Manu propria 2 by Andon Georgiev

Иво Беров

рисуващ рисуващ

Иво Беров: Не ставам за политик, защото хората искат да ги лъжеш, а аз не мога." Из интервю на Рени Нешкова - Гласове Иво Беров е известен журналист, блогър и писател, автор на десетки музикални форми в YouTube в оригинална стилистика, напомняща шансона и протяжните родоп-

пишещ пишещ

ски песни. Сам пише, композира и изпълнява тези парчета. Завършил е френска филология, превеждал е филми, но поради мизерно заплащане се е отказал да го прави. Неговата поредица „Живелища” от снимки на стари самотни къщи и хора из страната стана популярна в мрежата.

Един от героите на поредицата му, възрастен говедар, казва: „Доживях до 100 години, защото аз управлявах говедата, а не те мене”. В гилдията Иво е известен като чешит с неочаквани умозаключения за хората и събитията от днешна и минала България, които отгоре на всичкото се оказват верни. Той

е смъртен враг на клишето и простащината във всичките им форми и превъплъщения. Негово оръжие е да сваля маската на уж очевидни неща и да ги показва в истинската им същност и неочаквана светлина. Силно привързан е към иносказанията, иронията и самоиронията. Понякога доста жестока, но истинска.

Добре де, този път не стана на бог, но следващият може да се получи Не защото е скучно, или защото в костите все още има мозък. Или сърце вътре в чучелото. Не защото е кървав гвоздеят с остатъчна болка в отрязан крайник Този път не успя да стане бог, но душата му вече свири в чайника и билето май е вече готово утайката му ще бъде изпита Той все още не е станал като бог, но зародишът вече рита … Връвчицата, която беше издърпана все едно че е носна кърпа Миризма на повърнато и съсирена кръв

Разкъсан червей, стръв за мряната, която все още се мята из вира Тя още не знае, че вече е хваната, тя още се мисли за жива

и диша ли, диша, диша ли, диша, диша и все не издишва душата си Още три вика преди затишието с парчета мълчание в тишината

4 рисуващ

Иво Беров рисуващ

пишещ

рисуващ

Иво Беров

пишещ

рисуващ

пишещ

Елеонора Пенева

Илия Йончев

рисуващ рисуващ

Роден в Пловдив през 1970г.,Илия Йончев произхожда от една от най–известните творчески фамилии на България. Той е четиринадесетият художник от фамилия Йончеви.

пишещ пишещ

Има дванадесет самостоятелни и много участия в общи изложби в страната и чужбина. Негови творби са собственост на водещи български и чужди колекционери.

Елеонора Пенева е родена на 7 август 1968 г. в Пловдив. Пише стихове, разкази, есета, пиеси, детски приказки, публикувани в местни и национални литературни издания. Лауреат

е на национални конкурси в поетичния и есеистичния жанр. През 1999 г. излиза стихосбирката й „Вълче хорище“. Член е на Поетична академия „Добромир Тонев“.

*** Аз съм много малка приличам на бебе. Но дървеното кошче не иска да се люлее. Спирам да плача със самотата се свиква. Сега гледам между тревите но никой не ми се усмихва. Сигурно щурец настъпих нещо се обърка този ден. И само краката на мама спряха пред мен.

8 рисуващ

Илия Йончев рисуващ

пишещ

Елеонора Пенева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

*** Забравих да ти кажа животът ми беше охра и аквамарин аз го обръщам. Така ме учи самотен мак в полето, изчервявам се. Питах за теб калинката. Надявам се, че щастието ще ми стигне поне сега поне до някъде... Търкаля се в тръните, опакова се, дави се в локвата. Нали знаеш, че гравитацията разваля походката. Гласът ми е висок като тополите Ужасен вятър с предразсъдъците спори. Нямам небе пък ме тегли нагоре.

10рисуващ

Илия Йончев рисуващ

пишещ

Елеонора Пенева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Ваню Кръстев

Иво Сираков

рисуващ рисуващ

Щастието е сътворено от моменти, които жените пазят в своите съзнания, като скъпоценни камъни. Те знаят, че най-щастливият момент, ще е и най-болезнения спомен. От погледа до целувките, умирайки от любов или търсейки освобождението от нишките, които ги превръщат в марионетки, всички Те (жените които рисувам), на-

пишещ пишещ

блюдават публиката в спокойно очакване. Храната им не е истината, за тях храна са отговорите, които аз нямам, защото тези богини са вдъхновени от изображението, а не от думите. Със своят поглед изглежда искат да кажат: "Flectere si nequeo superos, Acheronta movebo." Бог и жените се раждат от тези предпочитания. А аз..."Aún aprendo!"

По някакъв начин да осмисля тоз живот, през който всички ние бърже-бърже ще прецапаме. Къде с текст, къде с рисунка, къде със снимка. Къде с друго. Моят философски гуро, Христо Стоичков, веднъж спомена, че „животът е едно голямо тайнство, не мож го разбра“. То е

ясно, че няма да го разбера, но поне да си направя интерпретацията от мястото на събитието. Главният Редактор поне ни е дал тази свобода. И това, ако не е готин смисъл, здраве му кажи Всичко друго е паювщина.

Човекът, който рисува женски крака Направи следващата линия след дълга пауза. Изправи се внезапно, придвижи молива по листа и бързо се отдръпна в бамбуковия стол. От това разстояние заопипва с очи картината. Потърси раната от нахалното си движение и за миг се притесни. После реши, че всичко си е наред. Въпреки че ги бе докосвал с твърда ръка, те си оставаха меки, заоблени и леко отворени. Интимните гънки подсказваха скритото си продължение под прикриващия плат. Дефектни по момичешки, с колене като репи, но все пак хубави крака на жена. Гопинат стоя неподвижен докато сутрешната светлина най-после загря въздуха в хладния апартамент. Слънчевият прозорец на пода рамкира собствения му гол прасец и го напръска с танцуващи прашинки. Мъжките крака могат да излъчват единствено сила. Женските очи се залепват за мускулите и там си остават. Виж, женските крака са друго нещо – хлъзгави са за мъжкия поглед и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам. Гопинат наблюдава картината докато пак усети чувството, че нищо не разбира. Повече не може да поеме, повече не може да изкара. Зашляпа с боси стъпала към кухнята и се бави там колкото може по-дълго. Когато реши, че отново е готов да гледа картината, капна две капки мляко в кафето и го разбърка с молив. Върна се в стаята и седна. Разтърка очи, а клепачът му влажно изджвака. Погледна към статива. Стоя така до обяд. Отпуснат, неподвижен. Бамбукът изненадано изскърца, когато отново рязко се изправи и надвеси над нея. Намокри пръст в недокоснатото кафе и го прокара по

14рисуващ

Иво Сираков рисуващ

пишещ

рисуващ

Ваню Кръстев

пишещ

рисуващ

пишещ

едното й бедро. Течността попи в хартията. Влакънцата на целулозата изпъкнаха и тя настръхна. Гопинат отпи замислено глътка от чашата. Не може да й е толкова студено. Тя е топла. Затоплена е от слънцето. Върна се в кухнята. Докосна с ръка все още леко топлата кафеварка. Доля си. Отпи, а мобилният телефон зазвъня отнякъде. Всеки приглушен тон го насочваше. Накрая го откри. – Здрасти Гопи. Как е? Гласът на Тони-Бонбони. Когато пропусне да се поеме въздух в паузата между две думи Тони-Бонбони започваше да мяука. – Здраст… – започна Гопинат, но Тони-Бонбони жизнено го прекъсна. – Абе Мила те търси навсякъде. Няма ти номера. Да й го дам ли? Иска да ти каже за някаква шантава идея. – Не ми се говорят празни приказки. – Що? Зает ли си? – Не ми се говорят празни приказки. – Излез малко навън. Има слънце. Хората пият на припек. Може да свием. – Нищо добро не рисувам напушен. – Нищо де. Ти излез. През прозореца нахлуха някакви странни звуци. Някъде нещо застърга. Нещо тежко искаше да си остане на мястото, но някой упорито го завличаше нанякъде. Продължи толкова дълго, че стана неприятно. Гопинaт се надвеси. Претърси с поглед околността, но не видя нищо особено. – Гоп? Ало? – Да. Слушай, ти знаеш картините ми. Би ли мастурбирал на нарисувани от мен женски крака? – Какво? Не те разбр… – Би ли си ударил чикия на някоя от рисунките ми? – Не знам, май не. Ти рисуваш само крака. Аз харесвам зърна. – Зърна? Че какво има в едни зърна? – Настръхват, открояват се под блузата. Побъркват ме – измяука Тони-Бонбони. Гопинат обели със зъби парченце кожа от основата на нокътя си. На мястото на ивицата веднага тръгна кръв и той я засмука. – Според мен в едни зърна няма нищо. – Добре Гоп, както кажеш. Гопинат пусна телефона и той потъна в гънките на чаршафа. Взе чашата с кафе и я помириса. Бръкна в дъното, разтри между пръстите си малко утайка и я помириса. Избърса се в горния край на листа, после в слиповете. Потъна отново в бамбуковия стол и последователно отпи пет-шест шумни глътки. Не откъсна очи от статива, докато върху него не пропълзяха сенките на следобеда. В тишината на апартамента изведнъж зажужа гневна муха. Тупна върху едното й недовършено коляно и се завъртя около оста си. Малки прецизни трапчинки, там където леко изпъкват мускулите на бедрата. Там е дяволът, който прелъстява. Там, и в млечнокафената й кожа.

16рисуващ

Иво Сираков рисуващ

пишещ

рисуващ

Ваню Кръстев

пишещ

рисуващ

пишещ

Гопинат взе молива и чашата с кафе и се надвеси отново над нея. Рисува няколко часа. Докосваше глезените й със сигурна ръка и тя нямаше нищо против. Не се умори, но пръстите му почваха да лепнат от кафето. Накрая я остави. Отдръпна се неудовлетворен на стола. Огледа възбуден стаята. После стана и затвори прозореца – вечерният хлад нахлуваше изпод балона на пердето. Къде си ти? Къде показваш млечнокафените си съблазнителни крака? Не си в мръсното легло. Навън си, при хората. Горещо ти е. Ако можех да нарисувам лицето ти, щеше да жумиш от слънчевите зайчета на отсрещните прозорци и любопитните погледи зад тях. Къде са тези прозорци? В испанско село? Гопинат влезе пак в кухнята. Отряза дебело, неогъващо се парче кашкавал и го пъхна в устата си. Подъвка го прав, а голият му корем изпъкваше. Когато се върна при картината, сумракът на стаята го изненада. Включи осветлението и веднага се почувства гол. Корнизът изпищя от рязкото дърпане на завесите. Разголена си толкова само от едно бързо движение. За частица от секундата показваш вълшебното си тяло. Но кой, кой те вижда? Кой е достоен за този миг? Продавачът на плодове? Дендито с пурата? Дебелият татко? Пъпчивият юноша върху смешното си колело? Кой? Надвеси се до облегнатите на стената картини. Разлисти ги с пръсти, както се рови в чекмедже с медицински картони. Видя много женски крака – разтворени, свити, напрегнати, отпуснати. В различни пози, с различна форма, различно разголени. Избра си една. Опря я о бамбуковия стол. Тя танцува върху повдигната вариететна сцена. Тялото й се извива извън рамката и не се вижда, но краката й изпълват цялото пространство на картината. В момента разлюляват ефирно парче сценична рокля. Тъмен воайьор с чаша алкохол в ръка ги наблюдава

18рисуващ

Иво Сираков рисуващ

пишещ

рисуващ

Ваню Кръстев

пишещ

рисуващ

пишещ

от дъното на залата. Приличаха си – похабени от алкохол и тютюн, но още търсещи. Може би ще се срещнат след края на програмата. Тя ще покрие бедрата си със сълзи, а той ще ги избърше с драскаща длан. Ала и двамата сте мръсници. Ще си разкажете играта един на друг. Не сте като кафената мулатка. Тя е още твърде неопитна и има по-невинни крака от теб, танцьорке. Ще ми се да разбера кой ги наблюдава. Кой се интересува от тях? Кой ги търси? Гопинат кръстоса пръсти зад тила си и развъртя лакти. Усуква се със стонове няколко минути, местейки погледа си върху двете картини. След това се показа на прозореца. Огледа отсрещните балкони на олющената кооперация. Боклуци, колела, кашони, бутилки, саксии. Малка припламваща точка в средата на тъмен мъжки силует, стоящ на загасени лампи. Квартален воайор. Не, теб не може да те наблюдава някой мръсен мъж. Теб може да те наблюдава само един чист и елегантен кубински автомобил. Само той е достоен да заглежда хубавите ти крака с хромирания обръч на фара си. И те да се отразяват в него. Взе парче молив и се нахвърли върху статива.

20рисуващ

Иво Сираков рисуващ

пишещ

рисуващ

Ваню Кръстев

пишещ

рисуващ

пишещ

Роман Кисьов

рисуващ рисуващ

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в Русе. Живее и твори в София. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1991 - Националната художествена академия в София, специалност Живопис в класа на акад. Светлин Русев. Твори в две направления – изобразителното изкуство и поезията. Самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия в групови изложби в България, Италия, Р Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция и Р Македония). Освен живопис, работи и в областта на рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Илюстрирал десетки книги на световни поети, между които Хьолдерлин, Томас Бернхард, Тадеуш Ружевич, Имант Зиедо-

пишещ пишещ

нис и др. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Културен дом “Средец” в София, Градската художествена галерия в Русе, Дом “Витгенщайн” – Виена (Австрия), Музей на град Скопие (Р Македония), Градската художествена галерия в Струмица (Р Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Р Македония) и частни колекции в България, Германия, Франция, Италия, Румъния, Латвия, Р Македония, САЩ и Бенин (Африка). Също така Роман Кисьов е утвърден поет. По неговата поезия е заснет късометражният филм „Вратите на рая” (БНТ, Телевизионен център – Русе, 1996, реж. Пенка Шопова). Включен е в поетически антологии в България, Румъния, Сърбия, Р Македония, Индия, Нагорни Карабах и в международната антология на английски

език „Poets for World Peace” (2011), както и в авторитетни литературни списания в Русия, Армения, Румъния, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Албания, Турция, Косово, Индия... Публикуван е в електронни литературни издания в Италия, Франция, Русия, Армения, Румъния, Гърция, Китай, Египет, Ливан, Ирак, Мароко и др. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали на световната поезия. През 1995 г. получава Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов”, Пловдив (за книгата „Вратите на рая”). През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста” -

Русе. През 2014 г. става лауреат на наградата „Литературен Дедал” на известното издателство „Макавей” от Скопие (Р Македония). Член е на международния редакционен съвет на списанието за европейска и азиатска поезия, култура и духовност KADO. Автор е на поетическите книги: „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003), „Криптус” (2004, 2007), „Гласове” (2009), „Градината на тайните” (2014) и „Яйца на феникс” (2014); На чужди езици: „Hodočasnik svjetla” (Пилигрим на Светлината”), на хърватски, (Загреб, Хърватия, 2008), „Словото Пастир”, на македонски (Скопие, Р Македония, 2010), „Poems” (Стихотворения), на бенгали, (Калкута, Индия, 2013), „Lumea cuvintelor” (Светът на думите), на румънски ( Яш, Румъния, 2014) и "ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение.", триезична - на арменски, български и руски, (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014).

ВЕСТИТЕЛЯТ Вестителят се появи Той носеше два облака под една мишница и имаше прозирно-бистро изворно лице с водни кръгове около очите Изрече ято птици Вещаеше потопни дъждове и нови светове След това се изпари На неговото място израсна в миг дърво И вместо със листа то ненадейно се покри с уста

(Из стихосбирката „Криптус”, 2004)

Mysteria Orphica I – Кладенецът на Логоса (2007) маслени и акрилни бои на платно, 100 х 120 см

24рисуващ

Роман Кисьов рисуващ

пишещ

рисуващ

Роман Кисьов

пишещ

рисуващ

пишещ

МИСТИКЪТ Очите му светят: в дясното око – Слънцето в лявото – Луната в третото око – седем звезди Тялото му хвърля сянка от тайнствени знаци Духът му е на светлинни крачки пред него Стъпва предпазливо – от страх да не настъпи някой ангел

(Из стихосбирката „Градината на тайните”, 2014)

Mysteria Orphica II – Рибата на Логоса (2007) маслени и акрилни бои на платно, 100 х 120 см

26рисуващ

Роман Кисьов рисуващ

пишещ

рисуващ

Роман Кисьов

пишещ

рисуващ

пишещ

Георги Москов

Dandelion

рисуващ рисуващ

Картините му са истинско пиршество от уникални цветове и форми – някои, рисувани преди години, други – съвсем нови. Преподавателят по история на изкуството и живопис е уловил момента на разкриването – в един поглед и един жест, когато човек е истински и маската още не е сменила естествената мимика. В надписи около картините, той е изразил смисълът и търсенията в творчеството си. Индивидуалист като истинските хора на изкуството, Москов пише, че човешкият живот е не това, което си прочел или нау-

пишещ пишещ

чил, а това, което си почувствал, мислите, които са твои, плод на твоя опит. „Ако живееш по правилата, написани от други, ти не живееш своя живот. За да живееш пълноценно, първо трябва да приемеш смъртта. Да поемеш рискове и да хващаш мига. Именно тези уловени мигове, като стъкълца, събирани от дете, правят пъзела, който като подредиш преди да умреш, разбираш, че си живял. Този пъзел е картината на твоя живот“. Източник: vsekiden.bg - Валерия Йонкова

Аз съм глухарче в пръстен. Мечтата ми е да ме извадят от пръстена, да ме духнат и да си пожелаят нещо, но често се случва да ме носят на пръста си, да ме мачкат, изпотяват и да ме захвърлят в непоносимо, грозна кутия с бижута. И все пак си оставам глухарче в пръс-

тен, готово да изпълнява странни желания на недотам симпатични хора. Можете да ме срещнете навсякъде в магазина, рейса, трамвая, влака, улицата, може и да съм в дома Ви. Сега ме осмислете отново. Аз съм просто човек!

Загледал съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в

ъглите. Прескачам черни паузи на раздяла, сипвам по малко боя за да продължа нататък.

Загледал съм се в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли,

разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.

Загледал съм се в думи, разпадащи се на малки съставни части,

падащи по пода букви, търсещи убежище.

Загледал съм се, а всъщност не виждам, а слепотата ми попива мрака,

като суха гъба.

Сетивата ми мълчат!

Слухът ми е заблуден от жужащата лампа, ароматът на застояло

обсева обонянието ми.

Пръстите с погнуса докосват грапавите стени, влажни и хлъзгави.

Бил съм тук!

Познато ми е усещането!

Хиляди пъти!

Хиляди пъти късах хартиената й рокля, за да видя плътта. Разкъсвах я

на малки частици, за да може да остане без рамка, но тя не се предаде.

Всеки път, с всеки случаен срещнат се изпълваше отновно и отново.

Тъкмо започвах да я опознавам, да бъда сигурен в изказаното и видяното и тя се променяше, повеждаше ме в друга посока.

Изгаряше в ръцете ми, хвърляше се разплакана в обятията ми,

обсебваше с празнословие дните ми.

Един единствен път знаех със сигурност, че съм накрая, че свършва

този безкраен брътвеж, ровене в неизречимото, анализиране на малките

30рисуващ

Георги Москов рисуващ

пишещ

рисуващ

Dandelion

пишещ

рисуващ

пишещ

нюанси, но и тогава се оказах жестоко подведен.

Тя ме заключи.

Затвори ме без сетива и остави само със спомените.

А те не бяха един и два.

Спомени, блъскащи се в стените, дишащи, откраднати, взети назаем,

съчинени, илюзорни.

Трудни за преглъщане!

Напивах я неколкократно, но тя не припадаше и не се предаваше,

напротив, ставаше все по-уверена и взимаше превес над мен, после се надсмиваше над слабостта ми.

Тя все още не знае, че в единствената нощ, когато ми се отдаде, успях

да открадна една шепа страст.

Сега я въртя в джоба си като монета. Дрънча с нея наляво и надясно,

а звука се отразява в стените. Рекушира и създава илюзията, че не съм сам в тъмното.

Исках едно единствено нещо от нея, да я обичам без правила.

Но, уви, искал съм всичко!

Затова ме наказа. Вечер я чувам зад стените как се кикоти с

поредния, който иска да я разбере и знам, че съвсем скоро и той ще се окаже в моето положение, но той навярно е все още млад и нежно я докосва. Търси правилния подход.

Аз се изморих, предадох и отчаях, затова ще постоя малко тук, ще

вдишам аромата на боя, а утре, утре когато вратата се отвори, за да влезе поредната й жертва – ще избягам.

Загледал съм се в изгубеното, неизречимото, в изображението, в

неизразимото.

32рисуващ

Георги Москов рисуващ

пишещ

рисуващ

Dandelion

пишещ

рисуващ

пишещ

Господин Вълчев

Пламен Стоев

рисуващ рисуващ

Здравейте, казвам се Пламен Стоев. Занимавам се с живопис и фотография. Роден съм във Велико Търново, завършил съм Факултет по Изобразителни Изкуства към Великотърновския Университет – специалност Живопис. Някои от галериите, в които съм представял живопис и фотография са галерия 1908, Ной, Пагане, Триадис, Астри, Human Things в София, галерия Матея във Велико Търново. Също така голям брой участия в общи изложби и пленери в страната и чужбина. Освен призвание, за мен, визуалните из-

пишещ пишещ

куства са и начин на живот, моята интерпретация на онова, което възприемам от действителността. Моите творби често провокират въпроси, засягащи природата на нашите желания, убеждения и страхове. Работите ми представляват визуален език, даващ живот на креативната и, в голяма степен - несъзнавана част от съзнанието ни. Аз търся, изследвам и развивам непознатите аспекти на възприятията и това ме мотивира да продължавам да усъвършенствам техниките си във фотографията и живописта.

Здравейте. Роден съм в Бургас преди 26 лета. Пребивавах 7 дълги години в чужбина като се завърнах обратно в края на декември 2014. Харесвам споделянето на пътуването както с обиколки из природата по света и обратно, така и навътре в света на музиката, танците и изобщо пътуването в света на изкуството; харесвам напористия и успешен гении в изразяването на неизрази-

мото и понякога дори невъобразимото; в този ред на мисли философията на Ницше така както и всяка философия и литература, която има способността да развижва мисълта. Изпитвам все по-честа нужда да изразявам това, което мисля, чувствам и си мисля и усещам, че съм научил. Най-удобното място, където мога да задоволовя тази потребност е проектът manu propria.

пропорционално прозрение любовта е като летене страхът е като пълзене едното извисява и въздига а другото принизява и подиграва. омраза, завист и гняв сега и за това ли трябва да се вдига врява? нима в това странно време на желания има въобще нужда от някакви си послания, че очите са прозорец към душата а любовта-земна стълбичка към небесата? но нека не се въртим ние в омагьосаните страсти със сладкодумни приказки опасни. Тялото е превозното средство на душата, сърцето е мотора, съзнанието - нейното гориво. Когато Две тела се съединят и обединят, любовта разкривала своят път . Нещо едновременно сладко и горчиво, някак си безкрайно игриво и красиво. И какво изобщо прави съществуването ни щастливо ? И нима не се изразява свободата на живота точно в това в обединението на две души в една...

36рисуващ

Пламен Стоев рисуващ

пишещ

Господин Вълчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Да бъдеш това което си, без значение защо, нито пък кой какво ще си помисли. Да се превръщаш от нищо в нещо, да си себе си все по-често е чудесно. Да бъдеш това, което си е чудно, а да не бъдеш би било доста трудно. Да се смееш и да пееш, Да се усмихваш и да милееш, и да умееш да не се пилееш. Да бъдеш себе си е чар, един красив, голям, небесен дар. Да бъдеш или не, този въпрос няма значение. да, да бъдеш себе си е трудно, ...но пък и още по-чудно.

да бъдеш любовта озаряваща нашата душа, а не егото заключващо нашите сърца в това се крие смелостта на една неземна красота, дръзнала да се опълчи на света с нейната неугасваща светлина. да, дами и господа, това не е лесно, но нима има нещо по-чудесно?

38рисуващ

Пламен Стоев рисуващ

пишещ

Господин Вълчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Inti Amaterasu

Стефан Георгиев

рисуващ рисуващ

Стефан Георгиев е роден на 24 юни 1954 г. в град Велико Търново, България. През 1974 г. той завършва художествената гимназия в град Казанлък. След това продължава образованието си в "Св Кирил и Методий" във Велико Търново във Факултета по изобразително изкуство. Работи предимно масло върху платно и смесена техника живопис, илюстрация и пластични изкуства. Също така работи с акварели, пастели и акрил. Негови картини са представени в много галерии и частни колекции в Холандия, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Гърция, България, Турция, Русия, САЩ, Канада, Хонг Конг и Тайван. Член е на съюза нахудожниците в Гърция – EETE Пътуването му като художник започва през 1979 г. Работи в областта на живописта и илюстрацията. Представя свои картини в много независими и групови изложби в България, Германия и Турция. От 2000 до 2014 г. живее и работи в Атина, Гърция, където участва в поредица от самостоятелни изложби и участва в общи изложби на съюза на художниците в Гърция- EETE. Стефан също работи като илюстратор на детски книги за някои от най-значимите издателства в Гърция: Livanis, Pataki, Elenika Gramata, Sinhroni Epohi, Kastor, Volonaki, Astir and Orion. Отпечатани са 28 детски книги, съдържащи негови илюстрации. Илюстрациите са изцяло изрисувани на ръка върху хартия с масло, акварел, темпера и акрилни бои. Създава също така черно-бели илюстрации, които са изобразени върху хартия с мастило, перо писалка и четка. Художникът създава илюстрации за деца от всички възрасти. В средата на 2014 г. се премества в Манчестър, Великобритания, където в момента живее и работи. Използва смесена техника за създаване на картинитеси. Разнообразието от материали, с акрилна паста, злато и сребро, метално фолио, колаж, акрил и маслени бои, обогатяват и засилват образа върху платното. Повърхността на платното се обработва с помощта на шпатула, докато желаният ефект се постига след което се наслоява с повече контраст и нежни цветове, които зависят от темата на картината. Композициите са главно фигурални, детайлите са реалистични, но стилизирани и декоративни. Разнообразието от теми е комбинирано с богати цветове, текстура и разнообразие от растителни и природни елементи. Те правят картините интересни, близки до човешката духовност и лесни за възприятие.

пишещ пишещ

ИЗЛОЖБИ: 2014 - Художествена галерия "" Жорж Папазов "" - Пловдив, България 2014 - Художествена галерия '' Поморие '' - Поморие, България 2013 г. - Художествена галерия "ЛАРГО" - Варна, България 2013 г. - Художествена галерия "НЕСИ" - Бургас, България 2013 г. - Художествена галерия "TANDRA" - Банкя, България 2012 г. - Художествена галерия "МИНЕРВА" - "Гранд хотел София", София, България 2012 г. - Художествена галерия "Видима" - Севлиево, България 2010 г. - Център за Култура "PALEO FALIROU" - Атина, Гърция 2010 г. - "Българския културен институт" - Берлин, Германия 2009 г. - Художествена галерия "Жорж Папазов" - Пловдив, България 2009 г. - "ТЕХНОПОЛИС GAZI" - ОХИ на EETE, Атина, Гърция 2008- "Център за култура и изкуство MIHAIL VODA- Атина, Гърция 2008 г. - "ТЕХНОПОЛИС GAZI" - ОХИ на EETE, Атина, Гърция 2008 г. - Художествена галерия "VAPROSI" - София, България 2007 г. - Художествена галерия "GORDGIA" - Амстердам, Холандия 2007 г. - CHEMICAL BLOND ART GALLERY & MATZUMATZU ART & DESIGN- Амстердам, Холандия 2006 - Художествена галерия "Topart" - Велико Търново, България 2005 - Център за култура и изкуство "Парнасос" - Атина, Гърция 2004 - Център за култура и изкуство "PALEO FALIROU" - Атина, Гърция 2003 - Обща изложба - Център за култура и изкуство - Агиос Стефанос, Атина 2000 - Художествена галерия "ДАР" - Кърджали, България 1999 - Художествена галерия "КРЕДО" - Хасково, България 1999 - Club на художниците - Димитровград, България 1998 - Художествена галерия "Жанет" - Пловдив, България 1997 - Клуб на художниците - Димитровград, България 1996 - Художествена галерия "Арета" - Варна, България 1995 - Художествена галерия "Арета" - Варна, България 1994 - Център за култура и изкуство - София, България 1994 - Клуб на художниците - Димитровград, България 1993 - Хотел "Санкт Петербург" - Пловдив, България 1987 - Международна изложба, живопис - Holfeld, Germany 1983 - Обща изложба -Картини и малка пластика "Шипка 6 ;; София, България 1982 - Изложба - Снимка на месеца "Шипка 6" "- София, България

Ако идваш от изток ме наричай Аматерасу- богинята на Слънцето в японските градини, а ако пътуваш от запад, тогава съм за теб Инти- богът Слънце, покровител на инките. Родих се за да нося светлина, да приемам светлина, да творя със светлина, единствено стиховете ми са онзи словесен набюдател на моето пътуване към звездите. „Една стрела, неизстреляна, задържа устрема на Духа, тетивата изтласкваща силата да следваш своите идеали. Следавайки пътя към Слънцето, бавно догаряща, Тя умира, за да се слее с океана от светлина” . Разлиствам лист по лист Душата си, и всеки ден разкривам по един тайнствен кът от нея, осветявам с пламък от свещ , един неизвървян път все още. Рисувам картини от емоции и чувства, изкачвам планини от познания, и разбирам че съществувам

единствено за да БЪДА. Онзи вечен замисъл, закодиран в нас, е единствения смисъл, единствения път, единствената цел, но за да достигнем тази цел, е необходимо да превърнем центробежната сила в центростремителна, т.е. да се докоснем до ядрото на същността ни, за да можем по един индивидуален начин да предадем на света нашата уникалност. Борбата е нестихваща и неумолима, да се бориш за себе си и против себе си, за да откриеш най-накрая себе си. Това прераждане е ново дихание, пробуждащо Душата, да изиграе поредния танц, да бъде неизменна частица от божествената игра. Музиката, извираща от най-дълбоките пластове ни води през непознати земи, за да прогледнем още веднъж отвъд света, да се завърнем в лоното на вечната хармония заложена във всеки един от нас.

Фатална реалност Прокрадната ехидност в усмивката на една илюзия, ек от смях на две разсече, с полет сред облаци от жар и плам, гълъб чете между редовете изписани в мъглявините, с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето, безпризорна някога в нечия душа, светлина, диреща опора и снага, със сетни сили въздигна се, съзвездие гравира върху космическата пустота. Паднали листа предали душата си на студената земя, повиват с прегръдка знойна, поканени да посетят светът на Муладхара, шумът на водопада ромолящ, унася в сладка дрямка, тела заспиват, вплетени под астралната дъга, а тя, изваяна в арката на вечен полет на колибри, втъка в косите им златни фибри, и погълнати от огледалото на паралелен свят, души опиянени, колабират в лоното на безмерна синева. Гласът, потопен в плеяда звезден прах, понесе се във вихъра на ескалиращи в оргазъм ноти, фотонен лъч разлят в сакрална делва - освети мечти, ехота от вибрацията на резониращи очи, трептящи блясъци разпръскват топлина и с нея новородена от ръката на всемира, избуяла насред вселенската градина, гардения с цвят на целувка под дъжда, в своя първи дъх, пробуди да проплаче - дълбока, нежна страст. Обич, лишена от маската човешки облик, заброди сред живи земни твари, земетръс разнесе се върху гръдта необозрима земна плът, преливащи в божествено грехопадение, тела, изповядващи пред олтара на своето единение, онази немислима за границите на ума, ЛЮБОВ ,жигосана завинаги в душите, прокуди два отшелника да дирят своя свят, и пречистени в духа на висшата сакралност, изборът им изкова магична - фаталната реалност.

42рисуващ

Стефан Георгиев рисуващ

пишещ

рисуващ

Inti Amaterasu

пишещ

рисуващ

пишещ

САКУРА Една „Сакура” плаче..... а в аромата на нейните сълзи запечатала се е Енигма ! Залостена в капсула на времето, Душата й се дави в турболенция от мълниеносни чувства , Нежно пропукват се огледалата на самотата.... А в погледа зад илюминатора, Далеч отвъд хоризонта от безбрежност, Свобода...... понася я към обятията на Любовта! Две дъждовни роси отронени от танца на грехопадението, Простенали дъхът на Дионисиевия екстаз, Разсъблечени от предразсъдъци, Разголени от арфата на Радостта, Като стрели пътуващи към небосвода от звезди, Галопиращи в нестихващия огън на Феникса, Прегръщат съдбата си вплела обертоновете на Вечността!

