равномерно и бързо. 3. А сега веднага след отварянето на бутилката да помиришем водката – тя трябва да е със специфичен мирис на спирт. Ако усетите по-слаб или по-мек мирис, дори и странични аромати – това е подозрително и навява мисли за ниско качество на напитката. Още 3 начина да проверите състава и качеството на водката след отварянето на бутилката: 1. Ако има възможност, определете чистото тегло на напитката. Един литър качествена водка, 40°, тежи 953 грама ± 5 грама. 2. Охладете водката, около час преди да я консумирате, във фризер с температура -18°- 30°С. Качествената напитка не замръзва, а ако се появят ледени кристалчета, не си струва да рискувате здравето си заради

пиенето на неизвестно какво. IV. Как да предотвратите махмурлука: практични съвети Употребата на продукти, съдържащи йод, няколко дни преди планирания повод за пиене Това може да са: • скариди или морски дарове в количества не по-малки от 200 грама • фейхоа – 8-10 плода • обикновени консервирани водорасли – един буркан е достатъчен • препарати, съдържащи йод, в дозировка, превишаваща дневната норма с три пъти; • прием на ацетилсалицилова киселина – ден преди планираното пиене вземете от 0,3 до 0,5 г аспирин или какъвто и да е друг препарат, съдържащ ацетилсалицилова киселина. Какво се случва: аспиринът увеличава действието на микросамалните ферменти, в резултат на което отслабва действието на алкохола. Важно! Никога не приемайте алкохол и аспирин едновременно! • Приемът на „разпръснатата” доза алкохол - 2,5-5 часа преди мероприятието е необходимо да изпиете коктейл-самоделка: 20-25 т алкохол (или 50-70 г водка ) и 150 мл тоник. Но не приемайте напитиата по-рано от 5 часа преди сядането на масата, понеже хининът, който се съдържа в тоника, е с аналогично на аспирина действие, но побързо, и поради тази причина може да не се постигне желаното действие. Какво се случва: хининът стимулира ферментационната активност на черния дроб, а алкохолът, приет по-рано и в неголеми количества, активизира дейността на ферментите, които отговарят за окислението на алкохола. В резултат на това, вие ще седнете на масата с подготвен черен дроб, но не си заслужава да злоупотребявате с изпиването на големи количества алкохол. • Чаша мляко, изпита преди приема на алкохолната напитка.

В отговор на въпроса: „Как да предотвратим махмурлука?”, да отбележим, че са важни не

само превантивните мерки, описано по-горе, но и спазването на следните правила при пиенето на алкохол и хранене: • Необходимо е да редувате храна и питие. • Не си струва да смесвате алкохол с газирани напитки. • Не бива да съчетавате различни видове алкохол. • Необходимо е да отдавате предпочитание на добрите и качествени алкохолни напитки. • В промеждутъците между тостовете, които е желателно да се случват на интервали, не по-малки от 15 минути, организмът ще се опита да обезвреди преди това приетите количества алкохол. • Активните танци между приема на алкохол спомагат да абсорбцията на алкохола и преработването му. • За да избегнете интоксикацията и обезводняването след празниците е препоръчително да изпиете чаша обикновена вода. Консумирането на водка в Русия се превърна в своеобразна култура на пиене. Основните принципи на пиене се изразяват в правилното приемане на храна и следното: • Чашките трябва да са водни, с вместимост до 50 мл.; • При консумацията на водка, тя трябва да е охладена преди това; • Водката трябва да се пие на малки глътки. Пиенето на екс се смята за признак на грубост; • Прието е водката да не се смесва с други видове алкохол; • Неизменният атрибут на консумацията – доброто мезе. Също така, съществуват критерии, които позволяват правилната подготовка за приемането на тази напитка. Ето какво е необ-

ходимо да сторите няколко часа преди да седнете на масата: • Може да изпиете 50 г водка и така да подготвите организма си за предстоящото сядане на масата; • Най-добре е да пиете чай с мента или кафе. Необходимо е да добавите лимон във всяка напитка; • Изпийте едно сурово яйца; • Хапнете няколко грама масло.

Пиете ли? Трябва правилно да замезвате! Мезето към водката – част от руската култура

Водката е в състояние да изтъкне достойнствата и да прикрие недостатъците на което и да е ястие. Всеки един почитател на тази напитка има свое собствено мнение за това, колкото по-добро е мезето към водката. Мезето не е просто храна, то е част от руската култура. Чужденците, които живеят в Русия, дори не се и опитват да преведат тази дума на родния си език, те дори казват „zakuska”. Водката може да се пие с каквото и да е ядене, с изключение на сладки изделия. За една мъжка компания доброто мезе ще е парче сланина, глава чесън и комат черен хляб. При по-тежките случаи може да се наложи да се раздели една ябълка на три, но това вече са крайности. Най-добре е водката да се замезва с обилни топли блюда – любимата закуска на руснаците. А след това постепенно да се премине към студените ястия – съчетание на водката с кисели краставички и риба. А за водчицата с топли варени картофи отлично подхожда зеленият лук със сельодка. Ценителите на празненствата делят мезето към водката на три типа:

• Питателни блюда (топли пелмени, печена риба, сварени картофи) – консумират се първи, а целта им е да се отстрани неприятния вкус в устата и паренето в устата след първата изпита водка. От месните ястия е прието да се хапва сланина, варено телешко, кнедли и шунка.

• „Обгръщащи” ястия (салати, супи, пикантни сосове) – най-добре е да ги пробвате, когато вече сте заситени. Тези мезета затвърждават вкусовите усещания, които са получени на предходен етап, а също така не позволяват да се напиете бързо. Между приема на питателните и „обгръщащите” блюда е препоръчително да направите кратка почивка. От рибите подходящи са сьомговата есетра и камбалата (сьомга и камбала, студено пушена)

• „Отмиващи” ястия (кисели краставици, зеленчукови маринати, консервиран грах, кисели ябълки, кисело зеле, винегрет, пълнени патладжани, мариновани гъби, солени домати) – подготвят организма за новия

прием на водка, подобряват вкуса. Консумират се последни. Уточнение: става въпрос за правилни количества мезета, а не за огромни количества предястия. Обърнете внимание! Лекарите предупреждават, че пикантната храна забавя преработването на алкохола, а гъбите, консумирани с алкохол, могат да станат отровни. В руската култура традицията спиртните напитки да се съчетават с обилна храна е така дълбоко вкоренена, че самият факт, че това е необходимо и полезно, не предизвиква съмнения. Изразите „Мезето отнема от градусите” и „Трябва да се замезва!” са влезли твърдо в употреба. По отношение на това лекарите имат свое (правилно) мнение. Прочетете този текст внимателно и без предубеждения. Отпечатайте го, покажете го на своите приятели. Това е важно за здравето ви. С бирата и водката върви хубавото кисело зеле: то съдържа янтарна киселина. Мезето ще е от полза на организма да се избави от продуктите на преработване на алкохола. Затова е добре, ако на трапезата има продукти, които са с пикочогонно действие – тиквички, ягоди, рукола, зелен чай. При руснаците е прието да се пие водка за всеки празник. А закуската към напитката е винаги богата и разнообразна. Ако сте в добра компания, може да замезвате с нещо солено. Водката е руски продукт, но според някои хора чистото украинско мезе най-добре подхожда с руската водка. За целта е необходимо да прекарате през машинката за месо сланина и чесън с пипер. А след това да намажете получената смес върху филия хляб. Готови сте за пиенето на водчицата. В заключение, следва да се отбележи, че водката е благороден продукт, въпреки установеното мнение. И пиянството може да се свърза с нея, само в случай че човек е склонен да я пие в прекомерни количества. А при правилната култура на пиене тя повишава настроението, понижава стреса и отнема умората. Прекомерната употреба на алкохол вреди на вашето здраве!

брой 47 / ноември 2014

СИРЕНЕзнание!!!

