13
ELEVA
ОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА, С
ATION
СНИМКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ
E
levation - ден преди първия: Зарибяването.. 22.06. 2012 – 6:30 пи ем Мястото. Авиобазата в с. Доброславци прилича на срамежлива и объркана девойка, надарена с всички качества да доставя удоволствие, но все още не знае как да ги използва. Дори найинтимните й части – тоалетните, светят от невинност и неопетненост. Горката. При една фестивална локация девствеността не е очарователна, а смущаваща и странна. Но няма място за безпокойство, защото съвсем скоро няма да остане и следа от нея. Мравки и пеперуди – не буквално, а като гъделът преди първия път. (Комарите обаче са буквални, така че бъдете подготвени) Времето. Слънцето сигурно е на амфети. Надрусаната му версия предизвиква видими физически изменения у хората , но няма оплаквания, а само попивания и благодарности към природата от типа “Нали не е вятър“ (За справка Elevation 1.0., Разлог). Хората. В този час щъкат само “униформени“ – хората с разноцветните значки, обесени на вратовете им. Зелена значка – стейдж, сайт, стафф (stage, site, staff)? нещо със “S” пише на баджовете им – хората генератори, които винаги имат нещо за правене или поне винаги изглеждат така. Някои гледат лошо, но ги обичаме, свършили са си работата и тази година. Сива значка– фотографите
– хората, които наистина непрекъснао правят нещо - снимат. Лилава значка – пишещите, ние, аз – хората, които дори не се преструват, че имат работа за вършене и се опитват да не бъдат снимани. “Фенс уит бенефитс“. Не ни се сърдете. Изпълнителите. Присъстват. Обикалят. Също са с “баджове“, но не видях цвета. Избягвам да ги зяпам. Не е прилично. Повечето от тях все още не се мислят за звезди, което е готино, но много крехко състояние. Феновете. Пристигат първо хората с искрящите оранжеви гривни – къмпингарите. Дошли са първи и вече са се настанили. Завиждам им. Къмпингът е точно до сцените.Обитателите на крайните палатки могат да гледат концертите от “верандата“ на временния си дом. Авиобазата вече се оживява. 8:00 пи ем – зад пулта на DJ сцената застава SAVA. Суперприятен сет, който ме праща на най-хубавото място в главата ми, на което съм попадала скоро. Специални благодарности за това. Май пиеше бира. Или нещо енергийно. Ако имам възможност някога, ще го почерпя. Програмата. Имам я. Вече е смачкана - изсъхнала, след като беше мокра от мокри кърпички (?!) - една доста полезна фестивална вещ. Как тогава, питам се, успяхме (с ДидиАна – събирателно като Николери и Бранджелина на двете другарки, с които делим “токени“ и емоции) в първия един час да направим така, че в момента, в който стигнехме до една от двете сцени, музиката спираше и купонът пред сцената, която преди минути бяхме напуснали, веднага ни изглеждаше по-готин от този, на който присъствахме в дадения момент. Безумно много пъти изминахме разстоянието
между сцените. Всеки път хвърлях поглед към Главната – сцената майка, която вече беше готова и дебнеше своя ред. Все пак влязохме в ритъм и успяхме да чуем по малко от почти всичко. Изпуснахме Pe4enkata и BZD (тъжнолице), но пък знаем на какво са способни и им желаем успех! Ogi 23 – не можеш да не харесаш банда, която се забавлява на сцената. Заразително е. До края на сета им предсцението се позапълни, което малко ме облекчи – свиря с пръсти, но не като за цяла публика, а момчетата си заслужиха шума. “Добър вечер, дано е вечна“ – и на мен ми се искаше в онзи момент. А и беше все още рано, така че вечността изглеждаше почти възможна. Малко танци с Emil Prize. Пред DJ сцената положението беше “разтанцувано“ и все по-”пълно с хора“ – всякакви баджове, гривни и жълти кръгли лепенки. На една от моите пише “Give It Up to Me”, което ме подсеща за Шон Пол (утре 19:30), а на другата – “Тop Secret”, което мога да вкарам в изречението “Какво точно искаше да направи Rev Run с еклектичната музикална селекция, която ни пусна, остава “top secret” за мен“. Имаше и готини парчета, които на няколко пъти овакантиха тревните пространства, на които се разполагахме, докато свиреше “Ай сеу чи пего“ или някое парче на Давид Гета или Дейвид Гета, което прилича на всяко друго негово. Като цяло сетът на Rev Run и дружката му DJ Ruckus беше изненадващ... примерно. Между танцувалния Emil Prize и изненадващия Rev Run бяха The Top Stoppers – очевидно най-очакваните