44рисуващ

Стефан Георгиев рисуващ

пишещ

рисуващ

Inti Amaterasu

пишещ

рисуващ

пишещ

Ралица Стоянова

Light On design studio

рисуващ рисуващ

А за мен какво да напиша... завършила съм сценография, рисувам от 1990 г. или по отдавна, вече не помня. Освен с рисуването правя и керамика. Сега всичко е между плътното време покрай сина ми, който е на година и девет

пишещ пишещ

месеца. И всеки ден е борба за лично време ( : но това е голямо предизвикателство, защото си използвам всяка минута за творчество и за разходки на планина и море.

Родена съм в зимата на 1988 година, ама откакто се помня предпочитам лятото. Морето е моето място. Вярвам в русалки. Пиша кратко, нямам търпение за пове-

че. Мои разкази намират своето он- и офлайн място. До скоро!

На брега на двата свята Обичането мирише на море. Синьото е най-топлият цвят*. В неговите прегръдки е хлъзгаво и уютно. Чакам го всяка вечер на брега. Когато слънцето заспива, той излиза от морето. Имаме няколкото часа до субуждането на слънцето. Тогава морето си го прибира. Обичането ни е до голяма степен невъзможно. Той не може да живее далеч от брега. Морето е неговият дом. Сушата го мори, слънцето го изгаря и кара кожата му да се отлепва от тялото. По изгрев болките му стават твърде силни.

48рисуващ

Light On design studio рисуващ

пишещ

Ралица Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Целувките ми не могат да ги облекчат. Все пак не спирам да го целувам. Докато не се отдръпне тъжен и уморен от болката и тръгне обратно към морето. Аз го следвам до водата. Държа го здраво за хлъзгавата ръка, докато не се изплъзне. После плача дълго на брега. Сушата е моят дом. Не мога да живея в морето. За мен то е тъмна бездна. Веднъж той ме взе със себе си. Беше студено и страшно. Щом отворих очи видях само синьо, само вода. Започнах да се задушавам, откопчих се от ръката му и с последни сили заплувах към повърхността. Той ме последва, но, точно когато стигна, слънцето започна да изгрява. Единственото място за срещите ни е плажът. Единственото ни време - от смъртта на слънцето до следващото му раждане. Не говорим, защото не знаем езиците си. Имаме своя морзова азбука от целувки. Обичането ни е до голяма степен невъзможно. Случва се само тук - на брега на двата свята.

*Blue is the warmest color – име на филм, който гледах в Балчик

50рисуващ

Light On design studio рисуващ

пишещ

Ралица Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Блага Запрянова

Мария Дянкова

рисуващ рисуващ

Казвам се Мария Дянкова, родена съм и израснала в София. Почти на 22 години. Още в детските си години започнах да се увличам по изкуството. Мисля, че дядо ми откри това у мен. Той беше колекционер на живописни платна от известни български автори и често ме подтикваше да рисувам. Все ми купуваше бои, а после рамкираше детските ми рисунки. Ставаше ми все по-интересно. В началното училище няколкократно печелих конкурси за изобразително изкуство, когато в про гимназията си дадох сметка, че искам сериозно да се занимавам с това. Тогава ме приеха м Художествената гимназия или по-точно Национално училище за изящни изкуства “Илия

пишещ пишещ

Петров”, където завърших живопис в класа на Атанас Ташев. Продължих без колебание в Националната художествена академия, отново специалност живопис в ателието на проф. Андрей Даниел. Сега съм трети курс. Зад гърба си имам две самостоятелни изложби в София и една в Пловдив в галерия на открито “Червеното пони” , както и множество участия в общи експозиции. Не бих нарекла себе си маринист, но определено в последните години ме вълнува много морската тематика, която може да се забележи в абсолютно всичките ми платна. Морето ме вдъхновява, обичам Созопол, но не само, обичам скалите в Ахтопол, чайките, лодките, пристанищата, а после се опитвам да ги пресъздам с четката.

Здравейте! Аз съм Блага на 17 от Пловдив. Обичам да чета. Обичам живота. Това са нещата които най-много ме вдъхновяват да пиша. Придържам се към поезията, но ми до-

пада и стила на краткия разказ. Голямата ми мечта е това което пиша да помага на хората да се вглеждат в себе си и да преоткрият собствения си свят. Затова им показвам картини от моя собствен. 

*** Там където реката целуваше морето имаше една килната колиба Живееха в моряшка самота стар рибар и дъщеря му Тя плетеше мрежи Той ловеше риба Тя бисери ловеше Той със свито сърце ги продаваше Така минаваха дните а вечер на брега на морета Тя съзерцаваше хоризонта Той си спомняше майка и в нея

54рисуващ

Мария Дянкова рисуващ

пишещ

Блага Запрянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

*** Една проста линия между небето и морето крие толкова обещания толкова страшни тайни хоризонта ли е вече твоята родина тази ли любима те погубва (толкова е близо и все не я стигаш) виждаш очите и само когато слънцето залязва и блести в небето, в морето и в твоите очи чуваш смеха думите песента и само в шума на вълните разбиващи се в кораба на мечтите ти ще я целунеш само когато устните ти посинеят и се разпаднеш на морска пяна в прегръдките и ще разбереш истината за хоризонта едва когато можеш да летиш с вятъра а тялото ти не струва повече от кофа вмирисана риба

56рисуващ

Мария Дянкова рисуващ

пишещ

Блага Запрянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Стоянка Грудова

Михаела Иванова

рисуващ рисуващ

Да имаш дарба, не означава да ти се отдава, да правиш нещо по – добре, от другите! Истинският дар „Божий” е да носиш изострена чувствителност, да си впечатлителен, да възприемаш света ярко и емоционално. Когато тези емоции се натрупат в теб и напират да излязат, дали ще посегнеш към четката или към белия лист или ще започнеш да дърпаш струните на някой музикален инструмент, по скоро зависи от обстоятелствата. Казвам се Михаела Иванова и вече изминаха много години, от както избрах четката и палитрата, за да изразявам този неудържим въртешен порив. Най – голямата ми мечта винаги е била да бъда художник. Учих в художествената гимназия „Цанко Лавренов”, в гр. Пловдив и във Факултета за изобразително изкуство, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, където завърших специалност „Живопис”, през 1988 г. Дълъг беше пътят от ранното ми творчество до картините, които рисувам днес. Автор съм на повече от десет самостоятелни изложби. Имам многобройни участия в общи изложби, кураторски проекти и пленери. Имам и няколко награди за живопис, които приех, като признание и стимул, но това са външните неща и суетата. Важно е, да останеш верен на мечтата и да следваш стръмния път, като запазиш свободата, да бъдеш себе си! В изкуството ме привлича възможността да изследвам възможните състояния на пространствата и различните присъствия в тях, незави-

пишещ пишещ

симо от това, което се случва в действителност, затова моя интерес винаги е бил насочен към пейзажа. Опитвам се да отида отвъд видимите форми, да покажа, че зад видимия свят има друг, невидим, че двата свята са взаимно свързани и преплетени до безкрайност. Откривам тази мистика, предимно в природните форми, затова основни образи и теми в моите картини са – земята и водата, небето и планината, облаците и дървесата. Походите в планините, съзерцаването на различните природни състояния са една от моите най – големи страсти! Планината е друг свят, особено магичен и чист, който зарежда със светлина и енергия. В планинските пейзажи намирам безкрайно избилие от форми и багри. Много често, там се откриват готови картини, по – богати и съвършени от всякакви наши фантазии. В картините си винаги тръгвам от конкретна натура. Стремя се да запазя характерния образ, който първоначално ме е впечатлил. Но, когато рисувам картина, аз създавам друга реалност и тя отразява моите емоции, мисли и преживявания. Водена от тях, изчиствам детайлите, търся разнообразни гледни точки, подчертавам ритъма на повтарящите се форми, предавам акцентите на светлината. Стремежът ми е, да постигна някакво свое обобщение, което съдържа философско – поетични послания. И вярвам, че когато чувството е искрено и картината е направена с любов, хората ще открият себе си в нея!

Родена съм през миналия век – малко след Втората световна война и много преди сегашната демокрация. Животът ми е свързан с град Бургас. Изразен в цифри, той е следният: двама сина, петима внуци, едно филологическо висше образование, повече от пет професии /лаборант, учител, редактор, драматург, журналист и др./, около петнадесет местоживеения, три книги с поезия за деца и три

книги с поезия за възрастни, един съпруг и няколко десетки приятели, на които може би сърцето често бие за мен, както моето бие за тях. В останалите области от живота не си водя точна статистика – например колко книги съм прочела, колко пъти съм се влюбвала и така нататък… - всички лични достояния са в стиховете ми. Благодаря на Бог за това благословение.

големите платна са за голям кораб с епична осанка на сала му дай размятана кърпа на корабокрушенец

60рисуващ

Михаела Иванова рисуващ

пишещ

Стоянка Грудова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

понякога заспиваш с нож забит в гърдите сънят те спасява утрото те долекува затваря се раната като вода над потъващ камък

62рисуващ

Михаела Иванова рисуващ

пишещ

Стоянка Грудова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Емилиян Петков

Мирослав Данаилов Миронов

рисуващ рисуващ

Роден съм на 15 септември 1990 година в София, България. Завършил съм средното си образование през 2009 година в столичното 140 СОУ „Иван Богоров“, където бях в общообразователна паралелка. През 2010 година започнах обучението си в Национална Художествена Академия, където успешно завърших специалност „Живопис“ при проф. Андрей Даниел и втора специалност „Теория и практика на художественото образование“ през 2014 г. *От есента на 2014г. изучавам „Дизайн на компютърни игри“ в НХА при доц. Арсен Минков. Започнах да проявявам значителен интерес към изобразителните изкуства през средата на 2007г., и за малкото опит, кой-

пишещ пишещ

то съм събрал мога смело да заявя, че ще продължавам напред независимо от обстоятелствата ! Участия в няколко конкурса и изложби: - Изложба на завършилите в НХА студенти степен "бакалавър", випуск 2013-2014г., където спечелих голямата награда. - 4 платна -"По стъпките на Владимир ДимитровМайстора" - 3 платна - 2014г. -"Национален студентски фестивал на изкуствата 2013 "Неофит Рилски"" - 1 платно - Нощ на Музеите и Галериите София- Галерия Париж-Москва- 2013 – 1 платно -"Малка частна изложба" 2010 - 2 платна - Конкурс “Рисунка” - 2010 - 2 рисунки - Национална фондация "св. св. Кирил и Методи" - 2009 - 1 платно

Емилиян Петков. Относително добре различим посредством обозначението „Емилиянеца”; след завършване на музикалното, философското и останалите си образования и образователни начинания,

работя системно, усилено, последователно – като градски идиот на Търново, полагайки основите на нов, радикален, недостигнат стандарт в най-добрата практика на това високо елитарно изкуство. Амин.

из ‘КАЗУИСТИКА’

МАРАТОНЕЦЪТ

ПЛУВЕЦЪТ

ФАРМАЦЕВТЪТ

... обикаля той, край гробищата тичешком, пристъпва в лекия си тръс, полека, та остават му няколко стадия, само – този маратон ще свърши; човекът ще догони самотата

На Тил Линдеман ... плувецът се разтваря, сякаш във водата, макар че неусетно, наранява ù покоя; а тялото му яко, с обнажените линии познати, ù свойта странна красота явява, стройни форми; вътре – в широката нейна и няма утроба; плувецът се носи нататък – във пътя на рибите, гòрките нощни звезди, в блясък оголени; със сол се насища му, гладката кожа...; ала ще видите нейде накрая – край бряг, някой нов, неназован; разстроени – двамина – там; единственините, нас: ‘Mann gegen Mann!”…

своя, от чиито пори се излива мирисът на мъжка пот и, в небето попива, нагоре – вълшебното ухание на юношеска плът...; не спира бегачът, нито пък, знае умора

... Умрешь - начнешь опять сначала И повторится все, как встарь: Ночь, ледяная рябь канала, Аптека, улица, фонарь...

сърцето му; само секунда за отдих и, глътка мълчание – по-голяма от всяка надежда – с водата затоплена; му припомня

Ал. Блок, "Пляски смерти", 1912 г.

за някакъв залез, отдавнашен – в някое лято, отминало в по-далечната младост...; и с вопъл, момчето посреща я, пак продължава нататък.

... все по-надълбоко, навътре във сумрака леден на бурята; пò към сърцето далечно на хладното, тъмно море...; единият – първи; последен, пък – другият, втори... Водата загребва той жадно с горещите длани – железни и нежни – със нея се бори...;

но ще се видим пак – завинаги – на най-далечния и пуст харман: единствените двама – ний, неутешимите – ‘Mann gegen Mann!”

... той стрива в хаван ароматния радикс, бавно превръща го, заедно с всичко останало – в прах; притихнал площада навън е, а тъмна и пуста, и ничия –

някакъв сок..., през иглата полека минава, едва, препарата, и влива се в него; усмихва се странно, човекът...

Мирослав Данаилов Миронов рисуващ

... потънал във хладната, черна стопилка на кипналата и безока нощ, фармацевтът седи зад гишето в аптеката, лъха на билки отровни, тъгата му – тежка и вехта...

е нощта...; после пък, пада в прашеца сълза от очите и, в solutio отровно го превръща; във млечен,

... а цели светове загиват във копнежа ми...;

66рисуващ

Ночь, улица, фонарь, аптека, Бессмысленный и тусклый свет. Живи еще хоть четверть века Все будет так. Исхода нет.

пишещ

Емилиян Петков рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Елена Денева

Гриша Кубратов

рисуващ рисуващ

Гриша Кубратов е роден на 16 юни 1953 г. Завършва специалност Живопис и естетика във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Магистър Преподавател по рисуване и графичен дизайн в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, Русе. Преподавател Графичен дизайн РУ „Ангел Кънчев”. Преподава в бакалавърска и магистърска степен в Аграрно - Индустриален Факултет- катедра Промишлен дизайн: Графичен дизайн и визуални комуникации; Копютърни технологии и мултимедийно проектиране; Рекламен дизайн, Шрифт, Графичен дизайн; Триизмерна графика, Елементи и композиция на мултимедийна среда; Художник на свободна практика. Проектира и изработва стенописи, керамични пана, промишлени експозиции, оформление на обществени интериори, живопис, скулптура.

пишещ пишещ

Изложби 2005 Преди и сега 2008 самостоятелна 2008 колективна за ММД 2011 самостоятелна частни галерии в София Пленери 2000 Екоарт 2003 Ломея 2006 Ломея 2010 Ломея Бианале 2007, 2009, 2011 МиниАрт 2012 Приятели на морето Бургас Малки форми Плевен Изложби на СБХ Русе Международни Изложби 1990 Монклеър, Ню Джърси 2008 Прага СТЕНОПИСИ и керамично пано СКУЛПТУРА ОТ ДЪРВО Графичен Дизайн за издателство ПАРНАС и ИК АВАНГАРД ПРИНТ ИЗЛОЖЕНИЯ МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ и др.

Казвам се Елена Денева, родена съм в град Дряново на 17.09.1985 г., живея в град Ловеч. Завършила съм Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност социална педагогика. Автор съм на четири поетични книги: „Щастие в кибритена кутийка“ (2005), „Картонен храм (2006), „Натюрморт с пеперуди“ (2013) и „Сенки и бонбонки“ (2014), издаде-

на със съдействието на Асоциация за изкуство и култура Полски Тръмбеш Награждавана съм в редица национални конкурси за поезия и есеистика, мои стихове са публикувани в антологии и в периодичния печат – “Само за теб” – антология на българската женска любовна лирика, списание “Знаци”, вестник “Словото днес”.

*** това, което пръстите ти наричат любовен език е само отклонение от пътя към сърцето ми не мога да го преведа на човешки защото тишината ми отдавна се е разминала с твоята като корени в различни гори като таралеж с нарисувана ябълка това, което пръстите ти наричат любовен език е последното желание на змията

ВЕЧНОСТТА НАРЕЧЕНА МАКАЗ - за мъжкото и женското начало, за вечния кръговрат, за прозрението след изяждане на ябълката и постигнатата мъдрост. 25/25 см акрил, MDF

70рисуващ

Гриша Кубратов рисуващ

пишещ

рисуващ

Елена Денева

пишещ

рисуващ

пишещ

*** Поисках мед - ужили ме пчела. Поисках песен - беше погребална. Поисках да съм. Вече съм била. Поисках да умра. Не бе фатално. С желанията вече съм дотук. Ще си тека: спокоен бавен ручей. И само моят крехък бистър звук на мъдрост от дълбокото ще учи.

СРЕБЪРНО МОМИЧЕ 20/30 см, акрил, MDF 2015

72рисуващ

Гриша Кубратов рисуващ

пишещ

рисуващ

Елена Денева

пишещ

рисуващ

пишещ

Ангел Гешев

рисуващ рисуващ

Ангел Гешев 1962 г. – Роден в Пловдив, България 1981 г. – Завършва ССХУ за Сценични кадри, Пловдив 1993 г. – Завършва МГАХИ „Суриков”, Москва, катедра „Графика”, магистър 1993 – 1995 г. – Работи в Московското студио на Руската академия за изобразително изкуство 1998 г. – Творчески директор на „ А&Y” Студио, Пекин, Китай Самостоятелни изложби 2015 г. – Галерия „U.P.A.R K.”, Пловдив 2014 г. – Галерия „U.P.A.R K.”, Пловдив 2013 г. - Музей за изящни изкуства - Дзинтай ,Пекин, Китай 2013 г. - Клон Източна Европа на W.R.S.A. Пекин, Китай 2013 г. – Галерия „Жорж Папазов”, Пловдив 2013 г. – Галерия „Форум”, София 2012 г. – Галерия „U.P.A.R K.”, Пловдив 2012 г. – Галерия „Yifine”, Пекин 2011 г. – Галерия „U.P.A.R.K.”, Пловдив 2009 г. – Галерия „Hong Merchant”, Шанхай 2006 г. – Български културно-информационен център, Москва Галерия „Hong Merchant”, Шанхай Галерия „Аполинер”, Пловдив 2004 г. - Посолство на РБългария, Пекин Галерия „Аполинер”, Пловдив Галерия „Пролет”, Бургас 2003 г. – Галерия „99”, Ашафенбург, Германия 2002 г. – Парламент на РБългария, София 2000 г. - Ян Хуан музей, Пекин, спонсориран от Министерство на културата на РКитай 1998 г. – Галерия „Макта”, София 1996 г. – Посолство на РБългария, Пекин 1995 г. – Чешки културен център, София Участия в общи изложби 2014 г. – Централа на Европейската Банка , Франкфур на Майн, Германия 2012 г. – Галерия „U.P.A.R K.”, Пловдив 2008 г. – Втори международен фестивал на изящните изкуства „Традиции и съвременност”, Москва. Голямата награда за графика

пишещ пишещ

2007 г. – Панаир на изкуствата, Пекин „Глаголицата” - Градска художествена галерия, Пловдив 2006 г. – „S I P A – 2006” – Международен панаир за графика и фотография, Сеул 2005г. – „60 години от победата над фашизма” – Национален музей на изобразителното изкуство, Пекин - „A & Y Studio” – Национална художествена академия, София - „A & Y Studio” – Градска художествена галерия, Пловдив 2004 г. – Международно изложение на изобразителното изкуство, Сеул 2002 г. – Фестивал на изящното изкуство „Импресия”, Пловдив 2001 г. - Графика на „A & Y Studio”, галерия „Yibo”, Шанхай - „Shanghai Art Expo”, Шанхай 2000г. – Панаир на изкуствата, Тайпей, Тайван 1999 г. – „Направено в Китай”, галерия „Ромфея”, Пловдив 1999 г. – Международно изложение на изобразителното изкуство, Пекин 1997 г. – Първо международно изложение на графичното изкуство „Квадринале”, Москва 1996 г. - Национална галерия за чуждестранно изкуство, София Колекциии 2008 г. Голямата награда за Графика -Фестивал - Вяра , Москва, Русия Национален музей за изобразително изкуство, Пекин, Китай Национален музей по изящни изкуства „Пушкин”, Москва Министерство на културата на Русия, Москва МГАХИ „Суриков”, Москва Национална художествена академия, София Градска художествена галерия, Пловдив Музей „Zumerly”, Ratgers University, USA University of Portland, USA Колекция „Delta Airlines”, Москва Държавна агенция за българите в чужбина, МС на РБългария Народно събрание на РБългария Инкомбанк, Москва „Texas Petroleum”, Пекин

За творец като Ангел Гешев, който дълги години живее между два свята ( Китай и България), две култури, глаголицата се явява като голямо изкушение. До това безспорно водят дългите години на живот в Китай. Глаголицата на Ангел Гешев освен чисто графичните си параметри на звуците, носи в себе си специфичната знаковост. Ако разгледаме символиката при Мирча Елиаде, на сакралните знаци и символи, ще разберем, защо именно към глаголицата се е насочил Ангел. Той търси във всеки знак-символ, повече от графично изображение. Те говорят своят език, излизат извън рамките на общоприетото, за да ни раз-

крият своята сакралност. За да ни покажат отвъд ежедневието, смисъла вложен в тях. Това са много повече от изображения. В тях се вижда границата между езичеството и христянството. Към непосредствеността на вярата и нейното иконично догматизиране. Или към иконизирането на думите и изобразяването на словото. Днес Ангел Гешев иска да приобщи към изначалната съкралност на тези знаци и символи мнозинството. Той е много повече от калиграф, той отива отвъд визуализирането. В неговото творчество има чисто семиотичната изразност на глаголическите знаци седи и една прекрасна изобразителна и графична и декоративна красота.

76рисуващ

Ангел Гешев рисуващ

пишещ

рисуващ

Ангел Гешев

пишещ

рисуващ

пишещ

78рисуващ

Ангел Гешев рисуващ

Ангел Гешев пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Виолета Христова

Ина Христова

рисуващ рисуващ

Ина Христова завършва История на изкуството в Национална художествена академия, София и специализира Илюстрация в Escola Massana в Барселона, Испания. През последната година работи в студио за графичен дизайн в Берлин, Германия, участва в семинар по експериментална графика и илюстрация в Италия и Испания. В момента осъществява дипломния си проект колекция от ръчнопечатани книги "Забранена литература". Стипендиант в ателието по графични техники към Escola Massana, Барселона. Илюстрира за Dschungel Wien Theater, Австрия, за Pinzat art bags, Испания, Sorli Discau, Escola Massana, Литературен кръг

пишещ пишещ

Смисъл, списание BCN MES, публикации в ILUSTRA, Murcia, Испания Илюстрира последните няколко книги на Виолета Христова и тук ви предлагаме графиките от книгата „Една ампула мрак”. общи изложби НЕ ФЕСТ, ХИП ХИП ателие , София Santa Monica, Барселона CCCB, Барселона Еscola Massana, Барселона Escola Isia, Урбино, Италия Библиотека Саграда Фамилия, Санта Клара, Барселона

Виолета Христова е автор на осем книги с поезия: „Пеш до земетръса”, 1995г. ИК.”Христо Ботев” „ Звездна карта”, 1997 г. ИК „П.К.Яворов” „Да бъде нощ” 2001г, ИК.”Захарий Стоянов” „Другата стая”, 2006г., ИК „Захарий Стоянов” „Сняг от друга зима” 2008г. ИК „Български писател” „Тревата ли?” 2010г. Изд. Ателие Аб,

„... каза тя. И слезе от небето”, 2012г., 2013г. Изд. Ателие Аб, Издателство „Потайниче” /второ издание/ и „Една ампула мрак” 2015г, Литературен кръг „Смисъл”. Носител e на национални литературни отличия: „Георги Братанов”, „Мара Белчева”, mърва награда в поет. конкурс „В полите на Витоша”и мн. др. Нейни стихове са превеждани на руски, френски и сръбски езици и са включвани в редица сборници и антологии.

Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е с много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай! Тъмното е длан. Обичам те. И много си ми важна. Вратата е последната във ляво, още по-нататък е сърцето. Смъртта е само малък таен джоб и ново обещание за тяло. А утрото е влага, скрита в мен. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Това ми каза тази нощ на тръгване.

82рисуващ

Ина Христова рисуващ

пишещ

Виолета Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Една ампула мрак Аз още дишам твоята безупречна любов, в която няма сянка, ни тела, ни празнично докосване, ни спомени. Метафора на всичко, с което се повдигам цял живот. Кристална философия и фотография на нищото... В житейски план тя всъщност е безкрайност. А нищото е всичко, даже себе си... И затова сега ще завъртя в черупката си нежната вселена. Ще сложа под езика си една ампула мрак, за всеки случай – утре е студено. На дъното - в самия ад съм аз. И светя. И поглъщам всяко време. Но нямам думи да се изрека. Не се наричам никак, само гледам. Защото помня други правила и съм преситена от други съвършенства... Но по-добре докрай да няма бряг, отколкото реката да изчезне.

84рисуващ

Ина Христова рисуващ

Виолета Христова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Човешко е Владетелю на лунното мастило, на пясъчните облаци и руни! Създателю на земните подробности, записани във мен с небесни думи! Блажен въздушен пратеник до всички, които чакат близост и надежда! Творец на доверчивата изричност или на съвършената безбрежност! Не ме обиждай с прах от лесни мисли, не улеснявай звездния ми жребий! Разбирам ли, или копая истини, които някой вече е погребвал? Дали чертая в мрака хоризонти, или събуждам прилепи заспали? Не ми отнемай бронята от обич и дървения меч от идеали! Очите ми преливат от безсилие, със себе си съм пълна чак догоре… Не ми дължиш съдба, която винаги изглежда съвършена като пролет. И грешката, и следващите грешки приличат на смалена добродетел. Човешко е... Но много е човешко това, което слиза от небето.

86рисуващ

Ина Христова рисуващ

пишещ

Виолета Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Неизбежно Не ме избираш ти. Душата те избира. По прости правила, по свои си причини. И лястовицата така гнездото си намира, а славеят - любимите градини. Живея в сладостта. За крясъка съм глуха, паричка е сърцето ми и пари. С нея ще платя любимите товари, когато се прибирам от света. Сега се очаровам, очаквам и оставам, препъвам се в оголения страх, събирам обещания, изричам... И забравям това, което вечер изрека. Не ме намираш ти. Душата те намери, на сенките сред смътния седеф, умът те разпозна сред своите химери, но толкова е предвидим умът. И не любов ни свързва, паяжина лепне, по устните ми, светла като мед. А думите изглеждат само безсловесни и краят на страха - предизвестен. В предишния живот не знаех, че е зима, не знаех, че земята се върти... и винаги пристига това, което имаш, преминало през всичките врати.

88рисуващ

Ина Христова рисуващ

Виолета Христова пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Дълбоко и лично И тогава видях, че в окото си имаше хор. И познах несвободния - в жеста на всяко отричане. А думите, дето отдавна ръмжаха затворени, хукнаха бясно навън и захапаха всичко. Толкова тежки тела, после духова музика... Трупи, натрупани още от края на лятото... Няколко грама душа, която отлиташе тихо от устните - вече си имаше ято. Изглежда любов, но е само унило привличане, глухо се люшка – въже, изоставило кораба... Някой закотви живота далече от всичко – тръгвам нагоре, а бавно се влача надолу… В мене ръмжи един възхитителен тигър с жълти очи е страхът и се прави на силен. Искам да мина по косъм, но само да мина, оттатък, където светът ми си има причина. Защото видях, че в окото си имаше хор, а в мене живее само възторг единичен, разбрах, че гласът се катери полека нагоре, но винаги слиза в сърцето –дълбоко и лично.

90рисуващ

Ина Христова рисуващ

пишещ

Виолета Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Нинко Кирилов

Григор Малинов

рисуващ рисуващ

Григор Малинов е художник, работещ в областта на маслената живопис. През 1988 г, той завършва Средно Специално Художествено училище "Цанко Лавренов" в Пловдив и по-късно през 1995 г. се дипломира при Факултета за изящни изкуства към "Св.Св. Кирил и Методий", Велико Търново със специалност "Живопис". Оттогава той твори и експериментира в областта на живописта.

пишещ пишещ

"..... В моята работа аз комбинирам класически и съвременни принципи на изящното изкуство. Старая се постоянно да обогатявам моята техника и мироглед, променям палитрата си с всяка нова творба. За мен платното е необятна вселена, която очаква да бъде изобразена всеки път по нов, различен и ионтересен начин."

Нинко Кирилов е писател, журналист, музикант и още няколко неща. Сборникът му с казкази "Двойници и животни" е сочен като един от най-успешните родни литера-

турни дебюти. Има участие в сборници с разкази и комикси (само като сценарий). Пише, защото не може да не пише.

ГОЛГОТА тя пи чай аз не пих водка разказа ми за местния храм бил построен бавно за 25 години а в камбаните му имало много повече сребро от изискваното по канон наскоро настанила приятели в хотела срещу църквата едва после съобразила че камбаните бият на всеки 15 минути гостите ѝ обаче не се оплакали от непрестанното звънене дори не го чули човек чува този звън само ако е настроен за него само ако иска да го чуе казал ѝ човек от църквата допих си неводката разделихме се тръгнах да се прибирам пеша мислех си как ще напиша това в разказ минах покрай църквата за първи път чух звъна на камбаните прекръстих се

94рисуващ

Григор Малинов рисуващ

пишещ

Нинко Кирилов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

РОКЛЯТА ако се порежеш гледай поне да оставиш петно я на дреха я в ума си ръбът на роклята ѝ е остър ако не си умел въжеиграч можеш да паднеш и да падаш да падаш да продължиш да падаш докато тя не те хване тогава те чака нещо като самота но малко по-различно ще се будиш с дъх който вече не е твоят ще се храниш ще отглеждаш цветя може дори и котка или дете и това е добре а може и просто да си спестиш всичко това може просто да не се опитваш след това години ще мислиш какво би станало ако беше посегнал към роклята ѝ и ако се беше порязал дали щеше да оставиш петно я на дреха я в ума ѝ

96рисуващ

Григор Малинов рисуващ

пишещ

Нинко Кирилов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

КОГАТО СПИШ В ДРУГАТА СТАЯ е нощ но не съвсем дишаш въздух като моя но не съвсем спиш на легло като нашето но не съвсем имаш тяло мога да те докосна но не съвсем можеш да ми кажеш нещо и почти искаш но не съвсем обичаш ме но не съвсем съвсем не

98рисуващ

Григор Малинов рисуващ

пишещ

Нинко Кирилов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Станимир Манойлов

Татяна Илиева

рисуващ рисуващ

Рисувам от две години, преди това съм се занимавала с макетиране и за кратко с дизайн, всъщност това последното съм завършила. Днес попаднах на един текст, който бях забравила. Написан от Ина Ивано за рисунките ми. Ето го и текста: .. " Реших, че това е точ-

пишещ пишещ

на метафора на женското сърце. Изящно, ранимо, противоречиво, не на фокус, искрица светлина върху водна повърхност. Не ви ли прилича на образ на балерина? Тя и в танца, и дори уловена за миг на платно изразява едно – чувствственост."

100

Роден съм в Котел, но не съм живял там . Завършил съм Техникум по електротехника в Сливен . Но ..... През по голямата част от съзнателният си живот ме е влечало изкуството във всичките му форми . Обичам да рисувам, макар че не ми се получава в повечето случаи, с поезията е същото, три сезона и половина съм пял в Сливенската работническа опера, когато я

имаше, но най ме влече приложното изкуство и в момента съм на тема миниатюрна резба . В момента работя / от 30 год. / в строителството и се занимавам с изграждане на ел. инсталации. С две думи - оптимист , който обича хората и живота. Благодаря за вниманието още веднъж !

101

На жена ми Розово утро. Черно-бял крясък лети. Цветна градина.

102 рисуващ

Татяна Илиева рисуващ

пишещ

Станимир Манойлов

рисуващ

пишещ

рисуващ

103

пишещ

Минават дните. Есенни листа падат с трясък на асфалта.

