Брой Първи, месец Май, 2012 година Издание на Клуб “Млад журналист ” към ОДКград Шабла
„Нужно е на хората повече просвета, повече светлина, повече свяст и повече човечност”- Асен Златаров 24 май – ПРАЗНИК НА ДУХОВНОСТТА "В началото беше словото, и словото беше от Бога и Бог беше словото". Това е началото на Библията, което внушава идеята, че духът и словото са вплетени и стоят в основата на света. Словото е навсякъде. Всеки го носи в себе си още от малък и това е нещото, с което си служи цял живот. С помощта на езика ние успяваме да изразим мислите и преживяванията си. Е,… не е ли най-ценно? А когато придобива писмен израз, се превръща в най-могъщата сила, която безспорно повече от всичко заслужава свой собствен празник. 24 май - за някои е ден като всички останали, а за България - Ден на славянската писменост, на Народната просвета и култура, на книгата. В последно време книгата се е превърнало в тема табу, просветата и културата губят своята стойност в
Знанието и самосъзнанието нямат алтернатива Дни преди 24 май, празника, който се свързва преди всичко с училището, разговаряхме с директора на СОУ „Асен Златаров”, Йордан Михайлов. Какъв ден от календара е за Вас 24 май? 24 май е най-българският, найсветлият празник в календара на българския дух, на българската нация - денят на Светите братя Кирил и Методий. Денят на българското училище. Ден, който ни изпълва с гордото самочувствие „че и ний сме дали нещо на света”, че Бог е предначертал на нас, българите, една велика, историческа и космическа мисия - народ със собствена азбука. Променя ли се отношението на учениците и учителите към празника 24 май и къде ще бъдат поставени акцентите тази година в празненството? Няма българин, който да не е скътал в дълбините на душата си спомена за цветята, спомена за песента „Върви народе възродени”. Този ден дойде до нас с целия си блясък, нужен и благоухаен, вълвуващ и вдъхновяващ. Няма и не може да има промяна в отношението към прекрасния и уникален празник 24 май- Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Необходимо е обаче повече да се говори в училище за този празник, за неговата същност, по-често да се пее „Върви народе възродени”. Тази година акцентът ще е випуск 2012. Какво развитие търпи интересът на учениците към училището и учебната работа през годините ? 1 За съжаление тенденциите на развитие в общ план не са положителни. Такава е реалността в цялата страна и ние не правим
Ако се замислим, какво сме ние, хората, без писменост, без знание и култура? Този празник ни е завещан, за да изразяваме отношението си към онова, което предците ни са ценили, ДУХОВНОСТТА. И ние всяка година трябва да показваме, че сме достойни за това честване Във връзка с празника не можем да пропуснем имената на Кирил, Методий и техните ученици, на които днес дължим възможността да усетим найчистата и истинска ценност - словото. Не би бил истински празникът без химна, създаден от Стоян Михайловски през 1892г., както и без портретите на Светите братя славянски първоучители. Поклон пред вас спасители!
Химн на училището” 1.В ясните простори на България, светли химни нека да ечат, нашия любим патрон признатия, ние славим, ние славим с този химн. Припев: Асен Златаров, Асен Златаров, днес родината благодари, за твойто дело и твойто име е дразновение и пример в наши дни. 2.Твоите завети днес ние тачим, с твоя огън и до днес горим, с наща млада гръд днес ние браним, родината и твойте мечти. Припев:Асен Златаров, Асен Златаров, днес родината благодари, за твойто дело и твойто име е дръзновение и пример в наши дни.
употребата на наркотични вещества, алкохол и тютюнопушенето. Това обаче не е масово явление. Има ученици с изключителен интерес към учебното съдържание, със задълбочени и трайни знания , с изявен талант, търсейки поле за изява. Представянето на наши ученици на национални състезания и олимпиади потвърждават казаното. И тази година изпращаме поредния випуск на нашето училище. С какво ще ги запомните? Всеки випуск е уникален за себе си и остава в историята на училището по различен начин. Випуск 2012 е випуск на спортисти.Те са в основата на високите спортни отличия на училището от 2004 г. до момента. Не може да пропуснем и блестящия успех на 11 клас и тяхната ръководителка. Вие ги придружавахте в Пловдив, бихте ли ни споделили Вашите впечатления от това събитие ? Впечатленията ми са повече от прекрасни и не само моите. Искрено съжалявам, че това събитие не можеше да се види от повече шабленци. Това е гордост за мен, за училището, за града и областта. Струва ми се, че такъв дебют е неповторим. Зад този успех стоят : упорит труд, много знания, разностранни дейности, талант, висок професионализъм и дисциплина. В основата е ръководителят. Имате ли поглед как се реализират възпитаниците Ви, след като напуснат училище? Училището води статистика за първата реализация на всеки завършил ученик. Изключително висок е процентът на приетите във ВУЗ и голяма част от тях са много добри студенти. Срещите ни с представителите на различните ВУЗ –ове по време на кандидатстудентските кампании потвърждават факта, че нашите ученици напускат училище с много добра подготовка. Всички ученици намират своята реализация за съжаление далеч от общината.