изпълнители, съдейки по децибелите пред сцената. Момчетата от квартета някъде си бяха загубили момичето – Yoko не излезе на сцената с Wosh, Pyro и Feel, но пък феновете на бандата се включваха доста стабилно на нейните партии... и не само. Преди време DIS се питаха “Дали е жив?” (хип-хопа в България), отговорът и днес е “Много ясно”. Заради такива младежи като The Top Stoppers (което винаги ми е звучало като grasshopper – скакалец от “инглес”). Следваше Ed Solo, когото бяхме решили да дочакаме задължително. И добре направихме. Танци като за последно и последното за нас беше около “3 и нещо“ ей ем. Пак завидях на къмпингарите. Чакаше ни път до София. Пред Входа/ Изхода чакаха таксита на фирмата, която вози от центъра на София до феста (и по обратния маршрут) за 15 лева. Метнахме се на една кола и бръм да ни няма. Ще ни има отново днес – официалният първи ден на фестивала или официалният “първи път“ на Авиобазата в Доброславци. Снощи беше само за загрявка или за зарибявка. Добре се получи, мисля, че ще й хареса. Elevation - ден (официално) първи: Излитането 23.06.2012 – 5:30 пи ем Военната авиобаза в с. Доброславци се е простила с невинността си. В пъти повече хора, в сравнение с “подготвителната” вечер, щъкат из поляни и пътеки, гастролирайки между трите сцени на фестивала. Атмосферата е нищо общо с “Empty World” – песента на Gravity Co., която звучи в момента, в който полагам еспадрил на фестивална земя. Бандата свири на главната сцена и решаваме
да се разпънем на поляната пред нея и да дослушаме сета на симпатичните сънародници. Все още няма паднали, но има легнали, седнали, танцуващи, очакващи и видимо неориентирани хора... Следват Chambao и постепенно поляната обеднява откъм обитатели, за сметка на пространството пред сцената. “Ла Мари е с различен цвят на косата” – отбелязвам без никаква връзка с каквото и да било, но истината е, че от нашето “сепаре“ на поляната само това се вижда. Чува се обаче доста добре и, за мое удоволствие, чуващото се си беше същият цвят, който познавам и харесвам. По-скоро всички цветове, които харесвам. Музиката на Chambao винаги ми е била цветна като усещане, а на живо и под лятно слънце, беше още по-ярка. Voila, музикална дъга... Но тъй като музикалната дъга сянка не пази, решаваме да потърсим истинско спасение от слънцето. Намираме го пред сцената, на която всеки момент трябва да излезе Kottarashky с бандата си. Оказва се, че е невъзможно двете сцени да функционират едновременно, въпреки че по програма точно това трябва да се случва. Звуците се преплитат и колкото и да е интересно какво би се появило след “равното“ на “Kottarashky+Chambao=“, е по-добре, че не разбираме... Сетът на Chambao свършва и остава само Kottarashky със заявката от страна на един от китаристите от бандата “ние сме по-добри от тях“. Готино ми стана. Замислих се, че при друго стечение на обстоятелствата, в някаква обърната и също толкова правилна и логична вселенска схема, Kottarashky щеше да е на главната сцена, а Chambao щяха да очакват реда си на по-малката и да се