104 рисуващ

Татяна Илиева рисуващ

пишещ

Станимир Манойлов

рисуващ

пишещ

рисуващ

105

пишещ

Айше Феимова Рубева

Антон Атанасов

рисуващ рисуващ

Здравейте, казвам се Антон Атанасов, от гр. Провадия /малко градче във Варненска област/. Израснал съм с изкуство и изучаване на други науки като интерес, който ме е заинтригувал от малък. Завършил съм средно и висше с изящни изкуства, специалност графика, но от малък най-много ме е влечал цвета и живописта като цяло. Всичко което съм изучил е благодарение на голямата практика, която съм приложил с цел постигане на големи резултати, но за мене никога не е достатъчно, думата ,,повече" е хубава дума. Относно рисуването, използвам маслени и акрилни бои на платна или грундирани плоскости най-често. Темите ми са доста пъстри понеже обичам да експериментирам във всякакви тематики, но тази която ми е най-голяма слабост са морските пей-

пишещ пишещ

зажи, исторически сцени в морската история и кораби. Други тематики, на които съм обръщал дълго време внимание, бяха илюстрациите, филмови плакати, комикси и поп арт. Други изкуства, към които имам голям интерес, са музиката и киното. От гледна точка на музиката се занимавам от няколко години със свирене на електрическа китара и композиране със записване на авторска музика. За киното това което е почти невъзможно за вкъщи, разработвам сценарии за филми който са в работен вариант и с музиката и рисуването имам възможността да илюстрирам сцени и да композирам музика за фона им. Може да се каже че живея за изкуството като цяло и се старая целият ми фокус да пада на него.

106

Казвам се Айше Феимова Рубева, родена съм в гр. Стара Загора. Завърших Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магистър, Тракийски университет специалност ПНУП – магистър. Работя като старши учител в начален етап в ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с. Ябланово, общ. Котел. Пиша поезия, разкази, и от известно време работя по един филмов сценарий, чийто главен герой Мустафа е поет. Два „негови“ фикционални цикъла с поезия ще допълнят първата ми двуезична книга, тъй като първия от тях Mustafa konuşuyor („Говори Мустафа“) беше написан на турски и вече е преведен на италиански от Никола Вердераме, за да бъде публикуван в найпрестижното италианско списание за поезия „Atelier”.

В момента работя по редакцията на турските текстове на втория цикъл от стихотворения на Мустафа „в Истанбул“ с помощта на турския поет и преводач Гьокченур Челибиоглу, който е преводач на стихосбирката „Бдин“ на Иван Христов, която пък излезе преди няколко дни на турски език с допълнено съдържание и заглавие. Мои произведения са публикувани в „Литературни Балкани” и различни онлайн сайтове за литература. Във втората половина на 2015 предстои излизането на двуезичната ми първа стихосбирка „Някой ден ще полетя“/ Bir gün uçacağım, подготвяна от издателство „Скалино“, която съдържа авторски версии на стиховете ми на български и турски език. Двете стихотворения, които ще прочетете са от там.

107

*** стъпвам леко сред мъгли разстлани над безводно море от страх да не събудя мъртвите търся слепец да ме изведе на пътя аз зрящата не мога

108 рисуващ

Антон Атанасов рисуващ

Айше Феимова Рубева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

109

пишещ

*** в молитви страшни душата ми се раздира но Бог отвърнал взор мълчи в тишината няма на всемира чувам крясъка на водата идваща да ме спаси и преди края на битието търся теб поне веднъж да ме погледнеш тъй както монахът гледа своята любима

110 рисуващ

Антон Атанасов рисуващ

Айше Феимова Рубева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

111

пишещ

Мариян Славов

Васил Василев

рисуващ рисуващ

Това, което всеки творец желае – преди всичко да бъде разбран. След това идва сърцето… И въпросът е дали ще стигнеш до душата на зрителите, защото нашето изкуство е визуално. Ако успеят първо да те разберат, има голяма вероятност и да те харесат.

пишещ пишещ

Това е било винаги моя мечта, да стигна до съкровеното в един човек, да успея да накарам той да види частица от света през моите очи и сърце. Човек трябва да бъде искрен в това, което прави, тогава и нещата стават истински.

112

Журналист по професия, писател по призвание, китарист по неволя и спортист по дух. Обича хубави книги, да пее, комбинацията от черно и бяло, хора, с които може да мълчи без да се чувства неудобно, стари и скъпи китари, есента, човешкия допир, диня, неща, направени ръчно. Също така – да гледа хората в очите, ръкостискането, дълги и тънки пръсти, високите скорости, котката си, миризмата на пожълтели листа, сок от грейпфрут и малките трапчинки, които се образуват, когато

хората се смеят. Не желае да порасне, въпреки неоспоримите външни белези за този процес. Все още мечтае да стане космонавт, да лети до Марс, да живее в Япония, да кара болид от Формула 1, да напише роман и да запише платинен албум. Музикално предпочита да издирва неизвестни никому джаз изпълнители от женски пол и да ги слуша с чаша Макалън. Продъжава да вярва в доброто у хората.

113

Ини

искам да те нарисувам дори когато е тъмно и не виждам върховете на пръстите са моите очи шарят по теб като дете което си играе с тебешир харесва ми платното ти опънато по безброй пътища със следи от стъпки отражения на облаци и засъхнала морска сол харесва ми когато думите ти се плискат в бреговете ми а после няма думи харесвам твоите приливи и отливи аз съм брегът който винаги ще бъде там

114 рисуващ

Васил Василев рисуващ

пишещ

Мариян Славов

рисуващ

пишещ

рисуващ

115

пишещ

Peccavi

Страници странници, ехо от погледи бледи на белия лист неизказано нежни, ненужни и делнични сенки от срам и от страст Гонени гузни от сгънати пръсти шепнат в ъгли от тъга точки забравени с дъх на предателство сухо поставят финал С укор ги гледам, грозно горещи черни и честни горят в прах потопени студените свещници тлеят ограбени в мен

116 рисуващ

Васил Василев рисуващ

пишещ

Мариян Славов

рисуващ

пишещ

рисуващ

117

пишещ

Аксиния Михайлова

Златина Зарева

рисуващ рисуващ

"Когато от малък, главата ти е пълна с фантазии, а любовта към фентъзито и фантастиката не стихва, единственото, което можеш да направиш е да намериш начин да изразиш тази любов, чрез изкуство. От малка се възхищава на кориците на книги и на филмовите плакати и съм ги смятала за изключително красиви, от там дойде и желанието ми да мога и аз да пра-

пишещ пишещ

вя такива неща. Радвам се, че съм имала и все още имам страстта да се уча сама и да се развивам, за да мога да изкарвам образите от главата си на яве. Искам да мога, някой ден ,да обикалям света с лаптоп и раблет под ръка и да творя от всяко кътче на планетата.

Писането на поезия е едновременно пътуване в две посоки. Дълбая навътре в себе си, за да се опозная и така да достигна до другите. Това е един от начините да се почувствам цялостна. Същото вероятно е и с останалите изкуства. Приемам една симфония, картина или снимка като протегната ръка, която очаква някой да я поеме. И съм благодарна, когато протегнатата от друг творец ръка и моята се срещнат и се разпознаят. Така, усещайки се част от друг нечий свят и разпознавайки се в него, се чувствам отново цялостна. И съществото ми ликува! Аксиния Михайлова

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА, поет и преводач, автор на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), Разкопчаване на тялото (Жанет 45, 2011), Смяна на огледалата (Жанет 45, 2015), и една на френски: Небе за изгубване (Галимар, 2014).

118

Има две публикувани книги с избрани стихотворения на словашки и арабски език:Опитомяване /Krotenie, LIC, Братислава (2006), В очакване на вятъра, Нова култура, Кайро (2013). Нейни стихове са публикувани на над 15 европейски езика, а също в Египет, Япония и Китай. Участва в основаването на литературно списание в Ах, Мария, член на редколегията му. Съставител и преводач на Антология на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза. Носител на няколко национални и международни литературни награди за поезия и превод и на най-високото отличие на Република Латвия Рицар на Ордена на Трите звезди. През 2012 г. Разкопчаване на тялото е удостоена с националните литературни награди: „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“. През ноември 2014 френската й книга Небе за изгубване бе удостоена с найпрестижната годишна награда за поезия във Франция "Аполинер 2014“.

119

От другата страна на свободата

Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото й тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето.

120 рисуващ

Златина Зарева рисуващ

пишещ

Аксиния Михайлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

121

пишещ

Да преминеш през затворена врата Твърдеше, че има няколко крила повече от другите хора и те го държат над видимите неща, а аз се изгубвах в думите му, в пропитите с тютюнев дим изтърбушени кресла и не забелязвах как в леглото ни избуява мухъл, как порастват резци на думите и мълчанието се превръща в единствената ми свобода. Много рядко, когато ангелът идва на вечеря, третото крило поляга между ножа и чашата с вино и променя смисъла на видимите неща.

122 рисуващ

Златина Зарева рисуващ

пишещ

Аксиния Михайлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

123

пишещ

Александър Цонков

Григор Георгиев - Gollorr

рисуващ рисуващ

Казвам се Григор Георгиев, но се подписвам като Gollorr. На 25 години от Ловеч. От 19 годишен се занимавам с илюс-

пишещ пишещ

трация... обичам метъла, средновековна музика и именно там, често намирам там вдъхновение за рисунките си.

124

Ами аз съм Александър Цонков a.k.a. Lostov. Набор ’82, родом съм от Сливен. (Или както му казваме там – Сли‘ен). Обичам да чета и се старая да пиша неща, които самият аз бих прочел с интерес. Или поне се опитвам да го правя. Често се вдъхновявам и от филми, музика и текстове на песни. Огромен почитател съм на Краля (мисля, че е ясно кой), който е повлиял дълбоко на съзнанието ми. И всъщност продължава да го прави с всяка една прочетена негова книга. Експериментирам с различните жанро-

ве и се старая да предизвиквам различни преживявания от целия емоционален спектър на читателя. Имам влечение към мистериите, хоръра, фантастиката, трилъра, понякога към хумористичните истории и към детайлното обрисуване на човешки вътрешности. Както и някаква абсурдна комбинация от изброените. Както и кръв. Трябва да има кръв. Както кръвта ни дава живот, така тя придава и един особен живот на една история – изпълва я със съдържание, смисъл и цвят.

125

Нещото

Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо бе упоило и разсъдъка му – не изцяло, но достатъчно, за да го обезсили и отчае дотолкова, че искрено да желае бърза смърт. Знаеше, че краят му е близо, но не искаше да си представя как щеше да настъпи. Искаше просто всичко вече да се свършва. Нямаше спомен как се бе стигнало до това положение, а и вече нямаше значение. Последното, което си спомняше, бе как някой, нещо покри лицето му и оттогава потъна в черната прегръдка на болката и безнадеждността. Оттогава бе приклещен в някаква чужда материя. Тя се бе увила около него и го бе обездвижила. Враждебен организъм го бе оплел в мрежите си от разнообразни тъкани, бе се втъкал в него и единствено лицето му стоеше открито. Едната му буза бе покрита с лепкава слуз, която от време на време капеше и се смесваше по-надолу с другите вещества, които периодично извираха от материята, която го държеше здраво. Не усещаше тялото си, нямаше контрол над него. Но чувстваше болката. Изгарящата болка отвътре, която го връхлиташе на вълни и след това затихваше, оставяйки тлеещи огнища в него. Не можеше да извика. Не искаше, защото нещо му казваше, че така ще стане по-зле. Нещо бе в тялото му. Нещо чуждо, нещо враждебно. Същото това нещо, което го бе отвлякло и приковало на това мрачно място, по този

126 рисуващ

Григор Георгиев - Gollorr рисуващ

пишещ

Александър Цонков

рисуващ

пишещ

рисуващ

127

пишещ

"Art done for "Just Games Interactive Entertainment" All rights reserved." начин. Усещаше как нещото в него се движи и изсмуква живеца му. Усещаше как то расте. И когато пораснеше достатъчно… Опитваше се да не мисли за това. Не искаше да мисли за това. Откри, че колкото повече се опитваше да се измъкне, колкото повече умът му се бунтуваше срещу тази гротескна намеса, толкова повече нещото в него се движеше заплашително. Затова бе изпаднал в състояние на полулетаргична изтръпналост, в която сюрреалистичните кошмарите владееха съзнанието му. Стараеше се да не мисли въобще, просто чакаше всичко да свърши и последната и единствена надежда бе, че ще е скоро и че ще стане бързо. Хаотичните спомени за човека, който някога беше, само го караха да страда вътрешно и подсилваха стремежа му към избавлението, което не пристигаше. Нещо светна в лицето му. С мъка отвори натежали клепачи. Огря го силна светлина и примижа. Усети как нещото в него се раздвижи. Болезнен спазъм премина през тялото му и той потръпна. Сред ярката бяла светлина, успя да различи човешки силует. След няколко секунди, доколкото изтерзаните му очи съумяха да привикнат в светлината, видя войник в пълно бойно снаряжение. На лицето зад скафандъра му, се изписваше неподправен ужас. – Убий ме! – успя да промълви клетникът. Нещото в него се размърда по-настоятелно. Съзнанието му крещеше от болка, но не можеше да ? даде глас. – Убий ме! – повтори той с върховно усилие. Войникът пред него го гледаше с нарастващ страх. Не можеше да вземе решение. Колебаеше се, не знаеше дали е редно. В този миг коремът на нещастника се разпори сред фонтан от бликаща кръв и от него излезе Пришълецът. Изчадието изпищя пронизително, разкривайки множество малки остри зъби. Приемникът му се гърчеше в предсмъртна агония. Войникът изкрещя от изненада. Насочи оръжието си и натисна спусъка. От дулото излезе мощна огнена струя и пламъците мигом обгърнаха и двамата. Пришълецът пищеше неистово, докато огънят не превърна тялото му в почернели цвърчащи останки, а бедният нещастник най-сетне получи своето закъсняло избавление.

128 рисуващ

Григор Георгиев - Gollorr рисуващ

пишещ

Александър Цонков

рисуващ

пишещ

рисуващ

129

пишещ

Катерина Христова

Силвия Шосева

рисуващ рисуващ

Силвия Шосева е родена 1983г. в град София. През 2002 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 2007г. СУ” Св. Климент Охридски”, специалност „Изобразително изкуство”. През 2009г. завършва магистратура , специалност „Графичен дизайн” в Нов Български Университет. Творческият път на Силвия Шосева започва от ранна детска възраст с непрестанно желание за рисуване. Самата тя казва, че помни първите си рисунки, датиращи от времето, когато е била на три годишна възраст. През целия си живот до този момент тя е преминавала през различни етапи и вдъхновения, които са и показвали пътя към нови търсения. В ранната живопис тя е експресивна и вдъхновена от художника Генко Генков. В по-късен етап започва да затвърждава един неповторим и характерен стил, който с времето започва да я отличава като творец. В периода 2007-2015г. тя се вдъхновява от актьори и певци, които харесва и започ-

пишещ пишещ

ва да рисува лицата им, превъплъщавайки ги в герои на картините си. Това е един вид игра с публиката на „Познай кое е лицето”. От 2007г. до 2010г. Силвия е повлияна от Брут арта. В картините си използва символи свързани с насилие и сексуалност. Това са предимно портрети на актьорите Никол Кидман, Кирстен Дънст, Хейли Осмънт, певицата Бьорк и др. В периода 2011-2014г. започва да използва цветя, различни растения в картините си, въздействащи по различен начин в съчетания с портретите, които са все още обект на нейните търсения. Лицата са ясни, бели и открояващи се. Цветовете са контрастни. Портретите са едновременно портрети, но и символи. Природата е също обект на трансформация. В картините на Силвия има мистичност и една неповторима откровеност, присъща за творчеството и в съчетание със символи, с които въздейства на зрителя.

130

Катерина Христова е проплакала за пръв път през 1992 в София. Обича приключенията и се е вкарвала в не една и две бели, поради тези си сентименти. През 2011 завършва Американския Колеж в София и взима решението, напук на баба си, да учи история на изкуството в Нотингам, Англия. Често може да бъде видяна да се шляе по улиците, облечена във всички цветове на дъгата и отнесено пишеща на телефона си. Предимно накъсани мисло-импресии, които обикновено превръща в текстове месеци по-късно, защото точно в 3:05 сутринта и е дошла добра идея. Едно нещо е сигурно,

без изкуство не може да живее. Води блог, "Отнесена на Острова" от около две години и там публикува размислите си, но не мисли че някой освен майка и (два пъти в годината) го чете. Един от близките и приятели е черен клепоух заек, който се подвизава под името Пангур Бан, което в превод от староирландски означава “бяла котка”. Приятелите и ще я опишат като “герой от детска книжка” или “луда като шапкар”, но истината е, че Кат е просто 12-годишно момиче, затворено в тяло на жена. Уж.

131

Аз обичам. Него обичам. Теб обичам. Само. Сгушено. Чисто. Тръпнещо. Тихо. Следобедно. Разминаващо се... С няколко многоточия. Повече Отколкото Можеш да Разбереш. Побирам те в Слънчеотразителни клепки И Дъждовни шепиПия те на спомени И щастливо По ноти Ще догоня Липсата ти. Залюлявам се в Изплъзващо се чувство. Аз и тиобич една хотелска стая пространство. Сапунени мехуриИзвън Брюксел се пукат. Обожавам. Каквото можеше да бъде. Благодаря, Че не Е. А можеше още да боли. Вдишай. Издишай. Прогори краищата ми С целувка. И Напусни.

132 рисуващ

Силвия Шосева рисуващ

пишещ

Катерина Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

133

пишещ

Мъж-звяр с име на цвете, И душа изплетена от пепел. Рониш ме на песъчинки, Като пясъчен замъкСмлени миди, Потрошен седеф. Как изграждаш Счупени колониС пирони ли зачукваш Страховете си или С карфици забождаш Мухите-светлояди? Аз съм последната светулка През юни и Тлея - то Сякаш съвсем не беше, Освен... Че още помня очертанията Му в мъгливите сутрини. Но август вече за втори път Се Изнизва И зная, че скоро есента Отново ще разцъфне в косите ми, А Морето ще заспи под клепките.

134 рисуващ

Силвия Шосева рисуващ

пишещ

Катерина Христова рисуващ

пишещ

рисуващ

135

пишещ

Хроника на една раздяла в бъдеще време. Някои дни се чудя повече от други, Как със теб ще се разпаднемДвамата бегачи, единият на дълги, другият на къси разстояния... Кой ще се задъха първи и ще забави крачка, Кой ще се умори да бъде следван и ще поеме по непозната пътека. Или взаимно ще решим, че координатите не съответстват И ще изберем да картографираме Нечии други пространства. Дали умът ми ще се разпадне на незабравчени поля, Или пък ти ще издишаш липсата ми Като коловозен мираж в тъмното на реката. Дали Нашият Град, ще се замърси дотолкова, че белите ни лястовици да се попилеят... Аз дали ще избягам отново с полъха на нова любов Или Ти ще решиш, че моята несигурност те оплита в риза без ръкави? Някои дни се чудя повече от други, Как със теб ще се разпаднем. Но както каза ти "денят е наш и това е всичко, което е от значение"

136 рисуващ

Силвия Шосева рисуващ

пишещ

Катерина Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

137

пишещ

Лилия Питър

рисуващ рисуващ

Здравейте, казвам се Лилия Питър и съм родена на 27.07.1985г. в гр.Пирдоп. Завърших Националната Гимназия за древни езици и култури “Константин-Кирил философ” с профил “българистика” през 2004, а висшето си образование получих в

пишещ пишещ

СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “философия”. Работя като графичен дизайнер на свободна практика и рисувам когато намеря време и вдъхновение. В правенето на изкуство намирам задо-

138

воляване на няколко свои базови потребности: потребност от свобода, потребност от себеразкриване и потребност от себепознание. Почти никога не знам какво в крайна

сметка ще излезе от дадена картина, позволявам на концепцията да изкристализира сама и после се радвам на резултата като страничен наблюдател.

139

140 рисуващ

Лилия Питър рисуващ

пишещ

рисуващ

Лилия Питър

пишещ

рисуващ

141

пишещ

142 рисуващ

Лилия Питър рисуващ

пишещ

рисуващ

Лилия Питър

пишещ

рисуващ

143

пишещ

Константин Петков Костов

рисуващ рисуващ

Роден 1988 в Пловдив, живее и работи в София ОБРАЗОВАНИЕ: 2014 докторант - Национална Художествена Академия, София, България 2014 резидент в Cite International des Arts, Париж, Франция 2013 магистър, специалност „Живопис“ към Национална Художествена Академия, София, България 2011 бакалавър, специалност „Живопис“ към Национална Художествена Академия, София, България - в класа на проф. Андрей Даниел и гл.ас. Правдолюб Иванов 2009 обменнен семестър по програма „Еразъм“ - Burg Giebichenstein Hochschule für Kunst und Design, Halle(under Saale), Германия 2007 Национална Художествена Гимназия „Цанко Лавренов“ , Пловдив, България - Специалност „Живопис“ УЧАСТИЕ В ИЗЛОЖБИ: 2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Държавна Художествена Галерия „Борис Денев“ Велико Търново 2015 IMAGO MUNDI Luciano Benneton Collection at Venice Art Biennale 2015, Венеция, Италия 2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска Художествена Галерия, Русе, България 2015 ‘Внимание: Прясна Боя!‘ – групова изложба живопис – СГХГ София, България 2015 ESSL ART AWARD CEE 2015 - номинации за България, Галерия „Академия“, София, България 2015 ‚The next step generation’ – млади български художници от колекцията на Хюго Вутен, Европейска комисия Берлиамонт, Брюксел, Белгия 2015 Галерия ‚ СофияПрес‘ – временна експозиция, Со-

пишещ пишещ

фия 2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Галерия ‚Методи Мета Петров‘, Димитровград, Сърбия 2014 ‚Какво се случи?‘ Галерия СБХ ‚Шипка 6‘, София, България 2014 'My name is artist – The next step generation’ - Hugo Voeten Art Center, Херенталс, Белгия 2014 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска художествена галерия „Петко Задгорски“- Бургас, България 2014 НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ И3ЛОЖБИ Пловдив 2014 „Отстранени системи/Estranged systems” , Пловдив, България 2014 Mundus Vade Retro - KIBLA PORTAL Марибор, Словения 2014 „Младото изкуство като обект на желание“ – Галерия „Ракурси“, София, България 2014 „Пленер с.Шишковци посветен на Владимир Димитров – Майстора“ проект на НХА съвместно община Кюстендил – изложба ГХГ Кюстендил, България 2014 „Всичко е добре, когато започва добре“ - изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска художествена галерия – Варна, България 2013 7émes Jeux de la FRANCOPHONIE 2013, Ница, Франция (Hermes- ACROPILIS Hall, Ница, Франция – номинации; Arts visueles vernissage АCOPOLIS, Ница, Франция ) 2013 NE Fest (Фестивал за независимо изкуство) 2013 – част от DA international festival 2013, DaDA Cultural Bar exhib., София, България 2013 ESSL ART AWARD CEE 2013 - номинации за България, Галерия „Академия“, София, България 2013 Изложба на магистри 2013 Национална Художетвена Академия, Галерия „Академия“, София, България 2011 Societe Generale Експресбанк, Изложбена зала централен офис, София, България

144

2011 Студентска изложба на дипломанти випуск 2011 Национална Художествена Академия, изложбена зала Шипка 6 СБХ (Съюз на Българските Художници), София, България 2011 Хартиен Арт Фест, НХА София, България 2011 Фондация Св.св. Кирил и Методий - изложба на млади художници, критици и куратори, Галерия Шипка 6 СБХ, София, България 2011 „Still-life and Co“ - Галерия къща Вигденщаин, Виена, Австрия 2010 СЛЕД ЛЕД (проект на студенски съвет към НХА), Национална Художествена Академия, София, България 2010 Sofia-London exchange (международен проект на НХА съвместно Candit Art Trust foundation, London, UK) първа изложба – Candit Art Trust Gallery, London, UK; втора изложба – Галерия “Академия“, София, България 2010 Национална студентска изложба – конкурс, Галерия“Червеното Пони“ Пловдив 2010 Az Érkezök (the Arrivals,Галерия Български културен институт съвместно Roselly Gallery, Будапеща, Унгария 2009 Jahres aus Stellung – Hermes Gallery, Burg Giebichenshtein Hochschule für Kunst und Design, Halle (under Saale), Germany 2009 10 Jahre klasse Ute Pleuger, Volkspark Gallery Burg Giebichenshtein Hochschule fur Kunst und Design, Halle(Saale), Germany 2008 Нощ на музеите и галериите Пловдив-“ Light”, художествена акция, ГХГ Къща-музей мексиканска графика Пловдив, България 2008 Still-life and Co – Галерия София Прес, София, България 2008 Between green and red (самостоятелна изложба), ГХГ Къща-музей мексиканска графика Пловдив, България 2008 Национална студентска изложба – конкурс, Галерия“Червеното Пони“ Пловдив 2007 Изложба на дипломна защита - Галерия Гладстон СПХ Пловдив 2007 Трети национален конкурс за учебна рисунка - изложба, Галерия Дебют, София

2007 Стената, графити фест, Международен Панаир на изкуствата, Пловдив 2006 Impression изложба, Международен Панаир на изкуствата, Пловдив 2006 Art Collage изложба-награждаване, Четвърти международен арт колаж симпозиум, Пловдив 2006 Втори национален конкурс за учебна рисунка - изложба, Галерия Дебют, София 2005 Наследници на Цанко Лавренов, Галерия Румфея, Пловдив 2005 Първи национален конкурс за учебна рисунка - изложба, Галерия Дебют, София 2005 Every green and blue, Международно биенале на графиката, Торун, Полша 2005 Art Collage изложба-награждаване, Трети международен арт колаж симпозиум, Пловдив НАГРАДИ: 2015 Nomination for Essl Art Award CEE 2015 2013 Cité internationale des Arts Paris – Награда Национална Художествена Академия и Societe Generale Експресбанк 2013 Nomination for 7émes Jeux de la FRANCOPHONIE 2013 2013 Nomination for Essl Art Award CEE 2013 2011 Фондация “Св.св. Кирил и Методий” , конкурс за млади художници,критици и куратори - награда „Живопис“ 2011 Хартиен Арт Фест София, НХА и фондация Аматерас - награда 2007 Национална фондация “13 века България’ - награда Атанас Стайков 2006 Четвърти международен арт колаж симпозиум първа награда 2006 Втори национален конкурс за учебна рисунка - втора награда 2005 Наследници на Цанко Лавренов - награда 2005 Трети международен арт колаж симпозиум - награда 2005 IFSA Poland - Diplom award

145

146 рисуващ

Константин Петков Костов рисуващ

пишещ

Константин Петков Костов рисуващ

пишещ

рисуващ

147

пишещ

Даниел Йовков

Пепина Манолова

рисуващ рисуващ

Здравейте! Казвам се Пепина Манолова и съм „рисуващ“. За мен човек е рисуващ постоянно – в мечтите си, в отношенията си, в начина по който се събужда сутрин. Така и аз творя през по-голямата част от съзнателният си живот. И да ви кажа честно – чудесно е! През 2014 година, завърших Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, специалност Илюстрация и оформление на книгата. По време на обучението си там участвах в различни изложби и конкурси. През 2011 година, спечелих първа награда в националният конкурс за учебна рисунка, а през 2012 първа награда за Артистична рисунка. Към момента уча Анимация в Arts University Bournemouth, Англия. Едно поредно приключение, което

пишещ пишещ

ми носи много нови емоции. Идеята за това да изградя персонаж и да му вдъхна живот ме привлече. Магията да видиш как рисунката оживява е неописуема. Ето защо реших да вложа и продължа да развивам всичко научено досега именно чрез Анимацията. По време на първата си година там, участвах в благотворителна изложба, за построяването на ново студио за рисуване. За мен беше удоволствие да разбера, че имам принос за тази инициатива. Освен рисуваща съм и търсеща. Търсейки човек си задава въпроси, а те са като двигател за съществуване. В работите си обичам да експериментирам и предизвиквам себе си. Природата е най-голямото ми вдъхновение и често я наблюдавам. Идеите са около нас, нужно е да бъдем будни за тях!

148

Здравейте, казвам се Даниел Йовков, роден съм през 1991 г. в София. През 2010 г. съм завършил гимназия с профилирано изучаване на английски език. От 2012 г. до 2014 г. живеех

в Зиген (Германия). В момента уча славянска филология в Софийски университет.

149

*** Желая с теб всеки миг да запечатам, да го опиша и докато го правя, налице съм, със същата тази усмивка, която ми даваш, желая всеки момент в кадър да хвана – ти тук, ти там, ти някъде, ти навсякъде, а аз или зад листа, или зад апарата, ще те запечатвам, оставяйки спомена за теб, и когато един ден спра, няма да има спомен от мен, но аз ще имам част от теб – изписана в кадър...

150 рисуващ

Пепина Манолова рисуващ

пишещ

Даниел Йовков

рисуващ

пишещ

рисуващ

151

пишещ

*** Падението на човек най-общо казано е, като отворила се дупка на столичното шосе, безспирно се заобикаля от време на време, някой слага клон в нея да се откроява, но никой не би направил нищо повече за да спре шосето да се разпада и така докато не стане бездънна яма, без шанс за никаква промяна, та и хората са такива, дъждът пълни дупката, а сълзите очите, но толкова много морета и океани, че няма просто как да си различен, ямата пропада, човека в нея, душата в тялото и падението край няма.

152 рисуващ

Пепина Манолова рисуващ

пишещ

Даниел Йовков

рисуващ

пишещ

рисуващ

153

пишещ

Радина Гавраилова

Георги Петков

рисуващ рисуващ

Младата 18 годишна художничка - възпитаник на НГПИД „Академик Дечко Узунов”, специалност „Изящни изкуства“ влюбена в изкуствата и природата, която се чувства най-добре когато сътворява красота. Накратко за мен: Живея в град Казанлък. Обожавам да пътувам, да се докосвам

пишещ пишещ

до света и да се забавлявам истински. Любознателна съм, старая се да бъда информирана, вярвам в собствената си хармония и личен баланс и не вярвам в случайността. Държа на семейството и приятелите си. И съм благодарна, че се научих да обичам и ценя освен моментите си с другите, но и моментите, в които съм сама.

154

Георги Петков, (Казанлък 1979г.) Завършил е философия (PhD, СУ) занимава се с писане основно на проза, понякога на поезия: сатирична, сантиментално-сериозна или сатирично-еротическа. Изкушен е от писането на кино анализи

и театрална критика в стилистиката на субективния реализъм и от различни „други“ на съвременността жанрове. Скоро предстои да излезе първият му роман „Ръката на Мария“.

155

*** Желая тялото ти и въздишките ти на душата да си отпаднала в ръцете ми всесилна когото те крада да си богата когато те разплаквам да се смееш да ти изтръпват пръстите когато устните ми те наричат замлъкнали от страст усмихнати ‘мръсницо!’ да ставаш цялата в целувките ми жар. *** Поглед с устните – от приближаване равновесие вскок гравитацията топло, меко, задържам се – – залитам белите ти памукови колена, – крадеш ли ме? Като есенна, ябълка, резенче, да те обичам. Гравирано, зимна, застинала, ловна картина, – красиво е. нападателно, непомръдваме. Дишаме повече. Повече гледаме. По-гледи По близо ли сме? Повече говорим. Престъпили ли сме изобщо някога – непрекрачили ли сме нещо? Повече мълчим. Малки – сладки устни – в устните.

156 рисуващ

Радина Гавраилова рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Петков

пишещ

рисуващ

157

пишещ

*** говори ми нежно, а после ме хвани грубо – искам да усетя пеперудените ти думи, емоционалният език, разтварянето на крилата, росата в чашата на цветето, трептенето на пеперуди. искам да почувствам как сладостта ти вдига глезените ми до етера на възуха и пръстите ти как изтръпват моите, а когато падам от небесата ти запалена от слънцето със бурите и водите на три солени океана – пробий ме като бик пробий ме с двете си рога!

158 рисуващ

Радина Гавраилова рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Петков

пишещ

рисуващ

159

пишещ

Зибо Силвенс

Станимир Димитров

рисуващ рисуващ

Зибо Силвенс (Зибо, или Зи, както я наричат приятелите) се влюбва в рисуването още на 2-3 годишна възраст, когато за пръв път подушва боровия терпентин (Внимание: „Терпентинът е опасен, да се пази от деца”). Днес, трийсетина години по-късно, все още твърди, че рисуването, освен неизбежно, е и голямата й любов. Вероятно затова наред с творбите, които създава по поръчка, има и такива, които за нищо на света не би продала (но пък не пречи да попитате). Зибо определя себе си като мечтател и откривател. Харесва открити очи и открити пространства. Май заради принципа си

пишещ пишещ

„Без рамки” става и художник-стенописец. Предпочита да е инкогнито („рисуването ми говори само за себе си”). Но ще я познаете по зеленото око (онова на езика, заради което няма да си направи пиърсинг), когато я срещнете на стоп или из софийските улички и паркове. „Какво означава „Зибо”, я питаме навръх „Джулая”. „Събирач на живи въглени” според някои от древните митологии”, усмихва се тръпчиво-сладкият й ментов поглед. Дали е така, обаче, и самата Зи не знае. Може би защото обича да поставя под въпрос дори „неопровержимите истини”. Всъщност най-вече тях.