От 9 век датира преклонението на българския народ пред книжнината. Покъсно един монах съзнава, че от дълбините на робството ще ни изведе отново книгата и написва „История славянобългарска”. Четенето и преписването на Историята се превръща в събитие, което поставя началто на историческа и културна епоха – Вългарското възраждане. Тази година отбелязваме 250 години от появата на книгата, която успява да пробуди българите. Всеки народ би се гордял с подобна годишнина. Гордеем се и ние!
Среща с Паисий Хилендарски Бях подранила. Чаках го. С Паисий Хилендарски имахме уговорена среща точно в 16.00 часа, в малко кафене в центъра на града. Забила поглед в прозореца, развълнувана от предстоящата среща, "зяпах" нетърпеливо с надеждата да го видя да пресича улицата. Минутите минаваха бавно, даже секундите ми се струваха като часове. Та аз щях да видя Паисий Хилендарски. Онзи родолюбец, онзи патриот, създателят на "История славянобългарска". Точно в 16.00 и нито минута по-късно видях как се отваря вратата. Там, точно там, стоеше той. Не много висок, но не и нисък. С голяма, леко посивяла брада, и един "топъл", изключително благ поглед, леко се приближи до масата, дърпайки си стол, за да седне. - Добър ден, г-н Хилендарски. - казах аз развълнувано, почти шепнейки. - Тук съм, за да ви задам няколко въпроса относно живота и делото ви. - продължих малко по-уверено. - Здравей, младо момиче. - отвърна Паисий. - Питай, слушам те, ще ти отговоря - Аз, аз искам да ви попитам за живота ви - отначалото до края и за "История славянобългарска". Как я написахте, какво ви подтикна, за да го направите, трудно ли беше. Какво ви помогна да намерите сили и да я създадете? А разпространяването й? - Толкова много въпроси се изсипаха от устата ми, но все пак това беше първото ми „вземане” на интервю. Може би, трябваше да питам едно по едно, да не бързам толкова, но дърдоренето ми не смути г-н Хилендарски.
Върви народе възродени Текст Стоян Михайловски – 1892 г. Музика Панайот Пипков – 1900 г. Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, едно със другите славяни кръстосай дух със огнен меч! Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни… О, минало незабравимо, о, пресвещенни старини! България остана вярна на достославний тоз завет – в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет… - Така, ще започна отначало и ще ти разкажя всичко накратко. Роден съм през 1722 година. Баща ми е от Банско, а майка ми - от село Доспей. Имам двама братя-Лаврентий и Хаджи Вълчо. Не съм учил нито граматика, нито светски науки. През 1745 година постъпих в Хилендарския манастир като монах, а покъсно и като игумен. Подтикнат от патриотизъм и от мноогоо- мнoгo тревога за съдбата на българския народ и език, реших да напиша своята малка книжица. Та българите бяха изпаднали в духовна криза, много по-тежка от тази... икономическата днес. Децата им се гърчееха. В дългите години на робството българите загубиха чувството си за общност, родината за повечето от тях се сви до собственото им малко градче или селце. А те са имали велика история преди робството. Имали са велики, славни царе, за които не са знаели до написването на "Историята". И така, събрах смелост и започнах да събирам материали, за да мога да създам книжката. Две години издирвах факти за миналото на българите, даже ходих до "Немска земя". Започнах да пиша в Банско. Писах и в Хилендарския манастир, но завърших "История славянобългарска" в Зографския манастир през 1762 година. Докато свърша, претърпях изключително много лишения, глад, мизерия, унижения.... Борих се не само със стомашни болки, но и с лошото отношение и презрението на хората. Не знам как успях. Беше ми изключително трудно. Но делото ми беше по-важно от някакви си болки в стомаха. Българите трябваше да имат самочувствие, да се гордеят, че са българи, да знаят за миналото си. Написах книжката си, но
1
Какво знаете за 24-ти май? Петокласник: Това е денят на Славянската писменост и култура. Третокласник: 24 май също е сборът на Балчик и Крапец (смее се) С кои имена свързвате празника? Четвъртокласник: С братята Кирил и Методий. Петокласник: Солунските братя, защото са от Солун. Бихте ли ни казали нещо повече за Светите братя? Осмокласник: Кирил и Методий са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Знаете ли кой е химнът, свързан с този празник, и кой го е създал? Четвъртокасник: Това е „Върви, народе възродени” от Стоян Михайловски. Мислите ли, че 24 май се отбелязва в други страни. Второкласник: Мисля, че не.
Знанието и самосъзнанието нямат алтернатива
ЗА 2011/ 2012 УЧЕБНА ГОДИНА 18 .11. 2011 г Национален литературен конкурс „Морето, морето, морето” – гр. Варна, Десислава Димитринова Георгиева – 8 клас, ТРЕТО МЯСТО 3. 12. 2011 г Областно състезание по математика „Иван Салабашев” – гр. Добрич, Деница Колева Петрова от 4 а клас ПЪРВО МЯСТО
Коя е азбуката, създадена от двамата братя – глаголица или кирилица? Шестокласник: Глаголица, а днес ползваме кирилица. Какво е за вас 24 май ? Деветокласник: Близките са ни разказвали за празника преди години. Имало винаги манифестация, портретите на Светите братя са окичени с цветя. Днес е по-различно. Деветокласничка: Ден на Славянската писменост и култура, който сме започнали да забравяме. Десетокласничка: Аз свързвам 24 май с абитуриентите.Рокли, костюми,балони и клаксони. Единадесетокласник: Време за равносметка. Изготвиха: седмокласниците от Клуб „Млад журналист “.