дразнят, че заради хедлайнерите нищо не се чува... Шанс? Слушаме малко, презареждаме, настройваме се на “жегата е мой приятел“ и се отправяме към главната сцена, за да слушаме Kosheen. Шиан Евънс омагьосва като... пералня – сещате ли се? Заглеждате се как се върти ту на едната, ту на другата страна и не се усещате как от доста време просто си зяпате. Това ми се случи на няколко пъти – просто я зяпах. Бяхме се заредили в най-предни позиции и танцувайки си разбирах, че всъщност не танцувам вече, а само гледам движенията на фронтадамата на Kosheen. Бандата изсвири най-големите си хитове, някои от които видоизменени, но това изглежда не притесни феновете, които бързо успяха да напаснат текстовете върху променените мелодии. “Благодаря ви за красивите ви умове” – беше “довиждане”-то на Шиан, което, признайте, е едно от най-готините неща, които човек може да чуе в живота си. Parov Stelar Band Снимка: Elevation Друго готино нещо, което чух за трети път в живота си снощи, бяха Parov Stelar Band. Бандата традиционно се настройваше около 20 минути преди да каже официално “здравейте отново“ на българските си фенове. Наред с любимите хитове, които вече два пъти са забавлявали родните меломани (Elevation 2011 и след това през декември във Военния клуб в София), бандата изсвири и парчета от чисто новия си албум “The Princess”, който излезе тази година. След третия път наистина е щастие и Parov Stelar Band се затвърждава в моя личен вечен лайн-ъп, като една от най-готините групи, които можеш да гледаш на живо на който и да е фестивал. Следва Groove Armada, а след това
Fatboy Slim, което ни закотвя пред главната сцена. Очевидно тази вечер няма да е като онази – с обикалянето и престрояването пред различни сцени. Мултимедията на Groove Armada е червена, което в моя речник означава чудесна. Но не е само цвета. Ако знаех термините, щях да ви я обясня. Ако можех да рисувам, щях да ви я покажа. Но не мога. Бива ме да гледам и да слушам. Гледане, слушане и танцуване, и почиване, защото, честно казано, на моменти сетът на Groove Armada беше прекалено предизвикателен за моята “поскоро-Parov Stelar Band” душа и за моите “след-Parov Stelar Band” крака. Пък и трябваше да имам от себе си и за Fatboy Slim, с когото вече веднъж бях танцувала преди две години на Cacao Beach и знаех, че ще ми трябват и крака, и душа. “Петият елемент, Първата поправка, Четвъртият от “Бийтълс“... Fatboy Slim излезе след това шантаво представяне. И стартира собственото си шантаво представление. Шоуто на господина от Лондон е изпипано отвсякъде. Жълтото усмихнато лице, което познаваме и употребяваме, беше в основата на мултимедията, все едно, за да подскаже какво се очаква от физиономиите на феновете. Но няма нужда от подсказвания, хората си бяха нахилени. Норман Кук беше пред разчленяване от танци, което не може да не те раздвижи. Въобще, човекът знае как да върти плочите... и дупето си. След Fatboy Slim беше време да надигна моето дупе и да го запратя към София. Оставих зад себе си Roni Size на DJ сцената и се отправих към мястото, където трябваше да чакаме т.нар. парти бус. Явно и той е бил някъде на парти, защото така и не се появи, което пък даде
възможност да изслушаме почти целия сет на Roni Size от разстояние. От разстоянието на изминалите няколко часа – първият официален ден на Elevation 2012 също беше забавен. “На теб пък все ти е забавно”. Да. Тайната е в цвета на стъклата на очилата. Elevation - ден последен: Евакуацията... на думите 24 юни 2012 – 5:30 пи ем - Авиобазата в с. Доброславци кротува и пие блага ракия (обяснението е тук и тук). Меломаните са по поляните, слънцето е зад облаците, токените* са зад щорите, Walk Off The Earth са във въздуха. Предполага се, че ще вали или няма да вали. Но никой не предполага, че, след “сефтето”, на нестандартната фестивална локация предстоеше да й се случи... мелето! Така става, като пристанеш... В началото краченето из фестивалните земи е лесно – голяма част от героите на съботната вечер може би са уморени или мокри и очевидно липсват. Стъпваме в третия (+петък) фестивален ден с Walk Off The Earth. Бандата свири на главната сцена, пред която се настаняваме. Още с първото парче, което чувам, се съгласявам с предишното си мнение музиката на групата е чудесна. Каквото пеенето им на живо на моменти не е. Не ми е важно. Занимавам се с героите от “Плодчетата”, на които музикантите от бандата ми напомнят (Кумба е момче – Джани (Gianni Luminati)). На сцената летят китари, до нас летят чорапи... буквално – черни на кълбо. Решаваме, че ще се излежаваме до меломаните по поляните, но изпълненията на “Summer Vibe”, “Somebody That I Used To Know” и “Man Down”