160

"Една идея пали хиляди свещи." Емерсън

161

Премрежен облакът в косите на Париж заплака върху мраморното рамо и Нот'р дам с камбанени сълзи посегна в тишината да удари... Гласът и в тротоара на смъртта пресрещна погледа на лудите педали: - Хей, плодове обичате ли? А...? продават се в Париж по всички гари... - И виж... в отрязаната ми ръка съм стиснал ябълката на страха.

162 рисуващ

Зибо Силвенс рисуващ

пишещ

Станимир Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

163

пишещ

Инфаркт инсулт или прераждане – какво му трябва на човека зад карфицата? Навярно патерица към смъртта! и дишане, и да пикае на лицата им! Предателите... ще посрещат изгреви а красотата ще повръща синева... и всяка вагина накичена с метафори и всеки член изправен към медал! А този падналият знае че краката му едва ли могат повече да го държат... и въпреки това сънува влакове и електрически кълба и дъжд...

164 рисуващ

Зибо Силвенс рисуващ

пишещ

Станимир Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

165

пишещ

Боян Йорданов Босилек

Симона Янакиева

рисуващ рисуващ

Илюстратор. Художник, роден неизбежно в безпаметен августовски ден в благия град Благоевград. Рисувам откакто баба ми се помни (имам проблеми с паметта). Основното си образование завърших като левичар, а средното като природо-математик. В момента се подвизавам като докторант в старопрестолния град след магистърска степен по триизмерна графика, но все така си оставам бакалавър по душа и

пишещ пишещ

пирински македонец по сърце. С еднакво твърдоглавие творя като аналогов дизайнер, кирилически типограф и етно-илюстратор. Изобразеното от мен е неразривно свързано със забравените векове. Сънуван синтез между обичта ми към българската култура и традиция, и понякога трудното за осмисляне влечение към детайла и художественото повествование. Планът ми за спасение на света включва прозорец, книга, кисело мляко и перо.

166

Нося името Симона. Понякога се загръщам и с други имена. Неистово ги търся в думи … подреде-

ни в ред гласни и съгласни … Откривам ги в неопитомени мисли, чийто наемател е с лице на многоточие.

167

А твоите пръсти? ... по ръба на душата ... … ровят се из жълти, прашни документи в лудница ... плячкосват спомени ... увиват се около сянката си на стената ... заглушават крясъка на птиците ... за да открият в немощта си, че им се присънва сънят на смешния човек .

"Духовете от село Делвино"

168 рисуващ

Боян Йорданов - Босилек рисуващ

пишещ

Симона Янакиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

169

пишещ

Фрагменти: ... говорила ли съм ти за онези светлини, които се гонят в здрачината на стаята, когато отвън приближи кола или камион. Шумът от мотора остава далеч в края на улицата, а проблясъкът от фарове става все по-ясен. Разбулва притихналите ъгли на стаята и в противовес на желанието ми, превръща топлото ми тялото в контур, който следващите две секунди ще оформят в завършена фигура. И после светлините ще изчезнат, за да се появят отново ... така оглушително, и така безметежно ...

"Колобър"

170 рисуващ

Боян Йорданов - Босилек рисуващ

пишещ

Симона Янакиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

171

пишещ

Мая Стойкова

Ани Николова

рисуващ рисуващ

Здравейте, аз съм Мая Стойкова. Родена и израснала в град Казанлък. С наполовина руска мисъл и кръв. Навлизането ми в изкуството започва, когато ставам на 9 години и поради преместването ми в друго училище забелязват уменията ми в областта на изобразителното изкуството и ставам част от местна живописна школа. По същото време сестра ми започва да посещава клуб по творческо писане. Там се събират деца горящи за създаване на нови светове, което привлича и мен. Ставам част от тогавашния литературен клуб по фентази и фантастика, а днес познат ни под името „Светлини сред сенките“. И до днес заедно продължаваме да пишем и да се въплатяваме в нови светове в съвместните си романи. Възпламеняването на любовта и страста в изобразителното и литературно изкуство започва в ранната 2004. Същата тази година издаваме първия от единайсетте си романа.

пишещ пишещ

По-късно през 2008 година се записвам в конкурсните изпити за Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“, където се запознавам с особеностите на промишления дизайн. И през 2013година завършвам средното си специално образование като дизайнер. През есента на 2013 пътят ми ме насочва към София и по специално хвърля поглед върху Националната художествена академия. Със страх и малко подготовка се записвам в съвсем друга област – живопис. Днес вече минали две години от обучението ми там, осъзнавам истинската ми любов към живопистта и бъдещето ми в тази насока. Пламъкът в мен продължава да се възпламенява както в четката така и в писалката. И чрез него съм готова да обгарям различния за мен свят. С умисъл да се подпалва и разпалва с помощта на всички останали творци.

172

Ани Николова, Родена съм в далечната 1963година, в едно селце в Добруджа. Завърших гимназия в Добрич, след това Икономическия университет във Варна. Справях се по-добре с точните науки. Римите ме изненадаха / и не само мен/ доста късно - бях на 40 години. Пиша онлайн, рядко

редактирам. Според мен всяка следваща редакция убива емоцията вложена в стихотворението. Имам 2 публикации- едната е във добричкия вестик "Антимовски хан". Печелила съм награда за реклама за кафе Якобс. Не участвам в конкурси. Нямам издадена книга.

173

СЪБУЖДАНЕ Събуждам се по-късно от стрелките, които обикалят времето и съм лениво-цветна- есенна. Поръсвам по первазите усмивкиедва тогава ми се усмихва Слънцето. Събудена все още те сънувам с кожа като пелерина, която ме обгръща цяла.. Очите ти сънувам как се скитат в хралупите на мойта нежност.. Попарвам се с кафето сънено, вгорчавам си ъглите на усмивките, хрипливо вдишвам аромата зимен и заживявам ден отнесен… А всъщност, искам ти да ме отнасяш в бляновете на квадрати, където хвърля зарове съдбата и заедно да моделираме обрати. И ти ли се събуждаш, като мене?

174 рисуващ

Мая Стойкова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ани Николова

пишещ

рисуващ

175

пишещ

БЯГСТВА И винаги започвам отначало настъпила на прага си съня. Събуждам понеделниците.. Бягам... С надеждата не съм сама. Все още мога да очаквам. В очите пламъкът гори. Бягайки подреждам дните, в които смятам, че си ти. Защото... оцеляването е ненужно ако няма празник, след това. Ако никой с теб не се зарадва защо ще скиташ по света?! И винаги започвам отначало настъпила на прага си съня. Събуждам понеделниците.. Бягам... от лепкавите пръсти на нощта.

176 рисуващ

Мая Стойкова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ани Николова

пишещ

рисуващ

177

пишещ

Ива Дим

Ива Димитрова

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Реагирам спонтанно на ситуации и емоции, създавайки плакати, илюстрации или други проекти, които комуникират с моите идеи.

Моя милост работи в областта на изкуството и дизайна.

178

179

180 рисуващ

Ива Димитрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Ива Дим

пишещ

рисуващ

181

пишещ

Рая Иванова

рисуващ рисуващ

14.11.1988 – родена в София 1997 – 2007 – посещава първа частна школа „Дъга“ 1999 – участие в европейски месец на културата, Пловдив 1999 – сребърен медал от конкурса „Шанкар“, Индия 2000 – участие в международен пленер

пишещ пишещ

в Италия 2001 – диплома от Техеран 2002 – втора награда от национален конкурс на фондация „Спасение“ на тема „Поколение без дрога“; първа и трета награда в национален конкурс за рисунка в Ню Йорк, САЩ, организиран от UNFPA 2004 – бронзов медал от международен

182

конкурс за рисунка Sichuan, Китай 2005 – награда на международното жури в Египет 2007 – първа самостоятелна изложба в галерия „Пагане“, София 2007 – следва архитектура в Технически Университет, Виена

2009 – сътрудник в архитектурно бюро „Tanos”, Виена 2011 – записва живопис в университета по приложни изкуства, Виена 2012 – самостоятелна изложба „Front/ Back” в българския културен институт „Дом Витгенщайн“, Виена

183

Бургаски вечери Вълни-честотни. Пяна -за бръснене. Пясък - в бъбреците. Русалка -хотела. Наздраве!-Мерси!

184 рисуващ

Рая Иванова рисуващ

Опит за летене

Първият ми спомен

Докато изпускаш самолета, аз те уча да летиш. ОставашЗа да не си изпуснем полета.

Корабокруширах. В мътни води. А после водите изтекоха.

пишещ

рисуващ

Рая Иванова

пишещ

рисуващ

185

пишещ

186 рисуващ

Бургаски вечери

Опит за летене

Първият ми спомен

Вълни-честотни. Пяна -за бръснене. Пясък - в бъбреците. Русалка -хотела. Наздраве!-Мерси!

Докато изпускаш самолета, аз те уча да летиш. ОставашЗа да не си изпуснем полета.

Корабокруширах. В мътни води. А после водите изтекоха.

Рая Иванова рисуващ

пишещ

рисуващ

Рая Иванова

пишещ

рисуващ

187

пишещ

Пералня Стаята е празна. Тениската на Нирвана. Стъклени бутилки. Пълни със дъна.

Търся начини. Събирам точки. Сънувам калинки. На черни точки. Няма връзка. Нямам връзка. Ходя по улица. Прибирам се. И спя.

188 рисуващ

Рая Иванова рисуващ

пишещ

рисуващ

Рая Иванова

пишещ

рисуващ

189

пишещ

Веселин Стоянов

Константин Касабов

рисуващ рисуващ

Здравейте! Казвам се Константин Касабов, но съм по-известен с товрческия ми псевдоним - Консто. Аз съм худдожник и живописец и рисувам вече от 13 години, завършил съм в Националната Художествена Гимназия НУИИ "Илия Петров" през 2010, както и Националната Художествена Академия, бакалавър, специалност Живопис при проф. Андрей Даниел през 2014г. В момента карам магистратура в същата специалност. Живея и рисувам в София,

пишещ пишещ

занимавам се със съвременна живопис, постигната с класически методи и техники. През февруари 2015г. направих първата си самостоятелна изложба "Контражур" в Underground Gallery и съм участвал в редица съвместни изложби. Обичам да експериментирам с различни материали и техники и се интересувам от всякакво съвременно визуално изкуство. В свободното си време свиря фънк на бас китара и размишлявам за живота.

190

Кой съм и защо съм? Всички ме знаят като Веселин (Стоянов). Когато ме четат обаче аз се превръщам в Хоралд Чеков. Този претенциозен така наречен „артистичен псевдоним” (тази маска) се роди от любовта ми към двама големи писатели, а именно – Харолд Пинтър и А. П. Чехов. Хоралд Чеков е писателят, който намира смешното в тъжното и го споява с абсурд. Готов е да осмее всичко и всеки и не го интересуват последиците. Може да бъде и сериозен, когато иска да обърне внимание на проблем, който силно го вълнува. Умее да накара човек да се замисли за малко. Умее и да кара героите си да се влюбват, да полудяват, да се самоубиват и безуспешно да се опитват да излязат от не-

ловки ситуации. Той търси нови хоризонти, вертикали и диагонали. Веселин Стоянов е мечтателят, който търси признание: като актьор и работи върху това да стане режисьор някой ден, и като писател. Гледа да не се взема на сериозно, но гледа сериозно на изкуството и неговото качество. Разбира се добре с всеки (освен когато не иска да се разбира с някого). Любител е на добрия театър, добрата актьорска игра, добрият филм, добрият режисьор, хубавата жена, джаза, чашката кафе, цигарите и на ползите от алкохола. Истинският човек не забравя, че имената са само маски, с които другите могат да ни разпознават.

191

Момичето, което се хранеше с истории

Не я познавах. Тя току що се беше качила в автобуса, когато

успях да намеря къде да се облегна без да има възможност някой да ме обере. Момичето сигурно беше някъде осми/девети клас. Беше и лошо. Правеше някакви гримаси и се държеше за корема. Хубавелка с очила, но много гладна. Щях да я заговоря и да и предложа нещо за хапване, но за жалост нямах нищо. Да си бях взел един Кит Кат, ама не. Реших, че няма смисъл да я занимавам с нищо, щом не мога да и помогна по никакъв начин. От сега нататък винаги ще си нося някоя и друга вафла със себе си.

Продължих да я наблюдавам, за да мога по всяко време да

скоча и да я хвана, ако започне да припада. Вече и беше много лошо и лицето и се променяше с десет физиономии в секунда. Наблизо се освободи място. Тя го видя и хукна към него. Още преди да седне, извади от мешката си на Айрън Мейдън една дебела книга. Отвори я на отбелязаното място и започна да чете, за да забрави глада. Хоралд Чеков

192 рисуващ

Константин Касабов рисуващ

пишещ

Веселин Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

193

пишещ

Убийствената посредственост „Умрях и в отвъдното не видях жив човек.” Не съм сигурен дали това е нечия чужда сентенция прочетена или чута някъде, но ако е моя, то много се гордея с нея. Вече няколко пъти ми се случва да напиша книга и като я предложа в някое издателство да ми казват, че вече някой друг я е написал, а аз така и не съм разбрал. Наричат ме плагиатор, а това не е така. Просто имам един много голям проблем. Аз нямам нито една оригинална мисъл в главата си. Всичко, което си помисля, някой друг вече си го е помислил. Искам да съм единствен по рода си, но колко ли други хора са си го помислили това същото нещо преди мен? Спрях да общувам с хората, защото при всеки разговор с мен те имаха чувство на постоянно дежа вю. Най-добрият ми приятел се самоуби, защото имаше чувството, че водим едни и същи разговори, че сме заседнали в един момент във времето и не помръдваме. Ама той животът е толкова кратък. Майките ни раждат разкрачени върху отворените ни гробове, светлината блясва за миг и после отново пада нощ (хубава сентенция, дано да е моя). Някой засне погребението. Оказа се, че надгробното ми слово е дума по дума идентично с друго от някакъв филм, който даже не си спомням да съм гледал. И вече близките му не искат да ме виждат повече. Аз съм най-посредственият човек на света. Не мисля, че друг е стигал толкова далече в своята посредственост, че да убие каквото и да е. Май трябва да кандидатствам за рекордите на Гинес. Ама с моя късмет сигурно вече някой друг е пробвал и те са разбрали, че е симулант. В тоя ред на мисли, щом можеш да симулираш посредственост, то значи може да се симулира и креативност и необикновеност. Толкова искам да съм различен, нов, свой човек си, че още утре ще си направя костюм от пържоли. 100% това много ще издразни вегетарианците! Ама ще раздразни и кучетата, което не е добре. Не, ще напиша книга. В нея един корабокрушенец ще живее на самотен остров, но един ден ще спаси един човекоядец от неговото племе, което се е канило да го изяде и защото го е спасил в петък, ще го нарече Петкан; после ще научи човекоядеца на своя език и т.н. и т.н. Е, това ми изглежда доста оригинално. Да, какъв чудесен ден. Чудя се чай ли да пия, или да се обеся. Хоралд Чеков

194 рисуващ

Константин Касабов рисуващ

пишещ

Веселин Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

195

пишещ

Екатерина Григорова

Георги Чепилев

рисуващ рисуващ

Завършил стенопис и реставрация. Работи в областта на приложната графика. Художник със специално разрешение за работа от Св. Синод на Б.П.Ц. и Национален църковен музей. Илюстратор в медии и издателства, сътрудник на списанието за комикси " Чуден свят" от 1980 г. Изследвания върху типологията на комиксите започва да публикува от 1984 г. и отпечатва над 30 статии. Благодарение на него пловдивският печат е ракетоносител

пишещ пишещ

на първите статии за историята и естетиката на комикса в българските медии през 80-те години на миналия век. През 1991 г. основава и издава вестник за комикси "Диаскоп" с образователна цел. Основател на елетронния бюлетин за култура, комикси, художници изкуство „Диаскоп”. Съчетава иконописта с модерните течения.

196

Екатерина Григорова (Добринище 1975) e авторка на множество публикации на поезия. Нейната първа стихосбирка „Фарадеев кафез” (изд. Жанет 45) е отличена с награда от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” 2013, както и с номинация за “Национална награда за литература “Памет” (година първа – година на Иван Методиев)” за 2013 г. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Втората й поетична книга – „Дъска по мокрия пясък“ (изд. Ерго) – е удостоена с номинация за

Националната литературна награда „Иван Николов“ 2014 и с номинация за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев – 2014”. "Поезията на Екатерина Григорова е като излят, но накъсан монолог от провиденчески мисли, сякаш ти гледа на ръка. Това е една фикционна поезия, понеже никога не е сигурно дали става дума за реалността или за измислицата. Думите в нея са много, но изглеждат малко, понеже всяко двустишие е сънувана фраза, която помниш на следната сутрин." Цветанка Еленкова

197

Самолет I Това, с което те превъзхождам, е тази болка, замаяност – с която ме превъзхождаш. Броя числата, градусите в термометъра и вдигам врява до небето, щом зърна кръженето на орел. Хей, това, с което те превъзхождам, са тези крясъци. Аз мога да фуча, да чупя вилици. Мога да мълча като аутист – разклащайки само кокошарника вътре. Пеейки с децата, които минават през слънцето. Мога да играя степ, рокендрол и да цвиля. Да разперя ръцете си като самолет – ако не си на борда, ще се разпердушиним.

198 рисуващ

Георги Чепилев рисуващ

пишещ

Екатерина Григорова

рисуващ

пишещ

рисуващ

199

пишещ

II Слушай, недей да се държиш така, сякаш те изоставям. Да дишаш тежко, в кестените да разбиваш главата си. Ти – който отвори моя череп, ти – който не спря да дрънкаш колко е хубав животът. И там вътре да слагаш масата, да се прекръстваш с мен пред всяка пожълтяла дъскорезница. Слаба съм, в главата ми е кацнал самолет и какво ли не лети – чаши, обувки, мравките полузашеметени. Един ръждясал нож – на никого вече не служи, косата ти – като топъл балон.

200 рисуващ

Георги Чепилев рисуващ

пишещ

Екатерина Григорова

рисуващ

пишещ

рисуващ

201

пишещ

Жасмина Накева

Десислава Димчева

рисуващ рисуващ

"Здравейте, казвам се Деси. Завършила съм Компютърни системи и технологии в Техническия университет, но винаги съм се интересувала от изкуството и то, по стечение на обстоятелствата (щастливи такива), е постоянно част от моя живот. Докато следвах попаднах в сферата на анимацията и илюстрацията, запознах се с професионалисти, които ми припомниха колко обичам да се занимавам с това. Програмист по разум и илюстратор по

пишещ пишещ

душа, винаги разкъсвана между тези професии..към днешна дата някак успях в работата си да съчетая и двете, което ме прави много щастлива. Любими мои писатели са ме научили, че не трябва да се приемаме много на сериозно, че без хумор и насмешка над всичко около нас.. трудно се живее. И някак все се случва, че хуморът е част от моите илюстрации...или поне това, което е забавно за мен."

Родена съм в София, където завърших художествената гимназия и после академията. От 2009 живея в Берлин. Рисувам, мечтая, работя като уеб ди-

202

зайнер, работя като бариста. Пиша тайно и се надявам, някой ден да се осмеля да илюстрирам и покажа на белия свят детските си книги.

203

Като дете си мислех, че да порастнеш всъщност не е най-вълнуващото нещо, което може да се случи на човек. Другите деца искаха да станат доктори, адвокати или супер известни, и това въобще не съвпадаше с концепта ми за това да бъдеш голям. Всъщност, за не бях сигурна какво точно беше предизвикателството на това да порастваш, но две неща знаех: Първото, което се случва докато порастваш, е че тялото ти се променя. Спомням си разглеждах от близо клепачите на прабаба ми – тънки, меки и почти прозрачни. Чудех се, какво ли е да имаш такива клепачи. Усещаха ли се така деликатни, както изглеждаха? Усещаха ли се стари? Това изведнъж ли ставаше – събуждаш се една сутрин и косата ти е сива, зъбите ти ги няма, а клепачите ти са деликатни? Не бързах да посрещна остарялото си тяло. Не се и страхувах от него. Второто нещо, което принадлежеше на светът на възрастните беше фактът, че ти е позволено да участваш в купища вълнуващи събития. Да пътуваш с автобус до съседен град – сама!, да караш колата на баща си, да избереш какво да не вечеряш, да стоиш до късно. Това бяха само част от безкрайните атракции, които лунапарка на възрастните предлагаше. Аз вече се возех към този парк на забавленията и не се притеснявах, че няма да стигна до него. Та какво беше предизвикателството? Трябваше да има някакава задача, нещо което да изпълниш по пътя си към порастването. Не можеше да бъде така лесно – промяна на тялото и входа е свободен, мадам! Деството ми беше слънчево. Наколко злополучни приятелства по пътя, но кой ги е нямал. След това дойде емоционално училище – отново нищо извън обичайното. Докато тези обикновени неща ми се случваха, аз наблюдавах понякога хората около мен, търсейки моята тайна парола към светът на възрастните. Беше като да се въртя на въртележката с родителите ми, сестра ми, приятели и съученици. Всички се въртяхме заедно, но не съвсем. Въпреки че бяхме на същата въртележка, всички гледахме в различни посоки и изживявахме нещата различно. Един гледаше в храстите долу, друг зареяно проследяваше малка птичка прелитаща покрай нас и лудото ни въртене, а аз ... аз се въртях и се смеех и се въртях и се смеех и изведнъж вече не бях дете. Вече не можех да стоя под дъжа без чадър, само с песента си на уста. Вече не беше правилно да стоиш с подгизнали дрехи и две малки локви вода наместо обувки. Вече бях голяма. Наивно

204 рисуващ

Десислава Димчева рисуващ

пишещ

Жасмина Накева

рисуващ

пишещ

рисуващ

205

пишещ

очаквах, че това – порастването - ще се случи с голямо дрънчене и суматоха. Но не, аз още нямах отговор на това, какво беше важното нещо, което трябваше да направя докато пораствам. Отговорът дойде неочаквано от баба ми, която една вечер ми разказваше стара семейна история. Сарказмът в гласа и бе така силен, че аз изтръгната от същността на разказа й, трябваше да се замисля за чувствата й, или по-скоро за липсата на такива. И разбрах. През последните няколко години с всяка среща, с всеки спомен и разказ, баба ми ставаше все по- вгорчена и тъжна. Понякога дори жестока. Това ли ме очакваше и мене? Тя знаеше неща и те бяха достатъчни да знае всичко, да е изживяла всичко. Сега тя можеше да си позволи да наблюдава безразлично светът и никога вече да не го поставя под въпрос. Никога вече да не е любопитна, никога вече да не помирише зелената трева така както преди, защото тя въсщност знаеше как мирише зелената трева. Тя сигурно дори нямаше да даде вече втори шанс на зелената трева да мирише различно за нея. И аз намерих моята тайна задача. Не беше парола, не беше гатанка. И нямаше нищо общо с дейностите които се полагаха на възрастните. Точно обратното – всичко опираше до това да не забравиш детето, което някога си бил преди да се метнеш на влака за големия лунапарк на порастването. Защо никой не ми каза това преди? Как можеха да пропуснат нещо толкова важно? Също бяха пропуснали да ми кажат, че трябва сам да се научиш да не забравяш малкото ти аз. Да се научиш да не го забравяш и също така да се грижиш за него. Та ето ме сега, грижа се добре за детето в мен чрез моето изкуство и видения. Все още се уча да го пазя - отскубва ми се от ръката от време на време и сърцето ми изтръпва, докато не го намеря отново сред тълпата от възрастни, заплеснати по атракциите на лунапарака за порастнали.

206 рисуващ

Десислава Димчева рисуващ

пишещ

Жасмина Накева

рисуващ

пишещ

рисуващ

207

пишещ

Жасмина Накева

рисуващ рисуващ

Родена съм в София, където завърших художествената гимназия и после академията. От 2009 живея в Берлин.

пишещ пишещ

Рисувам, мечтая, работя като уеб дизайнер, работя като бариста.

208

Пиша тайно и се надявам, някой ден да се осмеля да илюстрирам и покажа на

белия свят детските си книги.

209

210 рисуващ

Жасмина Накева рисуващ

пишещ

Жасмина Накева

рисуващ

пишещ

рисуващ

211

пишещ

вече не бях дете. Вече не можех да стоя под дъжа без чадър, само с песента си на уста. Вече не беше правилно да стоиш с подгизнали дрехи и две малки локви вода наместо обувки. Вече бях голяма. Наивно очаквах, че това – порастването - ще се случи с голямо дрънчене и суматоха. Но не, аз още нямах отговор на това, какво беше важното нещо, което трябваше да направя докато пораствам. Отговорът дойде неочаквано от баба ми, която една вечер ми разказваше стара семейна история. Сарказмът в гласа и бе така силен, че аз изтръгната от същността на разказа й, трябваше да се замисля за чувствата й, или поскоро за липсата на такива. И разбрах. През последните няколко години с всяка среща, с всеки спомен и разказ, баба ми ставаше все по- вгорчена и тъжна. Понякога дори жестока. Това ли ме очакваше и мене? Тя знаеше неща и те бяха достатъчни да знае всичко, да е изживяла всичко. Сега тя можеше да си позволи да наблюдава безразлично светът и никога вече да не го поставя под въпрос. Никога вече да не е любопитна, никога вече да не помирише зелената трева така както преди, защото тя въсщност знаеше как мирише зелената трева. Тя сигурно дори нямаше да даде вече втори шанс на зелената трева да мирише различно за нея. И аз намерих моята тайна задача. Не беше парола, не беше гатанка. И нямаше нищо общо с дейностите които се полагаха на възрастните. Точно обратното – всичко опираше до това да не забравиш детето, което някога си бил преди да се метнеш на влака за големия лунапарк на порастването. Защо никой не ми каза това преди? Как можеха да пропуснат нещо толкова важно? Също бяха пропуснали да ми кажат, че трябва сам да се научиш да не забравяш малкото ти аз. Да се научиш да не го забравяш и също така да се грижиш за него. Та ето ме сега, грижа се добре за детето в мен чрез моето изкуство и видения. Все още се уча да го пазя - отскубва ми се от ръката от време на време и сърцето ми изтръпва, докато не го намеря отново сред тълпата от възрастни, заплеснати по атракциите на лунапарака за порастнали.

212 рисуващ

Жасмина Накева рисуващ

пишещ

Жасмина Накева

рисуващ

пишещ

рисуващ

213

пишещ

Илиана Илиева

Петър Станимиров

рисуващ рисуващ

"Винаги е знаел, че ще стане художник, страх го е от клишетата и скача в дълбокото, когато се задържи на едно място Художник. Името му свързваме с комиксите в списание Дъга, с издателство Плеяда и с кориците на Стивън Кинг и Дийн Кунц, с бума на книгите игри у нас, с работата му като арт директор в студио Haemimont Games, със сдружение Проектът Дъга... И с илюстрациите на редица любими заглавия за деца и възрастни. Както забелязваш, той не се страхува от предизвикателства и е готов от раз да зареже рутината, за да се впусне в ново творческо приключение. Петър Станимиров е един от художниците, които през 80-те пълнят с картинни разкази списание Дъга (негови са Бубачко, Карамела Му, Пуки и галактическите пирати, Крепостта на безсмъртните, Островът на съкровищата, Янтар и други) и бетонират високия статут на комикса в съзнанието на всеки, разгръщал списанието. През 90-те минава от другата стра-

пишещ пишещ

на на барикадата и стъпва решително в книгоиздаването, като заедно с Димитър Стоянов създава Плеяда - издателството, наложило Стивън Кинг у нас, не просто публикувайки произведенията му, но и оформяйки ги по непоколебимо разпознаваем и визуално разтърсващ начин. В някакъв момент вероятно си бил увлечен и по книгите игри - да знаеш, че и в тях пръст има Станимиров. Той помага за събирането на млад екип от български автори, които, под чуждестранно звучащи псевдоними, щурмуват жанра. А след това отново се хвърля в непознатото и става водещ художник (впоследствие и арт директор) в студио за компютърни игри. Единайсет години по-късно Петър осъзнава, че достатъчно дълго се е откъснал от рисуването, такова, каквото иска да бъде, и със свежи сили и ентусиазъм се завръща към илюстрациите."

Илиана Илиева е родена на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Завършва НГДЕК “Константин-Кирил Философ” (профил старобългаристика) и СУ “Св. Кл. Охридски” (руска филология и история). Живее и работи в София. Автор на книгата “Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка” (Издателско ателие Аб, 2004 г.) и на стихосбирките “Ти, който хакна планетата” (Издателство “Книгата” – Варна, 2008 г.), “Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни” (Издателство “Книгата” – Варна, 2009

г.), “Говорещите руни на реката “ (Издателство “Захарий Стоянов”, 2011 г.), “Предмети” (Издателство „Пергамент”, 2014 г.). Има публикации в редица български и чуждестранни издания за литература и култура. Член на Българския хайку съюз (БХС) и ”Хайку клуб – София”. Редактор в Електронно списание "LiterNet" и зам. гл. редактор на списание „Хайку свят” (издание на „Изток –Запад” и БХС).

Текст и интервю Нели А. Калчева за списание Sofia Life

214

215

ЧАРКЪТ Ой, ти, дошло от нищото, подритвам те и си ритам акъла. Ти си ми съзнанието за незнание, моята утринна амнезия, паметта за падналия без бой, паметник на незнайния войн, зъбчатка от Чикагото на Алеко, манията на Плюшкин с жива душа. Бъди след мен за онзи, който ще те повика правилно.

216 рисуващ

Петър Станимиров рисуващ

пишещ

Илиана Илиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

217

пишещ

АРЕНА Чух твоя вик – направо ме прониза. Над бездни – на спирали закръжих – като захвърлена от лудницата риза. Нима ме усмирява твоят стих? Аз се стопих – слана на керемида – хързулнах се към острия й край. Да скоча – звънка капчица – ми иде, но де такъв късмет и кой го знай? Стоя, разперена срещу свистежа на твоя вик – самата аз корниз. И вече съм огромна светла мрежа под твоя полет в млъкналата вис. Домува думата ти – в мен спасена, спасява ме от крайния разпад. И пак висим над смъртната арена, в каквато се превърна този свят.

218 рисуващ

Петър Станимиров рисуващ

пишещ

Илиана Илиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

219

пишещ

Детелина Тихолова

рисуващ рисуващ

Детелина Тихолова е родена в Добрич, живее и работи в Кюстендил. Учител по изобразително изкуство. Специализира текстилен дизайн и фотография. От 1992 г. пише хайку, а от 2004 г. създава хайга. Работи и в двете основни течения на хайга - традиционна с рисунки с туш (суми-е) и модерна с фотографски изображения. Свои текстове е публикувала в сп.

пишещ пишещ

”Хайку свят”,"Но поезия", "Пламък", "Литературен клуб", хайку антологиите "Пътят", "Градът" и "Различна тишина". Публикации на хайга има в онлайн изданията "Full Moon", "Simply Haiku" и "Haigaonline". Печели награди от електронния конкурс на LiterNet "Мечти по лято" (2002), от международния фотографски конкурс "За найдобра снимка от България" (2004). След

220

спечелен конкурс за дебютна книга на изд. "Арс" публикува книгата си "Хайку, хайга, суми-е" (2010), а през 2011 г. прави самостоятелна изложба на хайга и суми-е в галерия "1908", София. През 2014 г. работи по фотографския проект "Отвътре" - художници по време на работа в ателиетата им, представен в ХГ "Вл. Димитров-Майстора", Кюстендил и

влиза в събитието "Месец на фотографията 2014". На Петия национален конкурс за хайку на свободна тема (2012) печели 2-ро място, на Шестия (2013) - 2-ро място за хайку и 1-во за сенрю, а на Седмия - Награда за цялостно представяне (2014). Член е на Българския хайку съюз.

221

222 рисуващ

Детелина Тихолова рисуващ

пишещ

Детелина Тихолова

рисуващ

пишещ

рисуващ

223

пишещ

224 рисуващ

Детелина Тихолова рисуващ

пишещ

Детелина Тихолова

рисуващ

пишещ

рисуващ

225

пишещ

Яна Велева

Милена Петрова

рисуващ рисуващ

"Изкуството трябва да обединява хората и да бъде израз на стремеж към висок морал и духовност. Стремя се да изразявам своя емоцио-

пишещ пишещ

нален опит и осъзнатост чрез картините си. Надявам се, че те говорят сами за себе си."