Ако сънувате сирене – какво означава това? Сиренето – тълкование на съня от сериозен съновник: ако ви се присъни сирене, опитайте се да не влизате в разпри с колегите, по-добре да останете настрана. По този начин ще запазите приятелските си отношения с околните и ще се радвате на одобрение от страна на началството.

И ПРАВИЛНИЯ сън: ако ви се присъни сирене, правилно сте сънували – в никакъв случай не се лишавайте от удоволствието: веднага се отправете към магазина с бързи крачки и сутрешното ви кафе наистина ще бъде царско!

Защо е необходимо да се консумира сирене всеки ден? Какво знаем за сиренето? На първо място, знаем точно това – че сирената се делят на видове... Видове сирене Съществуват над 500 вида и над 2000 сорта сирена! Точната цифра вероятно не е известна на никого. Объркване в класификацията настъпва заради факта, че в различни страни се произвежда сирене, което е с едно и също наименование, но се различава по технологията на приготвяне, и обратно – сиренето, получено по една технология, е с различни наименования. От историческа гледна точка, найразпространена е френската класификация на сиренето. Да се опитаме да разберем от какво зависи разнообразието на сирената. Многобройните нюанси на вкусовете и ароматите на сиренето се определят от множество фактори: • Млякото, от което се прави сиренето, може да бъде краве, козе, овче. • Може да не ви се вярва, но тук голяма роля е възможно да изиграе дори храната, с която са хранени животните, както и климатът на местността, където те из-

лизат на паша. Ето защо сирената от един сорт, но направени в различни региони, никога не се получават едни и същи. • Въпреки това, сиренето е с различен процент мазнини – 50%., 45%, 40% и 30%. Върху вкуса, мириса и плътността влияние оказва също така и начинът на приготвяне: сиренето се вари, разтопява, пресова, мокри. Дори зрее. Голямо значение имат и способите, както и срокът на съхранение: едни сортове сирене узряват в саламура в буркани, други сортове – в дървени каци, трети се отглеждат в планински пещери с уникален климат. В резултат на това сиренето е с разнообразен вкус и цвят – от бяло до синьо и дори черно. Едноименните сирена могат да се различават и по това, че са приготвени по различно време на годината. Видовете сирена се различават и по още много характеристики, в частност по съдържанието на протеини, витамини и микроелементи. Сирената също така се различават и по състава на мазнини, плътност и съответно, по количеството течност.

Классификация на сирената Сирената могат да бъдат класифицирани в различни категории в зависимост от начина на приготвяне, от състава, от степента на издръжливост, от нивото на потребление, от обема на продажбите и т.н. По начин на приготвяне и по състав При правенето на сирене главна роля играе процесът на сгъстяване на млякото, който може да се случи под действието на сирището, което се съдържа в корема на тревопасните животни, които се хранят изключително с мляко или млечно-кисела закваска. И по този критерий всички видове сирена може да се разделят на две групи: • сирище •млечно-кисели А сред традиционните сирена, в зависимост от метода на производство, се обособяват следните сирена: 1. Твърди. 2. Меки. 3. Саламурени.

на тези сирена голямо значение има сезонът: сирената от „лятно” мляко са по-ароматни от зимните. Именно лятното мляко е с най-добро качество: то е изпълнена с ароматите на различните растения.

2) Сини сирена – сиренето съзрява отвътре, в резултат на което по повърхността се образува плесен със синкав цвят. Именно в тази група спада прословутото Рокфор. То се съхранява в дълбоки изби и вкусът му зависи от продължителността на съзряване; бяло или бледожълто тесто, пронизано от жилките на синьо-зелена плесен, което създава впечатление за мраморна окраска. Сините сирена са с маслена или зърнеста консистенция и притежават остър или солено-пикантен вкус и аромат на гъби.

Най-лесно е да се придържаме към тези разлики между сирената, тъй като и така най-често ги обозначаваме в бита. И така, 1. Твърди сирена: костромско, швейцарско, руско, холандско, пошехонско, съветско, Гауда, Ементал, Чедър, Комте, Кантал, Радамер. Тези сирена зреят много дълго: от 2 до 8 месеца. За трайността свидетелства дебелината на коричката. Колкото по-дебела е тя, толкова по-дълго време е зряло сиренето. Това е сирене с висока плътност. Лесно е да се нареже на тънки парчета, а след това да се поднесе като десерт, на сандвич, с тост и чай, кафе, какао. Тези сирена също така могат да се използват при приготвянето на салата или за поръсване на ястия. Те са с много дупки и при някои сортове размерите им се приемат за стандарти. Твърдите сирена, на свой ред е възможно да се разделят на: • пресовани • варено-пресовани Как да ги различаваме и защо е необходимо това? Необходимо е затова, за да може по време на покупката да си представим какъв ще е вкусът на сиренето – понеже сме наясно с предпочитанията си и не бихме искали изненади от този тип. ОСТРИЯТ ВКУС и ароматът на почва, чесън, лешник – това са характеристиките на пресованите сирена, като Пекорино, Едамер, Гауда, Реблоиюн, Чедър и Кантал. Към вторите се отнасят Грюйер, Ементал, Пармезан, Конте и Бофор. АРОМАТ НА МЛЯКО, ШОКОЛАД И ПЛОДОВЕ – това са варено-пресованите сирена – полутвърдите. Варенопресованите сирена се правят от вечерно мляко, което след като е издоено, е престояло през нощта, а на следващата сутрин е смесено с друго мляко. За направата

на люта чушка. Най-известното сирене от тази група е Камамбер. То е с плътна консистенция и с характерен дъх на сурова почва, мъх и гъби.

Меките сирена могат да бъдат разделени на още две групи: • с „измити” краища; • с натурални краища.

В Русия твърдите и полутвърдите сирена са най-известни – много сортове твърди сирена притежават изтънчен и изискан вкус и аромат и заслужават вниманието на най-взискателните клиенти. 2. Меки сирена: Смоленско, Мединско, Охотничко, Бри, Манстер, Камамбер, Рокфор. В голяма степен тези сирена се отнасят към категорията на елитните. Срокът им на узряване е от 2 до 6 седмици. Нюансите във вкуса и аромата са най-разнообразни – в зависимост от начина на приготвяне. Различават се няколко типа меки сирена. Едни се продават веднага след приготвянето им, за други е необходим кратък престой, а в зависимост от това, може да се разделят на две групи:

1) Бели сирена – сирена, по повърхността на които се образува тънка бяла коричка с плесен, която се култивира по специален начин с помощта на пеницилин. В резултат на това сиренето придобива пикантен, своеобразен вкус и мирис – леко амонячен, на гъби или

РЕЗКИЯТ НА АРОМАТ НА СЕНО, ГЪБИ, ЛЕШНИЦИ И ПЛЕСЕН – това са сирена с „измити” краища. Вкусът им се колебае – от мек до много силен. В резултат на редовното измиване на краищата на сиренето в саламурата, вино, бира или млечна суроватка, не се появява обикновената плесен (или се появява, но след това изчезва), а след това се развиват бактериите на червената плесен. Тя остава по краищата, така че коричката придобива кремаво-оранжев или кафяв цвят. „Тестото” на сиренето често е жълто на цвят. Към типичните сортове от тази група спадат Епуас, Маро, Ливаро, Мюнстер. СВЕЖИ С ПЛОДОВ ВКУС – това са сирене с натурални краища. Те се правят от овче и козе мляко. Вследствие на специална обработка се получават леко набръчкани краища. С течение на времето сбръчкаността се увеличава и се появяват сиво-синкави плесенни гъби. От тези сирена най-известните са Шабиш дьо Пуато, Сент-Мор и Кротен дьо Шавиньол.

3. Саламурени сирена – това са най-старите сирена. Те са се приготвяли от незапомнени времена на територията на днешното Закавказие. Периодът на узряването им е от няколко дни до няколко седмици. СВОЕОБРАЗЕН СОЛЕН ВКУС, НАСЛОЕНА И ПЛЪТНА КОНСИСТЕНЦИЯ – това са саламурените сирена –

брой 47 / ноември 2014

СИРЕНЕзнание!!!