… Какви са амбициите Ви за училището на покъсен етап? Има ли нещо, което искате да промените? Искрено и силно желая училището ни да запази своята позиция и авторитет, завоювани през последните 10 години. Искам да се повиши броят на медалистите, да запазим оптималните резултати на външните оценявания – НВО VІІ клас и ДЗИ. Училището има висок потенциал и той трябва да се реализира. Необходимо е родителската общност да се включи в управлението на училището, по-висока активност при решаване на училищните проблеми, участие в училищен съвет, съпричастност и критичност. Вашето пожелание към ученици, учители и обществеността ... Честит 24-ти май, скъпи учители и ученици, уважаеми съграждани ! Честит празник на националната писменост и култура, на българското слово! Честит е този, който притежава чест ! Среща с Паисий Хилендарски Да опазим честта на българското слово и на неговите апостоли е задача на … Трябваше да я разпространя. Ходих, нацията. скитах, давах я на грамотните да я преписват и да я Така тя показва своята висота да почете разпространяват. Първият препис направи Софроний, достойните... Софроний Врачански. Общо взето това беше, написах Ако го прави, ще бъде възродена към светли "История славянобългарска" и се постарах да я бъднини. разпространя. - завърши Паисий. Духовният път, този на словото, знанието и -Уауу, чудесна история г-н Хилендарски. Вие самосъзнанието няма алтернатива.Това е пътят на ще останете в моето съзнание, и в това на всички самосъхранението, което е спасение. българи като национален деец, като патриот. Вашата Да бъдем достойни, за да сме честити. книга ще остане завинаги във времето, ще остави Пожелавам на всички здраве и творчески успехи, нека всеки от вас бъде по-добър, по-мъдър и своя отпечатък върху българската култура и ценности. Вашето дело ще се помни винаги. по-мотивиран. С благодарност и уважение: Йордан Михайлов Книжицата е обречана е на вечна младост, ще принадлежи на бъдещето, карайки ни да си – директор спомняме за славното минало. - заключих аз, развълнувана от чутото през изминалия час. Изведнъж чух гласа на майка ми. -Ставаай, събудии се, отново се успа, пак закъсняваш!- нареждаше ядосано тя. 2
2
Десислава Андронова – 10 клас Втора награда на Национален литературен конкурс “250 години Паисий Хилендарски”
11. 12. 2011 г. Литературен конкурс: „ С мъки, с нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА” Йовков - гр. Добрич, Десислава Димитринова Георгиева – 8 клас – ВТОРА НАГРАДА и Десислава Никова Андронова – 10 клас – ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА. Февруари месец 2012 г. Областна олимпиада по история, Десислава Димитринова Георгиева от 8 клас ТРЕТО МЯСТО 13. 03. 2012 г. Области ученически игри по баскетбол девойки 11-12 клас ПЪРВО МЯСТО 13. 03. 2012 г. Области ученически игри по баскетбол юноши 11-12 клас ВТОРО МЯСТО 20.03.2012 г. – Национален литературен конкурс „Водата – извор на живот” – гр. Бургас, Десислава Димитринова Георгиева – 8 клас ПООЩРЕТЕЛНА НАГРАДА 26. 03. 2012 г. Областни ученически игри по БАДМИНТОН девойки 8 - 10 клас ВТОРО МЯСТО 8.04.2012 г. Областен кръг на олимпиада по математика, Владислав Веселинов Петров, 4 б клас ТРЕТО МЯСТО 9.04. 2012 Г. Областна олимпиада по БЕЛ, Памела Димитрова Димитрова 5-ти клас ВТОРО МЯСТО 20.04. 2012 г. Международен панаир на Учебно-тренировъчните фирми в гр. Пловдив. Участие на УТФ Green rest ООД – 11 клас с ТРИ ЗЛАТНИ МЕДАЛА за: - най-добър уебсайт - Награда на Министерство на икономиката, енергетикта и туризма за защита на интелектуалната собственост „Брандико” - Награда на туристическа агенция „ Миел травел” за туристическа оферта 22. 04. 2012 г. -Зонално първенство по баскетбол девойки 11 - 12 клас ТРЕТО МЯСТО 24.04. 2012 г. - Национален литературен конкурс на Петър Димков Лечителят , Десислава Никова Андронова ВТОРА НАГРАДА 28.04. 2012 г. – Второто национално състезание по правопис на английски език Spelling bee , регионален кръг – гр. Варна, Луиза Карамилева от 7 клас ЧЕТВЪРТО МЯСТО 2.05. 2012 г. – Международен конкурс за компютърна рисунка и колаж -гр. Хасково, Филип и Ивайло Рашеви ВТОРА НАГРАДА 14 .06. 2012 г. – Национален литературен конкурс, посветен на 250 години История славянобългарска гр. София, Десислава Никова Андронова от 10 клас, ВТОРО МЯСТО