226

Нося името Яна и съм родена в града на липите, поетите и правите улици. 12 години домът ми бе ателието, после детето-художник в мен бе затворено в тяло на номад, нямащ дом, но имащ свят. Приключенствайки завърших Социология и Gender Studies в University Konstanz и MBA във FOM Essen.

Пишат за мен, че не съм free spirit в риза, а фризби в изба. През призмата на вино. Обичам и обличам в думи, масло, пaстел, туш и перо диханните следобеди, в които крачките ми опипват някой нов град. Живея в свят, в който изкуството и животът са в неразделно единство.

227

ΙΘΆΚΗ шахматно разположените улици всички те теглят към онази тераса неговата обгърната в аромат на жасмин гледаща към хълмове далечни като оголени черепи а в ноздрите им яркожълти мимози розово-червени плевели водещи към ръба на лудостта винаги се връщам там като Одисей в Итака като него разбирам че още една част от нея съм изгубила осъдена на вечно скитане

228 рисуващ

Милена Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Яна Велева пишещ

рисуващ

229

пишещ

ОБЕТ ЗА ВЯРНОСТ прекалената вярност най-страшната изневяра грапава, лепкава простреляна от нечие мълчание гримиранa пресилено с опушен грим във черно нажежена до бяло пакетирана в безименен кашон сивотата денем хищната практичност плевелите в градината изникнали за нощ надигат халбата делнични мисли за мен и теб или добро или нищо прекалената вярност напълно излишна

230 рисуващ

Милена Петрова рисуващ

пишещ

рисуващ

Яна Велева пишещ

рисуващ

231

пишещ

Преслав Гетов

Ивайло Димитров Василев

рисуващ рисуващ

"Приемам за себе си израза "рисуващ" и все по-малко "художник" ... и съм се зат-

пишещ пишещ

ътрил все повече към "изразяващ" и все по-малко "рисуващ" ... но кой ли знае ?!"

232

"Преслав пише и рисува аматьорски. Иска да целуне живота в устата с език и после да и/му се изплюе в лицето.

Вълнува го истината, грозотата, страданието, вътрешното детство, красивите женски форми, ексцесът и липсата."

233

Върнах се от работа Предната вечер И поставих банкнотите на земята Клекнах И им се любувах Броих ги Помирисах ги Беше жалко Че времето може да се равнява на хартия И че всеки ден се равнява на определена банкнота

Fumus-21 / Химикалка, ацетон, хартия, размер: 210х297мм

234 рисуващ

Ивайло Димитров Василев рисуващ

пишещ

рисуващ

Преслав Гетов пишещ

рисуващ

235

пишещ

И дали Когато купиш нещо с тази банкнота Ти даваш нов живот на миналия ден Или всичко става част от една безкрайна студенина несравнима с нищо в този свят А през деня Слънцето грее Дрехите стават И всичко е ново Даже една стара гума изглежда вече зряла И когато ядеш

Fumus-22 / Химикалка, ацетон, хартия, размер: 210х297мм

236 рисуващ

Ивайло Димитров Василев рисуващ

пишещ

рисуващ

Преслав Гетов пишещ

рисуващ

237

пишещ

Не просто погълваш яденето Но му се радваш Всичко което си натрупал под ориза е като изненада Другите неща са Ръце можещи да ръкуват ръце Ръце освободени от юмруците си Този свят е стар брой на вестник Който препрочиташ наново Когато ти е скучно Но с малко късмет Може би Би могъл така да го сгънеш Че би хвръкнал страхотно.

Fumus-23 / Химикалка, ацетон, хартия, размер: 210х297мм

238 рисуващ

Ивайло Димитров Василев рисуващ

пишещ

рисуващ

Преслав Гетов пишещ

рисуващ

239

пишещ

Водолей/Олигофрен Това е написано на компютър, а не на лист хартия, тъй като не търпи отлагане. Искам веднага да го видиш. То е като куршумът, който лети към нещо неумолимо, нехаещ, за това дали ще го стигне. Или торпедото, което не се вълнува от грозата, която причинява, един Смърт, която отхапва парлак от кораба-мишена и се смее с пълна уста. Незачитащ победоносно правата на собственост и свобода, като крадецът, тъпчещ търбуха си с хляба на строполения от Света. Аз си представям теб като една огромна карта. Разстилам те пред себе си и всичко твое лъщи под моите слънца. Нищо не остава скрито. Аз подлагам моретата ти на чудовищна суша и после бъркам с пръст в недрата на солниците ти, някого бълващи синьо, като кръв. Скупчвам целия живот в теб на едно място и огромното ми око класифицира и разкъсва всеки един вид. Гавря се с непознатото в теб, насилствено му слагам име. Когато не е останало нищо Fumus-33-1 / Колаж, Химикалка, ацетон, хартия, размер: 420х297мм

240 рисуващ

Ивайло Димитров Василев рисуващ

пишещ

рисуващ

Преслав Гетов пишещ

рисуващ

241

пишещ

непознато, огромната ми лупа подпалва костите и ги изпращам многохилядни черни маймуни да заровят останките, така че някой ден да се роди нов живот, който пак да сломя. Всичко това е метафора. Нека бъде ясно. Запечатвам с камерата си холокоста, който съм извършил и докато се напиваме ти представям тези гнусни сцени като снимки на брачната ти рокля. Тялото ти и личността ти са Левиатан. Нямам търпение да ги уловя с куката си. Бих те вдигнал във въздуха, уловена и после ще те сложа на най-високата планина. Представям си как оглозгвам костите на ходилата ти от целувки, а буйните ти коси правя такелажи на хиляди кораби, които пращам до краищата на света. Очите ти се отварят и затварят епилептично, докато скалпът ти е в плен на бурята на ръцете ми. Ти представляваш Земята, а аз съм Варваризма, който идва да я подчини и в това действие да бъде сам той подчинен от знака на равенството. Всичко отшумява на заден фон, сред слънцето и белите кости, стои само твоята корона. Необятна си като космоса, амфибийното ти тяло съдържа всички планета, без да има нужда да бъдат изреждани. Стотици хиляди дни прекарвам пресявайки пясък в съществото си, да го напълня с материя, след като съм я изсмукал. Ти си джунгла и аз наливам арогантно в теб тонове бензин Ти първо се стъписваш Но после се влябваш в роклята си Кротал от пламъци Пием виното от напалм

Fumus-33-2 / Колаж, Химикалка, ацетон, хартия, размер: 297х420мм

242 рисуващ

Ивайло Димитров Василев рисуващ

пишещ

рисуващ

Преслав Гетов пишещ

рисуващ

243

пишещ

Емануил А. Видински

Калина Тонева

рисуващ рисуващ

Казвам се Калина Тонева. Рисуването ми дава енергия, удовлетворение и усещане, че съм на мястото си. Обичам лекотата и свежестта на акварела. Това е техниката, чрез която изразявам себе си най-добре. Рисувам нещата, които са близки до мен. Търся в тях светлината и дълбочи-

пишещ пишещ

ната. Харесвам атмосферата на градския пейзаж. Летящите балони в него ми създават особено усещане за празник и романтика. Чувствам се прекрасно, когато разбера, че емоцията, която съм вложила е достигнала до хората.

244

Емануил А. Видински е роден през 1978 г. Завършил е 91-ва Немска гимназия в София и специалностите “Славистика“ и „Германистика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Носител на наградата за разказ на Националния конкурс “Рашко Сугарев” (2004) за „4 Октомври“ и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. “Балкани” и ОББ (2009) за „Егон и тишината“ (първа не бива връчена). Автор на сборниците с разкази “Картографии на бягството” (Стигмати, 2005) и "Егон и тишината" “ (Жанет 45, 2015), на романа “Места за дишане” (Алтера, 2008) и на стихосбирката „Par Avion“ (Жанет 45, 2011). Съосновател е на хуманитарния семинар “Ъгъл” върху творчеството на Чавдар

Мутафов, Томас Ман и Достоевски (20032004), редактор на музикалната страница в “Литературен вестник” “Музайка” (20052006), създател и редактор на поредицата “Световни романи” към ИК “Алтера” (20072010). В периода 2008-2012 е редактор в българската редакция на радио „Deutsche Welle“ в Бон, Германия, а от 2013-та е главен редактор на изд. "Панорама", както и на едноименното списание. Освен с литература, Емануил А. Видински се занимава и с музика. Заедно с поета Петър Чухов през пролетта на 2013 година създават групата Par Avion Band, която изпълнява основно авторски песни. Първият им сингъл се появява през лятото на 2014.

245

Може би най-малката улица в София Това не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София: изкачвал съм се по нея, слизал съм по нея, спирал съм на някое от стъпалата й, тичал съм, защото съм закъснявал за среща, тичал съм с нетърпението на щастливото очакване; разхождал съм се бавно с ръце в джобовете на панталона, навеждал съм глава, увит в шала си, за да се предпазя от бръснещия насреща ми вятър; на тази улица съм сядал, за да изпуша една цигара или да разлистя новия брой на току-що закупено списание; на нея съм се целувал, крещял съм, тук веднъж видях дъждовната вода, която не се стичаше надолу, а пълзеше нагоре и помислих, че съм полудял; тук, в една от страничните й гънки, прекарах няколко среднощни часа в компанията на огромно бездомно куче, което спеше на една страна и не се смути от присъствието ми, когато седнах до него, вдишвах сутрешната свежест на приближаващото лятно утро и дори поставих длан върху главата му; тук се разделих с една училищна любов, сбих се с най-добрия си приятел, отказах на проститутка, подарих наполовина изпитото си шише водка на един бездомник, който за благодарност направи театрален жест с ръка и в тази ръка имаше толкова грация; тук един януарски ден се подхлъзнах и паднах върху стъпалата, оставайки легнал по гръб със засмяно лице, вперил поглед в причудливите фигури, които чертаеше дъхавата пара на дробовете ми; тук като ученик седях и свирих на китара, защото бях твърдо убеден, че съм непреодолимо интересен и никой не може да подмине това;

246 рисуващ

Калина Тонева рисуващ

пишещ

Емануил А. Видински

рисуващ

пишещ

рисуващ

247

пишещ

на тази улица идвах, за да се опитам да се помиря с провалите си; тук се надсмивах над себе си, театралничех, вярвах си, срещах се с хора, изкачвах се и слизах сам, с други, отново сам, отново с други; тук веднъж намерих пачка с пари, увита с ластик, и бях твърдо убеден, че са мръсни пари, да не кажа кървави, затова ги разделих на равни части – с едната си купих книги и дискове, другата пръснах по приятели, а третата дарих на първите трима бездомници, които ме срещнаха; на тази улица едно горещо лято загубих сандала си, много смешна история, седнах на едно от стъпалата, събух сандала, за да извадя камъче, което ми убиваше, оставих го до себе си и в този момент едно малко палаво куче го отмъкна, тръгнах на един крак да го гоня, то пък съвсем пощуря от радост, но в крайна сметка загубих гонитбата и трябваше да отида бос, с другия сандал в ръката, на срещата с приятели, които ме спукаха от подигравки и ме кръстиха Пепеляшко; тук едно късно лято взех решение да напусна България и споменът именно за тези стълби ме накара да се върна, но това, в края на краищата, не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София.

248 рисуващ

Калина Тонева рисуващ

пишещ

Емануил А. Видински

рисуващ

пишещ

рисуващ

249

пишещ

Весела Фламбурари

Яна Казакова

рисуващ рисуващ

. . . казвам се Яна и много обичам животните, децата, планината, морето, снега, скалите и най-вече да рисувам. Така де . . . илюстратор съм и като всеки художник, всичко, което ми повлияе по някакъв начин се опитвам да пресъздам на хартия с любимите ми моливи. Най-много свобода имам, когато илюстрациите ми са предназначени за деца. Те нямат ограниченото мислене на възраст-

пишещ пишещ

ните и не чувствам нужда да обяснявам защо съм нарисувала нещо по определен начин. Несправедливостта и нехайното отношение на човека към природата, ме подтиска. Затова се радвам, когато участвам в проекти на организации с такава насока на работа. По този начин чувствам, че помагам по някакъв начин нещо да се промени.

250

Весела Фламбурари е българска детска писателка. Родена е на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България. Завършила е висше образование. Член е на Съюза на българските писатели. Притежава литературните награди: 2015 – Национална награда “Най-добър детски фантаст”, България. 2012 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Херцеговина. 2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България. 2010 – Национална награда за детска

литература “Петя Караколева”, България. Весела Фламбурари има издадени 12 книги за деца и юноши. По приказките на Весела Фламбурари са реализирани телевизионни серии в Българска национална телевизия и радиопредавания в Българско национално радио. Весела Фламбурари е непрекъснат гост на много срещи с деца в България, Гърция, Швеция, Босна и Херцеговина, Сърбия. Всички срещи с деца на авторката преминават като текст-пърформанси, тъй като писателката представя книгите си с изразните средства на кукления театър.

251

МАРТА Марта лекичко отвори очи. Прозя се и извади едно пръстче извън завивката. Все още бе хладно. Подуши с нос и въздъхна. Можеше и да е хладно, но мирисът никога не можеше да се сбърка. Някъде далече се бе пукнала първата пролетна пъпка... И сега, като малка помпичка, издухваше пролетни пожелания. Марта въздъхна отново. Е, това си бяха пожелания, но така или иначе я чакаше работа. Марта скочи на тъканата топла черга и подсвирна. Отсреща, зад прозорчето, някой надничаше любопитно: - Момент, идвам! Провикна се Марта и бързо облече един сукман. Когато навърви чорапчето си на пръст, за да го обуе по-лесно, вече съвсем осезаемо чувстваше любопитството на гостенина отвън. - Ето ме! – отвори тя вратата. Там стоеше малко катериче. Всъщност, най-отпред стояха две големи ококорени очи, а чак някъде отзад стоеше и самото катериче. Очите огледаха бързо стаята. Подскочиха лекичко по Марта и се върнаха обратно: - Извинете, аз... много съжалявам. Не, не че съжалявам, но… – забърка се катеричето. - Добре, първо влез! - покани го Марта. То се шмугна, тоест, първо се шмугнаха очите. Огледаха и найтъмните ъгълчета и някак се умърлушиха от това, което видяха. Марта въздъхна за трети път тази сутрин. После се разшета, изпържи тиганици, извади гърненце с мед, счупи орехи и лешници и се настани на столчето до госта. Катеричето посегна и излапа първата тиганица. После схруска няколко орехчета и накрая се престраши: - Гледам, че... такова... виждам де… ето например тази черга е цялата в червено и бяло, нали? - Да - отвърна Марта. - И перденцата с дантелките и те са в червено и бяло, и юргана, дори печката е зидана с червени и бели тухлички – продължи катеричето, като се взираше отново и отново в предметите. - Точно така, на прав път си! – поощри го Марта. Очите на мъничето засияха от задоволство и то лапна втора тиганица, дебело намазана с мед. Схрупа и няколко лешника. Продължение на стр. 72

252 рисуващ

Яна Казакова рисуващ

пишещ

Весела Фламбурари

рисуващ

пишещ

рисуващ

253

пишещ

- Значи, това е мартенската къща... тази, с мартениците, искам да кажа, нали? - Да, отново не грешиш! – усмихна му се Марта. - Я виж ти! – усмивката влезе в катеричето и то се отпусна. – Тогава къде е тя? – попита сякаш между другото. - Коя? – полюбопитства на свой ред Марта. - Баба ти? Ъъъ, предполагам! – притесниха се очите на катеричето. - Баба се запиля един вторник преди двеста години, но не вярвам да е отишла далеч. – отвърна Марта. - Но как е възможно? – подскочи катеричето. – На мен ми казаха, че е тук всяка година! Нима е станала грешка? - Баба… – понечи да каже Марта. - Ами да, Баба Марта! – засуетиха се очите на катеричето. – Как без нея? - Баба Марта? А, аз съм! – отвърна Марта. - Но ти не си баба! – запротестираха очите. - Че кой казва, че съм баба? – попита кисело Марта. - Ти... всички, мама... а бе, всички! – катеричето взе да подскача от неудобство. - Това е само приказка. Гледай! - и Марта заизважда дипломите и свидетелствата. – Виж, завършила съм с отличие и това доказва, че съм Марта! Пък и никъде нямаше условие да съм баба! - Хубаво... аз, такова... още не мога да чета! – прошепна съкрушено катеричето. - Да, разбирам – Марта разпери безпомощно ръце. Изглеждаше тъжна. - Слушай – промълви тихичко катеричето и очите му я погалиха. – Дали нямаш, за доказателство де, някоя... ъъъ... мартеничка? Марта се сепна. Скочи и отвори тежката кована ракла. После махна с ръка. Катеричето се приближи. В очите му се таеше неверие, но и надежда. Те хлътнаха в раклата и то хлъцна! Там лежаха стотици, не! хиляди мартенички: пискюлчета, топки, пижо-пендовци и гривнички. - Лелеее! – само каза катеричето и я погледна. - Хайде, избери си! – предложи Марта. - Не, ти... – прошушна мъничето. И тя му завърза една плетеничка на лапичката. - Уха! – прошепна то. И се загледа с любов в червените и бели конци. - А сега – рече Марта, - ще ми помогнеш ли да ги раздадем? - Уха! – повтори катеричето, а очичките му светнаха като слънца.

254 рисуващ

Яна Казакова рисуващ

пишещ

Весела Фламбурари

рисуващ

пишещ

рисуващ

255

пишещ

Елина Кръстева-Zlina

ВБВ

рисуващ рисуващ

Казвам се Елина Кръстева. Занимавам се с илюстрация и дизайн. Вдъхновявам се от природата и силата на човешкият дух, от победата на доброто! За мен всеки нов ден е ново начало, за

пишещ пишещ

един по-добър живот. Завършила съм Национална Художествена Академия и НПГПФ. Работя за Self Employed and Loving It!

256

ВБВ (1977) е автор на различни поетични и прозаични видове, сред тях са книгите Е:то. (2000; Литературен вестник) и Ще: (2011; Жанет-45) Третата и последна част от тази трилогия за времето ще излезе през 2022 г., вж. vbv.bg. ВБВ е основател и идеолог на Ред.гру – редакторска група за регулярни манифести, редакции и становища, които по-

степенно образуват бавна и едноименна книга. Съорганизатор е на множество литературни инициативи – Дыр Ряжущ, Литурне, Градски четения, Литературен квартет, акорд:еон, Отворена литература – и носител няколко национални награди. Всъщност ВБВ освен автор е пишеща машина и съкращение.

257

Приспивни капки за нос Def 103 за Данаил: Облаците са мислите на Земята Щ. Горски шоколад със ваденка откраднах от хралупата на вятъра студен, сред октомврийските дъждовни сгради тайничко и бавно го ядем. Ето градска плочка дъжд: пият котки от луната с малко, грапаво езиче. А ние с телескопи разглеждаме звезди, които след трамваи бясно тичат. На света има само четири животни: във всеки нощен край – по ъгъл. Те като везни ни балансират; в люлка ни люлеят; и светът е вътре кръгъл. Дракон, елефант, кит и кърт – всеки има си език; и единствено децата непрестанно ветрове и облаци наум четат: перестите мисли на Земята. Когато глобусът се разгневи: слоести безформи гръмотевици оплитат; и тогава с дни вали, а гадателните птици в стратосферата отлитат. Земята сънищата ни тъче, а купестите облаци са кладенец към нас. Понякога небето става чисто и без мисли, понякога очите ни са глас. Крайдънни същества – през крачка. Прескачам клони. Катеря си балкона. В главата ни – хвърлейдоскоп, който се търкаля таралежно в небосклона. Четири животни идват всяка вечер: от всички краища сънят пристига; и клонаците разплитат приказка, която в хралупата на ваденка се скрива. Ти си почудата, очите на небето. И уйдурдисаните скръндзи не разбират, че „все съм си” е нещо неизменно; и високомерно нареждат, коригират… Но ти си хремав и не чуваш. Смееш се насън, тайнаникаш си над локви и мислите превръщат се навън – в бъдеще, облаци и физически бинокли.

258 рисуващ

Елина Кръстева-Zlina рисуващ

пишещ

рисуващ

ВБВ пишещ

рисуващ

259

пишещ

Точка Илиева

Красимира Стойнова

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Красимира Стойнова е родена в гр. Пещера, където завършва своето средно образование. Завършила е ВМЕИ "Ленин" в гр. София, специалност "Риотехника и телевизия", след което е работила е като инженер-технолог в завод за запаметяващи устройства в гр. Пловдив. Работила е като преводач на български екипи към Техноимпекс и Енергоимпекс в

Illustration, Character Design, Drawing

260

гр. Бенгази, Либия.Понастоящем живее в гр. Бостън, САЩ. Носител е награда от Международния поетичен конкурс По стъпките на лятото - 2013г. за стихотворението "Окарина". Има издадени две стихосбирки - "В два континента" и "Есени далечни", както и книжка с гатанки за деца.

261

СРЕБЪРНИ ЛИПИ Тихите сребърни липи на юни в прашните улички глухи... Аз ще намеря ли точните думи? В речника всички са сухи минали дни да ми те нарисуват с пейките стари, с децата, гдето до късните нощи палуват под на липи аромата. Нека рисува художник, аз няма – мириса липов, извечен, детския кикот, глас глъхнещ на мама да се прибираме вече. Нека и този дъх в щрих той да тества – с лъх на сеното на купа! Аз ще си дам, вярвай, всичките средства, но тази картина ще купя!

262 рисуващ

Точка Илиева рисуващ

пишещ

Красимира Стойнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

263

пишещ

МЕЖДУ ЦИГАНСКОТО ЛЯТО И ЗИМАТА Тръгна капризното циганско лято, вдигна нагоре ръчица, скочи, увисна на късното ято, на клюна на крайната птица. Свиха се зряло обагрени листи, сините, вред, минзухари. Тонове жълтозелени, златисти, тънка слана ги попари. Сгърчени, мокри се диплят в тревата, с цвят на войнишко кафяво. Празни и скучни чернеят гнездата, клони поклащат се вяло. Глухо просвирва далечният вятър, в търсене ноти гальовни. Духне нанякъде, върне се в чартър, песните – все му тъжовни! Аз го разбирам. Добряк е, но има нещо, което го спира топъл и чувствен да бъде, че зима вечно в гърба го подпира. Пада мъглата и всичко се слива. Хремав стих в пролог нарежда: „Есен, ех, есен! Ех, как ти отива да си последна надежда!”

264 рисуващ

Точка Илиева рисуващ

пишещ

Красимира Стойнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

265

пишещ

Андрей Духнев

Иван Сотиров

рисуващ рисуващ

Роден на 30.12.1976 година в Силистра Завършил 2009 година графичен и комуникационен дизайн във: Fachhochschule Münster Collaboration // 10 / 2004 - 10 / 2007 // Graphic Designer at: Projekt 14 Interaktive Medien GmbH in Münster 10 / 2007 - 08 / 2008 // Graphic Designer at: mock&more in Münster 2006 // Fotoshoot and Video for Kai Pflaume www.kaipflaume.de 2007 // Plakat and Flyer for Into The Groove, Diplomwork for Keyboards und Musicproduction at the Musicschool in Münster Nicolas Börger 2007 // CD-Cover and CD-Label for Dreadnut inc. 2008 // LP cover for the Band „Dein Mikrokosmos“ Single: „Dein Regenschirm“ 04 / 2008-07 / 2008 // Corporate Design for

пишещ пишещ

the Band Dreadnut inc. 2007-2009 // Illustration for Online Magazine: Destructed 2008-2009 // Corporate and Web Design for www.feinkost-space.de since 2008 // Plakat and Flyer for Studentenorchester Münster since 2008 // working as a Freelancer Graphic Designer at: Cyrano, mock&more, Büro Bert Odenthal and Blattschuss 2010 // Krimphove-Website Screendesign 2010 // Quaeromed-Website Screendesign 2010 // Klemens im Stadthaus 1: new Logo, Pictogramme, Website 2010 // CD-Cover, CD-Label, Booklet for Richard Alexander et sa Bande Originale entre apéro et opéra 2011 // Screendesign for Buch.de (at Facebook) 2012 // Freelancer by mock&more and Cyrano and some Private-Projekts

266

Животът и стечението на обстоятелствата са нещо прекрасно, когато се спънеш в тях. Първо хлъцваш, можеш да проточиш и една лига, след което достойно преглъщаш всичко. Дори не се чудиш какво е, стига да не те задави и да успееш на секундата да поемеш глътка въздух. Казвам се Иван Сотиров и си имам

всичко необходимо за да живея добре, освен спомени и желания. С никого не общувам, защото нямам нужда, а и не мисля, че празните приказки могат да осмислят ежедневието, така както един следобеден риболов. Живея спокойно!

267

ЧУЧЕЛО Кога точно се превърнах в чучело нямам ясна представа. Една сутрин се събудих забоден върху кол, а главата ми бъкаше от информация. Вместо със слама, някой я беше натикал с изрезки от вестници. Не стига ,че трябваше да разгонвам гаргите, да плаша децата и всяка наминаваща твар, но ми се налагше да го правя мислейки и цитирайки. Не страдах от главоболие, нямах сърце, не се боях от тъмното, от сенките, от странните шумове нощем (поне така си мислех) Бях чучело с велики мисли в главата си. Първата сутрин беше най-ужасяваща, когато осъзнах, че съм лошо облечен и забит в центъра на полето. Около мен обикаляха странни същества, а статията в главата ми диктуваше: „Извънземните навестявали нашата планета от доста отдавна, но само трима били избраните, пред които те са разкрили в действителния си вид. Те също били хора, но с различен външен вид. Били соларни, живеели от другата страна на Слънцето, в непосредствена близост до ярката звезда. Извличали енергия почти от всичко в космоса, както и космическите им кораби затова не било трудно да пътуват през всемира и да достигат до огромни разстояния.„

268 рисуващ

Андрей Духнев

рисуващ

пишещ

рисуващ

Иван Сотиров

пишещ

рисуващ

269

пишещ

И сред тези трима явно аз бях четвъртия избран, защото странни на вид същества ме ръчкаха, бодяха и крещяха като обезумели. Ако имах слама нямаше да се изненадам ,а щях да ги приема както си и беше, за деца, които истински се забвляват с моята особа. Първата вечер беше също толкова странна, тъй като вече замислях как точно да се справя с тези вредители, когато се появиха сенките. Гледаха ме странно и ме изучаваха, сякаш не съм чучело, а музеен експонат. В този момент в главата ми зазвуча: „Повечето от тях имат връзка с неразкрити убийства, които са извършени в района. Една от легендите разказва, че в южната половина на пътя, където гората осигурява гъста сянка, разбойници дебнели в засада жертвите си. Те ги обирали и им прерязвали гърлата, след което си организирали битки до смърт за пленените жени.” Нещо страшно, чучелско, се надигна в мен! Скочих, успях да се откопча от кола, на който бях забит и побягнах........

270 рисуващ

Андрей Духнев

рисуващ

пишещ

рисуващ

Иван Сотиров

пишещ

рисуващ

271

пишещ

Мадлен Алгафари

Марина Шидерова

рисуващ рисуващ

Вроденото чувство за хармония и красота, съчетано с професионалните умения на дизайнер и художник намират израз в акварелите на Марина Шидерова. Вглеждайки се в нежния, ефирен рисунък, зрителят попада в чудния, прекрасен свят на младата художничка. Посредством класическите акварелни техники Марина интерпретира разбирането си за света, който я заобикаля. Тя търси и намира вдъхновение в ра-

пишещ пишещ

достта от живота и природата. Всяка нейна творба сякаш разказва своя собствена история. История на моменти, изпълнени с щастие и красота. В чистите, избистрени форми на планините, дърветата, снега, залезите, старите къщи, лицата на хората, Марина показва своето виждане за живота и сякаш насила кара хората да си спомнят за онази позабравена, но всевечна красота, която крепи света около нас.

272

Мадлен Николаева Стайкова-Алгафари е българска писателка, психотерапевтка, преводачка, режисьорка. Родена е на 4 ноември 1967 г.. Израснала е във Враца, където завършва езикова гимназия. Дипломира се в СУ „Св. Климент Охридски“ съвместно с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ — специалност: режисура за драматичен и куклен театър. След дипломирането си, работи в БНТ като редакторка и водеща. През 2003 издава първата си книга „Мира няма“ — поезия и психология. "Всички сме чели приказката за грозното пате. Мисля, че ние – българите – имаме единствен недостатък: ние сме патета, които не знаят, че са лебеди. Огледай се в „езерото” на разсъжденията в тази книга, читателю. Разказвам за много други нации, за болните и здра-

вите гледни точки към най-важните теми на днешното живеене – мъжкото и женското, болестите, страховете, кризата, духовната интелигентност, истинските неща в живота, психотелесната терапия и др. Огледай се в тези теми, читателю, и помисли отново дали си и дали искаш да бъдеш грозно пате, или да съблечеш тази невярна представа за себе си, да спреш да я насаждаш у децата си и да бъдеш щастлив лебед най-после! Не е нужно да се променя същността, а само гледната точка към нея, за да намерим здравето и щастието в баланса между „какво ще кажат другите” и „какво избирам аз”. Из книгата на Мадлен Алгафари „От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?".

273

БЪЛГАРКА Ти си онази – същата, която жънеше до мрак на нивата, а гласът ти се носеше морен над къщите. Същата си – на хорото – лудата, най-дивата. И очите, и ръцете, и косите ти са същите. Ти си тази, която замесваше със сълзи хляба, но с усмивка, с песен приспиваше децата си. Дори, когато страх и болка гърлото ти давят, запази пламъка и любовта в душата си. Ти си – същата – извезала най-фините одежди с напукани от работа до кръв ръце и скътала в най-безнадеждни времена надежда в кървящото от скръб, но вярващо сърце. Онази си – втъкала себе си на чергите във шарките, превила гръб, но литнала с душата, вградила сянката си в спомените ни – най-жарките, за да пребъдат те през времената! Магьосница, светица, страдалка и богиня – на мъдрост и сила орисана ти си! С течащо по вените наследство-светиня: помни се, българко, помни се!

274 рисуващ

Марина Шидерова рисуващ

пишещ

Мадлен Алгафари

рисуващ

пишещ

рисуващ

275

пишещ

Пейчо Кънев

Невена Хинкова

рисуващ рисуващ

Казвам се Невена Хинкова от Велико Търново съм. Рисувам от дете и все още рисувам като такова. Смятам,че всеки трябва да живее

пишещ пишещ

вършейки всичко с любов и желание! Не обичам рутината, и посредствените хора. Обичам приключенията и искрените и открити хора!

276

Пейчо Кънев е поет и преводач. Той има няколко книги издадени в България и няколко книги, издадени в Съединените Щати.

Стихотворенията му са публикувани в повече от 900 литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия.

277

Графити Този свят, като че надраскан набързо от молива на дете и след това неумело изтрит от гумата му, става все по-шарен. Ето ме и мен на стената: черно човече с вдигнати към небето ръце и сърце в средата, по-голямо от главата. Как познах, че това съм аз? Много лесно! Долу, в краката му, има смачкани, бели листове със задраскани редове.

278 рисуващ

Невена Хинкова рисуващ

пишещ

рисуващ

Пейчо Кънев пишещ

рисуващ

279

пишещ

Ахил Празна, бяла стая. Три стола в средата и нищо друго. На стената има картина, която вече я няма. Закачен виси само споменът за нея. Както вече казах, има три стола. Еднакви, обикновени, скучни. Тогава кой от тях е той? Как така кой? Естествено, че този, на който от крака му тече кръв.