особен вид сирена без кора, които се търсят основно сред народите в Кавказ, но много от тях имат фенове и в други страни. Тези сирена получават наименованието си заради това, че узряването и по-нататъшното съхранение се осъществяват в саламура с различна концентрация. Използват се както в натурален вид, така и за приготвянето на различни ястия. За производството на саламурените сирена често се използват овче мляко, козе мляко и смесите му с кравето мляко. Тези сирена узряват и се съхраняват в саламура – оттук и наименованието им. За приготвянето им се използват уникални лактобактерии, които предпазват организма на човек от много заболявания. Най-известните от саламурените сирена са: Брынза, Сулугуни, Чанах, Адыгейский, Грузинский, Осетинский, Лори, Чечил, Лиманский и др.

Отделен тип в класификацията на сирената представляват топените сирена. Известни сред тях са „Острый”, „Дружба”, „Рамбол” „Киевский”, „Янтарь”, „Омичка” и др. Топените сирена обикновено са бедни на вкус, но затова пък се съхраняват дълго време. Топените сирена се правят от смеси от едно или няколко сирена при пастьоризация и сместа се превръща в емулсия. Към топените сирена се добавят разнообразни съставки, които ги правят меки и влажни. В процеса на приготвянето обикновено се смесват няколко вида сирена, сметана, мазнини; всичко това се подлага на топене при много висока температура. За да се придадат допълнителен вкус и аромат се добавят подправки. Топените сирена биват на парче, колбасни, пастообразни, сладки, консервни и трапезни.

Тези сирена задоволяват всеки вкус – както по консистенция – от плътна, когато сиренето може да се нареже с шпатула, до кремообразна, когато може да се намаже върху филия, както и по вкусова гама. Добре е тези сирена да се консумират с тостове.

Видовете сирена също се различават и по трайността. За разлика от сирената, които издържат достатъчно дълго време, свежите (млади) сирена – Рикота, Маскарпоне практически не са трайни и със специфичния си кисел вкус наподобяват на извара. Тези видове сирена спадат към бързо развалящите се продукти. Много е важно да се знае, че сирената се приготвят както от пастьоризирано мляко, така и от сурово. За производството на сирената от сурово мляко се използва необработено мляко, и това има своите предимства, тъй като се съхраняват вкусовите качества на едно или друго мляко.А вече споменахме за това, че върху вкуса на сиренето влияние оказва не само видът мляко, но и времето, по което то е издоено, а също и сезонът, когато е получено млякото. За приготвянето на сирена от сурово мляко е необходим упорит ръчен труд и затова тези видове сирена струват доста по-скъпо, отколкото сирената от пастьоризирано мляко. Те могат да бъдат причислени към деликатесите и се продават, по правило, в специализираните магазини или в скъпите отдели на супермаркетите. Само че продажбата им е забранена в някои страни, например в САЩ. Оказва се обаче, че сирената може да се правят не само от мляко. Има сирена от соя, от грах, а също от сметана и захар с лед. А италианците дори произвеждат сирена от печено телешко или свинско месо.

Тайни материали на домакинята. Тайни от сирене! Предвидливата домакиня винаги трябва да има сирене. Може да го сложи и на сандвича, и да го добави в яденото. Ако сиренето не бъде използвано веднага е необходимо да се съхранява правилно, за да не се развали. • Най-оптималната температура за съхранение на сиренето е +5-8 градуса. А това означава, че е нужно да се съхранява в хладилника на „най-топлия” рафт –долу или в отделението за плодове. • За съхранение, поставете парче твърдо сирене в полиетиленов плик заедно с бучка рафинирана захар, но не и в херметически затворен съд. • Ако сте на вилата или сред природата, за да съхраните сиренето при липсата на хладилник е необходимо да го загънете във влажна ленена салфетка, напоена със солен разтвор, и да го поставите на сянка. • Ако е необходимо да съхранявате сиренето по-продължително време, при липсата на хладилник, необходимо е периодично да проверявате дали не се е появила плесен. Твърдите сирена могат да се съхраняват по този начин една седмица. Меките – 2-3 дни. • Остаряването на сиренето без студ става достатъчно бързо. Топените сирена без опаковка изсъхват в течение на денонощие. • Сиренето е най-добрият десерт. Но за да ви зарадва с букета от вкусове и аромати напълно е необходимо 2-3 часа преди консумация да го държите далеч от студенина. И тогава ароматът ще бъде напълно поразителен. • Сиренето е жив продукт, то узрява. И на рафтовете в магазините, и в хладилниците това узряване продължава. Ако решите да се запасявате със сирене, по-добре е да си купите младо, неузряло такова. • Необходимо е да режете сиренето с отделен нож. Затова всяка една домакиня трябва да има на разположение нож за твърди сирена. Меките сирена могат да се нарежат с обикновен нож, който е внимателно измит и подсушен. Сиренето поема веднага чуждите аромати. Когато купувате сирене е необходимо винаги да обръщате внимание на датата на производство и на датата на опаковане.

А сега за сиренето и виното... Съчетаването на сирене и вино не е най-добрата находка на човечеството. Естествено, всичко зависи от вкусовите предпочитания. Но всеки един от тези продукти е себедостатъчен и те се конкурират. Ето какво казва по този повод експертът по вино Греъм Холтер: „Хората смятат, че това съчетание е шик, но е пределно ясно, че червеното вино и сиренето са ужасна комбинация, за която много хора, които са в бизнеса с вино, са наясно. Някак си това прилича на ужасната мода да се съчетава шоколад с шампанско. Впрочем, някои сортове сирене и бели вина си подхождат. Но, като правило сиренето е така остро, че надминава почти всичко.” Не омаловажаваме мнението на специалиста. …НО (!!!) навикът е втора природа, а и етикетът, приет много отдавна, не е отменен от никого, и затова ако се съчетава вино със сирене, е необходимо да се придържаме към правилото на протокола, което гласи... Вижте схемата (а най-добре я окачете на видно място в кухнята)

брой 47 / ноември 2014

Да поставим БАРИЕРА на болестите и затлъстяването с БАРЬЕР! Каква е разликата между преварената вода и филтрираната? Коя е по-добра? По-чиста? То какви са отговорите на тези въпроси... Като цяло, да преразкажем със свои думи мнението на учените: преварената вода е напълно безвредна, понеже в нея е унищожено всичко, което е възможно да се унищожи. И поради тази причина преварената вода е изчерпана откъм съдържание за организма, тоест изобщо не е полезна. А може би трябва да се пие дестилирана вода, за да сте спокойни за своето здраве и здравето на близките си? Учените смятат, че не само че не е добре да се пие дестилирана вода, но дори е доста лошо. Тя е показана само в качеството си на диета при определени заболявания (по-често в онкологията), а здравите хора не бива да я пият, тъй като в резултат на възникващите различия на концентрацията на градиентите (понеже в дестилираната

вода няма изобщо никакви соли), от организма се отмиват всички негови соли: натрий, калий, калций, фосфор, магнезий и други микроелементи, образуващи в кръвта соли с хлор и други аниони на киселинните остатъци. Освен това дестилирана не означава напълно чиста. Значи така, още филтрирана? Разбира се, филтрирана. Филтърът веднага премахва тежките метали и абсорбира хлорната вар, която се съдържа във водата, отчасти и бактериите, и те остават по него, по филтъра. Водата просто става по-мека и по-чиста, а при това не губи и способността си за да бъде основен източник на флуор. Филтрираната вода още е и добър помощник в борбата с излишното тегло. Западни диетолози установили, че ежедневната консумация на половин до два литра вода, пречистена с помощта на филтър за вода, потиска чувството на глад и намалява количеството на консумираната храна, минимум наполовина.Правилата на диетата с вода

са изключително лесни: ако ви се прииска да похапнете сандвич или шоколад, изпийте една чаша чиста питейна вода. Но не всичко се крие в потискането на апетита. Недостигът на вода в организма го заставя да запази влагата във вид на мазнини. С изпиването на достатъчно количество чиста филтрирана вода избавяте организма си от необходимостта да натрупва мазнини и да увеличава размерите си, и освен това постепенно се избавяте от ненужните мастни клетки. Ако все още се съмнявате по отношение на ефективността на диетата с вода, пробвайте да замените чашата филтрирана вода с един прием на кафе или чай и след няколко дни ще забележите, че вече сте направили първата крачка към красивата и стройната фигура. Вече разполагаме с всичко, за да може нашият организъм ни да ни каже:„Благодаря! Да започнем да разкрасяваме света”, защото в магазини „Берёзка” вече има уникални филтри за течаща вода – Барьер!