На Добър Час, Випуск 2012! На 15 май 2012г. с музика и танци СОУ „ Асен Златаров” изпрати своя тридесет и трети випуск. Още от началото на деня празнична атмосфера витаеше в стаите и коридорите на училището. Малки и големи от сутринта усещаха вълнение и трепет от предстоящата раздяла. Часовете минаха неусетно. Коридорите бързо се изпразниха. Настъпи дългоочакваният миг. Абитуриентите прекрачиха за последен път прага на училището, а заветното 1..2..3..4 и така до 12 не спираше да звучи . Ученици и учители, родители и приятели се събраха в училищния двор, за да се срещнат с абитуриентите и да им пожелаят „ На добър час!” и „ попътен вятър” в живота. Директорът на училището- г-н Йордан Михайлов, кметът на града– г-жа Райна Бърдарева и класните ръководители от начален и горен курс– г-жа Красимира Никифорова и г-жа Мария Цонкова пожелаха на зрелостниците да бъдат все така целеустремени, ентусиазирани, и водени от чувството за достойнство, никога да не се отказват от това, което искат да постигнат. Винаги да бъдат истински хора, човечни и миролюбиви и цял живот да носят духа на Добруджа в душите си. Да намерят добра реализация в живота и да се борят за мечтите си, независимо какви са шансовете за успех. От своя страна абитуриентите не пропуснаха възможността да отправят благодарност към преподавателите си за тяхната помощ и подкрепа във всяко едно начинание по стъмния път от началото до края на училищния живот, изпълнен с много трудности и изпитания и да им се извинят за грешките, които са допуслнали през изминалите 12 години. Стоейки пред сградата на училището, порастналите момчета и момичета със сълзи на очи си спомниха изминалите дни, изпълнени със забавни и незабравими случки и преживявания от часовете. Върнаха се мислено към онзи далечен петнадесети септември преди дванадесет години, когато те бяха там, на същото място, развълнувани, незнаещи какво ги очаква и с какви изпитания ще се срещнат. Прекрачили плахо за първи път прага на училището, някогашните деца, носещи тежки раници на гърба, излизазоха вече пораснали млади хора, с ясно оформени цели и мечти за бъдещето. И ако досега дванадесетокласниците разчитаха на подкрепата и знанията, които получиха в училище, то оттук нататък всеки от тях ще продължи сам по пътя си. Независимо от това обаче нашето училище ще остане в спомените на абитуриентите, защото зад вратата на всяка класна стая се крият спомени, под всеки чин- няколко забравени пищова за класно по математика, а зад всяка катедра- учител, който вдъхва увереност и напътства учениците си да се стремят да постигат мечтите и намеренията си. Тук, в СОУ „Асен Златаров”, те прекараха безгрижното си детство, но и същевременно получиха първите най-важни житейски уроци Всеки сам да тръгва по своя път. Някои ще останат тук, други ще заминат и ще продължат образованието си, но едно нещо ще ги обединява, където и да са– тяхното3приятелство, създадено тук, в училище. На този ден те се разделят, но не си казват „ сбогом”, а само „ довиждане”,
Но никой няма да забрави учениците от випуск 2012, известни като най- щурите в цялото СОУ „ Асен Златаров”. Защото всеки клас е уникален по свой собствен начин и остава част от летописната книга на училището. След сълзите и пожеланията, дойде време и за веселата част от тържеството послучай изпращането на випуск 2012. По традиция, и тази година всеки зрелостник получи номинация, която описва характера му, и изразява това, с което класът му ще го запомни. Завършаващите, а заедно с тях и публиката се смяха от сърце, слушайки за редовно закъсняващия за часа по български или този, който се оспива всяка сутрин. От номинациите разбрахме едно- всеки дванадесетокласник е уникален и неповторим посвоему. Скъпи абитуриенти, пожелаваме ви да останете същите горди златаровци и да запазите най-добрите си качества. Не забравяйте, че Шабла е вашият роден град- мястото, където се оформихте своята личност и ценности. Помнете, че колкото и дълъг и труден да е пътят ви в живота, никога не бива да се отказвате от това, за което се борите и това, за което мечтаете. На добър час, випуск 2012!
Луиза Карамилева и Десислава
Мили момичета и момчета, Изминаха дванадесетте ученически години. Излетяха неусетно. Беше сякаш толкова скоро този ден - 24 май 2000г., в който като бъдещи първокласници, изиграхте танца с балони в уч и ли щ н ия дв ор. Сякаш толкова скоро беше и 15 септември, когато плахо пристъпвахте за пръв път през училищния праг – щури, весели, умни и красиви. Толкова скоро… И ето ирония… Скоро започна новия век, даже новото хилядолетие. Нов етап от вашия живот – в училище. Трудни уроци, дълги домашни, изпитване, контролни, доклади и проекти. Раници тежки, пълни с надежда за междучасие, за почивка и за ваканция. Кога ли ще свърши? Е, ето, че свърши. Сега уверено прекрачвате прага на училището, но за последно като ученици. Вече сте абитуриенти. Пак толкова щури, щастливи, красиви и умни, но вече големи
. Сега за вас започва най-трудния урок – урока на живота. Училището ще ви липсва, мили момичета и момчета, колкото и да не ви се вярва. Не познавам човек, който да не иска да се върне в училище. Но сега вие гледайте напред! Смело крачете по житейския си път! Той не е окичен с рози, не е равен и прав. По него ще има много препятствия. Някои ще са незабележими, а други може да ви наранят жестоко. Дори и да паднете, изправете се и продължете гордо напред. Не се предавайте! Лекувайте раните, а белезите от тях ще ви амбицират и направят по-силни. Мечтайте и следвайте мечтите си! Целете се високо! Не гледайте надолу! Радвайте се на успехите си, дори и да са малки! Учете се от грешките си и не ги повтаряйте! Запазете енергията и ентусиазма на младостта си!