280 рисуващ

Невена Хинкова рисуващ

пишещ

рисуващ

Пейчо Кънев пишещ

рисуващ

281

пишещ

Явор Боянов

рисуващ рисуващ

Още от дете съм силно привлечен от необяснимото. То е и основния ми източник на вдъхновение. Смятам, че истинското изкуство идва от невидимите за нас светове, подобно на многобройните тайнствени явления, на които сме ставали свидетели още от древността. Затова и като тях, то често няма рационално обяснение, а просто се приема (или не) такова, каквото е. В творческия процес използвам интуи-

пишещ пишещ

цията и чувствата си чрез сюрреалистичния метод на автоматичното рисуване/писане. Изграждам лична митология, съчетавайки образи, извлечени от подсъзнанието, различни свои обсесии и фасцинации, окултни и мистични влияния. Харесва ми да иронизирам негативните емоции и чувства. Често си служа с оксиморони и комбинирам противоположни

282

естетически категории. Сред темите, които обикновено се повтарят в картините ми са неземното и разпадащата се реалност, любовта и сексуалността в техните гибелни аспекти, двойствеността, безизходността и самоунищожението. Избрани изложби и участия 2015 – Колекция Imago Mundi: Save the Dreams (Фондация Giorgio Cini, Венеция,

Италия) 2014 – Младото изкуство като обект на желание (Галерия "Ракурси", София, България) 2014 – Уютни кошмари (Галерия "Викинг", София, България) 2013 – PAINtings 2008-2012 (Галерия "Май", Сливен, България) 2013 – Valentine’s Day Special (Ателие "Пластелин", София, България)

283

Шапка на Завоевател * Смисълът инвестира в падението. Безумието е достатъчна милостиня за гладния. Нощи и дни на безмълвни стенания И четири дози мастило в кръвта Излишни, ненужни. * Прекъсвам тази церемония. С нокът побутвам овалните огледала. Облаци изникват зад чувствата И изумяват публиката с изкуственото си господство. * Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато, Обсипана с мехурчета-черепи. Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус. Изтича от центъра на челото ми, А после се процежда през пръстите.

284 рисуващ

Явор Боянов рисуващ

пишещ

рисуващ

Явор Боянов пишещ

рисуващ

285

пишещ

Запознавам се с кучешките обичаи. * Ридаещо и самосъжаляващо се Месо от благородство преяжда със себе си. Отстъпва пред новия девствен снобизъм. Ние сме задавените гласове на лицемерието. Сменяме обвивките си и се събуждаме В снегове от застинала и недоизказана болка. * Не остава по-далеч от обикновено Малката бледорозова луна, Която шпионирам през тлеещата тиня. Крясъците на бълхите, Самотната песен на епруветките Бездетно оправдание за приблизителността. Похотливите кабели определят Колко изкривена да бъде годината.

286 рисуващ

Явор Боянов рисуващ

пишещ

рисуващ

Явор Боянов пишещ

рисуващ

287

пишещ

Стефан Бонев

Чавдар Николов

рисуващ рисуващ

Музиката преди всичко, така през 19 век Пол Верлен се опитва да манифестира френския символизъм. Век по-късно и и 2000 км по на югоизток музиката преди всичко заместваше до някъде липсата на свобода в Развитото ни Социалистическо Общество. Накои радиостанции, нелегалните презаписи, контрабандните плочи даваха подслон и убежище на поколението от 70 години. Purple In Rock, Dark Side Of The Moon или пък Physical Graffiti можеха с лекота да изтрият от съзнанието ни лустросаните

пишещ пишещ

портрети на Политбюро, гледащи ни безизразно от стените на класните стаи. С рока навлизаше един вирус на надежда, че един ден света ще бъде също така наш както беше за нашите връстници отвъд. Разбира се, да деформираш любимите си музикални кумири изглежда на пръв поглед откачено. Но съм уверен, че и така може да се покаже респект и дори преклонение. Дано съм убедителен и за вас. Прилагам, като доказателства шаржовете на Ozzy Osbourne и Freddie Mercury.

288

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. в Сливен, живее в Силистра, а по-късно и в София. От 1987 г. е установява в Пловдив. Работи като инженер, после като журналист и PR специалист. Понастоящем е главен експерт в отдел "Култура" на Община Пловдив. Автор е на сборниците "Разкази за двама" (2005, ИК „Марица“), "Изпит по летене" (2009, изд. „Летера“), спечелил награда "Пловдив", и "Пред прага на храма" (2012, ИК „Хермес“). Негови разкази са публикувани в две авторитетни антологии в САЩ през 2003 г. ("Thresholds" и “Two lines", в превод от Зоя Маринчева). Разказът му "Стареца" влиза през 2010 г. в сборник на "Булвест 2000" с тестове за кандидатстване след 7 клас, а "Късогледство" е даван за превод на чеш-

ки на държавен изпит в ПУ "П. Хилендарски". Друг негов разказ, „Писмо за надежда“, през 2013 г. попада като единствен художествен текст в пособието „Текстове и задачи за развитие на четивни умения”, създадено по Програмата за международно оценяване на учениците - формат PISA (Programme for International Student Assessment), а творбата на Бонев „Клошарят“ е включена в помагалото за подготовка за изпита по български език и литература след 7-ми клас на издателство „Азбуки – Просвета“, озаглавено „Трансформиращ преразказ? Това е лесно!“. Бонев организира собствен литературен конкурс, носещ името "Недоизречено“, който е претърпял вече шест поредни издания.

289

Блондинка на терасата Комшията е почти глух. Оглушал е с годините. Май има нещо и от фронта, някаква граната гръмнала близо до него и оттогава започнал да недочува. И понеже е глух, не чува писъка на спирачките от улицата под нас, не чува воя на полицейската сирена, нито пък среднощните пиянски крясъци от ресторанта отсреща. Не чува и продрания лай на кучето в старата къща долу. Нито пък безкрайните препирни на съседите от другата страна. Не ги чува, но не чува и птичките, които са се заселили в клоните на черешата, и които са точно под прозореца му. Не чува и нежните мелодии, които се чуват от отворения прозорец на цигуларя от отсрещната кооперация. Съседът ми не чува и телевизора си. Постоянно му надува звука, от което мен ме хващат мътните. Иде ми да отида и да му звънна на вратата като на пожар, и да му тегля една нашенска. Все пак цял ден съм бил на работа, трепал съм се. И ми се иска спокойствие поне вкъщи. Но не отивам да му звъня, псувам си го само тихо. Почти наум. За да не ме чуе жената от кухнята. Когато и тя се ядосва на комшията и ме пита защо не отида да му звънна, аз й отговарям, че няма смисъл. Нали миналата година му звънях веднъж, но той и звънеца не си чува.

290 рисуващ

Чавдар Николов рисуващ

пишещ

рисуващ

Стефан Бонев пишещ

рисуващ

291

пишещ

И сега го чувам, докато се въртя в леглото и стискам очи, за да заспя. Какво пак се е разприказвал посред нощ. Нали е глух – не чува дори себе си. И се надвиква с мислите ми, надвиква самотата си, безсънието ли, безизходицата ли… Гласът му е силен и молещ, но неразбираем. Думите му се овалват една в друга, докато стигнат до мен през панела. Не че държа да разбера какво толкова приказва, но така и така не мога да заспя… Освен че е глух, комшията вече и недовижда. Очите му отслабнали постепенно. Това вече наистина ще да е от годините. И от работата му. Преди да се пенсионира, е бил счетоводител. От толкова много взиране в сметките по осем часа на ден, е нормално да останеш без очи. И сега ходи с два чифта очила, наложени едни върху други. И пак не може да види това, което виждам аз. Не вижда как от последния етаж хвърчат найлонови торбички с боклуци в опит да уцелят отвора на контейнера за отпадъци. Не вижда двете коли, които са се блъснали на кръстовището пред блока ни. Не вижда кръвта по асфалта, нито пък човека, който си скубе косите, седнал на бордюра. Но не вижда и птичките, които пеят на клоните пред терасата му, нито сочната блондинка, която се е изтегнала по бански с книжка в ръка на терасата отсреща… Това за блондинката не е вярно. Увлякох се нещо. И аз не я виждам. Каква ти блондинка по бански и с книжка посред нощ? Фантазии!

292 рисуващ

Чавдар Николов рисуващ

пишещ

рисуващ

Стефан Бонев пишещ

рисуващ

293

пишещ

Венцислав Василев

Христо Нейков

рисуващ рисуващ

Христо Нейков Нейков... Роден съм во лето 1988-о в гр. София. Народност -българска, етническо самосъзнание - българин, шоп.

пишещ пишещ

Хванъл съм бил на прощъпулника молив и четка. Чист късмет, при положение, че не на всеки му се предлага такъв избор.

294

Преносен. После: рев, рев, рев... Другите неща не ги помни добре, защото са малозначителни. Любимо занимание – да мисли. Повече от това обича само – да не мисли.

Някак е дошъл дотук и това го задължава да продължи и нататък. Макар че пише, не вярва на вътрешния си глас, защото нещата и без гласове се случват.

295

Minutus mundus Светът е необятно малък и няма над размера власт, но сянката му хвърля тяло, в което може би съм аз – гравиран някак, или вписан преди първичния момент. Нещата нямат собствен смисъл, а отношение към мен. Аз имам власт и над размера на всяка светлина и мрак. Разграничих се и намерих света. Но смисъл – не успях. Тогава просто се отрекох от всичко свое. А отвъд размера и властта - Човекът е чакал да му сторя път.

296 рисуващ

Христо Нейков рисуващ

пишещ

Венцислав Василев

рисуващ

пишещ

рисуващ

297

пишещ

Точният камък Точно такъв за какъвто ме мислиш съм. Други подробности няма. В опит да бъдем човекозащитници хвърлихме първия камък – всеки по всеки – за несъответствие с личната мярка за правда. Точно каквото сами си харесваме ни раздели безпощадно. Точно такива, каквито изглеждаме, всичко разделяме братски –

298 рисуващ

Христо Нейков рисуващ

с липса на цялостно светоусещане зад солидарните маски. Може и друго да има, но някакси то е почти невъзможно да осъзнаем целта на делата си и откъде произхождат. Няма подробности. Само богатство, което ни прави излишни купчина хвърлени камъни. Аз съм такъв за какъвто ме мислиш.

пишещ

Венцислав Василев

рисуващ

пишещ

рисуващ

299

пишещ

Нако Цветкашки

Nakoart

рисуващ рисуващ

Той рисува под псевдонима Nakoart. Графиката е в кръвта и в съзнанието му (но не и в дипломата му, за добро или лошо). Още от дете започва своите „монотонни драсканици” – в скучните прогимназиални часове, с химикалка върху тетрадката за работа в клас, за ужас на учителите и родителите си. Започва малко напук, след непрестанното натякване от преподавателката му по изобразително изкуство, че „с химикал не се рисува!” И така… повече от 30 години… с химикалка. Творчеството му е разпознаваемо с тригонометричните фигури (най-често – шестоъгълници), чрез които пресъздава у зрителя усещането за обем на рисуваните тела. Избягва фотореалистичния ефект на светлосянката, за постигане на 3D внушенията си, а само чрез разликата в размера и формата на геометричните форми, успява да оживи перспективата в творбите си. Определя стила си като „медитативен” – както в процеса на създаване, така и в съзерцанието и „разчитането” на символите в произведенията си. „Всяка моя графика, носи кодирана в себе си загадка. Не само заради скритите символи, а и заради начина ѝ на сътворяване. Често композициите задават въпроси – фигурите са ребус или фонът е лабиринт, решението на които ненадейно изплува пред очите, сякаш винаги е бил там. Творбите ми са своеобразни

пишещ пишещ

”коани”, чието разгадаване е резултат от съзерцание, но и плод на интелектуално натрупване и развитие.” Рисува основно с графит и мастило. В последните години (откакто технологията го позволява) използва и гел-ролери. „Гелът е мастило с променен вискозитет. Предимството на желираното мастило е, че съхне по-бавно, което позволява да бъде управлявано по-дълго след нанасянето върху листа или платното – изключително дружелюбен и благодатен материал. Да не говорим за избора на цветове, нюанси и дори текстури… Преди, когато рисувах с обикновени химикалки, се налагаше след всеки щрих да почиствам писеца от насъбралата се около топчето капка мастило. Често на листа, на който бършех химикалката, се получаваше по-въздействаща с абстракцията си картина от творбата, върху която работех.” Наистина, графиките му изобилстват от скрити символи, в тях дори могат се открият някои от отговорите на вечните философски въпроси, но най-важното е, че носят на окото красота и позитивна емоция, неподвластна на хладнокръвната диктовка на разума. Зрителите могат да се потопят в безвремието на безкрайните лабиринти и геометрични форми и пропорции, изграждащи медитативните творби на автора.

300

Пловдивчанинът Нако Цветкашки е психолог по образование, но артист по душа. Твори и гори в различни сфери на изкуството, сам се определя като „поливалентен автор”. „Пиша, така слепям и съхранявам откъслечните мисли, преминаващи през съзнанието ми подобно мълнии по фарадеев кафез. Някои от тях пропускам да отлетят тангенциално, в орбитите покрай главата ми, но други – които носят в себе си кодиран смисъл, отговор или решение – задържам за себе си, складирани грижливо на лист или направо кодирани в битовете на харддиска. Понякога прехвърчащите прозрения се сплотяват в стройни ята и образуват пространни , концептуално ангажирани текстове, но често просто изплювам поредното си умотворение и го подреждам

на рафтовете за отлежаване. С времето, ярките от тях узряват и след дребни козметични корекции биват допускани до очите на читателите. Обожавам четенето, правя го всеки ден и това не е самоцел, а по-скоро потребност. Обичам да усъвършенствам стила си – това вече е плод на амбицията, владееща ме от дете. Но повече от всичко харесвам книгата – тялото, полиграфичното изпълнение, ароматът на мастилото върху хартията, оплетката на конците и текстила при шиенето, шумоленето на листовете, хлопването на кориците, допирът до обложката, близостта до възглавницата ми и спокойствието, че бди над нощите ми и кротко регистрира сънищата ми, с обещанието да ми прошепне важните от тях, за да не ги загубя в орбитите на небитието.”

301

Само в онези утрини… Рано сутрин, докато ониричните остатъчни видения от недосънуваните нощни феерии все още алчно ме теглят обратно към съня и се разбъркват в калейдоскопични картини с реалността, а шумолящите чаршафи ме мамят с топлия си шепот да не ги напускам… Когато любимият човек протяга в съня си жадно ръце, за да намери в близостта на дъха ми утеха за тревогите си насън или наяве… Само в мрака на онези хладни утрини грабвам перото и търся красотата извън пленителната прегръдка на постелите, защото единствено жертвайки уют и комфорт мога да намеря тъждествена стихия, която да ме вдъхнови.

302 рисуващ

Nakoart рисуващ

пишещ

Нако Цветкашки

рисуващ

пишещ

рисуващ

303

пишещ

Доброзло Сине, често ми повтаряш: „Няма пълно щастие!” Вярващите се молят и се надяват в живота да ги спохожда само добро. Но както ни учат древните мъдреци, доброто и лошотията в този свят вървят винаги ръка за ръка – неразривно единни. Доброзло! Въпросът ми към теб е: би ли понесъл върху гърба си опашката от последици заради щастието, което си пожелаваш? Единствено когато си готов, ще получиш благодатта, за която си се молил, омесена обаче с болката, обидата, разочарованието и омерзението, неизменно съпътстващи доброто. Подготвеният ще посрещне всичко това с усмивка, защото ще е наясно с природния закон. Другите, като теб, ще продължат да се молят… А ще има ли смисъл?

304 рисуващ

Nakoart рисуващ

пишещ

Нако Цветкашки

рисуващ

пишещ

рисуващ

305

пишещ

Димана Ганчева

Дамяна Димтирова

рисуващ рисуващ

Казвам се Димана Ганчева на тридест и една. Занивам се драсканици върху малки листчета и после правя същото и на компютър. Там нещата продобиват форма и клиентите си отдъхват или припадат, зависи. Имам таблет и страхотно колело. Боря за повече свободно време за лични проeкти и дълги престои в планината. Това може би са трите нещата без, които не мога.

пишещ пишещ

Нещо като „пари, ключ, телефон“ преди да изляза отвкъщи. Опитвам се да бъда естет, поне вътрешно така се усещам. Може би не всеки път ми се получава. Човек се учи докато не го... домързи. Анимацията е моята детска, юношеска и вече позастаряваща страст и мечта. Лекувам я с графичен дизан от няколко години насам. Помагам в едни много готини и смислени проeкти, Surfrider Foundation Sofia и Gone wear. Чек ит. Усмивка.

306

Името ми е Дамяна Димтирова и съм прясно навършила 17. Вирея в покрайнините на Велико Търново в смесено семейство от котки и хора с преобладаващ процент на коткоподобните. Пиша в стихотворна форма от как намерих хармонията между реалността и света зад слънчевите очила и плътния шал/само една от моите Нарнии/.

Събирам парчетата си по пътищата на България, а когато може и извън границите й. Случва се да печеля литературни конкурси, но засега само национални. Отличавам се с присъствието на поне една диня под формата на какво ли не в ежедневния 'тоалет'. С канелата, малките улички, полските цветя и котките сме влюбени и е взаимно.

307

оставила си е и дрехите обеците и книгите

Обява във вестник

няма те вече 9 сутрини

друг е на ред да я обзавежа красива чаровна и висока

ако бяхме в париж

точно метър шейсет и две

след три дни е с нов

за това време вече щях да съм написала

опустошила е вече трима

сменила е само прическата

достатъчно неща поне за една

прави се, че те обича

купила си същите дрехи

цяла стихосбирка

година-две-в най-лошия случай три

и те гледа все така по котешки

купувате мивки сменяте плочки

но вече от чужд скут

моето търново

боядисвате детски стаи

на съседната маса

рядко е достатъчно поетично

и прибирате улични котки

точно в такива случаи преди два дни си тръгна

една сутрин се връщаш от риболов

и от тогава насам

и нея я няма

никак не съм многословна утре по-добре си останете вкъщи

оставила е котката

няма ме вече 9 сутрини'

308 рисуващ

Димана Ганчева рисуващ

пишещ

Дамяна Димтирова

рисуващ

пишещ

рисуващ

309

пишещ

Ивелина Благоева

Мариела Русева

рисуващ пишещ

Харесва ми идеята да създавам и творя. Изработката на бижута е творчески процес и е едно от моите хобита. Съчетанието от различни елементи и комбинацията от техните цветове и нюанси превръщат бижутата в един чудесен, уникален аксесоар. За мен фотографията е също творчески процес. Интересът ми към фотографското изкуство и желанието за снимане се бе зародило още когато притежавах компактен фотоапарат. Но увлечението прерасна в любов след покупката на първия DSLR фотоапарат. Това е творческият инструмент, който ми даде възможността да сътворявам нещо красиво, или иначе казано - да създавам "картини", независимо от това, че не умея да рисувам.

пишещ

Красотата на природата е навсякъде около нас и може да бъде открита дори в най-незначителните неща. Благодарение на фотографията развивам способността си да я забелязвам и документирам. Макрофотографията е завладяваща. Освен снимки на цветя и насекоми, водни капки и глухарчета, голямо удоволствие ми доставят опитите да извличам абстрактни изображения от заобикалящите ни предмети. Чрез формите, цветовете и процесите, които протичат в тях, предметите от ежедневието могат да бъдат заснети по необикновен начин. Да бъдат постигнати въздействащи резултати, разкриващи не само красотата им пред зрителя, но и провокиращи любопитството и въображението му.

310

Всеки ден събирам преживявания - докосвания на длани, полъх на бриз, шум от морски вълни, цветове от дъга ... и ги превръщам в мелодия на стих – равномерен, танцувален, с лесни стъпки - всеки път различни, но винаги сякаш познати и лични. За мен стиховете са мънички парченца от разнообразния емоционален свят, кои-

то във всеки един момент променят цвета, вкуса и формата си. Стихът е свободолюбива птица. Ако не го опишеш с думи в момента, в който кацва в душата ти, отлита и никога вече не се връща. Поетът е един опитен ловец, чиито сетива за настоящето винаги са готови за лов, а светът на фантазиите му е необятен.

311

РАЗЛИСТВАНЕ Разлистеното случване потръпва от надежда, а тичинките му безброй сияят, във бисерните капки на утрото оглежда се, тихичко прошепва, каквото си мечтае. Познава всяко вдишване, но друг е ароматът, защото то е някак променено, посоката сменил е изменчивият вятър, става му неясно и му е смутено. Пораснало във нищото от нищото ли идва? Едва ли нещо случва се случайно ... Невидима за зрящите крехка парадигма в камъни и пясък стаила се е тайно. От сокове отпива, дори когато няма, със риск да бъде даже виртуално, надеждата и вярата съвсем не са измама, бавно се разлистват в случване реално. Сияещи тичинки прашец на воля ръсят, отнася ги променливият вятър, веднъж на камък никнали, оазиси не търсят, във нищото покълва нещо свято.

312 рисуващ

Ивелина Благоева фотограф

пишещ

Мариела Русева

рисуващ

пишещ

рисуващ

313

пишещ

ВСЕЛЕНА ОТ ЧАСТИЦИ Вселената разперва си дланта, по нея се търкулват световете и ширналата до безкрай тъма искриците им в мрака си заплете. Превръща ги в частици от съня, а те наивно пък сънуват нея и ги тълкува рано сутринта и я тълкуват, без да го умеят. Събрала бледата им светлина, неведом път сама си сътворява, но всяко зрънце носи суета, която смисъл му въобразява за трайност и значимост в ориста на една от всичките вселени, макар дори сама безкрайността да не е наясно с тази тема.

314 рисуващ

Ивелина Благоева фотограф

пишещ

Мариела Русева

рисуващ

пишещ

рисуващ

315

пишещ

Яна Христова

Ивайло Динев

рисуващ пишещ

Разчитам, дебна, наблюдавам, запомням, колекционирам... книги, личности, пътища и скъсаните по тях обувки. Казвам се Яна. От няколко години мислите ми приемат формата на фотографии. Разхвърляни и безобразни. Всъщ-

пишещ

ност винаги е много по-просто, отколкото звучи. Както много други, и аз опознавам, осмислям и опипвам света около себе си, а и себе си, чрез фотография.

Ивайло Динев е автор на книгата за студентските протести "Наш ред е!" и стихосбирката "Варварска почит". Носител на първи награди за поезия на конкурса "Боян Пенев" в Шумен и отлича-

316

ван на конкурса "Веселин Ханчев" в Стара Загора. Има публикувани стихове в "Литературен вестник", "Литературен клуб" и "ЛитерНет".

317

Namaste

Искам да съм капка в твоята кръв: да се убодеш с игла, да зъзна навън, да ме изсмучеш и пак да се върна в теб, да ме побъркваш с вино, да се преобръщам в тялото ти, да се ширя вътре като пълководец, по-скоро откривател, да ме изпратиш под твоя флаг, да ти разкажа какво съм намислил, да бъда там, където никой никога не е бил, да усещам мълчанието, да ме притиснеш с твоите дрехи, да пулсирам, да потреперя с теб в конвулсии, да ме отровиш и след това излекуваш.

318 рисуващ

Яна Христова фотограф

пишещ

рисуващ

Ивайло Динев пишещ

рисуващ

319

пишещ

Разяждане Въздухът в стаята замириса на смърт. Това не ме учудва, както винаги. Отскоро се случва така че баща ми ме вика да му сменям чорапите. Смъртта винаги мирише на нещо лично.

320 рисуващ

Яна Христова фотограф

пишещ

рисуващ

Ивайло Динев пишещ

рисуващ

321

пишещ

Йоан Гълъбов

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ пишещ

Йоан Гълъбов е фотограф развиващ се в модния и портретен жанр. Живее и работи в София, но всяка възможност за пътешествие с цел реализиране на проект е добре дошла. Започва да снима на 17 годишна възраст и страстта му към портретната фотография бързо го кара да си изгради малко студио, в което да работи върху фантазията си за светлина и пресъздаване на емоции. В момента е студент в НХА специалност 'Мода', за която той твърди, че има пряка връзка с модната фотография и възможността да знае как една дреха е създадена е фактор за добрия кадър.

пишещ

Работата на Йоан е публикувана в различни чуждестранни и български медии, като в момента снима и изгражда изцяло визуалния облик на българския лейбъл Minoar. Младият българин е отворен да експериментира и се старае да не поставя ограничие на идеите си и тяхната реализация. Освен модната и портретната фотография, еротиката заема голяма част от работата на фотографа. В близкото бъдеще има голямото желание да се запознава с все повече хора, с които би могъл да обедини идеи в общи реализирани проекти.

Ясен Василев, драматург и поет, роден в България през 1988, в момента живее в Шанхай. Дебютната му пиеса “Зазиданите” е поставена в София през 2012 и има номинация Аскеер за драматургия. Продукция по втория му текст за театър “Борхестриптих” е поръчана от Swatch Art Peace Hotel, Шанхай и режисирана от автора като site-specific представление и видео инсталация през октомври 2014.

322

“Кота 506” е четена за първи път в немски превод през февруари 2015 в театър Drachengasse, Виена с подкрепата на КултурКонтакт и Федералното канцлерство на Австрия. Носител на наградата на публиката на фестивала София: поетики 2010 и автор на стихосбирките “Сляп виси безкрая” (2009) и “Андрогин” (2011). Снимката е направена от Aragon Yao

323

ИНДЕКС НА САМОТАТА В първия ден, когато разбрахме, че любовта си отива, температурите паднаха 40 градуса под нулата, косата изсветля за секунди, кожата стана прозрачна, под дълбокaтa сивa качулкa кръвта забави своя ход, само ритъмът на сърцето продължаваше настоятелно, но избледняло. Найлоновите торби летяха носени от вятъра, безполови същества крачеха между горите от пластмасови ръце на изтърбушени манекени, извадени от изпотрошените витрини на фалирали магазини. Там някъде един ангел събираше хартия и картон за вторични суровини с усърдието, с което се събират парчетата от тялото на някой, който скоро ще възкръсне. Такситата бяха пълни, храната беше студена, живите статуи не поглеждаха никого, снимките бяха твърде много, за да можеш наистина да ги видиш, сънят прекъсваше на всеки час и нищо не оставаше от спомена. Индексът на самотата се покачваше – можеше да се види през прозореца, да се усети като тежест в гърдите, трудно дишане, желание да повърнеш. Казват, че в такива дни е по-добре въобще да не излизаш. Времето не тече, а бавно, неусетно се разстила.

324 рисуващ

Йоан Гълъбов фотограф

пишещ

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ

пишещ

рисуващ

325

пишещ

КАПАН ЗА ВЪЛЦИ Двама братя растяхме в капан за вълци. Капанът беше заложен върху карта. Единият трябваше да бъде заколен, другият по-крехък от китайски порцелан, двамата по-тихи, по-нежни, двамата повече oбичахa Рим. Гъста козина, гладка кожа, топла кръв. Твоят брат, вълкът, ще се развие. Какъв език говорят отгледаните от вълци? Трябва да преподаваме този език в училища, да пишем документи на него. Трябва да нарисуваме перфектна карта и граници по картата. Може ли прогоним един от братята отвъд границата? Да му оставим само едно пророчество. И той ще бъде срещу всеки човек, и всеки човек ще бъде срещу него. Водата скоро ще бъде по-скъпа от златото. Спокойно, всички ние ще умрем, но парите ни ще живеят.

326 рисуващ

Йоан Гълъбов фотограф

пишещ

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ

пишещ

рисуващ

327

пишещ

Петко Петков

Лила Ли.

рисуващ пишещ

Хай, казвам се Петко и работя като графичен дизайнер и фотограф от близо 9 години. Старая се да създавам фотографии, които да остават за дълго в съзнанието на

пишещ

Ео, казвам се Йоана Стоянова, от Горна Оряховица. Предпочитам да се изразявам в миниатюрни форми – набързо и задъхано изляти. Вярвам си, засега, че от такива пробези имаме нужда, за да оцелеем, докато не ни

хората. Вярвам, че един фотограф може да остави 10 снимки след себе си и те да се помнят вечно, а и също така да остави 10 000 и никой да не види нито една от тях.

328

застигне тежкотоварното много-премислено. Уча последен семестър културология в СУ... уча се също да снимам и да разговарям.

329

къс свивам се на кълбо и вдишвам себе си къс възпламенен през разфокусирания ми поглед преминават нощни трамваи очите ти са точки в монохромно боке кардамоновите релси обчертават измамни траектории гласните стуни се разтягат до стомаха раирани слънца правят мост по тънките им шевове пияни пешеходци с посинели стъпла маршируват безцелно ... в почвата на пределно явното

330 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

331

пишещ

денят, който продаде своето начало потопите са спрели, карнавалните проблясъци мързелуват в следзалезния локвен свят каналните обитатели са затаили дъх няма следа от следи дори торбичката, простряна на отсрещната тераса спи прозорците напъват пясъчни пори и се самоотразяват на шега птици летят под щорите на стъкления наклон наобратно денят беше натрупал преголяма сметка

332 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

333

пишещ

прашасали смокини искам време да се отпусна в светлината да проследя дирята на влюбените охлюви не тях самите дирята.. хайде да си напълним устите с лук и прашасали смокини не искам мълчанието ми да е целенасочено пресметнато безразличие а свободата - мълчание изпълнено с набързо сдъвкан яд изплют във чужда пазва хайде да се плюем със случайни думи кокос и излишни зъби заявката за нежност дебне в бебешките късчета въображение не искам да чувствам вина че свалям маските си инфантилно хайде хайде да сваляме маски инфантилно да си го кажем да преброим правописните грешки да ги сложим в рамка и да я запалим

334 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

335

пишещ

Илияна Илиева

Петя Хайнрих

рисуващ пишещ

Светлина! Тя ни помага да поглеждаме в тъмнината, тя е тази, която носи искрици в душите ни, когато тъмни, тежки дни е притискат до болка! Светлината, която рисува надежда и любов в мечтите ни, светлината, с която рисувам вече години наред.

пишещ

Светлината, която озари сърцето и стопли душата ми, красота, която се научих и все още се уча да улавям с помощта на фотографията. Ето това съм аз – Илияна – стъпвам боса по слънчеви пътеки и рисувам с тях вяра, страст и добрина.

336

Петя Хайнрих (04.10.1973, София) е завъшила Първа английска гимназия в София, а след това – журналистика в СУ. Създател и двигател на книжното списание само за поезия НО ПОЕЗИЯ. Автор на стихосбирките: „01“ (Арс, 2008) „Разправа с поезията“ (Пергамент, 2010) „каза мари“ (Пергамент, 2011) „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012) „Лотос“ (Small Stations Press, 2014) Втора Славейкова награда за „Стихотво-

рение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (Трявна, 2010). Номинация за наградата „Христо Фотев“ за „каза мари“ (Бургас, 2012). Номинация за наградата „Николай Кънчев“ за „Лотос“ (София, 2014). Живее със семейството си в Дюселдорф, Германия. Колоездач, който говори с птици.

337

Живи кройки Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна в дупка.

338 рисуващ

Илияна Илиева - Гонзалес фотограф

пишещ

рисуващ

Петя Хайнрих пишещ

рисуващ

339

пишещ

Лежи си Панчо в дупката с лице към звездите, положил е изсъхналите си ръце на тила и крои ли крои с поглед. Но звездите се мърдат, обхождат зрителното му поле и все му се изплъзва онази кройката на спасителна рокля. Царица не поема отговорност извън рамката на чинията с гъши пастет.

340 рисуващ

Илияна Илиева - Гонзалес фотограф

пишещ

рисуващ

Петя Хайнрих пишещ

рисуващ

341

пишещ

Сияна Касабова

Мария Донева

рисуващ пишещ

Казвам се Сияна Касабова, на 21 години съм. Занимавам се с модна и портретна фотография. От 3 години живея и уча в Англия. Обожавам природата и цветята. Стилът си мога да опиша като нежен, елегантен, женствен. Обичам да улавям емоцията у хора-

пишещ

та, които снимам. Работя предимно с естествена светлина, избягвам да снимам в студиото, защото снимките навън имат съвсем различно излъчване, светлината е по-мека и разнообразна.

342

Мария Донева е автор на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината меГу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа

лъскави череши", "Чисти стихотворения". Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и е драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора. Фотограф - Бабак Салари

343

*** Молба с по-силен пламък от молитва: да зная, че към мене той изпитва такава съща нетърпима нужда. Че аз не съм му странна, нито чужда. Да е със мен и всичко да ни стига. Да бъдем два съседни реда в книга. Да бъдем близки. И да е наблизо. Да виждам как, когато вкъщи влиза, светът омеква, кротко се променя. Да знам, че той обича точно мене. Но аз дори не знам кого ли моля… защото то не става с труд и воля, нито с молба, дори да е голяма. А просто – е. Или съвсем го няма.

344 рисуващ

Сияна Касабова фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Донева пишещ

рисуващ

345

пишещ

Мъглата днес е само моя. Страхът ще спре и ще се кротне, ще се докосне до покоя като задрямало животно. Внезапно ще ми мине болката. Без повод ще се утеша. Мъглата е разсеян облак, решил да повърви пеша.

346 рисуващ

Сияна Касабова фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Донева пишещ

рисуващ

347

пишещ

Ивана Купенова (Kerabo)

Росен Кукушев

рисуващ пишещ

аз съм kerabo обичам кратките форми. обичам абстрактното и минимализма. обичам да вдъхвам живот на детайла. обичам геометрията във фотографията. обичам да смъквам камуфлажа на цветовете, да разказвам за света и себе си - искрено и монохромно. обичам да обичам.