БАРЬЕР е най-големият производител на битови филтри за вода в Русия. Руската компания започва да произвежда битови филтри за пречистване на питейната вода още през 1993 година. Оттогава изминаха над 15 години и днес БАРЬЕР се състои от 4 производствени предприятия, притежава собствена научно-изследователска лаборатория, напълно автоматизирани и роботозирани немски производствени линии и над 300 квалифицирани сътрудника.

активен въглен Norit (въглен, получен от черупката на кокосов орех Шриланка), който притежава най-добрите сорбционни качества, дори и от обикновения активен въглен; висококачествена йоннообменна смола Lewatit на производителя Lanxess. Филтрите БАРЬЕР притежават едновременно както руски, така и чуждестранни сертификати, които затвърждават високата им оценка, в сравнение с качеството ГОСТ. • От руските сертификати си заслужава да се отбележи сертификатът за съответствие на Руския институт за потребителски изследвания (РИПИ). БАРЬЕР неведнъж е провеждал независими обективни тестове на своите продукти. • Системата за мениджмънт на качеството ЗАО „МЕТТЭМ-Технологии” е сертифицирана в съответствие с международния стандарт ISO 9001:2008. • Сертификат ISO 9001:2008 представлява официален документ, който потвърждава, че работата на компанията по производството на продукция е в съответствие с международните стандарти за качество. По правило ISO 9001:2008 е необходим за влизането на компанията на западния пазар. • Членството в международна организация Water Quality Association от 2000 година подтвърждава привързаността на компанията „МЕТТЭМ-Технологии” към високите стандарти на качество на изходната продукция. • Няколко модела на кани БАРЬЕР преминаха изпитания в независимата некомерсиална международна организация Water Quality Association, в съответствие със стандартите ANSI/NSF 42, 53. Днес БАРЬЕР има пълното право да връчи златен медал на своите модели филтри на кани Экстра, Эко, Гранд, Гранд Нео, Норма, Стайл и Премия.

БАРЬЕР произвежда филтри тип кана, филтри тип поток, омекотители на вода, професионални системи за пречистване на водата за вили, промишлено производство HoReCa, социални обекти, енергетика, транспорт. БАРЬЕР не стои на едно място – непрекъснато се развива и показва новите си разработки на международни изложения – средно 3 големи международни изложения всяка година. БАРЬЕР е постоянен активен участник в такива международни изложения, като „Aquatech”, форума „Чиста вода”, форума изложение „Инотекс”. И така, търговската марка БАРЬЕР е найголемият производител на битови филтри за вода в Русия. За създаването на филтрите е необходимо провеждането на постоянни изследвания и изпитания. Затова и компанията разполага със собствена лаборатория БАРЬЕР, която работи съвместно с Института по обща и неорганична химия „Н.С. Курнаков” към Руската академия на науките. Гаранция за качество За производството на филтри БАРЬЕР се използват филтри от водещи производители на химичната и фармацевтична промишленост – висококачествена пластмаса BASF, в допустими норми за влизане в контакт с хранителни продукти, кокосов

НАГРАДИ Награда – марка № 1 в Русия Наградата „Народная марка” („Марка № 1 в Русия”) се връчва от 1998 година и е най-значимата награда в областта на изграждането на марките на руския пазар. Особеното при тази награда е това, че тя се присъжда въз основа на мнението на купувачите в национален мащаб. Основните критерии за избора на най-добра марка се явяват top of mind и perceived quality (възприетото качество: ако купувачите обичат марката, те й се доверяват и са готови да я препоръчат). 2007 година за вода” 2009 година за вода” 2011 година за вода” 2013 година за вода”

– първа награда в категорията „Филтри – първа награда в категорията „Филтри – първа награда в категорията „Филтри – първа награда в категорията „Филтри

Награда „Продукт на годината” Наградата „Продукт на годината” се присъжда на най-известните продукти, въз основа на търсенето. Победата на продукта в съответната номинация сви-

детелства за грамотната маркетингова стратегия на промоцията и като следствие – признаването на продукта от страна на потребителите. 2013 година – Пробив на годината в областта на технологията на пречистване на вода в категорията „Филтри кани”. Награда БРЕНД НА ГОДИНАТА /EFFIE Награда БРЕНД НА ГОДИНАТА/EFFIE се присъжда на специалистите в областта на рекламата, маркетинга и изграждането на бренда. Независимо жури на конкурса разглежда проектите, реализирани на руския пазар, ръководейки се от нуждите, предявени към ефективните маркетингови стратегии в световен мащаб. БРЕНД НА ГОДИНАТА/EFFIE е единственият конкурс в Русия, който е международно признат и има лиценз на Американската асоциация по маркетинг (АМА). 2007 година – първа награда в категорията за здравето. Предмети за лична хигиена” 2008 година – първа награда в категорията за здравето. Предмети за лична хигиена” 2009 година – първа награда в категорията за здравето. Предмети за лична хигиена” 2011 година – първа награда в категорията

„Продукти „Продукти „Продукти „Продукти

за здравето. Предмети за лична хигиена” Награда „Избор на годината” в Украйна „Избор на годината” в Украйна е международен фестивал конкурс, който има за цел да определи найдобрите продукти и услуги в различни продуктови категории и по-нататъшното им популяризиране на украинския пазар. 2007 година – победа в номинацията „Филтри за вода на годината” в Украйна 2009 година – победа в номинацията „Филтри за вода на годината” в Украйна 2010 година – победа в номинацията „Филтри за вода на годината” в Украйна и „Пречистване на вода с помощта на системата за обратна осмоза” 2011 година – победа в номинацията „Филтри за вода на годината” в Украйна 2012 година – победа в номинацията „Филтри за вода на година” в Украйна

брой 47 / ноември 2014

Вкус за завист! Качество на съвестта! Майонезата бива различни видове. И това изобщо не е тайна. Не е тайна, че и различните видове майонеза са в състояние напълно да променят вкуса на ястието, когато се добавят към него. Днес ще поговорим за Майонеза № 1 на руския пазар – майонеза „Махеевъ” През далечната 1996 година – двама студенти от Елабужския педагогически университет – Леонид Баришев и Вадим Махеев, случайно се натъкнали на московски завод за производство на сосове и се вдъхновили от наглед лесното приготвяне на майонеза и... се впечатлили мениджърите на предприятието, което произвеждало сосовете... Което се превръща и в тази движеща сила, която подтиква момчетата към творчество... Първото, което направили студентите, било да се отправят към Ленинската библиотека. Второ, те продали собствените си машини. Трето – регистрирали фирма „Есен продъкшън АГ”. От получените от продажбата на автомобили пари те взели под наем помещение в родния град на Баришев Елабуг и закупили линия за производство на майонеза с мощност 500 кг/час.