Мария Цонкова Разговор преди последния час с Марин Траянов - С какво ще запомниш училищния живот? - Ще го запомня със забавните моменти с класа ни. - Чувстваш ли се готов, за да поемеш по своя път и какви са плановете ти за бъдещето?! - Няма сигурност в отговора, но се предполага, че човек никога не е напълно готов за очакващите го нещо, така, че стискат се зъби и се продължава напред независимо от трудностите. - Кой е най-незабравимият ти спомен от училище? - Спомените са много и са забавни. Пример: В 10 клас изкъртихме 2 пъти вратата на класната си стая или когато в 10 клас отново са се хвърляли грамофонни плочи от прозореца на 3-ия етаж. - Знаем, че скоро ви очакват изпитите! Как се подготвяте за тях?! - Подготовката преминава с много четене и решаване на тестове. Огромен опит да се запамети максимална част от нужния материал. За сега с лекота е взет предварителният изпит по история – 5.65 - Кое те оформи като личност? Училището.. или външният свят? - Всъщност доста повече външният свят, отколкото училището. Житейският ми опит не е голям, но са ми се случили достатъчно неща, които са ме карали да се замисля за заобикалящия свят, така и за мен самия и личностното ми развитие. Училището успя да ми помогне да разбера в кои области съм добър и кои просто не ми се отдават. - Как ще отпразнуваш завършването си? - С много весело настроение, забавление и може би малко уплаха заради това, че е свършено с безгрижния живот и ще е нужно изправяне пред отговорностите и трудностите. - Как се чувстваш между питката с мед и отстъпения факел на знанието? - Няма оплакване за училищните години. Имало е, както успехи, така и падения. Радостното е, че има огромен напредък от 1- ви клас досега! - Кое е по-силно – тъгата по миналото или радостта по бъдещето? - Няма особена мъка за изминалите години, по-скоро радостта за бъдещето, за възможностите, които се отварят и това, колко ще е интересен развоят на нещата, които предстоят, а от миналото остават много спомени, независимо дали са тъжни, или радостни – те не могат да се върнат!! Разговора проведе: Николета Баркова
3
РЕАЛИЗИРАНАТА МЕЧТА РАЖДА НОВИ МЕЧТИ И ПО-ВИСОКИ ЦЕЛИ
Здравейте! Повод за срещата ни днес е успехът на вашата учебно- тренировъчна фирма в Пловдив. Резултатите ви ни убеждават,че има смисъл да се полагат усилия. Подготвили сме няколко въпроса, за да разберем през какво всъщност преминахте, докато постигнете този резултат. - За начало бихте ли ни запознали с дейността, името и целите на вашата фирма? На този въпрос отговаря Ива Стоянова - управител на фирмата: - Името на нашата фирма е GreenRest. Избрахме да е Дружество с ограничена отговорност. До тук, няма да ви лъжем, работата беше наистина много. Да, успехите и наградите са сладки, но докато стигнем до това ниво, ние положихме наистина много усилия. Имаше много разногласия, бяха водени много дискусии, работата по документацията и самата идея…беше наистина много дълъг и тежък период. Целите ни бяха да създадем фирма, която може да бъде развита на територията на нашата държава, да отговаря на природните дадености, които имаме в нашия регион. Целим да популяризираме алтернативния бизнес с една такава фирма, която да е печеливша и да събуди екосъзнанието в нашите клиенти, защото смятаме, че това на този етап, във време на криза е най-важното нещо, което трябва да се направи - с малко ресурси- най-ефективна работа, най-много приходи, извлечена максимална полза, печалба. - Кой от вас каква длъжност изпълнява? - Като цяло нашата фирма е разделена на отдели. Всеки отдел се състои от различни служители, които изпълняват определена дейност. Можем да ви разкажем, като всеки един от ръководителите разкаже за своя отдел. Ефтим Ефтимов, Мая Емилова, Ани Петрова и Габриела Иванова разказват за отделите си: - Аз съм главен счетоводител, работя в счетоводния отдел. Нашият отдел се състои от двама човека. Ние се занимаваме със счетоводната дейност на фирмата, с нейните приходи, разходи, с всички финансови средства, с които тя разполага, как ги разделя по пера в счетоводния баланс, всички закупени материали, направени разходи за заплати, осигуровки и всичко останало. - Аз съм началник маркетингов отдел.