пишещ

за мен е важно да накарам хората да мислят и чувстват. гледайки кадъра, да искат да влязат в него, да намерят нещо за и от тях самите. “Когато думите не стигат, ще се изразявам със снимки. Ако и снимките не са достатъчни, ще се задоволя с мълчание.” - Ансел Адамс.

Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършил е „Международни отношения” и „Арабско общество и култура” в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор е по „Нова и съвременна история”. Първата му стихосбирка „Вдъхновения

348

и унищожения” излезе от печат през месец юли 2012 г. Има публикации в Алманах „Нова Българска Поезия-2012”, списание-алманах „Културна палитра”, бр. 3-4 и 5/ 2013 г., „Литературен вестник”, бр. 1/ 2014 г., антология „Литературни бесилки” и Klaxon Press Journal.

349

*** индустриална мъгла контури на сгрешено градоустройство като на длан на гледачка смисълът се спуска по въже върху миглите ти и сякаш си готова да заплачеш но моля те недей подтекстът капсулира значимото текстът едва го разкрива останалото ще разкажем без да записваме думи обичам те задоволително лесно ти си ослепително далечна аз те привличам ти ме отблъскваш: прости закони на механиката

350 рисуващ

Ивана Купенова (Kerabo) фотограф

пишещ

Росен Кукушев

рисуващ

пишещ

рисуващ

351

пишещ

Каква поезия е жената каква поезия е жената рано сутрин сред уюта на завивките в най-нежна паяжина с аромати – разпилени нишки далеч от дребни мъдрости от глупави и неразбрани извинения с микроскопична длан докосвам нейното красиво петолиние от слънчевите ласки по гърба до крехките извивки на сол ключа под коляното потъват стиховете в меката й плът и се разливат своенравно

352 рисуващ

Ивана Купенова (Kerabo) фотограф

пишещ

Росен Кукушев

рисуващ

пишещ

рисуващ

353

пишещ

Силвена Тончева

Валентина Йосифова

рисуващ пишещ

Professional soul-catcher В изкуството си се стремя да уловя душата на портретирания и да я вплета в представянето на фикционалните характери, които са обект на изображение. Всеки човек има своят аура, вътрешна светлина, която стуи през очите и избора на подходящ сюжет, който да акцентира на нея е моето най-голямо предизвикател-

пишещ

Казвам се Валентина Йосифова от Варна и съм влюбена в магията поезия. Първото си стихотворение написах на 11-годишна възраст. Мои стихотворения са публикувани в местния и националния печат. Автор съм на две книги „Под пясъчната риза на брега“ - лирика, издателство „Онгъл“, 2013 г. и „Мечти, ябълки и канела“ – сборник разкази, издателство „Онгъл“, 2014 г. Участвам

ство. Вдъхновяват ме тъмните приказки, сънища и картини. Стремя се използвайки символни сюжети да създада една нова реалност, фотографии, които те карат да се замислиш, да доизмислиш, или в които просто да потънеш за красив отчастък от времето.

354

със свои стихотворения в „Приятели в поезията 3“ - сборник стихотворения, издателство „izdavam.com“, 2013 г, „Тракийска лира – 9“ – литературен алманах, издателство „Вилком“, 2013 г. и „Тракийска лира -10“, издателска къща „Жажда“, 2014 г. От 2011 г. публикувам в интернет пространството свои творби под псевдоним Valens.

355

Тръгвам си Тръгвам си. Недей да ме задържаш. („Как?“, „Защо?“, „Дали?“ ги забрави.) Блато щом е общият ни бързей, щом невяра двама ни душѝ. Тръгвам си, та светли да останат чистите ни чувства от мига, в който на душата ми-пиано с обич виртуозно изтъка. Тръгвам си с последното „Обичам те!“ (Други думи плевел са за мен.) Беше наша, но е вече ничия нежна песен от отминал ден. Нежна песен... Моя обич... Тръгвам си. Не е честно... Много ме боли! ... Ако върнем бързея у себе си заедно ще сме със теб, нали?

356 рисуващ

Силвена Тончева фотограф

пишещ

Валентина Йосифова рисуващ

пишещ

рисуващ

357

пишещ

Не настоявай Не настоявай! Много си студено! Вълните ти, крещящи – девет бала! И аз да плувам!? Дявол да ме вземе! Не съм по тебе толкоз изтрещяла. Не настоявай! В грешна си пътека. До мене и сърцето ми не стига. Недей се пени. Хайде по-полека. Аз искам нежна ласка. Разбери го. Врата си имам. И звънец на нея. Защо не дойдеш кротко и с усмивка. Ще ти отворя и ще се разсеят страхът и мракът, дето ме притискат... Ми настоявай! Писна ми от тебе със ярост по стените ми да блъскаш. Но знай, че който през стената влезе, не влиза вече в дом, а в пуста къща.

358 рисуващ

Силвена Тончева фотограф

пишещ

Валентина Йосифова рисуващ

пишещ

рисуващ

359

пишещ

Ариана Трифонова

Mила Ламбовска

рисуващ пишещ

Казвам се Ариана и съм слънчогледово дете на прехода. В свободното си време съм свободна, а понякога творя с каквото се намери. Напоследък се изразявам чрез фотография. Не вярвам в уникалното, а в пре-

пишещ

казвам се людмила. би ми харесвало да нося мъжко име. да изследвам оголените си мъжки еротични фантазии. допада ми и да наблюдавам женските си сантиментални обсесии. действително консервативната ми природа ме спасява от сгромолясването в екстравагантността. но неизбежното избива като алергични обриви в смахнати пърформанси или стихове.

раждането му под различни творби. Заглавията са стереотипи, а животът повърхностен, но пък обичам да се влюбвам и да ходя да боса. Ариана Трифонова, Виктория, Канада.

360

непостоянна съм. затова ми е трудно да си обясня защо любовната ми авантюра с психологията и астрологията, проточила се във времето, продължава да ме възбужда. вървя си по пътя, но не си свирукам. знам, че животът е невинна детска игра, но е предизвикателство да си играя. следвам посоката интуитивно и се уча да се доверявам на бог. мила ламбовска

361

лъскаме прангите джам пра’им аре мац-мац мацорано суингираме в потайна доба дробим връхчетата на боровете сърбаме шумно духаш ми изоставяш ме

362 рисуващ

Ариана Трифонова фотограф

пишещ

Mила Ламбовска

рисуващ

пишещ

рисуващ

363

пишещ

арогантен джаз като сълзица чист измислен главен герой в съвети за пропаднали жени любящ абориген отдаден горестен с разместени джанти надървен захвърлен от величествен бог в нищото харесваш ми

364 рисуващ

Ариана Трифонова фотограф

пишещ

Mила Ламбовска

рисуващ

пишещ

рисуващ

365

пишещ

Мануела Стаменова

Лора Динкова

рисуващ пишещ

Здравейте. Казвам се Мануела Стаменова. Завърших средното си образованието си, както и магистратура в Лондон. Въпреки техническата специалност „Бизнес и информатика”, моят начин да изразя себе си е модната фотография. Обичам да наблюдавам природата и да откривам прекрасни места, които да станат фон на моето изкуство. Модата е моята голяма страст от много години, но тя се превърна в начин на жи-

пишещ

Лора Динкова е родена през 1988г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие” (УИ „Св. Климент Охридски”), с която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет”, провеждан в Хасково. През 2013 печели Трета награда от ор-

вот, когато започнах да представям идеите си чрез фотографията. Красотата е навсякъде около нас. Често нещо малко може да ме вдъхнови да изградя голяма концепция. Не държа на перфектните мерки, а на индивидуалността. Например, една портретна снимка може да покаже душевното състояние на модела. Очите са отражение на душата. Те са искрени, и когато снимката е естествена, можем да им се доверим напълно.

366

ганизирания в Харков, Украйна славянски поетичен конкурс, както и съпътстваща награда в италианския конкурс за поезия на Бова Марина: Premio internazionale di poesia ,,Delia-citta'' di Bova Marina. Н Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

367

Път Дъгата ту угасва, ту изгрява, един самотен Бог създава свят. Полуреално, сякаш се съмнява, ще издържи ли крехкият живот на тежестта от самотата... Лиричното встъпление за света, е само повод за добавяне на истина към многото представи и понятия за недовършен (и смешен) човек. Гледам с лупа отвътре навън , приближавам полека душата; от очите ми стават наспали се на годините вечните залези... Аз отдавна стигнах до нея, ще ме видите сочеща с пръсти и едва доловимо ще шепна: ,,под стъклото нямаше нищо!’’

368 рисуващ

Мануела Стаменова фотограф

пишещ

рисуващ

Лора Динкова пишещ

рисуващ

369

пишещ

Човешката душа – в петна Навярно няма чисти и във словото, така успокоявам ранното израстване, достигнало кристално прояваване в един сезон напълно според нормите. Приглаждам и подреждам мислите, които застояват, замъгляват погледа и правят лесно време в паметта си. Така изглежда някак си прозрачно нестигнатото дъно на душата ми; пред погледа ми се сплъстява малко призрачно жена пред раждане, или пък мъж след зазоряване. Очакваме в метафори живота си, това, което казваме и пишем, е всъщност личен предговор към мислите, пред които сме с петна в душите.

370 рисуващ

Мануела Стаменова фотограф

пишещ

рисуващ

Лора Динкова пишещ

рисуващ

371

пишещ

Димитър Атанасов

Тони Теллалов

рисуващ пишещ

Казвам се Димитър и съм инженер. Фотографията ми е хоби, удоволствие, способ да създам един мой свят, хубав или лош – отражение на моето съзнание, мисли и моментни чувства. Начин поне за миг да се откъсна от сивото ежедневие.

пишещ

Вярвам, че човек трябва непрекъснато да се развива, да търси нови граници и да си прокарва път там където не съществува такъв. Пътят не е лесен…. Искаш ли да дойдеш с мен, да бъдеш моята муза и вдъхновение?

Тони Теллалов е роден на 08.10.1970 г. в гр. Шумен. До 28-годишна възраст е живял в Ямбол, после в други градове – все български. Завършва социална педагогика в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски".

372

Доктор по социална педагогика (2012). Понастоящем живее в Шумен. Автор на шест стихосбирки. Носител на няколко национални награди за литература. Редактор и съставител на редица поетични книги, литературни сборници и алманаси.

373

НА НЯКАКВА МЕЖДИННА ГАРА по скътаните лудници в очите ти по пустите им притъмнели паркове разбирам колко си сама и беззащитна ръкавът ти съдран и мръсен е твойто бяло знаме всъщност страдание си и надежда но тръгвам за да хвана влака а ти опитай пак и пак предавай се при всеки ешелон едва ли в някой позамръзнал ден ще слезе пътник без билет и срок и парковете ще познаеш във очите му но знаеш ли? перон!

374 рисуващ

Димитър Атанасов фотограф

пишещ

рисуващ

Тони Теллалов пишещ

рисуващ

375

пишещ

ДЕТСТВО Край реката клекналите къщи, гаргите високо във небето и хлапета чупещи леда, за да пуснат книжна лодка – Боже, колко свобода без капчица пролята кръв.

376 рисуващ

Димитър Атанасов фотограф

пишещ

рисуващ

Тони Теллалов пишещ

рисуващ

377

пишещ

Matt Edmondson

Стела Камбурова

рисуващ пишещ

Не спирай да изразяваш себе си. Никога не ми е било особено лесно да се изразявам с думи. Някак все не успяват съвсем да изразят това, което е вътре в мен. А то е като буря, както е във всеки човек на изкуството. Трудно е да се опише. Като да видиш последните лъчи на залеза. Всичко наоколо се изменя в играта на оранжеви, розови и виолетови нюанси. Имаш усещането, че можеш да докоснеш тази светлина с ръка, да я погалиш, да я задържиш. Не искаш тя да си отива толкова бързо, защото не знаеш дали ще има утре, защото тя никога няма да е една и съща, но всеки път ще е красива. Цветове, светлина, форма, доза нежност и невинност, малко страх и несигурност, болка, мечти - моят вътрешен свят изразен чрез фотографския способ. Така мога частично да се опитам да опиша това, което създавам и чувствам чрез творбите си. Трудно ми е да се нарека фотограф, защото сякаш фотографията живее в един по-реален свят, където се показва с една идея по-материалното и една идея по-малко духовното. Винаги съм бил на границата между различните изкуства, увлечен и от музиката, която сама по себе си ме движи напред, вдъхновен и от киното, живописта, фотографията. Пречупвайки всички тях през моята душа, създавам едно своеобразно цяло. Макар многото установени

пишещ

правила в снимането, аз просто се оставям на моя усет, и създавам работите си така, както ги чувствам. Въпреки непрекъснато ми лутане от едно кътче на въображението - към друго, непрекъснатото чудене и питане "защо правя това", "справям ли се", "изразих ли силно това което исках", накрая просто разбирам, че изкуството и душата не подлежат на синтез. Изкуството не бива да се оковава в клетката на разума и трябва просто да бъде пуснато такова каквото е, да отлети и да се докосне до нечия душа да я обогати, развълнува и зарадва. Не спирай да изразяваш себе си. Мисля, че един творец трябва да прави именно това. Да изразява нещата както ги усеща, а не да се ръководи от моди и течения. Трябва понякога да си смел, за да бъдеш истински и да бъдеш себе си. И като творец не винаги ще бъдеш приет и често ще останеш неразбран. Но това, което твориш винаги е над тези дребни човешки неволи, то пътува във времето и пространството търсейки душите имащи нужда именно от него, а не от някое друго… Кой съм аз? И аз не знам, но знам че съм творец, и се гордея че се занимавам именно с това прекрасно нещо наречено ИЗКУСТВО. Че усещам и виждам нещата различно, и че имам възможността да ги пресъздам в мои творби.

Стела Камбурова, артист, художник, дизайнер, йога инструктор - всестранно развиваща се красавица.

378

379

На Изи Галя с ръце нощта, мъркащи щурци запалват дланите ми в хиляди светулки. Притихнали котешки очи ме гледат гладно през съня си. По-сладък и от свобода е пулсът ми на карта цялата отдаденост лежи, аз във твоя свят, а ти на скута ми. И девет стъпки само ни делят, докато замъркат и светулките...

380 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

381

пишещ

Трепета, с който преследваш илюзиите, изпразва от смисъл и космоса. Малки частици от теб в него и той се усмихва нежно в светлозелено. Намерението да тръгнеш подир звуците на сърцето съживява галактики, умуващи тромаво върху трактати за атоми. И Земята ухае тогава неустоимо, с въздух лепкав като мимоза – трепетен, крехък и млад и винаги част от гърдите ти.

382 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

383

пишещ

Накъде ме запиля отново Времетопо пътищата, подир образите му пречупени. С фантазии, играещи на сцената, спектакли в пот и пръхтене на живота главните роли. Миражи се оказаха дните ми, които не бяха с вас прекарани. По-силна в това да се събуждам рано и безсилна пред това да ме е нямало. А пътят дълъг е натам и два пъти по-дълъг на обратно. Но се завръщам някакси смирена и може би с умората от раменете ми свалена... А пътят е поет… и да се върнеш!

384 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

385

пишещ

Пускам завесите на моята стая и те вкарвам в нейните граници. Прости ми, че въздухът ни е прашен, че нямам ключа от безкрая, че оставихме мечтите в мрежите на паякапазителят на нашата драма. Продължавам да те пазя силно, с вяра и страх, но знаеш ли какво означава най-малкото твое закъснение, когато пространството е по-силно от времето?!

386 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

387

пишещ

Мария Цветкова-Ерин

Светлозар Стоянов

рисуващ пишещ

Мария е на 21 години от София. В ръцете й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува снимки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

пишещ

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свободното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

388

Светлозар Стоянов е автор на два сборника с разкази – „Втора класа” (2010), който печели наградите „Южна пролет” и „Светлоструй” за проза, и „Гравюра от белези” (2014), носител на „Николай Хайтов” за млад автор. Роден е в Казанлък на 31 декември 1974. Пише проза от десетина години, но не винаги се е занимавал само с това. Работил е като барман в родния Казанлък,

сервитьор в Манчестър, разрушител на стари сгради в промишлен Лондон, портретист по Черноморието, учител по литература. Наскоро Светлозар Стоянов бе отличен в надпреварата за Созополските семинари на Фондация „Елизабет Костова“. В момента работи като автор на журналически коментари и материали в няколко столичини и провинциални медии.

389

ТЯ ИДВА В СТРАНЕН ЧАС без да позвъни без дори да почука без sms без e-mail без телефонно обаждане идва и ти носи рак инфаркт инсулт тумор над слепоочието модерни болести оргазъм идва с куфарите си роклите косата си черепа наметалото мъртвешката си усмивка води бившите си до един мъртви любовниците им мъртви съпругите мъртви и животът който ти остава след нея защото животът след смъртта е просто смърт тя идва в странен час за да те целуне да ти роди деца да вдигнете сватба да правите любов да произвеждате секс да се чукате

390 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

391

пишещ

както не си чукал никоя да те напусне да те убие да те самоубие защото животът след любовта е за простосмъртните тя просто идва в странен час не когато лежиш пиян в канавката не когато те оперират от херния не когато катастрофираш с колата си или откачаш от глад тя идва когато си подредил живота си когато си останал насаме с приятелите и получаваш добра заплата имаш хубава професия осигуровка апартамент спестяваш тя идва в странен час толкова красива похотлива великолепна толкова незаслужена толкова необичайна толкова неочаквана тя просто идва в странен час като молитва в устата на неверник като цвете под опашката на дявола като парфюм на убиец с метален бокс в ръката тя идва

392 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

393

пишещ

ЩЕ ИЗПИЯ ЧЕРВЕНОТО НА ВСИЧКИТЕ ТИ СВЕТОФАРИ и поседнах на бордюра на живота пиян от умора остарях от вечното безконечно очакване и боли ме гръбнакът изтръпват краката а костите щракат докато чакам да смениш светофара и мина светлозарен под слънцето зелено по пешеходната пътека с лека крачка като ленън докато зареждаш пистолета

394 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

395

пишещ

ХАЙКУ ЗА ЖЕНИ жените всъщност искат обикновени мъже никоя не търси въже

396 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

397

пишещ

ХАЙКУ ЗА МЪЖЕ не задържам никого насила при себе си дори косата на главата си

398 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

399

пишещ

СИТУАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ едни и същи едни и същи едни и същи едно и също едно и също едно и също вездесъщи са като монах в тибет повтарям тази мантра зациклил в диска на гнездото си отскача лазера където парковете зеят като гробища и гълъбите зреят като гарвани

400 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

401

пишещ

Пламен Вълчев – Echoes

Ирен Петрова / Iren Folie

рисуващ пишещ

Пламен Вълчев – Echoes, е роден и израснал в Пловдив, България. От 2000-та година, живее в Детройт, Мичиган, САЩ. Неговият интерес към фотографията, започва през 2006 г., като в началото снима главно пейзаж. През 2009 г. започва да се интересува от стрийт, черно-бяла фотография и от ал-

пишещ

тернативни дигитални процеси. Малко покъсно, през 2010 г. започва да се занимава с илюстративна - колажна фотография. Защо Echoes. Неговите снимки са ехото, отразено в неговата душа, от неговите мечти и сънища. Ехото от улиците и хората с които се среща. Ехото от музиката от заобикалящия го свят и природа.

Родена съм в София, но очите ми бродят през континентите, културите и времето. Поезията се ражда в мен и във взаимодействието ми със света, изтича като сълзи и отклюва всички възможни емоции.

402

Любов и писане се преливат в едно и образуват смисъла на съществуването ми. Приютявам в океана на поезията и обичам новите гости в своя свят.

403

Нощ събирам нощта в чаша за да пия когато ми липсваш светлината на луната ще държи тялото ми с ниска температура за да не усещам студа духащ от тунела на отсъствието ти звездите ще бъдат снежинки и ще мокрят главата ми когато се пръскам като със светена вода а щурците ще ме събуждат за да наблюдавам кога съм изпразнила чашата и да потърся още нощ

404 рисуващ

Пламен Вълчев – Echoes фотограф

пишещ

Ирен Петрова/Iren Folie рисуващ

пишещ

рисуващ

405

пишещ

Уловени в дъжда искам да те видя със затворени очи да те погаля с поглед и да те целуна с длан да те приема в пазвата си като летен дъжд да те оставя по плътта ми да се стичаш да се отрониш като листо или сълза в канавката и да си кажем сбогом

406 рисуващ

Пламен Вълчев – Echoes фотограф

пишещ

Ирен Петрова/Iren Folie рисуващ

пишещ

рисуващ

407

пишещ

Дамян Хаджииванов

Живка Митова

рисуващ пишещ

Повървете за малко с мен... Всичко започна с едно малко лентово фотоапаратче "Смяна" преди около 30 години. Хоби, удоволствие, тръпка, призвание, професия.

пишещ

Думичките сменяха местата си през времето, но не губеха сантимента си. Желанието за по-дълбоко надникване и жаждата за уловена светлина продължаваха и продължават да се увеличават.

Живея в Несебър. Пиша, пея, преподавам български език и литература и ръководя детска вокална студия “Сюрприз” в читалището на града.

408

Имам една издадена книга «Родена в понеделник» /сборник с мои стихове и стихове на Лилия Христова /.

409

ИЗГРЕВ Делфините отварят звездната завеса и палката на Диригента оставя първи слънчев автограф върху вълните. Аплодисменти бурно се разбиват в спящите скали. Тържествен гларусов оркестър посреща главния герой над хоризонта!

410 рисуващ

Дамян Хаджииванов фотограф

пишещ

Живка Митова

рисуващ

пишещ

рисуващ

411

пишещ

ОЗАРЕНИЕ Влюбеният поглед на морето влива в мен спасителна вълна… И нощта напуска ме полека, за да ме прегърне светлина. Върху жива водна пелерина слънчев лъч послание реди… И безбрежен мир в зелено-синьо озарява моите очи.

412 рисуващ

Дамян Хаджииванов фотограф

пишещ

Живка Митова

рисуващ

пишещ

рисуващ

413

пишещ

Александър Костадинов

Светлозар Желев

рисуващ пишещ

Казвам се Александър Костадинов и всеки ден работя с идеята все повече хора да знаят това. Започнах да снимам преди около пет години, а да мисля и усещам започнах порано, може би преди осемнадесет години, според мен за да се нарека фотограф, та дори и творец, второто е по-важно. Събирах пари цяла вечност за да се сдобия с първия си фотоапарат и днес, може би милион снимки по-късно, той още е с мен.

пишещ

Това е пример за отдаденост. Но техниката не е всичко, в желанието си да се развивам заминах за Великобритания, там в 'Arts University Bournemouth (AUB)' завърших курс по фотография, който ми помогна да открия себе си и съответно започнах да изграждам собствения си стил. Мога да определя работата си до сега си по-скоро като изложба на мисли, провокиращи замисъл. Аз не снимам хора, а идеи.

Светлозар Желев не е поет или писател. Преди всичко читател. Обича да споделя мисли, усещания, емоции. Използва думите като мост към другите и себе си. Не редактира казаното и написаното. Пише, когато му се иска. Не е публикуван, не е известен. Бил е много неща, още повече не е.

414

Живее добре, но обича да бъде другаде. Хедонист и естет. Търси красотата във всичко. Намира смисъл в това да бъдеш щастлив. Старае се да го причинява и да си го причинява винаги, когато може. Смята усмивката и прегръдката за наркотиците в живота си. И приятелите. И книгите, разбира се.

415

нямам нищо освен буквите понякога лекуват понякога болят като пироните на стигма забити във всяка част на тялото капки разтопен метал изгарящи пробиващи изстиващи оставащи за да не зарастнем никога

понякога нямам очаквания за нищо нито синьо нито слънчево дори ин и ян сивеят и тогава изпивам чая си излизам и оставям деня да се стича по мен

416 рисуващ

Александър Костадинов фотограф

пишещ

Светлозар Желев

рисуващ

пишещ

рисуващ

417

пишещ

Когато казваш обичам, ти го живееш когато казваш не мога, ти умираш когато казваш хайде, ти се раждаш когато казваш имам нужда от теб, ти се разтваряш когато казваш моля те, ти отдаваш себе си когато казваш утре, ти бягаш когато казваш бъди щастлив, ти целуваш и докосваш когато нищо не казваш, ти не си Думите нямат определение и смисъл, те са по Росалес

418 рисуващ

Александър Костадинов фотограф

пишещ

Светлозар Желев

рисуващ

пишещ

рисуващ

419

пишещ

Киро Станоев

Яна Христова

рисуващ пишещ

Роден съм през 1983 година в София. Работя в сферата на портретната и художествената фотография. Имам публикации във VOGUE Italia, PHOTO France, PLAYBOY, MAXIM, Forbes и други печатни медии, интернет издания,

пишещ

каталози и книги за художествена фотография. В момента работя върху два лични проекта в стилистиката на класиката и сюрреализма.

Вече се познаваме. Аз бях късащата по пътя обувки. Снимащата, за да осмисли света и себе си.

420

Това, което не знаете, е, че понякога се прокрадват думи, крехки и плахи. Между живота и фотографията.

421

Искаше ми се да бъда малка. Точка. Или пък запетайка? Всъщност удивителна... Но тя винаги е голяма. Искаше ми се да бъда добра. Лоша. Но успях да стана само лоша. Дори в това не бях добра. Искаше ми се да бъда. Но не бях.

422 рисуващ

Киро Станоев фотограф

пишещ

рисуващ

Яна Христова пишещ

рисуващ

423

пишещ

Разминахме се по пътя на живота. Ти маската си не свали, душата си не предложих и аз. Поглед и... край. Разминахме се по пътя на живота.

424 рисуващ

Киро Станоев фотограф

пишещ

рисуващ

Яна Христова пишещ

рисуващ

425

пишещ

Ники Веселинов

Митко Новков

рисуващ пишещ

Максималист. Талантлив. Самоук. Аз съм от хората, на които им се наложи да порастнат от малки. На 15г. започнах да работя и сътворявам всичко сам. Не съм следвал или учил изкуства в учебно заведение, уча всичко от изпитите в живота. Вдъхновението ми идва времето ми насаме и утопичните ми вярвания за един покрасив свят, с по-красиви хора, с по-красиви ценности. Винаги беднотията и непрофесионализма ме мотивират страшно много. А у нас - те са в изобилие. Фотографията също го отнася. Хората масово вече виждат само снимки във фотографията. А фотографията на моменти е по-реална от това в което живеем, защото тя показва нещата отстрани такива каквито са – обективна, обща гледка. Като погледна снимките си, винаги си припомням кой съм. Снимките винаги говорят и за това какъв е човекът зад каме-

пишещ

рата. Там стоят запечатъни десетки чувства, мисли, вярвания, жленаия, стенания.... и какво ли не. Една снимка може да има неповторимо влияние върху мисленето ти и да те вдъхнови за промяна. Творбата, каквато и да е, носи в себе си заряда на сърцето и ръцете които са я правили. Така чрез пречупването на време и места, фотографията и всяко нещо в което е вложена творческа мисъл, може да донесе своето послание и влияние, на хиляди хора. Затова и я обичам, тя ми позволява да комуникирам на друго ниво. Изключително богата и динамична, не мога да я вкарам лесно в категория. Опитвам се да съчетая новото с класическото, аматьорското с професионалното, комерсиалното с духовното, невинното с порочното....търся се, от крайност в крайност...... и ще търся, докато не видя желания резултат!

426

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в село Бързия – последен подстъп преди прохода Петрохан в посока София. Гимназия завършва в Берковица, в Софийския университет се дипломира като магистър по психология и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика

и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен психолог и философ, Митко Новков е също литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, радиоводещ и есеист, преподавател и редактор. Автор на шест книги с критика, есета, интервюта и „западни коани“

427

Три вкуса Родината на чая – Китай (Азия). Родината на кафето – Етиопия (Африка). Родината на какаото – Мексико (Централна Америка). Три тонизиращи напитки с произход от три континента – дали пък тази генеалогия не трябва да ни говори нещо? Например, че в чая, кафето и какаото може да открием вкуса на тези материци, тяхното толкова деликатно въздействие върху небцето… И така да отгатнем характера на хората, които предпочитат едната, другата или третата чашка с… Чаят, напитка на велики нации – англичани, руснаци, китайци, японци. Стегнат в церемонии – японската тя-но-ю, английската Five o’clock, руската чаепитие. Чаят изисква ритуал, при него някак не е редно да пристъпваш без подготовка и дори обучение – пиещите чай са хора възпитани, знаещи, почитащи. Обичат мащабите, харесват ги, но обичат и себе си – от всички единствено чаят се брои и за лекарство. Чай от лапад, от липа, от смрадлика – тия отвари минават почти за панацеи. Който пие чай, иска да бъде природосъобразен и грамаден; като природата грамаден. Не „захвърлен в природата“, а намерил се в природата. Ала природа имперска, сиреч организирана, ритуализирана. Азиатци: ом, дзен – ей такива неща, царски… Чаят – вкусът на стабилността и силата.

428 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

429

пишещ

Кафето, напитка на случайността – турците зарязват чувалите си при бягството си от Виена и кафето покорява Европа. В някаква степен това е южният и източен успешен поход на север и запад. Походът на кафето – обратен на кръстоносните. Следователно да пиеш кафе е амбиция – да се представиш, да се покажеш, да завоюваш. Което значи и стремеж към независимост – Етиопия е единствената държава в Африка, която не е била нечия колония. Мусолини се е опитал, ама е ударил на етиопски камък. В същото време кафето е и лежерност – сядаш на кафе с приятели, бъбрите си, за никъде не бързате. Както Африка не бърза за никъде, кара си живота сред беднотия и недоимък. Пък щастливи. Африканци – лъвове и зебри, безгрижни… Кафето – вкусът на свободата и удоволствието.

430 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

431

пишещ

Какаото, напитка на екзотичността поне за нас, европейците – не сме я познавали, преди да идем до Америките. Но и на лукса – с какаови зърна в ацтекската държава са плащали за всичко, от роби до кокошки. Пък и като че ли са смятали, че е поевтино да жертвопринасят хора, отколкото какао, практиката това показва. Оттук жестокостта на какаото – този, който предпочита да го пие, пада си вероятно и по по-засукани сексуални изпълнение. Изобщо пазете се от хора, които пият какао, може в някой момент да ви изненадат неприятно. Е, не е задължително, разбира се, но със сигурност това са търсачи на приключения, авантюристи, които не си пият какаото вкъщи. Американци – Бъфало Бил и кристални черепи, неуморими… Какаото – вкусът на приключението и разкоша. Три вкуса като „Три цвята“ на Кешловски – дали пък и от тях не биха станали три красиви филма? Като първият ще бъде утвърждаващ, вторият – отрицаващ, а третият – непукистки…

432 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

433

пишещ

Смъртта на душата Вече няма душа, Фройд я уби. Превърна я в психика; в нещо, което може да се измери, изследва, регистрира. Душата – мистичният обект на поети, художници, композитори, философи; вместилището на чувствата, на Лаурите и Тристаните, където любовта разцъфтява с небивала буйност, тази душа днес е мъртва: суха отвътре и поломена отвън мръсна черупка, която дори ракът-пустинник – този клошар на океаните, с погнуса подминава. „Автоматизирано движение на телата”, Сексмашина като Хамлетмашина: след смъртта на душата удоволствие се изпитва само от количеството. Колкото повече, толкова повече… Фройд е виновен, безспорно. Тайнствената субстанция, наречена от древните ψϋχή, виенският доктор подложи на безброй процедури – сгъстяване, изтласкване, проекция, пренос, фиксация, раздвояване, тълкуване, за да я стигматизира в статистически и математически измерима непрекъснато болна променлива. Една хипохондрична и невротична psyche, отчаяно и натрапчиво нуждаеща се от psychoanalysis. Но да превърнеш душата, ψϋχή, в психика, psyche, значи да я убиеш, да я умъртвиш, погубиш: подхвърлена във властта на теглилките тя вече няма качества. След Фройд душата е алгебрична величина без нищо общо с поезията, с музиката, с чувствата и любовта… Мъртва материя; леш, тлен и прах. Чувате ли сухото тракане на метронома, отброяващ обречените минути на психоаналитичния сеанс? Мъртвите нямат удоволствия, мъртвите просто гният. И душата гние – вехне, мършее, изтлява. Днес никой няма душа, но всеки има психика. Мерим си психарите психиките: екстравертна е моята, защото по пункт Е на FPI ми дава 9, а по пункт D – само 1. Фройд уби душата, тестовете я разложиха: каква душа, аз си имам IQ?! Новото удоволствие на душата, която не е вече душа, а психика, е да бъде измерена; другото ново удоволствие на душата, която не е вече жива, а мъртва, е да чезне. Също като Чешърския котарак нам тя е завещала единствено озъбената си усмивка, хилейки ни се зловещо, докато лежим (обездушени) на психоаналитичната кушетка. Да, Фройд е виновен...