доматена продукция (кетчуп, сос), „сладка” продукция (конфитюр, мармалад), подправки (хрян, горчица, и др.), продукти за бързо приготвяне (картофено пюре), а така също и царевични пръчици и семена. В асортимента на компанията има над 125 вида продукти с търговската марка „Махеевъ”. През април 2014 г. „Есен продъкшън АГ” придоби изключителните права върху търговската марка „Обжорка”. Какво позволява пускането на продукция, в напълно съответствие със световните стандарти на качество? На първо място, разбира се, това е непрестанното търсене на нови рецепти и обогатяването на сосовете с вкусове. Постоянното обновяване и усъвършенстване на технологичните процеси. Никога нито един творчески процес не може да се изпълни без технология – производствените комплекси на „Махеевъ” са с високотехнологично немско оборудване на фирмата „Stephan”, както и с испанско опаковъчно оборудване „Volpak”, „Bossar”. Какво гарантира качеството на натуралния продукт „Махеевъ”? Предприятието действа съгласно системата за контрол на качеството ISO 22000 (HACCP – ХАССП). Къде се продава „Махеевъ”? 1. В над 80 региона в Руската федерация. 2. 22 страни: Беларус, Казахстан, Узбекистан, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан, Литва, Латвия, Естония, Германия, Израел, САЩ, Монголия и др. Награди – материално доказателство за качество! Продуктите „Махеевъ” са отличени със златни медали на конкурсните изложби за дегустация: • „Интерфуд 2005” (г.Санкт-Петербург), • „Астанафуд 2005” (Казахстан), • „World Food 2005”, • „World Food 2006” (г.Москва), • „Царицынская ярмарка” (г. Волгоград), • „Донской купец”(г. Ростов-на-Дону), • „Россия Единая” (г. Н. Новгород).

И така започва пътят на сегашния лидер в продажбите на всички, любимата майонеза „Махеевъ” Да отчетем... Баришев и Махеев създали по-качествена майонеза, отколкото московските им учители. „Мазнината на продуктите тогава била, разбира се, не 67%, а 30%, но не 15% - както при конкурентите“ – споделя Баришев. Продажбите на „Махеевъ” нарастват. През 2002 година „Есен продъкшън АГ”решава да внесе разнообразие в асортимента си и пуска „Махеевъ с лимонов сок.” Скоро компанията започва да развива тази марка като запазена марка. Днес производителите предлагат майонеза „Махеевъ „Провансаль”, „Махеевъ „Знатный”, „Махеевъ с лимонов сок”, „Махеевъ със зехтин (мазнина 60% и 67%), „Махеевъ лека” (мазнина 55%). „Есен продъкшън АГ”днес включват предприятия по производство на продукти с масла и мазнини (майонеза, сос),

А сега нека се спрем на два вида майонеза „Махеевъ”:

I. Майонеза „Махеевъ” с яйца от пъдпъдък. Изключителността на този продукт – това са пъдпъдъчите яйца, които притежават особен вкус и висока хранителна стойност. Те са незаменима съставка на балансираното хранене. На всички ни отдавна е известно, че пъдпъдъчите яйца са изключително полезни. Може и да не ви се вярва, но пъдпъдъчите яйца се споменават още в египетските папируси и в рецептите на китайската народна медицина. Оказва се, че пъдпъдъчите яйца имат положително влияние върху развитието на умстве-

ните способности на децата. Например, правителството в Япония ги е издигнало в ранг на един от основните закони на страната „...задължителна е ежедневната консумация на пъдпъдъчи яйца – (2-3) в дневната дажба на едно дете, по възможност и за възрастни (особено при мъжете)“. Освен това, известно е, че пъдпъдъците не боледуват от салмонела. А това означава, че и сосовете-майонеза „Махеевъ с пъдпъдъчи яйца” не предизвикват мнителност дори и при наймнителните. Пъдпъдъчите яйца съдържат полезни вещества, които превъзхождат кокошите яйца. В пъдпъдъчето яйце, което по маса се равнява на едно кокоше яйце, се съдържат 2,5 пъти повече витамини В1 и В2, пет пъти повече калий, 4,5 пъти – желязо. Също така в пъдпъдъчите яйца е по-високо съдържанието на витамин А, фосфор, никотинова киселина, мед, кобалт, ограничаващи и други аминокиселини. Всички тези витамини и минерали заедно с пъдпъдъчите яйца обогатяват майонеза „Махеевъ”. Пъдпъдъчите яйца са по-силни от виагра Български специалисти установили, че по ефикасност пъдпъдъчите яйца превъзхождат виаграта. В България дори е измислен коктейл с името „Младост”. Действието от употребата на тази вълшебна напитка върху потентността е направо уникално. Причината за ефекта е в това, че пъдпъдъчите яйца съдържат много полезни микроелементи, в това число фосфор, желязо, богати минерали, витамини А, В1 и В2.

И няколко ястия с „Махеевъ”…

Печена салата

Салата по френски

Съставки: патладжан - 1 бр., неголяма тиквичка - 1 бр., домати - 3 бр., чушка - 2 бр., сол - 1.5 ч. л.,лук - 1 бр., майонеза „Махеевъ” - 150-200 г.

Съставки: сваренш картофи - 1-2 бр., лимонов сок - 1 ч.л., краставица - 1 бр., зелен грах - 100 г, сварен корен целина - 2 бр., варен морков - 1 бр., лук - 2 гл., доматен сос - 1 ч. л., майонеза „Махеевъ” - 200 г, пипер, сол, зеленина.

Салатата се приготвя във (например, в съд) без похлупак. Нарежете патладжана на кубчета, тиквичката – също (в равни количества с патладжана). Посолете и смесете. Поставете в съда. Нареждайте на слоеве нарязани на „сламки”, домати, нарязани на половинки, нарязаната чушка (по-добре ще е да не е зелена), нарязания на колелца лук. Залейте с майонеза „Махеевъ”. Поставете в загрята фурна за 30-35 минути. Салатата може да се консумира както топла, така и студена.

Залейте картофите, краставицата, морковите и целината с майонеза „Махеевъ”, смесена с доматения сок. Добавете подправките и разбъркайте. Поставете салатата в купа и поръсете със зеленина. Но най-много ще ви очарова сладкишът с основа майонеза „Махеевъ”…

Така че – нека салатата с майонеза „Махеевъ с пъдпъдъчи яйца” да присъства в обедното ви меню, а защо не и във вечерното... II. Майонеза „Махеевъ Провансал с лимонов сок” е лидерът в продажбите. Приготвена е по уникална рецепта с добавен лимонов сок, съдържащ витамин С. Излишно е отново и отново да говорим за необходимостта от витамин С. Ако имате възможност да „внесете” витамин С в организма си чрез обикновения сос майонеза „Махеевъ” заедно с вкусни салати, използвайте тази възможност.

Сладкиш „Монументален” с майонеза „Махеевъ”

Съставки: 1 яйце, 1 ч.ч.захар, 250 г майонеза „Махеевъ”, 1 пакет ванилова захар (може да замените ваниловата захар с 1 ч.л. настъргана кора от лимон, 1 ч.ч. брашно, 1/3 ч.л. сода. Начин на приготвяне: Загрейте фурната на 180-200С. Разбъркайте яйцата със захарта и ваниловата захар (корите от лимон). Разбъркайте с вилица. Добавете майонеза „Махеевъ” и разбъркайте. Добавете брашното, в което предварително сте поставили содата, и разбъркайте отново. Ще се получи тесто като гъста сметана. Поставете върху тавата хартия за печене и поставете с чаена лъжичка неголяма част от бисквитките. Поставяйте на определено разстояние, тъй като е възможно да се разтече тестото. Поставете тавата във фурната и печете до готовност. Пече се много бързо, около 5-10 минути, в зависимост от фурната. Когато се зачерви, извадете от фурната. Отстранете печивото от хартията – когато се охлади, защото докато сладките са топли, могат да се счупят. И още един съвет – по-добре е да поставите тавата във фурната по-горе, за да не изгорят на долния реотан. Това е всичко. 2 минути разбърквате тестото и печете 5 минути – изключително вкусна закуска, за неочаквани гости. Винаги сте готови!

БОЛГАРСКАЯ КУХНЯ….Всё не так просто!