Нашият отдел се занимава с изготвянето на рекламни материали.Състои се от трима: Стоян Пламенов изготви уеб сайта, той заема длъжността уеб дизайнер. Мартин Тритаков е графичен дизайнер, той изготви каталога на фирмата. Теодора Георгиева е специалист реклама, която изготви брошурите, визитките и другите рекламни материали. Анелия Иванова е маркетингов анализатор, тя, заедно с мен, аз съм продуктов мениджър, изготвихме оферти за българските празници, които са включени в сайта. - Аз съм началник търговски отдел. Длъжността специалист продажби заема Станислав Александров, а специалист покупки е Стойчо Иванов. Ние се занимаваме с покупките и продажбите на фирмата. Преглеждаме офертите, които ни изпращат другите УТФ, съответно, ако ни хареса нещо, закупуваме и попълваме талоните им за поръчка, които ние също имаме. - Аз съм мениджър човешки ресурси. Заемам тази длъжност в административноправният отдел. Даниела Христова заема длъжността офис мениджър. Ние заедно подготвихме трудовите досиета на нашите служители, когато те се назначаваха в нашата фирма. Изготвихме различни длъжностни характеристики, които са за нашите служители. Дневникът за входяща и изходяща информация, в който се подписват всички писма, пристигнали в нашата поща от други УТФ, които всъщност пращаме и ние. Ние също се занимаваме и с изготвянето на служебни бележки, чрез които нашите служители се запознаха с инструктажа за вътрешния ред в нашия офис. Също така цялата документация, която се отнася за нашите служители, за нашия управител я изготвяме ние. - Как се сплотихте в екип? Имаше ли разногласия по въпросите и задачите - Разногласия винаги има. Няма как да няма, обаче с тази фирма ние се научихме да работим в екип и да постигаме общи решения. - Напоследък всички говорят за успеха ви в Пловдив, бихте ли ни разказали малко повече за това? - Когато пристигнахме там, бяхме шашнати от обстановката, защото за първи път отиваме на такъв голям панаир. Първият ден беше много объркано всичко, с цялата дейност, но малко или много свикнахме и започнахме и ние да се представяме подобаващо на този панаир. Спечелихме, защото явно бяхме найатрактивни.
Уважаеми читатели, тази пролет е щастлива за две момчета от нашия клас, 9 клас при СОУ „Асен Златаров” – град Шабла. Това са Филип и Ивайло Рашеви. Те участваха в Международния конкурса за компютърна рисунка и колаж «Творчество без граници», организирано от фондация Еврика, ОНЧ «Заря 1858г.»и компютърна школа «Вале» град Хасково. Тема :„Цветните лъчи на светлината през очите на децата”. С труд и талант те завоюваха сребърни медали и ни накараха да се гордеем с тях. А днес приеха да отговорят на няколко въпроса. Здравейте! Радваме се, че причината за този разговор е успехът ви на Международния конкурс. Познавайки умението ви да рисувате, не се изненадахме от резултата. Когато „застанахте” пред темата, сигурно имахте няколко идеи. Какви бяха те? Ивайло В момента, в който разбрах темата, не ми идваше някаква конкретна идея за рисунка. Единствено се сещах за свежест, радост, безгрижно детство, различни пейзажи и случки, които биха ме накарали да се усмихвам. Не бях сигурен откъде да стартирам с проекта, но като започнах да комбинирам по различни начини това, което ми минаваше през главата, и използвах въображението си се справих.
Филип Когато първоначално видях темата първото, което веднага ми дойде на ум, беше деца, природа, свежест и детски игри. Но аз винаги се опитвам да целя оригиналност, нещо различно, което да се отличава или да изпъква пред останалите творби. Затова реших да комбинирам топлотата на детското безгрижие със необичайния вид на рисуването с писалка, което успях да постигна не пряко чрез компютърна програма, а по стария, но много ефективен метод - на истинска хартия.
Имаше ли нещо, което ви послужи за вдъхновение? Ивайло В самото начало бях до голяма степен вдъхновен от книгата „Алиса в страната на чудесата”. Но с течение на времето разбрах, че не бе много подходящо за темата. Започнах да се водя от красотата на природата и свежестта на пролетта.
Филип Нестандартност! За разлика от повечето хора аз не се водих от конкретна творба или човек, а следвах своята първоначална цел - нестандартност. Въпреки че не бях сигурен, че времето ще ми стигне, постоянството и простата радост от това да рисувам, успяха да ме доведат до финалната линия. Също така се водех от основната тема на произведенията на един неизвестен художник, който също използва мастило в картините си. Красотата на неговия необичаен стил също спомогнаха реализацията на творението ми.
Всеки участник желае признание за положения труд. Вие очаквахте ли класиране? Ивайло След като състезанието е международно, изобщо не съм очаквал каквато и да е класация. Разбира се, тайно се надявах на някаква награда, но въпреки това пак бях изключително изненадан, като разбрах резултатите.
Филип Макар че тайно се надявах поне на третото място, в крайна сметка бях наистина изненадан от слуха, че съм стигнал на ВТОРО място. Но все още се чудя защо всички го приемат за такова голямо събитие - очаквах да бъда информиран и просто да продължа със следващата задача. Не го приемам за нещо специално. Просто правя това, което ми доставя удоволствие.