434 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

435

пишещ

Елена Христова

Лилия Христова

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Еленхен и любимото ми занимание е да разказвам приказки в снимки. Обичам всички приказки! Обичам да разказвам за изгревите край морето, за залезите в планината, за нощите под открито небе. Обичам да разказвам за любимите ми места, случвания, емоции.

пишещ

Нерядко главните ми герои са цветя или просто момичета сред цветя. Харесва ми да е приказно, вълшебно и нежно. Светлината и цветовете са основни изразни средства, а красотата е поуката в края на приказката. Вярвам, че творенето ни прави истински живи и затова творя и вдъхновявам от любов към живота и неговата красота.

Родена съм през 1970 година. Живея и работя в Несебър. Имам една изадена стихосбирка - "Родена в понеделник", в съавторство с Живка Митова. Поезията е реалния сън, в който искам да живея.

436

Интересува ме светът на думите, който понякога е враждебен, а друг път ласкав. Думите като начин да изразят сетивността, емоцията, картините и мелодията, която пораждат. И мълчанието им.

437

Искам да погледна през прозорците на дърветата. Дървото няма думи, но знае как Бог е подредил душата му. А човекът има думи, но не знае как Бог е подредил душата му. Затова искам да прогледна през прозорците на дърветата, над пустошта от думи, за да видя как Бог е подредил душата ми.

438 рисуващ

Елена Христова фотограф

пишещ

Лилия Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

439

пишещ

8888

Среднощна гара. Като гневни шпаги събират се стрелките на часовника. Мигът на неочакване започва. На пейката - клошар. Сънува тихо цвете, поникнало, в пустинята на релсите. Сълзата му ще го полее, за да пази надеждата за стъпки по перона. Стрелките на часовника прекрачват часа на непристигащите влакове. Клошарят се усмихва върху релсите пораства кротко цветето на утрото.

440 рисуващ

Елена Христова фотограф

пишещ

Лилия Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

441

пишещ

Никола Колев

Валентин Попов

рисуващ пишещ

Казвам се Никола Колев и живея в Габрово. По професия съм дизайнер, но се зани-

пишещ

Валентин Попов е роден на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва средното си образование в СОУ „Христо Смирненски”, и висше образование по специалност „Специална педагогика“ в СУ „Св Климент Охридски“ през 2001 г. След дипломирането си работи по специалността около пет години, след което навлиза в сферата на туризма. Страстта му е писането на проза, като пише от 17–годишен. Пише разкази, автор е на ревюта на книги, в момента пише два романа с работни заглавия "Отвъд края" и "Къщата". „Отвъд края” е постапокалиптичен роман в първо лице единствено число, чието действие се развива на територията на България. Първата глава от романа със заглавие „Кучешката дупка” е публикувана в сп. „Дракус” бр. 4/2013 като самостоятелен разказ.

мавам и с рисуване, писане, много обичам музиката.

442

„Къщата” е роман с много български фолклорни елементи, скокове във времето и приключения. Валентин Попов поддържа сайта „knigabg.com“, където представя творчеството на български и чуждестранни автори, съвременни писатели и класици. През април 2014 г. излиза дебютната книга на Валентин Попов, сборникът "Нощта срещу ноември". В нея са включени 12 разказа. Разказът „Нощта срещу 1 ноември“ е включен в списание „Дракус” - бр. 2/ 2014 г." Ноември 2014 г. от печат излиза сборника „Вдъхновени от краля”, който съдържа разкази на различни български автори. В него е включен и „Дневникът на един луд”. В момента подготвя издаването на втория си сборник с разкази с работно заглавие „Брод през световете”.

443

Танцът на Смъртта „Нощта е по-тъмна от козината на Бош”, помисли си старицата, докато лежеше в тъмната, студена стая и гледаше към прозорчето, през което леко прозира светлината от звездите. Бош беше верен другар повече от седемнадесет години. Прекрасно овчарско куче. Чисто черно. Само на едната лапа – тъмно кафяво петно. Точно цветът на това петно ѝ напомни за картината на Йеронимус Бош „Седемте смъртни гряха”, по-скоро на расото на свещенника от нея. Този, който олицетворява лакомията. Дали заради това или заради друго, и кучето имаше нескончаем апетит към храна. Често Дилайла се е чудеше над въпроса къде побира толкова храна това животно. А после умря. Остави я сама. Старица, която тихо лежи нощем и крадешком гледа през прозореца си. Пердетата са разпокъсани и висят като парцали от корниза, който не е бърсала от прах от .... самата тя не знае кога. Паяжини се спускат от ъглите почти до земята. Пъплят паяци, увиват заплелите се мухи и бавно ги изсмукват. Животът изтича бавно, докато остане кухата им обвивка, която напомня за безмисления живот. Старицата сякаш чува търкането на власинките на арахноидите по тънките копринени нишки. Понякога долавя звука на смилане на соковете от мухите и нощните пеперуди. Докато можеше да става, отваряше прозореца и светваше лампата. Стаята се пълнеше с всякакви нощни летящи твари – верни поданици на мрака. А когато легнеше и целия свят заспиваше, тя слушаше звуците, които издаваха. В началото чуваше само как по-едрите пеперуди се блъскат в полилея или стъклото на прозореца, а после слуха ѝ сякаш се тренира на честота уловима за насекомите само. Чуваше полета на молец. Чуваше този молец как се храни. Звукът ѝ бе толкова приятен, че изкара вълнени дрехи от един сандък, за да ги примами. Призори чак заспиваше опиянена. И сега лежи и слуша как паяк се спуска по тънка нишка. Въпреки катарактата си /а може би точно благодарение на нея/ вижда малката черна фигурка, която ловко се насочва към плячката си. От всички звуци, които долавя, най-неприятен и е жуженето на мухите. Най-вече шумът от потриване със задни крака на крила. Но няма как. Търпи ги, защото подхранват армията ѝ от паяци. Старицата Дилайла се усмихва. След смъртта на Бош живееше сама. Няма мъж, няма деца, няма роднини. Може и да имаше, но не ги бе чувала от хиляда години. А и не са ѝ притрябвали вресливи женоря с куп сополиви деца. Тя си е добре. Има новите си дрехи, има бижутата си, които слага всеки след обяд. Обича да облича нова рокля и да стои пред огледалото. Красива е, въпреки години. Има и приятели. Паяците и молците. Даже като се замисли молците ѝ допадат повече. Изяждат миналото и остава само днешния ден. Или нощ, както е в случая. Дилайла лежи и слуша. Тишина за всеки друг, но за нея е по-шумно, отколкото в джунгла. Спомня си младостта. Беше толкова зелена и глупава. Обличаше се хубаво и пригледно, майка ѝ и баща ѝ одобряваха всеки нейн тоалет, а после ходеше на забави. Танцуваше като богиня. Избираше кавалер и магията се раждаше. После той я търсеше, но тя знаеше, че той не е за нея. „Прекалено

444 рисуващ

Никола Колев фотограф

пишещ

Валентин Попов

рисуващ

пишещ

рисуващ

445

пишещ

добра си”, казваше майка ѝ. „Прекалено е невзрачен за теб, мила”, казваше баща ѝ. Накрая тя само започна да отклонява поканите им. Докато един ден отиде на бал и никой не я покани. Постоя половин час, а после се направи, че ѝ е лошо и се прибра. Повече не отиде на бал. Обличаше дрехите, слагаше бижутата, руж, червило, сенки, но не излизаше от стаята си. Просто седеше и гледаше момичето (жената, лелята, бабата) в огледалото и знаеше, че няма подходящ мъж за нейното ниво. Понякога се сещаше за приказката за Снежанка и горделивата мащеха, но пропъждаше тези мисли от главата си. Тя не би убила по-младо момиче, заради красотата. Истинското вино е отлежалото и леко нагарча. Разхили се в леглото, но смехът премина в хрипове и накрая се закашля. Поне преди си мислеше, че не би убила. Когато дойде Кристина да почисти къщата ѝ, тя не спря да я гледа. Седемнадесет годишното момиче имаше тънка и гъвкава снага, стегнати едри гърди, оформено дупе и дълга и неземно руса коса, която се спускаше до кръста ѝ. Обикновенно я връзваше, за да не ѝ пречи да чисти, но тогава изпъкваха високите бели скули и огромните зелени очи. Кристина бе сирак, дошла на скоро от Швеция. На никого нямаше да липсва. Дилайла я почерпи със кейк. Когато момичето изгуби съзнание, тя сложи примка на врата ѝ и я обеси в килера. Дилайла се надигна. Погледна към килера, чиято врата зееше отворена, но в мрака видя само бяло петно. Роклята на Кристина. Още висеше от въжето, а старицата слушаше как червейте пъплят из плътта и се хранят. Вдигна ръка да оправи кичур коса, но търкането на косми в кожа създаде толкова неприятен звук,че побърза да остави нещата така, както са. Отново се отпусна в чаршафите. И тогава чу друг звук. Непознат звук. Тих звук. Като полъх в полъха. Като мрак в мрака. Като тишина в тишината. Какво ли бе това? Ослуша се. Ето го пак. Този път ѝ се стори, че е като полъх разместил прашинки на пода. Надигна се отново, макар че се задъха от усилието. Сбръчканото ѝ лице бе побеляло като роклята на обесеното момиче, бръчките ѝ са дълбоки като каньон, очите са бледи със жълта склера и хлътнали като планински езера, крайниците сухи и тънки като клечки през зима, косата е рядка, мръсна като саван на одавна погребан човек. Обърна се по посока на странния звук и устата ѝ се оформи за беззвучен писък. Не е говорила от години. Нямаше с кой. Всички бяха недостойни за нея и гласът закърня. Не можеше да извика, не можеше да избяга. Зад нея се усмихваше череп, надничащ изпод черна качулка. Дългата мрачна роба се развяваше около тялото, а костеливата ръка стискаше косата. „Не може да е истина”, помисли си Дилайла, „Това ли е смъртта? Така ли ще си отида? Нима е на моето ниво да ме вземе скелет с вехта дреха? Нима няма ангелогласни песнопения, бели криле, които да понесат красивата ми душа към Рая, където ми е мястото?”. Дилайла не разбра, че мислите се въртяха в главата ѝ няколко минути след като тя бе отделена от тялото със свистенето на справедливото острие. 03.09.2014 г.

446 рисуващ

Никола Колев фотограф

пишещ

Валентин Попов

рисуващ

пишещ

рисуващ

447

пишещ

Емил Рашковски

Лилия Йовнова

рисуващ пишещ

"Казвам се Емил Рашковски, на 39 години и съм пейзажен фотограф. Роден съм и израснал в София, България. По образование съм инженер и работя в ИТ индустрията. Снимането ми е хоби, на което се отдавам през своботното си време. Интересът ми към фотографията започна някъде преди десетина години, но винаги съм имал влечение към природата и нейната красота. Фотографията е просто средството, което ми помага да изразя начинът, по който я възприемам.

пишещ

Като запален планинар и скиор, обичам да съм сред природата. Снимането ме кара да търся нейната красота. Обичам творческия процес, при който влагам собственото си интерпретиране на картините, които снимам. Така се опитвам да изразя чувствата си за това, което виждам. Харесвам ми да се фокусирам върху мимолетните, но и най-красиви моменти на изгрева, залеза, светлините на нощта, звездното небе. Тези трансформации са наистина магически, символ са на вечния кръговрат, когато денят умира, но и винаги се ражда отново, затова са и толкова въздействащи."

Лилия е едно наскоро навършило шестнайсет години момиче, която пише, за да подрежда света си. Родена и отраснала в столицата, тя започва да се занимава с литература в гимназията. Твърди, че пише от любов към

448

близките си и от непрекъснато желание да вижда повече от света. Има публикации в няколко електронни издания, измежду които са "Литературен клуб" и "Кръстопът".

449

ТОРНАДО Стоя далеч от теб, виждам как непрестанно те заобикаля някакъв плашещ и разрушаващ хаос, който предизвикваш само с движението си из този мрачен свят. Нищо чудно, че винаги казваш колко е скучно там вътре, най-близо до теб. Всеки знае колко тягостно спокойно е в окото на бурята. Не тъжи, все някога ще се появи някой достатъчно смел и непоколебим да стигне до ядрото на твоята самота.

450 рисуващ

Емил Рашковски фотограф

пишещ

Лилия Йовнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

451

пишещ

ВЕЧНОСТ Понякога, когато сме на 80, (защото в моята глава само с теб стигам 80) забързвам крачка да те върна в миналото. Спъвам се по улици, които са остарели, изпочупени са безвъзвратно, заедно с красивата ни мисъл, посивяла от ежедневност. Понякога когато сме на 80, (защото в моята глава само с теб стигам 80) ти претоплям супата, чая и кафето. Не бива да се разболяваш, само ти можеш така да ме сгряваш. Какво ще правя, ако топлината на живота ми изстине необратимо? Понякога когато сме на 80, хващам ръката ти две идеи по-силно, защото се налага да се връщаме в сегашно време, а на 15, (и на 18, и на 20,) н и щ о не изглежда толкова вечно. Нищичко освен това, че само с теб си представям да стигна 80. Каква по-различна вечност ми трябва?

452 рисуващ

Емил Рашковски фотограф

пишещ

Лилия Йовнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

453

пишещ

Виктория Атанасова

Диляна Герджикова

рисуващ пишещ

Виктория от Варна, интересувам се от култура, обичам театъра, хубавите книги, оп-

пишещ

"Дълго време се успокоявах с това, че важното е да имаш какво да кажеш, без значение дали има кой да те чуе. Но наскоро разбрах, че думите и душите са за спо-

итвам се да превърна консервативна наука каквато е икономиката в поезия.

454

деляне. Понякога по-тъмни, отколкото светли, но винаги търсещи своята прожекция."

455

Като догаряща цигара Забравена в пепелника В момент на силна ярост Или на просто безразличие Угаснахме и ние За пореден път Събудени от себе си Заспали изведнъж. Незнаехме кои сме, Защо сме и къде Не знаехме душите си и грешките И все… Но имахме късмета, че стигнахме до край Цигарата изтлея Изгасна без пушач. Довиждане. Кутията е празна. Аз свърших моите. Ти също нямаш Думи. Цигарата угасна, Угасна по между ни.

456 рисуващ

Виктория Атанасова фотограф

пишещ

Диляна Герджикова

рисуващ

пишещ

рисуващ

457

пишещ

Една история ще пазя Една история докрай Без начало и недоразказана На кой му пука И все тая. Но аз я пазя, Ничия не е, не е и моя Съхранявам я За нечие добро сърце Ако има такова. Ако ли не на гроба ми Ще порасне Като до кладенец върба. Една история, неразказана.

458 рисуващ

Виктория Атанасова фотограф

пишещ

Диляна Герджикова

рисуващ

пишещ

рисуващ

459

пишещ

Мартин Костов

рисуващ пишещ

Мартин Костов е роден през 1997 г. в София. Занимава се с литература и фото-

пишещ

тронните издания "LiterNet", "Литературен клуб", "Public Republic", „Диаскоп“, „Баница“ и др.

графия. Има публикации в "Литературен вестник" и сп. "Страница", както и в елек-

460

Автор на стихосбирката "Дом" (2014, изд. "Да").

461

*** Няма ме Блестиш Сякаш си звезда Която търси Облаци и паркове ноти мъртвите пеят песента напомня цвета на очите ти

462 рисуващ

Мартин Костов фотограф

пишещ

Мартин Костов

рисуващ

пишещ

рисуващ

463

пишещ

*** от мен до теб разстоянието е ръцете в които се будя дрехите са тялото на потната ти кожа

464 рисуващ

Мартин Костов фотограф

пишещ

Мартин Костов

рисуващ

пишещ

рисуващ

465

пишещ

Александър Станишев

Нели Лишковска

рисуващ пишещ

Казвам се Александър Станишев и мечтата ми е да бъда слаб (под 75 кила) оператор. Вече имам няколко заснети филма и сериали и други визуални произведения, които на моменти много си харесвам.

пишещ

Нели Лишковска е родена в София.Завършила е българска филология в СУ”Св. Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита”(1998), „Зеницата на Бога”(2007), „Стъпки по ръба на месечината”(2008) и „Танго за Луцифер”(2014)Автор е и на ро-

Някои други хора също ги харесват. Снимах филм в Ню Йорк, ходих да преподавам в Лапландия. Може да се каже, че почти живея в сбъдната мечта! Следващата ми мечта е да съм висок фотограф.....

466

маните „Нероденият” (2009), „Леговището на тъгата”(2010), „Зверо sapiens”(2011), „Петнайсетият камък”(2012) , „Безкрайната точка”(2013)и „Ключовете от Рая”(2014). Има и сборник с пиеси – „Недокоснати пиеси”(2013)

467

ВРАТИТЕ ...той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното беше, че имаше още една врата срещу тази, през която беше влязъл току-що и той направи няколкото крачки до нея и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното беше, че имаше още една врата и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая и той отвори вратата...

468 рисуващ

Александър Станишев фотограф

пишещ

Нели Лишковска

рисуващ

пишещ

рисуващ

469

пишещ

"...Тогава си помислих, че всичко тук и всички ние във всеки един момент можем да бъдем изтрити от тази реалност. Но Той още не го правеше. Защо? Запитах се тихо. Защо? И се разплаках над прецъфтелите рози в градината..." Из разказа "Птицата"

470 рисуващ

Александър Станишев фотограф

пишещ

Нели Лишковска

рисуващ

пишещ

рисуващ

471

пишещ

Явор Попов

Иван Ланджев

рисуващ пишещ

Роден на 2 декември 1949 г. в гр. София. Завършва полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” специалност фотография. 1979г. е удостоен от Министерство на културата със званието фотограф-художник. 1986г. специализира във фирмата „Sinar”, Шафхаузен, Швейцария. Работил е като фотограф-редактор в редакция "Форек" на "Българска фотография", бил е зам.-председател на Клуба на фотодейците в България, а от 1995 г. е фотограф на свободна практика. Негово дело са илюстрациите в първи, втори и трети том на енциклопедията "История на България" - плод на любовта на артиста към находките от миналото и интересните

пишещ

съкровища. Явор Попов твори също и в областта на художествената фотография, където снима портрети, природа, модели, арт и дори деликатеси. Носител е на многобройни награди за постиженията си във фотографията. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните фотографи в България. От 2005г. е председател на национално сдружение „Фотографска академия”. През последните 21 години е участвал в много изложби в страната - София, Пловдив, Добрич, Смолян и др., и в чужбина - Индия, Канада, Полша, Македония, Югославия, Ливан и др.

Иван Ланджев (1986) е български поет, есеист и сценарист. Докторант по руска класическа литература (ХІХ век) в СУ „Св. Климент Охридски“, преди това е завършил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на Наградата за дебют „Южна пролет“ (2011), два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010,

472

2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са превеждани на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски. Стихосбирки: „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014).

473

Лекции по естетика при неочаквани случаи При някои вкусът идва така просто, от повечето си тръгва просто така. Несигурен като река. Несигурен като ръка, която знае, че не бива, но и тая нощ се свива на юмрук, готов да спори със стъкла, стени, авторитети, да доказва колко важни са поетите. Опитай се да нямаш много общо с тях. Това, което смятат арогантност, е смехът на увереността ти. Наклони я леко като шапка, показвай я пред гости. Просто така. Или така просто. Безсънието не е старомодно. Ти не си даваш сметка – нощем си нащрек за най-естествения шум, когато тънката износена игла надраска хубавата част от плочата. Всеобщата балада се разсипва. Моментът винаги съдържа поражение и този не е по-различен. Сега забележи: дори ъглите в стаята отказват да са ти приятели. Моментът винаги съдържа поражение и страх, че ще се уталожим. Да, ние рано ще се уталожим. Защо ти е изобщо да заспиваш? Сутрин си провалът в огледалото и можеш да си сигурен, че ти отива.

474 рисуващ

Явор Попов фотограф

пишещ

рисуващ

Иван Ланджев пишещ

рисуващ

475

пишещ

Опит за датировка То е тъжно: все едно че гледаш библиотека да гори. То е невъзможно: как да шашнеш огледалото? То е маниерно (твърде е литературно): някои така приписват мъдрост на рибите. То е едно такова... Признаваме, че знаем малко за произхода на нещото, но пък поне успяхме да определим периода: то е отдавна. Приблизително от теб насам.

476 рисуващ

Явор Попов фотограф

пишещ

рисуващ

Иван Ланджев пишещ

рисуващ

477

пишещ

Галина Велева

Красимир Йорданов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Галина Велева и ми е приятно да се запознаем. Родена съм преди много години в Родопите и те завинаги останаха в сърцето ми, моята първа и последна любов. По професия съм строител, фотографията е моята тиха лудост. Обожавам природата и при всеки удобен момент търся нейната близост. Природата е Тази, която никога не ме е излъгала. Да посрещнеш изгрева или да изпратиш залеза ... има ли нещо по-непреходно и истинско ? Много обичам да пътувам и го правя при всяка възможност, харесва ми да опозна-

пишещ

вам други нации и други географски ширини. Фотокамерата е моят уловител на мигове. Мигове, които понякога се случват само веднъж в съществуването, наречено живот. Дали съм участвала в конкурси и изложби – да участвала съм, но това едва ли Ви вълнува. Ако снимките ми са Ви казали нещо – това е моята награда, не спечелените дипломи или медали. Представям Ви две мои творби: едната е изгрев на язовир Голям Беглик, втората е от едно незабравимо пътешествие в Исландия, страната в която истински се влюбих.

Красимир Йорданов. Космополит от регионален мащаб. Подрежда думички, съчинява песнички. Китароподрънквец.

478

Основател на виртуалния „Институт за любовни трепети“. Опитва се да научи бръмбарите в главата си да играят ансамблови съчетания.

479

Зелено стихотворение Зелени сънища сред леден февруари. Природата, оголила душата си зелена, опитва плахо да прокуди зимата от северните географски ширини, да я изтика бавно към Антарктика, понеже тук кокичетата прецъфтяха, а пролетната оратория за слънце и капчуци, предвидена за Март, не се отменя! В такава нощ пределът на сезоните е ясно очертан от клюн на щъркел: дотук е бялото, нататък е зелено! Започва изгревът да сипе огън върху гори, полета и върхари. Зеленоока, идва пролетта. Разпръсква топлите си акварели над храсти и дървета вледенени, додето грейнат, кърваво-зелени!

480 рисуващ

Галина Велева фотограф

пишещ

Красимир Йорданов

рисуващ

пишещ

рисуващ

481

пишещ

Пъстрото великолепие на сушата От моя остров облаците ми изглеждат призрачни. На хвърлей преминават само. Рядко плачат. Разпръскат се и атакуват дюните, за да се вкопчат в топлите им качества. През дланите им преминава цялата разпереност, наречена правдоподобно „птиче братство”. Дали ще бъде всъщност светотатство да те сравнявам с птица неуверена? Неделята ми е наострена и островна. Какво великолепие е сушата! Къде си, облаче ле, черно, да те яхна, да си изплачем заедно градушките! Така и не разбрах дотук ти облак ли си, птица ли? Градушка, дюна, изгрев във неделя? Усещам смътно твоето придвижване и тиха вулканичност ме обзема.

482 рисуващ

Галина Велева фотограф

пишещ

Красимир Йорданов

рисуващ

пишещ

рисуващ

483

пишещ

Ивета Данаилова

рисуващ пишещ

Ивета Данаилова е родена на 27 декември 1974 в Сливен. Завършва езикова гимназия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От дете пише стихове, 8 години членува в класа по литературно творчество към школата по изкуствата "Мишо Тодоров с преподавател поетесата Евгения Генова в родния си град, която става редактор и на първата й книга, излязла в далечната вече 1991г. Носител е на литературни награди от национални и международни конкурси, нейни творби са излъчвани по радиото и

пишещ

(„Български писател”, 2006), „Точка на пречупване” (ИК „Пламък”, 2001, издадена с конкурс на Националния център за книгата), „Кралици на слънцето” (Роял 77 – Варна, 1994) и „Родена от звезда” („Бумеранг Прес”, 1991). Превеждала е за "Пламък" творби на шотландски и уелски поети. Член е на Съюза на българските писатели. През годините работи като журналист в електронните медии, а в периода 2008 - 2012 живее в Италия. Въпреки литературната си биография, Ивета Данаилова записва и един любопитен експеримент в изобразителното изкуство и фотографи-

телевизията, има публикации в различни вестници и списания, антологии и сборници, сред които сп. "Пламък", "Литературен форум", "Български писател", "Словото", "Словото днес" и др., "Антология на младите български поети" (2007 и 2008, изд. "Фондация за развитие на местните общности"), "Поети 2013"(Български писател"), "В полите на Витоша" (девето издание на конкурса - 2015), "Ние, дечурлигата"(ИК "Жажда", 2009) и др. Автор е на стихосбирките "Почивният ден на ветропоказателите" ("Български писател", 2011г.), „Хроники от къмпинга”

484

ята, вдъхновен от страстта й към морето, която неотлъчно върви заедно с къмпингуването и уиндсърфинга - от дете. Своеобразно продължение на предпоследната й книга, но с визуални средства е изложбата "Безсъници и хроники от къмпинга" , изложена през септември 2008 в "Галерията на открито пред Народен театър „Иван Вазов” (организатор Дирекция „Култура” на Столична община). Тя представя морето в серия снимки, повечето от тях - на необичайните картини, които авторката прави от миди, камъни, пясък, дърво, като „рисува” с естествените им форми и цветове...

485

*** Вечер край огъня лицата изглеждат изсечени докато диша кротко морето заспало встрани истории бликат търкалят се думи по хладните камъни в прохладния пясък и стигат до тебе по-истински

486 рисуващ

Ивета Данаилова фотограф

пишещ

Ивета Данаилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

487

пишещ

*** Това място е забравено от бога и табелите сочат Бургас. Шипки по цветните хълмове раздират на вятъра дрехата. Резедавите крехки лозници костеливи ръце в песъчливата пръст са заровили. Хората тук от години съзерцават далечното синьо море, но не са го докосвали. Вечер в кръчмата стари рибарски истории озаряват лицата им. Мъжете разказват как някога далечното синьо ги мамело и задълго после ги нямало. Някои - не се завърнали, останали там при рибите, мрежите и синия бог. Сега само старците тук се навъртат. Напролет си нижат като жълтици годините. Децата им подир табелите хукнали. стихове от книгата "Хроники от къмпинга" (изд. "Български писател", 2006 )

488 рисуващ

Ивета Данаилова фотограф

пишещ

Ивета Данаилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

489

пишещ

Дончо Кюланов

Мария Никова

рисуващ пишещ

Казвам се Дончо Кюланов от гр. Козлодуй едно малко градче от северозападна България. Фотографията не ми е професия, но винаги ме е вълнувала от момента, в който съм се докоснал до нея. Не съм учил нищо свързано по някакъв начин с изкуството, но то винаги ме е вълнувало. Обичам живописта, като малък разглеждането на книжките с репродукции на различни художници като Шишкин, Айва-

пишещ

Казвам се Мария Никова. По професия съм библиотекар-библиограф към Националния археологически институт с музей – БАН. Преди четири години, в навечерието на Гергьовден, избрах да създам Страничката на Мари. Година по-късно създадох личния си блог Pieces of Ia и авторска страница във Фейсбук към него (Pieces of Ia), в които и до днес споделям себе си. С течение на времето разбрах, че писането ми се случва с лекота, че се усещам изпълнена и вдъхновена, когато съумявам

зовски и Рембранд явно по някакъв начин ми е повлияло в последствие. Харесват ми фотографиите, които са живописни като картини, които придават точно това усещане на живописта. Много харесвам естествената женска красота и винаги я търся, когато снимам. Моето вдъхновение са жена ми и първородният ми син !!!

490

да предам в няколко думички света си. Когато разбера, че съм нечия причина за усмивка, когато ми споделят, че съм докоснала, че са намерили частица от себе си в мен. Пиша, защото помага. За това, което правя и съм, имат думата всички, които ми отделят от времето си, за да ме усетят. Благодарна съм им от цялото си сърце, че всеки ден, по малко ме осъществяват. Иска ми се да съумея да предам, с целия този текст, онази частица душа, която докосва в усмивка, едно истинско благодаря. С доброта.

491

Седем думички са любими. Душа. Топлота. Прегръдка. Мама. Усмивка. Доброта. Благодаря. Седем усещания, които отразяват. Теб.

492 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

493

пишещ

Близостта е няколко минути от твоето време в нечии ден. Мисълта за другия е безсловесно отношение. Там думите нямат значение. Там си любим на сърцето.

494 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

495

пишещ

"(...) детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да се взема от детския огън. (...)" Богомил Гудев Може би все повече ни се налага да се държим като пораснали. Може би детето в нас надделява, когато никой не ни гледа. Може би будим недоумение, докато победоносно избираме да изкъпем новите си гумени ботуши в най-голямата локва. Може би всеки ден за кратко ни писва да се държим като възрастни. Може би балоните, които преброяват очите ни на първи юни, ни връщат в детството. Детството са двете най-мили думи - мама и татко. Детството, в което да ходиш прав под масата носеше привилегията да вършиш най-големите пакости. Детството, което помни найщурите ти игри и най-искрения ти смях. Детството е онази въртележка в Южния парк, блъскащите се колички и захарния памук. Дали са все още там? Може би. Днес, докато отвръщах на всяко дете с усмивка, си спомних за миг моето детство. Най-ценното време, в което показваш обичта си в една прегръдка.

496 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

497

пишещ

Росен Христов

Диляна Христова

рисуващ пишещ

Казвам се Росен Христов. Занимавам се с фотография от 2 години и ретуш от 5 години. В момента работя във фирма занимаваща се главно с това. Пожелавам на всеки хобито му да се превърне в професия. Когато човек прави това което обича, чувството не може да се опише. Харесва ми тръпката зад обектива,

пишещ

Не обичам да говоря за себе си... Казвам се Диляна и съм от Димитровград. Мисля, че съм на 32 години. Казвам "мисля", защото като подминах 30-те, спрях да обръщам внимание на конкретиката в цифрите. Като всички останали хора имам и добри и лоши страни. Старая се да балансирам, защото не бих искала да разочаровам никого. Най-вече себе си. Пиша от 4-5 клас. Публикувала съм в местния и централния печат. Но на кого ли му пука! Писането е потребност най-вече за самия автор. Човек на крайностите съм. В

общуването, позитивната енергия по време на процеса, опознаването на различни характери и локации. Снимам предимно пейзаж и портрет, но се впускам и във всякакви предизвикателства, обичам да експериментирам.

Като цяло, обичам да създавам !

498

стиховете също. Пиша или много лирично, или грубо и цинично. Обичам класическия стих, за мен в него е истинското майсторство. Често ползвам многоточия. Първо, защото обичам да давам шанс на читателя да се позамисли и второ, защото.... ами понякога не знам как да завърша фразата. От известно време съм увлечена в писане на проза. Имам доста идеи, само две реализирани. За проза трябва социален опит и време. Ужасно много време... Иначе, по цял ден пиша. Социални доклади. Не за друго, просто съм социален работник...

499

Написано в дъжда И какво като чакам и мръзна! Булевардът е мокър и сив. Само аз - като спомен развързан, съживявам пейзажа мъглив. И те чакам – метафорично. От градушки надежди редя. Свири вятър край мен истерично, плаши хората, мен и града. Преминавам през локва, голяма, като мътно парче от море. И така упорито те няма, че дъждът не желае да спре. Никой вече не тича, не бърза. Търколи се работният ден. И какво като чакам и мръзна! Някой някъде чака ли мен!?

500 рисуващ

Росен Христов фотограф

пишещ

Диляна Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

501

пишещ

Залез Дъждът по прозореца плаче. Солидарно изпускам сълза. Падна залез – ръждив и разкрачен... Капна слънце и после заспа. Драматично запалвам цигара, бълвам сенки в преднощния смут. В тишината се врязва китара, свири може би някакъв луд, като мен - без разсъдък и чувство, от Безкрая внезапно смутен. Вечността е в самото изкуство, тъй е преходно всичко край мен! Стъпва мрак. Като войнствен палач е. Хоризонтът пред мене кърви. С този залез – ръждив и разкрачен, накъде ли животът върви...

502 рисуващ

Росен Христов фотограф

пишещ

Диляна Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

503

пишещ