брой 47 / ноември 2014

Лечебные травы и приправы в Болгарской кухне Вот живём мы с вами в Болгарии. Наслаждаемся климатом, покоем, доброжелательностью людей. Думается, что, выбрав для проживания определённую страну, правильно, интеллигентно и, вообще, воспитанно…да, в конце концов, просто любопытно - постигать культуру страны проживания. Большая честь материальной культуры народа, как известно, воплощается в кулинарии этого народа. Мы с Вами уже много чего готовили – особенно из Родопской кухни: и саварен, и колбаски с брынзой, и катми, и вкуснейшие пататник, клин. А помните: перцы пекли, лютеницу заготавливали и над кьопоолу колдовали? А вот теперь поучимся правильно применять болгарские приправы. Лечебные травы занимают большое место в болгарской кухне. Разнообразные лечебные растения используются в качестве приправ, добавляются в традиционные блюда. Особенно популярны чубрица, мята, базилик, петрушка. Почти ни одного болгарского блюда нет без петрушки. Как же их традиционно применяют? Петрушка. Она добавляется в первые блюда, супы и салаты. Употребляется как в свежем, так и в сухом виде. Кроме того, петрушка используется в народной медицине для лечения заболеваний органов пищеварения и почек.

Индусы по сей день считают его священным, посвящают верховным божествам и даже клянутся перед ним, предваряя дачу показаний в суде — индусы любят придумать что-нибудь этакое, имеющее к действительности минимальное отношение. Романтичные итальянцы сделали базилик символом любви. Вазон с душистой травкой, стоящий на окне, означал, что девушка ожидает своего возлюбленного. Румынский юноша, принявший от девушки ароматную веточку базилика, обретает статус её жениха. Вот так всё не просто с этой пряностью))) А теперь о том, в каких случаях употребление базилика лучше ограничить. Итак, соединения ртути, имеющиеся в растении, накладывают ограничение на употребление этой пряности пациентам с сахарным диабетом, гипертонией, тромбофлебитом, тромбозом. Будущим мамам, а также больным, страдающим эпилепсией, стенокардией, ишемической болезнью сердца лучше совсем отказаться от употребления этой травы. Это предотвратит нежелательные побочные эффекты. У некоторых людей в результате воздействия эфирных масел, входящих в состав царской травы, могут возникнуть проблемы с желудочно-кишечным трактом (вплоть до сильного отравления). Чтобы исключить индивидуальную непереносимость некоторых веществ, входящих в состав базилика, запрещено использовать его настои для лечения детей дошкольного возраста. Мята. Трудно представить себе фасолевый суп без мяты. Эта ароматная приправа используется как в свежем, так и в сухом виде. Отличными вкусовыми качествами обладает и дикая мята.

А вот секрет одного супчика, из представленных в этом разделе, раскроем (но только – ни-ко-му!!!) Итак, суп из петрушки с манными клецками Для рецепта супа из петрушки с манными клецками понадобится: вода 3/5 л, петрушка рубленая 250 г, манная крупа 40 г, яичный желток 2 штуки, масло сливочное 30 г, мука пшеничная 25 г, соль по вкусу. Время приготовления - 30 мин. 1. В кастрюле вскипятите воду, посолите и всыпьте петрушку. 2. Взбейте желтки и добавьте к ним манную крупу. Полученную массу зачерпывайте чайной ложкой и опускайте в кипящий суп. 3. Муку обжарьте на масле и, когда клецки почти разварятся, заправьте ею суп. Подержите на плите еще 7–8 минут. Однако помните! У петрушки есть противопоказания! В петрушке содержится особое вещество миристицин, которое в случае передозировки может спровоцировать сильные головные боли, галлюцинации, мышечные судороги и значительную потерю веса. При определенных состояниях и патологиях это растение и вовсе нельзя использовать. В частности, петрушка не рекомендована при беременности, поскольку она существенно повышает тонус маточной мускулатуры и может спровоцировать преждевременные роды или выкидыш. К другим противопоказаниям относятся: нефрит, подагра, острый цистит, мочекаменная болезнь, повышенная чувствительность кожи. Особое место в болгарской кухне занимает и базилик. Чаще всего его используют в мясных блюдах, добавляют в фасоль и картофель. Базилик в переводе с греческого означает королевская или царская трава, и это не случайно мало того, что аромат растения мощный, роскошный, так еще и польза огромная. В Индии из базилика сплетают венок и носят на шее: защищает от дурных сил и заодно отгоняет кусачих насекомых. В Европе его традиционно используют для улучшения пищеварения, известно успокаивающее действие базилика. От ангины, головной боли, малярии и даже куриной слепоты - лучшее средство. Базилик бывает самых разных сортов и соответственно имеет различный аромат, например, анисовый, лимонный, апельсиновый и даже коричный. Можно вырастить это растение на грядке и даже на собственном окне. Благодаря эфирному маслу запах базилика яркий – его ни с чем не перепутаешь.

И, как всегда, один рецептик: Маринованные баклажаны по-болгарски Ингредиенты: баклажан - 1 кг., мелко нарезанного сельдерея — 1/2 стакана, мелко нарезанных чубрицы и базилика — 1/2 стакана, веток сельдерея - сколько потребуется, винного уксуса — 1/2 стакана, воды - 2 стакана, соли - 1 ст. ложка, чеснок 5-6 зубчиков. Обмытые, очищенные от кожуры небольшие баклажаны погрузить в кипящую воду на 1 — 2 минуты, откинуть на дуршлаг, дать стечь воде, остудить, а потом сделать в каждом продольный надрез длиной в 3 — 4 см. Ветки сельдерея положить на 1 минуту в кипящую воду и затем остудить. В отвар всыпать соль (1/2 столовой ложки), влить винный уксус и, дав закипеть, снять с огня и остудить. Ошпарить кипятком чеснок. Очень мелко нарезать зелень (сельдерей, чубрица, базилик) .и перемешать с солью (1/2 столовой ложки). Наполнить этой зеленью баклажаны (через надрезы), прибавить в каждый по одной дольке чеснока и перевязать ошпаренными ветками сельдерея. Баклажаны, подготовленные таким образом, уложить плотно в банки и залить остуженным уксусноводным раствором. Края банок тщательно обтереть и герметически закупорить. Хранить в прохладном сухом помещении. И снова – о важном! Мистические свойства базилика и кому базилик лучше избегать? Древние римляне и греки, занимаясь посевами базилика, кричали и бранились, потому что считали эту пряность воплощением зла и сумасшествия.

А вот и рецепт: Овощные бутрики с мятой. Это очень вкусное блюдо! Кроме того, цуккини, покрытые маслом, хранятся достаточно долго в холодильнике. Блюду, конечно, лучше дать настояться слегка, прежде чем „пробовать“, хотя бы сутки, но вполне можно подавать сразу же. Вам потребуется: 4 цуккини среднего размера, 3 ст. л. рубленой мяты, 2 зубка чеснока, 2 ст. л. маринованных мелких огурчиков, 200 мл оливкового масла, 4 ст. л. уксуса бальзамик, 1 ст. л. меда (по желанию) Приготовление: Аккуратно вырезать мякоть цуккини из оболочки, оставив, примерно, 1 см толщины шкурки – сделать «баночки» (см. фото «Овощные бутрики с мятой») Вырезанную мякоть цуккини порезать на пластинки, посыпать солью и дать стечь лишней жидкости в течение 20-30 минут. Сполоснуть цуккини, обсушить и выложить на любую поверхность. Сбрызнуть цуккини оливковым маслом, осторожно перемешать. Разогреть сковороду и загриловать цуккини с двух сторон. Соус: смешать и взбить до однородной массы оливковое масло, уксус, мед, чеснок, мята. Добавить мелко нарезанные огурчики. Выкладываем слоями в «баночки» из корочки от цуккини: цуккини – соус – цуккини Плотно закрыть и поставить на несколько часов в холодильник. Но самая главная в этом списке, конечно, ЧУБРИЦА или ЧАБЕР! НЕ ПУТАТЬ С ЧАБРЕЦОМ! Многие с легкостью путают чабер и чабрец, из-за созвучия. На самом деле это совершенно разные растения. Чабрец или тимьян — совсем другая специя, обычно добавляется к мясу и копченостям. Чабер — весьма древняя приправа, которую используют практически во всех кухнях средиземноморья, на Балканах, Кавказе, Азии. К примеру, в молдавской кухне его называют «чимбру», На Кавказе — «цитрон» и «джамбуль». В грузинской кухне — «кондари». Среди более чем трех десятков видов чабера, интерес для кулинарии представляет садовый и горный чабер. В них большое количество эфирного масла, которому чабер обязан своим ароматом и вкусом. Что примечательно, в сухом чабере аромат намного сильнее, нежели в свежем. Без чабера (чубрицы) невозможны разнообразные болгарские смеси специй, среди которых, в первую очередь, стоит вспомнить «шарену соль». Это смесь обычной соли, сухого измельченного чабера, пажитника (фенугрека), паприки и еще некоторых добавок. Сильный пряный аромат делает шарену соль весьма изысканной приправой. Без чабера невозможно приготовить болгарскую мусаку — исключительно вкусное мясное блюдо, напоминающее пирог из мяса и картофеля, иногда мусака с баклажанами. Болгарские кебабы — кебабче, из свиного и говяжьего мяса с чабером. Это вообще хит болгарской кухни. В любом приличном ресторане или бистро на столах вместо привычного молотого черного перца, стоят солонки с «трапезной чубрицей», смесью чубрицы с солью. Кстати, знаю много людей, которые стали фанатами чубрицы, и до сих пор лучший презент из Болгарии — не магнитик на холодильник, а пакетик трапезной чубрицы.