Как днес си спомняте времето за подготовка за конкурса? Ивайло В началния етап на работа върху рисунката не приемах конкурса много на сериозно. Когато рисувах в свободните часове също не запълвах добре времето си. Най-вече разчитах на свободното времето, което ми предстоеше през пролетната ваканция. Но това е типично за мен повечето работа свършвам в последния момент. А и у дома е по-лесно да се концентрирам.
Филип Въпреки че бях възпрепятстван от безкрайните домашни, подготовките и дните, в които всички се събирахме, за да работим по рисунките си, бяха просто забавление. Отново ще повторя - това не беше задължение, а нещо, което ми доставя удоволствие. Развлечение, с което мога да покажа мислите си пред останалите и да бъда награден за това - какво похубаво?
Ще продължите ли да участвате в подобни конкурси? А може би и други? Ивайло Стига да се намери състезание за рисунка на тема, която ми допада, разбира се, че ще се включа. Това, от една страна, ми помага с уменията с компютърните графични програми и от друга, не бих отказал още класации.
Филип Разбира се, че ще продължа да правя любимото си занимание. Превърнах се в човек, който не обича да бездейства и да се ограничава само с отговорностите в училище - след всеки успех се боря за нов!
4
4
Продължение на 5 страница...
... ...
Мислите ли талантът ви в областта на рисуването да се превърне във ваша професия след време? Ивайло Още е много рано да се каже. Все още усъвършенствам уменията си и имам още доста да научавам. За професия сигурно ще се насоча към някоя друга област, но изобразителното изкуството силно ме влече и за в бъдеще със сигурност ще продължа да се занимавам с рисуване.
Филип За жалост в България, както и в други страни, е нужно доста повече, за да се премине към професионален живот като художник. Мисля, че ще е по-лесно, ако се се занимавам с графичен дизайн, но аз не съм от този тип хора, които могат да стоят пред компютърен екран, за да се прехранват. Има много други области, които също ме интересуват и искам да проуча и опозная. Не искам да разваля тази „небрежна” връзка с рисуването - то ще е до мен, когато искам да запълня свободното си време.
А какво място ще заемат сребърните медали в стаята ви и...........в живота ви? Ивайло
Филип
: Винаги ще помня моя медал като първото ми голямо постижение в областта на изкуството. Силно се надявам това да е само началото, но всичко зависи единствено от мен. Относно мястото на наградата ми в стаята - някъде, където всички да го виждат!
В стаята ми - само мислено. Предпочитам медалът да остане в училищната сграда, където да представя и символизира поредния успех на младите шабленски ученици. А в живота ми - нещо, което да ми покаже, че мога да постигна успех. Надявам се да има и други....
Училищен хумор! Ученик от 12-клас се явява на матура. Минути преди да започне зрелостният изпит от комисията питат: -Има ли някакви въпроси или неясноти преди да започнем?! -ДА! По какво е матурата? – попита той!
15-ти септември. Учителката към първокласниците: -Деца, имате ли някакви въпроси?! -Кога излизаме във ваканция?!
- Сине, как е в училище?! - Аз с баща на двойкаджия не разговарям!
Ученик пита в аптеката: -Имате ли нещо обезболяващо?! - А какво те боли?! - Засега нищо, но татко е на родителска среща?!
Една учителка попитала Иванчо: - В какво глаголно време е глаголът „ще кротувам“? - В бъдеще невъзможно, госпожо!!
Преразказ на главата „Представлението” от „Под игото”- Иван Вазов: “Преди да тръгне на война, графът се сбогува с припадналата Геновева.”
… Работихме заедно и всеки помагаше на другия и всеки правеше всичко възможно и даваше всичко от себе си за постигане на такъв резултат. Никой от нас не предполагаше, че ще вземем такива награди, никой не предполагаше, че ще вземем награда, а ние взехме цели три и лично аз бих казала, че наистина ги заслужихме, защото трудът, който положихме, се оцени и се възнагради накрая. - В кои категории бяхте наградени? С какво другите фирми ви впечатлиха? - Спечелихме три награди. Първата е за защита на търговската марка, наградата на „Брандико”, за нашето наименование и лого. Също така спечелихме 1-во място за най-добър уеб сайт. Не очаквахме, че ще можем да спечелим в тази категория, но успяхме да победим конкуренцията. За първа година има такъв конкурс и ние сме много доволни. Получихме грамоти от висшето училище по Застраховане и финанси, град София, именно за конкурса за най-добър уеб сайт. Той самият е достъпен за всички, може да бъде разглеждан. Сайтът е авторски, има богато съдържание. Също така спечелихме първа награда за „Миел”. Тя е за корпоративно събитие на територията на нашата община. Ние избрахме хотел „Яница”, защото в нашия град няма такъв хотел, който да отговаря на изискванията. Спечелихме и оферта на италианската туристическа фирма и получихме грамота за тази победа. Относно другата част от въпроса, с какво другите фирми ни впечатлиха, можем да кажем, че наистина имаше фирми, които също бяха достойни, бяха на професионално ниво и имаше абсолютно всякакъв вид дейност; туристически агенции, банки, митници, производство на всякакъв вид материали, най-различни услуги, татуировки, пиърсинг, прически. Имаше наистина абсолютно