ни разбутват. Сетът на канадците свършва и с “е-о-та-та-ду-де-ро” на уста се настройваме за Nneka. Nneka бъде светлина. Просветна ми. След два дни предимно електроника в ушите Nneka беше задължителна. И беше утешителна... Изтърпете ме малко: музиката, която е дело на музикални инструменти, а не на компютър, никога няма да бъде мъртва; хората наистина нямат нужда от екстеншъни, плейстейшъни, апликейшъни... имитейшън? “Do You Love Me Now?” – положителният отговор на този въпрос решава всички проблеми, нали? Ако не вярвате, питайте “Бийтълс”... Диди от ДидиАна, с която ви запознах в началото, ме попита кое ми е “най-” от Elevation. Май ми е Nneka. Нека ми е... След “Do You Love Me Now” още можех да си тръгна щастлива, но следваха Шон Пол, Ерика Баду и Cypress Hill. Бях пощастлива, да, но не и по-глупава... Шон Пол. Got To Love Him. Няма как да не го (за)обичаш. Него и танцьорките. Втори път: танцьорките!!! Шон Пол даде старта на “мелето”, споменато в началото. Забравям, че за момент остана само “денс”-а на денсхола и забучаха познатите електрички. Забравено. Всичко останало е безвъзвратно запомнено. Както и всичко, което последва Шон Пол. Първото от това “всичко” беше Ерика Баду. Джазиран сет в дует с гласа от “You Got Me” – песента, която преди много години ме влюби в Ерика Баду. Това очаквах и това чух. И занапред ще продължавам да не внимавам какво си пожелавам. След 8 потни параграфа в най-трудния
текст от известно време насам, стигам до Cypress Hill… и речникът ми се евакуира. “Insane In The Brain”, “Hit Form a Bong”, “Rock Superstar”, “How I Could Just Kill a Man” – използвайте заглавията на тези, въобще на всички песни групата, като определения на изпълнението на Cypress Hill, защото по-точни епитети нямам. Феновете ги очакваха отдавна и дочакването не ги разочарова. Нямаше статична душа пред главната сцена. Не знам дали остана душа на място, различно от “пред главната сцена”. У-АУ-А... УАУ! За всички, които цяла година мърмореха “да няма пак евакюейшън” – нямаше! Само Elevation. Зарибяването. Излитането. Мелето. Доволната. *токени - фестивалната валута Повече четете на www.btvnews.bg
ДЖУ
ОТ ПЕТЪР
УЛАЙ
Р ЧОЛАКОВ
Н
аближава найчаканият изгрев в годината – Джулай морнинг. Казват, че тогава слънцето било магическо. Не знам дали това е вярно, но пък знам, че по време на Джулая бихте могли да направите магически снимки. Затова в тази статия ще се спра на няколко хитрини за спиращи дъха кадри на изгреви. 1. От опит съм установил, че най-хубавите кадри на изгрева стават всъщност преди изгрев. Това е така, защото по това време на утрото контрастът е мек и има добра разработка на тоновете. В момента, в който слънцето се отлепи от хоризонта, контрастът става по-голям и фотоапаратът започва да се затруднява при възпроизвеждането еднакво добре на яркостите на слънцето и на останалите обекти в кадъра. 2. Хубаво е при снимането на изгреви, особено на морския бряг, да използваме UV филтри. В противен случай изображението става мътно. Първата снимка е с филтър, а втората – без. 3. Когато снимаме изгрева преди изгрев, е добре да не използваме автоматичния White Balance (Баланс на бялото), а да го коригираме съобразно нашите нужди. Това означава да настроим белия баланс на около 4500 К. Тогава изображението в кадъра ни ще има синкав оттенък, което ще говори, че сме снимали изгрев.