Не ожидали? А вот!!! Манджя! Это традиционное болгарское блюдо. Несмотря на не большое количество ингредиентов и простоту приготовления, блюдо получается просто восхитительным! Рецепт на 6 порций. Потребуется: пол курицы, 8 крупных картошек, 2 ст. л. паприки, 1,5 ст. л. муки, 1 крупная луковица, чёрный молотый перец, соль, чубрица, 1 зубчик чеснока Шаг 1. Курицу порезать, выложить в керамическую кастрюлю и протушить на небольшом количестве подсолнечного масла. Шаг 2. Лук нарезать и добавить к курице. Тушить на среднем огне, помешивая, чтоб лук не подгорал около 10 минут. Шаг 3. Картошку почистить и нарезать на четыре части каждую – вдоль картошины. Шаг 4. Добавить к курице и протушить всё вместе около 5 минут на большом огне, помешивая время от времени, чтоб не подгорало. Шаг 5. Добавить 2 ст. л. паприки и 1,5 ст л муки и чёрный перец, чубрицу и всё хорошо перемешать. Шаг 6. Залить горячей водой, чуть покрывая картофель. Увеличить огонь до момента, когда закипит вода, затем огонь уменьшить до среднего до готовности картофеля. Когда картофель готов, посолить и выдавить головку чеснока. Соус обязательно подлейте при подаче в каждую тарелку, потому что особый смак – это свежим белым хлебом вымакать весь соус – мммм…слов нет!

О Болгарии с любовью…

брой 47 / ноември 2014

Грядут очень важные в Болгарии праздники! 1 ноября День Народных Будителей.

Будителями в Болгарии принято называть активных деятелей национального и культурного возрождения начала и середины 19 века, когда страна еще находилась под османским владычеством. Они были в большинстве своем простыми учителями и духовниками, но своим подвижничеством они сумели задать толчок росту национального самосознания. Благодаря их усилиям в Болгарии появился театр, стали развиваться современные литературные жанры, получило развитие научное дело. Церковные деятели в 1860 году успели добиться признания отдельной Болгарской экзархии. Дела подвижников-будителей живы и по сей день: это и густая сеть народных читалищ (районные дома культуры), и сложенные ими песни и стихи, которые чтит народная память. Впервые праздник стали отмечать в Пловдиве в 1909 году, а с 1921 по 1945 год День Народных Будителей был официальным государственным праздником. В новейшей истории Болгарии праздник снова возродили в 1992 году по идее болгарского историка и общественного деятеля Петра Константинова. А вот об этом празднике надо знать заранее - он требует тщательной подготовки! 6 декабря – Никулден Яркие пятна, звоны, пылающие печи, синеватые волны чада в довольном гуле набравшегося люда, ухабистая дорога с веселыми конями в розанах и бисере, переборчивый хоро, горноязычная волынка…- в Болгарии Праздник! И свет впереди видится и радость чудится… Утро 6 декабря…В этот день на рыбном рынке всегда аншлаг…Ходят между прилавками озабоченные домохозяйки…Бьют хвостами по мокрым прилавкам огромные карпы и хватают ртом воздух – ничего не поделаешь: закон природы – эти рыбы будут съедены 6 декабря за праздничным столом в болгарском доме. Почему? Да, просто, потому что настанет Никулден! Согласно народ-

ной традиции, 6 декабря – “Никулден” - и в самом бедном болгарском доме на праздничном столе должен быть фаршированный карп. Этой традицией народ выражает свое уважение смелому защитнику и покровителю моряков и рыбаков – Святому Николаю Чудотворцу. По одной из легенд, связанных с историей Христианства, когда Святые собрались, чтобы поделить мир, Св. Николаю выпало быть господином морей и всех водных стихий. И поэтому “Никулден” считается праздником моряков, а православная церковь разрешает во время поста есть рыбу как обязательное блюдо. Для обеденного стола в этот день по традиции берется только та рыба, у которой есть чешуя и в голове кость в форме креста. К праздничному обеду еще подают специальный хлеб, называемый “боговица”, постные сарми с рисом, чечевицу, вареную кукурузу или пшеницу. Старшая женщина в семье освящает праздничный стол, а “боговицу” разламывает хозяин дома. Когда доходит очередь рыбы, крестовидная кость отделяется и сохраняется. Она используется в народной медицине для лечения различных заболеваний. Остальные кости сжигаются на следующий день, закапываются или опускаются в реку. Считается, что таким образом умножится плодородие и семейное благополучие. Но Никулден – это и один из любимых женских праздников, куда любимее Международного женского дня. Ведь что - он – Международный женский день?! Цветочки да тортики! А Никулден – гарантия удачного выхода замуж, надо только обратиться к Св. Николаю с соответствующей молитвой и…дело за малым! Не удивляйтесь: согласно поверью, однажды Св. Николай одарил трех девушек деньгами, чтобы они могли выйти замуж честно и достойно. Эти девушки были дочерями разоренного торговца и Святой спас их от позора. Именно поэтому Св. Николай особенно почитается молодыми девушками, которые хотят скорее выйти замуж. Выходишь в этот день к морю и ослепляешься красотой праздничного обряда: жители приморских городов бросают в воду венки из цветов. Всё это сопровождается музыкой, танцами, угощениями и вином. Итак, с теорией познакомились – перейдём к практическому занятию… Нам надо научиться а) фаршировать карпа правильно б) печь «боговицу» в) поразмышлять: за кого бы выйти замуж (ну, если, конечно, Вы не против). Значит, чтобы правильно нафаршировать карпа, надо • Рыбу выпотрошите и совсем не много посолите (внутри просто потрите со-