всичко. Бяха с невероятни каталози, това беше едно от нещата, които ни впечатли. Няколко фирми заслужаваха да бъдат оценени. Имаше много атрактивни щандове. Например нашите съседи - румънците, те имаха и опита, който ние нямахме. Те знаеха какво да очакват, знаеха какво да подготвят. - Имало е много трудности, въпреки това бихте ли участвали отново? - Да! Тръпката просто е уникална. Преживяването да създадеш такава фирма, да я развиеш и да отидеш на такъв панаир… просто е чудесно усещане. И не само наградите са нещото, което ни карат да искаме да отидем отново, а възможността да контактуваме с други хора от други фирми, да се опознаваме и да черпим опит, което е най -важното. - Ако имате възможност да продължите в същия екип и да узаконите фирмата, бихте ли го направили ? - Определено, да! Ние сме свикнали един
Така сме си разпределили ролите в самата фирма, че всеки е запознат с работата си и всеки е добър в това, което върши. - В процеса на работа научихте ли нещо ново за себе си и съучениците си? - Главното, което научихме беше как да работим в екип и как да се изслушваме, да се съобразяваме с мнение на другия. Научихме се да стигаме до единодушно решение и това, че невинаги единичното мнение е най-доброто. Запознахме се с на всеки един – навиците му, нещата, които може, които може, но не иска, не му прилягат, което е много важно, защото работата трябва да доставя удоволствие. Разбрахме, че когато се работи взаимно, а не се очаква 1-2-ма да свършат цялата работа, нещата се получават не по-бързо, но много поефективно и много по-сполучливо. - Доставя ли ви удоволствие това, което правите? Занапред с това ли ще се занимавате? - Удоволствие има. Може би в началото, тъй като и за самите нас беше нещо ново, плахо пристъпвайки към дейността, не усещахме удоволствието, но вече не е така. Занапред бихме се занимавали точно с това, с което се занимаваме в момента. - Какви съвети бихте дали на учениците, които ще продължат дейността ви? - Съветът, който можем да им дадем, е да не се отчайват, когато срещат трудности. Големи перипетии са както работата тук, в кабинета, така и финансовите трудности, но трябва да се работи взаимно, да не се отчайват, защото идва и приятният момент, когато награждават и факт е, че вече всички ние сме студенти в университети, без приемен изпит. Това е насладата, която получаваш. Просто никога не трябва да се отказваш, колкото и трудно и невъзможно да изглежда. Друг съвет, който бихме дали е да не копират, защото хората оценяват това, което вие сте измислили, което сте преценили, че е най- добре, защото откраднатата идея не е ваша идея. Тя няма да се оцени. И последният съвет е да не се подценявате, защото всеки един от вас има потенциал и не трябва да се съмнявате в себе си, а да го покажете. - Благодарим ви за отделеното време! Беше ни много приятно да ни въведете във вашият свят и да ни запознаете с вашите преживявания. - И ние благодарим за интереса, който проявихте към нас и нашата фирма.
Трансформиращ преразказ на „Щастливият принц” от името на лястовичето: -Опаа, търр, забравих, че нямам спирачки! Блъснах се в статуя. Подбраха : Радосвета Цонкова и Николета Баркова 5
5
Парад на домашните любимци На 1 юни 2012 по случай международния Ден на детето в град Шабла сe проведе първият по рода си „Парад на домашните любимци”. Организатори на събитието бяха ученицито от 10 клас на СОУ „Асен Златаров” и техният класен ръководител – Калина Панева. За всеки участник бяха подготвени награди, благодарение на любезните спонсори, без чиято помощ панаира не би се осъществил. В шоуто взеха участие 20 граждани от община Шабла със своите животинки. Личеше си, че животнмите бяха обгрижвани и обичани от стопаните си. Всички те бяха обезпаразитени и чисти, а кучетата-на поводи. За да не се дразнят помежду си, домашните любимци бяха отделени един от друг и групирани според вида си. Преобладаваха кучета, също така се представиха екзотични птички, хамстери, рибки и дори блатна
гр.Шабла ул. Добруджа №2 www.sou-asenzlatarov.webnode.com 6 sou_asenzlatarov@mail.bg
Като цяло парадът срещна одобрението на гражданите. В предварителния списък, който се направи имаше доста записани и такива, които са решили в последния момент и доведоха своите животни преди началото на конкурса. Освен участниците, в двора на училището се събра и публика, която очакваше с нетърпение да види как "дефилират" най-красивите животинки. Шоуто протече много добре. Всички ние се надяваме то да стане традиционно за нашият град. Единствената по рода си идея има голям потенциал, който ще бъде развиван през следващите години. Посетилите събитието граждани бяха очаровани от идеята и за много кратко време дворът на училището се напълни с усмивки и приятни емоции. Деси Андронова и Христина Христакиева– 10 клас
Главни редактори: Николета Ташева и Десислава Андронова Ред колегия: учениците от клуб “Млад журналист” - ОДК Шабла (Христина Христакиева– 10 клас; Николета Баркова, Радосвета Цонкова, Лина Христова, Йоана Кънчева– 9 клас; Десислава Георгиева– 8 клас , Катерина Шишкова, Нанси Елианова, Камелия Андонова, Мила Лозанова, Луиза Карамилева, Вяра Стаматова– 7 клас) Графичен дизайн: Филип Рашев и Ивайло Рашев– 9 клас