Мюнхен Л
ю
б
о
п
и
т
н
о
Сегашния кмет на Мюнхен, Кристиян Уде, е от Социалдемократическата партия. Това е необичайно, защото поголямата част от останала
Транспорт
Мюнхенското международно летище е наречено на името на Франц Йозеф Щраус. Мюнхен има голяма транспортна система, включваща метро, влакове от предградията, трамваи и автобуси. Местният транспорт се наблюдава от Мюнхенската траспортна и тарифна организация (Münchner Verkehrs- und Tarifverbund, MVV).
И с т о р и я
С
елището е основано като Munichen през 1158 г. от Henry the Lion, херцог на Саксония, половин век по-късно му е даден статус на град и е укрепено. Първоначално, епископ Ото фон Фрайзинг и Henry се карат за града пред императора в Райхстага в Аусбург. През 1180 г., при делото срещу Henry the Lion, Ото фон Вителсбах става херцог на Бавария. Неговата династия управлява областта до 1918-а. През 1255 г., херцогство Бавария е разцепено и Мюнхен става част от Горна Бавария. През 1327 г. градът е напълно опожарен и по-
късно построен отново от Лудвиг IV. През 1632 г. и по време на 30годишната война градът пада под контрола на шведския крал Густав II Адолф, а през 1705 г. е отново завладян и върнат на Хабсбургите. Първото учебно заведение в града, Баварската академия на науките, е основано през 1759 г. По това време градът вече бързо нараства и е един от найголемите в Европа. През 1806 г., става столица н а
Баварската държавa, със седалище на парламента и епархията Лангтаг. 20 години по-късно друго престижно учебно заведение, Landshut University, е основано в Мюнхен. Много от найкрасивите сгради в града принадлежат на този период, като всички са в архитектурния стил “максимилиан”, кръстен н а
тогавашния крал, Максимилиан II. Тези сгради включват „ Л уд в и г щ р а с е “ , Ruhmeshalle и Кралския площад, построен от архитектите Лео фон Кленце и Фридрих фон Гертнер, както и статуята „Бавария“ с автор Швантхалер. През 1882 г. градът е електрифициран и става домакин на Първото немско електрическо изложение. 19 години по-късно зоологическата градина Хелабрун отваря врати. След Първата световна война, градът става център на нестабилност. На 19 ноември 1918
г. комунисти вземат властта, установявайки Мюнхенска съветска република (Münchner Räterepublik), която е свалена на 3 май 1919 г. от десните Freikorps, мнозина от които покъсно са привлечени от Адолф Хитлер и националсоциализма. През 1923 г. Хитлер и неговите поддръжници, концентрирани в Мюнхен, осъществяват т. нар. Бирен пуч (опит за преврат), с цел да свалят правителството на Ваймарската република и да заграбят властта. Бунтът е неуспешен, резултат е арестът на Хитлер и осакатяването на нацистката партия, по онова време практически непозната извън Мюнхен. Въпреки това
градът става крепост на нацизма при идването му на власт в Германия през 1933 г. Заради важността му, нацистите го наричат „столица на движението“ (щабът на Н ационалсоциалистическ ата работническа партия е там). Много F ü h rerbauten („фюрерсгради“) са построени около Кралския площад, някои са оцелели и до днес. През 1938 г. е подписано М ю н х е н с к о т о споразумение, преотстъпващо Судетската област, преди част от Чехословакия, на Германия. То е подписано
от представители на Германия, Италия, Франция, Англия. Година по-късно, през 1939 г. Георг Елсер прави неуспешен опит за атентат с бомба срещу Хитлер. Мюнхен е домакин на Л е т н и т е олимпийски игри през 1972 г., по време на ко и то г р у п а израелски атлети са убити от палестински терористи.
цел. Има ред важни музеи и галерии, сред които изпъкват трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотека на модерното изкуство. Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник. Други известни туристически атракции са Английската градина (парк в центъра красиви трасета за джогинг, езера, кафенета и дори нудистки площи), музея на науката Deutsches Museum и богато украсения часовник с движещи се фигури на фасадата на Кметството. Забележителности Може би най-голямата атракция в Мюнхен е юнхен е популярна двуседмичният панаир т у р и с т и ч е с к а Октоберфест. За първи път се провежда на 12
М
октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг и принцеса Тереза фон Сакс-Хилбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес. Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение в н я к о г а ш н о т о олимпийско градче. Фрауенкирхе е една от н а й - в п еч атл я в а щ и т е сгради в центъра. Веднага се разпознава по
двете си куполни кули, завършващи подобно на минарета, едната малко по-висока от другата. Сградата на автомобилния гигант BMW с овалния музей е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г. Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. той отново ще бъде домакин на няколко срещи, включително първата от Мундиала. През 2006 г. обаче срещите няма да се провеждат на олимпийския стадион, а на новия „Арена“.
И ко н ом и ка
М
юнхен е един от новите икономически центрове в Германия, дори днес важни бъдещи промишлености като биотехнологии или Интернет са силно представени в „Weltstadt mit Herz“ (cosmopolitan city with heart). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz AG и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на McDonald’s и Microsoft.
Освен това, Мюнхен е вторият град с наймного издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната. Неговото отношение към нововъведенията в областта се отразява върху останалита провинции, както и върху страната. Пример затова е скорошното решение на градската управа всички нейни компютри да преминат към операционната система GNU/Linux. Това силно застрашава позициите на Microsoft в Германия.
Знаете
ли
че?
Васил Иванов Кънчов е български учен, географ, историк и политик, автор на множество
географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).Той е народен представител в X (1899-1900) и XI (1901) Обикновено Народно събрание.Васил Кънчов е роден във Враца, учи в родния си град и завършва гимназия в Лом (1884). След това за кратко е учител във Враца и заминава да учи химия в Харков. Прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война
(1885). След войната учи химическа технология в Мюнхен и Щутгарт, но през 1888 отново прекъсва следването си поради заболяване. През следващите години Васил Кънчов работи в българската образователна система в Македония. Той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия (18881891), директор на българските училища в Серско (18911892), директор на Солунската гимназия (1892-1893), главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (18941897). След завръщането си в България той се включва в Прогресивнолибералната партия. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В началото на 1902 става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но месец по-късно е убит в кабинета си от психопат.Васил Кънчов е народен представител в X (1899-1900) и XI (1901) Обикновено Народно събрание.