лью, а снаружи слегка посыпьте) • Теперь Вам нужно потолочь грецкие орехи (не надо слишком превращать их в кашу) и поджарить на сковороде, смазанной маслом • Орехи стали румяно-золотого цвета – посыпьте их панировочными сухарями. Пожарьте, перемешав, минуты 3. • А вот теперь всю эту поджаренную вкуснятину складываем внутрь рыбы и зашиваем (да-да, зашиваем простой иголкой с ниткой) Вот такую зашитую выкладываем рыбу на сковородку. • На другой сковороде обжариваем: средне нарезанный лук, морковь, порезанную соломкой, томатную пасту, очень не плохо – базилик. • Обжарили, а теперь – долейте грамм 250 воды и потушите немного. • Через 7 минут снимаем с огня и кладём петрушку. А вот теперь заливаем всем этим рыбу. Сверху – лимон, порезанный не очень тонкими кружочками. • Ставим всё в духовой шкаф. Сколько чего надо? Надо: Рыба I000 - I500 гр., масло растительное 60-80 гр., орехи грецкие очищенные 150 гр., лук 150 гр., морковь 75 гр., томат-паста 60 гр., лимон 1, сельдерей, петрушка, лавровый лист, соль, перец черный молотый, панировочные сухари. Теперь печём «боговицу»! Советую потренироваться – попробовать испечь её «тренировочный» вариант – мука всё-таки для нас не совсем привычная. Приготовим ингредиенты: мука – 1 кг., дрожжи – 15 гр., сахар – 1 стол.л., соль – 1 стол.л., растительное масло – 40 мл., холодная вода, одна монетка (любого достинства) Дрожжи разведите в тёплой водичке. Засыпьте сахар и соль. Засыпьте муку. Размешайте всё очень хорошо – рукой мешайте, чтобы все комочки почувствовать. И вообще, тесто не любит механизмов – ему человеческое тепло и заботу надо. А теперь закройте кастрюлю крышкой, укутайте махровым полотенцем и поставьте в тёплое место. Через, приблизительно, 1 час муку просейте и посередине сделайте углубление, в которое надо положить закваску (она стояла у Вас в тёплом месте). Налейте немного холодной воды и замешивайте тесто. В конце процедуры опустите руки в растительное масло и помесите тесто ещё немного. А теперь можете посыпать питку небольшим количеством муки и выпекайте в умеренно нагретой духовке. На это у Вас уйдёт около 20-25 минут.

Вы хотите съездить в недолгий отпуск? А Вы уже обследовали Болгарию? Продолжим знакомство…а выбирать, куда податься, Вам)) Согласитесь, странно всё-таки устроено наше сознание, а ещё более странно – подсознание. Конечно, не я первооткрыватель этой истины. Ой, как много умнейших об этом уже всё рассказало. Но нам-то, почему-то, всегда кажется, что «это наука», «это не про нас», «это про что-то не понятное»… И вот вдруг, может, намеренно, а может, случайно мы попадаем в места, где хочется помолчать, остаться наедине с собой… Вдруг начинаем думать о далёком прошлом, которое до этого частенько раздражало нас, потому что его положено было узнавать из нудного учебника истории, а потом за «отметку» в школьном журнале «передавать это тайное знание» школьной учительнице…А сейчас подсознание само уносит нас в тонкие миры, населенные предками, преданиями, верованиями, странными переплетениями судеб…И открывается в нас благоговение…и мы уже чувствуем, как мелко все то, что окружает нас в повседневности, как упрощенно наше понимание жизни по сравнению с представлениями таких необразованных предков… А им, предкам, было совершенно очевидно, что не они «хозяева» на планете, не они – «умнейшие» и «достойнейшие». Они точно знали: есть нечто, что неустанно заботится о них. Знали, что не стоит проявлять неуважение к более сильному разуму, более активной энергии. Они уважительно поклонялись этой неземной силе, и, кажется, были правы… Поклонение…Согласно христианскому пониманию, поклонение – это благоговейное превознесение Бога…благодарное излияние сердец…Но поклонялись богам люди и в дохристианские времена. Были свои священные места и у язычников. Давайте и начнем, как и положено, - с начала… А сначала здесь – на вот этой территории, которая теперь стала для нас гостеприимной землёй Болгарией - были фракийцы. Их преклонение перед силой камня известно нам со школьной скамьи. Они видели в камне своеобразного медиума, который осуществляет взаимодействие между мирами: верхним и нижнем, зримым и незримым. Поэтому сооружали загадочные каменные фигуры на местах возможных «контактов» и, конечно, такие «монументы» всегда были предметами поклонения. Один из таких «медиумов» стоит у подножия горы в селении Бузовград, что неподалеку от древнего города Казанлык. Это древнее фракийское святилище до сих пор собирает возле себя людей в день летнего солнцестояния. Камни мегалита сложены таким образом, что образуют «окно», в которое может войти человек и оказаться на границе миров. Именно в этом «окне» на закате появляется солнечный диск. С другой стороны окна пропасть. Согласно религии и верованиям фракийцев, восход символизирует рождение и создание, а закат – смерть и мир мертвых. Бузовградский мегалит – не что иное как «шлюз» в загробную жизнь. Вероятно, он использовался в религиозных церемониях и похоронах фракийских аристократов и священников. Вот она – грань между мирами. Каменное святилище увековечило проницательность, пророческий ум и дух фракийцев – их убежденность в

том, что человек – всего лишь маленькая крупинка в Мироздании, а мать-природа сильна и могущественна, а потому достойна человеческого поклонения. Дух захватывает, когда приближаешься к мегалиту перед наступлением сумерек: и благоговение, и страх, и восхищение, близкое к восторгу – это далеко не весь букет чувств, который переполняет и нас, современных скептиков… Самым загадочным местом в Болгарии все-таки являются Родопы. Именно здесь, кажется, сконцентрировался дух Болгарии – здесь сохраняется энергия Вечности. А Вечность, как ни крути, достойна поклонения уже потому, что она неизмерима нашим сознанием. В достопамятные времена и Родопы были заселены племенами фракийцев…Много интересного и таинственного можно

рассказывать об этом народе, и много «следов» оставил он здесь, в Родопских горах. Такой «след» на скале Белинташ просто и настойчиво заставляет нас поднимать глаза к небу и ожидать энергию Космоса. Речь идет о языческом святилище, расположенном на самой вершине скалы. С большим трудом самые выносливые из нас поднимаются сюда по уступам в скале…Перед нами большая открытая площадка – плато, все испещренное мелкими дырочками, соединенными прямыми линиями. Думали-думали современные ученые: что бы это значило? Думали до тех пор, пока, нахмурив огромные лбы, не посмотрели в отчаянии на ночное небо…И увидели они,

что узоры на плато точно соответствуют форме созвездий, а именно: Большой Медведице, Льву, Ориону. Вот тогда стало ясно, что фракийские жрецы создали капище и обсерваторию одновременно. Здесь же фракийцами были построены, а точнее – выдолблены в скале, два колодца, заполняемые водой. Колодцы эти - не что иное, как «зеркала», отражающие звездное небо. Так жрецы «соединили» горнее и земное. Заглядывая в колодцы, они предсказывали будущее: от того, насколько будет плодородна земля до того, какую невесту себе должен выбрать предводитель местного племени. Скала Белинташ - одно из священных мест поклонения. Кстати, согласно найденной на этой территории серебряной табличке, это святилище было посвящено изображенному на ней божеству сидящему на троне и увитому змеями. Расследования доказали, что это божество являлось предшественником, появившегося гораздо позже на территории страны Болгария Диониса.

Однако места поклонений создавались не только в период язычества. Известно, что уже в XX веке появилось в Болгарии новое священное место, в котором невозможно не испытать благоговения перед Богом. Интересно, что находится оно опять же в Родопах. Произошли загадочные события, о которых вы сейчас узнаете, в начале XX века. Далеко в горы, в поисках одиночества и покоя ушла неизлечимо больная сестра царя Бориса, взяв с собой слепого мальчика. Но прошло всего восемь недель, и Евдокия (так звали женщину) вернулась домой совершенно здоровой вместе с прозревшим ребенком. Именно это и стало причиной появления Крестового монастыря на святой горе в Родопах. Название свое монастырь получил в память об удивительной и судьбоносной находке, сделанной в этих местах: тут нашли третью часть креста, на котором принял мученическую смерть Иисус Христос. В Средних Родопах, среди красивой природы, находится монастырь «Святая Троица» - Крестовая гора, или как отмечено на карте Болгарии, Крестовый пик. В последние годы среди православных христиан Болгарии монастырь приобрел широкую известность и стал местом христианской святыни и поклонения. Ну, что? Поехали?!!!