В противен случай изображението има жълтеникав оттенък, което е знак за залез. Когато слънцето се вдигне над хоризонта, хубаво е отново да преминем на автоматичен баланс на бялото. Докато сте на морето и снимате изгрева, могат да настъпят няколко ситуации, при които трябва да знаете как да реагирате, за да постигнете добър фотографски резултат. 1. Безоблачно време Слънцето се вижда ясно на хоризонта. Ако искате да наблегнете на слънцето в кадъра, хубаво е да го направите в момента, в който то се показва над хоризонта. За да се получи по-интересна снимка, е добре да вкарате и други елементи в кадъра на преден план като кораб, птица, клони, дървета или нещо друго. Когато слънцето се е вдигнало много над хоризонта, е по-добре да не се фокусираме върху него, а да използваме отражението на светлината от него в морето. При тази ситуация се получа нещо като светлинна пътека във водата. На преден план в контра можем да поставим рибар, лодка или друго, така че снимката наистина да стане впечатляваща. 2. Имаме облачно време Когато облаците са рехави, тогава е хубаво да наблегнем на тях и как те се огряват от слънцето. Тогава трябва да снимане на минус (-EV) експонация. В тази ситуация светлите тонове имат добра разработка.
При плътни облаци слънцето се показва малко по-късно сутринта, като обикновено само някои от лъчите пробиват облаците. Тогава е добре да наблегнем точно на този природен феномен. Препоръчително е отново да използваме компенсация на експозицията на минус (-EV), за да се открои ясно светлинният сноп в небето. И още един интересен похват – снимане със светкавица на морския бряг Когато снимаме срещу слънцето и искаме да хванем на преден план вълните от морето, е добре да легнем на плажа, така че вълните от нашата гледна точка да изглеждат големи и внушителни. В този случай обаче те се намират в контра и в кадъра ни стават тъмни. За да избегнем това, пускаме светкавицата. Тогава вълните в кадъра не само изглеждат впечатляващо големи, но и естествено светли, каквито трябва да бъдат. Не забравяйте, че всяка светкавица има определен диапазон на действие. Затова трябва да се приближите достатъчно близо до вълните, за да бъдат те добре осветени от светкавицата. В противен случай има опасност да не се получи снимката, която очаквате. Повече четете на www.btv.bg
НОВА T ДОРИ ПРИ ФИНАНСОВИ
TOYOTA ЗАТРУДНЕНИЯ
Моделите включени в програмата Toyota Optimal Leasing Protect са Yaris, Auris, Corolla и Verso
T
oyota Optimal Leasing Protect е абсолютна иновация на българския лизингов пазар, която надгражда успешната платформа на Toyota Optimal Leasing. Програмата Protect въвежда фиксирана ниска лихва за целия срок на лизинга и нова революционна услуга за потребителя, като добавя към финансирането Защита Безработица и Живот за първите 2 години от лизинговия период: • Защита Безработица покрива до 6 лизингови вноски в случай на загуба на работното място или временна неработоспособност.
• Защита Живот - при настъпила злополука или заболяване, довели до по-тежки последствия или смърт, застраховката покрива цялата оставаща част от финансираната сума за автомобила (главница по лизинга и остатъчна стойност) и той може да се придобие от потребителя или наследниците му. Други предимства на програмата Toyota Optimal Leasing Protect са: • Авансова вноска от 15% при лизинг с висока остатъчна стойност • Гарантирана остатъчна стойност до 30% при период на лизинга 5 години • Преференциална тарифа Авто Каско за първата година • Период на лизинга: от 2 до 5 години • Модели включени в програмата: Yaris, Auris, Corolla и Verso За първи път в България клиентът може да бъде спокоен, че дори да изгуби
Няма нищо по-ценно от спокойствието
работата си, няма да изгуби новата си кола и ще има достатъчно време да потърси подходящо продължение на професионалната си реализация, без да бъде пришпорван от висящи вноски и нервни банкови чиновници. Това не е първият случай, в който Toyota повежда пред останалите на пазара. Историята на Toyota в България е изпълнена със смели и интелигентни решения в полза на потребителя. Още през 1997 година Toyota промени изцяло българския автомобилен пазар с първия кредитен план с Програма "Заедно". С кампанията си “Таратайка” автомобилният концерн въведе принципа “Старо за ново”, по-късно за първи път предложи на клиентите лизинг с остатъчна стойност. През 2010 година тези, които заложиха на японското качество, за първи път имаха възможност да се възползват от друго революционно предложение – 5 години гаранция за всяка нова Toy-
ota.През 2011 се роди революционната лизингова схема Toyota Optimal Leasing, с която компанията отново разтърси продажбите на нови автомобили в България. Уникалната за България лизингова програма 10 години Нова Toyota предложи в продължение само срещу една единствена първоначална вноска от 10% да шофирате винаги нов автомобил в продължение на 10 години. Историята продължава да бъде писана пред очите ни и днес с новата оферта Toyota Optimal Leasing Protect. Иновативните предложения на Toyota винаги се затвърждават като стандарти на автомобилния пазар в България. Носейки в себе си пионерския новаторски дух и стремежът към постоянно усъвършенстване, българският екип на компанията е всеки път по-добър в грижата за клиента със своята решителност, предприемачески дух и лидерски умения.
2 ДНИ В Н
ОТ ДИАНА Г
НЮ ЙОРК
ГЕОРГИЕВА
П
омните ли филма „Два дни в Париж” от 2007-ма? И аз не. Обаче Жюли Делпи явно си го е записала в „любими” и вече е готова с два чисто нови романтично-забавни дни. Този път вместо в Париж, битката за запазване на сложна и „интернационална” връзка между две влюбени гълъбчета се води в и около малък апартамент в Ню Йорк. Героинята на Жюли пак е същата емоционална по френски Марион, но заради „неизбежните асоциации с „Преди залеза” и „Преди изгрева” (с Итън Хоук) тя решава, че за „част 2” на „двата дни в” й трябва ново екранно гадже. Изборът е интелигентно по-тъмен и щипка позабавен от Адам Голдбърг - точно - много симпатичният агент Крис Рок, защото – както самата тя казва, „исках да е найнетипичния избор за любим на Марион, а Крис е невротик и от него винаги струи някаква тревожност, което много ми харесва”. И така, иначе доста добрият стенд-ъп актьор скача в ролята на Мингъс, който води радио-предаване със съмнителен рейтинг и мечтае за среща с Обама, а пък Марион е фотографка, на която предстои дебютна изложба в Голяма ябълка. И двамата имат деца от предишните си връзки, но пък си съжителстват чудесно заедно до момента, в който без предупреждение не се появяват бащата на Марион - Жано (актьорътветеран Албърт Делпи – да, бащата
на Жюли) и похотливата й сестра Роуз (прекрасна Алексия Ландо), която иначе е детски психолог. Компания й прави гаджето й - Ману (Алекс Наон). Както често се оказва и в живота, но тук – доста хиперболизирано, симпатичнооткачените роднини на Жюли без особено затруднение успяват да сложат въпросителен знак пред връзката между Марион и Мингъс. Останалото са поредица абсурдните ситуации, живи и забавни диалози, диви разходки из материята на връзките, въпроси за душата, децата, секса, марихуаната, свободните нрави и любовта, пък и „националната” самоирония на Делпи заслужава похвала. Кое е различното на този филм от всяка една друга комедия, чието действие се развива в Ню Йорк? Една много фина френска кадровка на историята. Гледайте и ще разберете какво имам предвид. Заслужава си. Повече четете на www.ladyzone.bg